Б. Киров

Като чета отново спомените на Обретенов, виждам, че единственият, който може да ги издал на полицията за убийството на Пенев е бил Костаки. Първо, в комитета, по написаното в протоколите им, те са били пет души: най-напред са влезли Обретенов, Тома Кърджиев и Ради Иванов, впоследствие са поканили Георги Икономов и Костаки, чиито инициали са записали с И. и К. Захари Стоянов пише за това: "След дълги изпитвания в Русчук той /Кънчев/ открил на няколко млади патриоти своята тежка мисия, които и поканил да се запишат членове на революционния комитет. Тия младежи били: Никола Обретенов, Ради Иванов, Т. Кърджиев, Иванаки Икономов и пр." "Прочие" е Костаки, Захари даже не споменава името му, той е изтрит от паметта. Второ, Обретенов охотно признава за убийството на Пенев, той си го пише като революционен актив: От написаното от Обретенов става ясно, че в убийството са участвали четирима: той, Георги Икономов, Ради Иванов и Тома Кърджинов. Единственият, който го няма и е бил член на комитета им е Костаки. На другия ден арестуват в читалището четирима, но вместо Икономов, арестуват Никола Табаков, той не е бил член на комитета тогава, по-късно го приемат. Обретенов казва, че Пенев се похвалил на "един техен приятел", аз си мисля, че този "приятел" е бил Костаки, който не е участвал в убийството. Трето, полицията ги арестува в читалището на другия ден, Обретенов дума не обелва за обиск, но такъв е имало, всяка полиция прави обиск при арест, при ареста на Пъшков също обискират дома му в Ловеч и т.н. А какво пише за читалището, мястото на ареста им, Захари: "Освен дома на Н. Обретенов, който служеше като убежище на разни апостоли, куриери и пр., така също и народното читалище "Зора" беше преобърнато на скривалище за различни комитетски принадлежности. В залата която служеше за занимание, над голямата маса горе на тавана, дъската на която се закачаше лампата, беше откъртена изкуствено и при всичко че се виждаха на нея много гвоздеи, но тия бяха прерязани отвътре, тъй щото тя се държеше само на дългата кука, на която висеше лампата денонощно. Тук на това място, т. е. отвътре дъската в тавана, стоеше скрит печатът на комитета. Той имаше големина колкото една бяла меджедия с надпис "Български революционен комитет" и посред изобразен лев. На това същото място се държаха още и други разни фалшиви печати на турски язик, направени от восък и калай, на които бяха написани по-главните градове на България. Тия служеха за подправянието на турски тескерета, които така също, както и други разни паспорти, бяха в разположението на Русчукския революционен комитет. На друго място, а именно под стълбите, гдето така също бяха извадени гвоздеите, имаше цяла библиотека книги, всичките от съчиненията на Л. Каравелов, единствения по него време революционен списател, които книги, както и вестниците на същия списател "Свобода" и "Независимост" комитетът разпространяваше между народа. Долу в избата под зданието на същото читалище имаше изкопана дупка, в която стоеше едно газено тенеке, пълно с различни отрови, които бяха доставени от българските ученици в Букурещкото медицинско лице. Тия бяха предназначени за враговете на българския народ." Душички, пишман-конспиратори - крият комитетския печат и всички документи там, та и отровите в газено тенеке в мазето... Полицията трябва да е била кьорава, за да не им намери протоколите. Още повече, петият член К., никакъв го няма, но когато са го приемали, писали са протокол, в който пише черно на бяло, че са го запознали с документите като нов оглашен член. Всеки от тях е знаел къде какво се крие в читалището, щом и Захари го е узнал, знаел го е и Костаки. Партенката, че Ангел Кънчев щял да убива Пенев, я пуска майстора на такива партенки, Каравелов, естествено: С една клевета два заека застрелва - хам Пенев убит, а Кънчев самоубит, защото искал да убива Пенев... Че Кънчев е отивал при Каравелов свидетелства пак Захари: "От мнозина слушах да говорят, че той бил човек на Букурещкия комитет, който го изпратил уж в България да донесе плана и събира момчета за на лято, които щял да води в Балкана да се бият с турците за българско царство и пр... И понеже имената на тия момчета А. Кънчев имал записани на книга, което писмо при всичко, че никой не можел да разбира, но като се боял с мъки да го не принудят да изкаже истината, той решил да се убие, отколкото да изгори толкова хора. ... Ангел Кънчев имал фалшив контракт от една виенска къща, че събира уж кожи из България. Когато се уби, той беше се върнал преди два деня от Тракия и бързаше да замине за Букурещ, гдето трябвало да се срещнат с Левски и Каравелова за някои важни работи." Само дето Левски и понятие си е нямал, че трябва да ходи в Букурещ заедно с Ангел, за да се среща с Каравелов, както се вижда от спомените на Цаньо Захариев, нито е пращал Кънчев да се среща с Каравелов в Букурещ. Поне става ясно при кого е отивал Кънчев, защото това е казано на Захари от Обретенов. Като обобощение, Костаки е петият член на бандата им, който единствен не участва в убийството, единствен не е арестуван и единствен умира много бързо два дни след Ангел, а неговото име даже не се споменава от Захари.

Общи се появява за първи път в Ловеч на 16 юни 1871, след това се връща в Турну Мъгуреле за печата и идва отново в Ловеч на 30 юни 1871. Левски прави една обиколка с него, но при нея Общи още няма пълномощно; едва след идването на Кънчев в края на август, към средата или края на септември се провежда прословутото събрание в лозята на Шишков /някои твърдят на попа/ и там се взема решение да се дадат пълномощни на Общи и Кънчев. После, след обиколката на Левски, Кънчев и Общи през октомври-ноември, в края на ноември се свиква в Ловеч още едно събрание на Привременното правителство, където присъствал и Анастас Попхинов, и тогава се определят районите на Левски, Общи и Кънчев като апостоли. Всичко това е отразено в протоколите на комисията в показанията на Общи и Попхинов. Обретенов получава поканително писмо да е "кореспондент" на Христо Иванов-Големия на 7 юни 1871. Според мен, той едва ли е бил в течение на всичко ставащо в Ловеч по това време. Може да е получил информация кой каква длъжност има във ВРО от Ангел Кънчев, но това трябва да се е случило чак през декември 1871 и януари 1872, при идванията на Кънчев в Русе. В донесението на Хамди от 16 септември 1872 и в дописката на Византис по-рано, от втората половина на март 1872, няма никакво споменаване нито на Общи, нито на Каравелов, все едно те не съществуват. Ловчанският доносник не споменава и двамата по обясними за мен причини - целият му донос е изграден върху тезата, че Левски идва от Букурещ след събранието там и основава комитета в Ловеч през юни-юли, а изброените членове на комитета в Ловеч нищо повече не знаят, те са комитетски членове от няколко месеца, вкарани в тази работа от Левски. Обретенов, от друга страна, ако е дал информация за Кънчев след арестуването му, също е премълчал връзката му с Каравелов и Ловеч и е успял да убеди полицията, че Кънчев е емисар на Христо Георгиев и на някакъв негов комитет в Букурещ, а този комитет е Добродетелната дружина. Нито дума за Каравелов, нито дума за Левски, нито дума за Ловеч има в информацията на Византис. Османската власт предприема някакви действия срещу Каравелов чак през ноември 1872, след писмото му за вдигане на въстание, искат екстрадицията му от Влашко и това е било във връзка с прочетеното негово писмо за вдигане на въстание; съответно Каравелов бяга в Сърбия с помощта на руския консул в Букурещ. Интересното при разглеждането на този въпрос за Общи е почти едновременното му изпращане в Ловеч от Букурещ с Кънчев - Общи идва в края на юни, Кънчев в края на август. И двамата идват с препоръки от Панайот Хитов, и двамата минават през Данаил Попов. Това не е случайно съвпадение, а опит за превземане на ВРО отвътре и изместването на Левски оттам. Захари Стоянов пише в Записките, че по това време Левски вече бил уморен от апостолската си работа и мислел да се оттегли да си почива /да се пенсионира едва ли не/; същото твърди и Обретенов, като набляга на това, че Левски щял така да подготвя въстанието 15 години. Същото твърди и Попхинов, че Левски само обикалял и ядял готови пари, ама пчелите щели да изхвърлят търтея. Същото пишат и Плоещките българи, че Левски е захванал "гламаво" работата с комитетите. Идеята е много проста - да бъде отстранен Левски от ВРО, но да се използва за въстание неговата организация. Не мисля, че Каравелов или Плоещките конспиратори, или пък Хитов са преки предатели на Левски, от вътрешните интриги за власт върху ВРО се е възползвала османската полиция и тя е нанесла прекия удар върху комитета в Ловеч. Обретенов може да е станал проводник на това след провала с убийството на Пенев, но е било по принуда, а не от доброволно предателство. Освен това, за да го арестуват часове след убийството, той също е бил предаден, най-вероятно от Костаки, който впоследствие умира доста бързо.

Ангел веднъж е ходил в Букурещ със знанието и препоръките на Апостола в началото на януари, Византис също отбелязват това, че е бил там и е донесъл прокламации и план за въстанието. Ако списъкът в бележката на Левски с 14 града е бил основа за изготвяне на друг списък с имена и подписи у Ангел, той е щял да бъде изпратен по Ангел тогава, в началото на януари. Самият Левски е отбелязал в бележката си, датирана 25 ноември за Ангел "Коги да отиди в Влашко"; Ангел е опитал да мине един път неуспешно в началото на декември, и е преминал втори път успешно в началото на януари, когато карантината вече е била вдигната. Но Ангел носи този списък от обиколката му с Левски през октомври-ноември чак в началото на март за Влашко, и фактът, че не го е унищожил, преди да се опита да мине без заверен паспорт, говори, че той на всяка цена /на живота му/ е искал да премине отсреща с него. Изгорил е всички други документи, но този списък е оставил в портфейла си, заради него се е и самоубил. Ако е нямало никакви компрометиращи го документи, просто са щели да го подържат малко в ареста за опит за незаконно преминаване и да го пуснат, няма голямо престъпление, нито тайна в това да минеш без заверен паспорт. Списъкът... Изслушах целия запис от интервюто с проф. Митев още снощи, да определено казва това, че Левски е бил следен 7-8 месеца, преди да бъде заловен, което значи от април, според него. Вероятно е така, защото в дописката на Византис няма и споменаване на Левски или Каравелов.

Аз най-напред посочих този линк с повече градове, който цитирате, но после открих в изданието на Страшимиров записката на Левски за обиколените съвместно с Ангел градове: Севлиево е бил град с 10 000 жители, не е бил село; също и Клисура с 9000 жители, това са били големи градове по тогавашните стандарти, столицата Русе е бил 40 000, Търново и Ловеч по 20 000. Фиксирам се върху факта, че в дописката на Византис са посочени 14 града и в записката на Левски са 14 града - това е пряко доказателство какво е имало в документа, носен от Ангел Кънчев. Не фигурират градове като Елена и Габрово, посочени в линка горе, защото там мисията на Ангел Кънчев на "касиерин" не се е осъществила, затова и Левски не ги е отбелязал в своята записка. В Елена, например, след премеждието с разпита в конака, двамата са побързали да се изнесат по най-бързия начин на другата сутрин, местните чорбаджии там не са дали възможност на Ангел да им вземе имената и подписите; в Габрово не се знае изобщо дали е имало комитет, щом Цаньо Захариев пише, че Левски искал да основе такъв там... Не от любов към спора наблягам на този момент със съвпадението на броя градове в списъка на Левски и посочения брой градове от Византис в документа на Кънчев, това за мен е неоспоримо и пряко доказателство какво е съдържал списъка намерен у Ангел Кънчев. И също така, че този списък не му е бил нареден да се прави от Левски.

В записката на Левски за обиколката му с Ангел са отразени точно 14 града с уточнението, че Ангел е касиер, той "взема и дава" - Ангел е имал задачата не само да им покрива разходите, но и да взема: Бележката встрани, написана от Левски, указва ролята на касиер на Ангел "по тия места /изброените от Левски 14 града/ каквото се е зело и дало" Ангел е имал официален контракт с кантора във Виена за прекупвач на ярешки кожи, за което свидетелства Цаньо Захариев: "Два дена преди убиванието на Ан. Кънчев Цаньо и Михал Икономов били в Търново. Там те заварили на Великоолу на ханът Ангел Кънчев, който пътувал под вид на търговец и купувал ерешки кожи по окръгът. За да не даде подозрение на разни съмнителни личности в ханът, Анг. Кънчев седял в стаята с отворени врати и разговарял с един человек за търговията си. После, като влезли при него Цаньо и Михал, той захванал да прави контракти и да ги разваля, за да се намира на работа. В това време, известнийт шпионин габровецът Арнаудов се са въртял около вратата на стаята му, минувал два-три пъти насам, нататък и подслушвал какво се приказва, за това Ан. Кънчев бил твърде предпазлив в говорението си и дал да разберат и другите, че има опасен человек. Той казал на другия търговец, че ще мине в Русчук и там ще се срещнат, за да свършат пазарлъкът и така онзи си отишъл. Кънчев се възползувал от това време да каже на Цаня, че ще мине през Горните турчета, за да събере кожи, а Цаню се сетил, че отива там, за да се види с бача Кира(4). Отведнъж влизат при тях в стаята Арнаудов и още един друг человек – Сливнелия. Зели да разговарят и доста време стояли през нощта като разговаряли. А. Кънчев и пред тях казал, че ще мине през Турчетата, но види се, като се е уплашил от Арнаудова, на заранът ударил право за Русчук. Цаньо и Михал са върнали в Трявна и на другия ден дошло известие, че Ан. Кънчев в Русчук убит. Това известие било от тайната поща. Всички се изпоплашили да не би да са намерили у него нещо подозрително." Цаньо е бил с Ангел на 2-ри март вечерта и от разказа му става ясно, че още оттогава Ангел е бил следен от двама турски шпиони-българи. 1-ви март е денят, в който е арестуван Обретенов и другарите му в читалището; трупът на Пенев е открит в нощта срещу първи, смърта му е записана в общината на 1-ви, но той е убит предната нощ, а Обретенов и другите трима са били арестувани същия ден, 1-ви в читалището, където, според мен, полицията е направила обиск и е открила протокола им, в който оповестяват, че ще убиват Пенев. На 2-ри вечерта Ангел усеща, че го следят шпиони, но вместо да драсне към вътрешността, както е казал Левски на Цаньо, Ангел се устремява от Търново право към Русе. В Русе вече е разбрал, че Обретенов е арестуван, и пак е имал възможност да избяга навътре - той си е имал редовно тескере на търговец на ярешки кожи. Но Ангел се устремява към корабчето без заверен паспорт, игра на руска рулетка, луда работа. нещо трябва да го е карало много силно да минава на цената на живота си от другата страна; през нощта на 4-ти гори някакви писма /явно не шифровани/ у Чорапчиев, но не изгаря списъка с имената на чорбаджиите от 14-те града /Византис не могат с такава точност да си фантазират за този списък, броя на градовете съвпада точно с броя на градовете от записката на Левски, тя е меродавна, не какво пишат историците по техните изчисления на маршрута, 14 града и точка/. Та с този смъртно опасен за него списък, Ангел се опитва да мине гратис без паспорт, само с едно картонче за пропуск. Той затова се и самоубива, ако го бяха заловили с този списък е щял да изкаже и майчиното си мляко, той не е бил като Левски да мълчи докрай... Какво е имало точно в списъка? Според мен нещо такова: но умножено по 14, ще рече около 70-80 шифровани с цифри имена с подписи под всяко, това е възстановено само за загорските първенци по памет от Левски, но Ангел, като касиер е имал задачата да се среща с тези първенци и да говори с тях дали ще дават пари; Левски е записал, че са "съмнителни", но не знаем какво е говорил и записвал Ангел за да има в портфейла му списък на такива хора от всичките 14 града където са ходили; Ангел е бил представителен, вдъхващ респект като виенски възпитаник /той така е представен от Византис, и то си е така, Табор е бил в Австро-Унгария/ и е имал пълномощно като комисионер на виенска кантора /за която пише Райчо Попов на Хитов, ако си спомняте/. Идеалната фасада за прикритие да се среща с богати първенци и да им предлага търговия, а впоследствие да разкрие и картите си пред тях, иначе няма начин да се появи списък от 70-80 имена с подписи в портфейла му, подписите са били "съгласителни", както пише Византис, но и "обвинителни" от страна на османската полиция, щом открие всеки подпис на кой човек е. Нищо общо няма Левски с този списък. Левски е давал на хората от които взема пари отрязък от кочан с номера; едната част от кочана остава у дарителя като свидетелство, че е дал сума, другата част със същия номер в книгата на касиера /поп Кръстьо е стискал такава книга с кочани/; у председателя е била копирната книга, където вече са записвани имената, съответстващи на издадената квитанция под номер; системата на Левски е като акционерно дружество. Това което Ангел е събрал е списък за изнудване. Според мен списъкът е бил предназначен за Каравелов, който е казвал, че са му необходими 5000 лири, за да се вдигне въстание. Репликата му "това беше руска работа" показва кой го е натискал за такова въстание, но отговорник за събиране на парите е бил лично той, затова е и обирът на Общи, ако Каравелов не бе дал зелена светлина да се събират по всякакъв начин пари, Общи едва ли е щял да се одързости сам да тръгне, Левски затова пита Каравелов "ще вземете ли тези пари?" Христо Георгиев, преди да почине, е бил нещо като банкер на Добродетелната дружина и през него, с негова гаранция, са влизали и пари от руската държава; Византис пишат за 50 000 наполеона изпратени оттам, не знам дали това е вярна тяхна информация, но имайки предвид останалата им точна информация, допускам, че е. Всяка лира, получена от български чорбаджии, а те са стотина в този списък, означава икономия за Георгиев, от отпуснатите му пари по другата линия, може би не съм ясен, но е така - ако са Ви отпуснали да речем 50 000 лири, а сте набавили от друго място още 20 000, накрая трябва да отчетете като изразходвани само дадените ви 50 000 и можете да сложите в сметката си останалите Ви 20 000; вече е имало подобен прецедент с касиерството на Георгиеви в Добродетелната дружина, те са били като Цар Мидас, но това е друга тема... Мисълта ми е, че стотина богати хора в Българско спокойно са били в състояние да осигурят така необходимите му на Каравелов 5000 лири и отгоре, а те са били заковани с подписи, подписът им е можел да служи за изнудване. Тъжното в цялата тази далавера е, че това е щяло да бъде кьор-фишек въстание, 5000 лири стигат максимум за 1000 пушки. Щели са да изведат народа на заколение, ама те така си и пишат помежду си за народа, като овни, които трябва да заведат до кланицата.

Писмото на Левски до Хр.Георгиев е датирано 6 октомври 1871, ден-два, преди да тръгнат с Ангел Кънчев на съвместната им обиколка. Това е поканително писмо, не заплашително; Византис определят списъка на първенците като съгласителен. За пари, според мен, за нищо друго. Тези хора не са били революционери, те са били богати търговци. Поканително писмо по същото време Левски изпраща и на Никола Тошков в Одеса. Тошков е оглавявал Одеското настоятелство, финансирало ТБЦК за четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа; Тошков е онзи, за който пише Пъшков, че казал, че ще дари пари не за 1000, а за 50 000 пушки, когато народът бъде готов за въстание, той получава и покана за събранието на БРЦК в Букурещ. Може би Каравелов, като аватар на Христо Георгиев, тогава нямаме "или", а "и". Отношението на Русия към Каравелов е продиктувано от идеята за славянофилство, той така започва кариерата си на журналист и функционер в Белград през 1867. После го свързват с Добродетелната дружина, които му предлагат да издава техен вестник "Отечество". Впоследствие Каравелов се "еманципира" от "старите" и мимикрира като ултра-революционер, проповядващ бунт, въстание, огън и смърт за Османската империя. Но си остава свързан с пъпната връв за славянофилството, която е казионната руска доктрина за експанзия на Балканите, курирана от граф Игнатиев и Азиатския департамент, който Игнатиев оглавява до 1864, преди да го назначат посланик на Русия в Цариград. Графът протежира Каравелов по време на цялата му кариера на "революционер" и го съхранява от атаките на личности като консула Офенберг в Букурещ и тайната царска полиция, таксуваща Каравелов като "нихилист". Вестникът на Каравелов "Свобода" е легален в Русия до 1871-ва благодарение на Игнатиев; другата ръка на руските славянофили са Добродетелната дружина. "Византис" не грешат като посочват Христо Георгиев като адресат, дори пратката на Кънчев да бе преминала през ръцете на Каравелов, според мен. Това вече е част от голямата картина.

Организацията на Христо Георгиев е Добродетелната дружина или т.н. "стари", за които Левски пише на Каравелов да му кажат повече да не пише за "стари" и "млади"; тези стари са ядрото на Консервативната партия след освобождението, маша и лост на Руската императорска политика в княжеството. Парадоксът е, че по времето, когато се развиват събитията в Русе, Каравелов се позиционира като най-радикален "млад", но вдействителност по въпроса за бъдещата българска държава възгледите му се покриват на 100 процента с тези на "старите", а именно сърбо-българска държава под егидата на сръбски княз; федерация на сърбо-българи. Той навсякъде в "Свобода" пише за такава федерация. Всичко писано от "Византис" за Георгиев е истина, това че изкупува земите около границата и прави от тях големи чифлици, които да послужат, и служат, за бази за формиране на чети - Хитов е нещо като управител на чифлика на Балкански. В едно от писмата си Хитов пише по повод, че го викат на събранието в Букурещ "омръзна ми вече да бъда пъдар на чужди мушии", а го вика Каравелов... Болдираният текст е написан от гледна точка на човек очевидец на ставащото в Русе; но в целия текст на кореспондента, дописникът на вестника се позиционира и от другата страна, във Влашко, като пише "дойде тук" за Кънчев, т.е. сякаш този човек, дописникът, е ту в Русе, ту в Букурещ, което, според мен, е изключено - още една индикация, че вестникът е полицейски и полза информация на турската агентура и от двете страни на Дунава. По отношение на подписите, да, категорично не е в стила на ВРО и Левски да се оставят подписи върху документи, това е документ не от ВРО и за ВРО. направих си труд да проверя кои фигурират в листа с шифровани имена от чорбаджиите /не мисля, че Левски го е правил, не от тефтерчето му, коригирам се, отделен лист е/ и открих само за едно име: Хаджи Господин Славов https://bg.wikipedia.org/wiki/Господин_Славов Той е деец за Църковна независимост и първият кмет на Стара Загора, човек напълно в профила на Добродетелната дружина на Христо Георгиев. Подписите обясняват и отговорът на "Свобода" в репликата им към "Византис", че в портфейла на Ангел е имало само документ с цифри и знакове, цифрите са името на човека, знаковете са подписите. Интересно за какво са им били тези "подписи" в Букурещ, съгласителен списък за даване на пари? По същото време Левски въвежда "десятък" в комитетите. Но 14-те града, записани и в тефтерчето на Левски от съвместната му обиколка с Ангел? Значи Ангел си е вършел и допълнителна работа при тази обиколка със списъците? В Елена са имали с Левски много интересно премеждие - викат ги посред нощ в конака, където били събрани всички мастити еленски чорбаджии, и ги подлагат на кръстосан разпит що за търговци са; преди това Левски си заредил двата револвера и казал на Ангел "щом Свети Илия и Свети Никола са с мен няма страшно"/така наричал револверите си; Ангел примрял от страх, но повече мълчал на разпита, говорел Левски... Сцената е описана от Сава Кършовски, при когото са били отседнали в Елена. Накрая ги изпратили с теманета и сладко кафе, но... Определно мисля, че това е била идеята, точно сте разбрали тезата ми; какъв е смисъла да минава той отсреща, щом има куриер, близък лично на Каравелов /Обретенов навсякъде парадира с тази лична близост, все е на масата на Каравелов и все спи в къщата му/. Което пък значи, че това упражнение с пренасянето на лични пратки за Каравелов може да се е повтаряло при всяко дохождане на Ангел в Русе - те са 5 такива. Последното обаче е оставило Ангел без куриер и му се е наложило спешно да рискува. На етап сме, когато от отделните детайли, те са важни, може да се сглоби по-голямата картина.

Архивът след освобождението го взема Захари Стоянов по опис и срещу разписка от Мария Сиркова и си го отнася спокойно, не е бил проблем за Захари, който не е блестял с могъща физика; парите, обърнати в злато, са били максимум 5 кг, почти толкова, колкото са намерени у Димитър Общи при залавянето му. Левски в Русе, писах го и преди, не е имал шанс да премине - нито легално с корабчето за Гюргево, нито нелегално с каикчиите на баба Тонка, при обстоятелството, че там връзката е бил Обретенов. От друго място /Свищов?, Оряхово?, Никопол?.../, може би, той преминава на връщане от Букурещ през Олтеница-Оряхово и оттам е писал на Кириак Цанков, че се е намерил способ за пренасяне на пушките; револверите са внасяни от Турну Мъгуреле през Никопол... Според мен, планът му е бил да отиде в Букурещ с парите и архива, иначе се губи смисъла на риска да минава през Ловеч за тях. Тези пари биха му стигнали да започне да издава вестник, но не и за оръжие, твърде малко са били. В едно от писмата му пише за закупуване на "американката" от Цариград, това е малка печатарска машина, с която може да се отпечатва тираж на вестник, също и готвеният за главен редактор поп Кръстьо, за който пише на Каравелов през юли 1872, че ще го изпрати в Букурещ да издава вестник на ВРО, отделно от "Свобода", вестникарят, според мен, тогава е вдигнал мерника на попа, конкурент на монополната му позиция на ментор на БРЦК. Да, онзи списък, открих в тефтерчето на Левски пълно съответствие на цитираните от "Византис" 14 града: Левски е изброил всички градове, които е обходил заедно с Ангел Кънчев - точно 14 с Ловеч! Има още един интересен факт, Левски е използвал цифровия шифър: Това е негов ключ за него, като буквата А започва от числото 99 и следващите се заместват по низходящ ред надолу на цифрите и по възходящ на буквите - 98 е Б и т.н. Този лично негов ключ е записан на гърба на препис на Наредата. Хитрото в това шифроване е, че всеки от двама кореспонденти може да използва уговорен от тях ключ за числата и буквите, примерно се договаряме помежду си буквата А да не е 99, а 106 и цифрите и буквите да вървят само във възходящ ред и тогава Б ще съответства на 107 и т.н. и само ние двамата ще имаме този ключ; или пък вземаме за първа буква А числото на датата от месеца, произволно 19-ти сме днес, и А ще бъде 19, а Б - 20 и т.н. Въпреки всички тези хитрости, шифърът е бил лесен за разгадаване и във ВРО са си служели не с него, а с "рязаната книга", за която ставаше дума. Има едно нещо, което не мога все още да си обясня: Това е писмо на Данаил до Хитов от 21 февруари 1872 и подчертаните последни редове съобщават, че Данаил е получил писмо от Ловеч, в което го осведомяват, че или Левски, или Ангел Кънчев, ще дойдат във Влашко, но не се знае кога, кой от тях и защо. Същевременно Левски в Трявна пред Цоньо Захариев отрича да е пращал Ангел във Влашко; очевидно е противоречието. Когато са ходили по тези изброени от Левски градове, правели са шифровани списъци на "съмнителни богаташи и първенци", според мен, подлежащи на рекет за пари, които са изглеждали така: Това пак е от тефтерчето на Левски. Но пък "Византис" твърдят, че списъкът у Кънчев е бил с подписи. "Свобода" пишат за записки с цифри и букви. Какво е Вашето мнение за всички тези документи и по специално за противоречието, между това, което е казал в Трявна на Цоньо Захариев Левски и написаното от Данаил на Хитов на 21 февруари? Има и нещо друго странно, как е преминал без проблем Кънчев в началото на януари през Русе в Гюргево, а два месеца по-късно не е имал заверен паспорт? И кой е осведомил "Византис", че Кънчев е бил вече един път в Букурещ, за да уточнява план за въстание и да донесе от там прокламации, върнал се е обратно и при следващия му опит пак да отиде в Букурещ е бил самоубит?

+++ точно. Отиването му в началото на януари 1872 в Букурещ е било първото /и последно/ след идването му оттам през август 1871 в Русе и после в Ловеч на 28 август с.г. Много точно е наблюдението Ви, че преди това отиване на Кънчев в началото на януари /с делегирана мисия и писмо от Левски като негов представител/ до Каравелов, Апостола е взел решението си събранието да се проведе в Букурещ; следователно Кънчев е предал на Каравелов това решение на Левски и съответно е получил нови указания от него да изготви списък на комитетите от ВРО, за което му е било необходимо време, времето е било необходимо и на Каравелов, за да съгласува с водещите от департамента, чакал е указания оттам. Вероятно, според мен, искането на Каравелов на списъка е било предадено на Кънчев чрез Обретенов при идването му на 11 февруари. Прави ми впечатление и зачестилото идване на Кънчев в Русе през 1872-ра - той влиза там четири пъти за два месеца без належащи причини, освен минаването му във Влашко в началото на януари - началото на декември, началото на януари, началото на февруари и на 3-ти март. Наличието на шифрован списък с комитетите у Кънчев напълно изяснява решението му да стреля по заптието и после /евентуално?/ да се самоубие; след залавянето му е щяло да последват инквизиции и евентуално предателство от негова страна /въпреки че полицията е разчела шифъра и без негова помощ, според мен също/ и името му щеше да се запише в черната книга на предателите - той е избрал смърт. Левски му отдава дължимата почит в това отношение, въпреки, според мен, да е разбрал лично за себе си, точно какво е носел Кънчев /защото и Левски е четял "Свобода", а те две седмици след смъртта на Кънчев оповестяват наличието на шифрован документ у него/. Левски е запазил лицето на Кънчев чисто, което му прави чест на почтен човек. Тук виждам едно несъответствие в хитростта на Обретенов, което обаче е хванало дикиш, поради липсата на аналитично мислене - Обретенов е измислил шпионската мисия на Пенев в Сливен, за да прикрие с нея истинския мотив - писмата. И тази версия за "шпионина Пенев", който щял да ходи в Сливен, изпратен от валията, се възприема и от Големия, и от други дейци, визирам сливенския емисар на Хитов, Д.Топалов, който е написал за този шпионин /Пенев/ на Сава Кършовски. Само че тази измислица на Обретенов е безсмислена - какъв "шпионин" в Сливен би могъл да бъде 19-годишния русенец Пенев, сирак, чийто крак едва ли е стъпвал в Сливен и щеше да лъсне там като нелепа фигура, никой не го познава и той никой не познава. По-късно, когато Каравелов и департамента /чрез консулството във Варна/ пращат техен емисар в Сливен, този човек е Михаил Греков, чиито корени са от сливенско село и добре познава региона и хората там от разказите на баща си, а и сливенци го познават като син на сливенски войвода. Пенев "шпионин" в Сливен е нелепица, съшита с бели конци, но съвременниците на Обретенов са се хванали на гола кука, а след тях по инерция и историци. Напълно е възможно, защото при тази хипотеза, Каравелов е щял да стане мишена и на тайната полиция на Левски, Левски не случайно му пише в писмото за убийството на Паисий "отсега нататък ще бъде лесно"...

През октомври и ноември 1871 Левски заедно с Общи и Ангел Кънчев предприемат голяма обиколка по комитетите на ВРО: https://www.vasil-levski.eu/за-левски/биография/1971-временно-заглавие/ Аз изброих тук 20 града, като Левски държи настрани Общи и прави събранията или сам или с Ангел, Общи разказва за това обиден пред комисията в София. Предполагам, че това в Ангел е било списък на посетените от него комитети в тази съвместна с Левски обиколка, както и имената на председателите. Едва ли са били делегатите, които са определяни малко по-късно. Списъкът на Ангел не е бил от Левски за Каравелов, а от Ангел за Каравелов, според мен. Това е ключова информация за ВРО, изнесена отвътре. Левски категорично казва, че не го е пращал в Букурещ при Каравелов; още повече, че Ангел е ходил вече веднъж при Каравелов в началото на януари /Писмото на Драсов, че го чакат да се върне отсреща, което е забелязал и проф. Митев/; тоест, еднозначно, Ангел е носел списък на комитетите на ВРО, шифрован с новия шифър на Млада България /който Левски не е използвал/ в Букурещ на Каравелов. Ловеч няма начин да не е присъствал в този списък като централен комитет за всички ВРО. Ангел е познавал всички важни лица от Привременното правителство в Ловеч, нали те гласуват за него да бъде апостол с равни права на Левски. Ако, а според мен е, списъкът е бил разшифрован от османската полиция, тя е имала цялата мрежа на ВРО още в началото на март 1872. Обретенов и в книгата му и в други публикувани спомени тъпо и упорито отрича в Ангел да е имало някакви документи. Но го опровергава редакцията на в. "Свобода", която пише още през март 1872, че в портфейла на Ангел е имало записки, шифровани с цифри и букви. Лично аз, в случая, безрезервно вярвам на написаното от "Свобода", защото списъкът на Ангел е пътувал към тях и те са знаели за него. Написаното от "Свобода" се потвърждава и от публикацията на "Византис", който е бил, както стана ясно, вестник спонсориран от министъра на полицията в Цариград. Полицията е прочела протоколите, защо да ги конфискува, ако Обретенов се е съгласил да й сътрудничи; казусът с писмото за въстание на Каравелов е същия. Четеш, преписваш и връщаш на вече завербуван агент. Това е алиби за вербуван агент пред вражеската организация, ако е двоен агент. Датите са си точни, в протоколите никъде не пише на коя дата е убит Пенев, пише само кога са взели решение да го убият. Впоследствие Обретенов лъже в спомените си, че са го убили на 16-ти февруари, а в действителност това е станало на 1-ви март. Но протоколът не лъже - решението да го убият е взето на 15-ти, а извършеното убийство в съчетание с написаното намерение е била сигурна смъртна присъда за Обретенов, ако е попаднало в ръцете на полицията. Според мен протоколът е попаднал в полицейски ръце, защото арестът е станал в читалището, а да арестуваш 4-ма заподозрени за убийство без обиск е недопустимо; криели са всичко под някакви стълби, Захари описва подробно в Записките - отрови, писма, протоколи... Били са пълни аматьори, при това доста... не умни.

Обретенов е получавал в. "Свобода" от руското консулство и преди да стане куриер на ВРО: Това е писмо на Кънчев в Табор до Обретенов, преди Кънчев да отиде в Белград /началото на юни 1871/, Страшимиров е отбелязал, че Зорницата е в.Свобода. Освен това, нали Обретенов е бил дописник на "Свобода" и праща анонимния пасквил срещу Георги Живков още в първата половина на 1870, заради която дописка Живков бяга от Русе: Тук Иван Кършовски съобщава на Хитов за изселването на Живков във Влашко; писмото съобщава и за минаването на Левски от Гюргево в Русе, сигурно доказателство, че Левски е минал през Русе през юни 1870-та /без да се обади на Кършовски, който си кореспондира с Хитов, между другото/; причината за изгнанието на Живков е Обретенов, който по същото време праща "Свобода" на Кънчев в Табор, сигурно много горд от дописката си; Кънчев по-късно, към края на годината, се подписва в друга дописка в защита на Живков, скандалът води до спирането на "Свобода", за което Драсов пише на Данаил Попов: Ценович /от Млада България/ се кара с Каравелов заради Живков и му спира парите, Драсов пише на Попов да се потруди да започне нов вестник. Ангел и Обретенов са били в постоянна кореспонденция, дори след като Кънчев пристига в Ловеч, при това кореспонденция с техни приятели в Белград се води с "новите букви" /новия шифър на Млада България/, за което свидетелства следното писмо на Обретенов от 15 септември 1871: Без да е учреден комитет на ВРО в Русе, Обретенов иска от Ангел печатни заплашителни писма на ВРО /за да събира пари с тях, от чие име?/ Дали толкова добра е била вилаетската полиция да ги открие по един офицерски колан на Икономов, или те са оставили в ръцете й самопризнание: в протокола си от 15 февруари са написали черно на бяло, че са убийци на Пенев; Костаки не е арестуван с тях, а са държали в читалището протоколите, Захари го пише, колко му е полицията да направи обиск в читалището и да пипне и този протокол, Костаки фигурира в първите им протоколи като приет член с инициал К. Краткият отговор дали Обретенов е имал връзка с руското консулство в Русе е да, защото той като библиотекар на читалището е вземал "Свобода" оттам още преди да бъде куриер на ВРО, вестникът е бил нелегален за Дунавския вилает и са го получавали от консулството, в по-късни писма на Левски и Драсов това е казано в прав текст.

С някои корекции - Кънчев е влязъл в Русе, за да предаде тези документи на Обретенов, той е знаел за убийството на Пенев, когато влиза, но не е знаел за арестуването на Обретенов, затова отива на другия ден след идването му в Русе да го търси в къщата на майка му, баба Тонка. Не е имал план да отива в Букурещ, а само да предаде документите на Обретенов, затова не е бил подготвен и с паспорт. Арестуването на Обретенов го е накарало да се опита да премине отсреща по този рискован за него начин, важното е било за него тези документи да стигнат до Каравелов навреме и единствения начин това да се случи в тази ситуация е била да ги достави той лично. Обретенов е знаел предварително за неговото идване, Кънчев е бил в Русе на 11 февруари и сигурно са имали уговорка при следващото идване на Кънчев да му предаде, каквото е било открито у него при обиска. Обретенов не го е предал от страх от мъчения, а от ясната перспектива за смъртно наказание. Как са го арестували за по-малко от 24 часа, само по случайното показание на един свидетел, който ги видял да говорят с Пенев. Малко вероятно, според мен - намерението им да убиват Пенев е оповестено още на 15 февруари в протокола им и все някой, почти сигурно Костаки, го е казал на който не трябва, примерно на Ведър като масони в една ложа. Костаки си е отишъл в по-добрия свят два дни след Кънчев, но, според мен, отровата му е била дадена веднага след убийството на Пенев и ареста на Обретенов от "други посветени в делото" русенци. Костаки, Пенев и Ангел Кънчев са били неудобните свидетели, които в разстояние на седмица са били лишени от възможност да говорят завинаги. Думата е била дадена само на Обретенов и той обилно е залял с думи публичното пространство. Руските консулства са били а аванпостове на руското военно разузнаване, това е отразено в достатъчно руски изследвания по темата, а върховния началник на всички консулства е бил граф Игнатиев, посланик на Русия в Цариград и началник на Азиатския департамент.

Този списък "Византис" нарича "обвинителните съгласителни документи, подписани от първенците българи"; обвинителни от гледна точка на османската власт, съгласителни за какво? "Византис" свързва тези документи с план за въстание, за да "не се повторят случките от 1867-ма", тези "случки" са преминаването на четите на Панайот и Тотю, както и опита да премине четата на Кулин. Значи са били "съгласителни" за българските "първенци" да се повторят тези събития, съгласителни за въстание. Другото, Ангел обходил 14 града, където е основавал комитети или е потягал старите такива на ВРО. Това е точно два месеца преди събранието; съгласителните документи, според мен, са били съгласието на комитетите в Българско да изпратят представители на събранието в Букурещ в началото на май, най-вероятно имената на делегатите от тези градове. Това обяснява защо са били необходими тези имена на Каравелов тайно от Левски, да знае кой ще дойде точно от Българско и съответно как би гласувал, нали затова е заверата в Сливен с втори делегат, осигурил на Каравелов 10 плюс гласа. Левски не вярвам да му е давал предварителен отчет кой ще прати в Букурещ. Това обяснява и отсъствието на Общи от списъка, той не е фигурирал там, не е бил сред определените за делегати. Защо обаче руският консул се появява веднага на местопрестъплението, никой друг консул? Според мен, защото е знаел какъв списък носи Кънчев. Връзката между руското консулство и Ангел е трябвало да бъде Обретенов като куриер на ВРО; нали там са пристигали броевете на в. "Свобода", откъдето са вземани от Обретенов тайно и разпространявани по комитетите на ВРО, той е бил свръзката. Ангел едва ли е можел да знае, че руското консулство служи за нелегален канал на Каравелов, а и да е знаел, едва ли би рискувал лично да ходи в консулството със списъка за Каравелов, за да не компрометира консула, в случай че го заловят с опасни документи там. Обретенов е имал връзка с консулството като читалищен деец, той е снабдявал читалището с литература и периодика, легално разрешена във вилаета, имал е лице да влиза там. Свръзката на Ангел, Обретенов, е бил арестуван, и вероятно тогава той е взел решение на своя глава да премине с нередовни документи във Влашко и да занесе списъка лично на Каравелов, план Б, защото план А се е провалил с ареста на Обретенов. Този, който е искал списъка на Кънчев да не стигне до Каравелов, трябва да е била османската полиция, според мен, те на всяка цена са искали да предотвратят въстание в земите, населявани от българи. Единственият, който е бил в състояние да им помогне с информация при тази моя хипотеза, е бил Обретенов, куриерът между Ловеч и Букурещ. През него е минавала връзката, и той е имал поглед както към ВРО, така и към БРЦК в Букурещ, той е вземал нелегалния "Свобода" от руското консулство, това е отразено в писмата.

Обретенов разказва в спомените си, че в деня на смъртта на Кънчев /5-ти март/ под прозореца на килията дошъл брат му Ангел и уж си тананикал някаква песничка му съобщил за самоубийството на Ангел Кънчев; веднага след това извикали Обретенов на разпит, на който присъствал и Петраки Златев, и Златев му задавал само един въпрос, познава ли Кънчев? Тук Обретенов заема геройска поза в мемоарите си и казал, че не познава никакъв Кънчев, след което Златев побеснял от яд. На 4-ти март, ден след пристигането му и ден преди смъртта му, Кънчев се е отбил при баба Тонка, това пак го разказва Обретенов. И се тюхка, че Кънчев не й потърсил помощта да го прехвърли с лодкарите през Дунав нелегално, а и че той, Обретенов, ако бил на свобода, щял да му помогне за документите, и че в града имало и други хора "посветени в делото", но Кънчев не ги знаел. Обретенов ги знаел, ама Кънчев, който им основал комитета не. Кънчев след тази среща с баба Тонка отива да нощува у Чорапчиев и точно в този отрязък от време се е обърнал към Никола Живков и другите двама, единият от които е шурей на Ведър. Това са хора от стария ТБЦК, значи Кънчев е имал по-голямо доверие на тях, отколкото на аверите от ЧРК, който лично е основал. По същото време, Иларион Драгостинов, секретар на читалище "Зора" не е бил арестуван, но Кънчев не го е търсил за помощ, а Иларион е определения делегат за събранието. Кънчев е потърсил Никола Живков, за когото Обретенов и дума не споменава, а сочи като помощник за пропуска някакъв чиновник от паспортния отдел, което е поредната му лъжа. Според мен Обретенов е научил за идването на Кънчев от баба Тонка или от брат си, който му е изпял под прозореца на килията за смъртта на Кънчев на следния ден. Моето мнение е, че списъците са били за Каравелов. Индикация за това е, че в редакцията на "Свобода" са знаели за тях и веднага се реагирали на написаното във "Византис" /глупава реакция, според мен/, че видите ли, намерихте някакви списъци, ама ние така добре сме ги зашифровали с букви и цифри, че не можете да ги разчетете. Относно "буквите и цифрите" - след посещението на Теофан Райнов и Райчо Попов през 1869-та при Бакунин и Мацини, Бакунин дава на двамата видни представители на ТБЦК нов шифър, много по-усъвършенстван от този, който е ползвал Касабов преди това; при Бакунин с рекомендация ги изпраща Каравелов, а връзката между Каравелов и Бакунин е била Начаев, на когото българите осигуряват нелегално преминаване през Влашко от Одеса към Западна Европа; Бакунин е бил ментор на Начаев и очевидно се е чувствал задължен да се отплати на българите, той им дава препоръка и за среща с Мацини. Новият шифър на ТБЦК е бил с латински букви и цифри и е бил ползван от нелегалните руски нихилисти, за това споменава в статията си Илиев. Че Каравелов към края на 1869, след тази паметна среща на Теофан и Райчо с Бакунин и Мацини, е получил карт бланш в ТБЦК /вече наричан Млада България по подобие на Млада Италия/ свидетелства донесението на руския консул в Букурещ по онова време Офенберг: https://www.academia.edu/45605563/Иван_Касабов_като_теоретик_на_възрожденския_политически_национализъм_История_1996_кн_1#loswp-work-container След 1869 Касабов е шкартиран от ТБЦК, Млада България и БРЦК /вероятно заради антируските му публични изяви/, а новата звезда там става Каравелов. И започва "отстрел" на старите кадри на Касабов, като Георги Живков. Накратко, според мен, списъкът е бил предназначен за Каравелов, но за него е бил известен и руският консул в Русе, за да се появи веднага до тялото на самоубития Кънчев, почти едновременно с валията, който, предполагам, също е бил известен за този списък, но от друго място. Само като вметка, в предишния ми пост съм изпуснал още едно идване на Кънчев в Русе, на 11 януари, отразено също в протоколите на Обретенов, защото тогава им е взел 10 лири, такива неща Обретенов помни точно... С това идванията на Кънчев в Русе, след като преминава от Влашко, стават 5 /пет!!/ за 6 месеца, твърде много и чести, според мен, за да са случайни, моето мнение е, че той се е отчитал пред някой регулярно в Русе.

Ангел пише писмото до Обретенов, че е стигнал в Ловеч и чака идването на Левски, като го е датирал от септември, но Драсов е написал писмо за пристигането на Ангел в Ловеч до Д.Попов, датирано 27 август 1871, и Страшимиров е отбелязал противоречието и че вероятно писмото на Драсов е посочило точната дата на пристигането на Кънчев в Ловеч. Но, преди да дойде в Ловеч, Кънчев е стоял известно време в Русе, и, по думите на Обретенов, прекарвал повечето от времето си там в читалището; по същото време секретар на читалището е бил Иларион Драгостинов, а "читалищен слуга" или домакин - Обретенов, като цялата група на Обретенов е гравитирала около читалището. Този престой е бил в първата половина на август, някъде до 24-ти 25-ти август 1871, за да сигнализира идването на Кънчев в Ловеч на 27-ми Драсов. Според мен, още тогава, Кънчев е разказал най-малко на Обретенов всичко за мисията си на апостол, изпращан от Букурещ, както и за работата си по проектоустава с Каравелов; тогава му е дадена и "портативната печатница" дар за Левски от Тома Кърджиев, значи и Кърджиев е бил посветен къде отива Кънчев и с кой ще се среща в Ловеч. После, след пристигането му в Ловеч, с писмо до Обретенов, Кънчев го осведомява, че вече е в Ловеч и му пише, че Левски го няма там, но след като дойде ще уведомява за всичко Обретенов. Следващото идване на Кънчев в Русе е било на 10 декември 1871 или малко преди това, защото от тази дата е първият им протокол, учредителния за ЧРК. Това идване, според мен, съвпада със завръщането на Кънчев от Букурещ, където е получил инструкции за въстанието, за което пише и "Византис"; "Византис" са били осведомени за неговото повторно ходене до Букурещ и то е било с пълномощие на Левски и Ловеч, защото Драсов в писмо съобщава по същото време, че очакват Кънчев да се завърне от Влашко. При това негово идване, щом вече знаем, че при предишното му е споделил всичко с Обретенов и хората от Зора, Кънчев трябва да им е разказал и за мисията му в Букурещ. След това Кънчев се появява за трети път в Русе на 11 февруари, два дни преди идването на Пенев, иска им пари, и пак стои няколко дни, съвсем достатъчни му да се засече с Пенев в Русе. Те свикват извънредно заседание на 15-ти февруари и решават да убият Пенев дори и без знанието на Ловеч /Левски/, не знаем дали Кънчев е бил още в Русе по това време. И Обретенов във всичките си спомени твърди, че са убили Пенев още на другия ден, 16-ти февруари, но го убиват чак на 1-ви март 1872, и както "Византис" твърди, едва след като Ернест ефенди заминава за Букурещ, преди това очевидно не са успели да се доберат до Пенев. Ангел Кънчев отново се появява в Русе на 3-ти март 1872, този път със списъците на видни хора от 14 града, "Византис" за да го твърдят, значи полицията ги е разчела. Тези списъци са били шифровани с метода на ТБЦК, което е интригуващо; ако са били за Каравелов, щяха да бъдат шифровани с "рязана книга" или "скара" с която са кореспондирали Ловеч и Букурещ; пък и Левски твърди, че не изпращал Ангел в Букурещ; значи, според мен, списъците са били предназначени за бивши членове на ТБЦК, а такива са били групата в Плоещ, но и Одеското настоятелство се е ползвало с този шифър; в тази връзка прави впечатление бързата реакция на руския консул, който се появява едновременно с валията на мястото на самоубийството на Ангел; както и враждебното отношение на валията към този консул, "Византис" пишат за това; "Византис" натрапват "руската връзка", като свързват смъртта на Ангел с тази на Христо Георгиев, водач на Добродетелната дружина в Букурещ, както и заместват идването на Ангел от Сърбия с идване от Русия, но при презумпция, че "Византис" са финансирани от османската полиция вестник, тази връзка с Русия може да е съзнателна полицейска дезинформация, за да предотврати реална по-голяма намеса на Русия, полицейска игра. Кой е имал интерес да издаде Ангел? Според мен, тези които са били в списъците - ако там са фигурирали не фиигури от революционното движение, а богати българи от тези градове, които да бъдат изнудвани за пари, като например Петраки Златев и Стефан Карагьозов, естествено е тези нотабили да си били най-заинтересовани техния списък да не иде по предназначение и да са видели сметката на приносителя му. Другата възможност е Обретенов да е пропял още на първия ден от ареста му, ако е бил притиснат от полицията с неопровержими доказателства, че е убиец и да е изтъргувал своя живот с този на Ангел. За всичко това "Византис" пише чак на 17 март, когато вече е имал пълна информация за Ангел Кънчев, поне толкова, колкото са му отпуснали от полицията.

Касабов го изключвам от действащите лица на политическата сцена по това време - той се оттегля от работата в комитета още в края на 1869-та, в края на 1870-та, когато се завихря скандала около Георги Живков с дописката в "Свобода", Касабов вече се занимава само с адвокатска дейност в Букурещ; в същия брой от декември 1870-та, в който се води полемиката за Г.Живков, има публикувано едно малко каренце в "Свобода", рекламиращо Иван Касабов като адвокат... Много логично и всъщност, според мен, единствената възможност е, цялата информация на "Византис" да е била предоставена от полицията, а не обратното. Така нещата си идват на място, защото кореспондент на "Византис" във Влашко не би могъл да следи движението на Кънчев в Българско, а то е очертано много точно - не само обиколката му в 14 български града, но и повторното му минаване през Русе за Букурещ, както и ходенето му с Левски в Цариград. Това не може да стане, проследяването в Българско, от позициониран във Влашко кореспондент, някой трябва да му е дал сведенията за движението на Кънчев след първото му идване в Русчук и Ловеч, а този "някой" няма да е кой друг, освен полицията. В статията за "Византис" беше акцентирано на връзката на собственика на "Византис" с Али паша, менторът на Мидхат и Ахмед Расим паша, както и финансирането ежемесечно от министъра на османската полиция. За какво да финансирам един вестник, ако съм шеф на цялата полиция, освен ако не ми даде този вестник възможност да публикувам контролирана информация от мен в него?! Не виждам никаква друга причина държавния бюджет и полицейското ведомство да е давало ежемесечно пари на вестник собственост на етнически грък в Цариград. Само да припомня, Мидхат паша и Ахмед Расим паша са роднини, чрез брак на техни деца, а и двамата са младоосманци и реформатори, какъвто е бил и Али паша. От своя страна именно Али паша, Великият везир, е създателят на т.н. Черен кабинет на Манол Иванов, в който е работел и Теофан Райнов - спорд д-р Миркович, също сътрудник на Манол Иванов, този "кабинет" е успял да присвои около 40 000 златни лири, което по днешни суми е около 30 млн. евра. За да имат поглед върху движението на Ангел Кънчев и преди да влезе в България, и за неговото движение вътре в България, османската полиция, които са подхвърлили информацията на "Византис", е трябвало да имат "къртица" вътре във ВРО и едновременно навън в БРЦК, а като най-добър кандидат за такава "къртица" аз лично виждам Обретенов с неговата близост до Кънчев и погледа му към БРЦК като куриер. По отношение на шифъра "Византис" не е написал нищо, вижте пак техния текст, за шифъра са се "изпуснали" от "Свобода" на принципа "гузен негонен бяга", вижте пак и техния текст. Разбира се, че са го разчели без проблем, според мен, шифъра на ТБЦК е бил отдавна разбит от османската полиция, за да го замени Левски изцяло с новия шифър на ВРО, Левски е ползвал в началото /1869/ шифъра, даден му от Касабов, и отрано е рабрал, че е бита карта този шифър, той е елементарен.

Засега само следваме фактите, като ги освобождаваме от клишетата, фактите сами ще ни доведат до цялата история. Специален анализ заслужава публикацията на Византис, той не е гръцки вестник, както го спрягат в някои публикации, а османски вестник списван на гръцки в Цариград. „Византис“ беше един от най-уважаваните вестници в столицата на Османската империя. Собственикът, главен редактор и издател на вестник.„Византис“ беше Димитриос Ксенис. Вестникът излизаше два пъти седмично, което беше свързано с графика на пристигане в Константинопол на австрийски и френски параходи, носещи новини от Европа. От други гръцки столични вестници „Byzantis“се отличаваше с умерените си възгледи и избягваше участието си в политически битки. Д. Ксенис беше не просто изключителен журналист, но и един от най-влиятелни хора в столицата: той имаше обширни връзки сред най-високопоставените османски сановници, по-специално, ползваше се с покровителството на реформаторския велик везир Али паша до смъртта му през 1871 г., както и на министъра на полицията Хусни паша, от който получавал редовни месечни плащания финансова помощ. Ксенис беше в близки отношения с Константинополската патриаршия и неговия вестник пое курс към църковно-административни реформи. Още един от факторите, които определиха курса на вестника, беше тясната му връзка с руската мисия (от 1867 г. посолството). В същото време Ксенис, родом от Йонийските острови, имаше и британски гражданство, а от 1864 г., когато островите стават част от Гърция, и гръцко. През втората половина на 1860-те - началото на 1870-те, Д. Ксенис и неговият вестник се утвърдиха като гласове на настроенията онази част от константинополските гърци, които вярваха в поддържането на мира между православните народи и смяташе политиката на постепенни отстъпки към българите за неизбежна и оптимална." Great Eastern Crisis of 1875–1878 covered by the Constantinople newspaper «Βυζαντίς» (“Byzantis”), Olga E.PETRUNINA Информацията в него за Кънчев е убийствено точна: - Първо, това че е виенски възпитаник не е лъжа, Табор по онова време е в Австро-Унгария. - Второ "отишъл в Русия, където стоял няколко месеца", ако се замести с "отишъл в Сърбия, където стоял няколко месеца" е самата истина за треакторията на Кънчев, от Табор той отива в Белград, където стои няколко месеца - Трето "и отпосле дойде при тукашния Български комитет, отгдето се изпрати в България като aпостол" лично на мен ми говори, че османската власт е имала добре закопана "къртица" във Влашко, защото преди да се изпрати за апостол /и това е вярно и го знаят!!/, Кънчев минава през Влашко, а кореспондента на Византис е бил там, същият е пар екселанс шпионин и то кадърен, и е бил наясно с делегираната роля на Кънчев като апостол в Българско и всичко в донесението му е достоверно - Четвърто - "Пpеди три месеца се завърна тука и пак се изпрати в България като имал със себе си бунтовнически прокламации и плана на въстанието. Той обходил четиринадесет rрадове в България и оттам отишъл в Цариград, а отпосле се завърнал в Гaбpово, отгдето слязъл в Русе, за да премине отсам." Това напълно покрива предположението на проф. Митев, че в началото на декември 1871 Кънчев е успял да изпълни мисията си в Букурещ, за това свидетелства и писмо на Иван Драсов от началото на декември, в което пише, че очакват Кънчев да се върне от Букурещ; през цялото време кореспондентът на Византис е бил наясно за движението на Кънчев и за неговата мисия. Защото, уточнява той "и пак се изпрати в България като имал със себе си бунтовнически прокламации и плана на въстанието". Османската "къртица" е следяла отблизо абсолютно всичко и това е отразено във Византис. - Пето - изброили са градовете, в които Кънчев е обикалял, 14, и са фиксирали ходенето му в Цариград, което е факт, и съм сигурен, че бройката отговаря на реално обиколените от Кънчев градове. Ерго, наясно са били и какво има в списъка, а заяждането на "Свобода", че не могат да го прочетат е смехотворно като отговор на инатливо дете, което тропа с краче, но признава за белята, заловения списък у Кънчев. Това на първо четене.

Не мисля, че Левски му е казал да използва това име, както споменах, Левски е минавал през Търново и преди да основе комитета в Ловеч, а там член на комитета на ТБЦК е бил Стефан Карагьозов. Левски идва за първата си обиколка като пълномощник на Българско общество с техни прокламации, Българско общество са наследник на ТБЦК, самият Касабов определя Левски като най-способния им агент. Да накара Големия да използва името на един от членовете на ТБЦК в Търново е равносилно да му каже да разплете цялата им мрежа, между които е имало приятели и съмишленици и на Левски - Никола и Георги Живкови в Русе, например. Когато е минавал през Русе през 1869-та, Левски иска гаранция от Никола Живков там за тескере, Никола Живков издава пропуск на Ангел за корабчето минаващо Дунава за Гюргево. Акцията с оплюването на Георги Живков във вестник Свобода и натопяването му пред полицията като дописник на Свобода също не е изолирана, имало е целенасочено отстрелване на членове на ТБЦК, в писмото на Големия има намек за това, той пише на Обретенов, че по преди го мислел за принадлежащ към "старите", но Велко Абаджиев /член на ТБЦК/ му го препоръчал като "млад". Големия се е карал и със Стоил Попов: https://bg.wikipedia.org/wiki/Стоил_Попов_(революционер) много близък приятел на Левски и също един от членовете на ТБЦК в Русе. В едно от писмата си Левски се сърди на Каравелов, че дели хората на "стари" и "млади" и препоръчва да му предадат да не прави това повече. Явно препоръката му, както тези да не го вика чрез вестника си, не са били чути от Каравелов и е имало своеобразен отстрел на старите дейци на ТБЦК и подмяната им с млади кариеристи от типа на Обретенов и Олимпи Панов, лично предани на "вожда" в Букурещ. Нещо друго изключително интересно за Ангел Кънчев: Това е от статията за Русенския ЧРК в Известия на Русенския музей от 1966, линк към която постнах по-горе, а това: „Бyкуpeщ, 17 мapтa 1872. Уловeният млад самоубиец бълrарин се именува Ангел Генчев, на 25-годишна възраст, който се е възпитавал във Bиена и имал най-добро обхождение и вънкашна привлекателност. Две години след завръщанието си от Виена, той отишел в Русия, дето стоял няколко месеца и отпосле дойде при тукашния Български комитет, отгдето се изпрати в България като aпостол. Пpеди три месеца се завърна тука и пак се изпрати в България като имал със себе си бунтовнически прокламации и плана на въстанието. Той обходил четиринадесет rрадове в България и оттам отишшъл в Цариград, а отпосле се завърнал в Гaбpово, отгдето слязъл в Русе, за да премине отсам. На Русчушката скеля полицаите му поискали пашапорта. Младият се престорил,че го изважда из джоба си и отпосле рекъл,че го забравил в писалището на пашапортите. Тогаз чиновникът Али eфeнди заповядал, щото младия да се придружи до писалището от един джандармин. По пътя младият извадил един револвер, с когото потеглил върху заптието, но оръжието като не могло да хване, той се отчаял и като го отправил в устата си, гръмнал и разбил лоба си. Тялото му се пренеса на часа в правителственото седалище, гдето като станаха потребните издирвания, намериха се отгоре му обвинителните съгласителни документи, за които ви явих в последнето си писмо и които носели подписите на първенците българи. Главният управител Ахмед Расим паша показа голяма деятелност в тоя случай и от това дойде почти в спор с един консул, с когото сношенията му и до сега са студени. (Колкото и да не знаем дали това приключение е подействувало на някого от консулите или не, но не се е случвало таквоз нещо, което да произведе спор и студенина. Редакцията). Говори се, че след тия случки в Русчук, Високата порта нaпpавила чрез телеграфа някакви питания към румънското правителство, относително до последните български движения и му привличало вниманието, за да не допусне да се повторят пак в Румъния случките на 1867. Най-любопитно е това,че мeстният пeчат нито дума не е споменал за тия случки. Вий наистина знаете, че Българският централен комитет е тука и че от него се управляват политическите и черковни, називаеми работи. Началникът на Българското народно дружество беше умрелият миналата седмица Христо Георгиу, който в последните времена си промени името на Георгиев. Този человек беше преданият орган на Ceвeр. Нему се даваха чрез тукашния консул тамкашните наставления и до него се изпращаха парите от Русия. В последните вpемена даже той беше приел от станцията на железния път, четири сандъка злато, на което стойността беше 50 000 наполеона, изпратени от Одеса за бъдещите нужди на България. Покойният беше най-големият мушиерин в Румъния, а всичките здания, които той държеше с наем бяха крайдунавски, за да послужат като точка за излизание, както стана през 1867. A близо до реката беше купил разни гори за същата цел. Той беше поверил надзирателството на сичките тези здания и гори на един предан нему българин. Покойният Георгиев беше неучен, без възпитание, познаваше малко елински и беше непримирим враг на елинизма. След смъртта си той не остави никаква симпатия нито към самите българи, по причина на неговия деспотичен и насилствен хаpaктep и по лошото си обхождение със своите еднородци. Един ден като се попитал от едного от местните първенци за неотклонимото му обхождение към някои от еднородните си търговци, отговорил следующето ,,Тъй трябва человек да употреблява българите. Българин съм и не ме е срам да го кажа. Ний сме дебели человеци.“ Покойният се ласкаеше с надеждата, че ще стане княз на България, според високото обещание, което имаше, но за зла чест, щом се извести за случката в Русчук и като познаваше, че от намерените документи ще се открият плановете му от страна на императорското правителство, до толкова се смути, щото се удари в часа от един гръмоносен удар от дамла и издъхна. Аз ви писах, че тукашният руски консул, като се извести за смъртта му, дойде сам с писаря си и запечата писалището му, но на третия ден, когато дойде братът на покойния от Галац, гдето живее, paзпечата писалището и прибра всичко като законен наследник. Съвременно издаде циркуляр в пияцата, че кантората следва делата си под имато Христо и Евлоги Георгиев. Някакъв завет на покойния не се намери и не стана никакво изписвание на имотите му, по причина, че няма други наследници. Г-н Геров, руският консул в Пловдив, беше дошъл тука, за да се споразумее върху това с покойния и замина за Русия“ (в-к Дунав, VIII, N: 663, 29 март 1872.) https://bgrech.eu/archiv-bg/godina-2024-xxx/broy-1-2-2024/ezikoviat-obraz-na-prestupnostta-ot-vuzrazdaneto-do-dnes е цялата статия на "Дунав", цитираща казионния османски вестник "Византис". Първото, което се набива в очи е, че статията на Византис едно към едно се покрива с донесението писано на ръка, което беше публикувано само като снимка в интервюто с Виктор Комбов за намерените документи у Кънчев, изпратени до Великия Везир, само че донесението беше написано на френски върху номерирани страници, от които успях да разчета само първите 2-3 реда, поради лошото качество на фотографията... Второто, което е по-интересно е, че Византис твърди, че у Кънчев са били открити списъци с влиятелни хора от 14 града! Третото, още по-интересно е, че вестник Свобода в 44 бр., опровергавайки написаното във Византис, пише до главния редактор на в.Дунав: „уж Христо Георгиев умрял за това, защото се убил Ангел Кънчев, т.е. че те са работили заедно и че у Ангела намерили някои си записки, които компрометират Христа Георгиева. Как не ви е срам да говорите в един официален вестник такива глупости! Ние не сме из числото на вашите валийски чиновници, но знаем твърде добре, че у Ангела не се е намерило нищо повече, освен един портфейл (из който нищо не можете да извлечете, защото всичкото, що е написано в него, писано е с цифри и знакове, един револвер и една паралия (шапка). Нашето известие не е официално, но то е верно“. Значи, все пак, Ангел е носел списък. Но... "защото всичкото, що е написано в него, писано е с цифри и знакове", османските власти не могат да разчетат... Да, но Левски твърди, че не е пращал Ангел отсреща, а е очевидно, че Ангел се е опитал да премине във Влашко, носейки списък с "цифри и знакове", за който в Свобода са знаели. Дали "любовницата" на Ангел в Букурещ, за която споменава Левски, не е бил/а... Любен Каравелов, на когото Ангел е носел този списък с "цифри и знакове" от 14 града? Прави впечатление добрата осведоменост на Византис, Ангел наистина е минавал за кратко с Левски през Цариград, където са били гости на д-р Стамболски, член на Тайната дружина на верните приятели /масони/ един от основателите на която е и Стоил Попов, за когото писах по-горе.

Нямам я книгата на Касабов пред мен, но намерих цитиране на нея в статия на И.Илиев, където Касабов посочва конкретно с имената им членовете на ТБЦК в Търново: «Поверително Писмо Централний Тайн Българский Комитет, след съобщението което прие от лицата № 1160, 3830, и 1712 които предварително, като частни лица, имали разговор със лицата № 151 420 и 5180, съгласно със съдържанието на 3–й 6–й 7–й член от основното си законоположение, определява гореречените три лица и лицата № 11 173 и 3120 за Комисия, която да ся яви от страната на Комитета на помянатите две лица, да влези в сношение с тях, както и да ги призове и приеми в състава на Комитета, според озаконената форма, като Негови действителни членове и членове кореспонденти»(12). Не ни се отдаде да установим по почерка автора на писмото. То носи печат с надпис: «Таин Централен Български Комитет», а по средата има изобразен лъв с корона. «Поверителното писмо» е публикувано в спомените и на П. Кисимов(13) и на Ив. Касабов(14), като и двамата го коментират. Пръв публикува и коментира «писмото» П. Кисимов: «И това писмо не носи никаква дата. Дали Комитета не е правил от предосторожност това опущение, остава да се предполага. Времето на деятелността му е в год. 1866–67, следователно, датата на горното писмо може да се положи в това временно разстояние. В книжата на покойния Ив. Грудов като не се намери никакъв ключ на шифъра, не може сега да се знаят имената на поменуваните в него лица, и тая непълнота мъчно може да се изправи. През пролетта на 1867 дохождаха в Букурещ нарочно да търсят Тайния бълг. комитет и да му дадат помощите си от Одеса известните бълг. патриоти, Рашеев и Тошков, както мнозина и от България. Сега мъчно може да се установи, кои са означените горе лица дошли в Букурещ, за да влязат в сношение с Комитета»(15). От цитирания текст е видно, че П. Кисимов се колебае както за датировката на писмото, така и за неговата дешифровка. Една от възможностите, които предлага е, че то е написано в началото на април 1867 г., когато Н. Тошков и В. Рашеев са в Букурещ и влизат във връзка с ТЦБК. Ив. Касабов е доста по-категоричен при коментара на писмото. Според неговия спомен той собственоръчно написал и предал писмото на Кънчо Кесарев, след като последният бил приет в редовете на Комитета, а цифрите отговарят на следните лица: 1160 е Стефан Карагьозов, 3830 е хаджи Досю, 1712 е хаджи Славчо, 151 420 е Георги Момчов, 5180 е Георги Живков, 11 173 е Атанас Андреев и 3120 е К. Кесарев. Ако приемем твърдението на Ив. Касабов за вярно, то описаните в писмото събития изглеждат по следния начин: Ст. Карагьозов, хаджи Досю и хаджи Славчо имат предварителен разговор с Георги Момчов и Георги Живков за привличане в редиците на ТЦБК. Те съобщават за тези разговори на Централния комитет, който ги упълномощава заедно с Ат. Андреев и К. Кесарев да съставят комисия, която да приеме «според узаконената форма» Г. Живков и Г. Момчов. По този начин комитетът в Търново щял да се увеличи до седем члена, т. е. необходимата бройка за «саставяние на Тайний съзаклят. центр. комитет в Търново». Именно за съставянето на този комитет, Ив. Касабов дава «Поверителното писмо» на Г. Момчев(16)." https://www.electronic-library.org/articles/Article_0160.html Илиев по-натам в статията си оспорва достоверността на написаното от Касабов в частта, че новите членове за попълване бройката до 7 в търновския комитет на ТБЦК са били Г.Живков и Г.Момчев, но не оспорва, че Стефан Карагьозов е бил вече член на комитета на ТБЦК. Това за мен е голяма изненада - действието се развива в началото на 1867 и същият Ст.Карагьозов, с чието име ще се подписва Големия 5 години по-късно е от първите членове на ТБЦК. Което на практика означава, че Големия надписвайки писмата си до Обретенов с името на Карагьозов като свой псевдоним директно е насочил османската полиция да го разследва като член на ТБЦК. Левски минавайки през Търново и имайки контакти със Стефан Карагьозов, не може да не е знаел, че това лице е от учредителите на ТБЦК в Търново, защото Левски в първите си две обиколки носи прокламации на същия ТБЦК в Букурещ, т.е. двамата са принадлежали към една и съща организация. Дали Големия е бил подведен от Обретенов да сложи това име като свой псевдоним, можем да гадаем, но факт е, че в кореспонденцията между тях двамата след събранието в Букурещ, Големия започва да се подписва със "Стефан Карагьозов", а Обретенов с "Петраки Златев", те така са надписвали и отвън пликовете на писмата...

Според мен им е бил достатъчен само главатарят, една тайна поверена на повече от един вече не е тайна. Главатарят им е осигурявал всичко необходимо като информация, но оставането му в Русе по време на събранието в Букурещ е щяло да го направи безполезен като информатор. Затова Обретенов е направил тези граничещи с авантюра ходове да ходи до Търново да иска да го изпратят като втори делегат и въпреки отказа оттам да отиде на своя глава. Определянето, налагането, на Иларион като делегат е много интересен въпрос. По това време Георги Живков вече не е бил в Русе, напуснал след клеветите по негов адрес от Обретенов във в.Свобода, а вероятно и съответните клевети пред полицията, че е кореспондент на същия забранен вестник /френският консул му казал да бяга във Влашко, за да не го арестуват властите/. Но комитетът си е функционирал, според мен, и най-вероятно ролята на Живков е изпълнявал брат му, Никола Живков, откъдето получава пропуск за корабчето Ангел. Изобщо игнорирането на комитетите на ТБЦК от българската историография, според мен, е груба грешка от самоцензура. Като се замислим, какви са били комитетите в Плоещ, в Турну Мъгуреле или в Гюргево - те са си пар екселанс старите комитети на ТБЦК, макар и в ново облекло на БРЦК, те не са комитети на ВРО, създадени от Левски. Такъв е бил и този в Русе, създаден още през 1866 и активиран отново през 1868 и 1869-та от Георги Живков. Четите на Панайот Хитов, Филип Тотю, Хаджи Димитър и Караджата са пращани от ТБЦК, но нали не беше идеологически политкоректно да се изтъква това, което си върви по инерция и досега, щото "кат Русия няма друга на света"... Та в комитета на ТБЦК са членували личности като Никола и Георги Живкови, Петър Арнаудов /бащата на академика, придружавал случайно, ама съвсем случайно, Кънчев при влизането му в Русе, дори набедения за предател Чорапчиев, Стоил Попов, с който Големия е имал скандал, заради отказа му да сътрудничи на ВРО/ и т.н. Драган Цанков, който в тези години е бил дясна ръка на Мидхат също е бил в заверата и е поддържал контакти със същите хора, а повечето от тях са били масони, както и онези в Плоещ и Букурещ. Читалище Зора е прикрита форма на масонска организация от типа на карбонарската, нали Мацини точно това е съветвал Райчо и Теофан през 1869, да отварят читалища, в които се пропагандират идеи за въстание. Генезисът на ТБЦК е масонски, той възниква като "свещен съюз" на румънски и български масони. Самият Левски тръгва на първата си обиколка от читалище "Братска любов" в Букурещ /създадено като прикритие на ТБЦК/, снабден с пари от Димитър Ценович, в ролята му на мисионер на ТБЦК. Обретенов се появява през 1871 юни като амбициозно парвеню, отцепило се от вече съществуващия комитет на ТБЦК и, като всяко амбициозно парвеню, е бил готов на всичко, за да върви нагоре. Писмото на Големия му е било като спусната стълба към върха на революционната организация ВРО и БРЦК. Отиването му в Букурещ има един много голям успех лично за него и за изпратилите го там - той се е добрал до шифъра на Левски, вече е можел да чете тайните неща в писмата на ВРО, дотогава почти година е бил на сухо, само техническо лице, през което е преминавала пощата. Цената му се е вдигнала рязко от този факт, променила е статута му. Не случайно в следващите въстания в един момент Русе е бил определен като централен комитет за Българско. "Съгласно статията по-горе, Кънчев крайна нужда го пратила в Белград, но пък не бързал да се прибере, два месеца останал и очевидно някой го хранил и му осигурил подслон. Хем нямал пари, хем му дали две жълтици, хем пък и два месеца си го отглеждали... После, въпреки нуждата, намира за пътни да отиде при Данаил Попов, като капак през Букурещ и Гюргево минал. Ам и децата не са такива наивници да се вържат на такива приказки, надали и Обретенов се е вързал, бил е изключително хитър, прозрял е нещо и е разпитвал, разпитвал Кънчев, все в читалището седели. След смъртта му пък влезнал в обувките му, зор да се добере до Левски..." Авторката, тя е патриот на Русе, е пропуснала един най-важен факт от престоя на Кънчев в Белград - съавторството за проекто-устава с Каравелов, това е била същността на "мисията" му.

Според мен не му е казал, така е бил задължен и според Наредата, Левски е кореспондирал индивидуално с всеки от куриерите и председателите, той е знаел всички, но те не са познавали другите - системата със "скарите" също е била така направена, има един ключ в Левски и един у председателя или куриера, този ключ-"скара" е само между двамата, с друг председател или куриер ключът е друг и отново едната му част е у Левски, а другата в съответния кореспондент; при провал на такава двустранна връзка, останалата част от мрежата остава невредима. В шифъра на ТБЦК ключът е бил универсален за всички кореспонденти, системата там е била отделните букви да се заместват с цифри, но при еднократно разчитане на един текст, вече се е компрометирал целия шифър. Затова са започнали да използват и допълнително симпатично мастило, за да крият шифрования текст под друг безобиден, но и това е било слаба защита в случай, че се установи как се активира такъв вид мастило. Тома Кърджиев е бил също професионален словослагател като Пенев и вероятно той е препоръчал Пенев на Обретенов, а Обретенов е препоръчал Пенев на Каравелов. При убийството на Пенев, Обретенов е накарал Кърджиев и Икономов да извършат деянието, а той е бил нещо като свидетел, поне така пише той. Един вид Кърджиев е изкупил грешката си за препоръката... като в мафията. После Обретенов лъже Големия, че Ради Иванов е "приключил живота на шпионина" и може това да е била препоръката му за втори куриер пред началника на тайната полиция на Левски, решително "наше" момче. Кърджиев, според тази статия, вероятно е снабдил Кънчев с портативна печатница, всъщност набор от откраднати оловни шрифтове, с която после Левски си е печатил фалшиви тескерета и заплашителни писма: https://utroruse.com/article/739938/ И тук пак го има елемента на рушвета към шефа, както с револвера за Големия от Обретенов - направи "подарък" на боса, за да го предразположиш, знаели са играта момчетата от читалището. В статията още веднъж се потвърждава факта, че преди да отиде в Ловеч, Кънчев е събрал цялата читалищна банда и им е разказал всичко за "мисията" си в Ловеч. Абсолютно съм съгласен, казусът е същият, като с убийството на слугата от Левски в Ловеч, даже още по-жесток, убийството на Пенев е било предумишлено и садистично, докато това на слугата е било при самозащита. Убийците по османския закон са щели да бъдат качени на въжето много по-бързо от Левски, невидима ръка ги е спасила...

Левски лично е снабдявал куриерите със "скари", които за всеки един от тях са били различни от тези на другите, за да не могат да се разчитат лесно написаните неща. Щом има "скара" надписана на името на Ради Иванов, дадена му от Левски, това трябва да е станало най-рано в края на август, защото в последния протокол на русенския ЧРК е записано: "27 август 1872 г. По разни причини, които ни принудиха да оставим за известно време събранията си, а именно: нямане на новия устав, както и други нови неща, които ни се набавиха наскоро от ЦК, и още отсъствието на някои от сътрудниците ни. Сега пак захващаме работите редовно и за извършените през това време - ходенето на 54-ти в Гюргево по призоваване на Кърджалъ Аслан-Олу Дервиш и за отиването му в Търново с поща, и понеже тези решения не са протоколирани, то днес след едно точно преглеждане се одобряват направените разноски: за Гюргево - 19 гроша и за Търново - 325 гроша. Занапред се туря вече в точно изпълнение новият устав, за редовното и неотложно изпълнение на длъжностите, наложени на тукашния ЧК, се решава да се повери делото на още няколко приятели, а временно отсега се изменя тази система за белязване на решенията, както и имената на дейците се назначават инак. И така имената на досегашните: 54-ти се заменя с Къвраков, 91-ви - с Аспарух, 104-ти - с Твердо, 45 1/2 - с Берислав, а новоприетият се именува Динсиз. 80-ти си даде оставката, която се прие за законна, a S. се по­мина преди време. За второто събрание ще се размисли и реши за останалите потребни." 80-ти е Ради Иванов, тоест най-рано след 27-ми август Ради е заминал като учител в Плевен, А Обретенов твърди, че Левски му е дал на него, на Обретенов, такава "скара" в края на юни, когато са се видели за последно в Гюргево, даже си я пазел в архива. За да съживи втория канал през Плевен, според мен, Левски е имал съмнения в първия през Русе, но Обретенов нищо не споменава за куриерска функция на Ради Иванов, според мен, просто защото не е знаел и не му е било казано от Левски и Големия... За Ради Иванов в Плевен има свидетелства на съвременници, които потвърждават това, че докато е бил учител там е изпълнявал и куриерски функции на ВРО. Интересното в случая с Ради е, че неговата оставка съвпада с назначаването на останалите членове на комитета от Ведър по различни длъжности по железницата, като с диригентска пръчка те се разпиляват по едно и също време, в Русе остава само Обретенов, затова следващи протоколи няма, нямало е с кой Обретенов да свиква събрания. Но единствен Ради си е подал оставка... За Иларион Драгостинов и неговото определяне като делегат на конгреса Обретенов лъже, че Драгостинов бил приет още на 18 януари в комитета, но това не е така, дори по протоколите на самия Обретенов, за пръв път името на Иларион се появява на 4-ти май, когато вече Иларион е бил в Букурещ и е гласувал: 4-ти май 1872 г. По изискване на нуждата делото се поверява на 45 1/2, който се познава за добър и сега се упълномощава за представител в Народното събрание в Букурещ, а 54-ти се назначава, освен за представител. Този протокол е толкова мъгляво написан, но от него, лично за мен, става много ясно, че Иларион Драгостинов е бил "спуснат" като делегат, а Обретенов е гласувал за себе си като се е самоназначил за делегат въпреки отишлия там вече като такъв Драгостинов. Драгостинов е бил изпратен "по изискване на нуждата", каквото и да означава това, но не по избор на обретеновата дружинка. 54-ти е Обретенов, 45 1/2 е Драгостинов, те още си пишат по метода на ТБЦК, въпреки че се водят на хартия ВРО, навика е силно нещо. Което пък означава, че когато Обретенов се е появил на 8-ми май в Букурещ, в протокола е стояло само името на Иларион като делегат на ЧРК Русе, а Обретенов допълнително си е добавил подписа там, защото протокола е направен и завършен на 5-ти май, Обретенов буквално се е дописал в него. Драгостинов, и от книгата която постнахте, е бил протеже на Драган Цанков, основателя на читалище "Зора" и униат по време на църковните борби.

Този възел с писмото от името на "комитета в Русчук", писал за шпионина в Сливен преди 12 април е много заплетен и изисква много документи, които в момента ми липсват, не съм до архива си. Правя връзката между кореспонденцията на Топалов от Сливен с някой от комитета в Русе като част от ролята на Топалов в намесата на Хитов предната година в делата на сливенския ЧРК, на която Левски и Драсов са реагирали много остро с писма. Накратко, Хитов се опитва да подготви сам идването си в Сливен и вдигане на въстание там без знанието на Левски и комитета в Ловеч. При това използва като посредник Топалов, на което сливенския ЧРК реагира остро с едно писмо до Хитов /писано под диктовката на Левски, според мен/ в смисъл, ако искаш да идваш тук, добре дошъл си, но всичко, което ще става ще е под командата на Привременното правителство в Ловеч, т.е. на Левски. И съветват Хитов повече да не използва Топалов като свой кореспондент, да не пише до тях чрез него. Това става някъде към края на 1871. Хитов се прави на умряла лисица, пише писмо до Левски в смисъл, аз ще се съобразявам с правилата на вашия комитет в Българско, исках само да помогна от сърце и т.н., перифразирам по смисъл. След което се обявява за тежко болен, инвалидизиран, влязъл в болница и затова заявява, че няма да участва и на общото събрание в Букурещ. Обаче, според мен, Хитов си е продължил кореспонденцията с Топалов, за което съдя по резултатите от избора на председател на събранието в Букурещ; там изведнъж се явява втори представител на ЧРК Сливен, освен Левски, който гласува от името на 10 комитета из околностите на Сливен, яташките села на Хитов. Това няма да е станало спонтанно и от само себе си, подготвено е организационно, а виждаме от писмото на въпросния Топалов до Сава Кършовски от април 1872, че той слухти къде ходи Левски, какво е правел Ангел Кънчев с него и какво става в... Русе, което е доста далече от Сливен. Тоест Топалов си работи по задачите на Хитов, поставени му във връзка със събранието. Кой му е писал от Русе? Според мен, но трябва да се докаже, е бил този или тези, които са избрали Иларион Драгостинов за делегат на събранието в Букурещ. Драгостинов не е сред първите членове на комитета основан от Кънчев с председател Обретенов, той се появява там точно преди събранието под псевдоним 45 1/2, четиредесет и пети и една втора, и веднага е определен за делегат; защо и от кой?, след като Обретенов се е водел председател, та после се налага на Обретенов да прави такива гимнастики, за да се самоназначи за втори представител? Моята хипотеза е, че Иларион Драгостинов си е бил номинален член на съществуващия комитет на ТБЦК и е бил предложен за делегат от тях, а Обретенов е нещо като главатар на отцепила се фракция на младите от този стар комитет на ТБЦК. Основание за това ми дават символните имена на членовете на Обретеновия комитет, които са част от символиката на ТБЦК - членовете да се обозначават с цифри, както и факта, че Обретенов и Кънчев са си кореспондирали с шифъра на ТБЦК още преди да основат комитет от ВРО. Идеята ми е, че Топалов е поддържал контакт не с комитета на Обретенов, а с този на ТБЦК, от тях е получил информацията за шпионина, чието отиване в Сливен се "преварило"; с кой точно, под въпрос.

Според мен Левски е бил вярващ християнин. Базирам мнението си на един епизод от мемоарите на Михаил Греков, където Греков описва идването на Левски в Сливен и след събранието, преди да си легне за сън, били са само двамата с Греков, се прекръстил пред иконата на стената и веднага заспал. Не е имало пред кой да позира и да се преструва, направил е най-естественото нещо за вярващ християнин.

В спомените му, Обретенов пише, че писмото на Каравелов /той там въобще не споменава другото прихванато от османската полиция писмо за освобождаване на арестуваните след Арабаконак/ за вдигане на въстание най-напред е било получено от Димитър Горов и Георги Икономов /който тогава живеел в дома на Горов/ и в допълнително писмо до тях, Каравелов им нареждал да препратят неговото писмо до Обретенов /брат Каврък/ и да направят препис, който да изпратят до Данаил Попов в Турну Мъгуреле. Допускам, и съм почти сигурен, че Обретенов впоследствие се е добрал до това адресирано до Горов и Икономов указателно писмо да се изпрати препис на Данаил Попов в Турну Мъгуреле, той е получил от Горов единствено оригинала на писмото на Каравелов към Левски за вдигане на въстание с указание да го изпрати веднага. В такъв случай Обретенов тогава не е знаел за препис на писмото на Каравелов, изпратен до Данаил Попов. Той е виждал само своята част от отсечката, приема писмо на Каравелов до Левски с указание да го изпрати веднага. Горов обаче е изпратил и препис от писмото на Каравелов до Попов, а Попов от негова страна е направил препис и го е изпратил през Плевен до Търново, откъдето неговият препис е намерил Левски в Стара Затора, но чак на 21 ноември. 20 дни закъснение от датата на написването на писмото, дължащи се на обиколния му път - Букурещ-Гюргево-Турну Мъгуреле-Плевен-Търново-Стара Загора. По същия начин е пътувало и първото писмо за освобождаване на арестуваните. Нито Обретенов, нито османската полиция, са допускали обиколния втори канал през Плевен. Това което Обретенов е направил е, да не изпраща писмото на Каравелов за вдигане на въстание. И после да излъже, че го е изпратил на другия ден. Историята му е гарнирана с драматично описание как Али бей /началника на граничната полиция в Русе/ задържал куриерката от Гюргево с прозвище Дългата коса, как тя хвърлила писмото в храстите, пък после човек на Обретенов го взел оттам и му го донесъл, а Обретенов на другата сутрин го пратил по сестра си до Търново. Ако цялата тази история беше вярна, Големия трябваше да получи писмото най-късно на 4-5 ноември, а Левски да го получи на 6 или 7-ми ноември. Но Левски получава писмото-препис на Данаил не на 6-ти, а чак на 21-ви. Никакво писмо от Русе не е дошло нито до Големия в Търново, нито до Левски. Страшимиров деликатно е отбелязал, че историята на това писмо оригинал на Каравелов трябва да се изясни допълнително... Сакън да не обидим заслужилия деятел Никола Обретенов, който по времето, когато Страшимиров изследва кореспонденцията е минавал за доайен на националреволюционното движение, човекът е бил дълголетник, един от последните оцелели. Според мен, Страшимиров е бил напълно наясно с лъжата на Обретенов, но си е премълчал от криво разбран дълг на жрец на историята. Има и друго несъответствие в обясненията на Обретенов за това писмо на Каравелов - нямало е практика да се праща оригинал на писмо, пращал се е препис. Интересни са псевдонимите, които сам Обретенов си е избирал - един от тях е Кила, а друг Кобра... явно се е вземал много насериозно. Това е много интересен въпрос, кой е писал на Топалов, докато Обретенов и други трима от комитета в Русе /а те са били седмина, като изключим убития Костаки шестима, значи четирима са били в кауша, един избягал във Влашко, Икономов, остава един. Тогава кой? и защо да адресират писмо до Д.Топалов, който е бил изолиран от ЧРК в Сливен, сливенци в писмо до Панайот Хитов го съветват повече да не кореспондира с Топалов, снели са доверието си от тази личност. Но Топалов твърди, че от Русенския комитет го осведомили за убийството на шпионина, който трябвало да дойде в Сливен. Имам предположение кой е писал това писмо, но засега е само предположение, при всички случаи въпросът Ви е много интересен. Моето мнение за случилото се след събранието е, че отделните крила и фракции в националноосвободителното движение, които са се боричкали за власт и надмощие, като цяло са станали жертва на умелата османска полиция, възползвала се от техните разпри.