Б. Киров

Не. Не означава.

Ако става въпрос за отношения между държави, според мен най-добрата гледна точка е следната: „Ние нямаме вечни съюзници и нямаме постоянни врагове. Нашите интереси са вечни и постоянни, и тези интереси са наши задължения, които трябва да следваме.” - Хенри Джон Темпъл, Трети Виконт Палмерстън или още лорд Палмерстън, английски държавник, дълги години ръководил отбраната и външната политика на страната, на два пъти избиран и за министър председател на Обединеното кралство - из негова реч в Палатата на общините, 1 март 1848 г.

Маймуните практикуват труда в конкретния експеримент, защото хората ги стимулират да го правят. А хрумването на икономиста и психоложката да използват животни е доста необичаен начин да изследват реакцията на група при ситуация, наподобяваща хазартна треска на борсовия пазар, те търсят общи поведенчески модели с тези на хората не толкова на интелектуално, а на емоционално ниво и целта на икономиста е да има някакъв принос в минимализирането на вредите при бъдещи икономически кризи. Доколко успешно се е справил и дали има такъв принос, друг въпрос.

Експериментът въобще не е биологичен или свързан със зоология. Той се провежда от икономист и психолог и е насочен към поведението на хората в икономиката.

Съгласен, добре казано. Остава да се надяваме, че някои хора от научната общност ще се възползват от предоставената им в БГ Наука възможност да пишат като в медия и ще популяризират поне отчасти работата си тук.

Гербов, ценя способностите Ви да работите с фактите и да ги анализирате и не веднъж съм го заявявал тук. Просто с Вас очевидно сме на диаметрално противоположни позиции по отношение личността на Левски. Няма смисъл до безкрай да продължаваме тези спорове. И преди бях споменал, че за да се изчистят от доказателствена гледна точка всички неясноти както около конкретния казус с архивите на Каравелов, така и за предателството в Ловеч, необходими са много категорични и ясни доказателства, а такива могат да се намерят в турските архиви. Вие имате ли някакво обяснение на факта защо досега по официален път не са били поискани съответните документи от нашата държава от турските архиви? Минали са достатъчно години, за да пазят турците секретност по отношение на това дело, то не би могло да застраши техни съвременни интереси. Според мен вината е на българските историци и власти, но ми е интересно да чуя и Вашата гледна точка.

Ако бяха намерили, и го описали и за масовата публика, гуру-зевзеците просто нямаше да имат никакъв шанс да се будалкат с никой, даже бих казал нямаше да има гуру-зевзеци. Не е чак толкова унизително за един професионалист да напише достъпно за масовата публика какво е намерил и открил.

Освен фактите, за които ти писах по-горе, цитираното от теб въобще не доказва, че пред комисията не са стояли документите от архива на БРЦК. Напротив, доказва точно това. Левски ясно казва на турците точно това - че е изпращал писмата "отсреща" и точно те са в ръцете им, а други няма. Той лъже че други няма, защото другите, неговите копия на тези писма, са пришити в самара на коня, и точно тези копия турците не залавят, а ние четем сега. Така че посочените от теб цитирани изречения всъщност са най-доброто доказателство, че турците разполагат с писмата на Левски, изпращани до БРЦК, и попаднали в техни ръце точно по начина описан от Заимов във второто издание на "Миналото". Стаски, извинявай, вместо Гербов, цитирах теб и стана нещо като огледало, цитирах негов текст от твой постинг.

Гербов, не става въпрос да компрометирам някого или да ехиднича, разсъждавам логично: на петия си, предпоследен разпит, Левски отрича разказаното от Вутьо, че двамата са участвали в обира и казва, че въобще не го е срещал в Ловеч; веднага след това обаче турците вадят доказателство, което го опровергава и това е тескерето на споменатия Вутьо; казвам само, че никой здравомислещ човек (а Левски е един от най-здравомислещите) не би отричал нещо толкова очевидно, ако е наясно, че това тескере е намерено у него, но той отрича; и тогава турците му казват, че между книжата му е и тескерето - задавам ти само въпрос, откъде се е появило там това тескере? Освен това, не можем да отречем и отхвърлим написаното във второто издание на "Миналото" от Заимов, то си стои черно на бяло; позоваваш се на първото издание, но второто е след него, и то е меродавното, а не първото. Това са факти, а не фантазии и свободни съчинения. Съжалявам че не ти пасват на тезата, но са факти.

Има археолози, да копаят, да изследват и да изяснят кои сме, откъде сме дошли, къде сме преминали и къде сме се завърнали. Ама нещо не им се ще. Пък и защо да го правят, ако ще им създава неприятности и не им носи престиж? И затова витае толкова нездравословен облак от догадки и хипотези, които справедливо наричаш "зоната на здрача".

Стаски, ще се възползвам от твоя въпрос до Гербов, и също ще продължа да оспорвам тезата му, че у Левски били заловени документи. Гербов казва за тескерето на Дидьо Пеев "Точно това е най-сигурното доказателство, че у Левски са намерени книжа и документи."; да, но в цитирания от него текст на протоколите от разпита Дидьо Пеев твърди "Той взема моето тезкере и мина отсреща", но след като Левски е използвал това тескере е възможно и въобще да не го е взел на връщане със себе си, а да го е оставил в Букурещ при Каравелов, който е съхранявал архива като председател на БРЦК; после, при занасянето на архива от Наталия в сръбското консулство, това тескере на Пеев, заедно с други компрометиращи Левски писма и документи, се е озовало в ръцете на турските власти. И това че разпитващият казва на Левски "между книжата ти" въобще не означава, че тези книжа са заловени у самия Левски, това означава със сигурност че турците имат неговите книжа, но те не уточняват откъде ги имат. В противен случай, ако Левски е носел със себе си тескерето на Пеев, и знае, че турците са го намерили при обиска у него, трябва просто да е малоумен да отрича, че познава Пеев, след като те имат толкова ясно доказателство като тескерето. Следователно, Гербов сам ни дава много силно доказателство, че архивът на БРЦК, който е бил съхраняван от Каравелов, попада в ръцете на турците и това те имат предвид като казват "между книжата ти" - заловения архив на БРЦК, най-силните им доказателства срещу Левски, където е и писмото на Левски до Каравелов, в което разказва за убийството на младия слуга; точно последното го уличава най-силно.

Не съм компетентен да говоря за Перешчепина, първо, защото не съм подготвен и чел достатъчно, и второ, защото навлизаме в много дълбоки води - но личното ми усещане е, че това са вещите на Кубрат. Има и други тези, попрегледах, не ми звучат особено логично и убедително, но ако във форума има информирани по темата хора, нека се произнесат. Факт е, че между вещите има такива от династията на Сасанидите (2-3 век), които не може да са били донесени от търговци. Водят се спорове и се изказват догадки как са се озовали в това съкровище. А и не знаем какво е изчезнало от него, но със сигурност не малко, защото археолозите идват с няколко дни закъснение, след като някакво селско хлапе открива златото и среброто, а през това време селяните са грабили кой каквото е могъл.

И във връзка с това, част от съкровището намерено в Малая Перешчепина (Централна Украйна), съдържащо вещи на Кубрат, също е от предмети с ирански династичен произход, които Кубрат е носел и съхранявал при себе си. Преди години имаше и документален филм на БТВ за пътя на българите и там в един от епизодите бяха показани тези вещи. Сега това съкровище на Кубрат е в Ермитажа, но голяма част е загубена или открадната още при откриването му. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%8F_%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%88%D1%87%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%B0

Благодаря за информацията - точното място е епизод 5 от част втора на този филм, 32-ра минута от филма ; това са хора в Иран, не приели исляма, а вярата в Зороастър (Заратустра); и наистина ритъмът и движенията на танца много наподобяват ръченицата.

"Път към висшето общество" от Джон Брейн, препрочитам я за втори път. Много е интересно да четеш една и съща книга, след като си я чел доста години преди това. На практика при мен се получават две различни книги.

Началото наистина е много близо до българска мелодия, но щом е съвременна музика, може да е компилация. Така или иначе, в неформален разговор с проф. Георги Бакалов съм чувал предположения изказани от него (той не ги написа в един предговор, който искахме като издателство от него), че вероятно някъде около 6000 г. пр.н.е. Черно море е представлявало сладководно езеро, когато се е случил т.н. Потоп - след силно земетресение водите от Средиземно море са се влели в Черно море и са залели крайбрежната ивица на около 30 км навътре в сушата. Това, според него, било предизвикало масово мигриране на местното население през Мала Азия към земите на Месопотамия... Не мога да кажа нищо повече, нито пък професорът в онзи разговор каза, явно е била негова работна хипотеза. Само заключи, че ако някога се направят разкопки в черноморския шелф, според него, там можело бъдат открити доказателства за тази на практика най-древна цивилизация.

Ами текстът горе не съм го и чел, той е от 1998 г., интересува ме само заглавието и формулировката, това си е моята лична съпротива срещу такава власт и бъдеще. Но ако ставам "полит-некоректен" мога и да млъкна.

Не съм аз дето сравнявам двата вида диктат - Ноам Чомски е, патриарх на американските интелектуалци и критик на корпоративна Америка. Като поставя диагноза „тоталитарно” на управлението в САЩ, той го сравнява с това на болшевиките и Ленин в Русия. Чомски твърди, че "в съвременна Америка пропагандата на корпоративни интереси се осъществява от "специална класа" на отговорни хора, достатъчно умни, за да схванат нещата. ... само един малък елит, "интелектуална общност" способна да разбере какви са общите ни интереси, за какво сме загрижени всички ние и че тези неща "убягват от вниманието на широката публика...Това е и типичен ленинистки възглед. – пише Чомски - В действителност той има много близка прилика с ленинистката концепция, според която един авангард от революционни интелектуалци взема държавната власт, като използва за целта народните революции и след това води "глупавите" маси напред към бъдещето, което те не могат да видят, защото са прекалено ограничени и некомпетентни.” Опитах се да пиша за това в темата за пропагандата, но никой не обърна внимание, защото хората решиха, че става въпрос само за пропаганда, а не за форма на диктат и управление на корпоративния капитал. Но ето че тази тема е точно за това и затова си позволявам да цитирам Чомски тук. Точно по този начин Чомски всъщност „забива пирон в ковчега” на американската "корпоративна" демокрация, слагайки знак на равенство между нея и отминалия в историята съветски комунизъм. За да бъде още по-убедителен, сравнява пропагандистите при едната, и при другата система, които всъщност са един и същ тип хора: „Теорията на либералната демокрация и марксизмът-ленинизмът се доближават в някои от своите общи идеологически положения. Аз мисля, че това е едно от обясненията защо с годините някои хора с такава лекота преминават от едната позиция на другата, без да усетят, че нещо се е променило. За тях въпросът е на преценка: у кого е силата. Може би се надяват, че ще има народна революция и тя ще им даде държавната власт в ръцете или пък, че няма да има революция и тогава те просто ще работят за хората, които притежават реалната власт – бизнесмените. Но ще вършат едно и също нещо: ще водят масите към един свят, който те са прекалено ограничени да видят сами.” - пише Чомски като слага знак за равенство между агитацията и диктатурата на болшевиките и либерастията, налагана от корпоративния капитал. Според Чомски апологетите на „господстващата класа”, както в Лениновата СССР, така и в САЩ имат нещо много общо – те са "месиански пророци на идеите на своите господари"; в случая на съветския комунизъм на Политбюро и Вожда; в случая на корпоративна Америка – на реалната власт на бизнеса, корпорациите, наричана от някои „държава в сянка”, Естаблишмънт, Сивата власт и т.н. Ония, които могат да поставят в креслото Президент, но могат и да го застрелят, когато не следва волята им.

Скуби, вече го направиха - последните месеци свалиха лихвите по кредити в юани по-ниско от лихвите по кредити в долари, в резултат на което Щатите си прибраха 1 трилион празни като стойност американски доверителни разписки, наречени "долари" и си ги прибавиха към външния дълг. Тоест китайците си ги върнаха на печатарите. И ако си чел - преди дни юанът стана световна валута.

Според теб би ли могло да се сравни едно общество в което корпорациите са наложили един макар и "омекотен" под камуфлажа на демокрация вариант на диктатура с откритата диктатура, която бе упражнявана от болшевиките по времето на Ленин?

Ако говорим за бизнес-корпорации целият този текст отгоре е пълна глупост и чалга - офтопик. За това нека изясним за какво говорим - дотук имах предвид бизнес-корпорации и нищо друго.

Понеже съм оптимист си представям бъдещето в малко по-омекотен вариант Светни малко повече около тази представа за "омекотения вариант". Щото елиминацията и урановите мини някак... грубо. Ако обаче беше прав за края на нациите в западния свят, защо Доналд Тръмп така убедително върви към победа, след като говори главно за националните интереси на Америка? И защо национално ориентираните и десни партии в Европа взеха толкова гласове? И какво точно разбираш под "нови идеологии и цел за лоялност", които ще бъдат "запълнени" от корпорациите? Защото аз друга цел за лоялност към една корпорация освен лоялност към нейната печалба и развитие не виждам. Или може би в един хубав ден всички корпорации ще се преобразят в благотворителни дружества с идеална цел?

А какво прави една държава-корпорация с онези, които не могат да й бъдат полезни, т.е. служители - необразовани, инвалиди, или хора, които не се вписват в профила на производство и печалба на тази корпорация, различните? Поети, философи и музиканти, например? Ако говорим за държава-корпорация такава вече имаше в чист вид и тя се наричаше нацистка Германия, само че там корпоративният характер на държавата (защото тя преследваше единствено интересите не едрия германски капитал) беше замаскиран с национализъм, доколкото нацията играеше ролята на пушечно месо пред интересите на корпоративния капитал. Иначе в чистия си вид като идея такава държава се нарича фашизъм, а неин идеолог е Бенито Мусолини; Такава ли държава си представяш в бъдещето?

Романе, няма начин една корпорация да сплотява едно общество - представяш ли си как всички граждани на САЩ пеят националния си химн с ръка на сърцето под знамето на Майкрософт, сплотени от патриотизъм към тази корпорация? Държавата, поне на теория, има две основни задължения - да осигури свободата и сигурността на гражданите си; корпорацията няма нито едно от тези две задължения - нейното предназначение е да увеличи печалбата на своите акционери и собственици. Непреодолим конфликт за гражданите между тези две основни цели на корпорацията и държавата.

Това никога няма за се случи - корпорациите да заменят държавите. Дори в далечно бъдеще да се формират мултикултурни държави, каквато днес е на път да се превърне САЩ, например, те няма да бъдат държави на корпорациите. Дори теоретично да си представим че се случи сливането на всички национални държави в една глобална държава - тя отново няма да бъде държавата на корпорациите. по простата причина че единствената цел на всяка корпорация е печалбата. Държавата няма такава цел. Противоречието корпорации - държава е много старо, то датира от 13-14 век, когато е забранен и унищожен Орденът на Рицарите на Храма (Тамплиерите) от Филип IV Хубави във Франция, защото по същество тамплиерите са първата мултинационална корпорация. И както е видно, досега никъде корпорациите не са заменили държавата.