Б. Киров
Потребители-
Брой отговори
6635 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
185
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Б. Киров
-
Написах ви за определението на нация, в която е изпуснато пазар, но никой не репликира (сириус, докато пишех, ти си отговорил). За мен това е най-важното, и означава не просто място където се продава, а място, където се произвежда. Нямаш ли собствено производство като нация, свършен си като нация. Точно това прави от възрожденските еснафи горди българи, които искат собствена държава, те са производители и търговци, но най-напред производители. Преди десетина години ходих в Турция. Направи ми впечатление, че по магазините им преобладаваха местни стоки. Държавата им стимулира такава активност. Може да е ислямистка и неспазваща правата на човека и малцинставата тази държава, но това правителство се крепи най-вече върху икономическата си активност и стимулирането на местни производители. И е много просто - произвеждаш нещо качествено, което можеш да продадеш навън и най-вече на собствения си пазар, ти вече си инвеститор, защото вкарваш капитал и отвън в собствената си държава, след като си реализирал там продукцията си, с тези пари плащаш на работници, създаваш работни места, разширяваш се, плащаш осигуровки и т.н. - така могат да тръгнат само нещата. Но за това държавата трябва да застане твърдо зад собствените си предприемачи и да ги защитава по всякакъв начин, най-вече със закони, които се спазват. А не става, по ред причини.
-
Виждал съм личната осигурителна книжка на моя дядо, който е бил работник преди 9 септември - вътре пишеше къде е работил и какви пари са отчислявани за пенсия съответно, това е била лична осигурителна книжка с ясно посочено какво има в нея. Бил съм малък, за да се интересувам дали е била от държавен осигурителен фонд, или частен, просто не знам, но помня че беше лична партида. Доколкото съм чел, не съм икономист, имало е държавен осигурителен фонд с лични партиди за всеки един работещ. Може би други могат да кажат повече за това. Дъщеря ми и зет ми работят в западна държава, където всеки от тях има лична осигурителна партида. Освен това не са задължени винаги да плащат - ако имат финансови проблеми, могат временно да прекъснат да влагат, докато се стабилизират, всичко се отчита. При смърт на пенсионера, наследниците получават това, което е останало в партидата.
-
Тук ще ви дам един текст от уикипедия дефиниращ нация, но според мен от дефиницията е изпуснато най-важното нещо и ще го прибавя: "Нация е общност от хора, характеризираща се със съзнанието за еднаква историческа и културна принадлежност, живееща на обща територия, обединена от общ език и организирана в държава." Изпуснатото е и "общ пазар", а според мен там е ключът към бараката в тази тема.
-
Благодаря, Гербов Започваме да изясняваме как исторически е станала делаверата с кражбата на парите от осигуровките по време на социализма. Управляващите по онова време са смятали, че този строй и система са вечни, и са използвали парите от социалните осигуровки като инвестиции. Друг е въпросът доколко умно са го правели, и дали с безумни планове не са ги пропилявали още тогава. Това обаче не отменя факта, че когато при приватизацията тези предприятия или много от тях са били съзнателно съсипани и разграбени, там са изтекли и вложените в тях пари на поколението, работило по време на социализма. А какво означава "би трябвало постъпленията от приватизация да отиват" - че те не са отивали. Но и да отиват, когато приватизираш едно предприятие като "Кремиковци" за 1 лев, 20 процента от това са 20 стотинки. Толкова са парите от отчисленията, които ще отидат за пенсионерите от капиталовложенията в Кремиковци. Може да се окаже че и при другите държавни предприятия нещата изглеждат по подобен начин, както и почивните станции, за които говориш. А някои от заводите и предприятията от онова време станаха просто излишни, след като старите пазари в СИВ изчезнаха. И като казваш "откраднаха ни не парите, а построеното от нас", то е същото - откраднаха ви и парите, и построеното от вас. За съжаление. И при липса на нито един виновен и осъден за това. Младите не са глупави, разбраха къде живеят, и тръгнаха навън, където има уредени страни със зачитане на законите и собствеността. За да не им се случи нещо подобно пак - не че не става периодично - току гръмне банка и пак изчезнат някакви милиарди, същата схема е. И пак няма осъдени. Е докога? И защо? И най важното, тези откраднати пари винаги могат да се проследят и конфискуват. Щом не го правиш, казваш косвено на всички мераклии пак да се опитат - заповядайте, то ще забрави, но после пак може. Частните пенсионни фондове са много хубаво нещо, ама защо тогава не позволят на работещите ИЗЦЯЛО да се осигуряват в тях, а не едновременно с държавното осигуряване - ами много ясно, защото дръпнат ли се повечето работещи от държавното, кой ще плаща пенсиите на онези, чиито пари са изчезнали, а трябва да получават пенсиите си, за да живеят? Но работата е не да изследваме как исторически е станало, защото то вече е факт, а по какъв начин да излезем от това безизходно положение. Затова има смисъл да водим целия този разговор.
-
Въобще не оправдавам бг елита, то такъв реално няма. До 96 година нямаше мащабна приватизация, това е факт, държавните предприятия се съсипваха по схемата наши хора "на входа" и "на изхода", за да им падне цената накрая (успоредно с тази цел се крадеше директно от тях); а закъснялото решение за приватизация стана под натиск отвън, но "елитът", който го осъществи не го направи в интерес на българските граждани, а се съюзи с другия "елит", срещу който уж се бореше на думи и двата "елита" направиха тази приватизация, от която всички страдаме днес - мафиотската. затова има монополи, високи цени, всевластно и корумпирано чиновничество и затискане на всяка вън от мафията икономическа конкуренция. Че парите бяха спрени, а после дадени отвън с цел да съборят онова правителство - това е факт. Но че ония, които трябваше да свършат закъснялата работа по истинска приватизация я свършиха като кучето на нивата, също е безспорен факт. Затова после се питаха един друг "Кажи си?", а сега и двата "елита" са офшорни милионери и нямат никакво желание да променят статуквото, нито пък да развиват реална икономика. А нацията - да си мре, който не му харесва - да хваща пътя? смях!!!
-
С втората ти констатация съм напълно съгласен, но че 72 000 "стари лева" са сегашните 72 - това е пълна глупост. Говоря ти за 72 000 евра, които са били откраднати от тези двама старци, те толкова са спестили по тогавашния курс преди 1989 г. на съотношението долар-лев, това са техните удържани за пенсии пари, които са били откраднати, а не 72 лева. 72 000 евро без лихвите - просто са били ограбени. И такива като тях не са единици, а почти всички български пенсионери, на които са удържани осигуровки през този период.
-
Това е правилото на Победителя, защото след победата само той има право да говори. Да, инфлацията от 96/97 беше резултат от спирането на всякакво външно финансиране за България от международни финансови институции и нещата после се случиха твърде бързо, колко й трябва на България - финансовата ни система рухна почти веднага. После МВФ отвори кесията и "правилните" хора послушно поведоха страната, но без да забравят своите 10%. И пари се появиха, и програма ни се написа, и борд се направи - кой загубил, загубил... Идваше "приватизация" и РеМеДе-та, много по-важни неща от някакви спестявания на пенсионери и трудещи се. Държавна стока трябваше да се сложи на тезгяха. А ония, които се облагодетелстваха от рухването на лева, вече бяха генерирали истински финансов ресурс, за да си купуват читавите неща от държавно имущество. В съдружие с чужди приятелчета, разбира се. С Путин се опитват да направят същото, ама не знам дали им е залък по устата, може и да заседне.
-
И знаеш ли кой спечели от нея - тарикатите, които знаеха, че това ще се случи и отрано бяха обърнали в "доларова позиция" всичките си пари, а дълговете им в банките бяха изплатени с мизерните левчета и така занулени. Помниш ли колко банки гръмнаха тогава? И пенсионерите и другите балъци, които държаха спестяванията си в левове пиха една студена вода и останаха без нищо.
-
Питам не защото не знам, а защото искам да кажа, че ДЪРЖАВАТА краде от пенсионерите, а и от други. На сегашните пенсионери пенсиите се изплащат от вноските на работещите, защото старите фондове отдавна са "източени" (тази тъй хубава дума заменяща кражба). Държавните служители не плащат вноски за пенсия, на тях им ги плаща държавата, тоест всички останали, които не са държавни служители. Защо? Те да не би да са някакви благородници със синя кръв, по-висши от останалите? Даже и по татово време това не беше така - всички си плащаха осигуровките сами. После тия общи кюпове на осигурителните и здравните фондове, в които не се знае кой пие и кой плаща - защо няма персонални сметки за всеки човек, той да знае какво има в неговата партида? Ами за да "точат" безнаказано чиновниците, и накрая куче влачи диря няма. И на това му викат "социална солидарност" и "осигурителен стълб" - какво подпира този "стълб"?
-
Прочетох и двете статии, ще започна от втората. Не мога да си обясня по никакъв начин това, ако разбира се е истина: През 2000 г. Германия официално предложи да ни подари 22 изтребителя МиГ-29 срещу символична сума от едно евро за всичките –изписвам числото с думи, за да не си помисли някой, че е грешка. Това бяха изтребители от армията на бившата ГДР и след обединението на Германия немците ги модернизираха по натовски стандарти. С типичната за тях акуратност и точност – и сега на самолетите има табелка кога е ремонтирана и поставена всяка част. Отново да уточним: за 22 напълно модернизирани по натовски стандарти руски изтребители МиГ-29 трябваше да платим едно евро. Или ако предпочитате – два лева. Но кабинетът „Костов” ги отказа. И „простите” поляци само това чакаха – взеха ги, при условие че си имаха една ескадрила от 10 самолета МиГ-29. Сега с тях си пазят небето, защото им е скъпо с Ф-16 и дори идват с руските изстребители на двустранни авиационни учения на нашето летище Граф Игнатиево. Ако Иван Костов тогава беше взел самолетите, нямаше да преживяваме днешната драма. Първата история е покъртителна драма, но в нея има два момента, на които специално искам да ти обърна внимание: 1. Възрастната двойка пенсионери са имали апартамент в Ловеч, но отиват да живеят на село, където при мизерни условия ги гледа дъщерята. За нея не пише да има семейство или деца. Защо е трябвало да живеят буквално скотски, след като са можели през цялото време да продадат апартамента и да доживеят нормално старините си без лишения, за дъщерята така или иначе остава къщата. 2. Съпругът получавал пенсия 115 лв, жена му 157. И сега питам - човек е работил по времето на социализма 40 години, за да се пенсионира, плащал е социални осигуровки в размер на 30% от заплатата си. Взимам калкулатор и смятам: 40х12х250х30% всеки от тези хора е трябвало да има спестени от пенсионните си осигуровки по 36 000 лева или двамата общо 72 000 лева; през време на социализма официалният курс на лев-долар беше 90 ст.;тоест съпрузите са спестили за старини от социалните си осигуровки 72 000 евро. КЪДЕ СА? Защо нямат лични партиди от които в случай на нужда като този да могат да ги изтеглят, когато поискат, или пък да бъдат наследени от дъщерята.
-
Е да де, но въстанието е неуспешно, както и да го погледнеш, то е потушено с цената на много жертви. Войната е успешна. Въстанието е провал. Войната е успех. И в този ред на логически разсъждения ти задавам въпрос: можеше ли едно въстание да бъде успешно? И под въпрос, Левски вярвал ли си е сам, че то може да бъде успешно?
-
Лидер без пълни правомощия просто е нищо, дори и да го подкрепя народа, когато ръцете му са вързани от обективни обстоятелства, той е безсилен. Единствените начини лидер в нашата конституционална система да има такива правомощия са посочените два от мен - в досега съществуващата по силата на мощна парламентарна подкрепа от наистина реформаторско мнозинство в ролята на министър-председател; или чрез промяна на Конституцията по законен ред, чрез свикване на Велико Народно Събрание, което да даде големи пълномощия на Президентската институция и да превърне България в Президентска Република; и двата пътя са легитимни и демократични, друг е въпросът дали са осъществими. Всичко останали разсъждения за лидер, който да промени сам нещо с подкрепата на народа, просто не се вписват в закона.
-
Да продължа темата за "лидера" - да, възможно е България да разкъса порочния кръг по този начин само по един начин; ако се промени цялата Конституция и страната стане Президентска Република с много големи правомощия на тази институция. Това всъщност го е имало в нашата история преди 9 септември - периода след като цар Борис забранява партиите и управлява еднолично. И това са години на икономически просперитет за България - всеки може да види статистиките през 30-те години и доходите на хората по онова време. Но ако това стане, изключително важна ще бъде фигурата на Президента, направо съдбоносно важна. Щатите са точно такъв вид управление - там Президентът по същество е Монарх за един мандат.
-
Съгласен съм, Атом, глобални синхронни политики обаче е едно, а глобализъм за който тук говорим, доколкото изяснявахме понятието е нещо съвършено различно, просто трябва да се уточнят понятията. Ще ти кажа примерно какво направиха неотдавна ЕС в Африка - изсипаха милиарди евра на африкански правителства, за да ограничат миграцията към Европа. но като ги дадеш така тези пари на обикновено корумпирани политици, огромната част от тях ще изтекат не за решаване на реални проблеми, а в дожобовете на същите политици. Китайците инвестират в строеж на железници в Африка не по-малко пари - откриват местни работни места и строят инфраструктура. Два съвършено различни подхода. Кой е по глобален за решаване на проблема? Глобалното решение на проблема на тези бедни страни от Третия свят е не да дойдат чичковците от МВФ с бели якички и да им напишат такива рестриктивни бюджети, че единствения изход да остане навлизането на западни корпорации които по същество колонизират "банановите републики", а самите "бананови републики" да си използват ресурсите за своите граждани.
-
Сто процента съм съгласен с това, но това е нещо, което зависи от нашите държавници, които пък ние самите избираме. Пак се завъртаме в кръг. Според мен, основна причина, няма силна национална икономика, няма приходи от нея, не можеш да си суверенна държава, разчиташ на чужди капитали и помощи, няма начин да водиш суверенна политика, ще се кланяш и гънеш, пред ръката която ти дава. Можеш сам да си решиш икономическите и финансовите проблеми, защо да не си суверенна държава? Политическият суверенитет се постига само по един начин, чрез икономически, иначе е на гол тумбак чифте пищови, Северна Корея, суверенни и гладни с атомна бомба.
-
Понеже заговорихме за възможностите на лидер-бащица, мисля че и да иска да играе такава роля, при сегашното конституционално устройство на България, просто реално не може да има такъв. Министър-председателят като позиция е най-близо до такава роля, но пък е блокиран от парламента (законодателната власт), където и собствените му съпартийци и коалиционни партньори могат да му спретнат номер и да му блокират реформите, ако искат. Освен това, няма никаква реална власт или контрол върху съдебната власт, която направо си е друга държава в държавата. Президентът е с още по-малки правомощия и направо си е бутафорна фигура по Конституция. Партийните лидери играят като брокери за търговия с власт и постове. И се получава пълен блокаж. Затова казвам, хубаво е да има лидер, но и да го има, и да знае и да иска да направи нещо, ще бъде блокиран, просто няма такива правомощия. На кой да "раздава шамари" - може да го прави единствено в партията си или на някои министри, но е зависим и от партията си, и от министрите си. Единственото, което е в рамките на сегашната ни конституция, е да има достатъчно мотивирана и силно подкрепена от народен вот партия с много силен и владеещ партийната структури лидер, която е в състояние да реформира из основи цялата държава. Или толкова здрава и мотивирана за реформи коалиция от партии.Но това сега го няма. И затова няма истински и дълбоки реформи а тупкане на топката на място. За ляво и дясно не говорим - то тук нещата са обърнати наопаки у нас - богатите се правят на леви. Става въпрос за прагматични реформи, ни леви, ни десни.
-
Ами този спор между Кацев-Бурски и Страшимиров, според мен, е на личностна основа, и го подхваща Кацев-Бурски, защото той хвърля ръкавица на Страшимиров. Последният пък, воден явно от огромно научно честолюбие, не му остава длъжник, и вместо да си подтисне егото, и да види рационалното у опонента си, се пуска по пързалката на оплюването по балкански маниер, и се завърта спиралата. Нрави и манталитет. Казвам само че Кацев-Бурски борави с ненадежден източник на спомени отпреди десетки години, което не означава, че е сто процента недостоверен, но по мое мнение повече от 50 процента и би следвало по-прецизно да го сверява с документални източници, които все пак по негово време е имало, и то събрани главно от Страшимиров. Поп Кръстьо очевидно не е бил революционер, и сам се изповядва, че единствената му надежда била военната намеса на Русия, за да ни освободи. Също и като Каравелов, но той не го изповядва пряко, а подтиква Левски към вдигане на едно обречено на провал въстание, което в крайна сметка би могло да доведе намесата на Русия. Нещо, което се и случи с Априлското въстание.
-
Най-напред да ти се извиня за недоглеждането, наистина съм пропуснал една малка думичка "не" пред "мисля" в постинга ти и виж какво стана; трябва да се чете внимателно като в договор с банка ситните текстове Мое лично мнение е, че Лидер-Бащица, па ако ще и да е гений, не е решение, но би помогнало, ако имаме истински лидер. Нали все с такива "бащици" ни водят за носа - яви се някой уж-Спасител, обещае нещо бомбастично, лъсне си имиджа поне в първия момент и всички викат "Той е!", ама след време се вижда, че не е Той, пооплюят го, и търсят друг Той. Смятам че проблемът е системен - самата демократична държавна система, която притежаваме и сега, на хартия не е толкова лош инструмент, но не РАБОТИ в интерес на нацията, а на отделни хора и групи, единствено в техен. Законът не се прилага еднакво към всички. Никой политик или държавник не иска или просто не смее да наруши статуквото на блокаж - било от страх, било от интерес. И се въртим в кръг. Затова пиша, че ще чакаме докато ни падне таванът върху главите - под това разбирам фалит подобен на гръцкия, но много по-тежък, и тогава, щем не щем, ще разберем всички че Неволята няма да дойде и ще си запретнем ръкавите. Но това чакане не е добро, трупат се негативи. Не е нужно да се политизира или вкарват някакви емоции или висши морални категории. Въпрос на прагматизъм е, но не го правят овластените. Накрая ще го отнесем всички ние и тези от овластените, които са последни преди фалита. Но фалитът си е фалит, с всички последствия за фалиралите.