Б. Киров

Испания през 16 век бързо става най-богатата държава в света заради златните мини в Америка и също толкова бързо стига до фалит, заради късогледата политика на крал Филип Втори, който воюва с всички, заради обсебеността му да се изживява като стожер на католицизма. Парите /злато/ се вливат като пълноводна река в кралството, но в края на царуването му Филип е длъжник и не може да си плати собствените дългове, както и тези на държавата. По същото време Нидерландия процъфтява с търговията на лалетата, защото там има предприемчиви хора, които искат да бъдат богати и знаят как да го постигнат. Великобритания изгрява като световна империя върху разгрома на Испания като морска сила и създаването на могъщ търговски и военен флот. И не без значение е техническия гении на хора като Джеймс Уат, без който манифактурата нямаше да тръгне с такава скорост на Острова. Америка става световна икономическа сила след свързването на Източната и Западната и част с железниците и осигуряване на паричен поток от европейските банки. Няма нищо постоянно и константно в движението на богатството, освен това, че центърът му винаги се движи след принципно нова технология и предприемчиви хора, които искат да я материализират в пари. Парите /капиталите/ следват тези хора.

Андропов управлява 15 месеца, като преди това е бил 15 години председател на КГБ, неговите последователи от тази институция /Крючков/ организираха пуч срещу Горбачов през 1990, впрочем Запада побърза веднага да ги признае за легитимно управление, но пучистите бяха свалени отвътре. Андропов действително натяга болтовете на дисциплината и антикорупцията, освен това той пръв излиза с предложение за така наречения "хозразчет" - тоест относителна финансова самостоятелност на държавно притежаваните предприятия, което е връщане към НЕП. За разлика от Бухарин и Ленин обаче, Андропов и кръга около него /Горбачов, Рижков, Лигачов.../няма никакво намерение да демонтира държавната собственост върху средствата за производство, тоест да приватизира. В това е огромната и съществена разлика с реформата на Дън Сяопин /който е френски възпитаник, като Мао, и произхожда от богато семейство/.

как са били класирани по World GDP PPP Per Capita TOP20 от 1980 до 2018: има две групи държави, които почти неизменно са в 20-те - тези с петролните кладенци и онези, които са данъчни убежища; останалите страни в групата са по-мобилни, но те зависят от реалния растеж на производителността, в третата група има влизащи нови и излизащи стари играчи, тоест нищо не работи по формулата "богати преди богати и сега"; при тези сравнения избягва от вниманието най-важното - как се разпределя националното богатство в националните икономики.

Единственият сериозен опит да се реформира държавният капитализъм, който погрешно беше етикиран "социализъм" в Съветска Русия е НЕП /Нова икономическа политика/, която се провежда между 1921-1928 г. Всего за 5 лет, с 1921 по 1926 годы, индекс промышленного производства увеличился более чем в 3 раза; сельскохозяйственное производство возросло в 2 раза и превысило на 18 % уровень 1913 года. Но и после завершения восстановительного периода рост экономики продолжался быстрыми темпами: в 1927 и 1928 годах прирост промышленного производства составил 13 и 19 % соответственно. В целом же за период 1921—1928 годов среднегодовой темп прироста национального дохода составил 18 %. https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%8F_%D1%8D%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0 След смъртта на Ленин през 1924 НЕП постепенно е изоставен, а след 1928 напълно отречен от Сталин. За тези няколко години съветската рубла става конвертируема в злато, т.н. "червонци" селското стопанство надминава ръста от предвоенните години, в промишлеността се създават тръстове и кооперативно притежавани от работниците предприятия, които са гръбнак на промишлеността, развива се кредитна система. След 1928 надделява линията на Сталин за централно планиране и 100 процента държавна собственост, която никога не е била прекъсвана до падането на Горбачов. Дори т.н. реформи на Горбачов, кръстени "перестройка" не застрашават основата на този държавен капитализъм, така че, според мен, за никакви реформатори след Ленин и Бухарин в съветската номенклатура не може и дума да става, те са мимикратори на сталинизма, включително и Горбачов. От НЕП обаче се възползват с пълна сила китайските реформатори: Pantsov and Levine see many of the post-Mao Zedong economic reforms of CCP leader Deng Xiaoping in the People's Republic of China during the 1980s as influenced by the NEP. "It will be recalled that Deng Xiaoping himself had studied Marxism from the works of the Bolshevik leaders who had propounded NEP. He drew on ideas from NEP when he spoke of his own reforms. In 1985, he openly acknowledged that 'perhaps' the most correct model of socialism was the New Economic Policy of the USSR."[27] https://en.wikipedia.org/wiki/New_Economic_Policy Дън Сяопин буквално копира НЕП от първите години на Съветска Русия и го доразвива като използва за модел и Сингапур. Резултатът е очевиден.

Проблемите в икономиката не идват с Горбачов, те са от началото на 80-те, растежът през тези две петилетки е около 3 процента, но както казах той е за сметка на тежката промишленост, която няма почти никаква връзка с битовите стоки /група Б/. Горбачов прави една фатална икономическа грешка, той нарежда на ЦБ да печати пари, за да потуши социалното недоволство от липсата на стоки - само през 1989 заплатите са повишени с 12 процента, но това са пари от въздуха, защото хората няма какво да си купят с тях и ги крият по бурканите. И вместо да отвори т.н. "план 500 дни", които му предлагат група млади икономисти начело с Явлински - тоест бонова приватизация на всички държавни активи, които могат да се продадат на хората, като се започне от жилища и камиони и се стигне до фабрики - Горбачов иска заем от Запада, за да купува стоки, с които да пълни магазините.Рразбира се, такъв заем с удоволствие му е отказан, и към 1990 СССР фактически е във дефолт при свръхинфлация, в запасите на ЦБ няма нищо, а външният дълг е огромен - и Горбачов започва да разпродава империята, реже опашката на гущера, но всъщност реже тялото.

Причините за разпада на СССР и СИВ не могат, според мен, да се припишат само на една личност, Горбачов, или дори на цялата партия или група от нея. Те са дълбоко икономически. През 1989 г. СССР и страните от СИВ имат общ пазар от над 500 млн. потребители, което както и да го гледаме, е по-голям пазар от този на ЕС днес или този на САЩ. Всичко това беше пропиляно заради погрешна икономическа политика десетилетия след 70-те години, когато в Китай започнаха дълбоки пазарни реформи. Практически при идването на Горбачов съветската икономика беше пред фалит, за което и бе необходимо голямото понижение цените на нефта през 1986 и изтощителната война в Афганистан само като катализатори. 70 процента от външните приходи на СССР идваха от нефт и газ, над 75 процента беше тежка промишленост свързана с военно-промишления комплекс /група А/, цялата структура на тази икономика с централизираното й планиране и свърхразвит военнопромишлен комплекс, дори да не беше нефтената криза, войната в Афганистан и колебливите и грешни ходове на Горбачов и неговата група, щеше да колабира в следващото десетилетие или две, поради безнадеждната си непригодност към новите технологии и пазари. Беше въпрос на време, но неизбежно.

Да завърша този абзац за липсата на спекулативен подход в работата на корпоративни "квантови" инвеститори, какъвто е хедж-фондът на Далио, такъв е и "Ренесанс Технолоджи" на Мърсър и др. Тези машини за правене на пари от борсите просто работят на съвсем друг принцип от спекулацията, те изчисляват. Самият Дарио описва в биографията си кога е взел решението си да се откаже от традиционния спекулативен метод - през 1982 г. предвиждайки латиноамериканската дългова криза, по-специално тази в Мексико, той, тогава 35-годишен самоуверен брокер, се изправил на изслушване пред Сената и заявил с апломб, че американските инвестиции и заеми в Мексико предстои да отидат по дяволите поради фалита на тази страна. И сгрешил "заради егото" си жестоко, защото дефолт по мексиканския държавен външен дълг наистина имало, но имало и преструктуриране на този дълг и огромни печалби за инвеститорите заложили на преструктурирането на целия икономически сектор в Мексико - тези които останали с инвестиции, спечелили много, Далио фалирал, защото продал всичко. След този провал той никога вече в живота си не е играл в предвижданията си като хазартен играч, изградил е сложна система за анализ, базирана на цифровите технологии /изкуствен интелект в последните години/ и меритокрация в подбор на умни хора, в чиито мнения се вслушва винаги: Далио: Искам да бъда ясен: това, което ме направи успешен, не съм аз, моето его. Именно тези принципи, които открих за определен период от време. И това, което е направил Бриджуотър успешен, са тези принципи, защото, ако беше центриран само около моята персона, нямаше да имаме идеята за меритократичен процес и бихме могли да получим само определено количество коефициент полезно действие от един човек. Защото нещо, което трябва да разберете е, че това, което е във вас, е само малък процент от това, от което имате нужда. Добре? Когато започнете да осъзнавате, че това, което има в света на ресурсите и различните идеи на други умни хора, които можете да имате и как можете да го триангулирате - в почти всеки въпрос, можете да накарате хората, които и да са, са по-добри в мисленето им и да направите този процес на триангулация. И това е фантастично. Това подобрява вземането на решения. It has nothing to do with the financial services. I’m asking you — let me clarify my question to you. Isn’t the best thinking on almost anything — you have a certain amount of thinking in your head, but there’s a world out there with the smartest people, and if you got the smartest people and you take your thoughts and you triangulate with the other smartest people and you make good collective decision making. Don’t you think that that’s a better approach, even for the best decision maker? http://freakonomics.com/podcast/ray-dalio/

Жените в световен мащаб въобще не са малко в управлението на бизнеса, а в по-ниските етажи цифрите варират широко, според стереотипите, но са големи, там където бизнесът оперира отдавна на високи обороти: In the European Union, 73% of businesses reported having at least one woman in senior management and 27% of businesses’ senior roles are held by women.26 France saw a three-year high of businesses with at least one senior woman at 79%, as well as a three-year high of businesses’ senior roles being held by women at 33%.27 The United Kingdom reported their highest percentage of businesses with at least one woman in senior management at 75%, with 22% of businesses’ senior roles being held by women.28 При това, за отбелязване е, че в страните от Източна Европа този процент е по-висок от тези в Западна: Eastern Europe Leads the World in Gender-Diverse Leadership24 According to Grant Thornton’s 2018 rankings, 87% of Eastern European businesses reported having at least one woman in senior management, and 36% of businesses’ senior roles are held by women.25 In the European Union, 73% of businesses reported having at least one woman in senior management and 27% of businesses’ senior roles are held by women.26 В САЩ нещата изглеждат така: United States There Are Fewer Women in Leadership Positions Than There Are Men Named John33 In the United States, women were nearly half (46.9%) of the labor force,34 but only slightly over a third (39.8%) of managers in 2017.35 White women held almost a third of all management positions at 32.5%, followed by Latinas at 4.1%, Black women at 3.8%, and Asian women at just 2.4%.36 Women made up the highest share of managers in human resources (70.8%) occupations and social and community services (70.2%).37 The percentage of US businesses with at least one woman in senior management jumped from 69% in 2017 to 81% in 2018, but the percentage of senior roles held by women decreased from 23% to 21%.38 In S&P 500 Companies, the Higher Up the Corporate Ladder, the Fewer the Women Но като се има предвид, че в световен мащаб общата заетост на жените в трудовата сила е около 40 процента, тези цифри за позиции в елитния бизнес надхвърлят това число. За Индия и Третия свят цифрите са много по-ниски, за Китай няма данни в това изследване, но предивид на цифрите за Източна Европа и комунистическия възглед за участието на жените, предполагам, цифрата е по-висока от тук посочените. https://www.catalyst.org/research/women-in-management/#footnote24_34o05ke

Когато става въпрос за акции, ако инвеститорът има дълги позиции, това означава, че инвеститорът е купил и притежава тези акции. Обратно, ако инвеститорът има къси позиции, това означава, че инвеститорът дължи тези акции на някого, но всъщност все още не ги притежава. Например, инвеститор, който притежава 100 акции на фирмата Х в портфейла си, се казва, че е дълъг 100 акции. Този инвеститор е платил изцяло разходите за притежаване на акциите. Инвеститор, който е продал 100 акции на Х без да притежава тези акции, се казва, че е с къси 100 акции. Късият инвеститор дължи 100 акции при сетълмент и трябва да изпълни задължението си чрез закупуване на акциите на пазара за доставка. Често късия инвеститор заема акциите от брокерска фирма с маржин сметка, за да извърши доставката. След това, с надеждата цената на акциите ще падне, инвеститорът купува акциите на по-ниска цена, за да изплати обратно дилъра, който ги е отпуснал. Ако цената не падне и продължава да се покачва, продавачът на къси позиции може да бъде предмет на искане за марджин от своя брокер. Миналата година Бриджуотър на Далио е номер 1 от топ 20 на успешните хедж-фондове в САЩ: Цифрите показват 8.1 млрд печалба за фонда на Далио, рекордна, защото това са само процентите за фонда, инвеститорите поверили парите си на Бриджуотър са получили повече. Далио е заложил на къси позиции срещу европейски фирми /основно големи италиански компании, но и Еърбъс и др./ 22 млрд. в Европа, а резултатите от печалбата му показват /в личен план е спечелил 1.6 млрд през 2018/, че не е загубил от късите си позиции. Има и нещо друго при тези негови залози, пресилено е да се каже, че те са срещу Европа или ЕС, повечето компании са мултинационално опериращи, така например само една трета от продажбите на Еърбъс са в Европа и т.н. Изявленията на далио за късите му залози не са спекулативен ход, а се дължат на европейските нормативни документи, изискващи обявяване на къси позиции, за САЩ такива изисквания няма.

Според мен, на всичко следва да се гледа с едно на ум, но бих наредил тази последователност в следния ред: такива инвеститори първо правят непублични прогнози /в случая на Далио се правят с компютърно генерирани алгоритми и големи групи експерти работещи екипно, той описва лабораторията в която се моделират прогнозите/; после се минава на къси/или дълги позиции, съобразно моделираната прогноза; най-сетне се правят публични изяви на прогнозите, не изключвам и спекулативен елемент в тези публични изяви. Не. В случая с нацистите в Германия шайката на Хитлер насочва пропагандната си машина срещу немските евреи с единствената цел да посочи с пръст виновник и да ги ограби по най-мародерския начин. Решението за "окончателното решение" с концлагерите на смъртта и геноцида идва чак след влизането в Русия. Зад тази банда от полукриминални парвенюта около Хитлер стои едрия немски капитал, който през цялото време на ВСВ по всякакъв начин не желае да въвлече във войната срещу Германия САЩ и Великобритания. Историята на идването на власт на Хитлер и силите, които го катапултират към върха, ако се проучи внимателно, показва, че антисеметизма при него му е имплантиран в болния мозък много по-късно като пропаганда и подхранван в главата му с психотропни средства през цялото време на войната. Нацистите като политици са много ниска топка и кукли на конци, тук еврейския капитал няма нищо общо, всъщност нацистка Германия работи много добре в икономическата сфера с някои представители на този капитал. Освен това, и сега и тогава, богатството в световен мащаб не е концентрирано в ръцете на тази етническа група, достатъчно е да се погледне Топ 1000 на Форбс, това са митове и легенди.

Благодаря за оценката. Според мен, също е много интересна тази статия-интервю на Далио, главно заради два от неговите извода: 1. Че ситуацията с разпределението на богатството е огледална на предвоенната от 1937, което изисква радикално действие от страна на политиците, за да бъде преодолян глобален конфликт. И заключението му, че популизма и национализма не предлагат такава алтернатива. Което, според мен, очертава перспективата за радикална промяна в САЩ след две години, идването на съвършено нова икономическа концепция, гарантираща масивно преразпределение на богатство. Впрочем такава доктрина там вече беше анонсирана като The Green New Deal (GND); 2. Опасност от икономически-политически-военен конфликт между САЩ и Китай. Такъв, според него, не е неизбежен, но вероятен, ако не бъдат разделени сферите, това е според мен. Но 2 е тясно свързано с успех/неуспеха на 1. Рей Далио не е просто перфектен играч на борсите и професионален инвеститор, той е и добър макроикономист и заслужава да бъде изучаван внимателно.

Според Рей Далио, икономиката днес изглежда като тази през 1937 г. и стагнацията в нея предстои след около две години: Ray Dalio says the economy looks like 1937 and a downturn is coming in about two years Kara Chin, Jacqui Frank and Ali Newhard Sep. 18, 2018, 11:21 AM Хенри Блоджет: Рей Далио е основател и главен инвестиционен директор на Бриджуотър, най-големият и най-успешен хедж фонд в света. Рей, добре дошъл. Бих казал, че сте написали едно от най-големите и най-изчерпателните аналитични изследвания на дълговите кризи, които някога съм виждал. Казвате, че този модел се повтаря отново и отново. Защо написахте цяла книга за това? Рей Далио: Е, аз съм на етап от живота си, който искам да предам на другите хора принципите, които ми помогнаха. Това е изследване, което беше направено преди финансовата криза от 2008 г. И то излага матрицата за това как тези неща се случват отново и отново. С други думи, аз вярвам, че едни и същи неща се случват отново и отново и ако изучавате техните матрици, разбирате причинно-следствените връзки и след това можете да дефинирате принципите за справяне с тях добре. Ние в Бриджуотър се справихме много добре в тази финансова криза и в други дългови кризи и исках да предам този наш опит. Blodget: И вие го предоставяте на сайта си безплатно, което е страхотно. И така, къде се намираме в текущия дългов цикъл? Често чуваме много разговори за дълга. Очевидно е, че сега сме на разстояние 10 години, както сам отбелязвате, от върха на финансовата криза, но дългът все още се повишава, дефицитът се увеличава в Съединените щати. Къде сме в цикъла? Далио: Мисля, че има шест етапа на всеки дългов цикъл. Ще ги опиша накратко. Има начало на цикъла /1/, където дългът се използва за създаване на доходи от производителността и след това може да се обслужва добре, цените на активите се покачват, всичко е страхотно. И тогава стигате до балонната фаза на цикъла /2/. И в тази балонна фаза вие сте в положение, в което всеки екстраполира миналия си опит от първата фаза. Тъй като цяло активите се покачват, всеки смята, че неговите активи също ще продължават да нарастват. И всеки заема пари и задлъжнява още. И когато сте в тази фаза, когато правите изчисленията, можете да започнете да виждате, че може би вече няма да можете да поддържате това ниво на растеж на дълга. След това влизате в третата фаза на цикъла, която е върха /3/. Това обикновено е частта от цикъла, когато централните банки започват да спират, да затягат паричната си политика и други подобни. След това вие влизате в онзи вектор, който слиза от върха и щом лихвените проценти достигнат нула процента, влизате в депресия /4/ като част от този цикъл, защото паричната политика не работи нормално, когато лихвените проценти достигнат нула. След това следва да имате количествено облекчаване/печат на пари /5-6/ и да започнете отново описаната експанзия. И така затваряте цикъла. Така че мисля, че периодът, в който сме, е много подобен на периода, през който бяхме през 1930-те. Ако позволите, ще ви го обясня. Има само два пъти в историята през последните 100 години, когато имахме дългови кризи, в които лихвените проценти достигнаха нула. И в двата случая централната банка трябваше да печата пари и да отиде на различен тип парична политика, която наричаме "количествено облекчаване", и да купува финансови активи. И в двата случая това повишаваше стойността на тези финансови активи и доведе до тяхното възстановяване, но подтискаше лихвените проценти до нула. По този начин се изкупиха 15 трлн. долара финансови активи, това наливане на 15 трлн. долара количествени улеснения повиши цената на активите и свали лихвите до нула. Но това също стана причина за популизъм, повече популизъм. Защото този процес създава пропаст между богатите и бедните. Тези, които имат повече финансови активи, виждат тези цени на активите си по-високи. Ако погледнете, точно сега, най-богатите 1% от горните 10 % по богатство от населението на планетата притежава колкото 90% от всички останали надолу от първите 10 процента. Това е много подобно на края на 30-те, когато имахме подобна парична стимулация. Така че ние сме в ситуация, в която сме в шестата и последна фаза от цикъла, където количественото облекчаване е използвало по-голямата част от своята енергия, цените на активите са нараснали, лихвените проценти са ниски, и сега сме започнали да затягаме паричната политика, много подобно на това, което се е случвало през 1937 г. И имаме политическа ситуация на изострен конфликт между богатите и бедните, който поражда популизъм. Популизмът по света е онзи избор на лидери със "силна ръка", които се самодекларират като отговорни националисти. И така, ние сме в такава позиция. Blodget: Вие сте описали в книгата си обширно и абсолютно точно какво се е случило след 1937 г., онази висока вълна на популизъм и национализъм, отвела човечеството до Втората световна война и всички ужасни неща, които се случиха там. Какво мислите, че се случва сега, като се има предвид къде сме? Далио: Мисля, че причинно-следствените връзки са аналогични, което означава, че ако имаш пропаст в богатството и имаш спад в една икономика на споделения пай, как ще покриеш перата в бюджета на твоя споделен национален бюджет? Съществува риск и двете страни /богати и бедни/ да застанат в противопоставяне помежду си и има и един по-голям международен риск за възникване на напрежение. Икономическите напрежения предизвикват глобално напрежение поради различни причини. Ние сме в последната фаза, онази част от цикъла, в която паричната политика се затяга и няма много възможности да се изтиска нищо повече от икономиката. И тъй като лихвените проценти са склонни да се увеличават, ако се покачат по-бързо, това може да навреди на цените на активите. А цените на активите са сравнително обективно оценени на това ниво на лихвените проценти. В някакъв момент ще имаме техен спад, защото нали затова съществуват рецесиите. Никой никога не получава перфектното излизане от една дългова криза. И моята загриженост е как точно ще протече този спад. Мисля, че това няма да е нещоу което ще се случи незабавно и сега. Засега не се усеща някакъв силен натиск, но мисля, че може би след две - може би след две години, не мога да кажа точно колко, ще започне. Но по принцип ме притеснява най-вече точно този неизбежен предстоящ спад. Това се отнася и за мен лично и в международен план, защото ситуацията в международен план е доста подобна на онази от края на 30-те години, тъй като в такива периоди от историята на подобни геополитически цикли винаги има една вече установена сила на икономически хегемон и една нововъзникваща сила на икономически претендент за хегемон в света, които се сблъскват в съперничество. Първоначално това е икономическо съперничество, но то може да стане доста антагонистично. Така когато навремето САЩ и Англия/Антантата/ спечелиха Първата световна война ние имахме мир. Но след това, тъй като имаше една изгряваща наново в икономически план Германия и издигаща се икономически Япония, икономическа конкуренция се изостри до антагонистична. Мисля, че сме в ситуация, в която има издигащ се икономически Китай, а Съединените щати са настоящата икономическа суперсила, и съществува съперничество между тях. И може да се стигне до антагонизъм в това съперничество. Така че, мисля, че паралелите са доста сходни. Това естествено не означава, че непременно същите резултати трябва да се случат, нали? Но това означава, според мен, че при престоящия спад/рецесия монетарната политика няма да може да бъде толкова ефективна, колкото беше последния път, така че трябва да бъдем предпазливи по отношение на този предстоящ момент на спад. Бих казал, че трябва да бъдем много загрижени за пропастта в богатството и за геополитическите последици. Blodget: И ако не искаме да повтаряме това, което се случи в края на 30-те и 40-те години, какво трябва да направим? Какъв е, след като сте изучавали историята, правилният начин да се справим с това и да се предотврати това? Далио: Е, мисля, че едно от нещата е да се гарантира, че капитализмът работи позитивно за мнозинството хора. Да се вгледаме в най-долните по богатство 60% от населението и да ги използваме тях като еталон, за да кажем: "Това, което правим, подобрява или не тяхното благосъстояние?" И как подхождате към това различие в богатството? Това не е просто пропаст в богатството. Мисля, че по-важно от пропастта в богатството е пропастта между възможностите. Така че според мен точно това трябва да се смята за императив. Мисля, че също трябва да сме загрижени за нашия платежен баланс и размера на дълга, който произвеждаме. Ние сме в много привилегирована позиция да имаме резервна валута. Едно от нещата, което отличава страни, които наистина имат дългови проблеми от тези, които са в състояние да управляват своите дългови проблеми, е дали дългът е деноминиран в собствена валута. Мисля, че ще имаме свиване, което ще бъде вързано не само с дълга, но още по-важно, свързано с пенсиите и фондовете за здравеопазване. Така че мисля, че това ще бъдат трудни времена, не веднага, но мисля, че може би след няколко години. Blodget: Но как да направим капитализма да работи за всички? Изглежда, че част от проблема е, че повишаването на стойността на активите не облагодетелства долните по богатство 60-80% от населението. Всеки път, когато предложите на компаниите да плащат повече на хората, финансовата класа ще каже "О, това е скандално, нали трябва да има свободни пазари, не можем да фиксираме просто така фиксирана от правителството минимална заплата. Хей, Айн Ранд беше права. Ако искате увеличение на заплатите, трябва да се пазарите за него." И така, как да накараме капитализма да работи позитивно за всички, без да го разрушим? Далио: Мисля, че първото нещо, което трябва да направите, е да осъзнаете, че въпросът е национален. Бих искал президентът да го обяви за национално извънредно положение и след това да използва показателите, за да прецени това. С други думи, вземете населението, най-долните 60% и вземете тези числа и ги направете еталонни. И след това, обединявате комисия от хора, двупартийна комисия, която да се занимава с това. Мисля, че има много неща, които могат да бъдат направени. Виждам го до известна степен, филантропично, виждам го в образованието. Например, в образованието, ние сме в ситуация, в която в много случаи имаме ужасни, наистина ужасни условия в образованието. Буквално в училищата, които знам, децата трябва да си делят моливи. Те ще счупят един молив на две и ще го изострят от двата края, и така го използват две деца. Те нямат адекватни книги. Тези деца, в Кънектикът, щатът, от който съм, който е един от трите най-богати щати в страната. Имаме 22% от децата в гимназията, които или са изключени или е неинтегрирани. И така, ще ви кажа какво означава това. Те са непривегировани. Те не учат, те наистина не постигат напредък, те дори не знаят къде се намират. Това са ученици, които няма да могат да бъдат продуктивни като зрели хора. Ще бъдат по улиците или в затворите. Ако погледнете разходите за затворите, разходите за лишаване от свобода са между 85 000 и 125 000 щатски долара средно за една година на затворник. Искам да кажа, че ако вземем инициативата, можем да постигнем напредък по отношение на всичко това в едно евентуално публично-частно партньорство, но честно казано, в ситуацията в която сме, не мисля, че това ще се случи. Няма никаква перспектива за това. Ето защо аз съм загрижен колко белезнен ще бъде следващият спад. Blodget: И изисква ли това повишаването на данъците? Защото другият проблем, както посочвате, е дългът. А нарастването на дълга се ускори с последните данъчни промени. Всеки път, когато споменете идеята за повече пари за образование или повече пари за други социални услуги, много хора се нервират и казват: "Не можем да си го позволим." Така че предлагате ли да имаме увеличение на данъчната тежест? Далио: Мисля, че най-вероятно ще го направим, но истинският проблем е най-вече производителността, нали? С други думи, де се отвори път за производителността. Имаше време, когато жените не бяха част от работната сила. И когато влязоха в работната сила, това предизвика голям бум на производителността. Мисля, че това е наша мисия, че тази група от обществото ни става много по-продуктивна и има големи възможност. Blodget: Когато беше кандидат за Президент, Тръмп говореше в кампанията си колко ужасно се е справила администрацията на Обама с нарстването на този дълг. Сега президентът Тръмп има голям нов данъчен план, който радикално ускори растежа на дълга. Като се има предвид вашата загриженост и опит в дълговите цикли, загрижени ли сте за това какво се случва на този етап от цикъла по отношение на увеличаващия се дълг? Далио: Дългът на частния сектор в по-голямата си част не поражда много загриженост. Когато правим нашите прогнозни финансови числа и ги анализираме, ние виждаме джобове, които вероятно ще имат проблеми с обслужването на техния дълг. Наоколо има много пари сега. За след около две години съм загрижен за размера на дълга, деноминиран в долари, който ще трябва да продадем в чужбина, защото ще трябва да финансираме дефицитите в бюджета си. И тъй като балансите на ФЕД са отрицателни това ще изисква значителен размер на продажбата на дълг, деноминиран в долари. Според мен ще бъде по-трудно да се продаде тази сума на дълга. Мисля, че това ще предизвика натиск за повишаване на лихвените проценти, но начинът, по който работи високият лихвен процент е, че натискът му е отрицателен стимул за икономиката, да речем след две години, това вероятно ще се случи. Но този момент вероятно ще бъде и по-негативен за долара. В момента сме в краткосрочен недостиг за долари, защото има много дълг, деноминиран в долари. Дългът е кратка позиция на долара, защото това е обещана доставка, която не притежавате. И когато имате много страни, които са вземали заеми в долари и имат увеличаващи се парични потоци в местна валута, каквото виждаме в Аржентина, Турция, и Бразилия, и в други страни - те са в процес на свиване на дълга им. Това кара доларът да се покачва и това тяхно свиване на дълга ще се усети от нас след две години и то по същото време, когато ние ще трябва да продадем много повече доларов дълг. И мисля, че тогава вероятно ще имаме мечи пазар за долара, точно в този момент. Blodget: Вие сте имали една от най-успешните кариери в историята, като инвестирахте огромни суми пари. Като гледате къде се намираме в цикъла, какво мислите, че трябва да правят нормалните инвеститори? Казвате, че след няколко години може да има спад. Как инвестирате едно пенсионно портфолио например в светлината на това? Далио: Мисля, че има две ключови части на инвестирането. Първата е стратегическото ви разпределение на активите. И тогава, след като сте очертали стратегическата си сфера, има тактически залози в алфа цели. И мисля, че обикновеният човек не трябва въобще даже и да се опитва да прави алфа-тактически залози, защото ще го направи погрешно. Blodget: Алфа е по-добре от посредствено. Далио: Да, с други думи да го кажа: "трябва да знаеш кога точно е моментът да се купи и кога точно е моментът да се продаде.” Blodget: Пазарният тайминг. Далио: Пазарната синхронизация. Спомням си, че научих това, когато Питър Линч управляваше фонд Magellan и той беше най-добрият фонд за реализация на акции на всички фондови пазари; когато пазарът беше най-добър, точно тогава средният инвеститор по принцип губеше пари в него, а как е възможно това? И причината да е възможно, е че когато пазарът е много горещ и рекламите подклаждат огъня му, хората купуват. А когато настанат лошите времена, хората излизат от борсата и се страхуват. И така, пазарният тайминг е много трудно нещо, много трудно нещо дори и за нас, които инвестираме стотици милиони долари всяка година и имаме 1600 души в Бриджуотър.Това е ужасно трудна игра. И така, бих казал, че обикновените хора не трябва да се опитват да играят тази игра, че трябва да разберат как да постигнат баланс и диверсификация, и да работят. Сега как го правим ние това е по-дълъг разговор. Но има начини за постигане на баланс, който значително намалява рисковете ви. Така че бих препоръчал на хората да стигнат до балансирано портфолио, което наричаме портфолио за всички сезони. Blodget: И такова балансирано портфолио ще бъде актуално в последния гейм от дълговия цикъл? Далио: Точно така. Ако ще играете по правилата на цикъла, тогава осъзнайте, че времето за купуване е, "когато се лее кръв по улиците", нали така беше поговорката? И продавате, когато всичко изглежда страхотно и всички екстраполират миналото и сте пределно близо до най-голямото надуване на балона на цикъла. Защото, когато вече влезете в горната крива на балона, когато нивото на безработица стане най-ниско и цените на активите са най-високи, а дълговете са пределно големи и всеки екстраполира миналото, миналото няма да осъществи очакванията ви. И това е времето за продажба. Но е много трудно хората да се отдръпнат от тълпата и да направят това. https://www.businessinsider.com/ray-dalio-bridgewater-debt-crisis-downturn-coming-about-two-years-2018-9

Фотофиниш: 633 прегледа за 23 часа, настъпихме педала С респект към Дора и Атом за високото ниво на диалага им, майсторски клас.

Социалното инженерство е техника за психологическа манипулация на хората, която разчита на използването на слабости в човешката природа. https://www.tadgroup.com/bg/services/social-engineering-test Ти спря на най-интересното място да анализираш. Защото, според твоето заключение /поправи ме ако не съм точен/, манипулативната техника цели да заличи едновременно gender и sex като значение, и тъй като gender е въображаема имагинерна категория, то реалният резултат ще е заличаване само на другата реална категория sex.

Как се върти "колелото на Историята" и "където е текло пак тече" - по едно малко стечение на Обстоятелствата, въпросните Порше пак са собственици на Volkswagen Group с мажоритарен дял и пак гледат "къде тъдява" да инвестират: Industry Automotive Founded Berlin, Germany (28 May 1937; 81 years ago) Headquarters Wolfsburg , Germany Number of locations 100 production facilities across 27 countries Area served Worldwide Key people Hans Dieter Pötsch (Chairman of the Supervisory Board) Herbert Diess (Chairman of the Board of Management)[1] Products Automobiles, commercial vehicles, internal combustion engines, motorcycles, turbomachinery Production output 10,875,000 (2017)[2] Services Banking, financing, fleet management, insurance, leasing[3] Revenue €230.682 billion (US$260 billion) (2017)[2] Operating income €13.818 billion (2017)[2] Net income €11.638 billion (2017)[2] Total assets €422.193 billion (2017)[2] Total equity €109.077 billion (2017)[2] Owner Porsche SE (30.8% of equity, 52.2% of voting power)[4] State of Lower Saxony (11.8% of equity, 20% of voting power)[4] Qatar Investment Authority (14.6% of equity, 17% of voting power)[4] Number of employees 642,292 (31 Decem https://en.wikipedia.org/wiki/Volkswagen_Group 642 000 работници и активи за 422 млрд евро, годишна продукция 10.8 млн. автомобила... трудно е да си представи човек толкова власт и пари.

Здравей Капитане! Не си разгледал целия клип - първите кадри са за Булгарено 8 и булгарено 10, които не бяха за тузари, а масови модели; и бяха много по-добри като показатели от москвичите и ладите, но това е друга тема.

Та аз ти говоря за 90 млн. евро заплати на работниците годишно единствено, не за другите ползи - тези пари "за ракийка и салатка" се плащат от германците на българските работници като заплати всяка година, което за 10 години е 900 млн. евро влизащи "за ракийка и салатки" в България, Отделно 350 000 коли от тези две марки, които се планира да произвежда фабриката https://www.seat.bg/carworlds/suv-ateca/overview.html http://www.skoda-auto.bg/models/karoq изнесени от България означават положително търговско салдо от износ около 7 млрд евро всяка година при сегашно състояние на отрицателен баланс: Exports: $29.08 billion (2017 est.) $25.37 billion (2016 est.) country comparison to the world: 66 Germany 13.5%, Italy 8.3%, Romania 8.2%, Turkey 7.7%, Greece 6.5%, Belgium 4.2%, France 4.1% (2017) clothing, footwear, iron and steel, machinery and equipment, fuels, agriculture, tobacco, IT components Imports: $31.43 billion (2017 est.) $26.66 billion (2016 est.) machinery and equipment; metals and ores; chemicals and plastics; fuels, minerals, and raw materials Imports - partners: Germany 12.3%, Russia 10.3%, Italy 7.3%, Romania 7.1%, Turkey 6.2%, Spain 5.3%, Greece 4.4% (2017) https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bu.html И което е най-важното, българия ще изнася продукция с висока добавена стойност /автомобили/, а не дрехи ушити на ишлеме и суровини, както е сега Не знам дали ти е известно, но 50 % от българския износ се дължи на 11 % от фирмите с чужди преки инвестиции https://ime.bg/bg/articles/chuvdestrannite-inwestitori-sa-po-proizwoditelni/#ixzz5fteMeMUG Нали върху този износ се плаща данък печалба. наистина е отегчително да се доказват очевидни неща, темата в края на краищата не е моя. Бъди здрав.

Скуби, инвеститорите идват тук с оборудване, което произвежда стока, тази стока им носи профит, когато я продадат. В тази стока инвеститорите/мултитата капиталисти влагат човешки труд, този труд е част от цената на стоката и печалбата им. Този труд също е стока. капиталистите/мултита плащат тази стока в България, за да я прибавят към стоката си. За България парите на мултитата са печалба, те не могат да бъдат загуба, ако ще мулититата да си изнесат един ден и последното болтче от опразненото хале, защото мултитата са си оставили парите в България - така че след 2 години работа на мултитата от Фолксваген всяка стотинка от държавната субсидия ще бъде занулена и ще има печалба, като чистата годишна печалба от заплатите/стока/пари която мултитата оставят в джоба на България е годишно 90 млн. евро. Не се съмнявам в данните от таблицата ти, напротив, превърнал съм форинтите в евра и съм ги калкулирал в моите сметки. Работата е че мултитата никога няма да си оставят профита и парите в България точно заради такъв ход на мисли, който следваш ти, поне така ми се струва, дано да не съм прав. Между другото, България произвеждаше добри рена, които румънците ни взеха, защото сме много хитри, и сега произвеждат дачия, която е рено; а от москвичите бяха произведени над 300 000 и продадени, а москвич-12 вървеше с двигател на БМВ. Да не се минем и да не настинем, това е най-страшното.

Слаби са ти аргументите против идването на Фолксваген /което въобще не значи, че те ще инвестират в България/: Първо - субсидиите за инфраструктура /в случай че дойдат/ остават в България, инвеститорът не може да си ги отнесе у дома, ако си отиде - тази инфраструктура остава тук и е собственост на българската държава, която може да я отдава под наем или продаде. Второ - от цифрите, които си цитирал за субсидиране на 1 работник, едно работно място на Мерцедес, конкретно - 2500 работни места по 28 000 евро, са 70 млн. евро, в случая за Фолксваген това е два пъти повече, ерго субсидията ще бъде 140 млн. евро от страна на българската държава, повтарям, инфраструктурата си остава собственост на българската държава. Трето - срещу 140 млн. субсидии на българската държава, Фолксваген се наема да инвестира 1400 млн. евро за производствени мощности - 10 пъти повече. Четвърто - само заплатите на тези 5000 работници за две години покриват цялата държавна инвестиция, те са 180 млн. евро. Тези заплати се харчат в България, те са пряка инвестиция, върху тях се начислява ДДС 20 процента и т.н., влизат в паричната маса в обращение. Каквито и фокуси /което се съмнявам германците да манипулират с минимални заплати и кеш на ръка за избягване на данъци/ чистият кеш от заплатите влиза в оборот като пряка чужда инвестиция и увеличава БВП на страната, 10 години работа на този завод без никакви данъци е още 1800 млн. евро пряка инвестиция само от заплати.

Това е капацитетът на България за машинни инженери, излизащи с такова образование от ВУЗ: Около 300 души годишно, доколкото знам, тази специалност се търси и е дефицит като работна ръка; в плановете на Фолксваген ставаше въпрос за 650 инженери и 5000 работници /почти толкова бяха съкратени от Кремиковци, но тези работници няма да са като онези, затова посочих линк към Индустрия 4, всичко в тези заводи се дигитализира и свързва в сложни системи/.

Не съм убеден в това - кадри за най-елементарни машини се обучават по 5-6 години, за да работят качествено на тях, говоря от лични наблюдения. Ако някой си мисли за фабрика на Фолксваген като "сглобачница", където едни хора хванати от гората с чукове и тел понапасват някоя кола, според мен, дълбоко се заблуждава.

Ако хипотетично /а дано ама надали/ този завод бъде изграден в България, според мен, най-голямата ни печалба като държава ще бъде немската производителност и технологии, на които нашите работници и инженери ще бъдат принудени да се научат - да работиш с най-добрите е най-голямата награда. Всичко останало като инвестиции и заплати лично за мен е на втори план, просто имаме шанс да сме част от "висшата лига" на технологичния процес, а това е много.

Случаите с Ровър-България и Грейт уол са напълно различни от инвестицията на Фолксваген: Ровър: До деня на откриването, във Варна са сглобени около 200 автомобила от двата основни модела Saloon (петместен хечбек) и Van (лекотоварен фургон). Плановете са до края на годината те да достигнат 1600, а през следващата година тяхното производство да нарасне на 7600 броя. Първоначално един автомобил се сглобява за 23 минути, като в бъдеще е запланувано това да става за 17 минути. Производствената площ е равна на 12 000 кв.м., а общата площ на завода заема 25 000 кв.м. В продължение на около половин година нещата изглеждат обнадеждаващи, но през март 1996 г. най-изненадващо Rover Group съобщава намеренията си за преустановяване на автомобилното производство във Варна. Някои от най-четените всекидневници отразяват лошата новина със заглавия, като “Недалновидни политици загробиха българското автомобилостроене”, “Носител на наградата Произведено в България спира производството на коли у нас. Роувър си отива” и т.н. Случаят е коментиран пред българската преса по един лаконичен начин от генералния директор на Родакар Алън Пенгели: “Не съм дошъл в България, за да ръководя производство, което ще бъде на загуба. Ситуацията е такава, че е възможно през първата година наистина да нямаме печалба, но така стоят нещата с всеки нов бизнес навсякъде по света. А ние сме дошли тук с дългосрочни намерения...” Един от основните проблеми е, че обещаните поръчки от страна българското правителство към Родакар не са направени (няколко месеца по-рано вицепремиера Гечев отговорно декларира, че “Maestro ще стане колата на българските държавници”). За сметка на това управляващите започват да налагат внесените от Великобритания двигатели с 10-процентов акциз. Нещо повече. Вместо поетите ангажименти към Родакар, управляващите обграждат с особено внимание чешката Skoda Felicia, чийто вносни мита са намалени наполовина и отделно от това взимат решение за закупуването на 500 “Лади” за нуждите на външното министерство... Друг е въпросът, че самия Maestro се отличава с откровено увяхнал дизайн и относително архаична концепция, което го прави неатрактивен дори за родния пазар, което също е една от сериозните предпоставки за хладния прием от страна на българската публика (истината е, че през последните повече от 40 години английски автомобилни компании успешно лансират отдавна излезли от употреба модели в страни като Индия, Иран, Турция и др., където те се произвеждат без промяна в продължение на десетилетия; въпреки че в средата на 90-те години в гамата на Rover има много по-атрактивни и модерни автомобили, като Rover 400, Rover 600 и най-вече Land Rover, никой дори не споменава за тяхното евентуално производство у нас, което навежда на мисълта, че в очите на британските автомобилни експерти България също спада към категорията на посочените държави...)При посещението си във Великобритания през февруари 1996 г. Гечев е предупреден от англичаните, че ако не бъдат получени поне част от обещаните облекчения, производството на автомобили във Варна ще бъде обречено на провал. http://roverclub-bg.com/forum/viewtopic.php?t=148 Грейт уол: https://www.mediapool.bg/priklyuchi-tretiyat-opit-za-zavod-za-koli-v-bulgaria-news261957.html И в двата случая другата страна е разчитала на българския пазар като трамплин към трети пазари, Фоксваген си има пазарите. Освен това мащабът на инвестициите е несъизмерим - в случая с Ровър говорим за около 5 млн. долара, при китайците всъщност няма инвестиции, а само технология - Ганчев осигурява инвестицията със заем от българска банка. Друг е въпросът, че за 360 000 коли, какъвто ще бъде капацитетът на Фолксваген, Турция с нейното 80 + млн. население е много по-атрактивен пазар от България.

Една друга гледна точка, на част от британския бизнес, за перспективите след Брекзит /разбира се, това е Брекзит със сделка, статиите са писани през 2017, когато никой не си е представял, че ще се стигне до задънена улица в преговорите, но все пак.../: Profiting from Brexit: UK sealmaker benefits from devalued pound Weaker sterling more than offsets risk of WTO tariffs, says UK manufacturer Предстоящото напускане на Великобритания от ЕС предизвика интензивен дебат за икономическите перспективи на страната след Brexit. Едната страна твърди, че напускането на блока ще се превърне в изобилие от разходи и малко ползи, а другата, че Обединеното кралство ще просперира, като се отдели от Съюза. Бизнесът има решаваща роля в този идеологически проблем. В една публикация за извличане на печалба от Brexit, FT разглежда компаниите, които са оптимисти по отношение на предизвикателствата и предстоящите възможности - в сектора на финансовите услуги и в този на манифактурата. Крис Реа дава характерно оптимистичен отговор, когато го попитахме как Brexit ще повлияе на производствения му бизнес в Йоркшир. "Паундът се е обезценил с повече от 15% спрямо основните валути, с които търгуваме," казва шефът на AESSeal, механични уплътнения, като се позовава на пързалката на стерлинга през последните 18 месеца. „Междувременно тарифата на Световната търговска организация за стоките, които произвеждаме, е средно 1.7%. Кажете ми: как точно ще ни нарани?" Г-н Rea говори за онези предприемачи, които смятат, че планираното от Великобритания 2019 г. да напусне ЕС, като шанс да спечелят повече пари, отколкото предизвикателство. Като управляващ директор на компания, която е запазила производството си в Обединеното кралство, инвестирала във високотехнологични производствени процеси и изнасяща един продукт с търговска ниша по света, той е убеден, че всички недостатъци на Brexit ще бъдат компенсирани от слабостта на лирата. Г-н Rea остава незаинтересован от възможността за по-високи тарифи, митнически задържания или други въпроси, които той счита за избегнати или лесно преодолими. AESSeal може да не е много известно име, но е четвъртият в света производител на механични уплътнения - основни компоненти за почти всички ротационни машини с флуиди, които играят жизненоважна роля в дейностите, вариращи от производството на шоколад до петролните рафинерии. Световното търсене на неговите продукти - и почти германският фокус на г-н Реа върху производството на специализирани промишлени стоки - означава, че той се радва на дивидент от промяната в стойността на паунда след вота за напускане на ЕС. "Спадът на паунда, който видяхме, ни дава евтина валута, подобна на ползата, която Германия получи от замяната на D-Mark за еврото", казва той. Наред с това, собственият анализ на компанията показва, че допълнителните затруднения, с които клиентите му могат да се сблъскат поради Brexit, са малки. Някои сектори могат да бъдат особено изложени на риск, ако Обединеното кралство напусне ЕС без сделка; автомобилната промишленост ще бъде изправена пред 10% тарифи съгласно правилата на СТО. Но тарифата от 1,7% за механичните уплътнения, които спират изтичането на флуиди, когато помпите и подобни устройства работят при висока скорост, се сравняват с средните тарифи на ЕС за неселскостопански продукти от 2,6%. Освен това, AES се сблъсква с тарифи само когато нейният износ се класифицира като манифактурни продукти. Износът на части за сглобяване по поръчка, както фирмата често прави, сваля процентът на тарифите до нула. Повече от 80% от продажбите си от £ 143 млн. миналата година са за клиенти извън Великобритания, от които една четвърт са в ЕС. Докато някои ръководители се тревожат, че бюрокрацията и регулациите ще попречат на търговията повече от тарифите, г-н Реа не е обезпокоен от възможността за митнически задържания на европейската граница: „Ако мога да изпратя частите на клиент в САЩ в рамките на една нощ сега по UPS, не виждам защо не трябва да е същото и с Европа. " В същото време вносът на компоненти, които вероятно ще бъдат обект на тарифи, ако Великобритания напусне ЕС без търговска сделка, е сравнително нисък. „Разгледахме въздействието [на такъв сценарий] и стигнахме до заключението, че ще ни струва около £ 59,000 годишно“, казва г-н Rea. Компанията, е създадена през 1981 г., след като започва да произвежда уплътнения за американски производител, все още произвежда девет десети от продукцията си във Великобритания, главно в две модерни фабрики в стария стоманолеярен град Родъръм. Всичките й основни конкуренти са базирани или в САЩ, или в ЕС. Г-н Rea е първият, който признава, че AES не е конвенционален бизнес в Обединеното кралство. Със своя международен фокус и семейно притежание (той все още притежава 60% и няма намерение да продава акциите), компанията има силно сходство с компаниите Mittelstand, които осигуряват гръбнака на германската икономика. Валутните обезценки имат разнопосочни резултати за износа - поне що се отнася до Великобритания - тъй като търсенето на неговите предимно промишлени стоки с висока добавена стойност обикновено е по-малко чувствително към цената, отколкото са другите стоковите продукти. Но г-н Rea, който вече е намалил разходите за труд през последните пет години от 11 на 6 на сто от продажната цена на продукцията си, смята, че AES ще се окаже изключение, тъй като бизнес моделът му до голяма степен се основава на предлагането на по-евтина алтернатива от неговите конкуренти. Повечето компании в неговия сектор реализират печалбите си, като продават заменяеми уплътнения с висока цена, които вдигат първоначалните инвестиции на производителите на оборудване. Поради значението на уплътненията за гарантиране на безопасността, много крайни потребители не са склонни да сменят доставчиците си. Това е особено вярно за петролната и газовата промишленост, която представлява половината от световния пазар и където дори един малък теч може да предизвика катастрофа. Все пак, г-н Реа се надява да спечели нови клиенти, като предложи по-икономични резервни части, особено на страни като Турция, Колумбия и Бразилия.Той твърди, че ниската цена на петрола е направила енергийната индустрия по-чувствителна към цените, което прави девалвацията след Brexit по-голямо конкурентно предимство за производителите от Обединеното кралство. "По-лесно е да се поеме изчислен риск, когато петролът е на 50 долара за барел, отколкото когато той е на 140 долара", казва той. В по-широк смисъл той е спокоен за риска от нетарифни бариери пред търговията след Brexit. "Бариерите пред търговията в моя опит са повече с езика, отколкото всичко друго", казва той. "Ние сме щастливи в тази страна да говорим на глобалния език на бизнеса." https://www.ft.com/content/d8846ce0-88c0-11e7-bf50-e1c239b45787 Profiting from Brexit: cutting down on financial red tape Smaller lenders say EU has choked growth through cumbersome compliance costs Не всички британски босове за финансови услуги се страхуват от последиците от Brexit. За някои, като Дик Дженкинс от Bath Building Society, напускането на ЕС може да представлява по-голяма възможност отколкото заплаха. Г-н Дженкинс, главен изпълнителен директор на едно от по-малките строителни дружества в Обединеното кралство, твърди, че излизането на Великобритания от ЕС представлява еднократен шанс да се преработи книгата с правила, която засяга вътрешните кредитори, които не представляват реална заплаха за по-широката финансова система. „Накрая се виждаме с режим, който налага тежести независимо от размера или сложността на организацията“, казва г-н Дженкинс. "Когато напускаме ЕС, трябва да погледнем отново, за да видим правилата за поддържане на важен сегмент от финансовия пазар." Г-н Дженкинс говори за малка финансова институция. С баланс от само 300 млн. паунда, BBS има два клона в Бат, живописен балнеологичен град от 18-ти век. Тя оперира шест допълнителни агенции в околността в югозападната част на Англия. Много от най-големите британски банки остават твърдо настроени да си осигурят достъп до пазарите на ЕС след Brexit и възможността да преместят част от операциите си в Европа. Но аргументите на г-н Дженкинс резонират с много фирми в значителния вътрешен финансов сектор. 44-те строителни дружества в Обединеното кралство все още менажират общо около една пета от спестяванията в страната на дребно. Макар и регулирана на равнище ЕС, британската застрахователна индустрия разчита предимно на местните инвеститори и спестители. Г-н Дженкинс казва, че регулацията тип „един размер е подходящ за всички“ - до голяма степен произтичаща от законодателството на ЕС - принуждава BBS да се придържа към скъпи процедури за спазване и докладване, които са предназначени за по-големи, по-сложни компании. "Ако погледна съвместно спазването и рисковете, това вероятно е около 15% от базата ми за експлоатационни разходи", казва той. "От 60-те работници вероятно имам 8-10 души, свързани само с това." Сред неговите грешки са изискванията за изчерпателно оповестяване на всичко - от рискови експозиции до възнаграждения. "Нямам нищо против, но чувстваш, че подаваш неща, които никой никога няма да прочете", казва той. Съществуват и изискванията на European Markets Infrastructure Regulation, сложна част от законодателството в областта на ценните книжа, насочено главно към големите търговски и инвестиционни банки. Регламентът задължава малките институции като BBS да изчистят чрез голяма банка сравнително малкото суапове, от които се нуждаят, за да записват ипотеки с фиксиран лихвен процент срещу задълженията си с плаващи лихви. Това не е нито тривиално, нито евтино упражнение, тъй като повечето клирингови институции не са склонни да се занимават с малките кредитори и по-високите разходи заплашват да направят ипотеките на BBS неконкурентни. Г-н Дженкинс казва, че само една банка, Société Générale, е готова да изчисти суаповете на BBS. Асоциацията на строителните дружества заяви, че кумулативният ефект на правилата на Обединеното кралство и на регламента на ЕС е особено тежък за по-малките дружектва. Проучване, проведено от индустриалната група миналата година, показа, че докато по-големите кредитори съобщават, че разходите за спазване на изискванията са около 45 британски лири на 1 милион паунда от активите, за по-малките общества това е 450 евро. Робин Фиет, главен изпълнителен директор на BSA, казва, че в резултат на това на инвеститорите се прехвърлят допълнителни разходи, докато за местните дружества става все по-трудно да останат в бизнеса. „Това не е въпрос на управление или мениджмънт, става дума за добре управлявани и често иновативни институции, които не могат да си позволят да останат в играта“, казва той. По ирония на съдбата, в краткосрочен план, най-добрият шанс на г-н Дженкинс за реформа може да дойде от самия Брюксел. ЕС планира да измени Emir по начини, които биха облекчили по-малките финансови институции като BBS от някои от неговите изисквания. Г-н Fieth казва, че сега Правилата принуждават строителните дружества да резервират повече капитал срещу индивидуални ипотечни кредити, отколкото значително по-големи и по-сложни банки, тъй като последните разполагат с ресурси за оценка на собственото си ниво на риск. „ЕС реши, че това трябва да се прилага за всички, независимо от размера им“, казва г-н Fieth. "В САЩ това не е така, там има по-лека система за по-малките играчи, като например общинските банки." Той добавя, че все по-нарастващият акцент върху спазването на правилата прави компаниите като BBS по-предпазливи при прокарването на нови идеи, просто защото ръководството на заемодателя няма време или ресурси да се посвети на иновациите." Преди кризата прекарвах 10% от времето си в работа по оценка на риск и спазване на правилата", казва г-н Дженкинс. - Може би това беше твърде малко, но сега тази дейност абсорбира приблизително половината от времето ми." https://www.ft.com/content/4e2967a4-8991-11e7-bf50-e1c239b45787 Profiting from Brexit: McLaren shifts supply chain back to the UK Luxury car company boosted by weak pound and focus on domestic components Автомобилостроенето е доста в началото на списъка на индустриите, за които британското правителство се тревожи след Brexit.Това е сектор, който Великобритания усърдно възстановява, тъй като другите индустрии се свиват, като се увеличава от 4,8% дял от манифактурата на Великобритания през 1990 г. до 9,4% през 2016 г., според Службата за национална статистика. Също така е исторически защитен зад високите тарифни стени на ЕС, средно с 4,5% за компонентите и 10% за готовите автомобили. След Brexit, тези тарифи могат да бъдат вдигнати през заминаващата си Великобритания, засягайки 53% от продукцията, която се транспортира до континента и да нарушават веригите за доставки. Въпреки това един производител на автомобили е изненадващо оптимистичен по отношение на Brexit. McLaren Automotive не е производител на масови пазари, нито велика стара марка като Jaguar. Неговата фабрика в близост до град Уокинг в Съррей произвежда суперколи, използвайки технологията на Формула 1 само от седем години. Но тя продава за 649 млн. паунда от тези луксозни машини всяка година, а слабостта на стерлингите от гласуването за Brexit трябва да увеличи този брой. Тарифите не са нищо ново за бизнеса. Неговите клиенти в Китай, където продава 7% от продукцията си, плащат около 100% мита за чуждестранни супермарки. Но фирмата има относително ограничена експозиция към ЕС. Девет от десетте автомобила, които продава в чужбина, само два отиват в Европа. „САЩ са много по-важен пазар за нас и тарифите за вносните автомобили са само 2,5%”, заяви Пол Будин, главен финансов директор на компанията. Той се мръщи от тарифите за компонентите; McLaren е пресметнал броя на тези, които внася и това може да им струва "досадно количество пари", но не и толкова, че да се променят "бизнес плановете". Доверието в неговия бизнес план насърчи McLaren да продължи с инвестициите, които би трябвало да му помогнат да спечели от Brexit. Фирмата вече премества по-голямата част от веригата си за доставки в Обединеното кралство, като обяви инвестиция от 50 млн. паунда в новото съоръжение на шасито от въглеродни влакна в Шефилд миналата година, за да замени австрийския доставчик. „Разстоянието е важен критерий при изграждането на високотехнологична кола“, казва г-н Буден. "Да имаш инженери, които да летят навсякъде по света, за да отидат и да се срещнат с доставчиците ви, не е ефективно." "Разгледахме нашите австрийски партньори и други инженери, както и различни бизнес казуси, а опцията за Обединеното кралство беше около 10 милиона паунда по-евтина на базата на целия жизнен цикъл." McLaren също ще има по-голям контрол над технологията си, съкращавайки времето за нови дизайни на шасита. Проектът на Шефилд ще увеличи дела на частите McLaren, които се правят в Обединеното кралство от 50% на 58%, а замяната на еврото със стерлингови разходи ще му помогне да се възползва от слабостта на паунда, като много от неговите продажби в чужбина са деноминирани в щатски долари. По-широко погледнато, правителството на Обединеното кралство е подтикнало индустрията и предложи стимули и финансиране, за да увеличи дела на местните компоненти в автомобилите й. Местното производство на компоненти нарасна от 36% през 2011 г. до 44% миналата година. Испанският производител на части Gastamp обяви инвестиция от 70 милиона паунда в завода си в Каннок в Стафордшир миналия септември, а доставчикът на Jaguar Land Rover, Magna, напредва с планове, обявени през май, за изграждане на съоръжение за леене на алуминий в Телфорд. За Макларън най-големият положителен ефект от Brexit е, че е фокусирала вниманието на правителството върху подкрепата на индустрията. "Една област, в която правителството работи много усилено с нас, е акумулаторите", каза той, позовавайки се на Faraday Challenge, спонсориран от правителството конкурс на стойност 246 милиона паунда, целящ да подкрепи развитието на местната индустрия за доставка на акумулатори. McLaren се стреми половината от автомобилите му да бъдат хибриди до 2022 г. и приветства подкрепата на правителството за нови технологии. В същото време, предложеното от него предприятие в Шефилд ще получи силна финансова подкрепа от местния съвет и от регионалното местно сдружение на производителите. Търговските политики на ЕС вече премахват някои от тарифните бариери, посредством споразумение за свободна търговия с Южна Корея, премахват се тарифите и с Япония. Г-н Буден се надява, че пакт между ЕС и Обединеното кралство ще предложи същото. Сега компанията търси начини за премахване на възможните допълнителни разходи за тарифите за компоненти, като Inward Processing Relief, схема, която освобождава от мита и тарифи внесени компоненти, които обработвате и след това реекспортирате. Но г-н Budden заяви, че ще продължи да търси повече местни части. "Винаги има възможност да се отиде по-далеч", каза г-н Буден. "И е ясно, че ако има доставчик в Обединеното кралство, който отговаря на нашите критерии, ние ще го третираме много благоприятно." https://www.ft.com/content/b3d67800-9475-11e7-bdfa-eda243196c2c