Б. Киров

Рей Далио гледа нещата от собствената си позиция на макро-инвеститор прагматик, американец и републиканец по политическо позициониране, той е такъв. Освен това е един от първите американци установили делови отношения с Китай още през 70-те години, има негов инвестиционен фонд там още от тогава. Освен всичко това, Рей Дарио е един от най-големите американски дарители и филантропи, неговата фондация е дарила стотици милиони долари. Това за което Далио основно пропонира в статията си е как да бъде съхранен капитализма и демокрацията като работеща ефективно система не само в рамките на САЩ, а и в световен мащаб, защото той от личен опит е убеден в предимствата на тази система. Ето втората част от неговата статия: ...Описаната пропаст в доходите / богатството / отслабва икономиката на САЩ, заплашва да предизвика болезнени и контрапродуктивни вътрешни конфликти и подкопава силата на Съединените щати спрямо тази на нейните глобални конкуренти Тези пропуски забавят икономическия ни растеж, защото водят до неоптимално развитие на талантите. Пропастта между доходите и богатството / възможностите води до опасни социални и политически разделения, които застрашават самия капитализъм. По принцип при голяма разлика в икономическите условия на хората съществува висок риск от остър конфликт. Несъответствието в богатството, особено когато е съпроводено с несъответствие в ценностите, води до увеличаване на конфликта и в управлението, което се проявява под формата на популизъм на левите и популизъм на десницата, а често и в някаква форма на революции. Поради тази причина съм разтревожен за следващият икономически спад, особено след като централните банки вече имат ограничени възможности да го предотвратят и съществува голяма политическа полярзация и популизъм. Макар че има теоретична вероятност лидерите на левите и десните да обединят усилията си, за да реформират системата, така че едновременно да разпределят по-добре икономическия пай и да го направят по-голям (което със сигурност е възможно най-добрият път), те обикновено стават все по-крайни и склонни да се борят по-ожесточено, отколкото да си сътрудничат. За да разбера явлението популизъм, преди две години направих изследване, в което разгледах 14 иконични случая и наблюдавах моделите и силите зад тях. Ако се интересувате от това изследване, можете да го прочетете тук/линк. Накратко, научих, че популизмът възниква, когато силни лидери на десни или левичари, които искат да се борят и победят опозицията, идват на власт и ескалират конфликта си с опозицията, която обикновено се групира полярно около сравнително силни / бойни лидери от противоположната популистка партия. Най-важното нещо, което трябва да се наблюдава при развитието на популизма, е дали противоположните сили могат да съжителстват, за да постигнат общ напредък, или дали все по-често конфликтът им “отива към война”. В най-лошите случаи този конфликт предизвиква икономически проблеми (например чрез парализиращи стачки и демонстрации) и дори може да доведе до преминаване от демократично лидерство към автократично лидерство, както се случи в редица страни през 30-те години на миналия век. Сега виждаме конфликти между популистите на левите и популистите на десните, които ескалират по света по същия начин, както през 30-те години на миналия век, когато разликите в доходите и богатството бяха сравнително също толкова големи. В САЩ идеологическата полярност е по-голяма, отколкото някога е била и готовността за компромис е по-малка, отколкото някога е била. Графиката долу показва колко консервативно/десни са били републиканците сенатори и конгресмени и колко либерално/леви са били сенаторите и конгресмените демократи през последните години. Както виждате, двете противоположни групи са по-екстремни и по-разделени от всякога. Графиката под нея показва какъв процент от тях са гласували по зададени партийни линии от 1790 г., като сега този процент е най-висок. С други думи, двете партии имат полярни екстремни позиции и са повече разединени и противопоставени от когато и да е било. А ни предстоят президентски избори. Ние сме изправени пред една адски оспорвана битка. Вярвам, че една социално-икономическа система работи като машина с причинно-следствени връзки, които произвеждат резултати, и когато резултатите не съвпадат с целите, трябва да се диагностицира защо машината работи неадекватно и след това да се реформира. Също така от опит съм убеден, че повечето неща се случват отново и отново през историята, а чрез наблюдение и анализ като използвам вече създадени от мен модели/алгоритми може по-добре да се разбере как работи действителността и да се изведат някои универсални принципи за нейното оптимизиране. Противно на това, което казват популистите от левицата и популистите на десницата, тези неприемливи резултати не се дължат нито на: а) злите богати хора, които причиняват лоши неща на бедните хора, или б) мързеливите бедни хора и неефективните бюрократи; по-скоро последните две групи са последица от начина на работа на капиталистическата система в настоящия исторически момент. Докато стремежът към печалба обикновено е ефективен мотиватор и ресурсен разпределител за създаване на производителност и осигуряване на продуктивните личности с покупателна способност, сега той произвежда самозасилващ се регресивен цикъл, който разширява пропастта в приходите / богатството / възможностите до степен, че капитализмът и американската мечта са застрашени. Това е така, защото капитализмът сега работи по начин, по който хората и компаниите намират за изгодно за тях да имат политики и да развиват технологии, които намаляват разходите им за човешкия капитал, а това се отразява негативно върху голям процент от ресурсите на обществото. Тези компании и хората, които са по-богати, имат по-голяма покупателна способност, което мотивира онези, които търсят бърза и непосредсвена голяма печалба, да пренасочат ресурсите си към нея, пренебрегвайки фундаментално необходими неща като добра грижа и образование за децата от по бедните социални групи. В резултат на тази динамика, системата произвежда вредни излишества на върха и вредни лишения на дъното на социалната конструкция. Стремежът към печалба и по-голяма ефективност доведе до изобретяването на нови технологии, които заместват хората, което прави компаниите по-ефективни, възнаграждават онези, които изобретяват тези технологии, но наранява онези, които са заменени от тях. Тази сила ще се ускори през следващите няколко години и няма добър план за справяне с нея. Преследването на по-големи печалби и по-голяма ефективност на компаниите е накарало компаниите да произвеждат в други страни и да заместят американските работници с икономически ефективни чуждестранни работници, което е добре за печалбите и ефективността на тези компании, но лошо за доходите на американските работници. Разбира се, тази глобализация позволи и по-евтини и може би по-качествени чуждестранни стоки да влязат в САЩ, което е добре както за чуждестранните продавачи, така и за американските купувачи и лошо за американските компании и работници, които се конкурират с тях. Делът на приходите, които отиват към печалбата, се е увеличил спрямо дела, който отива към работника. Таблиците по-долу показват процента на корпоративните приходи, които се заделят към печалбата, и процента, който се заделя за компенсация на служителите от 1929 година. Отпечатването на пари от централните банки и закупуването на финансови активи (които бяха необходими за справяне с дълговата криза през 2008 г. и за стимулиране на икономическия растеж) повишиха цените на финансовите активи, което помогна на хората, притежаващи финансови активи, да се обогатяват още повече в сравнение с тези които не ги притежават. Когато Федералният резерв (и повечето други централни банки) купуват финансови активи, за да влагат пари в икономиката с цел да я стимулират, продавачите на тези финансови активи (които са достатъчно богати, за да имат финансови активи) а) стават по-богати, защото цените на активите нарастват и б) са по-склонни да купуват финансови активи, отколкото да купуват стоки и услуги, което прави богатите по-богати с пари и кредит, докато по-голямата част от бедните хора не получават пари и кредити, защото са по-малко платежоспособни. От позицията ми в инвестиционния бизнес виждам, че има прекалено много инвестиции в инвестиционни инструменти и същевременно много недостиг на пари сред повечето хора. С други думи, парите са задръстени на върха, защото ако сте един от онези, които имат пари или добри идеи за това как да печелите пари, можете да имате повече пари, отколкото имате нужда, кредиторите ще ги предоставят свободно на вас, а инвеститорите ще се конкурират за ви ги дават. От друга страна, ако не сте във финансово добра форма, никой няма да ви заема или инвестира във вас, а правителството не помага съществено, защото правителството по принцип не го прави. Политиците обръщат твърде много внимание на бюджетите, свързани с възвръщаемостта на инвестициите. Например, ако не харчим пари за образованието на децата достатъчно, може да е добре от бюджетна гледна точка, но това е наистина глупаво от инвестиционна гледна точка. Разглеждането на финансирането през бюджетен обектив не води до вземането под внимание на цялостната икономическа картина - например, не се вземат предвид всички разходи за обществото за хората с ниско образование. Докато фокусирането върху бюджета е това, което обикновено правят фискалните консерватори, фискалните либерали обикновено демонстрират, че заемат твърде много пари и не успяват да ги изразходват разумно, за да произвеждат икономическа възвращаемост, необходима да обслужва поетите дългове, така че те често свършват управлението си с дългови кризи. Бюджетните консерватори и бюджетните либерали, които се грижат за разходите / заемането, имат затруднения да се фокусират върху това работят заедно и да постигнат добра „двойна долна граница” с възвръщаемост на инвестициите (т.е. инвестиции, които водят до добра социална възвращаемост и едновременно с това до добра икономическа възвръщаемост). Какво мисля, че трябва да се направи? Поради изложените по-горе причини, аз съм убеден, че капитализмът е фундаментално стабилна система, която сега не работи добре за повечето хора, така че трябва да се реформира, за да осигури много повече равни възможности и да бъде по-продуктивна. За да направя промените, мисля, че е необходимо да се предприемат следните неща. 1. Лидерство от върха. Имам като принцип, че не можеш да предизвикаш промяна, освен ако не повлияеш на хората, които имат в ръцете си лостовете на властта, да ги задвижат така, че да променят нещата. Така че трябва да има мощни сили от върха на страната, които да обявяват пропастта между доходите / богатството / възможностите за национална извънредна ситуация и да поемат отговорността за реинженеринг на системата, така че тя да работи по-добре. 2. Двупартийните опитни модератори на политиката да заработят заедно, за да реформират системата, така че тя да заработи по-добре. Вярвам, че или ще направим това по двупартиен и умел начин или ще се понесем взаимно загуби и поражение. Така че аз съм убеден, че лидерите трябва да създадат двупартийна комисия, която да събере квалифицирани хора от различни общности, за да изработи план за реинженеринг на системата, такъв план, който едновременно да се разпределя и увелича по-добре общия икономически пай. Този план ще покаже как да се събират парите и как да се изразходват / инвестират добре, за да се получат добри печалби с двоен ефект. 3. Да се определят ясни показатели, които могат да се използват, за да се прецени успехът и да се държат отговорни хората, които работят за постигането му. Наличието на такива показатели ще доведе до отчетност и обратна връзка, които са необходими за постигане на успех. Доколкото е възможно, бих довел този вид отчетност до индивидуалното ниво, за да насърча културата на отчетност, в която хората са наясно дали са нетни сътрудници или нетни критици за обществото. 4. Преразпределение на ресурсите, които ще подобрят както благосъстоянието, така и продуктивността на по-голямата част от хората. Като икономически инженер, естествено мисля за това как парите могат да бъдат получени от данъци, заеми, предприятия и филантропия и как ще се отрази техния поток върху цените и икономиката. Например, мисля за това как може да настъпи промяна в личните данъчни ставки и как промените в тях по отношение на ставките на корпоративния данък ще повлияят на преместването им от едно място спрямо друго място. Как ще бъдат изразходвани набраните средства - например, колко ще бъдат изразходвани за програми, които ще подобрят както социалните, така и икономическите резултати, и колко ще бъдат преразпределяни. Такива решения, разбира се, ще бъдат вземани и провеждани от хората в двупартийната комисия и от лидерите на страната, и те са твърде сложни и комплексни, за да мога да ги описвам в детайли тук. Мога обаче да дам мнението си за голяма картина. Преди всичко, бих искал да постигна добри резултати с двоен ефект /силен растеж-ефективно разпределение. За тази цел: а. Създайте частно-публични партньорства (включително правителства, филантропи и компании), които съвместно ще проверяват и инвестират в проекти с двоен положителен ефект, оценявани въз основа на техните социални и икономически резултати по отношение на ясни показатели. Това би увеличило както финансирането, така и качеството на проектите, защото хората, които трябва да влагат пари в такава кредитна линия, ще бъдат отговорни за тях. б. Събирайте и разпределяйте пари по начини, които едновременно подобряват социалните условия и подобряват производителността на икономиката, като отчитат всички разходи за обществото (напр. бих обложил с по-големи данъци замърсяването и различните причини за лошо здраве, които генерират значителни икономически разходи за обществото). в. Събирайте повече пари от върха чрез данъци, но така, че да това да не окаже разрушителен ефекти върху производителността и които данъци биха били предназначени да помогнат на хората в средата и дъното главно по начини, които също подобряват общото ниво на производителност на икономиката, така че разходите за тези програми до голяма степен да се изплатят от бъдещи икономии на разходи и подобренията в доходите, които те създават. Казвайки това, аз също вярвам, че обществото трябва да установи минимални стандарти за здравеопазване и образование, които се предоставят на тези, които не са в състояние да се грижат за себе си. 5. Координация на паричната и фискалната политика. Тъй като парите са концентрирани на върха и защото капацитетът на централните банки да облекчат достатъчно следващ икономически спад е ограничен, фискалната политика ще трябва да бъде по-координирана с паричната политика, което може да се случи като се запази независимостта на Федералния резерв. Ако бъде направено добре, това едновременно ще стимулира икономическия растеж и ще намали ефектите, които количествените облекчения имат върху увеличаването на разликата в богатството чрез прехвърляне на пари и кредит в ръцете на тези, които имат по-голяма склонност да харчат от тези, които имат по-голяма склонност да спестяват. Причини, които водят до ефектите, които виждаме сега, са: 1. Високите нива на дълга, които доведоха до дълговата криза през 2008 г. 2. Централните банки отпечатват много пари и купуват финансови активи, което повишава цените на активите и понижава лихвените проценти. Това е от полза за онези, които имат финансови активи (т.е. богатите) и е оставя централните банки с по-малко правомощия да стимулират икономиката. 3.Тези два фактора и новите технологии създадоха много широки разлики в приходите / богатството / възможностите и ценностите, които се очаква да се увеличат и да доведат до ... 4. Силен ляв и десен популизъм, които причиняват по-големи вътрешни и международни конфликти едновременно с ... 5. Има една изгряваща световна сила (Китай), конкурираща се за лидерство със съществуващата господстваща световна сила (САЩ), и това предполага противопоставяния, които ще бъдат икономически, идеологически и военни и ще се определят от уменията и технологичните способности на двете сили. Това състезание ще реши какъв ще бъде новият световен ред по отношение на останалия свят. Последният път, когато съществуваше подобна конфигурация от влияния беше в края на 30-те години на миналия век, когато имаше големи конфликти и някои от икономическите и политическите системи изчезнаха. Поради фундаменталните причини, обяснени по-рано, считам, че сме в критичен момент, в който най-големият въпрос ще бъде как да решим собствените си проблеми. Имаме достатъчно ресурси, за да се справим с рисковете и да създадем много повече равни възможности плюс подобрена производителност, която ще увеличи пая. Голямото ми притеснение е, че страните ще бъдат непримирими в позициите си, така че капитализмът или ще: а) бъде изоставен като система, или б) няма да бъде реформиран, защото онези, които са от дясната страна, ще се борят за статуквото, а тези отляво ще се борят срещу него Така че за мен най-големите въпроси са: а) дали популистите от десницата или популистите от левицата ще получат контрол и / или ще имат конфликти, които ще се отразят неблагоприятно върху операциите на правителството, икономиката и международните отношения, или б) разумни и квалифицирани хората от целия политически спектър ще могат да работят заедно за реформиране на системата, така че тя да работи добре за повечето хора. Скоро ще знаем много повече за това кои пътеки са най-вероятни, защото през следващите две години ще се проведат избори в САЩ, Великобритания, Италия, Испания, Франция, Германия и Европейския парламент. Как те ще окажат значително влияние върху начина, по който ще бъдат решавани конфликтите, осветени в тази статия, как това ще повлияе върху движението на парите между хората, пазарите, държавите и страните и ще определи относителните предимства на някои страни пред други предстои да видим. https://www.linkedin.com/pulse/why-how-capitalism-needs-reformed-parts-1-2-ray-dalio/

Why and How Capitalism Needs to Be Reformed Published on April 5, 2019 Ray Dalio, Co-Chief Investment Officer & Co-Chairman of Bridgewater Associates, L.P. Резюме Бях щастлив да бъда отгледан в семейство от средната класа с родители, които се грижеха добре за мен, да се образовам в добри държавни училища и да се включа в един пазар на труда, предоставящ ми равни възможности. Бях възпитан с убеждението, че равните възможности за основни социални грижи, добро образование и заетост са справедливи и са най-доброто нещо за нашето колективно благосъстояние. Да имаш тези неща и да ги използваш, за да изградиш пълноценно собствения си живот, е Американската мечта. На 12-годишна възраст може да се каже, че станах капиталист, защото тогава за пръв път вложих парите си, спечелени от мен с различни дейности като разнасяне на вестници, косене на трева и т.н., на фондовия пазар, когато борсата беше гореща. Това ме въвлече в икономическата игра, която играя през по-голямата част от последните 50 години на моя живот. За да успея в тази игра, аз имах нужда да разбера как работят икономиката и пазарите. Изследванията и опитът ми в повечето икономически системи в повечето страни на света в продължение на много години ме научиха, че способността да се печелят пари, да се запази и да се вложи в капитал (т.е. капитализъм) е най-ефективният мотиватор на хората и разпределянето на ресурси за повишаване на жизнения стандарт на хората. През тези много години видях, че капитализмът се развива по начин, който не работи добре за мнозинството от американците, защото произвежда самоусилващи се кризисни спирали за онези, които са най-бедни. Това създава все по-големи различия в разпределението на богатството, а следователно и на възможностите, което само по себе си представлява екзистенциална заплаха за Съединените щати. Мисля, че повечето капиталисти не знаят как да разделят добре икономическия пай, а повечето социалисти не знаят как да го увеличават добре, но сега сме на етап, в който или а) хората с различни идеологически наклонности ще работят заедно, за реконструират тази система, така че нейният продукт едновременно да расте и да се разпределя добре или б) ще имаме голям конфликт и някаква форма на революция, която ще засегне всички и ще свие този общ продукт. Вярвам, че по принцип всички добри неща, доведени до крайност, могат да станат самоунищожителни и че или всичко или трябва да се развива, или в противен случай ще умре. Това е вярно и за капитализма. В тази статия развивам нагледно тезата си, че капитализмът сега не работи за мнозинството от американците, диагностицирам защо тази система произвежда тези неадекватни резултати и правя някои предложения за това какво може да се направи, за да се реформира системата. Аз се записах да уча в добър колеж и получих магистърска степен, въпреки че не разполагах с достатъчно пари, за да платя обучението си, защото имах възможност да взема пари от правителствена програма за студентски заеми. Тогава влязох на пазара на труда, който ми предостави равни възможности.Тъй като обичах да играя на пазарите, избрах да бъда глобален макро-инвеститор, какъвто съм бил от около 50 години. Това изискваше от мен да получа практическо разбиране за това как работят икономиките и пазарите. През тези години разбрах защо способността да се правят пари, да се капитализират и да се вложат в произвеждащ капитал (т.е. капитализъм) е ефективна мотивация на хората и средство, което повишава жизнения стандарт на хората. През тези години видях, че всички страни, които са накарали икономиките си да работят добре, включително „комунистически Китай“, са направили капитализма неразделна част от техните системи, поради тези причини. Философията на комунизма за „от всеки според способностите му, на всеки според неговите потребности” се оказа наивна, защото хората не бяха мотивирани да работят упорито, ако не получават срещу това съизмеримо възнаграждение, така че просперитетът им пострада. Капитализмът, който свързва заплащането с производителността и създава ефективни капиталови пазари, увеличава производителността на хората и работи много по-добре. Проучих и това, което кара страните да успяват или да се провалят, като разглеждах проблемите по-скоро от прагматична перспектива, отколкото от идеологическа, защото способността ми да се справям с икономиката и пазарите по практичен начин е това, в което съм силен. Накратко, това което прави страните неуспешни в икономиката е лошото образование, лошата култура (тази, която пречи на хората да работят ефективно заедно), лошата инфраструктура и твърде многото дълг. Най-добрите резултати идват, когато има повече, отколкото по-малко: а) равни възможности в образованието и в работата, б) добро семейно и обществено възпитание през годините на средното училище, в) цивилизовано поведение в рамките на система, която повечето хора смятат за справедлива г) свободни и добре регулирани пазари за стоки, услуги, труд и капитал, които предоставят стимули, спестявания и възможности за финансиране на повечето хора. Разбира се, през годините съм наблюдавал тези неща във всички страни, особено в САЩ. Сега ще покажа резултатите, които произвежда нашата система, които ме накараха да повярвам, че капитализмът не работи добре за повечето американци. Защо вярвам, че капитализмът не работи добре за повечето американци? Ще ви покажа статистики и графики, които рисуват картината. Като начало, бих искал да ви покажа различията, които съществуват между богатите и бедните. Тъй като тези различия са скрити в средните стойности, аз разделих разпределението на доходите в първите 40%, а най-долните - в 60% от доходите. По този начин можем да видим как изглежда животът на долните като доходи 60% (т.е. мнозинството) и да ги сравним с тези от горните като доходи 40%. В продължение на десетилетия за повечето хора е налице малък или никакъв реален ръст на доходите. Както е показано в таблицата по-долу вляво, работещите в най-ниските като доходи 60% не са имали реален (т.е. инфлационно коригиран) ръст на доходите от 1980 г. насам. Това е време, когато доходите за най-горните 10% са се удвоили, а онези на 1 процент на самия връх са се утроили. Както е показано в графиката, процентът на децата, които, когато станат възрастни печелят повече от родителите си, е спаднал от 90% през 1970 г. до 50% днес. Това е за населението като цяло. За мнозинството от по-ниските 60% перспективите са още по-лоши. Както е показано по-долу, разликата в доходите е по-висока от всякога и разликата в богатството е най-висока от края на 30-те години на 20-ти век. Днес богатството на първите 1% от населението е по-голямо от това на най-ниските 90% от общото население, което е същата пропаст на богатството, която съществуваше през периода 1935-40 г. (период, който доведе до епоха на големи вътрешни и външни конфликти за повечето страни). Тези, които са в горните 40% по доходи, сега имат средно повече от 10 пъти повече богатство от тези в ниските 60%. Това е било 6 пъти през 1980 година. Повечето хора от най-долните 60% по доходи са бедни. Например, само около една трета от тези 60% спестяват доходите си в кеш или финансови активи. Според неотдавнашно проучване на Федералния резерв, 40% от всички американци ще се затруднят да намерят 400 долара в случай на спешна ситуация. И те все повече се утвърждават като бедни. Докато повечето американци смятат, че САЩ са страна с голяма икономическа мобилност и възможности, нейната икономическа мобилност сега е една от най-лошите сред развитите страни. Както е показано по-долу, в САЩ хората от най-ниската по доходи 25-процентова група имат 40% шанс да имат баща в в тази група, а хората в следващите 25 процента по доходи вече имат само около 8% шанс да имат баща в долната група, предполагащ половината от средната вероятност за придвижване нагоре и една от най-лошите вероятности от останалите анализирани страни. В страна с равни възможности това нямаше да съществува. Ръстът на доходите е функция от растежа на производителността, който от своя страна е резултат от личното развитие на човека. Нека да разгледаме как се развиват хората. Да започнем с децата. За мен най-непоносимата ситуация е как нашата система не се грижи добре за толкова много от нашите деца. Както ще покажа, голям брой от тях са бедни, недохранени (физически и психически) и слабо образовани. По-специално: Нивото на детска бедност в САЩ сега е 17,5% и не се е подобрило значително десетилетия. В САЩ през 2017 г. около 17% от децата са живели в домове с недостатъчно средства за храна, където поне един член на семейството не е успял да се храни адекватно поради недостатъчни пари или други ресурси. УНИЦЕФ съобщава, че в това отношение условията в САЩ са по-лоши от средните за процента на децата, живеещи в неосигурени домакинства (по-лоши условия, отколкото в Полша, Гърция и Чили). Ефектите на доминото от тези условия струват скъпо. Ниските доходи, лошо финансираните училища и слабата подкрепа за децата водят до слаби успехи в образованието, което от своя страна води до ниска производителност и ниски доходи на хората, тези хора стават икономическа тежест за обществото. Въпреки че има ярки успешни зони в американската образователна система, като например нашите големи университети, населението на САЩ като цяло отбелязва много слаби резултати в сравнение с останалата част от развитите страни в стандартизирани тестове за дадено ниво на образование. По-специално: Ако погледнем най-уважаваните (PISA) резултати от тестовете, САЩ понастоящем са в около 15-ия процентил от развитите страни. Както е показано по-долу, САЩ са с по-ниски резултати от почти всички развити страни, с изключение на Италия и Гърция. Делът на учениците в неравностойно положение, които имат най-малко една година от предучилищно образование, е по-нисък в САЩ в сравнение със средната държава от ОИСР. Сред страните от ОИСР, САЩ имат второто най-лошо ниво на бедност сред децата от 2008 г. сред домакинствата с един родител, който не работи - провал на мрежата за социална сигурност. Тези лоши образователни резултати водят до висок процент ученици, които са недостатъчно подготвени за работа и имат емоционални проблеми, които се проявяват в опасно поведение. Учениците в неравностойно положение в САЩ са много по-склонни да имат социални и / или емоционални проблеми, отколкото в повечето други развити страни, включително не са социално интегрирани в училище, изпитват високо ниво на тревожност и ниско удовлетворение от живота. 34% от училищата с висока бедност са имали високи нива на хронична липса на ученици, в сравнение с само 10% от училищата с високи доходи. Дори в Кънектикът, един от най-богатите щати по доход на глава от населението, 22% от децата са освободени (т.е. липсват повече от 25 дни на училище годишно, или са прекъсвали няколко пъти). Тези деца е пет пъти по-вероятно да се окажат в затвора и 33% по-вероятно да се борят със злоупотребата с наркотични вещества. Сравняването на степента на завършване на гимназията с училищните райони в Кънектикът с равнището на детска бедност показва тесни взаимовръзки в щата: 1% по-висока степен на детска бедност се равнява на около 1% по-ниска степен на завършване на образованието. Неотдавнашни изследвания за САЩ показват, че децата под 5-годишна възраст, на които е предоставен достъп до талони за храна, са имали по-добри резултати в областта на здравеопазването и образованието - приблизително 18% увеличение на процента на завършване на висше образование, което ги е накарало да разчитат много на други социални програми по-късно в живота. Студентите, които идват от бедни семейства и се опитват да завършат колеж, са по-малко подготвени. Например, тези, които идват от семейства, спечелили по-малко от 20 000 долара годишно, имат средно 260 точки (от 1600) по-малко от SAT, отколкото учениците от семейства, които печелят $ 200,000 +, и разликата се увеличава. Разликата в тестовите резултати между децата на върха и дъното на разпределението на доходите днес са 75% по-високи, отколкото в началото на 1940-те години. И все пак децата, живеещи в по-бедните квартали, получават средно около 1000 долара по-малко държавно и местно финансиране на студент от тези в по-проспериращите квартали. В резултат на това училищата в районите с ниски доходи обикновено са с недостатъчно финансиране. Средно, в държавните училища 94% от учителите трябва да плащат за снабдяване със собствени пари. Свързан проблем е, че много учители, които трябва да се справят с тези стресови условия, са недостатъчно заплатени. Във времето на моята младост, лекарите, адвокатите и учителите бяха най-уважаваните професии. Сега учителите печелят едва 68% от това, което печелят останалите висшисти, което е значително по-малко, отколкото в другите развити страни от ОИСР. Дори и с допълнителните пари за възраст и години опит, учителите печелят с 19% по-малко от съпоставимите им професии през 2017 г., при само 2% по-малко през 1994 г. Дори по-лошо, те не получават уважението, което заслужават. Разликата в доходите / образованието / богатството / възможностите засилва още повече пропастта в дохода / образованието / богатството / възможностите: По-богатите общности обикновено имат държавни училища, които са далеч по-добре финансирани от по-бедните общности, което засилва пропастта между доходите и богатството / възможностите. Една от основните причини за този недостиг на финансиране е, че Конституцията поставя образованието като щатски въпрос, а повечето щати правят местните училища основно местно финансирани, така че богатите градове да имат добре финансирани щатски училища, а бедните градове имат слабо финансирани щатски училища. По-конкретно, около 45% от финансирането на училищата идва от местните власти, главно чрез данъци върху недвижимите имоти, докато само около 8% идват от федералното правителство, а останалото е от щатските правителства. По този начин може да има огромни различия в богатство / доход на отделните общности. Също така, хората с най-добрите 40% от доходите изразходват почти пет пъти повече за образованието на децата си от хората с най-ниските 60% от доходите са, докато тези с най-високите 20% изразходват около шест пъти повече от тези в най-ниските 20%. Недостатъчно финансираните държавни училища страдат от ниско качество. Например, данните от PISA показват, че учениците в американските училища със значителен недостиг на преподавателски персонал са с 10,5% по-слаби тестовете, отколкото на учениците в училищата, в които няма недостиг на учители. По същия начин, недостигът на лабораторно оборудване се свързва със спад от 16,7% в оценките на учениците, а недостигът на библиотечни материали се свързва с 15,1% спад в резултатите на учениците. За сравнение, средните частни училища средно харчат значително повече за учениците и постигат по-добри резултати. Частните училища в САЩ харчат около 70% повече на ученик, отколкото държавните училища, като средното частно училище изразходва около 23 000 долара на ученик през 2016 г., в сравнение с около 14 000 долара за средното държавно училище. Резултати: в последния кръг от теста на PISA, ученици от частните училища в САЩ отбелязаха средно 4,3% по-високи резултати от учениците в държавните училища на изпити по математика, литература и науката. През трите проучвания на PISA от 2009 г. учениците от частните училища са отбелязали средно 6,9% по-висок резултат. Не е изненадващо, че американците имат много по-малко доверие в държавните училища днес, отколкото са имали по всяко време през последните пет десетилетия. Днес само 29% от американците имат „много” или „доста” доверие в обществената образователна система. През 1975 г. 62% от американците се доверяваха на държавните училища. За мен оставянето на толкова много деца в бедност, и необразоването им, е равносилно на насилие над деца и е икономически глупаво. Отслабването на семейството и доброто родителско ръководство също имат важен неблагоприятен ефект: Ето няколко статистически данни, които показват как се е променила семейната единица през годините: През 1960 г. 73% от децата са живели с двама родители, които никога не са били разведени, а 13% са живеели в едно домакинство без двама родители. През 2014 г. делът на децата, живеещи в едно домакинство без двама родители, е 38% (сега по-малко от половината живеят в домакинства с двама родители при първи брак). Тези статистически данни са средно за всички домакинства в САЩ. Подпомагането на семействата на тези в домакинства с ниско образование и ниски доходи е много по-малко. Около 60% от децата на родители с по-малко от средно образование не живеят в домакинства с двама родители, а само 14% от децата на родители, завършили колеж, са в такива домакинства. Вероятността да бъдеш в затвора е тясно свързана с нивата на образование: сред американците на възраст между 28 и 33 години 35% от отпадналите от училище мъже са били в затвора срещу около 10% от завършилите гимназия мъже и само 2% от завършилите колеж. Между 1991 и 2007 г. броят на децата с родител в щатски или федерален затвор е нараснал с 80%. Днес около 2,7 милиона деца в САЩ имат родител в затвора или това е 1 на всеки 28 деца ( 3,6% от всички деца). Лошите грижи за децата и лошото образование водят до лошо им поведение като възрастни, поради което по-високите нива на престъпност причиняват ужасни разходи на обществото: Степента на влезли в затвор на САЩ е почти пет пъти по-висока от средната за другите развити страни и три пъти по-висока от тази на развиващите се страни. Щатските разходи за затвори са станали 4 пъти по-високи през последните две десетилетия и сега надхвърлят 50 млрд. долара годишно, изразходвайки 1 на всеки 15 долара от общия фонд на щата. Този порочен цикъл се утвърждава защото един престъпник с досие за арест и затвор, успява много по-трудно да се намери добре платена работа, следователно неговите деца влизат в същия кръг на предопределено губещи хора. https://www.linkedin.com/pulse/why-how-capitalism-needs-reformed-parts-1-2-ray-dalio/ Следва...

Е то тук алчността на европейските банки им изигра много лоша шега, те се бяха набълбукали с американски ипотечни ценни книжа, и когато балонът се спука издухаха супата, след което ЕЦБ реши въпроса генерално с количествени улеснения за 4 трлн. евро, които сега генерират стабилна инфлация в еврозоната. каквото сам си направиш, нали знаеш...

Хитлер и национал-социалистите идват на власт точно в такъв следкризисен период за Германия, в какъвто сега са Европа и САЩ. Докато в САЩ тогава в началото на 30-те започва Голямата Депресия след голямата борсова криза от 1932, в Германия голямата инфлационна криза от 1923 /описва я Ремарк в романите си, където едно кафе струва милиарди марки/ е отминала от десетина години и на дневен план излиза въпроса с рецесията и растежа - точно тогава се появява Хитлер като месия и обещава на германските работници работа и големи държавни поръчки, грандиозните строежи на немските аутобани, немските оръжейни заводи и т.н. Сталин също развива гигантска индустрия и безработицата е сведена до нула, което впечатлява много западни интелектуалци и обикновени хора в САЩ и Европа. Но лявата и дясната диктатура в Европа означават война. В САЩ Франклин Делано Рузвелт подхожда по съвсем различен начин, той също открива големи държавни проекти, подхранва американската индустрия с държавни поръчки и така съживява икономиката, но съумява да съхрани демокрацията и отворената икономика на САЩ /защото е бил бивш банкер, може би/, Америка се възползва от войната в Европа и Азия, но не тя я разпалва - американската промишленост се изправя също благодарение на тази голяма война и прави страната велика сила, но без левите и десни крайности в Европа и Азия. Съществуват близки паралели между днешната ситуация в икономически план и 30-те години на миналия век, главно в разпределението на богатството и поляризацията в обществата и този проблем трябва да бъде решен по един или друг начин и сега.

Това нещо може да се реализира и сега, според мен, и то не по силово команден път, а много по-елегантно и неопровержимо без риск от масови народни вълнения на синодални старци и оядени синекурни учЕни - просто като се въведе една законова рамка за финансиране подобна на финландската, дори копи-пейст финландската ще свърши идеална работа. Никой няма да се меси в "самоуправлението" на ректора и цялото му войнство, няма да има груб натиск от държавата, само добре разписани правила за финансиране по които демократично могат да кандидатстват за пари всички държавни вузове. И калпавите ще пресъхнат - просто няма да получават пари, защото няма да успеят да покрият критериите. Но си прав - така е на теория, а реалността е съвсем друга и затова ще стане по трудния начин, винаги съм твърдял това.

Според мен вярването/религията е извън сферата на рационализма, логиката и мисленето, то е чувство преди всичко на смирение. Човек отказал се от смирение е силно застрашен от самия себе си, според мен, да се самообожестви. "Апокалипсис сега" на Копола е разказ за такъв човек, всъщност филмът е кавър версия на "Сърцето на мрака" на Дж. Конрад, но и "Престъпление и наказание" описва страданието на такъв вид личност не по-зле.

Попрочетох в сайтове на американски даскали за този проблем, коментарите са, че той е поне от времето на ВСВ, все така си е било за поколения учители в публичните училища, частните са друга територия - там финансирането е повече от щедро. Във филмчето, което е инсценировка, най ме впечатли реакцията на случайните хора, които плащаха сметката на "даскалицата", правеха го най-различни като социален статус личности, изразявайки своята емпатия към учителката и децата. Учителите в публичните училища, доколкото прочетох, не са спирали да вдигат шум и да стачкуват, но явно няма кой да ги чуе, което си политически дебилизъм от страна на управляващите - както републиканци, така и демократи, статуквото си остава. Преди е имало някаква данъчна отстъпка за 250 долара годишни харчове, сега са я орязали и нея. Иначе средно учителите в такива училища харчат по 400-500 долара годишно от собствения си джоб за пособия при заплати средно годишно между 50-60 000 долара, което е 1 процент. Заплата на университетски професор е около 2 пъти по-голяма от тази на даскал в начално и средно училище - над 115 000 долара годишно. https://www.reuters.com/article/us-usa-education-teachers/most-u-s-teachers-spend-own-money-on-school-supplies-survey-idUSKCN1IG2F3 https://edition.cnn.com/2018/05/15/politics/teachers-school-supplies-spending/index.html https://www.independent.co.uk/news/world/us-teachers-money-school-supplies-survey-strikes-a8356466.html https://www.salary.com/articles/how-are-college-professors-paid/ В тази връзка се сещам за едно интервю с Рей Далио, който има лично богатство над 16 млрд. долара за 2017 /4 пъти повече от това на Доналд Тръмп/ в което той разказва как е бил изумен при едно свое посещение в обществено начално училище /жена му преподава там/, в което видял деца да пишат с моливчета, разрязани на две за икономия. Може би си заслужава тук да постна съкратения превод на неговото виждане за реформиране на капиталистическата система в тази светлина.

Тези адвокатско-прокурорски номера с разследването на "руската връзка" и заплахите с импийчмънт, имайки предвид откъде идват и в какъв арсенал са оръжия ги възприемам по-скоро като "пристягане на вратовръзката" на господин Тръмп да се държи по-прилично. Ако нещо го събори от власт, според мен, това ще са американските избиратели на следващите избори. Засега като гледам какви кандидати-опонети от Демократическата партия се изваждат срещу него, не съм впечатлен. "Икономиката, глупако!", както е обичал често да си повтаря Бил Клинтън пред собственото си отражение в огледалото, това ще бъде най-важният аргумент в следващите избори за президент в САЩ.

Далио често повтаря тази метафора "седмия ининг" - това е асоциация с бейзбола, който се играе в 9 ининга, а в седмия ининг зрителите имат една кратка пауза, в която могат да станат и да разтегнат схванатите си крайници от дългото седене, а играта спира. Далио, според мен описва с метафората си онзи етап от "красивото излизане" от Голямата дългова криза, при който всички изпитват умора, играчи и зрители, но вече до края на играта остават само още два ининга, които биха могли да обърнат хода на играта в полза на единия или другия отбор. Той се занимава от години със създаване на алгоритъм на големите финансови кризи и ги изучава в петте им основни фази. Далио твърди, че по принцип големите финансови кризи от типа на Голямата депресия и тази от 2008 с ипотечния дълг се случват периодично на 60-70 години, но между тях има по-малки периодични кризи, които подготвят големите. Периодът на излизането от голяма дългова криза, според неговия модел е 10-12 години, тоест според него ние сме в края на този период и в първата фаза на нов голям цикъл, затова той говори за "седмия ининг", когато пазарите са мечи, инвеститорите и банкерите предпазливи, а оживлението в икономиката слабо, както и растежът забавен. Това, според Далио и критичен етап от излизането от една голяма икономическа криза, защото социалната поляризация между бедни и богати е много изострена, публиката е изтощена, а играчите в икономиката вяли и уморени. Точно в такъв етап в Германия се появява Адолф Хитлер и по принцип това е благодатна почва за популизма. Рисковете са или да се появи ляв популизъм с обещания за огромни държавни харчове, или десен такъв с обещание за национален егоизъм и благоденствие само за определена нация. Далио има своя теория как би трябвало да се излиза от такива трудни периоди, адресирана към политици и икономисти, той я излага тук: https://www.linkedin.com/pulse/why-how-capitalism-needs-reformed-parts-1-2-ray-dalio/ Според мен САЩ досега в общи линии се справят по-успешно с излизането от голямата криза отколкото ЕС и Европа като цяло, но все още съществуват много рискове.

Ха-ха , то и на Горския не му е ясно бъдещето, защото изборите в САЩ са на една ръка разстояние и сега всички в ЕС тупкат топката, за да видят какво ще стане с него. Корбин също може да си играе неговата игра - това че е обещал нещо на ТМ не значи, че ще го изпълни - напротив - ако я пусне по допирателната с предложението за сделка, но гласува /партията му/ предложение за референдум, той и лейбъристите идват на бял кон като обединители на всички Remainers и могат да се пробват вече в предсрочни избори с реални шансове за коалиция с либералдемократи, зелени и т.н. Твърдолинейните брекзитери с някой като Бо Джо ще формират другия про-тръмп блок, който ще натиска за Брекзит без сделка, търговия по правилата на СТО и "поеми контрола в собствените си ръце".

Джереми Корбин днес е публикувал открито писмо до ТМ: Уважаеми Министър-председател, Пиша ви, за да ви уведомя, че считам, че преговорите между нас за намиране на компромисно споразумение за напускане на Европейския съюз вече са стигнали дотам, докъдето е възможно. Бих искал да отбележа, че преговорите са проведени добросъвестно и от двете страни и благодарение на тези, които участват, с усилията им да намерят обща основа. Разговорите бяха подробни, конструктивни и изискваха значителни усилия и за двата екипа. Стана ясно обаче, че макар да има някои области, в които е възможно постигането на компромис, не успяхме да преодолеем важните политически несъгласия между нас. Още по-важно е, че нарастващата слабост и нестабилност на вашето правителство означава, че не може да се има доверие в осигуряването на каквото и да е съгласие между нас. Както казах, когато се срещнахме във вторник вечерта, нараства загрижеността както в кабинета в сянка, така и в парламентарната Партия на труда, относно способността на правителството да постигне компромисно споразумение. Тъй като излагате решението си да се оттеглите и министрите от кабинета ви оспорват вашите решения, позицията на правителството става все по-нестабилна и неговата власт ерозира. Не рядко предложенията на вашия преговарящ екип бяха публично оспорени от изявленията на други членове на кабинета. През последните дни чухме висши министри от кабинета да отхвърлят всяка форма на митнически съюз, независимо от предложенията на правителствените преговарящи. И въпреки исканията ни относно защитата на екологичните стандарти, стандартите за храните и политиката за животновъдите, външно-търговският секретар потвърди, че вносът на храни с пестициди като част от търговската сделка със САЩ остава на масата. След шестседмични преговори правилно е правителството да желае отново да изпробва волята на парламента и ние ще разгледаме внимателно всички предложения, които правителството желае да предложи, за да се прекъсне този застой на Brexit. Въпреки това трябва да повторя, че без значителни промени ще продължим да се противопоставяме на сделката на правителството, тъй като не вярваме, че тя защитава работни места, жизнени стандарти и индустрията във Великобритания. Искрено Ваш, Джереми Корбин https://www.theguardian.com/politics/live/2019/may/17/brexit-latest-news-developments-express-regret-but-not-surprise-as-cross-party-talks-reportedly-set-to-be-wound-up-live-news?page=with:block-5cde857e8f08d2b474ebd830 Това писмо, въпреки тълкуването му от анализаторите като отказ и провал на преговорите /формално то е това/, лично за мен е написано много двусмислено и с мек тон, имайки предвид досегашните остри обръщения на Корбин към ТМ. Според мен, не го изключвам, двамата са направили сделка помежду си на четири очи, зад гърба на предните пейки и в двете групи, за да прогласуват с депутатите, над които те двамата имат лично влияние, един по-мек вариант на Брекзит в пакет с решение за потвърдителен референдум. Ето защо, според мен разбира се, ТМ малко изненадващо обявява, че ще подаде оставката си до края на юни - тя е сигурна, че договореното с Корбин ще мине в парламента.

Brexit catch-up: Government talks with Labour set to end without an agreement Fri 17 May 2019 Няма нужда от повече дим и огледала, които да създават илюзия, че разговорите за Brexit между тори и лейбъристи ще влязат в следваща фаза за постигане на съгласие при гласуване в парламента. И двете страни никога не показваха истински намерения да преместят червените си линии в разговорите за Brexit, така че не е изненадващо, че не е постигнат компромис. Нещо повече, с натиска върху Тереза Мей да освободи поста си, Корбин няма причина да се споразумее с нея в този момент. Срещата на Мей с Комисия 1922 г. вчера, както се очакваше, потвърждава, че тя ще напусне след гласуването на Законопроекта за споразумението за оттегляне - независимо дали е успяла да го прокара или не. Това означава, че торите ще имат нов лидер преди лятото, а Мей трябва да се оттегли в края на юни. И така, какво означава това за лирата? Общо казано, сагата Brexit сега взема обрат на политически кошмар. Безизходицата вече не може да бъде избегната и не виждам как промяната в ръководството на торите ще помогне да се излезе от тази улица само с два възможни изхода. Индикативно гласуване изглежда като най-правдоподобния вариант, но ако правителството не е готово да приеме втори референдум или общи избори, сегашната ситуация е че имаме само двоичен изход - или Brexit без сделка или изобщо без Brexit. И това е, което трейдърите на борсата ще трябва да установят през следващите месеци. В настоящия момент отслабващата лира показва, че трейдърите залагат повече на Brexit без сделка; монетата обаче е хвърлена и се върти във въздуха. https://www.forexlive.com/news/!/brexit-catch-up-government-talks-with-labour-set-to-end-without-an-agreement-20190517 Както се казваше в един стар виц "дойде горския и ни изгони всички от гората" - Тръмп идва на 3 юни във Великобритания и пазарлъкът между ТМ и Корбин приключи.

Колко "брекзитъри" са нужни за смяна на една крушка? - един, за да обещае светлото бъдеще и останалите, за да го провалят Колко британци са необходими да сменят една евро-крушка? - 17 милиона за да я развият, за да разберат след това, че нямат резервна

В България няма ефективна концепция за финансирането на висшето образование и науката и моделът следва този в основното и средното образование "парите следват ученика", тоест количествен, а не качествен. Това обрича науката и университетското образование на посредственост, според мен. В такъв модел и три пъти повече средства да се налеят, те ще изтекат като в пробит съд, като лейка - ще се "разпределят" равномерно, но без концентрация в качество. Ето как става: Финансиране Субсидията от държавния бюджет и размерът на издръжката за всяко висше училище се определя от броя на студентите, професионалните направления и оценката при акредитацията, издаването на учебници и научни трудове, социално-битови разходи и капиталови разходи. Висшите училища съставят, изпълняват, приключват и отчитат самостоятелен бюджет. Средноприравненият брой студенти във всички професионални направления се умножава по норматива, определен с ПМС № 162 от 20.06.2001 г. (изменено и допълнено с ПМС № 238/07.09.2004 г.) и се получава субсидията за издръжка на обучението за всяко професинално направление. Сборът от субсидиите за издръжка на обучението за всички професионални направления дават субсидията за издръжка на обучението на съответното държавно висше училище. Средноприравненият брой учащи се във всяко от всички професионални направления се изчислява по следната формула: Б = Ср + Сз/3 + 2*Др + 2*Дз/3 + Ч Б - средноприравнен брой учащи се; Ср - абсолютен брой български студенти редовно обучение държавна поръчка; Сз - абсолютен брой български студенти задочно обучение държавна поръчка; Др - абсолютен брой български докторанти редовно обучение; Дз - абсолютен брой български докторанти задочно обучение; Ч - абсолютен брой студенти, приети по реда на ПМС № 103 от 31.05.1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и на ПМС № 228 от 20.05.1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България. Броят на докторантите е включен в професионалните области, в които релевантния държавен университет има най-голям брой обучавани. https://eacea.ec.europa.eu/national-policies/eurydice/content/higher-education-funding-12_bg Това буквално е "рабфаковска схема" или поощрява казармения модел "чел не чел - фелдфебел" - парите се дават на калпак, така че например СУ, който има 25 000 студенти получава 70 млн., което е 10 процента от общата сума 700 млн., защото има приблизително десет процента от всички студенти в България /250 000/. Какво правят братята финландци, които също имат силно централизирано и одържавено финансиране на висшето образование и науката. Нещо съвсем различно, те концентрират средствата /тук не говорим колко/ в строго определени зони по базов модел, спуснат от държавата и приет от институциите занимаващи се с наука и висше образование: Финансирането на университетите се разпределя в държавния бюджет. Основното финансиране се разпределя на университетите посредством базов модел на финансиране. Това включва стратегическо финансиране и финансиране за образование и научни изследвания. Основните изследвания в университетите се финансират и оценяват от Финландската Академия на науките, която е агенция в сектора на министерството. Освен основното финансиране и стратегическото финансиране, университетите получават допълнително финансиране. Това означава платени услуги, дарения и спонсориране. Стратегическото финансиране се предоставя на университетите въз основа на договаряне на изпълнението на споразумението с министерството. Министерството взема решение и за националните специални мисии на университетите в началото на всеки период на споразумение. Основанията за стратегическото финансиране са: • По-бърз преход на студентите към трудов живот • Иновации в учебния процес и учебната среда • Укрепване на ефективността на висшето образование https://eacea.ec.europa.eu/national-policies/eurydice/content/higher-education-funding-25_en Схемата на базовия модел изглежда така: По тези три основни сектора с подсектори за базова оценка, Университета в Хелзинки, който е водещ и е класиран сред първите 50 в света неизменно, винаги получава лъвския пай, защото покрива най-голям процент от всички базови изисквания. Така от 1.9 млрд. евро годишно, Университета в Хелзинки получава над 500 млн. евро или близо една четвърт, докато другите 41 университета получават общо 1.4 млрд, или средно по 25-30 млн. евро, като разбира се пак има градация надолу, защото първите пет получават също големи субсидии, защото покриват високи критерии, съответно развиват качество. Ето как изглеждат тригодишната рамка за финансиране конкретно за университета в Хелзинки, как той се вписва в критериите на държавата, за да извоюва своя дял от общото финансиране: По трите големи области в критериите и техните подточки, Университета в Хелзинки получава общо около 25 процента от цялото национално финансиране. Но не просто ги "получава", а ежегодно си ги завоюва с качество. Системата е ясна, прозрачна и справедлива и всички университети се борят при еднакви правила. Академията в случая играе ролята на компетентен държавен орган оторизиран да оценява и отпуска финансовите средства. Нашата система в сравнение с тази е порочна, според мен, защото всеки университет може да предявява претенции за финансиране единствено на база количество, а не реално качество и стремеж към усъвършенстване.

Малко цифри към това филмче /което е много добре направено!/ https://www.dnevnik.bg/video/s_dve_dumi/2018/11/23/3350964_bjudjetut_koi_dava_i_koi_vzema_video/ Снапшот от минута 2: От всички бюджетни разходи за годината 11 процента са за образование и наука. От тях обаче само 1.8-1.9 процента отиват за висше образование, тоест към 120 лв. от обозначените тук 670 лв., останалите 9.2 процента се разпределят към основно и начално. Това е куриозно малко и по този показател можем да се сравняваме с африканските държави и Монголия. Защо се получава така, не мога да кажа, вероятно в чипа на главите на разпределителите на бюджета науката и висшето образование са с по-малък приоритет от основното и средното образование по ред манталитетни причини, които не зависят от тях самите, наследствено. За сравнение: Това горе е България Това е Сърбия Това е Украйна Това е Гърция Това са САЩ И тук става въпрос за проценти, а не за абсолютни суми, ако обърнем нещата в такива, разликата става пропаст; при това в развитите страни държавната субсидия е по-малката част от общата, защото частните фондове са в пъти по-големи, което липсва в България. "Аз съм прост и вие сте прости и затова се разбираме" работи с пълна сила в БГ.

24 Finland 46,430 60 Bulgaria 23,156 https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_GDP_(PPP)_per_capita Трябва да си ги мерим, ако искаме да не останем без пишки. Край на моето участие в този тема.

Не е необходимо да откриваме калелото отново, това което може без особени проблеми реално да се реформира, е да приложим държавно финансираната система на Финландия, например, като се концентрира по строго спазвани критерии финансови потоци в реално значимите институции, а те са няколко. Увеличаването с 1 процент на средствата за образование и наука и пренасочването му към наука и университети, при запазване на сегашното финансиране на началното и средното образование, ще позволи на няколкото перспективни университета и институти в България бързо да вдигнат нивото си. Във Финландия например Университета в Хелзинки, който е съпоставим като брой студенти и преподаватели със СУ получава 25 процента от цялото държавно субсидиране в обем от около 500 млн. евро, но го прави като изпълнява определени критерии, останалите 41 университета си поделят другите 75 процента: Това по-долу е финландската система за научни изследвания и съответно нивата на финансиране, в тази система се разпределят около 2 млрд. евро всяка година. Академията е само една административна шапка от няколко комисии, която определя към кои научни звена да се насочат парите: Рамка за научни изследвания Финландската система за научни изследвания е сравнително децентрализирана, като основните й изследвания се провеждат в 16-те университета, 26 политехнически и 18 държавни научноизследователски института. Рамката на финландската система за иновации и изследвания се състои от четири оперативни нива. Ниво 1 се състои от финландското правителство, подкрепено от Съвета за научни изследвания и иновации. Този консултативен орган е отговорен за стратегическото развитие и координацията на финландската политика в областта на науката и технологиите и националната иновационна система като цяло. Ниво 2 се състои от министерствата. Агенциите за финансиране на R&D съставляват ниво 3, сред които са Финландската академия и Tekes, финландската агенция за финансиране на технологиите и иновациите. На това ниво се определят изследователските приоритети, се вземат решения за финансиране (с изключение на разпределението между министерствата) и се улеснява сътрудничеството. На ниво 4 съществуват организации, които провеждат научни изследвания: университети, публични изследователски институти, частни изследователски организации и бизнес предприятия. http://sciencenordic.com/about/research-finland

Има резон в това, което пишеш, по принцип е така, но конкретно всяка държава в ЕС, според мен, решава проблема с таксите за висшето образование от гледна точка на своите интереси. Германия, Финландия и някои скандинавски страни са приели такава политика, заради демографската криза и идеята да привлекат квалифицирана и образована работна ръка към своята работна сила. От друга страна, животът в тези страни не е евтин, в Германия или Финландия, например ще са нужни около 1000 евро месечно, за да си покрива един студент разходите по пребиваването. Гърция събира такси за висше образование, дори в държавно спонсорираните университети: Athens University of Economics and Business Athens University of Economics and Business was founded in 1920 in Athens, Greece. Its buildings are housed on Patision Street.It provides education both at the undergraduate and postgraduate level. It is the oldest university in Greece in the fields of Economics and Business, its roots tracing to the establishment of a Merchant Academy in Athens.It offers eight undergraduate degrees, 28 master’s degrees and an equivalent number of doctoral programs.They include courses offered in English, mainly for international students who are under the Erasmus program. A total of approximately 60 courses are offered in English Tuition fee: € 9,700 for local students € 11,200 for international students and a fee of € 200-400 Foreign language courses for the year. Courses: Business Administration, Marketing and Communication, Accounting and Finance, Management Science and Technology, Economics, International and European Economic Studies, Informatics and Statistics Ranking: The University is rated 6th in Greece and 741st in the world ranking https://worldscholarshipforum.com/15-cheapest-universities-in-athens-ranking-courses-tuition-fees-scholarship-opportunities-student-visa/ Държавните китайски университети също събират такси, за да се издържат: Peking University – one of China’s top-ranked universities – charges an average application fee of 1,128 yuan (£129). Tuition fees are 23,230 yuan (£2,670) per year. As a Chinese undergraduate degree takes four years to complete, a student at Peking should expect to spend 92,927 yuan (£10,686) in total on tuition. Nanjing Tech University is the most affordable in China in terms of tuition fees (25,130 yuan, or about £2,866 a year) and the average undergraduate student would graduate having spent 100,524 yuan (£11,464) after four years of study. https://www.timeshighereducation.com/student/advice/cost-studying-university-china Англосаксонските страни, Британската общност и САЩ събират високи такси, както в частните така и в публичните университети, принципът е, че когато човек си плаща нещо /образование в случая/, той може и да изисква качество от продавача /университета/ - студентите редовно оценяват по точкова система преподавателите и могат да искат да ги отзоват, ако преценят, че не получават това което очакват срещу това което са платили. Това по начало е светоглед. В конкретния случай със СУ, лично за мен е парадокс, с едната ръка да вземаш такси за 19 млн., а с другата да връщаш стипендии /и то на всички без изключение/ за 14.5 млн. При положение, че в университета учат над 1000 чужди студенти, от които поне половината са чужденци не от ЕС и тези хора се облагат с такси 3000 евро за година и 3000 евро за езикови курсове, от тях само се вземат 6 млн., които влизат в цитираните 19, следователно другите пари се връщат и университета е на 0 от цялото упражнение с такси и стипендии. Изглежда ми деморализиращо. Освен всичко, ако образованието е на ниско ниво, то не би могло и при заплащане от страна на университета /какъвто реално е случая със СУ/ да привлече студенти изискващи високо качество на образование, те ще отидат в друга страна от ЕС, където таксата е 0, но имат перспектива. Между другото, цените за началното платено училище в България са в пъти по-високи от висшето образование, независимо дали е частно-платено или държавно безплатно: http://www.danybon.com/chastno-obrazovanie/taksi-chastni-uchilista-2017/ Един студент в частен университет плаща 6 пъти по-малко от родителите на едно дете в частно училище: според мен, това е така, защото тези родители, точно те, планират детето им да не учи в "евтин" български университет, тези които остават тук за такива хора са "втора ръка хора", разбирай без достатъчно пари, следователно не заслужават добро ниво на образование.

Съгласен съм, но според мен, най-напред е необходимо да се откажем от народничеството и популизма във висшето образование, от типа на това държавния чиновник и политика да казват "аз давам". Вгледай се в перата "такси за обучение" и "стипендии" в приходно-разходния ордер на СУ - приходи от такси 19 млн. лв., разходи за стипендии 14 млн. лв. Разликата от 5 млн. лв. я покриват чуждите студенти с такси над 3000 евро за година, иначе всички останали учат "безплатно" - всеки взема стипендия, учил не учил, плаща годишно 500 лв., взема стипендия 700. Е това си е андрешковщина в чист вид. Таксите в НБУ са три пъти по-високи. Няма безплатни обяди само едно безкрайно прехвърляне на парите от един джоб в друг - държавата ги взема веднъж в нейния джоб, после ги "дава" обратно и така оборот да става. Обаче безплатното не струва много. А и няма безплатни обеди на този свят. Според мен. https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/uvelichava_se_razmer_t_na_studentskite_stipendii_za_uspeh_prez_uchebnata_2017_2018_godina https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/studenti/taksi_i_studentsko_kreditirane/godishni_taksi_za_uchebnata_2018_2019_g

Дано във Великобритания поляризацията и политическите борби да не разкъсат демокрацията в силно ляво и дясно поляризиране на две враждуващи "политически племена", това вещае лоша перспектива и за ЕС. Един бивш министър на отбраната в правителството на ТМ, който наскоро беше изключен от това правителство след скандал, говори за такива "племена" откровено изразявайки настроенията на по-голямата част от парламентарната група на торите: Гавин Уилямсън: Преговорите за Brexit са безплодни От Лиам Кийн | Южен Стафордшир Уволненият министър Гавин Уилямсън описа преговорите на Тереза Мей с лейбъристите за Брекзит като "безплодни". Депутатът от партията на торите от Южен Стафордшир напусна поста си като министър на отбраната на 1 май заради обвинение, че е позволил изтичане на информация за сделката с китайската компания Huawei. Сега, в интервю с Express & Star, той обяви решението на г-жа Мей да сключи сделка с лейбъристите за Brexit като нелогично.Той каза: „Въпросът за тези преговори с лейбъристите е нещо, което постоянно оспорвах в кабинета. Очевидно е, че това не е логичен начин да се продължи напред. Като претеглим на везните какво можем да загубим и какво можем да спечелим за мен в крайна сметка това усилие е доста безплодно." Последните обвинения към правителството на Тереза Мей идват след социологическо проучване, което поставя Брекзит партията на Найджъл Фарадж с 34% за европейските избори, което е повече от комбинирания резултат на лейбъристите и консерваторите, които са получили съответно 21% и 11%. В по-ранно интервю за Mail в неделя г-н Уилямсън нарече г-жа Мей "политически наивна" и заяви, че продължаването на преговорите ще има "фатални" последствия.Той каза: "Дори ако лейбъристите сключат сделка, за да намерят общ интерес с министър-председателя и да обявят, че и двете страни са постигнали споразумение, такава сделка може да завърши само със сълзи за нас. Лейбъристката партия не съществува, за да помога на Консервативната партия. Джереми Корбин ще направи всичко по силите си, за да раздели, разруши и отслаби консерваторите с надеждата да свали правителството. Неговата цел,която той никога не е крил, е да доведе процесите до предсрочни общи избори." Г-н Уилямсън каза, че министър-председателят изглежда е забравила факта, че много тори вярват, че тя "преговаря с врага". "Тяхното /на лейбъристите/ име ги характеризира: официално те се наричат Нейно величество Опозицията - каза той. Техният приоритет е да провалят това правителство. Дори и да стигнем до точката, в която Джереми Корбин е съгласен с премиера, когато става дума за стриктен контрол на гласовете, лейбъристите ще се изметнат от обещанията си. Дори и едно такова споразумение да премине през първите няколко гласувания, то ще се провали по-късно." Бившият министър каза още, че едно елементарно изчисление може и да дава илюзията, че сделката може да се сключи с комбинираните гласове на депутатите лейбъристи и консерваторите, но "трудните реалности ще дойдат след това, когато такава сделка ще се окаже далече от очакванията и на двете сключили я страни". Г-н Уилямсън обясни, че такова споразумение ще означава, че г-жа Мей има подкрепата на "по-малко от половината от консервативните депутати", включително тези, които са "на заплата". Това би провокирало гласовете на до 80 бунтовници от труда, които искат нов референдум, каза той, наред с народните представители на SNP, Lib Dem & Change и UK, които обещаха да гласуват против."Точно на този етап от гласуването лейбъристите най-накрая ще го провалят, дори ако вече не са го направили дотогава.Те винаги ще могат да се оправдаят с аргумента, че това не е било първоначално договореното между тях и министър-председателя. Политически наивно е да се върви по този път. Министър-председателят трябва да признае, че безсмислените усилия да се сключи това споразумение с лейбъристите вреди на всички нас. Призовавайки г-жа Мей да "направи правилния избор", депутатът предложи ново лидерство."Сега сме на кръстопът и е наложително министър-председателят да направи правилния избор", каза той.„За да осигурим Brexit, трябва да има яснота за това, което искате да постигнете, а не да търсите най-малкия общ знаменател. Единственият начин да постигнеш нещо е да осигуриш зад себе си пълната подкрепа на собственото си политическо племе и собствените си хора на 100% .Това е, което трябва да бъде постигнато - а не да се прави сделка с лейбъристите." https://www.expressandstar.com/news/politics/2019/05/11/gavin-williamson-brexit-negotiations-are-fruitless/

Проблемът с качеството на висшето образование в България не е само и единствено с малкото държавно финансиране и ниски заплати на преподавателите. Всъщност ако погледнем в отчетите на СУ например, заплатите по щат се водят ниски /1200 лв. за професор/, но реалните възнаграждения, ако се сумират с допълнителните надхвърлят 2500 лв. по публикуваната отчетност, а за България при това ниво на средни заплати те са относително нормални. Големият проблем, според мен, е неспособността и нежеланието на българските държавни университети да се самофинансират, така че да могат да влагат за наука самостоятелно по-големи собствени фондове. Средно на студент в СУ се падат по 5000 лв., докато в Пекинския университет тази сума надхвърля 45 000 долара, не правя сравнение с американските университети, там дори в държавните сумите са над 100 000 долара на студент. С оперативен бюджет около 60 млн. евро, от които 42 млн. са държавни дотации, а останалите 18 млн. собствени приходи, СУ не може да предложи много повече от минималното за собственото си оцеляване на ръба. Жалка сума е например 750 000 лв. годишен приход от университетското издателство, което има голяма и модерна собствена печатница и може да взема външни поръчки, отговорно твърдя, че само това перо в имуществото на СУ може да дава годишни печалби над 10 млн. лева, което е половината от щатните заплати на преподавателите. И т.н Наука и високо ниво на образование се прави с много пари, от това няма къде да се избяга, колкото и да им се иска на някои. В цитирания от мен пример с Атинския университет се вижда какво е станало, когато държавната субсидия от 75 млн. евро за няколко години е била редуцирана до 14 млн. – университетът е компенсирал със собствени доходи над 80 млн. евро и е оцелял, запазвайки нивото на престижа си по класации. Слава Богу, такава криза засега /!!/ с държавния бюджет в България няма и малките субсидии редовно изплащат заплатите на служителите в университета, но какво правим, ако все пак се случи, което е много вероятно при начина, по който се развива българската икономика? „Спасяването на давещите се е дело на самите давещи се” са формулирали такъв проблем Илф и Петроф. Държавният Пекински университет е решил още преди 20 години въпроса с приходите си, като е основал холдинг регистриран в Хонгконг с 65 процента участие на акционерен капитал от университета, който всяка година му осигурява необходимите печалби за изплащане на заплати на преподавателския състав, независимо от голямата държавна субсидия – средната заплата на професор там е над 1500 долара плюс осигуряване на жилище, което е най големия разход за Пекин. Холдингът е конгломерат от строителни, търговски и фирми за високи технологии в ай-ти сектора, една от най-успешните като процент на печалба китайски корпорации с хиляди служители. Американските държавни университети също имат свои независими от федералното и щатско субсидиране източници на доходи, които им дават големи средства за инвестиции в наука и изследвания: Това са приходите за 2017 на Portland State University Portland State University Doctrina urbi serviat (Latin) Let knowledge serve the city Type Public Established 1946 Endowment $73 million (2017)[1] Academic staff 1,764 Administrative staff 678 Students 28,241 Undergraduates 22,613 Postgraduates 5,628 World Rank‎: ‎659 Quality of Education Rank‎: ‎378+ National Rank‎: ‎186 https://en.wikipedia.org/wiki/Portland_State_University Забележете, по брой на преподаватели и студенти той е сравним със СУ, но бюджетът му надхврля 10 пъти този на СУ по приходи, като заработените собствени от него приходи надхвърлят повече от 5 пъти целия бюджет на СУ заедно с държаваната дотация; административния непреподавателски състав е два пъти по-малък от този на СУ Това са оперативните разходи на същия университет за 2017 - те са с 60 млн. долара по-малко от приходите, като разходите за заплати се покриват със собствени средства, а държавната субсидия отива за други разходи. Това е характерната картина са повечето държавни университети не само в САЩ, но и в Западна Европа - университетите сами със собствени средства са в състояние за покрият разходите си за заплати. В Китай елитните държавни университети от първата десетка също влизат в тази схема, Пекинския, например, покрива сам 50 процента от оперативните си разходи със собствени средства, останалите 50 процента са държавни дотации. При българските държавни университети съотношението е 30 процента собствени приходи и 70 процента държавна дотация, тоест огледално обърната на световната тенденция, като в абсолютни суми и двата процента са в пъти по-малки от тези в държавите с добре развито висше образование.

+++ Между другото, явлението с използването на научни шерпи, според мен не е нещо уникално за България, мой познат, който е работил в германски университет, се оплакваше от същото нещо - шефът му в катедрата си е присвоил негова разработка в свой научен труд, оставяйки го анонимен, човекът след това заминава в Канада и впоследствие в САЩ, където сега работи в Гугъл, но според него подобни неща се случват и там. Според мен водещото в образованието е системата, а не националните особености на хората - страни като Северна и Южна Корея са ярка илюстрация за това, но в по-широк контекст, дори и САЩ, които сега имат смазващо превъзходство като качество и количество в сферата на университетите, в крайна сметка са изградили всичко това за някакви си 150 години. Ако още повече разширим сферата на сравненията, в областта на изобразителното изкуство, например, преди два века американските художници са били просто жалки аматьори и епигони на европейското изкуство, но днес нещата са коренно различни.

Брекзит е повече политическа метафора, в света на финансите няма черно и бяло - Лондон няма да изгуби позицията си на втори финансов център след Ню Йорк с или без Брекзит, но може да получи повече възможности при мек вариант на политически Брекзит, при който има нещо подобно на митнически съюз за стоките с ЕС, който му гарантира отворена граница, но пълна свобода за финансовите услуги по неговите правила, което повишава ролята на Сити като хъб между американските, европейските и азиатските капитали. Изглежда това е най-оптималния вариант за всички. В противен случай, при твърд Брекзит без сделка, конкурентите Люксембург и Ирландия получават всичко в Европа https://www.marketsmedia.com/fund-assets-to-shift-from-uk-after-brexit/ Финансовият сектор е между 8-10 процента от БВП на Великобритания, но тези 10 процента са генерирани само от услугите, а зад тях стоят активи под управление за над 10 трлн. долара в британски ръце, а това е около 35-40 процента от всички европейски активи - при отварящия се нов пазар в Азия, триъгълникът Уолстрийт, Сити, Хонконг /Сингапур, Шанхай, Токио/ ще бъде златна мина през следващите 30-40 години. Като се има цялостната промяна в данъчната политика на САЩ, които най-после изоставиха световната данъчна система и я замениха с хибридна териториална, парите за инвестиции през следващото десетилетие изцяло ще променят маршрутите си на движение с акцент към Азия, защото там са най-големите очаквани печалби. Центрове като Ирландия и Люксембург вече няма да имат такава роля за американските корпоративни пари, каквато имаха досега, но Лондон би могъл да абсорбира голяма част от тяхната роля в Европа. Вариантът мек Брекзит с отворена митническа политика към ЕС и по-либерални правила за финансовия сектор е идеалната рамка за Лондон, САЩ и Азия от гледна точка на финансовите потоци. И защо не лейбъристите във Великобритания да не се явят на бял кон с такова предложение, те отдавна не са управлявали.

Накъде отиват нещата? "ЛОНДОН (10 май): Правителството на Тереза Мей и опозиционната лейбъристка партия на Джереми Корбин преговарят от месец в търсене на компромис. Но дори ако Мей и Корбин постигнат споразумение, може ли те да го прокарат през Парламента? Анализът на цифрите сочи към решение, което е потенциално е най-опасното за Мей: то предлага втори референдум за да се ратифицира сделката. Ето математиката: Цел: 318 Има 650 депутати, но 11 от тях не гласуват, което означава, че Мей трябва да има 320 за мнозинство. Двама депутати от всяка страна на всеки глас правят преброяване, така че не са включени в списъците. Мей трябва да стигне до 318, за да е сигурна в спечелването на глас. Но всъщност тя се нуждае от повече от това. Не трябва просто да спечели един глас. За да получи Brexit чрез Парламента, тя трябва да приеме и Withdrawal Agreement Bill, което означава да спечели още едно гласуване след гласуването. Ето защо нейният кабинет продължава да говори за „стабилно мнозинство“ - такова, който ще оцелее при случайни изчезващи депутати, или бунт по някакъв аспект на законопроекта. Консерватори: 196 Това е броят на консервативните депутати, които гласуваха за сделката на Мей първия път, когато тя се опита да я прокара през Парламента на 15 януари. Ако получи подкрепата на Корбин, тя вероятно щеше да загуби много от торите, коитотогава гласуваха за нея. Лейбъристи: 125 Лейбъристите имат 246 депутати, но колко от тях може да предостави Корбин? Неофициалните гласувания по Brexit показаха, че може да има 121 парламентаристи лейбъристи, които са готови да се разбунтуват срещу партийния камшик, за да спрат Brexit. Това оставя само 125 потенциално подкрепящи сделка. Общо: 321 Това не издържа теста за "стабилно мнозинство". Но какво ще стане, ако Мей отиде по-далеч и предложи референдум за сделката си, нещо, което говорителят на лейбъристите Brexit Кейр Стармър продължава да казва на консерваторите, че ще е необходимо да вземат на борда повечето депутати от лейбъристите? (Мей многократно е казвала, че се противопоставя на друг плебисцит.) Консерватори за такъв референдум: 150? Сега вече сме в сферата на дълбоките спекулации, но добавянето на референдум ще намали броя на торите, подкрепящи сделката. Числото за подкрепата на Мей при такъв сценарий е вероятно около 150: това са т.нар. „Гласуващи за заплати“, хора, които биха загубили платени или неплатени длъжности, ако се бунтуват срещу правителството. Постигането на съгласие за референдум ще предизвика оставки от тази група, но за нашите цели те се компенсират от броя на послушните тори, които никога не се бунтуват срещу партийния бич. Няколко тори, които гласуваха срещу Мей, също биха могли да дойдат на борда, ако бъде предложен друг плебисцит. Лейбъристи с глас за референдум: 200 Тук можем да бъдем по-сигурни, защото в индикативния процес на гласуване на депутатите лейбъристи се видя, че толкова подкрепят референдум. Това вещае повече от 200 желаещи лейбъристи да гласуват за нов референдум. Общо за референдум: 350? Това вече е стабилно мнозинство и дори може да се увеличи, ако в него се присъединят по-малки опозиционни партии, като шотландските националисти, либералдемократите и Промяна за Великобритания, които подкрепят друг референдум." https://www.theedgemarkets.com/article/how-could-may-get-brexit-deal-past-parliament-you-do-math Мей и Корбин договарят детайлите, и според информацията в пресата са съсредоточени върху детайлите - същността на предложената сделка е оставане в митническия съюз до следващите редовни парламентарни избори, т.е. до 2022 г., като Корбин извива ръцете на торите и за други отстъпки, свързани с правата на работниците и общия пазар. Каквото и да си поиска Корбин, Мей ще го приеме, защото няма къде да отстъпва. Въпросът е, дали мнозина, в това число слагам и себе си, не подценяват Корбин? Той може да се окаже "бегач на дълги разстояния", който гледа по-далечен хоризонт от разрешаването на непосредствената криза, а такъв хоризонт е нов референдум. каквото и да се се случи на такъв референдум, лейбъристите отварят врата към предсрочни избори, в които отстраняват торите. И така, ще поиска ли Корбин нов референдум?

Преди години един познат от катедра Българска литература в същия университет се беше явил анонимно на кандидат-студентски изпит с развита от него тема /за майтап/ и проверяващите му писали двойка, човекът беше доцент и преподаваше поне от 20 години – неведоми са пътищата на българската академична мисъл. Той сам го разправяше като куриоз. Друг имаше навика да ни кара като студенти да му разработваме работни картотеки-фишове с информация по време на летните бригади в библиотеката, от които фишове после пишеше обемистите си нАучни трудове. Това е реален разказ, не се майтапя, макар че звучи така.