laplandetza

Знаех, но това е целта, значи няма теоретична база за очаквани отклонения, защото няма Етер.Ти разбра ли ме сега ?От тук и онова което казах по горе , <компенсация> на два противоположни ефекта на Различни пътиюа за Светлина.

Питах Как ще получите Различни скорости за Светлина, с Магия?, какво му правите на Пространство/времето за да се случи тоя магичен резултат...............абракадабра,Бум !

Чакам да чуя, как при Константна <С> ще получите различни скорости на Светлина ?

Хахах, Защо според теб трябва да се появят тези отклонения в скорост на светлина, питам, защото искам да си изясня къде грешите.

Ако приемем пулсовете близки до Едновременност T1 = L1 .( 1/C - v) T2 = L1.(1/C+v) T1 е момента на приемане на пулса по посока на движение по Х, т.е. права посока + Т2 е момента на приемане на пулса по обратна на движението посока по Х .т.е обратна -- L1 е скъсеното рамо V е 2/3 С Всичко това в Системат на Неподвижната Наблюдателна Система. Няма релативистки събирания на скорости тука, има <класическо> смятане на независими наблюдавани величини,движения, ако за светлина можем да наречем движение, което е неправилно според мен.

Какви са според теб търсените отклонения? Не ми слагай етери, Среди, Носители и пр. Има само Състояние, което е Базово, такова където Часовниците са Най/бързите в Света, Съветцки

Не е прав, вие хипотезирате със среди, и пр, подобни на Етер, моите допускания не се влияят от това и изключват отклоненив при подобни на майкълсън опити.Аз допуслам чиста реална Относителност, Реална, а не от Приказките на СТО.

Ти си се объркал, лесно се проверява. По ос Х , скъсено рамо, по ос У непрпоменено, изведох директно Лоренцов Фактор от забавянето на светлина по У резонатора поради удължения път. При Х резонатор е нужно скъсяване на стойност получена от Обратния Лоренцов Фактор, като двупосочния път е същия като при У резонатор. Няма теоретична база за отклонения, щеше да има при Еднопосочен път , като в Скоростомер 6 , Скоростомер 2 и пр. , както и в Опита на Маринов.

Опитите от типа на Майкелсън са опорочени по рождение, мъртво родени, поради наслагване на противоположни <асиметриии> с отраженията и ,или затворените пътища , т.е. едмакви стойности на отклонения + и - , като ги сумираш получаваш колко, ами Нула отклонения !

Значи е нарочно нагласен, порочен, има <цикъл> отиване/връщане на светлина или затворен път, което гарантира доказване на хипотезата ТО.За да се разбие ТО е нужна <асиметрията> породена от Константната <С> в локалниото Космическо Състояние.

В случая разстоянията според Неподвижната Наблюдателна система са Еднакви, дори със близко до нулевото <скъсяване> . Остава само движението ма Приемника и това за Неподвижнив=я Наблюдател е неуспорим Факт , според СТО и цялата Физика.. Нееддноврменноста не е това което си показал, тя се изразява със скорости, напълно класически, защото са независими движения, едното е повее от движение,то е Константа <С> друготое 2/3С скорост на приенмника.Това ако не е проблем, какво е?

Добре , честен си.Остава му само теоретичната база и плана на експеримента...........т.е. пак нещо като мисловен експеримент, Парадокс.

Няма свободен достъп......?, поне така го виждам. Я разкажи, ползват ли се сверени с емг часовници и затеорени емг пътиша, има ли такива , всичко е опорачено................

Приема се. Теорията на опита му, така, както аз я разбирам е работеща, тя е Парадокс.

Наистина ли,...............много долно е подобна манипулация, честен ли си .......?

Вероятно е примитивен, но пък е теоретично правилен, а е постигнал и резултат. Обори постигнатото, неможеш! А този експеримент който показваш , я разкажи схемата, плана на експеримента да ти кажа как е нарочно получен желания резултат.

Ахахах, не нетрябва, може просто и ясно. Ако приемем , че излъчванията са практически Едновременни за Неподвижната Наблюдателна система, то поради Различните пътиша за светлина поради движението на Приемника са задължително Неддновременни събития по приемане, с явна ,значима разлика, която показах как се смята. как го наричате не е важно , важното е че се дължи на движение на Приемника докато Светлина достига до него и това е Факт, доказан.

И виж опита на Стефан Маринов в другата тема за него , той ти е колега, бил ти е колега , а опита му се базира на същото като моя Факта , че докато светлина се разпространява обектите в една ИОС, независимо , че се е самоприела за неподвижна , се движат спрямо Нещо си , което индиректно означава, че и директно според мен. се движат спрямо Светлина. Пробвай да оспориш колегата си, ако можеш !

Кое пак не ти е ясно. За ме са само 2 системи, не броя за ситема лазерите, не ми е нужно, но щом искаш. Както казах, тъй като смятам СТО за умишлено или не фалшифицирана, разглеждам от гледна точка на Неподвижна Наблюдателна Система, СТО ми позволява да гопрявя, Случванията в Точката на Центр. Наблюдател трябва да са Еднакви по Ос Х и Ос У за Неподвижната Наблюдателна система, така прогнозира СТО, защото след трансформиране Еднаквоста се запазва, Според Неподвижната Наблюдателна система обясних какво се случва в Системата на ексеримента има нищожна скорост преместване на Лазери, би могло да я вземем в предвид и да събираме релатевистки скоростти, но в крайна смерка е безмисленно , скоростите и на двата Лазера са еднакви за Неподвижната Наблюдат. система. Имаме допълнително, клонящо към нула <скъсяване> на рамото, от там и практически неизмерима неедновременност в Пулсовете на Излъчване. Дотук е ясно, нали? Нас ни интересува Събитията в Приемника, а те поради движението на Приемника докато светлина от пулсовете напредва и поради това ясно разграничими различни пътища, имаме и силно изразена Неедновременност. По ос У е различно, там има само клоняща към нула нееднвременност в пулсовете, поради клоонящото към нула <скъсено> рамо, а това означава клоняща към Нула неедновременност, времеви интервал< в събитията при Приемник. Както казах за СТО е все тази кой наблюдава и кой прави смеки, изисква се резултата в Приемник, Една точка в простр., т.е Една точка в дадена ИОС, резултата да е един и същ !!, Но НЕ Е !

Някой може ли да свали и качи директно тук описанието на експеримента и теорията му описано от Маринов, ако може директно в темата с един пост.

Както казах виждам така опита, источници на светлина, лазери от вънщните краища на Дисковете, единия от горе другия от долу или от ляво и отдясно, няма значение. Нагласят се отворите, така че да преминява много тесен сноп светлина, наораво лимитиран брой фотони през два отвора по един от единия и другия диск. Зад срешуположния отвор е детектор който директно мери енргията на снопа фотони. Разположена е оста на отация по ос Х. Единия излъчва срешу движението другия обратно на движението по ос Х, търсеното предполагаемо Собственно движение или движение на Земя спрямо Галактическия център , движение в локалното състояние на Етерия. Достигат се пробни обороти и се измерва, като се измерва, сумира енергия на общото облъчване с фотони за Един оборот диск, така се игнорира евент неточности в отделните двойки дупки при нагласянето на двата диска.Отчита се разликата , но как се пресмята Собственната скорост , ще е въпрос на търсения и консултации, аз не знам за момента, Маринив е дал мат.апарат в теоретич. обосновка на експеримента, аз не го разбирам все още. Бих модернизирал опита, като сложа 4 диска на по равни разстояния , в средата на оста си остава моторната уредба и осите са финнобаансирани.Така нагласено , тънки снопове фотони, при по малки обороти постигаме ефект и мерим, по пригоден е за практи1ески уред, скоростомер. В момента какви технологии има за директно измерване енергия на лъчение, аз не знам, някой да има представа? Хайде сега да се погаврим с фабатиците, , ако приемем системата на експеримента за Неподвижна, то тогава според СТО , ТО, няма да има разлики в измерените енергии, интензитет и пр. Ако обаче приемем постановката за подвижна и Наблюдаваме процесите от Неподвижна Наблюдателна система тогава е подобно на Скоростомер на Лапландеца 6 , 2 , т.е, имаме Различни по големина пътища за светлина, а за Мариновия експеримент е важен ефекта на движение на дисковете и фетекторите, докато светлина, фотони се разпространявапрез и , или към тях , т.е. псевдо Неконстантна скорост на светлина, поради движение на системата спрямо Целият до момента неизвестен Механизъм задаващ съществуването под тази форма на светлина,Скорост<С>, лимит на скорост за масови обекти, самото простр. разположение, съществуване на обектите, разбира се и цялата комбинация дава онова което наричаме Време.

Правя го отделна тема, защото е важен като основа на постижим, реален експеримент и уред Скоростомер https://www.researchgate.net/publication/26447008_New_Measurement_of_the_Earth's_Absolute_Velocity_with_the_Help_of_the_of_the_Coupled_Shutters_Experiment Нека тука да обсъждаме, някой разбрал ли е частично или целият план на експеримента, а понятие от теорията и матапарата в него ? Стефан Маринов е физик и срещу него да видим дали ще скочат колегите му 100 фанатици За жалост е починал през 1997 г., вечна Му памет !, тази година 97 за мен като че ли беше вчера, помня по добре онези неща тогава, от колкото миналата седмица , а примерно тогава Ментора е бил в <Ташкент>

Уморих се да превеждам, мися че разбрах опита. признавам , не съм го чел , само това докъдето съм превел, по късно може и да погледна. Ако е това което си мисля , опита е Парадокс, истински и ще има резултат при финно изпълнение. За мен трябва само по Една Ос, Дисковете да са с дупки в един <слой> в точно определем радиус от центъра на диска и да има светлина, источник от вън на оста срешу диска, може лазер с огледала , може и отделни лазери. Изчислено е така , че при неподвижни дискове, през две срешуположни дупки на двата диска да преминава редуциран лъч, толкова колкото да задейства напрежение във фотоклетка, фотоклетки, или датчик..Оста се ориентира по предполагаемото движение и се завъртат дисковете на едни и същи обороти, като се пропуска лъча по посока на движението и там , разбира се , показанията на часовници няма да помогнат , физически пътя на светлина е по дълъг по посоката на движение от колкото в обратна, светлината привидно се <бави> в преминаването си през отворите и имаме по малко напрежение, по малу=ък ток, или съвременни датчици отчитат различна сумарна осветеност, енергия. Обратно по Оста, в обратна на движение посока, , пътят на светлина е по къс и съответно тя е <забързана> относно преминаването през отворите и разбира се ще има по голям ток, напрежение, осветеност, енергия в датчиците, т.е. имаме измерима и проверима разлика, което е недопостимо за хипотезата ТО. По късно мога да опитам да разбера измерванията в този опит, да видим дали ще схвана.

Превод от гугълпреводача 2 Теория на експеримента за „сдвоени капаци“ Въртяща се ос, задвижвана от електромотор, разположен точно в средата на оста, има два отворени диска в нейните крайници. Разстоянието от центровете на отворите до центъра на оста е Rand разстоянието между дисковете е d. Светлината от лазер е разделена от полупрозрачна призма и двата лъча са насочени от двойка регулируеми огледала към противоположните краища на въртящата се ос, така че лъчите да могат да преминат през отворите на дисковете в взаимно противоположни посоки. лъчите, след като са нарязани от близкия диск, „открит“ от далечния диск, осветява фотоклетка. Посредством галванометър се измерва разликата в токовете, генерирани от двете фотоклетки. Ако покрива една от клетките, едната измерва тока, произведен от другата клетка Човек подрежда положението на лазерния лъч по отношение на дупките на дисковете по такъв начин, че когато оста е в покой, светлината на лазера, която преминава през отвора, осветява половината от далечния отвор. След това човек настройва въртенето на оста, като постепенно увеличава скоростта си. Тъй като импулсите на светлината, изрязани от близките дупки, имат време за преминаване, за да достигнат далечните дупки, с увеличаването на скоростта на безобръщане и по-малко светлина ще премине през далечните дупки, когато отдалечените дупки „избягат“ от позициите на светлинния лъч, и ,обратно, все повече и повече светлина ще преминава през дупките, когато отдалечените дупки „влизат“ в позициите на светлинния лъч. За краткост ще нарека първия вид далечни дупки „бягство“ и втория вид далечни дупки „навлизане Ако се приеме, че дупките, както и напречните сечения на лъчите са правоъгълни, а осветеността хомогенна, тогава токът Ihom, произведен от някоя от фотоклетките, ще бъде пропорционален на широчината на светлинното петно, измерено на повърхността на фотоклетката когато оста се върти, т.е. Ihom ∼b. Когато скоростта на въртене на оста се увеличи с ΔN, широчината на светлинния лъч, преминаващ през „излизащите“ отвори, ще стане b − Δb, докато широчината на светлинния лъч, преминаващ през „навлизащите“ отвори, ще стане b + Δb и произведените токове ще станете Ihom −ΔI∼∼b − Δb, Ihom + ΔI∼b + Δb. По този начинΔb = bΔIIhom, (1) където ΔI е половината от промяната в разликата на токовете, произведени от фотоклетките. Единият завърта оста най-напред с ΔN2 в посока, обратна на часовниковата стрелка, а след това с ΔN2 по часовниковата стрелка, което съответства на промяна ΔN в скоростта на въртене. Тъй катоΔb = (d / c) πΔN R, (2) за еднопосочната скорост на светлината се получава c = 2πΔNRdbIhomΔ В моя експеримент дупките, както и светлинните лъчи, бяха кръгли, а не правоъгълни. Следователно, вместо тематична широчина на светлинното петно, трябва да се вземе определено леко различна „ефективна“ широчина. Тъй като широчината не може да бъде измервана точно, обсъждането на разликата между реалната широчина и „ефективната“ широчина е безсмислено. Много по-важно обаче беше фактът, че илюминацията в напречните сечения на гредите не беше еднородна : в центъра беше максимум, а в периферията минимум. По този начин опростената връзка (1) не съответстваше на реалността, ако при Ihom човек би разбрал измерения ток. Тук ще дам известно подобрение на формула (1), която е пропусната в Ref. [1], поради страх, че предполагаемият съдия ще разгледа моя анализ като „изкуствена спекулация“ в търсене „за адаптиране на наблюдаваните стойности към теоретичната формула“. Сега вече не се страхувам от съдията. Предполага се, че осветеността се увеличава линейно от нулата по периферията на светлинния лъч до максимум в центъра му, където лъчът е „изрязан“ от джантите на дупките. Реалният ток, който се измерва, е пропорционален на определено средно осветление на целия светлинен лъч, докато токът на alI е пропорционален на максималното осветяване в центъра на светлинния лъч. От друга страна, трябва да се вземе предвид, че когато дупките оставят светлинния лъч да падне на фотоклетката, първата светлина идва от периферните части и в края от централните части. Когато половината от лъча осветява фотоклетката, „лявата“ част на лъча започва да изчезва и неговата „дясна“ част започва да се появява, като широчината остава винаги половината от лъча. Тогава джантите на дупките започват да угасват първо в централните части на лъча и в края на периферните части. Тук, за простота, предполагам, че напречните сечения на гредите и на дупките са еднакви (всъщност първите бяха по-малки, отколкото вторите). Така през първата първа една трета от времето на осветяване се появява „лявата“ половина на светлинния лъч, през втората една трета от времето на осветяване „лявата“ половина преминава към „дясната“ половина, а през последната една трета от времето на осветяване "дясната" половина изчезва. Следователно реалният ток I, произведен от фотоклетката, ще бъде свързан с идеализирания ток, Ihom, съответстващ на хомогенно осветление с централен интензитет и генериран от светлинно петно, имащо полуширината на темата беше определена чрез следната връзка В тази формула Ihomdx е токът, произведен от лента с широчина dx на светлинния лъч; в периферията на лъча (където x = 0) произведеният ток е нула, а в центъра (където x = 1) е Ihomdx. CurrentIhomdx се създава (т.е. съответните фотони, очертани на фотоклетката) по време на 23 - x3; за Периферията на лъча това време е 23−03 = 23, а за центъра на лъча това време е 23−13 = 13. Факторът 12 преди интеграла е налице, тъй като измерената широчина на светлинното петно върху фотоклетката е два пъти по-голяма от работната му широчина. Поставяйки (4) в (3), се получаваc = 2πΔNRdb9IΔI Според моята теория за абсолютната скорост [2, 6, 7] разпространението е v, тогава скоростта на светлината е c - по посоката на разпространение и c + обратно. За тези два случая формула (5) трябва да бъде заменена със следните две c - v = 2πΔNRdb9IΔI + δI, c + v = 2πΔNRdb9IΔI - δI където ΔI + δI и ΔI - δI са измененията на токовете, генерирани от фотоклетките, когато скоростта на въртене се промени от ΔN. Разделяйки втората формула (6) на първата, се получаваv = δIΔIc. По този начин методът за измерване се състои от следното: Една промяна в скоростта на въртене чрез ΔN и измерва промяната в тока на която и да е от фотоклетките, която еΔI'ΔI ± δI; след това се измерва разликата между тези две промени, която е 2δI. Направих и двете измервания чрез диференциален метод със същия галванометър, като приложих към него разликата в изходите на двете фотоклетки. За измерване 2ΔII направих далечните отвори за единия лъч „Избягване“, а за другия „Влизане“. За измерване на 2δII направихме всички далечни дупки „Бягство“ (или всички „Влизане“).

https://www.researchgate.net/publication/26447008_New_Measurement_of_the_Earth's_Absolute_Velocity_with_the_Help_of_the_of_the_Coupled_Shutters_Experiment