mecho1

Това как се връзва с твърдението, че не може чрез експерименти да се докаже съществуване на околна среда ?

Дори и да се окаже прав, пак няма да вземе нобелова награда. Ако беше така, и Айнщайн щеше да получи нобелова награда за ТО, преди да го развенчае Пенчев Не съм чул да дават нобелови награди за теории

На мен не ми е ясно защо изобщо теорията се нарича "теория на относителността". Аз лично мисля, заради опита да се запази принципа на относителността от класическата механика при обединението и с теорията на Максуел.

Експеримента не е коректен. Но и според мен часовниците би следвало да показват едно и също време, тъй като забавянето е взаимно и относително. Но това са мисловни експерименти. Всъщност можем да попитаме, това е форум. На орбиталните станции нали летят космонафти. Ако не са на геостационарни орбити, може би този експеримент вече е правен. Някой знае ли резултатите ? Освен това, нали е правен полет на човек до луната. Астронафтите са стояли там известно време. Някой чувал ли е за разлика в показанията на часовниците им и тези на земята след кацането им на земята ?

Интересно е когато се разглежда светлината като вълна. За всяка вълна е известно, че скоростта и на разпространение в дадена среда е еднаква спрямо всички получатели, които са относително неподвижни спрямо средата, независимо от това, как се движи източникът относително средата. Ако обаче получателя се движи спрямо средата, относителната скорост на вълната спрямо получателя се променя. Тъй като светлината се разпространява в празното пространство, ние не можем да отчитаме скорост на източника или на получателя спрямо средата на разспространение. Винаги можем да приемем, че който и да е обект е неподвижен спрямо празното пространство. За целта, ако винаги приемаме получателя за неподвижен, а в случаите в които имаме относително движение на източника спрямо получателя приемаме, че само източника се движи, тогава можем да кажем, че по този признак, светлината не се отличава от другите видове вълни.

Грешите вие. Опитах се да стесня дискусията с цел да ви обясня грешките, но вие не внимавате какво пиша и пак я разширявате. 1. Няма смисъл да ми обяснявате що е солипсист. Аз знам и разбирането ми съвпада с вашето. 2. Няма смисъл да ми обяснявате, че не може чрез практически експеримент да се демонстрира съществуване или не съществуване на обективна реалност. Аз знам, че не може и разбирането ми съвпада с вашето. Това мисля го пиша вече за четвърти път. Не водите монолог, дискутираме. С определението, което давате относно що е обективна реалност, явно не можете да се справите. За това ви предложих по просто определение, но не го приехте и сега се лутате. Нека да е вашето: Обективна реалност е това, което съществува вън и независимо от съзнанието. Вие считате ли, че съгласно това определение, обективната реалност е познаваема ?

В такъв смисъл да. Аз затуй се опитах да се застраховам по горе, като писах "психически здрав човек".

Нормално е да не го познавате този закон. Това, че вие не познавате основния закон на логиката, не означава, че той не съществува. Аз и по горе ви обясних няколко пъти, че не е част от математическата логика, тъй като се отнася до възникването, а в математическата логика възникването изкуствено се затваря с аксиоми. Това се прави нарочно, тъй като за целите на математиката и природните науки, този закон не е необходим. В науките за съзнанието, обаче нещата стоят по друг начин. Този закон е основен закон в науките за съзнанието и пак повтарям защото не внимавате, е научно демонстриран, чрез многобройни експерименти върху хора. Във Философията на Средния път, ако визирате нея, аксиоматичните системи се наричат краен възглед. Всъщност съответното произведение на Нагарджуна се явява в по голямата си част критика на крайните възгледи. В западната философска мисъл, най-добре се доближава до критика на крайните възгледи "Критика на чистия разум" на Кант. В интерпретациите на физическите теории, основния закон на логиката се използва в интерпретацията на Нилс Бор, по точно в постулирания от него принцип на допълнителността. Повтарям, защото не внимавате, във физиката този закон не е необходим. За това и Вие не го познавате. Но почти половината от физиците го познават. Става въпрос за философска интерпретация считана за класическа към момента и харесвана от 43 % от физиците. Доколкото разбирам Вие не я харесвате. Сега аз не разбирам защо непременно държите да опровергаете, това, което твърдя. Но ако толкова искате да ме опровергаете е необходимо първо да разберете това, което твърдя. Понеже логически няма как да Ви го обясня, тъй като не се опитвате да се информирате, за това което ви казвам, аз посочих по горе, че на прост език казано, твърдението ми може да се сведе до "Не е възможно да има искрено вярващ солипсист от вида хомо сапиенс" Не знам защо използвате псевдо логика и желаете да ми наложите възгледи, които нямам. Но не е този начина да опровергаете написаното от мен. Начина е да посочите поне един човек, който искрено вярва, че е солипсист. Защото съгласно законите на логиката, начинът да се опровергае твърдение, отнасящо се до всички елементи на дадено множество, е като се посочи поне един елемент, който не отговаря на това твърдение. Ако вместо витиеватите изрази, с които не знам какво се стремите да демонстрирате, кажете, че вие сте вярващ солипсист, печелите спора, щом това е искреното ви желание. Няма да дойда до вас да проверя, дали е истина, а и не виждам как. Също печелите спора и ако кажете. Не сте прав, познавам един човек, Бай Иван, който е вярващ солипсист. Това са начините съгласно законите на логиката.

Коаните са за разбиране на нещата които се подразбират и нещата, които се приемат за дадени първоначално. Както и дай боже да се погледне и зад тях, към зависимия произход. Той е уж условие, на което трябва да отговориш, но целта не е тази. Решенията може да са най различни, включително и да кажеш, че няма решение. Идеята е да се помогне на ученика да разбере, как работи съзнанието, да разбере как функционира логиката. Да се научи да се издърпва от блатото, като се дърпа сам за косата си. Ученика е решил коана, когато разбере, защо аджеба учителя му я е казал тази дивотия. Когато се получи ефекта "ааа, той затуй ми я е казал тази тъпотия". Учителя не го интересува отговора, а дали се е получил ефекта "ааа..." Когато бях дете, къщата ни я строиха известно време едни майстори. И като седнат да си почиват или да пият ракия, единия много често казваше, "Грешката е вярна", и другите почват да се смеят. Мислех си, абе вярно смешно е, как може хем да е грешка, хем да е вярна. Ама чак пък толкоз смешно, че да зациклят с месеци на този лаф. И както се казва минаха години, повече от четвърт век и изведнъж си припомних този израз и се пляснах по челото "ааа, те затуй са се смеели като изтървани и са повтаряли че грешката е вярна". Значи съм решил коана.

Ти тезата можеш да я кажеш, но не можеш да повярваш в нея. Научно доказано е. Можеш само да излъжеш, че си солипсист, тъй като съгласно законите на логиката няма как да си убеден в тази теза. Не може да възникне в съзнанието ти откритието, че ти съществуваш, а това, което е извън тебе не съществува.

Това е вярно, с изключение на основния логически закон. Закона за възникването. Съгласно закона за възникването, не може да има жив солипсист. Хайде, ще използвам АЗ, за да не се заяждаш за думите. Закона за възникването гласи - "Феномените възникват зависимо" Логическите закони, които ти визираш, са част от математическата логика. Математическата логика не се занимава със закона за възникването. Законът за възникването не е необходим при изучаване на математическа логика и не се учи по математика. Писах да направиш ако искаш справка в учебник на наука за съзнанието, а не на природно математическа наука, но ти не внимаваш. Закона за възникването не зависи от първоначални предпоставки и е неприложим в природоматематическите науки. Всъщност приложим е във философски интерпретации, като принципа на допълнителността на Бор, но е безсмислен в научната дейност на природоматематическите науки, поради предмета им на изследване. Изследване на съзнанието обаче е абсурд да е адекватно, ако не се вземе предвид основния логически закон. Съгласно Основния закон, в човешкото съзнание всеки феномен възниква едновременно със своето допълнение. Горе не може да възникне без долу, вътре не може да възникне без вън, аз не може да възникне без околна среда. Това е научно демонстрирано чрез многобройни експерименти върху хора. Можеш да направиш справка в Гугъл или в материали по психиатрия или психология. Закона за възникването е неумолим. Заради този закон не можем да имаме представа за нещо като "цялата вселена" . Като пряко следствие от закона за възникването, ако някой твърди, че е убеден солипсист, той лъже, защото това противоречи на закона за възникването.

Защото не разбирате какво твърдя. Вие предложихте да демонстрирам валидността на основния логически закон, пряко следствие от който е, че не може да има жив солипсист. Аз демонстрирах, като отчасти ползвах вашите твърдения. Това каква връзка има с това, дали съм съгласен с някои твърдения или съм несъгласен с други. Вие по нагоре казахте, че вярвате, че щом мислите, значи съществувате. Не знам що се хващате за думите его и аз. Може да бъркам, не съм психолог, но това не пречи да познавам този закон. Добре, твърдите ли, че щом мислите, това означава, че съществувате ? Ако да, щото по нагоре има такъв ваш пост, значи съм демонстрирал валидността на закона. Как по добре бих могъл да демонстрирам, че действа ? Това, че твърдите, че сте солипсист, не означава, че ви вярвам. Още отначало писах, че солипсизма е интелектучлна игра, тъй като не може да има живи солипсисти. Относно твърдението Ви, че не сте убеден, че околна среда съществува. Това не е истина, дори и да не го осъзнавате. Напротив, убеден сте. А това със солипсизма е интелектуална игра. Има науки за съзнанието. Не знам как се нарич в психологията или психиатрията, но този закон си съществува и всеки човек го спазва, независимо дали го познава, защото съгласно изследванията така е устроено съзнанието. Това дали може експериментално да се демонстрира съществуване на околна среда няма връзка с дискусията. Има връзка, дотолкова, доколкото е ваше твърдение и не се налага да Ви убеждавам в това, за да демонстрирам валидността на закона. Според мен също не може да се демонстрира. Но какво от това ?

Длъжен съм да оспоря ли ? Вие май изобщо не внимавате. Все едно си водите монолог.

Предполагам, че разбирате, че аз си мисля същото по отношение на вашите емоционални пристрастия. Шегувам се. И не се шегувам. Аргументите са фактите. Предполагам познавате много хора. Познавате ли поне един солипсист ? Не ми отговаряйте. Въпроса е реторичен. Не познавате. Защото не съществуват. Защото човека е така устроен, че не може едновременно да вярва, че егото съществува обективно и същевременно да вярва, че околна среда не съществува. Няма такива хора, това е логически абсурд. В "Правила за ръководство на ума" Декарт пише, че всички хора, ако внимават разсъждават логически вярно, дори и ако никой не им е разяснил логическите закони. Аз съм съгласен с това положение. Например вие не познавате въпросния логически закон, но го спазвате без да го познавате. Вашата аргументация е живо доказателство: 1. Вие твърдите, че егото съществува обективно. 2. Вие твърдите, че не е възможно, чрез експерименти, да се демонстрира дали околна среда съществува или не съществува. 3. Вие сте убеден, че околна среда съществува обективно. Не само вие, може да сте сигурни, че всички, които вярват в обективно съществуване на егото мислят като вас. На базата на какво сте убеден, че околна среда съществува обективно ? Това също е реторичен въпрос, няма нужда да ми отговаряте на мен. Отговорете на себе си.

Не са релативисти. Те не отричат съществуването на ноумените, а считат, че нямат критерий, по който да разберат дали ги има и какво представляват. "Човекът е мяра за всички неща, за съществуващите, защото съществуват и за несъществуващите, защото не съществуват" Протагор Това не е релативизъм. Те нямат възглед относно абсолюта. Не считат за необходимо да имат такъв възглед. Докато релативистите имат възглед за абсолюта. За тях той не съществува.

Не ме разбираш. Аз не знам дали си прав, в смисъла който ти влагаш, в краен смисъл имам предвид, защото си краен, имаш метафизически възглед, в който вярваш. Може и да си прав, може и да не си. Нямам критерий по който да преценя дали и доколко си прав. Така се отнасям не само към твоя възглед, но и към всички останали възгледи. Включително и логически несъстоятелните, защото не знаем на крайно обективно ниво, доколко е валидна човешката логика. В този смисъл, въпреки, че ти не разбираш логическата несъстоятелност на солипсизма на съзнателно ниво, подсъзнателно я извеждаш като вярно следствие от убедеността си в обективно съществуване на егото. Според мен обратно, тъй като съм запознат аз знам, че е логически несъстоятелно да се очаква, че може да има психически здрав човек, който да е солипсист. Но на крайно ниво не мога да кажа дали солипсизмът е верен или грешен, поради същата причина, че няма как да знам дали в крайния обективен свят е валидна човешката логика.

Аз я включвам. Има учени, които не вярват в обективната истина. Съмняват се. Изброих по горе двама. Това прави ли ги по малко учени ? Щото ясно си пише, че не са съгласни с интерпретацията на Айнщайн, че има скрити променливи, за които не знаят. Бор е следвал философия, но за съжаление не е писал нищо. Но Хайзенберг е написал много хубава книга "Философия и физика"

Вярно е, че вярата и неверието, ако не са фанатични, те носят в себе си съмнението, но не можем да кажем, че съмнението е нещо второстепенно и изкуствено да редуцираме философските възгледи само до такива базирани на вяра и такива базирани на неверие. Не става въпрос и за вяра в скептицизма, защото и това е безкритичност. По скоро за липса на привързаност към възгледите. За временност на възгледите. Оттам и за липса на твърди очаквания относно околната среда, както че я има, тъй и че я няма. Не е вярно, че непременно или я има или я няма. И в светото писание е казано "неведоми са пътищата божии".

Ами, не мисля, че вярата прави възможно познанието. Ако наречем цялата метафизика религиозна и не религиозна - вяра - включително и диалектиката, пак не можем да кажем, че вярата прави възможно познанието. Има и много невярващи учени, като Нилс Бор и Вернер Хайзенберг например, едни от светилата в развитието на физиката и химията през ХХ век. Сигурно има и други учени, както и учени в други области, които не вярват в нищо. Но на мен за Бор и Хайзенберг ми е било интересно, за тях съм чел. Не е задължително непременно да има вяра или неверие, за да има наука. Всъщност съмнението е двигателя на прогреса и задължителна предпоставка за критично мислене. Вярата и неверието нито помагат, нито пречат, ако не са издигнати в култ до фанатизъм.

Сиреч непознаваем. За това казвам, че определението, което даваш убива смислеността на всякаква дискусия. Затуй давам друго определение, нищо, че не съответства на уики речник, стига да се договорим , че ще се придържаме към него. Щото все пак е необходимо да се разбираме нали ? Добре, да го наречем реално, а не обективно, ако на това бихме могли да се спрем. Ако вярата и неверието считаме за реални, каква би могла да бъде причината съмнението да не бъде реално ? Ама остави как ти си представяш околната среда. Нали това уж считаме за спорно !

Може би аз съм виновен. Изразих се двусмислено. Аз казвам, че алтернативата на съмнението, неговото допълнение, неговата противоположност, да я наречем вяра или неверие, е също субективен елемент, така че изброяванията ти и разсъжденията ти върху тях са некоректни. Сега трябва, като пияниците да пиша за уважение. В кръга на шегата. Така няма да стане. Аз писах, че за мен солипсизма е логически несъстоятелен. Явно погледът ти е насочен само навън към околната среда и няма как да ме разбереш, щото това се преживява, а не се измисля. Имам предвид логическия закон, съгласно който солипсизма е абсурден. Да опитаме по друг начин. Определението за обективност, което даваш, прави дискусията невъзможна. Предполага много неволни интуитивни първоначални допускания, които колкото и двамата да се стараем, не можем да изчистим, нито у събеседника, нито при себе си. Не можем или е много трудно да договорим някакъв консенсус по всички възможни допускания. Добре, да оставим егото настрана, тъй като там сме на различни мнения. Ти считаш, че съществува обективно, а аз се съмнявам, че съществува обективно. Поне доколкото разбирам от написаното до момента. Аз казвам така. Приемам като компромис, че егото несъмнено съществува обективно. То всъщност не е необходимо, тъй като ти така или иначе не допускаш задължителна твърда връзка между съществуването на его и околна среда. Но за да не се връщаме на въпроса по невнимание. И предлагам следното определение относно що е това обективно: Обективно, докато трае дискусията да наричаме това, което и двамата считаме за вярно. 1. Егото съществува реално - консенсус (с компромис от моя страна, ако чете някой който ме познава) 2. Не можем експериментално да демонстрираме дали околна среда съществува или не съществува или е съмнителна - консенсус След като сме договорили обективността на горните 2 точки, можем да кажем, че четирите варианта, които изброяваш се редуцират до два 1. Околна среда съществува 2. Околна среда не съществува Напомням, че и за двата варианта не можем да се аргументираме с експериментални данни защото така сме се договорили и считаме това за обективно, по даденото по горе определение. Това означава, че е по коректно да обозначим горните два варианта така: 1. Вяра, че околна среда съществува 2. Вяра, че околна среда не съществува Обаче в такъв случай аз оспорвам това и предлагам горните два равностойни варианта да са три равностойни варианта 1. Вяра, че околната среда съществува 2. Вяра, че околната среда не съществува 3. Съмнение в съществуването и не съществуването на околна среда Защото според мен, ако приемем, че вярата и неверието са обективни, равностойно е да считаме и съмнението за обективно.

Напротив, коректен е. Едно от доказателствата, че не е възможно да се усъмните в съществуването на обективна реалност, след като сте приели за вярно обективното съществуване на егото, е виждането ви за въпроса, който задавам, като некоректен.

Можем да говорим за субективност, само ако сме приели за даденост съществуването на обективно его и обективна околна среда.

Така е твърдял и Айнщайн, но се говори, че Бор като чул това, го посъветвал да не дава акъл на Бог, какъв да бъде. Нещата не са толкова прости.

Не съмнението е също субективен елемент. Кой решава да не се съмнява ?