Б. Киров

След като прави разграничение между фасадна и истинска демокрация, Чомски смело сравнява съществуващата демокрация в САЩ с обществото, описано от Оруел в „1984”, тоест ТОТАЛИТАРНА ДИКТАТУРА при която чрез ПРОПАГАНДА се „насаждат убеждения, които се поддържат решително и се приемат широко, макар и изцяло лишени от каквито и да било основания и често в пълен разрез с очевидни факти за света около нас.” Така Чомски очертава общата рамка, в която ще изследва явлението пропаганда – тя е конкретната пропаганда в една фасадна демокрация (САЩ), прикриваща едно по същество тоталитарно управление на малцинство (САЩ), насочена към манипулиране и потискане на едно огромно пасивно мнозинство, което Чомски нарича „объркано стадо” (САЩ). Така Чомски очертава трима действащи „актьори” в драмата на Пропагандата – Управляващ Елит (корпоративен в САЩ), „информирани граждани” (естаблишмънт, който обслужва пропагандно Елита) и Объркано Стадо, върху който пада тоягата на Пропагандата, нdсочваща го в една или друга посока, желана от Елита. Сцената е поставена, актьорите са върху нея, да погледнем зад кулисите.

В тази статия, писана по конкретен повод, Чомски разкрива по принцип как действа ПРОПАГАНДАТА и нейните конкретните механизми днес в САЩ. Авторът е скандално известен критик на американската държава, наречен „Аятолаха на антиамериканската омраза.“ от Дейвид Хоровиц. Чомски обаче е не само „идеологически Аятолах”, но блестящ анализатор, опериращ прецизно с логика и факти. Още в самото начало той изяснява понятията. Според него в САЩ няма истинска демокрация, а имитация на такава, при която „хората трябва да бъдат държани настрана от управлението на собствените им дела, а средствата за информация трябва да са с ограничен достъп и под строг контрол.” Всъщност Чомски е анархист и либертарианец по своите политически възгледи и в крайна сметка отрича всякаква намеса на държавата в човешкия живот, но това е за друга тема. За мен е по-интересно дали неговата теория за същността и механизмите на пропагандата биха могли да се приложат и към нашето общество, доколко и конкретно. но преди да се правят такива паралели трябва да се дискутира подробно доколко ефективен и верен е анализа и обобщенията на Чомски за пропагандата като средство за контрол и тоталитарно управление на едно малцинство над мнозинството при съвременните западни демокрации и конкретно в САЩ.

Гербов, четох внимателно статията, разбрах всичко от нея, логичен и убедителен сте; опитах се да охладя страстите на другите събеседници, не се получи, повече няма какво да кажа, освен да ви поздравя за работата ви по тази статия. Не съм съгласен с всички ваши мнения, но то си е ваше право, както и мое да сме на различни мнения.

Дорис, забъркваш ме в съвсем друг спор: Всички сме изучавали "Хамлет" от Шекспир, и този негов герой няма нищо общо с историческата личност Хамлет, датски принц - освен името и титлата; примерите са безброй. Можем да спорим до изтощение за неща от историята, но те нямат нищо общо със света на поезията и изкуството, тя наистина е друга реалност, не бива да я оскверняваме с политика. Вапцаров, Смирненски, Багряна, Райко Алексиев са все жертви на подобно замесване с политика. Вземи Димитър Димов с неговия роман "Тютюн" - един от малкото, ако не единствен, български роман на европейско равнище - идва Партията, и му нарежда да го "препише" с правилните герои и идейни позиции - е, преписва го, и го осакатява; после го правят председател на казионния Писателски съюз и всичко затихва; и знаеш ли кой го защитава и спасява от "класово-партиен" линч, няма да повярваш - Вълко Червенков, онзи приличащ на Боримечката сталински тип партиен лидер с каскет...

Най-доброто предложение дотук. Но Вазов пак държи първото място, защото е писал "Сюлейман безумни сочи върха пак, и вика: "Търчете тамо са раите"

За мен този спор за "кой е хвърлял камъне и дърьве" е абсолютно безпредметен, пък вече да се стигне до това колко големи са били едните "камъне" (руските) и колко по-малки другите (на опълченците), направо е правене от нищо нещо. На Шипка са воювали рамо до рамо всеотдайно българи и руси срещу турската армия, удържали са прохода с цената на много жертви и невероятен дух и героизъм; другото е "кой е по-по-най", но него го играят в детските градини

Според мен е абсурдно такова добруване, защото самата султанска власт е била нещо толкова деспотично и отживяло времето си управление, че самите турци я сменят по-късно с републиканска форма. "В книгата на Росен Янков има един интересен криминологичен портрет. Такива психологически портрети не са доказателство , но са сериозно средство за намиране на заподозрени. Възможно е и турската полиция да е работила по подозрения, а не на сигурно. В такъв случай залавянето на Левски е може да е следствие от косвено предателство - информация за това, че Левски ще посети Ловеч и последвалото наблюдаване на съмнителни места за съмнителни хора." Янков си служи в случая с косвено доказателство и каквото и да мислят за него други съфорумци, е доста логичен и убедителен при ползването на такива доказателство. Но той стига в доказателствата си до онази точка, че поп Кръстьо е бил "мухбир" - турски доносник, а като още едно непряко доказателство напластява психологическия портрет на попа, но го прави пост-фактум, след като вече попа е набеден от всичките си съграждани и съвременници и посочен за "черна душа" - а в такава атмосфера и човек с желязна психика би изпаднал в депресивно състояние на когнитивен дисонанс. Тук в един постинг, адресиран към теб, съм казал съвсем ясно какво мисля за залавянето на Левски - то не е било дело само на един или няколко човека, Левски попада под кръстосан огън от три страни - османската власт, собствените му другари от БРЦК (и тези, които ги подкрепят във ВРО) и външни интереси на трета страна (Димитър Общи е пряк проводник, но зад неговата провокаторска роля стоят интересите на Сърбия и славянофилските кръгове в руската императорска администрация тогава); знам че сега ще скочат всички русофили и ще викнат в един глас "докажи го!", но тук в тази тема няма да го правя, ще се опитам да го направя по-натам в друга. Руската императорска администрация не е Свещена Крава, това не е Русия.

Форматорите винаги искат да ни форматират в техния формат. Но какво правиш, ако не ти харесва филм – сменяш канала. Ученик може да си вземе изпита, после да го прочете нещо допълнително, да преосмисли нещата или да говори с родители, приятели и да види по друг начин формата. Така или иначе – приемаме и двамата, че с етикетите и преките оценки трябва да се спре в историята. И да оставим отворената врата за личен избор – ако аз лично не приемам наложения ми общоприет за коректен исторически формат, свободен съм да сменя „канала” на задължителното в учебника (след като го познавам), и да изложа свободно своето виждане, пред преподавателя и другите, без да бъда дискриминиран за това. Не знам, например, ако едно американско момче в час по тяхна история се изправи пред другите деца и учителката си и заяви открито, че над коренното индианско население е бил осъществен истински геноцид при заселването на Америка, как биха реагирали другите, и как би се чувствало това дете след това? Защото фактите от историята са такива, ако боравим с цифри. Друг е въпросът има ли смисъл да се ровят тези черни страници? Според мен не.

Друго малоумие в цитирания текст от т.н. "критици" (може и да са университетски хора, може и да са учителки не ги знам) е "Българите са разположени горе, на върха, във високото, прекрасно героично пространство, турците са долу, в подножието, в низостта на фанатизма и господарското заслепение." - Ами да зададем такава задачка, ако турците по-рано бяха окупирали прохода, а на българи и руси им се налагаше да го превземат, което не е изключено хипотетично при военни действия, кои щяха да символизират "върха" и кои "низостта" - пълна гаргара с думите, от които главите на децата могат да забръмчат, и не само техните. А Вазов си е Вазов и без подобни "анализи".

Значи пак нещата опират до нещо фундаментално просто - да има ясен критерии за Добро и Зло и ясно различаване на тези две понятия, а това го има не в разума, защото той сам по себе си изключва такива категории, а единствено в Религията, независимо от това как се нарича тя; и отиваме при Тойнби и Алвата

Че в цитирания от Гербов учебникарски текст има известна доза малоумие е очевидно, но това си е плод на зле скроената българска образователна система, през чиито рехав филтър преминават и такива "бисери" - дядо Вазов няма никаква вина за това, той си е Иван Вазов - народен поет. А какво ще напише Гербов, Киров или трети-пети, това са техни интерпретации на факти, но не и на самото произведение на поета, то си струва всяка дума и "все ще се чете".

Според мен, Вазов е преди всичко поет, а както е известно поетите живеят в един друг от този на обикновените хора свят. Така че, когато подхождаме към поезия, каквато е безспорно стихотворението на Вазов за Шипка, не трябва да мерим само с рационални и обективни аршини, за един поет най-важно у чувството, всичко останало може да бъде тълкувано от историци, лингвисти и др., но то няма пряка връзка с поезията. В случая Гербов е изследвал историческата истина, и по мое мнение, се е доближил доста до нея, но това не значи че е изследвал поетическата стойност на вазовото стихотворение - две напълно различни неща са.

Там е цялата работа - в избора и кой го прави, това в киното се нарича "монтаж" и се прави от режисьор и сценарист в екип. Айзенщайн има цяла книга посветена на това, той е пионерът в теоретичното изследване на киномонтажа, и е много интересно, ако ти попадне и имаш време - прочети я, мисля че бяха два много солидни тома. Всъщност култовият му "Броненосецът Патьомкин" е направо академична илюстрация как се прави киномонтаж, но твърде се отклоних от темата. И тук, обаче към темата, а какво ще има в главата на "режисьора" на учебниците и кой да е той? Ами ако е социопат (макар и образован) и фашизоид, какъв "безпристрастен" монтаж от факти ще поднесе на бедните дечица? Кой да го лицензира на "свободния пазар" на идеи?

Прав сте, гравитацията винаги помага, но да не отегчаваме публиката с общоизвестни факти, а е и очевидно, че на Шипка камъни много.

здраве желаем, Душко! Спамите с офтопик - статията на Гербов е по конкретен повод и за конкретно нещо, и то е дали стихотворението на Вазов е достоверно. Аз мисля че в случая Гербов е убедителен и прав, свършил е добра работа на добросъвестен изследовател. Вие въобще мислите ли?

Имаше един доста жалък опит с "железния" чекист Андропов, но номенклатурата си знаеше, че той е неизлечимо болен и няма да живее дълго - нещо като избор на Папа във Ватикана. Горбачов може би не беше глупак, но наивник - той сам си вярваше, че държавният капитализъм, наречен "социализъм" може да се реформира с нещо като модерен НЕП, но точно старата номенклатура го подхлъзна да започне перестройката, която умело водеше към пълен разпад на системата - после извадиха от джоба си Борис Николаевич Елцин, този тъй симпатичен пияница, който обичаше да играе казачок и бе любимец на московчани с "народния" си стил, и ето ти че след него настана тъй мечтаната свободия и грабеж. А през това време китайците тихо наливаха мускули и работеха по въпроса да направят "котка която лови мишки", независимо дали се казва комунизъм или капитализъм.

Това че точно тогава марксизмът се е провалил, според мен, е ключово да се каже. Старите марксисти (болшевики) около Ленин след неговата смърт са отстреляни поединично и групово, Троцки е изритан в изгнание а после съсечен, Сталин укрепва номенклатурата и изцяло се опира върху нея, като същевременно я плаши и привилегирова с "чистки" и спец.условия. След ВСВ обаче в редовете на номенклатурата настъпва разложение, и тя си избира все по-слаби и по-слаби "вождове", докато накрая решава че му е дошъл момента да преобърне статуквото и да го удари на живот - и "демонтира" социализма, за да се превърне в капиталистическа класа. Само че! - това не е истинска капиталистическа класа - това е компрадорска капиталистическа класа, тя не иска да рискува нищо от своите "капитали", които е откраднала от държавата пряко или с държавни поръчки, а само да получава и да консумира. Трагедия за тези народи.

Перестройка, Алва, преустройство на номенклатурата в класа от собственици; други в Русия го нарекоха Велика Криминална Революция; един историк и министър в България му даде по-простичко име рИформа, но у нас е общоприето да се нарича "преход". Джилас, горкият, си отиде през 1995, та не видя пълното разгръщане на неговата теория за номенклатурата в практика

Алва, виждам че отиграваш този пас, сега още един, може и в кръга на шегата, но не съвсем: Пари Прим - Номенклатура - Пари Прим2 (безотчетни) - Мафия - Неокомунизъм Що е то?

Е, приех предизвикателството му сериозно, и четох два пъти с "молив" в ръка, но не бе благоволено да ми бъде отговорено конкретно. Благодаря за уточнението ти за книгата на Макдермот, така е като цитирам по памет. Но не е само в това работата, някои хора (те си знаят) вадят такива случаи злонамерено, само и само да ги хвърлят извадени от контекст като кал, нищо друго. Например - прословутия случай с убийството на "детето" (младежът е бил поне 20-годишен здравеняк, за да има сила да хване Левски за гушата и да го стисне здраво - та това се вади от конкретика, хиперболизира се и започва един неистов вой срещу "злодея", та накрая се намесва и майка му... Абсолютен бай-ганьовски похват, ако си спомняш, Бай Ганьо наставлява Гочоолу и Дочоолу преди изборите как да "ръгнат" някой опонент, да се нацапат с кръвта му, па да викат "Тогоз ме уби!", същото е. Аз бих им отговорил на такива господа-човеколюби, а не е ли, примерно, "детеубийство", когато някой войник или опълченец е стоварил "камънье и дърви" върху черепа на 20-годишен турски "низам" при Шипка, нали са хвърляли върху тях камъни - това са толкова глупави доводи, че просто няма смисъл да продължавам. Темата "Каравелов - Левски" не може да бъде развита тук, тя заслужава специално място, и аз започнах да работя по нея с постинга за "другия Каравелов", ама като гледам са го прочели не повече от 50 души. То не е за междуличностен конфликт, повече е. За поп Кръстьо, има резон в аргумента ти, но... Левски е имал поне още 3 скривалища в Ловеч, как всичките тези заптии се озовават в нужното време на точното място? Стаски беше доста убедителен тук, но си мълчи.

Стоянов, Загубихте много конкретен спор с мен, като се измъкнахте, след като сам настоявахте да водим този конкретен спор. Изчетох цялото ви нескопосано „есе” от 60 машинописни страници, отговорих ви точка по точка. Получих величествен увод от „айде да кажа и аз няколко приказки” и финал че е „обедно време”. По средата никакви доводи само постулати. Стигам до извод, че не е трябвало да съм толкова толерантен, не заслужавате. Не виждам никаква емоция в този ваш текст – просто стреляте методично с фрази. Преследвате не ваша цел, обзалагам се, не е и ваша кауза, а ваше препитание. Така че, нямаме комуникация, а монолог.

Здравей Андрей, Публикувах този отговор открито, а не го пратих в личната ти поща точно защото не мисля че в него има нещо притеснително, шокиращо и срамно, което трябва да скрия, та да остане между нас. Притеснява ме друго – че Стоянов не реагира конкретно на двата ми постинга в които критикувах с факти манипулираните от него полу-истини и лъжи за Левски, а сякаш нищо не е било, като кукла неваляшка (кукла дето никога не пада), се изправи във вертикална позиция и оттам величествено пак започна да ни поучава; мисля си, че той не би се отказал да прибави двата цитирани от мен епизода към „арсенала” си срещу Апостола, и това е което ме притеснява.

Стефане, тук изпускаш формирането на една нова класа, въпреки че на теория за нея класиците на марксизма и ленинизма не пишат нищо - и това е класата на номенклатурата, която на практика става господстваща класа в социалистическото общество.

тук във форума има доста негови теми за Левски, виж в раздел история-възраждане. Той независимо от мнението му, което не споделям, е сериозен изследовател и добър историк.

И да продължа още малко по темата от горния си пост. Ако не си чел скоро или въобще не си чел биографията на Ботев от Захари Стоянов, прочети я и ще видиш един съвършено различен Ботев от онзи "възпитан" и разкрасен образ от школските учебници и по-съвременни "коректни" биографии на Ботев. Но образът на Захари е живият и истински Ботев, нищо не му е спестил, затова е ценен много повече от безличните текстове. Ботев хашлака, с инструменти за разбиване на каси, с револвер под палтото, верен другар на пияни казаци, чиито офицер накрая го увещава да остане в неговата част и какво ли не още, дето би скандализирало благоприличието, но това е истинският Ботев, на Захари, а не оня дето го викат по зари-проверките на 2 юни.