tervel

"Тамгата" на Хормизд II е всъщност кушанска или кушано-сарматска и няма общо с IYI.

E, ok, щом казваш, но все пак държа на мнението си за връзка на знака IYI с ''кушано - сарматските'' образци.

http://www.sigilla.at/HtmlEn/main_detail_0065_a.html

Както и да е, извинявам се за отклоненито от темата, прекратявам оффтопика

Хипотезата на автора е, че влизащите сарматски населения от Боспора, по-късно " са изиграли решителна роля в етногенезиса на прабългарите".

Камен Станев с основание насочва вниманието към Боспорското царство. Познатите прабългарски имена и част от тамгите имат почти пълни аналози сред боспорските, а такива имена като Аспарух и Заберган дори сред сасанидските.

Хипотезата на автора е, че влизащите сарматски населения от Боспора, по-късно " са изиграли решителна роля в етногенезиса на прабългарите".

Че сарматското боспорско население е изиграло решителна роля в етногенезиса на прабългарите е ясно, бих добавил, че тези сармати изпитват мощно културно влияние от Сасанидската империя. Тук многоратно се е коментирал произхода на знака IYI, който проф. Добрев е обявил за тамга (едва ли не техен патент) на огузкото племе Кайъ. Но какво ли прави в такъв случай върху короната на Хормизд ?

http://www.mfa.org/collections/object/stamp-seal-pear-shaped-186679

Значи утече в канала и огузката връзка с която проф. Добрев мощно спекулира.

Така че не може да се изключи категорично вариантът за частично налагане на някакъв елит от тюрки.

За тюркски елит в Дунавска България и дума не може да става, иначе щеше да имаме споменат някой шад или тудун, все щеше да има някое типично тюркско име от съответния период сред прабългарската знат. Виж, за аварски елит е твърде вероятно (по време на и след Крум), но аварите показват езикова близост до монголския клон на алтайските езици.

В общи линии, това, което ние мислим за прото-българи, действително се е замесило (оформило) някога, в понтийските степи на Меотида и Северното Предкавказие. Кога точно? Знае само Господ и никой друг! Може би преди около две хиляди години? Какви други да са по кръвчица (джинс), при условие, че в изследването на генетиците такава кръвчица не се наблюдава у тях нито от тюрко-алтайци, нито от угро-фини? Ами... скито-сармати, т.е. иранци.

Разбира се, имена като Аспарух, Кардам и Кубер точно сред прабългарския елит (злополучно набеден за тюркски) не са случайни !

смех и спекулации на килограм. ))

Къде видя спекулации от моя страна при положение че съм цитирал научни мнения на лингвисти ? И трите етнонима предполагаемо (подчертавам) имат индевропейски характер с по - северен афинитет. От близоста на тези етноними идват всички гето - готски фантастики на родните автохтонисти без да си дават сметка, че тракийският език показва несъмноно близост с по - северните индоевропейски езици като балтските. Според автохтонистите траките са старо балканско население което не се потвърждава от езиковите данни.

. До Арарат не можем да стигнем с едно изследване. А и северен кавказ/меотия не е арарат. Освен това край арарат живеят и кюрди, а някога хурити, арменци и хети изглежда са когнат, предна азия е като дядовата ръкавичка с народи, севернокавказците са десетки етноси - изолати, .

Част от тези етноси от Предна Азия на границата м/у 3000 - 2000 г. пр. Хр. мигрират далече на изток и вероятно през Синдзян навлизат чак във съвременен източен Китай. С миграцията на това население се свързва появата в Китай на културата Чаодаогоу.

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksRu/Kovalev_Tochary.pdf

Носителите на тези културни иновации в далечния изток вероятно са свързани с гутеите, които са обитавали планинската верига Загрос в Западен Иран. Съвременниците им ги описват като непокорни и (което е много показателно за района) русокоси хора. За около 200 години те са хегемони в Месопотамия, но след разгрома им от Урук мигрират на изток. В клинописните текстове са познати като Guti и Тukri. Вероятно са увлекли и каквказоезично население при миграцията си на изток.

Аз залагам на хазарска връзка на тоя етап, което не е кой знае колко ласкателно, защото хазарите не са долюбвани от българските фенове на историята, нито са особено славни, не са и арийци-иранци, затрити са от киевска рус, дишали във врата на българите, може и да имат пряка или косвена връзка с тюрките и т.н.. Но на тоя етап си слагам парите на език изолат, говорен от българи и хазари, респективно на народ-изолат, свързан с хазарите, както е според някои от източниците. Това, че хазарите попадат под влияние на тщркския хаганат по-късно, не ми влиза в работата, засега - прабългари/хазари.

Хазарска връзка не само че има, ами българи, хазари и берсили са били част от една етнокултурна група. Хазарите всъщност са споменатите от Птолемей касири обитаващи Синдзян, където в дълбока древност проникват мигранти от Загроса - гутеите предимно индоевропейска маса с предполагаеми кавказоезични примеси. Европеидното население на Синдзян на границата на новата ера мигрира в западна посока под натиска на сюнну. Какви са били в езиково отношение е трудно да се каже (даже невъзможно на този етап), но със сигурност са говорели език доста различен от ирански и тюркски. Та от там може да идва объркването на арабските хронисти спрямо езика на пра българи и хазари и твърденията им, че те са близки помежду си, но не приличат на тюркски и ирански ... и изобщо на който и да е познат език.

Иначе според мен задоволителен отговор на цялата гото - гетска каша дават Блажек и Шварц. Етнонимите на тези народи (както и на по - древните гутеи) са във връзка с лат. gutones, ст.англ. gotan < gutan, в ст.норв.gotnar – човек, мъж, ст.англ. geates, ст.норв. gautar < мн.ч. gautоz – хора, норв., шв. gutt, got, дат. gud – момче, младеж.

Искаме твърде много от 12 митохондриални хаплогрупи, твърде много да ни кажат. Те казват страхотни неща - прабългарите не са алтайци, от западна евразия са, и са били относително многобройни при появата си на балканите; казват, че ние, българите, сме основно прабългари и после всичко останало; това не е никак малко като информация, тя е нова и достоверна, но всичко останало са спекулации.

Да не прибързваме със заключенията. Такива могат да се правят едва когато излязат резултатите по мъжка линия, защото именно те са показателни като маркер за миграции (организирани основно след военни конфликти). Дано да е предвидено и подобно проучване.

Не знам дали ДНК изследвания са твърде скъпи, но би било полезно да се види какви резултати биха показали проби от прабългарския некропол в Кюлевча - гроб № 55 (едно от малкото погребения с кон), кръглия масов гроб от Девня, гроб № 80 от Кюлевча (братска могила на 25 млади войни). Некропола е свързан с похода на Никифор към Плиска. 30 % от погребаните са с ръст 1.80 м и повече ! Според Камен Станев там са погребани загинали в битка ''отбрани въоръжени българи'' споменати в ''Анонимния ватикански разказ''. Това са елитни бойци от армията на Крум.

http://www.academia.edu/10048627/%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2_%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B1_80_%D0%BE%D1%82_%D0%9A%D1%8E%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%87%D0%B0._%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F

Зад ексцентричния вид на прабългарите има едни доста тривиални европейци, които са смесица между това, което в маши дни би минало за смесица между западноевропейци и медитеранци - което е възможна причина плотът да ги поставя в централна италия, която е същото, чисто механично - смесица между варварски германски племена и стари медитерански европейски групи.

По абсолютно същия аналогичен начин стоят нещата и с тюрко-алтайщините.

Всъщност нещата с ''алтайщините'' са доста по - сложни отколкото си ги представят родните историци, археолози, тюрколози. Има един твърде показателен момент свързан с Алтай наречен ''чемурчекски културен феномен''. Феномен е защото както доказва руския археолог Ковалёв А.А.в периода около 3 000 г пр Хр една европейска група населяваща Лангедок и Прованс мигрира към Алтай. Фактите които представя Ковалёв са доста убедителни. Според него това са предците на тохарите.

http://www.academia.edu/4975910/%D0%9A%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D1%91%D0%B2_%D0%90.%D0%90._%D0%A7%D0%B5%D0%BC%D1%83%D1%80%D1%87%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%84%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%B0%D0%BA_%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D1%87_%D0%BA_%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8E_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D1%8B_%D1%82%D0%BE%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D1%8B_%D0%A7%D0%B5%D0%BC%D1%83%D1%80%D1%87%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%8C%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D1%84%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%B8%D1%81%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%85_%D0%BB%D0%B5%D1%82._%D0%A1%D0%9F%D0%B1._2012._%D0%A1._56-63

http://www.archaeology.ru/Download/Kovalev/Kovalev_2005_Chemurchek.pdf

Р.Рашев, който май въведе идеята за тюркоезичния елит.

Р. Рашев греши както за тюркоезичния елит така и за ославянчването на аспаруховите българи. Това с тюркоезичния елит сме го дъвкали многократно. Не, точно прабългарския елит е ираноезичен и това много добре го доказва именната им традиция ! Колокото и да се напъват тюрколозите, каквито и лингвистични пируети да правят, не могат да намерят тюркски аналози от съответното време на прабългарските владетелски имена, които пък имат точни аналози сред сарматаското население на черноморските степи (Боспорското царство) и дори при Сасанидите. Ако прабългарският елит беше тюркски все щеше да изскочи някой Шеби хан, Кат Илхан, Тонюкук, Юн Йолъг, Табак хан, Ирбис шегуй, Бумън, Юкук шад, Жангар Кимин хан, Бури шад, Шибир хан. Е да, ама не, сред елита на българите имаме Аспарух, Карадам, Кубер, Вунд, Крум.

Не прибързвайте със заключенията преди да ся ясни резултатите по мъжка линия. Няма да се учудя ако от тях изскочат гени харктерни за индоевропейското население на Азия R1a R1b със съответните субкладове. Трябва да се вземе под внимание, че някои от обществата извършвали мащабни миграции са вероятно преди всичко елитарни милитаризирани до крайна степен мъжки военни съюзи (каквато е една от хипотезите за аланите), които непрестанно воюват, а в свободното от тежките битки време е*ът де що има отвлечена красива жена от превзетите и подчинени народи. Изобщо добре са си прекарвали времето като истински мъже. Възможно е в основата на българския етноним да стои именно скитския корен *bal / bala - военен отряд.

Какво търсим - езика на елита или евентуално кой език са използвали като общ за комуникация между различните групи?

Що се отнася до езика на елита то той е до голяма степен ясен - ирански. Иначе да, масата увлечена от Аспарух вероятно не е еднородна, населението практикуващо трупоизгаряния например е разположено по периферните източни дялове на Дунавска България което говори за васален статут подобен на славянския. Засега произхода на този елемент не е достатъчно ясен, става дума вероятно за съюзна група, собствено небългарска по произход, която съжителства с българи и алани още в Кавказ и в ареала на Салтово - маяцката култура като подвластно на хазарите население.

П.П. Разбира се че твърденията за етнически чисти народи по това време особено в Източна Европа са нелепи. Та дори самите славяни бая са си омешали капите със сармати и романизирани (да го наречем по - общо) траки.

Освен ако отнякъде не се намери непознат досега на накуата писмен паметник, който категорично да показва какъв точно е бил езика. Но вероятността това да се случи клони към абсолютната нула. Затова и винаги ще има мегдан за латерните от старата школа да си налагат тюркските теории.

Клони към абсолютната нула поради абсолютната незаинтересованост на отговорните фактори - нация, правителство, министерства. Личното ми мнение е, че загадката на прабългарския произход може да бъде решена основно от археологията и допълнително осветлена от генетичните проучвания. Но за поредна година няма пари за мащабни археологически проучвания на перспективни обекти свързани с историята и културата на (пра)българите като Плиска и Кабиюк. Трябва само да изскочи някой надпис и тюркската хипотеза отива на бунището където и е мястото. Но с подобни надписи и изобщо с малкото познати данни за езика на прабългарите трябва да се борави внимателно, защото е известно, че в Първото българско царство има аварски инфилтрации, отделни прабългарски групи са под аварски васалитет, което неминуемо води и до културно влияние. Твърде вероятно е някои от познатите прабългарски родове известни от епиграфските паметници да са от аварски произход, интегрирани в българския елит след разгрома на Аварския каганат. Но за съжаление българските лингвисти нямат капацитет и познания да направят изводи опирайки се не само върху лингвистиката, но и върху археологията и историческите извори. В България няма иранисти и тюрколози които да са на ниво, а световните авторитети или изобщо не се интересуват от прабългарската тема или правят нелепи заключения без да са запознати детайлно с археологическия и изворов материал.

Леко дразнещи са вече твърденията за тюркоезичие на прабългарите през ранното средновековие при наличие на познати имена като Аспарух, Кубер, Кардам. Че има някакъв алтайски езиков пласт в езика на прабългарите е несъмнено, който обаче показва връзка повече с монголския клон отколкото с тюркския. Наследство е от съвместното съжителство в Кавказ със савири и оногури които увличат в миграцията си и някакви езиково алатизирани угорски диваци от Западен Сибир (примерно маджарите и кой знае още каква пасмина). На по - късен етап се проследяват активни контакти и васалитет спрямо аварите за чиито език има солидни доказтелства, че има връзка с монголските и тунгусо - манчжурските, без непременно аварите да са ниски кривокраки монголци яздещи малките си кончета из безкрайната степ.

Буди голямо удивление пълното отсъствие на централноазиатски и източни линии сред тая генерична варварска бъркотия - те тези лини отсъстват и от италия и изглежда, не случайно. Няма тюрки още по това време в Европа. Така ми изглежда.

Южняк, пак да попитам - ще има ли резултати и по мъжка линия. Без тях не може да се изгради по - цялостна и детайлна картина.

Християнството е пълно с езически практики, така че нищо чудно няма.

Така е, но езическите практики варират според етническата група, която в преосмисля дълбоко вкоренените в своята културна среда езически практики, обичаи и суеверия през догмите на новата религия. Ясно е че практиката на послесмъртно обезвреждане е характерна за българите и се оказва изключително устойчива по българските земи. Не ми е известно при германците (примерно) да има такива традиции. Осакатени послесмъртно скелети мисля че са откривани и в сарматски некрополи, някъде бях чел за подобна практика при хионитите ако не се лъжа.

Абланица-Туховище (трупополагания с глава на Запад). Първоначално датирани 9-11в. но в последствие предатирани 7-9в. Етническата принадлежност е неясна. Възможно е да са християнски (по-точно на непълно християнизирано население) или езически (поради голямото количество дарове в гробовете).

Но какви ли ще да са тези християни които прилагат меко казано странни за християнството практики като послесмъртно обезвреждане чрез затискане с камъни и ритуално осакатяване ? Разбира се че това са прабългари. Паралелите със салтово - маяцките традиции са твърде показателни.

Некрополите с трупоизгаряне са датирани втора половина на 7в.- втора половина на 9в. Недвусмислено се припознават като славянски.

Чисто християнски некрополи преди средата на 9 в. няма (доколко е така или е датиране по инерция не знам....).

Ако става дума за двуобредните некрополи то е пределно ясно, че трупоизгарянията в тях не са оставени от славянско население, а от мигрирала с аспаруховите българи (или на по - късен етап) засега неизвестна група която има отчетливо присъствие и в рамките на Салтово - маяцката култура.

Българската археоложка Е. Коматарова - Балинова систематизирайки познатите данни стига до интересни и важни изводи за двуобредните некрополи. Цитирам :

С понятието Долен Дунав се обозначават земите между Железни Врата и Черно море, и Карпатите и Стара планина. Биритуалните некрополи заемат най-източния участък на така очертания ареал.

Етническата интерпретация на гробовете с кремация в границите на Първото българско царство и СМК е проблематична и всякакви заключения към настоящия момент ще са прибързани.

Не могат да се пренебрегнат становищата на М. Даскалов, който пише, че високият дял на гробовете с трупоизгаряне от района на Одесос (и въобще от черноморската зона – б. а) говори за различен етнически облик на населението в този район [30, с. 150]. Дали обаче това население е славянско? Вече посочихме близките сходства в съоръженията на гробовете с кремация, а и на инхумация от черноморското крайбрежие. Тези каменни гробове, камери, или каменно-тухлени саркофази, намират относително близки паралели по Източното Черноморие и никъде другаде в останалата степна зона. Напълно приемливо е и още едно от заключенията на М. Даскалов: «Населението, заселило се в този район (на Варна – б.а), както показват особеностите на погребалния обред, а също и паралелите на накитите, има силно смесен характер» [10, с. 151]. Същият смесен харак- тер има и населението, оставило (действи- телно) еднообредните некрополи с крема- ция и инхумация в Кавказката зона. Тяхното плътно разположение е резултат на хилядолетно съжителство на народите, които са ги оставили.

Прави впечатление, че паметниците, в които гробовете с кремация са преобладаващи или имат висок относителен дял, близък до 50 %, са концентрирани в черноморската зона. Това е и един от аргументите да се говори за т.нар. Добруджанско-Варненска или Одесоска група некрополи [10, с. 211; 11, с.150-152]. Във вътрешността – по-общо казано в района на Плиска, броят на гробовете с кремация чувствително намалява под 30 %, а в най- близко разположения до първата столица некропол – Нови Пазар, са известни само два такива гроба. Различните съотношения в отделните зони засега трудно биха могли да се интерпретират. Според П. Георгиев населението, което е практикувало инхумацията се придвижва от района на Девня и Варна към столицата – Плиска.

Обредът на трупоизгарянето в некрополите на Салтово-Маяцката култура и биритуалните некрополи на Долен Дунав

Коматарова-Балинова Е.

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksRu/Charkov_2011_Saltovo.pdf

Заключение От приведените, макар и не изчерпателни примери с близко разположени еднообредни и двуобредни некрополи от България и Украйна (каквито на този етап са само Сухая Гомольша и Красная Горка) става ясно, че според характеристиките на своя погребален обред, изразяващи се оформяне на гробното съоръжение, ориентация и състав на инвентара, двата практикувани обреда – на кремацията и инхумацията показват много повече общи черти помежду си, отколкото с паметници, незначително по-ранни от тях и определяни в литературата като “генетически” свързани.

Към разбирането на биритуализма и обреда на Кремацията по примерите на неКрополите разделна, деВня 3 (българия) и Сухая гомолша, КраСная горКа (Украйна). • Коматарова-Балинова Е., Клисуранов К.

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksRu/SMAK-2.pdf

«Обредите по обезвреждане», свързани със страха от мъртвите включват и поставянето на камъни върху най-важните части от тялото – над главата, краката или гърдите. Това е добре документирано отново в Девненските некрополи и само от там са известни псевдохокери, «затиснати» с по един голям камък.

Практиката да се разрушават части от трупа, най-вече чрез отрязване на крайници достига най-висока честота в Девня 1. Там тя е прила- гана при 24% от погребаните по обреда на инхумацията.

Хокери и псевдохокери от биритуалните некрополи в Североизточна българия: възможности за интерпретация. Коматарова-Балинова Е.

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksRu/SMAK-3.pdf

Мисля, че резултатите са точни, но може да се спори дали това са наистина останки на "протобългари". От трите некропола бих приела за автентичен само Ножарево. Не знам по каква причина Туховище от Южна България и по-късен период е сметнато за "прабългарско".

В Туховище некропола е именно прабългарски ! Доказва го практиката на послесмъртното обезверждане - отрязване на крайниците, връзване на краката и затискане с камъни. Тези практики са ясно проследими в Салтово - маяцката култура и са твърде нетипични за местното балканско население. Особено в Маяцкия некропол в гробовете с трупополагане (какъвто е и този в Туховище) е силно застъпено ритуалното послесмъртно осакатяване на тялото.

Южняк, кога се очаква да излязат резултатите и по мъжка линия ? Без тях картината все още не е пълна.

Това определено ще е проблем. Мястото е толкова проветриво, че е трудно да има народ изолат в степите. Единствената възможност да има изолати е Кавказ или предпланините му.

П.П. Южняк, има ли някакви ДНК данни и съпоставки с населението на Анатолия отпреди появата на хетите и на т.нар. морски народи? Защото има предположения, че придвижването на тези индоевропейци между 1900 и 1200 г. пр.Хр. в Анатолия е довело до изтикването на старото население към Кавказ, за което се допуска, че е сродно с днешните грузинци и малки кавказки народности. Тоест че преди 1200 г. пр.Хр. ареалът на тези древни анатолийско-кавказки популации е бил много по-голям от днес.

По - интересното в случая е че ако се приеме за вярна хипотезата за южен път за миграция на тохарите то със сигурност в посока Тарим и Туркестан е увлечен и каквказоезичен елемент. Блажек и Шварц дават някои интересни примери в тази посока

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Blazhek_Schwarz_Tocharians_2.pdf

Добри са били кучите му синове. Дори и селджуците го разбират на гърба си през 1054 г., когато нахлуват в тема Халдия и при град Баберд изтеглят късата клечка да попаднат на един наемен отряд "вранги" на ромейска служба. Разгромът бил толкова лош, че селджуците зарязали всичко - плячка, пленници и т.н. само и само да отърват кожите.

И тук е показателно, че битката става между лека кавалерия от конни стрелци срещу пехотна част и конниците, вероятно заради неподходящия планински терен, са помлени.

Варягите безспорно са сурови бойци и майстори на пешия бой, но в никакъв случай не са непобедими. Единствената сила която може да се справи с варяжкото предизвикателство е тежката конница.Личната гвардия на хазарския каган съставена от тежковъоръжени хорезмийски конни бойци (15 000 на брой) посреща варягите (след като последните потапят в кръв богатите мюсюлмански прикаспийски градове) и ги разбива въпреки численото превъзходство на русите. Византийците също залагат на катафрактите и това им позволява да надделеят в прекия сблъсък с пълчищата на Светослав. За съжаление точно в този момент ние явно не разполагаме с добре тренирана и въоръжена тежка конница която е доказано ефективна както срещу тежката варяжка пехота така и срещу леката маджарска конница.

Автохтониститете вече с нищо не могат да изненадат публиката ... въпреки несъмнено богатия си фентъзи репертоар. В отговор на мое мнение написано в блога на апологета на автохтоностите Павел Серафимов същия твърди следното (цитирам) : ''аланите са местен балкански народ''. Между другото от него разбираме, че сарматите и саките също са траки, каквито несъмнено са и хуните и готите. Излиза, че сблъсъка на хуни и готи е просто една вътрешна междуособица в голямото евроазитско тракийско семейство. Но нещата не са така прости, готите,хуните, аланите, сарматите, саките, напълно закономерно биха могли да бъдат наречени и славяни (според автохтонистите), защото славяните cъщо по произход са траки.

Е възможно ли е да се води нормална дискусия с автохтонист ?

Значи завесите паднаха ! Всичко е ясно, прабългарите са тенгристи и неопревержимо и катогерично вярно доказателство за това е хионитски (*турански, торкански) безапелационно разчетен надпис(с помощта на тюркските езици) който гласи следното:

Блюдото от което да се храни хан Денгиз !

Човече, бой се много от него, могъщ е Тангра !

*цитат проф Добрев. Това несъмнено е колосално откритие ! В рамките на стотина реда се хвърля светлина не само върху старата българската религия, но и върху произхода на хионитите (торканци).

Тя работата е от ясна по-ясна,

Драги ми проф. Добрев, бихте ли представили поне един исторически извор който категорично и недвусмислено да доказва наличието на фамозния тюркски Тенгри при (подчертавам) българите ?

В цялата работа не става ясно защо като довод за евентуален тенризъм при българите (и то при владетелския род) се акцентира с такава тежест на сведенията от Каланкатуаци за каквказките хуни ? Те все пак не са идентични с българите, а Каланкатуаци споменава нещо и за бог на име Куар при тях (явно свързван с мълниите), който пък не ми е известно да има аналози сред тюркските народи.

Ел Балхи твърди, че волжските българи наричали боговете си Едфу и Фа, но пак не е много ясно дали точно българите от всички племена във Волжка България са тези които наричат боговете си именно с тези имена

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9492

За дунавските българи пък сведенията са още по - мъгляви. Теофилакт Охридски споменава че служели на Слънцето, Месеца и другите звезди.

Сведенията за религията на прабългарите за съжаление са твърде малко и опитите да им се препише някакъв имагинерен тенгризъм са чиста спекулация и откровена фантастика.

Интересна статия относно една уникална находка от местността Чаталка, могила Рошава Драгана (1 век). Особен интерес представлява единият от мечовете, който принадлежи към т. нар. сарматски тип мечове, нефритената скоба за прикрепяне на ножницата и сарматските тамги в горния край на дръжката.

Самата нефритена скоба и мотива изобразен на нея се оказва, че произхождат от доста отдалечени в източна посока земи.

http://www.epamet-sz.org/digital/razkopki_Chatalka.pdf

На мен лично ми е интересно как титла чиито корен е индоевропейски (tark) изведнъж според форумните корифеи на лингвистиката и тюркологията се оказва китайска -> тюркска ... при положение че в санскирит откриваме तर्कः tarkḥ Supposition, conjecture, guess; тох(б) - tarkāñe (n.) ‘± conduct,’ tärk-1 (vt.) ‘let go; let, allow; emit, utter; give up; stop, desist.