Б. Киров

Не е могъл, много дълго и сложно е за обясняване, но с няколко думи се свежда до външнополитически цунгцванг, каквото и да направи губи от нарушените интереси на Великите сили по онова време, а те са били Германия, Франция, Англия и Русия в Европа. Той пресича интересите и на трите /Англия, Франция и Русия/ и става не само неудобен, но и силно нежелан от тях. Възловият момент в тази конфронтация започва със своеволното му решение да се атакува укрепената турска позиция Чаталджа по време на Балканската война, след като турците му предлагат примирие и всъщност капитулират, където пресича брутално британските, руските и френските интереси с амбицията си да приеме еднолично парада в Цариград: http://macedonia.kroraina.com/gm_bw1/gm_1_5b.html в този линк е описано детайлно и с документи от времето как точно се случва това; и втори път в ПСВ, когато отново пресича същите тези интереси и се присъединява към Германския блок, вместо към Антантата, залага на губещия кон. Абсолютно невъзможно му е било да се задържи на трона след края на войната, щял е да срути цялата монархия, затова оставя трона на по-гъвкавия и рационален Борис.

Еее... сега, лесно е със задна дата. Всичките 13 британски колонии, от които се ражда конфедерацията, са били с узаконено робство, каквото е било и в доминьона, Великобритания: до войната за независимост тези 13 колонии са били под юрисдикцията на Краля. Чак след войната е написана новата Конституция.

В това е самата същност на гръцката демокрация - постепенно разширяване на управлението на малцинството, при което, както отбелязвате, винаги съществува риск количеството да загуби качеството. Солон не премахва институцията на архонтите, те пак се избират. Но това, което прави Солон, според мен в ущърб на качеството, е че той въвежда тимокрация, като разширява кръга на избираемите по имущество /имуществен ценз/, разделени в четири категории: pentacosiomedimni (или pentacosiomedimnoi ) – който е имал най-малко 500 медимни продукция като годишен доход hippeis – рицари, с най-малко 300 medimni zeugitae – притежатели на ярем от волове, с най-малко 150 medimni thetes – работници на заплата, с по-малко от 150 medimni годишен доход Така вече участват и граждани извън кръга на аристокрацията с право да бъдат избирани, като архонтите се избират само от първата група, а по-нисшите длъжности от другите три, четвъртата е изключена; първите три класа трябвало да служат като хоплити ; кавалерията е издигната до първите две групи, докато четвъртата класа е била наемана само като леко въоръжени войски. Това, което е новост при Солон, е разширяването правата на т.н. "буле" - съвет на 400-те, което дефакто е играело ролята на втора камара на парламента, докато Аеропага, сенатската камара да я наречем за удобство, е изготвяла важните решения, булето - съвета на 400-те - е имал решаваща дума да ги одобри или не, както и да разглежда съдебни жалби. По-късно Клистен разширява тази камара - буле - до 500 души и те са получавали все по-големи права да вземат важни решения без да се съобразяват с Аеропага. При Перикъл повечето важни решения са вземани от буле, изборен орган с много широки правомощия. Това, което искам да подчертая е, че сравнително тясната рамка на овластяване на демоса при Солон, постепенно се е разширявала, като долната камара, буле, е получавала все по-големи правомощия, свеждайки горната камара Аеропага, до церемониални функции. Тази система на Солон обече е била крехка и уязвима - веднага след него цялата власт е узурпирана от Пизистрат и неговите двама сина. Пизистрат е бил народен трибун, демагог - буквално демагог означава "водач на народа" - от планинските области, с бедно население. Той самият е бил богат и от царски произход, но се явява като защитник на бедните, и с помощта на въоръжен метеж узурпира цялата власт, настанява се в Аеропага и управлява еднолично, като предвидливо разоръжава членовете на буле и техните привърженици. Пизистрат обаче не бута и с пръст законодателството на Солон, то си работи, заедно с всичките му органи и постулати - буле, отменяне на дълговото робство, съдилищата приемат жалби на бедни и ги решават спрямо закона на Солон, че не може да се взема в робство длъжник и т.н. Самият Пизистрат си присвоява десятъка, който преди това се е разпределял от Аеропага, като го взема за него лично. Накрая, разбира се, е изгонен, същата участ сполетява и синовете му, но това трае с прекъсвания общо около 50 години. При Солон и отчасти при Клистен изборът на хората в буле и други отговорни длъжности е бил направо дилетантски - хвърляли са бобени зърна на случаен принцип, а длъжностите са били неплатени и за кратко, обикновено за година. Представям си каква е била компетентността. Чак при Перикъл са въведени платени длъжности, т.н. "диети" по-късно, в градовете на Ренесанска също са наричали "диета" градската управа, защото са се плащали дневни пари за всеки, който работи обществена работа, така се разширява и участието на по-бедни граждани, които в противен случаи са лишени от доходи, докато изпълнявали длъжност.

Кратос е гръцко божество, титан, син на Палант и Стикс, олицетворение на грубата сила. Кратос е онзи, който приковава Прометей на скалата и укорява Хефест, че е твърде милостив, докато слага оковите. Кратос е съюзник и слуга на Зевс при битката му с разбунтувалите се титани. https://en.wikipedia.org/wiki/Kratos_(mythology)

Очаквам с интерес вашето определение за "функционална демокрация".

Нямам опит с илюзионизма, но имам малък опит в игра на карти, където също се практикува илюзионизъм от измамници. Веднъж един такъв професионалист ми обясни и ми демонстрира какъв е принципът, то затова и "номерът с илюзията" винаги се нарича "фокус" - докато прави нещо важно за него, примерно подрежда картите както той ги иска, илюзионистът отвлича вниманието ми, фокусът на вниманието ми, в друга посока, така че подреждането на картите в определен ред да остане незабелязано от мен, но да работи за него в играта.

Нямаме противоречие тук, само отбелязвам произхода на понятието "президент" и връзката му с римското "принцепс" във времето на прехода между република и империя. Харесва ми идеята ви, че "аристокрация", според разбирането на Аристотел означава днешното разбиране за "меритокрация". Терминът вероятно е бил подменен като значение през Средновековието, а днес е останало разбирането за "аристокрация" в този му подменен вид, затова се налага въвеждането на съвременното "меритокрация", според мен, с произход от корпаративния жаргон. Ли Куан Ю навсякъде пише в мемоарите си, че основният принцип на управление в Сингапур, който той десетилетия се е стремил да наложи в държавния и политическия апарат е бил меритокрация, но той е бил поклонник на корпоративния подход в управлението на държавата и партията си. Имам едно възражение за схематизирането, според мен, което предлагате в трите вида форми на управление: монархия, олигархия, демокрация. За яснота и удобство ги приемам, но първо - формите не са така изчистени в реалността, второ, линията не върви възходящо и праволинейно от монархия през олигархия към демокрация, а непрекъснато в историята е имало и, според мен, ще има преминаване от демокрация, към олигархия и монархия, както и всякакви варианти и комбинации от тези форми. Има един германски автор, сега се затруднявам да цитирам името му, тук във форума има тема за него "Железният закон на олигархията", достатъчно е да напишете това в търсачката гугъл и ще ви излезе, който обосновано доказва, че в крайна сметка всяка представителна демокрация преминава в олигархия, и това е факт в много конкретни случаи от историята, включително днес в България. Синята идея и СДС бяха заявка за демокрация. Така че, според мен, трябва много внимателно да се подхожда към ""чистите" теоретично дефиниции, защото боравенето с тях е комфортно, но е като ходене по тънък лед.

Първият президент в света, който е удостоен с това звание, е Джордж Вашингтон. Президент означава буквално "седящ пред другите". Според мен този пост съответства повече на "принцепс" в Римската република и то в онзи момент от нейната история, когато с него е удостоен Октавиан Август. Октавиан не се декларира като "император", а като "пръв сред равни": "По личното си влияние аз надминах всички, но по служебна власт не притежавах нищо повече от останалите, които бяха мои колеги при всяка магистратура." Президентът е и главнокомандващ и претежава потенциално правото да въведе при извънредна ситуация военно положение, което съответства на поста "диктатор" в Римската република: като такъв идва с неограничена власт Гай Юлий Цезар, осиновителят на Октавиан, който сам се провъзгласява за "пожизнен диктатор", преди да бъде убит от група сенатори. Цялата линия наследствени императори на Октавиан се нарича "принципат".

До известна степен си прав, доколкото между двете точки - "тогава" и "днес" - лежи незапълнена пропаст от време, през което терминът и понятието за него еволюират. Този метод, да се разглежда първата фиксирана точка от еволюцията, според мен, изисква да се проследи цялата еволюция. Което неминуемо ще претовари дискусията с историзъм и фактология. Впрочем за мен точно тази историческа част е най-забавната и интересната и мисля, че без нея, без добре свършена черна работа в тази сфера, всяко теоретизиране е кухо или най-малко абстрактно. Като се вглеждаме в реформата на Солон, трябва да преминем и през историята на популарите в републикански Рим, а след това да проследим понятието за демокрация поне на още една възлова точка - Френската революция и якобинците. Това е като минимум, преди да започнем да определяме значението на "демокрация" днес. В общи линии колегата е прав, според мен, че както и да се променя значението в нюансите на термина "демокрация", цикълът на историческото движения от тирания към демократизиране винаги се повтаря в различни варианти и двигателят на стремеж към демокрация във всички исторически моменти е и е бил един, колкото и да сме се отдалечили от първия родилен акт, известен ни от историята, винаги има следи от пъпната връв.

Следвам логиката на колегата, който настоява термините да се изследват в техния генезис, макар че, както наистина писах по-горе, според мен това е доста опосредстван подход. Все пак, според мен, такъв подход има своите предимства, защото отива в самата същност на термина. От описанието на Аристотел става ясно, че Солон, първият законодател въвел принципите на демокрацията, всъщност е бил посредник между аристокрацията и олигарсите и демоса, а действията не са били продиктувани от нещо друго, а от страх от въстание на демоса, който вероятно е щял да изяде илюзионистите заедно с бананите като гарнитура по израза на колегата. Солон прави каквото прави, сам си слага срок от 100 години на законите, и си бие камшика на околосветско пътешествие като оставя двете враждуващи групи, демоса и олигарсите, да се оправят сами без него. Демоса е недоволен, че не заграбил земите на богагите, богатите са недоволни, че не могат да превръщат демоса в робска работна ръка. Впрочем след Солон идва близо 50-годишната тирания на Пизистрат, който е демагог пак на демоса и се пада роднина на Солон. Демокрация по нашите мерки е твърде пресилено да се каже, тъй като Атика по онова време е наброявала 250-300 000, а в "политията" описана от Аристотел са вземали участие не повече от 30 000, имало е редица ограничителни условия. За мен най-важната реформа на Солон е опрощаването на дълговете, това е червената линия, която слага начало на всички класови войни по-късно. Христос между другото е качен на кръста най-вече заради проповедите му да се опростят дълговете, затова тълпата подтиквана от фарисеите яростно крещи на Пилат "Разпни го!". После са прибавени всякакви теократически гарнитури.

Да започнем от "демокрация" в древногръцкото разбиране на думата и генезиса й като произход. От източника "Атинската полития" на Аристотел: "После станало така, че за дълго време между благородните и демоса настъпили раздори. Понеже държавната уредба била изцяло олигархична и всъщност бедните, включително жените и децата, робували на богатите. Били наричани пелати и хектемори именно защото според такова споразумение обработвали имотите на богатите. Цялата земя се владеела от малцина и ако пелатите не заплатели наема, и те самите, и техните деца ставали роби, а изплащането на заемите чрез залагане на собствения живот продължило чак до Солон, който е и първият простат на демоса. Прочее, най-тежко и болезнено за бедните според тогавашната уредба било робството. Освен това те имали други причини за недоволство, защото били лишени от всякакви права. Предшестващата Дракон древна полития имала следния вид. Висшите длъжности били заемани от благородните и богати граждани, които първоначално управлявали до смъртта си, а сетне – по десет години. Най-почитани в йерархията и най-стари по произход били длъжностите на царя, полемарха и архонта. Сред тях водеща била тази на полемарха, защото някои от царете били слаби военачалници. Най-последна по време била създадена длъжността на архонта. Повечето от авторите твърдят, че тя се е появила по времето на Медонт, а други смятат, че е от времето на Акаст, и като доказателство привеждат това, че деветте архонти се заклеват „както при Акаст“ да изпълняват свещения си дълг, защото според тях по негово време Кодридите успели да отделят привилегиите на архонта от властта на царя. Прочее, когато и да е станало това, разликата в годините е незначителна, но че архонтската длъжност е създадена по-късно от другите две – се подкрепя от обстоятелството, че архонтът нямал никакви правомощия, наследени от прадедите, а само допълнително наложили се. Затова тази длъжност не е била толкова авторитетна, освен в по-късен период, когато била подсилена законодателно. Много по-късно започнало избирането на тесмотетите, които поели архонтски функции да прогласяват съставяните от тях решения, имащи силата на закони, и да ги спазват при разрешаването на споровете между гражданите. Ето защо тази длъжност била заемана за не повече от една година. Такава е по време разликата между тези две длъжности. Деветте архонти не са имали едно общо седалище. Царят заемал така наречения Буколей, който граничел с Пританея. Архонтът пък заемал Пританея, а полемархът – Епиликея, който първоначално се наричал полемархей. Тесмотетите заседавали в тесмотея. Така е била първата Атинска полития. След недълъг период, по времето на архонта Аристехм, Дракон постановил своите закони и политията придобила следния вид. Били дадени граждански права на тези, които можели да притежават тежко въоръжение. Те избирали деветимата архонти и тамиите измежду ония, които притежавали имущество, не по-малко от десет златни мини, освободени от всякакъв данък, а останалите по-маловажни държавни длъжности бивали възлагани на представители от воинското съсловие. Стратезите и хипархите трябвало да имат имущество, не по-малко от сто златни мини, освободени от всякакъв данък, и деца от законната си съпруга, навършили десет години. Така назованите архонти поемали своите задължения под поръчителството на пританите, стратезите и хипархите до полагането на своята клетва, за което взимали четирима поръчители от съсловието на стратезите и хипархите. За Съвета били избирани по жребий от гражданството четиристотин и един членове. Освен тях чрез жребий бивали избирани и останалите висши служители, които трябвало да са навършили тридесет години, един и същ човек нямал право да бъде два пъти архонт, преди всеки един от неговите съграждани да се е изредил на тази длъжност, и чак тогава изборът започвал отначало, а ако някой от членовете на Съвета отсъствал от заседание на Съвета или на еклесиата, тогава заплащал глоба, както следва. Всеки гражданин, спрямо когото е била извършена несправедливост, имал право да протестира в Ареопага за нарушаването на законите. Както вече беше казано, тогава длъжниците залагали собствения си живот, ако не можели да върнат заема си, а земята се владеела от малцина. При така установената полития, при която мнозинството робувало, демосът въстанал срещу благородните. И понеже бунтът бил голям, а двете групировки били противопоставени помежду си от дълго време, те сключили спогодба и възложили на архонта Солон да поеме ролята на помирител и ръководител на политическото преустройство. Солон се противопоставя на всяка от двете групировки и прогласява, че е в техен взаимен интерес да сложат край на всякакви раздори. По произход и достойнства Солон бил от първенците на полиса, по имущество и занаятие – от средното съсловие, нещо, в което са единодушни и други автори, пък и самият той го потвърждава. Поначало Солон не престава да смята, че причината за гражданската война са богатите. Като овладял положението, Солон дал свобода на демоса за днес и завинаги и забранил изплащането на дългове чрез залагане на живота. Издал закони и предприел опрощаване както на дълговете спрямо отделни хора, така и спрямо държавата, наречено сейсахтея, понеже освобождавало хората от бремето. Солон преустроил политията и издал други закони, като Драконовите закони вече не се използвали, с изключение на отнасящите се за убийство. Солон определил законите да траят сто години и разделил гражданството по следния начин. В зависимост от имущественото състояние определил четири групи, които съществували и от по-рано: пентакосиомедимни, конници, завгити и тети. Решил всички висши служители -деветимата архонти, тамиите, полетите, Единадесетте и колакретите, да бъдат избирани от съсловието на пентакосиомедимните, конниците и зевгитите, като им се давала длъжност според техния годишен доход. На произхождащите от съсловието на тетите дал правото да участват само в еклесиата и съдилищата. От съсловието на пентакосиомедимните били избирани ония, които събирали от имотите си петстотин мери стока (в течно и твърдо състояние) общо. От съсловието на конниците били избирани ония, които можели да произвеждат триста мери, а според други автори това били ония, които били в състояние да отглеждат коне. От завгитите били избирани ония, които произвеждали двеста мери стока (в твърдо и течно състояние) общо. Оставало съсловието на тетите, които не вземали никакво участие в управлението. Затова и днес, когато някой кандидат за длъжност бъде запитан към кое съсловие принадлежи, той не отговаря, че е от съсловието на тетите. Относно архонтите Солон разпоредил да бъдат избирани по жребий от списък на излъчените от всяка фила кандидати. Всяка фила избирала предварително десет кандидати за деветте архонти и изборът ставал чрез жребий, затова още е запазен обичаят всяка фила да излъчва десет кандидати, от които после да се избират чрез гласуване с бобени зърна архонтите. Доказателство, че Солон е постановил избирането на архонтите чрез жребий според имотното им състояние, е законът за тамиите, който важи и днес и който изисква тамиите да се избират от пентако­сиомедимните. Такива са прочее разпоредбите на Солон относно деветимата архонти. В по-старо време обаче Ареопагът имал право да извиква и преценява лично кандидатите за висшите длъжности и като ги разпределял, да ги назначава за една година. Съществували четири фили, както и преди, и четирима царе на филите. Всяка фила била разделена на три тритии, а всяка трития – на дванадесет навкрарии. Начело на навкрариите стоели навкрари, които се занимавали с текущите разходи и със събирането на налозите и данъците. Солон учредил Съвет на четиристотинте – по сто членове от всяка фила, а на Ареопага възложил да бъде блюстител на закона и както било дотогава, да остане пазител на политията, да наблюдава множеството значителни дела в управлението, да подвежда под отговорност нарушителите на закона, да налага физическо наказание или да ги глобява, като внася платената глоба в Акропола, без да излага основанието, заради което е била наложена, да съди ония, които съзаклятничели срещу демокрацията след издадения от Солон закон за исангелията. Виждайки, че много често полисът бил размирен и че някои от гражданите поради равнодушие чакали пасивно развръзката на събитията, издал за тях специален закон: „Ако някой по време на размирици в полиса не вземе оръжие и не се присъедини към една от двете групировки, ще бъде лишен от граждански права и ще бъде осъден за безчестие.“ Прочее, такива били разпоредбите относно висшите длъжности. Три са най-демократичните мерки, предприети от Солон: първата и най-значима е забраната за изплащане на дълговете с цената на живота, втората е правото на всеки да се обръща към съда за проявена несправедливост, и третата – най-често споменаваната, чрез която мнозинството засилва своето влияние, е правото на последно обжалване в съда; бидейки господар на своя глас, демосът ставал господар и в управлението. След като преустроил политията по такъв начин и понеже при него във връзка със законите идвали просители, било за да го укоряват, било за да разпитват, и го безпокоели, и понеже нито желаел да променя тези закони, нито да бъде намразен, Солон отпътувал за Египет, за да търгува и да разглежда, като обявил, че ще отсъства десет години, защото смятал, че не е редно да тълкува лично законите, а че всеки трябва да изпълнява предписаните наредби. Междувременно много от благородните се настроили враждебно към него заради опрощаването на дълговете и двете политически групировки променили своята позиция към него, защото установената уредба била противна на очакванията им. Всъщност демократите разчитали, че той ще предприеме коренно ново преразпределение на земите, а благородните, че положението ще остане същото или ще бъде незначително променено. Но Солон се противопоставил и на двете групировки и макар че могъл да стане тиран на Атина, ако се присъедини към една от тях, той предпочел да възбуди тяхната обща враждебност, спасявайки отечеството и давайки му образцови закони." https://pvpetrov.wordpress.com/2008/01/23/76/

Да разбирам ли, че като се връщате към античността, ще имаме предвид, че оттам започва първият цикъл, описан така добре и точно от вас, и следователно моделът там не е замърсен толкова с последващи натрупвания на трикове върху термините от политически илюзионисти?

Има толкова много неща за реформиране, които са оставени съвсем умишлено в полуразпад и в пещерната ера. Първото, което се сещам е пенсионната система - на практика българската държава ограбва пенсионерите, като не им е направила индивидуални партиди. Един пенсионер за 40 години трудов стаж събира сума, която спокойно му гарантира поне 20 години добри доходи, но държавата не му дава пълен достъп до тази сума, а при случай на смърт наследниците му не я получават. Това е пладнешки грабеж, дори в царска България и в днешна Русия хората са имали и имат достъп до цялата сума в индивидуалната им лична партида и знаят точно с колко разполагат в нея. Друг потресаващ случай на умишлена злоупотреба е БДЖ, тук с Ник сме дъвкали надълго този казус, където в пътническите железници се наливат някакви безумни дотации, а товарното БДЖ е приватизирано и печели - пак умишлен и злонамерен грабеж. Българската държава плаче за преучредяване, а не за реформи. С "преходи" и "риформи", дето казваше Луджев, нищо не става, вече 35 години все "риформи", оттам и демографския проблем - като се изнесат 2 млн. трудоспособни българи в чужбина какво да очакваш от демографията, освен стопяване. А те се изнасят заради абсурдите като тези споменати по-горе.

Трудно постижима, почти невъзможна, задача е третият подход. По причина, че античното разбиране на тези понятия е изградено в съвършено различна икономическа и социална среда - робовладелската антична република има твърде малко общо с буржоазната република от края на 18-ти век, основните класи, формирали понятието са други. Според мен реално възможен е вторият подход, а именно дискутиращите да игнорират идеологическите си различия и да приемат работна дефиниция на едно от съвременните разклонения. В среда на балони от предразсъдъци и пристрастия това е практически невъзможно, но при пълно абстрахиране от пристрастия и излизане от идеологическия балон, според мен, е постижимо. Необходим е малко дзен-прагматизъм /шега /.

Изразявате се завоалирано и не сваляте картите си какъв ще да е този модел. Ако смятате, че патронът ще е държавата, а фирмите и гражданите клиентите не откривате топлата вода. В този форум съм писал надълго и нашироко за икономиката и политическата система на Сингапур, където дефакто има еднопартиен модел и дирижизъм в икономиката - тоест държавата определя посоките на инвестиции и развитие. При това в Сингапур това работи великолепно, достатъчно е да се погледне БВП на човек през годините от 60-те години на миналия век до днес. Дирижизъм е имало и във Франция по времето на Де Гол и Помпиду, в Япония до кризата от 90-те и отчасти сега има в Южна Корея и други азиатски "тигри". До известна степен социал-демократическия и християн-демократическия модел в германската икономика до кризата от 2008 също е дирижизъм, създават се фирми-шампиони при силни профсъюзи и социална политика. В Турция имаме етатизъм, 7-процентов праг за влизане в парламента и също силно участие и дори намеса на държавата в икономиката. Нямам идея какво разбирате под "постепенни стъпки" и ще "отнеме време".

Напълно споделям това твое мнение. Дори не само на абстрактно ниво да се разграничат, което правим сега, а законодателно и правно. Защото когато отделни лица /патрони/ с власт в нарушение на закона подриват държавното устройство и основата на цялата държавност с корупция, това вече е престъпление, което е работа на правосъдната система. Ако тази система е овладяна от същите тези лица, играта за обществото е загубена, то е обречено на ерозия и бавно гаснене. Как например се борят в Румъния с корупцията по високите етажи: https://en.wikipedia.org/wiki/National_Anticorruption_Directorate Обърни внимание на структурата на тази национална дирекция, тя дефакто е независима от прокуратурата и политиците, следователно е с чисти и свободни ръце да оперира. Кьовеши идва в България още докато оглавяваше агенцията, но я пратиха нашите политици за зелен хайвер с двеста, общо взето направиха имитационно движение със Специализирана прокуратура, която е жалко подобие на румънската дирекция, беше, и нея я закриха. Иначе "за кокошка няма прошка", но това не решава проблема с корупцията.

Да, така е, но според мен двете неща не могат да се разделят като черно и бяло, те се преливат едно в друго и са органично свързани. Системата "патрон-клиент" възниква върху почвата на връзкарството и традицията на слаба държава. Защо например мафията е локализирана в Сицилия, защото Сицилия от векове е бедната част на Италия, където нещата се решават по закона на силата и саморазправата, селяните там и преди да са били организирани в система "патрон-клиенти" /тути ди капо ди тути/ са спазвали омертата и са решавали проблемите си с лопара /рязана пушка/. Трябвало им е само някой подходящ да ги организира в мафия - мафия между другото буквално преведено е "моята фамилия".

Ама това е малко като дилемата с кое е първо, яйцето или кокошката; аз мога да защитавам тезата, че институциите не работят добре, заради връзкарството и клиентелизма, което е точно обратното на тезата, че клиентелизмът и връзкарството са следствие на неработещи институции. Все пак, мисля че в темата за кокошката и яйцето във форума, колегите стигнаха до консенсус, че кокошката е била първа, така че може би ти си прав.

Ами да, и според мен, не съм запознат в големи подробности, нито съм членувал в подобни организации, но от това, което съм чел, а не е малко, напълно е в темата. То специално българското масонство е малко пародирана версия на западното, сакън да не обидя някой, но в общи линии това е идеята. Има един автор, сега не се сещам името му, написа цяла книга за масонската принадлежност на Левски, според мен не е много убедителен. Но като оставим това, Иван Касабов, менторът на Левски вече е доказан масон, Захари Стоянов също и много други. Раковски е членувал в една от суфистките ложи, която е приемала не само турци, мисля че беше ложата "Коч" /има днес такъв холдинг в Турция, един от най-мощните/. Раковски е заговорничел там с младотурците срещу властта на Султана.

Елин Пелин е гениален шоп. Нане Стоичко, който за ужас на цялата си челяд и жената отсича вековната върба в бащиния двор, за да си вземе от клоните капата си е еманация на шопския инат и проклетия. Патернализъм в чист вид - они че ми кажат, я като сакам, че стане.

Не знаех произхода на "калинки", все съм си мислел, че са нещо като истинските калинки, които долитат от незнайно къде и кацат на високо.

Затова е много важно да се приравни разбирането за термините, макар че "връзкарство" не е никакъв термин, а жаргон, добил гражданственост. При това е натоварен с отрицателно значение, напиши "връзкарство" в Гугъл и ще видиш как се разбира от масовата публика и журналистиката - като постигане на нещо по втория начин, като назначение на "калинки" и т.н. Няма нищо общо с алтруизма и колегиално-приятелските връзки, които описваш. Това за което пишеш е по-скоро "социални връзки", а не "връзкарство".

Само да се отклоня леко, макар и във връзка с темата, "тарикат" в уличния жаргон е много "отракан", "печен" човек, който е наясно с всички неща и може да се оправи във всякаква сложна ситуация. Думата"Тарикат" обаче идва от Изтока, и според мен е влязло в обращение по време на османското владичество, ордените на разни херметични затворени общества в съвременна Турция и до днес са ордени на тарикати, буквално така се наричат посветените, нещо паралелно с масонството и илюминатите на Запад, но не е същото. Целият политически живот в сянка в съвременна Турция е силно повлиян от такива религиозни ордени на посветени, доколкото съм чел самият Ердоган е много вътре в тази система и идва на власт с нейна помощ; това е проникнало на всички етажи в политическата йерархия на Турция, но не се афишира. Фаттулах Гюлен имаше и сигурно все още притежава най-мощната подобна мрежа в страната, но това е за друга тема.

Винаги има даваща и искаща страна: мутрите и тарикатите /това е една дума с дълбоки етимологични корени и значения в български/ обикновено си говорят на "батка", като в повечето случаи единият наистина е "батка", стоящ по-горе в йерархията. Тоест единият е патрон, другият е клиент. Същото е и при връзкарството - ищецът търси "връзка" с патрон, който му дава нещо. Може да е цветен телевизор от склада при соца, а може да е необезпечен кредит от банка в наши дни.

Връзкарството беше форма на социално-икономическо съществуване по време на соца, телевизор и пералня се купуваха "с връзки", дори в плод-зеленчука или месарницата трябваха "връзки" с продавачите да се "доредиш" за по-добра мръвка или картофи. Да не говорим за софийско жителство и т.н. Георги Мишев в мемоарите си разказва неговата одисея за софийско жителство, той е от ловешко, накрая не намерил достатъчно връзки в СБП и заобиколил жителството като станал жител на село Панчарево, тогава село, сега квартал на София. На по-младите читатели това сигурно им звучи като спомени от друга вселена.