Б. Киров

Обретенов е написал, че Кънчев е влязъл в Русе на 3-ти март, когато самият Обретенов и тримата от читалището са били вече арестувани за убийството на Пенев: Влязъл заедно с Петър Арнаудов, баща на Михаил Арнаудов, дошли от Търново и отишли в Пановия хан, там Кънчев е нощувал и оставил да му пазят коня. На 4-ти отишъл в дома на баба Тонка и узнал, че Обретенов и тримата са арестувани, но не и казал, че няма паспорт. В града имало и други "лица посветени в делото", но Ангел не ги знаел. Ама как така не ги е знаел, като той им е основал комитета и 20 дни преди това им е взел 2 лири членски внос? Костаки /самоубития член на комитета/ е бил на свобода, него не са го арестували, как Ангел да не го знае? На 4-ти отишъл да нощува у Чорапчиев, на 5-ти го хванали без паспорт и на път за паспортния отдел се самозастрелял, след като правел 2-3 напразни опита и револверът му засякъл, като гръмнал в устата си обаче, револверът хванал. Според Обретенов, който пък го узнал от друг "съмишленик" посетил го в затвора... Според мен, Кънчев не е правил опити да стреля, а е стрелял или е бил застрелян още преди да успее да стреля. Този револвер е много трудно да засече, той е с изключително прост и надежден механизъм, който задвижва барабана въртеливо и един ударник, по него няма какво да засича. Ако е бил с извадени патрони, както пишете, как да знае, че вътре има останал, че да се самоубива с него? Абсурд, според мен. Като причина за самоубийството му, Обретенов сочи, че Кънчев не искал да предаде приятеля си Коста Станков, който му дал червения картон пропуск от паспортната канцелария. Значи все пак Кънчев е имал контакт с "лице посветено в делото", ама не ги знаел. Захари пък стоял в тълпата и всичко наблюдавал, даже видял и шапката на обискирания Кънчев, която била запасана в колана му. Майстор на детайла и късия разказ. Според мен Кънчев е бил застрелян, даже в Свобода Каравелов е публикувал такава информация. Въпросът е защо са го предали? И според мен отговорът е в убийството на Костаки Симеонов и Пенев.

Това е револвера, система Комблен, белгийски, 6-заряден, изглежда Данаил Попов е имал връзка с тази фабрика, защото и револверите и пушките са купувани от него оттам: Под "картуш" Захари разбира едно от шестте гнезда за патрони в барабана, т.е. казва, че са дали револвера на Горов с една празна гилза от изстрелян патрон и един патрон останал в барабана за шест патрона, другите четири са били извадени. Много ми е съмнително, че от османската полиция ще връщат зареден с един патрон револвер на Димитър Горов, защото бил зет на Ангел Кънчев, коя полиция в света във всички времена връща заредено оръжие?! Аз го разбирам, че по някакъв начин Горов сам е успял да вземе револвера, което за мен е лъжа на Захари, но както и да е, този револвер очевидно е изчезнал безследно, след като Захари го е "видял" и ще трябва да му вярваме /без мен/ Захари си лъже както диша, един път е писал, че Кънчев се самозастрелял на 2-ри март, втори път, вече си е сверил данните, пише, че се самозастрелял на 5-ти март, ама пак се е оплел, в Записките пише, че денят бил събота, а ако проверите календара, който публикувахте по-напред, ще видите, че 5-ти март 1872 е било неделя, един път било 9 часа по турски, друг път 10 часа и половина. Ако не вярвате на единия Захари, прочетете какво пише втория Захари, а ако се съмнявате и в двамата, питайте Димитър Горов колко патрона е имал Кънчев в "картушите". Така ги чета аз писанията на Захари, иначе е талантлив, спор няма.

За изясняване на връзката между ЧРК Сливен и ЧРК Русе е писала проф. Елена Хаджииванова, част от нейната статия ще си позволя да цитирам тук: /Ако Ви е много така подбрания като дайджест текст от мен, прочетете само подчертания с болд, пак от мен, текст, ще Ви стане пределно ясно каква е била връзката между комитетите в Сливен, Русе и... Търново и Стара Загора през втората половина на 1872 и пред какво е бил изправен Левски.../ "Според Иван Унджиев Греков става един от членовете на Сливенския революционен комитет, създаден от Васил Левски в края на 1872 г. В състава на комитета влизат също николаевските възпитаници Атанас Узунов и Сава Геренов, които идват с Греков в българските земи, подпомогнати от Никола Даскалов от Търново, драгоман в руското консулство във Варна. Той /Михаил Греков/ успява да оглави през 1873 г. Сливенския комитет (Burmov, 1950, 94–95; Vazvazova-Karateodorova, 1994, 89–92, 102; Mitev, 1986, v. 1, 123; Strashimirov, 1996, v. 1, 149–150). Греков през 1872–1874 г. престоява в Сливен и Русе, а това е време, когато Сърбия и Черна гора се готвят да воюват с Турция, очаквайки руска подкрепа. Тази обстановка на Балканите не е чужда на Любен Каравелов, председателя на БРЦК. Той иска през 1872 г. от Левски „...подигане на революция“ (Kossev, Geczev, Dojnov, 2006, 130–133; Undjiev, 1993, 613). Желанието на Каравелов е да се постигне единодействие със Сърбия и Черна гора, макар и с цената на едно преждевременно „бързо въстание“ в българските земи. Неговото поведение се одобрява от Търновския революционен комитет (Burmov, 1950, 87–91). Търновският комитет, подобно на Каравелов и Хитов, скъсва с „тактическите разбирания на Левски“ след неговата смърт (Burmov, 1950, 91). Александър Бурмов пише, че революционното движение през 1873 г. се поставя в зависимост от една война на Сърбия с Турция. Пребиваването на Греков в българските земи през 1872–1874 г. се ограничава до двата негови престоя в Сливен и Русе. В Сливенския комитет той сътрудничи с Узунов, който извършва през май 1873 г. „Хасковското покушение“, свързано с убийството на хасковски чорбаджия, и с Хасковския революционен комитет. През 1874 г. Греков преминава в Русе. Той е близък с Обретенов, който с подкрепата на Русенският комитет го издига за заместник на Левски. Преговорите на Търновския комитет, Хитов и Каравелов в Сърбия, свързани с плановете на Омладина за южнославянско въстание, продължават и по времето на пребиваването на Греков и Узунов в Сливен. Тази политика намира подкрепа през 1873 г. чрез работата на Старозагорския и Сливенския комитет. Левицата и десницата на Омладина в Сърбия, Войводина и Черна гора са единни относно необходимостта от„бързо въстание“. Граф Игнатиев не стои настрана от Омладина и следи българо-сръбските преговори (Sharova, 1968, v. 4, 84–108). На 30 юни 1871 г. Хитов подписва договор с черногорския войвода Перо Матанович със знанието на Каравелов и Светозар Милетич от Омладина във Войводина (Sharova, 1968, v. 4, 84–108). Споразумението става определящ фактор в развитието на българо-сръбските отношения през 70-те години на ХІХ в., включително и през Сръбско-турската война от 1876 г. Греков е действителният ръководител на събитията от 1873 г. С тази цел той оглавява Сливенския комитет, опирайки се на подкрепата на комитетски хора в Търново, Стара Загора и Котел (Vazvazova-Karateodorova, 1975, 67). В действителност делото на комитета в Сливен се направлява от руското консулство във Варна. Греков е председател на Сливенския комитет, който трябва да осъществи възложени задачи. Тези изводи се правят въз основа на спомените на Христо Панов Семерджиев, свързан с руското консулство във Варна (NBUM-BIA, f. 297, 30–54). Трябва да се има предвид и фактът, че задачите на Сливенския комитет се определят от Хитов и Филип Тотю, а кореспонденцията с тях води Узунов (Vazvazova-Karateodorova, 1975, 64, 106.). Отново според разпитите на участници в „Хасковското покушение“ Узунов обикаля комитетите в Южна България и зове за „бързо въстание“ (Vazvazova- Karateodorova, 1975, 100). Подкрепа за тази своя политика той има от Греков, председателя на Сливенския комитет (Vazvazova-Karateodorova, 1975, 104). Греков в своите спомени посочва, че идва в българските земи с препоръка от одеския българин Николай М. Тошков, председател на Одеското българско настоятелство (Yonkov, 1971, 144). След като е вече в Сливен, от град Теодосия (на Кримския полуостров) при него пристига Иван Йовчев (Yonkov, 1971, 155). Греков веднага се сближава с него. Това говори за съхраняващата се тясна връзка между Греков в Сливен и Одеското българско настоятелство. Греков влиза в националноосвободително движение през 1872 г. не само с подкрепата на одеските българи, но и благодарение на „неизвестен учител от Котел“. По същото време във Варна остава Стефан Тенев, а в Стара Загора се настанява Минко Радославов, които също работят с руското консулство в черноморския град (Vazvazova-Karateodorova, 1994, 42, 68, 80; Hadjinikolova, 2003, 205). През 1872–1874 г. Даскалов е деецът, който осъществява мисията на николаевските възпитаници в българските земи (Vazvazova-Karateodorova, 1994, 61, 64, 68). Когато Греков и Узунов са в Сливен, Хитов настоява пред Сливенския комитет да влезе в българските земи с чета от Сърбия (Burmov, 1950, 101–103; Vazvazova-Karateodorova, 1994, 93; Kossev, Geczev, Dojnov, 2006, 136; Hadjinikolova, 2003, 198–199, 205–206). Планът се реализира на 20 май, непосредствено след общото събрание на БРЦК. Четата се води от Стоян Софийски и се сражава заедно с бойците на Никола Горски от Котел (Burmov, 1950, 103). Ако се върнем към историографията, четата на Горски, която навлиза в България през 1873 г., е дело на Сливенския комитет, чийто член е Йордан Стоянов-Котелски. Този деец влиза в комитета с препоръка от БРЦК и присъства в него до общото събрание от май 1873 г. (Vazvazova-Karateodorova, 1994, 102). В работата на майското събрание той включва своя брат К. С. Котелски (Burmov, 1950, 103). Това е четническият войвода Никола Горски (Burmov, 1957, kn. 2, 1–15; Vazvazova-Karateodorova, 1994, 64–76, 102; Mitev, 1986, v. 1, 123). Покровител на двете чети е Ганчев от Стара Загора (Burmov, 1957, kn. 2, 2–10). Според протоколите от разпитите, свързани с „Хасковското покушение“, четническата акция в българските земи се планира от Хитов и Тотю, защото се очаква „...още същия ден правителствата на Сърбия, Черна гора, Влашко и Молдова дружно да се намесят в борбата“ (Vazvazova-Karateodorova, 1975, 69) Десницата на Омладина, към която принадлежат дейците на сръбското правителство, води през 70-те години преговори не само с Хитов и с Търновския комитет, но и с Черна гора, и иска „единна сръбска държава“ (Vinogradov, 1986, 170, 226–229). Постепенно в Омладина се оформя теорията за „югославянска държава и език“, включвайки в нея и българите (Hadjinikolova, 2003, 24, 27, 30, 40–46, 180–195). Когато Греков идва в Сливен през 1872 г., той не знае за преговорите на търновци и Хитов в Белград, но използва връзките на Узунов със Стара Загора (Vazvazova-Karateodorova, 1994, 56, 61, 68, 102, 106, 113). Греков по същото време работи с руското консулство във Варна, а също с Волов и Енчев от Южнославянския пансион (Czilingirov, 1940, 36–37, 86; Strashimirov, 1996, v. 1, 230). От началото на 1874 г., със знанието на Хитов и Русенския комитет, той запазва тези свои връзки. Тогава той получава подкрепа и от Олимпи Панов (Болград), виден деец на БРЦК (Strashimirov, 1996, v. 1, 156–157; Mitev, 1986, v. 1, 123–126). По същото време Търновският комитет и Хитов продължават да поддържат връзки със сръбското правителство. След като Греков идва в Русе, той търси контакт с Хитов. Съдействие му оказва Обретенов (Burmov, 1950, 113–115). След Френско-пруската война левицата на Омладина (Любомир Милетич от Войводина) потърсва сътрудничество с българското освободително движение. Милетич предлага съюз между българи и сърби. Посредник в осъществяването на идеята е черногорският войвода Перо Матанович, с когото Хитов сключва съюзния договор през 1871 г. (Kondratieva, 1960, v. 2; Staic, 1926; Sharova, 1968, v. 4, 84–108). Матанович сключва договора с Хитов, следвайки наставления от славянските комитети в Русия. Той се стреми да спечели българите за съюзници и да установи приятелски българо-сръбско-черногорски отношения (Staic, 1926). През 1871 г. Хитов кани и Каравелов в Белград, за да наблюдава преговорите с Черна гора. Посредник между българите и Черна гора в Белград е Джока Влайкович. Йован Ристич, сръбският министър-председател, се опитва да води паралелни преговори с войводинските сърби, опирайки се пак на посредничеството на Никифор Дучич. Войводинските сърби на Милетич не приемат посредничеството на черногорския духовник. Те са чужди на неговите „югославянски планове“. Матанович, който сключва договора с Хитов на 30 юни 1871 г., иска бърза подготовка на бунт в българските земи като част от въстание, обхващащо Босна, Херцеговина и Албания (Sharova, 1966, 73–74). Официалните руски правителствени среди не показват открито, че одобряват споразумението на Хитов с Матанович (Sharova, 1968, 486). Преговорите на Хитов със сръбското правителство се одобряват от Добродетелната дружина в Букурещ, проруска организация на едрата българска буржоазия в Румъния (Sharova, 1966). Тогава Каравелов издига Хитов за „главен четнически войвода и ръководител на българското въстание“ (Sharova, 2006, 14). В устава на БРЦК от 1872 г. има раздел за войводите като военни ръководители на въстаническите действия, а Каравелов потвърждава правата, дадени на Хитов (Sharova, 2006, 45). БРЦК започва повсеместна подготовка на въстание, очаквайки война между Сърбия, Черна гора и Турция Пребиваването на Хитов в Белград се финансира от Добродетелната дружина (1862–1897), която иска да осъществи своята „Програма за политически отношения на сърбо-българите (българо-сърбите) или за тяхното сърдечно отношение“. Очаква се четата на Хитов да спомогне за създаването на голямата славянска държава на сърби и българи с общо правителство и народно събрание. Княз на държавата ще бъде съгласно тези планове Михаил Обренович (Kossev, 1963, 24, 43, 56–61). По време на своето участие в Сливенския комитет Греков допринася за успеха на водената от Дружината политика. Като деец, свързан с руското консулство във Варна, той са заема да осъществи намеренията на Хитов. От друга страна, Греков няма пряка връзка с войводата. Преди да дойде в Сливен, той има контакт само с Каравелов. В своите спомени той пише, че поддържа кореспонденция с Каравелов благодарение на своя брат, който живее в град Бердянск (Grekov, 1990, v. 1, 759; Yonkov, 1971, 130). Следователно Греков идва в Сливен със знанието и одобрението само на Каравелов. Политиката на Хитов се подкрепя от Каравелов (Svoboda, 1871, 20 fevruari). Каравеловият вестник „Свобода“се изказва обаче в защита на Далматинското въстание, избухнало в австрийскте провинции Далмация и Бока Которска (Svoboda, 1870, 8 yanuari). По тази причина Каравелов става съпричастен към водените от Хитов преговори с черногорски дейци. Във вестник „Свобода“ се помества „призив-обръщение“ на Лука Вукалович към българите да помогнат на борбите в Херцеговина и Черна гора (Svoboda, 1869, 26 noemvri). Вукалович иска нашите сънародници да вдигнат въстание по възможно най-бърз начин. Верен на отношението си към Черна гора и Херцеговина, Каравелов започва да призовава към „бързо въстание“. Тази негова политика се избистря особено след подписването на договора между Хитов и Перо Матанович. Призивът на Каравелов намира отзвук у Греков, а той се обръща към Узунов и Геренов да го последват в Сливен (Vazvazova-Karateodorova, 1994, 64, 67–69; Vazvazova-Karateodorova, 1975, 114). Във Варна с тази задача се натоварва Стефан Тенев (Yonkov, 1971, 131–133). Този николаевски възпитаник е постоянната връзка връзка с руското консулство (Grekov, 1990, v. 3, 456).Въстанието, което Каравелов иска през 1873 г., се подчинява на договора на Хитов и Матанович от 1871 г. Председателят на БРЦК иска да помогне на Черна гора и Херцеговина в борбата им срещу Австро-Унгария, което отговаря и на руските интереси. Тази линия на поведение започва още през 1870–1871 г., когато в. „Свобода“ пише за очакваното въстание в Далмация, което трябва да се подкрепи най-активно (Svoboda, 1870, 8 yanuari; Svoboda, 1871, 20 fevruari). Най-убедителното доказателство за връзката на Каравелов с руските интереси в южнославянското освободително движение през 1873–1874 г. са спомените на Греков. През 1874 г. николаевският възпитаник запитва Каравелов: „Защо искаше от Левски през 1872 г. да вдигне въстание“. На него той му отговаря: „Това бе работа на русите“ (Grekov, 1990, v. 3, 692). В своята дейност в Южна България през 1872–1873 г. Греков се опира не само на Търновския, но и на Старозагорския комитет (Undjiev, 1993, 610–616). Връзката с комитета се осъществява чрез поп Минчо Кънчев (Vazvazova-Karateodorova, 1975, 13, 66). Според протоколите от съдебния процес, свързан с „Хасковското покушение“, Ганчев от Старозагорския комитет поддържа както Греков, така и Търновския комитет (Vazvazova-Karateodorova, 1975, 17, 59). От друга страна, със знанието на руското консулство във Варна Греков участва и в подготовката на Котленската чета на Горски (Vazvazova-Karateodorova, 1975, 59). Така той осъществява решенията на майското събрание на БРЦК. За своята мисия в Сливен Греков пише, че за да иде във Варна, той трябва да получи съгласие от одеските българи. На път за Варна той се спира в Одеса, където Николай М. Тошков му дава разпореждания (Grekov, 1971, 144). Тошков предупреждава също руското консулство във Варна за предстоящото Греково пътуване (Grekov, 1971, 144). Сава Райнов, председателят на Сливенския комитет, подкрепя „плана на Греков“. По Грекова молба в състава на Сливенския комитет се включва Узунов (Grekov, 1971, 161). Скоро Греков отстранява Райнов от председателското място на Сливенския комитет, обяснявайки, че прави това със знанието на Левски (Grekov, 1971, 172). По този начин той получава възможност да наложи Узунов за ръководител на комитетите в Южна България. Новата обстановка в Сливен се проследява много детайлно в Грековите спомени (Grekov, 1971, 184). В тях ясно се очертава водещата роля, която Греков играе при утвърждаването на ръководната роля на Узунов (Vazvazova-Karateodorova, 1994, 1–204; Dimitrova, 1987, 65). Греков осъществява своята политика благодарение и на Ганчев от Старозагорския комитет (Bakalov, 1937, 49–50; Minev, www. Dolap.bg). Според спомените на поп Минчо Кънчев Ганчев е предан на Каравелов, а всичко в Стара Загора „ ...се върши под негово разпореждане“ (бел. Е.Х – става въпрос за Никола Ганчев) (Kanchev, 2006, 236). Ганчев е в течение на Каравеловите стремежи към въстание през 1872–1873 г. (Kanchev, 2006, 236). Трябва да се отбележи, че Стоян Заимов също е част от политиката на Южнославянския пансион в град Николаев. Неговото име е в списъка на българите, учили в пансиона (Abrashev, 1909, 11; Grekov, 1990, part 1, 459). При престоя си в Сливенския комитет през 1872–1873 г. Греков е в постоянна връзка с Варненското руско консулство (Grekov, 1990, part 3, 456). Вероятно е по негово разпореждане Греков да направи Узунов заместник на Левски (Vazvazova-Karateodorova, 1994, 102, 104). Той обаче го издига за свой помощник, за окръжен ръководител и за централна фигура в събитията през 1873 г. След „Хасковското покушение“ Греков е арестуван. На заточение обаче се изпращат само Геренов и Узунов (Grekov, 1990, part 1, 5–27, 49–50). За тримата се застъпва граф Николай П. Игнатиев, руският посланик в Цариград, но единствено Греков избягва по-сериозните последици. Голямо внимание към съдбата на николаевските възпитаници, арестувани от турците, проявява Каравеловият вестник „Независимост”. Каравелов разглежда в своя вестник и поведението на граф Игнатиев. Той възхвалява посланика за проявеното състрадание към дейците от Хасково. Според Каравеловия печат граф Игнатиев прави важен жест, като защитава българи, макар че по протокол има право да се застъпва само за руски поданици (Nezavisimost, 1874, 7 septemvri). Греков пише в спомените си, че след като го освобождават от ареста, той бърза да отиде в Русе при Обретенов (Grekov, 1990, part 1, 5–27). През 1874 г. той се включва в борбите в БРЦК между различните фракции. В същото време турските власти предприемат нов опит да го арестуват. Това го заставя да избяга в Бердянск (Grekov, 1990, part 1, 5–27). Той обаче поддържа връзка с Обретенов в Русе, придържайки се към съществуващата договореност с Омладина (Grekov, 1990, part 1, 5–27). Включването му отново в политиката става със знанието и одобрението на руското консулство във Варна (NBKM-BIA, f. 297, 54). В Русе Греков заедно с Обретенов се заемат да свикат общо събрание на БРЦК в Букурещ (NBKM-BIA, f. 297, 54). Най-напред Търновският комитет дава съгласие за това събрание. Председателят на Търновския комитет Иван х. Димитров успява да убеди членовете на Старозагорския комитет да подкрепят идеята (NBKM-BIA, f. 297, 53)." https://periodicals.karazin.ua/drinov/article/view/15509/14462

Шпионинът за Сливен го споменава и Д.Топалов в писмото му до Сава Кършовски, като финално завършва темата за него със "злото се привари"... писали са му писмо от Русенския комитет. Значи въпросният Топалов, с който легитимния сливенски ЧРК, по заръка на Левски, съветва Хитов повече да не кореспондира, същият този, води кореспонденция освен със Сливен /с кой оттам, щом градския ЧРК не иска да кореспондира с него?/ и с комитета в Русе и те го уведомяват, че с шпионина за Сливен "злото се привари", т.е. убили са го, не е стигнал до Сливен. Това писмо е писано на 12 април, когато Обретенов и другите трима би трябвало да са в кауша. Тоест, Топалов е кореспондирал с други от комитета в Русе или Обретенов лъже, че са ги държали повече от 40 дни в кауша, Пенев е убит на 1-ви март. Христо Иванов е повярвал, че револверът на Кънчев е засякъл, калпав бил, и затова продава своя за 100 гроша и обещава да доплати разликата до по-добър, който си задържал от пратка, има писмо, цитирах го по-напред, в което се оплаква на Левски, че му иска този втори револвер, който е задържал. Трябва да са били в шок и останалите комити, щом Големия се е паникьосал от случката с Кънчев. Явно легендата, която са им подхвърлили от Русе е била "засякъл револвер", а не "извадени патрони". Легендата за извадените патрони я разпространява Захари Стоянов, та включва в нея и Димитър Горов, който /уж!/ успял да вземе револвера на Кънчев и видял, че в барабана от 6 имало само 2 патрона, ако Кънчев е изстрелял 1 в устата си, както внушава Захари, според неговата Легенда, Чорапчиев трябва да е извадил 3 и 3 да е оставил. Дебели тлъсти лъжи. И, както пишете, Кънчев няма ли да си провери оръжието, преди да тръгне да се качва на корабчето без паспорт, звездите ми го говорят, затова слагам на първото стъпало на измислячите Захари Стоянов. Той между другото не се е свенял да дописва и променя автентични писма и ги е събирал като колекционер, той присвоява архива от Николчо и Мария Сиркова/Цветкова и не им го връща, какво е взел и какво е дал от него, той си е знаел. Кънчев е влязъл в Русе на кон на 3-ти март, придружаван от бащата на Михаил Арнаудов, редакторът на спомените на Обретенов, първата нощ е нощувал в хан, където е оставил коня си, на 4-ти е отишъл при баба Тонка, тя го е отпратила и тогава е отишъл да нощува у Чорапчиев, на 5-ти е тръгнал да се качва на корабчето за Гюргево, където е бил предаден. Все пак е успял да се снабди с фалшив пропуск за корабчето от книжарницата на Хр. Г. Данов в Русе, но някой междувременно го е натопил на полицията, че няма паспорт.

Затова е бил измъчван зверски, преди да го убият, рязали са го парче по парче, за да им каже къде са писмата, иначе, ако е ставало въпрос да предава имена на дописници, просто са щели да го убият. Как идването на Кънчев точно в този момент и неговото издаване на полицията се свързва с убийството на Пенев и "самоубийството" на Костаки на 7-ми март лично за мен е тайна, не мога да направя връзката, а такава трябва да е имало, за да се случат трите убийства в разстояние на 7 дни. Идеята, че Чорапчиев извадил патроните от револвера на Кънчев е от същия десен като тази, че Кънчев щял да убива Пенев.

Най-вероятно е да е попаднало от ръцете на Обретенов, защото той въобще не го е изпращал никъде това писмо в оригинал. Ако съвестта му е била чиста, можеше просто да напише, че на на 30 октомври е получил писмо от Христо Иванов Големия да не изпраща никакви писма и следвайки това нареждане е задържал писмото на Каравелов: Но Обретенов навсякъде пише, че изпратил писмото още на другия ден. Само дето това писмо никога не е стигало до Търново. Като добавим към този случай и самоизпращането му на събранието като втори представител и точните сведения на полицията от събранието за ролята на Левски като пълномощник на комитета в Букурещ за цяла България, пъзелът за Обретенов се нарежда. Интересното е, че в една негова записка, датирана непосредствено след събранието, Обретенов не е отбелязал присъствието на Драсов там: По-късно, обаче, във всичките му спомени, Обретенов упорито твърди, че Иван Драсов е присъствал на събранието.

Съгласен съм с всичко написано от Вас, не бих могъл да го напиша по-добре. Искам само да допълня, че всички тези събития са били задвижени от подготовката за предстоящето общо събрание на БРЦК. Борбата за власт над обединения комитет /вътрешен и външен/ не е била самоцелна, основният въпрос е бил подготовката за предстоящето въстание, това може да се проследи в кореспонденцията. Случаят с двамата представители на Сливен, Левски и Котелски, единият с 1 глас, вторият с 10, също не е епизод, а най-съществената част от борбата кой да оглави въстанието и как да се организира то. Левски е виждал въстанието да започне, след като комитетите са достатъчно добре снабдени с модерно оръжие и организирани като военни центрове. Каравелов, Панайот Хитов и групата в Плоещ са настоявали въстанието да избухне незабавно, изтъквайки като аргумент подкрепата от Сърбия и Черна гора. Още през ноември 1871 Хитов се самопредлага за главатар на въстанието в Сливен, но е париран от Левски. Привидно се отказва, но копаенето в тази посока не спира и емисарите му организират избора на сливенци на събранието с 10 допълнителни гласа за Каравелов. Призивът на Каравелов в началото на ноември 1872 за незабавно въстание не е импулсивен, самият Каравелов казва на Михаил Греков по-късно "Това беше руска работа." Левски е против такова въстание. Борбата не е била просто кой да води бащина дружина, а кога и как да се вдигне въстанието и изборът на Каравелов е бил избор, целящ да се елиминира Левски като пречка пред незабавно въстание. Случаят със Стоян Пенев, според мен, е бил част от тази борба за кой да държи кормилото на комитета, и кой да определя кога и как да избухне въстанието. В писмото на сливенския ЧРК до Хитов от 27 януари 1872 много ясно се вижда отношението на Левски към интригата на Хитов и емигрантите да вдигнат въстание в Сливенско без негово нареждане: И въпреки това категорично възбранително писмо, въпреки привидното смиряване на Хитов, той и цялата обединена група емигранти от Влашко и Сърбия, които са сложили като тяхно фигурантско лице Каравелов, продължават да копаят в същата посока: На 12 април, близо 40 дни след убийството на Пенев и Кънчев в Русе, същият Д.Топалов, емисар на Хитов за Сливен, за който сливенци пишат на Хитов да не праща повече писма по него, защото само може да навреди, съобщава на Сава Кършовски, брат на Иван Кършовски, че шпионинът за Сливен е приключен и "злото се превари". Това са му писали от Русе. Според мен това е за Пенев. Вече няма кой да им пречи да си вършат работата по избора в Сливен, шпионинът е убит от русенци. Също така уведомява Сава, че народът чака Панайот със златни венци /въпреки категоричната забрана на Левски Хитов да вдига там самостоятелно въстание/; интересува се и къде ходи и какво прави Левски и съобщава на Сава, че ще разправи още неща за Дякончето и Панайота на Марин Станчев от Ляковец, какво може да му разправя още, освен за конфликта им по повод на незабавното въстание? тоест машината на интригата си работи и то за избора на Каравелов. Обретенов е бил част от тази машина, неговото отношение към виждането на Левски за бъдещо въстание е меко казано негативно. Пише в спомените, че Левски виждал въстанието след 10-15 години подготовка, което е клевета, Левски никога не писал или говорил за такива срокове. Пиша всичко това, за да подчертая връзката между убийството на Пенев, Кънчев и натискът на заговорниците емигранти да вдигат въстание в Сливен още преди събранието в Букурещ, а след неуспеха им организирането на сливенските селски комитети като 10 изборни гласа, за да бъде отстранен Левски от ръководната позиция в БРЦК и да се наложи тяхната линия за "незабавно въстание", което е крайната цел Каравелов да бъде инсталиран там. Според мен Пенев е откраднал именно писма от и до сливенци от Каравелов, а не някакви си дописки, за което ни будалка Каравелов, затова русенци са му видели сметката толкова скоростно. Дали Пенев е бил турски шпионин е под въпрос, но е застрашавал сливенската завера на Хитов и Каравелов. Христо Иванов Големия е бил убеден по някакъв начин от Обретенов, че Пенев е имал шпионска мисия от полицията, за да признае разписка за разходи "на Радя, че взел живота на шпионина", както се вижда от писмото му до Левски. Излъган е бил, защото в Гюргево е прехвърлен Икономов, а не Ради Иванов. От цялата тази работа изглежда, че комитетът в Русе е бил нещо като момчетата за специални поръчки на Каравелов, с тази цел е основан. Ради Иванов после е назначен като "кореспондент" в Плевен на мястото на Попхинов, което пък се вижда от спомените на Обретенов, че е бил изпратен там и фактически и двата канала за писмата вече са били под контрола на Каравелов - този през Русе и другият през Плевен - когато е било изпратено писмото за вдигане на въстанието, заловено и преписано от полицията. Писмото намерило Левски в Стара Загора и изпратено от Данаил Попов може би е преминало през канала в Плевен, нямам знание кой е бил куриер между Турну Мъгуреле и Търново. Но дали през Русе или през Плевен, това писмо с другото за освобождаване на затворените, е било взето, преписано и върнато на приносителя.

Можем да изключим някои неща, между които е и предателство на Обретенов. Но не можем да изключим други, между които е фактът, че в Ловеч е имало предателство от високо поставен в комитета, най-вероятно Драсов. Не можем да изключим фактът, че вътре в комитета в Ловеч е нямало мотив за такова ненадейно предателство, а човекът извършил го, е бил посочен отвън комитета. За да се "разплете чорапът", както е написал Хитов. Не можем да изключим и фактът, че е имало борба за ключовото място в БРЦК, при която Каравелов е нарушил феър плей правилата, наредил е листата в Сливен със свои хора зад гърба на Апостола, десетте гласа там са факт, който е подготвен с машинации. От позицията на адвокат на Обретенов: не е изпратил писмата на Каравелов от началото на ноември от страх, а не от предателство. Има писмо на Големия ден преди това, което му указва да не праща никакви писма поради причините софийски. Задържал ги от страх Обретенов. Затова Левски получил не неговото писмо, а онова изпратено от Данаил Попов чак на 21 ноември. Но не можем да изключим фактът, че точно това писмо и другото за освобождаване на Общи са били заловени. Ерго предателство е имало и то е насочено срещу комитета в Ловеч, следователно срещу Левски. Ударът е дошъл не от добра агентурна работа на османската полиция, както се внушава, а от вътрешни хора, имащи информация кой кой е в комитета в Ловеч. Дори и това да не е бил Обретенов.

И да не забравяме ЧРК Сливен, на който Левски се явява представител с 1 глас, но се появява втори представител на същия ЧРК Сливен с 10 гласа. Около това очевадно нарушаване на правилата, поставени от самия Каравелов, се получава налагането му за председател на БРЦК. Как и защо се е съгласил да приеме такъв избор Левски за мен е въпрос. Вероятно е компенсирал със специалното пълномощно, което получава за вътрешността на страната, даващо му неограничени права да се разпорежда с ВРО. Но и то не спасява организацията му от разпад, завършил с провала на комитета в Ловеч, което е и нашата тема. Това е факт, отразен в кореспонденцията. Левски за целта създава окръжията и обединява всички частни комитети в пет окръжни центъра, един от които е Сливенския. Да свика общо събрание на ЧРК в Българско още преди да тръгне към Букурещ, му попречва Тодор Пеев, има писмо от него, обосноваващо липсата на необходимост от такова събрание, същият Пеев, който отива във Влашко, командирован от каймакамина на Тетевен да търси обирджиите на пощата. Така или иначе, Левски е планирал такова събрание на вътрешните комитети, преди да се вземе решение за въстание. С такова намерение и цел тръгва от Ловеч в края на декември, когато Каравелов вече е избягал в Белград... Затова и влиза в Ловеч за архива и касата на комитета. Защо Драсов? Аз и преди писах моето мнение, първо, Драсов е бил моторът на комитета в Ловеч, през него е минавала цялата кореспонденция, той е водел сметките на Привременното правителство и е поемал всичко в отсъствието на Левски от Ловеч. И второ, Драсов е бил категоричната опозиция на авантюризма на емигрантите във Влашко и Сърбия в опитите им да обсебят вътрешната организация и да я управляват отвън. Всичко това е отразено в писмата му към тях - такива има адресирани към Панайот Хитов, Филип Тотю /пряко/ и косвено, чрез Данаил Попов - към Каравелов и групата дуалисти в Плоещ /Райчо Попов, Теофан Райнов и Кършовски/, т.е. Драсов е бил алтер его на Левски, да удариш Драсов по онова време е било равносилно да удариш Левски. Каравелов.

Обретенов описва в спомените си срещата в Букурещ в дома на Каравелов, но това едва ли е било там, защото наистина в този период Каравелов е пребивавал в Сърбия. От така разказаното от Обретенов излиза, че техния комитет е съставен от Ангел Кънчев по указание на Каравелов, а не на Левски. Което влиза в грубо противоречие с принципите на Левски - в българските земи по онова време всички частни комитети са били изграждани от него, а не от дейците във Влашко или в Сърбия, затова се нарича и ВРО /Вътрешна Революционна Организация/. Сайта от който цитирате въпросния автор е един от няколкото, в които той се изявява. Мисля, и преди го отбелязах, че този автор е пристрастен "русофил", което му пречи да пише обективно за Обретенов и други личности. От своя страна, Обретенов, според мен, не би могъл да се етикира като "русофоб", въпреки масонската му принадлежност; особено в интересуващия ни период от дейността му, като лансиран за председател на ЧРК Русе от Любен Каравелов. Председателската позиция на ЧРК Русе дефакто е легитимирала Обретенов като куриер на ВРО и това няма как да се е случило и без знанието на Левски. Според мен, до събранието в Букурещ, Обретенов е нямал никакви отношения с Ловеч. Всичките му контакти са били опосредствани от комитета в Търново и по-специално от Христо Иванов, с който е водел кореспонденция. Чак след събранието в Букурещ, през втората половина на юни 1872, Левски го е снабдил с "рязана книга" /"скара"/, даваща му възможност да чете и пише шифровани писма. Такива "скари" Левски е раздавал само на председателите на ЧРК и на много доверени свои лица. Въпросът е, че въпросните "скари" не са били унифицирани, а индивидуални и това, което е можел да пише и чете един, в повечето случаи е било недостъпно за другите им притежатели. Да, съгласен съм с аргументите на проф. Митев по този въпрос, напълно резонно е Кънчев да се е отбил на 11 януари 1872 в Русе на връщане от Букурещ. Повече мисии да ходи там едва ли са му били възлагани от Левски. Също така е резонно мнението на Митев, според мен, че Кънчев е бил специален пратеник на Хитов и Каравелов до Левски с точно определена мисия да осъществи контакт със сръбската Омладина и да убеди Левски в необходимостта от съвместни действия с омладинци. И отново препрочетох коментарите на Д.Страшимиров към писмата от и до Левски през януари 1872, в които той изказва непоклатимото си мнение, че Левски е бил на кратко посещение в Букурещ при Каравелов в периода 20 - 30-ти януари 1872. Виждам че навсякъде това негово мнение в последващата историография за Левски е игнорирано, но не виждам на какво основание. Според мен, Страшимиров е най-задълбоченият познавач на живота и дейността на Левски и е имал пълен достъп до цялата документация, до която имат достъп и следващите поколения български историци.

Според мен това означава не доказателство за "окончателния разрив" между Левски и Попхинов /той си е бил окончателен още след отварянето на писмото за Левски от Попхинов/, а това, че протежетата на Каравелов от Русе /Обретенов, Георги Икономов и Ради Иванов/ са се намествали все по-навътре в организацията на Левски през пукнатините отворени в нея. Попхинов може и да е играел ролята на поща след случая с отвореното писмо на Кишелски, но тя си е била негова самостоятелна игра, кореспондирал е с комитетите под влияние на Димитър Общи - Тетевенско и Орханийско - двамата с Общия са ги отцепили и сепарирали от ВРО до степен, че пред комисията в София Левски да заяви, че след събранието в Букурещ е загубил напълно контрол върху тези комитети и затова е предприел обиколка в Тракия.

Левски в писмо до сливенския ЧРК по повод смъртта на Кънчев пише, че нищо не са намерили у него. Кънчев е бил в Русе на 11 януари и отново на 11 февруари, според Обретенов. И пристига от Търново отново на 3-ти март. Втория път е взел 10 лири като вноска на новооснования комитет, за които пари им е дал разписки. За тези пари потвърждава и Христо Иванов в писмото му до Левски. Третото му идване наистина изглежда да не е било свързано с никакво поръчение дадено му от Левски. Фактът, че не е имал заверен паспорт е доказателство. Обикновено, когато са тръгвали с мисия, подготвяли са си надеждни документи. При посещението на Кънчев и Левски в Елена, двамата са били извикани за проверка в конака и след като обстойно са им прегледали паспортите и тескеретата на търговци /фалшиви, направени с портативната печатница/ са ги освободили с извинение и покани да останат на гости на кафе. Случаят с липсата на паспорт у Кънчев опровергава конструкцията, че той отивал с мисия от Левски в Букурещ. Такава е била замислена по-рано през декември и затова има доказателство в писмо на Левски до Данаил Попов, но отиването на Кънчев тогава се е провалило, заради наложената карантина поради епидемия. После няма никакви писмени доказателства, че Левски е изпращал повторно Кънчев до Букурещ през март. Разказът на Цаньо Захариев е достоверно потвърждение на това, нямам никакви основания да се съмнявам в предадените от него думи на Левски по повод опита на Кънчев да премине във Влашко и мотивите му за това. Тогава как да си обясним цялата легенда, сътворена от българските историци, че Кънчев отивал със специално поръчение на Левски до Каравелов с цел да обсъждат предстоящето събрание и Устава? Кому и защо е нужна тази фалшива теза?

Това не е вярно, авторът на статията, който го твърди, се е подвел по показанията на Попхинов, но Левски е фиксирал датата, когато Попхинов е отворил писмото на Кишелски до него: Писмото е от Левски до Данаил Попов под номер 22 в Извори на ДТС, датирано от 14 май 1871 година. Писмото на Кишелски до Левски е било преди тази дата. В началото на юни с.г. Христо Иванов кани Обретенов да му стане "кореспондент", т.е. канала за писма през Попхинов вече е бил компрометиран. Тук: https://www.vasil-levski.eu/за-левски/биография/1971-временно-заглавие/ датата на полученото и разпечатано писмо от Кишелски до Левски е фиксирана на 10 май 1871.

Моят прочит на лъжите на Каравелов и сравнението им с белетристиката на другите двама, Обретенов и Захари Стоянов: Малко уточнение към Вашия текст, Каравелов пише, че Пенев е пристигнал в Букурещ преди 6 месеца, а 3-4 месеца от тези шест в Букурещ е работил при него като словослагател. Каравелов, естествено, лъже, че Пенев е бил убит от турски чиновници, Обретенов го изобличава - Обретенов е написал в спомените си, че Каравелов адресирал писмото за вдигане на въстание до Георги Икономов, който познавал като "решителен" от убийството на Пенев, т.е. Каравелов през цялото време е знаел кой е убил Пенев, даже е адмирирал за "решителността" му на убиец Икономов. Каравелов, докато лъже за турските чиновници убийци на Пенев, ни е казал друга важна информация, той пише, че Пенев е бил измъчван /зверски/ да каже кои са дописниците същата нощ, в която е бил убит, но след като Каравелов е знаел, че убийците му са Обретенов и групата му, той е знаел и кои и защо са го измъчвали. И това не е заради имената на дописниците, за нещо друго е било, свързано с Каравелов. Освен това, Каравелов е написал, че са го примамили и са го напили, което съвпада с информацията на в. Дунав, че са го отвели с измама на мястото на убийството. Тоест отвели са го не насила, били са му познати и нещо като "приятели", за да тръгне доброволно Пенев с тях. След като знае с положителност кои са били убийците на Пенев, Каравелов лъже най-безочливо и за Чорапчиев и Петраки Златев, като им приписва на тях ролята на убийци на Пенев. Каравелов лъже за причината на убийството - дописниците му - защото е абсурдно Ангел Кънчев да влиза в Русе да убива Пенев, защото щял да го издаде като дописник, на 3-ти, след като на 2-ри е бил известен, че Пенев вече е бил убит един ден преди това. За "самоубийството" на Костаки от страх да не го измъчват, според мен е било убийство, за да не проговори и то извършено от останалите на свобода "тайни полицаи". Каравелов с това набедяване на Петраки Златев и Чорапчиев следва същия модел, който използва за очернянето на поп Кръстьо като предател на Левски: на базата на инсинуации и недоказани твърдения внушава една лъжа и после започва да я повтаря. И в двата случая потърпевшите на лъжата са били изложени на риск за живота им - животът на поп Кръстьо е бил съсипан от тормоз, а Златев и Чорапчиев, освен съсипана репутация, са били реално заплашени от убийство, както се вижда от писмо на Христо Иванов до Обретенов, набелязващо Златев като цел на тайната полиция. Журналистика... Захари Стоянов, покрай неговите лъжи за Ангел Кънчев, също е изтървал безценна информация: той пише, че Димитър Горов, който също съвсем случайно се случил на мястото на убийството този ден, успял да вземе револвера на убития Кънчев и в него имало само два патрона. Тоест, и Захари и Горов /който е женен за една от сестрите на Кънчев/ са били преки свидетели на убийството на Кънчев, че Горов му бил взел и револвера. Захари държи палмата на първенството на изпечен лъжец, според мен, защото да вземеш от местопрестъпление оръдието на само/убийство е върховна нагла лъжа. Захари пише, че полицията веднага отцепила района около тялото на Кънчев, съблекли го гол, за да го обискират, намерили у него десет наполеона /Захари сигурно е умрял от яд, че Кънчев две седмици преди само/убийството му им е поискал откраднатите с толкова труд 10 наполеона като членски внос... Но Горов видиш ли ти ловкост успял да му вземе револвера на Кънчев под носа на полицията. Захари е изтървал и още едно безценно сведение - полицията открила у Кънчев шифровани писма. Ако това е истина, не е било проблем да ги прочетат, при положение, че Обретенов е имал шифъра като куриер. Обретенов няма да го коментирам, той е най-бездарният лъжец от тримата, при него всяка версия се разминава с другата. Такива са и историите му за смъртта/убийството на Ботев. За Филип Симидов, твърдението му, че Каравелов крещял за откраднати от писалището му писма, не мисля, че е лъжа. Симидов по това време е следвал в Букурещ и е гравитирал около Каравелов.

Да, така е. Пак в същия и в следващия брой /39-ти и 40-ти/ четем: А това касае убийството на Стоян Пенев: От текста става ясно, че: 1. Стоян Пенев е пристигнал в Букурещ около 6 месеца, преди да бъде убит. 2. Работил е в печатницата на Каравелов 3-4 месеца. 3. Бил е насилван от Расим паша да издаде дописниците на Каравелов, но не ги издал. 4. Не ги е издал, защото и да искал не ги знаел, дописките се преписвали без имена, преди да се отпечатат. 5. С хитрост го принудили да каже имена на дописници Петраки Златев и компания и той посочил техните имена /Чорапчиев, Стоил ефенди?/ 6. Убили го турски чиновници по заповед на същата компания на Петраки Златев. 7. Набедили 5-6 /!/ малолетни /?/ на по 15-16 години българчета за убийци и много ги измъчвали, арестували ги веднага след убийството. 8. Едно момче, за което правителството "имаше подозрение"/ /Костаки, чийто смъртен акт е написан на 7-ми/ се самоубило Всички броеве на в. Свобода" могат да се видят в дигитален вид на сайта на Националната библиотека: https://digilib.nationallibrary.bg/prd/public/image

Озадачава ме друго - как е възможно Кънчев да е бил само/убит на 5-ти в 14 часа, както се вижда от дописката, авторът й трябва да е бил очевидец, за да фиксира и часа...а да се публикува в брой на вестник, готов като отпечатан продукт на 7-ми? Дори цялата дописка да е била продиктувана по телеграф, което е малко вероятно, пак трябва техническо време да се набере и отпечати върху хартия, това не е светкавичен процес, не е имало дигитален печат и интернет. Аз лично многократно съм стоял в офсетови печатници и познавам цялата технология на печата и набора, включително и вече примитивния набор с оловни букви, на практика е на границата на невъзможното целия този процес да се вмести в рамките на време от 14 часа на 5-ти до 6 часа сутринта на 7-ми, като се има предвид, че печатницата на Каравелов се е задвижвала ръчно и за да се отпечати целия тираж на вестника времето е било поне денонощие, без времето на набора, което е приблизително пак толкова за целия вестник. Това е необходимото технологично време, при условие, че в печатницата се е работело без почивка и прекъсване денонощно. Ако дописката не е била изпратена по телеграф, казусът да е била написана в Русе и отпечатана в Букурещ в тези времеви граници става нерешим. За това време физически преносител на текста, куриер, дори не е имал възможност да пренесе дописката до печатницата, камо ли тя да се набере и отпечати във вестника.

Това е дописка, публикувана в Свобода на 7 март 1872 г., от анонимен кореспондент: А това е некролог за Ангел Кънчев, публикуван по-късно, пак в същия вестник: И в двата текста се сочат като предатели Петър Златев и Иван Чорапчиев от Русе, а в некролога е добавен и Сапунов. Куриозното е, че Обретенов в писмата му до Христо Иванов се подписва с "Петър Златев", а Иванов в неговите до Обретенов със "Стефан Карагьозов"... В едно писмо до Обретенов, Христо Иванов го напътства да "очистят" Петър Златев и още една личност от Габрово, Спасов, за която не открих нищо, но Обретенов се оправдава, че понеже имало много тайни шпиони и полиция, не могат, а да им пратят от Търново хора за целта.

Е, аз по-горе писах как, според мен, е станало чисто процедурно това измъкване на килимчето изпод краката на Левски в Букурещ - основно със сливенския делегат, 10 гласа на брой, а вероятно и с тези в региона на Общи - 11 на брой, представлявани от Тодор Пеев. За Сливен има останала някаква кореспонденция, в която може да се проследи как е вървяла работата на терен, за да се стигне до тези 10 гласа за Котелски /протеже на Панайот/, за Орханийско и Софийско ролята на провокатор играе Димитър Общи /пак изпратен от Каравелов/, отделно плоещките българи се включват. Левски вече е изградил комитетите, трябвало е да се бере урожай, да се вдига въстание, а той е държал ключовете. Не са били само масоните, тандемът Каравелов-Хитов е славянофилски, а славянофилството по онова време е доктрина на Русия за Балканите. И пак Левски е бил неудобния човек - той е републиканец и български националист. И както обикновено става в политическите борби - двете противоположни крила се обединяват срещу Центъра, най-напред с дружни усилия го унищожават, след което решават кой кого помежду си. Това се е случило вече в следосвобожденска България в борбата между либерали и консерватори. Смъртта на Стамболов и детронирането на Батенберг са преки резултати на борбата между двете крайни крила, накрая идва Фердинанд и слага под ръка всички борещи се /"Дойде Горския и ни изгони"/, линията продължава и при сина му. Емоциите са излишни, тези процеси се наблюдават навсякъде при политическо поляризиране - особено ясно при възхода на Хитлер в Германия, фашистите се обединяват с комунистите, за да унищожат социалдемократите и либералите, след което решават спора си кой кого за властта. Историята с Левски и ВРО не е някакво изключение.

ВРО е лигитимирана отвсякъде преди събранието. Проследете генезиса на тази организация, тя е създадена от Левски като изпратен емисар на ТБЦК през 1868. ТБЦК е основана от Касабов и групата от Плоещ след детронирането на княз Куза във Влашко и идването на ново правителство от масони, които сключват с българските масони във Влашко Свещен съюз за въоръжена борба срещу Османската империя между "българи и румъни". После румънците се отмятат /постигнали споразумение с Османската власт/ и дейците от ТБЦК започнали да действат самостоятелно, тогава е написан Мемоара до Султана за дуална монархия между българи и турци и Левски е изпратен на двете си обиколки с прокламации на български и турски. Касабов по-късно ще напише "Той беше най-способния ми агент". Историците знаят тези факти, но ги неглижират, особено по време на соца - все едно Левски е паднал отникъде, решил да прави комитети и тръгнал да обикаля България. Ама не е така. Чак в края на 1869 се основава БРЦК като опит да се съберат в едно всички крила на емиграцията в една организация, пак се пише устав. ВРО се нарича Привременно правителство от самия Левски /аналогия на Привременното правителство на Раковски, но вече без четническата тактика/. Когато Апостола прави първите две обиколки, той дефакто съживява, събужда, комитетите основани от ТБЦК преди това, успоредно с формирането на нови. Този в Ловеч, централният, е нов и изцяло негово дело. Компромисът до общото събрание на БРЦК е бил, комитетът в Букурещ е външен, този във Ловеч Привременно българско правителство, макар че за да го сложат в йерархия, външните българи го наричат "Първи отдел на БРЦК", отдел някакъв, отгоре има шефове. Панайот Хитов навсякъде в писмата си нарича ВРО "Таен Български Комитет", той е бил наясно с произхода. Докато Левски прави обиколките си, емигрантите го следят къде ходи и какво прави, един от тях, Тодор Ковачов, държи постоянна писмена връзка с Панайот и го уведомява за всяка стъпка на Левски, накрая на Левски му писва и пише на Панайот повече да не кореспондира с въпросния Ковачов. Не може да не бил легитимен, а да иска печат от БРЦК и да пише Наредата, която е нещо като днешната Конституция, основен закон за бъдещата държава.

Съгласен съм, да опиташ да стреляш 3-4 пъти и тогава да гръмне револвер си е чиста игра на "руска рулетка". Освен това, Кънчев, както и Левски със сигурност е имал пришита в дрехите отрова за такъв случай и ако е искал да се самоубива, винаги е можел да направи това с отровата. Разказът на Захари Стоянов издиша отвсякъде. Това е много вероятно, да са го застреляли отблизо паникьосани заптиета, а после да са съобщили на пресата и консулите, че се е самоубил, за да не пострада виновното заптие и да не се раздуе скандал, че полицията е убила невинен човек, доколкото знам у Кънчев не са намерили комитетски документи, иначе щяха да проглушат света с тях. Издирили са обаче книжаря от книжарницата на Данов, който го е снабдил с фалшив пропуск и доколкото си спомням са го тикнали в кауша. Каравелов е познавал комитетските хора, Драсов и Поплуканов са били при него още през 1870-та година. Познавал е и Кънчев, чрез Панайот Хитов, а Димитър Общи е ходил при Каравелов и нищо чудно след нагнетяването на напрежението между Левски и Общи, последният да е кореспондирал директно с Каравелов, чрез Анастас Попхинов, който е взел страната на Общи. Тези двамата, Общи и Попхинов, са знаели твърде много за комитета в Ловеч и това се вижда от показанията им пред комисията. Не е само Каравелов, вестник "Дунав" свързва смъртта на Кънчев със смъртта на Христо Георгиев, който сочи като свързан с Кънчев. Не е било така, защото по това време Добродетелната дружина, на която шефове са братя Георгиеви, е имала крайно негативно отношение към Левски и неговата организация в България, вижда се от писмата им до Найден Геров. Третата хипотеза за "приятелска ръка" са бившите съратници на Левски от ТБЦК на Касабов. Те са се усещали изиграни от Левски, пратили го като техен мисионер, а той се еманципирал напълно, пише Нареда и иска от тях печат, своеволства, пък и им пише остри писма с обиди към тях. В Русе тези хора са имали добре изграден комитет, преплетен с масонските ложи, визирам тук и Хр.Г. Данов, от чиято книжарница е издаден пропуска на Кънчев, както и братята Живкови, Кършовски, Райчо Попов и Теофан Райнов. В дните преди събранието всяка от тези групи емигранти е принципна опозиция на Левски по отношение на бъдещото въстание. Обретенов и читалищната му дружинка са гравитирали около Каравелов, но са имали връзка и с дуалистите центрирани в Плоещ по масонска линия. Хипотезата Ви за среща между Пенев и Кънчев е обещаваща, но за съжаление трудно могат да се открият доказателства за нея. Пенев действително е бил много опасен, за да го убият по този зверски начин, а Кънчев е влязъл в Русе ден след убийството на Пенев, при положение, че е можел да смени маршрута или просто да изчака съдействие от Левски за преминаване от друго място. При всички случаи, ръката посочила Кънчев на османската полиция е "приятелска" от някоя изброените по горе групи, а защо не в сговор между тях. Ако бяха открили у Кънчев списъци с делегатите на ВРО за събранието, мрежата на Левски е щяла да се разплете осем месеца преди Арабаконак и без показанията на Общи и Попхинов. В случая е използвана 3-тата от 36-те стратегеми на Сун Дзъ: "Убий с чужд нож" - "Атакувай, като използваш чужда сила в ситуация, в която използването на собствената сила не е благоприятно." Според мен, разбира се, това трябва да се докаже документално, което е най-трудната част, но не е невъзможно.

Ако е бил застрелян, стрелецът трябва да е бил някой като Лий Харви Осуалд, безпогрешен снайперист, за да го гръмне в суматоха, бягащ и гонен от неколцина, в движение и точно в челото. На място са дошли руският консул и валията, за да огледат местопрестъплението. Другата възможност е някой от заловилите го вече заптиета, но защо?, на османската полиция Кънчев им е бил нужен жив, а не мъртъв, можели са да изкопчат все нещо от него. Да, това е извор, но... в протокол номер 5 се преразказва дословно какво е казал арестуваният даскал Васил, а той това може да е чул и узнал. Всички протоколи са написани по този начин, в преразказ сбито преразказват показанията на арестуваните. В този смисъл протоколите не са официално становище на османската власт, а само документ фиксиращ показания. Всички вестници пишат за самоубийство, като се почне от фанариотските, "Дунав", та се стигне до руския "Московские ведомости", чиито кореспондент в Цариград е бил Тодор Бурмов по онова време. Левски твърди, че Кънчев се е самоубил от страх /причинен от неопитност/. Какво са можели да му сторят, ако е бил без компрометиращи го документи? Той е бил стипендиант на валията в Табор, готвели са го за управител на Образцов чифлик. Въпросът е, че е бил издаден, а тези, които са го издали, не са могли да бъдат сигурни, че предната нощ Кънчев е изгорил документите, с които го е снабдил Левски като свой личен емисар до Каравелов. Ерго, целта им е била точно в това, Кънчев да бъде заловен с тези документи у него. Ударът е бил срещу ВРО и то нанесен от "приятелска ръка", хора желаещи разгром на ВРО и компрометиране на Левски. Това са моите 5 стотинки по случая Кънчев.

И в новото издание от 2018 г. е така: "Срещу парите, които вземали, Васил издавал временни разписки, които щели да бъдат заменени впоследствие с разписки, издадени от Централния комитет, името и мястото на който той не знаел. Като отишли да обиколят за четвърти път орханийските села, поради убийството на Ангел Кънчев в Русе и подозренията на властта, предали парите и книжата, които Димитър носел, на Васил гложенеца." ВАСИЛ ЛЕВСКИ и неговите сподвижници пред турския съд, Документи из турските архиви, 2018, стр. 393 Под редакцията на проф. Ал. Бурмов За предателството срещу Кънчев най-важно е да уточним каква е била неговата мисия във Влашко. Обретенов твърди, че е отивал при Каравелов, за да обсъждат Устава. Аз не съм убеден, че е било само това. Има няколко писма между Левски и Данаил Попов, в които се обсъжда отиването на Кънчев и Попов в Букурещ при Каравелов. В крайна сметка е останал само Кънчев. Левски е искал от него да вземе отговор от Каравелов писмено. Отговор за какво? Страшимиров, както отбелязах по-напред, е бил убеден, че и Левски е пребивавал в Букурещ преди изпращането на Кънчев, между 17-ти и 23-ти януари 1872 и твърди, че е писал оттам писмата си, адресирани все едно са писани от България. Кънчев е бил изпратен с мисия при Каравелов още през декември, но по причина на карантината не е успял да премине във Влашко. Захари Стоянов твърди, че у Кънчев са били списъци с членове на комитетите във ВРО, но ги изгорил преди да се самоубие. Според мен, това твърдение не е лишено от логика, ако Кънчев е носел списък с делегатите от ЧРК на ВРО. Така или иначе, Кънчев е бил предаден, за да се насочи Али ефенди точно към него. Фактът, че Обретенов е бил арестуван ден преди пристигането на Кънчев в Русе, но упорито отрича това и измества датата на арестуването си две седмици преди това, го прави силно подозрителен като възможен предател на Кънчев. Обретенов пише в спомените си, че в Русе имало и други лица от комитета, но Кънчев не ги знаел кои били, за да ги потърси за съдействие, но това също е лишено от логика - нали Кънчев идва през декември и януари, за да им даде указания как да съставят комитет и събира от тях вноска от 12 лири, за която им издал квитанции.

Обретенов се завръща в Русе някъде към 20-ти май, той го пише в спомените си, събранието приключило на 18-ти, той се завърнал в Русе. По-късно, около средата на юни, Левски го извикал в Гюргево, където му предал неща за пренасяне в България. Това била последната му среща с Левски. Левски му предал и "скара", рязана книга, чрез която Обретенов да кореспондира с Каравелов и Левски, така твърди. От средата на май до 14-ти август имаме три месеца, Драсов може да е усетил "жегата" още преди завръщането на Левски, ако Обретенов е доложил за него след завръщането му в Русе. Драсов в оцелелите му писма до Данаил Попов е най-ярък защитник на линията на Левски и едновременно опонент на Каравелов. Той се възмущава в едно писмо до Попов, писано преди събранието, че Каравелов писал, че Левски "своеволствал". Пак ще се спра на тази характерна дума "своеволствал" - тя преминава като червена линия в писмата на плоещките българи /Райчо Попов, Иван Кършовски и Теофан Райнов/, Анастас Хинов и Каравелов по отношение на Левски - всички те я повтарят като мантра по отношение на Левски - своеволства. Накрая към този хор се присъединява и Данаил Попов. Драсов не променя отношението си към емигрантите и след като сам е бил емигрант, виждаме в отговора му до Параскев Стоянов, че той е гледал на тях като на хора, които нищо няма да им помогнат на комитета в Ловеч, а само могат да им навредят, това негово мнение е било формирано още в началото на 1870-та, когато двамата с Марин правят една двуседмична обикалка във Влашко и се срещат с всички значителни емигрантски дейци, включително Каравелов. В писмата на Драсов след това, мнението му остава непроменено. Едва ли тези хора са го смятали за нещо повече от протеже на Левски. Марин е бил самата безличност, той е сложен за председател от Пъшков и Драсов в Ловеч, за да могат те двамата да си разиграват коня под формата на "вишегласие" в Ловеч. Допускам, че Каравелов е подшушнал на Обретенов нещо за Драсов, след като Обретенов така дисциплинирано е изпълнил поръчката му за убийството на Пенев. Самият Обретенов пише в спомените си, че Каравелов много го обичал, защото той /Обретенов/ изпълнявал точно и бързо всичко, което Каравелов му нареждал. Съзнавам, че все още тук сме в сферата на предположенията и преки и дори косвени доказателства не сме открили, но по отношение на Обретенов и ролята му за двете писма на Каравелов, попаднали в ръцете на полицията преките доказателства са бетонни. Натискът на Обретенов да се появи на всяка цена на събранието в Букурещ, според мен, не е бил свързан с Каравелов или пък е идвал от Каравелов. Напротив, появата му там е можела да създаде лоша репутация на самия Каравелов, който е протежирал Обретенов. Да се видят на четири очи и да си казват тайни двамата с Обретенов са имали постоянна възможност - самият Обретенов свидетелства, че многократно преди събранието е ходил в дома на Каравелов, нощувал е там, бил е обект на специално внимание от Каравелов. За какво му е било да се навира като трън в очите на хората от ВРО със своеволното си самоназначение за представител от Русе? Не виждам друга причина, освен възложена му мисия от османската полиция, която на всяка цена е искала информация от първа ръка какво се случва в Букурещ и даже с риск да бъде разкрит Обретенов го е пратила там. Дали Левски е щял да мине през Русе, е въпрос. Той може да е казал това пред комисията, но най-прекият му път е бил през Свищов. Левски, въпреки начертания му маршрут от Големия, е променял плановете си в движение и не се е доверявал на сто процента на никой. Освен всичко написано по-горе за Драсов, Марин Поплуканов се е завърнал в Ловеч много по-късно от Обретенов в Русе. Обретенов свидетелства, че Марин и Левски са работели нощем в печатницата на Каравелов, за да отпечатват уставите и квитанциите за събиране на пари, както и окръжното печатно писмо на БРЦК. Левски е извикал Обретенов в Гюргево чак през втората половина на юни, когато всички печатни материали са били готови. Следователно Марин се е завърнал в Ловеч малко преди Левски. При отсъствието на Марин, до втората половина на юни Драсов е бил единственото забележително лице на комитета в Ловеч, както той сам пише: "Аз бях всичко в комитета", той е разпределял и водел кореспонденцията, той е получавал и изпращал, той е водел и сметките на Привременото правителство. Този месец време - от втората половина на май до втората половина на юни - е възможното време полицията в Ловеч да е проявила интерес към него, ако името му е станало известно от донесение на Обретенов. Марин е отсъствал, други в Ловеч Обретенов не е познавал. И това е период, според мен, в който Драсов е направил стъпки да подготви оттеглянето си от Ловеч, договорил си е стипендията в Чехия по това време, от 20-ти на май до завръщането на Левски. Но ако е подозирал, че е издаден, виждал е това в лицето на дякон Паисий и затова е форсирал убийството му.

Според мен, Обретенов е започнал да издава след убийството на Пенев и ареста му във връзка с това убийство. Ангел Кънчев е предаден и в това няма съмнение. В едно писмо до Д.Попов малко след самоубийството на Кънчев, Панайот Хитов пише, че болестта му не позволява да отиде в Русе, за да отмъсти за предателството срещу Кънчев, бои се да "не се разплете чорапа" с неговата смърт. Няма кой друг да е посочил Кънчев на вилаетската полиция, освен арестуваните за убийството на Пенев. От книжарницата на Данов са му издали фалшивия "червен билет" за пропуск към корабчето, но някой предварително е уведомил Али ефенди /същият, който в спомените на Обретенов задържал куриерката "Дългата коса" пренасяща писмото на Каравелов/, че Кънчев е с фалшив пропуск и без паспорт. Четиримата от читалище "Зора" са били арестувани ден след убийството на Пенев, значи на 2-ри март, а Кънчев е влязъл в Русе на 3-ти март, последната нощ е спал у Чорапчиев, общ познат на Обретенов и Кънчев /те го коментират в писмата помежду им/. Баба Тонка не е предложила подслон на Кънчев, нито нелегален канал за прехвърляне на Дунав, за да нощува той у Чорапчиев, а Обретенов пише, че Кънчев я е посетил в деня преди да нощува при Чорапчиев, където горил писма през нощта. Захари Стоянов и баба Тонка са били свидетели на самоубийството на Кънчев. Обретенов затова лъже за датата на убийството на Пенев, защото по този начин изтегля назад във времето ареста си - вместо на 2-ри март, на 17-ти февруари. Като пуснем брояча от 2-ри март до освобождаването му - "повече от 40 дни" е написал той, което може да е и 50 и повече дни, излиза, че той е бил освободен точно преди да направят събранието на 28-ми април, в което той е наложил решението /като председател/ да се споразумяват с Търново. Съгласно това решение, според писмото на Големия, Обретенов отива на 4-ти май в Търново "да се споразумява" да го изпратят в Букурещ като делегат. На 4-ти май гласуването вече е било приключило в Букурещ, Каравелов дефакто е бил избран за председател, в протокола е бил вписан единствения делегат за Русе, Иларион Драгостинов. Абсурдно е Обретенов да върви като втори делегат, след като изборът вече е приключил, на Драгостинов са били дадени бележките по проекта за Устав, започнали са обсъжданията по Устава. Обретенов обаче продължава да упорства и след отказа на Големия /защото в протокола им е записано, че е имало такъв/ свиква второ събрание, на което се самоназначава за втори делегат от Русе и се появява в Букурещ чак на 8-ми май. И веднага се настанява в дома на Каравелов, който е бил от две малки стаи - значи домакините са живеели в едната, а Левски, Поплуканов и Обретенов са нощували в другата. Обретенов с подробности описва разговорите между Левски и Каравелов, значи е бил допуснат на тях, споровете им за начина, по който трябва да се извърши революцията в България. Според мен, именно в тези дни Обретенов е събрал информация за комитета в Ловеч и узнал много неща за Иван Драсов, и то не от Левски, който се е пазел от него, а от Каравелов и Марин Поплуканов. Каравелов е познавал добре Драсов и Поплуканов, през 1870, когато се основава комитета в Ловеч, те двамата са пребивавали при него в Букурещ и са водели дълги разговори, пътували са с препоръчително писмо от Левски.

Сливенци са написали писмото си до Любен Каравелов, с което го уведомяват, че са получили препис от неговото писмо за вдигане на въстание от Стара Загора, там е получил писмото Левски, на 24 ноември 1872. Дунавският валия пише до Великия везир на 25 ноември/7 декември 1872: „Става ясно, че споменатият Васил Левски е изпратен от комитетския център. В едното от двете писма, които по подходящ начин са били взети от ръцете на преносителя и като са им били направени преписи, са му били върнати, се изразява съжаление за залавянето на Димитър…” Левски е получил писмото на Каравелов след валията на Русе. Властите са имали необходимото време, за да се подготвят военно за потушаване на въстание, мобилизирали са в готовност армията, и да се концентрират единствено върху залавянето на Левски, както пишете и Вие. Точно след месец и два дни Левски е бил заловен в Къкрина.