Б. Киров

Като начало можем да започнем от писмото на Каравелов до Левски от 2 ноември. Обретенов лъже оглушително. Вижте сега внимателно какво му е отговорил председателя на търновския комитет за получения оригинал: "Търново, 25 септември...писмото ви от 20 того получихме..." Но: Обретенов е датирал най-първото писмо до Икономов, в което било прикачено и писмото до Левски 2 ноември 1872 Как може да са получили в Търново писмо писано на 2 ноември на 20 септември същата година? Кога е писано всъщност това писмо, получено в Търново от председателя на 20 септември 1872 и датирано 2 ноември 1872? От всичко това, според мен, излиза, че писмото на Каравелов до Левски е било изпратено в Търново преди обира в Арабаконак, а в него се говори за заловените дейци след обира на пощата в Арабаконак. И как и къде точно това писмо на Каравелов е попаднало и "иззето от ръцете на приносителя по изкусен начин", преписано и върнато на "приносителя". Защо точно за него Обретенов е измислил толкова плитко скроена лъжа?...

Докладът на Хамди, според мен, е писан непосредствено след обиските в тайните къщи - тоест някъде след 15 август, и не по-късно от 20-ти август, но е датиран 16 септември стар стил. Кое ми дава основание да мисля така: "Освен това] са били убити и екзекутирани преди месец един [мъж] в община Елена в Търновски окръг, след това в град Орхание дяконът, [който е наместник] на ловешкия митрополит (деспот), а преди двадесет дни друг [мъж], докато спи в къщата си в селото Равитче, също в района на Търново. Влезли са и в къщата на Динчо Памукчията, който е от заможните жители на град Ловеч, за да го убият, но не го намерили и убили калфата му. Изпратили писмо и до Йованчо, наместник на ловешкия митрополит (деспот), но понеже не дал поисканите пари, извършили покушение и срещу него. Във връзка с описаните престъпления се проведе незабавно разследване и [няколко] заподозрени лица бяха заловени и задържани." В доклада си Хамди е датирал убийството в Елена преди месец, а след това хронологично е поставил убийството на Паисий, значи убийството на Паисий, което е на 21 юли е по-малко от месец от написването на доклада; същевременно вече са знаели за убиството на слугата в Ловеч /14 август/, и вече е имало задържани лица /Димо Драсов/. В доклада също на друго място се споменава, че лицата, които са подозрителни, трябва да бъдат задържани и домовете им обискирани. Следователно къщите са били обискирани след задържането на заподозрените лица. Между 21 юли и 14 август имаме 23 дни, и това е по-малко от месец преди първото убийство, с което жалонира доклада си Хамди, но имаме и задържани лица /обискирани къщи/, което приключва с известния ни обиск у Сиркови /17-18 август/. Докладът на Хамди, според мен е писан веднага след обиските, т.е. не по-късно от 20 август и не по-рано от 17-ти август. Иван Драсов е напуснал най-късно Ловеч на 10-ти август, защото на 11-ти е заверен паспортът му за излизане. Системата е била, заверява се паспорта, получаваш "червен билет", за да преминеш границата, описано е от Обретенов за Ангел Кънчев, неговият паспорт не е бил заверен, затова го канят за проверка. От Ловеч на Драсов са заверили само тескере за пътуване до граничен пункт, но паспорът му е заверен на излизане, а то е фиксирано на 11 август. Драсов при всички случаи на тази хронология е напуснал Ловеч преди обира у Денчо, който в доклада на Хамди е в минало време, слугата вече е бил убит и обиските и задържанията, разпитите са били проведени. Въпросът е, дали в този къс отрязък от време от няколко дни преди обира и обиските, не повече от десетина дни, той на практика може да даде сведения за планирания като убийство обир, който е бил обсъждан преди това, както и за тайните къщи. Според мен е имал възможност, ако е присъствал на обсъждането. От друга страна, издадените комитетски дейци, сред които са наместени чорбаджи Патьо и Стоян Брънчев, сочат към Пъшков, а не към Драсов, който защо точно тези двамата Драсов да посочва, пъшков е имал вземане-даване с тях преди убийството. А списъкът на Хамди е направен след убийството на Паисий, както се вижда от хронологията по-горе, даден е към времето 15-ти, 20 август, тоест близо месец след убийството на Паисий, но все пак по-малко от месец, като се има предвид, че то е посочено второ по хронология, а първото убийство е датирано преди месец. В доклада има и друга любопитна подробност, която Вие отбелязахте: в него Хамди говори за Левски като лице, което от известно време са намира във Влашко. Значи първият доносник посочил лицето в Ловеч е направил това още докато Левски е бил във Влашко, тоест преди 1-ви юли, след това Левски е дошъл и основал комитета, оттук вече е поел ловечкия информатор, който по всякакъв начин се мъчи да изкара нещата, че преди това в Ловеч не е имало комитет и този комитет е без главатар, основан е след идването на лицето Левски в Ловеч. Външната информация е направена след събранието в Букурещ, което приключва с всичките си обсъждания най-късно към 18 май /говори се за решенията на комитета да активизира дейността си/ и преди Левски да се появи в Ловеч - с една дума между 18 май и 1-ви юли, и тази информация е дадено от лице присъствало на заседанията. Тогава е било посочено лицето в Ловеч, според мен, което разплита целия комитет там. Накратко, моята версия е, че е бил посочен Иван Драсов, но е бил предупреден да бяга, а съществената част със списъка е дело на Пъшков.

От така описаната случка с пренасянето писмото на Каравелов, което било хвърлено в тревата от дългокосата куриерка, пък после комитетския работник Чунчалов /?/ този се появява за пръв път, въобще не фигурира в списъка на комитета/ го взел оттам... даже и да не е имало "предателство истинно", некадърността на "тайния пощальон" Обретенов е потресаваща. Значи той, вместо сам лично да гарантира пренасянето на пощата, използвал услугите на посредници от нежния пол - на дългокосата куриерка и на сестра си. Изборът на този човек за куриер, направен от Христо Иванов-Големия, без да го проучи основно, само по препоръка на негов приятел, Велко Абаджиев, и то защото Велко работел в книжарницата на Хр.Г.Данов, с който е имал търговия и Големия, обаче лежи в основата на грешката. После Големия ще повтори и потрети грешния си избор с братовчедското трио - Сирков, Цвятков, Латинеца - а като финал Левски пак е трябвало да бъде прекаран през Русе от каналджията Обретенов, и то след като са имали горчив урок с Ангел Кънчев. От юни 1871 до залавянето на Левски Обретенов е пренасял всички комитетски писма от Ловеч към Гюргево. Че то не е необходимо турската полиция да е Скотланд Ярд, че да прихваща писмата и да ги чете при такъв пишман конспиратор. Оттам са можели да си съставят списък на интересуващите ги членове - Драсов, Пъшков, Марин... В писмата се споменават имена, събрания, оръжие... Ако са чели писмата, не им е трябвало нищо повече, за да ударят комитета в Ловеч, когато пожелаят и където искат. Обретенов от това, което прочетох за убийството на Пенев, е играел ролята на креатура на Каравелов, от него е взел благословията да пренася пощата. Спал в къщата му, познава печатницата, кой знае какви договорки са правени между двамата на четири очи - затова е напирал така да бъде втори представител от Русе, да се договори лично с Големия бос.

Аз също не бих се фиксирал в Обретенов, ако не бяха двете заловени от турската полиция писма на Каравелов в началото на ноември 1872, които са минали през него като куриер. Вижте сега неговото обяснение за писмото датирано 2 ноември: И вижте бележката на Д.Страшимиров за оригинала на това писмо: Според Обретенов в Ловеч препис от писмото било изпратено от Данаил Попов от Турну Магурели, но никой не го получил, защото Ловчанския комитет не действал, но според Страшимиров препис се пази в Ловчанския архив. Христо Иванов в спомените си също свидетелства, че писмото е било изпратено до Ловеч, а чак след това до Стара Загора, където намира Левски. Също историята с хвърлянето на писмата от куриерката е крайно съмнителна, да не говорим, че преди да занесат писмото за Левски в Русе на Обретенов, го чели и Икономов и Горов /?/, това като вица за Гарабед Шпионина, всички четат всичко и са посветени в чужди писма, много секретно... А на всичко отгоре на целия хаос с писмото до Левски, Каравелов писал друго писмо до Икономов, щото Икономов бил много решителен /доказал се с убийството на Пенев в Русе, затова, Горов нямал подобни качества/, та Икономов да вдига въстание. Преди Левски. Хаосът е пълен, а историята е съчинена от човек със синдром на Барон Мюнхаузен, колкото е по-невероятна, толкова повече си вярва в нея разказвачът й. И като за капак, пак в същия стил, как било попаднало оргиналното писмо на Каравелов, останало в Търново, у Обретенов през 1875. Съвсем случайно станало и добре, че била баба Тонка... Даже Страшимиров се е усъмнил в тази съшита с бели конци история, но не е ровил повече, защото щеше да му развали хубавия разказ за предателя поп Кръстьо. Според мен, разбира се.

Те до края на 1871 не са представлявали ЧРК, Обретенов сам го пише, Ангел Кънчев ги е основал като комитет. Което ще рече, че половин година Обретенов е изпълнявал ролята на куриер между Търново и Букурещ в ролята му на частно лице, което не е принадлежало към никакъв комитет. В тази връзка по-късно той разказва някаква заплетена история с двете писма на Каравелов от началото на ноември 1872, точно писмата иззети по изкусен начин от приносителя, която Димитър Страшимиров е отбелязал като неясна и че подлежи на изясняване. Сам е написал, че след самоубийството на Ангел Кънчев вече никой в Русе не се интересувал от убийството на Пенев, случаят се забравил и ги освободили. Ама фактите са други, самоубийството на Кънчев е на 5 март, а тях са ги държали най малко до 28 март, ако са били 40 дни, а ако са били 40 дни, защо първото им заседание е чак на 28 април, тоест 70 дни след арестуването им и 30 дни след освобождаването им.

Не отговаря на истината, защото Обретенов никъде не пише, че Левски е издал заповед, напротив, в протокола на Русенския ЧРК от предния ден преди убийството е записано: 15 февруари 1872 г. 1- во Решава се: по причина на препятствията, които се представиха от дохождането в града ни на познато eдно лице, което с подлото си поведение туря в опасност народното дело, да се изтреби час по-скоро, ако и без знанието на ЦБРК. абревиатурата ЦБРК е за ВРО, комитета в Ловеч, как за 24 часа Левски ще им издаде заповед да убиват Пенев, като го убиват на 16-ти, а протокола им е от 15-ти. Значи нареждането е било от Букурещ, от Каравелов, но Обретенов и за това премълчава, затова толкова много го е обичал Каравелов, слушал е, изпълнявал е и е мълчал.

Пълно е с противоречия в тези спомени, както и с откровени лъжи. Обретенов пише, че са ги държали 40 дни в полицията /като помен за умрял/, обаче изведнъж се оказва, че започват да водят заседанията си на 28 април. От 17 февруари, когато са арестувани 40 дни са до 28 март, какво е станало в останалите 30 дни до 28 април, че не са водели заседанията си. Или са ги държали 70, а не 40 дни? Писал е Иван Драсов за делегат, защото отново лъже, че е бил най-късно на 2 май в Букурещ и е присъствал на заседанията на събранието. В това издание е написано, че заседанието в Русе, на което го упълномощили да отиде в Букурещ като делегат било проведено на 1 май. Гербов цитира датата за определяне 7 май като делегат. Сега, кое е вярно, Гербов по-старо издание ли има, или Обретенов си наглася датите? Не е присъствал на регистрирането на делегатите и затова е писал Иван Драсов като делегат, защото по-късно е видял протоколите и се е подвел по подписа, както направих и аз в началото, подписа на Драгостинов е приел за този на Драсов. Което означава, че въобще не е присъствал на всички заседания от 1 до 4 май и се е появил в квартирата на Каравелов чак след като някои делегати са се разотишли, т.е. най-рано към 8-ми, както е написал Гербов. Тотално е объркал кой на кои комитети е представител, сложил е Марин Поплуканов не като делегат на Ловеч, а Васил Йонков е изчезнал въобще. И остава въпроса кое е наложило да ходи вече след като основните заседания са приключили, за да се споразумява лично с Каравелов? За какво да се споразумява лично? На друго място, по-напред, лъже, че е ходил Каравелов да го одобрява за куриер в края на юни 1871 в Букурещ. По това време Каравелов е бил в Белград. И се умилява колко добър човек бил Каравелов и колко го обичал, защото верно изпълнявал заповедите му. Убийството на Пенев, според мен, е извършено по нареждане на Каравелов, защото Обретенов го отминава в спомените си все едно са убили муха, а не човек. Няма никакво обяснение и мотивация защо са убили това 19-годишно момче, били чули от някой си, че бил турски шпионин и щял да предаде дописниците и начаса, в деня, в който Пенев пристига в Русе, го убиват зверски. Че е било зверско убийството говори нараняването на Георги Икономов, имало е борба и съпротива от страна на Пенев, било е грозна сцена, оставили са на място и улика - колана на Икономов, с който вероятно са вързали жертвата си.

Препрочетох пак страниците от мемоарите на Н.Обретенов, всичко е извадено като информация оттам от автора, чийто текстове обсъждаме, така и не открих името на въпросния автор в тези сайтове. На този линк можете да свалите спомените на Обретенов в pdf формат: https://pl.incudream.com/author/Никола Обретенов

Е, хубаво, хайде тогава: И само между другото - Каравелов наистина в броя от 2 декември 1870 като главен редактор и издател на в. Свобода е публикувал дописка в която се споменава директно името на Левски - Васил Иванов от Карлово. Сега вече "подвежда" ли Ви този текст, господин Гербов?

Това е точно времето, когато Анастас отваря писмо на Кишелски до Левски. Писмото на Христо Иванов-Големия до Обретенов е два дни преди тази дата, от 7 юни 1871. Очевидно са търсели алтернативен канал за писмата на този през Плевен и са били принудени да се обърнат към Обретенов по това време.

Не знам да са публикувани, но, според мен, този автор, който цитирахте в двата линка за Обретенов и Каравелов, е чел нещо от протоколите на разпитите, защото в една от публикациите му коментираше показанията на свидетеля на убийството на Пенев, отначало дал показания, че са четирима убийците, после казал, че не са го разбрали правилно, бил казал "в четири часа"... "Когато довели свидетеля, който дал показания за срещата на Пенев с четиримата, като ги видял кои са, (чак тогава?) ги познал и се отрекъл от показанията си, като казал, че имал пред вид 4 ч. по турски, а не четирима души. Турците му повярвали, но ... държали арестуваните." Освен, ако не си фантазира, но не вярвам, другите му данни са верни и проверими.

От същия брой е, 2 декември 1870, почти в края, след рубриките за България, следват известия от Цариград, второто от тях с дата 25 декември, почти към края му, после следва Книжевни известия, а в крано дясна колонка статия "Една нова шпионска интрига", касаеща точно дописката срещу Живков от предишния брой. Ето поствам скрийншот на двойната разгърната страница, може да не си го забелязал, защото е сбутано почти в края и в периферна рубрика: Отбелязал съм с червено къде точно е пасажа. Дали е възможно да са знаели за Левски през 1870? Според мен, със сигурност са знаели. Мисията на Св.Сапунов е била в края на 1869 и той е доложил на Али паша за Левски. Така че Каравелов не им открива топлата вода, щом са назначили специални хора в Карлово да го убиват, знаели са много добре кой търсят и откъде е? Така че, според мен, пресилени са твърденията, че с тази мижава информация-споменаване го бил предал, знаели са много повече от нея.

Прочетете и това от Стоян Комитски: ....След промените през 1990 г. Искра Пенчева създава и страница в Интернет: http://levski.8k.com/ (Страницата към настоящия момент: 12.02.2023 г./16.05 ч. е частично поддържана. В настоящата публикация ползвам текстовете, цитирани в статията ми в броя на в. „Утро“ от 18 февруари 2008 г. под заглавие: „Създаден зад граница сайт сочи русенските следи на Васил Левски“ [и подзаглавие: „Спорът за посещенията на Апостола води началото си от страниците на „Дунавска правда“.] и в първото издание книгата „Васил Левски и Русе“ от 2014 г., както и предварително, копирани от същия Интернет ресурс и непубликувани текстове от архива ми. – бел С. К.) където публикува проучванията си по темата… Ето кратка извадка по разглеждания въпрос с важни уточнения и от там: „На 27.08.1869 г. Левски идва в Русе, след което с паспорт, издаден от Никола Живков, на името на Васил Иванов, Книгопродавец, зет на Кършовски, заминава за Букурещ през Гюргево. Той пътува с кон (атлия) и среща жената на Васил Иванов в Гюргево, която е пътувала за Букурещ. Интересно е, че писмата на Тодор Ковачев до Хитов от преди 10 септември 1869 г., в които става въпрос за преминаването на Левски в Румъния, не са получени от Хитов, но са достигнали до нас. Какъв е бил пътят им, могат, ако желаят, да кажат българските историци. Но те упорито твърдят, че няма сведения, че Левски е бил в Русе. Защо ли? А в спомените на Сава Кършовски, братът на Иван Кършовски от Елена, намираме данни за арестуването на зет му Васил Иванов от Беброво, когото затворили вместо Левски през 1870 г. и го разкарвали няколко месеца из затворите на Видин и Русчук. Явно писмата до Хитов са хванати и турските власти са разбрали за пътуването на Левски под името Васил Иванов. На 9 юни 1871 г. Левски и Кънчев посещават Елена, където се срещат със Сава Кършовски и сестра му, която била женена за Васил Иванов, търговец. Иванов бил арестуван, когато бил по търговия с книжарски стоки във Враца, подозирайки го, че е Левски. Изпратен във Видин, след това във Русе, той бил освободен, след като Мидхат паша получил уверения от Търново, Елена и от Стоил Попов и Иван Чорапчиев, които дали гаранция, че Узунов не е комита. В Турну Левски взема от Данаил Попов „лозинка“ за Букурещ където на 25 февруари се среща с Георги Живков, „един като него търговец от страната на няколко търговци,“ с когото Левски заедно ще обикаля страната, за да провери готовността на хората за въстание през пролетта и се разнесат позиви, печатани от Касабов и Райнов в Букурещ. Тези сведения дава Тодор Ковачев в писмо. Срещата между Георги Живков и Левски наистина се осъществява на 25 февруари. Живков, в качеството си на член на ЦК на ТЦБК в България и негов председател в Търново и Русе приема съвместната работа с Левски, който му се доверява и му поверява направата на печата на БРЦК в Българско. Живков изпълнява мисията си и обикаля страната, прави и печата и го дава на Каравелов, който обаче го задържа и ползува без знанието на Левски, оставяйки впечатлението, че Живков не го е направил. Левски поръчва втори път печата на Данаил Попов, Попов пише на Кършовски, който отговаря, че са пратили печата на Каравелов още навремето. Наистина Каравелов подпечатва с него позивите, печатани в печатницата му, през март 1871 г. Левски го получава едва на 30 юли 1871 г., след като Попов го дава на Общи на 8 юли.” https://rousse.info/сензациите-не-са-от-вчера-или-за-пр/ А това е от в. Свобода от 2 декември 1870, стр. 407 от това издание:

Точно такава е работата с убийството на Стоян Пенев, набедили са го за турски шпионин, за да имат предлог да го убият. Братята Никола и Георги Живкови са били от най-доверените на Левски, при всичките му преминавания нелегално през Русе, Левски е ползвал гаранцията на Никола Живков. Около тази публикация се е разразил голям скандал и Каравелов, както му е бил обичая, пак е забегнал в Белград в началото на 1871. Така че Обретенов после лъже в мемоарите си, че през лятото на 1871 е ходил при Каравелов в Букурещ, за да го одобри Каравелов като куриер между ВРО и БРЦК, през юни Каравелов не е пребивавал в Букурещ. Идва ми нещо друго наум сега - отбелязването в общината смъртта на Стоян Пенев с късна дата през март да е било работа на турската полиция, защото дефакто тази късно отбелязана смърт е била алиби за тримата заподозрени и задържани за убийството - щом са арестувани през това време не може те да са убийците. Срещу което да им е поискана ответна услуга за сделка. Каравелов веднага след убийството публикувал дописка, че Стоян Пенев е бил убит от Ангел Кънчев, защото Пенев щял да го издава. По този начин е натопил и Кънчев. А гълъбчетата от Русенския комитет са били на топло в конака и дошлият в Русе Кънчев е останал без заверено тескере, което пък е било тяхна грижа. И само между другото - Каравелов наистина в броя от 2 декември 1870 е писал дописка в която споменава директно името на Левски като водач на ВРО - Васил Иванов.

Не твърдя, че източникът за доклада на Хамди е извън Ловеч. Никой друг, освен член на комитета в Ловеч на висока позиция, не би могъл да даде всички тези лица в списъка, както от Ловеч, така и от другите комитети. Според мен, 100 процента доносникът/ците са/е от Ловеч. Не твърдя и че Обретенов е първият източник, посочил лицето от Ловеч, а само, че има потенциал да бъде. Всеки от делегатите, които са били в Букурещ потенциално би могъл, защото Марин Поплуканов фигурира с името си в протокола на събранието. Достатъчно е било това име да бъде споменато на русенския валия и да задейства машината на полицията в Ловеч. Но тезата ми е, че предателството е тръгнало от Букурещ, оттам е изтекло името на първия издайник в Ловеч. Обретенов е много близо до профила на този информатор и с факта, че вероятно е познавал и Иван Драсов, поне задочно чрез кореспонденцията, която Драсов понякога е подписвал лично. В продължение на повече от година преди доклада на Хамди цялата кореспонденция между Ловеч и Букурещ е преминавала през ръцете на Обретенов, той е бил куриерът. Това не означава непременно, че е бил той източник на Хамди. Иван Стоянов споменава убийството на Пенев в Русе като първото убийство на българин, но не го приписва на Левски, според мен, това убийство не е било наредено от комитета в Ловеч и от Левски. Убийството на Стоян Пенев е изцяло решение и дело на Русенския комитет, това е отразено в един от протоколите им, там пише "ако и без знанието на ЦБРК", частните комитети по Наредата на Левски не са имали право да извършват екзекуции на предатели, без да уведомят Центъра, т.е Ловеч. Това е било, според мен, прибързано убийство, предизвикано от паника, че Пенев може да издаде Обретенов и решението за това убийство е взето под натиск на Обретенов. Което ги е вкарало в голямо приключение с полицията в Русе и възможност за провал. За да ги държат 40 дни в полицията, след като са изкарали и свидетел на убийството. И после отказа на Търново да го изпрати в Букурещ и въпреки този отказ натрапчивото желание на Обретенов на всяка цена да отиде на събранието, за да се споразумява там за нещо си "лично", така пише в протокола им.

Мисля, че не можем да ги открием електронно, ако има такива, според мен, трябва да са в архива на Русенския исторически музей. Гербов само цитира какво са писали руския и италианския консули за арестите и следствията. Има очевидно противоречие - арестувани са трима от самонабедилите се за убийци, според Обретенов, на 17 февруари. А смъртта на Пенев, Ангел Кънчев и третият от групата на Обретенов е отбелязана в общинския архив след 1 март. Ако и трите убийства /смърти/ са се случили, докато въпросните трима са били в ареста /Икономов, според Обретенов бил истинският убиец, но избягал във Влашко, а Обретенов, Ради Иванов и Тома Кърджиев били арестувани/, тогава защо са били арестувани и държани 40 дни в следствието? Самият Захари Стоянов, женен за сестрата на Обретенов, свидетелства с какво са се занимавали по онова време комитаджиите от Русе: "И ние в Русе си съставихме такова едно дружество, гдето от крадение на пари да можем да си набавим потребните.., като бяхме оскъдни откъм финанциална страна, бяхме принудени да ходим да крадем от чуждите дюкени и лозя..." Дали пък полицията в Русе не ги е арестувала заради грабежи и обири, а да са ги държали 40 дни след това, като са ги заплашили, че ще ги съдят и за убийствата? И да е пречупила някой от тях да й сътрудничи. Единственият, който реално е можел да бъде от полза на турската полиция от тримата е номер 54 - Никола Обретенов. Единствено той е имал връзка с комитета в Търново и е имал достъп до кореспонденцията на ВРО с БРЦК като куриер. Как и кога Обретенов е станал куриер на ВРО от Търново до Букурещ, може да се разбере от писмото на Христо Иванов-Големия от юни 1871 до Обретенов: Писмо от Христо Иванов Големия от 7 юни 1871 г. "Господин Никола! От много време се каня да ви пиша, за да ви поздравя с искрено сърце, но да ви се не види някак криво, защото не ви веровах на младите години, но сега, като ме увери В. Г. Абаджиев за вази, че сте следвали по младия дух, и не ме стърпя, за да ви пиша и да ви помоля, ако е възможно, за да ми станете верен кореспондентин, ако сте за по-много в стоенето си в Русе, но и то требува да вардите добре и пазите тайната си, защото имам кореспонденти, но надалеч и много мъчно се споразумявам, но оттук през Русе е по-скоро някак си по-добре да ми се види. Така също дано ни снабдявате с новини по-скоро, както и ние можем от тук да ви снабдим. Ви може да ме сте забравили, но аз ке ви се явя. На ум да ви е, когато стоях в Маноловото кафене през зимата и дохождам да се разговаряме с вази в читалището, туй съм ази то. За сега ще прекъсна дългите си разговори, додето се сдобия с вашите отговори на постоянството ви! Ваш както щеш: Хр. Ив. Книговезеца, Търново" Разбира се от това писмо, че препоръката за Обретенов е дадена от В.Г.Абаджиев. Велко Абаджиев е бил служител на Хр.Г.Данов и протеже на Иван Ведър. Чак след като той препоръчал Обретенов, че е "следвал по младия дух", Големия се решил да му пише и да го кани за "кореспондент", тоест куриер. Между другото, тази характерна думичка "кореспондент", се появява в разпитите на Левски от комисията на Али Саиб паша /бивш шеф на османската полиция/ в София, питат Левски "кой беше кореспондента ти в Търново?" Съвпадение, вероятно, чисто съвпадение.

На този линк, някъде към средата, има откъси от протоколите на ЧРК в Русе, това, което те са записвали: https://biblioteka1955.blogspot.com/p/blog-page_486.html 11 февруари 1872 г. Решаваме да дадем на познатия ни агент две лири турски от парите, които имаме събрани, срещу разписката, която дава.Приехме обща разписка срещу дадените от 11-ти миналия месец. 054800011046 15 февруари 1872 г. 1- во Решава се: по причина на препятствията, които се представиха от дохождането в града ни на познато eдно лице, което с подлото си поведение туря в опасност народното дело, да се изтреби час по-скоро, ако и без знанието на ЦБРК. 2- ро По необходима нужда се позволява на всеки и за изпреварване на всяко зло да се разнесат от касата около 500 гр. За 80 54 054 0091 00104 28 април 1870 г. Решава се да отиде 54-ти за поща до Търново, за споразумение за някои важни работи с ЦБРК на разноски от касата. 05400910010416 27 май 1872 г. Като не можахме да се споразумеем с Търново, то в днешното си събрание решаваме да отиде 54-ти в Букурещ, за да се споразумее лично: а) да занесе рапорта на работите ни досега, б) да предложи за набавянето и на още сътрудници за тука и г) да вземе участие в народното събрание. 954009100104 11 май 1872 г. По изискване на нуждата делото се поверява на 45 1/2, който се познава за добър и сега се упълномощава за представител в Народното събрание в Букурещ, а 54-ти се назначава, освен за представител. 054 45 % 00104 0091 27 август 1872 г. По разни причини, които ни принудиха да оставим за известно време събранията си, а именно: нямане на новия устав, както и други нови неща, които ни се набавиха наскоро от ЦК, и още отсъствието на някои от сътрудниците ни. Сега пак захващаме работите редовно и за извършените през това време - ходенето на 54-ти в Гюргево по призоваване на Кърджалъ Аслан-Олу Дервиш и за отиването му в Търново с поща, и понеже тези решения не са протоколирани, то днес след едно точно преглеждане се одобряват направените разноски: за Гюргево - 19 гроша и за Търново - 325 гроша. Занапред се туря вече в точно изпълнение новият устав, за редовното и неотложно изпълнение на длъжностите, наложени на тукашния ЧК, се решава да се повери делото на още няколко приятели, а временно отсега се изменя тази система за белязване на решенията, както и имената на дейците се назначават инак. И така имената на досегашните: 54-ти се заменя с Къвраков, 91-ви - с Аспарух, 104-ти - с Твердо, 45 1/2 - с Берислав, а новоприетият се именува Динсиз. 80-ти си даде оставката, която се прие за законна, a S. се по­мина преди време. За второто събрание ще се размисли и реши за останалите потребни. Според мен датата 27 май е сбъркана от разчелия протокола, трябва да е 7 май, денят, в който е издадено пълномощното на Никола Обретенов. Именно той е бил 54; 45 1/2 е бил Иларион Драгостинов; псевдонимите им са били числа до края на август. Отразено е идването на Ангел Кънчев и идването на Стоян Пенев, както и колективното им решение за неговото убийство; отразено и и ходене на Никола Обретенов /54/ до Търново. Русе, според мен, е влизал на подчинение на комитета в Търново, а Обретенов е бил избор на Христо Иванов-Големия за куриер между Букурещ и Търново, има писмо на Големия от юни 1871, с което кани Обретенов да му стане "кореспондент". Хм...

Да, интересно се получава. Четох и двата линка, в първият авторът леко се е объркал - от 17 февруари до 28 април не са 40 дни; 40 дни са до 28 март. За вторият линк си дадох труд да изровя архивираното течение на в.Свобода до края на 1870, действително там се разиграва такъв конфликт между дописник на Каравелов /вероятно Н.Обретенов с инициал Н./, мога да кача пасажите тук. Оклеветен е Георги Живков и има опровержение, макар че името на Живков е сбъркано с Петър Живков. Каравелов отказва да съобщи името на дописника си. Обвиняват Стоян Пенев, словослагател в Свобода от Русе, че бил шпионин и издал дописника и го убиват много бързо, същият ден, в който идва в града. Ангел Кънчев също е замесен в тази история, защото се предполага, че е един от шестимата, писали в Свобода опровержение на клеветата за Живков. Каравелов се фръцва като обидена госпожица и заема позата "това си е ваша работа", но е бил изключително злопаметен... В тези 40 дни много неща са можели да се случат, като например някой от младежите да бъде вербуван от турската полиция, защото накрая ги пускат и тримата, а е имало убийство и свидетел.

Затова насочих вниманието Ви към необичайното включване на Н.Обретенов в делегатите на събранието в Букурещ в последния момент. Имало е конфликт там с Търново, вероятно по определянето на представител и е бил определен Иларион Драгостинов. Впоследствие, извънредно, е бил изпратен и Обретенов. От какъв зор, тук Гербов цитира мемоарите му, според които той се е появил в Букурещ на 8 май, когато гласуването за председател вече е било приключило. Какво толкова наложително е имало, че Обретенов да бъде определен от съкомитетците си за втори представител на Русе? Убийството на Стоян Пенев, според мемоарите на Обретенов, е било на 16 февруари, но както е отбелязано в статията, към която дадохте линк, в общинските архиви на Русе смъртта му е отбелязана на 1 март. Веднага след убийството са били арестувани четирима, между които Обретенов и двама от участниците в убийството и са държани 40 дни в полицията, имало е следствие. Гербов спомена за протоколи, но нищо повече не даде като изворов материал, изглежда си пази знанието за лична употреба. 40 дни, това означава че Обретенов и двамата му другари са освободени най-рано към края на март, началото на април. И месец след това, след като за делегат е бил определен Иларион Драгостинов, е определен още един - Никола Обретенов - и то през главата на Търново. Защо на Търново? За какво са се допитвали русенци до Търново, че въпреки отказа на Търново, изпращат Никола Обретенов в Букурещ? За предателството в Ловеч, според мен, то 90 процента е извършено от вътрешен човек, но достатъчно е било да се насочи вниманието на полицията към Иван Драсов или Марин Поплуканов отвън Ловеч, за да рухне цялата къща от карти.

Добре, и какво следва от това? Председател Каравелов е бил избран още на 4 май и това е записано в протокола. И да е пристигнал Обретенов на 8 май, председател вече е бил избран. Ако е пристигнал на 8-ми, положил е подпис след избирането на Каравелов, но това е практически без значение, защото те двамата с Иларион Драгостинов така или иначе общо са имали 1 глас за Русе, а когато е написан този протокол /4-ти или 5-ти/ изборът за председател е бил приключил. В началото при откриването на събранието Никола Обретенов не е бил регистриран сред делегатите, там е името единствено на Иларион Драгостинов като представител на ЧРК Русе. Какво отношение има към темата, дали е пристигнал на 5-ти или на 8-ми? И защо сега да обсъждаме поправките в Устава?

Защо реших ли? защото чета протокола от събранието: Ти чел ли си го? Вярвай си на Обретенов, твое право е. И как ще изпращат председателя на лясковския комитет на 11 май /Левски го е записал в тефтерчето си/, а неговият подпис ще седи след 18 май?

Съдейки по това колко ожесточена е била борбата за надмощие при гласуването на събранието в Букурещ и как групата около Каравелов не е подбирала средства, вече не изключвам провала в Ловеч да е започнал оттам. Ставало е въпрос не само кой да води "бащина дружина", а за налагане на линия в БРЦК. Зад комитетите в Сливен е стоял Панайот Хитов, чийто разбирания за въстание са били диаметрално противоположни на тези на Левски. Хитов е сключил споразумение с един от главните войводи на Черна гора през лятото на 1871 и Каравелов е одобрил това. Левски е бил против. Това обяснява и разделянето на комитетите в Сливенско на две групи, по-голямата част от тях /10 гласа/ са гласували за Каравелов-Хитов. Единствената спирачка в Българско пред линията на Хитов-Каравелов за незабавно неподготвено въстание е бил Левски. И тъй като не са подбирали средства при гласуването, логично е да са правели същото и за отстраняването на основния си опонент в Българско, Левски, а неговата крепост е бил комитета в Ловеч. Линията на Панайот Хитов я виждаме демонстрирана в Старозагорското въстание.

Въпросът е, че в протокола на събранието, в списъка с представители Никола Обретенов не фигурира, не е записан там, а подписът му се появява накрая. Възможно е да са били двама - Драгостинов и Обретенов - но е записан единствено Драгостинов: Съгласно протокол на Русенския ЧРК от 7 май заминал, а е сложил подписа си на 5-ти май в Букурещ. Следователно е бил там без решение на ЧРК да бъде представител, решението е оформено в протокол постфактум. Както и да е, тази личност ми е твърде... не симпатична. Може би ще се окажеш прав, че трябва да търсим в протоколите от разпитите около убийството на Стоян Пенев и самоубийството /?/ на А.Кънчев.

"16-ти представител Иларион Драгостинов от ЧРБК в Русчук." Вижте преди заседанията на комитета, изброяването на представителите. Петър Кършовски е разчел неправилно подписа на Драгостинов и го е възприел като "Иван Драсов", а Страшимиров се е подвел по него. И.Ив.Драгостинов Марин твърди пред Параскев Стоянов, че подписът на Драсов бил в протокола, но не помнел дали Драсов бил там. Как няма да помни? Драсов е починал същата година, когато П.Стоянов е правел анкетата и няма спомени от него в книгата му. Петър Кършовски, под чиято редакция е книгата "Из миналото на град Елена", е някой от потомците на Иван Кършовски. Книгата е издадена за пръв път през 1927. Кършовски е разчел неправилно и инициалите на Котелски, вместо К.С.Котелски е разчел В.С.Котелски. Ето какво пише Елена Хаджиниколова в нейна публикация под заглавие УЧАСТИЕТО НА МИХАИЛ ГРЕКОВ В БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ (1872–1874 Г.) за братята Котелски: "Ако се върнем към историографията, четата на Горски, която навлиза в България през 1873 г., е дело на Сливенския комитет, чийто член е Йордан Стоянов-Котелски. Този деец влиза в комитета с препоръка от БРЦК и присъства в него до общото събрание от май 1873 г. (Vazvazova-Karateodorova, 1994, 102). В работата на майското събрание той включва своя брат К. С. Котелски (Burmov, 1950, 103). Това е четническият войвода Никола Горски (Burmov, 1957, kn. 2, 1–15; Vazvazova-Karateodorova, 1994, 64–76, 102; Mitev, 1986,v. 1, 123). Покровител на двете чети е Ганчев от Стара Загора (Burmov, 1957, kn. 2, 2–10).Съгласно замисъла на БРЦК четите трябва да проверят готовността на народа за въстание,за да го включат в очакваната сръбско-турска война (Velikov, Fermandjiev, 1974, 311–343;Volkov, 2009, 212–221)" под линия е добавено: 1.2. Йордан /Йорданчо/ Ст. Киров [*Котел + май 1873,с.Желява,Софийско], с псевд. И. С. Горски 1863 и Фердинанд 1872, абаджия в Цариград и овцевъд около р. Дунав от 27.І.1861. Пише писмо от Браила до Раковски 7 юли 1867. След загубата на много от овцете се прехвърля в Русия, за да търси работа - след 1867. Среща се в Левски 15.ХІ.1872 в Сливен, с пълномощно за апостол на Североизточна България. Участва в събрание на БРЦК - 1873. Със Стоян Велков Софийски, четник при П. Хитов, събират чета - май 1873 и преминават от Букурещ в България. Загива в сражение https://periodicals.karazin.ua/drinov/article/view/15509/14462 Въпросният Йордан Стоянов-Фердинанд е изпратен от Каравелов като поредния апостол през ноември 1872, Левски го праща с пълномощно в Сливенското окръжие, това пълномощно на Левски е в дигиталния архив на НБ.

Така. Става все по-интересно. Онова, което се е случило на събранието в Букурещ през май 1872. Не е бил Иван Драсов. Сред подписалите протокола се появява лицето В. С. Котелски. Странно име, прилича повече на псевдоним. Оказва се, че това лице е брат на... Йордан Стоянов-Котелски, племенникът на Г.С.Раковски, който Каравелов и си-е изпращат в късна есен под името Фердинанд като поредния "апостол" уж да примирява Левски с Общи. Йордан Стоянов-Фердинанд, след смъртта на Левски влиза в Сливенския ЧРК и веднага включва брат си В.С.Котелски /пак роднинска афера/, който пък от своя страна, В.С.Котелски, е ударил подпис през май 1872 в Букурещ. Отгатнете от три опита за кой е ударил подписа си въпросното лице В.С. Котелски /от Котел явно идва псевдонима/; според мен, точно той е бил протежето на Панайот Хитов, дублирало с 10 гласа Сливенския ЧРК с жалките 3 гласа на Левски за Сливен-2, Карлово и Стара Загора. Партията на Каравелов е пипала здраво, би казал по-късно Ганьо Балкански, "аферим... хитри момчета излязоха"... Има поне още едно странно нещо - за Русе е посочен делегат Иларион Драгостинов и той действително се е подписал точно с подписа, който подозирахме, че е на Иван Драсов, вгледайте се внимателно в този подпис, той е И.Ив.Драгостинов. Да, но изневиделица се появява и подпис на Никола Тихов Обретенов. Ако Иларион Драгостинов е представлявал Русе, кой е представлявал Никола Обретенов? Идеята ми е, че на ловчанци ударът може да им е дошъл не от Ловеч, а от Букурещ, първият удар.