Б. Киров

Нямаме доказателства засега, те може да са били в полицейския архив на Ловеч, който е изгорял /изгорен/ след освобождението при кметуването или на Драсов или на Иванчо Колев. Но има улики и те водят до Марин Поплуканов и Иван Драсов. Най-вече парите. Поп Кръстьо казва на Ф.Симидов, че им е предал на двамата 500 лири и аз съм склонен да приема това за истина. Попът като касиер е държал до някое време тези пари и ги е описвал в книгата в кочан от квитанциите, имало е и друга, копирна книга, у председателя. Марин сам пише в писмото от 7 октомври, че не е бил в състояние да се оправя с писмата и бумагите на комитета, тази работа преди това е вършел Ваньо Драсов. Има и негови писма със сметки до Д.Попов и изглежда той е водел копирната книга, а не Марин. После през 1874 Драсов иска тези пари от Марин, защото е бил единствен представител на събранието на БРЦК в Букурещ от частен комитет в Българско и са го питали за събраните пари в Ловчанския комитет от всички останали частни комитети. Заверата с парите на комитетите е била между Марин и Драсов, но след заминаването на Драсов сумата е останала у Марин и той е бил на топа на устата, на вниманието на Левски и тайната полиция. Това е много силен мотив. Според мен, Пъшков също е бил посветен в далаверата с комитетските пари и си е услужвал като кредитна банка без лихва с тези пари. Впечатли ме как вади от джобовете си златни лири и ги раздава на заптиетата при ареста му, но очевидно той е смятал за нещо съвсем естествено това. Драсов пък е този, който инспирира цялата медийна кампания срещу поп Кръстьо чрез вестника на Каравелов. Много настоятелен и последователен е бил в това отношение. Всъщност Каравелов публикува не две, а четири дописки очернящи попа. През 1874 той продължава с кампанията и все в дъното на дописките излиза Драсов, от първата до последната. Драсов внушава и на Данаил Попов, че попът е предател, а изглежда в началото Попов е имал друго мнение. Защо обаче са предали и Анастас? Много се чудех над този въпрос и си го обяснявам, с това, че Анастас е бил топлата връзка с другата партия в БРЦК - не тази на Каравелов, а хората от бившия ТБЦК на Касабов. Братът на Анастас е доайенът и доверено лице на тази група в Турну Магуреле и той е бил в течение на цялата дейност на Левски още от самото начало, от първата му обиколка с прокламации на турски, Анастас разказва за това.

100 процента е от вишегласието. В Наредата Левски е разписал структурата на комитета: един председател, един подпредседател, един писар, един поп и още седмина. Това е Вишегласието, а в случая на Ловеч и самият Левски - общо 12, като дванадесетте апостола в Новия завет, и Бог с тях. Левски е имал съзнание на религиозен човек и символиката е разпознаваема за неговото съзнание. Но Един от Тях ще бъде Юда Искариотски, който ще Го предаде за Тридесет сребърника...

Хаджи Станьо Врабевски и Петко Милев са двамата подбудители и организатори на обира, така че е напълно възможно и те двамата да са връзката на Влашкия комитет с арестуваните, а кои са останалите трима души, дали заповед на Общи да се самоубие, можем да гадаем. При всички случаи, някой не арестуван е трябвало да им предаде на тях заповедта на комитета за самоубийство на Общи, за да я предадат те на Общи, някой извън тези петимата, на свобода. И откъде Мазхар паша знае, че Влашкия комитет е заповядал през тези петимата?! За това, че Пеев е бил подбудител на Общи за обира преди хаджи Станьо и Петко Милев, той пише, че е говорил с Общи на сватбата си, която е била малко след завръщането на Левски от Букурещ, през лятото, преди двамата първенци от Тетевен да насочат Общия. И двамата са били от най-богатите хора в региона. Заимов пише за хаджи Станьо: "Името му е хаджи Станьо Станчев, член е в градския съвет; брои се за най-богатия не само в Тетевенско, но и в Троянско, и в Ловченско, и в Орханийско; има до десет хиляди лири. Турските и църковните власти гледат на него като на писано яйце. Каймакамите в Ловеч и Орхание му стават на крака, кога се яви в конака. В Тетевенско той и Петко Милев (също първенец и богаташ) „колят кучето“, както се изразява народът за хора, в ръцете на които е съдбата на населението. Мюдюрите и полицейските чинове (заптиетата) по негов личен кеф се турят и вадят. Тетевенско (и помаци, и българи, мало и голямо) гледа на него с дълбоко уважение и почитание...“ Открих нещо интересно, кой е бил източник за информацията за втората дописка на Каравелов в "Независимост": "писмо от Тодор Нинов за предателството на поп Кръстю (1873)." http://www.varna-bg.site/statearch/arh36.htm това е линк към архивните фондове на Варненска община, наличното при тях от и за Драсов. Въпросното име ще намерите в абзац, започващ с БРЦК, някъде към средата на масива за Драсов. Нищо не открих за личност Тодор Нинов, живяла по онова време, но писмото до Драсов е във Варненския архив.

Левски преди събранието в Букурещ е изпратил писма до частните комитети с подробно указание как да се подготвят делегатите, с какви пари да разполагат, къде да отидат в Букурещ и какви пароли да казват. Но Левски не отива като делегат на Ловеч, а на Карлово и на още един комитет, сега не се сещам кой точно. Така че може въобще да не е уведомил членовете на Ловчанския комитет къде ще ходи, имайки предвид, че е бил пределно пестелив да дава информация.

Това е много добро наблюдение, съгласен съм с него. Същевременно този, който е дал информацията е бил на събранието /трите пристанища за внасяне на винтовки/. Въпросът е дали единствено Марин е бил на събранието в Букурещ или са били Марин и Иван Драсов. Според мен е бил единствено Марин, защото само той твърди, че подписът на Драсов е в протокола. Все пак, според мен, този подпис в протокола е съвсем различен и от двата подписа на Иван Драсов - този в писмото за Анасатас и другият от протокола от 1875, който качих в пост по-горе. Драсов си се подписва по един и същ начин, малко детински и необработен подпис, изписва цялата си фамилия във втория протокол от 1875, в писмото до Попхинов е сложил инициал В., вместо И. за първото си име, но пак е неизменното "Драсов", което не може да се сбърка и в двата му подписа. От писмото до Анастас. Мерсия Макдермот е измислила първа, че това е "В.Т.А." - "Велико Търново Асеневци", но това е нелепо, подписът си е на Ваньо Драсов и касае негова връзка с Анастас, Търново тук няма никакво отношение Това е подписът на Иван Драсов под протокола от август 1875, за подготянето на Старозагорското въстание, публикувах целия протокол по-горе Това е подпис, единственият, наподобяващ нещо като "Драсов" от събранието в Букурещ през 1872, но е толкова различен от другите два горе, че е изключено да го е положил Иван Драсов. Ерго, подписът му липсва в протокола от Букурещ 1872, и само Марин твърди, че го има. Ако изключим Драсов като присъствал на събранието, единствен остава Марин. Въпросът е дали е споделил намерението си с останалите или е отишъл сам. Левски се връща на 1 юли, убийството на Паисий е било на 21 юли, решението е взето на събрание и гласувано от комитета в Ловеч. Следващото убийство е на слугата на 14 август и там някъде заминава Иван Драсов, а след заминаването му "комитетът се разтури" по думите на Левски. За това влизане в къщата на Денчо също е имало събрание. За да пише Левски две или три писма до Видраре да иска човек оттам, според мен, от местните членове му е било отказано да участват в самия обир, но пък са участвали в логистиката, включително Марин, в чиято къща е преспал Вутьо в нощта преди обира. На 15-16 август започват обиските на къщите, тоест на полицията в Ловеч по това време е било ясно къде се крие Левски и че той е в Ловеч. Къщата на Сирков е била известна на много малко хора - между тях са Марин /и сестра му/, Иван Драсов, поп Кръстьо, Латинеца... за тези се сещам.

Левски никога не е вървял в чужд коловоз. През лятото и есента на 1872, когато вижда накъде отиват нещата с Общи и компания в Букурещ, той се опитва да свика общо вътрешно събрание на частните комитети в България. Противопоставя му се Орханийския комитет и Тодор Пеев, който му пише едно витиевато писмо, в което му обяснява, че не е време за такова вътрешно събрание. Тогава Левски окрупнява комитетите в окръжни центрове, за да има контрол върху тях, вече ги изброих, повтарям се непрекъснато. Левски си е оставил врата в Устава да смени председателя в Букурещ с общо събрание на частните комитети, ако председателя не изпълнява правилно функциите си. Отивайки към Букурещ, според мен, точно това е щяла да бъде следващата му крачка - да свика ново общо събрание на всички частни комитети, за да се избере ново ръководство на БРЦК. Затова му е бил необходим архива и средствата на комитетите, това е била причина за влизането му в Ловеч. В Букурещ и в Белград, където изтеглят Каравелов, много добре са осъзнавали какво предстои. Това съм го писал вече няколко пъти. За обира в Арабаконак, самият Левски пише в писмото си от 12 декември, че той е планиран от него, но не е трябвало да се поверява на Димитър Общи. Тодор Пеев се хвали в писмо до Каравелов, че той е бил инициаторът Димитър Общи да извърши обира и това е станало на неговата сватба. Пак на сватбата на Пеев, Димитър общи дава пълномощно на Пеев за Македония, въпреки, че преди това Левски е отказал и на двамата такова пълномощно и Димитър не е имал право да дава пълномощно на Пеев. Всички факти са общоизвестни и не виждам смисъл да ги повтаряме, да ги забравяме и после пак да ги повтаряме, за да ги забравим отново. Всеки, който може да чете внимателно, ще намери в темата каквото му е необходимо, за да си изгради представа за случилото се тогава.

Този въпрос съм си го задавал и съм му отговорил, затова бързо Ви отговарям: защото на просръбската каравелова група в БРЦК не им е било необходимо успешно и добре подготвено въстание в българските земи, а зле организиран стихиен бунт, който само да ангажира турските гарнизони тук, но не и да успее като въоръжена акция. Планът за внасяне на големи количества модерно оръжие е бил само и единствено на Левски и той не започва от събранието в Букурещ, а много по-рано, фиксиран е в писмата му. Планът на просръбската дружинка е този на Старозагорското въстание - влизат добре въоръжени чети от Сръбско, те са основните ударни сили, жилят и бягат, каквото е правел Панайот през 1867, когато байрактар му е бил Левски. Задачата на такова зле подготвено въстание е била да облекчи сръбската и черногорската армия на техния фронт, да отвлече османска армия оттам. По време на Априлското въстание и след него се случва точно това, Сърбия и Черна гора обявяват война на Турция, но я губят. Тогава се намесва Русия, но това вече е друга история. Мисля, че комуникаторите са били Пеев и Драсов. По-късните събития потвърждават тези ми предположения - Драсов отива да се отчете на Каравелов в Букурещ в началото на 1873, там отива и Пеев. През 1876 Пеев, Драсов и фамозният Сапунов-Миларов пак се събират като редактори на вестник "Възраждане", Пеев по това време е деловодител на Българското Книжовно Дружество и ридае в писмата си, че Дружеството няма пукнат лев да си плати сметките, но пари за вестника и печатница незнайно как намира. Водим си ние с Вас тук платонови диалози, под равнодушния поглед на съфорумците, единствено Деф проявява вял интерес, което започна да ме отегчава малко, честно казано

Каравелов не е оставил следа, но Панайот Хитов е оставил. През лятото на 1871 Панайот подписва договор с черногорския войвода Джуро Матанович за съвместни действия на Черна Гора, Сърбия и България при въстание в Босна и Херцеговина. Това прави въпреки несъгласието на Левски и през главата на Левски с мълчаливото одобрение на Каравелов. Кой е Джуро Матанович: https://sr.wikipedia.org/sr-el/Ђуро_Матановић той не е просто един от войводите, а доверено лице на княз Данаил, дългогодишен владетел на Черна гора, чиято династия е имала претенции да оглави една Велика Сърбия, в която да влизат и българите. На Общото събрание в Букурещ Панайот не е присъствал, но въпреки това е бил избран за един от шестимата в Централния комитет. Изпращането на Димитър Общи с препоръка от Панайот и Каравелов не е някакво недоглеждане, а следване на същата последователна политика, провеждана от Сърбия. Да се предизвика въстание в Босна, Херцеговина и българските земи, след което Сърбия и Черна гора да обявят война на Османската империя. Панайот и Каравелов, и двамата на пенсия при сръбското правителство, са следвали неотклонно тази линия. В тези години в Сърбия управляво регенство, кралят е малолетен, а централна роля в тричленното регенство има Йован Ристич. Ристич е либерал и бивш член на сръбската Омладина, еквивалент на Млада България в България. Ристич е радетел на южнославянска федерация под егидата на Сърбия, също като и Каравелов. Каравелов започва политическата си кариера именно в Белград като писател адмириран от Омладина, неговият роман "Крива ли е съдбата" е написан в Белград на сръбски и става знаме за омладинци. Специален пратеник до Ловчанци не е бил необходим, Марин Поплуканов като участник в събранието е можел да предаде всички послания на каравеловата партия в дните след събранието. Не знаем с положителност дали и Иван Драсов не е взел участие в това събрание, но и един е достатъчен. Решенията за убийствата, включително на Паисий, са се вземали с вишегласие. Паисий е убит по донос на Общи, натопен е от него. Триото Пъшков, Драсов, Поплуканов е гласувало единодушно и за обира в Арабаконак, въпреки несъгласието на Левски, същото трио налага Димитър Общи като апостол с равни права на тези на Левски. Само за по-малко от година Общи сепарира цялата Софийска област до Ловеч под пълен негов контрол. Не случайно Ви писах да прочетете текста на протокола от 1875, в който е изложен план за Старозагорското въстание. Целият план се свежда до навлизането на една чета от 2000 души под командата на Панайот Хитов от Сърбия в българските земи. И пак се очаква въстание в Босна и Херцеговина и намесата на Сърбия и Черна гора.

Вие търсите автора на доноса, направен за информацията на Хамди, в личностни взаимоотношения между ловчанлии, но, според мен, случаят не е бил такъв. В тази информация виждам много по-мащабен план, отколкото личните интереси на отделни личности в Ловеч. Първо - пропуснат е Каравелов и няма нищо конкретно за комитета в Букурещ. А авторът на доноса е бил запознат с тази информация /каналите за оръжие/ и провеждането на събрание през май. Второ - пропуснат е Общи. Авторът на доноса е знаел за Общи и ролята му във ВРО, както и за връзката му с Букурещ и Каравелов. Ето защо, мисля, че доносът е целял не просто да отдалечи Левски от Ловеч, за да се заметат злоупотребите с пари и да се осуети въстание. Според мен доносът е целял пълно разбиване на ВРО на Левски при минимални щети за БРЦК и за Общи, който е бил протеже на БРЦК в Букурещ.

Това е блог на един ентусиаст, и коментара му е смехотворен. То е видно от подписа на Драсов, поне там си е написал четливо името. Че е неговия подпис и почерк, позабавлявайте се малко с негово писане на протокол от август 1875, когато се явява пак "секретар", тоест писар в БРК, той им е писал протокола за въстанието, може да се види степента му на грамотност и инфантилния, според мен, почерк: Ако прочетете и текста, ще се забавлявате повече. Боже пази България...

Не странно, а абсурдно е, Драсов да пише бележка върху писмото на Левски във Влашко, след като писмото на Левски е адресирано до Попхинов в Плевен. Дори да е имало копие или оригинал за архив в Букурещ или Турну Магуреле от това писмо, то на всеки вменяем човек ще е ясно, че друго копие или оригинал е отишъл към Плевен, защо да се обръща към адресат, който няма да прочете неговата бележка. Така че за мен тезата, че Иван Драсов е писал бележката си адресирана до Анастас Попихинов в писмото на Левски до Анастас на територията на Влашко е невъзможна. Никой няма да праща писмото най-напред до Турну Магуреле или до Букурещ, та след това да му препращат това писмо на Анастас в Плевен. И остава най-очевидното и резонното - Драсов е писал тази бележка върху оригинала на писмото в Ловеч. Обаче писмото е датирано от Левски 25 август, а се твърди от историци, че по това време Драсов бил напуснал пределите на България. Тогава кой Драсов е сложил бележката и подписа си под писмото на Левски от 25 август 1872, да не би негов клонинг в България, докато оригинала е във Влашко? Убийството на слугата е на 14, писмото на Левски е датирано на 25-ти, подписа на Драсов е под него. Къде е бил Иван Драсов десет дни най-малко след убийството на слугата. Според мен, без никакво съмнение, в пределите на Българско, а най-вероятно в Ловеч, за да чете и дописва писмо на Левски. И тогава инициала М. отдолу е на Марин Поплуканов, колективно творчество, целящо да успокои Анастас, че Левски е "чист", защото Анастас се е съмнявал даже, че Левски е агент на османската полиция, "чист е, бай Анастасе", Марин и Иван Драсов ти го гарантират. Но същественото тук е, че Левски, както и в други негови писма, ни е оставил черно на бяло доказателства. За роднинството на Драсов с Лукан Цачев не знаех, сега научавам от Вас. Посочил е Димо Драсов, защото и без да го беше посочил всичко показва, че нападението е започнало оттам - разкованите дъски на оградата, набитите колове откъм турския хан в двора му и изпуснатия патрон от пушката си сочат сами към Димо Драсов. Ето и първата страница от писмото на Левски до Анастас Попхинов, под страница втора от което се е разписал Иван Драсов, писмото е датирано и адресирано до Плевен от Левски: Втората страница съм я публикувал по-горе Сигнатура: НБКМ-БИА, ф. 88, а. е. 18, л. 2-3 Има го на този линк на Националната библиотека: https://digilib.nationallibrary.bg/nb/public/image

Не, имам предвид празника Успение Богородично, Голяма Богородица, който се чества на 15 август, по стар стил през 1872 той се е падал на 28-ми август за нас днес, но пък датировката в писмото на Левски е също по стар стил... така че, остава единствената реална възможност тази добавка от Драсов да е правена в Ловеч, т.е. десет дни след убийството на слугата, Драсов да не е бил заминал. Иначе няма никакъв смисъл да пише нещо в писмо за Анастас в Плевен, което няма да отиде при Анастас в Плевен. Всъщност никой историк досега не е показал, публикувал, някакъв документ, удостоверяващ, че Иван Драсов е напуснал Ловеч преди убийството в къщата на Денчо Халача. Още повече мнозина от съвременниците го твърдят, че е заминал след, а не преди. Чел съм я и съм съгласен с почти всичко в нея.

В разпита пред Софийската комисия, един от разпитваните разказва, че е други двама членове на комитета в селото са правили опит да го отровят, като му сипали някакъв прах в кафето, но той не го изпил и така се спасил. От същите разпити става ясно, че комитетът в Ловеч ги е снабдил с отрова, като на членовете на комитетите са били раздадени хартиени пликчета с такава отрова, в случай на залавяне да я използват за самоубийство, за да не издават. Левски също е притежавал такова пликче, което Никола Цвятков по собствените му думи му е отнел в Къкрина. Срещу поп Кръстьо след освобождението на два пъти са били правени опити да бъде отровен, той пише за това в требника, очевидно комитетът е действал и след освобождението. Новото в писмото на Драсов е, че са търсели бавнодействаща отрова, която да не оставя съмнение за насилствена смърт, и изглежда смъртта на Сирков е била причинена от такъв вид отрова. Фактът, че Христо Иванов Големия идва да екзекутира местния хекимин е показателен, нали Драсов сам пише "той ся намира у докторы-ты, поискайте отъ некой докторъ ако сте ближни приятели съ некого...” Очевидно са намерили приятел-доктор в Ловеч, за негов лош късмет го е намерил и Големия по-късно. И все пак е оставил. Сега ми идва на ум нещо за дописаното в писмото на Левски до Попхинов. Левски го е датирал 25 август. Голяма Богородица по стар стил се е чествала на 28 август. Следователно писмото на Левски е писано преди случката в къщата на Денчо. Драсов тогава все още е бил в Ловеч. Това обяснява дописаното от него под писмото на Левски.

Не само Хитов е превърнат в изкупителна жертва, такъв е и Ботев. След поредица от възторжени писма на Ботев до Драсов, в които той го нарича "брате", следва едно като леден душ до Стамболов, писано малко след Старозагорското въстание: Б а е С т а м б о л о в! После отговорът ми до г. Горова, мисля, че е излишно да отговарям на разсъжденията ти в последното писмо. Ще ти благодаря само за това, че в тоя случай ти се показваш доброжелателен към мене, като ме запазваш от зачерньование „пред себе си и пред другите“. Вярвам, че ме запазваш добре и от чуждото зачерньование, което мисля да е станало цел на някои мои „приятели“. Така ли е? Ако е така, то хиляди пъти ти благодаря! Аз съм виноват и съм ти длъжен в много отношения, но искам да те и извиня пред някои други интересующи се за това лица; затова прости ме, дето не ти пиша днес по-напространно. Ние скоро ще да се срещнеме. Твой приятел Х р. Б о т й о в Букур[ещ], 11 декемв[ри] 1875 N. B. Моля ти се, това, което имаш лично с Драсова и с други, не меси и мене в него. Аз и тъй пострадах твърде много от тоя човек. Освен дето ме подигра с 95 фр., дадени нему назаем (това аз му прощавам), но той е една от главните причини на моето днес лошо положение. Но нищо! Аз ще да изплувам из това блато. https://litclub.bg/library/bg/botev/pisma/stambolov.htm Ботев е обвинен в злоупотреби с парите на комитета и както той пише за Драсов "той е една от главните причини на моето днес лошо положение". След това Ботев няма кореспонденция с Драсов. Изглежда матрицата при Драсов е била една и съща, печели доверие, след което завлича жертвата си, но още не съм съвсем наясно точно по какъв начин го е правел. Доколкото разбирам от другите писма на Ботев до него, подтиквал е Ботев да вземе огромен заем за печатница и нов вестник и по някакъв начин го е убедил, че този заем е гарантиран. Ботев има писма и до Димитър Горов, от които става ясно, че голяма част от този заем е бил взет от Горов и Ботев е имал затруднения да го изплаща. Но не само Ботев, от писмото личи, че и между Стамболов и Драсов е имало нещо подобно, защото Ботев моли Стамболов да не го "меси" в тези техни взаимоотношения.

Това е фотография на Иванчо Колев в Букурещ, вероятно малко след като е напуснал Ловеч, вляво с потурите: Той е бил вторият кмет на Ловеч след Иван Драсов, има го в сайта на общината. Според мен не е от класата на Иван Драсов, и да е играл някаква роля в ходенето в конака, било е втора цигулка. Иван Драсов за мен е по-интересния персонаж, може би най-интересния от всичките съзаклятници в Ловеч. Неговите мотиви да направи подобен донос не са ми ясни засега. години наред в странство се е опасявал, че го преследват /кой?/ и е сменял разни псевдоними. Той идва в Букурещ през 1874 заедно с Панайот Хитов и постепенно се радикализира срещу Каравелов до степен, че влиза в нещо като тричленка с Ботев и Стамболов, които се обявяват за нов БРЦК без Каравелов. Драсов участва в подготовката на Старозагорското въстание, но бледнее на фона на Стамболов и другите, не е имал диалог със селяните, които са били основен двигател на това въстание. Стамболов напротив, разбира ги инстинктивно /както и Левски преди това/ и свири на струната "Свое да имам, свое да работя" в селската душа. Точно в тези години Султанът променя ленното право на спахиите и земите им започвт да се продават, селското българско око вече е гледало като на свои тези земи.

Колювич си е Иванчо Колев. А защо Иванчо и Марин са решили, че епохата не е подходяща, убийството на Стамболов е било 3 години преди това честване, през 1898 на власт са консерваторите на Стоилов и Фердинанд прави реверанс към руския Император, като кръщава престолонаследника Борис в Православие. Това и отстраняването на Стамболов са били двете условия на Русия да смекчи атаките срещу Фердинанд. Същата година е имало военен парад и голямо честване на Санстефанския договор, затова "епохата е неподходяща" за двамата опортюнисти, къде ти ще се чества някакъв си Левски, държавния кораб завива.

Мисля, че по това време Левски е бил в Правешкия хан, където го и намира писмото от Ловеч, в което му съобщават за нападението в къщата на Денчо /трима в червени дрехи/, Левски споменава това пред Комисията, че това писмо от Ловеч му донесъл в Правешкия хан лично Вутьо и последния не отрича. Според мен Левски оттам е изпратил и четирите писма, писани на 25 август, в една дата - едното от тях е въпросното до Анастас, в което Левски му отговаря на краткото заплашително писъмце "ще те клъцна", другото е до Каравелов, третото до ръководството на БРЦК и има още едно от същата дата до Данаил Попов. И четирите касаят недоверието към него и Левски в едно от писмата дори предлага да го заменят с някой друг, но само като му се направи цялостна ревизия на дейността и да му дадат "отговор топтан", т.е. всичко в едно. Къде го е дописвал Драсов не е ясно, също така кой е другия с инициал М. не е ясно, може да е и отец Матей, който е бил куриер от Търново до Русе. Така че има резон Драсов да го е чел вече във Влашко, но по каква логика той трябва да чете писмата на Левски при Попов или Каравелов, че и да ги дописва. После нелогично е да дописва писмо предназначено за Попхинов, който по онова време е бил Плевен /писмото си Левски е датирал 25 август и го е адресирал до Попхинов в Плевен/. Вариант е Драсов да е чел писмото при Каравелов или Попов, а препис от оригинала да е отишъл към Попхинов в Плевен, оригиналът към архив във Влашко, защото се е решавал спор между Левски и Анастас, а като арбитри са се явявали Попов като негов брат и Каравелов като Големия бос във Влашко. Доста объркано е наистина, но, ако Драсов е чел тези писма във Влашко, това означава, че той се е видял там с дейците от БРЦК и е докладвал за обстановката в Ловеч. Защото имаме негово тескере от 8 август и мисля и свидетелство от преминаването му през гранично пристанище преди 25 август. освен това, за да му се даде да чете и дописва писмо на Левски, трябва да е бил извънредно доверено лице или в Турну Магуреле на Данаил или в Букурещ на Каравелов, респективно Кириак Цанков, който е бил подпредседател на БРЦК и е водел кореспонденцията и архива. Някои изследователи твърдят, че преди да замине за Писек, Драсов е минал през Букурещ и е оставил там част от архива на комитета в Ловеч. И пак, няма логика, никаква, Драсов от Влашко да слага послание в писмо до Анастас в Плевен, след като това писмо няма да стигне до Анастас, ако е било оригинал останал в Букурещ или Турну Магуреле. А писмото е оригинал, а не препис.

Това е напълно вероятно, Яким Шишков се е позвал с голям авторитет пред османската власт в Ловеч и най-вероятно той е т.н. "мухбир" от телеграмата на Мазхар, която дума Васил Шанов дотъкмява като "предател", а с разместването на словореда докарва нещата, че събранието се е състояло в лозето на поп Кръстьо, а не в това на Шишков. Какво да се прави, като се пусне една неистина, после се търкаля като снежна топка по баир надолу и повторенията я правят все по-голяма... Мухбир е употребено, според мен, в смисъл на "лице за контакт и информация, посредник", а не "предател" и е използвано за Шишков, което въобще не го прави предател.

Ако Драсов е бил на събранието в Букурещ, това променя всичко. Повечето историци твърдят, че не е бил, но ето, Марин е казвал, че в протокола го имало. Пак да погледнем двата подписа: Това е подписът на Драсов под писмото на Левски до Анастас Попхинов, датирано 25 август, тогава той прави една добавка след написаното от Левски, в смисъл "бай Анастасе, ти ме запозна с Аслан Дервиш Кърджалъ и досега съм работил с него. Досега в работата му грешка не съм видял. Чист е." За мен е странно първо, че писмото на Левски е датирано от 25 август, а Драсов го подписва, когато вече трябва да е бил, според общоприетото мнение, във Влашко. Писмото е адресирано от Левски до Попхинов в Плевен. Защо Драсов да го чете във Влашко, когато то е до Плевен, и това е оригиналът, а не препис. Денис Иванов обяснява, че вероятно е прочетено от Драсов в Турну Магуреле или в Букурещ. В Турну Магуреле е Данаил Попов, защо първо е дал на Драсов да чете там писмо до брат му, и второ - защо писмото до брат му в Плевен се е озовало в него? Ако Драсов го е чел в Букурещ, то това трябва да е станало при Каравелов, и пак същите въпроси - защо точно Драсов трябва да чете писмо до Анастас, и защо това писмо в оригинал е при Каравелов? Нещо не ми се връзват нещата. Най-логичното е да го е чел в България, което пък вече опровергава факта, че е напуснал Ловеч на 8 август и България преди 25 август. Къде всъщност е чел това писмо Драсов, защо го е чел, когато е адресирано до друг. И още нещо по повод на това писмо, Драсов успокоява Анастас, че Левски е "чист", това е абсурдно, Анастас, който преди 20 дни е заплашил Левски, че ще "го клъцне в челото", трябва да бъде уверен, че Левски е "чист", все едно Левски е под съмнение, а не Анастас. От долу има добавено "Също и аз." с инициал "М", което може и да е "Марин". Но както и да, това беше отклонение, ето втория подпис, който може да бъде на Драсов от Букурещ в началото на май: Този е много по-обработен и даже претенциозен, ако е на Драсов вече няма да е "Ваньо", а "Ив. Т. Драсов", изписано е цялото име и то с апломб на човек с голямо самочувствие и съзнаване на собствената му важност, а извивката отдолу е толкова характерна и направена по същия начин, както в подписа след 2 месеца и половина. Повечето историци обаче откриват в подписа от протокола някакво друго име, а не на Драсов, може би защото не искат да вървят срещу общоприетото мнение на авторитети, но за мен нещата не са еднозначни. В резюме, ако Драсов е бил на събранието в Букурещ, решението за доноса може въобще да не е вземано с вишегласие, а да си е лично негово. Да е поставил колегите си пред свършен факт със заминаването си. Той, между другото, е имал намерение да учи химия и да продължи в университета тази специалност. Влечала го е химията човека, в писмо да Панайот Хитов го учи как да прави симпатично невидимо мастило и как да чете написани с такова мастило писма, също и правенето на отрови е било в кръга на интереса му. Драсов, според мен, със заминаването си не се отказва от амбицията си да бъде голям революционер, само две години след това се включва в детронирането на Каравелов и издигането на Стамболов и Ботев в новия БРЦК, той е един от организаторите на злополучното Старозагорско въстание, но тъй като там се проявява като пълен неудачник, не го споменават. По-късно се посвещава на превода на една биография на Мацини, която така и не успява да публикува, но Мацини за него е бил върхът, еталон за подражание.

Оттук нататък важното е да запазим фокус върху тези две имена, стигаме до консенсус, че те са в другия край на предателството в Ловеч, в неговото начало, което завършва с отбора на Сирков на финала в Къкрина. Между доноса до Хамди и Къкрина обаче лежи пропаст от липса на мотивация. Ако Къкрина е мотивирана от страх за лично оцеляване /Сирков и братовчеди/, с какво е бил мотивиран доноса до Хамди /Драсов-Колев/? Защото Пеев е деец предан на Каравелов, а Гложенеца е сподвижник на Васил Левски и деец на ВРО. Османската полиция не се е нуждаела и от двамата и се е ориентирала към този, който е можел да им свърши по-добре работа. Ако Левски се беше подвел да вдигне въстание или да освобождава със сила задържаните, работата на Пеев щеше да се увенчае с успех, полицията точно това е очаквала. А Пеев точно това подкокоросва Каравелов да нареди на Левски, и точно тези две писма /Каква случайност отново!/ попадат в ръцете на полицията. Гложенеца нямаше да им свърши тази работа, Пеев е бил подходящата личност. Абсолютно сте права, алабализмите как Наталия занесла архива и т.н са дезинформация за наивници, които не липсват по всяко време. Ако архива е бил в турски ръце пред Комисията в София /а той е бил там, два пъти вече цитирах Левски по този въпрос/, то е било не заради някакъв си пропаднал пияница от сръбското консулство, а за извършена сделка между Османската империя и Сърбия, и двете страни са получили изгоди от такава сделка за сметка на ВРО и Левски. Сделката за Сърбия е налице - турските гарнизони са извадени от нейна територия, за османците също - ВРО и Левски са унищожени. Защо единствено Каравелов е поканен в Сан Стефано, мисля е разбираемо, граф Игнатиев е гледал на него като на първия министър-председател на княжество България. В противен случай, ако въстанието на ВРО и Левски би успяло, първият министър председател на Република България щеше да се казва Васил Иванов Кунчев-Левски. За комитета БРЦК в Букурещ преди учредителното събрание през май 1872 ни е оставил добро описание Захарий Стоянов: Глава II. Българският революционен комитет "Български революционерни комитет!", "Панславически комитет!", "Бунтовни комитет" и пр. - лаеха него време всичките продадени полицейски и шпионски вестници, заедно с нашите главорези чорбаджии и интриганти гърци, низки поклонници и верни чада на тиранското правителство. Носовете на тия верни копои бяха обърнати към Букурещ и Белград. Там, и нигде другаде, се намира това "страшилище - комитетът" - казваха тия и турското правителство по примера на другите образовани господарства устрои шпионско отделение, в което се записаха различни вагабонти: поляци, гьрци и някои наши продадани българи, които ходеха начесто да дирят "комитата" в поменатите два града, отгдето се завръщаха с дебели лъжи, отличително свойство на шпионите, че издирили всичките главатари на комитета. Между другите наши българи в Букурещ е бил изпратен от страна на Али паша и някой си Светослав Сапунов. Ето що пише българският списател революционер - Л. Каравелов в своя в. Свобода, бр. 26, 10 декември 1871 г., за мисията на тая личност: "Когато Сапунов дойде в Букурещ, то ни донесе две писма, из които едното беше от С., а другото от Д., в които ни рекомандуваха Сапунова като патриотин и умен човек. После вече ние узнахме, че писмото от Д. е фалшиво. В това писмо Д. (а може би и Арнаудов или сам Сапунов) ни пишеха: "Поговорете със Сапунова и гледайте да приемете неговите предложения"... Сапунов ни предложи и следующето: а) "Свобода" да престане и наместо нея да се издава "Революционер"; б) в "Революционер" да се псува Сърбия и Русия; в) да се говори всичко против Турция, само Али паша да се не закача; г) новият вестник да се издава тогава, когато се споразумееме с X. Арнаудова. За всичко това Сапунов ни предложи 300 турски лири"... И така Букурещ и Белград дълго време са плашили турската империя, но тоя страх е бил напусто, защото в тия два града нищо сериозно не се е извършило, нищо революционно не е съществувало. За разпространението на тоя слух както между турците, така и между българите, даже и между ония, които са били в работата, че главата на комитета се намира в Букурещ, имало няколко причини. Първата и най-главната причина е била да се отвлече чрез това вниманието на турското правителство, което, като вярвало, че неговите душмани се намират вън от държавата, там ще да насочи шпионите си, а работниците в България да останат малко свободни. Второ, че когато един апостол каже на новопокръстения бунтовник, че голямото "добрутро" на комитета се намира не в неговото село или град, но там, в Белград или Букурещ, гдето има православен княз и християнска войска, то естествено е, че ще може да се произведе по-голямо впечатлание. Трето, че мнозина емигранти, избягнали от Турция, намираха прием в Румъния и Сърбия, а най-главното, че там живееха много войводи, които, при всичко че не правеха нищо, плашеха Турция. Четвърто, че много българи-градинари, които шетаха из Румъния за кора хляб, щом се срещнеха с някой по-отдавнашен българин в Румъния, който да псува турците и да им се заканва, че напролет ще бъдат изгонени, с цел да изкара някоя пара от простия българин, то тоя последният, като се завърнеше в отечеството си, с поемане на душата си разказваше, че видял еди-кой си войвода, който му казал, че царството на турците е свършено вече. Зная един сиромах, доволно образован човек, който, след като свършил в Болградската гимназия, тръгнал си за България, но за да стресне малко своите приятели в Турско, купил си за двайсе бана един екземпляр от уставите на Централния революционни български комитет, с който още в парахода се похвалил на едно лице, че той е член на тоя комитет. Това лице се случило от шпионската глутница и на часа предава страшния комитаджия, който полежа няколко месеца в русчушкия затвор за ум и разум. На другия ден полицейската газета "Дунав" извести, че правителството турило ръка на един от размирниците на отоманската държава, когото търсело отдавна. Пето, че в Букурещ се печатаха всички революционерни, книги под редакцията на Любен Каравелова, който така също беше известен чак в Бабá-алието като главен деятел на комитета. Той проповядваше постоянно със своя революционерен вестник (от 1870 до 1874), най-напред Свобода, а после Независимост, че никакво подобрение е невъзможно да се направи на раята, докато българинът не се опълчи с оръжие в ръка против своите угнетители турци и чорбаджии. Но завинаги се пазеше да изкаже, че в България се приготовлявало въстание. http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=149&WorkID=3868&Level=3

Съгласен съм с доводите Ви, но мисля, че информацията за пушките, Пеев и Васил Йонков Гложенеца е била достъпна само на Марин като участник в събранието в Букурещ. Има и нещо друго, донесението започва с "преди два и половина-три месеца комитетът във Влашко е активизирал дейността си", а това е времето, когато оттам се завръща Левски, към 1 юли, назад от датирането на доклада. Това означава, че доносникът е обвързал събранието в Букурещ и останалата част от информацията, посочвайки като първопричина за всичко останало активизирането на комитета във Влашко. Единственият, който е имал директна информация за решенията на събранието в Букурещ по това време е бил Марин Поплуканов като участник в това събрание. При това, в сведението излиза, че комитетът във Влашко е активизирал дейността си от 1 юли, когато в Ловеч идва Левски, а всъщност събранието е приключило работата си два месеца преди това и всички решения са били взети към 5 май. Тоест човекът дал информацията се опитва да скрие участието си в това събрание и изтегля неговото провеждане с два месеца напред, обвързвайки решенията с идването на Левски към 1 юли. По отношение на това дали Марин е делегирал мисията да съобщи всички тези сведения на друг свой доверен човек, напълно е възможно, имайки предвид неговата нерешителност и малодушие. Възможните хора за това, според мен, са Пъшков, Иван Драсов и Иванчо Колев. Иванчо Колев и Драсов са по-вероятни за такава мисия от Пъшков, защото Пъшков остава в Ловеч, а другите двама изчезват навреме оттам. Пъшков е треперел до последно преди да го арестуват, защото в Спомените си пише, че когато получил писмо от Гложенеца, че Общи е започнал да предава "това ме много обезпокои", след като прочел писмото, а това трябва да е било към края на октомври /общи е заловен на 24 октомври/. Марин по-късно отрича, че по това време е бил председател, набедявайки в тази роля поп Кръстьо, но ако Марин не е бил председател, защо Гложенеца ще му праща писмо на него, а не на попа? Пъшков така го изобличава в лъжа, но пък Пъшков се дискредитира сам с признанието си, че отворил писмото до председателя /Марин/ и чак след като Марин си дошъл в Ловеч след няколко дни, обсъждали двамата новината за Общи от Гложенеца. Значи Пъшков е бил упълномощен от председателя /Марин/ в негово отсъствие да чете писмата до него, ерго Пъшков е бил подпредседател, така е по устав, по онова време - края на октомври, началото на ноември, преди да арестуват и двамата. Затова Пъшков пъха златни монети в ръката на заптието, да го остави насаме с Марин да се договорят какво да казват в София. Междувременно Драсов и Иванчо Колев са изчезнали от България , оставяйки председателя /Марин/ и Пъшков на милостта на съдбата, тоест на вероятността Общи да се измъкне сух от обира с парите или да го заловят /както и става/. В алтернативния вариант Общи да се добере до Букурещ с парите от обира, което е било на косъм да успее, Марин и Пъшков можеха и да отърват каторгата. Макар че дори и в този вариант, Попхинов щеше да каже всички известни му имена, между които най-видните от Ловеч са Марин и Пъшков, тоест двамата пак щяха да отидат в Диарбекир. Което пък говори в полза на тезата Ви, че доносникът не е пряко Марин, защото е нямал никакъв интерес да посочи Попхинов, който го е познавал много добре, заедно с цялото му семейство. Така кръгът се стеснява до Иванчо Колев и Иван Драсов, те и двамата са недосегаеми, когато започват арестите. И двамата липсват в списъка на Хамди.

Левски няма да изрежда на Никола поименно кои са делегатите на събранието и каква е тяхната позиция в комитетите, нито пък да му описва през кои пристанища са вкарвани револверите в Ловеч и как през същите пристанища ще се прекарват пушки. Изключвам Сирков като автор на доноса. Хванат е бил да сътрудничи по-късно, най-вероятно след обиска в къщата му.

Марин Поплуканов се е разписал на четири места в донесението на Хамди: 1. Първи подпис - комитетът в Ловеч е без "главатар", всички останали имат. Изброени са десетина членове, а той самият е сложен като един от "синовете на поп Лукан", скрил се е зад гърба на баща си, както му е било навик. Който и да е редови член на комитета в Ловеч щеше да го посочи като председател, няма член на комитет, който да не знае кой е председателят му, освен ако самия председател е дал информацията и решил да спести мястото си в комитета. Впрочем Марин твърдо отрича, че е бил председател и след Освобождението. 2. Втори подпис - от комитетите извън Ловеч са посочени вярно имената на "главатарите" само на четирима души, за които Марин е знаел с положителност, че са такива - Попхинов, Големия, Васил Йонков Гложенеца и Тодор Пеев. Попхинов и Големия са идвали в Ловеч, Марин ги е познавал. Васил Йонков Гложенеца и Тодор Пеев са били делегати на събранието в Букурещ и Марин също е бил делегат там, събранието завършва с протокол, в което фигурират подписите на Пеев, Гложенеца и Марин. 3. Трети подпис - донесението, че ще се пренасят пушки иглянки през пристанищата, през които са пренасяни стотици револвери в Ловеч може да е било известно единствено на Марин, той е приемал парите за револверите и е знаел по какви канали идват те; на събранието в Букурещ се е обсъждало по какви канали ще се пренасят стотици и хиляди пушки, това става ясно от писмо на Левски до Кириак Цанков. Единственият делегат от Ловеч е бил Марин и той е бил свидетел на тези обсъждания. 4. Четвърти подпис - изпуснати са в донесението двамата му най-верни сподвижници и ортаци в комитета, с които остават свързани като сиамски близнаци и след освобождението - Пъшков и Драсов, Драсов сам пише "аз бях всичко в комитета", а Пъшков чете писмата за Марин, без да има право по устав на това. Всеки друг доносник не би изпуснал толкова централни фигури в едно донесение за членове на комитет. Марин Поплуканов /1/, Иван Драсов /2/ и Димитър Пъшков /3/ като делегати от Ловчански окръг на Учредителното Народно събрание, шест години след обесването на Васил Левски, 10 февруари 1879 Сложно нещо е политиката...

Веднъж пише, че са одобрили, втори път, че не са и Левски действал своеволно. Тази дума "своеволно" минава като червена нишка в писмата - Данаил Попов също пише, че заради неговите своеволия /на Левски/ Пъшков се отказал да работи в комитета. А дали самият Пъшков не е бил източник за Данаил Попов, за да пише той за "своеволството" на Левски. Според мен Левски им е казал, че отива за да убие Денчо, тогава са му отказали някой от тях да го придружава и му се е наложило да пише до Видраре да иска оттам Вутьо, а от Ловеч е взел Латинеца, но Латинеца изглежда е играл роля на логистик, разковавал ограда и набивал колове в двора на Димо, не е влизал в къщата на Денчо. Вутьо също е бил поддържащ персонал, Левски влиза с камата в къщата на Денчо и го чака там приготвен за убийство без шум, без изстрели. За да му откажат на Левски да идват с него при обира, знаели са намеренията му да убие. А защо е искал да убие, вече е бил така програмиран от Каравелов и компания, терор, сам пише в писмата си до богати "решили сме се вече", решили са се какво, да ги убиват, какво друго... На търтеите в Букурещ са им трябвали много пари и са се опиянявали от пълната си власт в Българско, а Левски се е чувствал задължен от тяхното пълномощно да оправдае доверието им, да се покаже като непоколебим и страшен. Те са му поставили и конкурент, кой е сега по-големия мъж, ти или Димитър, ето Димитър ще направи удар с пощата, ще ни донесе купища пари, а ти какво можеш в сравнение с него. Извадили са Левски от обичайното му равновесие, по принцип той е бил разсъдлив и хладнокръвен, но в случая с Денчо е излязъл от равновесие. Точно така е било, отиването при Денчо не е сефте в Ловеч, но са действали преди това "со кротце со благо" и със заплаха за "малко кютек" и местните богати са давали. Всичките тези стипендии на ловечки младежи са постигнати по този начин - дай малко пари едно наше момче да се изучи в странство, така отива и Драсов, той го споменава в едно от писмата си, освен съпруга на сестра му, помагат и съдружниците на този търговец. В писмото си той напомня на един от тях какво са си говорили през лятото, Драсов е имал твърда годишна издръжка. Но в случая с Денчо не е било просто обичайното искане за пари, било е наказателна акция с мокра поръчка, и тогава благоразумното трио Драсов, Марин, Пъшков, е казало твърдо не. Левски е упорствал, те са му показали кой определя правилата в Ловеч и че това си е техния град, а не неговия. Този някой говорил много е имал и катинар на устата за някои неща, които е знаел. Дума не е обелил за Общи, значи наистина са очаквали пари от него и е имало някаква комуникация с него. Казал е обаче две имена от неговия регион точно - Гложенеца и Пеев. Тези двамата са били на събранието в Букурещ и ги е знаел на точните им места като главатари. Гложенеца е човек на Левски, Пеев на Каравелов. Другите имена от региона на Общи ги е казал на случаен принцип, просто не са му били известни главатарите и е казал които знае. Не му е мигнало окото да съобщи и Анастас, защото е знаел вече, че Анастас ще изпее всичко за Левски, тъй като го ненавижда. Дума обаче не е обелил за Каравелов, а за да познава Пеев и Гложенеца, значи е знаел и имената на членовете на БРЦК в Букурещ, иначе няма начин името на Пеев да се появи в списъка, той не е общувал директно с Ловеч, изявявал се е в Етрополе и региона на Общи, но пък е бил много деен в Букурещ на събранието, той е един от авторите на новия Устав. Издайникът е издрънкал много и за каналите за оръжие, наистина е искал да осуети въстание. А е и знаел конкретни неща, изрежда пристанищата през които ще се пренасят, това са пристанищата през които са внесени револверите.

Решението на Левски за убийството на Денчо, той го пише в писмото до Каравелов "аз се бях приготвил да го... и парите му". За пръв път Левски е тръгнал срещу колективната им воля, те не са искали това убийство. Убийството на Паисий е решено колективно от тях, мразели са Иларион и оттам и наместника му. По-късно Драсов пише саркастично писмо до поп Кръстьо, наричайки го "наместниче владиков", има ирония и неодобрение в това обръщение. До решението за убийството на Денчо, ловчанлии са си мислели, че техния глас има значение, Левски безцеремонно е минал през волята им, като е тръгнал сам да организира замисленото от него, а в действителност наложено му от търтеите в Букурещ, да се убива и да се вземат пари от богати хора, да се всее страх и ужас у богатите. Това не са могли да преглътнат и да простят на Левски и му скрояват провала, предупредили са Денчо, но не и слугата му. Драсов бяга. Останалите уж помагат, но още тогава веднага след обира са казали всичко или малко преди обира. Левски винаги се е подчинявал на вишегласието - и за идването на Димитър и Ангел Кънчев, и за много други неща се е вслушвал в тях. Не е бил особено придирчив за отчетността до събранието и ги е оставял да пипат от общите пари, като правят и далавера с цената на револверите. 200 души в Ловеч с револвери, тези хора вероятно са имали самочувствие на елит сред раята, те са били посветени и въоръжени. Играли са патриотични пиеси, говорели са сладки приказки за свободата и са си гледали частните работи, ханчето на Латинеца няма нищо общо с комитетски пари, негов бизнес си е, Пъшков си е продавал бубите в Италия, Марин си е въртял кафенето успоредно с търговията с револвери - за три години по мои сметки е изкарал около 400 лири само от това, това са половин милион днешни пари. Идилията е щяла да продължи в същия патриархален дух, ако в Букурещ не бяха взели връх политиците Каравелов и Хитов, тези вече са от епохата на Бай Ганьо, правят избори и гледат към Солунската митница. И така, според мен, наложеното насила решение на Левски за убийството на Денчо плюс новата отчетност и финансова ревизия, която едно щеше да хване всички злоупотреби и второ да сложи край на такива в бъдеще. Левски се мъчи да балансира между Ловеч и Букурещ и в крайна сметка остава на земята. Срещу него се обръща както Букурещ, така и Ловеч.