Б. Киров

Озадачава ме друго - как е възможно Кънчев да е бил само/убит на 5-ти в 14 часа, както се вижда от дописката, авторът й трябва да е бил очевидец, за да фиксира и часа...а да се публикува в брой на вестник, готов като отпечатан продукт на 7-ми? Дори цялата дописка да е била продиктувана по телеграф, което е малко вероятно, пак трябва техническо време да се набере и отпечати върху хартия, това не е светкавичен процес, не е имало дигитален печат и интернет. Аз лично многократно съм стоял в офсетови печатници и познавам цялата технология на печата и набора, включително и вече примитивния набор с оловни букви, на практика е на границата на невъзможното целия този процес да се вмести в рамките на време от 14 часа на 5-ти до 6 часа сутринта на 7-ми, като се има предвид, че печатницата на Каравелов се е задвижвала ръчно и за да се отпечати целия тираж на вестника времето е било поне денонощие, без времето на набора, което е приблизително пак толкова за целия вестник. Това е необходимото технологично време, при условие, че в печатницата се е работело без почивка и прекъсване денонощно. Ако дописката не е била изпратена по телеграф, казусът да е била написана в Русе и отпечатана в Букурещ в тези времеви граници става нерешим. За това време физически преносител на текста, куриер, дори не е имал възможност да пренесе дописката до печатницата, камо ли тя да се набере и отпечати във вестника.

Това е дописка, публикувана в Свобода на 7 март 1872 г., от анонимен кореспондент: А това е некролог за Ангел Кънчев, публикуван по-късно, пак в същия вестник: И в двата текста се сочат като предатели Петър Златев и Иван Чорапчиев от Русе, а в некролога е добавен и Сапунов. Куриозното е, че Обретенов в писмата му до Христо Иванов се подписва с "Петър Златев", а Иванов в неговите до Обретенов със "Стефан Карагьозов"... В едно писмо до Обретенов, Христо Иванов го напътства да "очистят" Петър Златев и още една личност от Габрово, Спасов, за която не открих нищо, но Обретенов се оправдава, че понеже имало много тайни шпиони и полиция, не могат, а да им пратят от Търново хора за целта.

Е, аз по-горе писах как, според мен, е станало чисто процедурно това измъкване на килимчето изпод краката на Левски в Букурещ - основно със сливенския делегат, 10 гласа на брой, а вероятно и с тези в региона на Общи - 11 на брой, представлявани от Тодор Пеев. За Сливен има останала някаква кореспонденция, в която може да се проследи как е вървяла работата на терен, за да се стигне до тези 10 гласа за Котелски /протеже на Панайот/, за Орханийско и Софийско ролята на провокатор играе Димитър Общи /пак изпратен от Каравелов/, отделно плоещките българи се включват. Левски вече е изградил комитетите, трябвало е да се бере урожай, да се вдига въстание, а той е държал ключовете. Не са били само масоните, тандемът Каравелов-Хитов е славянофилски, а славянофилството по онова време е доктрина на Русия за Балканите. И пак Левски е бил неудобния човек - той е републиканец и български националист. И както обикновено става в политическите борби - двете противоположни крила се обединяват срещу Центъра, най-напред с дружни усилия го унищожават, след което решават кой кого помежду си. Това се е случило вече в следосвобожденска България в борбата между либерали и консерватори. Смъртта на Стамболов и детронирането на Батенберг са преки резултати на борбата между двете крайни крила, накрая идва Фердинанд и слага под ръка всички борещи се /"Дойде Горския и ни изгони"/, линията продължава и при сина му. Емоциите са излишни, тези процеси се наблюдават навсякъде при политическо поляризиране - особено ясно при възхода на Хитлер в Германия, фашистите се обединяват с комунистите, за да унищожат социалдемократите и либералите, след което решават спора си кой кого за властта. Историята с Левски и ВРО не е някакво изключение.

ВРО е лигитимирана отвсякъде преди събранието. Проследете генезиса на тази организация, тя е създадена от Левски като изпратен емисар на ТБЦК през 1868. ТБЦК е основана от Касабов и групата от Плоещ след детронирането на княз Куза във Влашко и идването на ново правителство от масони, които сключват с българските масони във Влашко Свещен съюз за въоръжена борба срещу Османската империя между "българи и румъни". После румънците се отмятат /постигнали споразумение с Османската власт/ и дейците от ТБЦК започнали да действат самостоятелно, тогава е написан Мемоара до Султана за дуална монархия между българи и турци и Левски е изпратен на двете си обиколки с прокламации на български и турски. Касабов по-късно ще напише "Той беше най-способния ми агент". Историците знаят тези факти, но ги неглижират, особено по време на соца - все едно Левски е паднал отникъде, решил да прави комитети и тръгнал да обикаля България. Ама не е така. Чак в края на 1869 се основава БРЦК като опит да се съберат в едно всички крила на емиграцията в една организация, пак се пише устав. ВРО се нарича Привременно правителство от самия Левски /аналогия на Привременното правителство на Раковски, но вече без четническата тактика/. Когато Апостола прави първите две обиколки, той дефакто съживява, събужда, комитетите основани от ТБЦК преди това, успоредно с формирането на нови. Този в Ловеч, централният, е нов и изцяло негово дело. Компромисът до общото събрание на БРЦК е бил, комитетът в Букурещ е външен, този във Ловеч Привременно българско правителство, макар че за да го сложат в йерархия, външните българи го наричат "Първи отдел на БРЦК", отдел някакъв, отгоре има шефове. Панайот Хитов навсякъде в писмата си нарича ВРО "Таен Български Комитет", той е бил наясно с произхода. Докато Левски прави обиколките си, емигрантите го следят къде ходи и какво прави, един от тях, Тодор Ковачов, държи постоянна писмена връзка с Панайот и го уведомява за всяка стъпка на Левски, накрая на Левски му писва и пише на Панайот повече да не кореспондира с въпросния Ковачов. Не може да не бил легитимен, а да иска печат от БРЦК и да пише Наредата, която е нещо като днешната Конституция, основен закон за бъдещата държава.

Съгласен съм, да опиташ да стреляш 3-4 пъти и тогава да гръмне револвер си е чиста игра на "руска рулетка". Освен това, Кънчев, както и Левски със сигурност е имал пришита в дрехите отрова за такъв случай и ако е искал да се самоубива, винаги е можел да направи това с отровата. Разказът на Захари Стоянов издиша отвсякъде. Това е много вероятно, да са го застреляли отблизо паникьосани заптиета, а после да са съобщили на пресата и консулите, че се е самоубил, за да не пострада виновното заптие и да не се раздуе скандал, че полицията е убила невинен човек, доколкото знам у Кънчев не са намерили комитетски документи, иначе щяха да проглушат света с тях. Издирили са обаче книжаря от книжарницата на Данов, който го е снабдил с фалшив пропуск и доколкото си спомням са го тикнали в кауша. Каравелов е познавал комитетските хора, Драсов и Поплуканов са били при него още през 1870-та година. Познавал е и Кънчев, чрез Панайот Хитов, а Димитър Общи е ходил при Каравелов и нищо чудно след нагнетяването на напрежението между Левски и Общи, последният да е кореспондирал директно с Каравелов, чрез Анастас Попхинов, който е взел страната на Общи. Тези двамата, Общи и Попхинов, са знаели твърде много за комитета в Ловеч и това се вижда от показанията им пред комисията. Не е само Каравелов, вестник "Дунав" свързва смъртта на Кънчев със смъртта на Христо Георгиев, който сочи като свързан с Кънчев. Не е било така, защото по това време Добродетелната дружина, на която шефове са братя Георгиеви, е имала крайно негативно отношение към Левски и неговата организация в България, вижда се от писмата им до Найден Геров. Третата хипотеза за "приятелска ръка" са бившите съратници на Левски от ТБЦК на Касабов. Те са се усещали изиграни от Левски, пратили го като техен мисионер, а той се еманципирал напълно, пише Нареда и иска от тях печат, своеволства, пък и им пише остри писма с обиди към тях. В Русе тези хора са имали добре изграден комитет, преплетен с масонските ложи, визирам тук и Хр.Г. Данов, от чиято книжарница е издаден пропуска на Кънчев, както и братята Живкови, Кършовски, Райчо Попов и Теофан Райнов. В дните преди събранието всяка от тези групи емигранти е принципна опозиция на Левски по отношение на бъдещото въстание. Обретенов и читалищната му дружинка са гравитирали около Каравелов, но са имали връзка и с дуалистите центрирани в Плоещ по масонска линия. Хипотезата Ви за среща между Пенев и Кънчев е обещаваща, но за съжаление трудно могат да се открият доказателства за нея. Пенев действително е бил много опасен, за да го убият по този зверски начин, а Кънчев е влязъл в Русе ден след убийството на Пенев, при положение, че е можел да смени маршрута или просто да изчака съдействие от Левски за преминаване от друго място. При всички случаи, ръката посочила Кънчев на османската полиция е "приятелска" от някоя изброените по горе групи, а защо не в сговор между тях. Ако бяха открили у Кънчев списъци с делегатите на ВРО за събранието, мрежата на Левски е щяла да се разплете осем месеца преди Арабаконак и без показанията на Общи и Попхинов. В случая е използвана 3-тата от 36-те стратегеми на Сун Дзъ: "Убий с чужд нож" - "Атакувай, като използваш чужда сила в ситуация, в която използването на собствената сила не е благоприятно." Според мен, разбира се, това трябва да се докаже документално, което е най-трудната част, но не е невъзможно.

Ако е бил застрелян, стрелецът трябва да е бил някой като Лий Харви Осуалд, безпогрешен снайперист, за да го гръмне в суматоха, бягащ и гонен от неколцина, в движение и точно в челото. На място са дошли руският консул и валията, за да огледат местопрестъплението. Другата възможност е някой от заловилите го вече заптиета, но защо?, на османската полиция Кънчев им е бил нужен жив, а не мъртъв, можели са да изкопчат все нещо от него. Да, това е извор, но... в протокол номер 5 се преразказва дословно какво е казал арестуваният даскал Васил, а той това може да е чул и узнал. Всички протоколи са написани по този начин, в преразказ сбито преразказват показанията на арестуваните. В този смисъл протоколите не са официално становище на османската власт, а само документ фиксиращ показания. Всички вестници пишат за самоубийство, като се почне от фанариотските, "Дунав", та се стигне до руския "Московские ведомости", чиито кореспондент в Цариград е бил Тодор Бурмов по онова време. Левски твърди, че Кънчев се е самоубил от страх /причинен от неопитност/. Какво са можели да му сторят, ако е бил без компрометиращи го документи? Той е бил стипендиант на валията в Табор, готвели са го за управител на Образцов чифлик. Въпросът е, че е бил издаден, а тези, които са го издали, не са могли да бъдат сигурни, че предната нощ Кънчев е изгорил документите, с които го е снабдил Левски като свой личен емисар до Каравелов. Ерго, целта им е била точно в това, Кънчев да бъде заловен с тези документи у него. Ударът е бил срещу ВРО и то нанесен от "приятелска ръка", хора желаещи разгром на ВРО и компрометиране на Левски. Това са моите 5 стотинки по случая Кънчев.

И в новото издание от 2018 г. е така: "Срещу парите, които вземали, Васил издавал временни разписки, които щели да бъдат заменени впоследствие с разписки, издадени от Централния комитет, името и мястото на който той не знаел. Като отишли да обиколят за четвърти път орханийските села, поради убийството на Ангел Кънчев в Русе и подозренията на властта, предали парите и книжата, които Димитър носел, на Васил гложенеца." ВАСИЛ ЛЕВСКИ и неговите сподвижници пред турския съд, Документи из турските архиви, 2018, стр. 393 Под редакцията на проф. Ал. Бурмов За предателството срещу Кънчев най-важно е да уточним каква е била неговата мисия във Влашко. Обретенов твърди, че е отивал при Каравелов, за да обсъждат Устава. Аз не съм убеден, че е било само това. Има няколко писма между Левски и Данаил Попов, в които се обсъжда отиването на Кънчев и Попов в Букурещ при Каравелов. В крайна сметка е останал само Кънчев. Левски е искал от него да вземе отговор от Каравелов писмено. Отговор за какво? Страшимиров, както отбелязах по-напред, е бил убеден, че и Левски е пребивавал в Букурещ преди изпращането на Кънчев, между 17-ти и 23-ти януари 1872 и твърди, че е писал оттам писмата си, адресирани все едно са писани от България. Кънчев е бил изпратен с мисия при Каравелов още през декември, но по причина на карантината не е успял да премине във Влашко. Захари Стоянов твърди, че у Кънчев са били списъци с членове на комитетите във ВРО, но ги изгорил преди да се самоубие. Според мен, това твърдение не е лишено от логика, ако Кънчев е носел списък с делегатите от ЧРК на ВРО. Така или иначе, Кънчев е бил предаден, за да се насочи Али ефенди точно към него. Фактът, че Обретенов е бил арестуван ден преди пристигането на Кънчев в Русе, но упорито отрича това и измества датата на арестуването си две седмици преди това, го прави силно подозрителен като възможен предател на Кънчев. Обретенов пише в спомените си, че в Русе имало и други лица от комитета, но Кънчев не ги знаел кои били, за да ги потърси за съдействие, но това също е лишено от логика - нали Кънчев идва през декември и януари, за да им даде указания как да съставят комитет и събира от тях вноска от 12 лири, за която им издал квитанции.

Обретенов се завръща в Русе някъде към 20-ти май, той го пише в спомените си, събранието приключило на 18-ти, той се завърнал в Русе. По-късно, около средата на юни, Левски го извикал в Гюргево, където му предал неща за пренасяне в България. Това била последната му среща с Левски. Левски му предал и "скара", рязана книга, чрез която Обретенов да кореспондира с Каравелов и Левски, така твърди. От средата на май до 14-ти август имаме три месеца, Драсов може да е усетил "жегата" още преди завръщането на Левски, ако Обретенов е доложил за него след завръщането му в Русе. Драсов в оцелелите му писма до Данаил Попов е най-ярък защитник на линията на Левски и едновременно опонент на Каравелов. Той се възмущава в едно писмо до Попов, писано преди събранието, че Каравелов писал, че Левски "своеволствал". Пак ще се спра на тази характерна дума "своеволствал" - тя преминава като червена линия в писмата на плоещките българи /Райчо Попов, Иван Кършовски и Теофан Райнов/, Анастас Хинов и Каравелов по отношение на Левски - всички те я повтарят като мантра по отношение на Левски - своеволства. Накрая към този хор се присъединява и Данаил Попов. Драсов не променя отношението си към емигрантите и след като сам е бил емигрант, виждаме в отговора му до Параскев Стоянов, че той е гледал на тях като на хора, които нищо няма да им помогнат на комитета в Ловеч, а само могат да им навредят, това негово мнение е било формирано още в началото на 1870-та, когато двамата с Марин правят една двуседмична обикалка във Влашко и се срещат с всички значителни емигрантски дейци, включително Каравелов. В писмата на Драсов след това, мнението му остава непроменено. Едва ли тези хора са го смятали за нещо повече от протеже на Левски. Марин е бил самата безличност, той е сложен за председател от Пъшков и Драсов в Ловеч, за да могат те двамата да си разиграват коня под формата на "вишегласие" в Ловеч. Допускам, че Каравелов е подшушнал на Обретенов нещо за Драсов, след като Обретенов така дисциплинирано е изпълнил поръчката му за убийството на Пенев. Самият Обретенов пише в спомените си, че Каравелов много го обичал, защото той /Обретенов/ изпълнявал точно и бързо всичко, което Каравелов му нареждал. Съзнавам, че все още тук сме в сферата на предположенията и преки и дори косвени доказателства не сме открили, но по отношение на Обретенов и ролята му за двете писма на Каравелов, попаднали в ръцете на полицията преките доказателства са бетонни. Натискът на Обретенов да се появи на всяка цена на събранието в Букурещ, според мен, не е бил свързан с Каравелов или пък е идвал от Каравелов. Напротив, появата му там е можела да създаде лоша репутация на самия Каравелов, който е протежирал Обретенов. Да се видят на четири очи и да си казват тайни двамата с Обретенов са имали постоянна възможност - самият Обретенов свидетелства, че многократно преди събранието е ходил в дома на Каравелов, нощувал е там, бил е обект на специално внимание от Каравелов. За какво му е било да се навира като трън в очите на хората от ВРО със своеволното си самоназначение за представител от Русе? Не виждам друга причина, освен възложена му мисия от османската полиция, която на всяка цена е искала информация от първа ръка какво се случва в Букурещ и даже с риск да бъде разкрит Обретенов го е пратила там. Дали Левски е щял да мине през Русе, е въпрос. Той може да е казал това пред комисията, но най-прекият му път е бил през Свищов. Левски, въпреки начертания му маршрут от Големия, е променял плановете си в движение и не се е доверявал на сто процента на никой. Освен всичко написано по-горе за Драсов, Марин Поплуканов се е завърнал в Ловеч много по-късно от Обретенов в Русе. Обретенов свидетелства, че Марин и Левски са работели нощем в печатницата на Каравелов, за да отпечатват уставите и квитанциите за събиране на пари, както и окръжното печатно писмо на БРЦК. Левски е извикал Обретенов в Гюргево чак през втората половина на юни, когато всички печатни материали са били готови. Следователно Марин се е завърнал в Ловеч малко преди Левски. При отсъствието на Марин, до втората половина на юни Драсов е бил единственото забележително лице на комитета в Ловеч, както той сам пише: "Аз бях всичко в комитета", той е разпределял и водел кореспонденцията, той е получавал и изпращал, той е водел и сметките на Привременото правителство. Този месец време - от втората половина на май до втората половина на юни - е възможното време полицията в Ловеч да е проявила интерес към него, ако името му е станало известно от донесение на Обретенов. Марин е отсъствал, други в Ловеч Обретенов не е познавал. И това е период, според мен, в който Драсов е направил стъпки да подготви оттеглянето си от Ловеч, договорил си е стипендията в Чехия по това време, от 20-ти на май до завръщането на Левски. Но ако е подозирал, че е издаден, виждал е това в лицето на дякон Паисий и затова е форсирал убийството му.

Според мен, Обретенов е започнал да издава след убийството на Пенев и ареста му във връзка с това убийство. Ангел Кънчев е предаден и в това няма съмнение. В едно писмо до Д.Попов малко след самоубийството на Кънчев, Панайот Хитов пише, че болестта му не позволява да отиде в Русе, за да отмъсти за предателството срещу Кънчев, бои се да "не се разплете чорапа" с неговата смърт. Няма кой друг да е посочил Кънчев на вилаетската полиция, освен арестуваните за убийството на Пенев. От книжарницата на Данов са му издали фалшивия "червен билет" за пропуск към корабчето, но някой предварително е уведомил Али ефенди /същият, който в спомените на Обретенов задържал куриерката "Дългата коса" пренасяща писмото на Каравелов/, че Кънчев е с фалшив пропуск и без паспорт. Четиримата от читалище "Зора" са били арестувани ден след убийството на Пенев, значи на 2-ри март, а Кънчев е влязъл в Русе на 3-ти март, последната нощ е спал у Чорапчиев, общ познат на Обретенов и Кънчев /те го коментират в писмата помежду им/. Баба Тонка не е предложила подслон на Кънчев, нито нелегален канал за прехвърляне на Дунав, за да нощува той у Чорапчиев, а Обретенов пише, че Кънчев я е посетил в деня преди да нощува при Чорапчиев, където горил писма през нощта. Захари Стоянов и баба Тонка са били свидетели на самоубийството на Кънчев. Обретенов затова лъже за датата на убийството на Пенев, защото по този начин изтегля назад във времето ареста си - вместо на 2-ри март, на 17-ти февруари. Като пуснем брояча от 2-ри март до освобождаването му - "повече от 40 дни" е написал той, което може да е и 50 и повече дни, излиза, че той е бил освободен точно преди да направят събранието на 28-ми април, в което той е наложил решението /като председател/ да се споразумяват с Търново. Съгласно това решение, според писмото на Големия, Обретенов отива на 4-ти май в Търново "да се споразумява" да го изпратят в Букурещ като делегат. На 4-ти май гласуването вече е било приключило в Букурещ, Каравелов дефакто е бил избран за председател, в протокола е бил вписан единствения делегат за Русе, Иларион Драгостинов. Абсурдно е Обретенов да върви като втори делегат, след като изборът вече е приключил, на Драгостинов са били дадени бележките по проекта за Устав, започнали са обсъжданията по Устава. Обретенов обаче продължава да упорства и след отказа на Големия /защото в протокола им е записано, че е имало такъв/ свиква второ събрание, на което се самоназначава за втори делегат от Русе и се появява в Букурещ чак на 8-ми май. И веднага се настанява в дома на Каравелов, който е бил от две малки стаи - значи домакините са живеели в едната, а Левски, Поплуканов и Обретенов са нощували в другата. Обретенов с подробности описва разговорите между Левски и Каравелов, значи е бил допуснат на тях, споровете им за начина, по който трябва да се извърши революцията в България. Според мен, именно в тези дни Обретенов е събрал информация за комитета в Ловеч и узнал много неща за Иван Драсов, и то не от Левски, който се е пазел от него, а от Каравелов и Марин Поплуканов. Каравелов е познавал добре Драсов и Поплуканов, през 1870, когато се основава комитета в Ловеч, те двамата са пребивавали при него в Букурещ и са водели дълги разговори, пътували са с препоръчително писмо от Левски.

Сливенци са написали писмото си до Любен Каравелов, с което го уведомяват, че са получили препис от неговото писмо за вдигане на въстание от Стара Загора, там е получил писмото Левски, на 24 ноември 1872. Дунавският валия пише до Великия везир на 25 ноември/7 декември 1872: „Става ясно, че споменатият Васил Левски е изпратен от комитетския център. В едното от двете писма, които по подходящ начин са били взети от ръцете на преносителя и като са им били направени преписи, са му били върнати, се изразява съжаление за залавянето на Димитър…” Левски е получил писмото на Каравелов след валията на Русе. Властите са имали необходимото време, за да се подготвят военно за потушаване на въстание, мобилизирали са в готовност армията, и да се концентрират единствено върху залавянето на Левски, както пишете и Вие. Точно след месец и два дни Левски е бил заловен в Къкрина.

Според мен самостоятелно взето решение на Обретенов да задържи писмата и да не ги изпрати по предназначение е изключено. "Чл.19 Членовете на тайната поща трябва да са хора тайни и юнаци. Тия са длъжни да пренасят писмата и писменните или устните решения и заповеди на комитетите вярно и буквално, без да притурят нищо от себе си и без да забравят нищо от поръченията, които са им направени. Чл. 10 Ако някой от членовете на тайната поща или друг някой. Дръзне да отвори или да унищожи някое служебно писмо, то ще да се накаже със смърт." Нарушил е два члена от Устава, за които се е полагало смъртно наказание. Това е можело да стане само под натиск от полицията. Тук трябва да се гледа ретроспективно към ареста му, задържането повече от 40 дни като следствен и последвалото му отиване на събранието, въпреки липсата на одобрение за неговата кандидатура като представител, привилегията да бъде в дома на Каравелов, където отблизо да наблюдава Левски и Марин Поплуканов, тези неща са навързани последователно и водят до заключение, че неизпращането на писмата не е било негово лично решение, а неотложна заповед за него. В цитирания от Гербов текст по книгата на Каракостов един път пише, че писмото на Каравелов било датирано 9-ти ноември, Каракостов е взел това от написаното от Обретенов в сп.Пролом още докато е бил жив, в книгата му, излязла посмъртно Арнаудов е преправил датата на 2-ри ноември, за да стикова датите с вече известното, но и това не е достоверната дата, защото преписът на оригинала на Попов е датиран 2-ри, а в един и същи ден писмото не било възможно да прелети от Букурещ до Турну Мъгуреле. Повече няма да пиша за тези писма по съображение за хигиена, повдига ми се от лъжите му, за мен те са попаднали в ръцете на полицията със знанието на Обретенов.

Гербов, знам че сериозно подхождаш към материята, но тук пишеш без да си чел, или си забравил. Никакви лодкари не са пренасяли писмата. Отвори спомените на Обретенов и ще видиш той сам какво е написал, специално това писмо е било пренесено от куриерка, пътувала легално с пътническото корабче между Гюргево и Русе. Отделно по-горе в темата цитирах пак Обретенов, който е написал препоръка за поборническа пенсия на огняря на същото корабче, етнически турчин, който играел ролята на куриер между Гюргево и Русе. Какви лодкари, какви пет лева... Твърдението на Обретенов в мемоарите му е, че е изпратил оригинала на писмото в Търново, търновци му направили препис и го изпратили до Левски. После самите търновци си горили архива, но този оригинал останал при председателя, и бабата слугиня в къщата му го донесла на баба Тонка в Русе. И това съм го писал, но ще си пишем едни и същи неща по десет пъти, само да опонираме. Апелирам и към теб, да четеш, преди да пишеш, ако искаш да дискутираме сериозно. В противен случай ще ти игнорирам постовете. Фактите са налице и съм ги изложил в горните си постове.

В този текст, цитиран от Ст. Каракостов от спомените на Обретенов, има поне две неточности /лъжи/: 1-во. Писмото на Каравелов е писано не на 9 ноември 1872, а най-късно на 1-ви ноември, защото преписът, направен от Данаил Попов на същото това писмо е датиран 2-ри ноември, този препис е намерил Левски в Стара Загора и е публикуван от Д.Т.Страшимиров. Как може препис от оригинал да е датиран 2-ри, а оригиналът да е писан на 9-ти същия месец. 2-ро. Обръщението "Брате Каврък" и т.н. е подписано с инициали К.Г., които по никакъв начин не отговарят на "Каравелов", а са инициалите на "Кара Георги", псевдоним на Георги Икономов, който е препратил заедно с Димитър Горов писмото на Обретенов в Русе от Гюргево. Пак от Гюргево, Горов и Икономов са пратили препис на Данаил Попов в Турну Мъгурели, и чак когато е получил този техен препис, Попов го е преписал и датирал 2-ри ноември 1872. След което го е препратил към Левски през Търново. Първото писмо, изпратено от Данаил и получено от Големия, е писано няколко дни по-рано от Каравелов, затова е и получено по-рано от Големия. Обретенов даже не споменава за първото писмо, а то също е минало през него, и също е прихванато от османската полиция. Захари пък, от негова страна е писал, че и двете тези прихванати от полицията писма, не били изпратени. И е прав що се касае до Обретенов, те не са били изпратени от него, а от Данаил Попов като преписи от Турну Мъгуреле, откъдето пристигат при Левски. Това, което не са знаели по тяхно време и Захари Стоянов, и Димитър Страшимиров е, че писмата са били заловени от османската полиция, преписани от нея и върнати на "приносителя". Затова, според мен, Димитър Страшимиров не е ровил повече из лъжите на Обретенов, макар че ги е хванал безпогрешно. Но днес знаем.

Откъде вадиш заключение, че Обретенов ги е изпратил, след като Страшимиров ясно е написал, че писмото, което е намерило Левски в Стара Загора и е било донесено от отец Матей от Търново е препис от ръката на Данаил Попов? Страшимиров, също така, в горе цитираната от мен бележка под линия е написал "Оригиналът е останал в Русе." А Обретенов твърди, че оригиналът е останал в Търново. Как, според теб, един и същи оригинал може да остане едновременно и в Русе и в Търново? Първо са донесли препис от Д.Попов на писмото подканящо да се освободят затворниците. Второто писмо пак е препис от Попов, подканящо за въстание. И двете писма са преписи на Данаил Попов. Оригиналът на Каравелов си е останал в Русе и никъде не е бил изпращан. Този оригинал е бил преписан от османската полиция.

Д. Страшимиров е бил напълно наясно, че оригиналът на писмото на Каравелов е останал в Русе и не е бил изпращан никъде. Преписът, който е изпратил Данаил Попов от Т.Мъгуреле е бил направен от друг препис, направен и изпратен му от Димитър Горов от Гюргево, където първо пристига писмото-оригинал на Каравелов. Каравелов в писмото до Горов нарежда то да се изпрати до Левски, Горов е направил препис за Д.Попов /явно Левски е държал да има архив при Попов, а и втори дублиращ Русе канал/. Горов е изпратил оригинала до Обретенов в Русе с нареждане да го изпрати в Търново. Обретенов, от негова страна, съгласно нареждането, е бил длъжен да го изпрати в Търново. Затова в спомените си разказва покъртителни истории с куриерки и баби-преносителки обратно на писмото. Обретенов никъде не е изпращал и двете писма - първото за освобождаване на затворниците и второто за вдигане на въстание. И двете са дошли до Левски по другия канал, през Д.Попов, като преписи. Страшимиров е бил наясно с лъжите на Обретенов, в които се е включил у шурея му, Захари. Ето коментар на самия Страшимиров по въпроса, даден като бележка под линия, под писмо на Левски до Големия от 12-ти декември 1872: Подчертаното от мен с червено отдолу като бележка на Страшимиров, от което се вижда, че за него е било пределно ясно къде е останал оригинала, а и че твърденията на Захари, че тези две писма не са били изпратени, е дърта лъжа. Но защо не се е задълбочил в разследването на тази лъжа на двамата "революционери" за мен е загадка. Написал е цяла книга, за да изобличава поп Кръстьо като единствен предател на Левски, а е пропуснал Никола Тихов Обретенов - на това му се вика "И защо виждаш сламката в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?"

Ако приемем за факт, че заловеното писмо от османската полиция на Каравелов до Левски от 1 ноември 1872 е предадено от Обретенов, следва, че писмата по канала Ловеч-Търново-Букурещ са били четени и преписвани от полицията в периода 28 април, когато е първото събрание на ЧРК Русе и е бил пуснат на свобода Обретенов и най-малко до 1 ноември 1872, когато е предадено въпросното писмо. Този период, в който влиза и провеждането на събранието в Букурещ, е точно 6 календарни месеца, половин година. Това означава, че за вилаетската полиция и респективно валията в Русе цялата структура на ВРО с център Ловеч и БРЦК с център Букурещ е била изложена като на длан, такава каквато е тя за нас днес, които четем същите писма /а много от тях са загубени за нас/. Въпрос на избор е било към кого в Ловеч да се насочат - можели са да изберат между Марин Поплуканов /присъствал на събранието като председател и представител на комитета в Ловеч/ и Иван Драсов, който е писал повечето писма под диктовката на Левски в месеците около събранието. Факт е, че не само комитетите в Сливен и Русе не са маркирани в доклада на Хамди, няма дори и бегло споменаване на Димитър Общи и Любен Каравелов. Османската власт се задейства да арестува Каравелов, чак след изпратеното от него писмо за вдигане на въстание, това ги е разтревожило истински. Общи е заловен по-рано, но той също не споменава нито Каравелов, нито Хитов, с чиито препоръки идва в Ловеч. Охотно обаче разказва всичко за Ловеч и Левски. Ударът върху Ловеч е насочен от "приятелска" ръка, която задвижва полицейския апарат на османската империя. След унищожаването на Ловеч като център и екзекуцията на Левски, активността на полицията замира, никой повече не се занимава с емигрантите във Влашко и Сърбия, Каравелов се връща в Букурещ в началото на 1873, всичко е приключило с обесването на Левски и много знаещия Общи.

Съгласен съм, но за това са необходими преки доказателства черно на бяло, каквито са документите. С риск да се повтарям, ще посоча най-безспорното такова доказателство срещу Обретенов, а именно, че той въобще не е изпратил писмото на Каравелов до Търново за Левски. И второ, че точно това писмо е било преписано от османската полиция. Обретенов пише за въпросното писмо: В резюме: получил го на 2-ри или 3-ти ноември в оригинал и ВЕДНАГА изпратил този оригинал. От Търново изпратили препис на оригинала по отец Матей в Стара Загора, който препис намерил Левски там. Но Д.Т.Страшимиров е установил нещо съвсем друго: В архивите има два преписа и нито един не е от Търново. Преписът, намерил Левски в Стара Загора е направен с ръката на Данаил Попов, той НЕ Е от Търново. Има още един препис на оригинала, направен в Стара Загора и изпратен до Сливен: Сливенци, които отговарят на Каравелов, свидетелстват, че у Левски е останало копието на писмото на Каравелов /направено от Данаил/, а те са получили копието на старозагорци. Това е - две копия, едно от Данаил и едно от старозагорци. Обретенов твърди, че изпратил оригинал, търновци изпратили копие от него и това копие било у Левски. Копието у Левски обаче не е от търновци, а това на Данаил. Ерго, оригиналът на писмото на Каравелов никъде не е изпращан от Обретенов, стоял си е при него, а той е измислил цялата история с куриерката "Дългата коса" и връщането на оригинала по някаква баба-слугиня на председателя, председателят не е изпращал писмото, писмото е изпратено по отец Матей от Големия, той пише черно на бяло това. Изпратил е обаче не препис от Търново, а препис получен от Данаил и направен в Турну Магуреле. Това е най-прякото доказателство, че Обретенов по това време е работел за османската полиция, защото писмото е попаднало в нейните ръце от неговите ръце. Нищо повече не ни е необходимо като пряко доказателство кой е бил издайникът на събранието в Букурещ.

Мнението Ви, според мен, не е странно, а напълно резонно. Обретенов, преди да се състави ЧРК, е изпълнявал функцията на куриер на ВРО по необходимост - провалената връзка през Попхинов в Плевен. Това са 6 месеца - от началото на юни до декември - в които имаме куриер, но той не принадлежи към никакъв комитет на ВРО. Чак през декември в Русе е основан ЧРК. През това време, по свидетелсто на самия Обретенов, той е посещавал нееднократно Каравелов и е станал близък с него, за да го допуска Каравелов в дома си, влязъл му е под кожата, както се казва, двамата са от един дол дренки, потайни интриганти. Чак през декември, когато Ангел Кънчев идва в Русе, е основан ЧРК в Русе, и то след вземането на членски внос от Кънчев. Дефакто комитетът е бандата от читалището, масонската дружинка на Обретенов, а Кънчев е бил благосклонен към тях, защото са общували като младежи около читалището, там е имало хор, самодеен театрален състав, все неща, които са привличали младите, какъвто е бил и Кънчев. В писмото до баща му той определя влизането в четата на Х.Димитър и Караджата на двамата си братя като тяхна стъпка "в кривия път", тяхна голяма грешка. Драмата му в това писмо е, че главата на семейството е загубил семейното богатство, оставил се е да го измами съдружник. Обретенов се заканва в писмото, че ще отиде в общинския съвет и ще натопи измамника, цялото му съзнание е концентрирано около загубения семеен имот, няма и грам идеализъм в писмото на това 19-годишно тогава момче. Братята му, според него, са поели "кривия път" на революцията от отчаяние и безизходица, поради некадърността на патриарха на фамилията, от няма къде, отчаяни. После се опитва да следва военно училище в Одеса, отрязан е оттам /подобно на Каравелов/, след което е влязъл в списъка на кандидатите за Лицея в Цариград /там се е влизало с връзки, за Русе са били четирима от общо 10 за страната/, но и там се е провалил - Кънчев го пита в едно от писмата си до него "ти миналата година като беше в Лицея, каква е програмата там?" С една дума, моето впечатление от този човек като характер е, че е бил кариерист. Във ВРО и БРЦК цялата му дейност е такава - на кариерист, но не и на идеалист. Много е вероятно да е точно такава историята с Пенев. Левски повече не минава през Русе след този случай и имам основания да мисля, че за себе си е запазил съмненията си към Обретенов. От разказа на самия Обретенов, става ясно, че в дома на Каравелов Левски е бил дистанциран от Обретенов. Има обаче нещо, което тук доказахме черно на бяло - Обретенов не е изпратил писмото на Каравелов до Търново. Преписът в Ловечкия архив е на Данаил Попов, той е намерил Левски в Стара Загора и има още един препис от Стара Загора. Оригиналът на писмото е откупен /Дори от това е изкарал пари!/ от Обретенов. Този оригинал си е стоял у него през цялото време, а препис той в Търново не е изпратил. Препис обаче има османската полиция, и то преди писмото на Каравелов в препис от Д.Попов да намери Левски в Стара Загора. Лично за мен този факт е доказателство, че Обретенов е бил пречупен по време на повече от 40-дневния му престой в кауша след ареста и е работел за османската полиция като нейно око и ухо на събранието в Букурещ. Оттам е тръгнал верижния провал на комитета в Ловеч. Оттам е и преписа на писмото в османския архив.

Ябълката на раздора между емигрантите /тук включвам Каравелов, Хитов и плоещките българи/ и Левски е било въстанието. Левски е настоявал да бъде добре обезпечено с оръжие и военно подготвени хора, като от отговорите му на призива на Каравелов и писмото на сливенския комитет до Хитов, се вижда ясно, че според Левски реалният срок за въстание е бил поне 1 година напред във времето. Хитов, Каравелов, Райчо Попов и др. са настоявали въстанието да избухне в рамките на месеци след събранието. Хитов даже чертае план на въстанието и го вижда напролет в писмото му до сливенци. Тук има конкретика за дейността на Хитов и Райчо Попов по подготовка на въстанието, които данни подлежат на проверка: "В началото на 1871 г. емигрантите в Сърбия и Румъния разпалено говорели: “Няма вече лъжа, братя българчета, на лято почваме поход срещу Турция”. Хитов, който се намирал в Белград, с писмо поръчва на Стоян да отиде при Райчо Попов в Плоещ и двамата да съберат пари за предстоящото въстание. Стоян с радост изпълнява волята на своя спасител. В края на октомври и началото на ноември 1871 г. на Хитов му се схванал десният крак и “силна болка го стоварила на легло”. Стоян веднага се озовал в Сърбия да помогне за бързото изцеление на войводата." https://patrioti.net/%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%B3%D0%B2%D0%B0-%D1%81-25-%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B8-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%BE%D1%81%D0%BC/ Стоян Велков се падал шурей на Панайот Хитов - брат на жена му. Той през 1873 е изпратен от Каравелов и Хитов с една малка чета, в която участвал и Йордан Стоянов-Котелски /същият е Фердинанд, изпратен като четвърти апостол от Каравелов през 1872/. И двамата били убити. Хитов наложил стратегията си на четничество за "повдигане" на народа в противовес на стратегията на Апостола за въоръжено въстание-революция. 1875 Старозагорското въстание е пак същата губеща хитова стратегия, едва Гюргевския комитет се отърсва от тази стратегия. От горния цитиран текст се вижда, че Хитов, Райчо и останалите са работели системно още от лятото без знанието и одобрението на Левски. Когато получава твърд отрицателен отговор от сливенския ЧРК, Хитов привидно се отдръпва, но неговия емисар в сливенско Д.Топалов продължава да изпълнява задачата да подготви комитетите от селата за гласуването в Букурещ. На 12.04.1872, непосредствено преди събранието, Топалов пише едно писмо до Сава Кършовски в Елена, от което се вижда, че той изпълнява ролята на емисар на хитов във Сливен и работи по въпроса да подготви изборите, следи Левски и величае Хитов: Въпросното лице е същото, за което сливенския ЧРК пише на Хитов да не го ползва повече като посредник, очевидно Хитов привидно се е примирил, но Топалов продължава да следва указанията му в региона. За същия Топалов Страшимиров е дал бележка под линия под писмото му: Хитов се прави на умряла лисица в Белград и декларира, че е тежко болен и не може да мърда никъде, в болница бил. На Стоян Велков, шурея му, той пише: Това е писмо от края на март 1872, в което Хитов осведомява Стоян, че бил тежко болен от 9 месеца, но в писмото му до сливенци от края на ноември, тоест преди 3-4 месеца, същия този прикован на легло Хитов се самопредлага да оглави въстанието в Сливен. В горното писмо препоръчва Стоян да отиде при Левски, т.е. праща на Левски още един "апостол" като Общия. Всички тези неща имат връзка с Обретенов. Обретенов в спомените си пише, че Левски и Каравелов спорели за въстанието и Левски смятал, че за да е успешно, то трябва да се подготви поне 10-15 години. Което е долна лъжа, от писмата на Левски се вижда, че той го е виждал като подготовка в рамките на година. Обретенов е бил избрал страна в спора между Каравелов и Левски, очевидна е неговата позиция. И още по-странен става от тази позиция на Обретенов фактът, че именно той е куриерът, задържал писмото на Каравелов за незабавно въстание, попадналото в османски ръце писмо.

Захари е шурей на Обретенов, женен е за сестра му. Арменецът Ернест ефенди е бил на длъжност цензор в Русчук, отговарял е за пресата. В дописката от вестник Дунав, официоз на вилаета, се съобщава, че по време на убийството на Пенев, Ернест ефенди бил изпратен със специална мисия в Букурещ, но след завръщането си щял да назначи Пенев при него на работа. Страх и трепет обладал всички съзаклятници в Русчук - което означава, че Пенев ги е знаел поименно, а за да ги познава, трябва да е бил един от тях. От написаното от Захари излиза, че са убили Пенев не заради откраднатите писма от Каравелов, а заради страх и трепет да не ги издаде тях, защото "от вярно място" узнали, че вече правел уговорки за предателството си с Ернест ефенди, цензорът. От вестник "Дунав" обаче излиза друго, никакви уговорки с Ернест ефенди не е правел Пенев за предателство, а е имал уговорка да го назначи на служба при него, вероятно като преводач. Захари пише, че направили същия ден извънредно събрание, на което те решили да убият шпионинът. Определили сами, че бил шпионин и му прочели присъдата. Обретенов обаче ги пише други - валията щял да праща Пенев с шпионска мисия в Сливен и лично му дал 50 лири. Пълна каша са сътворили Захари и Обретенов. Отделно Симидов свидетелства за откраднатите писма от Каравелов и подозрение хвърлено върху Пенев. Обретенов пише, че го убил Икономов, но Големия пише, че признал разписка за разходи за убийството, извършено от Ради, така му е казал Обретенов, "Ради дето взел живота на шпионина". Лъжи, лъжи, лъжи... около това убийство.

Случаят със Сливен като хронология от известните ни писма: На 2 октомври 1871 Райчо Попов пише до Панайот Хитов: Райчо като стар конспиратор говори иносказателно, но става ясно, че отговаря на Панайот на панайотово писмо от юли с.г. и сега го кани за "търговия с кожи" и че е време "да колиме овните", но ако Панайот не влезе в тази работа, те прекъсват връзките си с него и да си стои в Сърбия... Кани го да вземе участие в подготовка за въстание, това е да "колиме овните", а "ортакът" му от Виена е Теофан Райнов, но Райчо е хитър, не пише направо. Каравелов реагира мигновено, на 12 октомври 1872 той от своя страна пише на Панайот: Събрали се "между себя си", разбирайте все свои хора, доверени на К., и Взели решение да го повикат в Букурещ. Той писал "дека трябва", тоест до Левски, да го пращат в Българско. Каравелов бърза да не му вземат Панайот дуалистите от Плоещ, всички искат Панайот, той е специалист по чети, биткаджия, а "овните" не могат да се вкарат в кланицата без такъв овчар като Панайот. Вече имаме двама претенденти за ръката на Панайот - доверените между себя хора на Каравелов и масоните от Плоещ. Панайот бързо реагирал, той написал едно вдъхновяващо писмо до сливенци, до "вярната си дружина" там на 23 ноември 1871. След като ги вдъхновява с войводска реч и ги наставлява как да се подготвят с оръжие за въстание, Панайот им пише: Да додат един-двама, заедно с приносящия /той бил сестреника му, доверен роднина/ и той да ги заведе "где да ся договаря", а гдето е лицето Топалов, довереник лично на Панайот, но не и на сливенския ЧРК, и като се договорят да кажат на Панайот приемат ли той да дойде, за да ги вдига на въстание. Всичко това, естествено, става през главата на Левски и Ловеч, договарят се "свои хора", мишкуват. Левски обаче се усеща какво готвят зад гърба му и затяга сливенския ЧРК, откъдето на 27 януари 1872 пишат до Панайот: Накрая го съветват да не използва посредника Д.Топалов. С една дума, Панайот да си натиска парцалите за вдигане на въстание, докато не нареди ЦК, а за тях ЦК е Левски. Панайот прави завойче обратно, привидно се разкайва пред ЦК и им пише: Демек, малко недоразумение е станало, нищо особено. Обаче Панайот, според мен, затаява карез към Левски за безпрекословния отказ. Същият карез таят и дуалистите от Плоещ заради рязкото му писмо, в което им пише, че работите им са "говна и помия" с интриги. Панайот не се е отказал и после десетте селски комитета, които са представлявани от лице от "събралите се между себя си", а именно братчето на "четвъртия апостол" Фердинанд, Котeлски, чието име цъфти в протокола, са организирани точно от Панайот Хитов. Тези села са яташките му ортаци от хайдутуването, комитетите там са верни нему лично. И Каравелов и "събралите се между себя си" печелят, слагат ръка върху ВРО на Левски, за да му нареди той на 1 ноември 1872 - вдигай незабавно въстание.

Каравелов номинално си е бил председател на БРЦК още от основаването му в края на 1869 или началото на 1870, спори се кога. Но през цялото време до събранието от май 1872 тази емигрантска организация е имала само представителна функция, З.Стоянов много добре го е описал в "Записките". В преврата, който е направен срещу Левски с подменен вот в Букурещ, участват не само Каравелов и Хитов, който е дърпал конците на своите хора в Сливенско, в дъното са бившите съратници на Левски от ТБЦК - бях цитирал писмото му до Райчо Попов, но то е до всички тях. За съжаление тяхното писмо е изчезнало. В писмата си помежду си те го наричат "Дякончето" и това не е умалително доброжелателно, а умалително пренебрежително. Изпуснали са го от контрол и са били бесни, че той без тяхно участие е изградил голяма мрежа от комитети в Българско, които те не могат да контролират. И реваншът им е бил през май 1872, и то точно през Хитов и неговите хора в Сливенско, които идват като 10 гласа. А защо са били готови на всичко и толкова настоятелни - заради възможността да оглавят въстание, което да ги изкара на високи държавни позиции, според мен. Филип Тотю най-точно ги е охарактеризирал в едно негово писмо - виждали са се на разни високи постове, Панайот се изживявал като дипломат, външен министър, но не можел и цървула да обърне на Левски.

Дали са получили дузина писма няма как да проверим, но в наличните писма, събрани от Д.Т.Страшимиров можем да проследим писмата, с които е постигнат този резултат, аз го направих: Не е нормално и естествено, Левски да е представител на ЧРК Сливен и околностите му с 1 глас, а да има друг представител на Стамболу Мехмед Ефенди /ЧРК Сливен/ и околностите му с 10 гласа. Това не е паднало от небето като гръмотевица, а е подготвено в разстояние на почти една година мишкуване и това мишкуване, центрирано около Панайот Хитов и Каравелов, е дало крайния горен резултат. Всичко това е проследимо в кореспонденцията, публикувана в Изворите на ДТС. Без тези 10 гласа Каравелов нямаше да бъде избран за председател на БРЦК.

Ето юлиански календар за 1872: Двете недели през февруари, които ни интересуват се падат 13-ти и 27-ми. Според Обретенов, научават за идването на Пенев на 15-ти, вторник, и го убиват на 16-ти, сряда, арестуват ги на 17-ти, същият ден, в който Икономов бяга през Дунава. Според общинските регистри и вестник "Дунав", Пенев е убит на 29-ти срещу 1-ви март, смъртта му е записана на 1-ви, но тогава е намерено "още топлото тяло", т.е. убит е през нощта или в малките часове. И двете дати са закачени на една жица, вървят синхронно по юлианския календар - протоколът на Обретенов е писан по него и данните на общината и вестник "Дунав" пак са по юлианския календар. Ерго, Обретенов лъже при всички случаи за датата на убийството. Това е твърд факт. Сега, относно твърдението на Симидов, че е било празничен пролетен ден, когато Каравелов открил, че му липсвали тайни писма. Тук трябва да прибавим към датите 12 дни, т.е., ако Пенев е бил заподозрян в неделя 13-ти февруари, времето климатично е съответствало на 25-ти февруари. Тази дата е малко вероятно да се възприеме като пролетен ден, но не е изключено, имало е и топли февруарски дни, когато температурите достигат до плюс 20 по Целзий; ако реалната дата е била по юлианския календар 27-ми февруари, неделя, то вече отиваме в климатично време към 10-ти март по новия стил, което напълно съответства на "пролетен ден". И пак да повторя, каквато и да е била датата на идването на Пенев, 15-ти февруари, както е записано в протоколите, или 27-ми февруари, два дни преди убийството, Обретенов все си лъже - и при двете дати по юлианския календар твърдението му, че са го убили на следния ден не съответства на действителността; в случай че Пенев е пристигнал на 28-ми, а е убит на 29-ти срещу 1-ви март, Обретенов /протоколът/ лъже, че е пристигнал на 15-ти и убит на 16-ти; в случай, че Пенев е пристигнал на 15-ти, той лъже, че е бил убит от тях на 16-ти. Защо по дяволите му е трябвало да се оплита в такава явна лъжа? Вие казвате, за да се докара пред Каравелов, че веднага е изпълнил заповедтта. Няма резон, Каравелов, както и всички останали също е четял вестници, имало е телеграф - ако му е казал, че Пенев е убит на 16-ти, то вестта за това убийство е дошла най-рано на 1-ви и щеше да лъсне лъжата веднага. Обретенов е заблуждавал не съвременниците си, а поколенията след него. Въпросът е какъв мотив е имал за това. Напълно съм съгласен. Твърденията на Обретенов за мисията на Пенев възложена му от валията в Сливен е пак от серията разкази на барон Мюнхаузен. Къде е валията, който е нещо като министър-председател на вилаета, къде е някакъв си 18-19 годишен сополанко, че валията да го вика при него да му възлага мисия, че да му дава и 50 лири на ръка /60 000 днешни лева/. И каква мисия в Сливен може да изпълни Пенев от Русе, който е сирак, възпитаник на училището за сираци в Русе, реално без никакви познати в Сливен. В лъжата обаче има потенциал на истина. Цялата машинация на гласуването в началото на май с.г. в Букурещ се върти около сливенските гласове, отцепени от хората на Хитов /Каравелов/ - решаващите 10 гласа, с които Каравелов става председател идват от Сливен. Ерго, Пенев може да е бил опасен не с османската полиция за Каравелов, а с разкриването на подмолните изборни игри пред Левски, ако тайните писма са били предназначени за сливенските комитети, които финално обръщат вота след два месеца в полза на Каравелов. Обретенов "гузен негонен бяга" е намесил Сливен.

Всички тези неща съм ги чел вече, но те нямат тежест. Мисля, че знам и кой е техен автор, човекът е пристрастен и, според мен, не безкористен. Лично за мен имат значение установени факти. Досега за Обретенов вече имаме поне два. Затова предпочитам да се концентрираме върху тях. Въпросът бе, Защо Обретенов е вложил толкова много усилия да прикрива лесно установими факти като датата на убийството на Стоян Пенев и датата на получаване и изпращане на писмото на Каравелов до Левски от 1 ноември, което е заловено и преписано от османската полиция и пристига с две седмици по-късно до Левски. Това са неоспорими неща, както и неоспорим е стремежът на Обретенов да преиначи хронологията за тях. При това подпомогнат от редактора на книгата му Михаил Арнаудов. Факт е също така, че Ангел Кънчев пристига в Русе заедно с бащата на Михаил Арнаудов, който го е придружавал до Русе. Да се съсредоточим върху твърдо установените неща, за да си отговорим какво всъщност е прикривал Обретенов с всички тези измествания във времето. И най-важното - защо го е правел. В противен случай влизаме в коридор с огледала и дим и ще се изгубим в него.