Б. Киров

А онези, които не са останали и продължават да напускат? Аз съм родител на такова дете, повечето от приятелите ми са родители на такива деца, по-интелигентните деца само за това мислят и се подготвят. С какво съм виновен аз, че дъщеря ми избра да живее на по-добро място? Какво повече можех да й дам тук, или да й кажа "стой си тук, Родина". Мой приятел с двама сина в германия ми каза скоро: "Мъчно ми е за тях, но съм им казал "там ще стоите, не си и помисляйте да си идвате!" Не е толкова просто да го обясним само с идеология или история, просто е реалност, и боли.

Дедо Либене, точно в темата сме си - Защо младите не искат да учат/работят, не искат защото това не е тяхната държава. А всеки си има свой господ.

Чул те Господ, и хората. И а дано, но без ама надали.

Позволявам се да се позова и на част от отговора ти към Историк - онази част за трите избора на партийният елит след 1989. Точно така е, тези хора тогава бяха и елитът на държавата, и те избраха най-изгодния и лек за тях път - някои се "снишиха", но повечето обърнаха палачинката и смениха господаря с Големия Бял Брат отвъд океана. Най-трудният път бе да се изправят, да понесат всички негативи от минали грешки и да се опитат да работят за България, но те не го сториха. А вакуум в природата няма, нито в политиката. Предлагаш да направим традиционното - но нали тогава, пък и 97-8 го направихме, но т.н. "елит" ни изпързаля - разделиха се на "добро и лошо ченге", доброто каза "няма да ви предадем, няма да ви изоставим", помня го как вървеше вдъхновен с една синя лента на главата през онзи зимен ден, и почти веднага след това направи обратното; та оттогава все я играят тая игра - на Добрия, Злия, а ние в ролята на Тъпото Копеле, което да ги слуша с увиснало чене. И всичко си става по правила - избори, партии, дебати, демокрация, накрая - дето викаше баба ми "Погледнал се Илия па в тия"; какво не сме пробвали - стачки, седящи, бдящи, митинги, шествия, камъни (без дърве, това е от друга тема) и все сме си в ролята на Тъпото Копеле, което гледа как Добрия и Злия уж се карат, докато бъркат дружно в кацата с меда. Ха сега, кажи ми накъде, като на пазара се предлагат само Добрия и Злия? Няма го Умния.

Сириус, моите почитания, казал си го по-ясно от мен. Знам че минаваме всякакви лимити за офтопик в темата, но само един последен оф-въпрос - а какво правим ние, хората в тази държава, когато някой по "втория начин" си я присвои и я използва за свои частни интереси, а не за нашите? Защото, това което цитирам от твоите думи, вече е факт, то си тече и лека-полека изтичаме в нищото и ние.

Стаски, просто ми се налага непрекъснато да прекъсвам, но добре - началото на края. логично следва извод, че тези, които "логистично" са осигурили обира у Халача, т.е. членове на Ловешкия комитет (кои са?), подготвят и капана, наречен от теб "началото на края"? Прав ли съм? А зад тях има ли друга фигура, или фигури?

Стаски, донякъде се досещам за твоята версия, защото съм прочел всичките ти постинги в този форум внимателно, но ти сам трябва да си я напишеш, не мога да правя това от твое име.

Стаски, привет! Прав си, който много пише, не му остава време да чете и почва да произвежда клишета. Но не си прав пак, че почна с метода на китайската капка - капка по капка. Сега нали говорим за предателството на Левски, а не за слугата на Иван Драсов, после слуга на Денчо Халача - или двете неща са всъщност едно?

Мисля, че най-навътре в този конкретен казус от всички писали в темата дотук е Стаски, сигурен съм, че той има конкретна и аргументирана версия за предателството на Левски. Това че не я излага изцяло си е негово право, ако иска да я публикува като свой принос отделно. Или пък не е стигнал докрай с изясняването на фактите, но доколкото си спомням от предишните ни дискусии, точно той имаше по-ясно от другите участници цялостно виждане.

Точно това се е случило, Дорис - някой, но не поп Кръстьо, е казал точно това, и се опитваме да ти кажем това, но ти си твърдиш своето.

Така е, реалното предателство стана някъде след служебното правителство на Софиянски, с т.н. "работническо-мениджърска приватизация" или РЕ-МЕ-Де тата по времето на Ив.Костов - свидетел съм как на практика се случи това в Полиграфическия комбинат, където работниците пиха по една студена вода, преди да ги изритат от работа, а "мениджърите" бяха синьо-червени. Доста гнусно беше, но стана пред очите ми и знам много. Резултатът е, че сега там има някакви офиси с неясен собственик и неясни функции, печатницата я няма, няма ги и 300-500 работни места.

Жоро, много се радвам, че подкрепяш това мнение и щях да ти сложа плюс, ама бързо съм ги раздал за днес, та утре. само се сещам, че още в началото, първите години след като падна Стената, тогава поне на мен ми изглеждаше по-достижимо и възможно, и май мнозина усещаха нещата така, "синята идея", хората си вярваха и т.н. и т.н., после обаче се случиха много регресивни неща - и ей ни сега пак в изходна позиция, радваме се че мислим по сходен начин, но днес всичко ми изглежда много по-трудно за постигане. Някакви идеи?

Господа и дами, отново се връщаме към същия кръг, който извъртяхме с вече не знам колко (над 100) постинга. Също съм на мнение, че дори и да е имал най-голямо желание, поп Кръстьо не е имал възможността да извърши това конкретно предателство, и стигнах до това си мнение в хода на тази дискусия. Дорис, прочети, моля те, внимателно как се развива разговора по темата за предателството на поп Кръстьо от самото начало, и тогава кажи нещо наистина ново, ако имаш.

Историк, ако си историк, много добре знаеш, че ДЪРЖАВАТА не е абстрактно понятие – това е изпълнителната, законодателната и съдебната ВЛАСТ. И властта е реална. Винаги. Нали затова е цялата национално-освободителна борба през Възраждането, за да имат българите своя ДЪРЖАВА. Имало е предприемчиви и успели българи и в рамките на Османската империя, факт, но са искали да имат своя държава, за да просперират още повече, и са го постигнали с борба. Държавата е арбитър и инструмент, който определя реда и следи за неговото спазване в едно общество и е много важно в чии ръце е този инструмент. „Кадрите решават всичко”, но чии „кадри” – на Султана, на номенклатурата, на корпорациите, на мафията, на Сталин или на Ротшилдови – те решават всичко винаги от гледна точка на нечии интерес. Всеки елит избира и кове своите „кадри”. За това говоря – докато държавата не е инструмент на един способен и креативен елит, който е в състояние да произвежда блага и просперитет, защото притежава капацитет за това да бъде лидер, ще страда цялото ни общество. Останалото е следствие от причина.

Ако в България има силна класа от истински, а не мними, предприемачи, те ще поискат от политиците и държавата да се спазват законите, съдът и полицията да работят и да има ред; това е път към суверенитет и просперитет. Но тъй като тази група от хора е много слаба и разпокъсана и без свое представителство в политиката, а предприемач е мръсна дума, заменена с „бизнесмен”, което ще рече тарикат, в България царува корупция, безнаказаност и сервилно угаждане на чужди държави. Ето защо, вместо да седят тук и да чакат кога ще свърши този вече 26-годишен „преход”, повечето кадърни младежи отиват да си търсят късмета навън. Единственият път да се разкъса този затворен кръг е занимаващите се с реална икономика предприемачи да постигнат по легален политически път своето място в държавата, и когато го постигнат, да я променят към по-добро - нещо, което очевидно, досега не им се отдава.

То не е нещо, което се "губи" или "намира" - както е казал един мъдър писател, стои на върха на копието, извоюва се.

„Нямам образование в сферата на изобразителното изкуство или палеонтологията, но изопачавам и подменям автентичния вид и функцията на фрагментите на базата на собствени виждания и условни хипотези“, признава некомпетентността си авторът. Да се смееш ли, да плачеш ли - сюжет за Илф и Петров и Великия Комбинатор.

Разбрах те, лично също мисля, че Раковски е някак си недооценен и е много по-голяма фигура в нашата история, отколкото му е отредено от някои историци; освен това, за мен, той е много интересен и като литературен образ, сещам се само за Вазов, който се е опитал да му направи някакъв психологически портрет. Жалко че нямаме писатели като Стефан Цвайг и Андре Мороа, за които би бил идеален прототип за исторически роман или романизирана биография. Остава да чакаме. Все някога...

Но понеже темата е "младите не искат да учат/работят", а младите цигани са част от младите в България, твърдя, че те биха искали да учат и работят, ако условията в страната са такива, че да имат интерес от това, и съответно да страдат, че не го правят; и тъй като това не е така, и тези млади (цигани), както и някои млади българи (етнически, иначе всички сме българи по националност в България) просто намират за по-лесно и удобно за себе си да не учат и работят; могли - правят го.

Ресавски, какво разбираш под "истинската биография", защото проверих в мрежата "биография раковски" и излязоха поне 100-на резултата?

Някъде бях чел, че косоварите спечелили войната не с пушки и автомати, а в леглата...

Могат, но обикновено не искат. Пък и защо им е, като могат да живеят по-леко и без това. Раждането на деца е бизнес, болестите (реални и мними) при децата също; интересно ми е от тези стотици хиляди лицензирани инвалиди в България каква част са цигани, дали има статистика, сигурен съм, че процентно са доста повече от другите. Скоро слушах изказване на един млад ром (защо пък "ром", какво общо има с Рим?), в което младежът казва, че трябва да се ограмоти, за да си "знае правата", не за друго. И много добре си знаят правата. защо например никой не предлага референдум за това, дали хора без основно или средно образование имат право да гласуват? Можеш ли да гласуваш, без да можеш да четеш - това е реторичен въпрос, защото очевидно можеш, но истинският въпрос е защо ти е дадено правото да определяш съдбата на други хора, след като не знаеш на кой свят живееш. Но не е луд който яде баницата, а който му я дава.

Така е, абсолютно е така, на практика законите в България (наложени отвън, или от тарикати политици в България, които "ловят" гласове за избори) облагодетелстват всички пороци в този етнос и поставят българите в дискриминационно положение. И това е огромен проблем за всички нас и за държавата ни.

Не ги коментирам като етнос, само казвам, че когато попаднат в социална среда, която на практика ги принуждава да работят, за да живеят, те го правят; важна е средата в случая