Б. Киров

Според мен са я споделили, просто не мога да си представя, че в критичен за алианса момент, какъвто беше в последните няколко месеца преди началото на войната, съюзниците са спестили информация на България, която е в зоната на потенциален конфликт /косвено потвърждение, че са знаели, според мен, е малодушното решение за "български батальон", да се снишим, да не ни забележат, че ще ги ядосаме, андрешковщината/. Имало е пълна парализа и докладът на службите може да е бил поръчан като "успокояващ" с тази цел. Но както и да е, дори след това имаше достатъчно време за адекватна реакция.

Това беше за решението на Китай да отвори пазар на фючърси за нефт срещу плащане в юани или в злато през 2017 на Шанхайската борса, но тези фючърси не направиха значителни обороти през изминалите години, поне не такива, че да разклатят позицията на щатския долар като валута в която се търгува нефта. Сега е по-различно, и то основно защото никъде не се споменава злато като алтернатива на юан, нито пък става въпрос за фючърси, а за директни плащания в юани. По въпроса за военната защита на Саудитска Арабия единствено от САЩ, нещата се промениха значително в последните няколко години. Тръмп се опитваше да смекчи различията с престолонаследника и да продаде на саудитите голямо количество Ф-35, но тази сделка май се разсъхна. Саудитите купиха С-400 от Русия, построиха завод за дронове с китайски инвестиции и технологии и сключиха оръжейни сделки с тях за ракети. Като капак на всичко това, изглежда китайските Г-5 технологии са на път да изместят тези на британската Видафон. Основната причина, според някои западни анализатори е все по авторитарното еднолично управление на принца, което кореспондира с авторитаризма в Китай: "Ключовият въпрос е колко дълго Китай може да върви по опънатото въже между Саудитска Арабия и Иран и в кой момент това ще стане проблем? В крайна сметка отношенията на Китай с Иран са много по-стари от отношенията на Китай със Саудитска Арабия. Китайската политика в Близкия изток взема предвид САЩ и Пекин няма да разтърси лодката в Близкия изток спрямо Съединените щати. Защо признаването от страна на Китай на лидерството на MBS е важно за икономическото бъдеще на Саудитска Арабия? Признаването на MBS от Китай има значение не толкова заради MBS човека, а MBS като фактическия крал на Саудитска Арабия. MBS все повече превръща Саудитска Арабия в управление на един човек. Да правиш бизнес със Саудитска Арабия означава да правиш бизнес с MBS. Китайската подкрепа за MBS е по-важна за MBS, отколкото за Китай. Пътуването в Азия хвърли MBS в различна светлина и показа, че ключови световни сили са напълно готови да правят бизнес с него, вместо да се отнасят към него като към пария. Той искаше да покаже, че остава международно уважаван ̶ послание, което искаше да разшири у дома и в чужбина. Как MBS балансира Китай и Русия спрямо Съединените щати? Въз основа на изявленията му от 2015 г., преди убийството на Джамал Кашоги, MBS беше решен да направи всичко необходимо, за да върне Съединените щати обратно в Близкия изток. Един от подходите беше да се създаде проблем в Йемен, който да принуди САЩ да се ангажират отново в Близкия изток, което работи много добре до убийството на Кашоги. Неспособността на Саудитска Арабия да излезе с последователен, убедителен разказ, за да обясни убийството на Кашоги, предизвика ужас в Конгреса и търкания между Капитолийския хълм и Белия дом. По-конкретно, Саудитска Арабия трябва да управлява геополитиката на енергетиката, като Русия се опитва да манипулира енергийните пазари, въпреки тежките инвестиции от Персийския залив в Русия. В допълнение, придобиването на оръжия от Русия от Саудитска Арабия, включително отбранителната система С-400, както и ролята на Русия в Сирия и отношенията с Иран и Китай подчертават високите залози в изключително променливия геополитически пейзаж. Китайците направиха услугата на MBS да го почетат. Саудитска Арабия няма да забие нож на Китай с отказ от 5G технология. Рияд няма същия вид притеснения като САЩ. Не става дума за технология, а за доверие. Китай е моделът на Саудитска Арабия за икономически растеж – икономическа либерализация с вътрешни репресии. Саудитска Арабия трябва да надгради своята автокрация до 21-ви век, в който автокрациите трябва да действат; осигуряват работни места, обществена сигурност и стоки; бъдете по-внимателни към стремежите и настроенията на обществото. Китайският модел е много по-подходящ за икономическото развитие на Саудитска Арабия, отколкото потенциалните рискове за националната сигурност от използването на китайската 5G технология. Ядрените оръжия също могат да се превърнат в проблем. Саудитска Арабия е повече от щастлива да достави. Китайци и саудитци подписаха поне едно ядрено споразумение, което позволява на Саудитска Арабия да постави определени градивни елементи. САЩ не желаят да продават на Саудитска Арабия дронове убийци. Китай няма проблем и е построил завод в Саудитска Арабия. Укрепването на военните способности на страната е в съответствие с визията на MBS за изграждане на индустриален военен комплекс. Военните отношения между Саудитска Арабия и Китай, особено по отношение на продажбите на оръжие, ще повдигнат проблеми в отношенията между САЩ и Саудитска Арабия и биха могли да бъдат ключов индикатор за посоката на двустранните отношения." https://thediplomat.com/2019/03/china-and-saudi-arabia-the-global-ambitions-of-mohammad-bin-salman/ https://www.tacticalreport.com/news/article/59235-dragon-in-the-gulf-saudi-chinese-military-relations

Според съобщение на СNN от днес това е вярно: "Антон Силуанов, министър на финансите на Русия, каза пред държавната медия Russia Today, че страната е изпълнила задълженията си към кредиторите. Но „възможността или невъзможността да изпълним задълженията си в чуждестранна валута не зависи от нас“, каза Силуанов, според RT, предупреждавайки, че плащането може да не бъде извършено, ако Съединените щати го забранят. „Имаме парите, платихме, сега топката е в американското поле“, каза той. Говорител на Министерството на финансите /на САЩ/ каза, че Съединените щати ще позволят плащанията да преминат." https://edition.cnn.com/2022/03/16/investing/russian-debt-payments/index.html Не ме учудва, защото повечето от дълговете са към частни кредитори, които са и дарители за предизборни кампании, ако си спомняте гръцкия дълг не беше анулиран точно заради това, но там го прехвърлиха към централни банки на държавите от ЕС. То и по време на ВСВ Германия си е плащала дълговете от ПСВ към частни корпорации в САЩ чрез допускането им до дялово участие в немски концерни, специално в химическата промишленост. Войната си е война, бизнесът бизнес, нищо лично, или всичко е лично, което по ви харесва.

Както винаги българските бюрократи са неадекватни. Месец преди войната САЩ предупреждаваха, че тя е неминуема. Сега се оказва, че те са го знаели точно, гледах пленен руски летец, подполковник, който каза, че е получил бойно задание с разписан график около 20 януари, подобни документи сигурно са били на разположение на американското разузнаване. По същото време американските служби бяха калкулирали между 5 и 7 млн. бежанци от Украйна в случай на война. Какво пречеше на българските законодатели и бюрократи да опростят процедурата максимум за това време. Поляците им издават още на границата ЕГН, с които имат право на работа и социални осигуровки. Какво е положението сега тук: И разказа, че предстои пристигналите у нас да подадат молба чрез дирекциите "Миграция"-МВР в съответния град. По информация на Карпов често обработката на данни обаче отнемала около 5-6 месеца. Хубавото било, че съществувала точка в закона, според която, ако до три месеца лицето не получи отговор, то получавало право до здравно осигуряване и до пазара на труда. В ТИЗ са готови да ги наемат, ще им вадят работни визи за 20 дниИначе, украинци от години се трудят и живеят в Пловдив. Наемат ги в производствени предприятия. Като сезонни работници пък се „внасят“ предимно по морските хотели през летния сезон. Според българското законодателство те могат да бъдат наемани само от фирми в две икономически дейности - селско стопанство и хотелиерство и ресторантьорство. https://www.marica.bg/plovdiv/gradat/doshlite-v-plovdiv-ukrainci-iskat-da-ostanat-i-sled-voynata 20 дни, което се смята за супер бързо, всъщност е много. Ако съм дошъл с дрехите на гърба си и стотина евро, какво правя през това време? Сметките им са блокирани, мъжете трябва да се върнат и не могат да теглят. Семейство с 3 деца и малко пари за няколко дни какво прави? 40 лева на ден, хубаво, може да си наеме квартира и да живее, а като свършат помощите и няма работа. По сега действащото законодателство трябва да чака най-малко 3 месеца за работа. Това да ходят на курсове по български език е пълна глупост, та чак след това да търсят работа. За какво му е български език, ако работи с електрожен например, как работеха виетнамците по строежите по бай тошово време, всичките с перфектен български ли? Или как работят мексиканците в САЩ със зелени карти? Винаги съм казвал, че българският бюрократ съсипва България, и сега се потвърждава.

Вчера гледах репортаж с един украинец, дошъл в България със семейството си с 3 деца и установил се в Бургас. Човекът каза, че по професия е диспечер на пристанище и ще си търси работа по специалността, но ако не може да намери, ще работи каквото и да е, защото, което много ме впечатли "Аз обичам да работя", каза той. И това е на втория ден, откакто е пристигнал.

Не са ясни още параметрите на сделката, но като цяло Саудитска Арабия е най-големия вносител на петрол за Китай и съответно за Саудитска Арабия Китай е най-големият й клиент за износ: говорим за обеми търговия 65 млрд долара годишно. Отделно Китай е голям акционер в Арамко. Това е удар под кръста за САЩ и сигурно много ги дразни, помним как реагираха, когато Саддам обяви, че продава нефта си за евро и Кадафи, който обяви, че го търгува срещу злато - и в двата случая "освободи" света от диктаторите; с престолонаследника обаче не върви да процедира така. Саудитците пък са бесни, че американците сключват сделка с Иран и отварят американския пазар за ирански нефт. Стигна се дотам, че преди тази новина, престолонаследника каза: "Не ме интересува какво мисли Байдън за мен", и то публично. Както и да е, крачката има голямо значение не само с обема, а като акт на оспорване на петродолара, който е златния стандарт за американския долар и го прави непоклатима световна резервна валута. Китайците обаче са хитри - като правят този дързък жест с едната ръка, с другата замазват положението в обратна посока. Става въпрос за количествените улеснения, които обявиха вчера в посока на подкрепа на техни фирми листвани на нюйоркската борса, в резултат на което веднага се вдигнаха цените на акциите им: Имайте предвид, че китайците участват сериозно на американските борси и продължават да разширяват това участие: Те вече са около 5 процента от цялата капитализация на американските фондови пазари, от общо 40 процента за чужденци, лъвският пай от които е за европейците. Обявяването на тези количествени улеснения беше изненада, обявена от вицепремиера на Китай. Всички си представят обикновено, че китайското партийно ръководство е монолитно като скала, но далече не е така. Премиерът е от фракцията на т.н. "комсомолци", които с тази на южните провинции е срещу ядрото на Си. Особено групата на "комсомолците" /популисти/ е много мощна, тя е спрягана за партньор на Демократическата партия в САЩ. Ето тук в тази статия от 2009 е начертана карта на кой кой е в ККП, нещо което и до днес е в сила до голяма степен: https://www.eastasiaforum.org/2009/08/16/one-party-two-coalitions-in-chinas-politics/ Това винаги е важно, когато понякога от Китай произтичат привидно противоречиви сигнали.

Аз по принцип напоследък избягвам да пиша във форума, защото някои колеги истерясаха, но по същество: Да, това е в общи линии идеята на Китай за СПТ, ако се разровите в документите на МВФ от 2011 ще видите, че тогава техния представител предлага СПТ под името "банкор" /в чест на Кейнс/, подкрепено с кошница от стойност на ключови суровини като петрол, ценни метали и т.н., тоест сегашната идея за валута е... старата китайска такава за световна резервна валута. 2011 е знаменателна и с едно друго предложение или по-точно идея, това на Йън Бремър за G-Zero свят, и то представена не къде да е, а пред Световния Икономически Форум. Тогава! Още по времето на Обама, Бремър казва: "В този свят няма абсолюти, както няма истински „свободен пазар“ — дори Съединените щати, фарът на либералния капитализъм, активно се намесват в икономиката си. По същия начин, ние нямаме пълен вакуум на глобално лидерство. Но този вакуум идва ужасно близо. Реалността на промяната е драматична, от различните световни редове след Втората световна война до това, което имаме сега. Независимо дали става дума за G6, G7 или G8, всички те представляват световен ред G1+: такъв, в който Съединените щати оглавяват глобалното лидерство със своите съюзници, участващи в програмата. Днес вижте начина, по който не реагираме адекватно на толкова широки въпроси като европейската дългова криза и гражданската война в Сирия — и никой друг също не може да се справи с това. Разликата е ясна и очевидна. G-Zero започна през 2008 г. с финансовата криза, дори ако бяха необходими няколко години, докато прахът се утаи, за да можем да го диагностицираме какво точно е това. Но G-Zero е преходен - няма да продължи дълго. Приблизително бих преценил, че това ще продължи още 5-20 години. Това е преходен период, но това, което е толкова обезпокоително за някои, е, че не е ясно към какво преминаваме. Трябва да се запитаме: „Доколко помирителни или противоречиви ще бъдат отношенията между Китай и САЩ?“ И тогава трябва да решим колко важни или неуместни ще бъдат други сили освен тези две на световната сцена. Когато вземем тези два отговора в тандем, получаваме най-вероятните възможности. Най-вероятният изход би влошил отношенията между САЩ и Китай, а други страни ще се окажат сравнително важни в сравнение. Това ни дава свят от региони, където намираме лидерство на подглобално ниво, но все още виждаме неуспех в последователното определяне на международна програма. В тази среда глобалните институции стават още по-неадекватни. Ценностите и приоритетите стават по-местни. Изглежда, че инерцията ни води в тази посока. По-хармоничните опции биха включвали работеща G2 на лидерството на САЩ и Китай или G20, която действително работи. Но и двете са по-малко вероятни от регионите, за съжаление. https://asiasociety.org/new-york/interview-ian-bremmer-and-new-regional-world-order Чета най-различни руски източници, и стигам до заключението, че замисълът на Путин е да върне Русия в старите граници на СССР от 1945, тоест Нова Ялта. При такъв план, Русия вече ще разполага с всички необходими й ресурси да бъде един от 3-те или 4-те световни хегемони.

Най-вероятно ще последва дефолт по руския външен дълг, който е с падеж на изплащане над 120 млрд. долара, ако не го погасят в 30-дневен срок в долари, а не в рубли. Не съществуват опции в договорите за изплащане да се плаща в рубли. А какво ще последва от този дефолт вече е друг въпрос, предстои да видим. Във вътрешен план за Русия, ако войната продължи още няколко месеца, очаквам държавата да закрие ЦБ в този й вид и да я одържави по подобие на съветската Госбанк. Ще видим.

Да, те се договарят от 5-6 години за такава обща валута, но дори да я направят, стокооборота между Китай и ЕАО е в пъти по-малък, отколкото между Китай и евро-доларовите му партньори, несравнимо по-малък: за Китай Русия е 14-тия партньор по износ с 50 млрд. срещу 452 млрд. за САЩ и повече за ЕС като цяло, така че слагайки на везната на интересите си, Китай едва ли би разменил кон за кокошка. Китай сега използва Русия като епруветка в лаборатория за опити, той вижда на практика какво би му се случило при военно нахлуване в Тайван. Използването на долара като оръжие обаче е стрес-тест за всички централни банки по света, особено блокирането на резервите на ЦБ на Русия; доларът вече е резервна валута под въпрос за много страни, и това несъмнено ще се използва не само от Китай за дедоларизация и разработване на алернативни платежни системи на СУИФТ, Русия катализира процеса. Вижте това тук, интересно е, защото е гледна точка на много популярен и ерудиран американски академичен икономист с дълга практика в банковия сектор на САЩ: https://michael-hudson.com/2022/02/america-defeats-germany-for-the-third-time-in-a-century/

Няма печеливши в тази игра, но не искам да съм лошия вестоносец.

Защо не опитате да направите комедийно шоу, колега? Как започна ВСВ за САЩ, не беше ли Пърл Харбър причината, ама нейсе... Или сега като пишем за Капан на Тукидид, в който са хванати САЩ и ... коя европейска страна, че забравих. Не се излагайте тук така.

На 15-16 март има заседание на Федералния Комитет за отворен пазар (FOMC), който е оторизиран да определя лихвения процент; нищо особено няма да се случи и не се очаква от тази среща, Джеръм Пауъл заяви, че Фед ще предложи на тази среща 0.25 процента вдигане на лихвата, ако централните банкери издържат до края на годината на обещаните 8 вдигания на лихвения процент, то през 2023 ще имаме максимално 2 процента лихвен процент при инфлация 7.5 процента в момента, тоест 5.5 процента отрицателен лихвен процент. това е като да гасиш огън с по-малко бензин, значи хем правиш нещо, хем огънят си гори, пилат понтийски си измива ръцете. Те и не могат - ако сега Пауъл обяви вдигане на лихвата с 2 процента, както е направил Пол Волкър през 1979 достигайки до 20 процента за няколко години, за да тушира инфлацията, цялата икономика ще се срине в развалини още на първата крачка. затова ще продължават да имитират "борба" с инфлацията, докато тя не премине в хиперинфлация и зануляване на борсите и валутите, голямото нулиране. Процесът е най-директно свързан с шока от цените на суровия петрол и природния газ, който тепърва предстои от рестрикциите за внос от Русия /простреляха се в краката ЕС/: Ей тази колона най-вдясно от 115 млрд. куб.м. газ е незапълнен внос от Русия за ЕС, няма кой да я плати като инфлация, освен всички ние гражданите на ЕС. Със суровия петрол нещата са подобни, и още по-свързани с инфлацията и позицията на щатския долар. Но засега еуфорията от войната е овладяла духовете и никой още не мисли какво следва. Блажени вярващите.

Еднопартийното управление не е проблем, комунистите са си там, както и Единна Русия, пропутиновата партия с добре изградени структури. Големият проблем на икономика от тип НЕП за Русия днес /смесено държавна и частно-корпоративна икономика, каквато съществува в Китай/ е пълната икономическа изолация. Ленин след Гражданската война вдига икономическото ембарго над СССР с цената на големи външнополитически компромиси и вкарва съществени западни капитали. Тогава навлизат Форд и много нефтодобивни компании в СССР, това бързо изправя на крака счупената руска икономика. Същевременно заработва и селското стопанство, стимулирано от частен интерес, както и промишлеността, където се формират синдикати, някои държавни, други собственост на самите работници. При ситуация на автаркия са възможни Сталин и Хитлер, но не и НЕП. Китай започна своя поход към смесена икономика след посещението на Никсън и отварянето на СТО /Световна търговска организация/, без това и до днес китайците щяха да леят стомана в домашни пещи. Китай на никаква цена няма да се съгласи да бъде върнат там, откъдето е тръгнал. Русия, преди да поеме по път на развитие на капитализъм на и за средната класа, което е заложено в НЕП, трябва да отвори пазарите си за капитали, а това изглежда невъзможно в състояние на война. След постигане на мир, приемлив за двете страни, може да се правят някакви прогнози за пътя на Русия след олигархичния държавен модел. Едно е ясно, че тези олигарси, контролиращи големите суровинни отрасли в Русия днес са напълно изолирани от западни капитали и пазари.

Не смятам, че "психоисторията" на Селдън може да изчислява математически хода на историята, това кореспондира със сциентизма и вярата във възможностите на компютъра, чрез данни да моделира човешкото поведение на големи маси от хора, нещо, което наричам "датаизъм", проповядван като религия от гениите в Силиконовата долина. Ще се провалят, според мен, в Големия си Експеримент /Голямото Нулиране/. Поредната технократска мания.

Това, според мен, е от решаващо значение за бъдещето не само на Русия, но и на Европа, а в по-широк аспект на целия свят. Защото, пак според мен, ако Русия сега изостави олигархичния модел на "вертикалата на властта", тя теоретично има три пътя за икономическо развитие, а практически два. Теоретично възможният, но вече практически невъзможен, е да се обърне към западния либерален модел, който опита преди Путин Другите два пътя са централизирана планова икономика от сталинов тип, към който очевидно висшите сановници и апартчици като Мишустин изпитват силен афинитет; и третата възможност е китайски тип капитализъм-комунизъм, който не е нищо друго, освен ленинския НЕП, модифициран от Дън Сяопин на китайска почва през 70-те. Китай няма, според мен, да се отклони от неговия НЕП, защото той му носи просперитет и успехи. Китай не бърза да завладява света, а желае да накара света да признае превъзходството му като производител на благосъстояние. За сталиновия модел на икономическо развитие, вижте темата, в която сме дискутирали неговите особености в сравнение с НЕП. Лично аз държа на мнението си, развито в постовете на тази дискусия и смятам, че това е единствено печелившата карта за икономически просперитет на Русия, както е било и през 20-те години на миналия век, във въпросната тема съм се аргументирал защо мисля така:

Много се заблуждавате, че е утопията на "другаря" Путин, това е идея на "другаря" Бжежински, формулина ясно от него, още докато другаря Путин стажува при Борис Николаевич Елцин: В появилата се през 1997 книга „Голямата шахматна дъска” („The Grand Chessboard»), която е най-важния труд на Бжежински, подробно се излагат дългосрочните интереси на американската „политика на силата”. Всъщност, тя представлява аналитично разработена геополитическа стратегия за период от 30 години. Между другото, германското издание на книгата се нарича „Единствената световна държава” („Die einzige Weltmacht»). Това заглавие още по-добре отразява първия и основен принцип на американската политика, а именно декларираното желание САЩ да бъдат «единствената» и дори – както посочва Бжежински – «последната» световна държава. Още по-важен обаче е вторият ключов принцип, според който Евразия «представлява шахматна дъска, върху която продължава борбата за глобално господство» (6). В основата на този втори принцип е залегнала тезата, че държавата, доминираща в Евразия, по този начин си гарантира и господството над целия останал свят. «Тази огромна и имаща причудливи очертания евразийска шахматна дъска, простираща се от Лисабон до Владивосток, е сцена на глобална игра» (7), при това «доминацията в целия Евразийски континент още днес е предпоставка за глобална господстваща позиция» (8). «Това става само защото Евразия, безспорно, е най-големия континент, в който живее 75% от населението на света и където се намират ¾ от световните енергийни запаси...» В книгата си Бжежински, излага принципите на глобалната американска доминация по следния начин: «Америка заема доминиращи позиции в четири сфери на глобалната власт с решаващо значение: във военната област тя разполага с непостижими за останалите глобални възможности за разгръщане; в областта на икономиката си остава основната движеща сила на световното развитие, въпреки конкуренцията в отделни сфери от страна на Япония и Германия; в технологично отношение тя запазва абсолютното си лидерства във водещите сфери на науката и техниката; в областта на културата, въпреки известната си примитивност, Америка притежава невероятна привлекателност, особено сред младите хора по целия свят – всичко това гарантира на САЩ политическо влияние, с каквото не разполага нито една друга държава на планетата. Именно съчетанието на всички тези четири фактори превръща Америка в единствената световна свръхдържава, в пълния смисъл на думата» (9). Збигнев Бжежински открито дефинира Съединените щати като съвременен хегемон от имперски тип, с чиято мощ, поне през следващите 25 години, няма да може да се сравнява никоя друга държава на планетата. В серия статии, публикувани в неоконсервативното списание National Interest (и обединени, през 2001, в книгата „Геостратегическата триада”), той призовава Америка да блокира „дъгата на нестабилност” в Югоизточна Европа, Централна Азия и в анклавите на Южна Азия, Близкия Изток и Персийския залив. Като основна цел на блокадата, Бжежински определя завоюването на „най-големия приз в Евразия”: формирането на ситуация, при която никаква комбинация от евразийски държави да не може да застраши интересите на САЩ. https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/118-2012/broi3-2012/1728-geopoliticheskite-idei-na-zbignev-bjejinski четете, преди да пишете, моля, а още по-добре, след като четете, помислете, и тогава пишете в случай, че имате свои мисли достойни за споделяне.

Напълно възможно, и обусловено от реалните икономически условия, които виждаме да настъпват вече в Русия. Нека не забравяме кое от предложенията за признаване на двете републики ДНР и ЛНР беше прието в руската Дума - не това на Единна Русия, което предполагаше консултации с чиновниците от Външно министерство, а онова на Комунистическата партия, което призоваваше незабавно и безусловно признаване. Освен това, закон задължаващ всяка руска фирма, търгуваща с чужбина да внася 80 процента от приходите си във валута за обмен с руска рубла; ограничение за износ на валута; изкупуване на всички дялове на чужди акционери в руски фирми; изкупуване на златото и ценните метали от населението, след като са свалени досега съществуващите данъци върху тях, амнистиране на всички незаконно изнесени руски капитали /от руски олигарси и по-дребни риби/, в случай, че се върнат в Русия и т.н.. Както каза един от финансистите от руската фондова борса на друг икономист: "На нас с Вас сега ни предстои да се преквалифицираме в портиери." Тоест, видно е че руската икономика минава на военни релси, много наподобяващи централизираното управление на икономиката в Китай, но твърде различно от досега съществуващия "вертикал на властта", изграден от Путин като пирамида от олигарси. Да, несъмнено е така. Още Збигнев Бжежински подчертава основополагащият постулат в геополитиката, който гласи, че която сила успее да контролира суровинните и икономически ресурси в Евразия като един континент с най-много суровини и население, ще контролира световната власт. И че това е най-голямото предизвикателство за САЩ в следвоенния свят. Китай и Русия могат да обединят усилия в такъв опит, а ставащото в Украйна да е началото на това.

Глупости. Това са числа, а не анализи. Сори, че се появих пак да пиша за дървени глави като теб. със здраве и простотия.

Как ще се отразят санкциите на Русия и как на останалия свят? е озаглавена темата, но гледам пишещите са се концентрирали върху първата част от въпроса. Ето един отговор на втората част от консервативния британски The Telegraph: Енергийният шок на Путин се разраства в световна продоволствена криза, така че се пригответе за купонна система Светът беше изправен пред криза на доставките на зърно дори преди нахлуването на Путин в Украйна. Индексът на цените на храните на ООН вече беше по-висок в реално изражение, отколкото в разгара на световната гладна криза преди десетилетие, когато протестите за хляб в Тунис поставиха началото на Арабската пролет. Свитият глобален пазар на зърнени храни, растително масло и торове вероятно беше една от многото причини, поради които Путин избра този момент да нанесе удар, като пресметна – може да се окаже погрешно – че Западът няма да посмее да го притисне твърде силно. Светът е изправен пред това, което представлява така нареченото събитие „черен лебед“ в цялата гама от първични ресурси. Нефтът, газът, въглищата и аграрните стоки се вигат като цени по-високо едновременно, като металите наваксват бързо. Това е системен шок от стагфлация, неразрешим проблем за централните банкери. Той действа като данък за военни репарации върху икономиките на страните вносителки и в крайна сметка е свиващ. Наташа Кънева от JP Morgan каза, че запасите от търгуеми стоки са критично ниски и светът изчерпва буферите за безопасност. Това е рецепта за „нелинейно увеличение на цените“, каза тя. За разлика от Запада, Китай е подготвен. Китай се запасява от месеци и в момента притежава 84% от световния запас от мед, 70% от царевицата и 51% от пшеницата. „Китай закупи огромни количества американска соя през последните седмици“, каза Rabobank. Някой може да попита дали Си Дзинпин е знаел нещо предварително. Рекордните цени на хранителните стоки са изпитание за около 45 по-бедни страни, които разчитат в голяма степен на внос на храни: Магреб, страните от Близкия изток без петрол, части от Африка, Бангладеш или Афганистан. Световната хранителна програма предупреди за „катастрофален“ недостиг за няколкостотин милиона души миналия ноември. Днес картината е по-лоша. „Всичко в цените върви нагоре вертикално. Цялата производствена верига за храни е под натиск от всички страни“, каза Абдолреза Абасян, бивш ръководител на агропазари в Организацията на ООН по храните и земеделието. „Никога не съм виждал нещо подобно от 30 години и се опасявам, че цените ще се повишат много през сезон 2022-2023. Ситуацията е просто ужасна и в един момент хората ще разберат какво може да се случи. Всички ще трябва да затегнем коланите си, а настроението може да стане много гадно дори в страни от ОИСР като Великобритания“, каза той. Енергията и селскостопанските стоки са взаимосвързани. Природният газ е суровина за производството на торове в Европа и за да не забравяме, Русия и Беларус заедно представляват една трета от световния износ на поташ /калиев карбонат/. Покачващите се цени на петрола водят до преминаване към биодизел в Югоизточна Азия, което допълнително затяга глобалния пазар на растителни масла. Приблизително 33% от световния износ на ечемик идва от Русия и Украйна, взети заедно, 29% пшеница, 19% царевица, както и 80% слънчогледово масло. Голяма част от това обикновено се доставя през черноморските пристанища в Одеса или Херсон - сцена на ръкопашни улични битки, докато падна в сряда - или в Николаев, където руска ракета удари кораб за насипни товари под флага на Бангладеш тази седмица и уби един от екипажа. Зареждането е в застой. Не са само пристанищата: не можете да вкарате кораб там. Никой не иска да бъде блокиран“, каза г-н Абасиан. Lloyd's List съобщава, че Северното Черно море и Азовско море са обявени за „зони за военни операции“, което предполага двойно заплащане на екипажите, ако можете да ги получите. Застрахователните ставки са непосилни и банките отказват акредитиви, въпреки че зърнените храни, торовете и енергийните продукти са освободени от санкции. Изпращачите се опитват да разберат какво означава контрагент да бъде „свързан с Русия“. Всички са предпазливи от санкционната полиция на Министерството на финансите на САЩ, известна като OFAC. Американската адвокатска кантора Crowell and Moring заяви, че клиентите се опасяват, че може да бъдат уловени в мрежата по невнимание, като се има предвид, че целенасочени олигарси контролират голяма част от агропромишлената връзка на Русия по един или друг начин. Всяка транзакция трябва да бъде проверена до най-малкия детайл. „Руска и украинска пшеница не се предлагат. Критичните потоци от царевица към света са блокирани. Ако земеделските производители в Украйна не засадят значителни количества царевица следващия месец, кризата в предлагането ще бъде много тежка“, каза Rabobank. По-малките фермери в Русия бяха изключени от вътрешния кредитен пазар точно преди сезона на засаждане. Извънредното затягане от централната банка вдигна средната цена на заема до 27% тази седмица. Фючърсите за пшеница в Чикаго достигнаха рекордно ниво от 1131 долара. Ценовият шок е по-лош за останалия свят, тъй като широкият индекс на долара е нараснал с 30 процента от последния пик през 2008 г. Стоковият индекс на Международния валутен фонд - по-чист от подвеждащите пазарни индекси - показва, че първичните стоки днес са по-скъпи като цяло в реално изражение, отколкото през 2008 г. дори в долари. Цената е много по-висока за Европа или Африка. Това бързо наподобява петролния шок от началото на 70-те години. Вчера сутринта петролът Brent достигна най-високото си ниво в евро и стерлинги. Но за разлика от последния петролен шок, този шок се разпространява във всеки сектор на енергетиката. Европейските договори за природен газ за април достигнаха нов връх от €198 MWh. Термичните въглища се повишиха със 75% този месец. Корените на тази криза са сложни, но манипулацията на Путин с тръбопроводните потоци обяснява голяма част от газовата криза от септември насам. Сега научаваме втория урок: какво означава да изхвърлиш единствената в света суперсила със стоки от пълен спектър от международната финансова и търговска система. Ние дори не сме започнали да усещаме обратния удар за западната аерокосмическа и полупроводникова индустрия, ако Русия отмъсти, като експлоатира своята възможност са прекъсване в глобалната верига за доставки за титан. паладий и неон. Това не означава, че Западът трябва да се отдръпне. Ние сме във война. Трябва да я спечелим. Обикновено бумовете в цените на суровините са късо съединение, като причиняват рецесии, с помощта на централните банки, склонни да реагират прекалено и да се затягат точно когато икономиката така или иначе се забавя. Този епизод може да е различен. Не виждам как Западът може да продължи да купува петрол, газ или въглища от Русия, докато Кремъл отприщва артилерия срещу цивилните на Украйна, в Мариупол, Харков и Киев днес и навсякъде скоро, съдейки по това как Путин отблъсна молбата на Еманюел Макрон за сдържаност. Що се отнася до „агропродуктите“, всички предпоставки за трайна продоволствена криза са пред очите ни. Милиард от най-бедните хора в света ще огладнеят още повече благодарение на безумната авантюра на Путин, а някои ще умрат от глад. Следващата ни морална мисия е да им помогнем. https://www.telegraph.co.uk/business/2022/03/04/putins-energy-shock-broadening-world-food-crisis-brace-rationing/?li_source=LI&li_medium=li-recommendation-widget Аз и преди го писах, тази криза ще бъде по-тежка от причинената от коронавируса и по-дълга от нея.

Напълно възможно развитие, като се има предвид и развитието в другите две "зони" описани от Оруел - Океания и Изтазия, всъщност става въпрос за "три-полюсен свят", управляван от Големи Братя, които непрекъснато воюват помежду си, сменяйки постоянно съюзниците, за да оцелее вътрешната им тоталитарна власт. И в трите зони, макар че Оруел е описал подробно единствено тази на ангсоц, има само две класи - тази на управляващата Партия-държава и "пролите", които са нещо средно между роби и крепостни селяни. И тук не става въпрос за ляво /комунистическа диктатура/ или дясно /фашистка диктатура/, а за диктатура на държавния апарат над "пролите". Това е и проекция на света от 30-те години, в който живее Оруел, светът на Мусолини, Хитлер и Сталин. Впрочем, след като се връща от Испанската гражданска война, той е напълно отвратен от сталиновия "социализъм", въпреки че е воювал срещу фашизма. Оруел става заклет враг на диктатурата на държавата над отделния човек, това е патосът на 1984. За съжаление, изглежда днес се намираме в нова врътка на историята, която много наподобява света от 30-те години на миналия век.

Според романа на Оруел, светът е разделен на три зони - Океания, Изтазия и Евразия, които непрекъснато воюват помежду си. Океания е англосаксонската зона: "Ангсоц. Свещените принципи на ангсоц. Новговор, двумисъл, променливост на миналото. И можеше ли да узнае дали властта на партията ще продължи вечно? Вместо отговор пред погледа му се откроиха трите лозунга върху бялата фасада на Министерството на истината: ВОЙНАТА Е МИР СВОБОДАТА Е РОБСТВО НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА Би било абсолютно невъзможно да проследи историята през целия този период, да каже в кой момент кой срещу кого е воювал, тъй като не съществуваха документи и никога не се говореше за разположение на силите, различно от сегашното. Сега например, през 1984-а (ако годината беше 1984-а), Океания в съюз с Изтазия воюваше срещу Евразия. Нито в частен разговор, нито публично се признаваше, че някога трите сили са били групирани по друг начин. Всъщност, както Уинстън много добре знаеше, само преди четири години Океания воюваше с Изтазия и беше в съюз с Евразия. Но той знаеше това тайно, само защото контролът над съзнанието му не бе пълен. Официално никога не бе имало смяна на съюзника. Океания беше във война с Евразия: следователно Океания винаги е била във война с Евразия. Врагът за момента винаги олицетворяваше абсолютното зло и оттук следваше, че всяко споразумение с него в миналото или в бъдещето е невъзможно." https://chitanka.info/text/291/3#textstart Няма никакво двусмислие в това.

Източник? Всичко започна с Минските споразумения, според тях, Украйна ги е подписала, двете републики сега, а преди области в състава на Украйна, трябваше да имат автономно самоуправление в административните си граници, които са повече от два пъти по-големи от фиксираните им граници след войната от 2014.

В тази връзка, и спирам с офтопика, днес има почти еуфорична статия в Yahoo Finance, озаглавена: Russia-Ukraine crisis shows need for US to 'drill, baby, drill' https://finance.yahoo.com/news/russia-ukraine-crisis-shows-need-for-us-to-drill-baby-drill-morning-brief-100714642.html При цена на суров петрол днес 106 долара за барел ги разбирам...

Само да отбележа, без да се разпростирам, нищихме го в другата тема - тръбата през Украйна може да транспортира реверсивно азерски газ през Южен поток към Западна Европа, няма технически пречки това да се прави, освен количествата газ, доставени по нея.