Б. Киров

Решението на Левски за убийството на Денчо, той го пише в писмото до Каравелов "аз се бях приготвил да го... и парите му". За пръв път Левски е тръгнал срещу колективната им воля, те не са искали това убийство. Убийството на Паисий е решено колективно от тях, мразели са Иларион и оттам и наместника му. По-късно Драсов пише саркастично писмо до поп Кръстьо, наричайки го "наместниче владиков", има ирония и неодобрение в това обръщение. До решението за убийството на Денчо, ловчанлии са си мислели, че техния глас има значение, Левски безцеремонно е минал през волята им, като е тръгнал сам да организира замисленото от него, а в действителност наложено му от търтеите в Букурещ, да се убива и да се вземат пари от богати хора, да се всее страх и ужас у богатите. Това не са могли да преглътнат и да простят на Левски и му скрояват провала, предупредили са Денчо, но не и слугата му. Драсов бяга. Останалите уж помагат, но още тогава веднага след обира са казали всичко или малко преди обира. Левски винаги се е подчинявал на вишегласието - и за идването на Димитър и Ангел Кънчев, и за много други неща се е вслушвал в тях. Не е бил особено придирчив за отчетността до събранието и ги е оставял да пипат от общите пари, като правят и далавера с цената на револверите. 200 души в Ловеч с револвери, тези хора вероятно са имали самочувствие на елит сред раята, те са били посветени и въоръжени. Играли са патриотични пиеси, говорели са сладки приказки за свободата и са си гледали частните работи, ханчето на Латинеца няма нищо общо с комитетски пари, негов бизнес си е, Пъшков си е продавал бубите в Италия, Марин си е въртял кафенето успоредно с търговията с револвери - за три години по мои сметки е изкарал около 400 лири само от това, това са половин милион днешни пари. Идилията е щяла да продължи в същия патриархален дух, ако в Букурещ не бяха взели връх политиците Каравелов и Хитов, тези вече са от епохата на Бай Ганьо, правят избори и гледат към Солунската митница. И така, според мен, наложеното насила решение на Левски за убийството на Денчо плюс новата отчетност и финансова ревизия, която едно щеше да хване всички злоупотреби и второ да сложи край на такива в бъдеще. Левски се мъчи да балансира между Ловеч и Букурещ и в крайна сметка остава на земята. Срещу него се обръща както Букурещ, така и Ловеч.

Това е начинът, както писах по-горе, трябва да започнем да развързваме този възел от последното звено преди Къкрина, а то е Сирков. Какво е мотивирало Сирков да премълчи пред Левски на 12 декември, че къщата им е наблюдавана и не му е казал. Какво го е мотивирало още в средата на август да бяга? Мисля, че по тази нишка ще стигнем и до началото, а то е в няколко възможни имена - Драсов, Марин, Пъшков. Много показателно е какво отговаря през 1901 г. Драсов на П. Стоянов: "На 28 юни 1901 г. д-р Стоянов пише писмо до Иван Драсов, по това време окръжен управител на Велико Търново, с няколко въпроса, свързани с историята на националноосвободителното ни движение. Коментара за ходенето във Влашко е предал по следния начин: „Левски прекара тогава зимата в Ловеч и в началото на януари 1871 г. командирова, тъй да се каже, мен и М.П.Луканов в Румъния, като ни снабди с едно препоръчително писмо до видните в Румъния, както що бяха: Л. Каравелов, Димитър Ценович в Букурещ, Георги Живков, Иван Х.Кършовски и Теофан Райнов в Гюргево, Данил п.Хинов и П. Мишайков в Турну Мъгуреле, Илия Широков и д-р Вичев в Александрия, Райчо Гръблев и х. Парашкева Маринов в Плоещ и др. Целта на нашата командировка бе да се срещнем с тези и други дейци и разберем как стоят те там – работят ли нещо и ще можем ли ние в България да разчитаме на тяхното съдействие и улеснение в даден случай. Тази наша командировка бе предизвикана по повод на някои недоразумения между букурещките дейци Л. Каравелов и Д. Ценовича, вследствие на което Живков, Кършовски и Райнов се бяха отцепили от тях и действували уж отделно от тях, че работите в Румъния бяха съвсем разнебитени. Съществуващия от по-рано в Букурещ комитет разстроен и следователно не можеше да се разчита на нищо от тамошните патриоти. Ние се срещнахме с всичките тия господа, разменихме мисли, съобщихме им как стоим ний в Българско и им заявихме категорически, че те ако не се сдружат и отпочнат наново деятелността си, тогава ний в Българско ще си учредим комитет централен и ще действаме независимо от тях. Тъй като всеки българин хвърляха един другиму вината и ние констатирахме печалния факт, че от тия хора ние не трябва да очакваме нищо, а ще трябва сами да се заловим за работа. Всичко що узнахме, доложихме след завръщането си на Левски, който ни причака в Плевен, в къщата на Анастас поп Хинов и заедно заминахме за Ловеч. Съгласихме се тогава, че всичко лежи на нашите плещи и, че ние ще трябва ДА СЕ ЗАЛОВИМ ПО-ЕНЕРГИЧЕСКИ ЗА УЧРЕДЯВАНЕТО НА ЧАСТНИ КОМИТЕТИ И СЛЕД КАТО СИ ВИДИМ ДОСТАТЪЧНО СИЛНИ ДА СИ УЧРЕДИМ ЦЕНТРАЛЕН КОМИТЕТ, който да влезе в сношение с разни видни лица в Румъния, Русия, Сърбия и другаде”. https://www.lovechpress.net/Article/Index/51 До събранието в Букурещ ловчанлии - специално Марин, Драсов и вероятно Пъшков като най-зрелият и изграден като характер от тях тримата - са имали самочувствие на Централен Комитет. От тях е зависело всичко, те са били и Събранието и Правителството, вземали са всички решения с вишегласие дори при съпротива от страна на Левски. След събранието в Букурещ този техен свят на самоуправление е бил свършен. Край на вишегласието и властта им сами да решават - заповедите се спускат от Влашко и трябва да се изпълняват, дори да са били срещу волята им. Задължително е щяло да се стигне до финала на пълен разрив с БРЦК в този му вид с този му Устав. Той е срещу природата на независимия български дребен собственик, нещо напълно отвратително за тези хора, уставът на БРЦК им предлага монархическа централизация и желязна дисциплина без право на глас - каквото се нареди, трябва да се изпълни и то по волята на един човек, па бил той и глупак. Нямало е начин да не счупят тази зависимост, било е въпрос на време. Станало е твърде бързо. Отнесъл го е Левски в ролята му на функционер на Букурещ, но който и да е бил на негово място е щяло да се случи нещо подобно. Някой от тях тримата или тримата заедно са дръпнали спусъка. Те са били главните фигури в комитета в Ловеч, Пъшков в сянка, Марин и Драсов на първа линия. Величка е най-голямото дете на поп Лукан Лилов, тя е била цели 14 години по-възрастна от брат си Марин, през 1872 е била на 41 години, съпруга и майка, жена с опит и характер, тя може да е била на терена на действието, но зад нея са фигурите на Марин, Пъшков и Драсов, решението е дошло от мъжете. Сирков се е движел постфактум, следвайки събитията.

Не мисля, че е успял да направи това, имал е намерение да бяга във Влашко към тази дата, затова е търсел хора в Тетевен да го придружат, кираджии. Преводачът според мен е обърнал словореда и затова се получава такова недоразумение, ако фразата е не "Преди 15 дни дойде от Влашко един", а "Преди 15 дни дойде един от Влашко" всичко си идва на мястото, дошъл е един, който се представя за човек от Влашко, защото следващия разпитван коригира Станчо, той казва "не беше от Влашко, а от Сърбия", тоест Димитър е дошъл от Сърбия, но не преди 15 дни, а по-рано, не е дошъл от Влашко. Това са знаели, вероятно самият Димитър така се е представял. Димитър Общи ни е оставил следните показания пред Извънредната комисия: - Освен тези, даде ли пари другиму? – Властта беше изпратила във Влашко даскал Тодор Пеев, Христо тетевенеца и един помак, за да търсят разбойниците, както и да шпионират и разследват тая работа. Даскал Тодор дойде в Тетевен, намери ме в хана и си поприказвахме. Той ми каза, че го изпратила властта. „Отваряй си очите“, ми каза той, „търсят те, да не бъдеш заловен, аз отивам отсреща, като се върна, ще скроя някоя лъжа.“ Той ми поиска пари, за да ги даде на вестникаря [който издава вестника], и аз му дадох тридесет и пет лири. Освен изброените по-преди и тия пари, други никъде не съм давал. – Нападнали сте къщата на Арнаудова в Етрополе, разкажи как стана това и коя беше причината? – Тоя човек, беше комита; записал се по-рано и беше дал десет лири. Комитетът, обаче искаше от него петдесет лири, а той каза: „Не мога да дам.“ Сетне от комитета ми заповядаха да нападна къщата му. Дадоха ми от всеки комитет по двама души. Когато станахме дванадесет души, отидохме [да го нападнем]. Бяха ни дали заповед само да го сплашим. – Кой комитет даде пръв заповед? – Заповядаха ми Етрополският и Правешкият комитет. И останалите комитети знаяха [това]. После, ние всички, десет души, отидохме там половин час след мръкване. Аз почуках на вратата, момчето отвори, влязохме в двора, видяха ни и започнаха да викат. След това се върнахме назад. На другия ден Николчо попитал даскал Тодора: „Вярно ли е, че тия хора бяха от комитета?“ Тодор му казал: „Да!“ [След това Николчо му] дал една златна монета от пет лири. – Комитетът имаше ли сведения за обира на хазната или това беше скроено само от хаджи Станя? – Когато хаджи Станьо ми заповяда, аз не зная дали той е говорил или не с другите комитети, обаче два дни след обира на хазната всеки комитет знаеше, че хазната е нападната. Пеев трябва да се е срещнал с Общи след 16 октомври, когато вече е бил командирован от Орхание за Влашко. Общи тогава му е дал 35 лири за "вестникаря", другите пари, които казва, че е раздавал били по 1000-2000 гроша на разни хора и мисля 4000 гроша на Анастас, всеки си е вземал, колкото може. 2000 гроша е дал поне на 5-6 души и с тия на Анастас е раздал на добра воля поне 15-20 процента от откраднатото, накрая намират около 80 000 гроша от 125 000. Общи е бил заловен на 24 октомври. Интересното е, че никой не го пита кой е "вестникаря". Изобщо името на Каравелов мисля, че отсъства от протоколите на разпитите, няма такъв човек и точка. А че са знаели много добре за ролята му в Букурещ говори фактът, че османската власт е поискала неговото екстрадиране от Влашко в пределите на Империята, това е станало след прочитането на писмото му, призоваващо за въстание.

О, щяха да вземат милионите с удоволствие, никакви съмнения нямам в това. Не е само Пеев, който носи парите на Каравелов, такъв е и Васил Шишков, за който Росен Янков погрешно твърди, че заминал заедно с Пеев. Разпит на Станчо хаджи Иванов, от село Тетевен извършен на 26 октомври 1872 – Как ти е името и името на баща ти, откъде си; на колко си години и какво е занятието ти? – Името ми е Станчо, на баща ми – хаджи Иван. От Тетевен съм, на 28 години. Упражнявам ханджийство и кръчмарство в Тетевен. – Защо те докараха тук? – Преди 15 дни дойде от Влашко един със светло кестеняви мустаци, името на когото е Димитър. Беше гост в моя хан. Той се срещна със Стоян пандура. Потърси някои хора, за да ги отведе във Влашко. Обиколи селата. Понеже пазарлък не стана, не можа да намери хора. Истинският главатар на хайдутите е Стоян. ........ А Васил Шишков отиде преди 15 дни във Влашко, за да занесе там пари. И той влиза в комитета. Идеята на Общи е била да отнесе лично парите на Каравелов, иначе защо да отвежда хората с празни ръце във Влашко?

Въпрос и отговор. Не ми се ще да ровим в тази история, само като последно - Тодор Пеев не се е самоубил, както се тиражира масово тази версия. Убит е. Ето некролог от близките, отпечатан непосредстно след неговата смърт през 1904, 60-годишен. И свидетелство на неговия зет, което за мен е безспорно, не може който и да е човек да се самоубие с два изстрела, като първия е в главата, а втория в сърцето: Една седмица след смъртта на Т. Пеев в. „Свободно слово” помества обширно опровержение на волните журналистически съчинителства по повод трагичната кончина. То е съставено от д-р П. Вълчев (зет на загиналия), който се позовава на резултатите от аутопсията му. Според него най-съществената констатация е следната: „[...] смъртта е причинена от мозъка, гдето е нанесен първия вистрел, а втория в сърцето, когато организма не е вече реагирал ... При туй не трябва да се изпуска от пред вид, че раните са от лява страна, когато покойният никога не си е служил с лявата ръка. Всичко гореизложено, мисля, че говори в полза на едно убийство, а не самоубийство, както оповестиха някои вестници (подч. И.А.) [...]” .... Д-р П. Вълчев свидетелства, че мъртвият е намерен в двора „прострен на плочите”; г) След като смъртта е настъпила вследствие на първия изстрел в мозъка, като как тъй „самоубилият се” е успял да произведе втори изстрел и дори след това да захвърли револвера „между саксиите с цветя на 2 - 3 метра”. https://morskivestnik.com/compass/news/2014/082014/082014_11.html

Отец Матей Преображенски си е изкарвал хляба като пътуващ книжар и е разнасял и продавал и религиозна литература из цяла България, докато е придружавал Левски в неговите обиколи, така че много вероятно е подобна книга да е попаднала при Левски оттам.

Както сте ги изброили, всички от фамилията Поплуканови плюс Иван Драсов и Димитър Пъшков, които гравитират около тази фамилия, знаят всичко от донесението на Хамди. Кръгът на Сиркови включва и Латинеца, когато Левски идва на Малка Коледа в къщата на Сирков, там е извикан и Латинеца, Сиркови съхраняват оръжието, тайната печатница за фалшиви документи и най-важната част от личната кореспонденция на Левски не само в последните дни, а години наред, те са най-доверените му хора. Поп Кръстьо може да е знаел много, но едва ли е бил посветен в информацията за каналите за оръжие, той не се е занимавал никога с оръжие, нито е пренасял, нито е имал, той е духовник, и като такъв е привлечен в комитета, в наредата е разписано, че всеки комитет се състои от председател, подпредседател, писар, свещеник и още седмина членове. Левски е държал всички да се кълнат пред Евагелието. Така че попът отпада от информацията за внасяне на оръжие. Остават двата кръга - Поплуканови плюс Драсов, Пъшков и Сиркови плюс Латинеца и евентуално Николчо Цвятков, това са хората потенциално способни да направят донос с капацитет на информация от донесението на Хамди. Остава възможността и в един момент двете групи да са се споразумели да работят заедно и според мен това е случаят в Ловеч. Изключено е според мен ловечкия списък на комитета да е продиктуван от лице извън Ловеч. Разиграването името на Добре Механджията в дописката на Каравелов като предател вече е прокарало черта на вражда между Сиркови и Поплуканови, които са избрали за жертва поп Кръстьо и тази вражда не е затихнала през годините и след Освобождението. Сирков е станал първата жертва на враждата, възможно е и Латинеца да е минал по този път, той умира едва на 35 години и нищо не се знае за него след Освобождението, няма поборнически пенсии и служби, Николчо е в подобна ситуация, работи като касапин и горски стражар. Сиркова с годините се озлостява срещу Поплуканови.

Да, бих искал да се спра малко повече на нея, тъй като според мен има пряка връзка с предателството в Ловеч. В книгата ВАСИЛ ЛЕВСКИ и неговите сподвижници пред турския съд Документи из турските архиви под редакцията на Ал. Бурмов /има я в мрежата в електронен формат/ четем следното: "До 12 октомври нападателите на хазната не са били открити. Между следващите в турския изходящ дневник телеграми от 13,14 и 15 октомври няма нито една във връзка с търсенето им. От 15 октомври дневникът прекъсва с изх. № 1006. Липсват няколко листа и после пак продължава, но вече от № 1030 от 21 октомври, т. е. с прескачане на 23 номера за времето от 15 до 21 октомври. А тъкмо между дните 15 и 19 октомври властта се добрала до сведения, на основание на които предприела арестуването на Божила и Велча в Орхание. Тяхното следствие започнало на 19 октомври (вж. док. 61). От 21 октомври, когато продължава втората част на изходящия дневник, до 31 октомври липсва пак каквато и да било телеграма във връзка с разкритието на обира. Това мълчание трябва да се обясни с обстоятелството, че през тия дни софийският мютесариф е отпътувал за Орхание и Тетевен, за да ръководи лично по-нататъшните разследвания и арести (вж. док. 62 и 73)." Това е бележка под линия, касаеща дневника с телеграми изпращани от Мазхар паша във връзка с разследването му на обира. Подчертал съм датите, когато дневникът прекъсва - от 15 до 21 октомври. Божил и Велчо са двамата ятаци на четата на Общи от които започва да се разплита всичко, и двамата са от Орхание. И сега връзката с Тодор Пеев, тя е очеизваждаща: "Даскалът от Етрополе е Тодор Пеев, комуто било възложено да отиде заедно с Христо Пиронков (в превода името неправилно е предадено като „Брънко“) и помака Хасо от с. Добревци във Влашко, за да търси нападателите на хазната. Групата потеглила за Румъния на 16 октомври. Тръгването и пътуването ѝ са подробно описани от Заимов (пос. съч., стр. 86–122)." Това пак е бележка от същата книга под линия. Значи групата от Тодор Пеев, Христо Пиронков и помака Хасо /този пък какво търси там?/ тръгва снабдена с тескерета и пари за пътни разходи от Орхание, "А тъкмо между дните 15 и 19 октомври властта се добрала до сведения, на основание на които предприела арестуването на Божила и Велча в Орхание." И дневника с телеграми прекъсва, защото на 16 октомври, денят в който заминава групичката на Пеев от Орхание, в Орхание пристига да води лично следствието на арестуваните Божил и Велчо голям началник софийския мютесариф Мазхар паша. Какво съвпадение! Пеев тръгва за Влашко от Орхание с тескере на местния орханийски каймакамин, Махзар паша идва при същия орханийски каймакамин. Обаче българската историческа общност е сляпа за такива съвпадения. От разпитите на Божил и Велчо се разплита бързо цялото кълбо от участници и пътят до ареста на Общи и останалите е много къс. Компанията на Пеев е членът на плевенския частен комитет Христо Пиронков, другарче на Анастас Попхинов. Двамата българи и помака Хасо освен командировъчните дадени им от орханийския каймакамин носят и 3500 гроша армаган за другия голям бос в Букурещ, Любен Каравелов, които пари Пеев му връчва лично и коленопреклонно. После босът Каравелов пише писмото до Левски или да освобождава Общи и и компания или незабавно да вдига въстание, защото хиляди юнаци чакат готови да се втурнат да помагат от Сърбия и Черна гора. Прилича на зле скроена комедия, но не е, история е. За списъка от посветените в Ловеч ще пиша допълнително Само да допълня, на 28 септември русенския валия Хамди паша е изпратил донесението си но Великия везир, в което името на Тодор Пеев свети като главатар на комитета в Етрополе, създаден от комитета във Влашко, където същия Пеев е изпратен на 16 октомври от османската власт да разследва обира, организиран от комитета във Влашко. Параграф 22.

Нямам фейсбук, закрих си профила, защото го бяха присвоили други хора и сега не мога да влизам, а и нямам желание да си откривам друг, та за какво става дума?

Цитатът е орязан, липсва най-важната му част, Гербов го беше публикувал с нея: Христо Халачето е Христо Караминков-Бунито /Халачето е "памукчийчето", това му е бил занаята/. Орязали са точно частта за какво са му разправяли на Бунито ловчанлии, най-вероятно Величка или другата Шехерезада в Ловеч - Марийка Сиркова, как Левски броди с мотика из лозята и си иска тефтера... Ама Големия е железен "тефтерите са на края, това е място здраво", здраво, здраво, колко да е било здраво, накрая вишегласието праща Левски в Къкрина... Росен Янков не е надежден източник, лека му пръст, при него фактите са пет за четири, рисува ги с голямата баданарка смело по стените на историята... Не е вярно твърдението му, че Пеев заминал заедно с Васил Шишков за Влашко, с друг човек заминава, с член на плевенския ЧРК, Попхинов и Общи вече действат плътно заедно, включен и комитетът от Плевен. Пеев, колкото повече се вглеждам в историята на заминаването му към Влашко, толкова повече мирише лошо оттам. Заминал е на 15 октомври с благословията на Орханийския каймакамин с тескере и пари на ръка от същия каймакамин, а на 16 с..м. арестуват първите двама от ятаците на четата на Общи и лично Махзар паша отива да води разпитите им, тези двамата пеят като славейчета.

Съгласен съм, но според мен, преди да отхвърлим някаква хипотеза, трябва да намерим достатъчно основания да го направим. В конкретния случай съм напълно съгласен с Вашите доводи.

Писмото е печатно окръжно писмо на БРЦК до частните комитети: Изпратено е до много частни комитети, става въпрос за екземпляр от него. Според мен не е кой знае какво, не може да се сравнява с двете писма до Левски от Каравелов в началото на ноември, които са били придобити или от препис в частен комитет /според мен най-вероятно в Ловеч, когато куриерът от Търново ги носи там/ или от куриер по пътя Букурещ-Търново- частни комитети, вече писах каква е била линията на куриерите Букурещ-Търново, оттам са отивали към останалите частни комитети. Кой и на базата на какво твърди това? Тодор Пеев заминава за Влашко с мисия от османската полиция доколкото си спомням през октомври, но не мога сега да уточня точната дата и дали тази дата е след залавянето на участници в обира. При всички случаи е командирован като османски агент във Влашко след донесението на Хамди до Великия везир. Което изглежда странно, според мен, излиза, че между Софийската комисия и русенския валия, който се явява шеф на софийските разследващи е нямало никаква връзка, в доклада на валията лицето Тодор Пеев е посочено като "главатар" на комитет в Етрополе, но местната полиция в Етрополе командирова с тяхна мисия същото това лице. В Тетевен председател на комитета е бил Станьо Врабевски, но в донесението на Хамди е посочен някой си Марин Пуйо, така и не успяхме да го идентифицираме, единственият Марин от комитета в Тетевен е с друга фамилия и е бил ханджия по занятие. Станьо Врабевски получава доживотна присъда заточение, така че може и да го е грозяла смъртна присъда. Тодор Пеев, Васил Йонков Гложенеца и Анастас Попхинов са единствено точно посочени като председатели на комитети в донесението на Хамди касаещо комитети извън Ловеч, Христо Иванов е посочен в Габрово, което не отговаря на действителността при все че е посочен и комитет в Търново, но за него име няма. Тодор Пеев и Васил Йонков са били делегати на събранието в Букурещ, за Христо Иванов Големия нямам данни, липсва името му в подписите под протокола, там е посочено анонимно лице като представител на комитета в Търново, няма име. Ще съм Ви благодарен, ако ми посочите източник, че Големия е бил на събранието през май 1872. Всички останали от региона на Общия, чиито представител на събранието е бил Тодор Пеев представляващ 11 комитета там, са грешно посочени като председатели, има такива личности, но те са редови членове на комитетите.

Не бих изключил първата и най-сериозна информация да е била не от конкретен човек, а от занесените протоколи на събранията в Ловеч. Не твърдя, че е придобита от Киро Тулешков /който е участвал в работата на събранието, по-късно пише мемоари за това/, но да е попаднала като документи от печатницата на Каравелов, там са работели поне 5-6 души постоянно като персонал, единият, Астарджиев, е бил от Ловеч. Пак около печатарите на Каравелов беше свързано едно убийство на предател в Русе, ако не се лъжа... Но пък какво прави там името на Добре Механджията в списъка на членове на комитета? Освен, ако въпросната личност действително не е участвал по някое време като член на комитета? Много въпроси без отговор... засега.

На този линк има една статия: http://www.siva-dionis.org/index.php?option=com_content&view=article&id=115:2012-09-10-15-55-34&catid=55:2012-09-10-15-54-08&Itemid=82&lang=bg в която се развива доста аргументирано тезата, че това е бил плевенския чорбаджия Костаки Хаджикостов. Базирана е главно на една бележка в тефтерчето на Левски от февруари 1872: “Костаки х. Костов от фев(руари) 6 (1)872: писмо. Заповяда тайно на х. Стани за 6 души юнаци, Стояна с дружината ми да им заплати по една пушка, един нож, по един револвер и да им дава по малко тютюн за по пътя” Аз лично съм скептичен към тази теза, тя е добре напасвана и аргументирана логично, но е от този тип монотеории, които не могат да се опровергаят, тоест не подлежи на критика. В действителността никога няма такива ситуации, които не могат да тръгнат по различни пътища, в повечето случаи дори случайно. Затова съм скептичен към теорията на въпросния автор, иначе има много ценни попадения в неговата статия.

Сделката с архива е постфактум, тя би могла само да качи Левски на бесилото, ако бъде заловен, но не може да го залови. Работата по залавянето е свършена на местна почва в Ловеч. Нямам идея как е стигнало до участниците в обира, освен ако е нямало комуникация на по-високо ниво между сръбските и османските власти, за което не знаем. Кога на Каравелов му хрумва да съсипе организацията е друг въпрос. Според мен на него като политик никога нищо не му е хрумвало, следвал е инструкции на водещи офицери, толкова е по-лесно да те водят, отколкото да водиш. Той е същият психологически типаж като Марин, не е алфа, дори не е бета, а гама. Не говоря тук за таланта му на писател, който е безспорен, а за бездарието му за политик. Следвал е инструкции, най-вероятно директно от Белград, той е техен пенсионер, сумата е 1000 гроша месечно, 12 000 днешни лева, една прилична заплата, печатарска машина на кредит, която по днешни цени е над 2 000 000 лева, изцяло е бил "техен", като имаме предвид, че никога преди това не си е изкарвал сам хляба... Как ще си погаси дълга, освен с вярна служба.

Както се казва, всички пътища водят към Марин. Първо, той е бил най-наясно, че Левски вече не е онзи пълновластен лидер на ВРО, какъвто е бил преди събранието в Букурещ. Станал е просто един функционер с пълномощно от големия шеф в Букурещ, каквото пълномощно е имал и Общия, а после и изпратеният уж да въдворява мир Фердинанд, пак от големия шеф. Като пиша "големия шеф", той е наистина Големия Шеф, в новия устав председателят е поставен като монарх, той може сам да отлъчва и приобщава нови членове в управителното тяло и той самолично избира това управително тяло, Уставът по същество превръща БРЦК в монархия. Марин е бил умно момче и веднага е схванал промяната в Букурещ. Той се връща преди Левски в Ловеч и осведомява останалата част от затвореното общество каква е новата ситуация. Второ, Марин е пипкал достатъчно много комитетски средства, прикриван от Драсов и с участието на Пъшков /Драсов и Пъшков са много близки/ и не може да ги върне. А Левски си ги иска. Наказанието е смърт. Коя злина е по-голяма, турската полиция и съд или тайната полиция. Според мен, а и според Марин очевидно, тайната полиция е по-голямата злина, тя убива, а с османската власт можеш да се споразумееш. Трето, което може би е най-същественото, Марин чува и вижда всичко на събранието в Букурещ и му става ясно, че до края на годината може да има въстание, ще се внасят стотици и хиляди пушки, работата става дебела, тоест смъртно опасна, не само в личностен план, но и за цялата рода и за целия Ловеч. Така че Марин е Номер едно за мен. Но тъй като, както и Вие отбелязахте, е бил такъв характер, че не прави нищо сам, се скрива зад широките гърбове на поп Лукан и Димитър Пъшков, те са "мачовци" и могат да му дадат кураж, който той няма достатъчно. Пъшков нали пише на Драсов през 1898 "па много си страшлив, кръстниче", по повод, че не му е доверил какво си е говорил с Княза, може пак да е изпуснал някоя далавера... Но нямаме доказателства черно на бяло. Четох, че ловешките полицейски архиви от османско време са изгорели след 1880 при преместването на Окръжния съд, пак случайно.

По-горе бяхте задали въпрос защо Анастас Попхинов точно в началото на август пише онова прочуто писъмце „Но моля ти се, недей ми току стъпва по краката, че ще се изправя един път и ще те клъцна в челото, и няма да забравиш завинаги.“ Според мен към тази дата Левски е бил напълно изолиран, всички са се обърнали срещу него, затова Попхинов си позволява такава дързост. Каравелов, Данаил Попов, Общи, дейците от Ловеч, Панайот Хитов и Филип Тотю, всички до един се обединяват, че Левски своеволства и трябва да бъде ограничен в това. Попхинов е уцелил момента и той действително "клъцва Левски в челото", подбуждайки Общия да прави пълни разкрития след Арабаконак. Общи е бил елементарен човек, който никога нямаше сам да се сети за тактиката "издавай всичко", потвърждава го опитът му за самоубийство след ареста, в османските документи е фиксиран. Попхинов е онзи, който подема кампанията за издаване на всичко и всички. Но интересното в този случай е синхронът между тази кампания да се издава колкото може повече и писмото на Каравелов с нареждане до Левски да се освободят със сила задържаните по обира, ако се докаже, че той не е криминално дело, а политически акт. Второто преписано по "подходящ начин" писмо на Каравелов. Съвпаденията са поне три, а аз вярвам, че може да има най-много две случайни съвпадения, третото не е случайно, това от личен опит.

Да, и аз така ги виждам нещата, действали са по "вишегласие" както им пише на 12 декември Апостола, но дотогава все още не е допускал, че във вишегласието влизат Сиркови, Латинеца и Николчо. Има обаче някои белези, които показват, че вече е усещал капана - начинът му на пристигане по тъмно и дегизиран като турчин, предупреждението му на никой да не казват, че е в Ловеч, неспокойствието му после в хана на Латинеца, влизането и излизането и питането "ти никога ли не си бил в Търново?"... Разбрал е със сигурност според мен кои са го предали в Къкрина още по пътя за Търново, не е проговорил и дума на Латинеца... В София пред комисията завоалирано казва на Латинеца "аз знам, че ти ме предаде", когато казва на комисията, че при обира на Денчо са били трима в арнаутски дрехи... Латинеца обаче се прави, че никога не го е срещал. Интересно ми е как е живял с това през следващите години. Въпросът е кой е направил първия ход да даде списъка на комитета в Ловеч и останалите сведения?

Историята се разказва едва ли не снизходително - не е попаднал този архив в турски ръце, какво толкова, като е занесен в сръбското консулство. Според мен от трън та на глог. Все едно сърбите са ни първи приятели и там е бил в добри ръце. А кой тръгва да окупира български земи до София през 1885? Май че бяха сърбите, тези наши братя. Според тях цялата софийска област, Врачанско и Монтанско са исконни сръбски земи, населени с исконно сръбско население, шопите са побългарени сърби. Общи действа точно в този регион и го отцепва от ВРО на Левски и няма нищо случайно в това. Общи е негов прякор, с който искал да каже, че е "общ" за българи и сърби, общото е повече сръбско, турците го наричат в протоколите Димитър Сърбина и Димитър Македонеца. Ама кучето скача според тоягата... ние сами сме си виновни.

Това не го бях видял. Отпада обаче като вариант за информацията в донесението на Хамди. Заради хронологията. Каравелов напуска Букурещ за Белград след 20 ноември. Докладът на Хамди е датиран 28 септември, като информацията в него започва за периода от началото на юли. В началото на юли, през август и през целия септемри на 1872 Каравелов не е обезпокояван от никой в Букурещ, че да му се налага да бяга в Белград и да прави сделка със сърбите. Ако е имало въобще такава сделка за архива, тя е станала след 2 ноември, защото на 2 той пише писмо до Левски да вдига въстание от Букурещ /"това беше руска работа" по думите на Греков/, ерго информацията в доклада на Хамди е дошла по друг път.

Това предателство в Ловеч е като един заплетен възел, но ние тръгнахме да го разплитаме от началото - доноса до Хамди - а според мен трябва да започнем от края, залавянето на Апостола в Къкрина. За мен е безспорно, че потерята там е отишла насочена от конкретен човек, а не на късмет. Левски можеше да е поне на няколко други места, в Горно Павликене, в няколко хана преди този на Христо Латинеца, и най-сетне в някоя къща, а не в хан. Но потерята "сурдисва" по тъмно и чака два часа търпеливо да развидели, преди да започне да действа. Трябва Юсеин Бошнак да е бил последния абдал, да мръзне часове в мрака, без да претърси други възможни места. Ама човекът не е бил, вижда се как залавя Левски, с простреляна ръка не го изпуска. Така, приемам за безспорен факт предателство за Къкрина. Писах по-горе - Латинеца и Сирков. Коригирахте ме, че можело и жените им и Николчо. Добре, разширяваме този кръг от двама до петима. Това е краят, от който трябва да започнем да разплитаме предателството, тези пет лица. От тях ще стигнем и до началото, но без тях е почти невъзможно.

Каналът на Христо Иванов е бил през братовчедите, но Левски сам е определял в последния момент детайлите: „Сутринта като станахме от сън, ние пак говорихме с Левски. Тогава той ми каза, че след пладне той ще замине за Търново, но ще мине през Къкрина, за да се види с Христо Латинеца, а и да се позаличат следите му. След като съобщих на Латинеца, отидох да кажа и на Николчо да се приготви. Към икиндия Левски и Николчо тръгнаха, но всеки поотделно. Никой тогава не знаеше, че Левски е в Ловеч или че ще замине за Къкрина, затова след като го заловиха много се чудихме кой го е издал.“ Левски казва на Сирков сутринта преди да тръгнат за Търново, че ще мине през Къкрина "за да се позаличат следите му". Това е точно, вместо да минава през Къкрина е можел да мине през по-близо отстоящото от пътя Горно Павликене, където също е имало хан и комитет, прави отклонение от няколко километра. Николчо не е разбрал, Сирков го праща "да се приготви", сигурно да си извади тескере, а през това време двамата с Левски пришиват архива в самара на коня му, Николчо даже не знае за архива. Латинеца трябва да е тръгнал още сутринта. Да, може да е казал на жена си, но ако й е казал "нощес Дякона ще преспи в ханчето", значи случайно Левски го е посочил за член на тайната полиция, в Наредата изрично споделянето със съпруги е забранено под заплаха за смъртно наказание. Същото важи и за Сирков - според думите му било е само между него, Латинеца и Левски, при това Левски им го съобщава рано сутринта, преди да тръгне Латинеца. Ако е имало теч на тази информация към жените и Николчо Цвятков, то този теч не е бил от небрежност, а съзнателен и това означава, че са действали като организирана група за залавянето на Левски. Ако не е имало теч на въпросната информация, означава само едно - или Никола Сирков или Христо Латинеца /или и двамата съгласувано/ са казали на потерята къде точно е в тази нощ Левски. За поведението на Латинеца в тази декемврийска утрин съм писал подробно. Сирков умира твърде бързо и при подозрителни обстоятелства.

Това и мен ме впечатли извънредно много. Каравелов напуска Букурещ след 20 ноември и спешно се изнася в Белград, връща се чак на следващата година след обесването на Левски и започва да издава в. "Независимост", но твърде скоро го изоставя и решава да застане на просветителски и еволюционистки позиции. Тоест връща се там, откъдето тръгва като "революционер", първата му оферта за вестник е била направена от българската диаспора в Одеса, преди да издава "Свобода" тези добре поставени материално нотабили му предлагали да издава еволюционистки вестник под името "Отечество"... Сложна работа е политиката.

Сигурен съм, че когато им е замирисало на кръв и барут, цялата компания еснафи - Марин, Пъшков, Драсов и останалите - са се изплашили до смърт. Едно е да играеш с бутафорни саби на сцената на самодеен театър, друго е да излезеш лице в лице срещу аскер. Тогава някъде са взели колективното решение да се отърват от Левски и цялата тази работа, в която той ги е забъркал. Но трябва да подхождаме към темата от твърдата база на фактите. Факт е, че потерята отива в Къкрина и то точно в ханчето на Латинеца с твърдото знание, че там ще нощува Левски. Факт е, че физическа възможност да знаят това в деня на залавянето му са имали само двама души - Никола Сирков и Христо Цонев Латинеца.

Дали Каравелов ги е искал, или са пренесени по нареждане на Левски, ние не знаем. Възможно е Левски да е бил уверен, че ще бъде избран за председател на БРЦК, имал е всички шансове за мнозинство от вътрешните комитети в България. В такъв случай е логично по негово искане да са били пренесени протоколите. По аналогия с протокола от събранието в Букурещ, в края на всеки протокол би следвало да се поставят подписите на присъствалите на събранието. При това подписите се поставят без йерархия, кой председател, кой подпредседател, просто всички присъствали слагат подпис. Някъде в мемоарите прочетох, че предварителното събрание за нов БРЦК през 1874 е било проведено в печатницата на Каравелов, а не в неговия дом. Печатницата е най-логичното място за съхраняване на архив, не дом на човек. В печатницата могат да се складират големи обеми хартия, да се внасят такива и изнасят без да събудят никакво подозрение в полиция или шпиони. Всеки ден в една печатница се внасят и изнасят пакети с хартия, така че е много вероятно там да е бил и целия архив, а не в дома на Каравелов. И сега, кой е бил главният уредник на печатницата на Любен Каравелов по време на събранието в Букурещ. Киро Тулешков, една одиозна, според мен личност с меко казано склонност да фантазира, а на обикновен език, да лъже. Има не без основателни подозрения сред емиграцията, че именно той е продал архива или част от него, това го отбелязвам само мимоходом, защото ми е направило впечатление, не съм се задълбочавал в историята. Нито в биографията му. За протоколите от региона на Общи - там Тодор Пеев е представлявал на събранието в Букурещ 11 комитета, името му стои на първо място в протокола. Пеев по-късно е фаворит на Каравелов, той се намърдва в ЦК на БРЦК на мястото на обесения Левски, става един от шестимата членове. Неговата история с шпионската му мисия след Арабаконак намирисва отдалече, изпращат го турците с още двама придружители и пари чак през октомври, след обира, как е успял да ги убеди, че точно той е техния човек бог знае. Каравелов го приема веднага с отворени обятия и никакви въпроси и писмото да освобождават заловените, ако са политически, а не криминално възприемани от комисията е по внушение на Тодор Пеев. Това обяснява и идиотската тактика на Общия и Анастас да разкриват всичко, те си мислят, че като се изкарат политически революционери, ще се спасят от присъди, но някой преди това им е казал да държат такава линия.