Б. Киров

Да, ама така е щяла да бъде напълно сигурна, че тефтерът ще бъде унищожен, а ако попът й каже, че го е изгорил, а всъщност я излъже и после го извади? Има логика да го види в ръцете си, пък после да решава какво ще прави с него. 100 процента контрол.

Така де, второто писмо на Каравелов го намира в Стара Загора, за което Христо Иванов пише, че му го е отнесъл там Матей Преображенски. Обаче при отнасянето на първото писмо, някъде в самото начало на ноември, пак според Христо Иванов, ловченлии казали на куриера, че Левски ходел из лозята и подхвърлял по портите писма. Кои ще да са тези ловченлии? Между другото, това е едно от писмата, заловени от османската полиция, за което докладва валията в края на ноември, иззето по подходящ начин и върнато в ръцете на приносителя му, другото е писмото на Каравелов за освобождаването на заловените при обира в Арабаконак, с уточнението, да се освободят, ако се докаже, че са политически мотивирани, ако са приемани само като разбойници, да не се освобождават. това донякъде обяснява тактиката на Общи да разказва всичко подробно и да изтъква, че действията им са политически.

Вероятно е така, но интригата с подхвърляните писма се разгаря след като попът очевидно е отказал да й даде тефтера с дарителите, от който се виждат липсващите суми, а тези дарители са били и потенциални свидетели, че такива суми са постъпили. За това споменава и Христо Иванов в мемоарите си, цитирани от Гербов тук, по повод на тефтера той пише, че е "на сигурно място", а цялата работа му изглеждала като измама /че Левски обикалял лозята с мотика и подхвърлял писма да си иска тефтера/, това е фиксирано малко след първи ноември, после в другото писмо, което е изчезнало и е писано от името на комитета до Левски, попът е набеден за подхвърляч на писма с искане за тефтера, като уж словата в писмата били "удурдисани" с подписа на Левски. Тефтерът та тефтерът, уж Левски нареждал в писмата всичко друго да се изгори, само тефтерът да се остави.

В писмото от 12 декември Левски пише за председателя, че и по-рано му писал /по-рано от началото на октомври/, но това може да е било между юли и края на септември, да му отчете /председателя на Левски/ парите, но онзи му отговорил "че ги употребил за малко за свои нужди". Писал съм за това и по-напред в темата, че през лятото на същата 1872 в Ловеч е документирано голямо наводнение, което отнася целия Покрит мост, а там е бил дюкяна на Гечо Хашната, съпруг на Величка. Според мен парите са били поне 3 пъти повече от 15 000 гроша, дори само от горницата от продажби на револвери, което е било малко преди и малко след Общото събрание в Букурещ през май. През юли с.г. в писмо до Каравелов Левски обсъжда изпращането на поп Кръстьо с негов словослагател и с осем-десет хиляди гроша в Румъния, за да издава там вестник, Гербов твърдеше, че това означава 8-10 000, аз не съм убеден, в оригинала е написно осем-десет, което би могло да означава и 80 000. Левски се връща в България на 1 юли с.г., обирът у Халача е на 14 август, след това комитетът в Ловеч спира да функционира, говорим за пари събрани за около месец и половина след връщането му от Букурещ от продажба на револвери и обири, и евентуално преди събранието от продажба на револвери: Марин се връща около месец по-рано от събранието в Букурещ. По-напред в темата бях изровил родословното дърво на Величка Хашнова, от което, ако е вярно изведено от авторите, се вижда, че тя по майчина линия е роднина с поп Кръстьо. Защо го е намразила така люто, само тя знае /знаела е/.

"... Уловен край Лович и закаран в София, поп Кръстю не знае никакъв дякон, а знае Василия Левски и казва че, не е той причина на улавянето му, но причина са самите тия, които клеветят него. Които се гордеят с онова пред простите хора, което не са заслужили, а потулят това, което са извършили. Но, каквато им беше чиста и разумно вършена работата, тъй я и доизкараха. А чудното е, дето тия, при всичко това, прехласнати от гордостта си, действително мислят че са извършили голямо дело; даже и дръзноват да казват че, тия, а не велика Русия, са извършили делото, и с това като дважди канени заместиха се на постове, също като онзи добър роб, комуто рекъл господарят „влезни в радостта на господаря си“. ......Хей, господиновци! Шарлатаниите ви не минуват пред дяда ви попа, защото той не е Гозничански поп. Той отбира донейде черното от бялото и, той знае че, пършението ви е много голямо, а работата ви нищо. Вие на времето с голи ръце се канехте да се биете с неприятеля, като се обещавахте да пожертвувате всичко, а в последно време шарлатанията ви излезе налице, защото когато велика Русия кръв проливаше заради нас, вие след гърба и тичахте по плячки, по грабежи и спекулации, като продавахте едно парче хляб за 1 – 2 фр. и то на оногова отруденаго рускаго солдатина, който върви напред с пушка в ръка и тегли най-големи трудности, за да ни освобождава! Кажете ми кой от вас взе участие в битката тогава, когато всичко имахте, и пушки, и топове, и пари, без да имахте нужда хазни да разбивате и къщи да обирате? Отидоха, наистина, и взеха участие някои българчета, но кои? Вие тикнахте други да отидат да се бият, да страдат и да гинат; от които днес живи останалите презирате да се скитат голи и боси, а вие като се бояхте да не би новоосвободеното ни отечество да остане без управители, държахте се за такива и, още се не освободило едно място, или град, вие се събирахте на тумби зад гърба на освободителите Руси и правихте съвещание за, кой какъв пост ще замести в управлението, като се превземе това, или онова място. Сега назлъ, назлъ се гордейте с постове и заплати, но я ми кажете, с какъв подвиг придобихте тия постове и заплати? На простаците можете да докажете всякак, как сте ги придобили, но, кажете, молим, и на нас, които знаем всичко доколко струвате и доколко сте извършили. ....При тези явни шарлатании нашите подвижници, без да ги е срам, ако не от хората, поне от съвестта им, и, без да помислят че, коги да е правото ще излезе налице, дозволяват си още да говорят тук-там /между простите хора разбира се, за да потвърдят шарлатаниите си/ че, у п. Кръстя имало не знам колко хиляди гроша комитетски пари, които останали тогава у него. Чудно е, защо не обнародваха и това, но, то се види, тия като виждат че, прилича да излезе наопъко, не се решават да го обнародват, а само дето им уйдисва го говорят." „Паметникът на свещенодякона Игнатия Левски.“ от Требника на поп Кръстьо, 1879 https://svobodniarhivi.com/documents/требник-на-поп-кръстю-тотев-никифоров/

След Освобождението те като поборници даже са имали интерес да изтъкват заслугите на Марин като председател, според мен Пъшков през 1925 затова така категорично твърди, че Марин винаги си е бил председател /той пък е бил подпредседател/. Големи заслуги, големи постове - областен управител, депутат и т.н., цялата кохорта поборници от движението на "младите" са видни политици от партията на Стамболов, всички те са изтъкнати личности с тежест след освобождението. Поп Кръстьо е не само русофил /другата партия/, ами и привърженик на идеите на социализма, в къщата му висят портрети на Либкнехт и Херцен, от противниковата партия, на всичко отгоре критикува терора на Левски, с една дума удобна боксова круша като политически опонент. Тук е уместно да се отбележи, че всички "млади" са последователи на Мацини, те са мацинисти, термините "млади" и "апостоли" са въведени най-напред от Мацини, Драсов даже превежда една биография на Мацини, докато учи като гимназист в Писек /Чехия/, но не успява да я издаде като книга. Левски също тръгва от ТБЦК, чиито идеи са вдъхновени от Мацини.

Заради въпроса на Иван Драсов към Марин, зададен в писмо до него, когато Марин вече е в Диарбекир, писано през 1874, цитира го Ник от интервюто с Иван Лалов, дългогодишен директор на музея в Ловеч: "Марине, къде са парите на комитета, които ти оставих през 1872, когато напуснах Ловеч?", цитирам по памет, може да се види точно в писмото. Драсов е написал това писмо до Марин, защото на събрание на нов БРЦК през 1874 са му задали въпрос за тези пари и той е трябвало да отговори на този въпрос.

Ама какво друго да каже Величка Хашнова, това е нейния шанс да "запази лице". И пак да питам за "подхвърляните писма", как може поп Кръстьо у когото е тефтерът с кочана с билетите от дарителите на пари /там са били заведени по номера, другата половина от квитанцията е оставала у човека/ да подхвърля писма, с които да си иска от себе си същия тефтер. И как това съвпада със същата история, но вече в ролята на подхвърляч на писма на самия Левски, разказана на търновския куриер от "ловчане" в спомените на Христо Иванов. Автор на всички тези интриги е Величка, според мен, и както се вижда историята с тях започва още преди 1 ноември, това от спомените на Големия. Крадецът вика "Дръжте крадеца!", а крадецът е председателят, ето защо опорната точка на Величка и нейния кръг е "поп Кръстьо председател", само те твърдят това, дори Пъшков и Сирков категорична го отричат.

Тогава остава една-единствена възможност, според мен, нито Левски да се "е подвел" за писмото от 7 октомври, че е писано от Марин Поплуканов, нито двамата експерти графолози да са се "подвели", след първата експертна проверка на почерка, поискана от Унджиев, и писмото от 7 октомври да е писано от Марин. На въпроса за "катарзиса" а ла Пеевски у Марин възможно е да има външни обстоятелства, които са го предизвикали, не само вътрешни, например, да му е обяснено от полицията, че те знаят, неговата роля в комитета и какво го очаква като присъда. Трябва тук да се каже, че това се е случило преди Общи да бъде арестуван. Както и да въртим ребуса, при всички случаи Левски пише за злоупотребени комитетски суми от Марин Поплуканов като председател на комитета в Ловеч, а не злоупотребени суми от поп Кръстьо. Това е безспорно за мен, защото в периода преди 7 октомври са събирани такива суми от частните комитети и са превеждани в централния, а поп Кръстьо в качеството му на касиер на частния ловченски комитета е имал достъп само до парите събирани като членски внос от частния комитет, но не от останалите. Това е документирано от много показания на други частни комитети, чиито председатели са отчитали сумите директно на Марин Поплуканов от продажбата на револвери /показанията на Вутьо Ветов например, но и не само той/. Димитър Общи очертава и обема на тези суми от продавани револвери на членовете: Продаваните револвери са били най-малко 250 по 3 турски лири, купувани по по-малко от една, а само това прави една сума от 500-600 турски лири, което е поне 50 000 гроша. Къде са изчезнали тези суми, имало е и големи суми от обири и насилствено искане на пари, понякога десетки лири от един човек, за това влизат и в къщата на Халача. Парите от продажба на револвери вероятно секват след убийството на слугата, тоест към средата на август, когато Поплуканов и Пъшков абдикират от функциите си на председател и подпредседател, а Иван Драсов изчезва от Ловеч. Самият Драсов по-късно пише "аз бях всичко в комитета, аз пишех писмата, аз приемах парите", макар че него го представят със скромната длъжност "секретар", която не съществува в Устава, там има 1. Председател 2. Подпредседател и 3. Касиер, избирани по вишегласие от всички останали членове на комитета.

Левски, както Гербов пише, според мен, може да се е подвел наистина, че първото писмо е написано от Марин, затова пише "а мнението на председателя ви", защото наистина другият вариант Грую да е претърпял катарзис а ла Пеевски в рамките на 20 дни е абсурден. При това точно по това време Левски сменя псевдонимите на комитета и от Муратооглу става Алилаа Селевли, в интерес на коректността Гербов е отбелязал това и пише, че "по времето на Марин комитета се казвал Муратооглу". Но писмото е подписано с новия псевдоним. Аз също не изключвам попа да е писал писмото от 7 октомври, не съм го изключил и при спора ми с Гербов. Защото ситуацията след убиийството на слугата наистина е била разпад на комитета, всички са се криели като мишки, а както се вижда от донесението на Хамди, полицията ги е знаела и поименно. Все пак между 7 октомври и 12 декември, когато е писано второто писмо, Левски е имал много канали за допълнително изясняване на ситуацията, визирам най-вече срещата му с отец Давид, който е разпитал поп Кръстьо. Според мен говорейки за "председателя ви" в последното му писмо от 12-ти Левски има само и единствено предвид Марин Поплуканов, за това са категорични и Пъшков, и Никола Сирков, а за Сирков специално не виждам никакъв мотив да лъже по този въпрос.

Има и четвърто обяснение и г-н Гербов го е дал на същата 22 стр. от тази тема, ще го цитирам: "Може на 7 октомври поп Кръстьо да не е бил председател. Даже вероятно не е и избиран, както пише Христо Иванов, но писмото е написано от него. Левски се е подвел по подписа Алилаа Селевли и е решил, че писмото е писано от председателя." Точен ли е цитатът Ви, г-н Гербов, ако да, защо шикалкавите така и какво целите с това. Значи, според Гербов, Левски се е подвел по подписа Алилаа Селевли, но това е псевдоним на комитета в Ловеч, а не псевдоним на председателя, псевдонимът на председателя си е Грую /Марин Поплуканов, за който Левски съобщава на Каравелов на 16 септември, "Виждаш ли работа от страхопъзльовци! "/ После Гербов на същата 22 стр. пише: "Киров, изобщо не си в час! Писмото от 12 декември е адресирано „В Алилаа Селевли”. И веднага след това следва: "В писмото ви от 7 октомври е отбелязано..." Е, дойдохме си на думата - Левски отговаря на писмото на комитета В Алилаа Селевли от 7 октомври на 12 декември и се обръща пак към комитета В Алилаа Селевли, но пише че парите внесени от други частни комитети, подчинени на централния Ловечки, са у председателя. Председател и на 7 октомври и на 12 декември на комитета в Ловеч си е бил Марин Поплуканов, макар че на практика е спрял да изпълнява тази функция веднага след случая с убийството на слугата. Едно не ми е съвсем ясно, защо г-н Гербов така упорито защитава тезата, че председател е бил поп Кръстьо, като много добре знае, че не е бил. Впрочем предполагам.

Мисля, че предостатъчно се изписа /досега/ в тази тема и лично аз на този етап няма какво да добавя като стойност към нея, но само в заключение ще отбележа, че ако се фиксираме прекалено много в детайлите, макар че те са важни, рискуваме да останем слепи за по-голямата картина. А тя е свързана със сблъсък на няколко велики сили по онова време около казуса за независима българска държава и в частност Левски, като възможен неин бъдещ лидер. Тук трябва да се имат предвид най-вече интересите на Русия, Австро-Унгария, Великобритания и разбира се на първо място Османската империя в нейния критичен етап на разпад, имам предвид младотурското движение, което окончателно взема превес с Ататюрк. Всички тези външни сили и фактори също имат огромно влияние върху драмата със залавянето и екзекуцията на Васил Левски. Без да се отчитат тези фактори рискуваме да изпаднем, което в голяма част от темата се случва, в битово дребнотемие и късогледство. Но това си е индивидуално упражнение за всеки един, извън прекия кръг на темата е, макар че има голямо гравитационно привличане върху всичко коментирано в нея.

Така е, и се оказва, сега видно от новите османски документи, че са били интуитивно прави, все пак, добрата полицейска работа по цял свят се базира на добра информация, а добра информация може да се получи от компетентни информатори, компетентните информатори на полицията са предатели за организациите, срещу които работи полицията.

Нямам идея дали са научили, но имайте предвид, че след Освобождението целият политически климат вече е съвършено друг, започва ожесточен партизанлък между "леберали" и "консерватори" /"Ти либерал ли си или консерва, както се изразява Бай Ганьо на Алеко/ и това поставя вече бивши съратници и поборници за национално освобождение от двете страни на барикадата - а Пъшков, Поплуканов и Драсов, заедно със Стамболов и Христо Иванов Големия са от едната страна, всички те са активни политически дейци от партията на Стамболов. Това, според мен, е оказвало моделиращо влияние и върху спомените им за поборничеството преди Освобождението. Така че нищо ново под Слънцето.

Оказва се, че първият дописник на Каравелов, за който Стаски смяташе за най-вероятен Сирков, не е той, а Иван Драсов, това става ясно от едно писмо на Драсов до Данаил Попов. Да припомня, в тази първа дописка като предатели на Левски се сочат Добре Механджията /посочен като член на комитета в донесението на Хамди/ и Пано Бонжура "отявлен чапкънин", а само се споменава, че е "замесен и един поп", но без явни доказателства за него. Втората дописка сочи единствено поп Кръстьо като предател.

И пак остава неизяснен въпроса кога Николчо Цвятков е успял да си завери тескерето за Търново, както и тескерето на Малък Добри Койнов, за което той лично пише, че Левски го бил погълнал, за да не го открият у него. Според мен, това може да е станало само в същия ден, когато са тръгнали към Къкрина, ако приемем за чиста монета спомените на Николчо.

Сега като го чета, според мен, става дума само за две писма. Първото е от 7 октомври, в което цитира какво му е писал председателя, то е запазено. Това писмо е получено от Левски преди да дойде писмото от комитета, видно е от отговора на писмото му от комитета, че той е наясно за ареста на Марин Поплуканов и Пъшков. Второто е писмо от комитета, в което те му съобщават за подхвърлените писма, поради което пише, че се страхува да влезе в града им. Това писмо е изчезнало, няма го в архивите и можем да съдим за него само по писмото на Левски от 12-ти, но то е писано непосредствено преди той да им отговори на 12-ти. Вероятно Сирков му го е донесъл. Левски нарежда в писмото си всички комитетски пари и документи да се пренесат у Сиркови, както и негова поща вече да не се приема и праща от комитета, а Сирков да приема и изпраща. Поп Кръстьо след това писмо предава парите на частния комитет /които той като касиер е събирал/ и архива, който е бил у него. Очевидно парите у Марин, който вече е арестуван, не са били предадени от Величка, скривалище е имало в нейната къща. Няма ги и подхвърляните писма, Сиркова твърди, че Левски е искал да ги види, но те са изчезнали. Гербов да ме поправи, ако бъркам, но мисля че З.Стоянов последен прибира тези изчезнали писма /това от комитета и /може би/ подхвърляните писма/; в статията постната от Гербов се твърдеше, че такива подхвърляни писма няма, но Левски пише за тях, позовавайки се на последното писмо на комитета /като не пише от кой е подписано, а говори в множествено число/. Левски говори за подхвърляните писма като за "писани от вас" и вижда в тях "предателство истинно или предателство от страх", уж задраскано от него впоследствие, пак според статията постната от Гербов, а според мен, задраскано впоследствие от авторите на подхвърлените писма, толкова са можели, толкова са направили. Да подписваш друг човек и да пишеш от негово име си е сериозно престъпление, според мен, особено когато искаш отчетен документ за сериозни суми, какъвто е бил тефтерът за дарителите. /Това към Ресавски по повод, че присвояването на пари не било предателство автоматично/

То и сега си е такъв манталитета - общите пари са ничий, което по дефолт означава "мои". Затова сме на това дередже, и ще лъжем до последно. Но важното е, че го правят под портрета на Левски над главите им.

Как стигна до това заключение, след като Сирков казва много ясно, че е изпратил Латинеца в Къкрина, за да "се видят" с Левски. Отворил хана, "за да се видят", приема го в хана, говори на някакъв съселянин, че Левски е Христо Иванов Големия, обаче не знае дали Левски ще минава през ханчето. Хайде бакалъм

Левски идва да си вземе архива и парите, за да отиде на ново общо събрание в Букурещ, което трябва да определи кога и как да се вдигне въстание в Българско. Писал го е много ясно в писмото си от 12 декември, само трябва да се чете докрай: "Според устава работата е: докато не видим, че можем самички да си изтъчем платното, няма да се дава глас за въстание. А сега излиза друго. Според външното обстоятелство работите ни [не трябва] да се протакат, защото [могат] да се случат и други работи, подобни на орханийските, в които кой знае [дали] няма да попаднат ония хора, на които сме се надявали да поведат работата. [Ето защо] решава се едно твърде скорошно въстание. Писали сме на всички местни к-тети да дават кой колкото вече има пари и колкото може да вдигне с лихва и най-много до два месеца с тия пари, колкто се приготвят, с тях ще поръчаме… оръжие… и сме готови да се провъзгласи въстанието. Ако можем с голяма мъка да отложим това време за някой месец повече, работата ще бъде още по-добра. Додината няма да прехвръли. Още преди три недели, в началото на зимата, неочаквано времето ми заповядваше да дам глас за въстание, но тъй ненадейно, още в нищо и никакво неприготвени, отложих го за найкой месец и друг, докато се съберем всичките членове на Ц. к-т и дадем по-добър ред на това въстание."

Това писмо е писано на 7 октомври с.г., когато Марин Поплуканов още не е арестуван. На 22 стр. в темата сме спорили с г-н Гербов дали писмото е писано от поп Кръстьо или от Марин. Има три графологични експертизи на писмото, първата удостоверява, че е писано от попа /тя е искана от Унджиев, който предпоставя, че попа е бил председател, същото твърди и Страшимиров, та да се натъкми предателството му, Страшимиров се изживява като "жрец" на историческата истина/, другите две я отхвърлят /те са правени от графолози в полицията, милиция тогава/ и посочват, че почерка е на Марин. Дори да е писано от попа, председател е бил Марин по това време, а попа е изпълнявал ролята на писар. Марин кани Левски в Ловеч "да ся разберем" в това писмо. Защо Левски идва - писах го вече, за неотчетените пари от други комитети, дължими от Марин като председател и получател на тези пари, респективно от сестра му, след като е арестуван. Тя не изпълнява нареждането на Левски от 12 декември да ги отчете на Сирков. Затова Левски минава през къщата й, но излиза оттам без парите. При ареста му у него са намерени 4500 гроша - 3000 от попа, отчетени му като касиер на Ловченския частен комитет и 1500 лични негови. Пари от Хашнова - йок.

Сирков няколко месеца преди да почине скоропостижно е казал следното: Васил, каза той, пристигна вечерта късно. Щом влезе вкъщи, първата му дума беше: „На никого да не казвате, че съм дошъл!” Седнахме тогава край печката, за да се постоплим, защото беше доста студено и той все ме разпитваше: какво става в Ловеч, как са нашите хора, в кои къщи турците са правили бастисвания, кого са викали в конака за разследвания – сестрата или бащата на председателя ни, дали са ми предали пари, които той получил от други комитети, а аз все му отговарях. Разправих му, че след като арестуваха председателя и подпредседателя и останахме без водачи, ние дотолкова изтръпнахме и нито се срещахме, нито се събирахме. Само два-три пъти се виждах тогава с поп Кръстя – нашият касиер, който ми разправи, че турците го били пуснали от затвора, защото му станал гарант Яким Шишков, но те много го следили, за да не избяга. Друг път попът ми стори хабер да отида в черквата, където ми даде 3000 гроша и една торба с книжа, като каза, че те биле на комитета, та ако Левски дойде, да му ги предам, но по-добре било да му съобщя да не дохожда, а като пристигна у дома, аз му предадох всичко. Още тогава аз казах на Василя, че Величка Хашнова навсякъде разправяла, че поп Кръстю не бил вече наш човек, че се е предал на турците, та да се пазим от него. Но Левски като се позасмя, каза: „Поп Кръстю е наш верен човек. Аз пращах при него отец Давид от манастиря и той му разправил за всичко, което става в Ловеч, като поръчал да ми съобщят да не дохождам в Ловеч и, ако съм в Тракия, да се укрия там или да замина за Сърбия.” „Сутринта като станахме от сън – казал Сирков – ние пак говорихме с Левски. Тогава той ми каза, че след пладне той ще замине за Търново, но ще мине през Къкрина, за да се види с Христо Латинеца, а и да се позаличат следите му. След като съобщих на Латинеца, отидох да кажа и на Николчо да се приготви. Към икиндия Левски и Николчо тръгнаха, но всеки поотделно. Никой тогава не знаеше, че Левски е в Ловеч или че ще замине за Къкрина, затова след като го заловиха много се чудихме кой го е издал.“ Подчертаното по-горе е за г-н Гербов, Сирков ясно казва кой е бил председател /Марин Поплуканов/, кой е бил подпредседател /Пъшков/ и кой е бил касиер /поп Кръстьо/. Освен това също така ясно казва какво е поръчал поп Кръстьо на Левски по отец Давид, а именно "да не дохожда в Ловеч и да замине за Сърбия /а не във Влашко/. За конкретния план за измъкване от Ловеч, според мен, Сирков шикалкави, според него, Левски сам си го е скроил, като едва сутринта в деня на излизане от Ловеч, казал на Сирков, че ще замине за Търново, но щял да мине през Къкрина, за "да се видел с Христо Латинеца" /каквото и да означава "да се види", след като предишната нощ са седели до късно у Сиркови и са се видели с Латинеца/, а вече Сирков казал на Николчо "да се приготви". Защо Сирков праща неопитния Николчо, а лично не придружава Апостола, не е ясно. "Да се приготви" за Николчо дали е означавало да отиде да извади тескере за Търново и тескере на името на Малък Добри, което тескере вече е било червена лампа за Али Чауш, който заверява тескерето, а после среща Николчо с непознат в турски дрехи и без Малък Добри. "Да се види с Христо Латинеца, за да се позаличат следите му" в Къкрина е твърде мъгляво и, според мен, под "да се види" за Сирков означава Левски да пренощува в хана на Латинеца. Латинеца отива в Къкрина още сутринта и оттам минава Али Чауш с другото заптие към обяд. Кой с кого се видял става ясно през нощта.

Вероятно журналистката записала интервюто с Лалев е объркала Данаил Попов с поп Данаил, не вярвам Лалев да го е направил: "Данаил Кацев, с псевдоним Бурски, забравен днес, забранен в миналото, е писател, историограф, журналист (1888-1956 г.). Той е родственик на Васил Иванов Кунчев. Неговият прадядо - Видул Кацата от Кочмаларе (днес село Отец Паисиево, Карловско), и Кунчо Иванов - дядото на Апостола, са братя. Майката на писателя е дъщеря на поп Данаил от Кочмаларе, който през есента на 1871 г. е прочел клетвата пред членовете на революционния комитет, основан от Левски." https://bgvoice.com/pop-krustu-znam-koi-predade-levski

Щяха да продължат да го преследват, пътят очертан му от Големия е бил през Търново и излизане през Русе, като се има предвид кои са били комитета в Русе, едва ли е щял да излезе в Румъния. Фактът че са прочели двете писма на Каравелов, които според мен, са минали през Русе, говори, лично за мен, че там нещата не са били читави.

Съгласен съм, но имай предвид, че след посещението на Левски в къщата на Величка и засичането му при срещата с Али чауш на Пази мост, полицията със сигурност е очертала маршрута му поне до пътя за Севлиево; още повече, както се вижда от османските документи, те са знаели приблизително и маршрута му още преди да влезе в Ловеч, че се е насочил натам и е някъде наблизо. целият този канал е разработен от Христо Иванов-Големия и отец Матей Преображенски, Стаски беше писал за това, като отчита за грешка предоверяването на роднините. От свиделството на Пъшков за неговия арест на 30 октомври се вижда, че ги е интересувал единствено Левски, защото са рзбирали напълно ролята му в цялата организация, обещават на Пъшков пари и свобода, стига да им даде сведения за Левски; другите за тях не са важни. Един вариант, обсъждали сме го, селянинът който го пита кой е, а Латинеца го представя като Христо Иванов-Големия, е да е бил шпионин, като се има предвид, че са слухтяли из цялата област, ловченския каймакамин и полицейския началник на Ловеч не случайно впоследствие са повишени служебно, според мен, те двамата са в основата на всички важни данни за Левски, включително тези от донесението на Хамди паша от 28 септември. Вариантът със селянинът, рапознал лъжата на Латинеца в ханчето, напълно съвпада времево с идването на потерята - докато стигне в Ловеч и вдигнат потерята. Защо Латинеца е дал толкова нелепо и глупаво обяснение, също въпрос? Странното излизане и минаване на Латинеца през блокадата и светването на лампата от Николчо. Другият вариант просто не искам да го обсъждам, защото е най-неприятният, цялата роднинско-комитетска задруга да е участвала като полицейска мрежа и да са си прехвърляли Левски като щафета до Къкрина.