Б. Киров

И в новото издание от 2018 г. е така: "Срещу парите, които вземали, Васил издавал временни разписки, които щели да бъдат заменени впоследствие с разписки, издадени от Централния комитет, името и мястото на който той не знаел. Като отишли да обиколят за четвърти път орханийските села, поради убийството на Ангел Кънчев в Русе и подозренията на властта, предали парите и книжата, които Димитър носел, на Васил гложенеца." ВАСИЛ ЛЕВСКИ и неговите сподвижници пред турския съд, Документи из турските архиви, 2018, стр. 393 Под редакцията на проф. Ал. Бурмов За предателството срещу Кънчев най-важно е да уточним каква е била неговата мисия във Влашко. Обретенов твърди, че е отивал при Каравелов, за да обсъждат Устава. Аз не съм убеден, че е било само това. Има няколко писма между Левски и Данаил Попов, в които се обсъжда отиването на Кънчев и Попов в Букурещ при Каравелов. В крайна сметка е останал само Кънчев. Левски е искал от него да вземе отговор от Каравелов писмено. Отговор за какво? Страшимиров, както отбелязах по-напред, е бил убеден, че и Левски е пребивавал в Букурещ преди изпращането на Кънчев, между 17-ти и 23-ти януари 1872 и твърди, че е писал оттам писмата си, адресирани все едно са писани от България. Кънчев е бил изпратен с мисия при Каравелов още през декември, но по причина на карантината не е успял да премине във Влашко. Захари Стоянов твърди, че у Кънчев са били списъци с членове на комитетите във ВРО, но ги изгорил преди да се самоубие. Според мен, това твърдение не е лишено от логика, ако Кънчев е носел списък с делегатите от ЧРК на ВРО. Така или иначе, Кънчев е бил предаден, за да се насочи Али ефенди точно към него. Фактът, че Обретенов е бил арестуван ден преди пристигането на Кънчев в Русе, но упорито отрича това и измества датата на арестуването си две седмици преди това, го прави силно подозрителен като възможен предател на Кънчев. Обретенов пише в спомените си, че в Русе имало и други лица от комитета, но Кънчев не ги знаел кои били, за да ги потърси за съдействие, но това също е лишено от логика - нали Кънчев идва през декември и януари, за да им даде указания как да съставят комитет и събира от тях вноска от 12 лири, за която им издал квитанции.

Обретенов се завръща в Русе някъде към 20-ти май, той го пише в спомените си, събранието приключило на 18-ти, той се завърнал в Русе. По-късно, около средата на юни, Левски го извикал в Гюргево, където му предал неща за пренасяне в България. Това била последната му среща с Левски. Левски му предал и "скара", рязана книга, чрез която Обретенов да кореспондира с Каравелов и Левски, така твърди. От средата на май до 14-ти август имаме три месеца, Драсов може да е усетил "жегата" още преди завръщането на Левски, ако Обретенов е доложил за него след завръщането му в Русе. Драсов в оцелелите му писма до Данаил Попов е най-ярък защитник на линията на Левски и едновременно опонент на Каравелов. Той се възмущава в едно писмо до Попов, писано преди събранието, че Каравелов писал, че Левски "своеволствал". Пак ще се спра на тази характерна дума "своеволствал" - тя преминава като червена линия в писмата на плоещките българи /Райчо Попов, Иван Кършовски и Теофан Райнов/, Анастас Хинов и Каравелов по отношение на Левски - всички те я повтарят като мантра по отношение на Левски - своеволства. Накрая към този хор се присъединява и Данаил Попов. Драсов не променя отношението си към емигрантите и след като сам е бил емигрант, виждаме в отговора му до Параскев Стоянов, че той е гледал на тях като на хора, които нищо няма да им помогнат на комитета в Ловеч, а само могат да им навредят, това негово мнение е било формирано още в началото на 1870-та, когато двамата с Марин правят една двуседмична обикалка във Влашко и се срещат с всички значителни емигрантски дейци, включително Каравелов. В писмата на Драсов след това, мнението му остава непроменено. Едва ли тези хора са го смятали за нещо повече от протеже на Левски. Марин е бил самата безличност, той е сложен за председател от Пъшков и Драсов в Ловеч, за да могат те двамата да си разиграват коня под формата на "вишегласие" в Ловеч. Допускам, че Каравелов е подшушнал на Обретенов нещо за Драсов, след като Обретенов така дисциплинирано е изпълнил поръчката му за убийството на Пенев. Самият Обретенов пише в спомените си, че Каравелов много го обичал, защото той /Обретенов/ изпълнявал точно и бързо всичко, което Каравелов му нареждал. Съзнавам, че все още тук сме в сферата на предположенията и преки и дори косвени доказателства не сме открили, но по отношение на Обретенов и ролята му за двете писма на Каравелов, попаднали в ръцете на полицията преките доказателства са бетонни. Натискът на Обретенов да се появи на всяка цена на събранието в Букурещ, според мен, не е бил свързан с Каравелов или пък е идвал от Каравелов. Напротив, появата му там е можела да създаде лоша репутация на самия Каравелов, който е протежирал Обретенов. Да се видят на четири очи и да си казват тайни двамата с Обретенов са имали постоянна възможност - самият Обретенов свидетелства, че многократно преди събранието е ходил в дома на Каравелов, нощувал е там, бил е обект на специално внимание от Каравелов. За какво му е било да се навира като трън в очите на хората от ВРО със своеволното си самоназначение за представител от Русе? Не виждам друга причина, освен възложена му мисия от османската полиция, която на всяка цена е искала информация от първа ръка какво се случва в Букурещ и даже с риск да бъде разкрит Обретенов го е пратила там. Дали Левски е щял да мине през Русе, е въпрос. Той може да е казал това пред комисията, но най-прекият му път е бил през Свищов. Левски, въпреки начертания му маршрут от Големия, е променял плановете си в движение и не се е доверявал на сто процента на никой. Освен всичко написано по-горе за Драсов, Марин Поплуканов се е завърнал в Ловеч много по-късно от Обретенов в Русе. Обретенов свидетелства, че Марин и Левски са работели нощем в печатницата на Каравелов, за да отпечатват уставите и квитанциите за събиране на пари, както и окръжното печатно писмо на БРЦК. Левски е извикал Обретенов в Гюргево чак през втората половина на юни, когато всички печатни материали са били готови. Следователно Марин се е завърнал в Ловеч малко преди Левски. При отсъствието на Марин, до втората половина на юни Драсов е бил единственото забележително лице на комитета в Ловеч, както той сам пише: "Аз бях всичко в комитета", той е разпределял и водел кореспонденцията, той е получавал и изпращал, той е водел и сметките на Привременото правителство. Този месец време - от втората половина на май до втората половина на юни - е възможното време полицията в Ловеч да е проявила интерес към него, ако името му е станало известно от донесение на Обретенов. Марин е отсъствал, други в Ловеч Обретенов не е познавал. И това е период, според мен, в който Драсов е направил стъпки да подготви оттеглянето си от Ловеч, договорил си е стипендията в Чехия по това време, от 20-ти на май до завръщането на Левски. Но ако е подозирал, че е издаден, виждал е това в лицето на дякон Паисий и затова е форсирал убийството му.

Според мен, Обретенов е започнал да издава след убийството на Пенев и ареста му във връзка с това убийство. Ангел Кънчев е предаден и в това няма съмнение. В едно писмо до Д.Попов малко след самоубийството на Кънчев, Панайот Хитов пише, че болестта му не позволява да отиде в Русе, за да отмъсти за предателството срещу Кънчев, бои се да "не се разплете чорапа" с неговата смърт. Няма кой друг да е посочил Кънчев на вилаетската полиция, освен арестуваните за убийството на Пенев. От книжарницата на Данов са му издали фалшивия "червен билет" за пропуск към корабчето, но някой предварително е уведомил Али ефенди /същият, който в спомените на Обретенов задържал куриерката "Дългата коса" пренасяща писмото на Каравелов/, че Кънчев е с фалшив пропуск и без паспорт. Четиримата от читалище "Зора" са били арестувани ден след убийството на Пенев, значи на 2-ри март, а Кънчев е влязъл в Русе на 3-ти март, последната нощ е спал у Чорапчиев, общ познат на Обретенов и Кънчев /те го коментират в писмата помежду им/. Баба Тонка не е предложила подслон на Кънчев, нито нелегален канал за прехвърляне на Дунав, за да нощува той у Чорапчиев, а Обретенов пише, че Кънчев я е посетил в деня преди да нощува при Чорапчиев, където горил писма през нощта. Захари Стоянов и баба Тонка са били свидетели на самоубийството на Кънчев. Обретенов затова лъже за датата на убийството на Пенев, защото по този начин изтегля назад във времето ареста си - вместо на 2-ри март, на 17-ти февруари. Като пуснем брояча от 2-ри март до освобождаването му - "повече от 40 дни" е написал той, което може да е и 50 и повече дни, излиза, че той е бил освободен точно преди да направят събранието на 28-ми април, в което той е наложил решението /като председател/ да се споразумяват с Търново. Съгласно това решение, според писмото на Големия, Обретенов отива на 4-ти май в Търново "да се споразумява" да го изпратят в Букурещ като делегат. На 4-ти май гласуването вече е било приключило в Букурещ, Каравелов дефакто е бил избран за председател, в протокола е бил вписан единствения делегат за Русе, Иларион Драгостинов. Абсурдно е Обретенов да върви като втори делегат, след като изборът вече е приключил, на Драгостинов са били дадени бележките по проекта за Устав, започнали са обсъжданията по Устава. Обретенов обаче продължава да упорства и след отказа на Големия /защото в протокола им е записано, че е имало такъв/ свиква второ събрание, на което се самоназначава за втори делегат от Русе и се появява в Букурещ чак на 8-ми май. И веднага се настанява в дома на Каравелов, който е бил от две малки стаи - значи домакините са живеели в едната, а Левски, Поплуканов и Обретенов са нощували в другата. Обретенов с подробности описва разговорите между Левски и Каравелов, значи е бил допуснат на тях, споровете им за начина, по който трябва да се извърши революцията в България. Според мен, именно в тези дни Обретенов е събрал информация за комитета в Ловеч и узнал много неща за Иван Драсов, и то не от Левски, който се е пазел от него, а от Каравелов и Марин Поплуканов. Каравелов е познавал добре Драсов и Поплуканов, през 1870, когато се основава комитета в Ловеч, те двамата са пребивавали при него в Букурещ и са водели дълги разговори, пътували са с препоръчително писмо от Левски.

Сливенци са написали писмото си до Любен Каравелов, с което го уведомяват, че са получили препис от неговото писмо за вдигане на въстание от Стара Загора, там е получил писмото Левски, на 24 ноември 1872. Дунавският валия пише до Великия везир на 25 ноември/7 декември 1872: „Става ясно, че споменатият Васил Левски е изпратен от комитетския център. В едното от двете писма, които по подходящ начин са били взети от ръцете на преносителя и като са им били направени преписи, са му били върнати, се изразява съжаление за залавянето на Димитър…” Левски е получил писмото на Каравелов след валията на Русе. Властите са имали необходимото време, за да се подготвят военно за потушаване на въстание, мобилизирали са в готовност армията, и да се концентрират единствено върху залавянето на Левски, както пишете и Вие. Точно след месец и два дни Левски е бил заловен в Къкрина.

Според мен самостоятелно взето решение на Обретенов да задържи писмата и да не ги изпрати по предназначение е изключено. "Чл.19 Членовете на тайната поща трябва да са хора тайни и юнаци. Тия са длъжни да пренасят писмата и писменните или устните решения и заповеди на комитетите вярно и буквално, без да притурят нищо от себе си и без да забравят нищо от поръченията, които са им направени. Чл. 10 Ако някой от членовете на тайната поща или друг някой. Дръзне да отвори или да унищожи някое служебно писмо, то ще да се накаже със смърт." Нарушил е два члена от Устава, за които се е полагало смъртно наказание. Това е можело да стане само под натиск от полицията. Тук трябва да се гледа ретроспективно към ареста му, задържането повече от 40 дни като следствен и последвалото му отиване на събранието, въпреки липсата на одобрение за неговата кандидатура като представител, привилегията да бъде в дома на Каравелов, където отблизо да наблюдава Левски и Марин Поплуканов, тези неща са навързани последователно и водят до заключение, че неизпращането на писмата не е било негово лично решение, а неотложна заповед за него. В цитирания от Гербов текст по книгата на Каракостов един път пише, че писмото на Каравелов било датирано 9-ти ноември, Каракостов е взел това от написаното от Обретенов в сп.Пролом още докато е бил жив, в книгата му, излязла посмъртно Арнаудов е преправил датата на 2-ри ноември, за да стикова датите с вече известното, но и това не е достоверната дата, защото преписът на оригинала на Попов е датиран 2-ри, а в един и същи ден писмото не било възможно да прелети от Букурещ до Турну Мъгуреле. Повече няма да пиша за тези писма по съображение за хигиена, повдига ми се от лъжите му, за мен те са попаднали в ръцете на полицията със знанието на Обретенов.

Гербов, знам че сериозно подхождаш към материята, но тук пишеш без да си чел, или си забравил. Никакви лодкари не са пренасяли писмата. Отвори спомените на Обретенов и ще видиш той сам какво е написал, специално това писмо е било пренесено от куриерка, пътувала легално с пътническото корабче между Гюргево и Русе. Отделно по-горе в темата цитирах пак Обретенов, който е написал препоръка за поборническа пенсия на огняря на същото корабче, етнически турчин, който играел ролята на куриер между Гюргево и Русе. Какви лодкари, какви пет лева... Твърдението на Обретенов в мемоарите му е, че е изпратил оригинала на писмото в Търново, търновци му направили препис и го изпратили до Левски. После самите търновци си горили архива, но този оригинал останал при председателя, и бабата слугиня в къщата му го донесла на баба Тонка в Русе. И това съм го писал, но ще си пишем едни и същи неща по десет пъти, само да опонираме. Апелирам и към теб, да четеш, преди да пишеш, ако искаш да дискутираме сериозно. В противен случай ще ти игнорирам постовете. Фактите са налице и съм ги изложил в горните си постове.

В този текст, цитиран от Ст. Каракостов от спомените на Обретенов, има поне две неточности /лъжи/: 1-во. Писмото на Каравелов е писано не на 9 ноември 1872, а най-късно на 1-ви ноември, защото преписът, направен от Данаил Попов на същото това писмо е датиран 2-ри ноември, този препис е намерил Левски в Стара Загора и е публикуван от Д.Т.Страшимиров. Как може препис от оригинал да е датиран 2-ри, а оригиналът да е писан на 9-ти същия месец. 2-ро. Обръщението "Брате Каврък" и т.н. е подписано с инициали К.Г., които по никакъв начин не отговарят на "Каравелов", а са инициалите на "Кара Георги", псевдоним на Георги Икономов, който е препратил заедно с Димитър Горов писмото на Обретенов в Русе от Гюргево. Пак от Гюргево, Горов и Икономов са пратили препис на Данаил Попов в Турну Мъгурели, и чак когато е получил този техен препис, Попов го е преписал и датирал 2-ри ноември 1872. След което го е препратил към Левски през Търново. Първото писмо, изпратено от Данаил и получено от Големия, е писано няколко дни по-рано от Каравелов, затова е и получено по-рано от Големия. Обретенов даже не споменава за първото писмо, а то също е минало през него, и също е прихванато от османската полиция. Захари пък, от негова страна е писал, че и двете тези прихванати от полицията писма, не били изпратени. И е прав що се касае до Обретенов, те не са били изпратени от него, а от Данаил Попов като преписи от Турну Мъгуреле, откъдето пристигат при Левски. Това, което не са знаели по тяхно време и Захари Стоянов, и Димитър Страшимиров е, че писмата са били заловени от османската полиция, преписани от нея и върнати на "приносителя". Затова, според мен, Димитър Страшимиров не е ровил повече из лъжите на Обретенов, макар че ги е хванал безпогрешно. Но днес знаем.

Откъде вадиш заключение, че Обретенов ги е изпратил, след като Страшимиров ясно е написал, че писмото, което е намерило Левски в Стара Загора и е било донесено от отец Матей от Търново е препис от ръката на Данаил Попов? Страшимиров, също така, в горе цитираната от мен бележка под линия е написал "Оригиналът е останал в Русе." А Обретенов твърди, че оригиналът е останал в Търново. Как, според теб, един и същи оригинал може да остане едновременно и в Русе и в Търново? Първо са донесли препис от Д.Попов на писмото подканящо да се освободят затворниците. Второто писмо пак е препис от Попов, подканящо за въстание. И двете писма са преписи на Данаил Попов. Оригиналът на Каравелов си е останал в Русе и никъде не е бил изпращан. Този оригинал е бил преписан от османската полиция.

Д. Страшимиров е бил напълно наясно, че оригиналът на писмото на Каравелов е останал в Русе и не е бил изпращан никъде. Преписът, който е изпратил Данаил Попов от Т.Мъгуреле е бил направен от друг препис, направен и изпратен му от Димитър Горов от Гюргево, където първо пристига писмото-оригинал на Каравелов. Каравелов в писмото до Горов нарежда то да се изпрати до Левски, Горов е направил препис за Д.Попов /явно Левски е държал да има архив при Попов, а и втори дублиращ Русе канал/. Горов е изпратил оригинала до Обретенов в Русе с нареждане да го изпрати в Търново. Обретенов, от негова страна, съгласно нареждането, е бил длъжен да го изпрати в Търново. Затова в спомените си разказва покъртителни истории с куриерки и баби-преносителки обратно на писмото. Обретенов никъде не е изпращал и двете писма - първото за освобождаване на затворниците и второто за вдигане на въстание. И двете са дошли до Левски по другия канал, през Д.Попов, като преписи. Страшимиров е бил наясно с лъжите на Обретенов, в които се е включил у шурея му, Захари. Ето коментар на самия Страшимиров по въпроса, даден като бележка под линия, под писмо на Левски до Големия от 12-ти декември 1872: Подчертаното от мен с червено отдолу като бележка на Страшимиров, от което се вижда, че за него е било пределно ясно къде е останал оригинала, а и че твърденията на Захари, че тези две писма не са били изпратени, е дърта лъжа. Но защо не се е задълбочил в разследването на тази лъжа на двамата "революционери" за мен е загадка. Написал е цяла книга, за да изобличава поп Кръстьо като единствен предател на Левски, а е пропуснал Никола Тихов Обретенов - на това му се вика "И защо виждаш сламката в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?"

Ако приемем за факт, че заловеното писмо от османската полиция на Каравелов до Левски от 1 ноември 1872 е предадено от Обретенов, следва, че писмата по канала Ловеч-Търново-Букурещ са били четени и преписвани от полицията в периода 28 април, когато е първото събрание на ЧРК Русе и е бил пуснат на свобода Обретенов и най-малко до 1 ноември 1872, когато е предадено въпросното писмо. Този период, в който влиза и провеждането на събранието в Букурещ, е точно 6 календарни месеца, половин година. Това означава, че за вилаетската полиция и респективно валията в Русе цялата структура на ВРО с център Ловеч и БРЦК с център Букурещ е била изложена като на длан, такава каквато е тя за нас днес, които четем същите писма /а много от тях са загубени за нас/. Въпрос на избор е било към кого в Ловеч да се насочат - можели са да изберат между Марин Поплуканов /присъствал на събранието като председател и представител на комитета в Ловеч/ и Иван Драсов, който е писал повечето писма под диктовката на Левски в месеците около събранието. Факт е, че не само комитетите в Сливен и Русе не са маркирани в доклада на Хамди, няма дори и бегло споменаване на Димитър Общи и Любен Каравелов. Османската власт се задейства да арестува Каравелов, чак след изпратеното от него писмо за вдигане на въстание, това ги е разтревожило истински. Общи е заловен по-рано, но той също не споменава нито Каравелов, нито Хитов, с чиито препоръки идва в Ловеч. Охотно обаче разказва всичко за Ловеч и Левски. Ударът върху Ловеч е насочен от "приятелска" ръка, която задвижва полицейския апарат на османската империя. След унищожаването на Ловеч като център и екзекуцията на Левски, активността на полицията замира, никой повече не се занимава с емигрантите във Влашко и Сърбия, Каравелов се връща в Букурещ в началото на 1873, всичко е приключило с обесването на Левски и много знаещия Общи.

Съгласен съм, но за това са необходими преки доказателства черно на бяло, каквито са документите. С риск да се повтарям, ще посоча най-безспорното такова доказателство срещу Обретенов, а именно, че той въобще не е изпратил писмото на Каравелов до Търново за Левски. И второ, че точно това писмо е било преписано от османската полиция. Обретенов пише за въпросното писмо: В резюме: получил го на 2-ри или 3-ти ноември в оригинал и ВЕДНАГА изпратил този оригинал. От Търново изпратили препис на оригинала по отец Матей в Стара Загора, който препис намерил Левски там. Но Д.Т.Страшимиров е установил нещо съвсем друго: В архивите има два преписа и нито един не е от Търново. Преписът, намерил Левски в Стара Загора е направен с ръката на Данаил Попов, той НЕ Е от Търново. Има още един препис на оригинала, направен в Стара Загора и изпратен до Сливен: Сливенци, които отговарят на Каравелов, свидетелстват, че у Левски е останало копието на писмото на Каравелов /направено от Данаил/, а те са получили копието на старозагорци. Това е - две копия, едно от Данаил и едно от старозагорци. Обретенов твърди, че изпратил оригинал, търновци изпратили копие от него и това копие било у Левски. Копието у Левски обаче не е от търновци, а това на Данаил. Ерго, оригиналът на писмото на Каравелов никъде не е изпращан от Обретенов, стоял си е при него, а той е измислил цялата история с куриерката "Дългата коса" и връщането на оригинала по някаква баба-слугиня на председателя, председателят не е изпращал писмото, писмото е изпратено по отец Матей от Големия, той пише черно на бяло това. Изпратил е обаче не препис от Търново, а препис получен от Данаил и направен в Турну Магуреле. Това е най-прякото доказателство, че Обретенов по това време е работел за османската полиция, защото писмото е попаднало в нейните ръце от неговите ръце. Нищо повече не ни е необходимо като пряко доказателство кой е бил издайникът на събранието в Букурещ.

Мнението Ви, според мен, не е странно, а напълно резонно. Обретенов, преди да се състави ЧРК, е изпълнявал функцията на куриер на ВРО по необходимост - провалената връзка през Попхинов в Плевен. Това са 6 месеца - от началото на юни до декември - в които имаме куриер, но той не принадлежи към никакъв комитет на ВРО. Чак през декември в Русе е основан ЧРК. През това време, по свидетелсто на самия Обретенов, той е посещавал нееднократно Каравелов и е станал близък с него, за да го допуска Каравелов в дома си, влязъл му е под кожата, както се казва, двамата са от един дол дренки, потайни интриганти. Чак през декември, когато Ангел Кънчев идва в Русе, е основан ЧРК в Русе, и то след вземането на членски внос от Кънчев. Дефакто комитетът е бандата от читалището, масонската дружинка на Обретенов, а Кънчев е бил благосклонен към тях, защото са общували като младежи около читалището, там е имало хор, самодеен театрален състав, все неща, които са привличали младите, какъвто е бил и Кънчев. В писмото до баща му той определя влизането в четата на Х.Димитър и Караджата на двамата си братя като тяхна стъпка "в кривия път", тяхна голяма грешка. Драмата му в това писмо е, че главата на семейството е загубил семейното богатство, оставил се е да го измами съдружник. Обретенов се заканва в писмото, че ще отиде в общинския съвет и ще натопи измамника, цялото му съзнание е концентрирано около загубения семеен имот, няма и грам идеализъм в писмото на това 19-годишно тогава момче. Братята му, според него, са поели "кривия път" на революцията от отчаяние и безизходица, поради некадърността на патриарха на фамилията, от няма къде, отчаяни. После се опитва да следва военно училище в Одеса, отрязан е оттам /подобно на Каравелов/, след което е влязъл в списъка на кандидатите за Лицея в Цариград /там се е влизало с връзки, за Русе са били четирима от общо 10 за страната/, но и там се е провалил - Кънчев го пита в едно от писмата си до него "ти миналата година като беше в Лицея, каква е програмата там?" С една дума, моето впечатление от този човек като характер е, че е бил кариерист. Във ВРО и БРЦК цялата му дейност е такава - на кариерист, но не и на идеалист. Много е вероятно да е точно такава историята с Пенев. Левски повече не минава през Русе след този случай и имам основания да мисля, че за себе си е запазил съмненията си към Обретенов. От разказа на самия Обретенов, става ясно, че в дома на Каравелов Левски е бил дистанциран от Обретенов. Има обаче нещо, което тук доказахме черно на бяло - Обретенов не е изпратил писмото на Каравелов до Търново. Преписът в Ловечкия архив е на Данаил Попов, той е намерил Левски в Стара Загора и има още един препис от Стара Загора. Оригиналът на писмото е откупен /Дори от това е изкарал пари!/ от Обретенов. Този оригинал си е стоял у него през цялото време, а препис той в Търново не е изпратил. Препис обаче има османската полиция, и то преди писмото на Каравелов в препис от Д.Попов да намери Левски в Стара Загора. Лично за мен този факт е доказателство, че Обретенов е бил пречупен по време на повече от 40-дневния му престой в кауша след ареста и е работел за османската полиция като нейно око и ухо на събранието в Букурещ. Оттам е тръгнал верижния провал на комитета в Ловеч. Оттам е и преписа на писмото в османския архив.

Ябълката на раздора между емигрантите /тук включвам Каравелов, Хитов и плоещките българи/ и Левски е било въстанието. Левски е настоявал да бъде добре обезпечено с оръжие и военно подготвени хора, като от отговорите му на призива на Каравелов и писмото на сливенския комитет до Хитов, се вижда ясно, че според Левски реалният срок за въстание е бил поне 1 година напред във времето. Хитов, Каравелов, Райчо Попов и др. са настоявали въстанието да избухне в рамките на месеци след събранието. Хитов даже чертае план на въстанието и го вижда напролет в писмото му до сливенци. Тук има конкретика за дейността на Хитов и Райчо Попов по подготовка на въстанието, които данни подлежат на проверка: "В началото на 1871 г. емигрантите в Сърбия и Румъния разпалено говорели: “Няма вече лъжа, братя българчета, на лято почваме поход срещу Турция”. Хитов, който се намирал в Белград, с писмо поръчва на Стоян да отиде при Райчо Попов в Плоещ и двамата да съберат пари за предстоящото въстание. Стоян с радост изпълнява волята на своя спасител. В края на октомври и началото на ноември 1871 г. на Хитов му се схванал десният крак и “силна болка го стоварила на легло”. Стоян веднага се озовал в Сърбия да помогне за бързото изцеление на войводата." https://patrioti.net/%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%B3%D0%B2%D0%B0-%D1%81-25-%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B8-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%BE%D1%81%D0%BC/ Стоян Велков се падал шурей на Панайот Хитов - брат на жена му. Той през 1873 е изпратен от Каравелов и Хитов с една малка чета, в която участвал и Йордан Стоянов-Котелски /същият е Фердинанд, изпратен като четвърти апостол от Каравелов през 1872/. И двамата били убити. Хитов наложил стратегията си на четничество за "повдигане" на народа в противовес на стратегията на Апостола за въоръжено въстание-революция. 1875 Старозагорското въстание е пак същата губеща хитова стратегия, едва Гюргевския комитет се отърсва от тази стратегия. От горния цитиран текст се вижда, че Хитов, Райчо и останалите са работели системно още от лятото без знанието и одобрението на Левски. Когато получава твърд отрицателен отговор от сливенския ЧРК, Хитов привидно се отдръпва, но неговия емисар в сливенско Д.Топалов продължава да изпълнява задачата да подготви комитетите от селата за гласуването в Букурещ. На 12.04.1872, непосредствено преди събранието, Топалов пише едно писмо до Сава Кършовски в Елена, от което се вижда, че той изпълнява ролята на емисар на хитов във Сливен и работи по въпроса да подготви изборите, следи Левски и величае Хитов: Въпросното лице е същото, за което сливенския ЧРК пише на Хитов да не го ползва повече като посредник, очевидно Хитов привидно се е примирил, но Топалов продължава да следва указанията му в региона. За същия Топалов Страшимиров е дал бележка под линия под писмото му: Хитов се прави на умряла лисица в Белград и декларира, че е тежко болен и не може да мърда никъде, в болница бил. На Стоян Велков, шурея му, той пише: Това е писмо от края на март 1872, в което Хитов осведомява Стоян, че бил тежко болен от 9 месеца, но в писмото му до сливенци от края на ноември, тоест преди 3-4 месеца, същия този прикован на легло Хитов се самопредлага да оглави въстанието в Сливен. В горното писмо препоръчва Стоян да отиде при Левски, т.е. праща на Левски още един "апостол" като Общия. Всички тези неща имат връзка с Обретенов. Обретенов в спомените си пише, че Левски и Каравелов спорели за въстанието и Левски смятал, че за да е успешно, то трябва да се подготви поне 10-15 години. Което е долна лъжа, от писмата на Левски се вижда, че той го е виждал като подготовка в рамките на година. Обретенов е бил избрал страна в спора между Каравелов и Левски, очевидна е неговата позиция. И още по-странен става от тази позиция на Обретенов фактът, че именно той е куриерът, задържал писмото на Каравелов за незабавно въстание, попадналото в османски ръце писмо.

Захари е шурей на Обретенов, женен е за сестра му. Арменецът Ернест ефенди е бил на длъжност цензор в Русчук, отговарял е за пресата. В дописката от вестник Дунав, официоз на вилаета, се съобщава, че по време на убийството на Пенев, Ернест ефенди бил изпратен със специална мисия в Букурещ, но след завръщането си щял да назначи Пенев при него на работа. Страх и трепет обладал всички съзаклятници в Русчук - което означава, че Пенев ги е знаел поименно, а за да ги познава, трябва да е бил един от тях. От написаното от Захари излиза, че са убили Пенев не заради откраднатите писма от Каравелов, а заради страх и трепет да не ги издаде тях, защото "от вярно място" узнали, че вече правел уговорки за предателството си с Ернест ефенди, цензорът. От вестник "Дунав" обаче излиза друго, никакви уговорки с Ернест ефенди не е правел Пенев за предателство, а е имал уговорка да го назначи на служба при него, вероятно като преводач. Захари пише, че направили същия ден извънредно събрание, на което те решили да убият шпионинът. Определили сами, че бил шпионин и му прочели присъдата. Обретенов обаче ги пише други - валията щял да праща Пенев с шпионска мисия в Сливен и лично му дал 50 лири. Пълна каша са сътворили Захари и Обретенов. Отделно Симидов свидетелства за откраднатите писма от Каравелов и подозрение хвърлено върху Пенев. Обретенов пише, че го убил Икономов, но Големия пише, че признал разписка за разходи за убийството, извършено от Ради, така му е казал Обретенов, "Ради дето взел живота на шпионина". Лъжи, лъжи, лъжи... около това убийство.

Случаят със Сливен като хронология от известните ни писма: На 2 октомври 1871 Райчо Попов пише до Панайот Хитов: Райчо като стар конспиратор говори иносказателно, но става ясно, че отговаря на Панайот на панайотово писмо от юли с.г. и сега го кани за "търговия с кожи" и че е време "да колиме овните", но ако Панайот не влезе в тази работа, те прекъсват връзките си с него и да си стои в Сърбия... Кани го да вземе участие в подготовка за въстание, това е да "колиме овните", а "ортакът" му от Виена е Теофан Райнов, но Райчо е хитър, не пише направо. Каравелов реагира мигновено, на 12 октомври 1872 той от своя страна пише на Панайот: Събрали се "между себя си", разбирайте все свои хора, доверени на К., и Взели решение да го повикат в Букурещ. Той писал "дека трябва", тоест до Левски, да го пращат в Българско. Каравелов бърза да не му вземат Панайот дуалистите от Плоещ, всички искат Панайот, той е специалист по чети, биткаджия, а "овните" не могат да се вкарат в кланицата без такъв овчар като Панайот. Вече имаме двама претенденти за ръката на Панайот - доверените между себя хора на Каравелов и масоните от Плоещ. Панайот бързо реагирал, той написал едно вдъхновяващо писмо до сливенци, до "вярната си дружина" там на 23 ноември 1871. След като ги вдъхновява с войводска реч и ги наставлява как да се подготвят с оръжие за въстание, Панайот им пише: Да додат един-двама, заедно с приносящия /той бил сестреника му, доверен роднина/ и той да ги заведе "где да ся договаря", а гдето е лицето Топалов, довереник лично на Панайот, но не и на сливенския ЧРК, и като се договорят да кажат на Панайот приемат ли той да дойде, за да ги вдига на въстание. Всичко това, естествено, става през главата на Левски и Ловеч, договарят се "свои хора", мишкуват. Левски обаче се усеща какво готвят зад гърба му и затяга сливенския ЧРК, откъдето на 27 януари 1872 пишат до Панайот: Накрая го съветват да не използва посредника Д.Топалов. С една дума, Панайот да си натиска парцалите за вдигане на въстание, докато не нареди ЦК, а за тях ЦК е Левски. Панайот прави завойче обратно, привидно се разкайва пред ЦК и им пише: Демек, малко недоразумение е станало, нищо особено. Обаче Панайот, според мен, затаява карез към Левски за безпрекословния отказ. Същият карез таят и дуалистите от Плоещ заради рязкото му писмо, в което им пише, че работите им са "говна и помия" с интриги. Панайот не се е отказал и после десетте селски комитета, които са представлявани от лице от "събралите се между себя си", а именно братчето на "четвъртия апостол" Фердинанд, Котeлски, чието име цъфти в протокола, са организирани точно от Панайот Хитов. Тези села са яташките му ортаци от хайдутуването, комитетите там са верни нему лично. И Каравелов и "събралите се между себя си" печелят, слагат ръка върху ВРО на Левски, за да му нареди той на 1 ноември 1872 - вдигай незабавно въстание.

Каравелов номинално си е бил председател на БРЦК още от основаването му в края на 1869 или началото на 1870, спори се кога. Но през цялото време до събранието от май 1872 тази емигрантска организация е имала само представителна функция, З.Стоянов много добре го е описал в "Записките". В преврата, който е направен срещу Левски с подменен вот в Букурещ, участват не само Каравелов и Хитов, който е дърпал конците на своите хора в Сливенско, в дъното са бившите съратници на Левски от ТБЦК - бях цитирал писмото му до Райчо Попов, но то е до всички тях. За съжаление тяхното писмо е изчезнало. В писмата си помежду си те го наричат "Дякончето" и това не е умалително доброжелателно, а умалително пренебрежително. Изпуснали са го от контрол и са били бесни, че той без тяхно участие е изградил голяма мрежа от комитети в Българско, които те не могат да контролират. И реваншът им е бил през май 1872, и то точно през Хитов и неговите хора в Сливенско, които идват като 10 гласа. А защо са били готови на всичко и толкова настоятелни - заради възможността да оглавят въстание, което да ги изкара на високи държавни позиции, според мен. Филип Тотю най-точно ги е охарактеризирал в едно негово писмо - виждали са се на разни високи постове, Панайот се изживявал като дипломат, външен министър, но не можел и цървула да обърне на Левски.

Дали са получили дузина писма няма как да проверим, но в наличните писма, събрани от Д.Т.Страшимиров можем да проследим писмата, с които е постигнат този резултат, аз го направих: Не е нормално и естествено, Левски да е представител на ЧРК Сливен и околностите му с 1 глас, а да има друг представител на Стамболу Мехмед Ефенди /ЧРК Сливен/ и околностите му с 10 гласа. Това не е паднало от небето като гръмотевица, а е подготвено в разстояние на почти една година мишкуване и това мишкуване, центрирано около Панайот Хитов и Каравелов, е дало крайния горен резултат. Всичко това е проследимо в кореспонденцията, публикувана в Изворите на ДТС. Без тези 10 гласа Каравелов нямаше да бъде избран за председател на БРЦК.

Ето юлиански календар за 1872: Двете недели през февруари, които ни интересуват се падат 13-ти и 27-ми. Според Обретенов, научават за идването на Пенев на 15-ти, вторник, и го убиват на 16-ти, сряда, арестуват ги на 17-ти, същият ден, в който Икономов бяга през Дунава. Според общинските регистри и вестник "Дунав", Пенев е убит на 29-ти срещу 1-ви март, смъртта му е записана на 1-ви, но тогава е намерено "още топлото тяло", т.е. убит е през нощта или в малките часове. И двете дати са закачени на една жица, вървят синхронно по юлианския календар - протоколът на Обретенов е писан по него и данните на общината и вестник "Дунав" пак са по юлианския календар. Ерго, Обретенов лъже при всички случаи за датата на убийството. Това е твърд факт. Сега, относно твърдението на Симидов, че е било празничен пролетен ден, когато Каравелов открил, че му липсвали тайни писма. Тук трябва да прибавим към датите 12 дни, т.е., ако Пенев е бил заподозрян в неделя 13-ти февруари, времето климатично е съответствало на 25-ти февруари. Тази дата е малко вероятно да се възприеме като пролетен ден, но не е изключено, имало е и топли февруарски дни, когато температурите достигат до плюс 20 по Целзий; ако реалната дата е била по юлианския календар 27-ми февруари, неделя, то вече отиваме в климатично време към 10-ти март по новия стил, което напълно съответства на "пролетен ден". И пак да повторя, каквато и да е била датата на идването на Пенев, 15-ти февруари, както е записано в протоколите, или 27-ми февруари, два дни преди убийството, Обретенов все си лъже - и при двете дати по юлианския календар твърдението му, че са го убили на следния ден не съответства на действителността; в случай че Пенев е пристигнал на 28-ми, а е убит на 29-ти срещу 1-ви март, Обретенов /протоколът/ лъже, че е пристигнал на 15-ти и убит на 16-ти; в случай, че Пенев е пристигнал на 15-ти, той лъже, че е бил убит от тях на 16-ти. Защо по дяволите му е трябвало да се оплита в такава явна лъжа? Вие казвате, за да се докара пред Каравелов, че веднага е изпълнил заповедтта. Няма резон, Каравелов, както и всички останали също е четял вестници, имало е телеграф - ако му е казал, че Пенев е убит на 16-ти, то вестта за това убийство е дошла най-рано на 1-ви и щеше да лъсне лъжата веднага. Обретенов е заблуждавал не съвременниците си, а поколенията след него. Въпросът е какъв мотив е имал за това. Напълно съм съгласен. Твърденията на Обретенов за мисията на Пенев възложена му от валията в Сливен е пак от серията разкази на барон Мюнхаузен. Къде е валията, който е нещо като министър-председател на вилаета, къде е някакъв си 18-19 годишен сополанко, че валията да го вика при него да му възлага мисия, че да му дава и 50 лири на ръка /60 000 днешни лева/. И каква мисия в Сливен може да изпълни Пенев от Русе, който е сирак, възпитаник на училището за сираци в Русе, реално без никакви познати в Сливен. В лъжата обаче има потенциал на истина. Цялата машинация на гласуването в началото на май с.г. в Букурещ се върти около сливенските гласове, отцепени от хората на Хитов /Каравелов/ - решаващите 10 гласа, с които Каравелов става председател идват от Сливен. Ерго, Пенев може да е бил опасен не с османската полиция за Каравелов, а с разкриването на подмолните изборни игри пред Левски, ако тайните писма са били предназначени за сливенските комитети, които финално обръщат вота след два месеца в полза на Каравелов. Обретенов "гузен негонен бяга" е намесил Сливен.

Всички тези неща съм ги чел вече, но те нямат тежест. Мисля, че знам и кой е техен автор, човекът е пристрастен и, според мен, не безкористен. Лично за мен имат значение установени факти. Досега за Обретенов вече имаме поне два. Затова предпочитам да се концентрираме върху тях. Въпросът бе, Защо Обретенов е вложил толкова много усилия да прикрива лесно установими факти като датата на убийството на Стоян Пенев и датата на получаване и изпращане на писмото на Каравелов до Левски от 1 ноември, което е заловено и преписано от османската полиция и пристига с две седмици по-късно до Левски. Това са неоспорими неща, както и неоспорим е стремежът на Обретенов да преиначи хронологията за тях. При това подпомогнат от редактора на книгата му Михаил Арнаудов. Факт е също така, че Ангел Кънчев пристига в Русе заедно с бащата на Михаил Арнаудов, който го е придружавал до Русе. Да се съсредоточим върху твърдо установените неща, за да си отговорим какво всъщност е прикривал Обретенов с всички тези измествания във времето. И най-важното - защо го е правел. В противен случай влизаме в коридор с огледала и дим и ще се изгубим в него.

"Дим и огледала" - "Нещо, което се описва като „дим и огледала“, има за цел да ви накара да повярвате, че нещо се прави или е истина, когато то не е: https://dictionary.cambridge.org/dictionary/english/smoke-and-mirrors + На много верен път сте! Трябва да е бил общ приятел и доверен познат, първо, за да му се довери Пенев, и второ, той да отиде да го каже на останалите. Бил е довереник и на двете страни. Според мен кандидат номер 1 за това е убитият /починал/ новоприет член на комитета Костаки Симеонов. Кандидат номер 2 е арестувания с тримата председател на читалище "Зора" Димитър Енчев, за когото Обретенов нищо не споменава: https://bg.wikipedia.org/wiki/Димитър_Енчев_(политик) Но Костаки Симеонов ми е фаворит - той даже е мой фаворит за поръчител на Пенев пред Обретенов, който от своя страна го е препоръчал на Каравелов. Убийството на Пенев и Симеонов прикрива всички следи с "дим"; убийството на Кънчев насочва вниманието в "огледало" - Кънчев е заподозрян като убиец на Пенев, защото уж имал мотив - Пенев щял да го издава. Само че дефакто това е физически невъзможно - Кънчев идва в Русе на 3-ти, а Пенев е бил убит на 1-ви, как да убива човек, който вече е бил убит от някой друг? Последното не е попречило на Каравелов да публикува още на 11-ти дописка, в която се внушава, че Кънчев имал мотив да убива Пенев, защото Пенев щял да го издаде като дописник. Версията на Обретенов, че Пенев щял да качи на въжето дописниците е алабализъм за умствено изоставащи - никой не е щял да качва някой си на въжето, затова, че бил дописник в забранен вестник; на процеса в София няколко месеца по-късно не са издадени присъди на хора заловени с незаконно оръжие и участвали с него в акции, а на такива участвали в убийство са дадени леки присъди, та някой щял да качи на въжето някакви дописници. Освен това в Свобода са били публикувани и чисто битови дописки. Въпросът наистина е Защо? Какво е криел зад неговите "дим и огледала" Обретенов?

Д.Страшимиров го твърди на няколко пъти в бележките под писмата му, писани в този период. Според него, те са писани от Левски в Букурещ. Напълно възможно е Страшимиров да греши, но наистина има такава пролука от време - 17 януари-22 януари 1872 - за която в тефтерчето на Левски няма данни. Факт в подкрепа на твърдението на Страшимиров е цитираното писмо на Каравелов, датирано 1 януари 1872, до Райчо Попов, в което той иска от Райчо да му изпрати влашки паспорт за лице с физическо описание, отговарящо външността на Левски. После е добавено, че ако Райчо се бои да му даде този паспорт /най-вероятно Райчовия такъв/, то Каравелов има вариант да си купи гръцки паспорт със същото описание. След като е направил описанието "26-годишен, среден ръст, със сини очи, рус мустак", Каравелов пита Райчо, "разбра ли сега?", като преди това го осведомява, че паспорътът не е за Панайот /Хитов/. Интересното за мен в това писмо е, че самият Левски казва пред комисията, че е на възраст 25-26 години, а така е записан и на гърба на полицейската снимка - "около 25-26-годишен". Съвпадения... натрупват се. Приложил съм писмото на Каравелов до Райчо в предишния ми пост. Тук е скрит ключа към възела, който се опитваме да развържем - кой е допуснал Пенев да започне работа при Каравелов, кой го е препоръчал, та Пенев да е имал достъп до писалището на Каравелов и до писмата му, при това, тайните му писма. Според Обретенов, за тях той е бил "познато лице": При Каравелов не са работили чак толкова много словослагатели за целия период на Свобода и Независимост: Ст. Пенев, Ник. Астарджиев, Стеф. Блъсков, Георги Петров, Ян. Петров, Ник. Георгиев, Тод. Чолаков и Хр. Ботев. Това е според Киро Тулешков, който е бил управител на печатницата и доверено лице на Каравелов, предполага се той ги е назначавал по препоръка. Изключваме от изброените Ботев, който идва след смъртта на Пенев и остават шестима без Пенев. Астарджиев е от Ловеч, но също практикувал във вилаетската печатница в Русе, преди да отиде в Букурещ. Словослагател не е лесна професия и трябва да се учи - освен това Пенев е знаел добре френски и турски, защото вестникът е работел и с тези шрифтове. Някой трябва да е дал препоръка за Пенев, преди Тулешков да го приеме на работа. Няма кой друг да е, освен Обретенов и хората му, щом за тях той е бил "познато лице". По каква линия познато лице - комитетска или масонска? Другото интересно в спомените на Обретенов е, че те са узнали за Пенев, че валията го пращал с шпионска мисия в Сливен. Защо точно в Сливен? Защото, в Сливен се е подготвяло въстание от плоещките българи /Райчо Попов в писмото му до Хитов и писмото на Хитов до сливенския комитет/. Което, какво означава, според мен, че полицията е прочела писмата, за да се насочи точно към Сливен да праща Пенев със специална мисия. Това е въпрос с много голяма трудност. Каравелов ли е дърпал конците на съзаклятниците дуалисти в Плоещ или те на него. Каравелов им дава препоръка до Херцен, когато тръгват за Цюрих през 1869, за да се срещнат с него, Херцен ги изпраща при Бакунин, а Бакунин при Мацини в Лондон. Водещите двама са Райчо Попов и Теофан Райнов. Райнов финансира цялото им двуседмично турне из европейските градове с 600 лири от касата на Черния кабинет на Шнайдер ефенди /двоен агент бил/. Балабанов го вземат за преводач, Мацини не искал да говори на друг език, освен френски. Райчо Попов, той е Райчо Попхристов Гръблев записан в протокола на събранието от май 1872, е бил втората важна фигура редом с Райнов. Райчо е бил изключително богат, имал е петролен кладенец в Плоещ, водил дела за този кладенец, а адвокат му е бил в това дело самият Леон Гамбета. Да се добереш до Мацини по онова време в Лондон е било рядка привилегия. По същото време Левски е обикалял като емисар на Касабов в Българско.

Хронологията е следната: На 2 октомври 1871 г. Райчо Попов, един от "дуалистите" в Плоещ, се обръща към Панайот Хитов да му съобщи причините, поради които мълчи, и го призовава да работят заедно. Ако Хитов и сега не му отговори, той ще прекъсне всякакви отношения с него и ще търси други хора да се договори за "тая света търговия" (разбирай, вдигане на въстание). Райчо уведомява Хитов за свой пратеник до него в Белград: "Той ви познава и чрез него изпращам устно поздравление, и да ви разкаже за някои неща и за търговията, за която ви пиша. И той беше със все сърце. Иска му се да влезе с нас ортак. Ако се видите, моля ви, кажете му да побърза, ако е възможно да не се бави, защото скоро ще вкараме в кланицата да колим овните - знае, че за там трябват много хора, пък аз съм сам." На 2 октомври 1871 г. Каравелов, призовава Панайот Хитов: "Преди три деня се събрахме между себя си и решихме да та повикаме тука: доде ти не дойдеш, то нищо не може да са работи." (Д.Т.Страшимиров, с. 515). За какво всъщност иде реч при този пълен синхрон между Каравелов и "дуалистите" от Плоещ? Хитов е бил нещо като военен скалпел в ръцете на тези занимаващи се с политика личности и те се надпреварват кой по-напред да оперира с него болното тяло на Отоманската империя в областите, населени с българи. Неговото доказана специалност е била да прави въоръжени чети, да "ужилва" турската власт, след което да се оттегля. И двете групи - тази на прозападно настроените "дуалисти" в Плоещ, и онази на Каравелов, клоняща към взаимодействие със славянофилските кръгове, желаят да оперират с този инструмент. И двете групи правят своите тънки политически сметки за следосвобожденските си позиции в новосъздадената държава, нюансите са само за ориентацията на тази държава - сателитна на Русия федерация съставена от българи и "братя" сърби, черногорци и т.н., според Каравелов и сие, или полу-независима автономия с прозападна ориентация (нещо като кратко просъществувалата Източна Румелия), според масоните от бившия ТБЦК. Подходът обаче е един - раздразващ военен удар, чрез вдигане на обречено и зле подготвено въстание, даване на "курбан" от цивилното българско население, след което намеса на Великите сили (Русия в плановете на Каравелов или пък западните държави в замисъла на "дуалистите"), водеща до обособяване на политическа независимост. Важното за тези хора е други да платят цената - народът - хората от който за тях били "овни за колене", както се вижда от писмото на Райчо. През месец юни 1869, Райчо Попов, Теофан Райнов и Марко Балабанов ще посетят Цюрих и Лондон, където се срещнали с Херцен /по препоръка на Каравелов/, Бакунин и Мацини, за да им дадат последните наставления как да правят въстание, т.е. те се имали за "по-горните" от Левски, който бил "най-прост измежду тях" и захващал "гламаво" делото на революцията в България, па имал своеволството да пише и Нареда /Устава/ и да иска от тях печат. Плановете на Апостола изключвали и двата варианта; той не искал да вдига бутафорно въстание и да принася в "курбан" сънародниците си. Планирал успешно и добре подготвено въстание, увенчано с "демократска република", независима българска силна държава, извоювана със силата на оръжието, Третият път, избран още от времето на Борис Покръстител и Симеон. В последния ден на месец октомври 1871 г. Каравелов за втори път чрез вестник "Свобода" вика Апостола в Букурещ: "Г-ну В. Левский в България. Гледайте да са видите с нази по-скоро." (в. Свобода, Букурещ, бр. 20 от 31 окт. 1871 г.) Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов декември 1871 "ЦК ви избира заедно с А. К. (Ангел Кънчев ) да отидете при Л. К. (Любен Каравелов ) в Бук[урещ]. На А. К. се дадоха потребните забележки какво да говорите. И всичко каквото говорите, ще искате от него писмено, за да поднесете тук." Отдолу Страшимиров е отбелязал: 1. Това писмо е продиктувано от Левски, а писано вероятно от Ив. Драсов. Под него с ръката на Левски стои отбелязано: "За Д. Хр. Попов в Т. М. (Турну Мъгуреле ), неизпратено по причина на карантината". Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година "Пишете на Каравелов, моля го за последен път братски, да не ме вика вече чрез вестника си, защото ще повярвам на някои думи като ми казват: „Братле Левски, без да се усетиш Каравелов ще те предаде!“ Ето какво: в 20-ти брой в „Свобода“, където беше писал за мен и ме викаше да се срещнем в Букурещ, произведе тайна буна пак между турците. И българи шпиони, преоблечени с български дрехи, търсят, запитват, спират по конаците, по хановете, и дават заповеди по всички ханове така: щом дойде човек със среден бой, или бил височък, с руси мустачки, с дрехи, били широки, тесни или офицерски, може и с просешки, веднага да дойдете и да съобщите в конака!!!..." На 1 януари 1872 Каравелов пише до Райчо Попов: Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1872 година "Родолюбиви господине! Писало ви се е и друг път, че тук в Българско съществува Ц. комитет, също и по всичките градове с околните им села съществуват частни комитети - които подлежат на Ц. комитет и се управляват според закона; следователно и вие като българин и прочут воевода, според писмата ви разбирам, че желаете да участвате в народното ни дело, но трябва непременно да се съобразите със закона, който сега ви изпращам, та да не давате глас и честно да пишете от себе си, както сте писали на сливненци и др. за работи, които само от Ц. комитет зависят, защото написаното ви на сливненци за нас е противно." "За нас е противно" е по повод подканянето на сливенци да вдигат въстание, Хитов се е задействал от писмото на Райчо Попов. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година "Според препоръката на изпратените ни хора гледайте да работите по-скоро, защото усилват [действията си] и енергията тур.[ският] ком.[итет] „Млада Турция“. А по-близо е да захванат черногорци [и] сърби с тур.[ците] бой... Отдолу Страшимиров е дал пояснение: 1. Писмото е писано в Букурещ, в съгласие с Л. Каравелов, но под форма, че уж излиза от Българско. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година С пояснение на Страшимиров: 1. Диктовка на Левски в Букурещ. Пишещият е стилизирал фразата и държал свой правопис. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година С пояснение на Страшимиров под линия: 15. Според датата на настоящето писмо - 23.1.1872 г., решението да се съберат пари от чорбаджиите чрез терор, което формално се взело на Общото събрание от края на април с. г., е било установено още от началото на годината, когато Левски е в Букурещ. А може би и по-рано. 17. Левски още е в Букурещ. Следователно, според Д.Т.Страшимиров, левски е бил в Букурещ при Каравелов най-малко между 16 и 23 януари 1872. В писмо на Иван Драсов до Данаил Хр. Попов от началото на 1872 г. се изяснява дълбочината на конфликта между емигрантите в Букурещ около Каравелов и Левски: "Писмото ви получихме и разбрахме Каравелов какво е писал за вас и че В.Л. в някои отношения бил своеволствувал. Всичко това е нам непонятно. Ще се разберем тогава, когато стане събранието, според както мисли бай л-ский, че било нужно да стане." (Д.Т.С., с. 350) Само като вметка тук, до средата на 1871 Левски е настоявал общото събрание на БРЦК да се проведе в Българско. Това става пределно ясно от отговора му на писмото на Райчо Попов от 20 юни 1871, в който той пише на групата от Плоещ: Отечестволюбче! И на другите ви съдейственници, особно и на г-на Панайота. В Плоещ. Приятелю! Питаш ма познавам ли та? Как не! И вази и г-н Панайота, Райнов, Живков, Кръшовски. Д. Ценова, Каравелова. пр. и пр Нали додох нарочно из Българско да ви представа народното мнение на простият и на ученийт ни народ в Българско! Върху което цела година мнения давахме, нали сте вия горните! Помните ли всичките си думи? Които аз ги имам и забелязани, и срещу кои съм противостоял. Като се поразгледам в миналото, от краят в работите си до сега въ[в] всичко, кой с кого ся е турял на работа, па от кой ден. до кой ден е вървяло като жаба през угар. после хайди пък еди кой си воли сръбска политика, та не бива с него да са работи, други руска, трети турска. ето ти и обнародвание Из вестниците, ту оногози, онзи отогова, най-после доде и на дуел да са поканат, срещу такива нашите българи го казват говна и помия. Аз при тия комедии в година време до нейде стоях да гледам и казах ви неколко пъти: немаме хора въ[в] Влашко и станах та си додох в Българско. Така ли е братия съдейственици ? ........ Бележите ми в писмото си йоще: как смея да права програма и печат с които да ся разполагам в Българско, без да са споразумея с всичките членове в делото! Я кажете ми с две думи, че и ний сме готови да ви кажем от после из едно гърло, с по- многото гласове из Българско: с кои членове в делото? Въ[в] Влашко които са днес показвати колко ли сте души? И сега чакаме да са забележите, или по вишегласието требва да са гледа в самото место, за което и вий са туряте днес жертва? Вчера не! Било е и вчера, но само с думи. ..... и сме вече готови, да са свикат всичките представители, дето ще повикаме и вази! И вий от там ако бъдете истинни патриоти, ще додите на нашето събрание в Българско. А де ще бъде? То никаму нема да бъде известно до оня ден. И така вий там събрани 20 или 50 души, да додем ний всички при ваз из Българско? То и да искаме не можем, не е право така! А не е ли пък йоще глупаво както са показвате вий и съдействениците, че намирате за добро с неких души да са съб[ерете вън]кашни, дето викате и мене из Българско, да гласоподавам! Чюда ви са на умовете и ще ся чюда, като сами са бележите за чюдни пред всеки наш член в Българско, на Централният ни комитет. Бележите в писмото си с една дума. да нема гламаво захващание! А какво по-гламаво от това ви: там да са сабирате 20-50 нека и 500 души?, пък из Българско дето ше са пролива кръв, викате мене един, та да решавам работи? ......... Пишити ми йоще, че свобода умрела, и Каравелов отишел незнам де си? И по причина на неговити работи луди, отеглил са Попович и Д. Ценович? Пишите ни пак за неговити луди работи кои са и имаме ли ги в действие тук в Българско? Като ни преписвати, че уж от него чакаме програма, закони, печати и незнам какво си? С една дума от него са вода? Отворете си очите хубаво в писмата ни, по кой ред искаме тия работи, па и от кого и да би било там от ваз? И по одобрението са­мо на Каравелова, Ценова, Райнова, Живкова, Кръшовски и от Д. Хр. Попов ли? Или по одобрението на тукашното ни вишегласие, па тогава да са върняха и да са напечатат? Тъй кьораво недейте стъпвова и да дрънкате, че тук в Българско ви бележим досега вашити работи - убийство за народат ни. След законити описвате ми и за печатът, което не е засега там ваше знаяние! Тука го иска вишегласието, като какво ще са разполага с него ви казахме, че за сега нема да знайте, чак докато ви не видим двама наедно да са сабирате и какво ще ви бъди работата! И доде ще иди! Па сега нема и свобода пред когото да си описвате маскаралъците, да ни види Европа [и] всичка България, кои сме ния деловодителите дето искаме да венчеем отечеството си съ[с] златна свобода! Тежко ни и горко от вашата там помощ досега! Наопаки - за законити и печатат от кога съм ги заискал и като какви требваше да бъдат, искайти писмото ми от 28-й октомврий общо до всички ви през Джура и друго от 25-й апр. до Джура пак [Живкова] Същите ако им нема копиетата при Д. в Т. Могорел[и], то аз ги имам, ако ви ги не дава Живков и ще видити. Точен препис от първообразното. 12-й априлия 1884 год. Хр. Б. Загорски г. Карлово В. Платнаров (Забележка) Оригинала ся намира в ръцете у В. Ив. Платнарова

Филип Симидов пише, чe Каравелов крещял как негови тайни писма били откраднати от писалището му. Това трябва да се е случило непосредствено след бягството на Пенев, а то е било към първата половина на февруари 1872, за да се появи той в Русе на 15 февруари с.г., когато Обретенов е получил съобщение от Букурещ да го убият, па било то без знанието на ВРО. Пенев не е работил дълго време в печатницата на Каравелов като словослагател, най-много няколко месеца, преди да открадне писмата и да избяга с тях. Ако анализираме известните ни писма на Каравелов и на Левски, както и на други дейци в периода декември 1871 - началото на февруари 1872 - тоест един период най-много от два месеца и половина, ще получим сравнително вярна представа какво може да е имало в тези откраднати писма. Споменатият период е белязан от подготовката на общото събрание на БРЦК през май и "тайните писма" е най-вероятно да са били свързани именно с това събитие. Д.Т.Страшимиров в първи том от "Изворите" пише много определено, че Левски е пребивавал в Букурещ при Каравелов през януари 1872; тоест по времето, когато Пенев е бил на работа като словослагател в печатницата. Малко преди това, в края на декември 1871, Каравелов пише писмо до Райчо Попов, в което му иска паспорт с описание на човек с външността на Левски - самият Райчо външно е имал подобна характеристика.

Писмата на Общия са единствено до Ловеч, те са повечето доноси за Паисий и отчети какво е събрал като пари, според мен е събирал парите като мутра, а част от тях въобще не е отчитал, харчел ги е за себе си. Това само като вметка. С всичко останало съм напълно съгласен.

Да, резонно е, но в протокола няма фиксирана дата на изпълнението на присъдата, единствено е фиксирана такава за вземане на решение - 15 февруари. Лъжите на Обретенов, че са изпълнили решението на следващия ден - 16 февруари - са години след освобождението, когато нещата са забравени, а оцелелите съвременници малко. В дописките на "Дунав" и др. вестници се посочва датата на смъртта на Пенев - 1 март - и всеки историк или изследовател е можел да съпостави написаното от Обретенов и несъответствието му с хрониката на пресата, а още повече с архива на общината. Обретенов не е могъл да излъже съвременниците, тези заинтересовани или въвлечени в убийството на Пенев - а те са Каравелов и хората от ВРО, Левски, Големия и т.н., защото новините са идвали в рамките на няколко дни, а по телеграфа и за часове, всички те са знаели, че Пенев е бил екзекутиран на 1 март, а не на 16 февруари. Много вероятно е да го е научил и Кънчев, преди да влезе в Русе, той идва там на 3-ти март. Но е и напълно вероятно да не е знаел, защото попада буквално в кошер с оси, полицията е нащрек, контролът засилен и чак след като е влязъл в града, да е осъзнал, че излизането му през пристанището към Влашко няма да е безпроблемно, затова вечерта преди проверката на паспорта да е горил документи. Така или иначе, никой от ЧРК Русе на Обретенов не прави нищо, за да му помогне да излезе от тази блокада. Преди да отиде да нощува у Чорапчиев, той се е отбил при баба Тонка, поне така твърди Обретенов, и от нея разбрал за техния арест. Нещата са толкова сгъстени като време, че чак стават невероятни: ако Кънчев е влязъл в Русе на 3-ти, трябва да се е отбил при баба Тонка или същия ден или на следващия, а Обретенов да е бил арестуван веднага на 2-ри, един ден след убийството на Пенев, за да не се види с Кънчев. Като в роман на Агата Кристи... Стиковка по часове, за да се изкара, че хората на Обретенов не са оставили Кънчев на вълците. Защо са го оставили да пренощува у Чорапчиев, който е бил управител на Образцов чифлик и човек близък до младотурците, защо баба Тонка не му е предложила подслон при нея и канал за прехвърляне без паспорт с варкаджиите, след като тя е прехвърлила Икономов... Кънчев е бил предаден, защото е имал червен картон, нещо като дн. бордна карта, купена му по втория начин от член на комитета, но не този комитет на Обретенов, а другият на ТБЦК, основан от Георги Живков по-рано. И въпреки този червен картон, Али ефенди го е поканил за проверка на паспорта, единствено него от всички останали пасажери. Корабчето пак е същото, на което е работел огнярат-куриер на Обретенов, все случайности... една до друга, навързани като в добре обмислен криминален роман. Пенев едва ли устно е имал какво толкова да издава, но, ако се е докопал до кореспонденция на Каравелов с Ловеч, това е било достатъчно. Вътре до този период има писма и от Драсов, от Левски, от кой ли не. Тези писма са били достатъчни на полицията да се ориентира кой кой е и кое къде и вече системно да започне да разплита и следи цялата мрежа. Защото Общия е безкнижен и не пише писма, ако Пенев е докопал кореспонденция, вътре Общия отсъства. Пенев, според мен, от мястото му на словослагател е можел единствено да узнае имената на кореспондентите на Свобода, но това е малко, ако обаче се е докопал до част от кореспонденцията, това е било жокер за османската полиция, това означава, че полицията вече е знаела и за канала на Обретенов през Русе и Гюргево, защото в кореспонденцията тези канали се обсъждат, а този канал вече е функционирал близо 9 месеца, когато Пенев се появява в Русе. Ако Пенев е предал веднага всичко у него на полицията, а е логично да е направил така, защо да го пази за себе си, неговото убийство е било единствено акт на отмъщение, а не на възпиране, което и обяснява защо са го кълцали като зелка, изпитвали са безсилна ярост. Ако им беше предал откраднатите писма и ги беше убедил, че не е предал нищо, едва ли щяха да го режат по този садистичен начин. Лично за мен настояването му непременно да отиде за втори представител, след като вече е имало определен един, погазването волята на Привременното правителство в лицето на Големия /Големия е бил член на Привременното правителство в Ловеч, затова не е председател на комитета в Търново, той като такъв е присъствал на събранията им/, отиването му в Букурещ на 8-ми май и стоенето в къщата на Каравелов с Левски и Марин Поплуканов - всички тези неща са индикация, че е шпионирал и то не в полза на Каравелов. Той в спомените си споменава, че Левски се пазел да не ходи по кръчми и увеселителни места, боял се от шпиони там, колкото и да го канели - кой го е канел? Попивал е всяка дума и жест на Левски, описва го в спомените си, но в крайна сметка изкривява образа на Левски - злослови за него - Левски искал да трови жената на Каравелов, Левски щял да готви въстанието 15 години, Левски останал по-дълго при Каравелов, за да върти нощем колелото на печатарската машина, момче за всичко... Левски е описан като незначителен човечец, на фона на който се извисява великана Каравелов /според написаното от Обретенов/.