И така, докато Сорос си работи и затова не му остава време много да мисли, да ви дам малко "материал" за мислене, щото ние това си работим, нали. Предлагам ви да почнем от "яйцето" - т.е. от началото, като ви пействам един текст от френски автор на ларус, 6 том "История на Света" на Икон, на което имах честта да съм собственик и редактор на въпросния том; защо френски автор, ами защото не е англосаксонец, и предполага се, по неутрален е. Пействам.
Пиер Рише, том 6 „История на света” на Ларус, 2011, издателство ИКОН
Славяните
Славяните са разположени северно от Карпатите, между реките Висла и Днепър. Първоначално те обитават земите от басейна на Припят (Полезия). От II век от н. е. се очертава ясното присъствие на венди между Балтийско море и Карпатите, на анти на изток и на славяни, подчинени от сарматите на юг. Тези варвари са земеделци и пастири, които водят полуномадски начин на живот. Те се занимават основно с риболов, с отглеждане на свине и овце и с пчеларство. Езичеството на славяните със сигурност оказва влияние върху това на сарматите. Те обожават слънцето и почитат неговите символи, петела и коня. Съществува и култът към Великата Богиня, изповядван по поляните, край свещеното дърво – брезата. Западните славяни пък са повлияни от германската цивилизация. Балтите, които се изтеглят на север между Дуна и Ниеман, са свързани с германите. Тяхната цивилизация е съвсем различна.
До края на V век славяните не напускат земите, които заемат. После те започват бавно да напредват към други територии.
Зараждане на руската държава
Вареги, хазари и източни славяни до X век
Скандинавците вече са проникнали в Русия и следвайки двата големи пътя на Днепър и Волга стигат до Черно и Каспийско море и навлизат във византийския и в мюсюлманския свят.
В горите и в степите те влизат в контакт с хората, които населяват този район. От една страна това са хазарите, а от друга – източните славяни.
Хазарският хаганат, чиито народ е от азиатски произход, е разположен между река Волга и Черно море. Той успява да устои на арабското нашествие, въпреки пораженията през 737 и 825 година. Хаганатът поддържа добри отношения с Византия, която го счита за съюзник срещу мюсюлманите. Географското му разположение го превръща в своеобразен посредник между Изтока и Запада. Хазарите са толерантни и приемат на своя територия различни търговци – мюсюлмани, християни и евреи. Впрочем юдаизмът е допуснат в дворцовите среди на Итил в средата на VIII век, докато първите разпространители на християнството се установяват по хазарските земи в края на същия век. Хазарите са успели да подчинят различните народи, които обитават руската степ. Това са аланите, маджарите и славяните. Някои източни славяни, обаче, избягват тяхното господство.
Те образуват три големи групи от езерото Ладога до Черно море. Става въпрос за антите, словените и русите, които от своя страна са разделени на племена без връзки помежду си. Животът на славяните е съсредоточен в рамките на семейството и преди всичко на „Голямото семейство”, наречено Задруга. Култът към предшествениците е в основата на техните религиозни вярвания. Семействата формират кланове, които първоначално притежават земи. Археологическите разкопки показват, че въпреки примитивния си начин на живот, източните славяни умеят да строят укрепени бастиони, които впоследствие се превръщат в малки градове. От началото на VIII век са основани Туров, Ростов, Изборск и Новгород. Тези центрове скоро започват да привличат търговци-вареги, които също основават няколко селища. Според „Хроника на Нестор”, към която трябва да се подхожда внимателно, защото датира от XII век, славяните най-напред прогонват скандинавците, а после отново се обръщат към тях, при решаване на честите си спорове. Така някой си Рюрик, който вероятно произхожда от Фризия, се установява в Новгород в средата на IX век. Други скандинавци влизат в контакт със славянските племена, които са разположени по-далеч на юг. Това са северяните и поланите.
Трудно може да се направи преценка за сливането между скандинавци и славяни. Малко скандинавски термини са преминали в руския език. Сред тях са думи като витяз (воин), кнут (камшик), грид (телохранител на княза) и др. Идването на скандинавците вероятно е предпоставка за създаването на първата държава, която в Южна Русия приема името Руски хаганат. Според един мюсюлмански историк тези руси живеят предимно от търговия: „Те нямат свои собствени стопанства, села или обработваеми земи.
Занимават се единствено с търговия на кожи; те слагат в поясите си златото и среброто, които получават срещу стоката си…” Същият хроникьор ги описва и като дръцки воини, които предприемат изненадващи нападения срещу градовете и отвеждат в робство мъже и жени. Крим е завладян от руските войски, а после и от хаганата на хазарите. През 833 г. хазарите искат от Византия да изпрати инженери, които да построят за тях крепост в Саркел на Дон. През 960-861 г. водачите Асколд и Дир се спускат по течението на р. Днепър с двеста кораба и обсаждат Константинопол. Патриархът Фотий ръководи отбраната на града. В една от своите проповеди той споменава за русите, които „ограбиха околностите и плячкосаха предградията, погубиха жестоко пленниците си и се настаниха около този град, показвайки такава алчност към нашето богатство, такъв стремеж и такава арогантност, че жителите не смееха да ги погледнат в лицето без страх.” Силна буря, обаче, разпръсва руската флота и спасява града. Тази неуспешна атака срещу Константинопол все пак позволява на русите да влязат в контакт с византийците. През 866 г. е сключен търговски договор между Киев и Византия, а християнските духовници започват да осъществяват своята апостолска дейност сред славянските езичници.
Създаване на Киевската държава
Княз Олег от Новгород, който е привлечен от търговските възможности в южната част на Русия, подчинява киевските князе и полага основите на голяма държава, която обединява различните племена (около 880 г.). Маджарите, които остават известно време по земите на Южна Русия, напускат този район и се насочват към Карпатите, а впоследствие и към Унгария. Така пътят към Черно море се отваря пред Олег. Той се съюзява с номадите печенеги и вероятно дори с българския цар Симеон, като получава възможност да поеме отново към Константинопол. През 907 г. две хиляди кораба навлизат в Босфора и обсаждат града. За да спаси Константинопол, императорът се съгласява да плаща данък и да сключи по-късно търговски договор с русите. Този договор от 907 г. постановява, че руските търговци могат да се установят в един от кварталите на града, без да плащат митнически такси. Княз Олег, когото русите наричат „Мъдрия”, оставя своето наследство на своя зет - княз Игор.
Последният се стреми да разшири Руската държава към Каспийско море, но е атакуван от хазарите край долното течение на р. Волга (914 г.). Хазарите подтикват Византия да прекъсне контактите си с Киев. Следва нов конфликт, който завършва през 944 г. с нов договор. След като Игор е убит от едно непокорно племе, неговата вдовица Олга поема управлението докато възмъжее нейният син Святослав. Управлението на този нов княз е свързано с поредица от военни кампании. На изток е атакувана Хазарската държава, а крепостта Саркел е превзета. Това изглежда като голям успех, но всъщност позволява на номадите печенеги да проникват по-свободно в Руската държава. На юг Святослав приема поканата на Византия и нахлува в България, където той иска да установи центъра на своята държава. По думите му „точно там се стичат всички богатства – злато, коприна, вина, различни гръцки плодове, сребро и коне от Унгария, Чехия и Русия, кожи, восък, мед и роби”. Но император Йоан Цимисхи не допуска това да се случи и принуждава Святослав да се отправи към Русия. По време на обратния път киевския княз е убит от печенегите (972 г.).
Киевската държава вече е достатъчно силна и тази смърт не може да предизвика изчезването й. Въпросното владение представлява федерация от племена, управлявани от княз, който е признат от останалите водачи. В Киев започва да се създава администрация. Тя е твърде първична, но сред нейните елементи се различават канцелария, подпомагана от българи и хазна, захранвана от данъците, наложени на различни народи. Около месец ноември всяка година князът и хората от неговата свита правят „обиколка сред народа” и събират кожи, мед и восък. През пролетта кораби, чиито корпуси са монолитни (т. е. издълбани от цели дънери) се спускат от Киев до Черно море и разменят тези стоки срещу подправки, копринени платове и вино. Благодарение на този търговски обмен извън Киев се развиват няколко средища като Тмутаракан срещу Керч, Чернигов и Переясков. Финансовите възможности на княза му позволяват да организира армия, съставена или от вареги, от турски наемници, унгарци или от конници, които да се противопоставят на печенегите. В армията командват боярите, които придружават княза и са господари на големи стопанства, поддържани от военнопленници и роби.
Покръстване на Русия
Подобно на всички славянски народи, русите обожествяват природните сили и почитат слънцето, огъня, дървета като брезата и някои животни. Пролетното равноденствие, времената на великото топене и събуждане на природата, както и лятното слънцестоене са поводи за празненства. При все това контактите с Византия позволяват на християнски духовници да се установят в Киевската държава, а религията им започва да се разпространява в Русия. През 956 г. е покръстена Олга, съпругата на принц Игор. Тя, обаче, не успява да наложи вярата си. Синът й Святослав отказва да се покръсти от страх да не си навлече присмеха на хората от неговата свита, които остават верни на старото езичество. Мисионерите, изпратени от Отон Велики по молба на Олга, не постигат никакъв успех. Когато Владимир става княз през 980 г., той подсилва езичеството, издигайки в Киев идоли на славянски божества и преследвайки християните. Но те все пак продължават апостолската си дейност и в крайна сметка успяват да покръстят княз Владимир. В „Хрониката на Нестор” се разказва как князът на Киев свиква мюсюлмани, евреи и византийци, за да противопостави техните религиозни вярвания. Накрая той избира християнството. Възможно е княз Владимир да е бил повлиян от примера на България. Малко по-рано тя е приела християнството, а добре известно е, че влиянието на бляскавата й цивилизация се простира надалеч. Освен това покръстването на Владимир е свързано и с желанието му за женитба с Анна, сестрата на император Василий II. За да получи нейната ръка, князът превзема Херсон и част от Крим. След като приема християнството, Владимир заповядва да бъдат разрушени всички храмове и статуи на богове, като ги заменя с многобройни църкви. Според един германски хроникьор в началото на XI в. освен катедралата, в Киев има още четиристотин църкви. През 066 г. в Новгород е издигната дървена катедрала с трийсет купола. Руската държава постепенно се превръща в „Святата Русия”. Князът организира подпомагането на просещите и на болните хора. Той основава и школи, където децата от най-добрите семейства изучават свещени науки. Въпреки това автономното духовенство все още не може да образова вярващите и Владимир се обръща за съдействие към свещеници от България и Херсонес. Архиепископът на Охрид – град, известен като религиозно средище на Западна България, е водач и на Руската църква. Руският език за литургиите е славонски или старобългарски. Не бива да се смята, че цяла Русия се покръства изведнъж. Езичеството има здрави позиции, но русите адаптират езическите си вярвания към новата религия.
Така те превръщат бог Перун в Илай, а бог Велес – в Свети Влас.
Владимир, който става християнин, не се стреми да атакува съседите си. Той защитава своята страна от все по-дръзките печенеги и започва да изгражда укрепени валове край реките. Владимир установява контакти с полския княз Болеслав I, който става негов зет, жени се втори път за внучка на германския крал Отон I, приема норвежкия крал Олав I, който е прогонен от езичниците и латинския мисионер Бруно, който е изпратен, за да проповядва християнството сред печенегите. Владимир Светеца умира през 1015 година. Той остава една от най-прочутите личности в руската история.
Византия и Русия
На Балканския полуостров Византия затвърдява влиянието си, когато славянските владения Сърбия и Хърватия приемат християнството и най-вече когато България е поставена под контрола на Василий II. Императорът проявява мъдрост, като не се възползва изцяло от победата си. По този начин той подпомага елинизирането на България. В района на Черно море покръстването на русите и съюзът им с Византия вече са факт. Императорите се надяват, че Киевската държава ще спира натиска на печенегите, които са изтласквани от куманите и започват да нападат земите по крайбрежието на Азовско море. Заплахата от нови варвари-номади кара някои владетели от Кавказ да търсят помощ от Византия. В края на X в. Грузия и Армения стават васални на империята. Арменското царство, което е възстановено от Ашод I в края на IX век, по това време е управлявано от династията на Багратидите. Столицата Ани е важен център на религиозната култура и на изкуствата. Арменските църкви с характерните си заострени сводове вероятно оказват влияние на византийската архитектура. В местните манастири са изработени богато украсени ръкописи, сред които и Евангелието на Ечмиадзин (Echmiadzon). През 1000 г. арменските владетели изразяват почитта си пред Василий II, а малко по-късно важната територия Васпуракан е отстъпена на империята. Така се оформя защитна линия, която предпазва Византия от евентуална атака на селджукските турци. От Адриатическо море до езерото Ван в Армения и от Херсон до Антиохия Византийската империя създава обща и добре защитена територия. Същевременно империята се стреми да действа и отвъд тези граници.
Сега ви пействам почти боготворения от мен А. Тойнби, за когото смятам, че е изобретил нещо като "математиката на историята" - универсален инструментариум за опериране.
Тойнби
Руското православно християнство
Дотук видяхме, че жизнеността на едно общество последователно се съсредоточава в една, после в друга покрайнина, в зависимост от сравнителната мощ на различните външни натиски върху няколкото покрайнини според промяната в интензивността им. Руският район, където православнохристиянската цивилизация най-напред пуска корени след първоначалното й преместване през Черно море и евразийската степ от Константинопол, е в горния басейн на Днепър. От там през XII в. се прехвърля в горния басейн на Волга поради миграция на жители на покрайнините, които разширяват границите си в тази посока за сметка на примитивните езичници-фини в североизточните гори. Скоро след това обаче жизненият център се оттегля в Долен Днепър поради съкрушителния натиск на номадите от евразийските степи. Този натиск, внезапно обърнал се срещу руснаците, се дължи на кампанията на монгола Бату хан през 1237 г. сл.Хр., е бил извънредно силен и продължителен. Интересно е, че както в други случаи, необикновено сурово предизвикателство поражда забележително оригинален и творчески отклик.
Този отклик е еволюция към нов начин на живот и на нова социална организация, позволяваща за пръв път в историята не само да се удържи срещу евразийките номади, не само да им се отвърне с кратки наказателни експедиции, но и да се промени пейзажът, като пасищата за говедата на номадите се превръщат в селски полета, а подвижните им лагери — в постоянни села. Казаците, които извършват този безпрецедентен подвиг, са гранични жители в сферата на руското православно християнство, закалени в пещта и оформени върху наковалнята на граничните битки против евразийските номади (Бату хан и „Златната орда“) през двата следващи века. Името си, направило ги легендарно — казаци — те дължат на враговете си. То е просто турската дума „каза“, означаваща разбойник, който не признава властта на „законния“ си номадски господар.[9]
Обширните казашки общности, които — до момента на ликвидирането им по време на руската комунистическа революция от 1917 г. — се простират през цяла Азия от Дон до Усури, произлизат от една-единствена общност-майка — днепърските казаци.
Тези най-ранни казаци представляват полумонашеско военно братство, наподобяващо елинското братство на спартанците и рицарските ордени на кръстоносците. В своите битки без примирия срещу номадите те разбират, че за да воюват успешно с варварите, трябва да използват различни от техните оръжия и похвати. Точно както съвременните западни създатели на империи надделяват над примитивните си съперници, като изваждат против тях превъзхождащия индустриализъм, казаците съкрушават номадите е превъзхождащите методи на земеделието. И както съвременните западни генерали докарват номадите до военно безсилие на техен собствен терен, надделяват над подвижността им със средства като железници, автомобили и самолети, така казаците докарват номадите до военно безсилие, като овладяват реките — единствената природна даденост на степта, която не е под контрола на номадите и която действа против тях, а не в тяхна полза. За номадските конници реките са внушителни прегради, безполезни за транспортни цели, докато руските селяни и дървари са били експерти в речното плаване. Също така казаците, научили се да съперничат на номадските си противници в изкуството на ездата, не забравят да бъдат речни хора и в крайна сметка спечелват господството над Евразия в лодки, а не на гърба на коня. Те минават от Днепър до Дон и от Дон до Волга. Там през 1586 г. пресичат вододела на Волга и Об и през 1638 г. сибирските водни пътища ги довеждат до крайбрежието на Пасифика в Охотско море.
През същия век, когато казаците така победоносно доказват верността на отклика си на номадския натиск на югоизток, върху друга покрайнина пада основният външен натиск и тя става основен фокус на руската жизненост. През XVII в. на християнската ера Русия за пръв път изпитва страхотен натиск от страна на западния свят. Полска армия окупира Москва в продължение на две години (1610–1612 г.), а скоро след това Швеция на Густав Адолф прегражда пътя пред Русия Балтийско море и става негова господарка по цялото източно крайбрежие от Финландия до северната граница на Полша, която по онова време е на няколко мили от Рига. Но векът едва е свършил, когато Петър Велики отговаря на западния натиск, като създава Петербург през 1703 г. на територия, отново извоювана от шведите. Така флагът на руския флот се развява в балтийски води.
Болшевизмът
В нашата собствена западна история, доколкото е вървяла до наше време, ще забележим подобна тенденция. В по-ранните епохи най-забележимите предизвикателства пред нея са от страна на човешката среда — като се започне с предизвикателствата на арабите и Испания със скандинавците и се свърши с предизвикателството на османците. След това западната експанзия буквално обхваща света. Сега-засега тази експанзия ни освобождава от всякаква грижа от предизвикателства на чужди човешки същества.
Единственото подобие на ефективно външно предизвикателство пред нашето общество след втория неуспех на османците да вземат Виена е предизвикателството на болшевизма, пред който западното общество е изправено, след като Ленин и съратниците му станаха господари на Руската империя през 1917 г. Все пак болшевизмът засега не е застрашил много господството на нашата западна цивилизация извън границите на СССР. Дори ако някога комунистическата воля осъществи надеждите на руските комунисти, като се разпространи по цялата планета, световен триумф на комунизма над капитализма няма да означава триумф на чужда култура, защото комунизмът, за разлика от исляма, произлиза от западен източник и е реакция и критика на западния капитализъм, с който се бори. Възприемането на тази екзотична западна доктрина като революционна вяра на Русия от XX в. не само не означава, че западната култура е в опасност, а всъщност показва колко силно е станало влиянието й.
Има неразбираема двойственост в характера на болшевизма, която се вижда и в кариерата на Ленин. Дали той дойде да осъществи или да разруши делото на Петър Велики? Като премества столицата на Русия от ексцентрично избраната от Петър твърдина във вътрешността, Ленин изглежда се представя като приемник на протопопа Авакум, на староверците и на славянофилите. Ето, можем да помислим, пророк на соята Русия, въплъщаващ противодействието на руската душа против западната цивилизация. Все пак, когато Ленин търси вяра, той заема от озападнен немски евреин — Карл Маркс. Но все пак, вярно е, че марксистката идея най-много се приближава до пълно отхвърляне на западния социален ред в сравнение с която и да било друга вяра със западен произход, която руски пророк от XX в. е могъл да възприеме. Негативните, а не позитивните елементи на марксистката вяра я правят приемлива за възприятието на руския революционер. С това се обяснява защо през 1917 г. все още екзотичният апарат на западния капитализъм в Русия е повален от също така екзотична западна антикапиталистическа доктрина. Това обяснение се подкрепя от метаморфозата, която изглежда тази марксистка философия претърпява в руската атмосфера, където виждаме марксизмът да се превръща в емоционален и интелектуален заместител на православното християнство с Маркс за Мойсей и Ленин за месия, а събраните им съчинения — за Писание на тази нова атеистична войнствена църква. Но явлението придобива други измерения, когато се обърнем от вяра към дела и огледаме внимателно това, което Ленин и приемниците му всъщност правят с руския народ.
Когато се запитаме какво е значението на Сталиновия петгодишен план, можем да отговорим само, че той е опит да се механизира земеделието, както и промишлеността и транспортът, за да се превърне нация от селяни в нация от механизатори, да се преобрази Русия в нова Америка. С други думи, това е късен опит за озападняване, толкова амбициозен, радикален и безжалостен, че засенчва делата на Петър Велики. Сегашните управници на Русия действат с демонична енергия, за да осигурят триумфа на Русия в рамките на същата тази цивилизация, която те по цял свят отричат. Безсъмнено те мечтаят да създадат ново общество, което да бъде американско по техника, но руско по душа — макар и това да е странна мечта за държавници, за които материалистическото тълкуване на историята е предмет на вяра. Според марксистките принципи да живееш живота на американски механик, означава да се научиш да мислиш така, както мисли механикът, да чувстваш нещата така, както той ги чувства, и да желаеш това, което той желае. В тази схватка, която забелязваме в Русия между идеалите на Ленин и методите на Форд, можем да очакваме парадоксално потвърдено превъзходството на западната над руската цивилизация.
четете, мислете, коментирайте - времето е наше
