Б. Киров

Сорос може да е всякакъв, според Орбан, но без съмнение е добър познавач на хора. Ето как оценява действията на Путин в Сирия: „Путин е умел тактик, но не е стратег. Затова не е за вярване, че той е направил интервенцията си в Сирия, защото е целял да утежни бежанския проблем в Европа. Всъщност неговата интервенция е стратегическа слепота, защото го въвлече в конфликт с Турския президент Реджеп Ердоган – нещо което е в ущърб на интересите на двамата. Но щом Путин съзря възможност да ускори дeзинтеграцията на ЕС, той сграбчи тази възможност. Той прикрива това си действие, като го обвива с фрази за сътрудничество срещу общия враг, ИДИЛ. Той използва същия подход в Украйна като подписа Минското споразумение, но пропусна да изпълнява неговите клаузи.” Сорос е безпощаден анализатор, и дали приемаме или не неговите твърдения, и какви интереси стоят зад тях, доводите му са последователни, логични и адекватни.

Това е христоматиен пример за избирателно и селективно цитиране и резюмиране, с цел извеждане на внушение: След като напишеш в едно резюме "Меркел може да го спре с една дума (емигрантския поток)", но пропуснеш цялото изказване на Орбан по натам в резюмето си: Меркел не е левичар, а именно тя отвори вратите. "Игра на власт. Меркел е зависима от съюзниците си социалисти. Тя е на власт с техните парламентарни гласове. Но вие сте прав, Меркел е ключът. Ако тя утре каже, "стига толкова, германия се преълни, няма да приемаме повече чужденци и вълната ще изчезне. Но меркел няма мнозинство в германския парламент. И играта на изнудване от страна на германските социалдемократи по отношение на меркал е брутална. Социалдемократите отказват тя да направи това изявление, отказват въвеждането на граничен контрол, отказват дори елементарни неща като създаването на транзитни зони." в което вече се прави много важното уточняване, че меркел няма мнозинство и е изнудвана от коалиционните си партньори, вече манипулираш, за да изведеш бомбастичния си извод накрая, че единствено Вишеградската четворка се борела с титанични усилия да спре ислямската инвазия, изоставена от основния си партньор Германия на произвола - селективно цитиране. Меркел също се опитва да прави, каквото е по възможностите й, скоро въведе квоти, но нали трябва да изпълниш със съдържание заглавието "всички срещу европа", разбирам те.

Повече от странно, даже абсурдно звучат, и двете твърдения и са много трудни за доказване и аргументиране. Цитирам от интервюто на Орбан, за да се аргументирам с думите на самия Орбан: Все още ли сте оптимист относно принадлежността на Унгария към ЕС? ... За Унгария ситуацията е различна от тази за Швейцария. В Швейцария нямат никакво съмнение, че са в Европейския континент. Дали са член или не на ЕС, те са европейска страна. Но ние сме на изток, на историческата граница на континента. Ако ние не сме в ЕС, ние бързо ще се озовем в същата ситуация, в която е Украйна. Исторически погледнато, Украйна също би трябвало да е в ЕС. Но дали тя наистина принадлежи на Европа в този момент? Ако Украйна все още е това неопределено място в зоната на здрача между два свята, то Унгария принадлежи към ЕС. Въпрос за нашата идентичност е. Ако Унгария беше разположена между Швейцария и Австрия, не бих отгонворил лесно на този въпрос. Само че това място вече е заето. (смехове) Вишеградската четворка включва 4 държави – Полша, Чехия, Унгария и Словакия – това са най-застрашените страни от руска военна инвазия. Самият Орбан нарича Украйна в момента страна в „зоната на здрача” между два свята; Полша винаги е имала противоречия и конфликти с Русия, Чехия помни своята Пражка пролет и танковете на Варшавския договор в Прага, Унгария съветските танкове в Будапеща; миналата година в разгара на украинската криза Путин небрежно подхвърли фразата, че руските танкове за броени часове могат да стигнат до Варшава; страните от Четворката даже създадоха обединена военна част от 3000 души за защита и взаимопомощ (от кой?). И след всички тези реалности, и толкова ясното изказване на Орбан, който в прав текст твърди, че и да му се ще, няма друг избор, поради близостта му с Русия, да не принадлежи към ЕС, направо е абсурдно и нелогично да се твърди, че точно страните от Вишеградската четворка ще поискат да се отделят от ЕС, а пък Русия била единственият защитник на Европа и европейските интереси. Интересно ми е как би могло аргументирано да се обоснове едно такова смело изказано твърдение? Полша, Чехия, Словакия и Унгария ще станат част от Евроазийският проект на Русия ли?

Е, не, Южняк, пак сме там, където бяхме: ти искаш в научен форум да говорим по една много комплицирана тема много просто; ако не виждаш ясната връзка в изтрития от теб текст и поставаната тема, сори, проблемът не е мой. Разбира се, че мога да пиша супеконкретно, но ще бъде плоско и тъпо, така че без мен в тази тема окончателно.

".... На 24 октомври 1883 г. в Лондон група от 17 богати социалисти се събрали, за да дискутират принципите на бъдещата организация „Братство за нов живот”, основана върху идеите на учения Томас Дейвидсън. ..." Привет, Киров, още веднъж да те помоля да ограничиш спама в темата и да си изливаш душата на някое по-подоходящо място. Мисля, че до тук написа около 10 постинга и 20 хиляди знака без никаква връзка с интервюто на Орбан. Имаш ли нещо против да поуспокоиш малко топката, че ми поомръзна да ти трия спама?

май няма да дочакам Южняк да преведе всичко, и продължавам по темата: В този сблъсък между мнението на Сорос и това на Орбан, много е важно да се позиционират двете фигури, които говорят. Бях атакуван от Южняк, че спамя, защото твърдя, че никой не е назначавал Джордж Сорос за „говорител” на световния западен елит, който той предпочита да нарича „дийп стейт” (държава в сянка), а аз се опитах да нарека КБС (корпоративен банков суперелит); добре, приемам неговата дефиниция и така вече сме на едно мнение, че такъв елит има; оттук натам, кой е назначил Сорос за говорител на този суперелит? Ами кой е назначил Дон Корлеоне за Кръстник? Или кой е лицензирал Коза Ностра? Същият, който е назначил или упълномощил Сорос за говорител на този суперелит в сянка; с една дума никой, Сорос се е „самоназначил”, а суперелитът се е самоупълномощил да бъде такъв, нали затова се съгласяваме с Южняк, че е „в сянка” Нека сега да бъда малко по-конкретен какво казва Орбан още в началото на интервюто, водено тъй умело от разпитващия го журналист, цитирам: Честните и свободни разговори вече не са част от нормите на европейските елити - всичко е регулирано, политкоректно и съобразено с новите политически норми. Който не се съобразява с либералната политкоректност е набързо изолиран и обезвреждан. Левите в европа са много по обиграни и ловки в играта на политкоректност от народните партии... ...поради "политическата коректност, европа се превърна в своеобразен кралски двор, където всеки трябва да се държи според установените церемонии и стриктно да ги спазва... ...I'm not brave enough to speak publicly about it with certainty. But one can not help but imagine that behind it is a kind of master plan. Whose master plan? This is the most difficult question. For this purpose we need to identify some left writings that have been published in recent years and which dealt with the future of the European Union, with society and with a possible European superstate. I read these articles and essays just anew, and it occurs to me that some authors called for a diminishing role of the nation state. Between the individual and the supranational superstate need it less and less a nation-state, and it is a new relationship necessary. The European Left and radical American Democrats have concocted a theory for this new world. It would be too superficial to say that this is the motive behind the migration; but it is undoubtedly linked to the migrant issue. Превеждам на разбираем човешки език: Орбан ни казва – Левите в Европа действат по стриктно установен „мастер план”, който цели западането на националните държави и подмяната им с една суперцентализирана наднационална държава Европа. Това е казано съвъсем недвусмислено. При това левите са наложили такава степен на „политкоректност”, че всеки политик, обявил се срещу тази тяхна линия изпада в ситуация на ретроград и реакционер. И казва още нещо суперважно Европейските Леви работят по този „мастерплан” координирано от години с американските демократи”, те формират заедно един Нов Свят. Няма начин да говорим по натам за позициите на Орбан и онези на Сорос, ако не осветлим по-ясно каква е визията за този Нов Свят, и какъв е генезисът на цялата идея. Ако се прецени, че това е спам, наистина няма смисъл да коментирам на парче като в преглед на сутрешната преса в българска телевизия.

Нищо не защитавам, опитвам се да анализирам. Никога не бих предполагал какво мисли да каже или направи някой мой опонент, само бих анализирал и това е всичко в което вярвам и се опитвам да правя.

Южняк, с цялото ми уважение към теб и аналитичните ти способности, ще ти отговоря така: какво искаме да постигнем с тази тема (тя си е твоя, разбира се); да изобличим в пропаганден стил идеите и реториката на Сорос, или обективно да изследваме нещата, като това неминуемо включва и по-широк контекст? Ако е първото, просто не е моята тема; ако е второто, моля те, остави ме да си развия моето виждане. като казах "кръчмарски аргументи" във вече изтритият пост, имах предвид как приключи темата ми за Русия, която накрая се превърна в точно този тип разговор и Роман я затвори заради това. напълно съм съгласен, че съдбата на Европа, в която сме и ние, е заложена на карта.

Добро утро. Киров, въздържай се от спам, моля. Постингът ти прилича на произволен набор от думи ("Изобщо правилата в тази "игра" са много по-сложни от тези при играта шах, защото всяка от страните може да използва една и съща фигура и то едновременно с другата"), квалификациите ти ("политизират по кръчмарски начин") са неприемливи за добрия тон, а изявленията ти ("Сорос е важен говорител на КБС (Корпоративен Банков Суперелит) и неговата идеология ") са необосновани не могат да бъдат защитени с доказателства - кой го е назначил за говорител? Има ли такава организация, КБС? - не, няма, поради което няма и "говорител". Темата тук е кризата в европейската общност. Ако кризата е политическа, значи темата е политическа. Но ако не е, темата също не е. Политическа ли е кризата в Европа? Ако смяташ, че Отворено общество или Сорос са причина за кризата в европа, си добре дошъл да го споделиш. Ако смяташ, че не са - също. Приветствам всеки постинг по отношение на ролята на Отворено Общество в настоящата криза. Но ако ще ни запознаваш с правилата и устава на "Отворено Общество" - моля отвори отделна тема и ни запознай. Преди да продължиш, ще ти предложа да отговориш на въпроса, който КГ125 ти зададе: - "Как точно Орбан подкопава европейските ценности?" - твърдение на Сорос, което присъства в постинга ти. Отговори, моля. (съгласен със Сорос, несъгласен със Сорос - каквото искаш. Но се обоснови, моля.)

Не знам, не съм се интересувал никога от военна кариера, и всичко това не ми е ясно; на времето, когато се уволних, просто хвърлих един голям камък върху вратата на портала, за да забравя, и се изнесохме на бегом поне километър от онова място, чак тогава спряхме да тичаме, за да не ни върнат обратно, смятай какви хубави спомени са.

Е, тук Ник почти ме беше убедил че е така, и донякъде има резон, защото както всичко е корумпирано и крадливо, няма начин и тук в тази работа да не се случи нещо такова; аз затова тогава му писах че по принцип, като идея съм, но не сега, в тази ситуация на държавата; а иначе дето пишеш, за който го влече платено, да де, ама там сключваш договор и трябва да стоиш голям срок време, пък като влезеш вътре и да не ти харесва, няма излизане, а за това, което обсъждаме няма да е повече от 2-3 месеца; но явно няма да стане, пък и кой знае как ще го направят, ако въобще. Иначе още в началото им казах, че в Швейцария е така, доколкото знам ги взимат мъжете за по няколко месеца, и всеки си държи оръжието в къщи, ама де е Швейцария, де сме ние...

Сър, имам чувство, че сме пуснали някаква безкрайна грамофонна плоча да се повтаря безкрай: не знам вече за кой път се повтаря - става въпрос за ДОБРОВОЛНО записване на младежи да се обучават за резервисти ДОБРОВОЛНО, и то след обсъждане на този проектозакон и т.н - не става въпрос някой да мобилизира хората насила или да увеличава армията; вече има над 100 поста, и все това се върти - едните си повтарят тяхното, другите тяхното; изясни се че и темата е малко подвеждащо формулирана с това "задължително", всичко се изясни, и пак някакви абсолютно безмислени спорове. Казвам ти откровено, и аз лично не обичам военщина, фатмаци, киртаци, фуражки и т.н. Говорим че не всички сме еднакви, може и да има хора да ги влече - къде е драмата?

Орбан срещу Сорос, Всички срещу Европа (Идил, сунити, сорос, израел, русия, орбан, дясно, ляво, бежанци, убийството на европа, уахабити, суперелити) По този начин поставена темата, според мен, би изглеждала приблизително така: Европа като шахматно поле върху което се разиграва съперничество между Русия и САЩ и фигури (по-силни или по-слаби) в ръцете на двамата играчи. Още в самото начало изключвам европейските политици в настоящия момент като самостоятелни играчи, те очевидно нямат този потенциал в този момент и биха могли да са фигури в ръцете на единият от двамата противници; кои са другите им фигури - горе-долу Южняк ги е изброил - ИДИЛ, Израел, бежанците, Турция (пропусната), уахабити, сунити, шиити (Иран, пропусната), Сирия на Асад (пропусната), опозиционни негови фракции (пропуснати), сигурно пропускам и други важни фигури, допълнете Естествено, основните играчи движат фигурите си посредством своите елити (суперелити); това е руския (чиито "цар" в настоящия момент е Путин) и съответно американския, който Южняк нарича "дийп стейт", но за мен по точното е Корпоративен Банков Суперелит (КБС), чиито видим "цар" естествено е американския Президент; нарочно опростявам. В Европа в момента американският КБС притежава много силна "лява ръка" в лицето на левите партии, за които говори и Орбан, и значително по-слаба за момента "дясна ръка" в лицето на по-независимите десни партии; руският суперелит не притежава две такива "ръце", той би могъл частично да разчита на отделни десни политици от рода на Орбан и да се опитва да ги консолидира, което и прави; пуснат е и "часовник" и Сорос ясно определя времето на "играта" - 2017 г., когато руският "цар" трябва да бъде матиран. Ваш ход...

като първи анонс към темата, след като по неизвестни за мен причини ми бе изтрит предишния пост, в който не без основание поздравявах Южняк за добре формулираната от него тема Орбан срещу Сорос, Всички срещу Европа (Идил, сунити, сорос, израел, русия, орбан, дясно, ляво, бежанци, убийството на европа, уахабити, суперелити); защото тази формулировка е важна 1. Сама по себе си 2. Не включва нищо друго, освен интервюто на Орбан, но не и това на Сорос, И тъй като да се сравняват позициите на Орбан с тези на Сорос, без да имаме мнението на Сорос е безпредметно, този мой пръв анонс към темата на Южняк включва интервю на Сорос, кореспондиращо с това на Орбан, от 12.02.2016 и малко данни за самия Сорос; и отново припомням молбата на Южняк: "Молба към всички, които биха се обадили в темата. Не спамете. Въздържайте се да казвате неща, които вече знаем. Кажете нещо ново. Не хейтвайте." Putin is No Ally Against ISIS Putin is a bigger threat to Europe’s existence than Isis George Soros 12.02 MUNICH – The leaders of the United States and the European Union are making a grievous error in thinking that President Vladimir Putin’s Russia is a potential ally in the fight against the Islamic State. The evidence contradicts them. Putin’s current aim is to foster the EU’s disintegration, and the best way to do so is to flood the EU with Syrian refugees. Russian planes have been bombing the civilian population in southern Syria forcing them to flee to Jordan and Lebanon. There are now 20,000 Syrian refugees camped out in the desert awaiting admission to Jordan. A smaller number are waiting to enter Lebanon. Both groups are growing. Russia has also launched a large-scale air attack against civilians in northern Syria. This was followed by a ground assault by Syrian President Bashar al-Assad’s army against Aleppo, a city that used to have 2 million inhabitants. The barrel bombs caused 70,000 civilians to flee to Turkey; the ground offensive could uproot many more. The families on the move may not stop in Turkey. German Chancellor Angela Merkel flew to Ankara on February 9 to make last-minute arrangements with the Turkish government to induce the refugees already in Turkey to prolong their stay there. She offered to airlift 200,000-300,000 Syrian refugees annually directly to Europe on the condition that Turkey prevent them from going to Greece and will accept them back if they do so. Putin is a gifted tactician, but not a strategic thinker. There is no reason to believe that he intervened in Syria in order to aggravate the European refugee crisis. Indeed, his intervention was a strategic blunder, because it embroiled him in a conflict with Turkish President Recep Tayyip Erdoğan that has hurt the interests of both. But once Putin saw the opportunity to hasten the EU’s disintegration, he seized it. He has obfuscated his actions by talking of cooperating against a common enemy, ISIS. He has followed a similar approach in Ukraine, signing the Minsk Agreement but failing to carry out its provisions. It is hard to understand why the leaders of both the US and the EU take Putin at his word rather than judging him by his behavior. The only explanation I can find is that democratic politicians seek to reassure their publics by painting a more favorable picture than reality justifies. The fact is that Putin’s Russia and the EU are engaged in a race against time: The question is which one will collapse first. The Putin regime faces bankruptcy in 2017, when a large part of its foreign debt matures, and political turmoil may erupt sooner than that. Putin’s popularity, which remains high, rests on a social compact requiring the government to deliver financial stability and a slowly but steadily rising standard of living. Western sanctions, coupled with the sharp decline in the price of oil, will force the regime to fail on both counts. Russia’s budget deficit is running at 7% of GDP, and the government will have to cut it to 3% in order to prevent inflation from spiraling out of control. Russia’s social security fund is running out of money and has to be merged with the government’s infrastructure fund in order to be replenished. These and other developments will have a negative effect on living standards and opinions of the electorate before the parliamentary election in the fall. The most effective way that Putin’s regime can avoid collapse is by causing the EU to collapse sooner. An EU that is coming apart at the seams will not be able to maintain the sanctions it imposed on Russia following its incursion into Ukraine. On the contrary, Putin will be able to gain considerable economic benefits from dividing Europe and exploiting the connections with commercial interests and anti-European parties that he has carefully cultivated. As matters stand, the EU is set to disintegrate. Ever since the financial crisis of 2008 and the subsequent rescue packages for Greece, the EU has learned how to muddle through one crisis after another. But today it is confronted by five or six crises at the same time, which may prove to be too much. As Merkel correctly foresaw, the migration crisis has the potential to destroy the EU. When a state or association of states is in mortal danger, it is better for its leaders to confront harsh reality than to ignore it. The race for survival pits the EU against Putin’s Russia. ISIS poses a threat to both, but it should not be over-estimated. Attacks mounted by jihadi terrorists, however terrifying, do not compare with the threat emanating from Russia. ISIS (and Al Qaeda before it) has recognized the Achilles’ heel of Western civilization – the fear of death – and learned how to exploit it. By arousing latent Islamophobia in the West and inducing both publics and governments to treat Muslims with suspicion, they hope to convince young Muslims that there is no alternative to terrorism. Once this strategy is understood, there is a simple antidote: Refuse to behave the way your enemies want you to. The threat emanating from Putin’s Russia will be difficult to counter. Failure to recognize it will make the task even more difficult. А тук малко за Сорос: Джордж Сорос (George Soros, на унгарски: Soros György - Дьорд Шорош) е американски финансист и милиардер от еврейско-унгарски произход. Става известен с валутни спекулации и дейността си на филантроп. Основава фондация „Отворено общество“ и написва няколко книги. Неговото богатство е оценено на 8,5 млрд долара от списание Форбс, с което той се нарежда на 80-то място по богатство в света и 24 в САЩ. Сумата, която е дарил от 1991 г. насам чрез своята фондация „Отворено общество“, е около 5 млрд. долара. Роден е в Унгария през 1930 г. Син е на писателя-есперантист Тивадар Шорош. Поради съветската окупация на страната Сорос напуска Унгария през 1946 г., след участие в конгрес на есперантисти. Той имигрира във Великобритания през 1947 и учи философия в London School of Economics. През 1956 г. заминава за САЩ, за да спечели достатъчно пари на Уол Стрийт, както сам казва, а после да може да се посвети на писателска и философска дейност. Сорос става известен в Черната сряда (16 септември 1992), като спекулира срещу лирата стерлинг. Английската банка е принудена да изтегли валутата си от Европейската монетарна система. Сорос е спечелил 1,1 милиарда долара. Оттам идва и прякорът му „човекът, който взриви Английската банка“. По време на азиатската финансова криза, при сходни обстоятелства, Махатхир бин Мохамад, тогавашен първи министър, обвинява Сорос в спекулация с малайзийската валутна единица – рингджит. С тази валутна спекулация развитието на Малайзия е забавено с две години. Все пак Джордж Сорос признава, че съвременната банкова и финансова система е вредна за развитието на по-бедните страни. Според неоконсерватора Дейвид Хороуиц чрез Институт Отворено общество и мрежата от организации, които той финансира, Сорос не само подпомага Демократическата партия в САЩ чрез т.нар. Сенчеста партия (от англ. Shadow party), но и с група от хора около него активно диктуват дневния ред на партията Поради дейността на фондациите „Отворено общество“, подкрепящи и финансиращи неправителствения сектор, неправителствените организации и свързаните с тях лица често биват наричани иронично „соросоиди“, на които се приписва прокарване на користни интереси в своя или на самия Сорос изгода, както и протекционизъм над „малцинства“ (етнически, сексуални и др.) в ущърб на „мнозинството“. След като през 2011 г. в Сирия избухва гражданска война, както и след настъпилата криза в отношенията на Руската федерация със САЩ и Европейския съюз поради Украинската революция от 2014 г., различни източници посочват Сорос като отговорен за кризата с бежанци от Близкия Изток и Африка, която настъпва в Европа. Финансираните от Отворено общество организации, наричани „соросоиди“ пък, биват обвинявани в участие в този процес. В радиоинтервю на 30 октомври 2015 г. унгарският премиер национал-консерватор Виктор Орбан става едно от малкото официални лица, които публично изказват тези твърдения. Той заявява: „Името му [на Сорос] е вероятно най-силният пример за човек, който подкрепя всяко нещо, което отслабва националната държава и всичко, което променя традиционния европейски начин на живот. Тези активисти, които подкрепят имигрантите, без да знаят стават част от тази международна мрежа за трафик на хора“. На това обвинение Сорос отговаря, че малко по-рано същата година е представил план в шест тоцки за справяне с кризата, а който план „поддържа европейските ценности“, докато „действията на Орбан са тези, които ги подкопават“.

Значи това е то, успешният, но не докрай продължен опит в Израел? Преди време се бях пристрастил да свалям от торенти израелски съвременни игрални филми, има ги с добре преведени субтитри; изгледах поне 20-на от тях, между другото, много са добре. И не видях това в живота на хората, за което ти говориш - конкуренцията си е конкуренция, безработицата - безработица, проблемите са същите както навсякъде в Западния свят, даже някои от тях са много по-остри.

Браво, Алва, все по-добре, но къде е Маркс?

Продължавам по-натам - Тойнби допуска, както знаеш, че в крайна сметка може да има сливане на всички живи висши религии в една обща универсална религия, примиряваща противоречията между тези религии, НО - добавя той - дори и това да се случи някога, той си остава скептик по отношение на това, че тази религия би родила безконфликтно общество, поради естеството на човешката природа.

това вече е "висш пилотаж" - от една страна църквите са "какавиди" на цивилизацията; но от друга - "До тук действахме според предположението, че цивилизациите са главните действащи лица в историята, и ролята на църквите дали като пречки (ракови образувания), или помощници (какавиди) са вторични. Нека сега отворим умовете си за възможността, че църквите могат да бъдат действащи лица и че историите на цивилизациите могат да бъдат представяни и тълкувани в термини не от своите собствени съдби, а по въздействието им върху историята на религията. Идеята може би е нова и парадоксална." същите тези "какавиди" са "действащи лица в историите на цивилизациите", а не обратното.

Ами те са хора, а както казва Стефан Ив. в по-горния си пост "Само че има един огромен проблем- еволюция при хомо-сапианса няма. Той може да се адаптира към различни начини на живот, но това не го променя. Именно това е главната причина за утопичността на Марксовия комунизъм и за провала на всички опити , той да се реализира на практика." И пак се връщаме на изходна позиция.

Сир, верен на аристократичното си име и потекло, Вие аргументирано и изискано поставихте всички дегенерати от „агитката” на полагаемото им се място, за което получавате искрения ми респект и уважение. Само се осмелявам да Ви обезпокоя с тази малка уточняваща информация, Сир, като се надявам да не Ви засегна лично: Агитката – Куртенков, Шпага, Киров, sirius, КГ125, ДеДо Либен, Warlord, kramer – 8 парчета Осмелявам се да Ви доложа, уважаеми Сир, че в състава на „здравите сили” извън Агитката, освен Вас, остават още петима аристократи със здрав разум и морал Съществува и една персона с независима и неутрална позиция, именуваща себе си Дорис. П.С. Особено съм възхитен, Сир, от Вашето изтънчено и фино чувство за хумор, така добре демонстрирано от Вас в този малък виц, увенчаващ Вашата пледоария в полза на статуквото. Бог да пази България, Сир.

Браво, Алва, демонстрираш добро познаване на Тойнби, но нека ти създам малко работа, като ти цитирам самият Тойнби: Църквите като какавиди Завършихме прегледа на църквите в ролята на какавиди, но ако ще трябва да погледнем от птичи полет, откъдето се виждат едновременно всички познати на историята цивилизации в техните отношения една с друга, няма да се забавим да забележим, че църквите-какавиди не са единственото средство, чрез което една цивилизация може да се сроди с предшественика си. С това подреждане сега сме в състояние да подходим към въпроса дали църквите са, или не са нещо повече от възпроизводителни удобства на определено поколение цивилизации. Църквите като по-висш вид общество До тук действахме според предположението, че цивилизациите са главните действащи лица в историята, и ролята на църквите дали като пречки (ракови образувания), или помощници (какавиди) са вторични. Нека сега отворим умовете си за възможността, че църквите могат да бъдат действащи лица и че историите на цивилизациите могат да бъдат представяни и тълкувани в термини не от своите собствени съдби, а по въздействието им върху историята на религията. Идеята може би е нова и парадоксална. Цивилизациите като пролози Предшестващото изследване ни убеди, че църквите, въплъщаващи висши религии, са различни приближения на земята на една и съща божия общност и че видът общество, на което те са единствени представители, е от по-висш духовен порядък от видовете, представяни от цивилизациите. Сега можем да бъдем насърчени да продължим нататък с нашия експеримент на обръщане наопаки на първоначалното предположение, че ролята на цивилизациите доминира в историята, а ролята на църквите е производна. Вместо да се занимаваме с църквите с език, подходящ за цивилизациите, смело ще поемем нов път, като се занимаваме с цивилизациите с език, подходящ за църквите. Ако гледаме за социален рак, ще го намерим не в някоя църква, която заема мястото на цивилизация, а в цивилизация, която заема мястото на църква. А ако бяхме мислили за църквите като какавиди, чрез които една цивилизация възпроизвежда себе си в друга, сега ще трябва да мислим за родствените цивилизации като пролози към появяването на църкви и за родствените цивилизации като отстъпление от това високо равнище на духовно постижение. Извличането на духовно значение от материалния му смисъл е пример за процес, който по-горе в това изследване нарекохме „етериализиране“ и признахме за симптом на растеж. Нашето изследване на „етериализирането“ на гръцкия и латински речник — което може лесно да бъде удължено, — е достатъчно да покаже, че елинизмът е истинска евангелска подготовка и търсейки смисъла на съществуването на елинизма в службата му на пролог към християнството, ако не друго, сме поели обещаваща линия за изследване. Така погледнато, когато животът на една цивилизация е послужил за пролог към раждането на жива църква, смъртта на предшестващата цивилизация може да се смята не за катастрофа, а за подходящ завършек на историята й.

Абсолютно не от моя страна, никаква обвинителна нотка не влагам.

Това за лихвата направо ме развеселява и ми напомня за оня виц за Чапаев и Петка, в който Чапаев изпил на екс чаша водка, обърсал мустак и казал: "Пыю, но с отвращением!" Това е в кръга на шегата, а и явно всички банки навсякъде в нашия свят, ни възприемат като "те". Както и да е, подходът ти наистина е интересен, но според мен, щом човек търси истината, поне в кръг от хора, които претендират за същото, би трябвало без никакво притеснение от емоционалните им реакции, да я казва такава, каквато я вижда, с единствената цел, да получи нейното рационално опровержение или потвърждаване. И все пак... нещо в този подход, както излагаш неговата методология, ми се губи. Излиза че в него абсолютно всичко е толкова студено обективно, колкото може да бъде в света на химията и физиката (а в тези светове такова ли е?); и едва ли не някаква аура от политически, културни и религиозни категории витае като призрачен облак около това ясно детерминирано от икономически закономерности ядро на метода. Въпрос на прецизни математически анализи е да схванем, опишем и разберем взаимовръзките в икономическата част, а другите фактори могат само да оцветят или осветлят "твърдите" факти. Привлекателно ясно е, но точно затова ми изглежда някак стерилно. Няма значение, обаче, как изглежда, въпросът е доколко е ефективно. Но ще ти дам един друг пример в полза на така леко отместените встрани други два метода на "утопистите" Маркс и Тойнби, тези мечтатели и фантазьори в научно облекло. Опитвали са се да създадат програма за писане на поезия и са я направили; мощен компютър плете великолепни словосъчетания в идеален ритъм и поетична стъпка, те са почти съвършени - но не са поезия, никой не ги чете, и никога не би ги чел, ако обича поезията. Преди години АйБиЕМ направиха един суперкомпютър ДеепБлу и той победи в демонстрационни мачове великият Каспаров, направо го размаза. После Ай Би Ем прекратиха експеримента и се извиниха на всички хора, които обичат да играят шах. Та така за методите... ти си на ход.

Годината е 107 преди Христа, авторът и е Гай Марий http://classics.mit.edu/Plutarch/c_marius.html Разбира се и първият му враг е неговия ученик Луций Корнелий Сула. Тъй като схващам тази реплика към мен като подканващо „И?”, продължавам да развивам своята теза. Създаването на професионалната армия е предпоставката, която отключва възможността в Рим да бъде установена военна диктатура, увенчана логично в крайна сметка от императорската институция. След като това се случва на практика при Октавиан Август, семето на разрушението вече е посадено, макар и тогава нещата да не изглеждат така, а да предвещават бляскаво бъдеще; въпрос на време е това отровно семе обаче да пусне корени, да покълне и да доведе до отровните плодове на залеза и катастрофата на Западната Римска Империя няколко века след Август. След циментирането на императорската власт и превръщането й в династична, армията става единственият гарант за тази власт, а личността на конкретния император е съдбоносна за просперитета или упадъка на империята. Така например, когато имаме „добри” императори, каквито са тези от династията на Антонините, империята процъфтява. По тяхно време владенията на Рим обхващат най-цивилизованата част на човешкия род, границите се охраняват сигурно и доблестно от славни легиони. Връзките между провинциите са циментирани, хората в тях се наслаждават на добър живот и богатство, непознат за варварите отвъд техния свят. Нерва, Траян, Адриан и двамата Антонини са разумни и просветени монарси с добродетели и използват за доброто на държавата своята власт. Те оставят относителна свобода на Сената, и се концентрират само върху изпълнителните функции на властта си. Периодът продължава повече от 80 години и оставя империята в цветущо състояние. Но след смъртта на Марк Антонин започва упадък и разрушение, който е гибелен и съдбоносен. И причината изглежда е субективна, дължаща се на цяла поредица от неспособни и покварени императори, но всъщност се дължи само и единствено на факта, че тези "лоши" императори (много от тях като хора са наистина такива) злоупотребяват безконтролно със същия инструмент, който преди това, в ръцете на добрите им предшественици, е играл благотворна рола. А този инструмент е добре организираната, боеспособна и професионална римска армия, наброяваща над 500 000 със спомагателните войски. Онова, което е било полезен инструмент, в един момент се превръща в опасно и самоунищожително за Империята оръжие, и няма сила в римския свят, която би могла да изтръгне този инструмент от ръцете на императора, па бил той и идиот като Калигула, Нерон или Комод.

О.К., от написаното разбирам, че за теб синтезиращия метод е системният – при него се освобождаваме от опозицията „ние – те”; всички сме „ние”, но поставени в три различни кръга на един голям кръг от реалности – вътре е ядрото (Първи свят); следва първа периферия близка до ядрото (Втори свят) и по-далечна периферия (Трети свят); при това всяка от тези групи би могла (и го прави) да премине по-навътре или по-нъвън в този голям кръг? Ако приемем този системен подход се освобождаваме от противопоставянето „ние – те” и можем спокойно да се заемем с изследване на причините и законите на самото движение, а те са чисто икономически. Правилно ли съм разбрал? Другите два метода са аналитични – те разлагат цялото на елементи, които след това групират в абстрактни конструкции и ги обособяват в класи и цивилизации съответно. Чак накрая, след донякъде чисто рационалното обособяване, авторите на тези методологии, подобно на богове-сътворители създават своите светове – Маркс този за безкласовото общество; Тойнби онзи са Универсалната Религия, която е крайна цел в развитието на цивилизациите. С една дума – и двамата създават всеки своята Утопия. Предпочиташ метода на синтеза, пред другите два аналитични, защото той е базиран върху реално съществуващо (макар и динамично) цяло, несътворено от човешки ум.