Б. Киров

https://bgrabotodatel.com/company/10708/page:2 Има си го хейтърството, така характерно за нашия регион, но има и конкретна информация - оператор 700 лв. нетно за 12-часова смяна и т.н., не го прочетох докрай

Тук е написано всичко за сделката що се касае до ЕС: https://www.theguardian.com/uk-news/2019/oct/16/michel-barnier-optimistic-of-deal-after-pm-makes-concessions-on-irish-border Имаме "бял дим" от коридорите на Брюксел. Ако имам време утре ще го преведа. Неизвестните са в Британския парламент, а опасенията от Б. Джонсън.

Чета свързания репортаж от 2013 и виждам, че тогава в ЛЕМ са започнали 40-50 души с перспектива 2014 да бъдат 150, а към 2017 - 400. Може би господинът, който дава интервюто тогава леко да се е поизхвърлил, не знам, но в интервюто от 2019 става въпрос, че работят 150 души в България, колкото са били плановете му за 2014. Може да се дължи на проблеми с разширяването на фирмата, тогава се говори за персонал на цялата фирма от 1200, днес са 1500, тоест персоналът в България е 10 процента, по-добро съотношение от тогавашното 5 процента. А може би е свързано с недостиг на квалифицирани и мотивирани кадри, никой не уточнява. Или проблеми със заплащането?

Според мен, не грешиш, за съжаление. И всякакви "наддавания", които се цитират за субсидия /?/ до 250 млн. евро едва ли ще променят фактите, че липсва квалифицирана работна ръка и предвидимост.

Това е така, като цяло населението ще спре да расте в глобален мащаб към 2100, поне такива са прогнозите, изключение прави само Африка. Големият проблем не е в недостига на купувачи, а в огромното число хора, които ще загубят работните си места/доходи с навлизането на ИИ и роботиката в производството, и това предстои в рамките на две-три десетилетия. Затова се правят, според мен, доста екстравагантни предложения за преразпределение на богатството - Елизабет Уорън например предлага 2-3 процента "данък богатство" за всички с имущество над 50 млн. и то всяка година, така е изчислила, че ще прибере в държавния бюджет около 3 трлн. долара за 10 години. Това отделно от увеличените данък печалба и други данъци - не само за богатите, за всички, но с реторика срещу корпорациите и банките. 3 процента звучи щедро малко, но за 15 години Илон Мъск например ще трябва да се лиши от 10 млрд. от общо 20-те, които притежава сега, а Бил Гейтс и Джеф Безос с над 50 млрд. всеки. Справедливо ли е? Да. Рационално ли е - не според мен. Ще се аргументирам така - хора като Мъск и Безос не си харчат милиардите за яхти, развлечения и други глупости - те ги инвестират в иновации. Вземете на Мъск половината му инвестиционен капитал и ще го превърнете в кастриран предприемач с чувство на вина. Няма да има на практика хора като Мъск и отиваме във версията на "богатите са лоши, защото са богати", а оттам до "1984" на Оруел е само една крачка. Друг сладур е измислили по-добра схема - Андрю Янг щял да даде на всеки пълнолетен американец над 18 години безусловен базов доход от 1000 долара месечно, нямало значение от имотното му състояние, стига да не ползвал социални програми. Парите пак щял да ги събере от по-високи данъци и така е изчислил годишен сбор от 2.7 трлн. долара, като се има предвид, че целият федерален бюджет с преразходите му сега е около 4 трлн., значи още близо 3 трлн. отгоре, колко му е, смело по ленински. Не знам в кой свят живеем, но според мен тези идеи са криви огледала. Няма трагедия, че хората не могат да си купят последен писък на модата смартфон за 1500 долара, този от 100 върши почти същата работа. Колко струваше смартфон преди 15 години, или цветен телевизор, или персонален компютър с 16-битов процесор през 1990 и колко струва сега 100 пъти по-бърза машина? Технологиите правят все по-евтини и по-достъпни стоките за огромен брой нови потребители, правят ги с пъти по-евтини и качествени и това ще продължава с ускоряващ се темп.

България и Румъния отново в играта за фабриката на Фолксваген? https://vaaju.com/austriaeng/volkswagen-bulgaria-and-romania-want-to-beta-vw/

Може и личната омраза към селяните да е била фактор, но според мен има и по-дълбока причина. Кондратиев с теорията си за цикличните кризи с подеми и спадове на капитализма практически го увековечава - след кризата идва подем и това е непрекъснат процес. Според Сталин, след Голямата криза от 1929 капитализма е погребан, той няма бъдеще, един вид неговата история е свършила и идва времето на световния комунизъм. Противоречието е фундаментално идеологическо. Кондратиев твърди, че СССР трябва да се съобразява с пазарната икономика и предлага НЕП, за Сталин това е абсолютно недопустимо, той отрича пазарната икономика и повежда страната в съвсем различна посока, ерго Кондратиев като теоретик трябва да бъде ликвидиран, няма човек няма проблем. През 1929 кризата започва като борсова - сриват се цените на акциите на големите технологични фирми тогава в автомобилната, железопътната и радио индустрията. Има свръхпредлагане на необезпечени с финансов ресурс техни акции, в резултат на което само за няколко дни /Черният Петък/ цените им се сгромолясват шеметно. Онази криза е била като по учебник на Кондратиев - сривът при нея започва точно от високо-технологичните сектори тогава.

Лично аз стигнах до Кондратиев през четене на Капитала на Маркс и книгата на Рей Далио за Големите дългови кризи. Маркс се съсредоточава върху връзката между капитала, иновациите и работната ръка като стока и намира връзката между капиталовите кризи, свръх-инвестирането в иновации и рецесиите, съпътстващи капиталовите кризи. Далио не се интересува от иновации и отношения труд-капитал, той се концентрира единствено върху движението на парите под формата на дълг. Но неговите изследвания, които са направени от гледна точка на финансист, удивително точно се покриват като времеви кръгозор с последните две вълни в теорията на Кондратиев. Сега чета биографията на Стив Джобс и ясно се вижда границата на 80-те в неговата история, когато вълната на новата информационна технология, персоналния компютър, просто засмуква инвестициите като в черна дупка, това приключва към края на столетието /2000/ с пукването на дотком балона. Кризата от 2008, която бе по-мощна от тази от 2000 е като вторичен трус, но повратната точка е 2000-та. Далио твърди в своето изследване, че свръх-задлъжнялостта не се случва непременно в най-очевидния участък от икономиката, свързан с прекалени очаквания от някаква нова технология, дългът може да пробие на произволно слабо място, в случая с 2007-8 това бе имотния балон, но оттам кризата обхваща всички сектори, просто пробивът става в най-уязвимата точка. Така или иначе, Кондратиев и Далио се покриват почти на сто процента що се отнася до хронологията на големите кризи, различни са инструментите с които оперират.

Според мен всичко това е вярно, като бих добавил само още нещо: цялото правене на идиот на Джонсън беше адресирано към неговия електорат, преминал към гласоподавателите на Фараж, затова бяха позите на политически мачо, той знае, че те ще бъдат решаващи при едни предсрочни избори /дори и не предсрочни/ и демонстрираше пред тях това, което те очакват от него. На практика, в крайна сметка, неговия вариант на сделка е същият като на Т.М., дори още по-лош за надъханите брекзитери, защото ще отстъпи по въпроса за митническия съюз, една от нейните червени линии. Неговата, евентуална /защото не се знае дали ще мине през Парламента/ сделка е недоносче-хибрид от първата сделка на Т.М. и втория преработен с Корбин вариант за проект, който така и не стигна до гласуване. Сега, дали ще мине или не, през този британски Парламент, моето мнение е, че ще мине, поради натрупаната огромна умора и разединение както в Парламента, така и в обществото, не е без значение и призива на Кралицата. Но мисля, че ще мине "на косъм".

Световната икономическа криза доведе до възраждане на всеобщия интерес към големия руски учен Николай Дмитриевич Кондратиев, който е бил разстрелян и погребан през 1938 г. в полигона на НКВД Комунарка (магистрала Калуга, 24-ти км от Москва) до дачата на главния "народен" комисар Хенрих Ягода. Кондратиев бе запомнен по една очевидна причина. Той беше единственият учен, който точно прогнозира в средата на 20-те години времето и характера на настоящата криза (както и предишната голяма депресия от 1929 г. и няколко следващи кризи с по-малък мащаб). Това прогнозиране се основаваше на разбирането на Кондратиев за вероятната картина на промяната в отделните фази на периодите, които той идентифицира в по-новата история на основните капиталистически страни. Той беше в състояние да характеризира големите цикли на възход и упадък и тяхното редуване според закономерността, която той описа с математически формули. В статията „Големи цикли на конюнктурата“, публикувана в сборника „Проблеми на конюнктурата“ през 1925 г., Кондратиев пише: „Докато все още е невъзможно да се определят точно годините на повратна точка в развитието на големи цикли и като се вземе предвид неточността на определяне на моментите на такива повратни точки (в продължение на 5-7 години), произтичащи от самия метод на анализ на данните, все пак е възможно да се очертаят следните най-вероятни граници на големи цикли: 1. Възходяща вълна на първия цикъл - от края на 80-те - началото на 90-те. на XVIII век до периода 1810-1817 г .; 2. Вълна надолу от върха на първия цикъл - от периода 1810-1817г. до 1844-1851 г .; 3. Възходящата вълна на втория цикъл - от периода 1844-1855г. до периода 1870-1875 г .; 4. Вълна надолу на втория цикъл - от периода 1870-1875. до периода 1890-1896 г .; 5. Възходящата вълна на третия цикъл - от периода 1891-1896. до периода 1914-1920 г. ”(Кондратиев, 1925, 1993, б; 2002). Всеки период е белязан от научни открития и свързани с тях технически изобретения, широкото въвеждане на които води до появата и усилването на възходяща вълна. Тази роля на техническите иновации е видима в началото на първите цикли, възникнали поради широкото въвеждане на парни машини, електричество и железопътен транспорт; след това във възходящата вълна на третия цикъл, за който са важни постоянния ток, динамото (1870), двигателя с вътрешно горене (1876), електрическият телефон (1877), самолетът (1895); началото на третата възходяща вълна също съвпада с увеличаване на добива на злато от средата на 1880-те и особено от 1890-те; със създаването през 1870-1890-те. на златно парично обращение в редица страни (включително Русия); накрая, с участието на младите държави в световните икономически отношения. Основното теоретично постижение на Кондратиев е теорията на циклите в икономическото, социалното и културното развитие на капиталистическите страни, която той изгражда и обосновава през годините на работа в Института по конюнктура, създаден по негов план (1920-1928). Кондратиев започва работа в тази посока преди 90 години - през 1919-1920 година. и вече през 1922 г. той публикува първата скица на една цяла теория, която след това продължава да развива въпреки възраженията на критици като Лев Троцки, Зиновиев и др. Съветските висши функционери, при всички техни разправии между „лидерите“ в партийният елит, бяха обединен в отношението си към Кондратиев,може би с изключение е М. И. Калинин, когото Сталин изнудваше по-късно, като се позоваваше на връзките му с Кондратиев, а също и Н. И. Бухарин, който подкрепяше научните инициативи на Кондратиев и след това беше обвинени в политически съюз с него. Изчисленията на Кондратиев се основаваха на задълбочено проучване на основните параметри на икономиките на развитите капиталистически страни през период три века, според неговия план. През 20-те години на миналия век все още не е имало компютри. Следователно цялата сравнително малка група служители на Пазарния институт (общо около 50 учени от различни специалности работеха в него) трябваше да изпълни задачата с огромни трудности, които биха били признати за проблем дори в ерата на кибернетиката. Те успяха да дадат неопровержими доказателства въз основа на огромния материал, извлечен статистически от тях, че теорията на Кондратиев за дългите (големите) икономически цикли е вярна. Според тази теория още от времето на научно-техническата революция от 17-ти век. пр.н.е. (т.е. след изобретяването на парната машина) и до наше време, според прогнозата на Кондратиев (вече потвърдена) в историята на икономическото развитие в Холандия, Англия, Франция, Германия и САЩ, има редовно редуване на цикли нагоре и надолу на интервали приблизително 25 години. Според обяснението, предложено от Кондратиев, цикълът на изкачването започва благодарение на използването и широкото въвеждане на откритието (обикновено в периода на упадък, да речем, на парната машина, в самото начало на научно-техническата революция). Възможностите, присъщи на такова откритие, се изчерпват през първите десетилетия на цикъла. Това причинява рецесия, по време на която се прави ново откритие, въвеждането на което води до излизане от рецесията. Самият той интерпретира разстояние от порядъка на 25 години, което беше включено в изчисленията на Кондратиев, като периодът, необходим за смяна на поколенията: приемането и разработването на ново откритие изисква идването на напълно нови млади специалисти, предишното поколение, като правило, не е в състояние да оцени революционната иновация. Не е необходима специална подготовка, за да се разбере, че ако се вземат предвид заключенията на Кондратиев, настоящата криза в Съединените щати би могла да бъде прогнозирана (и вероятно частично предотвратена) преди 20 години, ако не и по-рано. По-трудно е да се оценят многобройните социални фактори, които възпрепятстваха възприемането на идеите на Кондратиев в различни страни, включително в неговата родина. Според единствената автобиография, която достигна до нас, родителите на Кондратиев са били „нискоимотни селяни“. От десетте деца в семейството, Николай, роден през 1892 г., бил най-големият. Баща му управлявал собствена ферма в село Голуевская (Голуиха, окръг Кинешем на област Иваново-Вознесенская) и работел като гравьор в текстилна фабрика на търговците Разоренови в Стара Вичуга, близо до Голуевская. Николай помагал на баща си с домакински дела, докато учел в съседното село Хреново, първо в енорийско училище, после в семинария. В енорийското училище той се среща с Питирим Сорокин - син на занаятчия - реставратор на църкви, бъдещ пионер на новите пътеки в социологията. Те стават близки приятели и съмишленици (както в науката, така и в политическата дейност). Пътищата им остават успоредни до времето, когато Сорокин и други видни мислители са прогонени от Русия. Преследванията срещу двамата приятели - Сорокин и Кондратиев - тъп полицейски тормоз започва в зората на века по времето на първата руска революция. Двамата, макар и съвсем млади, стават основоположници на ново разбиране на социалните науки Нехаресването между тях и царската полицейска власт е било взаимно. През 1906 г., година след като се присъединява към партията на социалистическата революция, Кондратиев е член на комитета по Кинешма на тази партия и се присъединява към стачния комитет на текстилните работници. През същата година и двамата приятели са изгонени от семинарията и затворени (общо Кондратиев прекара 8 месеца в царските затвори и около 9 години в съветските затвори). След първото му затворничество Кондратиев трябва да напусне родните си места. Той се опитва да продължи образованието си в Училището по земеделие и градинарство в Уман, По-късно, в писма до жена си от политически изолатор, той се оплаква от житейски обстоятелства, които не позволяват на хората като него да получат образование и най-важното - образование в духа на класическите модели: „Смятате ли, че интелигенцията от 20-те и 30-те години на миналия век, хора като Херцен, Огарьов, Хомяков, успяваха да живеят по-дълбок, по-пълноценен и съзерцателен живот? Мисля че да. Израснали и отгледани в имения и благородни гнезда, те можеха свободно да се отдадат на мисълта си и да могат съзерцават с любов и внимание както душата си, така и в душите на близките им ... Ние, имигранти от други слоеве, израснахме в други условия. Преодоляхме трудности, които те не знаеха, например, липса на познания по езици, материална несигурност. Похарчихме твърде много енергия, която те не похарчиха.”(Кондратьев 2004). Кондратиев успешно учи в Петербургския университет, след което е оставен да се подготви за работата на преподавател професор. Младият 23-годишен учен издава първата си научна книга - статистическо описание на развитието на икономиката на родната си Кинешма с обем от петстотин страници. Основавайки се на една своя статия, публикувана през януари (Кондратиев 1917), той разработва идеята за системно държавно регулиране на икономическия живот с цел преодоляване на продоволствената криза. Сриването на царския режим проправя пътя за бързото издигане на Кондратиев като държавник. От началото на февруарската революция той решително участва в нея: „Още от първите часове той е в Таврическия дворец и е назначена в Съвета на Продоволствения Комисариат ”(Автобиография Н. Д. Кондратиев, ЦГАН, ф. 7733, оп. 18, д. 41611). В статии от това време той се застъпва за преодоляване на „противопоставянето на капиталистическата индустрия… в името на интересите на държавата“ („Дела на народа“, 1917 г., 1 април, 7 май). Като икономист работи като един от главните съветници на Керенски. През септември 1917 г. Кондратиев е член на Демократичната конференция; Член на Временния съвет на Руската република (пред-парламента). През есента на 1917 г. още 25-годишен млад учен той става заместник министър в Министерството на храните във Временното правителство. Кондратиев продължава този вид дейност в Москва през ноември 1917 г. (преди болшевиките да дойдат на власт там и да влязат в конфликт с него). Избран е в Учредителното събрание, разпръснато от болшевиките. Кондратиев е арестуван два пъти в началото на 20-те години. Според протокола от заседанието на Политбюро и комисия на ЦК на РКП (Б), проведено през август 1922 г., той трябвало да бъде екстрадиран в чужбина като неговият приятел Сорокин (веднага след победата на болшевиките - който, подобно на Кондратьев, беше хвърлен в затвора и осъден на смърт, а след това помилван).Те двамата бяха сред лидерите на интелигенцията, която ще бъде изгонена от Русия, заедно с Бердяев, Булгаков и други големи мислители. Кондратиев беше в списъка на осъдените на депортиране, но в неговия случай то беше задържана отменено, след което той е оставен да работи в Народния комисариат на финансите. Кондратиев скоро след това имал среща с приятеля си Сорокин в Америка, където той отива с официално посешение през 1924 г. В архива на акад. Е.Н. Кондратиева (покойната дъщеря на учения, която успява частично да компенсира тъжната съдба на изчезналия й баща с блестяща научна кариера) е запазена снимка, на която двамата стари приятели седнали в непринудена поза гледат в обектива (Кондратиев пуши лула), а съпругите им стоят между тях.Тогава Сорокин кани Кондратиев да остане в Америка: предлагайки му да оглави университетския катедра там. Кондратиев отказва: той е очарован от възможностите за научна, икономическа и организационна работа, които се откриха пред него малко преди това в Русия. Преди уволнението му от Пазарния институт му остават 4 години, до ареста и окончателното му хвърляне в каторга, което отнемаедна повече от шеста от краткия му живот - 6 години. Разбира се, ако Кондратьев и съпругата му бяха приели предложението на Сорокин, те щяха да избегнат немислими мъки (той беше измъчван по лични инструкции на Сталин, както се вижда от кореспонденцията на Сталин с Агранов, която сега е отпечатана), и дори съпругата на Кондратиев не дочака пълната му реабилитация, която дойде едва през юли 1987 г. Не се съмнявам, че в Америка Кондратиев би завършил изграждането на общата си система, от която имаме само фрагменти - по-голямата част от голямата книга, написана в затвора, не стигна до нас. Русия би била най-големия губещ, ако Кондратиев бе останал в Америка. Ако не е беше Кондратиев и неговият план за развитие на руското земеделие, който той е изпълни през 1924-1928 г. (Първият дългосрочен план за развитие на селското стопанство на РСФСР за 1923 / 24-1927 / 28 т.н. „петгодишен план на Кондратиев“), руското село не би получило дори този кратък отдих, без който ужасът от колективизацията и разрухата през военните години би бил непоносим. Учебниците все още мълчат за успеха на Кондратиев с този план. Все още предстои да се оцени заслугата на Кондратиев, който настояваше за този план за възстановяване на селското стопанство, обедняло по време на гражданската война. Виждайки още през 1918 г. как болшевиките водят Русия към глад, Кондратиев направи всичко, за да ги накара да загърбят този път. И за няколко години той успя да постигне това. Кондратиев беше рядък пример за велик учен, който съчетаваше теоретичните въпроси на своята наука с решаването на ежедневните проблеми на деня. Кондратиев комбинира ежедневната си работа в Пазарния институт за индексация на цените и преглед на настоящото състояние на световната икономика със задълбочено проучване на самите основи на икономическото развитие на съвременния свят. Конфликтът със Сталин, довел до смъртта на Кондратиев, беше неизбежен поради фундаментална разлика между подходите на учения и бъдещия диктатор към съдбата на селянина, който Сталин осъди на гладна смърт. През 1930 г. (6 август), когато Сталин вече е постигнал абсолютно неограничена власт, той пише на Молотов: „Вячеслав! Смятам, че разследването по случая с Кондратиев, Громан, Садирин трябва да се проведе с пълна старателност, без да се бърза. Това е много важно дело ... Кондратиев, Громан и още няколко копелета трябва да бъдат разстреляни. " Както се вижда от продължителната кореспонденция, Сталин се е страхувал незабавно да изпълни плана си. Той изчаква още 8 години, докато Кондратиев, който губи зрение, слух и работоспособност, беше измъчван (по заповед на Сталин) по време на разследването и измъчван в затвора. През 1938 г., по предложение на Еежов, Кондратиев (след нов процес) е включен в списъка за смъртни присъди, подписан от Сталин и Молотов. Всеки, който сега се опитва да намери някакво извинение за деспота, е длъжен да помни това тежко престъпление срещу Русия, руското селячество, руската и световната наука. http://ec-dejavu.ru/k/Nikolai_Kondratiev.html

Изглежда преговорите за Брекзит между ЕС и Великобритания са на финалната фаза "кой ще мигне пръв": Според мен ще е Бо Джо: той вече "мигна" веднъж като отстъпи за "свободна зона" в Северна Ирландия, сега ще му се наложи да го направи пак - ще трябва да се съгласи Северна Ирландия да остане изцяло в европейската митническа зона/да не е смесена система/ и Северно-ирландския парламент да няма думата да отмени това. И си идваме пак на първоначалното предложение на ЕС за "бекстоп", направено още на ТМ, което е точно такова. Всъщност Корбин и ТМ в тайните си пазарлъци бяха стигнали до същата точка, но тогава ставаше дума за цяла Великобритания в митническата зона на ЕС, като работата се разсъхна, защото вбесените тори свалиха с преврат ТМ, опасявайки се, че това ще се гарнира с референдум за сделката, Корбин натискаше за такъв. Сега на каубойската позиция за отстрел е техния шампион Бо Джо, а залогът не е цяла Великобритания, а само Северна Ирландия. Who will Blink First? https://www.theguardian.com/politics/2019/oct/15/barnier-brexit-deal-difficult-but-possible-this-week https://www.bbc.com/news/world-europe-50050433 https://www.afp.com/en/news/3954/eu-britain-scramble-reach-brexit-deal-summit-doc-1lf57u4

По теорията за К-вълната /вълната на Кондратиев/ сега световната икономика е в долна мъртва точка на депресия, която е най-критичната като заплаха за войни, революции и социално напрежение. https://www.kondratieff.net/kondratieffcycles https://www.kondratieffwavecycle.com/the-economist-the-world-in-2019/ Голямата вълна на Кондратиев обхваща приблизително периоди от 50-60 години и е свързана с изчерпването на водеща стара технология и появата на нова. Тези вълни съвпадат с големите икономически кризи, защото финансирането на идващата нова технология и надценяването на изчерпаната стара пренасочват световните финансови потоци, като водят до свръх-задлъжнялост, рецесия и депресия. Обикновено във фазата на депресия, в която все още сме, и прехода към оживление, се появява нов икономически лидер – но не е задължително, Великобритания е на върха на технологичното развитие в период на две К-вълни, САЩ също в продължение на последните две. При появата на претендент за нов икономически/технологичен лидер има опасност от влизане в Капан на Тукидит – новата суперсила прави агресивна старата, която може да провокира война. Шестата технологична вълна, според някои съвременни последователи на теорията на Кондратиев, вероятно ще тръгне нагоре някъде между 2025-30 година и ще достигне връх към 2050. Водят се дисккусии коя ще бъде принципно новата и движеща тази К-вълна технология, петата беше Информационните технологии/Интеренет. Според мен ще бъде „интернет на нещата”, умните фабрики /базирани на изкуствена интелигентност. Точно в долната фаза на старата К-вълна и началото на новата се появяват политически лидери като Доналд Тръмп и Борис Джонсън – популисти и изолационисти, макар че двамата са коренно различни като биография и житейски път. Джонсън е журналист по професия, преминал в политиката, Доналд Тръмп е потомствен бизнесмен, доизградил бизнес-империята на баща си. Вероятно началото на следващата К-вълна ще изисква друг тип политици, надявам се, от друго поколение.

Пренареждане на стария ред, всичко е взаимно свързано. Иначе най-логичния и лесен ход да спре "драмата" е едно решение и гласуване на Британския парламент за отменяне на член 50, това може да стане и утре. Но не вярвам даже да им мине през главите на британските дупетати.

Предполагам от гледна точка на Юнкер и компания така изглеждат нещата. Да, обаче... Кралицата е приготвила реч за 14-ти, ще я чуем утре, която някои оценяват като предизборна подкрепа за Консерваторите, тоест за Борката. А сега де. Освен това му пристана и подписа указ за суспендиране на Парламента. Тя е правила това само още веднъж - когато дава негласно съгласие за британско участие в Суецката криза. Дали е наивна тя и защо го прави. После Юнкер и Туск са пътници свидни, идват нови европейски лидери - те всъщност какво мислят? И още един въпрос - можеше ли Брекзит въобще да се случи без американското рамо?

много е сложна и върху тънко въже играта със Северна Ирландия. Максималното, което може да постигне сега ЕС е Северна Ирландия да остане в митническия съюз на ЕС и Северноирландския парламент да не може да отменя това /защото в него доминират Юнионистите/. Ако обаче Джонсън приеме и този компромис, Британският парламент със сигурност ще гласува срещу него. Така че той почти няма накъде да отстъпва, последната отчаяна крачка може да бъде да се съгласи с отмяна на условието Северноирландския парламент да гласува на 4 години отмяната на митническия съюз. И в двата случая губи гласовете на Юнионистите, той ги губи и сега, според мен. От друга страна, предлагайки удължение на Джонсън, ЕС влиза в заледен терен, защото при всички случаи това ще дръпне спусъка на предсрочните избори. Там нещата са буквално на кантар - 50:50 - могат да спечелят и Лейбъристите в блок с Либералдемокаратите и Зелените, но по-вероятно е да спечелят Консерваторите, които още отсега дават индикации, че ще търсят коалиция с партията на Фараж. А коалиция между Консерватори и Брекзит почти със сигурност означава Брекзит без сделка. Между другото, в Северна Ирландия живеят повече етнически англичани, уелсци и шотландци, отколкото ирландци и най-силната партия е Юнионистката, която твърдо отстоява позицията за присъединяване към Великобритания. Де факто северна Ирландия няма държавна идентичност като тази на Уелс или Шотландия. Най-забавното в цялата тази водевилна история е, че тя се повтаря този път като комедия: през 1940 Чърчил и Чембърлейн също се опитват да изтъргуват като "жертвено агне" Северна Ирландия с Ирландия, като предлагат на Ирландия да присъедини Северна Ирландия в замяна на военни бази срещу нацистка Германия. Де Валера обаче тогава им отказва, защото е на мнение, че Германия е по-силна военно и ще се присъедини към страната на губещия, тоест към Великобритания: By June 1940, the British representative in Ireland, Maffey, was urging that "the strategic unity of our island group" should take precedence over Ulster Unionism, and Churchill was making clear that there should be no military action taken against Ireland.[21] The British Minister for Health, Malcolm MacDonald, who had negotiated the 1938 trade agreement with Ireland whilst Secretary of State for Dominion Affairs, was sent to Dublin to explore possibilities with De Valera. From these Chamberlain produced a six-point proposal that committed the UK government to a united Ireland and proposed the setting-up of a joint body to effect this. A Joint Defence Council would be set up immediately and the State provided with military equipment. In return the State would join the Allies and intern all German and Italian aliens. Rejected by the Irish government, the proposal was then amended to strengthen the steps towards a united Ireland, and no longer requiring Ireland to join the war, but only to invite British forces to use Irish bases and ports. De Valera rejected the revised proposal on 4 July and made no counter proposal. One reason for this would have been the difficult calculation of how damaging the inevitable split in Ireland would be if such a proposal was accepted. One of the main reasons was that the Irish Government thought that the UK would lose the war and did not want to be on the losing side: during the negotiations Walshe had produced two memoranda for De Valera (one entitled Britain's Inevitable Defeat[22]) predicting the isolation of Great Britain, the dismemberment of its empire, and finally its inevitable crushing by Germany. Walshe also wrote approvingly of the character of the Pétain government.[23]Walshe's memoranda affected de Valera, with him telling MacDonald that Great Britain could not destroy this [German] colossal machine.[24] Nevertheless, from May 1940, Walshe and Col Liam Archer of Irish Military Intelligence discussed the defence of Ireland in the event of a German invasion with counterparts in Northern Ireland and a general strategic plan for UK military action "Plan W" across the border "if invited" was developed. https://en.wikipedia.org/wiki/The_Emergency_(Ireland) За самите северноирландци предложението на Джонсън сега е много благоприятно, те са три пъти по-бедни от съседите си в Република Ирландия /лепреконите/, а оставането в "свободна зона" между ЕС и Великобритания ще им позволява да бозаят мляко от две крави, което не е зле за тях. Лео Вардакар сега с ентусиазъм прегърна идеята, но "батковците" в ЕС, доколкото чета, пак го усукват и са на друго мнение. Играта май е за големи момчета.

Джонсън е предложил на Вардкар free trade agreement за Северна Ирландия, тя да бъде „свободна от мита зона” – тоест там да важат правилата на европейския митнически съюз до морската граница с Великобритания – това означава, че британските власти ще обмитяват европейските стоки на морската граница на Северна Ирландия: Under the plan, the whole of the United Kingdom leaves the EU customs union, in a big and important win for Boris Johnson. However, the EU tariff regime will continue to be applied on whole of the island of Ireland. This means that the tariffs charged in Great Britain could be different to those in Northern Ireland. But under the compromise agreement, all businesses in Northern Ireland will be able to benefit from UK tariffs by offering a rebate on goods sold, if the UK tariff is lower than the EU one. This plan allows Europe to say the island of Ireland is in one customs zone. Which is a win for them. This plan also allows Mr Johnson to say the whole of the UK has left the customs union and Northern Ireland can - like the rest of Great Britain benefit from trade deals, which is a win for him. Some have compared the plan to a version of Theresa May's Chequers deal, but for Northern Ireland. Others call it a Northern Ireland backstop - rejected decisively by MPs time and again - in all but name. Number 10 will reject both labels and probably call it a free trade zone. There will also be the option for Northern Ireland - either via Stormont or another mechanism - to vote on the plan in a few years, details of which are yet to be spelt out. Only Mr Johnson could have compromised like this, and - as of now - still appear to keep both the DUP and Brexiteers on side. https://news.sky.com/story/johnsons-brexit-proposal-creates-illusion-of-victory-for-both-sides-11833165 Барние е заявил, че започват интензивни експертни преговори в „тунелен режим”, което на бюрократичен брюкселски жаргон означава с минимално изтичане на информация и при закрити врати. Северноирландските юнионисти веднага са се обявили против такава сделка, определяйки Северна Ирландия като „жертвено агне”, което създава проблем за подкрепата им в Британския парламент, те имат 10 гласа. Така Джонсън трябва да разчита на заклетите брекзитери, на независими депутати и на някои бунтовници от групата на лейбъристите. Което е голям проблем за него. Но имайки предвид задаващите се избори и разклатената позиция на Корбин в собствената му партия, не е нерешим. Моето мнение е, че Брекзит ще приключи със сделка на 31 октомври 2019. След което ще има предсрочни избори във Великобритания. https://news.sky.com/story/uk-team-propose-pared-down-free-trade-agreement-to-end-brexit-stalemate-11832385

FORM OF LETTER FROM THE PRIME MINISTER TO THE PRESIDENT OF THE EUROPEAN COUNCIL “Dear Mr President, The UK Parliament has passed the European Union (Withdrawal) (No. 2) Act 2019. Its provisions now require Her Majesty’s Government to seek an extension of the period provided under Article 50(3) of the Treaty on European Union, including as applied by Article 106a of the Euratom Treaty, currently due to expire at 11.00pm GMT on 31 October 2019, until 11.00pm GMT on 31 January 2020. I am writing therefore to inform the European Council that the United Kingdom is seeking a further extension to the period provided under Article 50(3) of the Treaty on European Union, including as applied by Article 106a of the Euratom Treaty. The United Kingdom proposes that this period should end at 11.00pm GMT on 31 January 2020. If the parties are able to ratify before this date, the Government proposes that the period should be terminated early. Yours sincerely, Prime Minister of the United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland” http://www.legislation.gov.uk/ukpga/2019/26/enacted/data.htm Това е формата на писмото, което Джонсън е задължен да изпрати на 19 по закон. Има обаче поне 5 законни начина, удължаването на срока да бъде избегнато, те са посочени тук: https://www.bbc.com/news/uk-politics-49612757 Могат да се използват и петте в различни комбинации, а именно: 1. Джонсън да изпрати първото писмо за удължаване и веднага след това второ писмо, отричащо първото, в което той заявява, че не иска удължаване 2. Да има таен съюзник в ЕС /за това се спряга Орбан/, който да гласува срещу удължаването 3. Да предизвика гласуване в Парламента, което да отхвърли удължаването 4.Да откаже да се съобрази със закона и да не подпише писмото за удължаване - това ще доведе до съдебен процес срещу него, който обаче продължава минимум 12 дни и така срокът бива изпуснат 5. Да поиска от Кралицата да го уволни, в такъв случай, ако тя приеме, ново правителство може да бъде формирано едва след 14 дни и срокът отново е пропуснат Дали ще задейства или не някой от тези варианти или комбинация от тях знаят единствено господин Джонсън и бог ако съществува такъв. Но е възможно. Ето защо, Джереми Хънт, конкурентът на Джонсън за поста в Консервативната партия и правителството, е изпратил отворено писмо до ЕС: Джереми Хънт, който подкрепи оставането на Великобритания В ЕС в референдума през 2016 г., но продължава да бъде твърд привърженик на споразумението за оттегляне на г-жа Мей, напусна кабинета през юли, след като г-н Джонсън се опита да го отстрани като външен секретар. Той каза пред Би Би Си, че г-н Джонсън е допуснал грешки в работата си по Brexit, въпреки че отказа да каже какви са, но подчерта, че двамата са на едно мнение за необходимостта от бърза резолюция за Brexit. Той заяви, че ЕС носи отговорност за неправилно разчитане на политическата ситуация във Великобритания в миналото - като се започне от злополучния опит за предоговаряне на Дейвид Камерън през 2015 г. и се стигне до споразумението за оттегляне на Тереза Мей - и че може да го направи отново. "Притеснявам се, че те ще направят същата дълбока грешка, че сега си мислят: "О, ние можем просто да ги задържим още /В ЕС/, да видим дали ще има избори и ако Борис Джонсън спечели, можем да договорим отново същата сделка, но ако загуби, ще бъде много по-добре, защото може би ще имаме втори референдум. " Ако Борис спечели, което в момента показват анкетите, и той се върне с мнозинство, британското правителство ще бъде много по-малко склонно да прави компромиси", каза Хънт. Това, твърди той в отвореното си писмо до бившите му колеги от ЕС, ще направи Brexit без сделка по-вероятен - резултат, който те винаги са били съгласни, че е „жизненоважно“ да се избегне. "Опасявам се, че дълбокото и взаимно неразбирателство кара ЕС да прави едни и същи грешки отново и отново", пише той. "Надявам се и се моля това да не се случи, защото последиците за бъдещите ни отношения биха били изключително сериозни." Г-н Джонсън заяви, че остава „предпазлив оптимист“ по отношение на сделка, докато продължава да настоява, че Великобритания ще напусне на 31 октомври със или без споразумение.Той е готов да се срещне с ирландския си колега Лео Варадкар в четвъртък, за да опита да преодолее безизходицата. Varadkar изрази загриженост относно предложението на г-н Джонсън да се даде глас на парламента на Северна Ирландия за влизане в "регулаторна зона" на ЕС, което би довело до излизането от митническия съюз. В своето писмо г-н Хънт казва: „Сигурен съм, че биха искали да запазят Северна Ирландия в единния пазар и в митническия съюз за постоянно. Но в крайна сметка това няма да работи за Обединеното кралство. Не мисля, че срещу това ще се изправят единствено силните привърженици на Борис Джонсън. Това би било означавало да се раздели суверенна страна и това не би било приемлив вариант за никой във Великобритания. Не смятам че ще бъде приемливо и за която и да е друга държава в Европа." Хънт призовава Ирландия да предприеме „държавнически подход на този етап“, като добавя, че има предложение за „сключване на сделка, която предотвратява твърда граница на остров Ирландия, позволяваща регулиране, плавен поток на хора и продукти през тази граница, нещо, което е толкова важно за Belfast Good Friday Agreement, че е необходимо да се направят компромиси от всички страни ". Той добавя: „В момента моят призив е насочен към Република Ирландия, защото не мисля, че ЕС ще отстъпи, ако не получат този сигнал от Варадкар“. https://www.bbc.com/news/uk-politics-49986410 Според мен, Хънт е прав, лидерите на ЕС, и специално Варадкар, поне досега, показват, че не дооценяват колко е сериозна възможността за Брекзит без сделка и залагат хазартно, което може да им струва много скъпо.

Стоян Бочев е професионален банкер, той е бил един от управителите на БТБ, "банката на Буров", най-голямата банка в царство България върху която основа след 1944 е основана БНБ. За периода преди 1944, според мен, най-силната и характерна фигура в българския капитализъм е Атанас Буров. Той е представител на новото поколение капиталисти след Освобождението, образован, умен, професионалист банкер, който използва така сложилия се модел на държавно-партиен капитализъм в своя и на съратниците си полза. Българският капитализъм след Освобождението е провинциален, българските капитали не успяват да се интегрират със световните, дори с европейските, и се въртят в една тясна национална рамка, доминирана от силно държавно контролиране - държавата дава и държавата взема от джоба на българския капиталист, а той самият е тясно свързан с политиката и партиите. Буров е върхът на този айсберг. Оживлението през втората половина на 30-те години е свързано с отваряне на голям външен пазар /подобно на Османския преди Освобождението/ и само през тези няколко години българските капиталисти се раздвижват и проявяват предриемчивост - Буров например инвестира в мини Перник, в хранителна и в тютюнева промишленост заради германския пазар. По онова време 60 процента от вноса и износа на България е с Германия, почти същото съотношение 20 години по-късно е постигнато със СССР, а днес с ЕС. Когато се отварят големи външни пазари, българският капитал напуска летаргичния си сън и започва да работи, тогава има ръст, но тези периоди са кратки и нестабилни, защото по принцип българския капитализъм разчита на държавна протекция. Поради спекулативния и партизански характер на този капитализъм, в България през този период преди 1944 не се развива широко предприемачество и индустрия - индустрията никога не надвишава 10-15 процента от БВП, а българските капиталисти се упражняват в спорта да извличат дивиденти от брака си с политиката. Нещо, което по инерция, за съжаление, се забелязва и днес.

Муджтаба Рахман, специалистът по Brexit в Eurasia consultancy, редовен наш кореспондент въз основа на казаното от вътрешни лица в Лондон и Брюксел, ни даде актуална информация за състоянието на нещата тази сутрин. Той казва, че според него шансовете Обединеното кралство и ЕС да постигнат споразумение тази седмица вече са „близо до нула“ и че шансовете за Brexit без сделка на 31 октомври също са „изключително малки“. Предстоят ни избори, предполага той. Министрите на Обединеното кралство в частни разговори признават откровено, че има малка перспектива за споразумение. Както един от тях казва: „Ако единственият проблем беше механизма на регулации, тогава сделка би била изпълнима. Но ако вземем предвид, че Северна Ирландия трябва да бъде на митническата територия на Обединеното кралство според британското правителство, а ЕС казва, че трябва да бъде в митническия съюз на ЕС, проблемите са непреодолими. Ето къде сме сега. “ Официалната линия на Downing Street остава твърда, че Обединеното кралство ще напусне на 31 октомври със или без сделка. В същото време самото правителство твърди, че "правителството ще се подчини“ на одобрения от парламента закон на Бен, задължаващ Джонсън да поиска удължаване на срока за Великобритания, ако споразумението не бъде одобрено от парламента до 19 октомври. Министрите отказват да кажат как тези противоречиви позиции ще бъдат съгласувани. Някои признават в разговори на четири очи, че не знаят. Смятаме, че Джонсън ще следва стратегия, която някои помощници описват като „постоянно блъфиране“, така че даде на неговите избиратели да знаят, че ще го направи против волята си. Ето защо той все още обещава че „няма да има отлагане“, въпреки че знае, че перспективите за сделката са напред във времето. Той може да жонглира във времето до 19 октомври, когато Benn Act ще бъде гарантиран със съдебно решение (Джонсън бързо ще бъде изправен пред съда, ако не се съобрази с него незабавно). Съдът може да изпрати писмо от името на правителството или да разпореди на друг държавен служител или друг министър да го направи. Откровеният отказ да се спази закона е невъзможен; затова смятам, че рано или късно Джонсън ще изпрати писмото, изисквано от Benn Act, но и това може да бъде тествано в съда. Вероятно той ще опише предложеното за отлагане като „удължаване поискано от парламента“, а не такова, което се иска от неговото правителство. https://www.theguardian.com/politics/live/2019/oct/07/brexit-latest-news-boris-johnson-court-to-decide-if-boris-johnson-can-be-forced-to-sign-extension-letter-live-news

БВП на САЩ по онова време е бил около 280 млрд., следователно това е около 5 процента или колкото е бил растежа на БВП за същата година. Работата е там, че Чичо Сам помагайки на Европа помага на собствените си фирми и производители - с един изстрел два заека: The Marshall Plan aid was mostly used for the purchase of goods from the United States. The European nations had all but exhausted their foreign-exchange reserves during the war, and the Marshall Plan aid represented almost their sole means of importing goods from abroad. At the start of the plan, these imports were mainly much-needed staples such as food and fuel, but later the purchases turned towards reconstruction needs as was originally intended. In the latter years, under pressure from the United States Congress and with the outbreak of the Korean War, an increasing amount of the aid was spent on rebuilding the militaries of Western Europe. Of the some $13 billion allotted by mid-1951, $3.4 billion had been spent on imports of raw materials and semi-manufactured products; $3.2 billion on food, feed, and fertilizer; $1.9 billion on machines, vehicles, and equipment; and $1.6 billion on fuel.[80] https://en.wikipedia.org/wiki/Marshall_Plan Или иначе казано европейците си купуват американски стоки с отпуснатите от ФЕД долари и стимулират американската икономика. Което също е в тяхна полза. Германия през 1948 прави парична реформа и заменя райхсмарката с дойче марка в съотношение 1:10 като така изтрива 90 процента от държавния си дълг - разбира се, това става със съгласието на окупационните американски власти. Since the 1930s, prices and wages had been controlled, but money had been plentiful. That meant that people had accumulated large paper assets, and that official prices and wages did not reflect reality, as the black market dominated the economy and more than half of all transactions were taking place unofficially. The reform replaced the old money with the new Deutsche Mark at the rate of one new per ten old. This wiped out 90% of government and private debt, as well as private savings. Prices were decontrolled, and labor unions agreed to accept a 15% wage increase, despite the 25% rise in prices. The result was the prices of German export products held steady, while profits and earnings from exports soared and were poured back into the economy. The currency reforms were simultaneous with the $1.4 billion in Marshall Plan money coming in from the United States, which primarily was used for investment. In addition, the Marshall plan forced German companies, as well as those in all of Western Europe, to modernize their business practices, and take account of the wider market. Marshall plan funding overcame bottlenecks in the surging economy caused by remaining controls (which were removed in 1949), and opened up a greatly expanded market for German exports. Overnight, consumer goods appeared in the stores, because they could be sold for higher prices. https://en.m.wikipedia.org/wiki/Deutsche_Mark Един от елементите на плана "Маршъл", който често остава пренебрегнат е опростяването на дълговете на Германия, както и насърчението което останалите страни получават да търгуват с нея. Между 1948 и 1955 г. дълговете на Германия на практика се опрощават, а страните които получават помощи от плана "Маршъл" са задължени да не изискват заемите си към Берлин, докато страната не изплати американската помощ. В резултата на това германският дълг спада 300% от БВП към 1948, на 20% в края на 50-те г. В същото време страни като Франция и Великобритания се борят с дългове от порядъка на 200% от техния брутен продукт. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2017/06/16/2989887_kak_edna_rech_izgradi_evropa/ Освен това, 90 процента от план "Маршъл" е безвъзмезден грант, а около 10 процента са заем: Since the total economic support the program involved was of $13 billion in contemporaneous time (roughly $132 billion in Sept 2017 money), only 10% approx of the aid was in form of loans. https://economics.stackexchange.com/questions/18337/was-the-aid-in-the-marshall-plan-a-loan Германия е страната, която най-рационално се възползва от тези пари - германското правителство започва, чрез специално създадена за това институция, да дава като държавни заеми средствата от "Маршъл" за целенасочени кредити за развитие на германското производство, като по този начин години наред ги "рециклира" за стимулиране на германското производство. Имайте предвид, че тогавашния /1948/ БВП на Германия е бил около 500 млрд. днешни долари, а еквивалента на 1.4 млрд. тогавашни долари е около 25 млрд. днешни или Германия тогава получава грант в размер на 5 процента от нейния БВП, който не връща, а години наред използва като инвестиция за развитие на германско производство.

Прав си, при тези съотношения на цифрите, които са повече от 2:1, няма особено значение. Но според мен има значение в случая с България и Гърция, че това съотношение е постигнато вече някъде през 30-те години на 20-ти век, когато Гърция се индустриализира и дръпва силно в БВП пред България, после дистанцията само се запазва. В случая с ГДР и ГФР изпреварването става веднага след войната, когато Западна Германия е от най-големите бенефициенти на плана Маршал и тръгва по съвсем различен модел на социално, политическо и икономическо развитие. Голямото изоставане на Съветския блок /и сталинския командно-административен икономически модел/ започва най-силно от края на 70-те години, това сме го обсъждали и в други теми. Този модел не е отворен за технологични иновации. Третата индустриална революция го подмина.

Един от митовете е, че след Освобождението започва голяма държавна активност за протекция и насърчаване на фабричното производство, особено по времето на Стамболов, но и след това, както се вижда от цифрите, това си е чист мит. Възможно е да е имало протекционистка държавна политика, но очевидно ефектът от нея е клонящ към нулев: В периода 1870-1943 ръст на индустрията на глава от населението е -0.07, до 1911 /до най-"тлъстата" предвоенна година/ той е още - 1.33, чак след 1919 имаме лек ръст до 1931 и впечатляващите 5.02 в периода 1934-43 Сферата на услугите, която е давала сравнително малък дял от БВП през този период, е отбелязала най-добри постижения като ръст както в общ план, така и на глава от населението. Ето какво пише самият автор: Резултатите от това проучване, може би не особено оптимистични, със сигурност не са неочаквани. Достигнатият най-висок доход на глава от население през целия период до края на Втората световна война (през 1943 г.) надскача едва с четвърт нивото през далечната 1870 г. Сметнато на годишна база, това дава скромните 0,47% ръст. Дори да приемем, че оценката за 1870 г. е леко завишена, фактът си остава, че основното постижение на българската икономика е да не изостава от темпа на бурен демографски растеж. Зад тази картина обаче се крият множество дълбочинни процеси, чието по-щателно изследване би ни позволило да добием по-многомерна представа както за провалите, така и за успехите на българската икономика преди установяването на комунистически режим. До средата на 60-те години на ХХ век селското стопанство (земеделие, скотовъдство и друг селски поминък) е водещ стопански отрасъл, в който се формира над половината от БВП на страната. През изследвания тук период (1870–1945 г.) в първичния сектор са заети почти 80% от активното население на България, а делът му в брутния вътрешен продукт варира между 55 и 65% през различните години. Поне до средата на 20-те години не се наблюдава ясно изразена тенденция на спад на относителната тежест на селското стопанство. Едва през втората половина на 30-те години се забелязват първите прояви на земеделска трансформация и модернизация, без обаче тези процеси да имат възможност да се отразят съществено преди края на световната война върху дела на първичния сектор в общия БВП. Както личи от първите двете серии в таблицата, българското стопанство не постига особено впечатляващи резултати през близо 80-годишния период (среден ръст от 0,5% на годишна база). Ако се върнем към диаграмите 1–3, ще видим очертанията на описваното с много аналитичен плам в литературата летаргично и немодернизиращо се стопанство. От 70-те години на ХІХ век чак до десетилетието на войните икономиката ни гравитира около една ниска равновесна точка при по-същественото влияние на климатичните (кризите от 1899 и 1907 г.), отколкото на политическите фактори (Освобождение, Сръбско-българска война). От средата на 20-те години като че ли икономиката успява да постигне известно ускорение, което обаче твърде скоро е удавено в потопа на Голямата депресия. Справила се трудно с пораженията на кризата към средата на 30-те години, България отново се връща на пистата на ускорен растеж и постига впечатляващ темп на развитие от средно 4,8% на глава от населението. Представеното тук по-акуратно преизчисляване на данните на Чакалов по постоянни цени показва, че всъщност положителната тенденция се запазва чак до 1943 г. и е прекършена едва след бомбардировките над София и включването в т.нар. Отечествена война. Погледнато на секторно ниво, най-динамичен се оказва третият сектор. През целия 75-годишен период на изследване услугите постигат най-висок ръст в икономиката от средно 1,44% на глава от населението (при 0,13% за селското стопанство и -0,07% за индустрията). Особено стремителен е възходът през втората половина на 30-те и началото на 40-те години на ХХ век, когато секторът отчита рекорден растеж от над 7,5%. Значително по-незадоволителни са резултатите на индустрията. Радваща се близо четири десетилетия на своя особен привилегирован статут, тя не успява да се възползва от положението си на национален шампион. Пресметнат не на глава от цялото население, а само на онова, което живее в градските центрове, ръстът на вторичния сектор е даже още по-нисък: -0,063% между 1870 и 1943 г. Избраният в края на ХІХ век модел на внос заместваща промишленост се оказва неефективен и има маргинално въздействие върху модернизацията на икономиката на страната. Без съмнение тези незадоволителни резултати на индустрията имат важна роля за ниския темп на развитие на страната. Малкият спад през депресията прави още по-невпечатляващ икономическия бум от средата на новото десетилетие. През т.нар. от Стоян Бочев „седем тлъсти години“ (1906–1912 г.) всъщност стопанството нараства със скромните 6,4%, или под 1% на годишна база. Както показват диаграми 1 и 2, до войните трудно може изобщо да се говори за някаква тенденция на ускорение. В този смисъл съм склонен да повторя по-ранната си хипотеза, че „златното десетилетие“ се оказва един чисто градски разказ с много повече пожелателен, отколкото действителен заряд. За разлика от преди обаче по-детайлната картина, която ни предоставят дългите редове с годишни оценки, повдига сериозни въпросителни върху твърдението, че „шокът на трите последователни войни всъщност докосва слабо българското стопанство“. От зенит (1912 г.) до надир (1918 г.) икономиката на страната се свива близо една четвърт (23%), но успява бързо да се върне към предишната си ниска равновесна точка. Възстановяването обаче е затруднено от продължения с нова сила демографски бум, подсилен от бежанските потоци. Последвалата стабилизация бива прекършена твърде скоро от пораженията на Голямата депресия. Тя обаче има сравнително по-слабо отражение заради консервираната все още аграрна структура на българското стопанство. Не може да не направи впечатление, че както и през краевековната депресия, така и сега икономиката се свива със скромните 8–9%. За разлика от преди три десетилетия обаче този път кризата е последвана от един продължителен и даже устойчив темп на растеж, който е пречупен едва през 1944–1945 г. под напора на външни за икономиката събития. И си задава, според мен, най-важният въпрос в това негово изследване: Очакват своите безпристрастни отговори редица важни въпроси: доколко успешен се оказва избраният след Освобождението стопански и социален модел, особено в сравнение с онзи, който доминира преди 1878 г.; дали шокът на трите последователни войни (1912–1919 г.) не е важна причина за често отправяното в литературата обвинение за „провалена модернизация“; какви са били шансовете за пробив на утвърдения от векове нискотехнологичен аграрен модел на развитие без екстремалностите и високата човешка цена на наложения след 1944 г. комунистически проект?

Цифрите от таблица 52 и за мен бяха меко казано фрапиращи - обръщат ми наопаки представите :), но нямам основание да се съмнявам в прецизността на метода. Ето какво е написал авторът в монографията си за него: МЕЖДУНАРОДНИ СРАВНЕНИЯ В многократно цитираното дотук изследване на Ангъс Медисън, един от най-авторитетните изследователи в областта на историческите национални сметки, той използва т.нар. „Гиъри-Камис щатски долари от 1990 г.“. Те представляват хипотетична валута, която има покупателната способност на американския долар през 1990 г. За първи път методът е предложен от Рой Гиъри през 1958 г., но е разработен в детайли почти две десетилетия по-късно от Салем Камис. Начинът на изчисляване на тези хипотетични „международни долари“ е тясно свързан с концепцията за паритета на покупателната способност (purchasing power parity) и има за задача да направи сравними помежду им оценките за БВП на различните страни, които са били изчислени в множество валути.10 Медисън пояснява, че „методът на Гиъри и Камис определя теглото на всяка държава в зависимост от размера на нейния БВП“.11 Авторът не дава директни пояснения относно теглото, което той придава на България. То обаче може да бъде установено косвено чрез сравняване на неговата серия с оценките на Чакалов при 1939 = 100. По същия начин и тук БВП по постоянна територия и цени (от 1939 г.) бе преизчислен от левове в „международни долари“. Резултатите са представени в таблица 52 и в диаграма 2. Диаграмата се опитва да сравни оценките на Медисън с тези, изчислени тук. Разликите в първия период (по-конкретно за 1870, 1910 и 1913 г.) се дължат най-вероятно на източниците, които са в основата на изградената от Медисън серия. По собствено признание за годините преди 1924 г. той разчита на косвените оценки на Дейвид Гууд и Тонгуши Ма. Както посочихме в скорошна наша статия с Адам Тууз, обаче самите те страдат от сериозни недостатъци и едва ли могат да послужат за сигурна база при определянето на БВП. Разминаването за втория период (1924–1945 г.) е резултат от споменато и по-рано неточно дефлиране от Чакалов с индекса на цените на дребно. Значително по-акуратното дефлиране, приложено в това изследване, дава малки, но важни уточнения в стопанските тенденции на развитие през годините на Втората световна война. Оказва се, че върхът на след депресионния бурен икономически растеж на България е прекършен не през 1939 г. (както твърдеше комунистическата историография), нито през 1940 (както смятахме с Адам Тууз, разчитайки на Чакалов и Медисън), а едва през 1943 г. Оценките на Медисън за развитието на българската икономика от 1950 до 2001 г. позволяват да се реконструират тенденциите при един вековен хоризонт. В следващата диаграма 3 е даден растежът на БВП и на БВП на глава от населението в Г-К щ.д. Цитираният текст е от стр.85-87 в монографията, таблицата която съм постнал в предишния постинг е номер 52 от същата монография. Сега, в интерес на истината, в периода 1870-1934 /65 години/ има спадове и вдигания, но те са незначителни и цифрата гравитира около 1200 щ.д. от 1990 на човек - спадове до към 900 има по време на войните, вдигане над тази цифра почти няма. Трябва да се прави ясно разграничаване между БВП и БВП на човек от населението - както се вижда в колонката вляво на таблицата БВП расте, но расте и населението, двата процеса се балансират. Това е едната причина, другата е, че през целия този период селското население, което се занимава със земеделие и животновъдство, остава константно 80 процента, а БВП от тези две дейности винаги съставлява около 60 процента от общия БВП. Казано с други думи, България пропуска индустриализацията и техническите иновации, които по същото време вдигат жизнения стандарт в Западна Европа и САЩ. Защо това е така, отделна тема, но е факт - едва от средата на 30-те големите инвестиции се насочват към промишлеността, и то предимно леката преработваща и добивната, заради новия германски пазар - и тогава имаме бум в растежа на БВП на глава от населението. Социалистическият период в първите 3 десетилетия е история на форсирана индустриализация - селското население насилствено е откъснато от земеделието и селяните са превърнати в работници във фабрики и заводи и чиновници. Затова там имаме растеж до около 1979, след което отново следва десетилетие на пълен застой. За покупателната способност на долар от 1990 - тя е почти два пъти по-голяма от тази на долар от 2018: http://www.in2013dollars.com/1990-dollars-in-2017 Какво се случва след 2001 може да се види от съвременната статистика: Това е по покупателна стойност от 2018, която преизчислена с тази на долар от 1990, с която работи Медисън и авторът на монографията, Мартин Иванов, и почти два пъти по-ниска, тоест изчисленията на Медисън-Иванов за 2016 напълно се покриват с тази статистика. За почитателите на международни сравнения: http://www.ggdc.net/maddison/oriindex.htm Това е индекс на Медисън за процент на растеж на БВП на глава от населението в различни региони по години по покупателна стойност на долар от 1990 GDP per capita since 1820 jutta Bolt, Marcel Timmer, Jan Luiten van Zanden Bolt, jutta, Marcel Timmer and Jan Luiten van Zanden (2014), “GDP per capita since 1820”, in Jan Luiten van Zanden, et al. (eds.), How Was Life?: Global Well-being since 1820, OECD Publishing. http://dx.doi.org/10.1787/9789264214262-7-en Това е обобщена и по-конкретизирана таблица, авторите са използвали същата методика на Медисън, по покупателна стойност на долар от 1990 https://fred.stlouisfed.org/series/A939RX0Q048SBEA Това е графика от Бюрото за икономически анализи на САЩ, в линка графиката е интерактивна и могат да се проследят конкретните цифри за конкретна година; изчисленията тук са правени на база покупателна стойност на долар от 2012

Това е обобщената картина, според данните на автора, интересува ме само БВП на глава от населението по покупателна стойност на щатски долар от 1990 за целия период 1870-2016, тоест 146 години: - От 1870 до 1935 имаме нулев растеж по този показател за един период от 65 години - От 1936 до 1943 има растеж от 40 процента за 8 години или по 5 % на година - От 1944 до 1950 имаме 0 растеж за период от 7 години - 1951 до 1963 има 55 % растеж за 13 години или по около 4.2 % растеж годишно - От 1964 до 1978 имаме 60 % растеж за период от 15 години или средно по 4 % годишно - От 1979 до 1989 имаме 0 растеж за период от 11 години - От 1990 до 2001 имаме - 10% растеж за 12 години - От 2001 до 2016 имаме над 70 % растеж за период от 15 години или средно по около 5.6 % годишно Обобщено от 146-годишен период имаме 83 години с нулев растеж на БВП на човек по покупателна способност и 12 години с отрицателен растеж Можем да обсъждаме отделните периоди, както и причините за растеж или липса на такъв

Наздраве! За тази прословута financial transaction tax (FTT) нали вече писах в темата, в един документ на консервативната група "Отворена Европа" бяха изчислили през 2011, че Великобритания ще изгуби над 50 млрд. евро годишно от нея, но нищо такова не се случва, таксата е въведена само в 11 страни от Еврозоната; с такива трикове подгряват гневните брекзитери да гласуват срещу себе си. Корбин пък го раздава марксист, който издига революционни лозунги срещу "капиталистическия ЕС" и плаши британските производители с национализация - типичен ляв популизъм, идеалната среда за нагорещени страсти и малко разум. In the 1975 European Communities referendum put forward by the Labour Party in the United Kingdom, Corbyn opposed Britain's membership of the EEC. Corbyn also opposed the ratification of the Maastricht Treaty in 1993, saying: "... the whole basis of the Maastricht treaty is the establishment of a European central bank which is staffed by bankers, independent of national Governments and national economic policies, and whose sole policy is the maintenance of price stability Corbyn also opposed the Lisbon Treaty in 2008[205] and backed a proposed referendum on British withdrawal from the European Union in 2011.[206] Additionally, he accused the institution of acting "brutally" in the 2015 Greek crisis, accusing the EU of allowing financiers to destroy its economy. In July 2015, Corbyn said that if Prime Minister David Cameron negotiated away workers' rights and environmental protection as part of his renegotiation of Britain's membership of the European Union (EU), he would not rule out advocating for a British exit in a proposed referendum on EU membership,[209] and that he was in favour of leaving the EU if it became a "totally brutal organisation". A proponent of the Venezuela Solidarity Campaign, Corbyn praised Hugo Chávez, the socialist President of Venezuela, as "an inspiration to all of us fighting back against austerity and neoliberal economics in Europe" in 2013 and following Chávez' death, said "he made massive contributions to Venezuela & a very wide world".[166][167] Corbyn also shared support for Chávez's successor, President Nicolás Maduro, in 2014 while congratulating him on his presidency.[168] Following the 2017 Venezuelan Constituent Assembly election, pressure was mounted on Corbyn to speak out against President Maduro's election.[168] Corbyn condemned "violence done by all sides" but did not criticise Maduro specifically. https://en.wikipedia.org/wiki/Political_positions_of_Jeremy_Corbyn