Б. Киров

Бих се съгласил донякъде, но кой построи и кой разруши Берлинската стена? И кой спечели и кой загуби? А Китайската стена и сега си стои, тя е била вдигната срещу Западните варвари

Някои автори сравняват 5G технологията с откриването на огъня за технологичното развитие на човечеството. Не става въпрос само за една област, а за свързващо звено между критично важни технологии като ИИ, суперкомпютри, интернет на нещата, самоуправляващи се автомобили, които посредством 5G/липсващото досега свързващо ги звено, ще повиши неимоверно производителността. ще цитирам своеобразен дайджест от мнения в тази светлина, които дават приблизително реална представа за мащаба на предстоящата технологична революция: Разгръщането на петото поколение на клетъчната мобилна технология - 5G - е мулти-трилионна комуникационна революция, която ще промени дълбоко всеки аспект от живота ни. Тази последна технологична модернизация, наречена четвъртата индустриална революция, всъщност е за модернизиране на всичко - от нашите коли, хладилници и фурни до нашите сгради, фабрики и болници. Последният анализ на 5G разходите на Greensill, най-големият небанков доставчик на решения за оборотен капитал в света, изчислява, че общата сметка за 5G навсякъде в глобалната верига на доставчиците на телекомуникационни услуги вероятно ще надхвърли 2,7 трилиона долара до края на 2020 година и че тази сума ще продължи да нараства в обозримо бъдеще. В изследователска бележка от октомври 2018 г. Morgan Stanley прогнозира $ 156 млрд. допълнителни годишни приходи, дължащи се на 5G само в седем пазарни сектора. https://www.greensill.com/whitepapers/financing-the-future-of-5g/ 5G ще донесе магия към бъдещата безжична свързаност: десет пъти намаление на латентността. Закъснението ще бъде само 1ms. Десет пъти увеличаване на плътността на връзката. Това ще даде възможност за по-ефективно сигнализиране за свързаност на IoT. Три пъти ефективност на спектъра. Повече бита на Hz ще бъдат постигнати с усъвършенствани техники на антената. Стократно по-голям трафик, което води до хипер-уплътняване на мрежата с повече малки клетки навсякъде. Десет пъти по-голяма производителност, което води до по-добро потребителско изживяване. Върховите скорости на Multi-Gbps ще бъдат много по-изравнени. Стократно по-добра ефективност на мрежата с много по-ниска консумация на енергия в мрежата. Освен САЩ, Китай, Южна Корея и Япония също са готови да пуснат 5G мрежи в следващите няколко тримесечия. До края на 2025 г. четири от всеки десет 5G връзки в света ще бъдат от Китай. Ако Съединените щати искат да победят китайското "Произведено в Китай 2025", САЩ по-добре да имат ефективна телекомуникационна инфраструктура. САЩ са в надпревара с Китай за господство в 5G, с изключение това в Китай. Тъй като САЩ продължават търговските си войни с Китай, китайците ще намерят други пазари и ще увеличат своя безжичен пазарен дял и проникване в световен мащаб. Двете основни притеснения на САЩ относно 5G и националната сигурност са кои са доставчиците. Първото притеснение е, че разполагането на това оборудване в държавите може да улесни китайския шпионаж. Второто е, че Китай може да затвори американските мрежи в случай на конфликт. Всичко това е възможно. Недобронамерен производител на 5G оборудване има възможност да затвори цялата внедрена 5G система в дадена страна.Китай е категоричен как иска да доминира 5G. 5G ще революционизира Интернет на нещата (IoT) е явление, което се разпространи през последните пет години. Почти всяко електронно устройство, създадено днес, се очаква да бъде свързано с интернет. Помислете за момент колко много неща около вас са свързани с интернет: вашите фитнес часовници, коли, домашни алармени системи, идентификатори на работни места, печки, хладилници, камиони за доставка, телевизори , готварски печки, трактори, комбайни, безпилотни летателни апарати, буквално всичко, което има електроника върху него е или ще бъде свързано с интернет. Тъжната част е, че свързаността е хаотична. Сигурността не съществува и точката на влизане в кибернетичното бедствие е най-слабото звено във веригата. Това ще отнеме време, за да може проблемите на сигурността и поверителността да бъдат решени изцяло в 5G мрежата. Каквито и да са предизвикателствата, обещанията за нови и силно развити IoT устройства ще се превърнат в реалност в предстоящия 5G свят. Победителите ще бъдат тези, които разбират пълния пейзаж и обещанието на 5G.5G ще отключи истинската сила на изкуствения интелект. Най-големият скок ще бъде в комуникациите от машина до машина, позволяващи мрежи от системи за изкуствен интелект и масивен растеж на софтуерно дефинирани мрежи. Не е немислимо 5G да бъде крайната граница на телекомуникационните мрежи. Днес AI бавно, но сигурно напредва. С 5G, изкуственият интелект ще експлодира експоненциално и ще започне да взема решения във всички аспекти на човешкия живот и икономиката. В света няма да има нито една несвързана AI машина. Това ще бъде свързана система от суперкомпютърни или дори квантово-компютърни AI възли, свързани с хипер-бърза 5G комуникационна мрежа. Бързите AI възли плюс бързите 5G мрежи се равнява на един смел нов свят. Историята дава перспектива на победителите. Иновациите и творчеството принадлежат на смелите. Печалбата отива при прагматика. Един нов неограничен и безграничен свят на софтуерно дефинирани мрежи и нови невъобразими приложения. Големите данни ще бъдат достъпни за всеки. Няма нужда дори от Google и да търсите данни. Просто се случва. В един нов свят, компютрите с изкуствен интелект ще се научат как да се свързват помежду си и да намират, пълни и кризизно важни данни, за да вземат решения за вас. https://medium.com/@yobiebenjamin/the-fourth-industrial-revolution-is-here-hello-5g-49b86d79f9b4 В САЩ фиксираната безжична широколентова връзка без кабел вероятно ще бъде най-ранният случай на използване на 5G, докато в Азия операторите могат да се съсредоточат върху интернет на нещата (IoT) за предприятието / индустриалния сегмент. Анализаторите на Morgan Stanley вярват, че операторите с доминиращ пазарен дял в предприятията / индустриалния сектор, особено азиатските телекомуникационни компании, са добре позиционирани, за да се възползват от тези значителни възможности. Едно от критичните за IoT заявленията за 5G е автомобилите със самостоятелно управление, които имат високи изисквания за непрекъснато покритие. Данните за автономните автомобили биха могли да увеличат глобалния безжичен трафик с 40 пъти в сравнение с настоящите нива, като предоставят тласък на телекомите, сравними с iPhone през 2007 година. По отношение на ИИ/изкуствения интелект: през 2017 г., DeepMind лансира обновената версия: AlphaGo Zero, която се учи от самото начало, а не от игри на хора. Ако първата AlphaGo се нуждаеше от 30 милиона игри за тренировка, за да може да се изправи срещу Лий Седол, на новият му бяха остатъчно 4,9 милиона, шест пъти по-малко. Първият се нуждаеше от няколко месеца развитие и обучение, а новият беше готов след само 70 часа.Тази технология може да бъде приложена към всеки сектор и компания и всъщност вече се използва. В областта на маркетинга A.I помага да се избере най-доброто действие, посочва кои са най-вероятните клиенти да сключват договори за своите услуги, препоръчва определени продукти въз основа на вкуса на всеки потребител, програмира оптималния транспорт и т.н. Netflix избягва повече от един милиард долара загубени продажби благодарение на A.I. Възможностите са безкрайни: разпознаването и етикетирането на изображения, обработката на данни за пациента, местоположението и картографирането, предсказуемата поддръжка, предсказването и предотвратяването на заплахите за сигурността, интелигентните системи за набиране и човешки ресурси са едни от многото случаи на използване на тези бизнес приложения, базирани на изкуствен интелект. Освен това Amazon е намалила разходите за складиране с една пета, използвайки автономни роботи. Консултантската PwC изчисли, че 72% от мениджърите смятат, че A.I ще бъде конкурентното предимство на бъдещето и повече от 60% очакват, че приложимостта на тези технологии върху потребителския опит е по-голяма, отколкото на останалите инициативи в тяхната организация.Както е отразено в друго изследване на PwC, „Използване на революцията на изкуствения интелект“, изкуственият интелект е предназначен да бъде следващата технологична революция, следваща стъпките на интернет и мобилността. Всъщност до 2030 г. той ще представлява ръст от 14% от световния БВП, 15,7 трлн. долара. Изследванията на Accenture сочат, че изкуственият интелект може да удвои годишните темпове на икономически растеж в много развити страни до 2035 г. САЩ ще бъдат най-облагодетелствани, като се движат от потенциалния растеж на БВП от 2,6% до 4,6%. Друго заключение от доклада е, че технологиите, свързани с когнитивните системи, ще увеличат производителността на труда с до 40%. „1/4 компании вече са внедрили A.I в своята организация“. Това е с около 10% повече от преди година. Въпреки че 47% от работните места в САЩ са в риск да бъдат автоматизирани според Университета в Оксфорд, друго проучване на Gartner посочва, че до 2020 г. A.I ще създаде повече работни места, отколкото елиминира. В действителност, 83% от компаниите, които вече използват A.I твърдят, че тези заявления са включвали създаването на нови позиции, особено в по-високите професионални категории (2 от 3 са в управлението и висшето ръководство).Освен това, роботите ще спестят разходи за автоматизацията на работните места от 9 трилиона долара през 2025 г., според данни на Bank of America Merrill Lynch. Рентабилността на дружествата, които прилагат A.I. в своите производствени процеси, може да нарасне средно с 38% до 2035 година.Засега обаче малко компании са готови да приложат A.I. в своите процеси. Според данни от консултантската компания SAS, едва 20% от големите европейски компании имат екипи от учени, които искат да се справят с това предизвикателство. Но изкуственият интелект също изисква подходящ талант за разработване на системи, базирани на тези технологии. И както често се случва на всеки пазар, ако нямате необходимите ресурси, единственото решение, което остава да се осъществи, е вносът. https://opendatasecurity.io/how-does-ai-affect-the-world-economy/ Изследователите на Nokia Bell Labs анализираха исторически данни от предишни индустриални революции, за да моделират и прогнозират потенциалното въздействие на следващата. По време на първата индустриална революция (която е била подхранвана от желязо и парни двигатели) и Втората (която е била захранвана от електричество, стомана, химикали и телекомуникации), производителността се разраства. От 1870 г. тези две революции запазиха Златен век на прогреса. По-специално 40-те и 50-те години на ХХ век допринесоха за огромни печалби в Съединените щати и другаде. След това какво стана? Пристигна Третата индустриална революция, която въведе информационната ера. В компютрите, интернет, мобилните комуникации и много други се появиха огромни и световно променящи се иновации. Но вместо да се покачва отново, двигателят на производителността отслабна. Всъщност от 1970 г. насам ръстът на производителността е спаднал до около една трета от процента от предходните 100 години. Ако цялата упорита работа, иновации и инвестиции в технологиите през последния половин век не успяха да се изплатят в производителността, какво означава това за огромните инвестиции, които вече се извършват в четвъртата инфраструктура на индустриалната революция? Песимист би казал, че трябва да я пропуснем и да сложим парите си на друго място.Но аз съм оптимист. Абсолютно вярвам, че сме на ръба на не само технологична революция, но и революция в производителността. За щастие, изследванията на Nokia Bell Labs съвпадат с това мнение.Анализирайки това, което направи възможен Златният век от 1870 до 1970 г., става ясно, че четири физически инфраструктурни технологии осигуряват основната основа за растеж: енергия, транспорт, здраве и канализация и комуникация.Тези основни технологии бяха важни сами по себе си, но два други фактора бяха от съществено значение за ускоряване на растежа. Първото беше, когато разпространението на всяка технология беше достатъчно широко разпространено, за да достигне критична точка. Вторият е ефект на мрежата: технологиите, необходими за работа в тандем за стимулиране на растежа. Само когато всичките четири технологии бяха широко разпространени, бързо се случи растеж.След това проучването разглеждаше съвременните технологии. Той откри нови цифрови еквиваленти, които се съгласуват с четирите технологични основи на Златния век: - Цифрова енергия: съчетаване на интелигентни енергийни мрежи и интелигентни измервателни уреди в платформи, които динамично съответстват на производството на енергия и търсенето от нови и традиционни източници. - Цифров транспорт: преместване на хора и стоки през океаните, небето и земята самостоятелно. - Дигитално здраве: отдалечено активиране на свързаното здравеопазване от всяко място. - Цифрова комуникация: свързване на милиарди хора и неща, което им позволява да си взаимодействат по нов начин. Към тях е добавена пета основна технология - цифрова продукция. Тя ще доведе до промяна на парадигмата, от централизирано масово производство към разпределено, локализирано производство, съчетавайки крайни компютърни облаци и 3D печат за създаване на стоки в почти реално време. Чрез изчисляване, когато тези цифрови технологии могат да достигнат своите критични точки и чрез прилагане на исторически формули, Nokia Bell Labs прогнозира значителен скок на производителността, до 30% до 35% в САЩ, започвайки в някакъв момент между 2028 и 2033 г. подобен скок към 50-те години на миналия век и може да добави около 2.8 трилиона долара за американската икономика. Подобни печалби се очакват в Индия, Китай и други нации. Широкото разпространение на 5G мрежи с голям капацитет и ниска латентност е основен катализатор за цифровата инфраструктура на бъдещето. Тази реалност не е далеч. Тази година се провеждат широки изпитания, които биха могли да доведат до пълно търговско разполагане на 5G през 2019 г. САЩ, Китай, Корея и Япония са начело на тези усилия.5G и облачните технологии ще подпомогнат и ускорят дигитализацията на индустриите. Това от своя страна ще създаде възможности за почти всеки сегмент от икономиката, от здравеопазването до транспорта, енергетиката и извън нея. Телекомуникационните компании, които поемат пътя към 5G сега и се фокусират върху софтуерно дефинирани мрежи и облак, имат огромна възможност да се възползват от обслужването на тези индустрии по време на техните трансформации.Както във всяка от предишните индустриални революции, такива печалби идват с икономически компромиси и предизвикват нови предизвикателства. Спешно е необходима и политическа работа, както докладва Комисията за широколентов достъп на ООН, както между правителствата, така и в рамките на държавите. Тя трябва да определи как общественият сектор може да помогне да се идентифицират и реализират ползите от дигитализацията, главно чрез осигуряване на рамка за сътрудничество в различни сектори на икономиката.Такава работа между правителствата, технологичните компании и нововъзникващите цифрови индустрии е съществен елемент за реализиране на огромния потенциал на Четвъртата индустриална революция.Това включва не само икономически потенциал, но и лични и социални ползи: подобряване на живота, запазване на ресурсите на нашата планета и предоставяне на повече време и свобода на хората да се свързват помежду си и с нещата, които им харесват.В края на краищата, това е по-голямото благо, което технологията трябва да служи. https://www.weforum.org/agenda/2018/01/fourth-industrial-revolution-massive-productivity-boom-good/ Тази седмица представители на Съединените щати и на повече от 30 държави от Европейския съюз и НАТО се срещнаха в Прага, за да формулират принципите за сигурност за безжичните мрежи от 5-то поколение. Срещата бе свикана от чешкия министър-председател Андрей Бабис, за да обедини еднакво настроени нации, за да се споразумеят за незадължителни препоръки за безопасно въвеждане на 5G в съответните им страни. Въпреки това, преди срещата на върха Германия и Обединеното кралство решиха да разрешат оборудването на Huawei като част от техните 5G мрежи. САЩ не могат да възприемат този подход. Тихите карантини и меките забрани, които биха били в съответствие с омекотяването на дипломатическия тон спрямо Китай, няма да защитят цифровата инфраструктура на САЩ. Вместо това президентът на САЩ Доналд Тръмп трябва да подпише предстоящата изпълнителна заповед, която да забрани Huawei и други китайски компании от американските мрежи. Това би постигнало две неща: първо, решението на САЩ да изключи китайските компании ще осигури покритие за съюзници, които се стремят да въведат собствените си строги мерки срещу Китай, независимо дали са забранени или по-строги протоколи за сигурност. Второ, подписването на заповедта ще съобщи, че Съединените щати се стремят да предпазят от системни рискове за сигурността, които надхвърлят Huawei - че сигурността на 5G мрежите не може да се договори. Трудно е да се надцени стойността на американското покритие от Huawei. Преди да избере конкурента на Huawei, Ericsson, да изгради датската 5G мрежа, датският министър на отбраната се оплака, че ръцете му са вързани, когато става въпрос за законодателство срещу Huawei. Полша също така сигнализира през януари, че иска да поеме по-твърда линия срещу фирмата, преди да преразгледа позицията си през последните седмици. На фона на предупрежденията за близката връзка на Huawei с китайската държава от службите за сигурност на страната, министърът на правосъдието на Норвегия призна, че правителството му разглежда „стъпките, предприети в Съединените щати и Великобритания“, преди да вземе окончателно решение дали да изключи компанията от строежа. неговата 5G мрежа. Съединените щати не могат да очакват от по-малките държави да поемат твърда линия срещу китайските компании, ако не желаят да го направят сами. В крайна сметка има разходи, които идват с изключването на оборудването на Huawei. Субсидиите от китайското правителство позволиха на компанията да подложи несправедливо своите конкуренти, което означава, че алтернативните технологии са почти с една трета по-скъпи, въз основа на отчетените отстъпки от 20 до 30% в световен мащаб. Ако Тръмп подпише изпълнителната заповед, Съединените щати ще могат по-добре да се справят с подобни ценови различия между китайското оборудване и оборудване от надеждни доставчици. Нова банка за цифрово развитие например може да помогне на по-малките страни да компенсират китайските субсидии. Междувременно, смелите действия у дома биха укрепили случая на администрацията на Тръмп за оказване на натиск върху правителствата с по-малко ресурси в чужбина. Тя трябва да си намери собствена къща, преди да очаква своите по-малки съюзници да се справят сами. Подписването на изпълнителната заповед е и начин за САЩ да излязат от прозелитирането срещу Huawei и да започнат да говорят за системния риск от китайските компании. Безжичната връзка с пето поколение, с бързата си, ниска латентност и високия потенциал на пропускателна способност, ще бъде основният елемент в бъдещето, доминирано от сензори. С изкуствения интелект, интернет на нещата, автомобилите със самостоятелно управление и интелигентните градове, 5G ще осигурява повечето технически приложения на бъдещето. Без защитена 5G мрежа критичната американска инфраструктура, включително енергийните мрежи и здравните системи, ще бъде уязвима от кражби на интелектуална собственост, отслабване на поверителността на данните, хакерство и други смущения.Съединените щати могат да останат в безопасност, а също и да се конкурират, като ценят сигурността на мрежата - с думи и дела - срещу държави с опит в атакуването на американските системи. Тя трябва да работи с държавите партньори, за да разработи рамка за строг преглед на потенциалните доставчици в 5G мрежите. Създаването на критерии за изключване на ненадеждни доставчици на базата на поредица от рискови фактори би помогнало за преглед на следващия Huawei. В края на краищата, ключът към сигурността в бъдещето на 5G не е само за Huawei. Вместо това става дума за системния риск, който произтича от използването на технологични компоненти от страни с история на кибершпионството и липса на правова държава в критичната инфраструктура. Съединените щати отдавна предупреждават за опасностите от оборудването на Huawei в безжичната връзка от следващо поколение. Директорите на Huawei настояват за тяхната независимост от правителството. И все пак реалността е следната: ръководителите на китайските компании не могат да устоят на тяхното правителство, дори ако искат. Наред с другите предписания, член 7 от националния закон за разузнаване на Китай поставя китайските граждани и организации в сътрудничество с „държавната разузнавателна дейност“. В Китай липсва независима съдебна власт, която да чува такива жалби. Същата дилема е за иранските, севернокорейските и руските компании. Досега дебатът се съсредоточи върху това, дали в кода на Huawei има тайна задна вратичка, която ще позволи на китайското правителство да има достъп до системи на трети страни. Но този анализ е остарял. Достъпът можеше да се осъществи чрез един на пръв поглед благоприятен пропуск в сигурността, скрит в уязвимостта на програмирането - така наречената bugdoor. Тези пропуски могат дори да бъдат внедрени тайно по-късно чрез софтуерна актуализация - след като Huawei вече е навлязла в критична инфраструктура на САЩ. Като такава, търсенето димящ пистолет, предполагайки злоупотреба от Huawei е неправилно. По-скоро допускането на китайски компании в 5G мрежи е като предаването на китайското правителство на заредено оръжие, според американската агенция за национална сигурност. Забраната на китайските компании ще спечели време за установяване на строги критерии за сигурност, за да се намалят рисковете от всички подобни технологии.Администрацията трябва да избягва да остави изпълнителната заповед да остане неподписана, докато търговските преговори с Китай продължават. Съединените щати подкопават собствените си дипломатически усилия, за да убедят съюзниците си да избягват Huawei и други компании, докато сигурността на 5G изглежда е потенциален фактор в търговските преговори. В момента липсата на подпис предполага, че 5G сигурност може да бъде обезпечена със соя.Ако Тръмп няма да действа, Конгресът трябва да вземе мантията и да приеме собствено законодателство. Съединените щати трябва да са готови да участват изцяло в сигурността на 5G, ако очаква нейните съюзници да направят дори половината от ангажимента си. Малко вероятно е тези нации да следват точно неговите стъпки - и това е добре - но поне може да осветли правилния път. https://foreignpolicy.com/2019/05/03/the-5g-future-is-not-just-about-huawei/ И така - ще имаме ли нова Китайска Стена, този път технологична?

Съгласен съм. Според мен Турция и Унгария са съвсем различни казуси, макар че по отношение на авторитаризма могат да се открият общи неща. Турция на този етап си е самодостатъчна и турския едър капитал има интерес от статуквото да стои вън от ЕС, но да ползва преференциите на европейския пазар, безмитна търговия /в цитираната статия от Вас даже се говори за разширяване на безтарифната търговия/ и най-вече европейския капиталов пазар, но без да пуска европейските конкурентни стоки и правила на монополния си домашен пазар. Унгария е функция на икономиката на ЕС, Орбан е политически спекулант и популист, но с достатъчно здрав разум да осъзнава, че страната му ще рухне само месеци след напускането на ЕС, а заедно с нея и неговата власт. Така че там имаме брак по сметка, същото важи до голяма степен за Италия, Гърция и т.н. не дотам спазващи правилата членове на ЕС. По мое мнение бъдещето на ЕС ще зависи до голяма степен от следващите избори в САЩ и курса на американската външна политика, затова, струва ми се, сега европейските политици, предимно Макрон, се опитват да структурират властта в "две писти" - в случай на остър завой от прогресивните елити в Демократическата партия и едновременно в случай на запазване на статуквото още 5 години с господин Тръмп, затова и хоризонта е до 2025 и на петте сценария.

съдейки по очертаващия се консенсус между Макрон, Вишеградската четворка и Меркел по въпроса за избор на нов председател на Европейската комисия, дано да стане: https://www.thelocal.de/20190702/could-germanys-defence-minister-take-eu-top-job In a 2011 interview with Der Spiegel, von der Leyen expressed her preference for "a united states of Europe – run along the lines of the federal states of Switzerland, Germany or the USA" which would capitalize on Europe's size by agreeing on core issues relating to finance, tax and economic politics.[95] https://en.wikipedia.org/wiki/Ursula_von_der_Leyen Според мен би могло да се се очаква някаква комбинация между сценарии 3-4-5 3"Тези, които искат повече, правят повече", /което е Европа на 2 или 3 скорости/ 4"Прави се по-малко, но по-ефективно" /вече работи/ 5"Прави се много повече заедно"

Ами приемам, че донякъде е така, но не съвсем. Имахме тема за Гражданската война, тя е причинена не от хлабавата конструкция на федерацията, а от бързото и огромно разширяване и присъединяването на нови щати, спорът за робството е дали да бъде въведено в тях. Преди това разширение обаче САЩ са силна и просперираща федерация, която в навечерието на войната има БВП съпоставим с този на най-голямата имперска сила Великобритания и флот по-силен от британския, което е причина Великобритания да не организира морска блокада на Севера и да се намеси на страната на Юга, въпреки че е имала пълните основания и интереси да го направи.

Не е така, преговорете си историята - трябвало им е точно 5 години, 13-те щата основават Конфедерация през 1776, която се провъзгласява за федерация през 1781 https://en.wikipedia.org/wiki/Articles_of_Confederation Няма никакви 100 години, само 5, като основната причина е слабостта на президентската власт и липсата на пари: Congress was denied any powers of taxation: it could only request money from the states. The states often failed to meet these requests in full, leaving both Congress and the Continental Army chronically short of money. As more money was printed by Congress, the continental dollars depreciated. In 1779, George Washington wrote to John Jay, who was serving as the president of the Continental Congress, "that a wagon load of money will scarcely purchase a wagon load of provisions."[26] Mr. Jay and the Congress responded in May by requesting $45 million from the States. In an appeal to the States to comply, Jay wrote that the taxes were "the price of liberty, the peace, and the safety of yourselves and posterity."[27] He argued that Americans should avoid having it said "that America had no sooner become independent than she became insolvent" or that "her infant glories and growing fame were obscured and tarnished by broken contracts and violated faith."[28] The States did not respond with any of the money requested from them

ЕС е толкова далече като замисъл и структура от конфедерация, колкото САЩ или Обединеното Кралство от ЕС. Имам предвид централизирана изпълнителна власт /президентство /САЩ/ или Кабинет /Великобритания/; после идва централизиран бюджет, от който зависи обща армия, съдебна система и полицейски служби. Нито едно от тези две условия /силна изпълнителна власт/ и достатъчно голям федерален /конфедерален, съюзен/ бюджет не е в дневния ред на ЕС нито е било заложено при основаването му. За сравнение, федералният бюджет в САЩ събира и разпределя централизирано приходи от над 20 процента от БВП, на щатските бюджети се падат по-малко от 5 процента. Във Великобритания централният бюджет събира и разпределя 30 процента, на отделните страни в Обединеното Кралство се падат по-малко от 10 процента. ЕС събира и разпределя общ бюджет от 1 процент. Каква армия, какви съдебни органи, какви полицейски органи с 1 процент! Циркът с изпълнителната власт, избор на председател на комисията сега, е показателен колко кух е този пост, сравнен например с Президентството в САЩ или министър-председателският пост във Великобритания. Това е така, според мен, защото най-напред ЕС не се е дефинирал като държава/нация, той е замислен като Вавилонската кула - търговско съдружие с цел икономическа печалба. Би следвало изпълнителната власт на нещо като държавно обединение да се се избира пряко от гласоподавателите в това обединение или в най-лошия случай да е прозрачно на принципа най-голямата политическа сила съставя правителство - най-голямата след тези избори е дясноцентристката Европейска Народна партия, тя има по-голямо легитимно мнозинство от това на предишните избори в сравнение със социалистите: На какво основание се предлага за глава на изпълнителната власт човек от втората политическа сила и се правят пазарлъци задкулисно през главите на избирателите. Явно нещо е дефектно в самата конструкция и не предполага нито конфедерация, нито федерация, нито държава, а просто група на заинтересованите от икономическите ползи. Поне на този етап.

САЩ изискват 5G оборудването за американския пазар да бъде произведено извън Китай Специална заповед на Белия дом ограничава някои съоръжения и услуги, произведени в чужбина By Stu Woo in Beijing and Dustin Volz in Washington June 23, 2019 Администрацията на Тръмп изисква следващото поколение 5G клетъчно оборудване използвано в САЩ да бъде проектирано и произведено извън Китай. Този ход може да промени глобалното производство и да увеличи по-нататъшното напрежение между страните. Заповедта на Белия дом от миналия месец за ограничаване на чуждестранни мрежови устройства и услуги поради опасения за киберсигурност започна 150-дневен преглед на веригата за доставки в САЩ. Като част от този преглед, американски служители питат производителите на телекомуникационно оборудване дали могат да разработят и развият хардуер в САЩ, който включва електроника за клетъчна кула, както и маршрутизатори и комутатори, както и софтуер извън Китай. Разговорите са в ранен и неформален етап, казаха те. Изпълнителната заповед изисква списък на предложените правила и регламенти до 150-дневния срок, през октомври; така че всякакви предложения може да отнемат месеци или години. САЩ обмислят забрана за 5G оборудване от Китай Предложенията могат да принудят най-големите компании, които продават оборудване на американските безжични оператори, финландската Nokia Corp. и шведската Ericsson да преместят основните операции от Китай, за да обслужват САЩ, който е най-големият пазар в Световната индустрия за за телекомуникационно оборудване и свързани услуги и инфраструктура за 250 милиарда долара годишно. Няма основен производител на клетъчно оборудване в САЩ. Американски служители отдавна се притесняват, че Пекин може да нареди на китайски инженери да вмъкнат дупки в сигурността в технологиите, произведени в Китай. Те се притесняват, че тези дупки в сигурността могат да бъдат използвани за шпионаж или за дистанционно управление или деактивиране на устройства. Вашингтон вече по същество забрани телекомуникационното оборудване от китайски компании в САЩ, особено от индустриалния лидер Huawei Technologies Co., заради опасенията, свързани с кибер-сигурността, които според Huawei са неоснователни. Сега Белият дом приема тези опасения като основание за следващата стъпка, като пита западните производители на телекомуникационно оборудване дали могат да пренасочат своите зависими от Китай вериги за доставки. „Докато основната загриженост за националната сигурност е насочена към китайските фирми, оборудването, произведено от която и да е фирма, оперираща в Китай, е изложено на по-голям риск от уязвимости поради достъпа до персонал и съоръжения“, каза Майкъл Весел, член на Комисията за преглед на икономиката и сигурността, която докладва пред Конгреса по въпросите на сигурността. След Huawei, Nokia и Ericsson са най-големите производители на клетъчно оборудване в света. Според годишните отчети на компаниите, анализаторите на Citi Amit Harchandani и Robert Lamb оценяват, че произвежданото в Китай представлява 45% от продукцията на Ericsson и 10% от тази на Nokia през 2018 г. Ericsson е работил с около 75% капацитета си в световен мащаб през 2018 г., което дава на шведската компания гъвкавост да прехвърли производството си в други страни. Оценките на анализаторите не включват възможността двете компании да използват китайски подизпълнители. Натискът да се разпръснат световните вериги за производство и доставка е част от по-голямото съперничество между САЩ и Китай, което обхваща технологиите, търговията и влиянието за оформяне на световния икономически и политически ред. Очаква се президентът Тръмп и лидерът на Китай Си Джинпинг да се срещнат тази седмица на среща на върха на 20-те най-големи икономики, за да обсъдят търговския конфликт, в който всяка страна налага наказателни такси върху стотици милиарди долари стоки. За разлика от търговски спор, който може да бъде решен скоро, проблемите, свързани с националната сигурност, могат постоянно да се променят, когато се произвежда и проектира технологията, предназначена за използване в САЩ. Великобритания и Япония също провеждат отделни прегледи на веригата за доставки на телекомуникационни услуги. Докато САЩ лобираха двете страни да поставят в черния си списък Huawei, не е ясно доколко тези правителства координират работата си по осигуряването на техните мрежи за доставки на 5G мрежа. Британски и японски представители заявиха, че съответно провеждат независими прегледи. Американски представители заявиха, че действат спешно, тъй като безжичните оператори започват да надграждат до 5G, свръх-бърза клетъчна технология, която може да слее мобилния интернет с производствените и други начинания, създавайки свят на роботизирани фабрики, дистанционна хирургия и автономни превозни средства без водачи, които са в основата на "Четвърта индустриална революция". Тези 5G мрежи също обещават да свържат безброй много неща към интернет, оставяйки ги уязвими за кибер-атаки. Белият дом отказа да потвърди или коментира конкретни дискусии. "Четвъртата индустриална революция ще бъде извършена върху изградените днес телекомуникационни мрежи", заяви служител на администрацията на Тръмп. "Изключително важно е тези мрежи да са надеждни." Говорителите на Ericsson и Nokia отказаха да коментират дискусии с правителството на САЩ. Говорителят на Ericsson заяви, че стратегията на компанията е да произвежда продукти близо до своите клиенти и че има гъвкавост за преместване на производството си в САЩ, Тайван, Бразилия, Естония и Индия. Говорителят на Nokia заяви, че неговата производствена стратегия може да "смекчи рисковете като местни разрушителни събития, транспортни възможности и политически рискове". И Nokia, и Ericsson вече са се преместили, или са се подготвили за преместване на производството си от Китай, тъй като последните 25% увеличение на тарифите на китайските стоки на Тръмп засяга телекомуникационното оборудване, произведено в Китай и внесено в САЩ. Заповедта на Белия дом от миналия месец за преглед на веригата за доставка на телекомуникационни услуги регламентира, че САЩ могат да създадат списък с държави, считани за "чуждестранни противници". Очаква се Китай да бъде включен в списъка, казват източници свързани с изготвянето на документа. Неформалните дискусии между американски служители и технологични компании за преместване на производството от Китай започнаха доста преди заповедта от миналия месец, още през 2018 г. или по-рано. Вашингтон обсъди с други азиатски страни идеята за насочване на инвестиции към тях за производство на продукти, които в момента се произвеждат в Китай, каза един от източниците ни. Един от проблемите обаче е, че някои държави нямат достатъчно квалифицирани работници или подходящи производствени мощности, които да са сравними с добре установената система на Китай. Служители в САЩ не искат „интелигентно“ оборудване, което пренася данни, като хардуер за клетъчна кула, рутери и комутатори, направени в Китай, казват източниците. Те добавиха, че САЩ могат да позволят някои по-маловажни части, като например енергийни преобразуватели и защитни кутии, да бъдат произведени в Китай."Тези аналогови, неинтелигентни компоненти, от гледна точка на киберсигурността, не биха представлявали заплаха за веригата на доставки", казва един от тях. Софтуерът е по-сложен за регулиране. САЩ могат да забранят основния софтуер за телекомуникациите, разработен в Китай, но може да позволят генеричен софтуер с отворен код, който е достъпен за обществеността и който е разработен в Китай. https://www.wsj.com/articles/u-s-considers-requiring-5g-equipment-for-domestic-use-be-made-outside-china-11561313072 Тръмп позволява продажбите на САЩ за Huawei да се възобновят като част от търговските разговори САЩ се съгласяват да не налагат допълнителните тарифи за китайските стоки за сега By Bob Davis,William Mauldin and Lingling Wei June 29, 2019 Джей Тимънс, главен изпълнителен директор на Националната асоциация на производителите, заяви, че "търговската сделка, а не търговската война, е точно това, което производителите са защитавали през последната година и половина, а днешната среща ни приближава към тази цел." Myron Brilliant, ръководител на международните отношения в Търговската камара на САЩ, заяви, че ако Китай се ангажира със спазване на условията за американските компании, администрацията на Тръмп ще оттегли съществуващите тарифи върху стоки за $ 200 млрд. Той каза, че настоящите тарифи "навредиха на производителите, фермерите и потребителите в САЩ". Г-н Тръмп нарече г-н Xi „брилянтен човек“ и един от най-големите китайски лидери през последните 200 години. И г-н Тръмп възприе добронамерен тон описвайки отношенията между САЩ и Китай, казвайки, че страните са „стратегически партньори“. Това е различно описание от това в Стратегията за национална сигурност на администрацията на Тръмп от декември 2017 г., която нарече Китай стратегически конкурент и ревизионистична сила. Въпреки политическия натиск срещу Huawei във Вашингтон, намерението на Тръмп да позволи продажбата на американски технологии за китайската компания вероятно ще спечели подкрепа в Силиконовата долина. Джон Нейфър, президент на Асоциацията на полупроводниковата индустрия, заяви, че групата му е „насърчена да започне рестартирането на преговорите, а допълнителните тарифи са задържани“. Докато търговските преговарящи на Тръмп заявиха, че се фокусират върху структурните промени в Китай, като например премахването на натиска върху американските фирми за прехвърляне на технологии към китайските им конкуренти, г-н Тръмп често подчертава увеличаването на износа. Президентът разчита на селските райони на Америка като на основа на за негова подкрепата, а земеделските производители са поели тежестта на ответните тарифи от Китай и други страни, засегнати от американски трифи. Администрацията на Тръмп е направила милиарди долари федерални плащания, за да компенсира фермерите за загубените им пазари. На пресконференцията г-н Тръмп нарече фермерите „зелени патриоти“. Тръмп добави, че приветства китайските студенти, които учат в САЩ, и се надява, че много от тях ще останат след края на обучението си. Той нарече това „отказ от умни хора“ и добави, че би могъл да помогне на тези студенти да получат постоянно местопребиваване в САЩ. Китайски студенти и учени твърдят, че за тях е станало по-трудно да получат визи за обучение в САЩ. https://www.wsj.com/articles/trump-says-he-is-set-to-discuss-huawei-with-xi-11561769726

Според мен, глобално лидерство на САЩ през 21-ви век и рестартиране на еднополюсен свят Pax Americana е мисия невъзможна, поради променен баланс на силата. Всеки опит за връщане на статуквото ще въвлече САЩ в Капан на Тукидид /залязващата имперска сила става агресивна до степен на война срещу възходяща имперска сила/ и ще последва с голяма вероятност Край на Историята и Последния човек, различен от прогнозирания от Фр. Фокуяма през 1992. Ерата Pax Americana не подлежи на нов наратив в сегашно или в бъдеще време нито отляво, нито отдясно в идеологическите парадигми на двете големи партии в САЩ, Републиканската и Демократическата. Нито има обективни условия за нов Бретън Уудс като световна зелена валута със статут на Златен стандарт или като световна зелена идеология на Зелен Нов Договор. САЩ обаче могат да разделят и фрагментират света в две големи технологични, икономически и политически сфери на влияние, като интегрират в своята Атлантическа сфера ЕС и други страни-съюзници с обща ценностна система по която те определят правилата. Независимо от това Китай ще продължи да се развива експанзионистично в негова Тихоокеанска сфера и към Африка посредством инициативата Един Път Един Пояс – концентрично разширявайки се към Африканските си бази, като транзитно ще прави опити да печели влияние и съюзници и в Европа, доколкото му се позволи. По всяка вероятност до средата на века Китай ще е постигнал изцяло доминиращо икономическо, политическо и военно влияние в своята Тихоокеанска сфера, очертана ясно като външни граници от китайския нов Път и Пояс на Коприната /глобализъм с кадифени ръкавици от търговия върху ръце от стомана/. Към средата на този век, според много икономически анализатори, Китай ще достигне до зенит и плато на своите ресурсни възможности за вътрешно развитие и външно разширяване; тогава вероятно ще се появи реална перспектива за конвергенция между двете системи, тази на централното планиране в Китай и западната на либерализиран пазар или/и за някаква синергия между тях. Страни като Индия, Русия, Бразилия и т.н.регионални сили нямат потенциал да играят решаваща самостоятелна глобална роля в този двуполюсен свят и ще бъдат принудени да балансират в него, присъединявайки се към едната или към другата страна, според своите интереси и възможности.

Това за автомонтьорите ми е много разбираемо /така стана в печатарската индустрия, когато влязоха цифровите технологии, 90 процента от професията на офсетовите печатари стана излишна/, за тях няма да има хляб от електроавтомобилите - вътре няма колянови валове, бутала, карбуратори, лагери и един милион чаркаляци, от които те си вадят хляба - само едни батерии и предавателен механизъм към колелата, професията им умира, ето защо са на такова мнение. Лично аз мисля, че електроавтомобилите към 2050 ще са поне 50 процента от всички, а може би и повече. Тесла пуска догодина гигафабрика в Китай с капацитет 500 000, имат две такива в САЩ, направиха Модел 3 за 35 000 долара с безплатно зареждане, те ще издухат конкурентите си в САЩ, а вероятно и в ЕС, Фолксваген преструктурират всичко към електроавтомобили, наливат 40 млрд. евро в това, дай боже фабриката им в България е част от този план. На всички е ясно, според мен, че възобновяемата енергия ще става все по-евтина и масова, но това изисква време, усилия, планиране и огромни инвестиции и едва ли ще стане в рамките на 10-20 или 30 години, ще е постепенно и скъпо удоволствие.

Не става въпрос само за цената, а за мошенически анонс, който е представен за план. Вземете например автомобилната индустрия, сега в САЩ има над 250 млн. МПС, те вървят предимно с бензин, газ и нафта: Колко от тях са електрически: По-малко от 0.2 процента, към 400 000; да допуснем, че към 2030 при свръхпроизводство ще има около 30 млн., които са най-големите прогнози, това ще бъде едва малко повече от 10 процента, значи пак остават към 220 млн. МПС на нефтени продукти https://www.engineering.com/AdvancedManufacturing/ArticleID/19105/Tesla-Pushing-Ahead-for-Gigafactory-3-In-Shanghai-amid-Trade-War-Tensions.aspx После има много други абсурдни неща - как и на каква цена ще произведат инсталациите за тези 80 процента от необходимата им енергия, за да заменят сега получаваната от нефт, въглища и газ; въобще възможно ли е практически да се произвежда такова количество енергия, зависима от климат - слънце, вятър, приливи и т.н. И най-важното - след като имат уникална технология за добив на шистов газ и нефт, която вече им осигурява да са най-големия производител в света и да си покриват собствените нужди независимо на 100 процента и да изнасят, да се откажат от всичко това в името на световния мир, след като страни като Китай и Индия и без тях ще замърсяват атмосферата, на САЩ се падат под 20 процента от емисиите на парниковите газове, останалите 80+ са на други страни, как ще се справят с тях и защо да се жертват като икономика в тяхно име? Китайците по принцип са водещата сила във възобновяеми енергии, както и в електрически автомобили, но въобще не възнамеряват да се отказват от нефт, газ и въглища, само преструктурират и намаляват дяловото им участие, те наистина имат работещ план, а не въздух под налягане за политически предизборен балон: Вижте какво планират - намаляват общата електроенергия до 2050 при два пъти по-голяма икономика и преструктурират вътре в намаленото количество от 70:30 в огледална пропорция 30:70 за възобновяеми източници, но не се отказват от нефт и газ, намаляват предимно въглищата и работят по пречиствателни инсталации и технологии Цифрите показват структурата https://energypost.eu/chinese-governments-plan-to-meet-the-paris-goals/

Явно ще си го карам на монологичен режим, но и така става, устройва ме :)) 80 процента от енергийните източници в САЩ са петрол, газ и въглища, 9 процента атомна енергия и едва 11 процента възобновяеми източници; The first three of these sectors make up the Traditional Energy sector. This year’s report has expanded to include estimates of job levels in pipeline construction, wages, and energy storage employment. The 2019 report offers—for the first time—comparative analysis of wage levels across multiple energy sectors. Study: US oil, gas industry supported 10.3 million jobs in 2015 The US oil and gas industry’s total employment impact to the national economy in 2015, combining operational and capital investment impacts, amounted to 10.3 million full-time and part-time jobs and accounted for 5.6% of total US employment, according to a study commissioned by the American Petroleum Institute and conducted by PwC LLP. The jobs total included a 500,000 increase between 2011-15, encompassing both the shale boom and the onset of a downturn in oil and gas prices that began in the summer of 2014. Despite a down year, the industry’s total impact on US GDP in 2015 was $1.3 trillion, accounting for 7.6% of the national total. At the national level, each direct job in the oil and gas industry supported an additional 2.7 jobs elsewhere in the US economy in 2015, the study indicates. Counting direct, indirect, and induced impacts, the industry’s total impact on labor income, including proprietors’ income, was $714 billion, or 6.7% of national labor income in 2015. The total number of jobs directly or indirectly attributable to industry operations—not counting any capital investment impacts—ranged from a low of 11,800 in the District of Columbia to nearly 2 million in Texas in 2015. The top 15 states in terms of the percentage of jobs directly or indirectly attributable to industry operations in 2015 were Oklahoma (16.6%), Wyoming (14.4%), North Dakota (13.3%), Texas (12.2%), Louisiana (11%), Alaska (9.7%), New Mexico (8.3%), West Virginia (7.8%), Kansas (6.8%), Colorado (6.5%), Nebraska (6.3%), Montana (6%), Mississippi (5.3%), Arkansas (4.8%), and Pennsylvania (4.3%). According data from the US Bureau of Labor Statistics, the average wage paid by the oil and gas industry, excluding retail station jobs, in 2016 was $101,181, nearly 90% more than the national average. https://www.ogj.com/general-interest/article/17288322/study-us-oil-gas-industry-supported-103-million-jobs-in-2015 и сега ни се казва, че за 10 години тези 11 процента ще станат 100 процента, а останалите 80 процента /газ, петрол, въглища/ ще бъдат затворени. Това е според бомбастичния план на Александра Окасио-Кортез. Според смекчената версия на доайена Джо Байдън цифрите стават 50 процента до 2030 и пак 100 процента до 2050. Но от друга страна, в областта само на газовата и петролната промишленост в САЩ има пряко ангажирани 10.3 млн. работни места, които са високо платени, два пъти повече от средното в САЩ с по 101 000 долара годишно и още 2.7 млн. свързани с тях, тоест 13 млн. работещи американци, което е 10 процента от цялата работна сила в Съединените щати. Ако за 10 години тези индустрии бъдат закрити, това означава 13 млн. безработни американци. В същото време се казва, че ще бъдат открити 1-1.5 млн. работни нови места във възобновяемите източници, значи закриваме 13 млн. работни места и откриваме 1 млн. нови. При това за всички безработни щяло да бъде осигурено достойно заплащане, жилище и медицинска грижа от ...правителството. Звучи ми идиотско, дори за ушите на непретенциозните като мислители американци, които понякога са наивни като малки деца в социално и политическо отношение. Такова послание директно би трябвало да мобилизира наказателен вот срещу източника му. Според мен , разбира се.

Проблемът в плана Зелен Нов Курс е не толкова, че той е откровена утопия – за 10 години 0 емисии е практически неосъществимо, и това е очевидно както и за едно дете, така и за експерт; проблемът е, че този опакован с хуманна обвивка идеологически план слага нова база за еднополюсно превъзходство с претенция за световна мисионерска роля на САЩ, нова форма на предишния неолиберален Пакс Американа, той го реинкарнира този път като зелен американски глобализъм в хелиоцентрична световна система. Многополюсният свят е отречен, въпреки че е реалност. Както и реинкарнира старата форма на крони капитализъм с облагодетелстване на посочени по политически критерии фирми, черпещи субсидии от държавния бюджет по идеологически критерии. САЩ ще налагат световните норми на новата Зелена религия – нулеви карбонни емисии, открита е научна формула за нов американски глобализъм в еднополюсен свят. Който не се съгласява доброволно да влезе в Новия Зелен Световен Ред и да спазва неговите канони, ще бъде порицаван, заклеймяван и санкциониран като непрогресивен. Развиващите се и неразвити икономики, ще трябва да преминат в развитието си направо от аграрния и промишлен сектор във високо технологичния зелен, следвайки технологичния лидер и купувайки технологиите му. Отново се появява един световен мисионер, съдия и полицай, политически Зелен Бретън Уудс и над света ще свети Името Му. Това, според мен е опасно не само за САЩ, а и за целия останал свят – налагането на„добро със сила” – формулата е ясно заложена във външнополитическата част от програмата на Джо Байдън, единственият реално имащ шансове демократ да се кандидатира за президент на тези избори. https://joebiden.com/climate/ Ако възрастният Байдън не успее на тези избори, доктрината е готова, все след някой следващ избор тя ще заработи. Но едва ли по този начин, описван в сегашните предизборни документи на кандидатите от Демократическата партия.

Резолюцията на Кортез с гръмко име The Green New Deal е дървено политическо човече, един голям фейк според мен, направен умишлено като такъв, за да се провали и да даде възможност на републиканците да изкарат поне още един мандат, въпреки рекордно ниската популярност на Тръмп и неговите груби политически гафове.. Всъщност този абсурден „план” реално помага за преизбирането на Доналд Тръмп и му разчиства пътя към президентството със своята абсурдност. С две думи това е планиран гаф за, и на Демократическата партия, тя сама си бие автогол и то доброволно, а не неволно. „Има някаква мания с перфекционизма от рода на въпроси като:„ Какво ще кажете за клауза еди-коя си? ”- казва Кортез. Зеленият Нов курс, призна тя, не е предназначена да бъде приет като закон и всъщност е резолюция, която не може да бъде закон. „Това дори не е законопроект - обяснява тя. - Това е изявление. Това е документ за визия. " Просто, моля ви, не с тази евтини номера, където цялата флотилия от водещи либерални политици, включително седмина от най-силните кандидати за президент от Демократическата партия в Сената, се вливат в тълпата около Кортез скупчени като деца, които ще следват пастира си като в библейската легенда. Нашият съвременен „пастир” Александрия Окасио-Кортез се опитва да ни въвлече в набор от политики, които биха могли да помогнат за спасяването на планетата, но за сметка на сериозното увреждане на световната икономика. Спомняте ли си тези реклами за доставка в офиса с бутон „лесна поръчка“? Просто натискате магически червен бутон и всичките ви нужди са удовлетворени: Това е толкова лесно! Зеленият Нов курс, който по-рано тази седмица получи точно нулеви гласове за подкрепа в Сената, беше такъв "лесен" бутон за справяне с климатичните промени и всичко друго. Сделката изглежда наистина магическа, защото, въпреки че спечели непосредствената подкрепа на водещите либерали и социалисти в страната, тя не съдържа никаква конкретика за политики. Просто натиснете бутона „Зелен нов курс“ и ние фундаментално ще трансформираме икономиката, за да постигнем нулева емисия на парникови газове. Резолюцията в Конгреса на Окасио-Кортез и сенаторът Едуард Дж. Марки призовава за „10-годишна национална мобилизация“, която да включва: "Гарантиране на работа със заплати за семейството, адекватни семейни и медицински отпуск, платени почивки и пенсионна сигурност за всички хора в Съединените щати." „Осигуряване на всички хора на Съединените щати с: (i) висококачествено здравеопазване; (ii) достъпни, безопасни и адекватни жилища; iii) икономическа сигурност; и (iv) достъп до чиста вода, чист въздух, здравословна и достъпна храна и природа. “ „Осигуряване на ресурси, обучение и висококачествено образование, включително висше образование, за всички хора в Съединените щати“. "Посрещане на 100% от търсенето на електроенергия в Съединените щати чрез чисти, възобновяеми и нулеви емисии на енергия." - Ремонтиране и модернизиране на инфраструктурата в САЩ, включително. , , чрез елиминиране на замърсяването и емисиите на парникови газове, доколкото това е технологично осъществимо. " „Изграждане или модернизиране на енергийно ефективни, разпределени и„ интелигентни ”електрически мрежи и работа за осигуряване на достъпни цени на електроенергията. "Надграждане на всички съществуващи сгради в САЩ и изграждане на нови сгради за постигане на максимална енергийна ефективност, ефективност на водата, безопасност, достъпност, комфорт и дълготрайност, включително чрез електрификация." „Преразглеждане на транспортните системи в САЩ за елиминиране на замърсяването и емисиите на парникови газове от транспортния сектор, доколкото това е технологично осъществимо, включително чрез инвестиции в: (i) инфраструктура и производство на превозни средства с нулеви емисии; (ii) чист, достъпен и достъпен обществен транспорт; и (iii) високоскоростна железопътна линия. " „Стимулиране на масивен растеж в чистата екологично промишленост в САЩ и премахване на замърсяването и емисиите на парникови газове от производството и индустрията, доколкото това е технологично осъществимо.“ "Работа в сътрудничество с фермери в Съединените щати за елиминиране на замърсяването и емисиите на парникови газове от селскостопанския сектор, доколкото това е технологично осъществимо." Например, планът изисква премахване на емисиите на парникови газове от транспортния, производствения, селскостопанския и други промишлени сектори, доколкото това е технологично осъществимо. Е, технически е възможно да се изисква от всеки собственик на жилища да прави скъпи ремонти и да принуждава фабриките, петролните рафинерии и тръбопроводите да се затварят. Но това не означава, че е добра идея. Възможно е обаче да се направи обща оценка на това, което само част от Зеления Нов курс ще струва. Нашият анализ показва колко ще струваше само този още „празен чек“ от написаната с общи думи версия на Зеления Нов курс? До 2040 г. можем да очакваме: - Максимално намаление на повече от 1,4 милиона работни места - Повече от 40 000 долара загубени приходи за типично четиричленно семейство - Средно 12-14% увеличение на разходите за електроенергия за домакинствата - Предложеното разширяване на възобновяемите енергийни източници, за да се осигурят 100% от нуждите на страната, според уважавания физик Кристофър Кларк, струва около 2,0 трилиона долара или около 200 милиарда долара годишно в продължение на десет години. - Желанието на сделката за изграждане на „интелигентна електрическа мрежа“ за цялата страна би струвало около 400 млрд. долара или 40 млрд. долара годишно в продължение на десет години. - Да „изтеглим парникови газове” ще струва над 11 трилиона долара или около 110 милиарда долара годишно за десет години. - Целта на сделката е да модернизира всяка домашна и индустриална сграда в страната до най-съвременна безопасност и енергийна ефективност, която ще надхвърли 2,5 трилиона долара за десет години или около 250 милиарда долара годишно. Помислете, че в САЩ има 136 милиона жилища. Подобряването на всяка от тях ще струва средно 10 000 долара на единица или близо 1,4 трилиона долара, като това дори не включва индустриалните и търговски структури. Не включва и поддръжка. - Зеленият Нов курс също се стреми да осигури гаранции за работните места при „достойна заплата за живот“. Правителствената оценка на подобно предложение от страна на сенатор Кори Букер поставя разходите за такава програма на 543 млрд. долара през първата година, кумулативните разходи за десет години ще достигнат около 2,5 трилиона долара. - Целта за разработване на универсална система за здравно обслужване, която да е единствен платец, според проучване на MIT-Amherst за подобен план, представен от сенатор Бърни Сандърс (I-VT), е около 1,4 трилиона долара годишно. Точно тези шест от дългия списък от желания на Кортез ще струват около 2,5 трилиона долара годишно. Тъй като бюджетът на Вашингтон за 2018 г. постави разходи в размер на 4,5 трилиона долара, сделката ще доведе до увеличаване на федералните разходи с повече от половината. Това е тежка цена, значително от предложението на Кортез за повишаване на максималната данъчна ставка до 70%. За нейно чест тя е признала, че нейният „план“ също ще изисква повече дълг и „отпечатване на пари“. Разбира се, този дълг би имал свои собствени неблагоприятни последици, докато „отпечатването” на пари при необходимия процент би създал инфлацията. Вашингтон ще се нуждае от средства, за да плати всичко това, или от данъци, или от дълг, или от "печат на пари". И всичко това дотук без да споменем нито дума за крайната цена на целия пакет, която със сигурност надхвърля десетки трилиони долари и може да достигне 93 трилиона долара, когато всичко, което се обещава бъде направено; това надвишава с 13 трлн. БВП на цялата световната икономика. Всъщност, 80,6 трилиона долара от разходите в проучването на ААФ идват от гаранция за работните места и универсална здравна грижа. В заключение Зеленият Нов Курс обещава изобилие от работни места и икономически растеж, без да разкрива, че тези характеристики зависят от едновременното приемане на безпрецедентна програма за гарантиране на заетост, която ефективно би поставила цялата икономика под пряко управление на федералното правителство. В резолюцията даже не се споменава, че точно тази програма за гарантиране на работни места вероятно ще доведе до тромава бюрократична катастрофа на централизираното икономическо планиране. Програмата на Кортез е фундаментален манифест на държавния бюрократичен социализъм, но в края на деня всички ще знаем, че това е само театър. Мръсната малка тайна на Зеления Нов курс не е, че е несериозно предложение, което няма нищо общо с околната среда, а е че свързан с политическите амбиции за власт на елитните „прогресивни” от Демократическата партия. https://www.washingtonpost.com/politics/2019/02/11/whats-actually-green-new-deal-democrats/?utm_term=.7ec553ffdbc4 https://www.foxnews.com/opinion/nicolas-loris-the-green-new-deal-would-cost-trillions-and-make-not-a-dimes-worth-of-difference https://www.washingtonpost.com/politics/2019/02/11/whats-actually-green-new-deal-democrats/?utm_term=.7ec553ffdbc4

Това са последните екзит-полове, прогнозни още разбира се, има още много време, кои от двете дузини кандидати на Демократическата партия биха спечелили срещу Доналд Тръмп на следващите президентски избори: И като се отсеят последните двама, защото са "на кантар" реално остават трима - Джо Байдън /76-годишен/, Бърни Сандърс /78-годишен/ и Елизабет Уорън. Общо взето отборът, според мен, не блести с големи шансове за победа. Джо Байдън е безспорния фаворит в предварителните проучвания, неговия процент на одобрение надвишава този на останалите почти двойно: Той е направо титан в сравнение с тях. Проблемът му е, че "естаблишмънта" на партийната върхушка не го долюбва и харесва, "прогресивните" демократи радетели на Новия Зелен Договор го смятат за твърде умерен и се опасяват, че ще убие устрема им към радикална промяна. Ето защо Байдън още в първия си анонс скочи с радикални мерки, за да ги спечели, извади голямата торба с обещанията - той е за радикална "зелена политика" и влагане на 1.7 трлн. долара в тази кауза и т.н. Откъде ще дойдат, от данъците за корпорациите и богатите, естествено. Елизабет Уорън, за да не му остане длъжна, скочи още по-високо - тя обеща 2 трлн. за Зелената кауза и пак се закани люто на Уолстрийт, корпорациите, богатите и т.н. И за да е още по-силен анонса й, скочи на 15 долара минимална почасова ставка при сегашна 7.5 долара - кой ще ги плаща, същите тези корпоративни злодеи, разбира се. Ветеранът Бърни Сандърс е ясен, човекът си е американски социалист и марксист - той си каза всичко на миналите избори, всъщност той е най-радикалният от тримата, но повечето анализатори му дават най-малкия шанс да бъде номиниран. Байдауей, ако беше се изправил на миналите избори срещу бай Дони, можеше и да го помете, нищо не се знае. https://www.nytimes.com/2019/06/04/us/politics/joe-biden-climate-plan.html https://www.nytimes.com/2019/06/04/us/politics/elizabeth-warren-economy-jobs.html?module=inline https://www.google.bg/search?q=new+green+deal&source=lnt&tbs=qdr:w&sa=X&ved=0ahUKEwiMyufn7ffiAhUOmYsKHTFFBwIQpwUIJg&biw=1600&bih=758 https://www.whitehouse.gov/briefings-statements/president-donald-j-trumps-economic-agenda-working-americans/ Интересни времена.

От 2015 е приет в сила т.н. Регламент „Брюксел I , според който, цитирам: Регламентът определя съдилищата на коя държава членка са компетентни да се произнасят по граждански и търговски спорове, при които е налице международен елемент. В него се посочва, наред с другото, че решение, постановено в една държава членка, се признава в другите държави членка без изискване за специално производство. Съдебно решение, постановено в държава членка и подлежащо на изпълнение в тази държава членка, се изпълнява в друга държава членка, без там да е необходима декларация за изпълняемост. Регламентът предвижда два формуляра, а именно удостоверението за съдебно решение и удостоверението за автентичен акт/съдебна спогодба. В съответствие с регламента държавите членки са съобщили кои са компетентните съдилища, към които трябва да се отправи молбата за отказ на изпълнение и съдилищата, които са компетентни да разглеждат жалбите. Моля, изберете знаме, за да получите подробна информация за съответната страна. В съответствие с член 26, параграф 2, по някои дела, съдът, преди да се признае за компетентен, гарантира, че ответникът е информиран за правото си да оспори компетентността на съда и за последиците от явяването или неявяването си. https://e-justice.europa.eu/content_brussels_i_regulation_recast-350-bg.do ... и са посочени институциите в България конкретно, които са оторизирани да разглеждат жалбите на ответника, където е възможността този вече получил присъда, евентуално, ответник да се измъкне през врата в полето. Обаче, според мен, за корумпирани национални съдилища, това е палиативна мярка, защото отмяната на присъдата, издадена например от съд в Германия, може да бъде направена от оторизирана съдебна инстанция в България, и кръгът се затваря "ние ги съдим те ги пускат" ... В случая с иска по закона RICO в САЩ, ищецът е фирма регистрирана в САЩ и съответно обжалването следва да бъде не пред българско съдилище, ако има присъда, а пред американско, САЩ нямат "Брюксел I ", защитават си националния интерес в националната съдебна система, крайното решение е на американски съд.

What China’s Aircraft Carrier Means for its Naval Defence Capabilities James Tunningley James Tunningley is a GRI Associate Analyst. He is the Director of the Young China Watchers in London having previously held positions at the Royal United Services Institute for Defence and Security Studies and the China-Britain Business Council. He is on the Young Leaders Program at the Center for Strategic and International Studies Pacific Forum, a Fellow at the Royal Asiatic Society and a Junior Member of the Royal Society for Asian Affairs. He is a graduate of the University of Oxford. В корабостроителницата в Далиан в северната китайска провинция Ляонин, военноморският флот на Народна освободителна армия стартира първия си изцяло китайски самолетоносач. Придържайки се към военноморската традиция, корпусът на новия тип „тип 001А“, най-вероятно да бъде наречен „Шандонг“ по името китайското пристанище. Очаква се този самолетоносач да започне да изпълнява бойно дежурство от 2020 г., като се присъедини към първия и единствен досега самолетоносач на Китай, който в момента е в експлоатация - Ляонин. Подобно на Liaoning, новият самолетоносач се основава на дизайна на клас Kuznetsov от съветската епоха в дизайна на палубата и излитането, както и в дизайна на двигателя му. Пускането на вода на 001A беше последвано от многобройни международни новинарски бюлетини, които обявиха, че това е доказателство, че Китай значително увеличава своите отбранителни способности, действайки по-агресивно на морската сцена и разширявайки амбициите си в чужбина. Разбира се, пускането на нов самолетоносач поставя нови въпроси около сегашните военноморски способности на Китай, но въпреки че това е решителна стъпка напред за президента Си и китайските военни, те все още са на светлинни години от това да бъдат сила за тестване на САЩ и следователно техните способности не трябва да бъдат преувеличени. Сега Китай е седмата страна в света с възможност да изгради собствени самолетоносачи след САЩ, Русия, Великобритания, Франция, Италия и Испания. Пускането на самолетоносача идва месец след като Китай обяви, че ще увеличи военния си бюджет с около 7% през следващата година. Увеличението върви ръка за ръка с друга реалност на китайската отбрана: навлизането му към моретата. Пекин осъзна, че териториалните и икономически предизвикателства пред него са предимно като морска сила и съответно измести приоритетите си. Огромното обновяване и разширяване на китайския флот е преди всичко цели превръщането на PLA в по-гъвкава и ефективна бойна сила, в рамките на която Флота ще играе решаваща роля. Потвърждение на това е, че според съобщенията Китай увеличава размера на морската си пехота пет пъти, до 100 000. Китай планира да изгради допълнително още четири самолетоносача, като най-новият - тип 002 - се смята, че е в процес на изграждане в корабостроителница извън Шанхай. Всичко това намеква за по-твърд китайски военен флот, но не става въпрос само за военно влияние; има и търговски елемент за преместването на Китай към моретата. Исторически погледнато, от края на 90-те години Китай и Югоизточна Азия се превърнаха в основни играчи в морската търговия. През последните години след голямата криза, вълната от растеж на вноса в Азия нараства. Само в Южнокитайско море, за което Китай и редица други страни претендират за права, се оценяват преминаващи стоки на стойност 5 трилиона щатски долара всяка година, включително над 50% от тонажа на световния търговски флот и близо 33 % от целия морски трафик в световен мащаб. Наред с това, според Световния съвет по корабоплаването, Китай е най-големият износител на контейнерни товари, като общият му ръст е 36 милиона teus през 2014 година. Китай знае, че развитието на неговите морски възможности е от ключово значение за защитата както на неговите граници, така и за неговите икономически интереси. Въпреки този напредък, кандидатурата на Китай за велика морска сила е поставена под въпрос редица обективни факти. Първо, въпреки факта, че Пекин представя Type 001A като първият построен в Китай самолетоносач, той всъщност е само модернизирана версия на съветски военен кораб. Второ, въпреки че Китай изразходва малко повече от 200 милиарда долара за отбрана и въпреки факта, че разходите за отбрана ще се увеличат със 7% тази година, когато се разглеждат увеличенията на военните бюджети през изминалото десетилетие на глава от населението, става ясно, че разходите са се увеличавали сравнително бавно в Китай. Между 2013 и 2016 г. например, военните разходи на Китай като дял от БВП бяха 1,95% в сравнение със САЩ, чиито разходи бяха много по-високи - до 3,3%. и тъй като икономиката на САЩ е по-голяма в абсолютна стойност, действителната разлика става колосална. САЩ харчат повече за година за военноморските си си сили – по 215 милиарда долара, в сравнение със следващите седем най-големи държави заедно. Ако се има предвид факта, че президентът Тръмп е предложил 10% увеличение на военния бюджет, САЩ ще продължат да превъзхождат значително Китай в чисто цифрови мерки. Но не само числата са важни проявяват за реалното сравнително изоставане от страна на китайците. САЩ оперират с 19 самолетоносачи, от които 10-те супер-клас „Нимиц“ са с ядрена мощност - което означава, че са по-бързи, могат да прекарват по-дълго време в морето и техните самолети могат да излитат с по-тежки товари – освен това имат почти два пъти повече разрушители от Китай, повече атомни подводници и имат 323 000 души персонал, с 88 000 повече от този на Китай. САЩ също имат повече от три четвърти век опит за палубна авиация, което включва обучение за пряка конфронтация във война. Ако Китай наистина иска да оспори господството на САЩ на подобна арена, то трябва да се премести от просто количествените показатели към това да бъде ефективен технологичен емулатор. През 2016 г.Пентагонът възложи на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) да извърши независима оценка на американската стратегия в Азиатско-тихоокеанския регион. В заключението си проучването предупреждава: „До 2030 г. Южнокитайско море ще бъде почти „китайско езеро”, точно както Карибите или Мексиканският залив са за Съединените щати днес“. Както твърди военния експерт за Китай Хари Казианис: „Пекин ще има способността да създава все по-нарастваща„ забранена зона за другите“в западната част на Тихия океан ... тъй като Китай има лукса да концентрира всичките си сили в непосредствена близост.” Китайският самолетоносач тип 002 най-вероятно ще има или електромагнитни, или паро-водни катапулти, които ще позволят да се изстрелват по-тежки самолети. Когато Китай пусне своя самолетоносач от тип 003, може наистина да се усети, че става горещо. Очаквано е това да стане към 2025, като вероятно този тип самолетоносач ще бъде с ядрено задвижване и водоизместимост 90 000-100 000 тона, тоест от клас супер-самолетоносач; анализаторите смятат, че до четири такива самолетоносача могат да бъдат построени до 2030. Ако това стане реалност, тези 4 китайски самолетоносача ще бъдат най-мощните неамерикански самолетоносачи в света. Това със сигурност ще промени морската игра, каквато я познаваме днес. https://globalriskinsights.com/2017/06/chinas-aircraft-carrier-naval-defence/

Очевидно Китай не разполага с еквивалентна морска мощ, съпоставима с тази на САЩ и дори при най-амбициозните му планове, които предвиждат до 2030 г. да пусне на вода 6 самолетоносача, ще му трябват поне още 30 години, както казва китайски морски офицер, за да постигне евентуално паритет с флота на САЩ. Но това едва ли е толкова съществено, според мен. Мисля, че ако може да се говори за някакъв "Капан на Тукидид" и опасност от конфликт между един издигащ се Китай и едни доминиращи глобалния световен ред САЩ, нещо което би могло да се нарече „война”, ще бъде единствено на полето на високите технологии, по специално индустриализацията на ИИ /така наречената Четвърта индустриална революция на „Интернет на нещата”/, пред която единствената обективна пречка, поне досега, беше относително бавната свързаност и пренос на данни, сега този бърз пренос на информация от ново поколение е реалност с новите 5G мрежи /в ядрото на тарифната война по мое мнение стои конкуренцията на Huawei с американските гиганти, работещи по стандартизацията на тази връзка, а не тарифите и дефицита във външната търговия сами по себе си/. Едно интересно за мен мнение, в три отделни публикации, по този въпрос: Who Will Lead In The Age Of Artificial Intelligence? Jan 1, 2019 Daniel Araya Daniel Araya (PhD) is a technology consultant and advisor to government working at the intersection of entrepreneurship, innovation and public policy. He is a Senior Partner with the World Legal Summit and co-founder of TGE Marketing and Advisory. A regular contributor to various media outlets, Daniel has been invited to speak at a number of universities and research centers including the U.S. Naval Postgraduate School, Harvard University, the American Enterprise Institute, Stanford University, the University of Toronto, and Microsoft Research. His newest books include: Augmented Intelligence (2018), and Smart Cities as Democratic Ecologies (2015). He has a doctorate from the University of Illinois at Urbana-Champaign and is an alumnus of Singularity University’s graduate program in Silicon Valley. Състезанието за инсталиране на 5G мобилни мрежи отразява геополитическото съперничество, което ще определи политическите и икономическите позиции на страните за идните десетилетия. Разработването на 5G мрежи ще означава много различен интернет. 5G или пето поколение мобилни телекомуникации е средство да се да свързва огромна глобална мрежа от сензори, роботи и автономни превозни средства чрез сложни изкуствен интелект (AI) и машинно обучение. В основата на историята на 5G е възходът на Азия и особено на Китай в широката трансформация на пост-американския свят. Азия ще бъде дом на лъвския пай от 5G потребители. До 2025 г. една трета от 1,2 милиарда потребители на 5G мрежи ще бъдат в Китай. Китайската Huawei сега е най-голямата телекомуникационна компания в света, изпреварвайки Apple като втория по големина в света доставчик на смартфони и световен лидер в телекомуникационното оборудване в Европа, Азия и Африка. Докато САЩ поддържат значителни предимства в света на телекомуникационните технологии - особено полупроводниците, корпоративния софтуер и хардуера - сегашната търговска война на Америка с Китай е за бъдещето на технологии като 5G. 5G мрежите от следващо поколение ще въведат значително подобрени скорости на данните при създаването на глобална цифрова нервна система. За да се постави това в перспектива, 5G в крайна сметка може да работи със скорост от 100 до 250 пъти по-бърза от 4G, което е еквивалентно на стрийминг на стотици филми в 8k едновременно. Използвайки свръх-бързи високопроизводителни комуникации, 5G мрежите ще позволят радикален напредък в автономните автомобили, фабричната роботика, мрежите за машинно обучение, чистите енергийни технологии, модерното медицинско оборудване и интелигентните градове. В този нов век САЩ ще останат огромна сила, но дните на едно-полярната хегемония са приключили. Икономиките в Азия започнаха да растат независимо от износа за САЩ и Европа и този модел на потребление сега измества глобалния баланс на силите. Азия отново се превръща в център на световната търговия с китайските Huawei и ZTE като глобални технологични гиганти. С увеличаването на богатството на Азия между-регионалната търговия сега подхранва ненаситния апетит на региона за инфраструктура, промишленост и технологии с водещи инвестиции в Китай чрез неговата инициатива „Път и пояс“. Противоположно възхода на Азия, Америка е в отстъпление. Националният популизъм и протекционистката търговска политика на президента Тръмп ефективно подкопаха самия либерален ред, който някога оправдаваше американското лидерство. В продължение на почти пет десетилетия САЩ бяха лидер в растежа на технологията, управлявана от интернет, но тази ера започва да ерозира. Индустриалната политика на Пекин „Произведено в Китай 2025“ бързо премества Китай на позицията на водеща в света високотехнологична глобална суперсила. За САЩ и други големи индустриализирани икономики завоят на Китай към високотехнологичните технологии сега е екзистенциална заплаха. Една възможна последица от тази "геотехнологична" промяна е разделянето на 5G телеком екосистемата. Както посочва бившият изпълнителен директор на на Google Кай-Фу Лий, нарастващата тежест на Китай води до един вид глобален икономически поляритет между Запада и останалите, който неизбежно ще принуди различни страни по света да вземат страна. Една раздвоена /като стандарти/ 5G екосистема може да означава две (или повече) отделни и политически разделени технологични сфери на влияние. Докато Америка на президента Тръмп се обръща навътре към себе си, в момента се извършва глобална промяна в системата. Определянето на стандартите и разпределението на радиочестотния спектър за 5G мрежите сега са от решаващо значение за нарастващото геополитическо съперничество между най-мощните държави в света. Конкуренцията в областта на стандартизацията ще определи не само дизайна на 5G мрежите, но и капиталовите потоци между участниците в 5G екосистемата. Компаниите, чиято технология става индустриален стандарт, ще получават възнаграждения за авторски права и патенти за идните десетилетия. Китай е силно ангажиран в процеса на определяне на стандарти. 5G в крайна сметка се позовава на набор от технически правила, които определят функционирането на клетъчните мрежи. В този лабиринт на света на телекомуникационните стандарти компаниите и търговските групи определят кои патенти ще регулират света на интелигентните градове, интелигентните фабрики, автомобилите със самостоятелно управление, медицинските технологии и разширената виртуална действителност. Като един от най-сложните и скъпи технологични проекти в последно време, внедряването на 5G мрежи може да отнеме повече от десетилетие. Но това ще означава много различен интернет. Извън световната мрежа от миналото, бъдещето може да бъде широк спектър от Интернет, в които информацията се контролира и регулира от правителствата. Възможностите за разнопосочно „разделяне“, в което киберпространството се контролира и регулира от различни страни, наистина ще бъде много разочароващ резултат. https://www.forbes.com/sites/danielaraya/2019/04/05/huaweis-5g-dominance-in-the-post-american-world/#66058bc848f7 Ускоряването на тенденциите в изкуствения интелект (ИИ) показва значителни геополитически смущения през последните години. Както масовата електрификация навремето даде възможност за възхода на Съединените щати и други развити икономики, така че ИИ е готов да промени глобалния ред. Прогнозите сочат, че AI ще добави огромните $ 15.7 трилиона към световната икономика до 2030 година. Перспективите за поддържане на глобалната конкурентоспособност сега са пряко свързани с индустриализацията на изкуствения интелект. Предвижда се AI и машинното обучение да променят производството, енергийния мениджмънт, градския транспорт, селскостопанското производство, пазарите на труда и финансовото управление. Правителствата, които могат успешно да поставят контрол върху по принцип разрушителните иновации, ще бъдат стратегически позиционирани да водят през XXI век. Обратно, правителствата, които се противопоставят на ИИ, ще се изправят пред обезсърчаващо бъдеще. На изследователско равнище Съединените щати остават силно ангажирани в изкуствения интелект и други нововъзникващи технологии. Националната научна фондация на САЩ (NSF) в момента инвестира над 100 милиона долара всяка година в изследванията на AI. DARPA наскоро обяви инвестиция от 2 млрд. долара в инициатива, наречена AI Next, чиято цел е напредък в контекстното и адаптивно разсъждение. Междувременно американските военни създадоха нов Съвместен център за изкуствен интелект (JAIC). Но там, където САЩ са установили силна преднина в откритието на ИИ, все по-вероятно е Китай да доминира в индустриализацията на ИИ. Наред с опита на Китай в производството на машини, електроника, инфраструктура и възобновяема енергия, правителството на страната все повече се съсредоточава върху приложението на ИИ. Според бившия шеф на Google Kai-Fu Lee, иновационната система на Китай подхранва един вид глобален икономически поляритет, който неизбежно ще принуди страни по света да изберат страни. Лий знае най-добре това от собствен опит. След като завършва докторска степен по разпознаване на реч в Carnegie Mellon, той продължава да ръководи изследванията на AI в Apple, Microsoft Research и Google China и сега наблюдава инвестирането на рисков капитал в Пекин. Както Лий отбелязва, силата на китайската икономика е продуктивна синергия между правителствените политики и пазарните сили. Китай не само има напреднали търговски възможности в изкуствения интелект, но по-важното е, че има съгласувана национална стратегия. За разлика от САЩ, китайското правителство инвестира силно в привличането на ИИ, за да управлява огромната си икономика. Държавната стратегия на Китай се основава на националните шампиони на страната Baidu, Alibaba и Tencent (BAT) в дългосрочни усилия за преструктуриране на глобалния технологичен пазар. Правителството на Китай е стигнало до заключението, че AI е от решаващо значение за бъдещия растеж на китайската икономика, ако Китай има собствени комбинирани компютри, електроника, смартфони, инфраструктура, телекомуникационни технологии и суперкомпютри, Пекин вече е насочил вниманието си към целия системен спектър на всичко това. Това включва автономни превозни средства (AVs), модерно медицинско оборудване, роботика и финансови технологии. До неотдавна повечето от иновациите, ръководени от ИИ, внедрени от китайските индустрии, бяха „еволюционни“, а не „революционни“. Но това се променя. Китайският технологичен сектор достига критична маса от експертни познания, талант и капитал, който пренарежда върховите световни сили. В действителност, китайското правителство планира да води света в областта на ИИ до 2030 г., като обяви сделки за сливане и придобиване на технологии на стойност повече от $ 110 млрд. от 2015 г. насам. Китай очаква да разшири водещата си роля в индустриализацията на изкуствения интелект чрез използване на масово разпространени данни и бързо прототипиране. Развиващата се в страната икономика на интернет генерира значително повече данни от която и да е друга страна, използвайки скорост, изпълнение и качество на продуктите, особено чрез своите финландски компании. С моменталните мобилни плащания, например, мобилната инфраструктура на Китай осигурява цунами от данни за обучение на алгоритми за АИ. Един много реален въпрос днес е коя икономическа система ще бъде по-успешна в ерата на индустриалния ИИ? Тази на свободен пазар в Америка или другата на социалистически Китай? След два века западно господство в технологиите и иновациите, играта сега се обръща. Високо ефективният модел на планиране в Китай се превърна в сила, с която трябва да се съобразяваме. Дори когато големите пет американски технологични гиганта - Amazon, Facebook, Microsoft, Apple и Google - предефинират западния капитализъм, Китай изобретява един вид „технонационализъм“. Докато САЩ запазват значително технологично господство в ИИ, ресурсите им са фрагментирани и националното лидерство е слабо. Въпреки че Конгресът наскоро прие закон, въвеждащ национална комисия по сигурността на ИИ, в САЩ все още липсва последователна визия. Може би още по-труден проблем е дълбокото разделение между публичния и частния сектор. След разкритията на Едуард Сноудън, технологичните специалисти сега отхвърлят сътрудничество с правителството, подозрителни към сключването на договори с непрозрачния военно-промишлен комплекс. Основният проблем, пред който са изправени САЩ и други развити икономики, е един вид пазарен фундаментализъм, който обезценява управляваните от правителството високо поставени цели. След половин век на неокласическата икономическа теория, ръководена от САЩ, моделът на планиране на Китай се оказва по-стратегически ефективен при доставката на стоките. Очевидно е, че западните страни се нуждаят от ново лидерство на много нива. Точно както следвоенното поколение изгради либерален световен ред, така и днес застаряващите демокрации се нуждаят от нова и завладяваща визия за високотехнологично глобално общество. Спешно е необходимо ново поколение лидери - по-млади, по-умни и най-важното - грамотни технологично. https://www.forbes.com/sites/danielaraya/2019/01/01/who-will-lead-in-the-age-of-artificial-intelligence/#5ba85a46f955 Постигнатият от данни напредък в областта на изкуствения интелект (ИИ) и машинното обучение сега са определени да променят индустрията и регулаторните рамки по света. Съчетавайки физическия, дигиталния и биологичния свят, Четвъртата индустриална революция преработва самото понятие за иновации, тъй като страните използват данни, за да се конкурират за военни и търговски предимства. Както предполага бившият председател на BlackBerry и съизпълнителен директор Джим Балсили, тази революция, основана на данни, не е просто преправяне на условията на световната търговия, а трансформиране на естеството и разпределението на богатството. През 1976 г. 16% от активите на S&P 500 са нематериални активи (патенти, търговски марки и авторски права). Днес те са 90%. Интелектуалната собственост (ИС) и данните, които тя защитава, са най-важните търговски и национални активи в света. В този нов век Съединените щати остават огромна сила, но дните на еднополярната хегемония приключват. Глобалният баланс на силите се измества, тъй като Азия отново се превръща в център на световната търговия. Големият въпрос днес е: Какъв вид глобален ред сега се развива? И как ще се пресичат ускорените технологични иновации с този нов ред? На Запад големите пет технологични гиганта - Amazon, Google, Apple, Facebook и Microsoft - поглъщат АйТи индустрията като цяло. Докато в Азия - Baidu, Alibaba, Tencent, Xiaomi и Huawei - сега изграждат най-големите цифрови пазари в света. В тази информационна ера иновациите определят националната конкурентоспособност. Но иновациите рутинно се нарушават от високо капитализирани платформи, които доминират в технологичната индустрия. Както обясни това рисковият капиталист Марк Андреесен, софтуерът изяжда света. Всъщност малък брой компании, управлявани от софтуер, ядат света. За разлика от икономическата динамика на миналото, отворените пазари по-скоро водят до консолидация на пазара, отколкото до конкуренция. Законът за сравнителни предимства предполага, че свободната търговия ускорява световния просперитет, тъй като страните произвеждат повече стоки, които имат в изобилие, в замяна на стоки, които нямат. Но реалността е, че активите за генериране на рента от патенти и големите данни сега са движеща сила за нова икономика на дигиталните ленлордове и дигиталните крепостни селяни. Извън суровите ресурси и материални блага от индустриалната епоха, световната икономика все по-често използва неофеодална система за извличане на наеми, управлявана от IP. В новата ера на "капитализма на надзора" данните се превърнаха в новия нефт. "Данните" на всеки аспект на човешката социална, политическа и икономическа дейност сега са средство за глобално доминиране. Стремежът към обвързващи международни споразумения като Транс-Тихоокеанско партньорство (ТПП) и USMCA отразяват геополитическа борба за преосмисляне на глобалната икономика около защитата на цифровите активи. Тези въпроси ще станат все по-проблемни, тъй като „индустриалният интернет-на-нещата“ води до цунами от данни, свързващи инфраструктурата, финансите, индустрията и труда с все по-напредналите системи за машинно обучение. Държавите и частните фирми, които могат да използват изкуствения интелект за индустриализиране на обучението и иновациите, ще имат такава степен на политическа, икономическа и военна власт, която ние просто никога не сме виждали. Както обаче пише Balsillie, вместо да вдига всички лодки, приливът на сегашната икономика, основана на данни, вдига нагоре само няколко луксозни яхти. Едно преразглеждане и ревизиране на регулаторната архитектура на международните организации като Международния валутен фонд (МВФ) сега е от решаващо значение за форматирането на Четвъртата индустриална революция. Дори когато Световната търговска организация (СТО) обвързва нови правила за дистрибуторска търговия, страни като Китай, Русия и Бразилия започват да се създават свои собствени. В продължение на почти пет десетилетия САЩ стояха на върха в ерата на интернет. Но това, което виждаме сега, е един вид пост-американски техно-национализъм, който използва стратегически насоки за технологични платформи, за да се превърне в нов Бретън Уудс. Изчезнал е обаче онзи еднополюсен свят, когато Съединените щати седяха безспорно на върха на глобалната система. Технологиите, базирани на данни, сега са основна инфраструктура, около която функционира едно глобално общество. Липсата на подходящо управление в тази икономика, основана на знанието, означава, че може да бъде платена твърде скъпа цена. Твърдата реалност е, че технологията трансформира геополитическия и регулаторен пейзаж, стимулирайки необходимостта от нови протоколи и регулаторни системи за управление на монополистичния капитализъм. Тъй като трите най-големи регионални сили - Съединени щати, ЕС и Китай - изготвят политически инструменти за управление на тази промяна, ще трябва да обсъдят колективно новата глобална регулаторна архитектура. https://www.forbes.com/sites/danielaraya/2019/03/12/governing-the-fourth-industrial-revolution/#6aa676534b33

Тук има обзорна статия на Ройтерс с данни за китайския военен флот: https://www.reuters.com/investigates/special-report/china-army-navy/ Както пише Чехов за принципа на драмата, цитирам по памет, щом в една драма се появи пушка на стената в първо действие, то тя непременно ще гръмне до последното. Не е хубаво да се появяват пушки на стената, но в крайна сметка, може и да няма последно действие, надявам се :)) Огромната флота на Китай преобръща баланса в Тихия океан By DAVID LAGUE in TAIPEI and BENJAMIN KANG LIM April 30, 2019, 11 a.m. GMT Китайският флот, който расте по-бързо от всеки друг голям флот, сега контролира моретата край брега. Веднъж доминиращи, Съединените щати и техните съюзници плават в тези води внимателно. Бивш военноморски офицер от САЩ твърди, че напредъкът на Китай е уловил Америка неподготвена. Китай сега плава в морско пространство в това, което нарича Сан Хай, или „Три морета“: Южнокитайско море, Източнокитайско море и Жълто море. В тези води Съединените щати и техните съюзници избягват да провокират китайския флот. За малко повече от две десетилетия, Народна освободителна армия (PLA), китайската армия, е комплектовала една от най-мощните флоти в света. Тази увеличена китайска огнева мощ в морето - допълнена от ракетни сили, които в някои области сега надминават американската - е променила играта в Тихия океан. Разширяването на военноморските сили заема централно място в смелата кандидатура на президента Xi Jinping за превръщането на Китай във доминираща военна сила в региона. В необработените цифри военноморската флота на PLA вече има най-големия световен флот. Също така расте по-бързо от всеки друг голям флот. През ноември, двупартийната комисия, създадена от Конгреса, за да преразгледа стратегията на националната отбрана на администрацията на Тръмп, съобщи, че във война с Китай за Тайван "американците биха могли да бъдат изправени пред решително военно поражение". Тъй като Китай получава увереност, че може да доминира в близките си морета, той възнамерява да оспори господството на американския флот в далечни води, също в западната част на Тихия океан и в Индийския океан, според американски и китайски военни служители. Сателитните изображения на китайските корабостроителници, докладите в контролираните от държавата медии и оценките на американски и други чуждестранни военноморски експерти показват, че военноморските сили на PLA се разширяват толкова бързо, колкото корабостроителниците могат да заваряват нови корпуси. Тази ново възникваща морска мощ е била само мечта за първите командири на комунистическия флот, роден през 1949 г., по време на заключителните етапи на гражданската война в страната. След войната народно-освободителната армия набързо сглобила пъстра колекция от риболовни и бойни кораби и кораби, пленени от националистите. От 2014 г. Китай оперира с повече военни кораби, подводници, кораби за поддръжка и основни кораби-амфибии, отколкото целият флот на Обединеното кралство, според анализ на Лондонския международен институт за стратегически изследвания, публикуван през май миналата година. Между 2015 и 2017 г. Китай пусна почти 400 000 тона военни кораби, което е около два пъти повече от продукцията на американските корабостроителници през този период, съобщи МИСС. Военноморските сили на НОА вече разполагат с около 400 военни кораба и подводници, според американски и други западни военноморски анализатори. До 2030 г. китайският флот би могъл да има повече от 530 военни кораба и подводници, според проучване на американския военноморски флот от 2016 г. Съкратен и претоварен с мисии американския флот, който управлява океаните, почти без съперници от края на Студената война, има 288 военни кораба и подводници в края на март т.г., според Пентагона. В световен мащаб американският флот остава доминиращата морска сила, властта, която запазва мира и поддържа свободата на корабоплаването в открито море. Китайски военни и политически фигури казват, че докато флотата на техните държави има повече кораби, Америка има по-мощни военни съдове и цялостна превъзходство в морето. "Китайският флот е най-малко три десетилетия зад Съединените щати", заяви пенсиониран китайски военноморски офицер, който иска анонимност. "Твърде рано е за САЩ да се тревожат." Китай обаче е установил господстващо положение във водите, които са най-близо до неговите брегове. Редовният, широко огласен старт на проиводство на нови военни кораби е мощно политическо оръжие за Си Джинпинг. За една домашна аудитория, съвременните самолетоносачи, разрушители и подводници са твърдо доказателство, че онова, което Xi описва като "китайската мечта", неговата визия за силна, подмладена нация, става реалност. Почти веднага след поемането на властта в края на 2012 г., Xi започва серия от високи посещения на военноморски бази и плавания в морето с представителни нови военни кораби. В документални кадри и новинарски съобщения той се качва на борда за поздрав от безупречно спретнати офицери и екипажи. В ход той се взира в далечината от моста през обемисти военноморски бинокли, изкачва стълби между палубите и споделя храна с моряците. Миналата пролет той наблюдаваше гигантско учение в Южнокитайско море, където флотилия от 48 военни кораба се събра във формация. Половината от тези кораби са били пуснати в експлоатация, след като Xi взе властта, съобщиха контролираните от държавата медии. Акцентът бе излитането на реактивни изтребители от първия китайски самолетоносач: 60 000-тонния Liaoning, ремонтиран самолетоносач съветската епоха, който служи като изпитателен стенд за бъдещи китайски оператори на самолетоносачи. Китайският флот пусна на вода и втори самолетоносач, който сега е в морски изпитания и се очаква да се присъедини към флота тази година, според официални представители на САЩ. Основно послание в официалното отразяване на пътуванията на Си: Бдителният флот под негово командване ще пази Китай от повторението на века на унижение, започнало с Първата опиумна война през 1839 г., и по време на което европейските колониални сили и японските нашественици са използвали жестоко предимството си над уязвимия Китай. Всеки китайски ученик научава, че страданията на Китай са възникнали отчасти поради липсата на модерен флот. В последните години на династията Цин императрицата „Вдовица” отклонила средствата, предназначени за модернизация на корабите, за да построи нов летен дворец. Това допринесло за тежкото поражение на Китай през войната с Япония през 1894—1995 г., в която силният японски флот разбива китайския флот. Докато многократните препратки на Пекин към тези предишни унижения имат пропагандна стойност, сега инвазията се смята за много малко вероятно заплаха, според документи на военната стратегия, публикувани от китайското правителство. Вместо това Китай трябва да се подготви за конфликт с висока интензивност в близките си морета, се казва в тези документи. Не е ясно как точно ще възникнат тези конфликти. Но служители от САЩ и други чуждестранни въоръжени сили твърдят, че нямат никакво съмнение, че Пекин има предвид сблъсъци за Тайван или оспорвани територии в близките морета на Китай. Тази стратегия е причина за отдалечаване от традиционния акцент на Пекин върху сухопътните сили. Той бележи историческа трансформация на една древна континентална сила, която от хилядолетия се страхуваше от армии, атакуващи я по сушата от север и запад. Xi повиши статута на флота в най-голямата световна армия. В безпрецедентен ход за силите, доминирани от армията дотогава, старши военноморски офицер, вицеадмирал Юан Юбай, бе назначен през 2017 г.да оглави китайското Южно командване, едно от петте регионални командвания на страната. При Xi Комунистическата партия също така отвори финансирането за флота. Между 2015 и 2021 г. общите военни разходи се очаква да скочат с 55% от 167,9 млрд. долара на 260,8 млрд. долара, според доклад от миналата година, който Комисията за преглед на икономиката и сигурността на САЩ и Китай е поръчала. През същия период делът на военноморския флот от този бюджет се очаква да нарасне с 82%, от 31,4 млрд. Долара до 57,1 млрд. долара, се казва в доклада. Китайският лидер постави ясна насока на флота да се превърне в наистина глобална сила, която да защитава огромната морска търговия на страната и да разширява международните й интереси. В своята Бяла книга за отбраната за 2015 г. Китай заяви, че неговия флот постепенно ще измести фокуса си от защита на офшорните си води до операции в открито море. Засега много от китайските военни кораби са по-малки като клас, включително голям флот от маневрени ракетни кораби. Но китайските корабостроителници пускат на вода военни кораби, които затварят пропастта по големина, качество и възможности с най-добрите образци на техните чуждестранни колеги, според интервюта с ветерани от американски, тайвански и австралийски флоти. Големият китайски флот от конвенционални и ядрени подводници също се модернизира бързо, казват те.

Е в смисъл "по равно ли ще делим или като братя", в този смисъл да си "голям брат" е различно от ежедневното "като братя" :)) Изцепката за Черна гора, според мен, нито е последната, нито първата на господин Тръмп. Той непрекъснато прави такива словесни гафове и сигурно ще остане в историята като американският президент с най-многото неуместни изказвания. В края на краищата, той не е професионален политик, а парашутист в политиката, това няма начин да не му личи. Афинитетът му към "мачовци" и правенето на такъв също е пословично, но реално като политика, отборът на политическия му екип под този ексцентричен външен вид на "боса", работи ефективно за американските национални интереси - постигна увеличаване на европейските военни бюджети, засилва американското военно присъствие в Европа с по-висок клас въоръжение и т.н. Проблемите на европейците са си европейски, както и решаването им. Проблемът за по централизирана власт на ниво държава, по-ефективна Централна банка, обединена европейска армия и централизирана съдебна система, всичко това зависи от европейските политици, най-вече от тандема Германия-Франция.

Политиката на национализъм на САЩ по отношение на ЕС лично за мен е обяснима, това е старата изпитана имперска формула "разделяй и владей" - една монолитна като държавно обединение Европа ще води много по-еманципирана външна политика, докато ЕС като полудържавно търговско, валутно и икономическо формирование е напълно зависимо от силно централизираните като изпълнителна власт САЩ. САЩ са нация, Европа съюз от нации, национализмът в такива връзки работи в полза на Големия брат, който се грижи за цял куп "малки братя" и задава тон в съзвездието си от алианси. Но след ВСВ Европа, първоначално западната и част, а след 1990 и централната и източната до голяма степен са продукт на американската външна политика, военна мощ и икономическа помощ и инвестиции. На ниво инвестиции и икономика преливането е почти пълно - двете страни имат двустранно ползи. На на по-горните етажи в сферата на политиката и войната, САЩ могат да играят ролята на безспорен лидер само при съществуването на различия между отделните страни в Европа, както и от хиперболизирането на руската военна заплаха. Което и правят. Китай е друг тип потенциална заплаха, много по-сериозен конкурент за световна хегемония и следователно и по-опасен военен противник от Русия, дори и само заради размера на икономиката и населението му, обединено в унитарна държава със своя идеология /конфуцианството, което е вид национализъм/. САЩ има за какво да се притесняват от нарастването на китайските възможности и амбиции, особено в перспектива. Според мен за тях най-оптималната политика ще бъде, да отклонят експанзията на Китай към сфера извън техните исконни сфери на интереси, които те са дефинирали като Европа и част от Източна Азия, страните с демократичен модел, формиран от самите САЩ /не говорим за "вътрешния им двор", латинска Америка/. Великобритания може да бъде идеалния посредник между такова пренасочване на Китай встрани от американските сфери на интереси. За мен беше огромна изненада, например, държавен грант /парите на британските данъкоплатци/ от 300 млн. долара даден през 2015 /министър на външните работи Борис Джонсън/ на Пакистан за строеж на магистрали в рамките на коридора на Китай в тази страна. В същото време пакистански политик сравнява този транспортен коридор през Пакистан със значението на Западното крайбрежие за САЩ, като казва буквално "Пакистан става Калифорния за Китай", имайки предвид, че Китай получава пряк излаз по море към Африка и Персийския залив, отпушвайки по този начин тапата в Южнокитайско море, дилемата Малака, тоест избягвайки "капан на Тукидид" и сблъсък със Запада в Южнокитайско море с алтернативата си с пакистанските пристанища Гуадар и Карачи. Оказва се, че плановете за разширяването само на Гуадар са да достигне капацитет за товари, колкото сега имат всички индийски пристанища взети накуп. Нещо като договаряне на сфери на влияние с цел избягване на голям сблъсък.

Според мен, за да отделим личностния елемент /Тръмп/ в случая, можем да екстраполираме предположението, доколко и как би се променила геополитическата /респективно военна/ стратегия на САЩ при предполагаем мандат на Х. Клинтън или друг президент от Демократическата партия, да допуснем Джо Байдън или Елизабет Уорън, които засега имат най-големи шансове по мое мнение. "Големият завой" към Югоизточна Азия започна по времето на мандата на президента Обама - още тогава част от военноморския флот на САЩ в Атлантическия океан беше предислоциран към Южнокитайско море. Тоест, от военна гледна точка, американските военни са задвижили военната си машина към по-голяма тежест в Азия, съобразно отчитането на по-голяма реална заплаха за техните и на съюзниците им интереси от нарастващата военна мощ на Китай. "През последните две десетилетия Китайската народно-освободителна армия се трансформира от голяма, но демодирана сила в способна и модерна армия. Въпреки че Китай продължава да изостава от Съединените щати по отношение на военната техника като цяло и оперативни умения, той е подобрил своите оперативни възможности в много критични области. За да ускори обществения дебат, RAND използва открити, некласифицирани източници, за да състави военно-оценъчни карти на възможностите на САЩ и Китай: сили, география и развиващ се баланс на силите. Този изчерпателен доклад разглежда американските и китайските военни способности в десет оперативни зони и представя "показатели" за всяка от тях. Всяка карта оценява относителното предимство или недостатък на американските и китайските сили в различни видове конфликти, на различни разстояния от континенталната част на Китай, в различни моменти от 1996 до 2017 г. Таблицата по-долу обобщава в една обща схема всичките 10 таблици за оценка за всяка поотделно оценена оперативна област. Това проучване на RAND анализира развитието на съответните китайски и американски военни способности в два сценария, единият е съсредоточен върху Тайван/близо до територията на континентален Китай/ и един на островите Спратли /далече от територията на континентален Китай/. За да имат успех в един от сценариите по-долу, офанзивните цели на Китай ще изискват китайската атакуваща страна да има предимства в почти всички оперативни категории едновременно. Защитните цели на САЩ могат да бъдат постигнати чрез задържане на предимството само в няколко области. Въпреки това повишената ефективност на китайските сили може да повиши цената за американската страна, да удължи конфликта и да увеличи рисковете за САЩ. Препоръки Американските военни трябва да приемат оперативни концепции и стратегии, които да се възползват от потенциалните предимства и да използват географския размер и дълбочина на театъра на бойните действия, както и области за съсредоточаване на особена военна сила на САЩ. По-конкретно, американските военни трябва да обмислят използването на активна стратегия за отблъскване на атака, която да подобри устойчивостта на силите и да намали уязвимостта им към вражеска атака. Силите ще бъдат по-разпръснати в началото на конфликта, като много от тях ще бъдат разположени на по-големи разстояния от Китай, но с възможност да се придвижат бързо напред, когато китайските ракетни запаси са близо до изчерпване след масираните първи удари. Приоритетите на военните поръчки трябва да бъдат коригирани, като се концентрират към мерки за оцеляване на базата; системи за укрития, оптимизирани максимално за конфликт с висок интензитет; камуфлаж, стелт изтребители и бомбардировачи; подводници и подводни защитни средства; мощни възможности за оперативно пространство и контра-пространство. Всичко изброено изисква от вземащите решения да обмислят по-бързи съкращения и трансформации на наследените бойни сили и намален акцент върху големите самолетоносачи. Политическите и военните ръководители трябва да засилят дипломатическите усилия в Тихоокеанския регион и Югоизточна Азия с цел разширяване на потенциалния достъп на САЩ до театъра на войната. Това ще осигури по-голяма стратегическа дълбочина и повече възможности за силите на САЩ. Западните правителства трябва да дадат ясно да се разбере на Китай, че агресията му ще доведе до огромни рискове за него и че Китай трябва да бъде предпазлив, като не надценява способността си да надделее във въоръжени конфликт. Те трябва също така да ангажират Китай по въпросите на стратегическата стабилност и де-ескалацията. https://www.rand.org/paf/projects/us-china-scorecard.html https://www.rand.org/pubs/research_reports/RR392.html От този анализ на РАНД, който напълно съвпада с цитираната по-горе концепция на директора на програмата за отбрана в Центъра за нова американска сигурност /който е бил и на пост помощник секретар по отбраната в администрацията на Тръмп/ се виждат новите моменти: - САЩ гледат на Европа и съюзниците си в Азия като на тяхна територия, която трябва да бъда защитавана - САЩ не искат тази защита срещу евентуална агресия да се превърне в дълга пълно-мащабна война, която би ги въвлякла в риск от масово унищожение - САЩ се преориентират от голямо разпръскване на сравнително слабо защитени свои бази, към засилени технологично и укрепени бази, способни да нанесат достатъчно силен контраудар и да приключат бързо и с успешно отразяване на евентуална агресия Каквато и реторика да използва Тръмп /неговото преизбиране, според мен е фифти-фифти под въпрос на следващите избори/, по мое мнение тази базова стратегия няма да претърпи съществени промени, главно заради обективните факти и промени, които я налагат.

Новата визия на Пентагона за водене на война, която, според мен, определя до голяма степен и новата геополитическа стратегия на Вашингтон: How to Win America’s Next War The United States faces great-power enemies. It needs a military focused on fighting them. ЗА АВТОРА Елбридж Колби (@ElbridgeColby) е директор на програмата за отбрана в Центъра за нова американска сигурност. Той е заместник-помощник-секретар на отбраната за развитие на стратегията и силите през 2017-2018. Ерата на неограниченото военно превъзходство в САЩ е приключила. Ако САЩ забавят прилагането на нов подход, рискуват да загубят война с Китай или Русия - или да се откажат от такова предизвикателство, защото се страхуват, че ще я загубят - с опустошителни последици за интересите на Америка.Стратегията за национална отбрана на Министерството на отбраната на САЩ през 2018 г. инициира необходимата корекция на курса за справяне с това предизвикателство. Както каза тогавашният министър на отбраната Джеймс Матис през януари тази година, конкуренцията с великите сили, а не тероризмът, сега е приоритет на Пентагона. Но докато обобщението на стратегията осигурява ясна визия, то оставя много да се конкретизира. Какво трябва да доведе този преход към конкуренцията с великите сили за американските военни? За да отговорим, първо трябва да разберем сегашния геополитически пейзаж. Както винаги, най-важната загриженост на САЩ е да поддържат адекватни нива на военна мощ; без такива няма да има нищо, което да защити Вашингтон от най-тежките форми на принуда и всеки стимул за амбициозните опоненти да използват последващото влияние. До голяма степен поради тази причина Съединените щати имат траен интерес към отворен достъп до ключовите региони на света - предимно Азия и Европа - за да им гарантират, че тяхната латентна сила не е обърната срещу тях. Съединените щати правят това, като поддържат благоприятни баланси на силата в тези региони чрез мрежа от съюзи. Тези партньорства не са самоцел, а по-скоро начинът, по който Съединените щати гарантират, че никоя държава не доминира в тези критични региони. Русия и особено Китай са единствените държави, които могат да овладеят и задържат територия на съюзници и партньори на Вашингтон, въпреки съпротивата на САЩ. Ако го сторят - или дори само ако просто убедят своите съседи, че биха могли да го направят и след това използват този техен страх, за да ги покорят - те биха могли да разбият американските съюзи и да преместят в своя полза балансите на силите в Европа и Азия. Ако Китай направи това в западната част на Тихия океан, той би могъл да доминира в най-големия и икономически най-динамичен регион в света. Ако Русия го направи, тя би могла да разруши НАТО и да отвори Източна Европа за руското господство. Затова Пекин и Москва не трябва да получават такава перспектива, което означава, че Вашингтон не трябва да се съсредоточава върху абстрактните показатели на военното си превъзходство - например колко самолетоносача има или колко харчи в сравнение с други страни - а върху ясната способност на неговите съюзници да отразят голямата агресия в специфични, правдоподобни сценарии срещу уязвим съюзник или утвърден партньор като Тайван. С други думи, Съединените щати трябва да се подготвят за борба и да постигнат политическите си цели във война с велика сила. Това няма да е лесно. Последният път, когато Съединените щати се подготвяха за такъв конфликт, беше през 80-те години на миналия век, а последният път, когато реално участваха в такъв конфликт с военни действия, беше през 40-те години. Но това е още една причина, поради която Вашингтон трябва незабавно да започне да се готви, ако иска да предотврати голяма война с велика сила днес. Американските военни ще трябва да претърпят драматични промени, за да се подготвят за евентуални атаки от Китай или Русия. В продължение на едно поколение Пентагонът оперираше с така наречения модел „Пустинна буря“, при който Съединените щати използваха огромните технически предимства, които бяха създали през 70-те години, за да изградят армия, способна да доминира над всеки опонент през 90-те и 2000-те години, време, когато те нямаха конкуренция. Този подход е илюстриран от войната в Персийския залив през 1990-1991 г. Операцията в Персийския залив бе зашеметяващ успех - но победата се дължеше до голяма степен на факта, че характерът на конфликта бе напълно подходящ за предимствата на Съединените щати. Ирак имаше огромна военна сила, но тя беше много по-малко технологична от тази на САЩ и не можеше да нанася точни удари извън територията, която притежаваше или окупираше. В същото време пустинята осигури оптимална среда за американските прецизни удари, а Багдад нямаше ядрени оръжия, за да попречи на Вашингтон да предприеме такова масирано нападение. Светът отбеляза страхотната сила на американските военни. До днес никоя друга страна не се е осмелила да нападне съюзник на САЩ. Проблемът днес обаче е, че подходът, който работеше толкова добре срещу тези противници ще се провали срещу Китай или Русия. Това е така, защото те са прекарали последните 10 до 20 години, като са разбрали как да го преодолеят. Победата, както казва старата поговорка, никога не е окончателна. Днес съществуват две сериозни и засилващи се заплахи за съюзниците на САЩ и установените им партньори в Източна Европа и Западния Тих океан. Ядрото на предизвикателството от тези две страни към американските военни се крие в това, което обикновено се нарича „система за отказ от достъп” / зона (A2 / AD): а в по-разговорни термини, голямо разнообразие от ракети, въздушна защита и електронни средства, които биха могли да унищожат или неутрализират американски и съюзнически бази, наземни кораби, сухопътни сили, спътници и ключови логистични възли в техния обсег. Както Китай, така и Русия също са разработили бързо разгърнати и отлично въоръжени конвенционални сили, които могат да използват пробивите, които техните А2 / АД системи могат да създадат. Въпреки тези постижения, както Китай, така и Русия все още знаят, че засега те ще бъдат победени, ако атаките им предизвикат пълен отговор от страна на САЩ. Ключът за тях е да атакуват и да се борят по начин, който Вашингтон е сдържан достатъчно, за да им осигури печалби. Това за тях означава да им се гарантира, че войната ще се води в ограничени срокове, така че Съединените щати няма да смятат за уместно да понесат пълната й тежест. Фокусираните атаки, предназначени да отстранят уязвимите членове на мрежата на Вашингтон, са идеалната офанзивна стратегия в ядрената епоха, в която никой не може да избегне последствията от тоталната война. Най-подчертаната форма на такава ограничена военна стратегия е свършения факт. Такъв подход предполага, че нападателят овладява територия, преди защитникът и неговият покровител да могат да реагират достатъчно и след това да стигнат до заключението, че контраатаката, необходима за изваждането му, ще бъде толкова рискова, скъпо струваща и агресивно посрещната, че Съединените щати ще решат, че не си струва да я провеждат - не на последно място, защото съюзниците му биха могли да я видят като неоправдан риск и за тях и да откажат да я подкрепят. Подобен военен план, ако се изпълни умело в Балтийските страни или в Тайван, би могъл да постави в мат Съединените щати. За да поддържат това, което Матис нарича „съзвездието от партньорства на Вашингтон”, въоръжените сили на САЩ трябва да се адаптират, за да се справят с потенциална заплаха от велика сила. Това ще изисква значителни промени в стратегията и тактиката на американските военни - промяна от модел „пустинна буря” към модел, предназначен да победи съвременните китайски и руски стратегии и тактики за победата. Американските военни трябва да се преместят от онзи модел, според който се концентрира доминираща сила срещу бойни полета, много след като врагът се е укрепил в тях, един подход, който може да забави, влоши и в идеалния случай да отрече опитът на противника да установи свършен факт от самото начало на военните действия и след това да защитава инвазията си. Това ще изисква военна сила, която вместо да изгражда методично господстващо положение в активен театър, преди да отблъсне врага, може незабавно да заличи атаките на врага и следователно да провали стратегията му дори без изграждането на такова доминиращо господство. По този начин Съединените щати трябва да докажат, че борбата им е разумна и пропорционална, оставяйки ужасната тежест от една евентуална голяма ескалация на противника. Щом нахлуването им бъде спряно, Пекин или Москва ще бъдат принудени да избират дали да ескалират войната по начин, който да укрепи решителността на САЩ и да доведе други съюзници до него или да се задоволят с едно по-малко и ограничено поражение. От края на Студената война конструктът за планиране на силите на Пентагона - насоките, които определят колко и какви сили са му нужни - се фокусира върху способността да се водят две едновременни войни. Този стандарт създаде сила, наблягаща на разполагането на голям брой войски, оптимизирани за победа над страни като Ирак, Иран и Северна Корея - точно такъв вид сили, към която Китай и Русия са се адаптирали. В близко бъдеще Пентагонът ще трябва да направи своите съществуващи сили по-смъртоносни, например чрез оборудването на американски самолети и кораби с повече ракети с голям обсег, предназначени да потопят корабите за вражеска инвазия. В дългосрочен план, военните ще трябва да отидат по-далеч, като използват изкуствен интелект и автономни системи по начин, който може да отблъсне интензивни атаки от Китай, използващ подобни технологии. Но американските военни, дори снабдени с най-добрите технологии, не могат да очакват успех срещу велики сили, освен ако не преосмислят позицията си. Моделът на последното поколение беше сила, базирана на вълни, която, когато се налагаше да изхвърли опонент от съюзническата територия, постепенно и сигурно идва от Съединените щати до малък брой фиксирани бази, които по същество бяха имунизирани срещу вражески атаки и след това започваше масирано нападение от там. Подобренията във военната технология вече правят тези логистични пътеки и бази уязвими за вражески атаки на всяка стъпка. Новата сила трябва да се бори от незабавното начало на военните действия да заличи атаката на врага и заедно с пристигащите подкрепления да отрече факта на овладяната територия. За да може тази стратегия да работи, ще е необходима силна позиция, която е много по-смъртоносна, мобилна и готова за контраудар. За да постигнат това, американските военни трябва да направят своите бази по-защитими и устойчиви, както и по-географски разпръснати. Тези усилия не могат да бъдат ограничени само до американските бази. Целият апарат на американската армия - включително логистичната му мрежа и комуникационните системи - трябва да премине в режим на неуязвимост при последователна атака или прекъсване, докато все още функционира ефективно. Американските сили вече не могат да разчитат на системи, работещи с малък резерв за неуспех. Осъществяването на тези цели също ще наложи нов подход към начина, по който се използват въоръжените сили. Националната стратегия за отбрана трябва да осигурява ефективен модел, който се стреми да ориентира САЩ и съюзническите сили към отказ на Китай или Русия да могат бързо да превземат територията и след това да заздравят печалбите си в свършен факт. Моделът призовава, първо, за малките контингенти от силите на САЩ да работят по-близо до потенциални линии на фронта заедно с местните партньори в така наречения контактен-слой, за да изграждат взаимоотношения, които да отричат способността на противниците да манипулират информация и да поставят условия за потенциална битка. Второ, устойчив и смъртоносен слой на американски и съюзнически сили трябва да присъстват в или близо до уязвими съюзници или партньори, за да забавят, разрушат или отрекат напредъка на врага, като по този начин разочароват стратегията му на свършения факт. Тяхната задача ще бъде да купят време и място за подсилване на подвижния слой, идващ от по-далеч, които са обучени да пристигат, да разгръщат съоръженията си, да се интегрират с приятелски сили, които вече са на полето, и да се придвижат бързо до точката на конфликт. Ключовите сили, които не могат бързо да бъдат разгърнати, като единици за противовъздушна отбрана и бронирани превозни средства, ще се базират близо до потенциалните полета на битката, докато по-гъвкавите елементи на силите - като пехота и тактически самолети - ще бъдат обучени да пристигат и да ангажират врага, преди да успее да запечата факта на овладяната територия. За да могат Съединените щати да съсредоточат военните си сили върху подготовката за конфликт с големи сили, той трябва да ги използва много по-малко за вторични мисии. През последното поколение и особено след 11 септември темпото на операциите на американските военни се увеличи значително. Не само, че американските сили непрекъснато се ангажират в Близкия изток, Централна Азия и Африка, но дори и много от тези единици, които не са пряко ангажирани в тези войни, непрекъснато участват в операции като корабни маневри, предназначени да възпрат противниците и уверяват съюзниците. Тези фактори значително са подкопали готовността на силите за конфликт от висок клас. Това трябва да се промени. Изчисленията на Пекин или Москва за това дали да атакуват или да предизвикат криза със съюзниците на Вашингтон ще се основават на оценка на това как вероятно ще се развие една война - и по-специално дали тяхната теория за победата ще се развие успешно, а не само от присъствието на кораби на САЩ. Нещо повече, уверяването на съюзниците не е самоцел, а възпирането на атаките е правилната цел. Упражненията с европейските съюзници трябва да се съсредоточат повече върху усъвършенстването на способността им да защитават НАТО, отколкото върху политическата символика. Последната част от американската отбранителна стратегия, която трябва да се промени, е връзката със съюзниците и партньорите. За разлика от периода след Студената война, Съединените щати се нуждаят от съюзниците си, за да им помогнат срещу руските и китайските нашествия, но и да реагират на кризи и да управляват вторичните заплахи по света. Силите на САЩ просто не са достатъчно големи, за да направят всичко това сами - и като се има предвид необходимостта Пентагонът да се съсредоточи върху конкуренцията с Пекин и Москва, бъдещото внимание на военните в САЩ трябва да бъде върху качеството, а не върху размера. Вашингтон трябва да насърчава различните съюзници да се съсредоточат върху различни роли, в зависимост от военното им положение и ниво на развитие. Съюзниците на фронтовата линия и партньори като Япония, Полша, Тайван и балтийските държави трябва да се концентрират върху способността си да притъпят китайски или руски атаки на тяхна територия и да ограничат способността на Пекин или Москва да маневрират през прилежащото въздушно пространство и водни пътища, като изграждат свои А2 / АД възможности. По-важните съюзници, по-далеч от потенциалните бойни полета, като Австралия и Германия, трябва да работят за това, да допринесат, както чрез своите сили, така и чрез базиране, да съкрушат китайската или руската агресия срещу близки съюзници. Партньори като Франция, Италия и Испания с установени интереси на места като Северна Африка трябва да отделят повече сили за справяне с вторичните заплахи там. Стратегията, очертана в това есе, е амбициозна, но е възможна и на настоящите нива на разходите - ако Пентагонът и Конгресът направят необходимите трудни решения. Яснотата на приоритета означава тежки решения, но не означава игнориране на други заплахи за интересите на Америка, включително терористи, Северна Корея и Иран. Това обаче означава правилно оразмеряване на американския подход към тези заплахи. Съединените щати не могат да си позволят да трансформират непокорните близкоизточни общества или да преследват елиминираща визия за борба с тероризма, но това не е и необходимо. Те трябва да се защитят от ядрената атака на Северна Корея и да помогнат на Южна Корея да се защити от нахлуването на Пхенян. Но не е необходимо дори и да може да се нахлува и да окупира Севера. Съединените щати трябва непрекъснато да преследват терористи, които могат директно да заплашват него и съюзниците му, но не е необходимо да нападат всеки екстремист с вкус към насилие или да трансформират обществата, в които живеят такива. Съединените щати трябва да ограничават стремежите на Иран за регионална хегемония, но не и да свалят Ислямската република. Нещо повече, Съединените щати не се нуждаят от F-22, за да атакуват терористични убежища или бойни екипи от цяла бригада, за да съветват военните от Близкия изток; за такава работа стават и по-евтини безпилотни летателни апарати и специализирани единици за съвет и помощ. За да цитирам безсмъртната сентенция на Карл фон Клаузевиц: „Нищо не е по-важно… отколкото да намерим правилната гледна точка, за да виждаме и преценяваме събитията, а след това да се придържаме към нея“. Сега е въпрос на осъзнаване. https://foreignpolicy.com/2019/05/05/how-to-win-americas-next-war-china-russia-military-infrastructure/

Има едно знаково произведение на Елин Пелин, повестта му „Гераците” с тематика разпадането на българската селска задруга. Знаково, защото е отпечатило в почти чист вид една щампа на българската колективна психология, идеализирана от автора, но според мен, в основата на икономическите провали на България като държава. Бих я нарекъл „сбъркан чип на анти-меритокрацията” – като оня виц за българите в ада, които сами се дърпали в казана и нямало нужда никой да ги пази... Авторът започва: "....Дядо Йордан държеше синовете си по-далеч от кръчмарската работа, на която сметките си знаеше и гледаше сам. Синовете му бяха свикнали с това и когато случайно заместваха баща си или се намираха по друга някоя работа там, те не се чувствуваха като господари, а като слуги." После Елин Пелин дава думата на патриарха, бащицата, стария Герак: "А що им пречи да да си живеят братски, да си помагат, да се обичат. Пречи им завистта, своещината, лошото сърце, пречи им дяволът. Той ги държи в ръцете си. Отворил е в душите им бакалница и търгува с доброто и злото." Ами кой ги е научил за "завист, своещина, нали той се е държал с тях като със слуги? И накрая резултатът от рухналата идилия на патернализма: "Подир някоя година от обширния двор на Гераците не остана нищо. Той бе разделен, преграден и по него безразборно се издигаха недооправени плевници, сайванти със сено. Навсякъде личаха локви и боклуци. Пред стълбите у Петровица имаше мръсен трап, помийник, в който се валяха свине. Петър отсече големия бор, който пречеше на хармана му. Това свето дърво, обожавано от прадедите, рухна под брадвата на внуците и дълго лежа в калта. Божан купуваше имоти. Неговото скъперничество нямаше край. Йовка се оправи и почна да момува, но все още беше слаба и хилава. Павел не се обади. Никой вече не знаеше къде е и какво прави." Тримата инфантилни синове, които стария Патриарх цял живот е третирал като слуги, са дръпнали кой на където е, всичко е в разруха. Тази приказка се повтаря отново и отново...

Какъв е потенциалът на Китай за инвестиции сравнително с този на Запада / САЩ и ЕС/ и развиващите се пазари: глобалните инвестиционни активи в света през 2017 са били $ 79.2 трлн. долара, според доклада на Boston Consulting Group. През 2017 г. Китай ивестиционните активи AUM са били $ 4.2 трлн, което е направило Китай четвъртият по големина инвестиционен играч в световен мащаб /След САЩ, Великобритания и Япония/. В края на 2012 г. цифрата за Китай е била 1,5 млрд. долара."Очакваме AUM /менажирани активи/ на Китай да се утроят до 2025 г. до 12.6 трлн. долара, което ще го направи втори по големина менажер AUM в света след САЩ". AUM са свързани с растежа на реалната икономика, но на практика има и съществени разлики – към 2017 Северна Америка и Европа като цяло са „тежали” в световния баланс на менажирани финансови активи с 59.6 трлн. долара от световното тегло от общо 79.2 трлн., а Азия /без Япония и Австралия/ едва 3.5 трлн. долара. Това обаче бързо се променя, а западните управители на AUM гледат на Азия като на „златна мина”, заради бързото развитие на инфраструктурата и работната сила там. „Белите полета” засега са Африка /едва с 1.4 трлн. AUM / и Латинска Америка /1.7 трлн./. В Африка китайската инвестиционна експанзия е най-силна и сигурно ще се увеличава, имайки предвид първо важността на континента като суровинна база и неговия потенциал като пазар за китайските стоки. В Китай банковата система е здраво контролирана от централната власт като големите търговски банки доминират финансова система и пазарната. През 2015 г. „големите пет” банки, които са мажоритарни и контролирани от държавата (т.е. Китайската индустриална и търговска банка, Китайската строителна банка, Китайската банка, Китайската земеделска банка и Банката на комуникационните технологии) са имали около 40 % от общите активи на банковия сектор и 41% от печалбата. „Големите пет” се следват от националните банки с дялово участие, в които централните или местните власти обикновено заемат значителни дялове. Едва през 2014 г. Китай официално е стартирал пилотен проект, позволяващ създаването на банки притежавани изцяло от частни компании. Според Комисията за регулиране на банковото дело в Китай до края на 2016 г. е имало 17 одобрени частни търговски банки. Банковите финансови институции (застрахователни компании, дружества за ценни книжа, компании за управление на активи и т.н.) в Китай се управляват основно от свързани с правителството компании и представляват много по-малък пазарен дял в Китай спрямо банковата система. От първите 10 най-големи по критерии приходи китайски държавни корпорации, включени в списъка на Форчън 500 за 2018 /500-те най-големи световни корпорации/, 6 са държавни китайски банки и 1 е застрахователно държавно дружество, а от останалите 3 само една е частна /Алибаба холдинг/; цифрите вляво показват мястото на корпорация в списъка на Форчън 500 по големина на активите в световен мащаб, което не съвпада с мястото им по критерии големина на приходи. Първите 10 китайски държавни холдинга класирани по приходи имат съвкупно приходи съпоставими с БВП на държави като Турция и Русия в номинална стойност: http://fortune.com/global500/list/filtered?hqcountry=China&profitable=true&sortBy=profits В областта на финансовите активи, колкото и бързо да се развива Китай, няма да достигне паритет със Запада /Северна Америка и Европа/ до 2050 година, но по отношение на БВП и търговски потоци това вероятно ще се случи, такива са прогнозите. Което не означава, че по БВП на човек от населението ще достигне паритет, а че ако прескочи „капана на средните доходи” /30 процента от БВП на човек в САЩ/ към 2030, каквито са официално заявените държавни планове на ККП, Китай ще се присъедини към страните с високи доходи, но в тяхната ниска скала. Дали това ще се случи изобщо зависи най-вече от способността на китайската икономика да премине успешно високотехнологичния праг от Третата към Четвъртата индустриална революция и преместването на по-голямата част от БВП /съответно работната ръка/ от вторичния /промишлен и фабричен сектор/ и първичния /аграрен/ към третичния /сферата на услугите/ сектор на икономиката, както и от укрепването на средната градска класа в Китай като самодостатъчно консуматорско общество с достатъчно голяма покупателна способност на вътрешния пазар. Частният сектор на Китай, който се е ускорил след глобалната финансова криза, сега служи като основен двигател на икономическия растеж на Китай. Комбинацията от цифри 60/70/80/90 често се използва за описание на приноса на частния сектор към китайската икономика: те допринасят за 60% от китайския БВП и са отговорни за 70% от иновациите, 80% за градската заетост и осигуряват 90%. % от новите работни места. Частното богатство също е отговорно за 70% от инвестициите и 90% за износа. Делът на износа от частни предприятия може да намалее, тъй като държавните предприятия предприемат повече инфраструктурни проекти в страни, участващи в инициативата Belt and Road (BRI), увеличавайки публичните си дялове в китайския износ. Въпреки гореспоменатите фактори, китайското правителство все още се стреми да подкрепя държавните предприятия и се ангажира да ги направи по-големи, по-силни и по-ефективни. Това е особено важно за някои стратегически сектори, където правителственият надзор е от съществено значение - по-специално в областта на отбраната, енергетиката, телекомуникациите, авиацията и железопътните системи. Обратно, държавата се насърчава да се откаже от други индустрии, като намали собствеността си. Държавната комисия за надзор и администриране на активи (SASAC) прави големи крачки в изпълнението на правителствената „zhuada fangxiao“ (възприемане на голямата политика за освобождаване от малките), което значително намалява броя на държавните предприятия чрез приватизация, продажби на активи и сливания и придобивания. Комисията, създадена през 2003 г., в момента се концентрира върху преструктурирането на останалите държавни предприятия в модерни корпорации, ориентирани към печалба. Практически всички субекти, контролирани от SASAC, са структурирани като корпорации и са юридически отделени от правителството със свои собствени съвети на директорите, ефективно делегирайки повече власт на изпълнителните директори. Правителството отиде на въвеждане на смесена собственост в телекомуникационната компания China Unicom, като продаде акции на стойност около 11 милиарда долара на 14 частни инвеститори. Това беше направено като стъпка към превръщането на China Unicom в по-голяма отговорност и фокусиране върху генерирането на възвръщаемост на собствения капитал, като същевременно запазва държавния контрол. Тези усилия за конкурентоспособност на държавните предприятия, поддържайки абсолютен контрол върху тяхното окончателно вземане на решения, потвърждава ангажимента на китайското правителство за консолидиране на държавния контрол, като същевременно позволява на пазара да бъде крайният разпределител на ресурси. С други думи, правителството иска да следи внимателно пазарните сили, като същевременно запазва „възможността за намеса“ в критични ситуации. Арестът в Канада на финансовия директор на Huawei, Meng Wanzhou, бе последван от тежка реторика от президента Xi, който заяви: „Никой не е в състояние да диктува на китайския народ.“ Тези видове действия отразяват нарастващи нива на недоверие и принуждават Китай да се придържа към повишена централизация. ............ В Китай съществува прогресивна скала на облагане, която за високите доходи достига до 50 процента, както в корпоративното облагане, така и върху личните доходи. ДДС е 17 процента. До 5000 юана са необлагаеми – около 800 долара. Така например, работник със заплата от 1000 долара ще плаща само върху горницата от 200 долара и това стимулира спестяването и харченето, естествено. Тези 7 процента, удържани от заплатата на всеки работещ за фонд „Обществено строителство”, както и допълнително изплащаните от работодателя още 7 процента за същия фонд, служат на работещия при вземане и изплащане на кредит за жилище – ако човекът например е натрупал 50 000 долара от вноската във фонда, той може да ги ползва при вземането на кредита като първоначално изплатени от цената на жилището, освен това получава от Фонда преференциален кредит с по-ниска от пазарната лихва. Жилищният фонд е уникална характеристика на китайската социална система, която позволява на служителите да спестят пари, за да плащат и поддържат собственото си жилище. Последните реформи дадоха възможност да се използват спестяванията във фонда и за други цели, като спешна медицинска помощ. Подобна е системата и в Сингапур, Китай е прекопирал до голяма степен сингапурската система за публично подпомагане за придобиване на жилище. Общественият жилищен фонд е дългосрочен план за жилищно спестяване, съставен от задължителни месечни депозити от работодатели и служители. Ако не се използват натрупаните суми в този фонд, те се връща на служителя, но само когато се пенсионира. 11 процента отиващи в личната партида на работещия също могат да се предават по наследство в случай на преждевременна смърт на пенсионера, както и да се използват при купуване на жилище. Така например човек с 40 годишен стаж и брутна заплата от 12000 долара годишно теоретично при тази система би трябвало да е натрупал в личната си пенсионна партида 54 000 долара, които би могъл веднага да вложи в покупка на жилище, в допълнение на вноската му от 14 процента отделяна от заплатата му през същото време на неговия стаж, която трябва да е 56 000 долара, тоест този пенсионер ще стартира покупката на жилището си със собствен кредит от 110 000 долара. Това обяснява феноменът, че в Китай масово пенсионираните родители изплащат дома на своите работещи деца, както и фактът, че 90 процента от китайците са собственици на жилища, въпреки ужасно високите цени в градовете – така например, средната цена на апартамент от 70 кв.м. в Пекин или Шанхай е около 350 000 долара, но както се вижда един средностатистически пенсионер стартира покупката на такъв имот с актив от 110 000 долара, тоест изплатена една трета от цената само от социалните му вноски. Пенсионният фонд за градските работници, който е гръбнакът на държавната пенсионна система на страната, притежава резерв от 4,8 трилиона юана (714 милиарда щатски долара) в края на 2018 година. В Китай, за разлика от България !!!, всички държавни служители си плащат социалните осигуровки. Китайският пенсионен фонд за работници в градските райони е създаден през 1997 г., когато Пекин разбива социалистическата система държавните служители да са осигурени в стил „от люлката до гроба”. До този момент /1997/ служителите, работещи за държавни предприятия, държавни служители и общински служители, не са правели вноски в пенсионния фонд. Градската обществена пенсионна система се състои от стълб А, „плащане в наличност“и стълб Б, финансирана част, състояща се от индивидуални сметки на работещите. Стълб А се финансира изключително от вноски от работодателите в размер на 20% от заплатите, докато стълб Б се финансира от вноски на служителите от 8%. Платената част от първия стълб е предназначена да осигури процент на замяна от 35% от последната заплата на служителя, а частта от втория стълб /личните партиди/ цели да замени 24%. Така пенсионната система в градовете осигурява 50% покритие от заплатата на работника. Начинаещ, в първата година от участието си в пенсионно осигуряване, прехвърля 3% от заплатата си в личната си осигурителна сметка /вторият стълб/, след това на всеки две години вноската му се увеличи с още 1%, докато след 10 години той достигна до 8% от заплатата си. В същото време приносът на дружеството към личната сметка на работника намалява съответно от 8% от заплатата през първата година на участие до 3% - в сумата, като и двата вноски винаги сумарно остават 11% от заплатата на служителя. Ако през 1998 г. средната пенсия в Китай е била едва 65 долара, то сега средната пенсия вече надвишава 224 долара на месец. Разбира се, това включва и по принцип по ниските пенсии в селските райони, където разликата в заплатите с градските е около 2.7 пъти по-ниска заплата, така че средната месечна пенсия в Китай варира значително между регионите. Например в Пекин тя възлиза на 450 долара, в Шанхай - 400, в Синдзян - 360 в Дзянсу - 310, в Юнан – 280. В селските райони пенсионната система е оставена на доброволен избор, като една 9 процента от селското население е избрало да се включи в нея през 2017. Селските работници мигранти в градските райони, от които са около 150 милиона, обикновено не се покриват от градската пенсионна система. Участието е позволено, но не е задължително. Както работодателите, така и работниците мигранти от селските райони не са склонни да се присъединят, защото присъединяването води до по-високи разходи за труд за работодателите, а работниците мигранти са по-заинтересовани от незабавното заплащане, отколкото от пенсиите. Трябва да се отбележи, че въпреки общото покачване на цените, цените на дребно на потребителския сектор в Китай са по-ниски, отколкото в България, особено комуналните услуги като ток, отопление, транспорт, както и цената на бензина, която е около 0.75 долара за литър, тоест 1 лев и 30 ст. Такива цени са възможни, поради държавно контролираните и субсидирани монополи в „стратегически важни” сектори, където печалбата е поставена по-ниско от социалната политика. Китай ще има голямо натоварване на държавната пенсионна система към 2050, по-специално нейният първи стълб А, поради застаряването на населението, резултат от години наред провежданата ограничителна политика за раждаемост /едно дете в семейство/ - ако сега средната възраст на населението е 32 години, то към 2050 ще бъде 48, тоест колкото е сега в България и много страни в Европа. https://www.pensionfundsonline.co.uk/content/country-profiles/china/105 https://www.scmp.com/economy/china-economy/article/3005759/chinas-state-pension-fund-run-dry-2035-workforce-shrinks-due