Б. Киров

Но с каква цел да го е направил, той не печели нищо от тази промяна на датата, само насочва вниманието към несъответствието на датата на смърт на Пенев /1 март/ и твърдението си, че са убили Пенев още на другия ден /16 февруари/, сам се поставя в лоша позиция. Ако протоколът от събранието е бил датиран 28-29 февруари, а убийството реално е станало на 1 март, всичко щеше да бъде по местата си. За какво му е било на Обретенов да фалшифицира датите в протоколите, дори и целите протоколи да са дописвани от него и фалшифицирани, просто е трябвало да сложи правилните дати и ние сега нямаше да имаме основа да обсъждаме цялото това несъответствие в протокола, неговите спомени и реалната дата на смърт на Пенев, която е безспорна - 1 март 1872. Ако е променил датата на протокола, то той сам се е посочил като човек, върху който трябва да падне подозрение, което граничи с абсурд. Според мен се е случило точно това. Почти невероятно е Пенев да не ги е издал за достатъчното време, което е имал от пристигането му до убийството му. Друг е въпросът, ако Пенев е бил набеден за шпионин несправедливо. Но, според мен, не е такъв случаят, защото Пенев е бил преследван още на румънска територия от хъшовете на Каравелов, изпуснали са го в Гюргево и не са успели да го убият още там. Според мен, въобще не е изключено тези хора, които са преследвали Пенев до Гюргево, да са реалните извършители на убийството, докато Обретенов и компания вече са били в следствието по донос на Пенев. Какво е имало в откраднатите документи от Пенев можем само да гадаем, но Каравелов е бил скаран с конспирацията и е държал много документи, включително и писма, в печатницата, а Пенев е бил словослагател в нея, т.е. имал е целодневен достъп до всичко вътре. За тези навици на Каравелов да държи важни документи в печатницата свидетелства и Киро Тулешков, който е бил управител на цялата печатница. За Кънчев и Обретенов е доказано, че са били масони, за третото момче, убито или споминало се скоропостижно заедно с Кънчев и Пенев, нямам никакви данни, но не е изключено. Проблемът в масонската принадлежност на Обретенов е, че вероятно е бил в една ложа заедно с Мидхат паша, в която са членували и българи, включително Иванчо Хаджипенчович и Драган Цанков. Обретенов получава назначението си библиотекар в читалище "Зора" благодарение поръчителство на Драган Цанков, който през годините на основаването на читалището е бил отговорен за просветата в общинския съвет на Русе и довереник на Мидхат, протеже на Мидхат е бил и Иванчо х.Пенчович, а ложите в Русе са създадени по онова време от младоосманците. Когато става убийството на Пенев, валия е бил Ахмед Расим паша, роднина и доверено лице на Мидхат и също от партията на младоосманците. Младоосманците са общували помежду си тайно в ложите, в Русе е имало и клон на смесената ложа Али коч /в която е членувал и Раковски/; до разделянето в българското революционно движение на "млади" и "стари", младоосманците и масоните-българи са препокривали политическите си цели за дуалистична монархия под егидата на Султана. Затова и Левски отива да се договаря с Иванчо Хаджипенчович през 1870-та, те са имали общ език като членове на Тайната дружина на верните приятели тогава. Впоследствие, когато ВРО и БРЦК вземат курс към въоръжено въстание, настъпва разрив. При Левски особеното е, че в един момент излиза от контрол както от опеката на младоосманците, така и от заговорниците в Букурещ, които са следвали също указанията на по-големите шефове в Лондон и Швейцария. Левски сепарира своя зона на влияние с ВРО и става опасен и непредсказуем. Онези в Букурещ не могат с едно щракване на пръстите да му заповядат да вдигне въстание, а тези в Цариград /новоосманците/ не могат вече да разчитат на ВРО за дуалистична монархия в рамките на Османската империя.

В спомените му Обретенов пише "повече от 40 дни" и че са ги арестували на другия ден след убийството. Това означава, че са ги пуснали най-рано на 13-14 април. Но... протоколът от събранието, където вземат решение да убият незабавно Пенев е датиран 15-ти февруари. Обретенов ясно е записал в спомените му, че още на другия ден са убили Пенев, т.е. на 16-ти февруари. Това не съответства на фактите - и от записа в общината за смъртта на Пенев, и в дописката на в. Дунав е посочена негова дата на смърт 1 март. Има едно голямо несъответствие. Ако Пенев е пристигнал на 15 фувруари с цел да издаде дописниците и да предаде документите на Каравелов в турски ръце, а убийството му е чак на 1 март, повече от 2 седмици след пристигането му в Русе, то това убийство се обезсмисля; за тези две седмици той е имал достатъчно време да предаде всичко, което знае на полицията и всички документи, откраднати от него от печатницата, ерго дописниците вече са били известни на полицията, включително Обретенов и Ангел Кънчев. Пенев е бил удушен, след което обезобразен с нож, с цел да се заблуди полицията, че това са направили други хора, турци. Обретенов се придържа към протокола, в който е фиксирана датата 15 февруари като идване на Пенев. За двете седмици до убийството на 1 март също така е имало достатъчно време да се допитат до Левски и Привременното правителство в Ловеч - за това време писмо или куриер е можел да отиде до Търново и да се изчака отговор от Ловеч, Левски е бил по същото време в Ловеч. Защо Обретенов лъже в спомените за датата на убийството на Пенев. Според мен вариантите са точно два - първият е от страх да не признае, че през тези две седмици от идването на Пенев в Русе са били разпитвани и задържани в полицията по донос на Пенев. Вторият е, че не Обретенов и групата му не са извършили убийството на Пенев, тъй като вече са били арестувани предварително по доноса на Пенев.

Как да го спре, като убийството вече е било факт, когато Кънчев влиза в Русе? Ето Ви още една "тухла в стената" от лъжите на Обретенов: "Н. Обретенов пише, че след взетото решение на 15 февруари 1872 г. (всички дати са по стар стил), “това свършихме на другата вечер” (Обретенов 1983: 137), т.е. на 16 февруари. Това не е вярно! В.”Дунав” съобщава, че тялото на Пенев, още топло, е открито на 1 март до къщата на каруцаря Ангел Петров в махалата Диш Варуш (Дунав 1872, №659). " https://www.academia.edu/93488022/Известия_на_Регионален_Исторически_музей_Русе_том_XIV?email_work_card=view-paper от 359 стр. от линка е цялата статия, и още: "В 658 брой на нашия вестник бяхме известили по кой начин се уби сам Ангел Кънчев, българин от Русчук, за когото „Басрет“ в 587-ия си брой иска от „Дунав“ подробности за начина на убиванието му. Ако принесем думата си до поведението и идеите на споменатия Ангела, ний заключаваме от съдържанието на долната дописка от Букурещ, която е обнародвана във вестника „Византис“, че той воистина е бил от главатарите на бунтовния комитет, а самоубийството му се случи в това време, когато правителството търсеше и диреше убийците на осемнадесет годишния момък Стоян Пенев, че се уби с някой план нощем и че тялото му се намери захвърлено на улицата. Този Стоян е от жителите в махалата Бахче чифлиги в Русе и беше ученик в Русчушкото ислях хане. Tой като стоял няколко вpeме в Гюргево при търговския практор на императорското правителство, тамошните бунтовници мислели, че бил изпратен за шпионин от страна на правителството. А той като се усетил за това и като се страхувал за живота си, отишел в Букурещ, гдето се разболял и лежал около един месец. След оздравянието си, Стоян се завърна в Русе и като познат по доброто си поведение и бедно положение, велеятският тержуманин Ернест ефенди беше го зел при себе си с една малка плата, за да се приготовлява в писалището. Kогато pеченият тержуманин отиде в Букурещ с една особна мисия, отсъствието му се счете за един удобен случай за извършванието на лошото намерение и с посредствени известия, речения Стоян се измамил и завел на курварство и нощем като се удушил на едно място, ударили го с нож по няколко места в шията, одрязали му едното ухо, пръстите на двете ръце и детеродните удове и го оставили на улицата. Когато се преглежда, видя се, че няма никакъв знак от кръв, че e заклан от шията, а за да не излезе работата наяве, разуме се, че се e скроило да се земе за причина знака от ножа и да се покаже уж, че бил заклан от някои турци. Даже и дописниците на някои странни вестници бяха дали съвсем противни на самото дело сведения и ний в 659-ия си брой бяхме отговорили на дописката, която беше обнародвал върху този предмет „Левант хералд“. Във време, когато местната власт диреше удушителите и убийците на Стояна, речений Ангел с едно пътно тескере и с един сръбски пашапорт, като заобиколил доста места, дошъл в Русе и като видял, че местните чиновници постъпяли доста внимателно, той с цел, за да не падне в ръка и да побегне насрещаз отишъл на скелята и забикалял твърде смутен. В това време, когато чиновникът му поискал пашапорта, за да го прегледа, той захванал да бяга и потеглил с оръжието си върху заптието, което бил срещнал, но пищовът му като не хванал, той се отчаял и изпразнил револвера в устата си и паднал мъртъв на земята. Началникът на бунтовния комитет в Букурещ, Христо Георгиев, родом от Карлово, щом се известил за умиранието на споменатия Ангела, от страх, за да не се открият бунтовните му планове от вредителните документи, за които мислел, че може да се намират у Ангела, паднала му дамла и умрял. Toвa e положението и начинът на убиванието на Ангела в Русе. Ако се земе пред вид доброто състояние и богатството на този човек тoй нe е имал никаква нужда и идванието му в Pусе не е било с цел, за да си намери някоя работа, но да сее бунтовно семе. Oбaчe, такива зломисленици на царството и на народа. Hай-после oт сaмосебе си подпадат или в морално наказание, или падат в ръцетe нa правосъдието. Не може да има по-голям пример и урок за ония които се намират на такива идеи. Гpъпкият вестник ,,Bизантис“ в броя си от 25-й марта обнародва долната дописка от Букурещ,зa кoятo ce сnомeнa no-rope“. https://bgrech.eu/archiv-bg/godina-2024-xxx/broy-1-2-2024/ezikoviat-obraz-na-prestupnostta-ot-vuzrazdaneto-do-dnes Текстът от линка е цитат от в. "Дунав" В резюме, Пенев е бил убит на 1 март 1872, Кънчев се самоубива на 5 март. Обретенов твърди, че са го арестували с още двама за убийството на Пенев на 17 февруари 1872 и ги държали 40 дни. След като са били и тримата в ареста, а Икономов във Влашко, кой е убил на 1 март Пенев?

Въпросният шивач е бил член на местния комитет, сега не мога да си спомня името му, той получава присъда за съучастие в убийството на Паисий, има го в заключителния протокол с присъдите. Най-тривиалното обяснение е, че Русе е вилаетска столица и там са концентрирани полицията и шпионите. Но пък оттам е избран канал за пощата, а самият Обретенов в спомените си описва как са вкарвали оръжие с "варкаджиите" вербувани от баба Тонка. Освен това, по последни документи е установено, че Левски няколко пъти е преминавал през Русе, последното му преминаване е от 1870. Странно е, за мен, че при тези преминавания той да не е имал контакт с Обретенови, тъй като те са били каналджиите за прехвърляне на хъшовете в двете посоки през Дунава. А Обретенов свидетелства, че за пръв път е видял Левски на събранието в Букурещ. Обретенов пише в спомените си за Кънчев, че ако бил се обадил предния ден на баба Тонка, тя щяла да му уреди прехвърлянето във Влашко по същия начин, както се е прехвърлил Георги Икономов, един вид Кънчев сам си бил виновен, че се набутал в ръцете на полицията без паспорт. Обретенов намеква, че последната нощ, която Кънчев е прекарал в дома на Иван Чорапчиев, с когото Кънчев шумно се карал преди да си тръгне /Обретенов им е светел/ прави Чорапчиев доста съмнителен. Чорапчиев е определен от Обретенов като редактор на официалния вилаетски вестник "Дунав", който излизал на турски език, но това не съответства на истината - Чорапчиев е бил само преводач. Обретенов определя като редактор и Стоил Попов, което също не е вярно, последният е бил много доверено лице на Левски и председател на комитета на ТБЦК, съществувал като поделение на Млада България, още преди Обретенов да стане председател на ЧРК в Русе. Имало е някаква свада между Попов и Големия, за която не успях да науча нещо повече, непосредствено преди определянето на Обретенов за куриер през юни 1871. Попов е бил стар познайник на Левски още от Първата легия.

Най-слабото място е закъснялото писмо на Каравелов до Левски за вдигане на въстание. А най-слабото място в това е, че точно това писмо е попаднало в ръцете на османската полиция, преди да стигне до Левски. Докато този факт беше неизвестен, самото забавяне, макар и подозрително, е косвена улика. Обретенов е дал крайно противоречиви данни за това писмо - той твърди, че го е получил на 1 ноември, преписът на Данаил Попов е датиран 2 ноември, дотук нещата изглеждат нормални. И после стават неспасяеми за алибито на Обретенов - той по-натам твърди, че е изпратил оригинала още на другия ден до Търново, след като го е получил в Русе, а в Русе го е получил най-късно на 2 ноември. От 2 ноемри до 21 ноември, когато е намерило Левски в Стара Загора, времето на пътуване на писмото се губи - ако сестра му го е занесла на 3 ноември в Търново, защо Христо Иванов Големия го е получил на 20 ноември. Няма обяснение за тази дупка от 17 дни, която се получава в обясненията на Обретенов. Напълно недостоверни са и сведенията му за оригинала на писмото, който е попаднал у него. Никой от останалите кореспонденти не изпраща оригинал, пишат преписи и тях изпращат, такъв е този на Данаил Попов в Ловечкия архив /това е първото писмо, което Големия изпраща в Ловеч, дошло преди това на Обретенов/, такъв е и този от Стара Загора, съхранен като препис. Второто слабо място е убийството на Пенев. То не е наредено от Левски. От кой тогава е наредено и защо е извършено. Това убийство е важно, защото то води до ареста на Обретенов и престоя му поне 40 дни в полицията, през което време се случва и смъртта на Ангел Кънчев. Също така няма никаква яснота, ако Обретенов е стоял арестуван 40 дни както той твърди, защо първият протокол на заседание на ЧРК в Русе, но който той е бил председател, е проведен цели 30 дни след освобождаването му с една единствена точка да отиде до Търново /става ясно, че той е ходил там/ и да се споразумява за делегирането му на събранието в Букурещ. И защо, след като му е отказано такова делегатско място, на 7 май като председател на ЧРК Русе свиква второ събрание и дефакто се самоназначава за делегат на събранието, където отива на 8-ми май, когато гласуването е завършило и отиването му няма никаква практическа стойност. И защо в протокола на събранието има записан само един делегат от Русе - Иларион Драгостинов - а в края на протокола фигурира подписа и на Обретенов. И защо той твърди, че подписът на Драгостинов е подпис на Иван Драсов, който не е присъствал на събранието и никъде не фигурира като делегат. Пукнатините са толкова много, че само сляп не би ги видял и за мен е загадка мълчанието на агнетата. В протокола на събранието няма и дума записана откъде ще се внася оръжие, това е било, според мен, предмет на устни обсъждания, които не са протоколирани, но впоследствие са отразени в писмата на участвалите, специално в тези на Левски.

Заловили са го в с.Черниково, дн. Садовец: Тръгнал е от Тетевен, доколкото си спомням там х.Станьо е обменил парите в злато; 3-4 кг. злато не е кой знае какъв товар, за толкова влиза Левски в Ловеч. Общи очевидно е подминал Ловеч, не е имал никакво намерение да се отбива там.Пъшков е запомнил "че видели у него разкошна кесия от коприна и злато, подарена му от някое женско дружество, италианско, когато влезли гарибалдейците"; краставите магарета се подушват през девет баира, какво друго да впечатли Пъшков, освен кесията на Общия, сигурно му е завидял... Движел се е почти вертикално на север, според мен, е щял да мине през Плевен, разчитайки на приятелчето си Анастас, затова го обдарява с 4000 гроша /50 000днешни лева/; после е щял да хване към Никопол и към Турну Мъгуреле, той оттам минава два пъти на влизане, не е блестял с комбинативност, като крокодилите по един и същи път; в Букурещ са щели да го посрещнат като герой, Пеев вече е бил подготвил почвата пред Каравелов, приписвайки си заслугата за обира лично. Каравелов се правел на изненадан за обира, той нищо не знаел. За връзката му със Сърбия говорят в донесенията им чуждестранните консули, австроунгарския и британския. Отначало дори са смятали, че цялата революционна организация е създадена от сърбите, които така натискали Високата порта да им направи отстъпки за Херцеговина, дори самите сърби били предали българския комитет в замяна на отстъпки.Общия навсякъде в протоколите е наричан Димитър Сърбина, така са го наричали в неговия регион и много от комитетските хора. Но не мисля, че в плановете на Общия е влизал Обретенов, той е взаимодействал с Анастас Попхинов, разчитайки на него за канала през Никопол-Турну Мъгуреле, където е бил братът на Анастас - Данаил Попов. По този канал Анастас е пренасял револверите и пощата, докато през юни 1871 Левски не му го забранява. Двамата с Общи са действали в комбина като сепаратисти, Анастас е имал роднина в Тетевен и по времето след обира е бил там, откъдето и получава пари от Общия.

Ако не сте го прочели, предполагам ще Ви бъде интересно: https://telegraph.bg/telegraphplus/novini/semejnata-golgota-na-tonka-obretenova.-polaga-dve-svidni-zhertvi-pred-kyrvaviia-oltar-na-bylgarskata-svoboda-snimki-415437 Цитирано е писмо на 19-годишния тогава Никола Обретенов до баща му, в което ясно се вижда отношението му към революцията и бунтовниците по онова време, а то е две-три години, преди да стане председател на ЧРК в Русе.

Обръщали са ги в по-едри пари, в злато. В Османската империя, а и по-късно в България, са вървели в обращение всякакви златни монети - френски франкове, австрийски дукати, руски рубли и т.н. паралелно с официалните златни лири. Просто сарафите са преизчислявали теглото в злато и са го приравнявали към турската лира. Това обяснява разнородните монети в находката в Ловеч, в нея дори има антични златни монети, същественото е, че цялата находка е злато - изключено е колекционер-нумизмат да е събирал само златни монети. В една от сметките на Драсов адресирана до Данаил Попов през 1871 се вижда същата система - той му отчита сума за револвери в най-разнородни златни монети и накрая ги приравнява в грошове, приблизително 100 гроша са били една златна лира. Обретенов в Спомените си пише, че като библиотекар в читалище "Зора" е получавал 300 гроша месечна заплата, приблизително заплатата на млад учител, което по днешен курс е около 3600 лева. Всъщност животът не е бил скъп, а данъкът е бил 10 процента, десятък, днес работещ българин плаща данъци между 40 и 50 процента като се сметне и ДДС 20 процента във всяка стока и услуга. Поп Кръстьо си е купил къщата за 1200 гроша, което е към 15 000 лева днес, в Алтън Ловеч, добре развит град. Но това е друга тема, макар и много интересна. Доколкото си спомням, Общи е носел около 50 000 гроша, което като тегло в злато е около 4 кг.

Момчето е бил самият Обретенов: Другата важна работа, освен 700-те гроша за разноските, за които Големия иска разписки, е било участието му в събранието като делегат от Русе. За това не се е споразумял, защото в друг последвал този протокол е записано: "Като не можахме да се споразумеем с Търново, ...решаваме да отиде 54-и в Букурещ ... да вземе участие в Народното събрание. Подписали: 91, 104, 114, 54 и 80." Но в мемоарите си е спестил отказаното му делегиране от Големия за събранието: Но е датирано тук правилно - 7-ми май. За кореспонденция с Левски и Каравелов той твърди, че Левски му дал "рязаната книга" или т.н. "скари" за тайнопис: Шифърът съхранявал в архива си, но самата кореспонденция била изгорена от писаря след залавянето на Левски, паникьосал се писарят...според спомените на Обретенов. Това, което Страшимиров е описал и публикувал в Изворите са разчетените писма, убеден съм, че са останали много неразчетени такива, писани шифровано и сигурно в тях е най-ценната информация. Очаквали са Сръбско-Турска война и намесата на Русия. Което и става. След Сръбско-Турската война и Априлското въстание е била проведена Цариградската конференция, която приема на България да се даде автономия на източната й част, в която е влизал и Русе: https://bg.wikipedia.org/wiki/Цариградска_конференция Такова е било британското предложение, Османската империя не го приема и следва Руско-Турската война, която за България е била освободителна. Защо не е чакал като Драсов на завет, не мога да отговоря, хората са различни. Той, Апостолов и Войновски са настоявали четата да върви към Панагюрище, надявайки се там въстанието да е имало успех.

Както отбелязахте, истината е в детайлите, те се отминават. На 4 май Големия е отговорил на писмо на Левски, който по това време вече е бил Букурещ. В писмото Големия е написал: Левски е искал да вземе револвера на Големия. Това не е маловажно, според мен, означава, че е свалил доверието си от него. И пак според мен, това е било свързано с работата му с Русе. В същото писмо Големия ходатайства Левски да признае разходите на Русенския ЧРК: И забележете тук втория разход от 236 гроша "дадини на радя и дето свършил живота на шпионина та заминал за от среща", излиза от писмото, че убиецът на Пенев е не Георги Икономов, а Ради Иванов, който е бил арестуван заедно с Обретенов. Обретенов ли е излъгал Големия, или действително убиецът на Пенев е бил не Георги Икономов, а Ради Иванов... В това писмо Големия се явява ходатай на русенци, но от него става ясно, според мен, че е в немилост пред Левски, който иска да му вземе личното оръжие. Чак след връщането на Левски от Букурещ, когато Големия му пише две подмазвачески писма с поздравления и Левски се усеща изолиран от хората на Общи и Попхинов, Левски му дава важната длъжност да го представлява с пълномощно в Търново и околността, включително Русе. И вижте колко игриво се е подписал тук Големия - "Драган Цанков", името на един от бившите довереници на Мидхат паша в Русе, а после започва да се подписва "Стефан Карагьозов", реална личност в Търново и човек, който разпознава Левски при залавянето му. Отбелязвам факти, не правя внушения, но малките детайли са важни. Ако познавате историята на четата на Ботев, ще видите каква е ролята на Обретенов и Апостолов в нея. Двамата са били определени за апостоли в Софийско, поради некадърност селяните ги гонят оттам, не ги щат, те отиват при Стоян Заимов във Враца. Тримата непрекъснато се карат кой е по-главния и как да разпределят пари за оръжие. Накрая Заимов лъже Ботев с едно писмо, че Враца е пламнала от въстание, след което се преоблича в женски дрехи и бяга. Апостолов и Обретенов все пак вземат парите, купуват оръжие за ботевата чета, склоняват Ботев да стане войвода /защото Панайот Хитов им отказва/ и идват в България, когато вече въстанието е потушено, но те си мислят, че е успешно. След няколко битки, които четата печели, Ботев разбира, че никакво въстание вече няма и свиква щаба, за да обсъдят оттеглянето на момчетата в Сърбия. Тогава го застрелват. В групата са Обретенов и Георги Апостолов, които са знаели за сериозни злоупотреби със събраните пари за оръжие и че ако четата се върне в Сърбия тези сметки ще бъдат прегледани и злоупотребата им разкрита. Изстрелът убил Ботев е бил в областта на сърцето, втория изстрел е бил контролен в главата. Обретенов докрая на живота си лъже, че някакъв черкезин застрелял Ботев в челото. Има цяла монография изследване на този въпрос, там са направени заключения и от военни експерти и лекари.

Да, минавал е през Димитър Горов от Гюргево до Русе и от Гюргево до Букурещ, Горов е бил до Русе, не е продължавал от Русе към Търново. Кореспондентът на Големия в Търново е Обретенов. След като Обретенов и тримата от комитата са арестувани, а Георги Икономов е забегнал във Влашко, кой е осъществявал връзката Русе-Търново? Документално е отразено, че те като комитет са внесли първите суми на Ангел Кънчев и по всичко изглежда, че той ги е основал като комитет при едно от минаванията му през Русе през декември. Преди това са били читалищна група масони, организирани от Драган Цанков, основател на читалището "Зора", където повечето от тях са имали платени длъжности. Цанков по онова време е бил еволюционист, влязъл под кожата на Мидхат паша, завеждал е образованието в градския съвет и е бил в управата. Самият Обретенов е бил кореспондент в цариградски вестници с такъв профил, има оставени следи в кореспонденцията за това. Големия, когато му пише, намеква за това че "не му бил верувал по преди", ама после разбрал от Велко Абаджиев, че е от "по младите", а по-младите" са бившите комитети на ТБЦК в Русе, основани там от Георги Живков, към когото е принадлежал и Велко. Т.е. Големия е взел препоръката на Велко като член на комитет на ТБЦК, откъдето тръгва и Левски, те са Млада България. Големия е бил принуден от обстоятелствата и спешност, затворил им се е канала през Плевен на опърничавия Анастас. И са си платили прескъпо за тази тяхна спешност.

Драсов и Обретенов не са си разменяли писма, Русе е бил транзитен пункт за пощата от и за Букурещ, писмата от Ловеч само са преминавали през Обретенов, той е бил "кореспондент" с Търново, по точно с Христо Иванов-Големия. Въпросът с куриерската роля на Обретенов е сложен и изисква задълбочен анализ не само на базата на известните писма. Важна информация за това ни е оставил Захари Стоянов: "...Втората длъжност на баба Тонка била да привлече на своя страна няколко румънски каикчии [лодкари], чрез които да може да се пренася едно-друго от Румъния в България. Скоро тя сполучила в това си предприятие благодарение на много обстоятелства, а най-вече на пълните си с вино бъчви, не само с разпасаните власи, начело на които стоял някой си българин на име Димитър, но турила ръка и на един анадолец, машинист от турското вапорче [корабче] „Сойре“, другар и приятел на Али ефенди, най-жестокия гонител на комитета." Кой е бил този "анадолец" и каква точно е била неговата функция в пренасянето на комитетската поща от Обретенов ни дава отговор следния документ: "Подписаните русенски жители Никола Т.Обретенов и Янко Ангелов засвидетелствуваме, че русенският жител от махала Кара Али Ибрахим Османов във време на турското владичество, когато бяха основани българските революционни комитети, гореспоменатият Османов служеше за пощальон на русенския и гюргевския комитети, който, верен на длъжността си, пренасяше цялата комитетска кореспонденция в цялост от Русе в Гюргево и обратно, без да издаде тайната на турското правителство. За сигурността и истинността на горното се подписваме." Свидетелство на Н. Обретенов и Я. Ангелов, издадено на 17 окт. 1891 г. в Русе. - ЦДИА, ф. 173, оп. 2, а.е. 1600, л. 197. От така цитирания документ става ясно, че освен от изброените от Обретенов лица изпълнявали ролята на куриери е имало още един, въпросният "анадолец"-огняр от корабчето "Сойре", "другар и приятел на Али ефенди, най-жестокия гонител на комитета" /З.Стоянов/. Али ефенди е шефът на вилаетската полиция в Русе. Али ефенди задържа Ангел Кънчев за проверка на паспорта му по сигнал. Али ефенди е спрял за проверка куриерката с прозвище "Дългата коса" от спомените на Обретенов, която хвърлила писмото на Каравелов в тревата, преди да влезе в конака. Корабчето с което е дошла тази куриерка, пак по спомените на Обретенов, е било "Сойре", където е работел гореспоменатия "другар и приятел" на Али ефенди. И кой ще даде отговор на въпроса, докато Обретенов е бил арестуван от 17 февруари 1872 до 28 април 1872 кой е изпълнявал ролята на куриер в Русе? Има писмо от Христо Иванов-Големия до Левски датирано 4 май 1872, което го е намерило в Букурещ, касаещо и Русе, как е стигнало това писмо през Русе до Левски?

Компилиран е бил списъкът. Че Ловеч е бил определен за център идва от събранието в Букурещ, така завършва с решение, че Левски е упълномощен да представлява Тракия, Македония и Северна България, а Ловеч е определен за център. Обретенов го пише ясно в спомените от 1923. Левски е споменат като лице на име В.Левский в Пълномощното. Тази информация е дошла от събранието. Иначе няма логика Ловеч да е определен за център, а да няма председател /главатар/. Само местния издайник от Ловеч дал списък на десетина имена там така е изкарал нещата, десетина граждани подведени да съставят някакво комитетче, несериозна работа. Всичките са равнопоставени и за цвят и колорит е сложил вътре и Добре Механджията, едва ли не кръчмарска задруга в която е влязъл и симпатизант на турските ефендиета. Този списък с главатарите, според мен, също е компилиран. Гложенеца, Пеев и Христо Иванов са издадени от присъствал на събранието. Христо Иванов е сгрешен, защото се е прикривал от Обретенов, според мен инстинктивно е усещал нещо нездраво в него и даже не му е доверил ролята си в комитета и псевдонима си, единствено е взел пушката от Габрово и тогава Обретенов е останал с впечатление, че е главатар в Габрово, но е знаел, че е от Търново, защото в писмото, с което го кани за "кореспондент" през юни 1871, Христо му съобщава името си и къде са се срещали в Русе. Разните имена за пълнеж от Орхание, Тетевен и Видраре най-вероятно ги е набутал там Пъшков, когато са го притиснали за Паисий. Общо взето и Пъшков, и Драсов са съхранили хората от региона на Общия, както и самия Общи, надявали са се да изчезне във Влашко. Информацията за убийствата, според мен, също е дело на Пъшков. И пак е премълчан Общия, защото, когато е дадена, той все още се е подвизавал в Тетевен, но вече е било публично известно, че Каравелов ще си го вземе при него в Букурещ, хванат ли го преди да замине - ще стане това, което е станало след обира, ще ги издаде всички. Анастас Попхинов може да го издал или Пъшков или Драсов, не са подозирали каква "скрита бомба лимонка" е. Че Обретенов е станал "момче за мръсни поръчки" на Каравелов за мен вече е очевидно. Това се е случило с убийството на Пенев и предателството на Ангел Кънчев. Кънчев е отивал при Каравелов, за да организира свикването на събранието и вероятно е бил крайно неудобен за Каравелов. Той е предаден, това е факт, който не отрича дори Обретенов, но като всеки...хитрец, насочва следата към някакъв комитетски деец, който бил завлякъл Кънчев с много пари и това го било мотивирало /все пари са му в главата на Обретенов/. След като са го обработили обаче в полицията вече може да е бил и агент на полицията, предаващ Каравелов. Задържа писмото на Каравелов и така му осуетява замисъла за незабавно въстание. Левски е можел да се задейства от това писмо, кой е можел да предполага, че ще стопира заповедта на големия началник. Според мен е станало по масонска линия с "блага дума" оттам и малко "кютек" от заплаха, че ще понесе последствията на убиец - тактиката на бича и кифлата, доброто ченге и лошото ченге. Сигурно са заплашили и цялата рода, а той е бил особено привързан към майка си. Пречупили са го тогава, защото това натискане да се появи на събранието, въпреки грозното впечатление, което е оставил в търновци говори, че е бил принуден да го направи, изпълнявал е задача. Големия не е могъл да не усети нещо опасно в това и затова после се крие и му определя среща в Габрово /Обретенов пише, че Левски го е извикал там/, не му се разкрива като председател, нито като псевдоним. На практика Големия е бил много важна фигура с пълномощно от Левски за целия регион, включително Русе, явявал се е нещо като пряк началник на Обретенов, който е бил председател на ЧРК в Русе и куриер.

Това как съм пропуснал! Този човек лъже както диша. Тук пък е датирал писмото на Каравелов 9 ноември, а в преписа на Данаил Попов то е датирано 2 ноември. Във второто писмо е възприел псевдонима на Христо Иванов - "Христемага и Стефан Карагьозов" за подпис на Иван Хаджидимитров, което означава, че Големия не му го е разкрил.

Икономов го прехвърлят рано на другия ден през Дунава във Влашко. Нали той е пребивавал при Димитър Горов, когато идва писмото на Каравелов за въстание и Обретенов твърди, че зад К.Г. стояло "Кара Георги", така викали на Икономов, а не Георги Живков или Димитър Горов, Страшимиров е посочил в Извори името на Георги Живков като адресат, същият, срещу когото е била насочена клеветата във вестника на Каравелов година преди това писмо... Сега ще отворя спомените на Обретенов от 1923, там той споменаваше нещо за Габрово, където е ходил за среща с човек от Търново, мисля, че този човек е бил Христо Иванов Големия, което вече е някакъв знак, защо в донесението на Хамди Христо Иванов от Търново фигурира в Габрово. Големия е бил много потаен и едва ли се е разкривал пред Обретенов, той даже не знае псевдонима му, защото в едно от цитираните от самия Обретенов писма от Търново, Големия се е подписал с Христемага /негов псевдоним/, а Обретенов твърди, че е подписано от Иван Хаджидимитров. Той спряга упорито Иван Хаджидимитров като председател на комитета в Търново, но доколкото си спомням въпросният Иван е станал такъв чак през 1873-та. Ето го и въпросният пасаж от спомените на Обретенов от 1923: "Че бях повикан от Левски в Габрово" е написал Обретенов във връзка с изпратената пушка до Търново и цитира протокол от 27 август, в който обаче пише разходи за Гюргево. Обретенов твърди, че пушката отнесъл в Търново и я предал на Иван Хаджидимитров, но Христо Иванов някъде в спомените му свидетелства, че е взел тази пушка от манастир около Габрово. Последната среща на Обретенов с Левски е била втората половина на юни в Гюргево, къде е протокол от 27 август, къде е втората половина на юни с отиването на Обретенов в Гюргево. Или е печатна грешка, или Обретенов на 74 години е тотално дементирал, или е ходил до Габрово по нареждане на Левски, където се е срещал с Христо Иванов. Според мен е третото, защото разходите им записани за Търново са 323 гроша, което по днешен курс прави около 4000 лева и в това се включва и ходенето му до Габрово, което е станало по-късно, за да пренесат пушката в Ловеч оттам. Разходите му за ходене до Гюргево са 19 гроша.

Много сложни въпроси, които едва ли имат еднозначен отговор. Първо, забавянето на писмото от Обретенов, не го прави автоматично доносник на османската полиция. Допуснете, че като го е прочел, си е казал същото, което и Левски - каква революция с шишанета и неподготвени хора, това е заколение, и е решил да задържи писмото, колкото се може по-дълго, преди да го изпрати. Второ, в един момент, е можело да бъде притиснат да дава сведения и съдействие под непреодолим натиск, но когато този натиск е изчезнал, да действа като четник и да се бие в Балкана. За мен беше интересно навремето да прочета протоколите от разпитите на групата на Цвятко Радойнов, Вапцаров и Антон Иванов, има ги публикувани някъде в мрежата, сега съм загубил линка. Антон Иванов, най-възрастният, опитен и високопоставен лидер на тази група, още от първия разпит разказва буквално всичко, което е знаел, а той е знаел най-много, защото е бил пълномощник на Задграничното бюро на ЦК. Посочва адреси, квартири и имена, при това, без да е бил изтезаван. Като споменахте четничеството с Ботев, не ми се навлиза в тази тема, достатъчно хора са я разнищвали, но убийството на Ботев е пряко свързано с Никола Обретенов.

Това го забелязах още в самото начало, но сега ставаме двама - "лице на име Левски", така е записан Левски и в Пълномощното, като "лице". В Русе интересната за нас фигура е Ахмет Расим паша, предшественика на Хамди паша. Хамди паша е бил от партията на консерваторите, протеже на Махмуд Надим паша, великия везир, когото наричали Надимов, заради зависимостта му от Игнатиев. Той не е интересен, праволинеен и ограничен, изпълнил е каквото му е наредено, доложил е каквото е заварил от предшественика си. Ахмет Расим е от партията на младоосманците, освен това е сроден с Мидхат паша - дъщерята на Мидхат /единствена/ сеомъжва за син на Ахмед Расим, т.е сватове се падат. Ахмед Расим е етнически грък, син на офицер от еничарския корпус, тоест по дефолт турски суфи, член на някой от ордените на младоосманците, които и днес управляват Турция в сянка. Ето какво открих за него при бързо търсене в турски сайтове, както и за връзката му с основателя на Дунавския вилает, Мидхат паша: "Като стъпка към усилията за модернизация в Османската империя, през 1826 г. султан Мехмед II решил да премахне Еничарския корпус и повечето от еничарите, които отговорили на тази ситуация с бунт, били убити. Кушакчъ Мустафа Ага, един от еничарите, оцелели след това клане, избягал в Атина с гръцката си съпруга и син, преоблечен като жена. Ахмет Расим, син на Кушакчъ Мустафа Ага, е роден в Истанбул през 1826 г. Ахмет Расим, който продължава живота си в Атина със семейството си и е отгледан според някои източници в християнската вяра, изучава науки като физика и геометрия в продължение на 12 години и получава диплома. Ахмет Расим, за когото се твърди, че е знаел гръцки, френски, италиански и албански, дошъл в Истанбул и постъпил в преводаческата зала „Бабиали“ през 1844 г. Ахмет Расим паша, който бързо се издигнал в държавната служба и получил титлата „паша“, работил в Министерството на външните работи и правосъдието, служил е като областен управител и губернатор, а през 1868 г. е повишен в ранг на везир. Ахмет Расим паша, който е служил като управител на Яня, Туна /Дунавски вилает/, Трабзон, Ишкодра, Коня, Измир, Селаник, Карахисар-и Шаркъ (Шебинкарахисар) и Хюдавендигар (Бурса) с този ранг, е бил кмет на Истанбул в продължение на два месеца и половина през 1878 г. Ахмет Расим паша, който е назначен за управител на Триполи в края на 1880 г., остава на тази длъжност шестнадесет години. Умира в имението си в Канлъджа на 16 октомври 1897 г. Както знаете, Митхад(т) паша е бил много важен държавник в последния период на Османската империя. Той беше паша, достатъчно могъщ, за да свали султаните и да гарантира, че други ще се възкачат на трона. Мидхат паша: II. Той не само доведе Абдулхамид на трона, но и подготви основите на Конституцията, която използваме днес. Той е човек, който накара Абдулхамид II да приеме Кануни Исасия. Той е един от лидерите на военния преврат, довел до детронирането на Абдулазиз през 1876 г., както и до детронирането на султан Мурад V и възкачването на султан Абдул Хамид II на трона през същата година. Има грешки, допуснати от Митхат паша. Той издаде указ, разрешаващ на Египет да взема заеми от чужбина, което доведе до падането на Египет под британско управление. Той също така предизвика отстраняването си от длъжност, като представи бюджетния дефицит като излишък. Вярвайки, че Англия ще помогне, той въвлече Империята във война с Русия и тази война влезе в историята като едно от най-големите бедствия в историята на Османската империя. Малко след тези събития Митхат паша губи благоволението на Абдулхамид и е заточен. През 1881 г. е осъден на смърт от съда, установен в двореца Йълдъз, по подозрение в убийството на Абдулхамид. Присъдата му е заменена с лишаване от свобода от Абдулхамид, но три години по-късно е убит от охраната си. Митхат паша има само една дъщеря Мемнуне Ханъм. Мемнуне Ханъм се жени за Мустафа Вефик бей, син на друг османски паша, Ахмет Расим паша." Ако Обретенов е бил вербуван от османската полиция да работи за нея, това, според мен е станало по времето на Ахмет Расим. Предполагам шефът на полицията в Русчук, Али бей, мисля, се казваше, също е бил назначен по времето на Ахмет Расим или Мидхат паша.

На 28-ми април са имали заседание на Русенския ЧРК, протоколирано, след което са го пратили в Търново да се споразумява, не пише за какво, но е било да го делегират за втори представител, от Търново са му отказали, това го пише в протокола, затова провеждат второ заседание на 7-ми май /това го има в спомените от 1923/ и през главата на Търново, т.е. на ВРО, му делегират правото на втори представител, той е бил най-рано на 8-ми май, обсъжданията на Устава приключват на 18-и май, това също го е писал през 1923. Арнаудов така е представил нещата в книгата, все едно Обретенов е бил от началото на всички заседания: От този текст излиза, че веднага след като се върнал от Търново, заминал за Букурещ на 1 май и е присъствал на всички заседания. Нищо не се споменава за отказ на Търново и за второ заседание на Русенския ЧРК на 7-ми май, върнал се на 1-ви май от Търново и веднага след това заминал за събранието. Иван Драсов е посочен за представител на Ловеч, а Марин Поплуканов е сложен за представител на десетте сливенски ЧРК. Лъжи върху лъжи, не разбирам кому са били необходими, след като през 1943, когато е първото издание на мемоарите, вече са били публикувани спомените на тогава живия през 1923 г. Обретенов, които са в очевидно противоречие с публикуваното през 1943. Но са преиздавани тези спомени от 1943 още два пъти по време на социализма и се цитират широко. В спомените от 1923 е написал, че той, Левски и Марин Поплуканов нощували, докато са в Букурещ, в къщата на Любен Каравелов. Особена чест му е била оказана. Тогава за пръв път се е срещнал с Левски. Историята със задържаното от Обретенов писмо до Левски от Каравелов за мен е явна индикация за кой е работел той по онова време - не за Каравелов, а за османската полиция. Как са го вербували и кога, можем засега само да гадаем, но предполагам, че е станало по време на ареста му за убийството на Пенев. Впоследствие някаква роля може да са изиграли и масонските му връзки с Ведър и братята от турските ложи, които са били на различни постове, включително и в полицията. Ведър е работел за британците, а те по онова време са провеждали политика да съхранят Османската империя и да не допуснат Русия до проливите.

От Русе, според мен. След като бяга от Ловеч към Тракия, Левски вече не ги е осведомявал за маршрута си. Нямало е и кой да осведомява, Пъшков се е отказал, Драсов избягал, Марин паникьосан и неспособен да се справя с работата, защото са я вършели преди това Пъшков и Драсов. Марин през цялото време е стоял като техен аватар в комитета, Пъшков му отваря писмото в края на октомври преди да го арестуват и го чете. Драсов се е занимавал с цялата кореспонденция и пощата преди да избяга, той е водел и сметките на Привременното правителство. Марин е бил удобното лице и за двамата. Каналът Букурещ-Русе-Търново обаче е функционирал след заминаването на Левски в Тракия и оттам са минавали всички известия за и от Левски. Христо Иванов е знаел за маршрута на Левски и през него е течала кореспонденцията между Левски и Букурещ, а посредникът е бил Обретенов в Русе. Обретенов е написал в спомените му, че след бягството на Драсов, Търново е станало център на ВРО и това донякъде е вярно. Спомените на Обретенов и в трите им издания са силно деформирани от редакцията на Михаил Арнаудов и съпругата на Обретенов. Първото издание е чак 1943, когато Обретенов е бил покойник, той е починал през 1939. Докато е бил още жив, оставил е спомени за Левски в сп. Прелом, издавано от Димо Кьорчев, в бр. 3-ти от 1923 година /Страшимиров го споменава, но бърка броя с 4-ти/ Вижте на този линк: http://dspace.cl.bas.bg/xmlui/handle/nls/31009 търсете година 2, кн.3, стр.68, отваря се в електронен формат Интересни са разликите с изданието под редакцията на М.Арнаудов, доста големи, и интересни...

Стаски наблягаше на роднинските връзки в Ловеч, че не е възможно да се ориентираме за провала там, ако не познаваме добре кой с кого е бил свързан по роднинска и търговска линия. В тази връзка, прави ми впечатление с какво се е занимавал Анастас Кунчев, търгувал с памучни прежди, Денчо Памукчията /Халача/ сигурно е имал вземане-даване с него. Комитите са искали да ограбят и убият фактически негов колега, в такава ситуация всеки един от заможните се е чувствал жертва, включително Пъшков, чиито бизнес е бил бубарство. Бубарството е било много голям поминък в края на 19-ти и в първата четвърт на 20-ти век, та чак до края на социализма. България в края на 80-те години на 20-ти век е била трета или четвърта в света след Япония, Китай и Южна Корея по производство на коприна, абсолютен лидер в Европа, малко хора знаят това. Фабриката на Карагьозов в Търново е произвеждала изпечени пашкули от най-добрия японски сорт и ги е изнасяла за Италия, от тези пашкули са точели най-качествената коприна. Карагьозови са се занимавали и с угояване на добитък за месо и лой, а това е другият бизнес на Анастас Кунчев, хората са имали много силни търговски и финансови зависимости, както впрочем е и сега. Неслучайно Карагьозов-брат и Симидов са били заедно с Пъшков на гощавката преди убийството на Паисий, те са били посветени, за да заблуждава каймакамина Карагьозов и да го насочва по лъжлива следа. Всички тези връзки са важни, но често се пренебрегват, защото историците се фиксират в писмените документи. Освен това, Анастас Кунчев, който е женен за жена от рода Драсови, е управлявал и епархийските дела, ключова роля в ония времена, когато гражданството е упражнявало контрол върху църквата. Той е забранил да се споменава името на Иларион Ловчански, защото са го считали за гъркоман, през 60-те години борбата за българска екзархия е била водеща в Ловеч, преди да се появи там Левски. Паисий е бил мразен от ловчанци и по причина, че е бил наместник на омразния им Иларион, наместникът се е посочвал от владиката.

Писмото е цитирано в статия от Денис Иванов "Обучението на Иван Драсов в Писек и Прага" на този линк: https://azbuki.bg/wp-content/uploads/2023/04/history_2_23_denis-ivanov.pdf "Човекът, на когото обучаващият се в Бохемия Ив. Драсов разчитал за своята материална издръжка, бил неговият зет К. Боров. Доказателства за това откриваме както в част от епистоларното наследство на Ив. Драсов, така и в мемоарните сведения на Ив. Урумов (Vazvazova-Karateodorova & Zhechev2007, p. 203, 217; Urumov 1932a, p. 103). Анастас Иширков приема, че освен К. Боров в издръжката на обучаващия се в странство Ив. Драсов са участвали и ловешките търговци Анастас Т. Кунчев и Христо Найденов. Основанията на Иширков са няколко. Първо, К. Боров бил партньор на Ан. Т. Кунчев и Хр. Найденов в търговското съдружие „Анастас Т. Кунчев & С-iе“ (Naydenov 1933,p. 77). Второ, според твърденията на Даца Найденова – съпруга на Хр. Найденов, „Драсов бил издържан от съдружието [на Кунчев, Найденов и Боров]“(Ishirkov 1932, p. 138). Трето, в писмо до Хр. Найденов от 5 октомври 1873 г. Ив. Драсов заявява: „Едно време бяхме долу в Тележанското поле, гледахме аскера като се обучаваше и то тогава, когато аз наближаваше да замина за тук[т.е. за Писек – б. а.], ви[е] ми нещо обещахте!“ (Vazvazova-Karateodorova &Zhechev 2007, p. 122)." Тележанското поле в Ловеч, а не Маринското поле в Търново, както съм останал с грешно впечатление, отдолу Иванов е дал под линия: Местност по долината на р. Осъм От писмото на Драсов става ясно, че този разговор е бил непосредствено преди заминаването му. Най-богатия съдружник от „Анастас Т. Кунчев & С-iе“ е бил Анастас Кунчев и той също е родственик на Иван Драсов. "Жени се за Боца Драсова, от известния ловешки род Драсови. Имат син – Тодор, който става един от книжарите в Ловеч със собствена печатарска машина. През 1870 г. заедно с двама свои съдружници основава дружеството „Анастас Т. Кунчев & Сие“, за да търгуват с памучни прежди. По-късно става прекупвач на добитък с цел угояване, търговия с месо и лой. През 1872 г. открива свое представителство в Плевен. Изпраща стоката си на румънския, цариградския и английския пазар. От 1874 г. към търговията се включва и Тотю Станчев от Габрово. Впоследствие дружеството има свои клонове в Цариград, Търново и Манчестър. Анастас Кунчев е участник в църковните борби в Ловеч за независима българска църква. От 1862 г. управлява епархийските дела. Под негово ръководство общината в Ловеч забранява на свещениците в епархията да споменават името на Иларион Ловчански. От 1871 до 1877 г. е член на Епархийският учебен съвет. Непосредствено след първото освобождаване на Ловеч е избран от руските власти за временен кмет на града (5 – 15 юли 1877). След окончателното освобождаване на града през Руско-турската война Анастас Кунчев е избран за член на съдебния съвет в Ловеч. Член е на комитета „Единство“ в Ловеч. Впоследствие става и председател на Окръжния съд /изгорените архиви на полицията при пожар в сградата на съда - моя бележка/ и като такъв депутат от Ловеч в Учредителното събрание в Търново през 1879 г. Депутат и в 1 велико народно събрание и в 1 и 2 обикновени народни събрания от Ловешка избирателна околия." На втория ред най-вляво /отбелязан със стрелка/ е въпросният Анастас Т. Кунчев в групата на депутатите от Ловечко за Учредителното събрание в Търново през 1879, вдясно на първи и втори ред са Поплуканов, Драсов, Пъшков от същата група.

Абсолютно точно! Едно такова задържане от две седмици минимум обслужва не Каравелов и комитета в Букурещ, а османската власт. Никой не е знаел как ще реагира Левски на заповедта от Букурещ да вдигне въстание. Османската власт е печелела време, затова е задържано писмото, а не за да го преписват две седмици, преписването е станало за минути. Те не са знаели, че и по другия канал през Данаил Попов пътува същото писмо, но това първо писмо е отишло в Ловеч в началото на ноември, когато Ловеч вече е бил пробит като комитет - Марин и Пъшков са в затвора, Величка и групата й разправят небивалици за Левски на куриера. Впрочем там властите пак са "арестували" писмото за въстание, защото Левски е отсъствал по това време, а групичката е излъгала куриера, че се навърта наоколо, за да им предаде той писмото, щом Страшимиров го посочва като препис от Данаил Попов в архива от Ловеч. Второто писмо, получено по канала от Обретенов след 20 ноември, е намерило Левски в Стара Загора и него също го има като препис в описа на Страшимиров. Оригиналът си е стоял у Обретенов през цялото време, според мен. Страшимиров е разбрал машинацията, но си е замълчал, само е отбелязал, че случаят заслужава да се изясни. Това писмо на практика е било взривоопасно за османската власт, защото би могло да задейства ВРО за въстание. Левски спира комитетите от въстание и след месец е заловен в Къкрина. Трябва най-напред да открия писмото на Драсов до благодетеля му от Ловеч, който е и съдружник на зетя на Драсов, за да видя по-внимателно какво точно му е писал. По спомен, този човек е един от видните граждани на Ловеч, сега не се сещам за името му, той е участник и в Първото Народно събрание, имаше го на снимката, която публикувах в темата с депутатите от Ловечки окръг. Имал е някакъв бизнес и търговия, освен в Ловеч, и в Търново.

Проблемът е, че Обретенов съзнателно скрива истината, лъже. Той е написал, че щом получил писмото, а то е било най-късно на 3 ноември, защото е между Гюргево и Букурещ, на другия ден изпратил сестра си в Търново, където тя предала писмото: Лъже, че го е адресирал до Иван х. Димитров, защото Христо Иванов свидетелства, че и двете писма /това от Д.Попов и второто от Обретенов/ е получил лично и ги е изпратил по куриерите на комитета. Второто писмо пристигнало от Русе е намерило Левски на към 20-ти ноември, а би трябвало по написаното от Обретенов да е било в Търново най-късно на 5-6 ноември. Куриерът от Търново до Стара загора е бил Матей Преображенски и го отнесъл същия ден в Ст.Загора, това също е записано от Христо Иванов. Между 5 и 20-ти ноември има две седмици, които се губят в разказа на Обретенов. Губят се и в пътя на писмото, което е получено на 2, но пристига на 20-ти. Приключвам с това, написах всичко това, защото сама казахте, че ни трябват доказателство - едно, две, три... Това беше моето едно - има официално османско донесение, че писмото е иззето по подходящ начин от приносителя му, преписано и върнато на приносителя, има празнина от две седмици в разказа на Обретенов и има съзнателно избягване на Христо Иванов като получател и вместо това заместването му с друг човек. Ако търсите протокол, в който да пише "този и този е наш доносник", такъв няма да откриете никъде, но изброените от мен факти са моето "едно".

Въпросът с прихванатото от османската полиция писмо на Каравелов до Левски, датирано от 2 ноември 1872, не е маловажен и не бива да се отминава с лека ръка. Това са документи, съобщението че е прихванато такова писмо в османски документ, както и самото писмо, неговите преписи и писмото на търновския комитет. От тези документи могат да се установят неоспорими факти. 1. Писмото е датирано 2 ноември, но това е направено в препис, следователно то е писано преди това, защото не може да писано на втори, и пак на втори да му е направен препис в Турну Магуреле. 2. Писмото е получено в Турну Магуреле от Данаил на 2-ри, но писмото изпратено от обретенов до в Търново е дошло на 20-ти. 3. За да прикрие този факт, който няма логично обяснение, обикновено писмата са идвали за 3-4 дни, Обретенов е фалшифицирал датата на писмото от Търново до него: Датирал е пристигането на писмото на 20 септември, а то реално е пристигнало на 20 ноември: Освен това, Обретенов упорито твърди, че е кореспондирал с Иван х.Димитров, но всъщност писмото е писано от Христо Иванов Големия, Д.Страшимиров го е идентифицирал така. Дали е можел да унищожи писмата, да можел е, но на всички писма са се пишели преписи, както той сам свидетелства, и тогава е можел да бъде изобличен. Защо е писал в мемоарите си кореспондент Иван х. Димитров, след като е било определен от самия Христо Иванов за негов кореспондент? Защото иначе нямаше да може да даде малоумното обяснение, че след като изгорили целия чувал с комитетския архив, комитите от Търново оставили точно това писмо оригинал у някаква баба-слугиня на въпросния Иван х.Димитров и бабата го отнесла на другата баба, Тонка, в Русе, която пък го дала на Обретенов да го съхрани за историята. Накратко - писмото на Каравелов до Левски, датирано 2 ноември е било изпратено чак на 20 ноември от Никола Обретенов в Търново. Първото писмо, за което Големия свидетелства, че е било изпратено в Ловеч по-рано е бил преписът на Данаил Попов на същото писмо. Освен това, няма никаква логика, Попов да изпраща препис, Търново да изпращат препис, а Обретенов да изпраща оригинал, според мен, оригиналът си е стоял при него през цялото време. Бил е губернатор на Адана, град в Мала Азия, близо до Кушадасъ. Бил е и министър на финансите, и главен управител на вакъфите /благотворителни фондации/, а след Русе е бил и министър на полицията и дори Велик везир за кратко.

Като начало можем да започнем от писмото на Каравелов до Левски от 2 ноември. Обретенов лъже оглушително. Вижте сега внимателно какво му е отговорил председателя на търновския комитет за получения оригинал: "Търново, 25 септември...писмото ви от 20 того получихме..." Но: Обретенов е датирал най-първото писмо до Икономов, в което било прикачено и писмото до Левски 2 ноември 1872 Как може да са получили в Търново писмо писано на 2 ноември на 20 септември същата година? Кога е писано всъщност това писмо, получено в Търново от председателя на 20 септември 1872 и датирано 2 ноември 1872? От всичко това, според мен, излиза, че писмото на Каравелов до Левски е било изпратено в Търново преди обира в Арабаконак, а в него се говори за заловените дейци след обира на пощата в Арабаконак. И как и къде точно това писмо на Каравелов е попаднало и "иззето от ръцете на приносителя по изкусен начин", преписано и върнато на "приносителя". Защо точно за него Обретенов е измислил толкова плитко скроена лъжа?...