Б. Киров

Искам в аванс да ви кажа, че историята преди същинският ми въпрос, е измислена и няма нищо общо с реални събития и съществуващи лица, а само с техни символични проекции в приказно време и място. Един вид Приказка с Отворен Край, който всеки може да допише сам, и всички заедно. Приказка с Отворен Край „Имало Едно Време 1997 година (Някои я помним). Тогава един Премиер (този иначе тъй Симпатичен Младеж), казал Вълшебните Думички "Ние сме за единна Европа от Атлантика до Урал”; през Зимата обаче, когато месечната заплата ударила 10 долара, а пенсията 5, хората го изгонили с камъни; на негово място се появил изневиделица друг симпатичен Човек със Синя Лента през чело, повел Хората и им обещал: „Няма да ви предадем, няма да ви изоставим.” Да ама Не. Не само ги продал, но ги изоставил. Той и Авери (под кодово име „мистър 10 процента”) харизали под тезгяха де що има читаво Държавно, взели някакви Пари, наричани от туземното население „комисионни”, а на въпроса „Кажи си?” този Умен и Замислен мъж нищо не казал, а си отишъл обиден при Теменужките. После дълго мълчал. Тежко мълчание на обиден, огорчен и неразбран човек. Тези на които Умният и Замисленият продал Собствеността станали Народни Хайдути, наричани на галено от Чуждопоклонници „бизнесмени”. Най-умните и проверените проявявали определен вкус към Банковия Сектор в неговата пирамидална разновидност, но имало и в други „сектори”. После имало Цар Спасител за 800 дни, после Трима Мъдреци, после Генерал, после пак Те, после пак Генерал, ама Помъдрял. Междувременно, от 9 милиона „мишлета”, в Приказната Страна останали 7. Щото когато Корабът потъва, нали...” Край на Приказката (гейм оувър) Но защо ви разказвам тази весела и игрива Приказчица? Ами само за да ви питам: смятате ли, че ние като нация се развиваме по правилния и добър за нас път, работим за просперитета си, и този на децата ни и имаме бъдеще като държава тук, на това място, все още наричано България? Имаме ли ние суверенитет като държава – под суверенитет разбирам държавата ни принадлежи ли на Суверена (народа, нацията) или не? Това вече не е символичен въпрос и можете да включите целия си капацитет от познания, за да отговорите аргументирано от икономическа, историческа, социологическа, общо-културна, пък ако щете и философска гледна точка. Можете и да разширите хоризонта на отговорите не само до нас, а до Европа и даже до света – как виждате бъдещето ни място там, в този глобализиращ се (или не?) свят с оглед на това, което се случва днес и ще се случи утре. Ще ни Има или Не като нация след 100 години, и ако да защо, и ако не пак защо? И въобще, мислите ли че след приключването на Глобализацията въобще ще има нации? Не са ли те отживелица от минало време?

Стаски, честит 3 март Е, Левски отива за много повече, значи тези пари са за 5-6 револвера или 1,5 пушки - общо взето малко, или иначе казано и оръжието е било ужасно скъпо в сравнение с други неща. То е ясно обаче, че т.н "чорбаджии" въобще не са пламтели от желание да дават волни пожертвования за каузата на въстанието. Същото може да се каже и за хаджи Станьо и Милев, които вместо да се бръкнат да дадат повече свои пари казват на Общи: "Ако си мъж, обери пощата!" А сега де, ако си мъж - кой аз ли! Как един юнак при такова докачение да не се хване за ножа. И става тя каквато става.

Логично. Значи Кацев и Стоянов грешат. Каравелов е друга тема, да не му ровим костите пред 3 март. Тук нищим със Стаски конкретното предателство в Ловеч.

Благодаря, Дорис, не съм чел Кацев, не мога да намеря текста, но значи не сме първооткриватели. То и на пръв поглед изглежда така - да подготвиш коне, да направиш оградата така че да наподобява влизане отвън и т.н., това си е сериозна подготовка - и изведнъж, изненада - главната ти цел, за която идваш липсва; или е пълно безхаберие и некадърност на подготвящите, или си е съзнателно устроен капан от тях. Просто така изглеждат нещата.

Чел съм я. Само кажи какво влагаш в "невероятна" - че не е вероятна, или че е много добра?

Официално известно е че това са хаджи Станьо и Петко Милев, а кроежите са станали на сватбата на Тодор Пеев от Етрополе; последният по същия начин като Драсов и Иванчо Колев изчезва със съдействието на турската власт "да търси" организаторите на обира във Влашко (интересен факт е, че след Освобождението той се самоубива в една доста напреднала възраст); така или иначе, тези тримата "скроили" обира, към който подтикват Общи. но според мен това не е станало чак толкова набързо и импровизирано, и не е инициирано само от тях - трябва да се проследят връзките на първите двама с други богати българи (чорбаджии), от които също са били искани пари.

И всичко това се случва преди арабаконашкото "приключение". От написаното от теб е видно, че турската власт отваря челюст на вълчи капан, в който трябва да влезе Левски - самата полиция си изтегля информаторите, за да не паднат в подозрение по-късно, когато челюстите на този капан щракнат. Сега най-интересният въпрос е кой е говорил с Денчо Халача за даване на пари, по-точно кой е насочил дейците към него, защото той е "стръвта" в този капан за Левски. Левски като по чудо се измъква, но при втория капан, арабаконашкия обир, вече няма измъкване - зъбите на властта щракват, и вътре остават всички, които по-късно "ще пеят"; следователно кучето е заровено във въпроса, как е задействан и от кой вторият капан, защото това са същите лица, които поставят неуспешния първи капан с влизането при Денчо Халача? "следвай парите, ще откриеш извършителя"

Сириус, пак ще ме обвинят че спамя с офтопик, ако се заема да ти отговарям конкретно, затова ти предлагам да отворим нова тема с всички тези проблеми, които са важни и интересни, но вече явно надхвърлят тясно скроената дрешка на тази "защо не искат да работят/учат младите"; не знам как да я формулираме, може би по-общо, но с конкретно подзаглавие, предлагам като общо заглавие ГеймОвър...с подзаглавие "Глобализъм или нова концепция за национална държава, какъв ще бъде светът утре?" Разбира се, тази е набрала скорост и я четат, така че можем да продължим и тук. Ти избираш, стига да не почнат да ни трият.

Тях не ги мисли, те са се осигурили с банкови сметки за три-четири поколения напред и са "граждани на света" отдавна, а в "тази държава" са все още защото народът не ги е изритал, но и за това са готови, куфарите и сметките им са пълни. "Ако (и докогато) мине номера" - имаше един такъв келнерски лаф с надписана сметка. Лошото е че хората им плащат надписаните сметки.

А онези, които не са останали и продължават да напускат? Аз съм родител на такова дете, повечето от приятелите ми са родители на такива деца, по-интелигентните деца само за това мислят и се подготвят. С какво съм виновен аз, че дъщеря ми избра да живее на по-добро място? Какво повече можех да й дам тук, или да й кажа "стой си тук, Родина". Мой приятел с двама сина в германия ми каза скоро: "Мъчно ми е за тях, но съм им казал "там ще стоите, не си и помисляйте да си идвате!" Не е толкова просто да го обясним само с идеология или история, просто е реалност, и боли.

Дедо Либене, точно в темата сме си - Защо младите не искат да учат/работят, не искат защото това не е тяхната държава. А всеки си има свой господ.

Чул те Господ, и хората. И а дано, но без ама надали.

Позволявам се да се позова и на част от отговора ти към Историк - онази част за трите избора на партийният елит след 1989. Точно така е, тези хора тогава бяха и елитът на държавата, и те избраха най-изгодния и лек за тях път - някои се "снишиха", но повечето обърнаха палачинката и смениха господаря с Големия Бял Брат отвъд океана. Най-трудният път бе да се изправят, да понесат всички негативи от минали грешки и да се опитат да работят за България, но те не го сториха. А вакуум в природата няма, нито в политиката. Предлагаш да направим традиционното - но нали тогава, пък и 97-8 го направихме, но т.н. "елит" ни изпързаля - разделиха се на "добро и лошо ченге", доброто каза "няма да ви предадем, няма да ви изоставим", помня го как вървеше вдъхновен с една синя лента на главата през онзи зимен ден, и почти веднага след това направи обратното; та оттогава все я играят тая игра - на Добрия, Злия, а ние в ролята на Тъпото Копеле, което да ги слуша с увиснало чене. И всичко си става по правила - избори, партии, дебати, демокрация, накрая - дето викаше баба ми "Погледнал се Илия па в тия"; какво не сме пробвали - стачки, седящи, бдящи, митинги, шествия, камъни (без дърве, това е от друга тема) и все сме си в ролята на Тъпото Копеле, което гледа как Добрия и Злия уж се карат, докато бъркат дружно в кацата с меда. Ха сега, кажи ми накъде, като на пазара се предлагат само Добрия и Злия? Няма го Умния.

Сириус, моите почитания, казал си го по-ясно от мен. Знам че минаваме всякакви лимити за офтопик в темата, но само един последен оф-въпрос - а какво правим ние, хората в тази държава, когато някой по "втория начин" си я присвои и я използва за свои частни интереси, а не за нашите? Защото, това което цитирам от твоите думи, вече е факт, то си тече и лека-полека изтичаме в нищото и ние.

Стаски, просто ми се налага непрекъснато да прекъсвам, но добре - началото на края. логично следва извод, че тези, които "логистично" са осигурили обира у Халача, т.е. членове на Ловешкия комитет (кои са?), подготвят и капана, наречен от теб "началото на края"? Прав ли съм? А зад тях има ли друга фигура, или фигури?

Стаски, донякъде се досещам за твоята версия, защото съм прочел всичките ти постинги в този форум внимателно, но ти сам трябва да си я напишеш, не мога да правя това от твое име.

Стаски, привет! Прав си, който много пише, не му остава време да чете и почва да произвежда клишета. Но не си прав пак, че почна с метода на китайската капка - капка по капка. Сега нали говорим за предателството на Левски, а не за слугата на Иван Драсов, после слуга на Денчо Халача - или двете неща са всъщност едно?

Мисля, че най-навътре в този конкретен казус от всички писали в темата дотук е Стаски, сигурен съм, че той има конкретна и аргументирана версия за предателството на Левски. Това че не я излага изцяло си е негово право, ако иска да я публикува като свой принос отделно. Или пък не е стигнал докрай с изясняването на фактите, но доколкото си спомням от предишните ни дискусии, точно той имаше по-ясно от другите участници цялостно виждане.

Точно това се е случило, Дорис - някой, но не поп Кръстьо, е казал точно това, и се опитваме да ти кажем това, но ти си твърдиш своето.

Така е, реалното предателство стана някъде след служебното правителство на Софиянски, с т.н. "работническо-мениджърска приватизация" или РЕ-МЕ-Де тата по времето на Ив.Костов - свидетел съм как на практика се случи това в Полиграфическия комбинат, където работниците пиха по една студена вода, преди да ги изритат от работа, а "мениджърите" бяха синьо-червени. Доста гнусно беше, но стана пред очите ми и знам много. Резултатът е, че сега там има някакви офиси с неясен собственик и неясни функции, печатницата я няма, няма ги и 300-500 работни места.

Жоро, много се радвам, че подкрепяш това мнение и щях да ти сложа плюс, ама бързо съм ги раздал за днес, та утре. само се сещам, че още в началото, първите години след като падна Стената, тогава поне на мен ми изглеждаше по-достижимо и възможно, и май мнозина усещаха нещата така, "синята идея", хората си вярваха и т.н. и т.н., после обаче се случиха много регресивни неща - и ей ни сега пак в изходна позиция, радваме се че мислим по сходен начин, но днес всичко ми изглежда много по-трудно за постигане. Някакви идеи?

Господа и дами, отново се връщаме към същия кръг, който извъртяхме с вече не знам колко (над 100) постинга. Също съм на мнение, че дори и да е имал най-голямо желание, поп Кръстьо не е имал възможността да извърши това конкретно предателство, и стигнах до това си мнение в хода на тази дискусия. Дорис, прочети, моля те, внимателно как се развива разговора по темата за предателството на поп Кръстьо от самото начало, и тогава кажи нещо наистина ново, ако имаш.

Историк, ако си историк, много добре знаеш, че ДЪРЖАВАТА не е абстрактно понятие – това е изпълнителната, законодателната и съдебната ВЛАСТ. И властта е реална. Винаги. Нали затова е цялата национално-освободителна борба през Възраждането, за да имат българите своя ДЪРЖАВА. Имало е предприемчиви и успели българи и в рамките на Османската империя, факт, но са искали да имат своя държава, за да просперират още повече, и са го постигнали с борба. Държавата е арбитър и инструмент, който определя реда и следи за неговото спазване в едно общество и е много важно в чии ръце е този инструмент. „Кадрите решават всичко”, но чии „кадри” – на Султана, на номенклатурата, на корпорациите, на мафията, на Сталин или на Ротшилдови – те решават всичко винаги от гледна точка на нечии интерес. Всеки елит избира и кове своите „кадри”. За това говоря – докато държавата не е инструмент на един способен и креативен елит, който е в състояние да произвежда блага и просперитет, защото притежава капацитет за това да бъде лидер, ще страда цялото ни общество. Останалото е следствие от причина.

Ако в България има силна класа от истински, а не мними, предприемачи, те ще поискат от политиците и държавата да се спазват законите, съдът и полицията да работят и да има ред; това е път към суверенитет и просперитет. Но тъй като тази група от хора е много слаба и разпокъсана и без свое представителство в политиката, а предприемач е мръсна дума, заменена с „бизнесмен”, което ще рече тарикат, в България царува корупция, безнаказаност и сервилно угаждане на чужди държави. Ето защо, вместо да седят тук и да чакат кога ще свърши този вече 26-годишен „преход”, повечето кадърни младежи отиват да си търсят късмета навън. Единственият път да се разкъса този затворен кръг е занимаващите се с реална икономика предприемачи да постигнат по легален политически път своето място в държавата, и когато го постигнат, да я променят към по-добро - нещо, което очевидно, досега не им се отдава.