Б. Киров

Преди Ради Иванов връзката с Ловеч и Турну Мъгурелe, където е бил Данаил Попов, се е поддържала от Анастас Попхинов; наследявайки като кореспондент Попхинов след събранието в Букурещ, Ради Иванов е станал куриер между Плевен и Турну Мъгурелe, логично е преписът от писмото на Каравелов и това на Пеев и Каравелов от 30 октомври за освобождаване на задържаните по Арабаконак, да е пристигнало в Търново през Плевен чрез Ради Иванов, той е поемал цялата поща от Турну Мъгуреле; първо е дошъл преписът от Данаил на писмото от 30 октомври /това за освобождаването на задържаните/, Големия пише, че Христо Караминков-Бунито го отнесъл в Ловеч, но не намерил Левски; второто писмо е преписът на Данаил на писмото от Каравелов за вдигане на въстание, то идва на 21 ноември в Търново, пак чрез Ради Иванов /той е връзката с Данаил в Турну Мъгуреле/ и това писмо е занесено от Търново до Стара Загора до Левски от Матей Преображенски. За да е по-ясно: Най-късият път Турну Мъгуреле-Ловеч до скандала с Попхинов, който започва да отваря писма, е бил през Плевен. След събранието писмата от и за Влашко са минавали и по двата канала - през Плевен /Ради Иванов/ - Турну Мъгуреле и през Русе-Гюргево-Букурещ /Обретенов/ през Търново, като Търново става разпределителен център на пощата на ВРО, тъй като след 25 август 1872 Левски вече не е бил в района на Ловеч. Че Ради Иванов отива куриер на ВРО в Плевен свидетелства "скара" надписана на негово име и това е станало след събранието в Букурещ, вероятно по едно и също време /края на юни/, когато Левски е дал "скара" за шифроване и на Обретенов. По същото време Ради Иванов започва работа като учител в Плевен, където стои до 1874-та. През есента на 1872 Левски е направил реорганизацията на комитетите в пет окръжия, Ловеч престава да бъде център /Левски излиза оттам към Тракия още към втората половина на август/, а Търново става център на ВРО и разпределителен пункт за пощата. Обретенов пише, че неговия оригинал от писмото на Каравелов бил занесен от Търново до Левски, но Д.Страшимиров опровергава това, той категорично е написал в Изворите, че писмото намерило Левски в Стара Загора е препис направен от Данаил Попов. Обретенов после съчинява една от многото му засукани лъжи, как този оригинал бил донесен от слугинята в къщата на председателя на търновския комитет на баба Тонка в Русе, но, със сигурност според мен, оригиналът на писмото на Каравелов никъде не е бил изпращан от него, задържал го, било от страх, било по нареждане на османската полиция, няма кой друг да му нареди за това писмо - нито ВРО, нито партията на Каравелов в Букурещ, които искат незабавно въстание. Накратко - писмото-препис от Данаил /и на двете писма/ е минало през Ради Иванов. Да, озадачаваща е липсата на убийството на Пенев в донесението на Хамди, като се вземе предвид факта, че за това убийство са били арестувани Обретенов и още трима и държани в ареста над 40 дни. Освен това, оказва се, че починалия скоропостижно Костаки на 7-ми март също е бил от Сливен... Както пише Д.Топалов в писмото му до Сава Кършовски на 12 април 1872: "Приех и копието на писмото на Русчушкия комитет за заминалия шпионин за Сливен. Злото се изпревари."

Въпросният куриер, избран лично от баба Тонка, според зет й, Захари Стоянов, се е казвал Ибрахим Османов от махала Кара Али, а шефът на гранична полиция, арестувал Ангел Кънчев е бил Али ефенди. За този човек, Ибрахим Османов, пише и Жечка Сиромахова в статията й "Из дейността на Русенския революционен комитет /1871-1877/, публикувана в Известия на Народния Музей Русе, кн. 2, 1966: стр.67-68 Тук е написано, че въпросното лице, Ибрахим Османов, бил лодкар от Русе, но Захари Стоянов пише, че той е бил огняр на кораба "Сойер", при качването на който е бил арестуван Ангел Кънчев и при слизането от който е била задържана куриерката от Гюргево с прозвище "Дългата Коса", носеща писмото на Каравелов за въстание, според спомените на Обретенов. На същия куриер, по професия огняр на кораба "Сойер", циркулиращ между Русе и Гюргево, Никола Обретенов е написал препоръка за поборническа пенсия през 1891, която се съхранява в русенските архиви, цитирах я по-горе. Българската държава да му плаща пенсия за заслуги, защото Обретенов му става гарант. Да, това да избутат друго лице като отговорно за провала на пощата, е бил умен ход от тяхна гледна точка на Обретенови, при случай на разкритие на тяхно предателство и провал, те имат кой да посочат като бушон - етнически турчин и приятел на шефа на гранична полиция, така снемат пряката отговорност от тях. Обретенов допълнително се е скрил зад широкия гръб на майка си, тя е избрала този куриер. Обретенов е задържал писмото, той не го е изпращал, но и затова е имал алиби пред ВРО - няколко дни преди това Големия му е пратил писмо с указание да не праща никакви писма повече заради провала в Арабаконак. Най-вероятно от този негов оригинал на каравеловото писмо е бил направен препис от турската полиция, но са имали и алтернативен вариант - по другия канал до Плевен куриер вече е бил Ради Иванов, няма защо тук да търсим други куриери и да прехвърляме имената на Матей Преображенски и Караминков, те са от Търново до Стара Загора и от Търново до Ловеч - двете връзки с Влашко са били в ръцете на куриери от русенската масонска дружинка.

Искам тук да подчертая още един установен в тази тема факт, който някак си мина незабелязан, но, според мен е ключов за това как турската полиция е добивала информация от кореспонденцията между Букурещ и Ловеч и обратно: Важна информация за това ни е оставил Захари Стоянов: "...Втората длъжност на баба Тонка била да привлече на своя страна няколко румънски каикчии [лодкари], чрез които да може да се пренася едно-друго от Румъния в България. Скоро тя сполучила в това си предприятие благодарение на много обстоятелства, а най-вече на пълните си с вино бъчви, не само с разпасаните власи, начело на които стоял някой си българин на име Димитър, но турила ръка и на един анадолец, машинист от турското вапорче [корабче] „Сойре“, другар и приятел на Али ефенди, най-жестокия гонител на комитета." Кой е бил този "анадолец" и каква точно е била неговата функция в пренасянето на комитетската поща от Обретенов ни дава отговор следния документ: "Подписаните русенски жители Никола Т.Обретенов и Янко Ангелов засвидетелствуваме, че русенският жител от махала Кара Али Ибрахим Османов във време на турското владичество, когато бяха основани българските революционни комитети, гореспоменатият Османов служеше за пощальон на русенския и гюргевския комитети, който, верен на длъжността си, пренасяше цялата комитетска кореспонденция в цялост от Русе в Гюргево и обратно, без да издаде тайната на турското правителство. За сигурността и истинността на горното се подписваме." Свидетелство на Н. Обретенов и Я. Ангелов, издадено на 17 окт. 1891 г. в Русе. - ЦДИА, ф. 173, оп. 2, а.е. 1600, л. 197. Помислете отново върху този факт - куриер на цялата кореспонденция е бил близък приятел на Али ефенди, началникът на граничната полиция в Русе. Али ефенди е човекът, който задържа Ангел Кънчев и куриерката Дългата коса, пренасяща писмото на Каравелов за вдигане на въстание до Обретенов; Али ефенди е "най-жестокия гонител на комитета", според думите на Захари Стоянов. Но баба Тонка била "турила ръка" върху този другар и приятел на Али ефенди, как е турила ръка, и защо провалите са ставали все около това корабче, на което този човек е изпълнявал ролята на комитетски куриер, пренасял "цялата комитетска кореспонденция" по думите на Обретенов; баба Тонка ли е била организатор на пощата или той?! Пълен абсурд. И после се питаме откъде е била прихваната пощата...

Можем да се осланяме само на твърди факти, а те са: 1. Арестуват го на другия ден след като са убили Пенев, той сам го пише - значи на 2 март. 2. Той навсякъде пише, че са убили Пенев на 16 февруари, а не на 1 март, но това е лъжа, защото в общината е фиксирана смъртта на Пенев на 1 март. 3. Държат ги повече от 40 дни в кауша, той го пише, следователно са го освободили най-рано на 13 април. 4. Вече е бил определен Иларион Драгостинов за делегат на събранието, което е започнало на 29 април по протоколи. 5. Обретенов отива в Търново да се споразумява и него да изпратят за делегат, оттам му отказват, това е записано в протокол на ЧРК. 6. Въпреки отказа на Търново, Обретенов като председател свиква събрание и се самоназначава за делегат, което е грубо нарушение на правилата, дори Общи не го прави - това събрание е протоколирано от 4 май, когато събранието на делегатите приключва работата си в Букурещ. 7. Обретенов отива в Букурещ на 8 май, сам го пише, и стои плътно около Левски, той е гост в дома на Каравелов, където пребиваат Левски и Марин Поплуканов. Стоенето му там е безпредметно като делегат, събранието е приключило, а Левски и Поплуканов стоят, защото отпечатват Устава. 8. Писмото на Каравелов за въстанието Обретенов получава на 2 ноември и твърди, че на другия ден го изпратил към Търново в оригинал, но такова писмо в Търново никога не е получавано; там идват препис от същото писмо, изпратено от Турну Мъгурели от Данаил Попов, който препис намира Левски чак на 21 ноември в Стара Загора, ерго Обретенов е задържал оригинала на Каравелов.

Ще си поръчам книгата, но бихте ли написали в резюме мнението на проф. Митев как са попаднали писмата на Каравелов и Пеев в ръцете на Хамди паша? Това е много важен въпрос за темата, слушал съм негови изказвания в интервюта, но в тях той не казва нищо определено, само предположения.

Едното не изключва другото. Според мен, в началото е било междуособици и болно съперничество, което на определен етап е преминало в тайно служене на чужда вражеска организация. Визирам поведението на Обретенов след ареста му за убийството на Пенев. Натрапчивото му желание да отиде като втори делегат на русенския ЧРК в Букурещ и задържането на писмото на Каравелов към Левски за въстание /заловеното и преписано писмо от турската полиция/ лично за мен са индикатори, че той е изпълнявал волята на османската полиция, а не на съперничещи си групи сред националреволюционерите. Да, благодаря за това допълнение, то е много важно. Излизайки от една наблюдавана къща, тази на Сиркови, и преминавайки през друга наблюдавана къща, тази на Величка Хашнова, Левски на практика е станал лесно проследима цел. Въпросът е, че тези къщи са били системно наблюдавани и следени, а само много вътрешен човек от най-тесния кръг на комитета в Ловеч е знаел за тях и съответно ги е посочил на полицията в Ловеч. Тук даже не коментирам спомените на Мария Сиркова, която била съобщила за идването на Левски още вечерта, когато пристигнал в къщата им, на Величка Хашнова, въпреки изричното му нареждане на никой да не казват, според съпруга й. Всичко това сме го анализирали ден по ден и час по час, за да се стигне до потерята в Къкрина, която също е насочена на точен адрес.

Това е точно така, Никола Сирков е бил записан от Матей Преображенски, малко преди да почине, пред него той казва: "Сутринта като станахме от сън – казал Сирков – ние пак говорихме с Левски. Тогава той ми каза, че след пладне той ще замине за Търново, но ще мине през Къкрина, за да се види с Христо Латинеца, а и да се позаличат следите му. След като съобщих на Латинеца, отидох да кажа и на Николчо да се приготви. Към икиндия Левски и Николчо тръгнаха, но всеки поотделно. Никой тогава не знаеше, че Левски е в Ловеч или че ще замине за Къкрина, затова след като го заловиха много се чудихме кой го е издал.“ Сирков е бил наясно, че Левски е предаден, той го казва. Но отрича пред Миткалото предателят да е поп Кръстьо. Въпросът, който тук си задавахме и остана без отговор е - След като Мария Сиркова свидетелства, че тяхната къща е била наблюдавана през цялото време от 14 август 1872 до залавянето на Левски, защо те не са му казали за това, когато той влиза в къщата им, вечерта преди да тръгне за Къкрина или още преди това, когато Сирков му е занесъл писмото от комитета в Ловеч на 12 декември? Не само Сирков не е арестуван, от ловешките съзаклятници са посочени 13 души в донесението на валията до Великия везир от 16 септември, включително Христо Цонев-Латинеца и Сирков, но от тези хора е арестуван единствено Марин Поплуканов по показания на Общи; Пъшков, Драсов и Иван Колев не са посочени в списъка на Хамди Паша, валията. Пъшков също е арестуван по показания на Общи. Има и други преки доказателства и сме ги обсъждали в предишни страници от тази тема.

Какви по-преки доказателства очаквате да има от списъка на членовете на комитета в Ловеч в донесението на Хамди паша от 16 септември 1872, обиските на трите къщи, в които се е криел Левски след обира в къщата на Халача два дни след убийството на слугата /Левски по случайност успява да излезе ден преди това от една от тези къщи, посочена на ловечката полиция от предател, иначе сега щяхме да обсъждаме залавянето на Левски в къщата на Сиркови, а не в Къкрина/ и наблюдението на същата тази къща от 14 август до залавянето на Левски от турската полиция, включително в нощта, когато той идва да пренощува в тази къща, преди да тръгне към Къкрина на другия ден?

В биографията написана от неговата сестра тя твърди, че го предупредил френският консул, че ще бъде арестуван и тогава емигрирал във Влашко, не само във вестника на Каравелов е бил натопен като турско мекере, пред полицията също бил донесен, и то консулът му казал, че властите имали данни, че е дописник на вестник Свобода, значи, той оплют от вестника, но натопен пред властите, че е бил дописник на същия вестник. Райчо се е разорил още във Влашко и след Освобождението се върнал в Габрово беден. Опитал се да отвори в Габрово пак същата търговия с петрол, но без успех. Това е характерно за мнозина от богатите българи преди освобождението, те западат след това, идват нови индустриалци и предприемачи. Според мен големия османски пазар, който ги е направил богати, след като е бил загубен, води до тези резултати, те не успяват да се адаптират към новите пазари и не устояват на конкуренцията. И Райчо, и Ценович, и Райнов са били фактори с парите, които осигурявали, нещо като банкери на революцията. Райнов успял да отклони хиляди лири от фонда на тайната полиция на Шнайдер, създадена по британски модел по времето на Али паша: https://en-m-wikipedia-org.translate.goog/wiki/Mehmed_Emin_Âli_Pasha?_x_tr_sl=en&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg&_x_tr_pto=wapp Мидхат-младши пише за Али паша, че бил най-добрия познавач на българите в Империята, а д-р Миркович разказва подробно за ролята на Теофан Райнов в тази полиция, много любопитно четиво, когато мога ще го публикувам тук. Да, те пишат писмото си малко след срещата с Мацини и Бакунин, а в края на 1869 е имало конгрес на Световната Лига за мир, на която е било взето решение по отношение на Източния въпрос и в частност Балканите; общо взето това решение се покрива с казаното им от Мацини - да се търси съюз с малки съседни държави срещу Турция и да се събират пари за оръжие; Каравелов и Плоещката група са се чувствали овластени от много по-могъщи сили от тях, макар че Каравелов е играел двойна игра; Левски може и да е знаел всичко това, но застава срещу течението... Докато мишките са се боричкали за власт, котаракът ги е изловил, османската тайна полиция е работела по модела на британската, а ударът в крайна сметка идва оттам, и си мисля, че е преминал през Обретенов... и по масонска линия.

Изчезнало е писмото на Райчо Попов до Левски от началото на 1871-ва, за което Драсов пише, че в Ловеч са взели колективно решение повече да не кореспондират с тях. Т.е. Райчо Попов е писал до Левски от името на цялата емигрантска група от Млада България, Левски в отговора си на тяхното писмо ги изброява поименно: Райчо, Георги Живков, Кършовски, Теофан Райнов, Ценович, но ги отграничава от Каравелов; именно тази група обвинява Левски, че се водел по "лудите работи" на Каравелов: Тук пак става дума за Георги Живков, Левски го нарича "Джура": Страшимиров датира отговора на Левски към началото на май 1871-ва, когато Свобода вече е спрял да излиза, а скандалът с конфликта около Георги Живков е през декември 1870, след което и "младите" в лицето на Ценович /касиер на БРЦК/ спират финансовото кранче на Каравелов, сигурно това са неговите "луди работи", за които пише Левски. По-късно Каравелов не може да диша Ценович, където може го захапва във вестника си, Вие писахте и за скандала между Каравелов и Левски заради Ценович; Драсов също пише за кавга между Ценович и Каравелов, това е заради Джура /Георги Живков/. Ангел е пратен при Каравелов точно от тези лица, според мен, а мисията му е да напише проектоустава. Те правят сделка с Каравелов /стипендианта на Департамента/ за сметка на Левски и ВРО, новият Устав бетонира Каравелов на монархическа позиция, така и Плоещката група може чрез него да си прокарва политиката във ВРО, те нареждат на Каравелов, той на Левски, всичко е по Устав. Единствената документална улика за това мое мнение е писмото на Райчо до Хитов, в което той му казва, че съдружника му е във Виена и кани Хитов да почнат съвместна търговия с кожи в Българско; Ангел идва с документ, представящ го като търговец на кожи на кантора във Виена, вече писах това, и в донесението до Великия Везир това е посочено още на първа страница. Може би точно заради тази виенска връзка и заради сръбското му военно свидетелство са отнесли нещата до Великия Везир, подозирали са намеса на Австро-Унгария в делата на Османската империя, достатъчно важно, за да отидат документите на Ангел в Цариград. Обретенов се пръмъква много тихо /нали е Тихов/ и ловко в тези пукнатини и накрая заема важна позиция на куриер през Русе и председател на ЧРК Русе, а след събранието Ради Иванов хваща и плевенския канал, тоест Обретенов и кукловодите му са сложили ръка върху цялата кореспонденция на ВРО, ще рече върху цялата ВРО.

Не го споменава, защото: Доста е грозно, пише дописка клевета срещу боса си, изкарва го турско мекере, следствие на което Живков емигрира във Влашко, сестра му е описала в биографията му на какви лишения са били подложени цялото семейство, калташка постъпка, не е за хвалба. Само и само да се докара на Каравелов, който по същото време е бил бесен на Сапунов, дошъл да го изнудва в Букурещ. Сапунов клевети Живков, Каравелов, както му е навик, подема клеветата, Обретенов я пише като дописник във вестника на Каравелов, не е за хвалба, затова си мълчи като... Според мен не, защото на Обретенов пише друг член на бандата, и му пише с шифъра на ТБЦК. За да го прочете, Обретенов трябва да го дешифрира, нали. Кънчев по това време е ученик в Табор. Обаче въпросното лице, което пише на Обретенов, е препоръчано от Кънчев на Панайот Хитов да го вреди Панайот семинарист в Белград, услуга на Кънчев един вид за добре дошъл. Индивидът, който пише, е бил очевидно безбожник и атеист, защото в края на писмото си прави гаргара с религията, но не му пречи - вреден е от Кънчев чрез Панайот в Белградската семинария, добавя само, че впоследствие узнал, че го приели и в гимназия, ама вече бил записан в Семинарията. Услуги и манаталитет. Споделят си младежите, пишат на шифъра на ТБЦК, това е безспорен факт, фиксиран от Димитър Страшимиров, този шифър не им е паднал от небето, посветени са били в него. И на мен така ми изглежда, а щом нещо изглежда еднакво и на двама ни, голяма е вероятността да е точно това, което изглежда.

Останали сте с погрешно убеждение, според мен: „На 27.08.1869 г. Левски идва в Русе, след което с паспорт, издаден от Никола Живков, на името на Васил Иванов, Книгопродавец, зет на Кършовски, заминава за Букурещ през Гюргево... В Турну Левски взема от Данаил Попов „лозинка“ за Букурещ където на 25 февруари /1870/ се среща с Георги Живков, „един като него търговец от страната на няколко търговци,“ с когото Левски заедно ще обикаля страната, за да провери готовността на хората за въстание през пролетта и се разнесат позиви, печатани от Касабов и Райнов в Букурещ. Тези сведения дава Тодор Ковачов в писмо. Срещата между Георги Живков и Левски наистина се осъществява на 25 февруари /1870/. Живков, в качеството си на член на ЦК на ТЦБК в България и негов председател в Търново и Русе приема съвместната работа с Левски, който му се доверява и му поверява направата на печата на БРЦК в Българско. Живков изпълнява мисията си и обикаля страната, прави и печата и го дава на Каравелов, който обаче го задържа и ползува без знанието на Левски, оставяйки впечатлението, че Живков не го е направил. Левски поръчва втори път печата на Данаил Попов, Попов пише на Кършовски, който отговаря, че са пратили печата на Каравелов още навремето. Наистина Каравелов подпечатва с него позивите, печатани в печатницата му през март 1871 г. Левски го получава едва на 30 юли 1871 г., след като Попов го дава на Общи на 8 юли.” https://rousse.info/сензациите-не-са-от-вчера-или-за-пр/ Категорично не, Големия няма никаква връзка с Иван Касабов и ТБЦК. Такова нещо никъде не съм твърдял, търсел е Никола и Георги Живкови, защо Обретенов? Хайде пак - създаден е бил от Георги Живков през 1866, дадох Ви и линк. През същата 1866 е открито и читалище Зора от Драган Цанков, масон. 1866! Нямаме чуваемост.

Всичко е точно - писмото до Обретенов, което не е безобидно, затова е шифровано, в него се говори какво е казал Панайот Хитов за ролята на Русия, искала да разчлени България на три части, и за въстание през лятото, Обретенов да си приготви оръжието, цитирах го, е написано с шифър на ТБЦК. Когато фактите говорят... Това писмо е от 27 август 1871, кореспондентът на Обретенов го съветва да покаже писмото на Ангел, да го прочетат заедно, тоест Ангел също е наясно с шифъра. По това време Ангел е на 21 години, Обретенов на 22. Ангел същият ден е пристигнал в Ловеч, защото Драсов съобщава това на Д.Попов в писмо. Комитет на ТБЦК в Русе е основан от Георги Живков през 1866, повтарям се: Създател на клон на Тайния революционен комитет в града през 1866 г. https://www.libruse.bg/view?name=Роден Георги Живков (1844 – 1899)&event=2655 Левски не получава пари за първата си обиколка като емисар на ТБЦК от Касабов, а от Димитър Ценович, не ми се рови за източници, но ги има. Минавайки през Русе, той е ползвал гаранция за тескере от Георги Живков. Обретенов и Кънчев може да се влезли в комитета на ТБЦК и по-късно, но са били членове със сигурност, защото кореспондират с шифъра на този комитет и Обретенов е използвал обозначения на членовете на по-късно основания от Кънчев ЧРК на ВРО по същия начин, както са обозначавани личности с цифри - 45-ти, 105-ти и т.н., в частните комитети на ВРО няма такива обозначения, такива са били в комитетите на ТБЦК. Росен Тахов в книгата му заклеймява поп Кръстьо като предател на Левски, тук си е променил мнението... Аз също съм на мнение, че архивът е бил предаден в сръбското консулство, но не от Наталия на пияницата Джуро, който за пари го продал на турците, а от Каравелов по каналния ред на консула и изтъргуван политически от сърбите.

ТБЦК е организация, създадена от Иван Касабов през 1866-та, а в Русе основател на комитета е Георги Живков. Този комитет няма нищо общо с комитетите на Раковски, така че Тихо Обретенов трябва да бъде изключен от лицата, членували в него, според мен. Същият Георги Живков, заради който избухва скандала с дописката във в.Свобода от 1870, писана най вероятно от Обретенов, набедяваща го за турски шпионин. Срещу дописката има контрадописка, защитаваща Георги Живков, подписана от шестима, инициалите на единия са А.К., вероятно Ангел Кънчев. След този скандал Димитър Ценович спира финансирането на вестника на Каравелов и вестникарят си изнася партакешите в Белград, това става в началото на юни 1871-ва. И веднага след идването му в Белград, там се появява Ангел Кънчев от Табор, Чехия, отива при Хитов и му заявява, че няма пари да се върне в Русчук; Хитов му дава 2 лири, а Каравелов го наема като съавтор за проектоустава, след като завършват писането на това недоносче, целящо да заличи Наредата на Левски, пусната по комитетите на ВРО за четене и бележки, Хитов и Каравелов пращат Кънчев през Данаил Попов като трети апостол в Ловеч; няколко месеца преди това са му пратили като втори апостол Общия. Това е линията на събитията. Георги Живков е окалян и подложен на морален линч като турски шпионин след случая със Сапунов. Сапунов дошъл като пратеник на Петко Славейков от Цариград, с препоръка на Живков. После се разбрало, че Сапунов изпълнява шпионска мисия на Али паша и хъшовете във Влашко го набили, ограбили и пратили на изпращачите му. Покрай Сапунов изгорял и Живков, но интересното е в случая, че Обретенов играе ролята на лошото ченге като дописник, плюе по Живков, а Кънчев влиза в ролята на доброто ченге, брани Живков. Накрая Живков е принуден да напусне Русе и емигрира във Влашко, а в Русе в комитета на ТБЦК остава брат му Никола, същият е управител на книжарницата на Хр.Г.Данов, откъдето се издава пропуска на Кънчев, преди да го предадат. За биографията на Георги Живков, вижте това: https://radiovelikotarnovo.com/ето-я-биографията-на-георги-живков/ поне е автентично за времето си, не е напудрено със сладникав гланц на гладни историци. Описан е и скандалът със Сапунов, но не е споменато името му, затова пък е посочена ролята на Иван Кършовски при отпращането на шпионина, в сянка, неспоменат стои и Теофан Райнов, който по същото време /края на 1869, началото на 1870/ се прави на двоен агент, едновременно на полицията на Али паша и на комитетските хора от ТБЦК. Тоест почти всички замесени лица от Плоещката група са тук, липсва само Райчо, но пък същата година Райчо и Теофан са били на поклонение при Мацини, така че и той по някакъв начин участва. Доста е заплетена историята, но накратко, шифъра са притежавали членове на комитети на ТБЦК, а Ангел и Обретенов да си кореспондират с него, значи са били такива. Левски минава като за последно през Русе през 1870-та, явно след това този път му се е видял несигурен, след цялата тази история с Живков.

Обретенов в спомените си твърди, че е бил отровен от съдружника си заради заграбване на техни имоти в Исакча и Русе. Никъде не споменава, че е бил член на комитет, а участието на братята му в четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър определя като "тръгнали по кривия път", писмото е от 1869. Нищо трудно няма в различаването на шифрите на ТБЦК и ВРО, в линковете по-горе нещата са обяснени ясно - този на ТБЦК е бил изключително лесен за разчитане, "рязаната книга", както го нарича Левски или "скарите", както ги нарича Обретенов, са били практически неразчитаеми, защото всеки ключ е бил индивидуален и различен от останалите, тях ги въвежда Левски във ВРО. Обретенов и Кънчев са кореспондирали помежду си с шифър на ТБЦК през 1871, преди Кънчев да кацне в Ловеч, това е.

В ложите, както и в ТБЦК, не са използвали разрязани в правоъгълници листи, наричани скари /пръв Обретенов въвежда "скара" като термин/. Този метод е бил използван от руското военно разузнаване и дипломация и за него пръв е писал Кишелски през 1856. Левски го въвежда във ВРО. ТБЦК са използвали техен шифър като заменят букви и имена с цифри - примерно А е 1, Б - 2 и т.н., а Обретенов е 105, Ради Иванов 45 и т.н. https://electronic-library.org/articles/Article_0160.html Това което искам да Ви кажа е, че Обретенов си кореспондира със свой другар от читалището с шифъра на ТБЦК, преди да му е дадена "скара" от Левски, те си пишат на този шифър още преди Ангел Кънчев да пристигне в Ловеч, като съответния човек напомня на Обретенов да прочетат писмото заедно с Ангел: Това не е масонско писмо, това е писмо на комитет от ТБЦК, още преди Обретенов и Ангел да основат ЧРК на ВРО. Тоест те си функционират като комитет и си пишат с шифър на комитет. Левски дава на Обретенов "рязана книга", скара, това е методът на шифроване на ВРО, но Ангел и Обретенов си кореспондират с друг шифър година преди това. На кой в Русе е бил подчинен този техен комитет, кога е основан, какво е правел в Русе, Обретенов дума не обелва в мемоарите си. Но дори в протоколите му след основаването на ЧРК на ВРО в Русе, те използват метода на ТБЦК, обозначават личностите си с номера, което го няма в никой друг комитет на Левски. За протокола, Иван Касабов е оставил мемоари: https://knizhen-pazar.net/sold_products/books/1798687-moite-spomeni-ot-vazrazhdaneto-na-balgariya-s-revolyutsionni-idei

След събранието в Букурещ русенската масонска дружинка, самоопределила се като ЧРК от ВРО, е имала пълен достъп до кореспонденцията на Левски и по двата канала на пощата, този през Плевен към Данаил Попов и другият през Русе към Букурещ. "Интересен е фактът, че върху «скарата» за Плевен е написано «Р. Иванов», т. е. Ради Иванов. Това означава, че най-късно след събранието в Румъния Р. Иванов е изпратен от русенския комитет в Плевен, за да заеме мястото на Анастас Попхинов като човек, отговарящ за кореспондентския канал. " https://electronic-library.org/articles/Article_0168.html Това е написал Илко Илиев, който според мен е най-добрият познавач по темата с тайнописа на ВРО и ТБЦК. Той е отбелязал в същата статия и друго любопитно нещо, че преди "скарите" в ТБЦК и ВРО се е използвал шифър с букви и числа, кодиращ написаното. Да, но със същия шифър пишат помежду си Обретенов и негови кореспонденти, които са студенти в чужбина, членове на бандата около "Зора", и пишат още преди Обретенов да стане куриер на ВРО, значи те са имали достъп до шифъра на ТБЦК, преди да формират ЧРК на ВРО. Откъде? Това предопределя залавянето на Левски, Каравелов и Хитов само улесняват процеса.

Този архив Захари Стоянов го взема от Сиркова и Николчо, уж за малко, и го задържа задълго, без да им го върне. Какво е прочиствал в него, той си знае... Захари по-късно е най-яростен русофоб, но срещу Каравелов дума не казва. демокрация или не, имало е борба за власт, каквато има във всеки политически живот, а Левски е бил по онова време единственото компетентно лице сред революционерите българи, способно да оглави успешно националноосвободително въстание, доказано компетентен. И по стара българска традиция е дръпнат в казана с катран, визирам онзи анекдот, който разказва, че около българския казан в пъкъла нямало пазачи дяволи, българите сами дърпали в казана някой от тях, който бил на път да се измъкне. Традиция, геният на завистта.

Когато тръгва от Ловеч към Букурещ, Левски е бил на една крачка да задейства член 3 от гл. III на Устава, а именно: „Частните комитети ще да съставляват комисия, която ще нагледва работите на централния комитет. Ако стане нужда, то тая комисия или упълномощените лица от частните комитети, ще избират и назначават ново лице, което ще застъпя работата на първото лице.” Нужда е станало - Каравелов преди да го екстрадират румънците, сам бяга в Белград, няма го. Сега за текста от въпросния член, Гербов го тълкува, че новото избрано лице, което "ще застъпя работата на първото лице" е съпредседател. Аз не съм на същото мнение - застъпя може да се тълкува и като "нов председател". Защо мисля така, нуждата в конкретния случай не е била просто физическото отсъствие на Каравелов от седалището на БРЦК в Букурещ, където са били останалите членове на комитета; нуждата е грешката на Каравелов да обяви преждевременно въстание и възможносста да се докаже документално, че лично той като председател е наредил авантюрата с обира на пощата. Левски затова си е подготвил архива. При доказана неспособност и некадърност на председателя да управлява комитета, "новото лице" не просто ще бъде съпредседател /да застъпя/, а ще бъде нов председател, след като стария е отстранен, в Устава има и член за отстраняване на председател. Левски с тази цел реорганизира комитететите в пет големи окръжни центрове, за да не се повтори номера с гласуването на Сливен-1 с 1 глас и Сливен-2 с 10 гласа от събранието през май. Представителите от частните комитети в новата ситуация са щели да гласуват по вишегласие за Левски като нов председател. Старият текст на проектоустава, писан от Каравелов и Кънчев през юли 1871, променен на събранието от Левски гласи в чл. 3 от гл. III на Устава: „Частните револ. бълг. комитети ще съставляват комисия, която ще нагледва работите на Центр. комитет. В случай на нужда тая комисия или упълномощени лица от ч. комитети ще избира и назначава нови членове.” Няма и дума за нов избор на председател, ролята му е бетонирана като на цар, никой не може и с пръст да го бутне. Това са сътворили Каравелов и Кънчев. Затова Левски е написал в тефтерчето си "а аз къде съм в новия комитет??" Но не е оставил нещата така, преборил се е и е постигнал своето.

Със сигурност знаем, че се е обадил на хората от книжарницата на Хр.Г.Данов, чиито управител е бил Никола Живков, брат на Георги Живков. Там ставаше въпрос за още двама, които са му осигурили червен картон-пропуск за пристанището, писах за тях по-напред, единият е брат на жената на Ведър. Този червен картон обаче не му е свършил работа, защото някой предварително е съобщил на полицията, че Кънчев няма заверен паспорт, само той е бил отделен от пътниците с такива картони, никой друг. Съгласен съм, заповедта да мине оттатък е била от едно от тези две места, като според мен, е била от ложата. Мисля така, заради начина, по който влиза във ВРО Кънчев. През юни 1871 той се появява в Белград при Хитов и иска от него пари да се върне в Русчук, Хитов е взел разписка за 2 лири. Бил останал в "крайна нужда", нямал пари да се върне в Русе. По същото време Каравелов е бил в Белград, значи решението на Хитов да изпратят Кънчев в Ловеч при Левски е взето от двамата. По същото време Обретенов е бил поканен за куриер на ВРО от Големия и Обретенов лъже, че ходил в Букурещ при Каравелов, за да го одобрява лично Каравелов за куриер, Каравелов от началото на юни не е бил в Букурещ, а в Сърбия и се връща във Влашко чак през следващата година, причината е скандала с дописката за Георги Живков, в който Кънчев също е замесен, както и Обретенов, вестникът на Каравелов спира да излиза, защото Ценович /човекът изпратил Левски на първата му обиколка/ спира финансирането, явно заради Живков. За тези крамоли Каравелов-Ценович пише Иван Драсов. Та идва от Табор в Белград Кънчев през юни, стои там целият юли 1871-ва, през което време двамата с Каравелов пишат проектоустава, това го твърди Обретенов, и в началото на август тандемът Хитов-Каравелов го изстрелва към Ловеч през Турну Мъгуреле, както е спуснат в Ловеч малко преди Кънчев и Димитър Общи. През август, по-точно на 17-ти, Кънчев вече е в Русе - преди да отиде в Ловеч той минава през Русе, където вероятно всичко е разказал на Обретенов, защото в края на месеца му пише от Ловеч, че е пристигнал там и ще го осведомява за всичко, но още не се е видял с Левски. На 17-ти август 1871 Кънчев се отчита на Хитов от Русе: Страшимиров отбелязва, че по същото време в Белград е и Каравелов. В това писмо ключовата дума е "мисията", Кънчев идва от Белград в Русе с "мисия". Да е помощник на Левски не може да бъде мисия, мисията е определена задача с определена крайна цел. Каква ще да е тази "мисия", възложена му от Хитов-Каравелов - според мен е организиране на въстание, въпреки несъгласието на Левски, последващите писма на Хитов до Сливенци потвърждават предположението ми. Мисията обяснява и настойчивото желание на Кънчев и Общи да се отделят като самостоятелни равноправни на Левски апостоли с отделни райони, всеки да има пълните права на Левски в своя регион. Наивните ловчанлии се хващат на тази въдица и гласуват за, въпреки възраженията на Левски. после ще си платят скъпо. Общи се сепарира в Софийско и говори "лятоска ще има въстание" още в края на 1871, Кънчев е по-интелигентен и върви като чирак с Апостола, но това не му пречи като пълноправен апостол да основе комитета в Русе с председател Обретенов. Дефакто по силата на пълномощието си, преди събранието, той е имал и право да одобри убийството на Пенев от "тайната полиция" на Обретенов, нали е апостол на този регион с правата на Левски в него. Сега, заплетеният въпрос е, кому точно изпълнява "мисията" Кънчев, на Хитов-Каравелов /стипендиантите на Департамента/ или на братята. Според мен, той е подхлъзнал с младостта си и привлекателната си натура номенклатурите на Азиатския департамент, но е дошъл при тях по масонска линия и с масонска мисия. През октомври 1871 Райчо Попов пише едно писмо на Хитов, в което го кани да работят заедно за въстание в България през следващата година, като му говори иносказателно за кожи и овни, които трябва да бъдат вкарани в кланицата. Пише му също, че неговият съдружник е във Виена и оттам ще търгува с кожите в Българско. Кънчев идва с документи на представител на виенска фирма за търговия с кожи, неговата легенда е, че идва от Виена, дори в донесението до Великия везир още на първа страница пише, че Кънчев е живял и отраснал във Виена, жалко че това донесение не е публикувано... Защо са го дали на кучетата, засега не мога да си отговоря. Ключовота дума по отношение на Левски тук е "своеволства" - и братята, и стипендиантите на Департамента са били вбесени от "своеволстването" на Левски, не подлежи на контрол, следователно трябва да му се дръпне щепсела.

Във времето, когато Шакир бей дава информация на консулите - за всеки тя е различно дозирана - ситуацията в Османската империя е крайно нестабилна, властта на султана сe клати и двете партии на консерватори и реформатори се подготвят за решителна схватка. Има рокади във Високата порта и отново възход на партията на Мидхат, а Абдул Азис балансира трудно между двете крила. Финансите са в окаяно положение, хазната е пред банкрут, всичко това е описано в книгата на Мидхат-младши, към която дадох линк. Резонно е Шакир бей да не дава вярна информация дори на английския консул. Всъщност с тази подредена селектирана от него информация, той се опитва да му внуши, че цялата завера на българите е напълно дирижирана от Русия и Сърбия. Единствените твърди поддръжници на Османската империя по онова време са англичаните, всички останали от Големия Концерт в Европа имат някакви свои тайни цели, най-вече Австро-Унгария, която вижда в едно разпадане на Османската империя на Балканите възможност да присъедини Босна и Херцеговина и да усили влиянието си в Сърбия и Черна гора. С една дума, според мен, Шакир бей лъже консула на Англия в частта с показанията на Димитър Общи под клетва, където уж хора от руското консулство в Букурещ и сръбски емисари с маски организирали комитета в Букурещ. Целта е ясна - Англия да вземе крути мерки срещу руското влияние и да подкрепя твърдо османците. Друг е въпросът, дали в Лондон са вземали за чиста монета тези турски лакърдии или по свои източници на информация да са имали пълна и вярна картина на ставащото. Левант Хералд Трибюн, английско издание в Цариград, излизащо на френски и английски език, на следния ден след самоубийството на Кънчев, оповестява, че той е бил емисар на Добродетелната дружина в Букурещ и свързва смъртта на Христо Георгиев с тази на Кънчев. Вероятно намереното свидетелство от Артилерийското училище в Белград у него и свързването му с участието във Втората легия, спонсорирана с пари на Добродетелната дружина им е дало основание да направят тези изводи. Да, това е най-правдоподобната версия, но в нея има празнини. Защо Кънчев е тръгнал да минава без документ във Влашко, дори Левски го казва "защо му трябваше да ходи във Влашко, ако го е гонела полицията, можеше да избяга към вътрешността". Кънчев е имал редовно тескере на търговец за вътрешността и никой нямаше да го спре с него, той е обикалял с това тескере близо три месеца - от 11 декември до 3 март - под прикритието на прекупвач на виенска кантора. Освен това, както стана ясно от публикация на Пламен Митев, напълно възможно е той да се е отбил в Русе на 11 декември при завръщането му от Букурещ, т.е. мисията му там, възложена му от Левски да е приключила, за това, че го чакат да се върне от Букурещ в Ловеч е писал Драсов. След като не го е пращал Левски в Букурещ още веднъж, какво го е накарало да се изложи сам на такъв риск - най-баналното и битово обяснение го дава Левски - имал любовница в Букурещ, обаче това ми изглежда несериозно. Кънчев е разбрал за убийството на Пенев, казали са му още в Търново, но е влязъл в Русе. Ако е търсел писмата у Пенев, трябва да ги е търсел не у Пенев, който вече е бил покойник, а някъде другаде. Има и друго нещо - предишното идване на Кънчев в Русе е на 11 февруари, а Пенев се появява в Русе на 13-ти, два дни след Кънчев. Протоколът на Обретенов с решението да убият Пенев е от 15-ти, а убийството е чак на 1-ви март. През цялото време Пенев се е шляел из Русе и "тайните полицаи" нищо не са му сторили, въпреки лютата им закана за незабавно "изтребление" две седмици преди това. И после го убиват чак на 1-ви март след зверски изтезания, явно опитвайки се да изтръгнат някаква информация от него. Тях ги арестуват на следния ден, сякаш са ги наблюдавали какво правят. И защо Обретенов в спомените му упорито лъже, че още на другия ден, след като са взели решение за Пенев, те са го убили, тоест от неговите спомени излиза, че това е станало на 16 февруари, но смъртта на Пенев е фиксирана в общината и от пресата на 1-ви март. Какво прикрива Обретенов с това свиване на времето и не е ли то свързано с посещението на Кънчев няколко дни преди да вземат решение... Ние знаем от протокола на Обретенов, че Кънчев е взел от тях пари на 11-ти февруари, но не знаем кога той си е тръгнал от Русе, а Пенев идва на 13-ти, това го уточнихме от календара, денят е бил неделя.. Ами ако двамата са се видели през тези няколко дни, когато и двамата са били в Русе - между 11-ти и 14-ти - и въпросните писма са били дадени на Кънчев още тогава, а след това Обретенов решава, че трябва да убият Пенев, дори и без позволение от Левски. При тази хипотеза, защо Кънчев не е уведомил за писмата Левски, и защо му е било да минава във Влашко още веднъж без знанието на Левски, при кой е щял да ходи там и с каква цел?

Това е от донесението на английския консул, който е черпил сведения от Шакир бей. Шакир бей е бил дясна ръка на Мидхат паша, и в Русе, и в Багдад, където Мидхад е бил губернатор след Русе, следователно Шакир бей е познавал най-добре хората и обстановката в Русе и във вилаета. Прави впечатление от публикуваните донесения на консулите, че Р. Далиел, английският, има най-точна и изчерпателна информация. Откъде Шакир бей е имал информацията, че А.Мошнин, руският генерален консул в Русе, искал да изведе Кънчев от Русе? За това въобще не става въпрос в протоколите от разпитите на Следствената комисия в София. Значи информацията му е дошла от тайната османска полиция в Русе. Кънчев идва на 3-ти, а на 5-ти е самоубит на пристанището с фалшив пропуск и без тескере за преминаване. Кога за 1-2 дни е бил известен руския консул, че и да му дава помощ за преминаване, която очевидно не му е дал, освен ако... фалшивият червен картон издаден на Кънчев от книжарницата на Данов не е била тази помощ? Обретенов въобще не споменава хората на Данов, а някакво несъществуващо, според мен, лице от паспортния отдел, което дало пропуска. Шакир бей е дал и друга ценна информация на Р.Далиел, за която няма и дума в протоколите на Комисията: "Преди около година и половина Дякон Левски, Димитър и Ангел Кънчев[156], също българин (след като е видял, че е следен от турската полиция по политически причини, извършва самоубийство в Русе миналия март), изглежда били запознати от Каравелов, българин (редактор на революционен вестник, издаван на български в Букурещ[157]), и от друг българин[158] от Свищов[159] с няколко души, носещи маски. Димитър дал показания под клетва, че между маскираните били двама членове на руското генерално консулство в Букурещ и двама сърби от Белград, но не може точно да докаже това[160]." Аз знам от протоколите за показанията на Левски за маскирани лица от комитета, но не и на Димитър Общи, очевидно тези показания на Общи не са публикувани в протоколите, а точно те, според мен, са накарали Левски да направи своите за маскираните лица, но Левски не споменава, че между тези лица е имало хора от руското консулство в Букурещ и двама сърби от Белград, това го е казал Общи. Всичко е в детайлите, а те са в документите.

Драсов е написал "от тия известия не е липсвало нито едно", има предвид изпратени такива писма, напечатани в Букурещ, печатни "известия", които те са завели по брой и следят, нито едно не им липсва, но точно такова "известие" публикува австрийския вестник и то с цел да представи в лоша светлина българските революционери. Драсов прави логическата връзка, че щом при тях няма липса на "известие", то е пратено от Влашко, подозира Райчо. Но Драсов не прави логическата връзка, че печатните "известия" са минавали вече по канала в Русе, и липсващото и отишло в редакцията на Вендерер може да е изтекло от пощата, при все че при тях липси няма. Допускам че на датата която е писал до Попов, Драсов не е имал знание, че Големия вече е наел Обретенов за куриер, защото по-предно писмо до Попов му се оплаква, че Сава Младенов вече е отказал да им носи писмата до Турну Мъгуреле.

Нещо като жаргонното "и за чеп на зеле не става", за нищо го не бива, дефектен материал /по Б.Б./... Интересното в случая е, че Левски също го използва за същите лица в писмо до Д.Попов: Левски до Д. Хр. Попов, 6.VII.1871 г. "Азис Рушидоглу, Писмото Ви получих, в което ми бележите, че сте получили писмата ми от 20 юни. Имате и други от 7 юли (а именно): две — едно за тебе, другото — за Д. Ценова. Щом като сте ги получили, мисля да сте ги изпратили на Д. Ценова и първите на Райча и Кършовски. От тия хора и Вие казвате, (че) от кожата им цървули не стават… Поздравете ги още от мен, какво че ми е жал, загдето още не ни подават ръка в работата ни. Дали защото си работим чисто български и не искаме вече да се водим по никого извън Българско, както се е одобрило от вишегласието и пак по вишегласието, което ни се хареса, отвън — приемаме го. А на думи не се основаваме ни за един ден да чакаме." Има още един много любопитен абзац от писмото на Драсов до Попов, което публикувах по-горе: "Вендерер" е австрийски католически вестник от онова време. За какво иде реч ни обяснява Ботев: Ето и анализа на пометнатия манифест според „Ромънул“ от 20 юния, който анализ прави русчушка една кореспонденца от 16 м. м. до „Вандерер“: „Последните дни на миналий месец докараха ни едно голямо стресване: един манифест на Българското народно правителство. Този акт е направен като едно окръжно писмо, което се отправя към секи българин. Зачева с обявление из непременно захващание бой за освобождение, целта на което е пълна независимост на отечеството. За този бой, както и за какъв да е други, най-напред потребни са пари. Ний - следва манифестът - ще ги приемем направо от народа. Призоваваме ви да жертвувате веднаж за святата цел. Ний ще дадем на Централния комитет сметка за парите, който после пък ще даде сметката си на народното правителство на освободеното отечество. Тайното правителство ще минува парите в голямата книга, като забележка същото време и източника им. Всеки да спомогне според силата си за достигане на великата цел. Никой да не каже: сиромах съм. Заемете, продайте добитъка си, заложете къщите си и сторете длъжността си към отечеството. Тежко и горко ономува, който се не найде в реда на нашите юнаци! Който не земе участие в движението, ще се счете за предател и такъв люто ще се накаже. Само оня, който се провъзгласи с нас, може да чака нашата забрана. Но ако предадете плана или емисарите ни, грозно ще ви отмъстим. Разберете, че тези, що са се турили начело на движението, махнала са сякакъв страх и ще следват без различие целта си. Тъмниците и касапниците турски не ни устрашават вече. Искаме или пълна свобода или смърт юнашка! Решете прочее: ще бъдете с нас или против нас? Хиляди юнаци чакат тоз отговор! Тъй след малко движението ще почне всред Балканите. И ако не ни лъжат сичките симптоми, тоз път движението ще бъде дълбоко и сериозно.“ [в. „Дума на българските емигранти“, г. I, бр. 3 от 8 юли 1871 г.] https://litclub.bg/library/bg/botev/publ/zloto.htm Накратко, Драсов пита Попов кой е дал дописката до "Вендерер", която компрометира ВРО? Австрийският вестник се е докопал до "заплашително писмо", писано от Левски и австрийският вестник твърди, че тази дописка им е била изпратена от Русе!! Това е началото на кариерата на Обретенов като куриер на ВРО, дни след като е получил поканителното писмо от Големия... Драсов се съмнява, че издайника е от Русе и подозира за това Райчо и компанията му в Плоещ, поръчва на Попов да разбере кой е.

Изразът на Драсов по адрес на писалите от Плоещ до Левски е на турски, но на български се превежда "от техните кожи /буквално "баджаци"/ цървули не стават", същият израз е употребен в писмото на председателя от 7-ми октомври 1872 до Левски по отношение на другите членове на ловчанския комитет, интригата на недоверие и подозрение е дала плодове, негативизмът се е насочил навътре. Драсов е бил най-интелигентният от комитета в Ловеч, душата и сърцето на този комитет, както се вижда от писмата, той е бил моторът, Марин нищо почти не е оставил като кореспонденция, защото цялата работа се е движела от Драсов. Тук искам като вметка да отбележа, Левски за кратко време е успял да изгради прототип на републиканско управление в Ловеч, комитетът на привремнното правителство е изпълнявал функция на парламент, в който всички решения са се вземали с гласуване, дори и някои от тях да са били в противоречие с волята на Левски.