Б. Киров

Стаски, просто ми се налага непрекъснато да прекъсвам, но добре - началото на края. логично следва извод, че тези, които "логистично" са осигурили обира у Халача, т.е. членове на Ловешкия комитет (кои са?), подготвят и капана, наречен от теб "началото на края"? Прав ли съм? А зад тях има ли друга фигура, или фигури?

Стаски, донякъде се досещам за твоята версия, защото съм прочел всичките ти постинги в този форум внимателно, но ти сам трябва да си я напишеш, не мога да правя това от твое име.

Стаски, привет! Прав си, който много пише, не му остава време да чете и почва да произвежда клишета. Но не си прав пак, че почна с метода на китайската капка - капка по капка. Сега нали говорим за предателството на Левски, а не за слугата на Иван Драсов, после слуга на Денчо Халача - или двете неща са всъщност едно?

Мисля, че най-навътре в този конкретен казус от всички писали в темата дотук е Стаски, сигурен съм, че той има конкретна и аргументирана версия за предателството на Левски. Това че не я излага изцяло си е негово право, ако иска да я публикува като свой принос отделно. Или пък не е стигнал докрай с изясняването на фактите, но доколкото си спомням от предишните ни дискусии, точно той имаше по-ясно от другите участници цялостно виждане.

Точно това се е случило, Дорис - някой, но не поп Кръстьо, е казал точно това, и се опитваме да ти кажем това, но ти си твърдиш своето.

Така е, реалното предателство стана някъде след служебното правителство на Софиянски, с т.н. "работническо-мениджърска приватизация" или РЕ-МЕ-Де тата по времето на Ив.Костов - свидетел съм как на практика се случи това в Полиграфическия комбинат, където работниците пиха по една студена вода, преди да ги изритат от работа, а "мениджърите" бяха синьо-червени. Доста гнусно беше, но стана пред очите ми и знам много. Резултатът е, че сега там има някакви офиси с неясен собственик и неясни функции, печатницата я няма, няма ги и 300-500 работни места.

Жоро, много се радвам, че подкрепяш това мнение и щях да ти сложа плюс, ама бързо съм ги раздал за днес, та утре. само се сещам, че още в началото, първите години след като падна Стената, тогава поне на мен ми изглеждаше по-достижимо и възможно, и май мнозина усещаха нещата така, "синята идея", хората си вярваха и т.н. и т.н., после обаче се случиха много регресивни неща - и ей ни сега пак в изходна позиция, радваме се че мислим по сходен начин, но днес всичко ми изглежда много по-трудно за постигане. Някакви идеи?

Господа и дами, отново се връщаме към същия кръг, който извъртяхме с вече не знам колко (над 100) постинга. Също съм на мнение, че дори и да е имал най-голямо желание, поп Кръстьо не е имал възможността да извърши това конкретно предателство, и стигнах до това си мнение в хода на тази дискусия. Дорис, прочети, моля те, внимателно как се развива разговора по темата за предателството на поп Кръстьо от самото начало, и тогава кажи нещо наистина ново, ако имаш.

Историк, ако си историк, много добре знаеш, че ДЪРЖАВАТА не е абстрактно понятие – това е изпълнителната, законодателната и съдебната ВЛАСТ. И властта е реална. Винаги. Нали затова е цялата национално-освободителна борба през Възраждането, за да имат българите своя ДЪРЖАВА. Имало е предприемчиви и успели българи и в рамките на Османската империя, факт, но са искали да имат своя държава, за да просперират още повече, и са го постигнали с борба. Държавата е арбитър и инструмент, който определя реда и следи за неговото спазване в едно общество и е много важно в чии ръце е този инструмент. „Кадрите решават всичко”, но чии „кадри” – на Султана, на номенклатурата, на корпорациите, на мафията, на Сталин или на Ротшилдови – те решават всичко винаги от гледна точка на нечии интерес. Всеки елит избира и кове своите „кадри”. За това говоря – докато държавата не е инструмент на един способен и креативен елит, който е в състояние да произвежда блага и просперитет, защото притежава капацитет за това да бъде лидер, ще страда цялото ни общество. Останалото е следствие от причина.

Ако в България има силна класа от истински, а не мними, предприемачи, те ще поискат от политиците и държавата да се спазват законите, съдът и полицията да работят и да има ред; това е път към суверенитет и просперитет. Но тъй като тази група от хора е много слаба и разпокъсана и без свое представителство в политиката, а предприемач е мръсна дума, заменена с „бизнесмен”, което ще рече тарикат, в България царува корупция, безнаказаност и сервилно угаждане на чужди държави. Ето защо, вместо да седят тук и да чакат кога ще свърши този вече 26-годишен „преход”, повечето кадърни младежи отиват да си търсят късмета навън. Единственият път да се разкъса този затворен кръг е занимаващите се с реална икономика предприемачи да постигнат по легален политически път своето място в държавата, и когато го постигнат, да я променят към по-добро - нещо, което очевидно, досега не им се отдава.

То не е нещо, което се "губи" или "намира" - както е казал един мъдър писател, стои на върха на копието, извоюва се.

„Нямам образование в сферата на изобразителното изкуство или палеонтологията, но изопачавам и подменям автентичния вид и функцията на фрагментите на базата на собствени виждания и условни хипотези“, признава некомпетентността си авторът. Да се смееш ли, да плачеш ли - сюжет за Илф и Петров и Великия Комбинатор.

Разбрах те, лично също мисля, че Раковски е някак си недооценен и е много по-голяма фигура в нашата история, отколкото му е отредено от някои историци; освен това, за мен, той е много интересен и като литературен образ, сещам се само за Вазов, който се е опитал да му направи някакъв психологически портрет. Жалко че нямаме писатели като Стефан Цвайг и Андре Мороа, за които би бил идеален прототип за исторически роман или романизирана биография. Остава да чакаме. Все някога...

Но понеже темата е "младите не искат да учат/работят", а младите цигани са част от младите в България, твърдя, че те биха искали да учат и работят, ако условията в страната са такива, че да имат интерес от това, и съответно да страдат, че не го правят; и тъй като това не е така, и тези млади (цигани), както и някои млади българи (етнически, иначе всички сме българи по националност в България) просто намират за по-лесно и удобно за себе си да не учат и работят; могли - правят го.

Ресавски, какво разбираш под "истинската биография", защото проверих в мрежата "биография раковски" и излязоха поне 100-на резултата?

Някъде бях чел, че косоварите спечелили войната не с пушки и автомати, а в леглата...

Могат, но обикновено не искат. Пък и защо им е, като могат да живеят по-леко и без това. Раждането на деца е бизнес, болестите (реални и мними) при децата също; интересно ми е от тези стотици хиляди лицензирани инвалиди в България каква част са цигани, дали има статистика, сигурен съм, че процентно са доста повече от другите. Скоро слушах изказване на един млад ром (защо пък "ром", какво общо има с Рим?), в което младежът казва, че трябва да се ограмоти, за да си "знае правата", не за друго. И много добре си знаят правата. защо например никой не предлага референдум за това, дали хора без основно или средно образование имат право да гласуват? Можеш ли да гласуваш, без да можеш да четеш - това е реторичен въпрос, защото очевидно можеш, но истинският въпрос е защо ти е дадено правото да определяш съдбата на други хора, след като не знаеш на кой свят живееш. Но не е луд който яде баницата, а който му я дава.

Така е, абсолютно е така, на практика законите в България (наложени отвън, или от тарикати политици в България, които "ловят" гласове за избори) облагодетелстват всички пороци в този етнос и поставят българите в дискриминационно положение. И това е огромен проблем за всички нас и за държавата ни.

Не ги коментирам като етнос, само казвам, че когато попаднат в социална среда, която на практика ги принуждава да работят, за да живеят, те го правят; важна е средата в случая

Скоро гледах документален филм за цигани в Америка. Там също живеят в отделна общност и доста изолирано, но мъжът смяташе за свой дълг и чест да издържа С РАБОТА целия голям род - много деца и жена - и работеше като квалифициран строителен работник (кранист); получаваше достатъчно, за да осигури всичките си деца, докато ги ожени (момичетата и жената не биваше да работят, такава им била традицията); като зажени една от дъщерите беше голям проблем да наемат салон за сватбата, един от собствениците на такива салони направо им каза, че този род хора имали навика да крадат всички прибори, а той не можел да ги завинти за масите; все пак ожени дъщерята, естествено, родителите на момчето я откупиха. Според мен, като манталитет напълно приличаха на нашите, с тази разлика, че главата на семейството бачкаше здраво и очакваше същото и от зет си, на който даде (продаде) дъщеря си за жена

Точно така е, там е ключът. Тезата ми е следната – римската армия става професионална и като следствие много по-зависима и вярна на своите офицери. Не много след като това се случва, един от нейните командващи, Гай Юлий Цезар, се възползва от тази армия като от инструмент и с нейна помощ установява диктаторски едноличен режим, който слага основите на императорската институция впоследствие. Още в самия си зародиш императорската институция е базирана върху силата на армията, създадена е от нея, и игнорира на практика политическите си корективи в лицето на гражданските институции. Липсва и силна монотеистична религия със съответната институция на Църква (говоря за Западната Римска империя); пет века след минаването на Рубикон, тази военна Империя рухва под ударите на варварите; оцелялата Източна империя продължава живота си още десет века, главно благодарение на Църквата. Неизлечимият порок в Западната Римска Империя е не професионалната римска армия сама по себе си, а безконтролната Императорска институция, крепяща се върху, благодарение и главно на нея. Затова поглеждам към Русия и САЩ, където армиите са с особен статут и големи потенциални възможности да излязат от граждански контрол – справка 11 септември 2001, кой имаше интерес това да бъде пропуснато от службите и изненада ли бе Патриотичния закон след събитието? Още една справка – Германия между 1933 и 1945, когато отново върху армията се изгражда една абсолютно безконтролна по същество императорска институция, наречена "хилядолетен" Трети Райх. Слава Богу, просъществувал 12 години, но на каква цена. В два от тези случаи - при Западната Римска Империя, и при Третия Райх на фюрера Хитлер, армията едновременно изгражда и става причина за рухването на империите; и в двата случая, поради пълна безконтролност на обществата върху императорите и прекомерно и непосилно териториално разширение.

За жалост си абсолютно прав, тук започва едно доста опасно за нацията роене на различни "ние", както казваш с диаметрално противоположни цели, което при задълбочаване на процесите ще доведе до разпад. Неминуемо.Това ми прилича на имплозия с различни центрове. Чомски разглежда конкретен случай (първата война в Залива) в конкретна държава САЩ, и прави изводите си върху този периметър. При това, според мен, в разсъжденията му има фатална грешка - насочвайки цялата си яроснтна критика към американския бизнес-елит и призовавайки "обърканото стадо" да се отърси от страха и внушенията на пропагандата, Чомски пропуска най-тясното и добре прикриващо се ядро на американския елит - банковият капитал. Неговият критичен анализ достига до "бизнес-елита", който притежава САЩ и гражданите им, но не засяга нито с дума елита на банките, или ФЕД. Дори напротив, преди две години Чомски изпя дитирамби за ФЕД като спасители на Америка, защото са прибегнали до "количествени улеснения", а година преди това призова западните кредитори да "отпишат" гръцкия дълг, правил е такива призиви и преди към банковите институции за дълговете на Бразилия и Аржентина. Изобщо анархизма на Чомски има твърде много допирни точки с марксизма.

Или иначе казано, да се опитаме да видим какви са скритите механизми, които задвижват „тоягата на пропагандата” в ръцете на „информираните граждани”. И тук навлизаме в самата същност от анализа на Чомски, където вече бихме могли да потърсим паралели с нашата действителност, разбира се, ако изводите на Чомски са валидни. Чомски нарича най-важният процес на пропагандната алхимия "фабрикуване на съгласие", истинската същност на пропагандата. След като „специалната класа от информирани граждани” посредством различни конкретни техники е „формирала съгласие” сред „обърканото стадо”, остава само още една крачка, за да го насочи към нещо, което иска. Така например цялото общество може да влезе радостно и „със съгласие” в една абсолютно ненужна му война, ако работата на „информираните граждани” е била добре свършена. И така, според Чомски, основополагащият камък в една добре направена пропаганда е да бъде най-напред постигнато ОБЩО МНЕНИЕ около ОБЩИ ИНТЕРЕСИ, което ни обединява всички в една голяма и сплотена общност наречена НИЕ (ние американците, ние българите, ние комунистите, ние египтолозите, ние жените, ние мъжете, и т.н.). След като сме постигнали тази първа цел, много важно е да задържим позицията, и да не позволим на хората от „обърканото стадо” да започнат да се съмняват в нея и да задават неудобни въпроси. Ето защо – необходимо е непрекъснато и активно да ОТКЛОНЯВАМЕ ВНИМАНИЕТО им. Но как да направим това? Най-доброто средство е СТРАХЪТ. Значи, трябва да намерим (или ако няма такъв да създадем) ОБЩ ВРАГ. Той може да е всякакъв, но трябва да е достатъчно опасно „чудовище” – по времето на Студената война винаги имаше един такъв под ръка и това се изразяваше с прословутото „Руснаците идват!”; да, но след това нещата се промениха и на „информираните граждани” непрекъснато им се налага да измислят нови „чудовища” – Саддам Хюсеин, Кадафи, Идил, Путин... важното е машината да не спира, защото спре ли... „Обърканото стадо” може да започне да мисли.

След като прави разграничение между фасадна и истинска демокрация, Чомски смело сравнява съществуващата демокрация в САЩ с обществото, описано от Оруел в „1984”, тоест ТОТАЛИТАРНА ДИКТАТУРА при която чрез ПРОПАГАНДА се „насаждат убеждения, които се поддържат решително и се приемат широко, макар и изцяло лишени от каквито и да било основания и често в пълен разрез с очевидни факти за света около нас.” Така Чомски очертава общата рамка, в която ще изследва явлението пропаганда – тя е конкретната пропаганда в една фасадна демокрация (САЩ), прикриваща едно по същество тоталитарно управление на малцинство (САЩ), насочена към манипулиране и потискане на едно огромно пасивно мнозинство, което Чомски нарича „объркано стадо” (САЩ). Така Чомски очертава трима действащи „актьори” в драмата на Пропагандата – Управляващ Елит (корпоративен в САЩ), „информирани граждани” (естаблишмънт, който обслужва пропагандно Елита) и Объркано Стадо, върху който пада тоягата на Пропагандата, нdсочваща го в една или друга посока, желана от Елита. Сцената е поставена, актьорите са върху нея, да погледнем зад кулисите.