Б. Киров

Големият проблем на българските ВВС не е недостигът на машини, а недостигът на хора. Радев го казва в интервюто си – средната възраст на пилотите е 38 години, при това те летят недопустимо малко. Изваждането на Миг-21 в този аспект е най-голямата грешка на българските военни плановици. Последвана от втора такава – занемаряването на Миг-29. ВВС са атрофирали откъм кадри. Без подготвени млади летци авиацията е обречена. Many people think that the MiG-21 is an old fighter not able to offer great performances, but it is not right. In Mihail we met a MiG-21 pilot that was very enthusiastic about the plane. – This fighter offers exceptional performance and is still able to compete with the modern combat aircraft. Currently we fly missions together with the RAF Typhoons as last year we trained with the Canadian CF-18 Hornets –, he said. – During the next open day in Borcea everyone will be able to admire our great MiG-21 demo pilot and to see what this plane can still do – he added.The RoAF MiG-21 received major upgrades during the past years to be in compliance with the NATO requirements. They include HOTAS system, multifunctional color display (MFCD), multifunctional display (MFD), Elop 921 HUD, DASH helmet, hybrid navigation system (HNS), radionavigation system (RNAV), IFF Plessey transponder, improved armament system, MMR radar, CHAFF and FLARE defence. It can load weapons such as 1x23 twin barrel canon, Air-to-air missiles, reactive projectiles block smart/classic bombs, fuel tanks, laser, photo or jamming pods.An AP capability for Romania has been provided by national Romanian fighter assets under NATO command, tactically controlled by Combined Air Operations Centre Torrejon, Spain. The aircraft has a very important role due to the fact that it preserves the integrity of eastern side of NATO airspace. This way, Mig 21 of Romanian Air Force contributes to collective defence of the alliance.The MiG-21 pilots are trained in order to manouver the plane at its maximum capacity. They take part in several joint operations to increase the level of training of flight personnel and the capabilities of the Romanian Air Force. The Romanian Air Force will show its amazing MiG-21 solo demo display in this year's main european airshow such as the Royal International Air Tattoo, UK, and the Radom Centenary Airshow, Poland. https://www.blogbeforeflight.net/2018/06/romanian-air-force-mig-21-lancer.html Това е от 2018 г. Румънците си запазиха високо-подготвен летателен състав и сега нямат проблем да преминат на по-модерен самолет. Но си платиха цената с модернизация на Миг-21. Ние не го направихме и ще платим по-скъпа цена.

То няма и друга алтернатива - в шаха се нарича "цайтнот", проиграл си си времето и трябва да местиш без да имаш време за много варианти, първото под ръка.

Да го послушам, но да не върви с "бутонките напред", малко по-кротко да го дава; не твърдя, че Миг-29 е супер машина и т.н., само че ще остане, и е наложително, докато не дойде пълна ескадрила от 16 нови самолета, а това няма да се случи по-рано от 2030, просто така се движат нещата в България. И не го твърдя, защото съм голям "разбирач", а като събирам 2 + 2, което съм се научил от собствен опит. Прочетох интервю с Румен Радев от 2014, намерих го преведено на английски, затова така го цитирам, той не казва нещо по-различно за Миг-29: So, about this new type of fighter - how many of them are we talking about, and at what price? We need at least 16 aircraft in order to be able to accomplish our tasks and conduct normal pilot training. I cannot comment on the price, but the analysis of a number of variants shows that under certain circumstances the price for acquiring and using 16 fighters, even new ones until 2030, is comparable to the price we would have to pay for upgrading and using the Mi-29s. The difference is that in 2030 we will own a completely paid-for, fully functional squadron of fighter aircraft with modern capabilities, while the MiG-29 will no longer be usable and we will have to start looking for a new type fighter once again. There are many advantages to buying new fighter aircraft. First, we would solve, at once, the issues with the deficit of combat capabilities, compatibility and the freeing up of radio frequencies. Second, the new aircraft can be delivered - gradually, of course - sooner than the modernization of the MiG-29s could take place. Third, calculations show some long-term financial advantages of such a decision. It is true that the initial price of acquisition is high, but the new technologies guarantee lower maintenance costs, which form a significant part of the overall price over the life cycle of the aircraft. One thing is sure – we will continue to need the MiG-29s for quite some time. We must treat them with respect and take good care of them. However, before we can answer the questions surrounding them - should we modernize them and how many of them we need, to what extent to upgrade and how long to maintain them, etc., first we have to take the decision about the new type of fighter – what type, when, how many, what capabilities. Of course, the best thing for us would be to buy 16 new aircraft, and replace the MiG-29s at once; however, we must be realistic. This would be a significant financial effort for the country, and would not be an easy decision to take, especially at present. It is very important, however to start the process, which will really and decisively transform our Air Force. One possibility is for us, as a start, to buy 8-9 of the new type of aircraft, while at the same time put our maximum efforts into optimizing the maintenance of the MiG-29s. At the next stage, depending on the future financial capacity of the country, we could acquire 8 more new aircraft. It is important that the total number of aircraft should not be less then 16. Why is this number so important for you? The minimum total number of aircraft is related to meeting the most important requirement – the necessary number of pilots, trained to the required standard. The minimum number of aircraft needed to achieve that is 16, in order to guarantee the minimum number of flight hours. These flight hours are among the most important things we have to achieve. We have become accustomed to flying dangerously little, in breach of any standards for annual minimum of flight hours. What is more – we somehow got reconciled to flying dangerously little. We have even begun to feel some kind of complacency and have continued to maintain our capabilities. We are, however, beginning to pay the price for that, because our reserves of the most important resource – pilots – have almost run out. Our most recent attempts to train young pilots to fly on the MiG-29 were a failure – there are just not enough resources for that. In order to train a young pilot safely, you need three times the flight hours that an experienced pilot needs to maintain his skills and go on duty. And we just cannot avoid going on duty. And so it goes on, until the day the system finally collapses. This day is fast approaching; we do not have the minimum necessary flight hours for the system to be able to reproduce itself. http://www.pan.bg/view_article-41-23259-en-Major-General-Rumen-Radev-We-Fly-Dangerously-Little-We-Urgently-Need-a-New-Type-of-Fighter-Aircraft.html Синтезирано: България постоянно трябва да поддържа поне 16 бойни самолета в готовност; това няма да се случи с 16 нови самолета до 2030 /ще бъде добре дотогава да стане/, следователно поддържането поне на 8 боеготови Миг-29 и след 6 години ще е актуално /а до идването на първия самолет и поне още 2 години на всичките/, защото това е минималния срок за приключването на първия транш от 8 с целия цикъл на усвояване и т.н.

Добре че не ги вземаш решенията ти, а други. Договорът за 4 години за 15 самолета е сключен за фиксирана сума и може да се види на сайта на Военното министерство, в него са описани всички суми по ремонт и поддръжка на стойност 81 млн. лева, но изчислен в евро, уточнени за начините на плащане, фактуриране и застраховка в тези рамки, простата сметка е, че за три пъти по-голям срок тази сума ще е около 3 пъти по-голяма. https://pp.mod.bg/MO-DOA-2017-068 http://aeropress-bg.com/news/bulgaria/5237-мо-очаквано-избра-рск-„миг”-за-изпълнител-на-поръчката-за-поддръжка-на-миг-29 да "канибализират" годни за летене самолети могат само малоумници. Бог да пази България.

Пак не ти излизат сметките, а сметките са си сметки: ти започна с тези 11 млн. долара за 1450 часа, сега се усукваш и отиваш на сума над 30 000 долара за час само и само да ми докажеш лично колко си прав. Ама пак не става - при летене 2000 часа годишно сумата отива на 60 млн. годишно, както вече го преизчисляваш или 720 млн. за 12 години, но имаш докрай използван ресурс на тези самолети за това време и при планирани да се закупят 8 плюс 8 нови самолети гарантираш 2 ескадрили за периода - Миг-29 и нов самолет. Така е предвиден и планът - на два етапа приблизително по 6 години да се усвоят на два транша 8 и 8 нови самолета, погледни решението на НС и предвидената сума от приблизително 2 млрд. долара. така че през това време да са обучени летци за новата техника и да се отвори възможност за купуване на нови самолети на мястото на миг-29. Както пишеш, грипен за същото време ще имат 20 000 долара на час или 33 % по-нисък разход, което от въпросните 720 млн. е 240 млн., тоест за цената на 2 нови грипен България ще има 15 летящи Миг-29. Не се бой, ония в политиката, макар и да не са айнщайновци, могат да смятат по-добре от теб и мен и вече са ги направили кръчмарските сметки - миговете ще си литкат до 2029. както и су-25. Не правиш разлика между боен самолет и самолет за еър полисинг, даже ББ я прави и каза "на нас не ни трябват самолети за еърполисинг"; американците си тренират младите пилоти на тези бойни леки самолети, подчертал съм ти бойни леки, те са обявили конкурс за такива машини и предвидената сума е над 2.5 млрд долара, не си чел внимателно, става въпрос за над 100 машини, един от кандидатите е чешкия Л-159 /изглежда ти го бъркаш с Л-39/, който е многоцелеви боен самолет с авионика на боен самолет от 4-то поколение. Хайде недей и ти да правиш "сламен човек" и да ми влагаш твърдение, което не съм направил, никъде не съм предлагал да си купуваме Ф-5, написах много ясно, че швейцарците използват 32 броя от тях за еър полисинг и като бойни машини. както и че чехите си използват Л-159 за еър полисинг, въпреки че имат грипен.

Ти май не можеш да смяташ наум, вземи тогава калкулатор и раздели 11.25 млн. долара, колкото сам си посочил в постинга си, на 1450 летателни часа, които също сам си посочил в постинга си - да те улесня, получава се 7758 щатски долара на летателен час е цената с Миг-29. Сега направи справка с това, което съм посочил в линка си за цена на летателен час на грипен, Ф-16, Ф-18 и т.н. Кое е несериозно? Това че ти не проверяваш цифрите сам, или това, че повтаряш внушени от някой друг не твои мисли като свои предубеждения? Чел съм. Ето ти някои линкове, освен уикипедия: https://sldinfo.com/2017/08/the-rationale-behind-the-usaf-oa-x-experiment/ https://warontherocks.com/2017/04/playing-moneyball-the-scouting-report-on-light-attack-aircraft/ https://kafkadesk.org/2018/07/25/biggest-czech-aircraft-manufacturer-unveils-new-multirole-fighter-plane/ The Light Attack program, or OA-X, has the potential to provide the Air Force with four major benefits: efficient, persistent airpower, fighter pilot production, the absorption of those pilots, and the ability to preserve and posture its more advanced aircraft for conflicts involving major powers. As such, this proposed weapon system will help solve the problems of fighter pilot production and absorption with the added benefit of giving strategic flexibility to the Air Force inventory at an affordable price. The introduction of a light attack aircraft will offer low procurement costs, efficient operations (in the appropriate threat environment) and an improvement in readiness of the 4th & 5th Gen fleet. The introduction of an appropriate number of light attack aircraft would also assist in addressing the pilot shortage in the USAF. A variety of sources indicate the USAF is currently 750 – 1000 pilots short. The Air Force is executing an aggressive program of pilot retention and the addition of a light attack aircraft would make a positive impact. Pietrucha explains, “People say, ‘you don’t have enough pilots, why do you need more aircraft?’ Good question. We need to absorb pilots. The Air Force takes a pilot out of pilot training and then to make him or her an experienced aviator that individual goes into a fighter squadron to get 500 flight hours, and then they are an experienced fighter pilot. The Air Force does not have enough airplanes to achieve that. It does not matter how many pilots the Air Force produces, they cannot absorb them.” General Holmes commented on the same dynamic, “Part of the benefit of this airplane is that I can season and produce fighter pilots fast. I can fly a lot of hours on it pretty cheap so I can make an experienced fighter pilot (which is what I am short) fast. So as ACC Commander I would season pilots in this aircraft fast then bring them back for a short course to move them into a 4th or 5th Gen fighter.” “[Considering the light attack aircraft], I can use them in combat (I think, we’ll find out). I can use them to season young fighter pilots fast. When they are in the US, I can use them to train tactical air control parties at a much lower cost per flying hour. I can use them to support my maneuver unit training with the Army at a much lower cost per flying hour and still work through all the close air support procedures. It is a capability we think (we’re going to do these experiments and see) that would let us continue to do another multi-year approach to fighting violent extremist organizations at a cheaper cost in a fiscal environment where every dollar counts. When preparing for the higher end fight – the 5th gen fight, every dollar counts.” Ако изпитваш затруднения да го четеш, кажи, ще ти го преведа. А това е специално за теб на този линк, преди не беше чувал за Л-159, след като разбра изпитваше суеверно съмнение, че е изпълнявал мисии по еър полисинг, което не е нищо друго, а охрана на въздушната граница, на чист български език, после и видео беше линквано, но което не ти изнася, не го коментираш. Лош навик. Ето пак за Л-159, този път за съвместна продукция на чешката фирма с израелска фирма: https://kafkadesk.org/2018/07/25/biggest-czech-aircraft-manufacturer-unveils-new-multirole-fighter-plane/ И пак ти потретвам: както този дозвуков самолет Л-159, така и швейцарските Northrop F-5F Tiger II, изпълняват мисии по охрана на въздушните граници на държавите Чехия и Швейцария. Защо да караш танк за полицейски патрул?

Един летателен час на Миг-29 както е изчислен, струва колкото на грипен, тоест възможно най-евтин от предлаганите нови самолети; сметките за резервни части и поддръжка са спекулация – защото иначе поставен въпросът е, колко струва поддръжка на един нов самолет за 10 години – това е най-малко цената инвестирана в покупката, той също има амортизация и финанси, вкарвани перманентно в него; колко ще ви излезе един автомобил за 10 години със сервиз и поддръжка, колкото цената на самия автомобил при покупка, това са шменти-капели за наивници, че си купуваш нещо ново и забравяш за разходи по него. "Голата цена" на Ф-16 е 30 млн. долара, тази на грипена 45 млн., но за колко идва всеки един от тези самолети със сервиз и екстри - за 3 пъти повече, нали. Въпросът е за какво ти е необходим самолетът /или каквато и да е техника/ и кое е най-оптимално за ползвателя. Еър полисинг може да се извършва с евтини многоцелеви самолети с евтина поддръжка, умните държави го правят, в това число и най-богатите и силните, САЩ го прави, както и Швейцария. Бедните парвенюта скачат на бентлита и мерцедеси последен модел, докато живеят в панелка. Това е синдромът на „бързо забогатял китаец”. И за да не съм голословен в твърдението, че държави като САЩ и Швейцария си правят добре сметките, когато става въпрос за разходи по патрулиране /еър полисинг/ на въздушните им граници: САЩ: And Aero together with the IAI declared their interest to take part in the American OA-X program, or the Light Attack Program. The program is meant to provide the US Air Force with efficient airpower together especially with the ability to preserve its more advanced aircraft for conflicts involving major powers. The aim of the program is to find a relatively cheap plane with low operation costs to be deployed in regions where the enemy does operate advanced AA technologies, and a plane which can also offer good solutions for training of new pilots. https://www.czdjournal.com/defence/the-l159-light-attack-jet-to-serve-with-the-usaf-24.html Имат специална програма American OA-X program за въвеждане на "относително евтин самолет, за да запазят по-усъвършенстваната си авиация за конфликти", затова работят по разработването на "лек многоцелеви и евтин" самолет за рутинни функции и трениране на пилоти. Швейцария: Northrop F-5F Tiger II US conversion trainer 12[1] 1976 air policing and electronic warfare[23] Northrop F-5E Tiger II US fighter 41[1] 1978 Only about 22 aircraft are operational with remainder in storage https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_aircraft_of_the_Swiss_Air_Force https://ru.wikipedia.org/wiki/Northrop_F-5 Доскоро Northrop F-5F Tiger II, който е от 60-те години и еквивалент на Миг-21, беше основния боен самолет в швейцарските ВВС, сега го замениха с Ф-18, след референдум отхвърлил алтернативния грипен, но не го изхвърлиха от въоръжение и ползват 12 броя от него за еър полисинг, а са оставили като боен 22; в друга тема съм цитирал текст, как Швейцария продава голям брой модернизирани от швейцарците Northrop F-5F на американския Флот преди няколко години, тоест на страната-производител неин самолет. Моделът сега струва 7 млн. за брой.

Ние в България живеем във формата на "шуро-баджанашки капитализъм" или т.н. Crony capitalism: Crony capitalism is an economy in which businesses thrive not as a result of risk, but rather as a return on money amassed through a nexus between a business class and the political class. This is done using state power to crush genuine competition in handing out permits, government grants, special tax breaks, or other forms of state intervention[1][2] over resources where the state exercises monopolist control over public goods, for example, mining concessions for primary commodities or contracts for public works. Money is then made not merely by making a profit in the market, but through profiteering by "rent seeking" using this monopoly or oligopoly. https://en.wikipedia.org/wiki/Crony_capitalism "Крони капитализъм" е икономика, в която бизнеса процъфтява не в резултат на риска на предприемачеството, а по-скоро като възвръщаемост на парите, натрупана чрез връзка между бизнес класата и политическата класа. Това се прави с помощта на държавна власт, за да се смаже истинската конкуренция при издаването на разрешителни, държавни субсидии, специални данъчни облекчения или други форми на държавна намеса върху ресурси, при които държавата упражнява монополистичен контрол над обществени блага, концесии за основни дейности или договори за обществени поръчки. Парите в резултат на всичко това се печелят не толкова чрез пазара, а чрез механизмите използвани от горе описания монопол или олигопол." Олигопол (от гръцки: ὀλίγος — малочислен и πωλέω — продавам, търгувам) е пазарна структура, при която производството и продажбите в някой сегмент на пазара се контролират от малко на брой конкуриращи се фирми. Неголемият брой продавачи се обяснява с факта, че нови фирми трудно проникват на този пазар. Олигополът изработва своя псевдо "пазарна структура". https://en.wikipedia.org/wiki/Oligopoly "Шуробаджанашкият капитализъм" не е пряко свързан, според мен, със социалната система на капитализма; както в пазарен модел на капитализъм, така и в Crony capitalism би могло и съществуват социални системи за облекчаване на социално-слабите слоеве в обществото, и това се е наложило постепенно от векове развитие на пазарната система на капитализма; така че бъдещето на капитализма е в развитието и разширяването на социалните ограничения пред естествената алчност на капитала; но съществуват образно казано две принципно различни форми на капитализъм - 1. свободен пазар, регулиран от правова държава и 2. олигополи, опиращи се на държавен монопол и произвол в разрез и противоречие с правото. За съжаление, според мен, България в настоящия си етап на развитие, е в група 2, което не й очертава много добра икономическа перспектива. Гърция като икономика рухна точно заради практикуването на такъв вид капитализъм.

Точно първото видео имах предвид, това е съвместна мисия в рамките на Baltic Eye 2013, което е в рамките на еър полисинг програмата на НАТО Baltic Air Policing. The air policing mission above the Baltic States illustrates the ability of the Alliance to share and pool existing capabilities. It started in April 2004 and has been executed continuously ever since. So far, 16 NATO nations have participated in this mission. This is an important confidence building measure to demonstrate the Alliance solidarity and resolve not only to current members, but also to our partners and future potential members. Air Policing has been, and remains, the cornerstone of Alliance solidarity and cohesion. https://ac.nato.int/page5931922/-nato-air-policing https://shape.nato.int/enhanced-nato-air-policing-patrols-baltic-airspace няма никакво съмнение какви мисии изпълняват чешките Л-159 Алка съвместно с Ф-16; в минута 2.15 жената пилот го обяснява така, че дори и аз го разбрах, без да знам чешки. Между другото, още за тези чешки самолети, те са били проектирани като съвместна продукция на Боинг и чешкия завод и авиониката почти изцяло е на Боинг, както и радарите; Jared Isaacman, СЕО на Дракън, който има лиценз на военен пилот и е летял на тях, казва в интервю, което съм цитирал тук някъде, че след като ги е пробвал е избрал да закупи от Чехия 21-броя, като ги е предпочел пред амортизирани Ф-16. Човекът е изградил огромен бизнес с тези самолети, защото само за тази година е сключил договор с Пентагона за 280 млн. долара, които му се плащат да обучава действащи американски военни летци на собствения му аерофлот с над 100 самолета, по-голям отколкото на много държави; централно място заемат чешките Л-159 On June 1, 2018, the Pentagon announced that the Air Force had awarded Draken a $280 million contract to continue providing training services for the 57th Adversary Tactics Group at Nellis Air Force Base in Nevada, as well as Luke Air Force Base in Arizona and Hill Air Force Base in Utah.[2] In November 2018, the Air National Guard (ANG) awarded Draken a five year contract to provide red air services to support key combat readiness training exercises throughout the United States.[3] https://en.wikipedia.org/wiki/Draken_International

This affordable multi-role (air-to-ground, air-to-air and reconnaissance) platform made much use of Western technology, including the Honeywell F124 turbofan engine and the avionics. The Czech Air Force is currently the type's sole military operator. There is also a trainer version, the L-159T. https://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:y9n1BsG1lbkJ:https://www.airtattoo.com/airshow/aircraft/aircraft-in-the-spotlight/czech-air-force-l-159-alca+&cd=24&hl=bg&ct=clnk&gl=bg това е отпреди да наемат грипените, оперирали са единствено с 16 Л-159, които летят и сега; преди в друга тема бях извел линк на видео на свместно патрулиране с американски самолети в рамките на НАТО - чешките Л-159 + Ф-16 или Ф-18, сега не си спомням, но линка и видеото са някъде из темите на форума A Light combat aircraft is a light multirole military aircraft most coming from advanced trainers that have been modified or designed for engaging in light combat missions, either in light strike or attack missions, reconnaissance or interdiction roles while some keeping its trainer role.[1][2] They are also slower than their bigger counterparts capable only of subsonic speed though some are capable of reaching mach 1+.[3] Although equipped with either guns or short range air-to-air missiles[4] it is usually for self-defense purpose or anti-helicopter missions not for air defense as lightweight fighters do, though some are capable of air combat or point air defense missions due to integrated or have variants capable of carrying powerful multi-mode radar systems,[5][6][7] most LCAs don't have such due to their small limited design or are less powerful. However they can still be used to patrol the skies and implement border patrol or air policing.[8][9][10] These aircraft are usually smaller and more lightly armed than the bigger multirole or strike aircraft such as the American F-18, F-15E Strike Eagle or Russian Mig-29. Most LCAs are armed with either bombs, rockets or gun pods used for COIN or CAS missions. Some aircraft have been developed to integrate more advanced armaments such as smart bombs and air to ground missiles, ECM pods(Electronic Countermeasure) and electronic targeting systems for better mission capability.[11][12][13][14] https://en.wikipedia.org/wiki/Light_combat_aircraft самолетчетата са добри, маневрени и евтини и ако питаш мен, можем да си купим поне 16 от тях за еърполисинг и летателни часове на пилотите, покрай сериозните машини, които могат да летят по-малко, за да имат по-дълъг живот; Draken International, Inc. се казва американската фирма за трениране на американски военни летци, купила си е 21 от Албатросите-Алка и ако ти се занимава открий какво говори собственика на фирмата, много готин млад предприемач, а и какво казват самите американски пилоти за чешките самолети. Не винаги най-скъпото е най-доброто. https://en.wikipedia.org/wiki/Draken_International https://en.wikipedia.org/wiki/Draken_International#/media/File:Draken_Jets_in_Flight.jpg Ще поживеем ще видим; Нещо за полските Миг-29 да коментираш? Poland has around 30 MiG-29 fighters in its fleet which have been in service for nearly 30 years. https://www.defence24.com/polish-mig-29-jet-fighters-modernised-fulcrums-compliant-with-the-nato-standards

На въпроса, дали евентуалното прехвърляне на линията за крайно сглобяване в Индия ще повлияе на българската сделка, бе отговорено, че това ще се случи по-далеч в бъдещето и българските изтребители ще бъдат вероятно сглобени в Южна Каролина. http://www.aeropress-bg.com/news/military-aviation/5663-lockheed-martin-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0-f-16v-%D0%B2-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F Тук има повече подробности докъде са стигнали нещата с производство на Ф-16 в Индия: On April 18, Tata Lockheed Martin Aerostructures Limited (TLMAL), a joint venture between Tata Advanced Systems Limited (TASL) and Lockheed Martin, inaugurated India's first-of-its-kind metal-to-metal bonding facility at Adibatla in Hyderabad. The new 4,700 square-meter metal-to-metal bonding facility adds a new cutting-edge capability to the Indian aerospace industry and enables TASL to use this technology across manufacturing programmes for complex aerostructures manufacturing and increased indigenisation, which directly supports the Government of India's 'Make in India' initiative, Lall said. The new facility and capacity expansion creates new job opportunities for skilled workers in India's manufacturing sector and provide on-the-job training, which supports the Government of India's 'Skills India' initiative, he said. http://zeenews.india.com/india/f-16-production-can-make-india-fighter-jet-export-hub-lockheed-2110694.html Накратко, Локхийд-Мартин и Тата и сега работят съвместно и имат планове и подписани споразумения Индия да асемблира около 200 Ф-16 от последната модификация, като към това се присъединят индийски фирми по цялата верига на производството: от микро до макро равнище на фирмите.

Според мен въобще не заради това САЩ са се навили да ни продадат нови Ф-16, те ще ни продадат и нови Ф-35, ако искаме и имаме пари да ги купим. Ник не е писал това, аз писах, че не се знае накъде ще поеме Турция, и то имайки предвид, че купува руски ракети, въпреки, а може би, заради раздразнението на САЩ от това. Голямата мечта на Хазин: Турция, Иран и Русия в единен пазар и военен съюз, с обща валута: това само през крив макарон може да се види, но не е излишно да имаме поне 3 ескадрили читави самолети, които са достатъчни да си защитаваме територията, в комбинация с ПВО ракети и модерно въоръжена пехота, разбира се.

Aero L-159 Alca - 16 броя на бойно дежурство, продадоха количество на американска компания, която тренира с тях бойни пилоти /предпочете ги пред израелски стари Ф-16, продадоха и на Ирак, техните участваха в бойни действия срещу ИДИЛ/ https://en.wikipedia.org/wiki/Aero_L-159_Alca За Миг-29 много сме писали тук, това което излиза по медиите са официални данни - тази година са преведени 26 млн. лева по този контракт, значи керванът си върви. Доколкото попрочетох из мрежата, преговорите с Локхийд-Мартин са най-вероятни да доведат до резултат, на този линк има сравнителни тактико-технически данни и цени, може да се види в детайли какви са предложенията: https://bulgarianmilitary.com/2018/07/26/technical-information-and-unit-prices-of-the-five-combat-aircraft-for-which-bulgaria-will-ask-for-offers/ За мен най-големият плюс би бил сключване на офсетно споразумение за някаква съвместна индустриална дейност, а точно това тъне в мъгла от източниците за информация. Локхийд преместват целия монтаж на Ф-16 в Индия, което е супер-сделка за Индия, но това е на политическо ниво, а и България няма капацитет за това, дори за производство на части, доколкото видях от интервютата с представителите на фирмата. Може би в областта на авиониката и радарите, нямам конкретна информация. “Realistically Bulgaria will not be able to produce parts for the Bulgarian fighters, but we are looking for ways for cooperation and will offer them. We do this all over the world,” said Randy Howard." Стан Стелмач, който ръководи индустриалното сътрудничество на Lockheed Martin, каза, че компанията работи над предложения за офсетни програми или т. нар. индустриално сътрудничество за производство на елементи на самолета в България. "В момента обмисляме единствено работа за подизпълнители и провеждаме проучване на българската индустрия, но предстоят разговори с българското правителство за това как офертата ни може да се реализира. Мислим, че има много добри възможности за работа в България". До голяма степен тази сделка е и политическа, защото схемата е, Локхийлд сключва сделката, американското правителство плаща на Локхийд, българското правителство плаща на американското. Тоест сделката е между държавите.

Румъния изръси 4 млрд. долара за противоракетни системи Пейтриът, така че не са критерий; още по-малко Гърция, която не може да си плаща лихвите по заемите и е в жестока рецесия с над 20 % безработица. Между другото, Гърция продължава да заделя големи средства за военен бюджет /защо ли?/ и има паритетна авиация на Турция. Military expenditures: 2.4% of GDP (2017) 2.56% of GDP (2016) 2.54% of GDP (2015) 2.34% of GDP (2014) 2.36% of GDP (2013) country comparison to the world: 35 Централноевропейските държави не ги коментирам, те са под чадъра на НАТО, ние имаме различен съсед, за който не е ясно накъде ще тръгне в бъдеще. С уговорката, че всякакви мегаломански проекти за изцяло нови и най-модерни бойни самолети е утопия, според мен - съгласен съм, че да се закупят 30-40 нови Ф-16 или Ф-18 или Еврофайтър е нереално, но втора ръка Ф-16 + част нови, примерно 1 ескадрила от 16, в срок до 2030, като се поддържа дотогава с минимален ресурс /10 пъти по-евтино/ Миг-29 е съвсем резонно и възможно. Погледнете чехите - половината им самолети за полисинг са тяхно производство, и те участват пълноценно в маневри на НАТО с тях, другата половина са наети Грипени /което е далавера на политиците, защото реално не могат да воюват, според шведските закони/; швейцарците са още по-интересни по отношение на поддръжката на стара техника, разгледайте техния инвентар.

Споразумението на стойност 81 милиона лева предвижда доставка на резервни части и на услуги като подмяната на резервните части ще бъде извършвана от българските инженери в авиобазата в Граф Игнатиево. По този начин ще бъде осигурена поддръжка и ремонт на 12 бойни и 3 учебно-бойни самолета МиГ-29 за срок от четири години. Така се възстановява летателната годност на изтребителите на ВВС и се гарантира тяхната експлоатация, включително и изпълнението на задачите по охрана на въздушното пространство. https://nova.bg/news/view/2018/03/21/210555/подписано-е-рамковото-споразумение-за-поддръжка-на-миг-29

България има нужда от 3 пълни ескадрили /48 самолета/, за да има пълноценни ВВС, и преди сме дискутирали това в други теми. Миговете ще изпълняват патрулиращи функции /могат с ресурс, ако не ги захвърлят/ до 2030, това е предвидено, когато са купувани. В момента финансово нещата с бюджета не изглеждат зле: Budget: revenues: $21.67 billion expenditures: $21.15 billion (2017 est.) Taxes and other revenues: 30% of GDP (2017 est.) country comparison to the world: 80 Budget surplus (+) or deficit (-): 0.8% of GDP (2017 est.) country comparison to the world: 22 Public debt: 23.9% of GDP (2017 est.) 27.4% of GDP (2016 est.) Reserves of foreign exchange and gold: $28.39 billion (31 December 2017 est.) $25.13 billion (31 December 2016 est.) Малко държави в света имат валутно-златни резерви по-големи от 50 % БВП в съчетание с малък публичен дълг, ниски данъци и балансиран бюджет с излишък. Според мен Ник е прав. Вместо да се обсъждат безумни идеи за наборна армия, по-добре да се заделят средства за авиация и обучение на квалифицирани кадри в армията.

Мисля, че твърде много се отклонихме от първоначалната идея на темата, изразена в първия постинг на нейния автор. Ник беше споменал, че преди да обсъждаме глобализацията, трябва да се дефинира понятието, което, може би, според мен, е най-трудно. Защото едно е глобална търговия на стоки и услуги, друго глобално движение на капитали, а съвсем трето е политическия глобализъм и разпределение на сфери на влияние. Нещата са свързани, но не винаги се припокриват, понякога дори драстично се разминават, както и на групите, които преследват своите цели. Една интересна за мен гледна точка, изразена под формата на официален доклад пред американския Сенат тази година, показва гледната точка на американските политически мислители по отношение на Китай и ЕС, както и баланса от политическа гледна точка, препоръчван от тях на американските политици: Отношенията на Китай с американски съюзници и партньори в Европа Томас Райт и Торстън Бенър Четвъртък, 5 април 2018 г. Thomas Wright, director of the Center on the United States and Europe at Brookings, testified at a hearing of the U.S.-China Economic and Security Review Commission on "China’s Relations with U.S. Allies and Partners in Europe and the Asia Pacific." The testimony was co-authored with Thorsten Benner, director of the Global Public Policy Institute. Резюме на ключовите точки - Китай се интересува от стабилен - но гъвкав и фрагментиран - ЕС и от големия и интегриран европейски единен пазар, който го подкрепя. Лидерите на ККП са достигнали до заключението, че правилно насочвани /от тях/, части от Европа могат да им бъдат полезен инструмент за постигане на интересите им. - Китай иска да отслаби трансатлантическия съюз като актьор в подкрепа на либералния международен ред, но е еволюирал в своето виждане за НАТО и постепенно е увеличил ангажимента си към НАТО, особено по отношение на Афганистан и тероризма. - Китай командва свой комплексен и гъвкав инструментариум в Европа за изграждане и упражняване на влияние. Този инструментариум варира от публичен до секретен и е стратегически разгърнат в различни области: политически и икономически елити, медии, гражданско общество и академични среди. - Китай е постигнал най-големи успехи в усилията си в Централна, Източна и Южна Европа. В Западна Европа Китай среща повече съпротива. - От най-големите държави в Западна Европа, Обединеното кралство е най-вероятно да следва стратегия за ангажиране с Китай, дори ако трябва да плати политическа цена. Това се дължи на натиска, който Брекзит упражнява върху Лондон, при усилията му да намери нови икономически партньори. - Съединените щати могат да помогнат на Европа в подготовката и справянето с предизвикателствата на Китай. Това включва укрепване на демократичните институции, свободата на печата и върховенството на закона; повишаване на интереса на САЩ по отношение на Китай по-специално в отношенията със страните от Централна, Източна и Южна Европа; изграждане на капацитет по отношение експертизата на Китай в Европа; и насърчаване на ЕС да приема широкообхватни общи правила за това как чуждестранните инвестиции засягат интересите на националната сигурност. Целите на Китай по отношение на Европейския съюз (ЕС) Търсенето на политическо влияние от страна на китайското ръководство в ЕС се дължи на две взаимосвързани мотивации: осигуряване на стабилност на режима в самия Китай и представяне на политическите му концепции като конкурентен модел на политическо и икономическо управление за нарастващ брой трети държави. Като цяло, за разлика от сегашното руско правителство, Пекин се интересува от стабилен - но гъвкав и фрагментиран - ЕС и от големия и интегриран европейски единен пазар, който подкрепя. Лидерите на ККП стигат до заключението, че ако се управлява правилно от тях един процес, части от Европа могат да им станат полезен инструмент за постигане на китайските интереси. От политическа гледна точка това се разглежда като потенциална противотежест за САЩ, в което са улеснени в ерата на подхода "Америка на първо място" на администрацията на Тръмп. Пекин също е наясно, че Европа има много активи като технологии и интелектуална собственост, от които Китай се нуждае за своята индустриална модернизация, поне в областите, в които все още не е изградил свое собствено технологично лидерство. ЕС е полезен и като "легитимиращ фактор" на китайските глобални политически и икономически дейности, като например инициативата "Belt and Road" (БРИ). Пекин преследва три свързани цели. Първата е насочена към изграждане на подкрепа сред трети държави като държавите-членки на ЕС по конкретни въпроси и политически програми, като придобиване от ЕС на статут на пазарна икономика или признаване на китайските териториални претенции в Южнокитайско море. Част от тази краткосрочна цел е изграждането на стабилни мрежи сред европейските политици, бизнеса, медиите, мозъчните тръстове и университетите, като по този начин се създават слоеве на активна подкрепа за китайските интереси. Неотдавнашните опити на Китай да обезкуражи отделните страни от ЕС да предприемат мерки, които противоречат на китайските интереси, като подкрепянето на координиран отговор на ЕС по отношение на териториалните претенции на Китай в Южнокитайско море, среща с Далай Лама или критичните доклади за правата на човека в Пекин са точно такива казуси. Втората свързана цел е да отслаби западното единство както в Европа, така и отвъд Атлантическия океан. Пекин разбира, че разделянето на САЩ и ЕС ще бъде от решаващо значение за изолирането на САЩ, за по-широкото противодействие на западното влияние и за разширяването на собствения му глобален обхват. Китай усеща, че е отворен прозорец на възможността да преследва целите си, а администрацията на Тръмп се е отказала от ролята на пазител на либералния международен ред, която САЩ отдавна играят. Това е в допълнение към предизвикателствата пред западните либерални демокрации от възхода на нелиберално-авторитарните политически движения. Третата цел е по-широка от гледна точка на "преформатирането на един по-сигурен свят за авторитарния модел на Китай". Това означава да се създаде по-позитивно глобално възприятие на Китай и да се представи политическата и икономическата му система като жизнеспособна алтернатива на либералните демокрации. В голяма степен това е мотивирано от продължаващия страх на ККП от проникването и влиянието на така наречените западни идеи като либералните и демократичните ценности. От гледна точка на Пекин, европейската и западната "мека сила" винаги е имала остър, агресивен ръб, заплашващ китайския режим. В същото време тази цел се основава на идеята, че тъй като Китай се издига от икономическа и военна гледна точка, той трябва да придобие повече респект сред световното обществено мнение. Дейностите, насочени към дългосрочни промени в глобалното възприемане, включват подобряването на глобалния имидж на Китай чрез мерки като медийно сътрудничество, което прави либералната демокрация по-малко популярна в световен мащаб, като посочва реалната или предполагаемата неефективност в демократичните процеси на вземане на решения и подкрепя нелибералните тенденции в европейските страни. Гледната точка на Китай за трансатлантическите отношения и НАТО Китай се стреми да отслаби трансатлантическата връзка между Съединените щати и Европа, но се е развил в своето виждане за НАТО, що се отнася до борбата със заплахата от ислямисткия тероризъм. Китай има три възражения срещу силната трансатлантическа връзка: - Китай се тревожи, че Съединените щати и Европа имат извънредна роля при определянето на правилата на международния ред. От 40-те години на миналия век либералният ред е до голяма степен трансатлантически. Има части от този ред, които Китай харесва, но не е съгласен с либералните норми относно демокрацията, правата на човека, мултилатерализма и дори правилата в икономиката. За Китай ще бъде много по-добър шанс да преформатира световния ред, ако има различни центрове на власт, отколкото, ако Европа и Съединените щати действат като едно цяло. - Китай не иска САЩ да влияят на европейската политика спрямо Китай. Китай има изявена конкуренция със Съединените щати, поради ролята на САЩ в Индийския океан. Европа, от друга страна, не е резидираща власт в Азия. Китай се притеснява, че гледната точка на Европа по отношение на Китай ще бъде силно повлияна от Съединените щати, каквато беше през 2000-те години по отношение на оръжейното ембарго. Днес това се проявява в технологичния трансфер, позицията на ЕС по отношение на морските териториални спорове, правата на човека и китайските инвестиции в критична инфраструктура. - Китай се опитва да замени световния ред, организиран в голяма степен около американските съюзи, със световен ред, състоящ се от сфери на влияние на регионалните сили, включително Китай. Китай никога не е вярвал, че алиансите са част от световния ред; вместо това китайските лидери ги смятат за подкопаващи световния ред. Освен това, Китай отхвърля идеята, че трансатлантическият съюз или който и да е алианс може да легитимира използването на сила за военни намеси, както е действал НАТО в миналото. https://www.brookings.edu/testimonies/chinas-relations-with-u-s-allies-and-partners-in-europe/

Какво е усещането?

„Малкият” човек, който прави „голямата” история „Мостът на шпионите“ (Bridge of Spies), 2015 Том Ханкс в ролята на Джеймс Донован е онзи „човешки фактор”, който променя хода на историята и за това разказва номинираният с 6 Оскара филм на Стивън Спилбърг. Жененият на българка / Маргарита Ибрахимова - Rita Wilson/ актьор великолепно влиза в кожата на своя исторически прототип и заслужено високо оцененият от публиката и критиката филм, който жанрово може да се определи като „исторически трилър, е центриран около неговата актьорска игра. Сюжетът е взет от историята на Студената война: през 1957 в САЩ е арестуван съветския разузнавач Рудолф Абел /британец по произход/, който според американските политици тогава трябва да получи смъртна присъда; единственият адвокат на свободна практика, имал смелостта да защитава такъв белязан клиент е Джеймс Донован, и то предварително предупреден „отгоре”, че процесът е формален, а присъдата предопределена. Джеймс Донован Но не и за Джеймс Донован, корав етнически ирландец и честен човек. В хода на делото и срещите му с Абел, между двамата възниква искрено уважение един към друг и респект; оказва се, че между тях има много общи неща – и двамата ценят семейството, родината и дълга, и двамата са готови да воюват докрай за принципите, в които вярват. Донован /Ханкс/ се изправя сам срещу цялата политическа машина на американската държава и срещу насъскваното от пропагандата обществено мнение – и печели, той обръща процеса в полза на Абел и успява да го спаси от смъртно наказание. Впоследствие Абел е заменен за американския пилот на шпионски самолет Гари Паурс, заедно с още един източно-германски затворник, а договарящият се с източно германските и съветски власти Донован /Том Ханкс/, и то изпратен като частно лице на личен риск, а не като официален представител на САЩ, постига невъзможното абсолютно сам: Абел е разменен за Паурс и през 1962 и двамата затворници се завръщат като герои в своите родини. „Мостът на шпионите“ (Bridge of Spies) Филмът е строго изграден върху действителни факти от историята на Студената война, но същевременно е с много силен авторски сценарий /на братя Коен/ и режисура /Спилбърг/, както и с ярка игра на актьорите в главните роли, една великолепна сплав от история, живот и драматизъм. https://www.imdb.com/title/tt3682448/ Оценка 7.6 от 250 600 зрители. http://muvibg.com/filmi/6845-bridge-of-spies-mostt-na-shpionite-2015.html

Ами, колега, те парите не растат по дърветата, изработват се - погледни цифрите, БВП на Канада е $1.652 trillion (2017 est.); този на Русия е $1.527 trillion (2017 est.); едните пари /канадските/ ги изработват 19 млн. трудещи се, другите пари /руските/ са сътворени от 76 млн. трудещи се. Поинтересувай се за технологията сам. Лека нощ.

Идеята да се прави сравнение между икономиката на Русия и тези на Канада и Австралия с аргумент, че последните две също имат голям износ на суровини като Русия, според мен, не е коректна, защото - да, формално погледнато това е така, - но и Канада и Австралия не са обвързали растежа на БВП с този износ, и двете държави не залагат главно на суровинно ориентирана икономика, а на високотехнологична продукция на стоки и услуги. За Австралия посочих някои данни, почти същата картина виждаме и в показателите на Канада: GDP (official exchange rate): $1.652 trillion (2017 est.) GDP - composition, by sector of origin: agriculture: 1.7% industry: 28.1% services: 70.2% (2017 est.) Labor force: 19.52 million (2017 est.) Market value of publicly traded shares: $1.593 trillion (31 December 2015 est.) - Канада изнася много суровини, но не формира голямо положително салдо от това: Exports: $433 billion (2017 est.) $393.5 billion (2016 est.) country comparison to the world: 12 Exports - commodities: motor vehicles and parts, industrial machinery, aircraft, telecommunications equipment; chemicals, plastics, fertilizers; wood pulp, timber, crude petroleum, natural gas, electricity, aluminum Exports - partners: US 76.4%, China 4.3% (2017) Imports: $443.7 billion (2017 est.) $413.4 billion (2016 est.) country comparison to the world: 11 Imports - commodities: machinery and equipment, motor vehicles and parts, crude oil, chemicals, electricity, durable consumer goods Imports - partners: US 51.5%, China 12.6%, Mexico 6.3% (2017) Ако трябва да съм прецизен, баланса даже е отрицателен с 10 млрд., както и при Австралия/, докато за Русия при БВП $1.527 trillion (2017 est.) положителния баланс от износ на суровини е 124 млрд. или около 8 %, това е решаваща цифра за бюджета и доходите в страната; и Канада, и Австралия не генерират растеж и благосъстояние базирани предимно върху суровини, при тях тези суровини са благоприятни дадености, но не център на внимание в икономическата им политика, докато за Русия е очевидно центрирана върху износа на нефт и газ, дори размерът на заплатите в тези сектори го индикира. Производителност на труда, ефективност и високи технологии - това е моторът на растеж и благосъстояние на австралийската и канадската икономика, затова намирам сравнението с Русия за неадекватно; и Канада, и Австралия не могат да влязат в категорията "суровинно ориентирани" икономики, Русия е влязла там и не прави особено големи усилия да смени пистата: такива са Иран, Венецуела, някои /но не всички!/ арабски страни, които стават заложници на суровинно базираните си икономики. На другия полюс са Сингапур /практически без никакви суровини, дори вода си внася/ и Швейцария.

Несравними са Русия с Австралия и Канада: Австралия: GDP - per capita (PPP): $50,300 (2017 est.) Руския е наполовина, и то крепящ се главно върху пазара на нефт и газ, докато структурата на австралийската икономика е съвършено различна: exports of goods and services: 20.5% imports of goods and services: -20.8% (2017 est.) agriculture: 3.6% industry: 26.1% services: 70.3% (2017 est.) Market value of publicly traded shares: $1.187 trillion (31 December 2015 est.) $1.289 trillion (31 December 2014 est.) $1.366 trillion (31 December 2013 est.) country comparison to the world: 13 Стойността на стоковите акции търгувани на австралийската борса е 300 % по голяма от тази на руската стокова борса, което ми говори само едно: капитализмът в Австралия работи на пределни обороти и генерира голяма принадена стойност, поради което 13 млн. работна сила в Австралия изработва 90 % в номинална стойност като продукт от това, което изработват 76 млн. работна сила в Русия, или иначе казано австралийският капитализъм е 5 пъти по-продуктивен от руския Австралия изнася 20 % от БВП и внася приблизително толкова, тоест растежът в нейната икономика не е обвързан със суровини, растежът идва предимно от сферата на услугите; при руската икономика имаме положителен баланс от 124 млрд. долара от суровини, което е почти 8 % от БВП в номинална стойност, секне ли този източник ще има колапс. Да не говорим за Канада, където нещата са още по-контрастни.

Проблемът по принцип в страни ориентирали икономиките си като износители на суровини е първо в конюнктурата в цените на тези суровини, второ в технологичното изоставане в други сектори, и трето, че около суровинните сектори се формира олигархия, която е свързана с тоталитарно управление и диктатура. Трите фактора в комплекс понижават конкурентно способноста на такива държави.

+++ Всъщност идеология в отношенията между Китай и Русия няма и няма как да има; става въпрос за пари и пазари. Конкретно за мега проектите за газопроводи и нефтопроводи от находищата в Сибир към Китай, нещата не са толкова много "мега", ако ги превърнем в "денги", в най-добрия случай говорим за изравняване на вноса на газ и нефт в Китай с този в Европа, казва го Медведев, и е така: “The eastern route has the same strategic importance for Gazprom as the western,” says Alexander Medvedev, Gazprom’s deputy chairman. “Having concluded a single contract, China equalled our largest European consumer. This cannot but inspire hope for more . . . And Gazprom is ready to meet this demand.” Този мегапроект, тръбата е дълга 3000 км, ще вкарва 1.3 трлн. куб. м. газ годишно за 30 години, който китайската страна е длъжна да купува за този срок; обаче ако го остойностим по днешни цени сумите не са чак толкова грандиозни, това е малко над 120 млрд. долара за целия срок. Проектът струва над 55 млрд., тоест ще се изплати над 2 пъти, като почти цялата инвестиция е китайска - 40 млрд., тоест китайците са предплатили около 30 % за което са придобили над 14 % от акциите на Газпром. Нефтопроводите от сибирските руски находища са също насочени към Китай, като с новите тръби Русия става най-големия снабдител на суров петрол за Китай; това обаче отваря пазарна ниша за американски и арабски пазар на петрол в Европа, която, без съмнение, ще бъде запълнена по един или друг начин и то скоро. така че може би в случая "третия" печели най-много. Русия разработва сибирските си находища, където досега не е имало развита инфрастурктура към Китай, тъй като основната продукция е била насочена към Европа, където има такава инфраструктура. Китай инвестира, както го прави в цяла Централна Азия и внася, като същевременно развива и собствените си находища, които никак не са малки. https://ig.ft.com/gazprom-pipeline-power-of-siberia/ Великият комунистически блок в розово няма никакъв шанс да се състои под егидата на Китай, по простата причина, че дефакто Китай отдавна е загърбил принципите на комунизма с развитието на частния сектор, идеологията е едно, реалността съвсем различно - ако Китай изгражда някаква имперска коалиция, в която той ще стои в центъра, това ще бъде върху идеологията на Велик Китай и икономически гравитиращи в орбитата му подчинени държави, основаваща се повече на конфуцианството, отколкото на комунизма: Поднебесната Империя огрява като слънце всички варварски територии. Всъщност преговорите за тези тръбопроводи, за петрол и газ, са се точили 25 години в безплодни пазарлъци между Китай и Русия, докато бъдат сключени споразуменията, но както казва един от инженерите-строители на газопровода от руска страна: "Китайците са много трудни преговарящи, те протакаха 25 години, но какво е четвърт век за тази страна с 4000 години история."

Нямам нищо против, щом повторенията затвърждават убежденията ти. Това е точно така: Русия формира положително салдо от над 124 млрд. долара предимно от експорт на нефт и газ в ЕС: Exports: $336.8 billion (2017 est.) $281.9 billion (2016 est.) country comparison to the world: 16 Exports - commodities: petroleum and petroleum products, natural gas, metals, wood and wood products, chemicals, and a wide variety of civilian and military manufactures Exports - partners: China 10.9%, Netherlands 10%, Germany 7.1%, Belarus 5.1%, Turkey 4.9% (2017) Imports: $212.7 billion (2017 est.) $191.6 billion (2016 est.) country comparison to the world: 24 Imports - commodities: machinery, vehicles, pharmaceutical products, plastic, semi-finished metal products, meat, fruits and nuts, optical and medical instruments, iron, steel Imports - partners: China 21.2%, Germany 10.7%, US 5.6%, Belarus 5%, Italy 4.5%, France 4.2% (2017) https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/rs.html Същевременно Русия внася от ЕС и от САЩ високо-технологични стоки, от които има необходимост, санкциите не спират търговските потоци и в двете посоки, ако тези санкции ограничат или спрат вноса и износа, руската икономика ще претърпи много тежки загуби. Руският износ: 48 % газ и нефт, от които се формира положителното салдо, основният партньор на този износ е ЕС: Само Холандия, Германия и Италия консумират два пъти повече руски нефт и газ от Китай. Същевременно Русия е голям вносител от ЕС и от САЩ: САЩ са трети по обем вносител в Русия за 2017, а САЩ, Германия, Италия и Франция /без други страни от ЕС/ експортират повече стоки в Русия, отколкото Китай; разликата е, че тези страни експортират предимно високо-технологична продукция, докато тази на Китай е предимно евтина манифактура за широко потребление https://tradingeconomics.com/russia/imports Икономически Русия е повече свързана със Запада, отколкото с Китай и други икономики. Съотношението е даже по-силно очертано, отколкото при Турция, защото Русия поддържа много голям доларов резерв предимно от американски ценни книжа.