Б. Киров

Чакали са, всички. Чакали са реакцията на Апостола. Турската полиция е имала писмото на Каравелов още преди да го получи Апостола, вероятно веднага щом го е получил Обретенов. И вероятно това писмо е била причината да поискат екстрадирането на Каравелов от Букурещ. Но руските ментори на Каравелов не са го изтеглили чак до 7 декември, защото шифрограмата на Игнатиев до Зиновиев е датирана едва на тази дата, а Левски е написал отговора си до Каравелов /чрез комитетите в Сливен и Стара Загора/ на 21-22-ри ноември, дотогава Каравелов е държан в Букурещ, къде без него, ако случайно Левски обяви въстание, нали трябва да излезе Големия Шеф на бял кон с някоя прокламация. Но Левски ги е залял с леден душ, веселбата се отменя и е обявил, че тръгва към Букурещ, след което Каравелов е бил изтеглен оттам с възможно най-голяма бързина - от една страна да не го арестуват турците или да последва съдбата на Христо Георгиев, от друга - току виж Левски, като пристигне в Букурещ да не вземе да му стори нещо, укрили са го в Белград /след като е предал архива на сърбите, всяко нещо си има цена/, но за да заметат следите му като на лисица в сняг са го трансферирали под чуждо име през Париж, където го е засякла царската Охранка като опасен анархотерорист, според нейните архиви. Има и друго, което минава някак незабелязано - през лятото на 1871-ва Хитов се е срещнал с Джуро Матанович, черногорски войвода довереник на княз Никола, упълномощен от княза да води преговори с други държави. Двамата с Хитов са подписали договор за съвместна дейност в случай на въстание в Босна и Херцеговина. Това е станало четири години преди да избухне въстанието, станало повод за сръбско-турската война! Кой подписва договор /за намерение/ четири години преди самото събитие. Ето защо, сигурен съм, че Блазнавац още през 1871-ва е планирал въстание в Босна и Херцеговина, което да му даде повод да започне война срещу Османската империя. Точно по времето, когато Хитов подписва договора с Матанович, в Ловеч е парашутиран сръбския агент Димитър Общия, а в Белград се появява и Ангел Кънчев, за да пише заедно с Каравелов новия Устав на БРЦК, в който думата "република" не съществува.

Вече го написах на няколко места, защото Русия е искала въстание, нещо по което моето мнение се различава от Вашето. Прошението на Тошков без въстание в българските земи е щяло да увисне като празен лист хартия без никаква стойност. Русия е искала въстание, но не такова, каквото е било планирано от Васил Левски, а такова, каквото е било Априлското през 1876-та, въстание, което да и даде повод да влезе с армията си, за да освобождава братския български народ. След като той я повика, разбира се, затова е било прошението. Това обяснява и изгонването на българската делегация в Плоещ до императора, там идват не коленопреклонно да молят руския император да ги спаси, а с някакви политически претенции да са представители на българския народ, не като молители, а като равностойни политици. Вън, ще мълчите без да разсъждавате, какво представителство! Защо Каравелов е написал писмото за въстание през ноември по заповед на руските си господари /"това беше руска работа"/? по същата причина, която написах по-горе, защото на тях им е бил необходим повод за намеса, а разбиването на ВРО в Софийско ги е изплашило, че цялата организация е парализирана; наредили са на подопечния си да задейства Левски с остатъците, трябвало им е бунт, а не успешно въстание, погроми, зверства на турците, за да оправдаят ролята си на освободители на тези угнетени българи. Само месец след писмото за бунт, изтеглят Каравелов през Париж /проф. Стоянов го доказа документално/ в Белград, за което пише Ваня Рачева: Ваня Рачева, Левски и Русия, История – научно методическо списание, 6 бр., 2011, ИК АзБуки Хвърлил писмо за въстание в България и веднага избягал в Белград, за по-сигурно през Париж.

Наредата не е Конституция, а временен закон на нелегална организация, каквато е била ВРО, целяща подготовка на въоръжено въстание, така че да се спекулира какво щял да прави Левски в случай на политически живот в свободната българска държава... си е спекулация. Това, че Стамболов е упражнявал политически терор, не означава, че Левски е щял да го направи. До убийството на Стоян Пенев ВРО не е наложила нито една смъртна присъда. Нито една! Убийството на Пенев е първото и то е заповядано от Каравелов, не от Левски. Цитирате допълнението на Левски, но трябва да се цитира пълно: Наказателен закон § 1. Ако някой, бил Войвода, бил член на комитета, бил вънкашен, бил кой бил, дръзне да издаде нещо на неприятеля ни, ще се накаже със смърт. § 2. Ако някой от влиятелните българи, или Войвода, подкупен от чуждо правителство или от друго частно лице, поиска да ни пречи на работите под какъвто начин и да било, такъв ще се счита за неприятел и ще се наказва със смърт. § 3. Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система ,Демократска република“ и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна (в смисъл конституционни монархия) система, то и таквизи ще се считат за неприятели на Отечеството ни и ще се наказват със смърт. § 4. Ако някой не признае Централния революционен български комитет и поиска да се опита на своя глава да по дигне бунт, то за пръв път ще му се каже, но ако и то не помогне, ще се накаже със смърт. § 5. Ако някой от членовете на тайната полиция се откаже да извърши по заповедта на комитета някое си наказание, ще се накаже със смърт. § 6 Ако някой в пиянство изкаже нещо от тайната, за пръв път ще му се напомни, повтором ще се отстрани от работата ни. § 7. Ако някой от служащите, като председателят и др., поиска да злоупотреби със служебната власт, за пръв път ще се лиши от служба; повтором ще се извади съвсем, като по-напред да подпише за грешката си и да я поднесе писмено на комитета-ако и така не изпълни, ще се накаже със смърт. § 8. Ако някой от членовете на тайната поща или друг някой дръзне да отвори или унищожи някое писмо ще се накаже със смърт. § 9. Ако някой от касиерите издава за нещо пари без знанието на комитета, или дръзне да вземе и усвои и най – малка част от поверените му пари ще се накаже със смърт. Наказателният параграф в Наредата е строго фиксиран за периода, в който се подготвя революцията. Най-долу в Наредата, Левски е добавил: Забележка Тоя закон ще трае до захващането на революцията. Щом гръмне първата пушка, важността му пада и ще влезе в действие нов военен закон, когото войводите със съгласието на Ц. комитет нареждат. Едва след основаването на новата държава, ще се формира законодателна, изпълнителна и съдебна власт, а тези власти не са предмет на Наредата на Левски. В заключение бих добавил, че Левски нито се е родил републиканец, нито е бил фанатизиран доктринер републиканец. Както споменах, той преди всичко е бил гениален прагматик, следващ максимата целта оправдава средството. Преди да напише Наредата, Левски е бил участник в двете легии, които са формирани, първата от Раковски с амбицията да бъде български княз /монархия/, втората с идеята да бъде част от войската на сърбо-българската държава, оглавявана от сръбския княз /монархия/. Ерго Левски не е робувал на доктрини и умозрителни кули. И последно за неговия републиканизъм, това е било най-сигурното средство, че България няма да попадне от една деспотско-тиранска система в друга, а именно руския царизъм, сръбския монархически шовинизъм или имперските планове на някоя Велика сила. Кемал Ататюрк прави през 20-те години на 20-ти век от Турция това, което е искал /и е бил в състояние/ да направи от България Васил Левски още през 19-ти век. Създаването на балканска република с граници границите на Екзархията, щеше да направи безмислени балканските войни на Фердинанд и окупационната политика на сина му Борис с национален идеал да си върнем исконно българските граници, държава с размерите на екзархийските граници /Тракия, Мизия, Македония и Добруджа/ щеше да бъде осъществения идеал на поколения българи, а репубиканското и управление е щяло да гарантира ротация на способни хора с визия за нещо повече от придобиване на територии. Уви, пропуснат исторически шанс.

Според мен е имало шансове за друг начин. Споразумението между Великите сили в Цариград от 1876-та е предвиждало два големи и автономни български вилаета с размер общо на 80 процента от територията на Българската екзархия или Санстефанска България. Под това споразумение са сложили подписите си всички Велики сили, но е било отхвърлено от Османската империя. В спомените на Мидхат-младши е отбелязано, че това споразумение е било отхвърлено еднолично от Султана, но не и по волята на Великия везир по това време Мидхат. Тоест, обективно всички Велики сили, включително и Русия, биха признали една България в границите на Екзархията с условие от западните Велики сили такава държава да пази неутралитет по отношение на Русия. Буферна държава между Русия, останалите Велики сили и Османската империя. Това е било в сила и през 1871-ва, когато Левски пише неговата Нареда, уводните думи на която започват с уточнението, че целта е да се събори деспотско-тиранската система и на нейно място да се изгради демократска република за всички - българи, турци, евреи и били каквито били с равни права. 1871-ва е годината, когато във Франция е установен режим на Третата Република, просъществувал до 1940-та; Левски е бил наясно какво означава този режим за Европа. Страната, от която се пазарува оръжие за българската революция е била Белгия, също буферна държава между Германия /Прусия/ и Франция, това е още от времената на Раковски, Търновската конституция е копирана от Белгийската конституция, а навлизането на френските капитали след Освобождението е доминиращо. Фердинанд е наполовина французин по майчина линия, Клементина Бурбон-Орлеанска. Левски е бил абсолютен прагматик, при това изключително прозорлив. Неговият план се е свеждал до изграждане на неутрална и силна държава с републиканско устройство, която да играе роля на буфер между интересите на Великите сили, което е било напълно осъществимо при добре изиграни карти. Споразумението между Австро-Унгария и Русия преди Руско-Турската война е предвиждало да няма силна и голяма славянска държава на Балканите, но Левски е позиционирал в Наредата си бъдещата българска държава не като славянска, а като мултиетническа република, каквато държава, според мен, би била подкрепена от републиканска Франция, от обединена Италия и дори от Германия и Австро-Унгария с оглед на плановете им да ограничат руската експанзия. Задържането на свободна територия и организирането на силна армия с временно правителство е щяло да доведе до свикване на международна конференция, подобна на Цариградската конференция и признаването на автономия на новата балканска република в границите на Екзархията от всички Велики сили, включително и Русия, поставена пред свършен факт. За целта е било необходимо модерно въоръжение в големи количества и военна организация по модела на редовна армия, за което Левски е работел. Планът на Левски е бил гениално прост и според мен, твърдо съм убеден, работещ - вместо да ни освобождава Велика сила, българите да постигнат със собствени сили военна победа и върху основата на тази победа да се заявят като независима демократична държава, заемаща буферна позиция на Балканите между Русия, Османската империя и Запада и балансираща интересите на всяка една от тези сили.

Точно!!! Това "прошение" до Императора с подписи на "първенци" е ключът за разбирането на Голямата игра, водена от Великите сили по отношение на бъдещата българска държава и включва в себе си и съдбата на ВРО и Левски. Сравнете по-горе цитирания текст на Утин: Какво се е случило, че българскота делегация в Плоещ, най-напред е била приета благосклонно от Императора и външния министър Горчаков, а впоследствие са я изгонили като краставо куче и са им казали "длъжни сте да изпълнявате, а не да разсъждавате!" Първо, защо в Плоещ? Ами защото там е базиран комитетът на Млада България, съставен от републиканци. Плоещките българи са успели да разгневят силно височайшите особи с политически претенции. Затова и тези особи са им казали, че "България няма и няма да има политическо представителство". След което позорно са ги изгонили с крясъци. Това обяснява и изключването на представителите на Млада България от местното управление и въртеннето на нагайката от руските губернатори на области с тяхното заключение, че "този народ е калпав" и само нагайката ще го оправи. Руската дипломация обаче прави огромен гаф с подписването на Санстефанския договор. Горчаков като външен министър преди това е сключил споразумение с Австро-Унгария, че на Балканите няма да има голяма славянска държава; а граф Игнатиев в Сан Стефано докарва нещата до това: Това е карта на предложеното от Цариградската конференция, а долу: е руска карта на България, предложението на граф Игнатиев, направено в Сан Стефано. Разликата е съществена, вече няма два вилаета, е едно княжество, Русия получава Северна Добруджа, а България излаз на Егейско море до Кавала, което дефакто е заобикаляне на Проливите, ако България разреши достъп до Егейско море на руска флота. Не само голяма славянска държава /170 000 кв.км/, ами и на един хвърлей до Проливите и с излаз на Егейско море. По повод на този "блестящ успех" на Графа, Кисинджър е написал: „Брилянтните, но безрасъдни инициативи на Игнатиев се оказват сериозна дипломатическа грешка за Русия". Kissinger, Henry. Diplomacy. 1994.с. 153–154. Графът съсипва и репутацията на шефа си, външният министър Горчаков, който лично е подписал Райхщатското споразумение с Австрия през 1876-та, което задължава Русия в случай на война с Турция да не формира голяма българска държава; в замяна Австро-Унгария се ангажирала с неутралитет; авантюрата на Игнатиев дава повод и на Англия да влезе във война с Русия, близостта на васално на Русия княжество до Проливите. На всичко отгоре Игнатиев включва член 7-ми в Договора: "Начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде свободно избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили, като никой член на властващите в Европа династии не може да бъде избран на българския престол. Събрание от български първенци, свикано в Пловдив или Търново, трябва да обсъди и приеме основен закон на страната, по примера на тези в Дунавските княжества от 1830 г." (Член 7). Накратко, Игнатиев си е приготвил позицията на български княз, нещо, за което свидетелства и изказването на Ст.Стамболов пред Първото Велико Народно събрание: „Генерал Игнатиев е взел живо участие в нашата черковна борба, която той направлявал, вдъхновявал и защитавал; той не бил чужд на нашите революционни движения; помня аз какво ми той говори, когато го посетих в Цариград в 1875 г. Той ме насърчи да водим борбата и пророчески ми каза, че скоро ще дойде денят на нашето освобождение. Той в Цариградската европейска конференция защити силно българското национално дело. Царският ферман за Екзархията с границите на екзархата е негово дело; привилегированите полуавтономни области в техните граници, с които се очерта целокупното българско отечество, е пак негово дело. Санстефанска България, господа, е пак негово дело. Той искрено обичаше българския народ и желаеше нелицемерно неговото величие и съединение. И има ли по-добър от него кандидат за българския престол? Независимо от всичко това, граф Игнатиев е мъдър и вещ дипломат, опитен администратор и държавен мъж и той ще бъде наш ментор, наш съветник, защото ние всички, всички още сме много млади, неопитни в политиката..." Канева, Калина. Н. П. Игнатиев – графът на българите. София, ИК „Синева“, 2023. с. 3. Естествено, Англия и Австро-Унгария веднага заявяват, че при такива условия са готови да влязат във война с Русия и следва Берлинския договор. Графът и външния министър Горчаков са бламирани и уволнени през 1882-ра, като Игнатиев завинаги е отстранен от дипломацията, дават му се синекурни длъжности, но до външната политика не е допуснат никога. Пиша всичко това, за да подчертая написаното от Вас, че Прошението, подготвяно от Одеското настоятелство, за което Кънчев е събирал подписи на първенци, е ключово за разбирането какво се е случило с ВРО и Левски, защото случаят с наругаването на Плоещката делегация от Императора и външния министър Горчаков е само ехо на това невръчено Прошение. Причината, според мен, е тривиална - Общи действа с чета от местни хора, които впоследствие като част от населението се разприказват и "чорапа се разплита"; напротив, Хитов действа с дружина от хайдути и без никакви местни кадри в четата от цивилните. Хитов също е бил преследван два месеца, но е имал изход с четата си към Сърбия; Общи се сеща да бяга във Влашко чак след като всичките му помагачи са били заловени и проговорили. Хитов действа за себе си, Общи изпълнява заръка на Каравелов, зависим е от друг.

3.pdf

2.pdf

Спомени за българските въстания (Никола Обретенов) (Z-Library)-1.pdf Ще Ви я кача на три отделни части, защото има опция само до 3 МВ

Книгата е на Евгений Утин, заглавието е "Писма от България, 1877", има я в различни електроннни формати тук: https://asen.baramov.org/pages/segashno-prodlzhitelno/bibliotechka/evgenij-utin.nbsppisma-ot-blgarija-1877-g.php Ето какво пише той като очевидец: "Добре помня как на първия или на втория ден от пребиваването ми в Търново се срещнах от с българин от партията "Млада България”, който на моите въпроси за гражданското управление на княз Черкаски, започна горчиво да се оплаква от въведените порядки. - Какво предизвика вашето недоволство? - попитах. - О! Много скоро ни дадоха да почувстваме как гледат на нас! С първите си крачки ни показаха, че не са дошли в България, за да влезнат в положението ни, а само за да заповядват и да се разпореждат, без да обръщат каквото и да е внимание на нашето мнение и нашите представи! Намерих този отзив за голословен и поисках факти. - Искате факти - продължи българинът: моля. Още преди руските войски да преминат Дунав - започна да разказва той - към Плоещ се отправи българска делегация. Тя била крайно милостиво приета от самия император, княз Горчаков също бил дружелюбен, а след това се отнесли съвсем иначе. Остро им казали, че не се интересуват от никакви депутации, да не са посмели да мислят, че се явяват като представители на българския народ, че България няма и няма да има политическо представителство и със заплахи ги посъветвали да си избият от главата всички политически домогвания. Представете си - разочаровано продължи българинът, - когато един от делегацията поиска да изкаже някакви съображения, високо му закрещели: "Ние нямаме нужда от вашите мнения, длъжни сте само да слушате и да изпълнявате, а не да разсъждавате!" Кажете моля - добави той, - у вас така ли е прието да се отнасяте с хора, които не са извършили престъпление, защото ние мислехме, че така се отнасят само в Турция. Разбира се, аз не придадох особен означение на този разказ, предположих, че такъв прием на българската депутация е бил резултат на неразбиране или просто на случайно настроение на губернатора на България, на за съжаление, това далеч не беше последният подобен разказ и далеч не последното оплакване на българи от сурово отношение към тях. *** Прибързаността е типична и характеризира цялото гражданско управление. Не се обмисля дълго, не се анализира, приключва се надве-натри, а после как ще бъде извършено, - този въпрос е второстепенен! Може да се попита защо беше необходимо това бързане? Обяснява се с две причини: първата, абсолютно непознаване на страната, в която влизаме; втората, масовото убеждение, че след два-три месеца ще се озовем пред стените на Константинопол и цяла България ще е в ръцете ни. ... С други думи, всички почти веднага разбрали, че нормалният за военно време хаос, който доминира в делата, е значително по-голям в умовете и че ако са искали да съчинят нещо много умно, са съчинили нещо съвсем неразбираемо. В резултат нямало никакво единство в работата, всичко зависело от субективните разбирания на един или друг. Един е истински защитник на българите и се опитва да предизвика тяхната любов и съчувствие към руснаците, друг е защитник донякъде на турците и към българите се отнася много строго. - Знам, че "братушките" не могат да ме понасят - каза ми един началник на окръг, когато обхождахме владението му и спирахме в селата, - но ми е все едно. Този народ е калпав и трябва да се отнасяш с него сурово. Сега ги е страх от мен, защото знаят, че нищо няма да им се размине: виновен ли е - двайсет и пет нагайки (камшика - б.р.)! Нека ги е страх! - Чакайте - възразих му аз, - нагайката е твърде глупаво средство, за да бъде спечелено приятелството на българите. (...) Забравяте, че сме дошли да ги освобождаваме! А вие, с нагайката! - Повярвайте ми, за тях нагайката е най-доброто освобождение! (...) *** ...) Трябва да призная, че ние не само не искахме да използваме подема на народния дух, а и не вярвахме, че едно революционно движение може да предизвика партизанска война навред в театъра на военните действия. Ние сторихме всичко, което зависеше от нас, за да възпрем всенародно въстание на българите. Когато влязохме в България, казвахме на хората, че имат право на нашата защита не заради въоръжената им съпротива срещу турците, а заради вековните им страдания и кръвта на мъчениците в която те и техните предци винаги са били потопени. Ние оценявахме единствено пасивното им страдание, но не зачитахме вековете борба и опитите им да постигнат освобождение с оръжие в ръка. Вместо да призовем българите на всенародно въстание против омразния враг, ние, напротив, им казвахме, че тяхната "сила и спасение" е да са покорни на руските власти и стриктно да изпълняват техните нареждания. Затова трябваше да сме напълно безразлични към знамената, които ще развеят българските партии. Само че ние не бяхме безразлични. Като влязохме в България, имахме опасения от революционно настроение и затова се отнесохме подозрително към "Млада България". Също както се беше отнасял с нея Митхад паша, опитвайки се с коварни интриги и с окови да ги откаже от девиза "Свобода или смърт!". Когато тръгнахме, очаквахме да видим съвсем разорена страна, занемарени ниви, навсякъде руини, хора, подивели като зверове, които се лутат без подслон. Въобразявахме си, че ще видим страшна картина на човешкото страдание и гладна смърт. Нищо подобно нямаше в България. Всички ниви засети, високо израсла царевица, прекрасни жита, големи стада, хора, които не просят в името на Христа. Навсякъде селата и къщите изглеждаха по-приветливо, отколкото у нас. Недоумявахме. - Какви ни ги разправяха - повтаряхме все едно и също - за бедите на българския народ, за страдания. Какво повече им е нужно, те живеят по-добре от нас, по-богати са от нашия народ! (...) При честно управление след няколко години България ще бъде неузнаваема. По плодородие на земята едва ли има друга по-богата страна в Европа. А българите са много трудолюбиви, трезви и разумни хора и това се доказва от факта, че всички пращат децата си на училище. ......... На 19 февруари 1978 година се състоя нашето отмъщение за 30 август 1977 г. Санстефанският договор ни накара да забравим трите щурма на Плевен. Но не задълго. Събра се европейският ареопаг и замени санстефанския договор с берлинския трактат... Особено силно сега си спомням онзи спор между песимиста и оптимиста, благодарение на който станах свидетел на неуспешния период на нашата война и искам или не трябваше да призная, че песимистът беше прав тогава. Той заяви безусловната истина - преди всичко и колкото се може по-скоро Русия трябва да поработи върху самата себе си."

Това е станало през 1862-ра, преди Хитов да премине с четата си в Сърбия. Ударили са пощата /хазната/ от Русе за Цариград, парите са били много повече от тези, минаващи през Арабаконак, защото Русе е бил столица на Дунавския вилает е не някакво малко градче: "Не след много войводата прие известие, че ще да мине от Русчук турската поща (хазна). Приготви дружината си той и заварди пътя, който е близо до Кобилищница и води за Сливен. То беше в понеделник срещу вторник. Тук те на едно тясно място бяха заловили добра пусия и чакаха желания си лов с най-голямо нетърпение. Сутринта във вторник след изгряването на слънцето ето ти и пощата че идеше и с нея заедно 12 души турци заптии с един татарин (сюргюджия). Всеки сега от нашите юнаци очакваше приближаването им с нетърпение. Като се приближи пощата, с по едно изгърмяване от пушките на нашите юнаци конете и седмина заптии паднаха мъртви, двоица — зле ранени, троица — живи заедно с татарина. След разрязването на денковите на пощата юнаците намериха неизмеримо богатство, сребро и злато. Нашите юнаци взеха колкото можеха да носят, а останалото заровиха и оттам емнаха се по Стара планина и излязоха на Матейските юртове, гдето и престояха, догде потерите за пощата понамаляха." КРАТКО ЖИВОТООПИСАНИЕ НА ПАНАЙОТ ХИТОВ, Главен воевода на народните чети от 1857 до 1867 год. И. П. К. Кършовски, с. 311 http://www.promacedonia.org/bmark/ph/ph_kratko_zhivotoopisanie.htm Това е написано от Иван Кършовски в неговата биография на Хитов, но и самият Хитов споменава случая в "Моето пътуване по Стара Планина", макар и бегло: https://books.google.bg/books?id=xthbAAAAcAAJ&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false

Всъщност притежаваме класически извори във вид на документ. През лятото на 1871-ва, датирано 23 юли с.г., БРЦК в Букурещ, а според мен лично Каравелов, това лесно може да се установи от стила на документа, обнародва една Прокламация към българския народ, която Д.Т.Страшимиров определя като "първи дебют" на БРЦК: В този документ е начертан план на бъдещата българска държава в рамките на юго-славянска федерация със Сърбия и това е обосновано от заличаването на разликата между двете нации, като се твърди, че те са една народност с един език, но с различни наречия: ролята на Русия при създаването на такава сърбо-българска федерация също е очертана: Русия ще закриля и покоровителства сърбо-българската федеративна държава, защото вече си била извлякла урок от Полша. Този документ е теоретична обосновка на отношението на Каравелов и неговия кръг в БРЦК, към който принадлежи и Панайот Хитов, към национализма и републиканизма на Левски. Документът е писан от Каравелов по същото време, когато е писан и проекто-устава, съвместно с Кънчев в Белград, подменил републиканската Нареда на Левски с монархическия Устав на Каравелов-Кънчев. Какво по ярко документално доказателство, че Левски с неговата идея за силна българска държава с републиканско управление и устройство вече е станал излишен и е бил зачеркнат от плановете на на БРЦК?! Според мен няма толямо НО, а голямо И. Хитов, както и Каравелов, е бил радетел на сърбо-българска федеративна държава, разликата и нюансите между двамата е в това, че Хитов е виждал такава федерация независима от Русия, а Каравелов под крилото на панславянска Русия. Хитов не търси Общи, Общи постоянно е бил активната страна в самопредлагането си на Хитов. До зимата на 1871-ва Общи е искал от Хитов да му съдейства единствено за чета, дотогава такава е била стратегията на Сърбия по отношение на Северозападна България. През зимата на 1871-ва обаче поредното идване на Общи при Хитов е с искане за препоръка за пред Левски и ВРО. Стратегията на Сърбия вече е била променена, тях ги интересуват не чети, а вътрешната мрежа от комитети на ВРО, способна да вдигне масово въстание. И Общи не е стоял със скръстени ръце в Ловеч, неговата задача като платен сръбски агент е била не просто да информира сръбското правителство за ВРО, а да обособи зона на сръбско влияние във ВРО, което той изпълнява блестящо, отцепва като негова лична /сръбска/ зона на влияние целия Софийски регион до Ловеч. Точно тези земи са били претендирани от Сърбия като исконно сръбски, а шопите като българизирани сърби. Общи не се е задоволил единствено със Софийско, той си самонаписва и пълномощно за Македония, също регион претендиран от Сърбия. В случай на успешна за Сърбия сръбско-турска война и овладяване на Софийско и Македония от победоносна сръбска армия, регионите на Общи са щели да бъдат претендирани към територията на Сърбия в бъдещата сръбско-българска федерация, там е действал Димитър Общи Сърбина, а не Васил Левски Българина. Отговор на този въпрос може да се открие в отношението на окупационите руски военни власти веднага след края на войната към дейците от Млада България. Излязоха мемоарите на руски военен кореспондент, сега не си спомням името и фамилията, който от първа ръка свидетелства, че при всяко влизане в населено място и формиране на българска местна управа, руското командване е отстранявало дейците от Млада България, чиито имена предварително са му били известни. Така се формират двете партии либерали и консерватори по-късно. Каравелов е бил идеален за проруски премиер, защото е псевдо-либерал, но всъщност с идеи на консерватор; политическия конфликт между брат му, Петко Каравелов, и Стефан Стамболов по-късно доказва тази моя теза. Подобна фигура е бил и Драган Цанков, който от прозападен униат се измята до платена маша на руското царско управление. Не се дразня, също се изкушавам да мисля в това поле, но, според мен, ако разглеждаме темата от историческа гледна точка, не е от особено значение. Винаги една личност с нейните уникални психически качества би могла да бъде заменена от друга в исторически план, важен е тренда на събитията, а той се определя предимно от икономически, военни, политически и дипломатически фактори, и чак на последно място от индивидуалните характеристики на отделни лица, макар че понякога има огромни изключения, каквото е появата на Васил Левски. Учебниците и официално лансираната историография, поне у нас, по традиция следват националната доктрина и политическата конюнктура, оттук и изживяването на Д.Страшимиров като жрец на историята и набедяването на поп Кръстьо като единствен предател на Левски, защото "така трябва", а не защото така е било. Тази традиция не се е променила кой знае колко сто години след Д.Страшимиров...

Очаквал е да се случи това, което се е случило - общо събрание на БРЦК и ВРО, на което той да оглави обединената вече в едно организация. Затова на печата, изпратен на Левски в Ловеч ВРО е класирана като "Първи отдел на БРЦК", т.е. подчинена в йерархията на БРЦК в Букурещ, където Каравелов е Председател с пълномощия еднолично да обяви въстание в Българско, където са базирани комитетите на ВРО, подчинения вече нему Първи отдел. Така нещата си идват по местата - ако началникът на Първи отдел "своеволства" /което е правел Левски/, има двама негови заместници /Кънчев и Общи/, които могат да поемат поста и да не своеволстват, а да изпълнят заповедта /за вдигане на въстание/ дадена от Председателя. Единоначалие като в армията. Левски е объркал тези планове, като е поискал специално пълномощно за себе си като Главен апостол с неограничени права в Българско, вписал е този параграф в Устава и е отворил там врата с параграф да има възможност за смяна на Председателя от общо събрание на представители на частните комитети. С което е станал окончателно неудобен и подлежащ на отстрел от "върховното командване" в Букурещ. Явно кукловодите на Каравелов са били предвидливи хора, запознати с шахматната игра и са мислели с няколко хода напред, защото още в края на октомври 1871 /тогава излиза брой 20 на Свобода/ са инструктирали Каравелов да убие Левски с вестник, обявата да се яви в Букурещ е точно изстрел с вестник. По това време Левски и Кънчев са обикаляли 14-те града /посочени от Византис/, Кънчев си е попълвал списъка с имена /в длъжността му на касиер/, а турските шпиони са се активирали да търсят човек с описание на Левски /привикването им в конака на Елена/; Левски обаче също е бил със стратегическо мислене, разчел е ходовете от Букурещ и не отива на срещата-рандеву, определена му от "брат" Каравелов във вестника, ако беше тръгнал той вместо Кънчев, сега щяхме да разискваме залавянето на Левски на някой граничен дунавски пункт /най-вероятно Русе/, а не в Къкрина. Играта на котка-мишка е продължила чак до декември 1872-ра, жилав противник се е оказал Левски. Големият план е бил разделен на малки модули, при това е имало два големи плана - сръбски и руски. Сръбският държавен план, в който главна фигура от българска страна е бил Хитов с подизпълнител Общи, е включвал сръбско-турска война през лятото на 1873-та, с подкрепа за сърбите масово българско въстание за блокиране на турските гарнизони и комуникации в Мизия и Тракия. Главният стратег на тази война е бил Миливое Близнавац, регент и военен министър на Сърбия, силният човек в Белград с безгранична амбиция и наполеонов комплекс. Този план не е предвиждал руско участие във войната, а победа за Сърбия и създаване на сърбо-българска федерация с доминираща рола на Сърбия /Начертанието Гарашанин/. Другият план е бил на руското военно командване. Като Империя с добре разработени разузнавателни и аналатични структури, те са били наясно със сръбските планове и са планирали да се възползват от тях. Руските военни са оценили сръбските военни възможности като недостатъчни и са изчислили, че Сърбия ще загуби една сръбско-турска война /което и става през 1876/, но че могат да се възползват от тази сръбска загуба и удавено в кръв българско въстание, за да отворят победоносна Руско-Турска война /което и става през 1877/ която да им открие път към Проливите; ерго руските военни са работели и за двете неща, сърбите да започнат война през лятото на 1873-та и българите да въстанат по същото време /затова са искали подписи на българи за прошение до Императора/. Сърбите обаче зачеркват и двата плана със смъртта на малкия Наполеон, Блазнавац, който внезапно се споминал в разцвета на силите си през април 1873-та, точно преди да започне войната. Мисля, че сръбската политическа върхушка начело с княз Милан Обренович е споминала внезапно Блазнавац, за да не ги хвърли този амбициозен човек в личната му авантюра, но това е друга тема. Левски е стоял като преграда и пред сръбските и пред руските планове, казвал е, че недобре подготвено и обезпечено с оръжие въстание няма да допусне, той лично. Ерго, станал е излишен.

Не съм срещал писмени извори, които да посочват момента на срещата между Каравелов и Общи, преди Общи да тръгне към Ловеч, но от така изнесената хронология, според мен е било в периода, когато Общи е прекарал зимата на 1870-71-ва в чифлика "Циганка" край Букурещ, заедно с Хитов. Това е времето, когато и тримата - Общи, Хитов и Каравелов - са били в Букурещ и това е моментът, според мен, в който Каравелов е дал печата на ВРО на Общи, за да го отнесе в Ловеч на Левски. Печатът е бил изработен много преди това от Георги Живков, който го е дал на Каравелов, но Каравелов го е задържал дълго време, въпреки многократните напомняния на Левски да му го изпрати в Ловеч. Точно този печат е накарал Данаил Попов да използва Общи като куриер до Ловеч, защото когато той идва там, брат му Анастас вече е отказал да изпълнява куриерски функции, обиден на Левски, че му прави предупреждение да не разпечатва писмата /по същото време, на 7 юни 1871-ва Големия пише на Обретенов да го кани за куриер/. Свобода е излизала до април 1871-ва, след което спира до октомври 1871-ва, защото Каравелов заминава за Белград да проси пари от сръбското правителство за печатница, в прозореца май-септември 1871-ва Каравелов е бил в Белград. Следователно, според мен, срещата между Каравелов и Общи и връчването на печата на Общи е станало непосредствено преди Общи да се появи при Данаил Попов в Турно Мъгуреле през май 1871-ва, вече снабден с печат, Общи е дошъл в Ловеч единствено с препоръчителното писмо от Хитов, това е отбелязано в писмо на Иван Драсов при пристигането му и, разбира се, с печата на организацията, така дълго искан и очакван от Левски. Писмото-препоръка на Иван Кършовски, с което го е снабдил Кършовски още през 1870-та, не се споменава от Драсов, а както се вижда от хронологията, Общи дори не го е представил на Данаил Попов през 1870-та. Като цяло, до идването му в чифлика Циганка при Панайот през зимата на 1870-71, Общи е искал от Хитов единствено да му съдейства за формиране на чета, това напълно съвпада с политиката на сърбите да пращат регулярно малки чети в Северозападна България, която са смятали за сръбска територия, под този знаменател са били и набезите на Хитов там. Но през пролетта на 1871-ва Общи вече е бил насочен като "канарчето в мината" към ВРО и нейното сърце Ловеч и то с благословията на Каравелов, който е използвал печата и кризата с куриера от Турно Магуреле до Ловеч, за да парашутира Общия в Ловеч. Печатът е друга тема, но само бегло ще отбележа, че Левски не получава печата, който е искал, а такъв, който емигрантите са искали - вместо лъвче с корона и надпис "Свобода или смърт", те му изпращат с лъвче без корона и с надпис "Привременно правителство Първи отдел на БРЦК", тоест казват му да си знае мястото на подчинен на тях като чиновник в някакъв Първи отдел на техния БРЦК: Този вдясно е изпратения по Общи, вляво е изработения по-късно по поръчка на Левски. За първия пише и Пъшков. Защо Левски е искал лъв с корона, според мен, за да символизира, че народът /лъвът/ в Републиката е върховен господар /короната/, а не защото е бил монархист, каквито тълкувания съм срещал. Така или иначе, срещата Каравелов-Общи трябва да се е състояла в Букурещ, преди Каравелов да замине за Белград, а това означава най-късно в началото на май 1871-ва.

Имам цяла тема във форума за Общи, но тогава не знаех това, че е бил платен сръбски агент, което сега е доказано с документи. Ще си позволя тук да цитирам част от първия си пост там, за да се види хронологията на влизането на Общи във ВРО: "След като се връща от Крит, Общи отива в Браила. Към средата на март 1869 г. е в Турне Мъгуреле, където влиза във връзка с българските емигранти, посредством Тодор Ковачев. След като уведомява Панайот Хитов, че Димитър Общи е "наш приятел" (същият Ковачев по-късно ще бъде обвинен от Левски за шпионин), Тодор Ковачев го изпраща в Белград с молба към Хитов "да го подпомогне и да пристои за нуждата му", т.е. да го снабди със средства и препоръки. В края на март 1869 г. Общи вече е в Белград. По-късно, той ще уверява турския съд, че в сръбската столица се скитал безцелно и обикалял без работа. Панайот Хитов дава обаче по-различни сведения. Общи, заедно с още един участник в Критското въстание, Христо Касап Велев от Пазарджик, идвали често при него и настойчиво го молели да ги снабди със средства и да ги препоръча на приятели, за да "излязат по Стара планина като народни хайдути." Усилията на Хитов да ги разубеди, защото били неопитни и не познавали местата, останали без резултат. И така, към средата на 1869 г., Димитър Общи притежава напълно отговаряща на търсения от политическите емигранти профил на човек участвал в битки, а биографията му е солидно подплатена с препоръки и документи. След като досажда до смърт с молбите си на Хитов, старият войвода най-сетне, за се отърве от него, го препоръчва на своя приятел в Княжевац, Тодор Чипровчанина. Тодор формира чета от седем души, с която преминава границата и достига до Искъра. Тук обаче, верен на нрава си, Димитър Общи, заедно с Христо Велев и Михаил Самоковеца (местен човек, присъединил се към четата в България) се отлъчили и другарите си, поради неподчинение на войводата Тодор. Тримата тръгнали да се връщат обратно към Сърбия, но някъде около Пирот били обкръжени от турска потеря в една овчарска колиба. И тук се случва нещо много интересно: спасил се единствен Димитър Общи, нямало други свидетели, освен него, а той разказал своята история на Панайот Хитов, който намерил в Белград. (ДТС, с. 671) През пролетта на следната година, Димитър Общи се появил отново при Панайот Хитов, който по онова време живеел в чифлика на Н. Балкански, и му доверил плановете си: с чета от 7-8 момчета да излезе из Балкана, като мине през Сърбия. След като не намерил топъл прием от Хитов, Общи отива в Букурещ и търси съдействие и помощ от Иван Кършовски. Болен и безработен, Кършовски му дава препоръчителни писма до Тодор Ковачев и Данаил Хр. Попов, та да го "спомогнат нещо и да го составят с Дякона." (ДТС, с. 451) Ковачев посреща Димитър Общи с отворени обятия и съобщава на Хитов, че Общи очаква от него средства, за да подготви чета. С второ писмо от 9 април 1870 г. Ковачев уведомява Хитов, че снабдил с пари Общи, колкото можал, и го изпратил за България. (ДТС, с. 460). Няма обаче никакви данни Общи да е влизал с някаква чета в България през 1870 г. Общи избягва и среща с Данаил Хр. Попов, довереното лице на Левски в Турну Мъгуреле, въпреки, че е имал препоръчително писмо от Кършовски до него. Единствено Ковачев полага грижи за него да го снабди с пари, Общи взима тези пари и изчезва с тях, но не с чета в България, а вероятно по ханищата в Румъния. Интересен факт е, че вече по същото време Левски гледа с подозрение на Ковачев. Данаил Хр. Попов му писал, че "бележат в него съмнение като ПРЕДАТЕЛ, което потвърждават и от Свищов два пъти устно и писмено." (ДТС, с. 461). Изгубил доверието, Ковачев е изолиран и писмото, което изпраща на Хитов от 9 април 1870 г. е последното, по което можем да съдим, че е участвал в освободителното движение; оттук натам името му въобще не се споменава. Общи бързо разбира, че Ковачев вече не представлява никого и повече не му се обажда. Чак към края на годината, повече от 6 месеца след описаните събития, Общи отново се появява пред Хитов в чифлика на Н. Балкански и му прави компания там чак до март 1871 г. Докато двамата си правят компания през зимата на 1870-71 г. в чифлика, Общи разказва басни на стария войвода за това какво се е случило между идването му в чифлика и последното писмо на Ковачев: бил отишъл в Браила, събрал от "десетина момци" по 15-20 жълтици (за парите на Ковачев не се споменава), за да им купи оръжие и през Сърбия да ги изведе из Балкана; отвел ги в Белград, но "момците" се уплашили и се изпокрили, а той като останал без чета се принудил да иде в Смедерево и продал вече купените за тях пушки. Това граничи с измислиците на Мюнхаузен - истината била, че след като отвел другарите си в Белград, Общи се скрил от тях, избягал с парите им и през Смедерево отива в Гърция, където преживява с парите им до идването му при Хитов. Общи смело лъже Хитов, че в Гърция бил, за да се срещне с някои от най-известните капитани. Хитов го изслушал с недоверие, но заключава, че не допуска да е станал ГРЪЦКИ ШПИОНИН, като снизходително добавя, че Общи само "ходи да лъже да се храни." (ДТС, с. 575-576). Зимата и пролетта на 1871 г. Общи прекарва в чифлика на Балкански, а през май се озовава в Турну Мъгуреле, където се представя на Данаил Хр. Попов. "Ние тук се разговорихме с г-н Димитра - пише Данаил Хр. Попов на Панайот Хитов - и одобрихме, щото той да не стои тъдява да се измайва напразно, но по-добре е да мине отсреща и да се събере с тях, че ще бъде от полза. Но това няма да стане, докато не приемем отсреща отговор, ако одобряват за сега да мине." (ДТС, с. 453 и 456). Писмото е писано на 25 или 26 май 1871 година. Виждаме как Общи методично и неотклонно се промъква към сърцето на революционната организация в Ловеч. Като изключим мотива от идеализъм, който е недопустим предвид на цялата му дотогавашна биография, остава вече доказания документално, платен сръбски агент във ВРО /това го добавям сега/. Левски го "поздравява братски", но това е само учтива фраза, а на практика още от начало показва нежеланието си да му бъде изпратен Общи и отлага нещата на първо време с 40 (!) дни. Данаил Хр. Попов обаче не изчаква определния от Левски срок и изпраща Общи в България. Поводът за това бил, че по липса на постоянен куриер, възложил на Общи да отнесе в Ловеч дългоочаквания печат на организацията. Общи тръгва от Турну Мъгуреле на 16 юни, тоест десетина дни, след като пише на Левски, Данаил Хр. Попов го изпраща заедно с печата към Ловеч. Всичко това се случва в разгара на скандала между Левски и брата на Данаил, Анастас. Димитър Общи пристига в Ловеч на 17 юни., за което свидетелства писмо на Иван Драсов от същия ден до Данаил Хр. Попов. Драсов му дава пощата до Данаил и го изпраща обратно към Турну Мъгуреле, като Общи не пропуска да му съобщи, че "пак ще се върне". И наистина, на 27 юни той пристига отново в Ловеч като този път носи пари и оръжие (2-3 наполеона, 2 револвера и 150 патрона за тях). Писмата и печатът още не били пратени до Левски в Тракия, та ловчанлии използвали Димитър Общи да му ги отнесе. Това също е необичайно, защото имат и други куриери, не познават Общи, но му поверяват най-важния символ на организацията си, печата. На 30 юни 1871 г. Общи намира Левски и се среща с него край Сопот." В резюме - вижда се, че Общи започва да се опитва да влезе във ВРО още в началото на 1869-та, но успява да направи това едва през юни 1871-ва, тоест усилието му коства повече от две години. Минава през препоръките на Хитов, но Хитов по онова време е на сръбска пенсия, като допълнително се осигурява материално с хайдушки набези в Българско, за което сръбските власти си затварят благосклонно очите, пускат го за да си оправи финансите, за да не е само на една тяхна пенсия. Малко известен е фактът, че Хитов успява да обере турска хазна, и то успешно, много преди Общи да се опита бездарно да направи това в Арабаконак. Тодор Ковачев, за който стана дума по-горе, е верен осведомител на Хитов в Турну Мъгуреле и постоянно следи движението на Левски през първите му две обиколки оттам, като докладва писмено на Хитов в Белград, Левски го усеща като залепен му навлек, заблуждава го и накрая пише на Хитов да го разкара от него. Общи използва една пролука, за да се намърда най-сетне успешно в Ловеч, забавянето на печата от Каравелов, който пренася в Ловеч. Хитов обаче през цялото това време не държи връзка с Одеското настоятелство на Тошков, чиято инициатива е събирането на подписите, речта на Хитов пред русенеца приятел на Кънчев и Обретенов, показва, че по времето, когато Кънчев идва в Русе, Хитов си стои на сръбската позиция, че Русия иска да раздели на три части България, за да я управлява по-лесно; т.е. Хитов не е подозирал за руската мисия на Кънчев. така мисля, според мен. Затова и пише няколко месеца по-късно "омръзна ми да съм пъдар на чужди мушии", когато Каравелов го кани на събранието на БРЦК и не отива, очевидно, според мен, смъртта на Кънчев и писаното от вестниците за неговата мисия го е отрезвила и му е показала, че е бил използван като пощенска кутия за препращането на Кънчев в Ловеч.

Не ме интересуват моралните страни на темата, те са предмет на всичко друго, но не и на историята. Историята е разбирането на събитията в тяхната взаимна връзка и цялост. Морализирането на тези събития и личностите, които са ги създавали, води до изкривяване и деформиране на цялата картина. Така се формират исторически митове и легенди, които поставят под въпрос научната стойност на историята. Проблемът обаче не стои пред историята, а е на митотворците и техните последователи, които купуват стоката им.

Нямаме данни и че не е бил изготвен, но имаме данни /писмото на Каравелов до Райчо/, че е бил поръчан. Това съобщение-покана във вестник е прецедент и не може да се сравнява с другите два случая, при които Каравелов споменава името на Левски. Това е така, защото в предишните два случая, Каравелов просто съобщава името на Левски, който е някъде в България. А съобщението има характер на оперативна секретна кореспонденция, Левски е поканен на конкретно място - Букурещ - и маршрутът му е проследим, такива неща се пишат единствено в секретна кореспонденция и се изпращат по тайна поща на организацията, която при това е функционирала и това е било известно на Каравелов, защото той също се е ползвал от нея. Посочени са двете точки на маршрута - от България до Букурещ - ако Каравелов е искал да запази някаква конспиративна тайна, просто е можел да отправи поканата към Левски без да уточнява къде се намира той в момента - можел е да бъде във Влашко, в Сърбия или дори в Русия, навсякъде и никъде, както е записано за местопребиваването на БРЦК в Устава, писан от Каравелов и Кънчев. Но Южния славянин /Каравелов/ е посочил с пръст на полицията пътя на Левски, а пътят му до Букурещ е минавал през няколко гранични пункта с Влашко. И двата пощенски канала до Ловеч са функционирали по това време - този през Русе и другият през Турну Мъгуреле. Три дни преди съобщението на Каравелов, Левски е изпратил писмо до Данаил Попов: Интересното в това писмо е, че Левски не е разчитал на канала през Русе, а единствено на този през Попов. А Обретенов е функционирал като дублиращ канал от 5 месеца, даже не е споменат. Левски пише на Данаил да напомни на Каравелов да му праща тайни съобщения през Турну Мъгуреле и в края на декември; това е било валидно и в края на октомври. Защо тогава Каравелов е публикувал покана с името на Левски, с неговото местопребиваване и неговата крайна дестинация във вестник от 31 октомври 1871, който е бил нелегален в Османската империя и е бил четен и следен от турската полиция? Въпросът ми пак е реторичен, а търсенето на Левски по ханища и градове от шпиони на полицията свидетелства, че тя се е задействала именно от публикацията на Каравелов. Колко са били граничните пунктове, през които Левски е можел да премине във Влашко, не повече от пръстите на едната ръка. Там със сигурност е щял да бъде засечен по описанието, с което са го търсели вече в Българско, и заловен. И да, тогава е щял да бъде търсен и "назначен" вече от Букурещ "втори Левски", най-вероятно вече получилият пълномощно за апостол от Привременното правителстово в Ловеч, Ангел Кънчев, съавтор на Проектоустава с Каравелов, подменил самата същност на Наредата писана от Левски, а тя е републиканска. И вдигането на въстание преждевременно нямаше да бъде стопирано, по простата причина, че е нямало да има кой да го стопира; тогава и мисията с подписите до руския Император е щяла да има зелена светлина за изпълнение, защото е била възложена именно на "втория Левски".

Вторият път е различно. Първият път е в брой на вестника от 9 февруари 1870-та и може да се каже, че е от небрежност и безотговорност: Споменат е Васил Иванов от Карлово, който властите издирват, това е между други известия, арестуван е бил роднина на Кършовски с името Васил Иванов, чието тескере използвал Левски. Вторият път, обаче, не е от небрежност, това е в брой 20-ти от 31 октомври 1871-ва: Бележката е поместена на най-видно място в рубриката От Редакцията. Споменат е В. Л-ий, името на Апостола, с който е бил известен и се е подписвал в писмата до комитетите във ВРО. След това Левски си сменя псевдонима от Лъвский на Аслан Дервишоглу Кърджалъ; освен това, точно по времето, когато е публикувана тази покана, Левски е бил на обиколка с Кънчев и в Елена, както писах, е бил задържан в конака и разпитван подробно. Описанието на Левски също е било известно на турските шпиони, той пише за това описание в писмото му до Данаил Попов, а описанието, което Каравелов дава на Райчо Попов за паспорт за Левски съвпада с описанието, по което шпионите са търсели Левски. Месец след тази публикация на Каравелов, викаща Левски в Букурещ /посочил е местонахождението и посоката на Левски към която го призовава/, Панайот Хитов пише до "своята вярна дружина" да се подготвя за въстание, а Райчо Попов вече е написал поканителните си иносказателни писма до Панайот Хитов за "обща търговия" в Българско, или иначе казано отвеждане на овните до кланицата. Търся връзките, а те са очевидни. Според мен, поканата към Левски да тръгне към Букурещ с паспорт отговарящ на описанието му на турската полиция е била сигурно заложен капан, в който Левски не е влязъл, само защото е усетил нещо гнило.

Доколкото си спомням, писахме за тази връзка. До идването на Ангел Кънчев от Белград в Русе през август 1871-ва връзката на Обретенов с Хитов е била никаква. Тоест Ангел Кънчев е създал индиректно връзката като делегиран от Хитов. Връзката е станала топла и дори гореща след смъртта на Левски, през 1873-та. Хитов е поел на ръчно управление ЧРК в Русе и даже под това управление този комитет е станал централен за цяла България, следователно Обретенов е придобил статута на Левски като глава на ВРО. О Времена, О, Нрави... По препоръка на "кубратовци", разбирайте Обретенов и Греков, цялата поща на ВРО "за по-сигурно" е започнала да минава през руското консулство. Идването на М.Греков в русенския ЧРК е запечатало тази връзка. Е, цялото това "сътрудничество" ражда провалената Червеноводска четица и по-късно Хитов отказва да води четата, сформирана и водена от Христо Ботев. Хитов по време на Априлското въстание си стои в Белград, а малко по-късно се включва като водач на чети от българи в Сръбско-Турската война.

Случаят с публикуваната покана на Каравелов към Левски трябва да се проследи хронологично, за да се види, че не е бил инцидент и неволна грешка на Каравелов, а добре обмислен ход от негова страна. В брой 20-ти на Свобода от декември 1871-ва, Каравелов публикува следното съобщение до Левски: „Г-н В. Л. в България. Гледайте да се видите с назе по-скоро“. Както виждате тук са посочени инициалите на Левски В.Л., посочено е и че той се намира в България и е поканен да дойде в Букурещ от редакцията на в.Свобода, която също е била позиционирана в Букурещ. Това е вече времето, когато Левски е приел конспиративни имена, турски, за всички комитети и по-важни дейци от ВРО, включително и за себе си. Поканата на Каравелов е отправена към Левски непосредствено след обиколката на Левски и Кънчев в по-важните градове и села с комитети на ВРО; в Елена двамата с Кънчев са били на косъм от арестуване, привикани в конака, и единствено хладнокръвието на Левски ги е спасило. Левски пише на 28-ми декември 1871 до Данаил Попов следното писмо по повод поканата на Каравелов адресирана до него в Свобода: Както се вижда от писмото на Левски, публикуваната от Каравелов покана не е останала без последствия, веднага след нея са плъзнали турски шпиони, които са разпитвали за лице с точните физически белези на Левски. И сега въпросът, а откъде тези шпиони на властта са знаели физическото описание на Апостола, това е много време, преди да имат неговата снимка и да знаят за неговата роля във ВРО, преди провала в Арабаконак и показанията с негови описания. Няколко дни след като публикува въпросната покана, раздвижила турските шпиони в Българско, Каравелов пише на 1-ви януари 1872-ра едно писмо до Райчо Попов, където му иска паспорт за Левски. Сравнете сами описанието, което дава Каравелов на Левски в това писмо, с описанието в писмото на Левски горе, което е било дадено на турските шпиони, издирващи Левски след публикуваната покана на Каравелов: Съвпадението е пълно. Въпрос с неповишена трудност - откъде са имали турските шпиони описанието на външността на Левски, съвпадаща с описанието в писмото на Каравелов до Райчо? И още един въпрос - какво е щяло да се случи с Левски на паспортния контрол при излизане от България, ако беше тръгнал с този паспорт от Каравелов към Влашко, след като цялата шпионска мрежа на турската полиция е имала неговото описание, отговарящо на данните в паспорта? Левски обаче не тръгва към Букурещ за среща с Каравелов по тази покана, а упълномощава Ангел Кънчев, който е бил в Букурещ точно по времето за което става въпрос в поканата, началото на януари 1872-ра, това е установен факт. Ангел е преминал безпроблемно с редовно заверено тескере и издаден редовен паспорт от паспортния отдел в Русе. Два месеца по-късно Кънчев със същото редовно тескере е избрал да минава без паспорт, което води до самоубийството му. Левски казва за този му опит да премине "той работа там нямаше", което е логично, каквото е имало да уточняват с Каравелов са уточнили през януари.

Въртял се е като палачинка в тиган, наистина, но винаги се е пържел в един и същи тиган. Каравелов идва в Белград като кореспондент на славянофилския руски вестник Голос и започва да пише дописки за руската публика оттам през 1867-ма. Едновременно с мисията си на дописник от Белград успява да участва в организирането на Всеславянския /всъщност панславянски/ конгрес в Москва, проведен през май 1867-ма; нещо повече, Каравелов е важна фигура в този конгрес, сръбският автор, чиято магистърска работа цитирах по-напред в темата, свидетелства с документи, че именно Каравелов дава мнение на руската страна кои делегати на конгреса от Сърбия трябва да бъдат поканени в Москва. Сега, в българската историография битува мнение, че Каравелов бил избягал в Белград от Русия, защото го преследвала царската полиция по подозрение за съучастие в опит за убийство на император Александър II през 1866-та. Демек герой-революционер. Кажете Вие, може ли политически престъпник заподозрян в покушение срещу Императора, да организира официално мероприятие в Москва, на което лично Императора е приемал делагатите?! Явно някои хора се опитват да ни изкарат идиоти или най-малко дебили. Най-големи са били сръбската и чешката делагации. И тук е интересното. Един от мотивите на вестникаря Каравелов само две години след като е бил един от главните организатори на Всеславянски конгрес в Москва /всъщност панславянски, разликата е съществена, ще стане ясно по-долу/, та смелият вестникар Каравелов обвинява не кой да е, а проруската Добродетелна дружина, която го кани за главен редактор в техния вестник Отечество, че били добавили към кореспондентите на вестника в неговата уводна статия Русия и... Чехия. Демек гордий Каравелов няма нищо, ама нищо, общо с някакви си панславяни и панслависти, обитаващи Русия и Чехия. Балканский Тартюф. Ето що е писал същий този Тартюф само две години преди да се отдръпне тъй гнусливо от панславизма: „За да утвърдим и обезпечим своето съществуване, всички ние, раздробените славяни на юг, трябва да се слеем в едно цяло, и то под покровителството на Русия. Свободна Сърбия сега трябва да стане общо отечество и на сърбина, и на българина, и на хърватина, и на черногореца, а може би и на чеха, и от този център да се постарае да устрои бъдещата Югославия… Южните славяни трябва да си устроят свободна федеративна държава… Ето българите захванаха да проливат кръвта си за южнославянското единство, но на тях трябва да се окаже поддръжка, да им се подаде ръка за помощ… Разбира ли Сърбия какво трябва да бъде тя? – Ние не знаем. Знаем само това, че тя не само не обръща никакво внимание на нас, но дори запрещава на българите, живущи в сръбското княжество, да отидат да помогнат на своите братя и да умират заедно с тях за родината“. Голос, V, 177, 29 юни 1867, с. 4 https://csii.bg/wp-content/uploads/2019/11/5_IZV_CEHR_tom4_2019.pdf

+++ Много точно наблюдение, за което Ви поздравявам. Действително, вече написаното веднъж остава като запечатано в паметта, особено, ако е било систематизирано. Това за ангажиментите му към Азиатския департамент, а според написаното от проф. Стоянов и към Военното министерство, Левски не е знаел и не е бил в състояние да знае. Не са го знаели и хората от читалище "Братска любов" и "Млада България", с чиито пари започва да издава в. "Свобода в началото на ноември 1869-та. Защото той започва този негов вестник, с който добива влияние сред революционните среди, именно с пари на така ненавиждания от него Димитър Ценович, спонсор на "Братска любов" и вестник "Тъпан", цитиран от мен по-горе. Каравелов буквално се е промъкнал като ахейски дар в сърцето на българската революционна емиграция и постепенно е узурпирал първото място в БРЦК с интриги. Горе постнатия от мен пасаж от 11-ти брой на Тъпан, датиран от август 1869-та, завършва с: "След това седнахме да разискваме /с руския посланик, бел.моя/ връх начините, с които да съборим завераджиите /Млада България, бел. моя/. Да основем издаванието на една наша газета, в която отечеството, патриотизма, свободата и напредъка, правото и либералните преобразования, да се повтарят непрестанно, но в която да комбатираме /да воюваме със, бел.моя/ и да попържаме всеки свободомислещ Българин и най-вече завераджиите." Написали са го на латиница, защото, обясняват, нямали набор от кирилски букви. Важното обаче е друго, че тук става въпрос за в. Отечество, на което Каравелов се съгласява да бъде главен редактор през юли и веднага след това се отказва под предлог, че "старите" му редактирали уводната статия. Старите обаче не са били вчерашни, те публикуват уводната статия на Каравелов в бр. 1-ви на Отечество и се вижда, че тя почти не е била пипната, редакцията е била единствено, че вместо "гърците" попържани от Каравелов, сложили "гръцките фанариоти". На 7 ноември 1869-та излиза първия Брой на Свобода, както писах, финансирана от същия Ценович, който финансира и Тъпан. Каравелов, според мен, е бил инструктиран от водещите си руски ментори да се откаже от предложението на "старите", защото в техния вестник "Отечество" щеше да бъде погребан като агент и да смени фланелката с екипа на "младите" от "Братска любов", за да върви нагоре в тяхната йерархия, където е щял да бъде по-ценен. Точно с вестник Свобода той става фактор в БРЦК. Парадокс е, че Свобода е бил забранен в Русия, но се е разпространявал в Българско през руското консулство в Русе, как стават такива фокуси. За Ценович, Христо Иванов-Големия е написал като бележки към биографията на Левски от Захари Стоянов: „Казваш чие бил Л. Каравелов не е Ценович и каквото са вършеши в Букореш то известяваши Ценович тайно на В.Л., а от България В.Л. явяваши на Ценовича и Ценович е бил за В.Л. най-верния в Букореш, щото по часни каприции вършеха се много работи, както пичати(?) едно касчи от Л. Каравелова. Чи Каравелов го гонело влашкото правителство Васил да дигне въстание в Българско, а днес Ценавич — е исфарлин и нищат да знаят за нето, както и синца, А ТОЙ Е — ПЪРВИЯ КОЙТО НИ КАЗА ЧИ В БЪЛГАРИЯ ТРЕБА ДА СЕ РАБОТИ“. (Правописът е запазен. Курсивът е на автора.) https://chitanka.info/text/52651-svishtov-predi-60-i-poveche-godini/25 Каравелов обаче, както писах, мъсти злобно за спирането на Свобода от края на 1870-та /а Свобода спира, заради оплюването на друг виден член на Млада България, Георги Живков, във вестника от Каравелов, скрит удобно зад анонимен дописник/; подиграва се с Ценович и жена му във вече финансирания от Сърбия "Свобода" и дори не иска да допусне Ценович на събранието на БРЦК през май 1872-ра. Всъщност Каравелов прави точно това, което в Тъпан пишат за замисления от "нотабилите" и руския посланик псевдо-либерален вестник: "една наша газета, в която отечеството, патриотизма, свободата и напредъка, правото и либералните преобразования, да се повтарят непрестанно, но в която да комбатираме /да воюваме със, бел.моя/ и да попържаме всеки свободомислещ Българин и най-вече завераджиите." Какво друго е уж невинното извикване на Левски чрез Свобода в Букурещ точно преди събранието, когато цяла орда шпиони търсят Апостола в Българско? Тогава Левски пише по този повод: „Пишете на Каравелов моля го последния път братски да не ме вика чрез вестника си, защото ще поверувам някой си на думите като казват: „Брате Левски, без да се усетиш Каравелов ще те предаде“. Все си мисля, че тръгвайки от Ловеч през Къкрина с целия архив, Левски вече не е имал намерение "братски да моли Каравелов" за нищо. Южния славянин обаче по същото време се е разхождал из Белградските улици, прехвърлен там инкогнито през Париж, за това пише проф. Ив.Стоянов. Ценен актив е бил.

Коренът на недоволството им е бил в проповядваната от Каравелов просръбска политика на БРК в неговия вестник, зад което са виждали интересите на царска Русия. Това започва още от 1869-та и е показано в една сатирична публикация на в. Тъпан, бр.12-ти: Вестникът е бил под редакцията на Иван Мънзов и в него са писали Иван Кършовски и Касабов. Мънзов отначало сътрудничи на Каравелов в Свобода, но после между двамата настъпва конфликт най-вероятно за пропагандираната от Каравелов българо-сръбска федерация, което си е старата идея на царска Русия за сърбо-българска държава. Левски, според мен, е бил напълно наясно за Каравелов, за да напише в отговора на писмото си до Плоещките българи "пишете ми, че са вода по Каравелов и неговите луди работи". Точно този брой провокира Иван Кишелски да обяви в.Тъпан за йезуитско оръдие на полската пропаганда и да напише цяла брошура срещу него: Протест от един българин противу някой си български работи в Букурещ; 1869 https://sever.libraryvt.com//bg/bool-simp.php?bool=(16=%CA%E8%F8%E5%EB%F1%EA%E8,%20%C8%E2%E0%ED%20%CF%EE%EF%EA%E8%F0%EE%E2)&page=1 Убеден съм, на базата на цитирани факти в този труд: https://www.researchgate.net/publication/385123147_Ruskoto_voenno_razuznavane_na_Balkanite_v_dvete_desetiletia_sled_Krimskata_vojna_1856_-_1876 че руското военно командване в лицето на военния министър Милютин през 1872-ра е било напълно готово за война с Османската империя и е планирало такава война. По отношение на прошението с подписи до Императора, то би имало смисъл само при въстание и кръвопролития в Българско, и преди писах за това; самото прошение без такива кръвопролития би било празен лист хартия. Прошението и въстанието са като скачени съдове. Априлското въстание през 1876 г. е осигурило така необходимия повод на руското командване да започне войната и без прошение, европейската преса е била достатъчна.

Гаранцията е била на официално ниво, защото консулът, респективно чрез драгоманина в Русе, е дал фотографиите на руски офицери за свръзка, ерго, руската дипломация е била включена в акцията на Тошков, а това може да се случи само централизирано, не може консулът да действа на своя глава, получил е съответните указания преди това. Напълно съм съгласен с Вас, аргументът с шифрованата с букви цифри записка, намерена в портфейла на Ангел оборва моите съмнения, че Каравелов не е бил запознат с мисията на Ангел. Във връзка с тази шифрована записка, мисля, че още докато Ангел е бил на път към Русе от Белград, въпросният шифър е бил уточнен между Каравелов, Ангел и Обретенов в Русе: смятам така, защото писмото на техния съгражданин от Русе, който разказва за срещата си с Хитов в Белград и докладва на Обретенов, че е изпратил писмата на Ангел до Хитов и съкурсника офицер на Ангел от Омладина, уточнява в писмото си, че го е писал с "новите букви", писмото е шифровано с цифри и букви, това е фиксирано от Д.Т.Страшимиров в неговия 1-ви том от Изворите; шифърът е нов и той е между Ангел, Обретенов и близък кръг техни доверени лица. Това подкрепя и мнението Ви, че Каравелов е установил русенския ЧРК като подкрепяща и същевременно проследяваща група към Ангел; Обретенов още преди да дойде Ангел в Русе е бил запознат със задачата да следи движението му и да докладва на Каравелов. Същевременно, както отбелязвате, те са го снабдявали и с пари и вероятно с контактите си в руското консулство, защото със сигурност е установено, че оттам са получавали вестник Свобода, а след смъртта на Левски започват да препращат цялата поща на ВРО през консулството, вече писах за това. /Което само по себе си е равнозначно на държавна измяна/. Нормално е да се подсигуряват двойно, и то срещу човек, в който са имали съмнения, какъвто е бил Каравелов. Неговите връзки с Начаев и Бакунин сигурно са създавали големи главоболия на ментора му граф Игнатиев, защото по критериите на политическата царска Охранка, Каравелов е бил опасен политически престъпник за царския режим, Начаев е бил терорист, а е получил фалшиви документи именно от българската емиграция във Влашко, където през 1869-та Каравелов се издига като лидер на радикалното ядро. Трябва да е било изключително трудно да се балансира ролята му на праволинеен славянофил в Азиатския департамент с другата на екстремист, работещ с Начаев и Бакунин; това е бил проблем и за Военното министерство, за което е работел основно Кишелски, според мен. Имал е наистина огромен късмет, защото наказанието за предателство в самия Устав, написан основно от него и Ангел, е било смъртна присъда. Не се съмнявам, че тайната полиция на Левски е щяла да я приведе в действие, за разлика от аматьорските и емоционални опити на Ботев да я възлага на Бенковски.

Мисията с подписите на прошение до императора идва от Одеса, формално от Николай Тошков, председател на Одеското настоятелство, а според мен от полковник Иван Кишелски, по това време пребиваващ в Одеса на руска военна служба. Тошков е упълномощил Филип Тотю да пише от негово име до Левски през април 1871-ва да се съберат такива подписи, които той, Тошков в качеството му на председател на Одеското настоятелство, заедно с още трима представители от българско, да поднесе на Императора, това е отбелязано от Д.Т.Страшимиров. За да упълномощи Ф.Тотю да иска такива подписи от Левски, според мен, той е потърсил гаранция от Кишелски, който също е бил член на Одеското настоятелство и едновременно с това се е водел на щат в Азиатския департамент /освен официалната му военна служба/, че делегацията ще достигне до Императора. Достъпът до там е бил изключително труден, минавало се е през няколко министерства и финално през канцеларията на Императора. За мен е спорен въпросът дали Любен Каравелов е бил посветен в тази мисия на Тошков. Това, че Кънчев е изпратил като своя къртица Пенев при него и в крайна сметка Пенев е откраднал някакви много важни писма от Каравелов, за да ги даде на Кънчев, означава, че Кънчев е следял Каравелов. Мисля, че не го е правел индивидуално по свое хрумване, а е било част от мисията му за подписите. Също така, Хитов не е е бил запознат с мисията на Кънчев за събиране на подписите. Сръбската и руската страна са се надлъгвали и надигравали. Както писах по-напред целите на двете държави в този момент не са се покривали напълно. Блазнавац като регент и военен министър е поел ангажименти пред Хитов за подкрепа на българско въстание в случай на война на Сърбия и Черна гора с Турция, за това свидетелства срещата на Хитов с черногорския войвода през същата 1871-ва и договора помежду им за съвместни действия, одобрен от Каравелов, но не и от Левски. Хитов твърдо е играел за Сърбия, но не и за Русия по това време. Каравелов се е опитвал да седи на два стола, но това едва ли е харесвало на руските му господари, докладите на Офенберг са подчертано негативни. Според мен, Каравелов е действал с Хитов и сърбите, интригантствал е за въстание в Сливенско, като си е правел сметките, че дори да не успее Хитов да вдигне въстание, най-малко ще му осигури гласове за председателското място в предстоящото събрание. Което и Хитов прави. Непосредствено преди събранието Хитов се е усетил че е използван и употребен и от двете страни - руската с мисията на Кънчев и сръбската с интригите на Каравелов в Сливенско - и се е оттеглил, дори не отива на събранието под предлог, че е болен. Тогава и пише в едно писмо "омръзна ми да съм пъдарин на чуждо лозе." Писмата у Пенев, според мен, са касаели Каравеловите интриги с Хитов в сливенско, затова се твърди от Обретенов, че Пенев бил турски шпионин за Сливен, което е абсурдно. Каравелов, обаче, е треперел от страх руските му шефове да не надушат, че той играе двойна игра с Блазнавац и Хитов, което трудно биха му простили, ето защо заповядва на личния си русенски комитет-банда да убият Пенев и да му вземат писмата. Тъй като не е бил глупав, поне не много, не е могъл да не загрее, че Пенев, препоръчан от Кънчев, всъщност е работел за русите, дори да не е съзнавал това. Паниката му трябва да е била голяма, страхът огромен. Кънчев, от своя страна, изпълнявал главната си мисия да събере подписите и да ги достави в Одеса, след убийството на Пенев е изпаднал в това, което се нарича цугцванг в шахмата - липса на полезен ход. Не е имал път към Каравелов и Хитов, защото ги е шпионирал и Каравелов е осъзнал това; не е имал и път назад към Левски и ВРО, защото възложената му от Кишелски мисия е щяла да бъде провалена, след като вече Каравелов е знаел за двойната му роля. Избрал е еднопосочен билет към Одеса.

Пишат на ангро, БРЦК не е определял Кънчев, а събранието в Ловеч от Привременното правителство там, определени са като апостоли с райони едновременно с Общи, ловчанлии сами си вкарват автогол, но това не е толкова важно за въпроса кой е кукловода. Първата нощ е спал на хан, защото, според мен, въобще не е бил наясно за арестите на Обретенов и другите трима от читалището; едва на другия ден е отишъл при баба Тонка и е разбрал. Защо не е останал там нямам идея, но може тя да му е казала, че къщата им е под наблюдение и т.н. Едва тогава, на 4-ти март е отишъл при Чорапчиев да пренощува. Защо при Чорапчиев, написах моето виждане, Чорапчиев е минавал за туркофил и човек на властта, затова е и станал лесна мишена на Каравелов да го посочи за предател на Кънчев. Бил е председател на настоятелството, но защо трябва да е бил под подозрение, ако Костаки е посочил точните хора отвели Пенев и Чорапчиев не е бил пипнат при ареста им два дни след това. Междувременно, преди да нощува при Чорапчиев следва да е посетил и къщата на драгоманина, за да го задействат да минава нелегално и да му дадат фотографиите на хората, с които да се свърже. Кога е получил фалшив пропуск от хората на Никола Живков остава да предполагаме, но е било след срещата му с баба Тонка на 4-ти и след срещата му с драгоманина на консулството, може да е било или на 4-ти или на фаталния за него 5-ти, когато към 2 следобед се е опитал да премине митническия контрол, където очевидно са го очаквали хората на гранична полиция по сигнал. Това е мястото, където трябва да търсим кукловода на Кънчев, Одеското настоятелство; идеята за събраните подписи не може да е била на Тошков, още по-малко на Филип Тотю. Аз мога да си събера всякакви подписи, за да пиша прошение, но кой ще ми обърне внимание, ако предварително височайшата личност, до която ще пиша прошение не ми е дала чрез негови посредници някакъв знак, че ще му обърне внимание. Кой е бил Тошков сам по себе си, че някой да го допусне до Императорската канцелария? Обикновен търговец от български произход, пребиваващ в Одеса. Единствената личност-посредник между канцеларията на Императора и Тошков, според мен, по онова време е бил Иван Кишелски, който е бил на военна длъжност в Одеса и официално е бил упълномощен да е посредник между българската емиграция и руската власт; този човек дотогава вече е бил доказан в много мисии и е имал широки контакти и сред "старите" и сред "младите". Мисля, че от него първо е дошъл импулсът към Тошков да се събират подписи, като и той е бил гарант, че тези подписи ще стигнат до местоназначението. След този импулс е било въпрос на организация и време да се намери начин и човек. Пробвали са с Левски и са ударили на камък през април и са задействали план Б с Кънчев. Сега, като разгледах пак публикацията с донесението на османския търговски представител в Гюргево от 15 април 1872 - точно година след писмото на Тотю до Левски - виждам нещата с нов поглед. В донесението като активни членове на комитета са всички действащи лица замесени в аферата с Ангел - там е вписан и Райчо Попов, който виждаме в Гюргево, а не в Плоещ /имал казино в Плоещ/, виждаме Теофан Райнов и най-важното, като приятел на Теофан е посочен Георги Киселов, търговец от Търново. Същият Георги Киселов от Търново с кантора във Виена, за който Райчо пише на Хитов, че отива там при брат си. Прекалено много съвпадения, за да са случайни.