tervel
-
Брой отговори
599 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
4
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
Отговори публикувано от tervel
-
-
Към групата от гореизброени племена не броя Берзитите, защото се съмнявам изобщо, че са били славянска етническа група, а не барсилска, появила се в Македония през V или VІ век.
От тази (славянската) група вероятно трябва да бъдат извадени също и Сагудатите чиито етноним е подозрително близък до скито - сарматското sugda - чист, свят и осетинското сыгъдǽг - чист, свят, свещен, безгрешен + осететинския суфикс за множественост/колективност тæ.
-
Тервеле, а защо смяташ че е имало народ носител на календарът и на алтайски езиков пласт, народ който се е различавал от българите??!
Ами много е просто - при волжките българи не се срещат трупоизгаряния, при панонските българи и тези в Аварския каганат също няма трупоизгаряния, при българите на Кубер в Македония не ми е известно да има подобни погребални практики. При волжките и панонските българи няма следи от употребата на циклов календар, няма как календарът да е зает и от савирите, които собствено са различен етнос от прабългарите, защото и при тях няма следи от подобен календар. При аварите положението е същото. Циклов календар има единствено при дунавските българи при които единствено се срещат и биритуални некрополи с трупоизгаряния. Едно е абсолютно сигурно - кремацията не е практикувана от прабългарите. Тук следва логичния въпрос какво е населението което ги е оставило. От това което чета оставам с впечатлението, че е твърде проблематично кремациите от дунавските биритуални некрополи катогорично да бъдат обвързани със славяните. Ако приемем, че дунавските кремации показват общи черти с тези от салтовомаяцката к-ра, а те пък от своя страна имат сходства с таштъкските, нещата си идват на мястото. Във 2 век сянбите нанасят унищожителен удар на динлините над които се налага сянбийски управленски елит. С този сянбийски елит идва вероятно при тагарците кремационния обред и се преминава от междинен тесински период към таштъкска к-ра. Точно в този период при европеидните динлини вероятно навлиза и циклов калндар привнесен от сянбийците. Това обяснява и някои индоирански наименования на част от животните като пример - дван и дохс, също и суфикси като ом/ем, които могат да се обяснят със индоевропейския език на динлините. В 4 век таштъките се разселват. Хионитите със сигурност практикуват трупоизгарянето и антропологически са европеиди, това се потвърждава от изворите. На мен тезата за населението оставило трупоизгарянията като носител на цикловия календар ми се вижда доста стройна и логична.
-
1
-
-
Ако календарът не е български и е внесен от европеиден алтаизиран (повърхностно) централноазиатски народ, то това означава ли че прабългарите не са били централноазиатски народ?
Ами всички факти говорят, че не е собствено пра/български. Твърде проблематично е обвързването на дунавските кремации със славяните. Да ти кажа на мен много логична ми изглежда тезата на Ж. Войников по въпроса.
http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Prabg_kalendar.pdf
При волжките българи и чувашите няма кремаци, няма и циклов календар. Явно има някаква връзка между двете явления. Все пак аз не съм археолог, но подкрепям мнението, че населението оставило кремациите в Дунавска България е ''основния'' заподозрян като носител на цикловия календар и някакъв алтайски езиков пласт в езика на дунавските българи. Корените на това население вероятно трябва да се търсят в Таштъкската к-ра. Това вероятно е съюзно население, което живее предимно в периферията на Дунавска България.
Две интересни статии по въпроса на Е. Коматарова-Балинова:
Към разбирането на биритуализма и обреда на
Кремацията по примерите на некрополитеРазделна, Девня 3 (българия) и Сухая гомолша,Красная горка (Украйна)Че етническата интерпретация на населението, изгаряло и погребвало своите покойници в некропола при Сухая Гомольша е проблематична, колкото впрочем е проблематична и ситуацията при Разделна, говорят разнопосочните аналогии, приведени в монографичната работа на В. С. Аксëнов и В. К. Михеев [13, с. 176–187], както и студията на О. Б. Бубенок и В. С. Аксëнов [14, с. 103–139] и приведената там литература.Красноречиво обаче говорят и други факти, а именно -отсъствието на типичното славянско гърне, изработено на ръка (с изключение на некрополите при Бабово, Юпер и Гарван, намиращи се на десния дунавски бряг), незначителния брой фибули.Българската изследователка Р. Колева също отбелязва, че керамичните комплекси от Украйна и Полша, датирани близо половин век по-рано, имат много малко общи черти с тези, които са известни от БългарияОбредът на трупоизгарянето в некрополите наСалтово-маяцката култура и биритуалнитенекрополи на долен дунавГробовете с инхумация от Дюрсо и Молдованка, макар и единични, напълно подкрепят хипотезата, че в периода преди хазарското нашествие българското население съжителства с народи, които показват изключителна пъстрота в характеристиките на своя погребален обред.Не могат да се пренебрегнат становищата на М. Даскалов, който пише, че високият дял на гробовете с трупоизгаряне от района на Одесос (и въобще от черноморската зона – б. а) говори за различен етнически облик на населението в този район [30, с. 150]. дали обаче това население е славянско?Тези каменни гробове, камери, или каменно-тухлени саркофази, намират относително близки паралели по Източното Черноморие и никъде другаде в останалата степна зона«Населението, заселило се в този район (на Варна – б.а), както показват особеностите на погребалния обред, а също и паралелите на накитите, има силно смесен характер» [10, с. 151]. Същият смесен характер има и населението, оставило (действително) еднообредните некрополи с кремация и инхумация в Кавказката зона.http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksRu/Charkov_2011_Saltovo.pdf
-
Както правилно забеляза, сравнението беше точно с имената на "царчетата". Ако смяташ, че е друго яче питай Макето, кои е имал в предвид. Ако ще търсим погребални обичаи, то и куполни гробници се намират, .
То добре се срещат куполни гробници, ама доколкото ми е известно при прабългарите не се срещат.
пс. Тук моят офтопик по темата Боспорско царство спира. Хайде да се съсредоточим върху Именника.
-
Управниците на Боспорското не бяха ли траки?
Те /част от/ боспорските царчета може и да са от тракийски прозход, но това какво значение има ? Местното население в мнозинството си какво е, хм, сарматско или тракийско ? Виж, ако траките са практикували катакомбни, нишови и ямни погребения боспорските сармати може и траки да са, ама надали.
-
И сега въпросът е тези българи-сармати кога и къде са заели цикловия календар, ако са го заели. Ако не са го заели, въпросът е кога, къде и как в него са навлезли алтаизми.
По мое скромно мнение т. нар. циклов календар не е собствено прабългарски. От него няма и помен във Волжка България, липсва при хазарите, аланите и савирите /чувашите/. В Кавказ цикловият календар прониква сред аланите едва по времето на Златната Орда. Лично аз подкрепям изказаното вече мнение, че този календар е привнесен при дунавските българи от езиково алтаизирано европеидно население, което е оставило кремациите в биритуалните некрополи. Тези които практикуват трупоизгарянето не са собствено прабългари, те са съюзно и подчинено население. Корените на тези кремации трябва да се търсят в Таштъкската култура. Именно племената от таштъкската к-ра в 4 век се разслеват в Средна Азия и стават известни като хионити и ефталити. Кога, как и по какъв маршрут някое от тези племена /вероятно пракиргизи/ са проникнали в Западен Кавказ и Украйна вероятно ще си остане неизвестно. Ще си позволя да цитирам Комар по въпроса... като се абстрахираме от някои негови глупости като твърдението за тюркски произход на прабългари и хазари има и интересни моменти. Тука е нужно и българските археолози да си кажат тежката дума:
Глодосы, Геленовка и могила I из Новогригорьевки объединяются в одну группу по наличию костных остатков трупосожжения человека.В этом плане внимание исследователей давно притягивали близкие по обряду два кургана из Копенского чаа-таса (Енисей), курган 1 могильника Курай IV, и курган 4 1935 г. из Туэкты, (Алтай).По мнению А.А. Гавриловой, данные комплексы следует считать кремациями, хотя в литературе они часто называются “тайничками”. Сейчас стало, ясно, что в культуре хакасов чаатас обряд трупосожжения был основным. Близкие приднепровским погребения известны в Верхнем Прииртышье.Культура чаатас, и обряд трупосожжения в том числе, связаны с таштыкской культурой, поздний, кашковский, этап которой датируется ІV-V вв.35. Для ІV в. - времени появления в Европе гуннов, ареал таштыкской культуры был практически единственным регионом, где гунны реально могли воспринять обряд трупосожжения. Вполне вероятно, что и раннетюркютский обряд кремации возник именно под таштыкским влиянием. Это позволяет высказать предположение, что европейские гунны (или по крайней мере та их часть, которая практиковала обряд трупосожжения) были близкородственны ранним тугю и киргизам и в конце ІІІ - первой половине IV в. проживали где-то в районе казахского Прииртишья.Коленчатый кинжал был и в п.3 Директорской Горки43, более поздний - в салтовском поминальном комплексе из Тополь44. Археологические находки на востоке происходят из всё той же культуры чаатас. По мнению Л.Р.Кызласова, чаатассикие коленчатые кинжалы происходят от коленчатых таштыкских ножей45. Устойчивое сочетание предметов данного типа с одним погребальным обрядом нельзя считать случайным.В этом плане внимание исследователей давно притягивали близкие по обряду два кургана из Копенского чаа-таса (Енисей), курган 1 могильника Курай IV, и курган 4 1935 г. из Туэкты, (Алтай). В центре курганной насыпи осуществлялось основное погребение по обряду трупоположения, вокруг которого располагались несколько комплексов, содержащих обожженные остатки сбруи, поясного набора, вооружение и кальцинированные человеческие кости. По мнению А.А. Гавриловой, данные комплексы следует считать кремациями, хотя в литературе они часто называются “тайничками”31. Сейчас стало, ясно, что в культуре хакасов чаатас обряд трупосожжения был основным.Весь инвентарь погр. 112 находился в рядом расположенном «тайничке» (комплекс VIII).49 из 70 захоронений, произведенных в могильных ямах имеющих в плане вытянутые очертания, содержали погребальный инвентарь. Пять погребений сопровождались «тайничками», содержащими элементы конского снаряжения и предметы вооружения.Отличает захоронения могильник Сухая Гомольша от славянских кремаций и наличие в погребениях предметов вооружения, элементов конского снаряжения, которые находились как непосредственно среди пережженных человеческих костей, так и в расположенных рядом с погребениями так называемых “тайничках”.Так называемые «тайнички» не известны на славянских погребальных памятниках -
Всъщност и името Кубрат е тюркско най-общо и прабългарско в частност.
Проф. Добрев, позволете ми да имам различно мнение по въпроса, пък било то и на лаик.
-
Е то едва ли може да се очаква високо академично ниво в подобни комерсиални предавания. Направо останах втрещен от високомерните и неподплатени с нищо твърдения на проф. Иван Божилов, че само имената на Кубрат и Аспарух са ирански. Изумен съм как се правят такива категорични заключения от лица които вероятно нямат дори основни познания в лингвистиката и сравнителното езикознание. Бога ми, ако имена като Кубер и Кардам не са ирански то какви са ? Приятно съм изненадан от мненията изказани от Ст. Станилов. При него виждам отстъпване от старата подкрепяна от него тюркска теория за произход на прабългарите. Дори той признава, че прави впечатление твърде различния антропологически тип на прабългарите в сравнине с тюрките - висок ръст, липса на епикантус. Тезата на Р. Рашев за малоброен тюркски елит и сарматско население което изгражда гръбнака на прабългарската общност е несъстоятелна. Какъв е този тюркски елит с ирански имена ? Просто несъстоятелна теза изсмукана от пръстите ! Професорът /сега не се сещам за името му/ генетик спомена доста интересни неща за изследвано митохондриално ДНК от прабългарски некрополи, което показва категорична връзка с индоевропейските популации. Интересно е да се проследят групите и по мъжка линия, би трябвало да са направени и такива изследвания.
-
3
-
-
След малко по БНТ започва предаване посветено на Аспарух.
-
Понеже виждам, че дискусията отива към обяснителен режим и въпроси от типа ''къв е па тоя бе /така типични за нас българите/ най - добре ще е Аспандиат да изтрие моя пост с линка към статията на Ж. Войников и всички свързани с него отговори, а дискусията да продължи само по темата.
-
Аргументите в полза на това че е фалшификат ми се струват доста убедителни .... поне на мен.
-
1
-
-
Твърде голямо внимание се обръща в България на историческата хроника "Джагфар Тарихи", която е плод на болната фантазия на Нурутдинов. Според моето скромно мнение "Джагфар Тарихи" е класически фалшификат и стойността му като исторически извор е повече от съмнителна. След разапада на СССР има вълна от тюркски национализъм в тюркоговорящите републики, а отделни историци започват да съчиняват пантюркистки митове за славен произход на тюрките и конспиративен заговор на науката срещу великата история на тюрките. Там някои историци претендират дори за тюркска принадлежност на шумерите и етруските. Достатъчно пример са грубите манипулации с които си служат лица като Мурат Аджи, Олджас Сулейманов, Полат Кая.
-
2
-
-
Павел Серафимов /Спароток/ твърди, ''че галските лични имена Аспериус, Борисус, Борилус, Токетус, Кобер, Корсиус, Курмисиус и Персинус имат успоредици сред българските Аспарух, Борис, Борил, Токту, Кубер, Корсис, Кормисош и Персиян''. Доколкото разбирам това му твърдение се опира на данни от Alt-celtischer Sprachschatz на Alfred Holder, но пък не е цитирал точно и не е дал страница, а книгата я няма свободно в нета. Тези имена /ако наистина ги има при келтите/ може да са привнесени в келтска среда от кимерийците, а не от траките както твърди Спароток. Доколко може да му се вярва на Серафимов е отделен въпрос, все пак на него му се привиждат траки от Пиренеите до Камчатка.
-
2
-
-
Това ''изследване'' налива вода единствено в мелницата на шарлатаните. Не могат да се правят никакви изводи, след като не се знае кои хаплогрупи са характерни за прабългарите, както не се знае и за траките, които в периода до 7 век вече трябва да са почти напълно романизирани.
-
Тугозвоновски комплекс, Алтайски край, Русия, IV-V век
http://kronk.spb.ru/library/umansky-ap-1978.htm
Интересен археологически комплекс. В него са намерени предмети с полихромна инкрустация, което го прави най - източна точка на разпространение на този стил. Относно етническата принадлежност:
Этническую принадлежность тугозвоновского «князя» можно определить только гипотетически. Инвентарь, как мы видели, не может помочь в решении этого вопроса. Столь же мало помогает делу и кольцевая деформация черепа погребенного, поскольку о происхождении и этнической принадлежности этого обычая есть разные суждения: часть учёных связывает его с сармато-аланами, другая — с гуннами. Так, Г.Ф. Дебец считает деформированные черепа из Усть-Тартаса сарматскими, несмотря на их монголоидность, а В.П. Алексеев связывает появление обычая кольцевой деформации в Верхнем Приобье (Ближние Елбаны) с юго-западной антропологической струёй, так как деформированные черепа из Большой Речки, по его мнению, по своей характеристике близко подходят к кенкольской группе черепов монголоидного типа. Новые антропологические материалы (череп из Тугозвоново, ещё два — из Нечунаево), происходящие из пунктов, расположенных на левобережье Оби, на юго-запад от Большой Речки, подкрепляют позицию В.П. Алексеева. Реконструкция по черепу из Тугозвоново, выполненная М.М. Герасимовым (рис. 25), даже при беглом взгляде обнаруживает большую близость физического типа тугозвоновского «князя» и так называемого «гунна из Кенкола». Это, безусловно, смешанный в расовом отношении тип, в котором переплелись черты и европеоида, и монголоида. Обращает на себя внимание высокий нос, характерный для европеоидов, и заметная скуластость, типичная для монголоидов.
Като че ли е доста пресилено тази скуловатост да се слага в графа ''монголоидни белези'', някои антрополози имат различни виждания по въпроса. Все пак погребаният има богатирско телосложение - 1.87м., със силно развита мускулатура, белези твърде нетипични за монголоидната раса. Погребението е в могилна яма (или катакомба), намерен е и лък ''хунски тип''.
Ефталити
Хун, IV-V век, от територията на Словения
И този май попада в метисната ''европеидно - монголоидна'' група само заради по - изразената скуловатост.
-
Няколко реконструкции по черепи с изкуствена деформация
От Термез, Тохаристан. Предвид периода вероятно това е кидарит (?)
От Тилятепе
Турбаслинска култура
От Херсонес 1 - 3 в. сл. Хр.
-
1
-
-
защо да не може примерно през 2 век северно от Кавказ да е имало славяноезични конници(или номади), които от векове да не са били в контак с останалите предци на склави, венети и анти.
В такъв случай би трябвало да се откриват заемки от славянски в кавказката група езици, а такива в посочения от теб период не вярвам да има. В славянските езици обаче има ясни следи от контакт с ираноезични и германоезични народи, което навежда на логическото заключение, че славянската прародина е някъде между териториите обитавани от тези премена. Германските и ирански заемки в такъв случай са напълно закономерни.
Някои цитати от книга на Мария Гимбутас:
http://historylib.org/historybooks/Slavyane--Syny-Peruna/
И скифы и сарматы имели огромное влияние на культуру и язык славян. Большую часть доисторического периода славянская территория граничила с территориями немецких племен.
Ранние контакты между славянскими и германскими народами начинаются с Черняховских времен, но не ограничиваются только территорией распространения Черняховской культуры. Русский славист С. Бернштейн обнаружил две группы германских заимствований в языке славян. К первой группе он относит заимствования от готов в Днепровско-Днестровско-Балтийском регионе, между II и V столетиями (что примерно соответствует Черняховской культуре). Во вторую группу входят заимствования из древних западнонемецких языков (северогерманского и богемского), появившиеся в III и IV вв.В раннюю группу готских заимствований входит ряд терминов, связанных с домашним хозяйством: xyza – дом, hlevu – конюшня, загон для скота, возможно полуподземный, поскольку готское слово «hlaiv» означает «могила»; hlebu – хлеб, буханка, bljudo – блюдо, от готского «biuls»; kotilu – (медный) котелок (ср. copper – медь).Также встречаются экономические термины: dulgu – долг, lihva – интерес, доход, ростовщичество, от готского «*leihve» – заем. Глагол «hyniti» – обманывать, возможно, пришел в готский от гуннов.Военные слова: hosa – набег (от готского «hansa» – отряд воинов), meci – сабля от «*mekeis» и *selmu (старославянское шлемъ, древнерусское шеломъ) от готского «Helm», возможно, относятся к другому заимствованию, восходящему к hulmu – гора, холм.Названия экзотических животных osilu – осел и velbodu – верблюд, безусловно произошли из латинского.У языка древних западных германцев также были заимствованы названия предметов домашнего обихода, среди них tunu – стена, сохранившееся в названиях таких современных городов, как польский Tyniec и чешский Karluv Туп, происходит от германского «tuna» – твердая изгородь, родственного английскому слову «town» – город, и «pila» – пила (режущий инструмент с зубцами), ср. немецкое «Feile»).Экономические термины: penedzi – деньги, серебряные или медные монеты, от германского «*pennings» – кусок металла, использовавшийся в качестве денег, родственное с английским «реппу», и myto – налог, пошлина, сбор, дань, от старогерманского «muta».Военные термины: vitedzi – рыцарь, герой от германского «viking» или «hvetingr», и troba – труба (инструмент для извлечения звука).Два религиозных слова, возможно греческого происхождения, видимо, были заимствованы славянами у германских миссионеров: *cirky – церковь, от старобаварского «kirko», произошедшего от греческого «kyrialkon» и рори – священник, возможно от старогерманского «pfaffo», происходящего от греческого «papas».По утверждению Бернштейна, в VI и VII вв. в славянском появилась еще одна группа заимствованных от готов слов, но теперь они пришли из языка моэзских готов, живших вдоль Дуная, на территории современной Болгарии, в то время как их славянские соседи только что прибыли на Балканы.В эту группу входят: vino – вино и vinogradu – виноградник; smoky – смоковница, от греческого слова «smakka»; useredzi – серьга, от готского «*ausihrigg»; skuti – подол, от готского «skauts» – кромка одежды; buky – письмо, писать от готского «bока» – книга.Первый готский епископ Ульфила изобрел готский алфавит и в середине IV в. перевел на готский язык текст Библии. Поэтому представляется вполне возможным, что слова «писать», «священник», «церковь» и другие религиозные термины с равной вероятностью могли войти в славянский язык в IV и V вв. как из готского, так и из западнонемецкого языка.Бернштейн приводит группу подобных заимствований, которые могли прийти как от готов, так и с запада: pulku – военное образование от общегерманского «*fulkaz» – группа вооруженных людей; zeldu – штраф, налог, соответствующее готскому «gilds» – налог, общегерманское «yeldan» – платить налог, kupiti – покупать, соответствующее готскому «kaurop»; skotu – рогатый скот, собственность, деньги из общегерманского «*skattaz» – собственность, обладание, богатство, nuta – бык, рогатый скот от общегерманского – владение скотом.Германские заимствования в славянском свидетельствуют, что пришельцы стали своего рода донорами, способствующими развитию культуры. Количество славянских заимствований в германских языках незначительно по сравнению с количеством заимствованных германских слов в славянском. Политически и культурно превосходившие славян, готы оказали сильное влияние на материальную и духовную культуру своих подданных. -
Идеята е да поспекулираме по въпросът до къде са се простирали земите на славяноезичните народи, преди да почне да бъде записвана славянската реч с букви. Уточняваме, че става на въпрос за славяноезични народи, а не за славяни, доколкото термина славяни е доста късен (10в. се появява термина словени в българските книги, а 16в. се появява термина славяни в хърватските книги.) От хрониките знаем за склави, анти и венети, които са описвани като близки народи, но хрониките не казват, че единствено тези народи са били славяноезични, нито казват че от тях произлизат всички славяноезични. Историците и археолозите свързват определени археологически култури от Източна Европа със склави, анти и венети, и обичайно определят тези култури като протославянски, но това не е резултат от преки доказателства за това дали единствено народите оставили тези култури са били славяноезични. Тоест определянето на едни нови хипотетични граници на праславянските народи ще трябва да се направи съобразявайки се със хрониките и археологията, но и въпреки ограниченията които залагат те.
Според античните извори славяните са в сарматско обкръжение. Славяните са припознати под името венеди/венети и така като гледам някои днешни историци ги локализират някъде между Висла/Одер и в северните части на Карпатите.
Северно от Черно Море скитите, които се самоназовавали сколоти, били конници, но сред тях имало и земеделци. Тези сколоти са определяни като ираноезични народи, на база няколко имена и думи от Боспорското царство или от хрониките, но съвременните лингвистични проучвания показват доста големи езикови, генетични и други паралели между славяноезичните народи и народите от античността говорещи индо-ирански езици.
Езиковите паралели би трябвало да са нещо нормално, след като има славяно-иранска симбиоза в ройона на Северното Причерноморие и в Източна Европа като цяло. Някои цитати от книгата на Валентин Васильевич Седов - СЛАВЯНЕ Историко-археологическое исследование
http://www.archaeology.ru/Download/Sedow/Sedow_2002_Slaviane.pdf
Тацит затрудняется сказать, кому ближе венеты — германцам или сарматам. Они многое усвоили из нравов сарматов, «ибо ради грабежа рыщут по лесам и горам, какие только ни существуют между певкинами и феннами. Однако их скорее можно причислить κ германцам, потому что они сооружают себе дома, носят щиты и передвигаются пешими, и притом с большой быстротой; всё это отмежевывает их от сарматов, проводящих всю жизнь в повозке и на коне».Так, В. И. Абаев, характеризуя серию ирано-европейских (скифо-сарматских) языковых схождений и параллели в области мифологии, утверждал, что они достаточно определённо говорят ο тесных контактах древнейшего ираноязычного населения юго-восточной Европы с ещё не расчленёнными в языковом отношении западноевропейскими племенами. Древнеевропейскую языковую общность, в которую входили будущие кельты, италики, германцы и славяне (по В. И. Абаеву, ещё и тохары), заключал исследователь, следует считать исторической реальностьюΚ такому же выводу склоняют исследования Ο. Н. Трубачёва славянской ремесленной — гончарной, кузнечной, текстильной и деревообрабатывающей — лексики. Оказывается, что носители раннеславянских диалектов или их предки в то время, когда формировалась эта терминология, находились в тесных контактах с будущими италиками, германцами и кельтами и составляли с ними вместе единый центральноевропейский культурный регион.Β Северном Причерноморье в это время в условиях славяно-иранского симбиоза сформировалось диалектно-племенное образование славян — анты.Абсолютное большинство иранских лексических заимствований в славянских языках являются локальными. Они охватывают не весь славянский мир, а либо только восточнославянский ареал (нередко даже южную часть его), либо только южнославянские, либо западнославянские языки. Вполне понятно, что такие лексические проникновения не отражают славяно-иранские контакты ранней поры, а относятся к следующему этапу, ко времени расширения славянской территории и членения праславянского языка на диалекты, а отчасти уже к периоду зарождения основ отдельных славянских языков.Вклад иранского населения в славянскую этнонимию и теонимию также никак не может быть отнесен к древнейшей поре. Иранское начало таких славянских божеств, как Хоре, Дажбог, Сварог и Симаргл, представляется неоспоримым. Однако эти теонимы получили распространение только в части славянского мира и, следовательно, отражают контакты со скифо-сарматами лишь одной из диалектных групп раннего славянства. Их появление в славянской среде обусловлено славяно-иранским симбиозом, как будет показано ниже, имевшим место в Северном Причерноморье в римское время и затронувшим лишь юго-восточную часть славян. С этим же периодом, по всей вероятности, связаны и этнонимы славян иранского происхождения (анты, сербы, хорваты и др.).Анализируя иранизмы восточнославянских языков, В. Кипарский отмечал, что все они не могут быть отнесены к ранней фазе славянской истории. Только на следующем этапе, датировать который по языковым данным не представляется возможным, какая-то значительная часть славян, а не все славянство находилась в весьма тесных контактах со скифо-сарматским населением Юго-Восточной Европы. Возможно, считает финский лингвист, здесь имел место славяно-иранский симбиоз. Контакты части славян с иранскими племенами продолжались до раннего средневековья включительно, но дифференцировать их на временные этапы пока не представляется возможным.[38]Следы иранского воздействия на часть славян обнаруживаются также в фонетике и грамматике. В. И. Абаев показал, что изменение взрывного g, свойственного праславянскому языку, в задненебный фрикативный y(h) произошло лишь в части славянских наречий в условиях скифо-сарматского воздействия. Поскольку фонетика, как правило, не заимствуется у соседей, исследователь утверждает, что в формировании южной части восточного славянства (будущие украинские и южновеликорусские говоры) участвовал скифо-сарматский субстрат.[39]В. И. Абаев также допускает, что результатом скифо-сарматского воздействия были появление в восточнославянском языке генитива-аккузатива и близость восточнославянского с осетинским в перфектирующей функции превербов.[40] В. Н. Топоров объясняет беспредложный локатив-датив в славянском языке воздействием иранцев.[41щВ. И. Абаев в этой связи, что в этногенезе южной части восточного славянства (будущие украинские и южновеликорусские говоры) участвовал скифо-сарматский этнический субстрат.[278] Иранское начало имеют также известные в восточнославянском язычестве божества Хоре и Симаргл, и достаточно очевидно, что заимствованы они были славянами от скифо-сарматского населения Северного Причерноморья.Нельзя не согласиться с теми исследователями, которые рассматривают этноним анты как иранизм. Мысль об иранском происхождении его была высказана учеными в конце XIX столетия, её разделяли и исследователи XX в., в частности М. Фасмер. «Из всех существующих гипотез, как кажется, более вероятной, — писал в этой связи Ф. П. Филин, — является гипотеза об иранском происхождении слова „анты“: древ, индийское antas ‘конец, край’, antyas ‘находящийся на краю’, осетин, att’iya ‘задний, позади’».[289] Если это действительно так, то появление этнонима анты следует относить к периоду славяно-иранского симбиоза, имевшего место в Черняховской культуре.Количество скифо-сарматских параллелей в языке, культуре и религии крупной части славян настолько значительно, что объенить их можно только славяно-иранским симбиозом, имевшим место в ранней истории славянского этноса. Достаточно очевидно, что это явление затронуло только часть праславянского мира. Славяно-иранский симбиоз может быть локализован только в Севернопричерноморских землях, где длительное время проживали скифо-сарматы и где сохранилось немалое число гидронимов иранского происхождения.Племенную (и, по-видимому, диалектную) группировку славян Подольско-Днепровского региона черняховской культуры, сформировавшуюся в условиях славяно-иранского симбиоза, можно отождествлять с антами, известными по историческим сочинениям VI–VII вв. Согласно Иордану, анты заселяли области между Днестром и Днепром.-
1
-
-
Понеже гледам, че се заформи спор за езика на саките имам два въпроса:
1 В надписа от Накш-и Рустам не фигурира ли името Хормиздуктак, дъщеря на царя на саките ? Хормиздуктак не е ли иранско име ?
2 Споменатото от _magotin_ име на скитския цар Skunkha не е ли идентично с името на кидартския цар Kunkhas ?
-
Това че символа е древен е ясно но не виждам връзката.
Аз не съм и търсил подобна връзка, просто представих мнението си, че този символ е твърде древен и не възниква в тюркска среда. Вероятно има някакво сакрално религиозно значение още от дълбока древност. Така че схемата - има го при тюрките огъзи от племето кайъ, има го и при прабългарите и хоооп .... следователно прабългарите са тюрки родствени на огъзите, не върви. Мисля че съм достатъчно ясен.
-
Нещо има проблеми с линковете в пост #32
Inscription Garden of Niavaran Palace
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.198590660181766.49811.181847628522736&type=1
http://www.panoramio.com/photo/30282984
Безподобната пантюркистка налост
http://www.turk.org.au/tag/uygur/
Няма как този символ да има тюркски произход, след като в дълбока древност се среща в района на Загрос. Ясно е че е заимстван на по - късен етап от тюрките наред с много други неща от тохарите и степните иранци.
-
1
-
-
На липса на данни най-същественото - нямат вид на артефакти от съответния исторически период.
Дори и археолог-аматьор би се изсмял на подобни фотоси.
Какъв вид трябва да имат ''артефактите от съответния исторически период'' ? Май нямаш ни най - малка представа, а просто пускаш голословни твърдения. Не вярвам да си специалист археолог, още по - малко пък да си запознат със съответните артефакти от съответния исторически период в съответния район.
-
Всичко това, което показваш са фалшификати, и то аматьорски.
И това твое твърдение се базира на ...
1...
2...
3...
-
Символът IYI е твърде древен. В Азия най - древните подобни символи са от 3000 - 2000 г пр. Хр. от района на Загроса. Около 2200 г. пр. Хр. население от Загроса мигрира към Тарим и Централна Азия където стават по - късно известни като тохари. Опитите на проф. Добрев да изкара символа IYI като изконно тюркски са жалки, както и всичките му опити за анализ на прабългарската култура и история.
Iran rockarts Timarah, Khomein mountains
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.198590660181766.49811.181847628522736&type=1
Prehistoric Rock Art in Iran
http://www.panoramio.com/photo/30282984
След това го откриваме в Тарим. Някакъв пантюркист се е опитал да представи тази пирамида като гробница на Огуз каган
-
2
-
Славянският мит от демографска гледна точка
in Средновековна история
Публикува
Ами не е точно така. Етнонима на антите не само, че е ирански, но и името на техния цар Бож/Боз вероятно има връзка с осетинското боз - благодарен. Така че е твърде възможно антите да са миксоварвари славяно - сармати, каквито по всяка вероятност са и самите сагудати.