Б. Киров

Какви по-преки доказателства очаквате да има от списъка на членовете на комитета в Ловеч в донесението на Хамди паша от 16 септември 1872, обиските на трите къщи, в които се е криел Левски след обира в къщата на Халача два дни след убийството на слугата /Левски по случайност успява да излезе ден преди това от една от тези къщи, посочена на ловечката полиция от предател, иначе сега щяхме да обсъждаме залавянето на Левски в къщата на Сиркови, а не в Къкрина/ и наблюдението на същата тази къща от 14 август до залавянето на Левски от турската полиция, включително в нощта, когато той идва да пренощува в тази къща, преди да тръгне към Къкрина на другия ден?

В биографията написана от неговата сестра тя твърди, че го предупредил френският консул, че ще бъде арестуван и тогава емигрирал във Влашко, не само във вестника на Каравелов е бил натопен като турско мекере, пред полицията също бил донесен, и то консулът му казал, че властите имали данни, че е дописник на вестник Свобода, значи, той оплют от вестника, но натопен пред властите, че е бил дописник на същия вестник. Райчо се е разорил още във Влашко и след Освобождението се върнал в Габрово беден. Опитал се да отвори в Габрово пак същата търговия с петрол, но без успех. Това е характерно за мнозина от богатите българи преди освобождението, те западат след това, идват нови индустриалци и предприемачи. Според мен големия османски пазар, който ги е направил богати, след като е бил загубен, води до тези резултати, те не успяват да се адаптират към новите пазари и не устояват на конкуренцията. И Райчо, и Ценович, и Райнов са били фактори с парите, които осигурявали, нещо като банкери на революцията. Райнов успял да отклони хиляди лири от фонда на тайната полиция на Шнайдер, създадена по британски модел по времето на Али паша: https://en-m-wikipedia-org.translate.goog/wiki/Mehmed_Emin_Âli_Pasha?_x_tr_sl=en&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg&_x_tr_pto=wapp Мидхат-младши пише за Али паша, че бил най-добрия познавач на българите в Империята, а д-р Миркович разказва подробно за ролята на Теофан Райнов в тази полиция, много любопитно четиво, когато мога ще го публикувам тук. Да, те пишат писмото си малко след срещата с Мацини и Бакунин, а в края на 1869 е имало конгрес на Световната Лига за мир, на която е било взето решение по отношение на Източния въпрос и в частност Балканите; общо взето това решение се покрива с казаното им от Мацини - да се търси съюз с малки съседни държави срещу Турция и да се събират пари за оръжие; Каравелов и Плоещката група са се чувствали овластени от много по-могъщи сили от тях, макар че Каравелов е играел двойна игра; Левски може и да е знаел всичко това, но застава срещу течението... Докато мишките са се боричкали за власт, котаракът ги е изловил, османската тайна полиция е работела по модела на британската, а ударът в крайна сметка идва оттам, и си мисля, че е преминал през Обретенов... и по масонска линия.

Изчезнало е писмото на Райчо Попов до Левски от началото на 1871-ва, за което Драсов пише, че в Ловеч са взели колективно решение повече да не кореспондират с тях. Т.е. Райчо Попов е писал до Левски от името на цялата емигрантска група от Млада България, Левски в отговора си на тяхното писмо ги изброява поименно: Райчо, Георги Живков, Кършовски, Теофан Райнов, Ценович, но ги отграничава от Каравелов; именно тази група обвинява Левски, че се водел по "лудите работи" на Каравелов: Тук пак става дума за Георги Живков, Левски го нарича "Джура": Страшимиров датира отговора на Левски към началото на май 1871-ва, когато Свобода вече е спрял да излиза, а скандалът с конфликта около Георги Живков е през декември 1870, след което и "младите" в лицето на Ценович /касиер на БРЦК/ спират финансовото кранче на Каравелов, сигурно това са неговите "луди работи", за които пише Левски. По-късно Каравелов не може да диша Ценович, където може го захапва във вестника си, Вие писахте и за скандала между Каравелов и Левски заради Ценович; Драсов също пише за кавга между Ценович и Каравелов, това е заради Джура /Георги Живков/. Ангел е пратен при Каравелов точно от тези лица, според мен, а мисията му е да напише проектоустава. Те правят сделка с Каравелов /стипендианта на Департамента/ за сметка на Левски и ВРО, новият Устав бетонира Каравелов на монархическа позиция, така и Плоещката група може чрез него да си прокарва политиката във ВРО, те нареждат на Каравелов, той на Левски, всичко е по Устав. Единствената документална улика за това мое мнение е писмото на Райчо до Хитов, в което той му казва, че съдружника му е във Виена и кани Хитов да почнат съвместна търговия с кожи в Българско; Ангел идва с документ, представящ го като търговец на кожи на кантора във Виена, вече писах това, и в донесението до Великия Везир това е посочено още на първа страница. Може би точно заради тази виенска връзка и заради сръбското му военно свидетелство са отнесли нещата до Великия Везир, подозирали са намеса на Австро-Унгария в делата на Османската империя, достатъчно важно, за да отидат документите на Ангел в Цариград. Обретенов се пръмъква много тихо /нали е Тихов/ и ловко в тези пукнатини и накрая заема важна позиция на куриер през Русе и председател на ЧРК Русе, а след събранието Ради Иванов хваща и плевенския канал, тоест Обретенов и кукловодите му са сложили ръка върху цялата кореспонденция на ВРО, ще рече върху цялата ВРО.

Не го споменава, защото: Доста е грозно, пише дописка клевета срещу боса си, изкарва го турско мекере, следствие на което Живков емигрира във Влашко, сестра му е описала в биографията му на какви лишения са били подложени цялото семейство, калташка постъпка, не е за хвалба. Само и само да се докара на Каравелов, който по същото време е бил бесен на Сапунов, дошъл да го изнудва в Букурещ. Сапунов клевети Живков, Каравелов, както му е навик, подема клеветата, Обретенов я пише като дописник във вестника на Каравелов, не е за хвалба, затова си мълчи като... Според мен не, защото на Обретенов пише друг член на бандата, и му пише с шифъра на ТБЦК. За да го прочете, Обретенов трябва да го дешифрира, нали. Кънчев по това време е ученик в Табор. Обаче въпросното лице, което пише на Обретенов, е препоръчано от Кънчев на Панайот Хитов да го вреди Панайот семинарист в Белград, услуга на Кънчев един вид за добре дошъл. Индивидът, който пише, е бил очевидно безбожник и атеист, защото в края на писмото си прави гаргара с религията, но не му пречи - вреден е от Кънчев чрез Панайот в Белградската семинария, добавя само, че впоследствие узнал, че го приели и в гимназия, ама вече бил записан в Семинарията. Услуги и манаталитет. Споделят си младежите, пишат на шифъра на ТБЦК, това е безспорен факт, фиксиран от Димитър Страшимиров, този шифър не им е паднал от небето, посветени са били в него. И на мен така ми изглежда, а щом нещо изглежда еднакво и на двама ни, голяма е вероятността да е точно това, което изглежда.

Останали сте с погрешно убеждение, според мен: „На 27.08.1869 г. Левски идва в Русе, след което с паспорт, издаден от Никола Живков, на името на Васил Иванов, Книгопродавец, зет на Кършовски, заминава за Букурещ през Гюргево... В Турну Левски взема от Данаил Попов „лозинка“ за Букурещ където на 25 февруари /1870/ се среща с Георги Живков, „един като него търговец от страната на няколко търговци,“ с когото Левски заедно ще обикаля страната, за да провери готовността на хората за въстание през пролетта и се разнесат позиви, печатани от Касабов и Райнов в Букурещ. Тези сведения дава Тодор Ковачов в писмо. Срещата между Георги Живков и Левски наистина се осъществява на 25 февруари /1870/. Живков, в качеството си на член на ЦК на ТЦБК в България и негов председател в Търново и Русе приема съвместната работа с Левски, който му се доверява и му поверява направата на печата на БРЦК в Българско. Живков изпълнява мисията си и обикаля страната, прави и печата и го дава на Каравелов, който обаче го задържа и ползува без знанието на Левски, оставяйки впечатлението, че Живков не го е направил. Левски поръчва втори път печата на Данаил Попов, Попов пише на Кършовски, който отговаря, че са пратили печата на Каравелов още навремето. Наистина Каравелов подпечатва с него позивите, печатани в печатницата му през март 1871 г. Левски го получава едва на 30 юли 1871 г., след като Попов го дава на Общи на 8 юли.” https://rousse.info/сензациите-не-са-от-вчера-или-за-пр/ Категорично не, Големия няма никаква връзка с Иван Касабов и ТБЦК. Такова нещо никъде не съм твърдял, търсел е Никола и Георги Живкови, защо Обретенов? Хайде пак - създаден е бил от Георги Живков през 1866, дадох Ви и линк. През същата 1866 е открито и читалище Зора от Драган Цанков, масон. 1866! Нямаме чуваемост.

Всичко е точно - писмото до Обретенов, което не е безобидно, затова е шифровано, в него се говори какво е казал Панайот Хитов за ролята на Русия, искала да разчлени България на три части, и за въстание през лятото, Обретенов да си приготви оръжието, цитирах го, е написано с шифър на ТБЦК. Когато фактите говорят... Това писмо е от 27 август 1871, кореспондентът на Обретенов го съветва да покаже писмото на Ангел, да го прочетат заедно, тоест Ангел също е наясно с шифъра. По това време Ангел е на 21 години, Обретенов на 22. Ангел същият ден е пристигнал в Ловеч, защото Драсов съобщава това на Д.Попов в писмо. Комитет на ТБЦК в Русе е основан от Георги Живков през 1866, повтарям се: Създател на клон на Тайния революционен комитет в града през 1866 г. https://www.libruse.bg/view?name=Роден Георги Живков (1844 – 1899)&event=2655 Левски не получава пари за първата си обиколка като емисар на ТБЦК от Касабов, а от Димитър Ценович, не ми се рови за източници, но ги има. Минавайки през Русе, той е ползвал гаранция за тескере от Георги Живков. Обретенов и Кънчев може да се влезли в комитета на ТБЦК и по-късно, но са били членове със сигурност, защото кореспондират с шифъра на този комитет и Обретенов е използвал обозначения на членовете на по-късно основания от Кънчев ЧРК на ВРО по същия начин, както са обозначавани личности с цифри - 45-ти, 105-ти и т.н., в частните комитети на ВРО няма такива обозначения, такива са били в комитетите на ТБЦК. Росен Тахов в книгата му заклеймява поп Кръстьо като предател на Левски, тук си е променил мнението... Аз също съм на мнение, че архивът е бил предаден в сръбското консулство, но не от Наталия на пияницата Джуро, който за пари го продал на турците, а от Каравелов по каналния ред на консула и изтъргуван политически от сърбите.

ТБЦК е организация, създадена от Иван Касабов през 1866-та, а в Русе основател на комитета е Георги Живков. Този комитет няма нищо общо с комитетите на Раковски, така че Тихо Обретенов трябва да бъде изключен от лицата, членували в него, според мен. Същият Георги Живков, заради който избухва скандала с дописката във в.Свобода от 1870, писана най вероятно от Обретенов, набедяваща го за турски шпионин. Срещу дописката има контрадописка, защитаваща Георги Живков, подписана от шестима, инициалите на единия са А.К., вероятно Ангел Кънчев. След този скандал Димитър Ценович спира финансирането на вестника на Каравелов и вестникарят си изнася партакешите в Белград, това става в началото на юни 1871-ва. И веднага след идването му в Белград, там се появява Ангел Кънчев от Табор, Чехия, отива при Хитов и му заявява, че няма пари да се върне в Русчук; Хитов му дава 2 лири, а Каравелов го наема като съавтор за проектоустава, след като завършват писането на това недоносче, целящо да заличи Наредата на Левски, пусната по комитетите на ВРО за четене и бележки, Хитов и Каравелов пращат Кънчев през Данаил Попов като трети апостол в Ловеч; няколко месеца преди това са му пратили като втори апостол Общия. Това е линията на събитията. Георги Живков е окалян и подложен на морален линч като турски шпионин след случая със Сапунов. Сапунов дошъл като пратеник на Петко Славейков от Цариград, с препоръка на Живков. После се разбрало, че Сапунов изпълнява шпионска мисия на Али паша и хъшовете във Влашко го набили, ограбили и пратили на изпращачите му. Покрай Сапунов изгорял и Живков, но интересното е в случая, че Обретенов играе ролята на лошото ченге като дописник, плюе по Живков, а Кънчев влиза в ролята на доброто ченге, брани Живков. Накрая Живков е принуден да напусне Русе и емигрира във Влашко, а в Русе в комитета на ТБЦК остава брат му Никола, същият е управител на книжарницата на Хр.Г.Данов, откъдето се издава пропуска на Кънчев, преди да го предадат. За биографията на Георги Живков, вижте това: https://radiovelikotarnovo.com/ето-я-биографията-на-георги-живков/ поне е автентично за времето си, не е напудрено със сладникав гланц на гладни историци. Описан е и скандалът със Сапунов, но не е споменато името му, затова пък е посочена ролята на Иван Кършовски при отпращането на шпионина, в сянка, неспоменат стои и Теофан Райнов, който по същото време /края на 1869, началото на 1870/ се прави на двоен агент, едновременно на полицията на Али паша и на комитетските хора от ТБЦК. Тоест почти всички замесени лица от Плоещката група са тук, липсва само Райчо, но пък същата година Райчо и Теофан са били на поклонение при Мацини, така че и той по някакъв начин участва. Доста е заплетена историята, но накратко, шифъра са притежавали членове на комитети на ТБЦК, а Ангел и Обретенов да си кореспондират с него, значи са били такива. Левски минава като за последно през Русе през 1870-та, явно след това този път му се е видял несигурен, след цялата тази история с Живков.

Обретенов в спомените си твърди, че е бил отровен от съдружника си заради заграбване на техни имоти в Исакча и Русе. Никъде не споменава, че е бил член на комитет, а участието на братята му в четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър определя като "тръгнали по кривия път", писмото е от 1869. Нищо трудно няма в различаването на шифрите на ТБЦК и ВРО, в линковете по-горе нещата са обяснени ясно - този на ТБЦК е бил изключително лесен за разчитане, "рязаната книга", както го нарича Левски или "скарите", както ги нарича Обретенов, са били практически неразчитаеми, защото всеки ключ е бил индивидуален и различен от останалите, тях ги въвежда Левски във ВРО. Обретенов и Кънчев са кореспондирали помежду си с шифър на ТБЦК през 1871, преди Кънчев да кацне в Ловеч, това е.

В ложите, както и в ТБЦК, не са използвали разрязани в правоъгълници листи, наричани скари /пръв Обретенов въвежда "скара" като термин/. Този метод е бил използван от руското военно разузнаване и дипломация и за него пръв е писал Кишелски през 1856. Левски го въвежда във ВРО. ТБЦК са използвали техен шифър като заменят букви и имена с цифри - примерно А е 1, Б - 2 и т.н., а Обретенов е 105, Ради Иванов 45 и т.н. https://electronic-library.org/articles/Article_0160.html Това което искам да Ви кажа е, че Обретенов си кореспондира със свой другар от читалището с шифъра на ТБЦК, преди да му е дадена "скара" от Левски, те си пишат на този шифър още преди Ангел Кънчев да пристигне в Ловеч, като съответния човек напомня на Обретенов да прочетат писмото заедно с Ангел: Това не е масонско писмо, това е писмо на комитет от ТБЦК, още преди Обретенов и Ангел да основат ЧРК на ВРО. Тоест те си функционират като комитет и си пишат с шифър на комитет. Левски дава на Обретенов "рязана книга", скара, това е методът на шифроване на ВРО, но Ангел и Обретенов си кореспондират с друг шифър година преди това. На кой в Русе е бил подчинен този техен комитет, кога е основан, какво е правел в Русе, Обретенов дума не обелва в мемоарите си. Но дори в протоколите му след основаването на ЧРК на ВРО в Русе, те използват метода на ТБЦК, обозначават личностите си с номера, което го няма в никой друг комитет на Левски. За протокола, Иван Касабов е оставил мемоари: https://knizhen-pazar.net/sold_products/books/1798687-moite-spomeni-ot-vazrazhdaneto-na-balgariya-s-revolyutsionni-idei

След събранието в Букурещ русенската масонска дружинка, самоопределила се като ЧРК от ВРО, е имала пълен достъп до кореспонденцията на Левски и по двата канала на пощата, този през Плевен към Данаил Попов и другият през Русе към Букурещ. "Интересен е фактът, че върху «скарата» за Плевен е написано «Р. Иванов», т. е. Ради Иванов. Това означава, че най-късно след събранието в Румъния Р. Иванов е изпратен от русенския комитет в Плевен, за да заеме мястото на Анастас Попхинов като човек, отговарящ за кореспондентския канал. " https://electronic-library.org/articles/Article_0168.html Това е написал Илко Илиев, който според мен е най-добрият познавач по темата с тайнописа на ВРО и ТБЦК. Той е отбелязал в същата статия и друго любопитно нещо, че преди "скарите" в ТБЦК и ВРО се е използвал шифър с букви и числа, кодиращ написаното. Да, но със същия шифър пишат помежду си Обретенов и негови кореспонденти, които са студенти в чужбина, членове на бандата около "Зора", и пишат още преди Обретенов да стане куриер на ВРО, значи те са имали достъп до шифъра на ТБЦК, преди да формират ЧРК на ВРО. Откъде? Това предопределя залавянето на Левски, Каравелов и Хитов само улесняват процеса.

Този архив Захари Стоянов го взема от Сиркова и Николчо, уж за малко, и го задържа задълго, без да им го върне. Какво е прочиствал в него, той си знае... Захари по-късно е най-яростен русофоб, но срещу Каравелов дума не казва. демокрация или не, имало е борба за власт, каквато има във всеки политически живот, а Левски е бил по онова време единственото компетентно лице сред революционерите българи, способно да оглави успешно националноосвободително въстание, доказано компетентен. И по стара българска традиция е дръпнат в казана с катран, визирам онзи анекдот, който разказва, че около българския казан в пъкъла нямало пазачи дяволи, българите сами дърпали в казана някой от тях, който бил на път да се измъкне. Традиция, геният на завистта.

Когато тръгва от Ловеч към Букурещ, Левски е бил на една крачка да задейства член 3 от гл. III на Устава, а именно: „Частните комитети ще да съставляват комисия, която ще нагледва работите на централния комитет. Ако стане нужда, то тая комисия или упълномощените лица от частните комитети, ще избират и назначават ново лице, което ще застъпя работата на първото лице.” Нужда е станало - Каравелов преди да го екстрадират румънците, сам бяга в Белград, няма го. Сега за текста от въпросния член, Гербов го тълкува, че новото избрано лице, което "ще застъпя работата на първото лице" е съпредседател. Аз не съм на същото мнение - застъпя може да се тълкува и като "нов председател". Защо мисля така, нуждата в конкретния случай не е била просто физическото отсъствие на Каравелов от седалището на БРЦК в Букурещ, където са били останалите членове на комитета; нуждата е грешката на Каравелов да обяви преждевременно въстание и възможносста да се докаже документално, че лично той като председател е наредил авантюрата с обира на пощата. Левски затова си е подготвил архива. При доказана неспособност и некадърност на председателя да управлява комитета, "новото лице" не просто ще бъде съпредседател /да застъпя/, а ще бъде нов председател, след като стария е отстранен, в Устава има и член за отстраняване на председател. Левски с тази цел реорганизира комитететите в пет големи окръжни центрове, за да не се повтори номера с гласуването на Сливен-1 с 1 глас и Сливен-2 с 10 гласа от събранието през май. Представителите от частните комитети в новата ситуация са щели да гласуват по вишегласие за Левски като нов председател. Старият текст на проектоустава, писан от Каравелов и Кънчев през юли 1871, променен на събранието от Левски гласи в чл. 3 от гл. III на Устава: „Частните револ. бълг. комитети ще съставляват комисия, която ще нагледва работите на Центр. комитет. В случай на нужда тая комисия или упълномощени лица от ч. комитети ще избира и назначава нови членове.” Няма и дума за нов избор на председател, ролята му е бетонирана като на цар, никой не може и с пръст да го бутне. Това са сътворили Каравелов и Кънчев. Затова Левски е написал в тефтерчето си "а аз къде съм в новия комитет??" Но не е оставил нещата така, преборил се е и е постигнал своето.

Със сигурност знаем, че се е обадил на хората от книжарницата на Хр.Г.Данов, чиито управител е бил Никола Живков, брат на Георги Живков. Там ставаше въпрос за още двама, които са му осигурили червен картон-пропуск за пристанището, писах за тях по-напред, единият е брат на жената на Ведър. Този червен картон обаче не му е свършил работа, защото някой предварително е съобщил на полицията, че Кънчев няма заверен паспорт, само той е бил отделен от пътниците с такива картони, никой друг. Съгласен съм, заповедта да мине оттатък е била от едно от тези две места, като според мен, е била от ложата. Мисля така, заради начина, по който влиза във ВРО Кънчев. През юни 1871 той се появява в Белград при Хитов и иска от него пари да се върне в Русчук, Хитов е взел разписка за 2 лири. Бил останал в "крайна нужда", нямал пари да се върне в Русе. По същото време Каравелов е бил в Белград, значи решението на Хитов да изпратят Кънчев в Ловеч при Левски е взето от двамата. По същото време Обретенов е бил поканен за куриер на ВРО от Големия и Обретенов лъже, че ходил в Букурещ при Каравелов, за да го одобрява лично Каравелов за куриер, Каравелов от началото на юни не е бил в Букурещ, а в Сърбия и се връща във Влашко чак през следващата година, причината е скандала с дописката за Георги Живков, в който Кънчев също е замесен, както и Обретенов, вестникът на Каравелов спира да излиза, защото Ценович /човекът изпратил Левски на първата му обиколка/ спира финансирането, явно заради Живков. За тези крамоли Каравелов-Ценович пише Иван Драсов. Та идва от Табор в Белград Кънчев през юни, стои там целият юли 1871-ва, през което време двамата с Каравелов пишат проектоустава, това го твърди Обретенов, и в началото на август тандемът Хитов-Каравелов го изстрелва към Ловеч през Турну Мъгуреле, както е спуснат в Ловеч малко преди Кънчев и Димитър Общи. През август, по-точно на 17-ти, Кънчев вече е в Русе - преди да отиде в Ловеч той минава през Русе, където вероятно всичко е разказал на Обретенов, защото в края на месеца му пише от Ловеч, че е пристигнал там и ще го осведомява за всичко, но още не се е видял с Левски. На 17-ти август 1871 Кънчев се отчита на Хитов от Русе: Страшимиров отбелязва, че по същото време в Белград е и Каравелов. В това писмо ключовата дума е "мисията", Кънчев идва от Белград в Русе с "мисия". Да е помощник на Левски не може да бъде мисия, мисията е определена задача с определена крайна цел. Каква ще да е тази "мисия", възложена му от Хитов-Каравелов - според мен е организиране на въстание, въпреки несъгласието на Левски, последващите писма на Хитов до Сливенци потвърждават предположението ми. Мисията обяснява и настойчивото желание на Кънчев и Общи да се отделят като самостоятелни равноправни на Левски апостоли с отделни райони, всеки да има пълните права на Левски в своя регион. Наивните ловчанлии се хващат на тази въдица и гласуват за, въпреки възраженията на Левски. после ще си платят скъпо. Общи се сепарира в Софийско и говори "лятоска ще има въстание" още в края на 1871, Кънчев е по-интелигентен и върви като чирак с Апостола, но това не му пречи като пълноправен апостол да основе комитета в Русе с председател Обретенов. Дефакто по силата на пълномощието си, преди събранието, той е имал и право да одобри убийството на Пенев от "тайната полиция" на Обретенов, нали е апостол на този регион с правата на Левски в него. Сега, заплетеният въпрос е, кому точно изпълнява "мисията" Кънчев, на Хитов-Каравелов /стипендиантите на Департамента/ или на братята. Според мен, той е подхлъзнал с младостта си и привлекателната си натура номенклатурите на Азиатския департамент, но е дошъл при тях по масонска линия и с масонска мисия. През октомври 1871 Райчо Попов пише едно писмо на Хитов, в което го кани да работят заедно за въстание в България през следващата година, като му говори иносказателно за кожи и овни, които трябва да бъдат вкарани в кланицата. Пише му също, че неговият съдружник е във Виена и оттам ще търгува с кожите в Българско. Кънчев идва с документи на представител на виенска фирма за търговия с кожи, неговата легенда е, че идва от Виена, дори в донесението до Великия везир още на първа страница пише, че Кънчев е живял и отраснал във Виена, жалко че това донесение не е публикувано... Защо са го дали на кучетата, засега не мога да си отговоря. Ключовота дума по отношение на Левски тук е "своеволства" - и братята, и стипендиантите на Департамента са били вбесени от "своеволстването" на Левски, не подлежи на контрол, следователно трябва да му се дръпне щепсела.

Във времето, когато Шакир бей дава информация на консулите - за всеки тя е различно дозирана - ситуацията в Османската империя е крайно нестабилна, властта на султана сe клати и двете партии на консерватори и реформатори се подготвят за решителна схватка. Има рокади във Високата порта и отново възход на партията на Мидхат, а Абдул Азис балансира трудно между двете крила. Финансите са в окаяно положение, хазната е пред банкрут, всичко това е описано в книгата на Мидхат-младши, към която дадох линк. Резонно е Шакир бей да не дава вярна информация дори на английския консул. Всъщност с тази подредена селектирана от него информация, той се опитва да му внуши, че цялата завера на българите е напълно дирижирана от Русия и Сърбия. Единствените твърди поддръжници на Османската империя по онова време са англичаните, всички останали от Големия Концерт в Европа имат някакви свои тайни цели, най-вече Австро-Унгария, която вижда в едно разпадане на Османската империя на Балканите възможност да присъедини Босна и Херцеговина и да усили влиянието си в Сърбия и Черна гора. С една дума, според мен, Шакир бей лъже консула на Англия в частта с показанията на Димитър Общи под клетва, където уж хора от руското консулство в Букурещ и сръбски емисари с маски организирали комитета в Букурещ. Целта е ясна - Англия да вземе крути мерки срещу руското влияние и да подкрепя твърдо османците. Друг е въпросът, дали в Лондон са вземали за чиста монета тези турски лакърдии или по свои източници на информация да са имали пълна и вярна картина на ставащото. Левант Хералд Трибюн, английско издание в Цариград, излизащо на френски и английски език, на следния ден след самоубийството на Кънчев, оповестява, че той е бил емисар на Добродетелната дружина в Букурещ и свързва смъртта на Христо Георгиев с тази на Кънчев. Вероятно намереното свидетелство от Артилерийското училище в Белград у него и свързването му с участието във Втората легия, спонсорирана с пари на Добродетелната дружина им е дало основание да направят тези изводи. Да, това е най-правдоподобната версия, но в нея има празнини. Защо Кънчев е тръгнал да минава без документ във Влашко, дори Левски го казва "защо му трябваше да ходи във Влашко, ако го е гонела полицията, можеше да избяга към вътрешността". Кънчев е имал редовно тескере на търговец за вътрешността и никой нямаше да го спре с него, той е обикалял с това тескере близо три месеца - от 11 декември до 3 март - под прикритието на прекупвач на виенска кантора. Освен това, както стана ясно от публикация на Пламен Митев, напълно възможно е той да се е отбил в Русе на 11 декември при завръщането му от Букурещ, т.е. мисията му там, възложена му от Левски да е приключила, за това, че го чакат да се върне от Букурещ в Ловеч е писал Драсов. След като не го е пращал Левски в Букурещ още веднъж, какво го е накарало да се изложи сам на такъв риск - най-баналното и битово обяснение го дава Левски - имал любовница в Букурещ, обаче това ми изглежда несериозно. Кънчев е разбрал за убийството на Пенев, казали са му още в Търново, но е влязъл в Русе. Ако е търсел писмата у Пенев, трябва да ги е търсел не у Пенев, който вече е бил покойник, а някъде другаде. Има и друго нещо - предишното идване на Кънчев в Русе е на 11 февруари, а Пенев се появява в Русе на 13-ти, два дни след Кънчев. Протоколът на Обретенов с решението да убият Пенев е от 15-ти, а убийството е чак на 1-ви март. През цялото време Пенев се е шляел из Русе и "тайните полицаи" нищо не са му сторили, въпреки лютата им закана за незабавно "изтребление" две седмици преди това. И после го убиват чак на 1-ви март след зверски изтезания, явно опитвайки се да изтръгнат някаква информация от него. Тях ги арестуват на следния ден, сякаш са ги наблюдавали какво правят. И защо Обретенов в спомените му упорито лъже, че още на другия ден, след като са взели решение за Пенев, те са го убили, тоест от неговите спомени излиза, че това е станало на 16 февруари, но смъртта на Пенев е фиксирана в общината и от пресата на 1-ви март. Какво прикрива Обретенов с това свиване на времето и не е ли то свързано с посещението на Кънчев няколко дни преди да вземат решение... Ние знаем от протокола на Обретенов, че Кънчев е взел от тях пари на 11-ти февруари, но не знаем кога той си е тръгнал от Русе, а Пенев идва на 13-ти, това го уточнихме от календара, денят е бил неделя.. Ами ако двамата са се видели през тези няколко дни, когато и двамата са били в Русе - между 11-ти и 14-ти - и въпросните писма са били дадени на Кънчев още тогава, а след това Обретенов решава, че трябва да убият Пенев, дори и без позволение от Левски. При тази хипотеза, защо Кънчев не е уведомил за писмата Левски, и защо му е било да минава във Влашко още веднъж без знанието на Левски, при кой е щял да ходи там и с каква цел?

Това е от донесението на английския консул, който е черпил сведения от Шакир бей. Шакир бей е бил дясна ръка на Мидхат паша, и в Русе, и в Багдад, където Мидхад е бил губернатор след Русе, следователно Шакир бей е познавал най-добре хората и обстановката в Русе и във вилаета. Прави впечатление от публикуваните донесения на консулите, че Р. Далиел, английският, има най-точна и изчерпателна информация. Откъде Шакир бей е имал информацията, че А.Мошнин, руският генерален консул в Русе, искал да изведе Кънчев от Русе? За това въобще не става въпрос в протоколите от разпитите на Следствената комисия в София. Значи информацията му е дошла от тайната османска полиция в Русе. Кънчев идва на 3-ти, а на 5-ти е самоубит на пристанището с фалшив пропуск и без тескере за преминаване. Кога за 1-2 дни е бил известен руския консул, че и да му дава помощ за преминаване, която очевидно не му е дал, освен ако... фалшивият червен картон издаден на Кънчев от книжарницата на Данов не е била тази помощ? Обретенов въобще не споменава хората на Данов, а някакво несъществуващо, според мен, лице от паспортния отдел, което дало пропуска. Шакир бей е дал и друга ценна информация на Р.Далиел, за която няма и дума в протоколите на Комисията: "Преди около година и половина Дякон Левски, Димитър и Ангел Кънчев[156], също българин (след като е видял, че е следен от турската полиция по политически причини, извършва самоубийство в Русе миналия март), изглежда били запознати от Каравелов, българин (редактор на революционен вестник, издаван на български в Букурещ[157]), и от друг българин[158] от Свищов[159] с няколко души, носещи маски. Димитър дал показания под клетва, че между маскираните били двама членове на руското генерално консулство в Букурещ и двама сърби от Белград, но не може точно да докаже това[160]." Аз знам от протоколите за показанията на Левски за маскирани лица от комитета, но не и на Димитър Общи, очевидно тези показания на Общи не са публикувани в протоколите, а точно те, според мен, са накарали Левски да направи своите за маскираните лица, но Левски не споменава, че между тези лица е имало хора от руското консулство в Букурещ и двама сърби от Белград, това го е казал Общи. Всичко е в детайлите, а те са в документите.

Драсов е написал "от тия известия не е липсвало нито едно", има предвид изпратени такива писма, напечатани в Букурещ, печатни "известия", които те са завели по брой и следят, нито едно не им липсва, но точно такова "известие" публикува австрийския вестник и то с цел да представи в лоша светлина българските революционери. Драсов прави логическата връзка, че щом при тях няма липса на "известие", то е пратено от Влашко, подозира Райчо. Но Драсов не прави логическата връзка, че печатните "известия" са минавали вече по канала в Русе, и липсващото и отишло в редакцията на Вендерер може да е изтекло от пощата, при все че при тях липси няма. Допускам че на датата която е писал до Попов, Драсов не е имал знание, че Големия вече е наел Обретенов за куриер, защото по-предно писмо до Попов му се оплаква, че Сава Младенов вече е отказал да им носи писмата до Турну Мъгуреле.

Нещо като жаргонното "и за чеп на зеле не става", за нищо го не бива, дефектен материал /по Б.Б./... Интересното в случая е, че Левски също го използва за същите лица в писмо до Д.Попов: Левски до Д. Хр. Попов, 6.VII.1871 г. "Азис Рушидоглу, Писмото Ви получих, в което ми бележите, че сте получили писмата ми от 20 юни. Имате и други от 7 юли (а именно): две — едно за тебе, другото — за Д. Ценова. Щом като сте ги получили, мисля да сте ги изпратили на Д. Ценова и първите на Райча и Кършовски. От тия хора и Вие казвате, (че) от кожата им цървули не стават… Поздравете ги още от мен, какво че ми е жал, загдето още не ни подават ръка в работата ни. Дали защото си работим чисто български и не искаме вече да се водим по никого извън Българско, както се е одобрило от вишегласието и пак по вишегласието, което ни се хареса, отвън — приемаме го. А на думи не се основаваме ни за един ден да чакаме." Има още един много любопитен абзац от писмото на Драсов до Попов, което публикувах по-горе: "Вендерер" е австрийски католически вестник от онова време. За какво иде реч ни обяснява Ботев: Ето и анализа на пометнатия манифест според „Ромънул“ от 20 юния, който анализ прави русчушка една кореспонденца от 16 м. м. до „Вандерер“: „Последните дни на миналий месец докараха ни едно голямо стресване: един манифест на Българското народно правителство. Този акт е направен като едно окръжно писмо, което се отправя към секи българин. Зачева с обявление из непременно захващание бой за освобождение, целта на което е пълна независимост на отечеството. За този бой, както и за какъв да е други, най-напред потребни са пари. Ний - следва манифестът - ще ги приемем направо от народа. Призоваваме ви да жертвувате веднаж за святата цел. Ний ще дадем на Централния комитет сметка за парите, който после пък ще даде сметката си на народното правителство на освободеното отечество. Тайното правителство ще минува парите в голямата книга, като забележка същото време и източника им. Всеки да спомогне според силата си за достигане на великата цел. Никой да не каже: сиромах съм. Заемете, продайте добитъка си, заложете къщите си и сторете длъжността си към отечеството. Тежко и горко ономува, който се не найде в реда на нашите юнаци! Който не земе участие в движението, ще се счете за предател и такъв люто ще се накаже. Само оня, който се провъзгласи с нас, може да чака нашата забрана. Но ако предадете плана или емисарите ни, грозно ще ви отмъстим. Разберете, че тези, що са се турили начело на движението, махнала са сякакъв страх и ще следват без различие целта си. Тъмниците и касапниците турски не ни устрашават вече. Искаме или пълна свобода или смърт юнашка! Решете прочее: ще бъдете с нас или против нас? Хиляди юнаци чакат тоз отговор! Тъй след малко движението ще почне всред Балканите. И ако не ни лъжат сичките симптоми, тоз път движението ще бъде дълбоко и сериозно.“ [в. „Дума на българските емигранти“, г. I, бр. 3 от 8 юли 1871 г.] https://litclub.bg/library/bg/botev/publ/zloto.htm Накратко, Драсов пита Попов кой е дал дописката до "Вендерер", която компрометира ВРО? Австрийският вестник се е докопал до "заплашително писмо", писано от Левски и австрийският вестник твърди, че тази дописка им е била изпратена от Русе!! Това е началото на кариерата на Обретенов като куриер на ВРО, дни след като е получил поканителното писмо от Големия... Драсов се съмнява, че издайника е от Русе и подозира за това Райчо и компанията му в Плоещ, поръчва на Попов да разбере кой е.

Изразът на Драсов по адрес на писалите от Плоещ до Левски е на турски, но на български се превежда "от техните кожи /буквално "баджаци"/ цървули не стават", същият израз е употребен в писмото на председателя от 7-ми октомври 1872 до Левски по отношение на другите членове на ловчанския комитет, интригата на недоверие и подозрение е дала плодове, негативизмът се е насочил навътре. Драсов е бил най-интелигентният от комитета в Ловеч, душата и сърцето на този комитет, както се вижда от писмата, той е бил моторът, Марин нищо почти не е оставил като кореспонденция, защото цялата работа се е движела от Драсов. Тук искам като вметка да отбележа, Левски за кратко време е успял да изгради прототип на републиканско управление в Ловеч, комитетът на привремнното правителство е изпълнявал функция на парламент, в който всички решения са се вземали с гласуване, дори и някои от тях да са били в противоречие с волята на Левски.

Леон Гамбета, човекът който провъзгласява Третата Република на Франция, е станал масон през 1868 г. в ложа "Прогрес"-Марсилия: Léon Gambetta was initiated in the lodge Le Progrès of Marseilles in 1868. See Halévy and Pillias, Lettres de Gambetta, to freemasons prominent in French politics (e.g., Émile Littré, Jules Ferry, Eugène Pelletan, and Jules Simon), a masonic luminary (Adolphe Crémieux), and Adam. Cf. Adam’s early masonic connections discussed in Adam, Nos amitiés, 260–63; and Morcos, Juliette Adam, 97–122. Какво съвпадение, на френска ложа със същото име, но произнасяно и писано на гръцки език /защото е позволявала на членовете й да общуват на гръцки и турски/ в Цариград член е бил и Мидхат: "Трима сина на султан Абдулмеджит, принцовете Мурат (по-късно султан Мурат V) и двама от братята му, Нуретин и Кемалетин, бяха посветени във френската ложа „Продус“ French Lodge Prodoos. Петима велики везири, включително Мидхат паша, който е ръководил първия конституционно-монархически режим, турски посланици в европейски страни и чуждестранни посланици в Турция, известни писатели и поети на свободата бяха членове на тази ложа. Louis Amiable, френски адвокат и политик, автор на историята на ложата „Les Neufs Soeurs“, люлка на енциклопедистите в Париж преди революцията, беше оратор на ложата. (Той беше в Истанбул по договор за реорганизиране на Турската адвокатска колегия)." https://maviboncuk.blogspot.com/2011/06/masonic-activities-at-ottoman-empire_26.html Гамбета е бил защитник на Попов в дело срещу френски предприемачи инвеститори в съвместна собственост на петролен кладенец във Влашко и е спечелил делото за клиента си. Това, разбира се, няма пряко отношение към темата ни, просто фиксираме факти. Гербов също писа за този член в Устава, който е станал предмет на спорове, и в крайна сметка е променен по настояване на Левски. Въпросният текст дава право на упълномощени лица от частните комитети да сменят "първото лице" /председателя/ с друго лице. Убеден съм, че Левски е щял да се възползва от този текст: Глава III Правителство Чл.З Частните комитети ще да съставят комисия, която ще нагледва работите на централният комитет, ако стане нужда, то тая комисия или упълномощените лица от частните комитети, ще избират и назначават ново лице, което ще застъпя работата на първото лице.

Това със стрелбата трябва да се е случило през август 1867, когато четата на Панайот Хитов преминава в Сърбия: https://www.vasil-levski.eu/за-левски/биография/1867-временно-заглавие/ Филип Тотю е бил с тях, после заминава за Влашко, а Левски влиза във Втората легия в началото на септември. По-късно, през зимата на 1868, когато лежи болен от коремна операция, Левски пише писмо до Хитов да му изпрати пари да си плати борчовете на хазаите. Доколкото си спомням, Левски е бил препоръчан за знаменосец на Хитов от Раковски и отначало Хитов не е бил съгласен. Писар на четата е бил Иван Кършовски, който е водел дневник на похода й. Писмото на Ф.Тотю до Данаил Попов, което цитирах по-горе, е във връзка с пушките в Одеса, той само загатва за това че имал да разкрие някои "тайни работи", после пише директно за това на Левски. Изглежда се е обърнал за пренасянето на тези пушки и до Ив.Кършовски, защото му е написал следното писмо: "Господин Иванчо, днес за днес се случи в Одеса таз страшна революция, та не можах да се разпоредя за изпращането на стоката, за която с предпоследното си бях ви известил. Прочее като гледам, че от ваша страна няма никакво начертание за приносението на стоката, зех да се съмнявам за вашето хладнокръвно участие в това благодатно дело. Трябва от ваша страна решително да ми кажете, ако ще се трудите за преносението, то трябва да не гледаме на препятствията, защото без препятствия нищо не става. Писмото на Левский получих на 23 март, който като го прочетох, сичко точно разумех. Радвам се на Левский, че той неуморно се труди за общото благоденствие. Моля бога дано му господ подари дълги дни и го запазва от неприятелите. 1-й Април, 1871. За скоро отговор Филип Тотьо P. S. Истина, както пише Левский, работата е добра. Ако има някои опасни известия от Левский, известете ми, за да се съобразявам с моите предначертания. Същий Поздравете сички приятели, а особено на г-на Д. Попова. Като намерите място през къде и как да ги прехвърлим. С една реч, трябва умно да действува, разумевася, вий ще се старайте или на някое скеля, или на някоя болта да се изтоварят. Както намерите за по-добре. Чакам с нетърпение отговор. Същий" https://voivodi.eu/statii-i-intervuta-1/statii-za-filip-totyu/filip-totyo-do-karshevski/ Историята с тези пушки завършва с провал, те не били пренесени, защото не се намерили пари за каикчиите, Пъшков също ги споменава. За какво са се карали Левски и Хитов, за да заплашва Хитов със стрелба Левски, не е ясно, но не вярвам Филип Тотю да си измисля. Райчо Попов е бил извънредно богат, той е бил собственик на петролен кладенец, името му като богат човек се спряга с тези на Евлоги и Христо Георгиеви. За да си наеме като адвокат Леон Гамбета: https://en.wikipedia.org/wiki/Léon_Gambetta да му води делото за собственост на кладенеца, не ще да е било само въпрос на пари, според мен, вероятно връзката им е била и на братя масони.

Данаил Попов е бил почтен и свестен човек, но той си е един от ТБЦК, откъдето всички те тръгват като революционери - Левски, Райнов, Райчо, Иван Кършовски и Касабов. Само че по-късно пътищата им се разделят, Левски тръгва по негов път, Данаил го следва, а останалите си остават там където са били, те никога не стигат по-далече от идеята да се пращат чети в България и това ги съюзява с Каравелов и Азиатския департамент. Райчо дава 3500 жълтици за четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, с тези пари им купува първокласни пушки и оръжие, 127 души. Брат му, Ванката Попхристов, загива геройски в тази чета. И пак не му светва в главата на Райчо, че с чети България няма да се освободи. Теофан краде пари от тайната полиция на Шнайдер ефенди и с тях пътува из луксозните европейски хотели само и само да подпечати познанството си с Мацини, вижте ни кои сме. Каравелов действително е бил техният човек и затова го издигат.

Филип Тотю до Д. Хр. Попов 20 февруари, 1871, Одеса Приятелю! Писмото Ви получих на 2 февруари наст. год. и писаното ви разумях. Премного се зарадвах, като в писмото си ме питате и разпитвате за някои любопитни работи, за да ви обадя. Действително аз помня да имам с вас народна кореспонденция, ако вие престанете да се придържате с букурещките вагабонти, било млади, било стари, които всеки един от тях искат да бъдат царе, князе и подобни титли. Тяхното властолюбие, користолюбие и пусти мечти накарват ги до безумие да лудеят. Те чакат само някой българин да завещае нещо и да го глътнат като ненаситни орли. Ка[к]то ви е известно, на букурещките българи делата и скверните им постъпки можем ли ние равнодушно да си изказваме чувствата на тях? Що се касае за Панайот, той вече е станал български дипломат, с когото като нас хора не са приети от негова светлост. Панайот, брате, е човек висок, следва за европейските политики и за конференциите. Гордост в него до уши... Аз желаех да открия някои потайности, но ме е страх, брате, че ваша милост, като имате малко сношения с букурещките вагабонти, ще им пооткриете всичко и тогава работата ще излезе наместо добра, зла. Ако можеш да знаеш всичко какво върша, откажи се от букурещките българи, защото те не желаят доброто на Отечеството си, според като видим делата им. Впрочем вие твърде добре ги знаете що са и какви са. За отсрещните българи обади ми истината тъй ли е, доколкото ги аз зная, със всичките им подробности. Филип Тотю войвода ..... Р. S. Гордостта на Панайота е тази, че той в Сърбия искаше да стреля Дякона, а днес Дякона доказа и се старай повече да докаже вредността си (думата „вредност“ тук означава полезност), а сега Панайот не е достоен и цървула му да обърне наопаки, защото горделиво крачи подир политиката и конференциите. Олеле мале, и той има очи да се нарича първостепенен български предводител. Сърдете се, сърдете, светът го знае колко той струва, и - Дякона. Същия Тук се получи едно писмо от букурещките българи и хората спориха да се смеят с техните властолюбиви мечти. Как те искат да бъдат министри, префекти и такива много глупави мисли.

Защо е приет така набързо този Устав, коренно различен от Наредата на Левски - обяснявам си го най-вече с преобладаващия брой на делегатите емигранти, съотношението е било поне 3 към 1 в тяхна полза. Това не отразява съотношението на реалното представителство - Каравелов, който според мен преувеличава, в неговия вестник твърди, че емигрантите в Сърбия, Влашко и Русия били над 1.5 млн, което съпоставено с българското етническо население от близо 7 млн. е по-малко от 25 процента, но на събранието те са били мнозинство: по данни на Обретенов По подписи под протокола, според Страшимиров, тук е сбъркал Драсов, вместо Драгостинов, но представителите от България са шестима срещу 13 от емигрантите. Писмото на Райчо Попов /Гръблев записан в протокола/, на което Левски отговаря е пълно с упреци как смее Левски да пише проектоустав без тях... Драсов пише на Данаил Попов, че според него, ловчанлии трябва въобще да преустановят кореспонденцията с тези лица, това не е могло да не стигне до ушите им. Така е станал мишена. Освен това, през 1869-та, след като предприемат европейско турне до Мацини, тези господа се изживявали все едно им е дадена индулгенция за революция от папата на революцията в Европа. Каравелов барабар с тях, той им дава първата препоръка до Херцен, който ги отпратил до Бакунин, а последния до Мацини. Освен това, в края на същата 1869-та се състоял конгрес на Международната лига за мир и свобода, създадена в Женева през 1867 г., където са били представени и български делегати, първият Устав на БРЦК е отпечатан след това. Същата 1869 година Каравелов излиза с радикални революционни идеи, той е имал способността да ги съчетава с казионното славянофилство на Азиатския департамент, изключително пластична политическа мимикрия, и нашенските радикали от бившия ТБЦК си го припознават като свой, говоря за Иван Кършовски, Райчо Попов, Теофан Райнов и дори Касабов, който през следващата 1870 се оттегля внезапно и окончателно от революционните комитети, някой, според мен, му е направил неустоимо предложение да се занимава с адвокатура и да не се меси в политиката. Защо Левски си е мълчал и стискал устни - заради реалните обстоятелства, според мен - никакви сериозни пари и никакво сериозно оръжие в големи количества не са можели да стигнат до българските частни комитети без посредничеството на емигрантите.

Уставът е програмен документ за действие, не става въпрос за авторство на публицистика или проза. Все едно да напишете техническо ръководство за москвич и да го приложите към сервиз за мерцедес, никой няма да се интересува кой е авторът, но ще бъде съсипан автомобилът. Когато една програма, каквато е Уставът, постановява, че целта на организацията е въстание на всяка цена, без да се интересува какво ще последва от него, идва Задунайската губерния. Програмата на Левски е за: С една обща Революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република(народно управление), ... и Турският чорбаджилък да даде място на Съгласието, Братството и съвършенното равенство, между всички народности, Българи, Турци, Евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение, било във вяра било в Народност, било в гражданско отношение, било в каквото било, всички ще спадат под един Общ Закон, който по вишегласието от всички народности ще се избере. Нещата са принципни и водят до принципно различни резултати.

"Кореспондентската информация на френски език" е донесение на агентурата в Букурещ, разчетох първите няколко реда, които не са закрити на снимката: "В писмото си от/не се чете/ март, което получихме днес с кораб от Варна, нашият кореспондент от Букурещ ни изпраща подробен отчет за последните събития в Русчук. Млад българин на име Ангел Кънчев, на 25 години, израснал във Виена и с приятна външност, е арестуван и се самоубива. Две години след завръщането си от Виена той отива в Русия, където той остава..." Агентурата им ги е подвела, защото в нея са работели хора като Теофан Райнов, но донесението е доказателство, че тайната полиция на империята е продължавала да действа и след смъртта на Али паша, нейният създател. Сведението, че Кънчев идва от Виена донякъде е достоверно, той се е представял като прекупвач на ярешки кожи за кантора във Виена, ако си спомняте, цитирах писмото на Райчо Попов до Панайот Хитов, в което му говори за "нашия приятел във Виена", който бил готов да търгува с ярешки кожи. Хитов после пуска по каналния ред през Каравелов Ангел Кънчев към Левски. Обретенов упорито твърди, че Кънчев и Каравелов са писали проектоустава цял месец през юли 1871, преди Кънчев да дойде в Ловеч в края на август. Може и да е вярно, защото Устава и Наредата са съвършено различни документи. В Устава е изтръгнато самото идейно сърце на Наредата и това е очевидно още от двата преамбюла: Наредата: Подбуда и цел Подбуда. Тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканският полуостров. Цел. С една обща Революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република(народно управление), на същото това място, което са нашите прадеди със силата на Оръжието и със своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кеседжии и еничери и в което владей правото на силата, да се повдигне храм на Истината и правата Свобода и Турският чорбаджилък да даде място на Съгласието, Братството и съвършенното равенство, между всички народности, Българи, Турци, Евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение, било във вяра било в Народност, било в гражданско отношение, било в каквото било, всички ще спадат под един Общ Закон, който по вишегласието от всички народности ще се избере. Устава: Чл. 1 Българският революционен централен комитет има в ръцете си такава една власт, каквато и всяко привременно правителство. Той трябва да приготви и да довърши революцията с всичките нравствени и матерялни средства; да кажеме на кратко, той има следните задачи: а) да разпространява между нашият народ идеи за бунт чрез пропаганда; а тая пропаганда ще да става чрез частните комитети и чрез печатът, т.е. чрез вестници, манифести, прокламации, брошури и пр.; б) да доставя всичките нужни потреби за извършването на революцията и да приготовлява бунтът матерялно, т.е. да скрои нужният военен“ план, да назначи военни водители (войводи), да улесни с всяко средство въоръжаването, да дава на народа нужните наставления за бой и пр. Чл.2 Българският революционен централен комитет ще прави споразумения с другите народи, съседни и отдалечени, които имат същите цели. Разликата е от Небето до Земята - текстът на Левски цели коренна революция и смяна на цялата система, този на Кънчев-Каравелов е мъгляво послание за въстание, завера, с неясни политически цели. Може да се каже в преносен смисъл, че Левски е бил убит и предаден идейно още с подмяната на неговата Нареда с този текст в Устава. За кой е "играел" Кънчев в действителност, за мен е под въпрос.