Stefan Iv

Че и лъжеш на всичкото отгоре. Най-много са турците https://en.wikipedia.org/wiki/Demographics_of_Germany#Foreign_nationals_in_Germany Само че не забравяй че тези статистики не включват нелегелните имигранти.

Тези наредби са ни вменени от ЕС, те не са наши и нямат нищо общо с нашия национален интерес. И след като са вредни за нас, трябва да сме най-големите глупаци, че да ги спазваме. А що се отнася до това какво Европа, много добре знаем какво е. То това е същината на проблема.

Навсякъде по света законите се спазват избирателно. Вярно при нас нещата са по-просташки, но в бедна държава не можеш да очакваш чудеса. Тук Перкунас ще рече, ама в Германия не е така. Не е за гашниците, защото не разполагат с нужните финанси, за да въздействата на съдебната системата. Виж при корпорациите и богатите престъпници нещата са други. Да ти припомням ли че известния сръбски бандит Сретен Йосич бе осъден в Холандия на скромните 3 г. затвор.Йосич е отговорен за убийства, наркотрафик и т.н. И пак холандски съд осъжда на 4 години българин за сводничество.Къде е едното, къде другото. В Мюнхен прокуратурата разследваше една много известна корпорация (даже има и филиал в БГ) за подкупи на държавни служители при получаване на държавни поръчки. Естествено нещата бяха замазани, лицата от корпорацията, които са разследвани бяха преместени на други позиции и нещата се оправиха. Ей ти го върховенството на закона на Запад, същото каквото и у нас само че по-финно маскирано. В богата страна съдебната система е достатъчно добре пратена, та Сульо и Пульо да не могат да си позволят да подкупват. Само че хорицата с розови очилца си мислят че на Запад всичко е извънземно. Но все пак ставаше въпрос за бежанците. От страна на либералната опозиция нещо не виждаме смислени аргументи, за защита на тезата си. Истеричните писъци не са похдоящи в случая.

Опорни точки виждат онези, които ходят с розови очила.

Това не са истерии драги, нито пък Ориана Фалачи е истерична откачалка. Европа я чака нов холокост и въпросът не е дали ще го има, а кой от коя страна ще стои. Няма как две антагонистични култури да съжителстват. И това настоящето го доказва. В ИД главорезите не са от ислямския свят, а от Европа. Тенднециите в световното развитие е постепенно намаляване броя на работните места, защото машините ги заемат. Тази бързо растяща ислямска сган в Европа, в бъдеще ще намира все по-трудно препитание, което ще доведе до бързото и радикализиране и до нарастващата омраза към белите, защото както и да го въртиш в една Германия, Британия, или Франция мюсюлманина си е untermensch. И при бъдещите катаклизми, които така или иначе очакват Европа, в един момент мюсюлманите могат да играят главна роля-защото няма какво да губят.И тогава спусана ни е работата на всички. Анадън мо. А иначе нашите мюсюлмани също са сред вредните малцинства, в това спор няма. Хубавото е че емигрират. Хубаво е че полицията е ангажирана с трафика, защото така бежанците се изхвърлят навън, хубаво е че ги бият, зада знаят че е опасно да се влиза у нас. Времената на хуманизма свършиха с края на Студената война. Така че либералното мислене е не само вредно, но и опасно.

Айде стига с този противен либерализъм. Ако нашите наистина ги връщатн в Турция, само можем да ги адмирираме, защото един път нещо са свършили като хората. Дано да е истина, а не партенка. Единствено правилното решение на бежанския въпрос е окончателното, т.е . бой и обратно . Бежанци или не те са мюсюлмани, което ги прави вредни за България, следователно не нямат място тук. Да бягат в Германия да ислямизират онези дебили. Те са вредни за цяла Европа, но промитите мозъци на западните малоумници, не могат да го проумеят, а когато децата и внуците на днешните бежанци, започнат да им режат главите вече ще е късно.

Айфеловата кула през 2050

Между аникоманията в Скопие и тракоавтохтонщината в София има голяма разлика. Едното е търсене на небългарски произход, другото избиване на комплекси. Подбудите са съвсем различни. А що се останася до външния вид, това е съвсем отделна тема, нямаща нищо общо с тезите от статията на Илчев. А и самото понятие кич е твърде разнегливо и неясно, когато се отнася до страна от периферията, където отсъства критерия за хубаво и грозно.

Напълно съм съгласен с теб, но тук вече опираме до манталитета на средностатистическия българин. Той мрази старото и гледа да го унищожи. То не случайно почти нищо не е съхранено от средновековието за разлика от една Сърбия да речем. Ако не е била Елеонора и боянската църква е щяла да бъде бутната. Така че един нов паметник или една нова крепостна бутафория е далеч по-привликателна от някаква си реставрирана стара църква. И елитите се съобразяват с тази национална черта и при соца, и сега.

Сблъсъкът на културите е неизбежен, реките от кръв също.

Българските либерали са също една бутафория тясно свързана с копирането на центъра. Естествено те не осъзнават какво критикуват и няма как, защото не са либерали в истинския смисъл, а само един ретранслатор. Проблемът не е в Балканите. Когато една цивилизация тръгне стремглаво към пропастта у периферията настъпва смут, който между впрочем също е копиран от центъра. Там също има умни хора виждащи пропастта. Както съвсем правилно отбеляза Перкунас, у периферията няма културно мерило и за това всичко се копира в много случаи доста аматьорски. Та с две думи разнобоя в самата западна цивилизация - а сега накъде- е представен и унас. На една страна са т.нар либерали, а от другата страна са т.нар. националисти. Естестевно на националистите им допада стара Европа и за това подражават на нея. Либералите копират западните оригинали и громян национализма, като нещо остаряло, упадъчно и лошо. За това и Ивайло Дичев ехидно се присмива че паметниците били нещо остаряло. Той едва ли разбира, за какаво всъщност става въпрос. При националистите разбира се нещата са ясни, ние сме по-по-най. Божидар Димитров изпълнява много добре ролята си. Не виждам за какво го оплювате, той не е учен, а агитатор. Що се отнася до масата, на Балканите липсва това финно промиване на мозъците в либерален дух, каквото американците правят в Западна Европа вече 70 години.Съвсем естествено е национализмът да има далеч по-силно влияние. Още повече, че той бе проповядван и в годините на социализма, т.е няма прекъсване. А поличитическите елити са като ветропоказател на обществените нагласи в областта на пропагандата. Съвсем естествено е да застанат на страната на Божидар Димитров, а не на Ивайло Дичев. За това има паметник на Самуил, а не артинсталация "Вагината на Рипсимия". И това изобщо не е до парите, те и в двата случая ще се приберат, от който трябва.

Парижката Св.Богородица и парижанки през 2050 г., а също и как ще изглежда френския президент през същата година.

Като се има предвид, кой е автора на сензацията няма нищо необичайно.

Съгласен съм , че сатията е за боклука, а особено като е писана от лице представящо се за културен антрополог е два пъти повече за боклука. Всеизвестно правило е че културите развиващи се в периферията на дадена цивилизация винаги здраво я копират. Така че Балканите няма как да бъдат изключение от правилото. А това че Ивайло Дичев още не е разбрал този прост факт, т.е още не е открил топлата вода, си за негова сметка. Противопоставяне Запад-Балкани е изключително глупаво- видите ли на Запад всичко е прекрасно, а на Балканите всичко е кич. На Дичев му прави впечатление, че балканските народи като че ли копират повече стара Европа, а не днешна, но се опитва да го обасни по доста профански начин- елитите били нелигитимни и за това. Глупости на търкалета. Поредната дивотия на родната либерална интеуигенция. Истината е че днес западната цивилизация залязва и вече произвежда основно не култура, а шлака. Това интуитивно се усеща от периферията и тя копира неща от времената, когато западът беше износител на култура. За това се правят бутафорни замъци и паметници, а не артинсталации, опаковане на сгради и всякаква подобни квазикулутрни изпълнения. И в двата случая парите ще се усвоят, но в първия хората ще имат положително отношение, а във втория не. За това и местните елити постъпват така, а не защото били нелегитимни. Всъщност те са също толкова легитимни, колкото и западните. С тази статия Ивайло Дичев ни демонстрира едно слабо ниво, достойно са освиркване и подигравки.

Поздравления за анализа. Радвам се че в темата най-накрая се появи още един участник , който е прочел нещо различно от Уикипедията. Само че ако разчиташ много на казионната историография ще пропуснеш някои скрити моменти. 1.Англичаните са твърдо против всякакво участие във война на континента, заради страха от ново обвързване със САЩ. Ето какво заявява на 11 май 1938 г. сър Хорас Уилсън,главен секретар на Невил Чембърлейн пред съветския посланик Лондон" Чемърлейн смята за напълно възможна германската експанзия в Центрана и Югоизточна Европа и даже за възможно поглъщането (под една или друга форма) от страна на Германия на редица неголеми централноевропейски и балкански държави. Той смята че това е по-малкото зло, отколкото война с Германия в близко бъдеще". За да не се допусне британско участие във война на континета, от Лондон подхващат инцианивата за англо-германско споразумение. На 26 ноември 1938 немския дипломат Фриц Хесе пише до Рибентроп :"Английската страна настоятелно иска да се направи по-голяма крачка, за да може нагледно да се продължи линията на Мюнхенската спогодба и да се открие пътят към съвместно англо-германско споразумение за признаване основните сфери на влияние" От Берлин обаче замълчават. През зимата на 1938/39 английският банкер сър Монтегю Норман провежда разговори с германски индустриалци за създаване на мощен англо-германски съюз, който да е насочен пратив САЩ. На 15 и16 март 1939 в Дюселдорф се провежда среща между германски и британски представители на бизнеса, които подписват декларация, за задълбочаване на икономическото сътрудничество между двете страни. Постигат се и картелни споразумение в редица отрасли. На 21 юли 1939 по британска инициатива в Лондонд пристина Хелмут Волтат, който провежда тайни преговори с представители на кръга около Чемъбрлейн. Английската страна иска сключване на пакт за ненападение и урегулиране на сферите на влияние. Хорас Уилсън ясно заявява на Волтат, че Полша не представлява интерес за Британия, че последната е готова да върне бившите немските колонии в Африка. На 6-7 август 1939 г. в Хамбург в замъка Зьонг Ниссен Ког се провежда тайна среща между представители на британското правителство и Гьоринг, на която се решава да се направи нова голяма среща за разрешаване на полския въпрос между Германия, Италия, Франция и Британия. На 11 август 1939 в Берлин пристига швейцарският дипломат Карл Бургхард, по поръка на Чембърлейн, за среща с Хитлер. Фюрерът заявява буквално следното"Искам да живея в мир с Англия и да сключа с нея пакт, който да гарантира неприкосновеност на всички английски владения и да си сътруднича с нея". Общо взето всичко, което искат да чуят в Лондон. Хитлер обаче не бърза с подписването на пакта, макар и непрекъснато да дава наежди. Очевидно той няма намерение да повтаря Мюнхенското споразумение, тъй като така или иначе ще му се наложи да унищожи Полша, както това става с Чехословакия. Разбира се това са практични решения. Съсед ощетен териториално веднага се превръща във враг в тила. От всички тези срещи за Хитлер става ясно че във войната с Полша тилът му е сигурен. 2. Около ролята на Сталин в разрешаването на Полския въпрос има много митология. Сталин решава че западът е в сюъз срещу него още през 1936 г., когато съветското разузнаване донася че се водят преговори между Полша и Британия за бъдеща война срещу СССР. Полша започва и превъоръжаване на армията си. Тогава се и ражда идеята за "големия терор", целящ да ликвидира евентуална пета колона. Неслучайно сред репресираните най-голям е делът на украинците. Подозренията на Сталин за големя заговор се засилват още повече след Мюнхен и след слуховете за тайните германо-британски разговори, които така или иначе ставата достояние на пресата. За да избегне войната той решава да предизвика война между Британия,Франция и Германия. Този факт е записан в дневника на Г.Димитров. Така през 1939 г. той започва паралелни преговори с Бринтания и Франция за антигермански съюз от дена страна и с Германия за уж търговско споразумение от друга. Естествено евреинът Литвинов е отстранен от поста мин.вън.рабони (тогава Нарком вън.раб) в края на 1938 и на негово място е назначен довереното лице Молотов. Внезапната активизация на Сталин в началото на 39-та стряскат Хитлер по отношение на бъдещите му планове за война с Полша. Нервите му не издържат при свикването в Москва на срещата на военните аташета на Британия и Франция. В един берлински ресторант, служители от германското външно министерство се срещата със съветския посланик Астахов, където директно му заявяват че търговските преговори трябва да прерастнат в политическо договаряне за раделянето на сферите на влияние. На следния ден Астахов се среща и с Риббентроп, който му повтаря същото. Хитлер се хваща на въдицата на Сталин. Срещата в Москва е била обречена още в самото и начало, защото и британците и руснаците са смятали да я провалят. Ворошилов излиза с неизпълнимото искане за разрешение от полска страна за навлизане на съветски военни части. Разбира се военните аташета се разотиват на 21 август. Още същата вечер от Москва изпращат в Берлин проект за договор за непадение и секретния протокол към него. Германците го приемат без възражения и на 23 август пакта е подписан. Така Хитлер си разрешава проблемите с войната. Сталин очаква нападение на британците и французите и разочарован се включва чак на 17 септември, когато войната практически е завършила. В Лондон под натиска на общественото мнение обявяват война на Германия, но вярващи в бъдещия пакт с Хитлер не предприемат никакви действия. Дори възпират и французите да не се включват във войната. 3. Полша е основният генератор на полския въпрос. Пилсудски установява в Полша системата на скрита военна диктатура, съсредоточвайки де факто цялата власт в ръцете на главнокомандващия армията. Той успява да се договори с германците. След смъртта му обаче за главнокомандващ е избран неговото протеже Ридз-Смигла, който се оказва пълен малоумник. Обградил се с крайни националисти, започват да си мечтаят за велика Полша " от море до море". Разчитайки на гаранциите на Лондон и Париж, те решават че са много велики и вдигат рязко таксите за транзит на немските стоки през полския коридор, с което започва и полския въпрос. Всички предложения за разрешаването му от немска страна са отхврлени. Дори от Париж се опитват да накарат поляците да се договорят с Берлин. В началото на 1939 дори германците искат да сключат съюз със Полша, но поляците и него отхвърлят, тъй като съвсем естестевно немците ще са водещи в него. Нищо е в състояние да ги вразуми. В тази обстановка Хитлер решава че единствения изход от ситуацията е войната. Сталин също ненавижда поляците, тъй като именно кръга около Ридз Смигла фантазира война със Съветския съюз и окупацията на Украйна. Така малоумните поляци се оказват във враждебни отношения и с двата големи съседа и напълно заслужават съдбата си.

Не му трудно самото изриване. Трудното става после, като види какво се крие под "тоновете пропаганда". Ако тръгне да описва, това което е видял ще се прости с научната си кариера, защото ще бъде заклеймен като "ревизионист".

Определено ги вади, но пък и чичо Сам извади чичо Джо от блатото, в което беше натикан. Така че в това отношение са квит.

И да, и не. Поляците сами разпалват кризата около данцигския коридор, от която в последствие се разраства в полско-немския конфликт. Между другото французи и британци проват опити да ги натискат да се съгласят с немските предложения, но поляците отказват наивно вярвайки, че някой ще тръгне да воюва заради безмерната им алчност. Казионната историография естествено хвърля цалата вина върху Хитлер, като загубил войната, но това не отговаря на фактите. Докато Пилсудски е жив отношенията между Гирмания и Полша са добри. Наследникът му-малоумника Ридз Смигла, довежда страната си до разруха. Така че поляците сами са си виновни за нещастията, които ги сполетяват.

И с право. Поляците сами са си виновни за конфликта.

Тук си попрекалил със свободните съчинения. Версайската система е така устроена, че всичко се командва от Лондон и Париж. Когато от Лондон блокират командването, настъпва хаос и всеки започва да се спасява както може. Именно от този хаос се възползва и Хитлер. СССР не е бил цел за никого, това са измислици на съветската пропаганда. Москва сама се набутва във войната заради слабата политика на Сталин. Британия също съвсем сама се набута във войната, за да може архималоумникът Чърчил да си избива комплексите от Дарданелите. Европа много загуби със заболяването на Чембърлейн, който определено е бил политик от висока класа.

Няма и да има сухопътна операция. Кой ще я направи- турците ли? На тях ИДИЛ не им пречи. Под знамето борба с халифата, те бомбардират позиции на кюрдите.

Защото Британия не иска да се забърква в нова война на континета. А не иска, защото това означава обвързване със САЩ, което ще бъде край за колониалното система. Всъщност французите са планирали да окупират отново Рейнската зона, но от Лонднон са ги разубедили. През 1938 дори сключват джентълменско споразумине с Хитлер- той да не закача колониите, британците няма да му пречат на континента. Блъгодарение на това стана възможна войната в Полша. Между другото при нея французите пак искат да нападнат германците, но от Лондон за пореден път ги възпират. Без негласната подкрепа на Британия Хитлер нищо не можеше да напарви.

Галахад, Романа много правилно ти каза да спреш с "фриволните съчинения". Да не говорим че май беше забранено в този форум да се говори за политика. Бомбите са три, като две са изплозвани, а една остава не използвана. Тя е била гласена за Токио в случай на отказ от страна на Япония. Сметката на японците е следната. Американците не могат да преминат толкова бързо към индустриално производство на атомно оръжие. И това е самата истина. По това време на главните японски острови живеят около 50 млн човека. Американците и 10 млн. да избият това са моного лични трагедии, но не и катастрофа. Само при конвецнионалните бомбардиловки над Токио загиват повече хора, отколкото при Хирошима и Нагасаки взети заедно. Това обаче не впечатлява императора. Факт е че след обявяваването на война от страна на СССР именно Хирохито поема капитулацията в свои ръце и я постига на всяка цена, въпреки съпротивата на военните. Нарушава дори и традицонната забраната да говори пред простолюдието. Ако не се беше страхувал от съветизиране на Япония, защо да го прави. Така или иначе американците щяха да клекнат и да постигнат капитулация при по-изгодни условия. Те няма да тръгнат на деснат и ще бързат да приключат с войната. То не случанйо и самите американци привличат Сталин.

Въпросът с японската капитулация не е бил дали да капитулират, а при какви условия. Японското командване е искало да няма окупация, да не се променя формата на управление, японската армия да се саморазоръжи, т.е да не предава оръжието си на врага, и военнопрестъпниците да бъдат съдени от японски съд. Съюзниците искат безусловна капитулация. Съветската инвазия е по искане на щатите, като наградата е че те няма да оспорват окупацията на Курилските острови. След първата атомна бомбардировска над Хирошима, японското ръководство се допитва до техните учени, работещи по създаването на японска атомна бомба и те им отговарят, че технологията е толкова сложна, че американцитя няма как да имат повече от пет бомби. (в дейстивтелност са три). Точно поради това никой не обръща внимание на атомните бомби. Дори и след Нагасаки командващите армиите искат продължаване на войната до постигане на японските претенции. Големият поврат идва след намесата на Съветския съюз. Тогава изведнъж императорът веднага става много припрян в обявяването на капутилацията. И той успява да предолоее съпротивата на армията, за да се предаде на американците. А билетче купили си или ще я караме гратис?

Япония е мотивирана да капитулира не от бомбите, а от съветското нападение. Това е пределно ясно, за да бъде избщо предмет на дискусия. Да, за съжаление се почнаха. Сега да очакваме да ни се обясни, каква благодат за Япония са донесли атомните бомби, поради което японците са се натискали да ги бомбардират.