laplandetza

Какъв е този експеримент, знаеш ли за него. Може и да прилича на моя Скоростомер на Лапландеца Ном.6 , в него също има нещо с действие на <скачени спусъци>

Аз си мисля , че вие верващит на <постулатите). сте като омагйосани. Проста логическа заигравка, Една лаборатория , която мери емг. излъчвания е някъде из космоса, по едно време от друг Кораб, неподвижен спрямо лабораторията идва лазерен лъч с някаква средна енергия , импулс на фотоните в него, регистрира се и се изследва. Лабораторият обаче ускорява срещу лъча до някаква относителна скорост с Корба, спира ускорение. Отново се изледв лъча и има доплер ефект, по висока енергия на Импулса. Пита се от къде е дошла тази по висока енергия, Защо , от движение, какво, корабът се е засилили срещу лабораторията и се движи спрямо нея или обратносто , лабораторията се е засилила и се движи спрвмо кораба. Трябв да е кораба, лабораторията е наплюта за Неподвижна и няма начин тя да има принос към енергията на фотони, нали така?

На практика, след приемането клоняща към нула скорост на преместване на лазери към <стопери> ти беше приел за Неподвижна в разглеждането система някаква на Лазерите с рамото, сега всъщност приемаш за неподвижна системата на <стопери> и Центр.Наблюдател за Неподвижни. Тов авсъщност има значение на Абсолютно неподвижна,което е Най Грубата грешка в СТО и е забранено всякакво допускане на движение на Приемник, докато светлин. фронтове прогресират към него.Ние доказваме точно това, това движение!,а СТО забранява с апарата си , ти ползваш аргументация на грешния модел да докаже сам сбе си. В този случай, приемайки практическа Едновременност на Излъчване на Сигналите е от ясно преясно , че приемайки се за Абсолютно Неподвижен Приемника, Няма да има разлика в пътищата. Това наблюдавано от заплютата от теб сега Подвижна Наблюдателна Система , подвижна с относ. скорост2/3С , той отчита Неедновременност в Излъчването *това става когато той разглеждайки Действията се е приел за неподвижен, а експеримент. система се движи,* такава Неедновременност осигуряваща достигане на импулсите практически Едновременно до Приемник. Разбира се това не е вярно, за това и имаме Парадокс, противоречие обръщайки Изходната Първоначална позиция.,но според СТО при такива размени , обръщания на Гледни точки Резултата трябва да е един и същ относно събитията в Приемник, който е Обща простр. точка за събития. Аз твърдя , че повечето системиИОС са подвижни спрямо Някакво Състояние и това дали те са оплюти като Неподвижни няма никакво значение. Според сто една приета за Неподвижна система има значение на точно това което ми трябва на Неподвижна спрямо търсеното от мен Състояние.Тогава логично по правилата на СТО разглеждам събитията от гледна точка не една такава Неподвижна система. Тогава при Излъчванията , те пак са практически Едновременни, но най важното, самият Приемник се движи с 2/3С спрямо неподвижния наблюдател, рамото е вече <скъсено> а светлинната скорост си е все така С, но докато Светлин. фронтове напредват по Ос Х права и Обратна посока , Приемника се Измества , Движи и Осигурява Различни пътища, от там и Неедновременност, ясно изразена в приеманито на 2 та сигнала По Ос У. това изобщо не е така, Излъчванията поради клонящата към Нула скорост на преместване на рамо и лазери и още по клонящото към нула <скъсяване. са Практически Едновременни, Приемника,Центр.Наблюдател се движи по осХ . а не по Ос У !! и това означава, че неговото движение не променя към различни светлинните пътища по ос У в Права и Обратна Посока , което осигурява практическа Едновременност в Приемането на сигнала. Тези събития , приемане на два сигнала в една простр. точка на Центр.Наблюдател трябва да бъдат Едни и същи както по Ос Х , така и по Ос У, но това Категорично не е така , след трансвормиране на моментите на приемане, или времеви интервал, има Категорично Доказано Противоречие. от тук Истински Парадокс!

Благодаря за труда който си положил, моите уважения ипризнания, имаш ги! Не си прав, релативисткото събиране на скорости не променя нищо, има значение само за минималното преместване на рамото с лазерите, нали го прие да клони към нула. Сетне подвижната система на експеримента се наблюдава <скъсена > от Неподвижния наблюдател и това не променя нещата, прави само разликите по малки що стойност, разликите в неедновременност на приемането. Няма релативистко <събиране> на скорости при движението на приемника, той се движи с 2/3С спрямо Неподвижния , а светлина с С, просто се пресмята пътя на светлина ограничен от <скъсеното> рамо и движението на приемника. Пътищата са с различна дължина по права и обратна посока по Ос Х и това е Безспорно!. По Ос У, пътищата са с еднаква дължина и това също е Безспорно, остава само възможност за неедновременност поради скъсяване причинено от клоняща към Нула скорост на преместване на рамо с лазерите. Парадокса е в Пълна сила Налице. Ти приемаш за неподвижна някаква система на лазерите , че и сетне,стопери> и ползваш Грешната хипотеза СТО в тази посока, като обърнеш гледната точка ще откриеш Противоречие, нали това ти обясних, при Грешни Постулати, разглеждайки, както ти го правиш, получаваш отново Грешни постулати. Кръгова аргументация, Кръгът на Ада в научната Логика.

Ментора и Сканер се съгласиха мълчаливо и преклониха глави пред Парадокса Ном.6 Релативизма на ТО умря !

Съгласен си с Парадокса, СТО е Грешна, нали така?

СТО е източила мозъка на 100 фанатици

Няма три системи. Има две. 1. В единия случай и двете са неподвижни, Системата на Експеримента с Центр.Наблюдател и пр., лазерите са подвижни в нея. Другата система е Неподвижната Наблюдателна. 2. Втория случай Неподвижна Наблюдателна е Неподвижна , Системата на Експеримента е подвижна, относителна скорост 2/3С. Ако смяташ Источниците,Лазери с рамото заедно за трета система , това е по твой вкус, може и нея да отбележим.

Описвам отново. Двете ИОС и , в едната е апаратурата, всичко, Центр.Наблюдател рамото с Источници и е разположено по Ос Х. Разбира се същата апаратура за да покажем недвусмислено парадокса разполагаме и по Ос У . Според СТО резултата от експеримента при равни условия на изпълнение трябва да е Еднакъв без разлики. Има ли ясно различие това означава Парадокс и Лъжовна СТО. По ос Х изпълняваме , рамото вече е сфинна система за преместване , обяснил съм нагласени са источници до <стопери> на да речем половин милиметър.Ускорението е леко,равномерно,стига се бързо до равномернопреместване със скорост половин микрон за секунда. <Скъсяване> на половината рамо , половината е 100 метра, про тази скорост, когато се пресметне, <скъсяване> от положението при 2/3С до 2/3С плюс 0,5 микрона за секунда е повече от незначително. Ще даде по малки отклонения, много по малки от различимото от грешката в експеримента, но да речем отчитаме това и според Неподвижния наблюдател, неподвижната система има неедновременни пулсове на светлина, с някаква изключително малка разлика. Още по малка ще е разликата, има неедноврменност и по Ос У , пак поради теоретично <скъсяване>. Сега по Ос Х, според Неподвижния Наблюдател поради движението на Центр.Наблюдател, който е Приемника има различни пътища по и срещу посоката на движение на системата по Х, разликите са големи , смятат се лесно, няма да показвам. Полуюава се интервал Време определен от тези 2 събития при приемането и те са в една тоюка в подвижната система на експеримнта в Нулевата , началото на коорд. система. По Лоренц трансформации директно се трансформира този интервал, нали е в една и съща простр.точка, като реципрочната на лоренцов фактор по интервала време в неподвижната и получаваме този в системата на апаратурата, подвижната,Центр.Наблюдател. По Ос У , има само някакво реално неизмеримо <отместване. поради ефекта на <скъсяване> при придвижване на рамото. Този мижав интервал при трансформиране в системата на експеримента, подвижната, Центр.Наблюдател, сравнен с онзи по Ос Х дава Огромна разлика и е Неуспоримо доказателство за Парадокс, а от там и Лъжовна хипотеза СТО !. T1 = L1 . ( 1/C - V) T2=L1. ( 1/ C + V ) Т1 е времето от пулса на <задния> источник до приемника, като Л1 е скъсената дължина на половината рамо, която е 100 метра за неподвижна система , а се скъсява при относ. скорост 2/3С + 0,5 микрона за секунда. Т2 е времето от пулса на <предния> источник до приемника. Разликите между Т1 и Т2 са много, много по големи от същите Т1у и Т2 у от системата по Ос У.Там няма преместване на приемник което да даде различни пътища за светлин. фронтове, има само изключително малка теоретична разлика поради неедновремен. излъчване дължащо се на нищожно скъсяване.

Какво не ти е ясно? Обяснил съм, следи , има Парадокс !

Както винаги има само 2 системи, едната , както я обозначи К, на експеримента. там е всичко,Центр.Наблюдател, неподв.отначало источници, рамото, финния механизъм за преместване, <стопери> Другата система е наблюдателна система, която е Винаги приета за Неподвижна , за да сравняваме. Признай Парадокса.

Скоростомер на Лапландеца Ном. 6. Ето го ясно Парадокса Скоростомер на Лапландеца Ном. 6. Апаратурата на мисления експеримент се наглася по Ос Х, оста на движение и същата такава по Ос У , перпендикулярна на движението. Задейства се планът, според Неподвижния контролен Наблюдател Неедновременност при Приемането на сигналите в Централ.Наблюдател, неговата точка е занюителна* неедновременност в една простр. точка при х1 е Нула . Няма нужда да го пиша, сещате се , сигнала от <прдния> излъчвател е с по къс път и значително по бърз от сигнала от <задния> излъчвател. Отчита се интервал време в Неподвижната система. Трансформирайки го с Лоренц трансвормации за време на Центр.Наблюдател, тъй като е в Една обща простр, точка при Х1 е Нула, тогава при заместване от координатн. простр. трансформация координ. в Неподвижната система за Х е равна на Скорост.Време, става така , щото трябва да получим Х1 е Нула. Тогава замествайки Х с Скорост.Време във времевата трансформация получаваме реципрочен Лоренцов Фактор умножен по Време , момент Т от неподвижната система за да получим съответен момент в Подвижната, това означава , че целият врмеви измерен интервал от Неподвижната система го умножаваме директно с реципрочната на Лоренцов Фактор и получаваме съответни Интервал за Подвижната система. По ос Х на движението имаме тази стойност. По ос У , ние практически нямаме измерим интервал на неедновременност, той е само теоретичен с някакви незначителни стойности и преобразувайки го с трансформациите по същия начин *врмена измерени в обща простр. тоюка в подвижната система, Центр.Наблюдател, и сравнявайки с този по Ос Х , меко казано Очевадно са Различни. Това е Парадокс. по СТО , няма разлика, не се допуска!

Ето го ясно Парадокса Скоростомер на Лапландеца Ном. 6. Апаратурата на мисления експеримент се наглася по Ос Х, оста на движение и същата такава по Ос У , перпендикулярна на движението. Задейства се планът, според Неподвижния контролен Наблюдател Неедновременност при Приемането на сигналите в Централ.Наблюдател, неговата точка е занюителна* неедновременност в една простр. точка при х1 е Нула . Няма нужда да го пиша, сещате се , сигнала от <прдния> излъчвател е с по къс път и значително по бърз от сигнала от <задния> излъчвател. Отчита се интервал време в Неподвижната система. Трансформирайки го с Лоренц трансвормации за време на Центр.Наблюдател, тъй като е в Една обща простр, точка при Х1 е Нула, тогава при заместване от координатн. простр. трансформация координ. в Неподвижната система за Х е равна на Скорост.Време, става така , щото трябва да получим Х1 е Нула. Тогава замествайки Х с Скорост.Време във времевата трансформация получаваме реципрочен Лоренцов Фактор умножен по Време , момент Т от неподвижната система за да получим съответен момент в Подвижната, това означава , че целият врмеви измерен интервал от Неподвижната система го умножаваме директно с реципрочната на Лоренцов Фактор и получаваме съответни Интервал за Подвижната система. По ос Х на движението имаме тази стойност. По ос У , ние практически нямаме измерим интервал на неедновременност, той е само теоретичен с някакви незначителни стойности и преобразувайки го с трансформациите по същия начин *врмена измерени в обща простр. тоюка в подвижната система, Центр.Наблюдател, и сравнявайки с този по Ос Х , меко казано Очевадно са Различни. Това е Парадокс. по СТО , няма разлика, не се допуска!

Ето го ясно Парадокса Скоростомер на Лапландеца Ном. 6. Апаратурата на мисления експеримент се наглася по Ос Х, оста на движение и същата такава по Ос У , перпендикулярна на движението. Задейства се планът, според Неподвижния контролен Наблюдател Неедновременност при Приемането на сигналите в Централ.Наблюдател, неговата точка е занюителна* неедновременност в една простр. точка при х1 е Нула . Няма нужда да го пиша, сещате се , сигнала от <прдния> излъчвател е с по къс път и значително по бърз от сигнала от <задния> излъчвател. Отчита се интервал време в Неподвижната система. Трансформирайки го с Лоренц трансвормации за време на Центр.Наблюдател, тъй като е в Една обща простр, точка при Х1 е Нула, тогава при заместване от координатн. простр. трансформация координ. в Неподвижната система за Х е равна на Скорост.Време, става така , щото трябва да получим Х1 е Нула. Тогава замествайки Х с Скорост.Време във времевата трансформация получаваме реципрочен Лоренцов Фактор умножен по Време , момент Т от неподвижната система за да получим съответен момент в Подвижната, това означава , че целият врмеви измерен интервал от Неподвижната система го умножаваме директно с реципрочната на Лоренцов Фактор и получаваме съответни Интервал за Подвижната система. По ос Х на движението имаме тази стойност. По ос У , ние практически нямаме измерим интервал на неедновременност, той е само теоретичен с някакви незначителни стойности и преобразувайки го с трансформациите по същия начин *врмена измерени в обща простр. тоюка в подвижната система, Центр.Наблюдател, и сравнявайки с този по Ос Х , меко казано Очевадно са Различни. Това е Парадокс. по СТО , няма разлика, не се допуска!

Кой ще разбие Парадокса Ном. 6 ?

При последното подобряване на конструкцията при опити по ос Х и по ос У , се получават Големи разлики в приемането на светлинните фронтове.Лесно се проследява от Неподвижния Наблюдател, за него по ос Х има значим времеви интервал, докато по ос У има само теоретично значимо разминаване в следствие някакво ниюожно <скъсяване> в неоткриваеми порядъци при скорости доста по малки от микрон за секунда, подобни на температурните линейни промени на твърди тела(такива могат да се ползват и за практическа технология в експеримента). Разликите се смятат лесно, показал съм в една друга тема за едновременност, неедновременност, сверяване на часовници и пр. това е от Неподвижната система. Когато по СТО се трансвормират тези интервали време, ние имаме Два момента в Една простр. Точка, Точката на Центр. Наблюдател Х=0, т.е при трансформация по СТО играе, остава само Лоренцов Фактор, <понижаващ> интервала. Според СТО по оси Х и по У разположена апаратурата не бива да има никава разлика за една ИОС, измерванията вътре в тази система, да но с трансформациите при Моментите на Приемане имаме Парадокс !!

Към Скоростомер на Лапландеца 6 , Парадокса на Скоростомера При последното подобряване на конструкцията при опити по ос Х и по ос У , се получават Големи разлики в приемането на светлинните фронтове.Лесно се проследява от Неподвижния Наблюдател, за него по ос Х има значим времеви интервал, докато по ос У има само теоретично значимо разминаване в следствие някакво ниюожно <скъсяване> в неоткриваеми порядъци при скорости доста по малки от микрон за секунда, подобни на температурните линейни промени на твърди тела(такива могат да се ползват и за практическа технология в експеримента). Разликите се смятат лесно, показал съм в една друга тема за едновременност, неедновременност, сверяване на часовници и пр. това е от Неподвижната система. Когато по СТО се трансвормират тези интервали време, ние имаме Два момента в Една простр. Точка, Точката на Центр. Наблюдател Х=0, т.е при трансформация по СТО играе, остава само Лоренцов Фактор, <понижаващ> интервала. Според СТО по оси Х и по У разположена апаратурата не бива да има никава разлика за една ИОС, измерванията вътре в тази система, да но с трансформациите при Моментите на Приемане имаме Парадокс !!

Значи е само хартиен обект, т.е несъществува.

Как бе, самото Пространство/Време има 2 варианта, подвижно или неподвижно, спрямо какво?........незнаем. Това не е ли Относителност.

Подвижен спрямо Пространство/време на Айнщайн, то нали е Абсолютно Неподвижно

Защо се криеш, признаваш ли Парадокса Скорост. 6 ?

Защото съм нещастник, Защо Скоростомер 6 свързва Състоянието на Локалната Етерия/Пространство с Отправна Система и определя Скорост спрямо това <Пространство> ?

В това няма смисъл, съюият смисъл има математическа точка в Пространство, разменяш ролите определяш точката и я Наплюваш за Неподвижна примерно, както правите в СТО с <плюене> , или пък я обявявате за подвижна спрямо Вас или други тела, а после си Измисляте тяло в тази точка, Променя ли нещо Това, Абсолютно Не , пак сте на <хартия> , т.е ползвате мат.апарата на хипотезата ТО.

По формулата за <скъсяване> дължина която си дал се вижда , че при релативна скорост 1 милионна от метъра за секунда, ефекта от скъсяване е по малък , ако сгрешим относителната скорост на подвижния наблюдател с 1 м./сек., което е Разбиваюо за Вас ! Признаваш ли Парадокса на Скоростомер на Лапландеца 6 ?

Аз вече ги доказах тези отпрявни системи. Парадокса на Скоростомер 6 ги доказва, а оюе сма само на Скорост.6, какво ще стане като стигнем разискване на Скоростомер 3.............юе си късате дипломите