Б. Киров

+ Изгледах ги всичките клипове, които си постнал, тези хора от Австралия ми харесаха най-много, особено младежът, каза хубави и верни неща за България. Всъщност те живеят много добре тук, селото е на десетина км от В.Търново и все едно са в града със собствен автомобил, а са сред природата в хубава къща, купена за без пари за техния стандарт. Пълни с енергия и планове. Добра алтернатива и за много българи, натикани в големите градове.

Най-общият отговор е, че БВП на ЕС ще олекне с 14 % без този на Великобритания и ще стане съществено по-малък от БВП на САЩ, а в скорошна перспектива и от този на Китай: 20.8 трлн. щ.д. /2017/ - 2.92 трлн. щ.д. За мен е по-съществен другият въпрос защо британските политици и едрия бизнес имат такова тихо съгласие по въпроса за брекзит. Лично си го обяснявам с потоците на парите. Това е поглед на ПЧИ /преки чужди инвестиции от гледна точка на САЩ/ в трлн. долари за период 1982-2016 в изходящи и входящи потоци обозначени със син и черен цвят https://www.bea.gov/data/intl-trade-investment/foreign-direct-investment-by-country-and-industry Преки външни инвестиции на САЩ Пет страни-домакини - Холандия, Великобритания, Люксембург, Ирландия и Канада - съставляваха повече от половината от общите ПЧИ на САЩ в края на 2016 г. За осма поредна година позицията в Холандия беше най-голямата - 847,4 млрд. долара, или 15,9% от общото количество. Четири пети от позицията на американски ПЧИ в Нидерландия се дължи на холдингови компании, които вероятно са инвестирали средства в други страни. Позицията в Обединеното кралство е $ 682,4 млрд., или 12,8% от общата позиция; близо три четвърти от позицията се дължи на холдинговите компании и на финансите и застраховането. В Люксембург позицията е 607,8 млрд. долара, или 11,4% от общата сума; холдинговите компании отчитат по-голямата част от позицията. Позицията в Ирландия е 387,1 млрд. долара, или 7,3% от общата сума, а в Канада тя е 363,9 млрд. долара, или 6,8% от общата сума. Вътрешни преки инвестиции в САЩ Петте най-големи държави инвестирали повече от половината от общата позиция на преките чуждестранни инвестиции в САЩ: Обединеното кралство е най-голямата инвестираща страна с позиция от 555,7 млрд. долара, или 14,9% от общата сума. Япония е втората по големина инвестиционна страна с позиция от 421.1 млрд. долара, или 11.3% от общата сума. Люксембург е треттата по големина с позиция от 417,4 млрд. долара, Канада е четвъртата по големина позиция с 371,5 млрд. долара, Холандия е петата по големина позиция с 355,2 млрд. долара. Тези инвестиции се класифицират от страната на първия собственик извън Съединените щати с пряк иск от филиала му в САЩ. С други думи от всичките 1.885 трлн. инвестиции направени във Великобритания, 682 млрд. или повече от 30 % са направени от САЩ, но това не е всичко, защото много американски фирми регистрирани като местни в Холандия, Люксембург и Ирландия инвестират като крайна дестинация също във Великобритания, така че този процент, според мен, надхвърля 50 Stock of direct foreign investment - at home: $1.858 trillion (31 December 2016 est.) От друга страна британските фирми са инвестирали като крайна дестинация в САЩ 555,7 млрд. долара, или отново над 30 % от всички британски инвестиции в чужбина, като тук отново важи същото правило, вероятно този процент надхвърля 50 %, защото много британски фирми предпочитат да го правят от местни клонове в Холандия, Люксембург, Ирландия Stock of direct foreign investment - abroad: $1.611 trillion (31 December 2016 est.) Нещата в с инвестициите в британската статистика изглеждат така: https://www.ons.gov.uk/economy/nationalaccounts/balanceofpayments/articles/ukforeigndirectinvestmenttrendsandanalysis/july2018 Със син цвят са означени ПЧИ с крайна дестинация, с жълт "транзитните" преминаващи към крайна; ясно се вижда от статистиката, че и през трите години британските инвестиции в ЕС, транзитирани към друга крайна дестинация са повече от крайните, но в статистиката за същите тези години оставащите като крайна дестинация в САЩ са повече от транзитираните; Азия и останалия свят като цяло са съвсем малка част от структурата на британските ПЧИ Като се вземе предвид и британската стокова борса с нейния обем от над 3 трлн., където участват предимно американски фирми Market value of publicly traded shares: $3.019 trillion (31 December 2012 est.) тежкия вътрешен и външен дълг и реалното му намаляване с обезценяването на паунда с близо 20 % за три години, както и изгодите за външната търговия на Великобритания от обезценения паунд, вече има съвсем резонни причини за тихата омерта на британските партии да подкрепят брекзит.

Да припомня някои неща за историята на референдума, и как се стига до него: "През 1997 г. Sked /предишния лидер и основател на UKIP/бе свален от една фракция, водена от Найджъл Фараж, който стана най-известната фигура на партията. През 2006 г. Фараж официално стана лидер и под негово ръководство партията възприе по-широка политическа платформа и се възползва от загрижеността за нарастващата имиграция, по-специално сред бялата работническа класа. Това доведе до значителни успехи на UKIP на местните избори през 2013 г., европейските избори през 2014 г. и общите избори през 2015 г. Натискът на UKIP върху правителството беше основната причина за референдума за 2016 г., който доведе до решението Обединеното кралство да се оттегли от Европейския съюз. Тогава Фараж се оттегли като лидер на UKIP." https://en.wikipedia.org/wiki/UK_Independence_Party#Leaders_of_UKIP_since_1993 Общо взето Фараж е "парашутист" в политиката, той буквално скача в партията UKIP основана от академичния й лидер Алън Скед като никой и бързо я овладява и трансформира отвътре, впоследствие Скед се оттегля и критикува остро основаната от него партия като "сборище на хомофоби и расисти". След като печели критична маса гласове и принужда консерваторите да "играя на негов" терен с реториката срещу имигрантите, Фараж предвидливо се дръпва от лидерството на партията, за да не носи никаква отговорност за реториката си. "Най-драматичното последствие от нарастващата популярност на Ukip е решението на Камерън през януари да предложи британски референдум за членство в ЕС, ако спечели следващите избори. Целта на този ход бе да се спре рязкото нарастване популярността на партията на Farage, но изглежда това имаше обратен ефект. "Те идват да играят на нашия терен сега", казва по повод на предложението на Камерън Фараж. В Истли Фараж доказа, че може да комбинира общите си анти-ЕС послания си с по-диференцирана кампания срещу масовата имиграция. Той твърди, че европейските правила за свободно движение ще доведат до масово навлизане на румънски и български мигранти през следващата година, когато ограниченията за пътуване бъдат премахнати. Ukip имаше и други радикални - някои биха казали абсурдно недостижими - политики за намаляване на данъците и увеличаване на разходите за полицията, затворите и армията, но обществото едва ли ги знае в детайли: Европа и имиграцията са най-големите хитове на Ukip. Farage кара думата "имиграция" да звучи така, сякаш е най-наболелият въпрос, пред който е изправена Великобритания и посланието му е резониращо.Ед Милибанд от Лейбъристката партия и Камерън и са принудени да играят върху онзи терен на политиката, където Фараж знае, че е непобедим: докато тези политиците от мейнстрийма не могат да нарушат ангажимента на Великобритания към Европа за свободно движение на работници, босът на Ukip може да предложи на избирателите простото решение за напускане на ЕС напълно и без сделка." https://www.ft.com/content/19e91cfe-86bd-11e2-b907-00144feabdc0 "В светлината на резултата от референдума, не е преувеличено да се определи Фараж като една от най-значимите фигури в съвременната британска история. През 2006 г., два месеца след като Farage пое ръководството на UKIP, Дейвид Камерън описа UKIP като банда от “fruitcakes, loonies and closet racists“. През следващото десетилетие Фараж наложи авторитета си в партията си, професионализира имиджа си и се превърна в политик-знаменитост, човек от народа несвързан с елитите, който непрекъснато критикува в медиите с безкрайно ефирно време една политическа класа доминирана от мекушави политици кариеристи. Дори преди Общите избори през 2015 г., в които UKIP спечели почти четири милиона гласа, властта на Фараж беше такава, че той експлоатираше отстъплението на лейбъристите от интересите на работническата класа, спадането на растежа на БВП и историческото разделение по въпросите на ЕС в редиците на Консервативната партия: последната принуди един слаб министър-председател да обещае референдум, който всъщност не искаше, а и никога не беше си представял, че може да загуби. Тази епично лоша преценка циментира репутацията на Камерън като изключително неуместен и пагубен лидер. Същевременно Фараж ще бъде съден от историята като централен герой сред едно все по-дезориентирано пост-имперско британско общество. Чрез канализиране на несигурността към влошените условия на труд, замразените заплати и високите наеми и съсредоточаването на цялото внимание върху конкретна цел - "напрежението" на британската инфраструктура от имиграцията, за която той обвиняваше ЕС, а не върху неолибералните строги икономии и западната външна политика - Фараж заема своето достойно място сред вълна от десни популистки политици в Европа (Le Pen, Wilders, Orban, Petry) и от другия бряг на океана (Trump), които вдъхновяват народния бунт чрез манипулиране на медиите и привличане обществено внимание към емоции, вместо към разум. За всичко това Камерън - с пълната подкрепа на британската държава и огромната колективна вина на безбройните фигури зад него - нямаше ефективен отговор." https://www.referendumanalysis.eu/eu-referendum-analysis-2016/section-6-parties/the-age-of-nigel-farage-the-media-and-brexit/

Да, преобладаващите гласове са на пенсионери и хора с малки доходи, и те бяха чути, сега с тези гласове двете големи партии си правят своя бизнес - вътрешнополитически за влияние и власт и външен за излизане от ЕС. Излизането, според мен, няма да се отрази добре на чутите бедни, просто гласовете им бяха взети с измамата на референдума, тоест лъжата, че заради чуждите работници и конкуренцията на европейското производство те живеят по-бедно от преди, и че това ще се промени към по-добро за тях, когато тази конкуренция я няма. Според мен, все пак, в основата на тази голяма манипулация стои ксенофобията и национализма, само един довод в тази посока, нека си спомним кой беше двигател за инициирането на този референдум - Найджъл Фараж. Най-странното е в тази история за мен, че консерватори, националисти и лейбъристи някак негласно се обединиха в разбирането си, че брекзит е нещо добро за Великобритания, реално политическа партия изразител на противната позиция, която е най-малко 50 % от обществото няма.

Ето как описва лидерите на лейбъристите в заключението си автора на статията, която ти постна в предишния постинг: "Те имат пари и поддръжници в медиите. Това, което нямат, е лидерството. Опозиционната Labour Party се ръководи от Джереми Корбин, който смята, че ЕС е капиталистически заговор, извън който Великобритания е по-добре да стои. В същото време противниците на Brexit следват заповедите на старата гвардия, доминирана от Клег, бившия премиер Тони Блеър, и Андрю Адонис, проевропейски член на Камарата на лордовете. Тези мъже отказват да приемат, че стратегията им за реформиране на ЕС в нещо, с което британските ксенофоби могат да живеят, е фалирала от самото начало. Приемайки основната теза на националистите - че имиграцията е вредна и трябва да бъде ограничена - те са напуснали космополитната друга половина от британците останали без лидерство. И за съжаление, изглежда, че тяхната стратегия ще трябва да се провали още веднъж, преди да се роди нов британски интернационализъм." https://foreignpolicy.com/2018/04/09/the-long-road-to-brexit/

Няма спор. Лейбъристи и консерватори са на едно мнение, различават се по въпроса за "хард" или "софт" брекзит. Лейбъристите дори са публикували Манифест какво очакват от брекзит и как го виждат: https://labour.org.uk/manifesto/negotiating-brexit/ Дума и да не става за отмяна.

Моя неточност, 77 млн. евро е глобата за БЕХ, Овергаз си е завел отделно дело с иск за малко повече: 202.5 млн евро в края на 2016. https://www.mediapool.bg/darzhavniyat-gazov-monopol-globen-sas-77-mln-evro-ot-ek-news287617.html

Въпросът е принципен, тоест не опира до определени личности, фирми и партии, а засяга цялостно устройството на държавата и структурата на икономиката. Въпросният господин, който ще бъде, най-вероятно обезщетен от решението на съда със 77 млн. евро и който подобно на Чапаев казва "пия но с отвращение" също е част от системата, тоест проблема. Самата структура на БЕХ и монополните му филиали предполага рецидиви от подобен характер и в бъдеще.

Истина е, че британския парламент едностранно може да отмени излизането на Великобритания от ЕС, когато пожелае, въпреки резултатите от референдума и подаденото заявление за излизане по чл. 50 от Договора за ЕС: Член 50 от Договора за Европейския съюз може да бъде разделен на две части. Първият признава правото на държава-членка да се оттегли от Европейския съюз. Втората установява процедурата, която трябва да спазват оттеглящата се държава-членка и институциите на ЕС, за да управляват това оттегляне.Член 50 гласи, че държавата-членка трябва да уведоми Европейския съвет за намерението си да се оттегли от Европейския съюз. Не се посочва обаче, че след като е направено такова уведомление, това намерение може да бъде отменено и членството да бъде запазено.Това е въпросът, който се разглежда в дело, заведено пред Съда на Европейските общности. Сега съдът постанови, че държава, която се оттегля, може да отмени едностранно намерението си да се оттегли от ЕС.Ключовата дума тук е “едностранно”. В този контекст това означава, че решението за отмяна не подлежи на единодушното съгласие на Европейския съвет, европейската институция, представляваща държавите-членки. В конкретния казус с Brexit това означава, че Обединеното кралство може да отмени член 50 едностранно, преди споразумението да влезе в сила или, ако не влезе в сила, до 29 март 2019 г. Обединеното кралство може също да го отмени след тази дата, ако Европейският съвет се съгласи да удължи преходния период на член 50 след 29 март 2019 г. https://theconversation.com/article-50-can-be-revoked-heres-what-it-means-for-brexit-108522 Становището също така изяснява законодателния път за оставане. Един от вариантите е депутатите просто да отменят член 50 без по-нататъшен референдум. Това е възможност, който отворена за парламента. В края на краищата референдумът иницииран от парламента през 2016 г. беше само консултативен. https://www.theguardian.com/commentisfree/2018/dec/04/britain-legally-cancel-brexit-eu-parliament-court-remain

изтрих поради дублиране

Не е така. Ако за втори път бъде отхвърлен планът на Мей, остава единствената опция No deal, която в общи линии изглежда по този начин: 1. No deal The default scenario if there is no divorce agreement. The UK would no longer be bound by the EU treaties and there would be nothing to replace the thousands of international agreements that stem from them. Winners This could be hailed by purists as a “clean” Brexit. A fully sovereign Britain would be able to strike agreements with anyone unencumbered by its complex and evolving relationship with the EU. From this position, Britain could negotiate new relationships with the EU and other countries based on mutual advantage. Losers Disruption on a scale rarely seen in peacetime affecting almost every business in Britain. The lack of customs facilitation deals would disrupt trade at borders, air traffic would be hit by a lack of regulatory approval to fly to the EU, British lorry drivers would not be licensed to drive their vehicles in the EU. The transportation of nuclear material to Britain would cease. Tariffs on goods would be imposed at tight border controls. Food imports would be a problem. A hard border in Ireland would spring up overnight. Any areas in which the UK had not legislated for a replacement regulatory agency would be left hanging. The residence of EU citizens in the UK and British citizens in the EU would be left to the mercy of their host country governments. The EU would also lose out because of the disruption to trade and the hole in the bloc’s current budget that would be opened up by a failure to reach a deal. Timing Could take place in March 2019, as soon as the UK leaves the EU. FT verdict Philip Hammond, the UK chancellor of the exchequer, says no deal would be a “very, very bad outcome for Britain”. It is worse than that. It is simply not a viable option. There are almost no winners and the UK would be pursued in international courts for money the EU claims it owes. The government’s “no deal is better than a bad deal” bravado has receded; most officials concede this would be a self-inflicted wound of historic proportions. https://www.ft.com/content/52fb4998-573f-11e7-9fed-c19e2700005f Изход "без сделка" не е "твърд брекзит", той е буквално катастрофа. Има една единствено по-малко лоша възможна опция, задействането на Article 50, която изглежда по този начин: 2. Divorce-only agreement Less disruptive than a no deal scenario. The UK would strike an Article 50 agreement with the EU on its departure from the bloc, but would leave the future relationship to be negotiated from the outside, with interim trade based on World Trade Organization rules. This is still a very hard Brexit, since there is no agreement to replace EU membership, but the two sides would have come to a mutual understanding rather than a position of conflict. Winners By hugely increasing trade barriers with the EU, Britain would need to become more self-sufficient. Winners would include domestic suppliers to UK manufacturers who would not face as much competition. In the longer term, companies oriented towards trade with countries with which the EU has no preferential deal might gain if the UK could strike a worthwhile free-trade deal more quickly. UK companies would have greater scope to lobby for state aid and contracts from the British government, currently outlawed by single market rules. Losers Companies involved in EU-British trade on both sides of the channel would be hit by tariff and non-tariff barriers as well as the ability of governments to discriminate against them. Tariffs would be up to 10 per cent in the automotive sector, about 22 per cent on agricultural products and up to 59 per cent on specific items such as beef. Customs delays would still be significant at the hard border and behind it as companies would need to fill out rules of origin declarations. Това пак е провал както за Великобритания, така и за Консерваторите на Мей и лично за нея. Всички останали опции от линка са преходи към "мек" и "твърд" брекзит, този предлаган от Мей е "твърд", тя е сложила червени разделителни линии като условия - излизане от общия пазар и митническия съюз. Ако не постигне компромис и отляво, и отдясно, единственият полезен ход, според мен, е референдум-2 и всички да се молят този път хората да кажат "не" на брекзит, тази огромна глупост сътворена от референдум-1. https://www.channelnewsasia.com/news/world/brexit-theresa-may-uk-parliament-3-main-scenarios-11127952

Според мен хард брекзит вече е невъзможен, а софт брекзит, поне според тази публикация има най-малко 2-3 степени. https://www.ft.com/content/52fb4998-573f-11e7-9fed-c19e2700005f Следователно единственият реален изход е референдум 2, който ще бъде иницииран след отхвърлянето на второто формално предложение на Мей. Оттам нататък естествено има само два сценария - повторно гласуване за брекзит или отхвърляне на брекзит. И в двата варианта във вътрешнополитически план печелят лейбъристите, тъй като дори при повторно гласуване за брекзит, това ще бъде тяхната алтернативна "софт версия" с максимално запазване на митническите тарифни облаги за Обединеното кралство и общия европейски пазар. Едва след референдум 2, лейбъристите ще са в позиция да искат предсрочни избори и най-вероятно е да ги спечелят, каквито и да са резултатите от референдума. Освен ако не стане чудо и самата Мей не предложи нов "софт брекзит", който да мине през парламента, но това би значело политическо самоубийство за нея и за партията й.

От една страна си прав, от друга, ако погледнеш ретроспективно в исторически план, сърбите никога не са били лоялен съюзник на никого, освен на собствените си интереси.

Става интересно, британците разиграват някаква много сложна многоходова комбинация, от която, според мен, могат да си вкарат автогол в крайна сметка: https://www.msn.com/en-us/news/world/may-wins-no-confidence-vote-but-is-still-beset-by-brexit/ar-BBSgjjh Значи тези, които гласуваха срещу плана на Мей за Брекзит, сега я подкрепят, макар и с малко и правителството й оцелява. Какво следва? Нов план на Мей, евентуално предложен за гласуване на референдум или... нов референдум за Брекзит... или излизане без сделка и падане на правителството. Препъни камък е оставането в митническия съюз, има и други. Може би всички са на изчакване и за това паунда все още се държи.

Точно интересите на гръцките корабни магнати, повечето от които физически резидират извън Гърция като лица, доведоха до безпрецедентната сделка с пристанището на Пирея, което бе дадено на концесия на китайска държавна фирма - корабните магнати имат общ бизнес с китайците и под техен натиск, въпреки засягането на интереси на американски и европейски транспортни фирми, Пирея бе получена от китайците, подробна информация по какви врътки е минала сделката има в темата за китайските инвестиции в раздел Икономика. "Китай търсеше влизане в Европа като част от стратегията си Един път Един пояс, която включва множество нови морски и сухопътни маршрути, свързващи части от Евразия. В това начинание гръцкото пристанище Пирея играе важна роля. След концесията от 2008 години китайците направиха подобрения и разширяването на Кей-2 и превърнаха Пирея в основен транспортен възел с железопътни връзки в Европа, като китайската високоскоростна железопътна връзка между Унгария и Сърбия.Това, което разкрива Варуфакис е, че като министър на финансите той сключва много по-всеобхватна сделка от това COSCO просто да стане собственик и оператор на пристанище Пирея. Това, което Варуфакис е търсел е било да осигури начин за измъкване от задушаването, наложено от Европейската централна банка (ЕЦБ) във Франкфурт. ЕЦБ действително отказва да позволи на гръцкото правителство да издава двои съкровищни бонове, които биха предоставили легитимни средства, позволяващи му да изпълни плащанията на ЕЦБ и МВФ, поне в краткосрочен план. ЕЦБ обосновава това враждебно действие на основание, че защитава гръцките банки от закупуването на безполезни активи. Но, както обяснява Варуфакис, това обръща наопаки причинно-следствената връзка. Съкровищните бонове биха били безполезни само защото ЕЦБ спира банките да ги купуват. И така, примката е затегната - в еврозоната, където ЕЦБ определя правилата. Но Варуфакис описва как Китай е бил смятан за потенциален играч извън компетенциите на ЕЦБ - и като такъв, който потенциално би могъл да изведе Гърция задънената улица." И което е по-интересно в контекста на темата, Гърция изгражда с китайски инвестиции скоростна жп директно до Македония и оттам тя преминава през Сърбия към Унгария към Западна Европа, а не през България; отсреща в Македония и Сърбия също се изгражда такова високоскоростно жп трасе с китайски инвестиции, свързващо Пирея със Западна Европа.

Три държавици на Балканите - Косово, Албания и Македония - имат потенциал за етнически конфликти; Косово с бързо растящото му младо албанско население от 1.9 млн., Албания с мераците за "Велика Албания" и Македония с над 25 % албанско население, което също е младо и бързо растящо. Тези етнически фактори в комбинация с бедност и слаби перспективи за икономическо развитие извън ЕС /и трите държави имат огромна зависимост от внос от ЕС и тежко отрицателно салдо от този внос/ ги прави зона на нестабилност и потенциални конфликти в Европа. Иначе Македония сама по себе си няма никаква стратегическа военна важност за НАТО, нито като географско положение, нито като военен потенциал.

https://elap.tu-sofia.bg/web/user/p-penchev/

Сравни втория и третия клип от твоя постинг с това

Гърция не е в позиция да опонира на ЕС и по специално на кредиторите си, едно спиране на кредитната линия и изтичат към фалит: GDP (purchasing power parity): $299.3 billion (2017 est.) $295.3 billion (2016 est.) $296 billion (2015 est.) GDP - real growth rate: 1.4% (2017 est.) -0.2% (2016 est.) -0.3% (2015 est.) country comparison to the world: 176 household consumption: 69.6% (2017 est.) government consumption: 20.1% (2017 est.) investment in fixed capital: 12.5% (2017 est.) investment in inventories: -1% (2017 est.) agriculture: 4.1% (2017 est.) industry: 16.9% processing, textiles, chemicals, metal products; mining, petroleum Unemployment rate: This entry contains the percent of the labor force that is without jobs. Substantial underemployment might be noted. Unemployment rate field listing 21.5% (2017 est.) 23.6% (2016 est.) Population below poverty line: 36% (2014 est.) 35.7 (2011) country comparison to the world: 86 Taxes and other revenues: 48.8% (of GDP) (2017 est.) country comparison to the world: 17 Public debt: 181.8% of GDP (2017 est.) 183.5% of GDP (2016 est.) country comparison to the world: 2 Stock of domestic credit: $248.7 billion (31 December 2017 est.) $231.4 billion (31 December 2016 est.) Reserves of foreign exchange and gold: $7.807 billion (31 December 2017 est.) $6.026 billion (31 December 2015 est.) Debt - external: $506.6 billion (31 March 2016 est.) $468.2 billion (31 March 2015 est.)

Македония като икономика е много зависима от външната си търговия и това, ако е вън от ЕС, се превръща в ахилесова пета за нея. Просто балансът от външната им търговия, която е над 70 % със страни от ЕС, е толкова силно отрицателен, за миналата година е минус 20 % от целия им БВП, че икономиката им няма да издържи дълго на това и няма никаква перспектива извън ЕС. Този отрицателен баланс на практика спира растежа им, те не могат да генерират такъв при такава зависимост от външната си търговия. Ето защо, според мен, осъзнавайки тези реалности, ще бъдат склонни /политиците им/ на големи компромиси, за да бъдат приети в ЕС, това е въпрос на икономическо оцеляване.

Това "вражда" не е точно, разпален е пазарлък за взаимни изгоди, от който и двете страни искат да извлекат най-големи ползи и вероятно ще го направят на принципа "и вълка сит и агнето /Македония/ цяло". Между другото, македонските политици отдавна се подготвят за това движение, всичките им претенции, че са преки наследници на Александър Македонски не са нищо друго, освен търсене на врата към Гърция, която им запушваше пътя към влизане в ЕС - "Северна Македония" е перфектната формула и двете страни да се чувстват победители в този пазарлък.

Цените на електроенергията в страните от ЕС преизчислени по паритет на покупателна способност, според данните на Евростат в номинални стойности и на Световната банка от 2017 за съотношение между номинална и паритет на покупателна стойност на БВП на човек в страните от ЕС: Цените са в евро, цифрите в червен цвят показват цените в паритет на покупателна сспособност, отляво са потребителски цени за домакинства, отдясно цени за недомакински нужди. Моят коментар е, че виждам пряка корелация между производителност и конкуретност на икономиките и цени на промишлен ток; във всички страни с висококонкуретни икономики, съотношението между цени за ток за домакинства и промишлен ток е в диапазон от 3:1 до 2:1 в полза на промишления, тоест той е от два до три пъти по-евтин за производителите, отколкото за домакинствата. При това, което вече е парадоксално, въпреки че тези високоразвити икономики са с по-високи доходи, цените за потребителите на ток при тях са същите каквито са и в по-слабо развитите икономики, но цените за производителите са два пъти по-ниски от слабо конкурентните икономики. Това е определен модел без изключение като правило. В България контрастът е най-силен и цените за производителите по паритет на покупателна стойност са най-високи в целия ЕС. При средни цени около 12 евроцента по паритет на покупателна способност за целия ЕС, цените в България са 21 евроцента или близо 3.5 пъти по-високи от цените за шведските производители, например. Нещата се виждат ясно в тази схема.

Тези двамата казват всичко, което днешните политици не казват, но си мислят: Мицотакис /Нова демокрация, десни/: казва го в отговор на предложението на Милошевич да си разделят Македония между Сърбия и Гърция, много му е смешно и нарича това "глупости" Караманлис /пак от нова демокрация/ всъщност го допълва, каква "подялба" - Македония е гръцка, даже се разплака от емоция човекът. "Северна Македония" в превод за гърците е "северна македония" като област от... Добре че тези неща не се решават между отделните страни, а в рамките на ЕС.

Това са цените на електроенергията в Европа за домакинства. На пръв поглед цените в България са ниски, но това изглежда така защото са показани в номинални стойности в евро, ако ги погледнем в покупателна способност цените в България без ДДС като производство са по-високи от тези в Германия и Дания, където цената за крайния потребител се увеличава от социални такси, използвани за социални разходи прозрачно. Цената за домакинства без данъци и такси е най-висока в Белгия, която е втората след Франция в Европа разчитаща на атомна електроенергия. В цените на тока за промишлеността всички страни имащи амбиции да са с конкуретни икономики правят голямо намаление, за да осигурят предимства на производството си, но тук ние сме след такива страни като Швеция, Дания, Норвегия и Чехия: Цените на ток за икономиката в България по покупателна способност са около 2 пъти по-големи от усреднените за ЕС, защото номиналните 8 евроцента реално за българския производител са около 18 евроцента по покупателна способност, които той плаща в продукцията си, съответно това я оскъпява. Това е ясно че няма как да се промени, но в съчетание с тежките и бавни процедури за даване на разрешителни за промишлен ток е убийствено за конкурентноспособността, в друга тема бях сравнявал тези процедури в ЕС, в България те са основен фактор за понижаване на конкуретноспособността заедно с корупцията.