Б. Киров

Ако говорим не за метода, а за Метода, той работи, конкретно в театъра Станиславски го формира в Система за сценично изграждане на образ, през 30-те години на миналия век Лий Страсбърг в САЩ краде някои от елементите на тази Система и създава Метода, по който и досега работят повечето големи американски актьори, върху Метода за сценичен образ е изграден феноменалния успех на американското кино и филмова индустрия, тоест Метода е практически доказан като успешен и работещ. https://en.wikipedia.org/wiki/Method_acting Как изглежда схематично в общи линии Системата за сценична образност на Станиславски, доколкото, според мен, тази система е валидна по принцип за изграждането на всеки Образ в изкуството. В самото начало изкуството е било синкретично – музика, танц, театър и визуализация са били едно неделимо цяло. Дори и разделени и фрагментирани на жанрове, видове и подвидове, в модерното изкуство принципът на изграждане на образ винаги следва общия принцип „отвътре навън”, от психиката на Създателя /Твореца/ към неговия образ или образност. https://kuscholarworks.ku.edu/bitstream/handle/1808/6940/Carriere_ku_0099D_10897_DATA_1.pdf - Отдолу в схемата са Трите Кита, три идеи - непоклатими основи на Системата /Метода/: 1. Активност на вътрешно и външно действие 2. „Истина на страстите, правдоподобни чувства в конкретни обстоятелства” /Пушкин/ 3. Подсъзнателно творчество /на сценичния образ/ чрез съзнателна психо-техника на актьора Върху тези три основи се изграждат две големи платформи: 4. Процес на вътрешно преживяване на сценичния образ 5. Процес на външно /физическо/ въплъщаване на сценичния образ Върху двете платформи излизат като виртуози-пианисти, които ще музицират мелодия върху тях като върху музикален инструмент, трима Изпълнители, двигатели на психиката: 6. Ум 7. Воля 8. Чувство Най-напред актьорът свързва всички елементи на вътрешното преживяване на сценичния образ, изграждан от него в лявата половина на схемата, те са много и изброени от Станиславски, това е вътрешното психическо преживяване на неговия сценичен образ, когато постигне пълно сливане на всички елементи, той е в онова душевно състояние, наречено от Станиславски „вътрешно сценично самочувствие”, тоест актьорът е постигнал в психиката си сценичен образ на своя герой. Някъде в книгата си Станиславски описва това състояние в ума на актьора като „Аз /актьорът/ съм Той/Тя /”сценичния образ на героя/, един възел от всички вътрешни елементи на ролята-образа. Чак след като постигне такова „вътрешно сценично самочувствие” /пълно превъплъщаване в психиката на своя сценичен образ, актьорът може да започне работа по „външното” или физическо изграждане на образа, обозначено вдясно на схемата. Изграждането на верен сценичен образ на сцената, Станиславски определя като Свръх-задача на актьора, онази точка, в която вътрешното и външното изграждане на Образа се сливат в едно цяло. Според мен, този механизъм на работа върху образ в изкуството е валиден и в литературата, изобразителното изкуство, а вероятно /защото не съм се занимавал никога/ и в музиката; образността, за да е изкуство, а не техника, е процес на вътрешно изграждане.

+++ Креативно мислене– асоциативност без правила и без конкретна цел, напълно отворено във всички посоки. Линейно мислене – хомо сапиенс/разум, логос; това е западният път на развитие, който ние познаваме и сред който живеем и се обучаваме, но той не е единствен. Отворено асоциативно мислене – „хомо луденс”, играещият човек; мъничкият мужик Платон Каратаев във „Война и мир” на Лев Толстой е по-голям като дух и мисъл /колкото вселената/ от Наполеон Бонапарт /голям колкото амбицията си/; това е другото „аз” на графа от Ясна Поляна, източната му същност; неслучайно писателят става дълбоко религиозен в края на живота си и се отказва да пише литература; но пише в дневника си, последните му думи са: „моето желание е бог”, странни думи, тълкувани различно от различни негови изследователи, също имам своето. Защо съвременния изкуствен интелект не може да напише стойностна поезия или да нарисува картина с художествена стойност /и никога няма да го постигне, според мен/; защото няма самосъзнание за собственото си Аз, той е програмиран да решава еднопосочно линейни проблеми на базата на самообучаващи се невронни мрежи, изградени като „вход-изход” на информация, течаща по линейни пътища /от А до Б, макар и много разклонени като вериги и мрежи/ на логическа последователност. Линейното мислене – дразнител, сигнал – обработка на входяща информация, свързване със заложена информация –водеща до контролирано решение с цел адекватна реакция, решаваща фиксиран проблем. Това е пътя на светкавицата, търсеща точки на най-голяма концентрация на електрически потенциал и най-подходяща точка за вход на падане на мълнията. Асоциативно мислене – възможно е без сетивен дразнител и без търсене на конкретно решение – креативно, създаващо нови образи без външен дразнител и затворено в себе си самодостатъчно съзнание; ако използваме метафората за мълнията, това е натрупването на електрически потенциал в среда без търсене на изход. Омир /според легендите/ е бил сляп. Целият свят на епоса му е създаден от него без сетивна връзка с външния свят и без някаква линейна верига на асоциативност. Но какви образи. Това разделение на „линейна асоциативност на образи” с „мрежова и затворена в самодостатъчна вътрешна сфера асоциативност” е условно за диалога и според мен никога не се среща в чист вид у даден човек, но у тези, които имат повече креативност като даденост преобладава вторият тип мислене с образи. Разбира се, тук импровизирам и е възможно да съм неточен в израза, но поне се опитвам да изразя нещо, до което съм достигнал от лични наблюдения и размишления.

Оплескахме и тази тема

+ Същото, но с други думи, казва и Илън Мъск в едно от последните си интервюта за системата на самоуправление на автомобилите Тесла: ..."основното предизвикателство е подобряването на невронната мрежа, за да можем да разпознаем всички видове обекти от всичките осем камери. Сега ние интегрираме знаци за спиране, светофари, остри завои в дясно или фини бордюри и такива неща. Автомобилът трябва да кара по-добре, отколкото човек, който използва същите решения като водач. Очите са само камери. Всички същества на Земята се движат с камери. Орелът може да види риба от далеч и да вземе предвид индекса на пречупване на водата, да се потопи и да вземе рибата от далеч. Няма съмнение, че невронните мрежи разпознаващи изображения във взаимодействие с камерите, могат да бъдат свръхчовешки ефективни при шофиране само с камери." Имам само един въпрос: съзнание = /изкуствен/ интелект ?

В общи линии мисля същото, което и вие, но за себе си правя разграничение във времето, когато отражението започва да става образ, а то е след момента на запечатването на сетивния сигнал: самият процес на отразяване, според мен, не е образ в този смисъл, той е относително точно /до известни граници, поставени от сетивността/ отразяващо възприемане на обект, без да съответства никога напълно на всички качества на този обект, а възпроизвеждането на запаметеното от конкретния субект вече го превръща в образ. Сетивният сигнал на обекта се възприема като цялост и се запаметява в структура от клетки като отражение на обект, до този момент той е повече или по-малко точно отражение на обекта; в следващата фаза това отражение на обекта започва да се трансформира в образ в зависимост от субекта, който го отразява, отражението на един и същ обект става различен образ на този обект в зависимост от структурата, която му придава отразяващия го субект – мишката може да бъде образ, предизвикващ агресия в субект котка или смях в мозъка на човек, гледащ филм на Дисни за Том и Джери, макар че отражението и е едно и също. Едно и също отражение, макар и с различна степен на сетивна точност в зависимост от рецепторите, два различни образа. Процесът на субективно отразяване създава образ от отражението, като го структурира по специфичен и уникален за всеки един субект начин. Защо избираме една комбинация при структуриране на образите, а не друга, вече е предмет на структурализъм, по какъв начин се изгражда структурата на образите от отраженията и защо от едни и същи отражения могат да се построят безкрайно различни образи. Самото отражение на обект може, според мен, да има различна дълбочина и степен на точност, в зависимост от рецепторите – човешкото ухо, например, отразява звуци до определена честота, но не е способно да отрази звуци извън заложения в рецепторите му диапазон, които например делфините отразяват. Това отражение започва да се превръща в образ, след като се структурира /подреди отново в някакъв определен ред/ в мозъка на субекта.

Според мен образът е подредено в нова структура отражение или отражения: самото отражение не е образ. В пиктографското писмо това е най-видно – имаме, например, три йероглифа „човек”, „птица”, „стрела”, които в съвкупност, трите, биха могли да направят образ на „мисъл”, само връзката между тях, в нечия глава, прави образ на „мисъл, летяща като птица и точна като стрела”, но отделно трите пиктографски знака са просто графични знаци, отражения. Този принцип на образност чрез монтаж на отражения е в основата на киното като изкуство, теорията е развита в два тома от по 500 страници от Айзенщайн. В идеографската писменост принципът е същият, но по-опосредстван, всяка „буква” съответства на звук, който от своя страна в определена комбинация с други звуци структурира дума, която вече е идеен/логически „образ” на нещо, примерно „мисъл”. Процесът на структуриране на думи в образи е практически безкраен. В такъв смисъл образното мислене е способност за структуриране на отражения. В поезията имаме чист вид на образно мислене, където отразяването на нещо добива нов и друг смисъл единствено чрез пренареждане на отражения в нови структури.

Не. това е "безусловен доход" - ти си гражданин на Кувейт, следователно получаваш 1000 долара безусловно за това. Швейцарците го отхвърлиха с референдум. За мен това е болно мислене. Атом пропонира нещо подобно, наричайки го "условен базов доход" но това на практика е същото, казано с други думи, а именно "безусловен доход", независимо дали произвеждаш или не. Уловката в подобни фокуси с думи е, че все някой друг, ще трябва да изработи дохода на този, за който е "безусловен"; следователно този доход не е безусловен, а преразпределен.

Мисля, че това, което определяш като "условен базов доход" е сравнително евтино платения труд в сферата на услугите. например, днес ходих да се подстригвам, попаднах на една доста неквалифицирана "фризьорка", жената се мъчи 15 минути и криво-ляво ме докара, за цена от 4 лв. Най-много да подстриже така 3 души за час, защото има паузи на метене и т.н., максимум 20 души за 8 часов работен ден, ще рече 80 лв. приход за "фирмата" - тук е и нейната, да речем, минимална заплата от 500-600 лева, плюс осигуровките. Като извадиш режийните, наем на помещение, ток, вода, уреди, обзавеждане, данъци и печалбата на "чорбаджията", ще излезе, че тази начинаеща работничка работи на нещо като "условен базов доход", защото друго не може или не иска. Между другото, в сферата на услугите във високотехнологичните държави работят повече от 70 % от трудовата сила. Някои от тях са много високо квалифицирани и добре заплатени, но повече от половината, според мен, са на "условен базов доход". Конкретно за Бай Жеко с пейзажите си мисля, че щом го е докарал до изложба, както пише Амазонски, има голям шанс някой да му откупи картините, значи човекът е открил свой талант и може да го продаде, поне теоретично.

Ето линк към продукцията на персонални компютри на германската Terra, която си е оперираща и работи, но наистина са съвсем скромни като асортимент и 85 % от продуктите им се реализират на вътрешен пазар. https://www.wortmann.de/en-gb/search.aspx?q=*&category=AA_TERRA_PC&attributes_producttype=-51 По принцип става въпрос за асемблиране на компютърни конфигурации, чаркаляците вътре /процесори, памет и т.н./ се произвеждат от специализирани фирми, после тези неща се асемблират под шапката на някоя голяма марка, но европейските производители си имат сериозно участие в отделните компоненти, може да се провери колко и кои.

За мен си звучи Ок китайския му английски, и си мърда синхронно устните, според мен, "човекът". Поне не чете от аутокю, нито от вестници като български коментатор със слушалки в ушите, откъдето му казват какво да говори и как.

Такива клипчета поразяват въображението и са много ефектни, но...нещата са малко по-комплицирани, според мен Тези двамата са връстници/набори - единият тежи 113 кг., другият 595 кг. Според мен първият има по-големи шансове да победи при двубой на ринга. Това е в кръга на шегата, но нещата в икономиката също изглеждат по подобен начин: Това е класиране на световните национални икономики по БВП по покупателна стойност в щатски долари 1990 г., на Медисън, сериозен историк на икономиката. От него се вижда, че икономиките на Китай и Индия са "тежали" най-много в световен мащаб 50 години, от 1820 до 1870, обаче по това време Китай и Индия де факто са колонизирани от европейците, Индия от Великобритания, която през целия период има по-малък БВП от колонията си. Така че... "теглото" на БВП далече не е единствения показател за икономическа, политическа и военна мощ, а още по-малко за способност за утвърждаване на модел на глобализация, което е висша шампионска лига.

И аз благодаря за интересната тема, някъде във форума бяхме писали за този проект, но не конкретно за компютърната платформа "SpiNnaker". Доколкото разбирам, сериозно препятствие пред пълната реализация е най-вече недостатъчната мощност на суперкомпютрите; "SpiNnaker" и Системата BrainScaleS са уникални като архитектура, но засега са много далече като капацитет да реализират по-големи модели. Едно от решенията е да ги интегрират с други суперкомпютри, което е направено, както се вижда от информацията, другото е да се повишава техния собствен капацитет, което очевидно също се прави с новите чипове и архитектура. Покрай тази информация ми попадна нещо за Гугъл, коментар от блог на човек, който твърди, че от 20 години се занимава със суперкомпютри: "Миналата седмица Google обяви второто поколение на своята TPU архитектура, всяка от които е способна на 180 терафлопа на устройство, заедно с мрежова архитектура, която позволява до 64 от тях да бъдат групирани заедно в един "TPU pod", предоставящ 11,5 petaflops, който може да бъде приложен към един дълбок модел на обучение. Вместо да поддържа този нов хардуер стриктно за вътрешна употреба, Google прави 1,000 от тези нови TPU на разположение на отворената изследователска общност чрез новия си TensorFlow Research Cloud с комбинирана мощност от над 180 petaflops. Тази нова научноизследователска инфраструктура ще бъде достъпна за всички открити изследвания на дълбокото обучение. За компании, които желаят да проведат собствени проучвания, които няма да бъдат публикувани или споделяни, те предлагат паралелно търговско предлагане. Само един от тези нови панели за TPU е значително по-мощен от най-мощния понастоящем избран ресурс XSEDE (NSF-поддържаната суперкомпютърна програма, която току-що бе подновена миналата година), която има мощност само 9,6 petaflops. Дори системата на Blue Waters, финансирана от NSF, достига максимална производителност от 13.34 petaflops, малко по-висока от единичната TPU Pod и повече от 13 пъти по-бавна от новото открито предложение за изследвания на Google. Тъй като Google, Amazon и Microsoft предлагат на академичната общност все по-големи и по-големи изчислителни ресурси, това повдига въпроса каква роля ще играе традиционният академичен компютърен модел, особено когато области като дълбокото обучение изискват фундаментално различни архитектури, предпочитани за традиционната симулационна среда от страна на академичните среди и компаниите, предлагащи облак залагат собствения си бизнес върху нов хардуер, предназначен за целта, но просто недостъпен другаде. Всичко това, като човек, който прекара почти десетилетие и половина от кариерата си в академичния суперкомпютърен свят, е поразително да се види колко далеч и колко бързо ерата на рекламния облак изпревари остарялото изпълнение на компактни партиди, централизираните софтуерни решения и ориентиран към процесора свят на академичните изчисления. С пускането на новия отворен изследователски облак за дълбоко обучение със 180 petaflop на Google, остана ли бъдеще за академичния компютинг или всички ние ще се движим трайно в облак?" https://www.forbes.com/sites/kalevleetaru/2017/05/22/googles-new-180-petaflop-deep-learning-cloud-and-the-future-of-academic-computing/#6c8b560261f0 Това, което се цитира 180 petaflops от "облак" на Гугъл, е 9 пъти по-бързо от най-мощния европейски компютър във Швейцария, към който е интегрирана програмата HBP в момента, а съобщението е от 2017. Доколкото виждам, развитието на изчислителната мощ върви с невероятно бързи темпове: Year Supercomputer Peak speed (Rmax) Location 2018 IBM Summit 122.3 PFLOPS Oak Ridge, U.S. 2016 Sunway TaihuLight 93.01 PFLOPS Wuxi, China 2013 NUDT Tianhe-2 33.86 PFLOPS Guangzhou, China 2012 Cray Titan 17.59 PFLOPS Oak Ridge, U.S. 2012 IBM Sequoia 17.17 PFLOPS Livermore, U.S. 2011 Fujitsu K computer 10.51 PFLOPS Kobe, Japan 2010 Tianhe-IA 2.566 PFLOPS Tianjin, China 2009 Cray Jaguar 1.759 PFLOPS Oak Ridge, U.S. 2008 IBM Roadrunner 1.026 PFLOPS Los Alamos, U.S. 1.105 PFLOPS https://en.wikipedia.org/wiki/Supercomputer Това са най-бързите в света, засега, системи от 2008-2018, видно е, че за 10 години капацитета се е увеличил около 120 пъти, при това не говорим за метода на Гугъл в "облак", а за единични системи. Според мен, въпрос на броени години е, може и да греша, да бъде постигната компютърна бързина и мощност, която да позволява технически симулацията на човешки мозък.

Невроморфни компютърни системи в HBP В HBP невроморфния компютърен Subproject осъществява две основни дейности: Изграждане на две големи уникални невроморфни машини и прототипиране на следващите поколения невроморфни чипове. Мащабните невроморфни машини се основават на два допълващи се принципа. Многоядрената машина SpiNnaker, намираща се в Манчестър (Великобритания), свързва 500 000 /сега 1 000 000/ ARM процесора с пакетна мрежа, оптимизирана за обмен на потенциали за невронно действие (spikes). Машината за физически модел BrainScaleS, разположена в Хайделберг (Германия), реализира аналогични електронни модели от 4 милиона неврони и 1 милиард синапса на 20 силиконови плаки. Двете машини са интегрирани в HBP за съвместната работа и предлагат пълна софтуерна поддръжка за тяхната конфигурация, работа и анализ на данните. Най-важната характеристика на невроморфните машини е тяхната скорост на изпълнение. Системата SpiNnaker работи в реално време, BrainScaleS се изпълнява като ускорена система и работи 10 000 пъти по-бързо от реално време. Симулациите при конвенционалните суперкомпютри са са 1000 по-бавни от биологичния процес и не могат да получат достъп до изключително различни времеви рамки, свързани с ученето и развитието, вариращи от милисекунди до години. Неотдавнашните изследвания в областта на невронните мрежи и изчислителните процеси показват, че ученето и развитието са ключов аспект на невронните мпежи и приложенията на когнитивния computing в реалния свят. HBP е единственият световен проект, който изследва този аспект със специални хардуерни архитектури. Налични системи Системата BrainScaleS се основава на физически (аналогови или смесени сигнали) емулации на модели на неврон, синапс и пластични модели с цифрова свързаност, достигащи до десет хиляди пъти по-бързо от тези в реално време.Системата BrainScaleS (NM-PM-1) съдържа 20 8-инчови силициеви плаки в 180 nm процесорна технология. Всяка плака включва 50 х 106 пластични синапса и 200 000 биологично реалистични неврони. Системата не изпълнява предварително програмиран код, но се развива в зависимост от физическите свойства на електронните устройства, които работят до 10 хиляди пъти по-бързо от реалното време. Системата SpiNnaker се основава на множество модели, които се изпълняват в реално време на персонализирани цифрови многоядрени чипове, използващи ARM архитектурата. Системата SpiNNaker (NM-MC-1) осигурява почти 30 000 персонализирани цифрови чипа, всеки от които с осемнадесет ядра и споделена локална RAM от 128 Mbyte, което дава общо над 500 000 ядра /1 000000 в новия вариант/. Един чип може да симулира 16 000 неврони с осем милиона пластични синапса, работещи в реално време с енергиен бюджет от 1 W. Реформираната машина "Spiking Neural Network Architecture" или "SpiNnaker" с милион процесори може да извърши повече от 200 милиона действия на секунда, като всеки от чиповете си има 100 милиона транзистора. Биологичните неврони са основни мозъчни клетки в нервната система, които комуникират предимно чрез излъчване на ‘spikes’от чиста електрохимическа енергия. Невроморфните изчисления използват широкомащабни компютърни системи, съдържащи електронни схеми, които имитират тези ‘spikes’ в машината. SpiNNaker е уникален, защото за разлика от традиционните компютри, той не комуникира, като изпраща голяма част от информацията от точка А до точка Б по стандартна мрежа. Вместо това той имитира масивно паралелната комуникационна архитектура на мозъка, изпращайки милиарди малки количества информация едновременно на хиляди различни дестинации. Създателите на компютъра в крайна сметка се стремят да моделират до 1 милиард биологични неврони в реално време и вече са на крачка по-близо. За да даде представа за мащаба, мозъкът на мишката се състои от около 100 милиона неврони, а човешкият мозък е 1000 пъти по-голям от този. Един милиард неврони е 1% от мащаба на човешкия мозък, който се състои от малко над 100 милиарда мозъчни клетки или неврони, които са силно взаимосвързани чрез приблизително 1 квадрилион (това е 1 с 15 нули) синапси. И така, какво представлява 1 милион процесорно-ядрен компютър, който имитира начина, по който работи мозъка? Едно от фундаменталните му приложения е да помогне на учените по-добре да разберат как функционира нашия собствен мозък. Това се прави, като се използват изключително силни симулации в реално време, които просто не са възможни на други машини. Например, SpiNNaker е използван за симулиране на обработка в реално време на високо ниво в редица изолирани мозъчни мрежи. Това включва 80 000 невронен модел на сегмент от кората, външния слой на мозъка, който получава и обработва информация от сетивата. Той също така е симулирал регион на мозъка, наречен Basal Ganglia - зона, засегната от болестта на Паркинсон, което означава, че има огромен потенциал за неврологични пробиви в науката, като фармацевтичните тестове. Той работи и като невроннен симулатор в реално време, които позволяват на учените завимаващи се роботика да проектират мащабни невронни мрежи в мобилни роботи, за да могат да ходят, да говорят и да се движат с гъвкавост и нисък разход на енергия. Предизвикателството обаче е сложно, тъй като човешкият мозък съдържа 86 милиарда мозъчни клетки (известни като неврони), всеки със средно 7000 връзки с други неврони (известни като синапси). Сегашната мощност на компютрите е недостатъчна, за да моделира целия човешки мозък на това ниво на взаимосвързаност. Ето защо беше възприет по-опростен подход за постигане на резултати, които все повече се приближават до експерименталните данни. Симулацията се осъществява на няколко отделни организационни нива в мозъка, вариращи от молекулярното, междуклетъчно до клетъчно и целия орган. Нивото на детайлност намалява, когато нивото се вдига към целия орган. На микроскопично ниво и по-надолу фокусът на внимание е сигналът между невроните. Невроните са електрически възбудими клетки, които предават съобщения един към друг през синапсите. Тези съобщения са от решаващо значение за нормалното функциониране на централната нервна система. Макроскопичното ниво изучава групирането на невроните и тяхната роля в мозъка. Освен Brain Simulation Platform, HBP също така се занимава с модели на ниво цял мозък. При тези модели най-малката единица не е неврон, а популация от неврони, която съответства на разделителната способност на мозъчното изображение. Тези цели мозъчни модели се правят както за мишки, така и за човешки мозък, и те могат да се използват за прогнозиране и изследване на патологии, като епилепсия или инсулт. Към следващото поколение машини HBP Докато базовите чипове, които сега работят в двете големи мащабни машини, са разработени в различни национални и европейски проекти през последното десетилетие, сегашните чипове от ново поколение се разработват в HBP. Чиповете от следващо поколение ще бъдат в основата на следващото поколение мащабни машини, които ще работят към края на текущото планиране на проекта до 2023 г. В първата фаза първите прототипи за двата допълващи се подхода, SpiNnaker и BrainScaleS, са проектирани и произведени. И двата чип-прототипа използват огромния технологичен прогрес в хардуеър технологията и са резултат от тясното сътрудничество с невро-учените в HBP. Специално внимание се отделя на значително подобрените възможности за ефективно прилагане на обучението и развитието. HBP връзката с SC17 # HPCConnects Разбирането на действията на човешкия мозък изисква подкрепата на огромна компютърна мощ. Високоефективна аналитична и изчислителна платформа осигурява инфраструктурата на суперкомпютри както вътре, така и извън HBP. Има мрежа от суперкомпютри с центрове в Германия, Италия, Испания и Швейцария. Това са едни от най-мощните компютри в света, способни да изпълняват квадрилиони операции в секунда и имат капацитет на паметта, измерен в квадрилиони байтове.HBP учените събират много данни, след това развиват мозъчни модели въз основа на тези данни и накрая симулират тези модели. Човешкият мозък е толкова сложен, че нормалният компютър не е достатъчен да симулира дори част от човешкия мозък. Един от суперкомпютрите е толкова мощен, колкото 350 000 стандартни компютри.Human Brain Project не само прави този хардуер достъпен за учените, но също така разработва софтуер, който подкрепя учените в тяхната работа, напр. да управляват огромните им набори от данни, да симулират най-ефективно моделите на суперкомпютрите (да получат по-добри резултати колкото е възможно по-бързо) или създават "визуализации" на наборите от данни. Визуализацията превръща колоните от цифри, създадени от симулацията, в графично изображение или дори 3D обекти. Платформата за висококачествени анализи и изчисления (HPAC) разработва и предоставя операции със суперкомпютри, съхранение, визуализация и симулативна технология, които могат се осъществяват на суперкомпютри. С тази инфраструктура учените могат: - Да стартират мащабни, интензивни като данни, интерактивни мулти-модални симулации на мозъка до размера на пълния човешки мозък. - Да управляват огромните количества данни, използвани и добити чрез симулации и експерименти - Да управляват сложни работни потоци, включващи успоредни симулации, анализ на данни и визуализация. Компютърната база са суперкомпютри, разположени в четири големи европейски центрове за High Performance Computing (HPC): Пилотните системи JULIA и JURON са проектирани въз основа на изискванията на невронните изследвания. Те са налични от есента на 2016. JUWELS се намира в Jülich Supercomputing Centre (JSC), Forschungszentrum Jülich, Германия. JUWELS е система наследник на JUQUEEN. JUWELS ще бъде модулен суперкомпютър, подобен на JURECA. Клъстерният модул функционира от средата на юли 2018 г. и ще бъде допълнен от booster module. На същите места се изгражда инфраструктура за данни, която позволява на учените да съхраняват, обработват и споделят своите големи масиви от данни с други хора. Платформата HPAC също така предлага софтуер и инструменти, например: Симулационна технология, която ще бъде оптимизирана за бъдещи HPC архитектури ("Exascal supercomputers") Методи за визуализация и инструменти, специализирани за големи набори от данни и симулационни данни Инструментите за визуализация могат да се използват локално или чрез системите с висока надеждност в Аахен, Германия и Женева, Швейцария. https://www.manchester.ac.uk/discover/news/human-brain-supercomputer-with-1million-processors-switched-on-for-first-time/ На линка долу има по-детайлно описание на платформата "SpiNnaker" http://apt.cs.manchester.ac.uk/people/cpatterson/spinnaker_chip.pdf

Наистина звучи парадоксално: Нетфликс събира силен екип от режисьор, сценарист и актьори, идеята на сценария е блестяща и въпреки "рецептата" за добър уестърн, според авторката, не се е получил. Ще гледам 1-2 серии, за да се убедя, че е права, но съм склонен да й повярвам, много убедително се е обосновала - разтегнатото действие, липса на динамика и липса на фокус върху един централен герой, все задължителни за успех, според мен, фактори за добър уестърн. По принцип не съм голям фен на този жанр в киното, но имам любими уестърни, един от които е "Той се казваше Омбре" с Пол Нюман в главната роля. https://www.imdb.com/title/tt0061770/?ref_=ttloc_loc_tt Филмът е на режисьора Мартин Рит /"Шпионинът, който дойде от студа", също много добър негов филм!/, правен е през 1967, същата година, когато Нюман участва в главната роля на Люк Джаксън в "Хладнокръвния Люк", за която роля е номиниран за Оскар и Златен глобус. Може би затова, ролята му на осиновения от индианци Джон Ръсел в "Той се казваше Омбре" остава някак си в сянка, но двете роли - на Люк и Джон Ръсел, - според мен, са като своеобразни филмови близнаци, по простата причина, че Нюман играе самият себе си. Той е актьор с изключително силно лично присъствие и обикновено режисьорите /които по принцип са диктатори на снимачната площадка/ се приспособяват към него, а не обратното. В "Той се казваше Омбре" Нюман изгражда постепенно образа на Героя на запада, прави го ненатрапчиво, с ирония и въпреки това по такъв начин, че засенчва всички останали роли и фокусира вниманието силно върху неговата роля. Как го постига, за мен е магия, но се е получило. От този успешно изграден образ е "станал" и целият уестърн на Мартин Рит, спойката е играта на Нюман, при по-слаб актьор филмът, според мен, щеше да е блед и невзрачен, защото в него сюжетът е банален.

Уди Алън в цялото си филмово творчество е забавен и куриозен, но You Will Meet a Tall Dark Stranger /2010/ "Ще срещнеш висок тъмнокос непознат" е изцяло такъв без намек за скука и претенции за морална или философска сериозност. Този филм е направен върху един цитат от комедия на Шекспир и е шарада, пъстра въртележка от хора и съдби в неочаквани нелепи ситуации. Алън, който е бил фокусник-любител в колежа, тук демонстрира завидни способности на илюзионист - вземайки без притеснение сюжети и герои от чужди литературни и филмови източници, той ловко и весело жонглира с тях, смесва ги и ги разбърква като опитен играч колода с карти, вади жокер откъдето си иска и сам се забавлява повече от публиката, за която предполагаемо /но имам известни съмнения за това/ работи. Героите му са шантави и ексцентрични, Уди Алън напълно е пренебрегнал типичния профил на актьорите, които е наел - сър Антъни Хопкинс играе инфантилен и вдетинен старец, хлътнал по проститутка, Антонио Бандерас е предпазлив плейбой с начални признаци на стеснителност и деликатна сдържаност. Всеки един от героите започва като Някой, който впоследствие става Никой или съвсем Друг. Метафората "Висок Тъмнокос Непознат" е образ на неосъществимите копнежи, които правят от хората лунатици в един постоянен театър на сенките и илюзиите. И всичко това, през ироничния поглед на един тъжен и развеселен от глупостта помъдрял 70-годишен режисьор и сценарист. 98 минути чисто забавление.

Да чуем самият Илън Мъск, според мен първоизточникът винаги е по-надежден от интерпретаторите му. Интервюто е от 2 ноември 2018, въпросите на журналиста са с курсив, отговорите на Мъск с нормален шрифт, превел съм със съкращения, цялото интервю е на линка. https://www.recode.net/2018/11/2/18053424/elon-musk-tesla-spacex-boring-company-self-driving-cars-saudi-twitter-kara-swisher-decode-podcast - Нека поговорим за тази година. Какво се случи тази година с вас? Това беше много тежка година. Имахме производствена рампа на Модел 3, която беше изключително трудна. Изключително трудно е да оцелееш като компания за автомобили. Невероятно трудно. Хората нямат представа колко болки са изпитали всички в Тесла, включително и аз. Беше ужасно. - Говорете за това. Сигурен съм, че по време на този процес изгорих куп неврони. Да управляваш SpaceX, едновременно с Tesla е невероятно трудно ... Осъзнаваш, че се бориш с невероятно конкурентни автомобилни компании. Те правят много добри коли. Те са правили това дълго време. Те са могъщи. Мерцедес, Ауди, BMW, Lexus, можем да продължим с изброяването. Всички тези марки автомобили. И историята на автомобилните компании в Америка е ужасна. Единствените, които не са фалирали никога са Тесла и Форд. Това е. Всички останали са минали през фалит. - Можете ли да кажете, че сте изпитвали прекалено голям натиск върху себе си тази година или върху това с което се занимавате? Изглежда, че не ме чувате. Успехът на една автомобилна компания е монументално труден. Има много опити да се създаде компания за автомобили и всички те са се провалили, дори тези, които са имали силна база от клиенти, хиляди дилъри, хиляди центрове за услуги, вече са изразходвали капитала за фабриките, като GM и Chrysler, които последни фалираха в последната рецесия. Форд и Тесла оцеляха през последната рецесия. Има добър шанс Форд да не го направи и в следващата рецесия. Така че, като стартираща компания за автомобили, е много по-трудно да постигнете успех, отколкото ако сте известна, утвърдена марка. Твърде абсурдно е даже, че Тесла е още жива. Абсурд! Абсурд. - На какво го отдавате? Мъчително усилие. На всеки един от компанията, седмици от дълги работни часове за всички. От всички тук в Тесла. - Защо Мъск е толкова амбициозен? Това, което искам да постигна, ме мотивира да го правя. Това не е тривиално... – Е, другата възможност би била, Тесла да умре. Точно така.Тесла не може да умре. Tesla е изключително важна за бъдещето на устойчивия транспорт и производството на енергия. Основната цел, основното добро, което Тесла осигурява, е ускоряване на появата на устойчив транспорт и производство на енергия. - За което мисля, че повечето хора ви се възхищават за това. Успехът на Tesla е, досега, най-големият конкурентен стимул за другите производители на автомобили, за усилията, които те трябва да си наложат, за да влязат в бизнеса електрически автомобили. Те казват така. - Няма съмнение в това. Аз разговарях с някои от тях и те казаха: "Той задвижи всичко това", наистина е драматично. Нямаше да има толкова много инвестиции. Нямаше да е така. Да. Това е много важно за бъдещето на света. Това е много важно за целия живот на Земята. Това е над политическите партии, расата, вероизповеданието, религията, те нямат такова значение. Ако не решим проблемите за околната среда, всички сме прокълнати. - И ще се реши по този начин, чрез устойчив транспорт? Да. Това някак си не ми се побира в ума, всички тези бойци за социална справедливост, които се движат в дизеловите си коли. Това е скандално. - Вие правите това за себе си, защото мислите, че светът зависи ... съдбата на света. Вие да не сте герой от анимационни филми? Не, аз мисля, че електрификацията на транспорта е важна част от Tesla, що се отнася до слънчеви стационарни батерии, защото трябва да генерирате електричество по стандартен и устойчив начин със солар и след това да я съхранявате през нощта, когато слънцето залязва, в батерии и след това да използвате тази енергия от слънцето за задвижване на автомобили. Тесла прави това. Все още ще има преход към устойчива енергия, но ще отнеме много време. Историята ще оцени това очевидно, но бих казал в порядъка на 10 години, може би 20 години. - Така че, усилията ви са там? Да. Мисля, че вероятно е честно да твърдим, че Тесла е придвижила напред технологията си за устойчива енергия най-малко с пет години напред, в най-скромния вариант, а може би по-близо до 10, а след това, ако продължим да постигаме напредък, можем да предложим до 20 години. Това вече е един различен свят. - Каква е тежестта върху вас? Каква е била тежестта върху вас и вашите служители? Беше ужасно. Тази година почувствах, че остарях с пет години, честно казано. Най-лошата година от цялата ми кариера. Безумно болезнено. - Има ли друг начин да го направите? Не мислихте ли, че има друг начин да се случи това? Защо точно тази година? За тази последна година това се дължи на производствената платформа на Модел 3. Аз и другите в Тесла трябваше да поправим грешките в системата за производство на Модел 3, а имаше много от тях. Лично аз реших един куп. Джером [Гилен] реши един куп. Всеки помогна, целият отбор. Хавиер [Вердура], Франц [фон Холцхаузен], Деепак [Ахуджа], всички. Беше ... Тод [Марон] е страхотен. Имаше много хора ... Всички трябваше да дадат от себе си максимума, за да решат проблема с платформата. - Искам да влезем в детайли за Тесла конкретно и за последните резултати, които според мен са изненада. Изненадахте Уол Стрийт и някои от конкурентите си. Но когато мислите за това невероятно сложно нещо, съжалявате ли за някои от нещата, които сте направили, така че да го забавите сами? Нали разбирате, някои от вашите tweets, някои от които са самонараняващи ви. Не го ли виждате по този начин? Да, няма никакво съмнение, че имам рани, причинени от самият мен. Всъщност брат ми каза: "Виж, ако се самонараниш, не можеш ли поне да не въртиш ножа в раната след това?" - Защо правите това? Това не е умишлено. Понякога сте под много голям натиск и не спите много, под огромен натиск сте и правите грешки. - Това свърши ли? Смятате ли, че всичко свърши? Чувствате ли се по-спокойни сега? Всичко свърши. Никога повече няма да направя друга грешка. - Шегувам се... Изглеждате добре. Не изглеждате под голям натиск. Изглеждате релаксиран. Да. Нещата се връщат към трудовия график, но но онази лудост си работи под повърхността. Бях, имаше моменти, когато няколко седмици ... Не знам. Не съм преброил точно, но просто спя няколко часа, работя, спя няколко часа, и така по седем дни в седмицата. Някои от тези дни трябва да са били 120 часа работа седмично, това е ужасно. Няма да издържите дълго, ако работите по 120 часа седмично. Сега ние работим само по 80 или 90 часа седмично. Това е доста управляемо. - Последното тримесечие е страхотно за вас? Какви са перспективите ви с Модел 3, а и въобще? Мисля, че в Tesla се справяме доста добре сега. Тесла не гледа вече смъртта в очите. Мисля, че сме в доста добра позиция. Не искаме да бъдем самодоволни, но това не е ... До края на септември ние наистина се сблъсквахме с: "Трябва да решим това или да умрем", постоянно. Чувствам се така, сякаш вече не сме в полезрението на смъртта. - Какво, да не би сега смъртта да е на съседната седалка? Е, никога не искаш да се задоволяваш, така че все още трябва да работим усилено, но мисля, че сме преодолели хребета. Ние със сигурност сме преодолели хребета в производството на Модел 3. За нас, производството на 5 000 автомобила за една седмица от Модел 3 не е кой знае какво. Това е нормално. Сега се занимаваме с повишаване до 6000, а след това и 7 000 Модел 3 на седмица, като същевременно запазваме разходите под контрол. Вероятно бихме могли да направим 6000 или повече, може би 6 500 Модел 3s на седмица точно сега, но ще трябва да стресираме хората и хвърлим много извънреден труд. - Говорете за новата функция за навигация.Управление с навигация? Точно така.Мисля, че това е една от първите важни стъпки към пълното самоуправление. Можете да въведете адрес, и щом излезе на магистралата, колата сама ще променя лентите. Тя автоматично ще премине от една магистрала към друга и автоматично ще избере най-оптималния път, платно и маршрут при задръствания. Това е доста диво. Основно е интегрирането на навигацията с възможностите на автопилота. Ето защо го наричаме "Навигация на автопилот" или "Драйв по Навигация". - Какви са предизвикателствата, с които се сблъсквате с тези технологии сега, от ваша гледна точка? Е, основното предизвикателство е подобряването на невронната мрежа, за да можем да разпознаем всички видове обекти от всичките осем камери. Има осем камери: Три предни, две на всяка страна и една задна. Голямото предизвикателство е решаването на широк спектър от ъгли. Сега ние интегрираме знаци за спиране, светофари, остри завои в дясно или фини бордюри и такива неща. - Ами регулациите? Регулаторната среда в момента? Защото това ще бъде част самоуправлението, или пък ще се изгради инфраструктура, която ще има сензори в пътища или такива неща? Как виждате това, или просто не мислите за това? Автомобилът трябва да кара по-добре, отколкото човек, който използва същите решения като водач. Очите са само камери. Всички същества на Земята се движат с камери. Орелът може да види риба от далеч и да вземе предвид индекса на пречупване на водата, да се потопи и да вземе рибата от далеч. Няма съмнение, че невронните мрежи разпознаващи изображения във взаимодействие с камерите, могат да бъдет свръхчовешки ефективни при шофиране само с камери. - Как оценявате конкурентите? Аз наистина не мисля толкова много за конкурентите. Просто казвам как да правим колите си колкото е възможно по-добре. Как да се уверим, че сме с най-добрите таланти по инженерство и производство в света? Това е нещо като старата поговорка ... Ако започнеш да гледаш другите бегачи, не е добре, нали знаете. Ако започнете да го правите , можете да загубите състезания заради това. Самоуправление, може би Google, Waymo? Не мисля, че някой е близо до Тесла по отношение на постигането на общо решение за работа по целия проблем. Защото в тази област наистина трябва да имате генерално решение. И доколкото ми е известно, никой няма добро общо решение ... и мисля, че никой няма вероятност да постигне общо решение за самоуправление преди Тесла. - Нито една от компаниите за автомобили? Не.

Тук можем да настъпим мотиката и да ни удари по челото, защото в България зорлем създаваме социална каста от ромите, докато индийското правителство прави всичко по силите му да заличи сегрегираните касти, които са му наследство, споменах за квоти в университетите и държавните служби, но има много по-широко разгърната програма.

Източника за тази карта: Census of India 2011, Primary Census Abstract PPT, Scheduled castes and scheduled tribes, Office of the Registrar General & Census Commissioner, Government of India (28 October 2013).

В Индия има официално признато от държавата кастово разделение, което по време на британското управление е било много изострено и подчертано от британските власти, но е съществувало от дълбока древност: The Indian government officially recognises historically discriminated communities of India such as the Untouchables under the designation of Scheduled Castes and Scheduled Tribes, and certain economically backward Shudra castes as Other Backward Class.[204][need quotation to verify] The Scheduled Castes are sometimes referred to as Dalit in contemporary literature. In 2001, Dalits comprised 16.2 percent of India's total population.[219] https://en.wikipedia.org/wiki/Dalit Dalits се превежда като "недосегаемите" в смисъл, че тези хора са толкова нисши, че не трябва да бъдат докосвани и да живеят сегрегирано, а единствената работа, която могат да вършат е най-мръсната и черна работа. Индийското правителство е направило карта на дискриминирани касти /не само "недосегаемите"/ и е отворило специални привилегии за работа и образование за тези групи: Scheduled Castes distribution map in India by state and union territory according to the 2011 Census of India.[14]Punjab had the highest proportion of its population as SC (around 32 per cent), while India's island territories and two northeastern states had approximately zero. Според мен, доколко ромите по света са свързани с произход от Индия и ако това е така, доколко тези хора са принадлежали към дискриминираните касти е въпрос на много голямо изследване/ия, които тук едва ли можем да осветлим.

Прогнозите за потенциала на Индия да играе роля на глобална сила след няколко десетилетия, според мен, са направени като футуристичната статистика, поради обстоятелството, че статистиците си служат с числата като константни стойности във времето „сега”, без да вземат под внимание много важни фактори в развитие. Тези прогнози са базирани на растеж през последните 16 години, като се взема априори за даденост, че през следващите 30 ще се запази същия темп на растеж на БВП от близо 8 % годишно. На второ място се преекспонират възможностите за демографски бум в Индия и не се отчита фактът, че през следващите 20 години нарастването на населението ще достигне своя връх, след което ще започне цикъл на застаряване и плато в раждаемостта, както сега става в Китай. Ако погледнем успоредно нарастване на население и растеж на БВП в номинална стойност, ще видим, че „големият скок” в растежа на БВП е между 2002-2018, за което време има над 500 % ръст, като демографски Индия е увеличила населението си около 2 пъти между 1960-2002, тоест за 40 години и с още 200 млн. тоест с 20 % през следващите 16 години. Индия в момента е 3-та по големина национална икономика по обем на БВП, но по покупателна стойност, която е около 4 пъти по-голяма от номиналната. Ако погледнем показател БВП на човек по покупателна стойност, графиката на растеж не е толкова стръмно летяща нагоре, колкото нарастването на целия БВП: тя вече е наполовина на растежа на целия БВП или около 250 %. Покупателна стойност 4 пъти по-голяма от номиналната е огромна разлика и едва ли би могла да се запази с хоризонт от 30 години при условия на отворена глобална икономика и пазар. Това е графика на растежа на БВП на човек от населението, който при целия си бърз темп, не достига дори до 30 % от този на Китай /и на България/, те, индийците, даже не би трябвало да се тревожат за капана на средните доходи, защото са на светлинни години от тяхното доближаване. Индия има прекалено тежък вътрешен дълг, дължащ се на дефицит в бюджета, което е хронично явление и трупа инфлация: Public debt: 70.2% of GDP (2017 est.) 68.9% of GDP (2016 est.) Current account balance: -$51.21 billion (2017 est.) -$15.3 billion (2016 est.) Структурата на индийската икономика, в сравнение с тази на САЩ, ЕС и дори на Китай, е на аграрна страна, още не преминала през етап на индустриализация, първия етап на модернизация: Labor force - by occupation: agriculture: 47% industry: 22% services: 31% (FY 2014 est.) При високи персонални, осигурителни и корпоративни данъци, които отиват около 40 %, държавата успява да събере в бюджета едва Taxes and other revenues: 9.4% of GDP (2017 est.) country comparison to the world: 214 В ЕС и Китай този процент надминава 50 %, което за мен означава, че голяма част от най-бедното селско население въобще не е данъчно обложено, но това стеснява възможностите на държавата да провежда социална политика и да изпълнява ролята си на обществен регулатор, оттук идва и хроничния дефицит в държавния бюджет и трупането на дълг. Външнотърговския баланс на Индия е силно отрицателен, при това тя е от страните изнасящи суровини и внасящи високотехнологични стоки: Exports: $299.3 billion (2017 est.) $268.6 billion (2016 est.) country comparison to the world: 21 Exports - commodities: petroleum products, precious stones, vehicles, machinery, iron and steel, chemicals, pharmaceutical products, cereals, apparel Exports - partners: US 15.6%, UAE 10.2%, Hong Kong 4.9%, China 4.3% (2017) Imports: $426.8 billion (2017 est.) $376.1 billion (2016 est.) country comparison to the world: 13 Imports - commodities: crude oil, precious stones, machinery, chemicals, fertilizer, plastics, iron and steel Imports - partners: China 16.3%, US 5.5%, UAE 5.2%, Saudi Arabia 4.8%, Switzerland 4.7% (2017) Над 120 млрд. отрицателен баланс във външната търговия, което е близо 5 % от целия БВП, веднага свежда 8 % растеж до 3 %, това са много тежки цифри. Най-големият вносител е Китай, най-големият партньор за износ САЩ. Неравенството е много голямо, такъв е процентът на бедност. Обобщено, според мен, прогнозите за неудържим растеж на икономиката на Индия през следващите 30 години са силно преувеличени и нереални, ако се вземат предвид всички огромни проблеми пред нея, част от които посочих. Една статия от донякъде скептичен индийски автор, по повод на големите очаквания на западни институции за растежа и ролята на Индия до 2050, също хвърля допълнително светлина върху изнесените факти и числа: With $85 trillion, how India can become world's largest economy Nov 12, 2011, 10.21 AM IST The writer Minhaz Merchant is the Chairman, Merchant Media Ltd Според проучване на американската банкова група Citi, Индия ще бъде най-голямата икономика в света след 39 години. Индийският БВП през 2050 г., измерен чрез паритета на покупателната способност (PPP), ще бъде 85,97 трлн. долара. Китай, на второ място, ще има БВП от 80,02 трлн. долара и САЩ 39,07 трлн. щ.д. (виж графиката долу). С прогнозирано население през 2050 г. от 1,63 милиарда, Индия ще има доход на глава от населението от над 53 000 долара - в обхвата на най-богатите държави днес като Швейцария и Норвегия. Звучи ли ви твърде добре, за да е истина? Разбира се, че е така. На хартия - математически - индийската бедност трябва да изчезне до 2050 г. Причината за това да не бъде факт е, че огромното неравенство в доходите ще продължи да расте, освен ако не приложим бързо икономическите реформи от второ поколение, които дават реални ползи за най-бедното население на Индия. Проучването на Citi разчита в голяма степен на двата дивидента на Индия - демографския и демократичния. Демографският дивидент ще гарантира, че Индия има най-голям брой хора в трудоспособна възраст в света (над 800 милиона) между 2015 и 2035 г., преди да започне да се понижава, когато нашето население ще достигне плато от малко над 1,60 милиарда и ще започне да задтарява). Раждаемостта на все по-образованите градски и селски индийски жени ще се понижи от днешните 2,6 до 1,7, което е равновесието на раждаемостта и смъртността в средностатистическа страна за света като цяло. Голям брой индийци в трудоспособна възраст между 18 и 60 години, обаче, ще бъдат по-малко от оптимално продуктивни, ако останат слабо образовани и поради това са безработни. За да спечелим от нашето 20-годишно демографско предимство в сравнение с другите, образователната реформа трябва ясно да отиде на приоритетно място в дневния ред на правителството. Изследователите са прави, когато казват, че стандартът на висшето образование е паднал. Твърде много са обучаващите се да бъдат изпълнители, а не творчески мислители. Реформата в образованието трябва да започне с държавните начални училища. Шокиращо, в някои села в началните училища няма учители, ученици и има само по един празен навес, който служи като класна стая. Правителството харчи всяка година за образование по-малко, отколкото разходите за субсидирането на аграрните производители с торове. Вторият дивидент, върху който Citi банк прогнозира ръста на Индия в класацията на БВП през 2050 г. - особено в сравнение с Китай - е демокрацията. Авторитарното правителство на Китай, аргументират се от банката, може да осигури ръст от 10% на БВП, да изгради магистрали и да създаде блестяща инфраструктура.Но под небостъргачите и маглев влаковете на Шанхай се крие социално напрежение. С нарастването на доходите на глава от населението в Китай, неговите 1,34 милиарда души все повече ще желаят истинска свобода: свободна преса, отворен интернет и, най-важното, демокрация. Ако китайското правителство не може да се справи с това, не е изключено да има десетилетие на "китайската пролет". Това може да потопи Китай в години на несигурност. През цялата човешка история, когато страните стават по-богати, те стават и по-свободни. Дали Китай ще се окаже изключение? Малко вероятно. По този начин демокрацията на Индия е нож с две остриета. Нашето шумно и размирно, но все пак отворено общество обикновено прави две стъпки напред икономически и след това една стъпка назад. Икономическите реформи от второ поколение бяха залегнали в UPA-I /The United Progressive Alliance (UPA) is a coalition of centre-left political parties in India formed after the 2004 general election/, но бяха торпилирани в UPA-II, поради тъпата опозиция в рамките на самата коалиция UPA. Време е да управляващите сами да си свалят идеологическите окови. Трябва да позволим преките чуждестранни инвестиции в търговията на дребно, да въведем хибридни селскостопански технологии, за да удвоим добивите на реколтата в рамките на едно десетилетие, да модернизираме инфраструктурата, да направим придобиването на земя по-справедливо за земеделските стопани, да подобрим здравеопазването, да позволим законодателството да разгърне предприемаческата енергия на малките и средни предприятия - гръбнакът на икономиката - и най-важното, да се въведе строга, ефективна регулация за почистване на бизнес практиките от корупция. Индия се превърна в третата по големина в света икономика през 2011 г., главно защото брутния вътрешен продукт на Япония се сви с около 2% до 4.42 трлн. долара след опустошителното земетресение и цунамито. Но ако нарастващият БВП не се превърне в жестока ирония за 445-те милиона все още отчаяно бедни хора в Индия, правителството трябва да започне втория етап на икономическа либерализация, без да губи повече време. Горе вдясно на нашата схема има пирамидална форма, разделена на три секции. Тя отразява сегашната структура на доходите на домакинствата в Индия: голяма база от бедни и сравнително бедни от над 860 милиона, тесен междинен участък от средната класа - около 280 милиона, и малък връх на относително богатите от 70 милиона. Графиката вдясно е с форма на диамант и отразява нещата, както биха могли евентуално да изглеждат през 2050 г., ако политическите и икономическите реформи имат желания ефект. Долната секция обхваща около 330 милиона от бедни и относително бедните (от 860 милиона днес), горната част се състои от богатите, около 300 милиона, от 70 милиона днес, а междинната изпъкналост обхваща разширената средна класа до близо един милиард, от 280 милиона днес. Това е бъдещето.Трябва да положим основата му днес. https://economictimes.indiatimes.com/opinion/et-commentary/with-85-trillion-how-india-can-become-worlds-largest-economy/articleshow/10699821.cms

Съгласен съм с това уточнение: "светът какъвто е." Цитирам от текста на Амитав Ахрая: "Мултиплексният свят няма да бъде свободен от безредици, но не е непременно обречен да бъде това, което Ян Бремер и Нуриел Рубини наричат "Г-нула свят" - "в който никоя държава или блок от държави няма политически и икономически лост - или волята - да провеждат истински международен дневен ред " - просто заради липсата на доминиращата водеща роля на САЩ. Споделянето на лидерство между западните сили и възникващите сили е по-постижимо от (твърдото) разделяне на власт. Светът, който е по-малко зависим от лидерството на САЩ - но без пълно отстъпление на САЩ в изолационизъм, все някак ще намери начини да си сътрудничи...Мултиплексният свят е свят на "Г-Плюс", включващ установени и възникващи сили, глобални и регионални институции и актьори, държави, социални движения, корпорации, частни фондации и различни видове партньорства между тях." Според мен, тази визия за бъдещо управление без твърдо разделяне на власт, с по-малка тежест на лидерство от страна на САЩ, но без оттегляне на САЩ в изолационизъм, хармонира с голямата стратегия на "въздържане" и гъвкаво "офшорно реагиране" на САЩ, която по мое мнение сега се формира като практика и тества; пак според мен, в контекста на цитирания текст реалност е и ще бъде многополюсния свят /"никоя държава или блок от държави"/, приемам че "мултиплексният подход "Г-Плюс" на Амитав Ахрая, според него, е механизъм за решаване на проблеми в един иначе /без такъв механизъм/ рискуващ да блокира и се конфронтира от такива проблеми многополюсен свят. Моите резерви са по отношение на актьорите във формата "Г-Плюс", по-точно към демократичната легитимност на някои от тях, както и от възможността те да бъдат купени, а именно: установени и възникващи сили, глобални и регионални институции и актьори, държави, социални движения, корпорации, частни фондации и различни видове партньорства между тях." Това, което Чомски и автори като него наричат "фасадна демокрация".

+ По повод на това, за мен показателна е кандидатурата на Фридрих Мерц за председател на ХДС като евентуален наследник на Меркел и от кой е предложена тази кандидатура: He has described himself as socially conservative and economically liberal, and is seen as a representative of the conservative and pro-business wings of the CDU.[3] He has been chairman of the Atlantik-Brücke association which promotes German-American understanding and Atlanticism, and is a staunch supporter of the European Union and NATO. In 2018 he described himself as "a truly convinced European, a convinced transatlanticist" and said that "I stand for a cosmopolitan Germany whose roots lie in Christian ethics and the European Enlightenment and whose most important political allies are the democracies of the West. I gladly use this expression again: The democracies of the West."[23][4 https://en.wikipedia.org/wiki/Friedrich_Merz Между другото, впечатляваща е неговата професионална кариера в частния сектор, където една от позициите му е BlackRock Germany, Chairman of the Supervisory Board (since 2016) Кои са BlackRock бях писал в друга тема.

Съгласен съм за тезата на индийския автор, според мен, в нея има известна двойнственост, два пласта. В една част, където констатира края на либералната хегемония на САЩ, той е повече индиец, когато предлага нов "мултиплексов подход", което при него се свежда до Г+, вместо до Г-0 при вземането на решения той не дава конкретен механизъм, по който това ще се случва; нещо повече, на мястото на либералната демокрация с нейните изградени институции, той предлага включването на нови играчи, като корпоративния бизнес, неправителствени организации и други несистемни формирования, но това на практика поставя под съмнение целия западен модел на изборни власти в трите им форми - законодателна, изпълнителна и съдебна. На практика това би означавало недемократично решаване на световните проблеми, защото примерно корпоративните елити не са избрани от хората, нито пък са такива неправителствените организации. Ерго, тук авторът говори от името на плутокрацията. По-интересна и конкретна за мен е визията на китайския автор, който е изразител на официалната китайска политико-икономическа доктрина. Ако се абстрахирам от интересното и необичайно изложение и се извади ядрото в неговата статия, нещата за мен изглеждат така: Трите кита, върху които се крепи евентуална бъдеща външнополитическа доктрина на Китай са 1. Светът на ‘Tianxia’ и трибутарната система /нео-конфуцианство/ 2. Модернизация и китайските революции /комунистическата визия на Мао/ 3. Реформисткото мислене и интеграцията в международната система /адаптация на китайската позиция със западните норми/ Самият автор генерализира, че основият проблем такава теория /концепция, доктрина/ да заработи е номер 3, адаптацията: "Аз твърдя, че най-вероятният основен проблем е връзката между Китай и международната общност" Затова, според мен, модерната глобална стратегия на Китай днес изглежда приблизително така: Китай има визия за глобализация, диаметрално различна от англо-американската /западната/: това е осмоза /Осмозата представлява спонтанно преминаване на молекули на разтворител (например вода) през полу-пропусклива преграда от страната с по-ниска концентрация към страната с по-висока концентрация на разтвора, което постепенно води до изравняване на концентрация от двете страни на преградата/ на базата на три основни принципа: конфуцианство, комунизъм и либерализъм.

Филм във филм за киното и живота „Пурпурната роза на Кайро” /1985/ на Уди Алън /режисьор и сценарист/ е и един от трите най-ценени от него собствени филми в този ред: Match Point (2005), The Purple Rose of Cairo (1985) и Stardust Memories (1980). Филмът би могъл да мине за сладникава мелодраматична история, ако не е неговият суров край: Пепеляшка не става Принцеса, а се връща към грозния си живот със съпруга-грубиян Монк. Действието се развива в разгара на Голямата Депресия, по време на която бедната Сесилия /Мия Фароу/, изхвърлена от работата си като сервитьорка, намира утеха в романтичното черно-бяло кино на 20-те. При една от многобройните прожекции на любимия й филм „Пурпурната роза на Кайро” от черно-белия екран излиза красивият и романтичен герой-авантюрист, нейният Принц, Том Бакстър, мистър Съвършенство и неин Кумир, който и се обяснява в любов и й предлага живот в неговия приказен свят от другата страна на екрана. В крайна сметка се налага холивудските босове да извикат спешно актьора, който играе ролята на Принца, за да си прибере Героя обратно в света на киното. Устройвайки нещо като рицарски турнир на своя екранен образ, актьорът го побеждава в битката за сърцето на Сесилия, отчаяният Том се връща в царството на сенките, а Актьорът си отива доволен в Холивуд, за да продължи кариерата си; Сесилия отново е там, където е била в началото на приказката – самотна и без работа с единственната останала й възможност да се върне да живее в мизерния си дом, който дели с грубияна Монк. Алън казва за работата си върху този свой филм 15 години по-късно: „Един ден се заключих сам в стаята и не излязох оттам, докато не написах сценария. Не знаех как ще свърши всичко това, нямах ясен план, през главата ми прелитаха различни идеи и възможности, докато накрая сложих точката на последното изречение и осъзнах, че съм направил истински филм за истинския живот. Останалото беше въпрос на филмопроизводство.” Критиката е възхитена от филма, както и зрителите, той е окичен с много престижни награди, но трудно би могъл да се определи като касов филм. След първата предпремиера, преди да бъде пуснат за публични прожекции, продуцентите предлагат на Алън да промени тъжния край и да го направи хепиенд, като настояват, че това ще донесе огромни приходи. Алън им отговаря с аргумента, че точно този край го е мотивирал да напише сценария.

Защо няма китайска теория на международните отношения? Yaqing Qin QIN Yaqing is President and Professor of China Foreign Affairs University (CFAU) and Chancellor of China Diplomatic Academy, Executive Vice-president of China National Association for International Studies (CNAIS) and editor-in-chief of Foreign Affairs Review, the academic journal of CFAU and CNAIS. He was on the resource team for the UN High Panel for Challenges, Threats and Changes (2003-04) and worked as Special Assistant to the Chinese Eminent Person, China-ASEAN Eminent Persons Group. https://academic.oup.com/irap/article-abstract/7/3/313/751459 https://www.prio.org/People/Person/?x=10961 Има много дискусии за това как да се развие IR теорията в Китай (Wang 2001, Johnston 2003). Китай е земя с дълги интелектуални традиции, а фактът, че Китай досега не е имал голяма теория на IR, е очевиден и озадачаващ (Zi 1998: 12–13). И така - защо няма IRT, създадена от Китай? В това отношение са очевидни три фактора: - липсата на "понятие за интернационалност"; - доминирането на дискурса на IRT на Запада; - липсата на теоретично твърдо ядро. Аз ще ги обсъдя по този ред. Липсата на понятие "интернационалност" В традиционния китайски ум не е съществувало нищо подобно на понятието "интернационален", защото не е съществувала структура, в която едно его стои срещу друго. Светът или държавата в китайската култура не е ясно дефиниран субект с крайна граница. Китайският свят се отнася до всичко под небето и на земята. Имало е усещане за пространство, защото е имало център и градиращо дистанцираща се периферия; имало е чувство за време, защото поколения китайци мислено и практически са виждали един безкраен континиум, в който историята на миналото и бъдещето се се дистанцирали градиращо от настоящето напред и назад (Hall and Ames 2005: 11-13). Ако застанете на върха на хълма в Императорската градина зад Забранения град, ще видите квадратна форма на сгради, заобиколени от по-голям квадрат, заобиколен от още по-голям квадрат и т.н. Това е китайското разбиране за света, което е безкрайни пространство и време, а в техния център е Императорския дворец. Това е било едно цяло, в което не съществуват противопоставени полюси. По този начин е имало само едно единствено его, едно самотно его без противоположно алтер. Този светоглед на традиционния китайски ум е практикуван в трибутарната система /tributary system/, която е била центрирана и управлявана от китайския император от 221 г.пр.н.е. до началото на 1800 г. Държавите са като хора. Китайците традиционно гледат на отношенията между държавите като на отношенията между хората. В този смисъл на държави, като едно общество на индивиди, дълго време е било концепция в китайския ум. В тази неравноправна, квази-интернационална система, наречена трибутарна система, Китай е бил доминиращата власт, поддържаща стабилност и предоставяйки институционализирани механизми за взаимодействие между държавите в района на онова, което в днешно време е Източна Азия. Трибутарната система не е интернационална система в нейния истински смисъл. Тя е моделирана по системата на китайската династия Джоу (1046 г.пр.н.е. - 771 г.пр.н.е.), система на император-принц, при която императорът владее земята и има власт над князете, управляващи в съответните им феоди в страната. Без идея и институция за суверенитет, китайският императорски двор е бил центърът и е властвал над околните държави като зависими от него. Трибутарната система не е била система от равни членове, но е продължила да функционира без много промени около 2000 години. Китай, като най-мощната държава и най-развитата цивилизация в региона, е изиграл огромна роля в поддържането на мира и търговията, осигуряването на обществени блага и управлението на системата. Трибутарната търговска система е осигурявала много повече облаги от Китай към трибутарните държави, а не обратното. Китай също е играел ролята на балансиращ инструмент, намесвайки се, когато се случи нахлуване на една държава срещу друга (Fairbank 1968; Fairbank и Reischauer 1989). Разширеното "Аз", макар и със същия онтологичен статус както в природата, не е било същото като социалния статус. Разстоянието от центъра е правело разликата в социалния статус. Тази разлика в статута представлява принципът на реда на трибутарната система. Същността на трибутарната система е била радиалното излъчване на "егото". Китай като "Аз" в центъра, докато другите трибутарни държави в периферията отдават лепта на центъра. Това е система, в която няма разлика между "его" и "алтер". Онтологичният статус на звената на системата е същевревенно онтологичното състояние на центъра. Тази система е оформена въз основа на конфуцианската представа за "държавата", която от своя страна е моделирана върху конфуцианската концепция за "Семейство". По този начин държавата е разширено семейство. Когато Джон Феърбанк казва, че трибутарната система не е междудържавна система, а световна система, той се докосва до ключов въпрос за тази централизирана в Китай система: не съществуват равнопоставени, макар и само де юре, отделни части позиционирани в нея. Това не е била "интернационална" система, защото не е имало правна равнопоставеност между звената. Трибутарната система е представлявала просто разширена система на китайската вътрешна система и двете всъщност са били едно неделимо цяло за традиционните китайски умове. По този начин трибуталната система, пространствено и концептуално, е като концентрични квадрати, различаващи се само по разстоянието от центъра и без разлика в онтологията. Периферията е била радиацията на центъра и следователно дуалистичното позициониране между егото и алтера изобщо не е съществувало. В такава система няма място за "интернационалност" и поради това традиционно китайците нямат никакво съзнание за "интернационалност" или свързаните с него понятия, като суверенитет и териториална цялост. Тъй като са нямали реална представа за "интернационален", било е естествено, че няма нужда да се развива теория за международните отношения. Когато била открита за китайци първата професура в английския колеж Aberystwyth веднага след Първата световна война, китайските учени все още вярвали, че "Половината от Лун Ю /трактат на Конфуций/ е достатъчен, за да се управлява целия свят". Доминирането на дискурса на Западния IRT в китайски контекст Китай има богати интелектуални традиции, които биха могли да осигурят източници за IRT /теория за международни отношения/. Неуспехът на модернизацията, когато Китай среща Запада в края на деветнадесети век, пречупва генеалогията на интелектуалната култура (Zhu 1984; Fairbank 1942). Невероятната сила на Запада, внезапнато осъзнаване от страна на китайците за тяхната изостаналост и променените идеи за тяхната страна, техните традиции и самите китайци, събрани заедно, причиняват огромна катастрофа и зори обръщат обратно тенденцията в китайската интелектуална история. Следователно, разпадането на трибутарната система е всъщност разпадането на китайската културна традиция. Последствията от Опиумната война обаче бяха много по-големи и по-дълбоки от поражението на бойните полета. Когато китайците биват победени в средата на 19-ти век, те отдават това на своята технологична изостаналост: западняците са използвали огнестрелни оръжия, докато китайците имали само копия и ножове. В резултат на това убеждение, движението за позападняване се инициира главно от високопоставени китайски служители с цел подобряване на китайските военни технологии. Те започват да настояват, че китайското обучение ще остане същност и основа, а западното обучение ще се надгражда върху него единствено практическо приложение. До края на 19-ти век обаче те започнаха да усещат, че не само техните технологии са изостанали, но китайската система на управление е погрешна. Държавници и учени изследват системата и стигат до заключението, че тя като цяло е проблематична. Реформата от 1898 г., започната от Kang Youwei и Liang Qichao и революцията през 1911 г., водена от Сун Ятсен, търсят промяна в политическата система и нейните институции. Реформаторското движение, започнало като критично изследване на политическата и икономическата система, вече преминава от чисто технологично ниво към институционално ниво. Това продължило до Движението 4 май 1919 г. (Li 2003: 309–38). Движението 4-ти май демонстрира най-голямата саморефлексия на китайците, защото те започват не само да поставят под съмнение китайската технология и китайските политически и икономически системи, но и китайската култура с нейното формиращо я ядро, конфуцианството. В категорична опозиция се очертават два големи лагера. Единият става школата за следване на традиционния китайски път, представлявано от съвременните нео-конфуцианци. Те защитават духа на конфуцианството и се опитват да го трансформират, за да го плиложат в модерен контекст. Те отстояват твърдо тезата, че конфуцианството е познанието за култивиране на моралния характер и развитие на темперамента, което го прави най-доброто средство за управление на обществото. Другият противостоящ им лагер е Школата настояваща за усвояване на западния интелектуален и управленски опит. Те вярват, че основният проблем на неуспешната модернизация в Китай е китайската култура: изостаналостта, консервативната природа и пренебрегването на науките. Те се застъпваха за "коренно западнизиране", вярват, че конфуцианството е убийствената доктрина и издигат лозунга "Долу конфуцианството!" Сблъсъкът на тези две интелектуални школи в Китай по този начин отразява конфронтацията на двете култури. Китайските марксисти в ранните години до известна степен са последователи на втората школа (Ge 2001, Li 2003, Zhang 2005). Традиционалистката китайска школа разглежда изучаването на китайската мисъл като своя крайна цел и западното знание и методология като средство за усъвършенстване на тази цел, докато школата на западниците се стреми точно към обратното. Въпреки че не съществува официална декларация за това кой в крайна сметка е спечелил тази битка, все пак е ясно, че школата за възприемане на западната интелектуална традиция се превръща в господстващ дискурс в Китай. Това става победа на идеите на Просвещението и на Нютоновата култура. В този смисъл Китай започва процес на модернизация, като се ангажира в международни взаимодействия и чрез форсирано преподаване на западни идеи от западни преподаватели по време на Вестфалската система в Европа. Сред идеите, които китайците научават, са концепциите за международна независимост и суверенитет. Паралелните събития - разпадането на трибутарната система и големите дебати сред китайските интелектуалци - оставят китайците с две противоположни традиции: конфуцианската и западната. Изглежда, че тогава конфуцианството започва да се възприема като символ на консерватизъм и изостаналост, а единственият признат учител става Западът. Китайците се изправят пред едно голямо прекъсване на интелектуалната им култура, в исторически момент, когато Западът среща Изтока. Тъй като китайската култура с конфуцианството като нейно ядро е конфронтирана и разгромена в началото на ХХ век, моралната система закодирана в нея, също се разпада. Това кара китайците да започнат да рефлектират своята собствена култура вече от външна гледна точка. В този контекст, независимо от това колко теоретизирате, ядрото на китайската хуманитарна наука е западно. Следователно, не може да се формира отделна китайска школа по теория на международните отношения, както и подобна теоретична школа за всяка друга социална теория. Тази ситуация продължава до настоящия момент. В продължение на 30 години от 1949 до 1979 г. имаше частично прекъсване, дължащо се на анти-западната нагласа на Мао. От 1979 г. насам, особено когато китайският институт по международни отношения започна да функционира като образователна институция и се опита да се обособи като независима дисциплина, процесът бе възобновен и усвояването на знания от Запада се превърна в основен двигател на китайската общност занимаваща се с международни отношения. Липса на теоретично твърдо ядро Социалната теория трябва да има твърдо ядро. В процеса на формиране на китайската теория за международни отношения липсва само този елемент. Всяка завършена теория има отделна твърда сърцевина и по-гъвкав защитен колан, за да се гарантира, че твърдото ядро не е увредено и ерозирано (Lakatos1978: 6).Това твърдо ядро идентифицира теорията. След като се формира ново твърдо ядро, се ражда нова теория. Въпреки че Лакатос не обсъжда формирането на това твърдо ядро, той обяснява, че формирането на изследователска програма започва от първоначалния "модел", който постепенно нараства със старателни усилия в изследователска програма. Този процес е подобен на това, което се нарича "нуклеизация", образуването на ядрото или твърдото ядро на теорията. Ако този аргумент е валиден, трябва да зададем един решаващ въпрос за всяка конкретна теория: Каква е нейната твърда сърцевина? В естествената наука е по-лесно да се отговори. Принципът на гравитацията, например, представлява твърдото ядро на Нютоновата теория. Това е описанието на причинно-следствена връзка, която обяснява факта, че една ябълка пада на земята, вместо да лети до небето. В социалните изследвания обаче това е много по-сложно, тъй като има за цел не само да намери закономерности и причинно-следствени връзки, но и да разбере значения в социален контекст. Затова твърдя, че ядрото на една социална теория съдържа два компонента: физически /материални и метафизични / идейни. Първите, подобно на изследователска рамка от първи ред, е свързана с материалния свят, а вторите, като вторична рамка, са свързани със спекулативния свят. Според тази концептуализация физическият компонент на твърдото ядро води до основни предположения и хипотези на теория за материалния свят, докато метафизичния компонент произвежда на онтологическа есентивност (и следователно епистемологическите и методологични производни) на теорията (Wendt 1999: 4-5). Въпреки, че хипотезите, разработени от физическата част на твърдото ядро се основават на емпирични опит в определен момент от време и пространство и при спазване на емпиричната проверка за фалсифицируемост, идеите, които извират от метафизичния компонент не са обект на такава емпирична проверка. По дефиниция те са спекулативни идеи, които не идват от реалността (макар че те са свързани с реалността и могат да създадат реалност). Този компонент се формира от години в културния контекст на хората от народа: тяхната история, интелектуалната им традиция, възгледите им за света, тяхната универсална визия и начин на живот и на мислене - с една дума, тяхната култура. Двата компонента са взаимосвързани и интерактивни. Когато възникне проблем в реалния свят, физическият компонент се активира и представлява този проблем, който се нуждае от интерпретации или решения. След това, тъй като проблемът е представен като такъв, той преминава през метафизическия компонент, за да намери отговора, как да разбере, интерпретира и решава този проблем. Когато двата компонента са добре координирани и изпълняват допълващи се функции, се появява успешна теория. Когато кажем за една теория че е различна или оригинална, имаме предвид, че или теоретичният въпрос е представен от физическия компонент по различен начин, или разбирането се предлага от метафизическия компонент по различен начин. Последното е особено важно, защото дефинира определена социална теория. Научната дискусия в Западната теория за международни отношения често пренебрегва този метафизичен компонент на ядрото на теорията. Може би това е така, защото те /западните учени/ го приемат за даденост или защото имат подобна подсъзнателна нагласа, която по презумция може да се върне към древногръцката философия, Ренесанса и особено Просвещението. Уилям А. Калахан сравнява американската теория за международни отношения, Английската школа и IR теорията за международни отношения с китайски характеристики. Той твърди, че всяка теория с национална идентичност трябва да има своя голяма идея: за американската теория такава идея е демократичен мир; за Английската школатова е интернационална общност; а за китайската IR теория, Datong (универсална голяма хармония). Голямата идея квалифицира голямата теория (Калахан 2002: 6). Това, което Калахан не пита, е защо те - американците, британците и китайците - имат различни големи идеи. За мен тази голяма идея не е напълно извлечена от реалността в момента. Настоящият проблем е възприет чрез конкретна културна и традиционна леща и е мислен чрез конкретна репрезентационна система. Това е работата на метафизическия компонент върху реакцията на физическия компонент на международната анархия. Голямата идея често е свързана с голям проблем. Аз твърдя, че всяка теория трябва да има различен проблем, който се развива в твърдо ядро и прави теорията жива и уникална(Qin 2005). Основните IR теории в САЩ имат едно общо нещо - как да решат големия проблем как САЩ да запазят ролята си като хегемон в международната система след Втората световна война или хегемонистичното й управление (Gilpin 1980; Organski and Kugler 1980; Krasner 1983; Keohane 1984). Независимо дали става дума за ударението върху твърдата сила или меката сила (Mearsheimer 2001; Nye 2002, 2004) и независимо дали това е поддържането на позицията на властта на хегемона или на хегемонно доминирана от тях система като цяло, големият проблем, пред който САЩ се сблъскват в следвоенната ера, е ядрото на всички тези теории. По този начин една голяма идея се основава на големия проблем на един международен актьор, като национална държава. Въпреки това в статията на Калахан и в моята собствена фокусът е върху производните на физическия компонент на твърдото ядро. Проблемът е специфичен, релевантен, видим и присъстващ. Проблемът занимава както теоретиците, така и прагматиците политици. Необходими са решения. Както казва Робърт Кокс: "Теорията винаги е за някого и за някаква цел" (Кокс1986: 207). В този смисъл теорията е инструмент, средство за решаване на проблема, с който се сблъсква един актьор (Залевски 1996: 341). Това, което тези статии не обсъждат или отсъства, е другият компонент: метафизичният компонент. Когато проблемът се манифестира в човешкия ум, решенията за него не идват от нищо. Китайският начин на лидерство или доминиране в трибутарната система е много различен от този на САЩ в ситуации след Втората световна война и след Студената война, въпреки че техният проблем е донякъде сходен, т.е. как да поддържаме доминиране или лидерство (Womack 2003) Проблемът е разбран, отразен и представен от ума. На основата на това представяне едно решение става възможно, а друго решение невъзможно или дори немислимо. Представянето е специфично за културата и зависимо от изминатия път. Този избор на решение зависи от метафизичният или второстепенният компонент на твърдото ядро на теорията. Това решение ще бъде продукт на теорията и част от културата, от начина на живот и мислене, който е бил формиран (и трансформиран) от историята на човешката практика. Този метафизичен компонент определя идентичността на една теория, различаваща я от друга. Поради това ние казваме, че всяка социална теория е етноцентрична по своя характер и в самия си произход. Китайската интелектуална традиция използваше ядро с ярко очертан метафизически компонент. Но неуспешната модернизация в началото на ХХ век я пречупи. В дългата и мъчителна борба с модерната интернационална система Китай започна да реконструира своята идентичност. Такава реконструкция на китайската интелектуална култура неизбежно доведе до срутване на метафизическия компонент на китайската традиция и формирането друг, подобно на западното Просвещение родено в борба срещу традицията. Идеите отвън следваха този път и се отдалечиха много далече от дълбоко вкоренената китайска система от интелектуални идеи и концепции. Естествената последица, произтичаща от разпадането на метафизическия компонент на китайската интелектуална култура и замяната й от западната е, че изследването на международните отношения започва да използва западния дискурс в китайски контекст. Потенциални източници за китайска школа за IRT Възможно ли е и дори неизбежно ли е да се появи китайска школа (или школи) на ИРТ? Тъй като социалната теория и човешката практика са близнаци, взаимодействащи помежду си в един непрекъснат прогрес, вероятно ще бъде разработена отделна китайска IRT в периода на голямата социална трансформация, която Китай преживява. Ще обсъдя три потенциални източника за китайска школа за IRT , всеки от които е двойка от идеи и практика. Светът на ‘Tianxia’ и трибутарната система Конфуцианството има важна концепция за Вселената или за света на ‘Tianxia’ , с което рационализира и обяснява трибутарната система. Буквално, ‘Tianxia’ означава "пространство под небето". Но тази концепция в традиционния китайски ум е много повече от естествения свят и географски определена област. Това е комбинация от природа, бог и морал. По този начин не се разбира нещо материално. Това е по-скоро културна концепция, съдържаща системата на морала или пътя на небето. Трибутарната система, основана върху философията на Tianxia, е система на неравенство. Това е частта, която противоречи на човешкото желание за равнопоставеност. Съществуват обаче и други важни идеи и практики в тази система, както и в нейната философия, които могат да бъдат много положителни. Първата е холистичният подход. Доколкото Tianxia е комбинираното Цяло, концепцията за субективността или субективното "Аз", изобщо не съществува и затова нямаше дихотомия между индивида и другостта. Както Qian Mu казва: "Позицията на китаеца често е интровертна. С интровертен, искам да кажа, че всичко е вътре в себе си "(Qian 1994: 14). В резултат на това в един китайски ум може да съществува нещо отдалечено във времето и пространството, но никога не е имало нещо, което е противоположно, нетолерантно и е необходимо да бъде завладявано. Отдалечеността просто е разширение на себе си, както например "прадядо" и "правнук" във времевата рамка са един род, или каквато е връзката между центърът на пулсиращите и постепенно разпространяващите се кръгове на вълните от хвърлен камък в някаква пространствена рамка. Тази холистична гледна точка за света е различна от западната дуалистична гледна точка на двете противоположности, където се подразбира неизбежен конфликт. Втората идея е най-високият идеал на философията Tianxia - Datong (пълната хармония). В дуалистичната философия пълна хармония е невъзможна (Keohane 1984). В холистичен мироглед обаче не само е възможно, но и неизбежно, че очевидно противоположните елементи винаги се допълват взаимно. Tianxia е концепция, която се грижи за целия свят, вярвайки в хармонично цяло и се стреми към него. Това е пространството, в което човекът и природата се срещат, където се срещат идеалът и реалността и където се срещат моралът и материалните нужди. Така Tianxia е едновременно материална и културна концепция, способна да разшири Datong/пълната хармония/ в човешкия свят до тази на естествения свят и да реализира идеала за "единство на природата и човека", което е важна идея в китайската интелектуална традиция. В един все по-глобализиран свят такъв холистичен светоглед може да помогне за оформянето на нова теория, както и нови перспективи. Третата идея е за ред. За конфуцианската философия редът е най-важният принцип в обществото. Трибутарната система започва с идеята за неравномерни социални взаимоотношения, но това неравностойно взаимоотношение в окото на конфуцианския учен не е същото като между животните в джунглата на Хобс, равни и враждебни; не е и като онова между хората в обществото на Лок, равни и конкурентни; дори не и онова между държавите в културата на Кант, равни и приятелски. По-скоро е между бащата и синовете в конфуцианското семейство, неравностойни, но добронамерени като между любящи един друг родител и деца. Най-малко, такава е изглеждала идеалната връзка в традиционния китайски ум като фундамент за подходящ социален ред. От самото начало тази връзка няма идея за джунгла, а за общество. Какво е държало сплотени членовете на едно общество заедно в обредите, нормите и институциите, съдържащи се в конфуцианството и практикувани в китайската династична система. В сърцевината са били петте взаимоотношения (баща-син, император-министър, по-голям брат, по-малък брат, съпруг-съпруга и приятел-приятел) и четирите социални връзки (коректност, справедливост, честност и чувство за срам), описани от Конфуций. Интерпретирани от негови последователи конфуциански учени и установени като ядро на китайския начин на управление. Управлението и властта, основаващи се на тези социални взаимоотношения и връзки, се наричали "Lizhi", което означава, че се управлява чрез етични кодекси или морал. По този начин философията на Tianxia и трибутарната система съдържат нещо очевидно различно от западната интернационална философия, невъзможно е те да бъдат обяснени или разбрани в дискурса на Западната IR теория. Въпреки че е необходимо да се изостави признанието за неравенство в тази практика, необходимо е също така да се проучат ценните компоненти в нея като цялостен подход и институционален ред на светогледът Tianxia и идеалът Datong. Модернизация и китайските революции Китай започна да има ясно осъзнаване на модерността, когато избухна Опиумната война. От Kang Youwei и Yan Fu до Sun Yet-san и Мао Цзедун, реформата и революцията се превърнаха в огромна тема в китайския стремеж към модернизация. Идеи, като суверенитет и национализъм, бяха резултатите от принудително отворената врата на страната и продуктът на колективната рефлексия. Тъй като реформата се провали през 1898 г., революцията представлява най-важният интелектуален идеал и популярна практика. Революцията се е превърнала в доминираща тема както за интелектуалците, така и за масите; чиято цел е да се разделят със старият Китай и да се създаде нов Китай. В това революционно движение имаше три сблъсъка, които помогнаха за формирането на поколения китайци. Първият е сблъсъкът между трибутарната система с Вестфалската, завършила с поражението на трибутарната. Трибутарната система беше критикувана заради нейния принцип на неравенство и завинаги отписана заради тази нея на частична особеност. От времето на Ренесанса и Просвещението, равенството се превърна в норма, ценност и идеал, общоприети. Въпреки че фактически съществува неравенство както във вътрешната, така и в международната сфера, това е целта на много революции и реформи. Революционната мисъл, много оформена от западните идеи през деветнадесети и двадесети век, възприема като ирационален и феодален традиционния китайски светоглед и ред, основан на неравноправни социални взаимоотношения. По този начин цел на революцията се превръща в прекъсване на този ред. Вторият е сблъсъкът между китайската философия, съсредоточена върху реда, и интровертната рационалност, управляваща отношенията между hwnan и западната интелектуална традиция на конкуренция и екстровертна рационалност, основаваща се на материализма. Традиционната китайска философия се съсредоточава повече върху връзките на hwnan, поради което подчертава емоционалната част на поведението на hwnan и стремеж към подходящи межддуличностни отношения; западната философия се фокусира повече върху материалните печалби, затова подчертава рационалната част от поведението на hwnan и се стреми към относителни печалби в отношенията между hwnan и природата и сред самите hwnan /индивиди/. Сблъсъкът доведе до поражението на китайската философия и материалните печалби бяха възприети като приоритет и отражение на човешката рационалност. Третият беше сблъсъкът между китайския холистичен подход за разбиране на вселената и западния индивидуалистичен начин за откриване на света. Учението от Запада започва от желанието да имаш силна и просперираща нация. Заедно с това беше неизбежното приемане на много западни идеи, между които суверенитетът беше може би най-важният от гледна точка на отношенията между нациите в света. Равенството се основаваше на независимостта на отделните индивиди и по този начин разруши концепцията за Tianxia. Дуалистичното възприятие започна да пуска корени. Революциите в Китай, ако погледнем ретроспективно, всички те са наситени с дихотомно разграничение и радикално разделение между "его" и враждебен "алтер". От тези сблъсъци се появиха влиятелни идеи. Революционното мислене, придружено от желанието за модернизация, е толкова важно в историята на модерния Китай от 40-те години на миналия век, че то представлява важен източник за евентуална китайска школа за теория на интернационалните отношения. Примерите включват теорията на Мао върху единния фронт, върху опозиция срещу противник и върху учението за трите свята, които очертаха ясна линия между "ние" и "те", или между "приятел" и "враг". Съгласуваната стратегия на Мао беше да се разграничат три категории: "ние", "съюзник" и "враг". Тогава "ние" трябва да обединим нашите "съюзници" срещу нашия "враг". Във вътрешнополитически план, Мао вярваше, че има различни класи, някои от които са съюзници и други врагове. В международен план беше подобно. Теорията на Мао за трите свята всъщност е разширена теория за класовата борба и единния фронт у дома. След като се направи ясно разграничение, човек ще знае със сигурност кой да атакува. От реформата от 1898 до Революцията от 1911 г. и до комунистическата революция, идеята и практиката бяха преобладаващо революционни. Естествено е, че руският начин на революция е бил възприет и практикуван в Китай. Тъй като това вървеше ръка за ръка със съвременната история на Китай и 100-годишния му унизителен комплекс, тя помогна да се оформят идеите на китайците, когато те се отваряха за света. Реформисткото мислене и интеграцията в международната система Реформата и отварянето, започнали в края на 70-те, доведоха до голямо икономическо развитие и социална трансформация. Идеята за започването на реформата, дойде от прагматичното мислене на Дън Сяопинг, че Китай трябва да развива своята икономика и китайският народ трябва да забогатее. Когато няколко селскостопански производители в отдалечено бедно село в Южен Китай решиха да премахнат системата за колективно земеделие, идеята им беше също така проста: те се нуждаеха от храна, за да не гладуват. Дън беше този, който навреме използва това събитие и предприе реформа в цялата страна. Това беше фундаментално скъсване с революциите и революционния манталитет. Идеите и практиките на реформата всъщност доведоха до три значителни промени в китайския живот, оказвайки голямо влияние върху нагласите на хората. Изминаха почти три десетилетия, оставяйки ни ценни наследства за развитието на китайската теория на интернационалните отношения. Извършените три промени са от особено значение. Първата промяна е институционална. Реформата на Дън е различна от тази на Хрушчов, тъй като Дън от самото начало обвърза реформата с отварянето на Китай към света. Реформата и отварянето, следователно, са близнаци, които взаимно се допълват и подсилват. Легитимността на реформаторите в Китай се основава на отварянето. Поради реформата на Дън и продължаването на реформата на наследниците му Китай не само е претърпял бърз икономически растеж, но и институционални промени. Процесът на преподаване от международните институции и изучаването от страна на китайските е очевиден. До 2004 г. Китай се присъедини към 266 международни многостранни конвенции и повечето междуправителствени организации (МПО). Съответно, Китай направи големи промени, за да адаптира националните си институции към международните норми и стандарти. Идеята за присъединяване към международната система и практиката на Китай през последните три десетилетия са едновременно храна за евентуална китайска школа за теория на интернационалните отношения. Втората промяна е социална, т.е. промяната в идентичността на Китай. Националната идентичност се отнася до това, каква е държава във връзка с международното общество по отношение на идентифицирането между двете. Оперативно съществуват три степени на такова идентифициране: положителна идентификация, нулева идентификация и отрицателна идентификация. Положителната идентификация показва, че държава се вижда като член на международното общество и участва в делата на тази общност. Приема международни норми, режими и правила. Нулевата идентификация означава, че една държава се отделя от обществото и се въздържа от международни дела според собствената си воля. Негативната идентификация, от друга страна, показва отношение към международното общество. Китай преживява предефиниране на националната си идентичност, т.е. трансформация от революционна държава в състояние на статукво, от аутсайдер до член на международното общество. Трансформацията започна в началото на 70-те и получи значителен импулс и скорост, когато политиката на реформиране и отваряне беше приета в началото на 80-те години на миналия век. Освен това, колкото повече се интегрира в международната система и нейните институции, толкова повече Китай се определя като неин член и то отговорен член. Третата промяна е идейна. Основната тема за съвременния Китай от 1840 г., както споменахме по-горе, беше революция. Тъй като реформата на Kang Youwei и Liang Qichao беше денонсирана като илюзорна, революцията и насилствената революция станаха идеята и практиката на нацията. От 1911 г. натам в Китай избухват революция след революция. Културната революция до известна степен беше кулминацията на вълните от революции. Идеите, стоящи зад всички революции, са тези, които се подхранват и култивират в борбата срещу традиционните ценности и норми на китайската култура. Реформата на Китай и отварянето му преди три десетилетия беше началото на нереволюционната ера. С бързото осезаемо развитие е естествено и необходимо да се осъществи идейна промяна с възобновяване на традиционното и привличане на идеи от Запада. Двете прицелни точки на революциите, международните норми и традиционните ценности постепенно се връщат като вдъхновяващи идеи. В същото време, други модерни концепции и настроения, като национализма, влияят и на китайците. Идейната промяна е много по-фундаментална от видимата промяна в икономическото развитие и увеличаването на националните възможности. Тези промени са характерни за ерата на реформата в Китай. Те са важни и фундаментални, оставяйки ценно наследство за онези, които се стремят да развият китайско школа за теория на интернационалните отношения. Заключение Ние обсъдихме три източника, от които евентуалната китайска школа за IRT може да извлече своите идеи. Както обаче беше споменато по-горе, трябва да има централен проблем, около който да се формира твърдото ядро на социалната теория. Досега в средите на китайската общност интернационални връзки все още се мисли върху това. Аз твърдя, че най-вероятният основен проблем е връзката между Китай и международната общност. Това е проблем, който озадачава Китай от 150 години. През 2000-те години на трибутарната система, Китай няма такъв проблем, защото китайският мироглед не съдържа нищо като суверенитет, национализъм или интернационализъм. През 140-те години от 1840 до 1980 г. Китай винаги е бил изправен пред проблема с отношенията си с международната общност, но никога не е имал подходящо решение. Всъщност през тези 140 години Китай е бил аутсайдер, опитвайки се да се колебае и да се взира в странна и понякога враждебна вселена. Това е най-фундаменталният проблем, преследващ Китай повече от век. Династията Цин не успя да го реши, както и по-късните китайски правителства. През 50-те години Китай започна да се развива, но Студената война, идеологическото разделение и вътрешният хаос пречеха на китайците да се справят с този проблем. Реформата и отварянето през 1979 г. позволиха на Китай да намери решение. Всъщност Китай навлиза на практика в интернационалната общност. Как да се вдъхновяваме от трите източника на мисленето и практиката и как да привлечем извори от западното теория за интернационални връзки и социална мисъл? Това са въпроси, на които трябва да се дадат отговори, ако желаем китайската школа за международни връзки да се появи в ерата на глобализацията.