Б. Киров

Точно такава е работата с убийството на Стоян Пенев, набедили са го за турски шпионин, за да имат предлог да го убият. Братята Никола и Георги Живкови са били от най-доверените на Левски, при всичките му преминавания нелегално през Русе, Левски е ползвал гаранцията на Никола Живков. Около тази публикация се е разразил голям скандал и Каравелов, както му е бил обичая, пак е забегнал в Белград в началото на 1871. Така че Обретенов после лъже в мемоарите си, че през лятото на 1871 е ходил при Каравелов в Букурещ, за да го одобри Каравелов като куриер между ВРО и БРЦК, през юни Каравелов не е пребивавал в Букурещ. Идва ми нещо друго наум сега - отбелязването в общината смъртта на Стоян Пенев с късна дата през март да е било работа на турската полиция, защото дефакто тази късно отбелязана смърт е била алиби за тримата заподозрени и задържани за убийството - щом са арестувани през това време не може те да са убийците. Срещу което да им е поискана ответна услуга за сделка. Каравелов веднага след убийството публикувал дописка, че Стоян Пенев е бил убит от Ангел Кънчев, защото Пенев щял да го издава. По този начин е натопил и Кънчев. А гълъбчетата от Русенския комитет са били на топло в конака и дошлият в Русе Кънчев е останал без заверено тескере, което пък е било тяхна грижа. И само между другото - Каравелов наистина в броя от 2 декември 1870 е писал дописка в която споменава директно името на Левски като водач на ВРО - Васил Иванов.

Не твърдя, че източникът за доклада на Хамди е извън Ловеч. Никой друг, освен член на комитета в Ловеч на висока позиция, не би могъл да даде всички тези лица в списъка, както от Ловеч, така и от другите комитети. Според мен, 100 процента доносникът/ците са/е от Ловеч. Не твърдя и че Обретенов е първият източник, посочил лицето от Ловеч, а само, че има потенциал да бъде. Всеки от делегатите, които са били в Букурещ потенциално би могъл, защото Марин Поплуканов фигурира с името си в протокола на събранието. Достатъчно е било това име да бъде споменато на русенския валия и да задейства машината на полицията в Ловеч. Но тезата ми е, че предателството е тръгнало от Букурещ, оттам е изтекло името на първия издайник в Ловеч. Обретенов е много близо до профила на този информатор и с факта, че вероятно е познавал и Иван Драсов, поне задочно чрез кореспонденцията, която Драсов понякога е подписвал лично. В продължение на повече от година преди доклада на Хамди цялата кореспонденция между Ловеч и Букурещ е преминавала през ръцете на Обретенов, той е бил куриерът. Това не означава непременно, че е бил той източник на Хамди. Иван Стоянов споменава убийството на Пенев в Русе като първото убийство на българин, но не го приписва на Левски, според мен, това убийство не е било наредено от комитета в Ловеч и от Левски. Убийството на Стоян Пенев е изцяло решение и дело на Русенския комитет, това е отразено в един от протоколите им, там пише "ако и без знанието на ЦБРК", частните комитети по Наредата на Левски не са имали право да извършват екзекуции на предатели, без да уведомят Центъра, т.е Ловеч. Това е било, според мен, прибързано убийство, предизвикано от паника, че Пенев може да издаде Обретенов и решението за това убийство е взето под натиск на Обретенов. Което ги е вкарало в голямо приключение с полицията в Русе и възможност за провал. За да ги държат 40 дни в полицията, след като са изкарали и свидетел на убийството. И после отказа на Търново да го изпрати в Букурещ и въпреки този отказ натрапчивото желание на Обретенов на всяка цена да отиде на събранието, за да се споразумява там за нещо си "лично", така пише в протокола им.

Мисля, че не можем да ги открием електронно, ако има такива, според мен, трябва да са в архива на Русенския исторически музей. Гербов само цитира какво са писали руския и италианския консули за арестите и следствията. Има очевидно противоречие - арестувани са трима от самонабедилите се за убийци, според Обретенов, на 17 февруари. А смъртта на Пенев, Ангел Кънчев и третият от групата на Обретенов е отбелязана в общинския архив след 1 март. Ако и трите убийства /смърти/ са се случили, докато въпросните трима са били в ареста /Икономов, според Обретенов бил истинският убиец, но избягал във Влашко, а Обретенов, Ради Иванов и Тома Кърджиев били арестувани/, тогава защо са били арестувани и държани 40 дни в следствието? Самият Захари Стоянов, женен за сестрата на Обретенов, свидетелства с какво са се занимавали по онова време комитаджиите от Русе: "И ние в Русе си съставихме такова едно дружество, гдето от крадение на пари да можем да си набавим потребните.., като бяхме оскъдни откъм финанциална страна, бяхме принудени да ходим да крадем от чуждите дюкени и лозя..." Дали пък полицията в Русе не ги е арестувала заради грабежи и обири, а да са ги държали 40 дни след това, като са ги заплашили, че ще ги съдят и за убийствата? И да е пречупила някой от тях да й сътрудничи. Единственият, който реално е можел да бъде от полза на турската полиция от тримата е номер 54 - Никола Обретенов. Единствено той е имал връзка с комитета в Търново и е имал достъп до кореспонденцията на ВРО с БРЦК като куриер. Как и кога Обретенов е станал куриер на ВРО от Търново до Букурещ, може да се разбере от писмото на Христо Иванов-Големия от юни 1871 до Обретенов: Писмо от Христо Иванов Големия от 7 юни 1871 г. "Господин Никола! От много време се каня да ви пиша, за да ви поздравя с искрено сърце, но да ви се не види някак криво, защото не ви веровах на младите години, но сега, като ме увери В. Г. Абаджиев за вази, че сте следвали по младия дух, и не ме стърпя, за да ви пиша и да ви помоля, ако е възможно, за да ми станете верен кореспондентин, ако сте за по-много в стоенето си в Русе, но и то требува да вардите добре и пазите тайната си, защото имам кореспонденти, но надалеч и много мъчно се споразумявам, но оттук през Русе е по-скоро някак си по-добре да ми се види. Така също дано ни снабдявате с новини по-скоро, както и ние можем от тук да ви снабдим. Ви може да ме сте забравили, но аз ке ви се явя. На ум да ви е, когато стоях в Маноловото кафене през зимата и дохождам да се разговаряме с вази в читалището, туй съм ази то. За сега ще прекъсна дългите си разговори, додето се сдобия с вашите отговори на постоянството ви! Ваш както щеш: Хр. Ив. Книговезеца, Търново" Разбира се от това писмо, че препоръката за Обретенов е дадена от В.Г.Абаджиев. Велко Абаджиев е бил служител на Хр.Г.Данов и протеже на Иван Ведър. Чак след като той препоръчал Обретенов, че е "следвал по младия дух", Големия се решил да му пише и да го кани за "кореспондент", тоест куриер. Между другото, тази характерна думичка "кореспондент", се появява в разпитите на Левски от комисията на Али Саиб паша /бивш шеф на османската полиция/ в София, питат Левски "кой беше кореспондента ти в Търново?" Съвпадение, вероятно, чисто съвпадение.

На този линк, някъде към средата, има откъси от протоколите на ЧРК в Русе, това, което те са записвали: https://biblioteka1955.blogspot.com/p/blog-page_486.html 11 февруари 1872 г. Решаваме да дадем на познатия ни агент две лири турски от парите, които имаме събрани, срещу разписката, която дава.Приехме обща разписка срещу дадените от 11-ти миналия месец. 054800011046 15 февруари 1872 г. 1- во Решава се: по причина на препятствията, които се представиха от дохождането в града ни на познато eдно лице, което с подлото си поведение туря в опасност народното дело, да се изтреби час по-скоро, ако и без знанието на ЦБРК. 2- ро По необходима нужда се позволява на всеки и за изпреварване на всяко зло да се разнесат от касата около 500 гр. За 80 54 054 0091 00104 28 април 1870 г. Решава се да отиде 54-ти за поща до Търново, за споразумение за някои важни работи с ЦБРК на разноски от касата. 05400910010416 27 май 1872 г. Като не можахме да се споразумеем с Търново, то в днешното си събрание решаваме да отиде 54-ти в Букурещ, за да се споразумее лично: а) да занесе рапорта на работите ни досега, б) да предложи за набавянето и на още сътрудници за тука и г) да вземе участие в народното събрание. 954009100104 11 май 1872 г. По изискване на нуждата делото се поверява на 45 1/2, който се познава за добър и сега се упълномощава за представител в Народното събрание в Букурещ, а 54-ти се назначава, освен за представител. 054 45 % 00104 0091 27 август 1872 г. По разни причини, които ни принудиха да оставим за известно време събранията си, а именно: нямане на новия устав, както и други нови неща, които ни се набавиха наскоро от ЦК, и още отсъствието на някои от сътрудниците ни. Сега пак захващаме работите редовно и за извършените през това време - ходенето на 54-ти в Гюргево по призоваване на Кърджалъ Аслан-Олу Дервиш и за отиването му в Търново с поща, и понеже тези решения не са протоколирани, то днес след едно точно преглеждане се одобряват направените разноски: за Гюргево - 19 гроша и за Търново - 325 гроша. Занапред се туря вече в точно изпълнение новият устав, за редовното и неотложно изпълнение на длъжностите, наложени на тукашния ЧК, се решава да се повери делото на още няколко приятели, а временно отсега се изменя тази система за белязване на решенията, както и имената на дейците се назначават инак. И така имената на досегашните: 54-ти се заменя с Къвраков, 91-ви - с Аспарух, 104-ти - с Твердо, 45 1/2 - с Берислав, а новоприетият се именува Динсиз. 80-ти си даде оставката, която се прие за законна, a S. се по­мина преди време. За второто събрание ще се размисли и реши за останалите потребни. Според мен датата 27 май е сбъркана от разчелия протокола, трябва да е 7 май, денят, в който е издадено пълномощното на Никола Обретенов. Именно той е бил 54; 45 1/2 е бил Иларион Драгостинов; псевдонимите им са били числа до края на август. Отразено е идването на Ангел Кънчев и идването на Стоян Пенев, както и колективното им решение за неговото убийство; отразено и и ходене на Никола Обретенов /54/ до Търново. Русе, според мен, е влизал на подчинение на комитета в Търново, а Обретенов е бил избор на Христо Иванов-Големия за куриер между Букурещ и Търново, има писмо на Големия от юни 1871, с което кани Обретенов да му стане "кореспондент". Хм...

Да, интересно се получава. Четох и двата линка, в първият авторът леко се е объркал - от 17 февруари до 28 април не са 40 дни; 40 дни са до 28 март. За вторият линк си дадох труд да изровя архивираното течение на в.Свобода до края на 1870, действително там се разиграва такъв конфликт между дописник на Каравелов /вероятно Н.Обретенов с инициал Н./, мога да кача пасажите тук. Оклеветен е Георги Живков и има опровержение, макар че името на Живков е сбъркано с Петър Живков. Каравелов отказва да съобщи името на дописника си. Обвиняват Стоян Пенев, словослагател в Свобода от Русе, че бил шпионин и издал дописника и го убиват много бързо, същият ден, в който идва в града. Ангел Кънчев също е замесен в тази история, защото се предполага, че е един от шестимата, писали в Свобода опровержение на клеветата за Живков. Каравелов се фръцва като обидена госпожица и заема позата "това си е ваша работа", но е бил изключително злопаметен... В тези 40 дни много неща са можели да се случат, като например някой от младежите да бъде вербуван от турската полиция, защото накрая ги пускат и тримата, а е имало убийство и свидетел.

Затова насочих вниманието Ви към необичайното включване на Н.Обретенов в делегатите на събранието в Букурещ в последния момент. Имало е конфликт там с Търново, вероятно по определянето на представител и е бил определен Иларион Драгостинов. Впоследствие, извънредно, е бил изпратен и Обретенов. От какъв зор, тук Гербов цитира мемоарите му, според които той се е появил в Букурещ на 8 май, когато гласуването за председател вече е било приключило. Какво толкова наложително е имало, че Обретенов да бъде определен от съкомитетците си за втори представител на Русе? Убийството на Стоян Пенев, според мемоарите на Обретенов, е било на 16 февруари, но както е отбелязано в статията, към която дадохте линк, в общинските архиви на Русе смъртта му е отбелязана на 1 март. Веднага след убийството са били арестувани четирима, между които Обретенов и двама от участниците в убийството и са държани 40 дни в полицията, имало е следствие. Гербов спомена за протоколи, но нищо повече не даде като изворов материал, изглежда си пази знанието за лична употреба. 40 дни, това означава че Обретенов и двамата му другари са освободени най-рано към края на март, началото на април. И месец след това, след като за делегат е бил определен Иларион Драгостинов, е определен още един - Никола Обретенов - и то през главата на Търново. Защо на Търново? За какво са се допитвали русенци до Търново, че въпреки отказа на Търново, изпращат Никола Обретенов в Букурещ? За предателството в Ловеч, според мен, то 90 процента е извършено от вътрешен човек, но достатъчно е било да се насочи вниманието на полицията към Иван Драсов или Марин Поплуканов отвън Ловеч, за да рухне цялата къща от карти.

Добре, и какво следва от това? Председател Каравелов е бил избран още на 4 май и това е записано в протокола. И да е пристигнал Обретенов на 8 май, председател вече е бил избран. Ако е пристигнал на 8-ми, положил е подпис след избирането на Каравелов, но това е практически без значение, защото те двамата с Иларион Драгостинов така или иначе общо са имали 1 глас за Русе, а когато е написан този протокол /4-ти или 5-ти/ изборът за председател е бил приключил. В началото при откриването на събранието Никола Обретенов не е бил регистриран сред делегатите, там е името единствено на Иларион Драгостинов като представител на ЧРК Русе. Какво отношение има към темата, дали е пристигнал на 5-ти или на 8-ми? И защо сега да обсъждаме поправките в Устава?

Защо реших ли? защото чета протокола от събранието: Ти чел ли си го? Вярвай си на Обретенов, твое право е. И как ще изпращат председателя на лясковския комитет на 11 май /Левски го е записал в тефтерчето си/, а неговият подпис ще седи след 18 май?

Съдейки по това колко ожесточена е била борбата за надмощие при гласуването на събранието в Букурещ и как групата около Каравелов не е подбирала средства, вече не изключвам провала в Ловеч да е започнал оттам. Ставало е въпрос не само кой да води "бащина дружина", а за налагане на линия в БРЦК. Зад комитетите в Сливен е стоял Панайот Хитов, чийто разбирания за въстание са били диаметрално противоположни на тези на Левски. Хитов е сключил споразумение с един от главните войводи на Черна гора през лятото на 1871 и Каравелов е одобрил това. Левски е бил против. Това обяснява и разделянето на комитетите в Сливенско на две групи, по-голямата част от тях /10 гласа/ са гласували за Каравелов-Хитов. Единствената спирачка в Българско пред линията на Хитов-Каравелов за незабавно неподготвено въстание е бил Левски. И тъй като не са подбирали средства при гласуването, логично е да са правели същото и за отстраняването на основния си опонент в Българско, Левски, а неговата крепост е бил комитета в Ловеч. Линията на Панайот Хитов я виждаме демонстрирана в Старозагорското въстание.

Въпросът е, че в протокола на събранието, в списъка с представители Никола Обретенов не фигурира, не е записан там, а подписът му се появява накрая. Възможно е да са били двама - Драгостинов и Обретенов - но е записан единствено Драгостинов: Съгласно протокол на Русенския ЧРК от 7 май заминал, а е сложил подписа си на 5-ти май в Букурещ. Следователно е бил там без решение на ЧРК да бъде представител, решението е оформено в протокол постфактум. Както и да е, тази личност ми е твърде... не симпатична. Може би ще се окажеш прав, че трябва да търсим в протоколите от разпитите около убийството на Стоян Пенев и самоубийството /?/ на А.Кънчев.

"16-ти представител Иларион Драгостинов от ЧРБК в Русчук." Вижте преди заседанията на комитета, изброяването на представителите. Петър Кършовски е разчел неправилно подписа на Драгостинов и го е възприел като "Иван Драсов", а Страшимиров се е подвел по него. И.Ив.Драгостинов Марин твърди пред Параскев Стоянов, че подписът на Драсов бил в протокола, но не помнел дали Драсов бил там. Как няма да помни? Драсов е починал същата година, когато П.Стоянов е правел анкетата и няма спомени от него в книгата му. Петър Кършовски, под чиято редакция е книгата "Из миналото на град Елена", е някой от потомците на Иван Кършовски. Книгата е издадена за пръв път през 1927. Кършовски е разчел неправилно и инициалите на Котелски, вместо К.С.Котелски е разчел В.С.Котелски. Ето какво пише Елена Хаджиниколова в нейна публикация под заглавие УЧАСТИЕТО НА МИХАИЛ ГРЕКОВ В БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ (1872–1874 Г.) за братята Котелски: "Ако се върнем към историографията, четата на Горски, която навлиза в България през 1873 г., е дело на Сливенския комитет, чийто член е Йордан Стоянов-Котелски. Този деец влиза в комитета с препоръка от БРЦК и присъства в него до общото събрание от май 1873 г. (Vazvazova-Karateodorova, 1994, 102). В работата на майското събрание той включва своя брат К. С. Котелски (Burmov, 1950, 103). Това е четническият войвода Никола Горски (Burmov, 1957, kn. 2, 1–15; Vazvazova-Karateodorova, 1994, 64–76, 102; Mitev, 1986,v. 1, 123). Покровител на двете чети е Ганчев от Стара Загора (Burmov, 1957, kn. 2, 2–10).Съгласно замисъла на БРЦК четите трябва да проверят готовността на народа за въстание,за да го включат в очакваната сръбско-турска война (Velikov, Fermandjiev, 1974, 311–343;Volkov, 2009, 212–221)" под линия е добавено: 1.2. Йордан /Йорданчо/ Ст. Киров [*Котел + май 1873,с.Желява,Софийско], с псевд. И. С. Горски 1863 и Фердинанд 1872, абаджия в Цариград и овцевъд около р. Дунав от 27.І.1861. Пише писмо от Браила до Раковски 7 юли 1867. След загубата на много от овцете се прехвърля в Русия, за да търси работа - след 1867. Среща се в Левски 15.ХІ.1872 в Сливен, с пълномощно за апостол на Североизточна България. Участва в събрание на БРЦК - 1873. Със Стоян Велков Софийски, четник при П. Хитов, събират чета - май 1873 и преминават от Букурещ в България. Загива в сражение https://periodicals.karazin.ua/drinov/article/view/15509/14462 Въпросният Йордан Стоянов-Фердинанд е изпратен от Каравелов като поредния апостол през ноември 1872, Левски го праща с пълномощно в Сливенското окръжие, това пълномощно на Левски е в дигиталния архив на НБ.

Така. Става все по-интересно. Онова, което се е случило на събранието в Букурещ през май 1872. Не е бил Иван Драсов. Сред подписалите протокола се появява лицето В. С. Котелски. Странно име, прилича повече на псевдоним. Оказва се, че това лице е брат на... Йордан Стоянов-Котелски, племенникът на Г.С.Раковски, който Каравелов и си-е изпращат в късна есен под името Фердинанд като поредния "апостол" уж да примирява Левски с Общи. Йордан Стоянов-Фердинанд, след смъртта на Левски влиза в Сливенския ЧРК и веднага включва брат си В.С.Котелски /пак роднинска афера/, който пък от своя страна, В.С.Котелски, е ударил подпис през май 1872 в Букурещ. Отгатнете от три опита за кой е ударил подписа си въпросното лице В.С. Котелски /от Котел явно идва псевдонима/; според мен, точно той е бил протежето на Панайот Хитов, дублирало с 10 гласа Сливенския ЧРК с жалките 3 гласа на Левски за Сливен-2, Карлово и Стара Загора. Партията на Каравелов е пипала здраво, би казал по-късно Ганьо Балкански, "аферим... хитри момчета излязоха"... Има поне още едно странно нещо - за Русе е посочен делегат Иларион Драгостинов и той действително се е подписал точно с подписа, който подозирахме, че е на Иван Драсов, вгледайте се внимателно в този подпис, той е И.Ив.Драгостинов. Да, но изневиделица се появява и подпис на Никола Тихов Обретенов. Ако Иларион Драгостинов е представлявал Русе, кой е представлявал Никола Обретенов? Идеята ми е, че на ловчанци ударът може да им е дошъл не от Ловеч, а от Букурещ, първият удар.

Честит празник и на Вас! Със сигурност Иван Драсов не е представлявал Ляковец и Търново, там представител е бил председателят на Лясковския ЧРК Марин Цонзаров. Левски е записал в тефтерчето си като разход 84 гроша похарчени на 11 май за изпращането на ляковския председател. Самият Цонзаров се е подписал в протокола. От друга страна, в събранието са участвали и лица, които не са били представители, така например не виждам Олимпий Панов на кои комитети е бил представител, а е избран в ръководството. Панайот Хитов, който е бил поканен, не е отишъл оправдавайки се с болест, но също е бил избран в ръководството от шестима. Бил е поканен като гост и одеския търговец Никола Тошков, а според спомените му е присъствал и Киро Тулешков, уредник на печатницата на Каравелов. Не знам кой е представлявал Стамболу Мехмед Ефенди /псевдоним на Сливен/ с ЧРК в околностите му - 10 гласа, след като Левски е представлявал Сливен, Ст.Загора и Карлово с ЧРК в околностите им с 3 гласа. Има очевидно дублиране на Сливен със Сливен, в полза на гласовете за Сливен 1 /Каравелов/. Имало е голямо нагласяване и натъкмяване да се избере Л.Каравелов за председател. Та, ако е бил представител на ЧРК в Българско, за Иван Драсов остава единствената възможност Стамболу Мехмед Ефенди /псевдоним на Сливен/ с ЧРК в околностите му - 10 гласа.

Общия е топ идиот, в едно от писмата му-доноси до комисията в Ловеч ги успокоява, че нищо страшно нямало в шпионите на властта, той даже си бил пил бирата с двама от тях в една кръчма и се разговаряли, единият бил от Русе, другият не помня откъде. Храбрият войник Швейк.

Драсов на 20 юли носи писмото до Общи в Тетевен, а на 11 август му е заверен паспорта за излизане от Дунавския вилает. 21 дни. Според мен, за 21 дни не е възможно да си уредиш издръжката и приемането в Писек, подготвено е по-дълго. Има едно негово писмо до един от съдружниците на зет му, сега не ми е под ръка да го цитирам, в което Драсов пише, преразказвам, "помните ли лятоска, когато гледахме ученията на аскера на Марино поле /Марино поле е в Търново/, какво ми казахте", това по повод на обещанието на въпросния търговец, че ще го подпомогне за учението. Заминаването му е обмислено, но в един период, според мен, не повече от два месеца. Ако той действително е бил на събранието в Букурещ, върнал се е към началото на юни, така твърди Атанас Хитров. Юни, юли, началото на август - около два месеца. какво е правел на Марино поле с въпросния търговец, те си знаят, но "лятоска" е юни-юли, тогава е бил въпросният разговор за издръжката. В началото на август вече е пътувал. Да остави Пъшков и Марин спокойни, Пъшков може би, защото и него го няма в списъка, но Марин си е там като един от синовете на поп Лукан, пък и на първото бастисване налитат най-напред на неговата къща, някой я е посочил като една от четирите.

Две важни неща, според мен, за темата, да ги маркирам, за да не потънат по-късно. Първото е в спомените на Пъшков за убийството на Паисий, където той, между другото, е написал: "За срещата на Д. Общи с Паисия в хана на дядо Марко в с. Абланица положително знае Пъшков" Бях твърде озадачен каква е била тази среща и отговорът е в донсенията на Общи до ловчанския комитет, които са си чисти доноси, подгряващи комисионерите да му дадат заветното писмо от Левски да убие Паисий. На 10 май 1872 Общи е записал следния донос: “872 на Май 10. В решит Ходжогло ето какво известие от вашия дякон владишки какво е дрънкал Прет Народни Хора дейе, и кадеса намира Димитър Опщи неща да криете от мене виесте Народни и аз сам Народен и сам спомогнал 6000 хиляди гр. и ощ ще спомогна защото мие Приятел защото аз съм ходил с него от едно село до охраннито. не не аз братя несамго видел Това е лъжа гола и и казал Преди 2 неделе уловиха го в София и му уловиха Писмата и му зеле 260-гр. джезъ а това е лъжа гола С очи несамго видел Не това де там казва - 12ий майй 1872 тогива ги е ял.” За какво иде реч в това ломотене на развален български, да преведа: Паисий е твърдял, че на една среща между него и Общи в хана на дядо Марко, Общия го изнудил да му даде 6000 гроша /60 лири, около 75 000 днешни лева/ и после не ги отчел на комитета, казано по-просто присвоил си ги. Същото нещо се случва и с касиера на голям Извор Марин Павлов, който взел от Паисий 5 лири и си ги похарчил, без да ги отчете на никой. За тази сума обаче е имало разписка. Че Паисий е бил обект на нездрав паричен интерес от "революционерите" на Общия, говорят и свидетелствата на някои от тях пред софийската комисия: Тодор Кръстев – „Попът ще го убият от името на народа. Поне да го убием сега, че у него има пари, да вземем парите!” (24 октомври 1872 г.), Лечо Николов –„Казаха ни, че у себе си той имал пари. „Щом падне, вземете ги и ги донесете!”(16 декември 1872 г.). Самият Общи в "рапорта" си до Ловчанската "комисия" на другия ден след убийството на същия хубав български език съобщава, че у убития от него Паисий имало 30 000 гроша, но тъй като пишман комитата паднал от коня и се паникьосал след убийството, очевидно не е имал време и кураж да му ги вземе. И така, след като пише доноси до ловчанските комисионери през май 1872 /Левски тогава отсъства, мишките танцуват/ Общия най-сетне пита на 15 май в поредния си донос: "Черна ли душа, или не е, явете ми със същата поща по-скоро, докато се мая тъдява, да го очистя, ако е за чистене. Нека се подпишат 24 лица да го очистя. Помните ли зимъска, когато ми казахте таз черна душа, не казахте ли някъде, че в наш Ловеч има добри работници." Комисионерите обаче изчакват Левски, за да вземат писмото от него, и чак тогава Драсов го носи, а Пъшков се появява в хана на Стоян Брънчев. Второто важно нещо е по повод на печата на комитета, свидетелства Пъшков пред Параскев Стоянов през 1901: "Пъшков ми показа портрета на останалите още живи основатели на комитета, снет, когато празнували 25-годишнината. На портрета имаше писано: „1.VIII.1896“. Там са снети: Д. Пъшков, Марин Луканов, Иван Драсов, Атанас Хитров и Иван Колев. Там има и ударен най-стария комитетски печат, съхранен у Ив. Драсов. Печатът има в средата лъв и корона, а наоколо писано: „Привременното правителство в България“ I отд. от Б. Р. Ц. К. (Български революционен централен комитет). Левски искаше и направи печатите с лъв без корона. Печатите били поръчани и работени в Букурещ. Искал левът без корона, защото след освобождението на България щели сме да я обявим за република. Левски беше за републиканско самоуправление; но другите всички поддържаха да е лъвът с корона, понеже най-вече се надявали на Русия и следователно България щяла да има княз. Така се решило в комитета с вишеглесие, но малко време употребиха печата без корона, докато им пратиха от Букурещ печата с лъв с корона. Този без корона е у Ивана Драсова." Тук акцентирам върху чистосърдечното признание на търговеца Пъшков "но другите всички поддържаха да е лъвът с корона, понеже най-вече се надявали на Русия и следователно България щяла да има княз." Идейният конфликт е налице и не е повърхностен.

Едва ли са си разменяли часовниците на изпращането на Ботев през май 1876, след като Ботев е написал на Стамболов през декември 1875: " N. B. Моля ти се, това, което имаш лично с Драсова и с други, не меси и мене в него. Аз и тъй пострадах твърде много от тоя човек. Освен дето ме подигра с 95 фр., дадени нему назаем (това аз му прощавам), но той е една от главните причини на моето днес лошо положение. Но нищо! Аз ще да изплувам из това блато." "Тоя човек" е Драсов. Това е една от т.н. "скари" от дигиталния архив на Националната библиотека: Цялата статия на Илко Илиев е на този линк: https://electronic-library.org/articles/Article_0168.html И аз съм любопитен за източника. Спомням си, че една от първите Ваши реплики към мен в този ни тъй дълъг диалог в темата, беше защо съм избрал по-напред в темата точно Иван Драсов като фаворит за автор на доноса. Чисто интуитивно и най-вече по съвсем елементарните два критерия: първо, че го няма нито в списъка, нито в Ловеч; и второ, че е един от четиримата, имащи капацитет и знания за да напише доноса. Т.е. той е единственият от четиримата /поп Кръстьо, Марин Поплуканов, Пъшков/, който отсъства от списъка и отсъства от България, когато започва провала. Това не доказва, че е бил той, но води по точки.

Обретенов, както в много други случаи, греши: Хасан Касан не е Ловеч, а Видраре, Ловеч е Морадоглу и там представител си е Марин Поплуканов; Искандер Ефенди не е Троян, а Гложене; единствено Дервишоглу Мехмед Кърджалъ е Тетевен. „2-й представител … (е Васил Йонков с) 3 гласа от ч. (астните) р. (еволюционни) б (български) ком. (итети). Деришоглу Мехмед Кърджаль (Тетевен). Хасан Касан (Видрарe), Искендер ефенди (Гложене)“. Любомир Дойчев – „Сподвижниците на Апостола”. Издателство „Отечество” София 1981 г. За подписа... да, твърде различен е от този под писмото на Левски към Анастас Попхинов, но не е изключено да е неговия. Аргументирам се с това, че Драсов е притежавал извънредно адаптивен и гъвкав характер, което доказва в участието му в борбите за власт в БРК и впоследствие БРЦК през 1874-75 г. Там доста бързо сменя лагерите от Каравелов към Ботев и после се оттегля грозно от Ботев, обявявайки го, че е злоупотребил с комитетски средства /след като го завлича с личен заем, който не му връща, цитирах писмото на Ботев/, така че защо не този му характер да се е отразил и в маниера му на подписване, който също е изменчив, според обстоятелствата. Във всеки случай, поне четирима твърдят, че Драсов е бил на събранието в Букурещ през май 1872, между тях и Д.Страшимиров.

+++ Значи все пак съм разчел подписа на Драсов, щом и Димитър Страшимиров го е разчел и публикувал така като "Иван Драсов". Чудна работа, защо историците след него бягат като дявол от тамян да признаят, че Драсов е присъствал на събранието в Букурещ, нещо подличко и гузно усещам в това... Атанас Цочев Хитров в спомените му пред Параскев Стоянов също недвусмислено потвърждава присъствието на Иван Драсов на събранието: "В Букурещ събранието почнало иа 1 май 1872 г. М. Луканов и Иван Драсов се върнали след 1 месец, Левски дошъл малко след тях и донесли 2 пушки (едната система „Remington“, другата белгийска „Comblain“ и една сабля 4 пръста широка), за да изберат какво да поръчат, като фабриките (десетина) искали 1/2 пари напред и 1/2 след освобождението на България." Марин и Драсов са се върнали след около месец, ще рече в началото на юни. Това е преди Левски да получи пълномощно, което вече само по себе си е мотив. Левски е чакал още две седмици в Букурещ Кириак Цанков да му напише пълномощното. Не Каравелов, а "Ячу"... Унизителна история. Гложенецът е изместил Общия от делегатското място за Букурещ по настояване на Левски, очевидно е бил възприеман от доносника като протеже на Левски, ще рече доносникът е бил симпатизант на Общия, мъстил е.

За да е бил там, трябва да е присъствал като представител на някой частен комитет или група от частни комитети. Има такива комитети, които са представени в протокола на събранието от представители, чиито имена не са оповестени, пише "представител", но лично аз не мога да открия точно Драсов кой може да е представлявал. Общи е трябвало да представлява Тетевен, Видраре и Орхание, но Левски не му е делегирал правото и предложил той да представлява тези комитети, самите комитети са отхвърлили това предложение на Левски, и накрая тези комитети са представлявани от Васил Йонков Гложенеца. Който е прилежно сложен от доносника в списъка на Хамди с главатари. Но Драсов?... Нямам идея с какво се е занимавал от май до юли, когато се завръща Левски в Ловеч. Факт е, че повечето представители на вътрешните комитети, които са се завърнали преди Левски, не са знаели за неговото пълномощно да представлява БРЦК в Българско, което е написано чак на 15 юни. Левски е чакал месец и половина за това пълномощно, а през това време почти всички представители на ЧРК от Българско вече са си били по местата, откъдето са били делегирани. Включително Марин Поплуканов. Де факто за някои от тях Левски е бил Господин Никой, тъй като не са знаели за пълномощното му.

Няма ясни данни кога е било гласуването за обира, противоречиви са източниците. Според мен е било през юли и то преди гласуването за убийството на Паисий. Левски е написал окръжно писмо до частните комитети на 25 юли, с което ги приканва да събират пари за пушки. След прочитането на това писмо в Тетевен, хаджи Станьо, от когото Общи поискал 10 000 гроша, толкова поискал и от касиера Петко Милев, му казал, че вместо да събират грош по грош от членовете, по-добре да оберат пощата. Тогава за пръв път е поставена идеята за обира на пощата в Тетевен от Станьо Врабевски. Много му са се видели 100 лири. Но, според мен, преди това обирът е бил обсъждан в Ловеч. Пред Кацев-Бурски Пъшков е казал: - По взимане решение за обира на орханийската поща, кой беше против? - За обира бяха всички, освен поп Кръстю и Левски. Левски казваше, че мъчно може да се намери човек за тая работа. Ние доверихме на Общия. Левски се сърдеше, на това, че му доверяваме. Кацев-Бурски е добавил: "Решението да се обере орханийската поща е било дело на Д. Общия, Анастас Попов, Димитър Пъшков и Ив. Драсов, Левски се противопоставя. Ив. Драсов, иска обира да стане, за да се сдобие комитета с пари, обаче, той е бил твърде неопитен и не е можел да разбере истинските намерения на Д. Общия, Анастаса и Пъшкова." След убийството на Паисий, Пъшков, Драсов и останалите комисионери са се стреснали от активността на османската полиция да издири убийците и се обявили против всякакви обири и терористични акции, това пак го твърди Пъшков. Отначало били "за" обира, после били "против". Обаче Общи не ги е питал, дори и да са били "против". По времето на обира /22 септември/ тетевенският комитет е действал напълно самостоятелно и без да се допитва до Ловеч и Левски, те са работели директно с Букурещ, към тях се присъединяват Етрополе /Тодор Пеев/, Орхание, Видраре и Правец. финалното решение за обира е взето на сватбата на Тодор Пеев в Етрополския манастир в първата половина на септември.

Това да, но случайност е било, че Величка е научила, че следващата къща за бастисване ще е тази на Сиркови, където по същото време е пребивавал Левски, той излиза последно от там, преди да бъде претърсена и се отдалечава от Ловеч. Ако Величка не е узнала по някакъв начин, за да предупреди Сиркови, Левски е щял да бъде заграден там и най-вероятно всичко щеше да приключи за него още тогава. В такъв случай нямаше да обсъждаме залавянето му в Къкрина, а кой е насочил полицията към къщата на Сиркови. От писмото на Левски от началото на юли става ясно, че в Ловеч колективно са решили, че Димитър Общи не е за тази работа и трябва да си отиде във Влашко, тъй като се е хвалел наляво и надясно, че скоро ще има въстание, че ще се внасят хиляди пушки иглянки, а османската власт е пуснала мнозина шпиони, които вървят по следите на Общи и комитетите в неговия регион. По онова време, началото на юли, още не е бил планиран обира в Арабаконак. Комисионерите Пъшков, Марин и Драсов, взели колективното решение за убийството на Паисий, са разчитали на това, че след като Общи убие Паисий, ще замине за Влашко и следите му ще се заличат, а с неговите и техните. Левски е настоявал пред Каравелов за отзоваването на Общи и комисионерите са го подкрепили в това му искане. В случай, че Общи излезе от обсега на османската полиция и Паисий е мъртъв, никой друг не би ги застрашавал. Но събитията се развиват по различен път, тъй като Общи не се е подчинил. Той е отказал на два пъти среща с Левски. Левски го е викал, за да си направи отчета на парите и да го изпрати във Влашко, да го махне от неговия регион, за да се успокоят там нещата. Общи отказва срещите и му заявява, че отсега нататък Левски няма никаква власт над него и той ще следва заповедите на комитета в Букурещ. Пъшков даже твърди, че Левски на два пъти е ходил в Тетевен, за да убива Общи, но не го намерил, защото тетевенци го скрили. Дали е така или Пъшков си измисля, няма други данни, освен неговото твърдение. Арабаконак е изцяло организиран от комитета в Тетевен и по-специално от двамата чорбаджии там - хаджи Станьо Врабевски и Петко Милев. Тетевенският комитет също се противопоставя на нарежданията на Ловеч и лично на Левски и извършва обира напълно своеволно, Левски пише за това в писмото му от 12 декември. Това е големият въпрос. Очевидно е, че имаме донос до османската власт, писан в началото на юли. Очевидно е, че този донос е писан от член на комитета в Ловеч, поставен най-високо в йерархията на комитета там. Знае се, че лицата най-високо в йерархията се броят на пръстите на едната ръка. По пътя на изключването отпадат поп Кръстьо и Марин Поплуканов и остават единствено Пъшков, Иван Драсов и Иванчо Колев. И на тримата имената ги няма в списъка на членовете на комитета в Ловеч, а двама от тях бягат от Българско малко преди нападението в къщата на Денчо. Иванчо Колев обаче не е бил лице в комитета, участващо във вземане на важните решения на "комисията", такива са били Иван Драсов и Димитър Пъшков. Техните подписи е искал Общи под решението за убийството на дякон Паисий и те са гласували това решение. Пъшков е директно замесен в подготовката и организацията на убийството, но Драсов също е бил напълно посветен, щом той връчва писмото на комитета с подписа на Левски на Димитър Общи. Остават Драсов и Пъшков в един вариант и Драсов или Пъшков в друг. За мен най-важният въпрос е този за мотивацията. Кое би накарало един от двамата или двамата в сговор да направят този подробен донос до властта в началото на юли. Какво би ги мотивирало двамата или всеки един поотделно? Намирам ключ за отговор на този въпрос в по-късните спомени на Иван Драсов, изпратени на Параскев Стоянов след Освобождението, където той разказва за посещението им с Марин Поплуканов във Влашко през 1870 г., преди да основат комитета в Ловеч. Там думите му за дейците във Влашко не са добри, а разбирането му за работа в Българско са напълно идентични с тези на Левски по онова време - че трябва да се опират единствено на собствените си сили и да не разчитат на никаква чужда помощ. Това е било погазено през май 1872. Разочарованието и огорчението трябва да са били огромни.

Дори по датирането на Хамди - три месеца - доносът е направен към първи юли, а убийството на дякона е на 21-ви. Преди убийството е направен. Всичко в плановете на доносника /ците се е крепяло на две неща - убийството на Паисий, който наистина е можел да посочи Пъшков и Драсов. И успеха на обира в Арабаконак с последващо оттеглянето на Общи от България. Както се вижда, до обира в Арабаконак, властта не предприема нищо конкретно срещу нито едно лице в списъка на Хамди. Обирът на държавни пари обръща играта, това не са някакви убийства и грабежи между българи, а посегателство срещу държавата и Султана, комитите са станали прекалено дръзки и отговорът е трябвало да бъде суров. Арестуването му у Сиркови се е провалило само благодарение на чиста случайност - Величка го е предупредила. По това време тя и брат й вероятно не са имали представа за доноса, обискът в двете къщи на Величка и Марин им е дошъл като шок - осъзнали са, че някой от най-доверените хора в Ловеч ги е предал. За да нарежда Грую да се хвърлят припаси тефтери в заода, бил е паникьосан. Властта по онова време - средата на август - е искала само едно, Левски жив или мъртъв, по възможност жив. Обирът на държавната хазна е променил правилата, било е въпрос на престиж и държавна чест да заловят обирджиите, чуждите консули са следели внимателно, ако не ги хванат, значи Османската империя наистина си заслужава името Болния човек на Европа и никой няма мотив да я защитава, включително приятелите и от Запад. Налагало се е да покажат експедитивност, суровост и справедливост и наистина успяват в рамките на месец и нещо да изловят всичките обирджии воглаве с Общия. Пъшков и Драсов щяха да минат метър без да се е състоял обира или ако Общи беше успял да избяга с парите във Влашко и останалите обирджии да не бъдат заловени. Единствената им заплаха е бил Паисий и затова са настоявали да го премахнат, криейки се зад Левски. Паисий нито е бил богат, нито чорбаджия, а в крайна сметка се оказва, че не е бил и предател, той нищо не е изказал за комитета в Ловеч, въпреки, че ги е знаел поименно /поп Кръстьо го пише/. Ако е искал да ги издаде е имал половин година преди да го убият, но си е мълчал, даже им е дал собствени пари, има разписка от него за 5 лири дадени на касиер, който ги похарчил за лични нужди. Чак след замисленото от Левски убийство на Денчо Памукчията /което според Пъшков не е било одобрено от "комисията", тоест от тях/, Драсов е извадил тескерето и е избягал с Иванчо Колев, а Пъшков, като по-хладнокръвен, е решил да остане, разчитайки на измъкването на Общи или залавянето /убиването/ на Левски в някоя от тайните му къщи. Че са разчитали Общи да се изнесе във Влашко и да отнесе със себе си тайната на убийството на Паисий, говори фактът, че даже не са го споменали в доноса. Не са споменали и нито един деец от комитета в Тетевен, защото там е била крепостта на Общи, пазели са го като писано яйце, от неговото залавяне е зависел техния живот. От Тетевен са споменали някакъв несъществуващ Марин Пую, а там най-видната личност е била чорбаджи Станьо Врабевски, нямало е начин Пъшков и Драсов да не го познават. Пъшков не е гражданин, той е селянче от Сопот, едно съседно на Ловеч село, близо до Микре, откъдето е събирал десятъка. И е 8 години по-възрастен от Драсов, така че едва ли са се познавали от деца. Мисля, че той е бил водещата фигура, бил е на 32 години, опитен, пресметлив и хладнокръвен.

Не по-рано от 2-ри и не по-късно от 5-ти. Преди 5-ти е датирано от Д.Страшимиров писмото му до Каравелов, в което е написал като послепис: "Величко ефенди до някой ден ще се възвеличи с главата надолу. Възпрятаме ръкавите си и както ми се чини, ще се почне от черна глава." Величко ефенди е Величко Стоянов от Русе, убит скоро след това. "Черна глава" очевидно е дякон Паисий, така че много е вероятно въпросното събрание на което е взето решението за неговото убийство към тази дата /преди 5-ти/ вече да се е провело в Ловеч, Левски е държал решенията винаги да се вземат с вишегласие. В същото писмо пише: "Д. Общи ще го извадим от службата му, поради неспособностите му." Тоест Левски е планирал за Общи да извърши убийството на Паисий /това по вишегласие и настояване на комисионерите, според мен, след събрание/ и Общи да си го прати обратно на изпращачите в Букурещ. Общи обаче се "еманципира" и след убийството започва да действа като самостоятелна единица, отказва да отчита парите в Ловеч и издава пълномощно на Тодор Пеев за Македония, с тънката сметка Т.Пеев да му "пробие коридор" там и после той да влезе в този коридор, т.е. да се самоназначи за апостол в Македония, това му била детската мечта. Как пък съвпада тази негова мечта едно към едно със сръбските мечти за Македония... В същото писмо Левски е написал: "Наш свещеник на име поп Кръстьо ще дойде при вас да се разбере ще може ли вашата печатница да издава вестник, който ще бъде свободен в Българско. Той щеше да отиде в Ибраила да го издава, но аз му казах преди това да дойде да се разбере с вас. Човек, който може да ви бъде полезен, пък и вие на него в неговата работа. Той ще дойде с осемдесет хиляди гроша. Вижте дано направите по-добра работа. И словослагателят е с него, за когото ви казвахме Груйо и аз." 80 000 гроша са 800 турски лири, тук с Гербов имахме малък спор, че в оригинала Левски писал "осем-десет", но и така да е... пари в касата е имало, Грую се споменава... И още в това писмо преди 5 юли, писано в Ловеч: "Моля ви да задължите Панов или Ячу, те знаят откъде купих пушката, да им дадеш пари да ми вземат за пушката още петстотин фишека." Панов е Олимпий Панов, Ячу е Кириак Цанков, към Панов се обръща с фамилия, официално, Ячу е негово доверено лице от ТБЦК, двамата имат братски отношения. Откъдето са купили пушката е магазина на "французина", дистрибутор на фабрика Комблен в Букурещ. Така че, като обобщение, Левски е бил в Ловеч преди 5 юли, вероятно, според мен, на 3-ти или 4-ти.

Като написах горния пост, виждам и логическа пробойна в него. Убийството на Паисий може да е било мотивирано и от вече дадения донос. В него не фигурират Драсов и Пъшков, а Паисий е бил човекът, който е можел да ги посочи като главни лица в комитета. Така че... истината е някъде там, напълно възможно е това припряно бързане да убият Паисий да е било мотивирано от вече направения донос.