Б. Киров

Нищо не е сигурно - догодина е партийния конгрес на ККП, на който трябва да бъде преизбран Си Дзинпин. Някои анализатори обаче допускат 30-40 процента шанс да не бъде преизбран, той има много сериозна вътрешна опозиция. Самият Си си е сложил хоризонт 2035, когато ще бъде на 82 години, Дън Сяопин, който направи Големия завой към пазарна икономика слезе от сцената на 84. След него обаче има неписан регламент партийните и държавни лидери да бъдат сменяни след като навършат 68, сега Си се опитва да пречупи това правило. В момента ситуацията с изкопаемите горива е много интересна. САЩ продължават да са най-големите производители на природен газ и нефт в света и мажат дебело филията на печалбите /тези фирми/ от износ при повишените цени. И САЩ, и Китай, въпреки че са подписали Парижкото споразумение, имат ниски такси върху въглеводородите в диапазон 7-8 щатски долара за тон, при вече около 90 евро съответно в ЕС. Така че трябва да гледаме какво се прави, а не какво се говори.

Донякъде е така, има известно изместване на фактите, но лично за мен в този документ най-интересна е гледната точка на автора му, който се опитва да "влезе в главата", образно казано, на китайските лидери и да мисли с техните категории. Не случайно е озаглавен "Най-дългата телеграма", пряка асоциация с прословутата "дълга телеграма" на Джордж Кенан, която отваря Студената война със Съветите след ВСВ. Решението беше да се укрепят западните институции, за да се направят неуязвими за съветското предизвикателство, докато чакат смекчаването на съветския режим.[22] Новата политика на Кенан за сдържане, по думите на по-късната му статия „X“, беше, че съветският натиск трябваше „да бъде овладян чрез ловко и бдително прилагане на контрасила в серия от постоянно променящи се географски и политически точки“. Кенан твърди, че политиката на Сталин е оформена от комбинация от марксистко-ленинска идеология, която застъпва революцията за победа над капиталистическите сили във външния свят и решимостта на Сталин да използва понятието „капиталистическо обкръжение“, за да легитимира неговото регламентиране на съветското общество, за да може да консолидира политическата си власт. Кенан твърди, че Сталин няма да (и освен това не може) да смекчи предполагаемата съветска решимост да свали западните правителства. По този начин, основният елемент на всяка политика на Съединените щати спрямо Съветския съюз трябва да бъде дългосрочно, търпеливо, но твърдо и бдително ограничаване на руските експанзивни тенденции... ] „Моите мисли за ограничаването“, каза Кенан в интервю за CNN през 1996 г., „разбира се, бяха изкривени от хората, които го разбираха и го преследваха изключително като военна концепция; и мисля, че това, както и всяка друга кауза, доведе до [40-те години на ненужен, страшно скъп и дезориентиран процес на Студената война“. https://en.wikipedia.org/wiki/George_F._Kennan Ако имате време, прочетете го внимателно, покрай многото "вода" в този обширен текст има фиксирани неща, които ще предопределят бъдещото развитие за десетилетия напред.

Едно от последствията е, че Тайван остава японско владение до края на ВСВ. Няма по какво да работя в конкретния казус, а иначе постоянно си работя по логиката, благодаря за съвета. Ти не питаш, задаваш два въпроса в един, като предпоставяш и в двата отговорите, ето дословно първият ти "въпрос": Значи: 1. Ти твърдиш че знаеш какво правят, което е твоя самозаблуда и биас, предубеждение. Не можеш да знаеш, защото ти обясних, че докладите им към Военното минитерство не се публикуват. После разгръщаш обяснения с намеци, че правят пропаганда и дезинформация, което е твоето предубеждение, това не съответства на реалността. 2. Във въпроса ти е включено фалшиво логическо заключение, което наричам "сламен човек" - "защо смяташ, че знаеш какво е направено". Ами аз ясно ти казах, пак ще ти го повторя - не смятам, че знам, по същата причина, поради която и ти не знаеш - защото докладите им към военните не се публикуват, как мога да знам, да не съм Гарабед Шпионина, не съм ги чел. Така че логиката ми в конкретния спор си е напълно в ред. Това "Теб те питам, не се оглеждай. " вече е до първите седем, сори, сам трябва да си помогнеш да запълниш празнините. За "развалените яйца на Си", ами само ти напомням твоето "остроумие" в друга моя тема: Най-напред си ме цитирал, после си пуснал този блестящ афоризъм за Си, Путин и Меркел. Даже имаш и лайкове и благодарности, свят шарен. Бъди здрав и Весела Коледа.

А ти защо смяташ, че аз смятам, че знам какво е направено!? Това твоето сега е нескопосан "сламен човек", влагаш в написаното от мен нещо, което никъде го няма. Знам че си фен на авторитаризма, онези твои прехласвания по нудълите и развалените яйца на Си, но озапти се малко... Па "клакьори+, па "прави текстове", айде по-спокойно, освен това държа да си говорим тук на "вие", въпреки че сигурно ми се сърдиш още за онези западногермански марки, които не ти пратих по пощата, така ли е, сърдит ли сте още за марките?

Това са недоказани спекулации за хиляди ядрени бойни глави, официалната цифра е някъде около 300 и тя се приема при преговорите. Но никой не предполага използване на ядрени бойни глави в локален конфликт в Южнокитайско море, такъв сценарий не се обсъжда.

Да, така е, отчетите им към военното министерство не се публикуват, дори с давност десетки години. Все пак, според мен, те са реномирано име и не могат да си позволят да публикуват глупости, известно изкривяване на изводите да, но не и на данните.

Защо мислите, че са гола вода? 32-ма нобелови лауреати са работили за тях през годините, а бюджетът им е стотици милиони долари за състав от 1700 души, те работят директно за Пентагона, покрай другите изследвания, правят системен анализ на данните. https://en.wikipedia.org/wiki/RAND_Corporation

Мисля че в цитираният документ са отчетени тези тунели с атомни подводници и ракети на остров Хайнан като китайско предимство. Доколкото си спомням контрадействието, което РАНД препоръчват е да се промени досегашната тактика флотските единици на САЩ да се движат в компактни групи и да се премине към много по-разпръснат техен строй, за да са по-малко уязвими и проследими.

Мисля че вече се реализира в търговията между ЕС и Китай, по-специално в добавени данъци заради карбон при внос на китайска стомана и химически торове, произведени с електроенергия от въглища. Зелената сделка е идеалният лост за икономическо въздействие върху Китай: "Авторите препоръчват на американските служители „да изградят коалиция от партньори с единомислие – до голяма степен от индустриализираните държави – членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – за да притиснат Китай да снабдява своите енергийни доставки по-устойчиво“. След това тази коалиция трябва да се стреми да приложи „въглеродно данъчно облагане – данък върху стоки или услуги, съответстващ на техния въглероден отпечатък или емисиите, необходими за тяхното създаване“. Ериксън и Колинс обясняват, че „координирана система би направила въглеродно интензивните китайски стоки по-малко конкурентоспособни и ще намали недостатъците, пред които са изправени производителите в Съединените щати от китайските конкуренти, работещи с въглища." https://www.andrewerickson.com/2021/04/competition-with-china-can-save-the-planet-pressure-not-partnership-will-spur-progress-on-climate-change/ Вярно, в крайна сметка го отнасят потребителите на вносните стоки, цените им растат с добавените такси. Въобще САЩ имат на практика всеобхватна икономическа, политическа и военна стратегия с хоризонт до 2035, публикувана на сайта на Атлантическия съвет тази година: https://www.atlanticcouncil.org/content-series/atlantic-council-strategy-paper-series/the-longer-telegram/ Стратегията е публикувана от "бивш високопоставен правителствен служител с дълбоки познания и опит в работата с Китай", пожелал да остане анонимен, но е с увод на Фредерик Кемпе, настоящият председател на Съвета. Според мен най-вероятно "анонимният" е Х.К., просто няма друг, който е в състояние да направи толкова дълбок анализ. "Единственото най-важно предизвикателство пред Съединените щати и демократичния свят през двадесет и първи век е възходът на все по-авторитарен и агресивен Китай под ръководството на Си Дзинпин. Китай отдавна има интегрирана, оперативна стратегия за работа със Съединените щати. Съединените щати досега не са имали такава стратегия по отношение на Китай. Това е пренебрегване на националната отговорност. Стратегията и политиката на САЩ спрямо Китай трябва да бъдат лазерно фокусирани върху линиите на разлома между Си и неговия вътрешен кръг – насочени към промяна на техните цели и поведение и по този начин на техния стратегически курс. Елитът на комунистическата партия е много по-раздвоен относно лидерството и огромните амбиции на Си, отколкото е широко оценено. Основната цел на стратегията на САЩ трябва да бъде да накара управляващите елити на Китай да заключат, че в най-добрия интерес на Китай е да продължи да действа в рамките на водения от САЩ либерален международен ред, вместо да изгражда съпернически ред, и че това е в най-добрия интерес на Китайската комунистическа партия.. да не се опитват да разширяват границите на Китай или да изнасят политическия си модел извън китайските брегове." И още: ...стратегията на САЩ трябва да се основава на четирите основни стълба на американската мощ: силата на армията на нацията; статутът на щатския долар като световна резервна валута и опора на международната финансова система; глобално технологично лидерство, като се има предвид, че технологията се превърна в основен определящ фактор за бъдещата национална сила; и ценностите на индивидуалната свобода, справедливост и върховенство на закона..."

Вижте една от последните му статии, радваща се на огромен интерес: https://www.andrewerickson.com/2021/04/competition-with-china-can-save-the-planet-pressure-not-partnership-will-spur-progress-on-climate-change/ Бих сравнил идеята със Звездните войни на Рейгън, които вкараха СССР в непосилна за тях надпревара, довела ги в крайна сметка до икономически колапс. Интересни статии на индийски пенсиониран адмирал по отношение на военните способности на китайския и американския флот: https://www.c3sindia.org/defence-security/how-effective-is-chinas-a2-ad-in-the-south-china-sea-by-commodore-v-venugopal-retd/

Това е документ на РАНД от 2017, така че някои оценки, вероятно, вече са остарели, но все пак: В таблицата разделена на 9 вертикални секции и две хоризонтални са оценени 9 области при военен конфликт между САЩ и Китай за Тайван и островите Спратли, по-отдалечени от континентален Китай. Оцветените в зелено сектори са превъзходство за САЩ, жълтите са фифти-фифти, оранжевите квадратчета сигнализират превъзходство на Китай; взети са различни съотношения през различни години, за да се открои тенденцията. Изводът е: "Въпреки че Съединените щати вероятно няма да имат ресурсите да предотвратят по-нататъшна ерозия на баланса на военната мощ през следващото десетилетие, те могат да коригират своята структура на силите, оперативни концепции и дипломация по начини, които забавят процеса и ограничаване на въздействието върху възпирането и други стратегически интереси на САЩ. В по-дългосрочен термин, технологични и особено икономически променливи ще определят дали и кога по-голямата тенденция може да бъде обърната или балансът да се стабилизира, докато политическите събития ще определи колко важно е военното уравнение при дефинирането на връзката между Вашингтон и Пекин." Това е резюмето. Общо взето може да се формулира като прословутата военна фраза "hold the line" / Дръжте линията, стегнете редиците, за да държите фронта. Когато се издава такава заповед, обикновено се има предвид, че се очаква пристигането на "кавалерията", която ще реши крайния изход на битката. Това е американската гледна точка, обобщена в този голям документ на РАНД /организация създадена към Военното министерство веднага след войната с парите на на авиоконцерна Дъглас. Ако погледнем ретроспективно на конфликтите на САЩ с претенденти за световен икономически, политически и военен хегемон, то те досега са елиминирали: 1. Британската Империя 2. Хитлеристка Германия 3. Имперска Япония 4. СССР 5. Следвоенна Япония като икономически конкурент И сега са изправени пред издигащия се като първа икономическа сила в света Китай.

Според мен, дотук: "През 2004 г. китайците са били наполовина по-малки от САЩ, през 2014 г. Китай е бил малко по-голям от САЩ и до 2024 г. по текущата траектория на развитие Китай ще бъде с 50 процента по-тежък от САЩ. И така по терминологията наречена "ребалансиране", това би означавало, че ако ние американците преместим тежестта на левия си крак от Близкия изток, за да поставим по-голяма тежест към десния си крак в Азия, където се намира бъдещето, люлката ще смени положението си на равновесие и в резултат на това и двата ни крака ще увиснат вдигнати във въздуха. Това е по законите на земното притегляне, гравитацията действа така, заради тежестта на БВП." Самоцитирам се, по-точно цитирам Греъм Алисън от първите ми постове в тази тема. Алисън разказва, как направил анимационно филмче за стратезите от Пентагона, за да им илюстрира какво ще се случи, ако те се "ребалансират" от Близкия Изток, като преместят силите си оттам в Южна Азия. Филмчето показвало две деца с еднаква тежест отначало, които се балансират на люлка, по-късно едното дете /Китай/ натежава с 50 процента /БВП по покупателна способност/ към 2024 и другото дете трябва да балансира люлката здраво стъпило с двата крака, за да не увисне във въздуха. Ако вдигне единия крак, увисват и двата. Гениалното решение на стратезите от Пентагона /може би?/ е да качат от тяхната страна и други деца, за да балансират натежалото китайско дете от другата страна.

Стана ми интересно какво купува Джеф Безос с парите получени от продажбата на акциите му, и - изненада - пак същото: имоти, земя, изкуство. Оказва се, че той е класиран на 28 място в САЩ като крупен собственик на земя с 30 000 акра /120 000 декара/, има голям брой луксозни имоти в различни градове и е един от най-крупните купувачи на изкуство. https://nypost.com/article/jeff-bezos-houses-real-estate-portfolio/ https://observer.com/2020/02/jeff-bezos-buys-art-ed-ruscha-kerry-james-marshall-amazon/ Човекът има вкус към модерно американско изкуство, ето какво си е купил миналата година за 72 млн. долара: Hurting the Word Radio #2 by Ed Ruscha /това е за над 50 млн/ Vignette 19 by Kerry James Marshall /това е само 18 млн. Само тази година Безос е продал негови акции на Амазон за около 12 млрд. долара. Е, разбира се, мотивите са да си намали и данъците, защото от догодина капитализираната печалба от акции започва да се облага с данък, същото са направили Илон Мъск, Зъкърбърг, семейство Уолтън /колективно членовете му имат повече пари от Мъск или Безос/ и много други.

Съгласен съм, че подробен анализ на такъв документ не е възможен, защото практически това е сборник от документи. Форматът е ПДФ, аз го отварям с вградено приложение към браузъра Mozilla Firefox, но се отваря безпроблемно и с много други програми за четене на този формат. Към всяка таблица и приложен текст е изведен и линк откъде е взет материала, така че това е нещо като електронна христоматия, илюстрираща тезата на автора, развита в уводната част. Лично за мен са най-стойностни материалите и анализите на Департамента по Отбраната на САЩ /DoD/ и анализите на Ранд корпорация, които са не толкова конкретни, колкото военните, но са на полето между политиката и войната. На този линк: https://www.rand.org/pubs/research_reports/RRA394-1.html е публикуван пак във формат ПДФ, изтегля се, документ на Ранд, оценяващ цялостнно китайската модерна военна доктрина в ретроспекция с нейното развитие от Червената армия в партизанската война на Мао Дзедун до последните указания на Си Дзинпин от 2015-2017 за качествена промяна в техните цели. Тук има един по-неутрален и страничен поглед върху китайската военна доктрина от египетски автор, който разглежда също китайската политическа и военна стратегия от гледна точка на т.н. Капан на Киндълбергер, четвъртият капан пред Китай, за който пише Ник в новата му тема в този раздел. https://www.emerald.com/insight/content/doi/10.1108/REPS-10-2020-0153/full/pdf?title=the-geopolitics-of-covid-19-us-china-rivalry-and-the-imminent-kindleberger-trap Общото във всички тези източници е разбирането, че китайската военна стратегия и доктрина е изградена върху активна защита, нещо което е заложено и в основата на военните трактати на Сун Дзъ. От тази гледна точка техните действия са предвидими, но, според мен не е предвидима силата на евентуален техен контраудар. Тази стратегия разчита на постепенно натрупване на сила и достигане да състояние при което противникът сам осъзнава безмислеността да нанесе пръв удар.

Вижте, аз и по-горе твърдя, че конфликтът между Китай и САЩ няма да се реши с военни средства, а решаващо ще бъде превъзходството в икономиката и технологиите. Ако трябва сериозно да се изучават аспектите на евентуален военен конфликт между тези две суперсили, според мен, трябва да се подходи концептуално от гледна точка на стратегиите на двете сили. В САЩ съществуват мисловни центрове и анализатори, които от десетилетия задълбочено изучават и наблюдават Китай от гледна точка на основен стратегически конкурент. Ето концептуалната гледна точка на Антъни Кордесман от Center for Strategic and International Studies /за това кой е Кордесман и кои са Center for Strategic and International Studies линкове: https://en.wikipedia.org/wiki/Anthony_Cordesman https://en.wikipedia.org/wiki/Center_for_Strategic_and_International_Studies Кордесман пише в уводната част на 192-страничното му изследване посветено на китайските военни възможности и новата китайска военна доктрина: "В много отношения състезанието между САЩ и Китай е като игра на триизмерен шах, където няма фиксирани правила, няма ограничение за броя на дъските където се играе играта и няма ясни ограничения за броя на държавните и недържавните участници, които могат да се присъединят към играта и да се движат сами. Това също е състезание, където има силни стимули за сътрудничество и ограничаване на нивото на действителния конфликт. Да перифразирам, единственият начин, по който Китай и САЩ могат да „спечелят“ на локални театрални нива на конфликт и конфликт на по-високо ниво е да не играете. Успешното възпиране означава игра по правилата на Сун Дзъ, а не тези на Клаузевиц." Американските военни стратези изучават много задълбочено Сун Дзъ, това беше публично декларирано още в първата война в Персийския залив от генерал Норман Шварцкоф. Изследването на Кордесман е публично достъпно на този линк, бихме могли да коментираме данните и оценките в него: https://csis-website-prod.s3.amazonaws.com/s3fs-public/publication/210607_Cordesman_Chinese_Strategy.pdf?fG7hUZdWUVJgaJzyC4E9Qj1m3w13SfjQ

Повечето от тях, тези които разбират каква е Играта, точно това правят - имоти, злато и изкуство /без акции, с акциите спекулират преди да налеят в реална стойност/. Нали стана дума за Бил Гейтс и Безос - Гейтс налива в земеделска земя, Безос продаде много акции, не съм му светил къде ги е инвестирал. Цените на изкуството скочиха неимоверно, това е защото истински богатите купуват на поразия, тези на имотите също. Е, това е системата на аферистите и схемаджиите, имах си аз да не си отворят вратичка за самите себе си, не вратичка, огромен Портал са направили ... Триумфална зелена арка. Да, бедните да го духат, по старото римско правило, те "няма да притежават нищо, но ще бъдат щастливи", както казва аватара на Давос.

Тенденцията е хартиените пари да бъдат извадени от обращение, това са е-валутите на Централните банки. Което означава тотален контрол над парите на хората. Щом не можеш да пазаруваш в кеш ти на практика нямаш спестявания, нямаш пари. Едно решение на правителството може да блокира сметката ти, било че си политически некоректен, било че са те хванали с камерите за лицево разпознаване да правиш нещо незаконно. Криптовалутите и електронната валута на Централната банка са съвършено различни. При частните критовалути транзакциите стават анонимно, при транзакцията на е-валутата на ЦБ всичко се записва в регистъра на банката, тоест банката знае всичките ти покупки и съхранява пълната информация за твоите пари, а следователно и за теб самият. Идеята за електронна валута на ЦБ е последният стадии на етатизма, този на Голямата Държава. Нека се върнем към корените на банкерството. Първоначално банкерите са били едни хора, които са били посредници. Ти оставяш златото си при банкер, той ти дава разписка срещу него, с която ти доказваш своите средства пред друг контрагент. Срещу тази разписка за злато, наречена банк нота, ти можеш да си купиш всякаква стока, а получилият от теб твоята банк нота, може да отиде при банкера и да я осребри в злато. Това е класически капитализъм, златото е посредник между стойноста на стоките, а банк нотите са посредници между личното ти богатство и банкера. Тази връзка е тотално прекъсната. Сега банкера, централната банка може да създава стойност, която не съществува. Цялата философия да се спестява и съхранява стойност, тоест да се капитализира, е пратена по дяволите. Ти получаваш от банката не стойност, а кредит. Електронните валути на централните банки ще прекъснат всякаква връзка между стойността и парите, на практика тази система ще ликвидира парите като съхранител на стойност и ще ги циментира като кредит. Ето защо китайските комунисти не могат да дишат криптовалутите, те не могат да ги контролират. Лошото е че на Запад етатистите имат съвършено подобни възгледи. Криптото бързо може да бъде оседлано с регулации и забрани, така че да изгуби най-ценното си качество сега, а именно да бъде децентрализирано.

Започваме нова студена война. Да, това е един от възможните сценарий. Другият е да се стигне до взаимен компромис и споразумение. Войната, студена или гореща, би могла да бъде за контрол върху ресурсите и пазарите, всички войни са били за това. А средството за контрол върху ресурсите и пазарите са парите. Всъщност основното противоречие между САЩ и Китай не е военно или идеологическо, в последните години Китай системно започна да оспорва хегемонията на щатския долар като световна валута и да подкопава този статут на долара. При това го правят не инцидентно и спорадично, а целенасочено и с дълга перспектива. Там е Капанът на Тукидид. Вижте например тази публикация: https://asia.nikkei.com/Spotlight/The-Big-Story/Will-China-s-digital-yuan-vanquish-the-dollar в японска медия, която е и собственик на Financial Times Цитирам избрани пасажи: "В продължение на години усилията на Китай да разработи цифрова валута изглеждаше предназначена само за вътрешна употреба. Въвеждането на "е-юан", който все още се тества, ще помогне на Китай да излезе в безкешови плащания, като същевременно ще даде на централната банка строг централизиран контрол върху цифровите пари. На 16 юли обаче се появи ново развитие: правителствена бяла книга разтърси финансовите пазари, като заяви, че Китай проучва трансгранични плащания за e-yuan. Дигиталният юан сега изглежда е най-новата от поредица от десетилетни стъпки за интернационализация на китайската валута и в крайна сметка ограничаване на глобалното господство на системата за сетълмент в долари. Белият дом, според няколко новинарски доклада, разглежда новата китайска електронна валута като възможно усилие за подкопаване на долара. ...Ситуацията е странно симетрична на тази от преди 50 години, когато сегашната ера на глобалните финанси беше създадена от тогавашните президент на САЩ Ричард Никсън. През август 1971 г. той изключва САЩ от международния златен стандарт и позволява на долара да девалвира. Днес настъпва нова ера в глобалната икономика, която е също толкова непредвидима, колкото и предишната. Китай засили усилията си за интернационализиране на юана, отчасти за да ограничи всякакви последици за собствената си икономика от нарастващото напрежение с Вашингтон. Освен това Китай отговаря на опасенията, че Вашингтон използва долара като оръжие, за да наложи санкции на Китай. Вашингтон вече санкционира китайски компании като Huawei Technologies, както и китайски служители, занимаващи се с Хонконг и Синдзян. „Надпреварата на Китай за разработване на цифрова валута на централната банка трябва да се разглежда в контекста на усилията на Пекин да изтръгне глобалното влияние и власт от САЩ“, каза Диана Чойлева, главен икономист в Enodo Economics, която се фокусира върху Китай. Цифровият юан „е ключов компонент на алтернатива на базирания върху долара ред, който Пекин изгражда“. ...Система за трансгранични цифрови плащания означава, че Китай подготвя сцената за по-пълна конвертируемост на юана, което би ускорило използването на валутата при сетълменти в чуждестранна валута. „В бъдеще ние ще продължим стабилно да насърчаваме интернационализацията на юана, за да обслужваме реалната икономика, въз основа на пазарни принципи“, казва се в изявление на Народната банка на Китай през 2020 г. Китай ще улесни чуждестранните инвеститори да използват юана за инвестиране в китайски облигации и акции и ще насърчи развитието на офшорни пазари на юан, се казва в него. Централната банка също така очаква юанът да играе по-голяма роля в ценообразуването на суровия петрол, желязната руда и други стоки, както и при уреждането на транзакциите. Едновременно с това търговията на Китай с други азиатски и африкански държави се е повишила, което позволява на страната все повече да фактурира в юани. Чарлз Гейв от Gavekal Research нарече това „новия паричен ред на Азия“. Трансграничното използване на юана е нараснало с 24% през 2018 г. и 2019 г. до 19,67 трилиона юана, рекордно високо по отношение на обема, съобщи централната банка на Китай в своя доклад за интернационализацията за 2020 г. Докато търговията между азиатските страни все още се извършва предимно в долари, сега е налице "паралелна инфраструктура", каза Гейв. Старите договорености, ориентирани към долара, могат да бъдат изхвърлени за броени дни, без да ускорят срив в регионалната търговия поради липсата на платежно средство. По време на финансовата криза от 2008 г. азиатските държави, които държаха огромни доларови резерви, не можаха да мобилизират бързо своите активи и се наложи да вземат заем от доларови суапове на ликвидност. Този епизод беше последван от парични стимули в САЩ, които заплашваха да девалвират долара, подтиквайки китайските власти да предложат система, в която страните могат да таксуват износа си в собствената си валута. Идеята беше обсъдена за намаляване на зависимостта от долара, намаляване на волатилността между азиатските валути, особено по отношение на китайските, и превръщане на PBOC в кредитор от последна инстанция чрез своите суап линии. Последните две точки бяха постигнати със стабилизирани обменни курсове и нарастваща роля на НБК в региона, каза Гейв. Съгласно новия ред страните в системата се стремят да стабилизират обменните си курсове спрямо юана, а не спрямо долара. Поради това, че променливостта на кръстосаните курсове между валутите в системата е ниска, разходите за хеджиране също са ниски. Промените, каза Гейв, "изолират азиатската вътрешнорегионална търговия срещу бъдеща криза в щатския долар или евро, което прави нов срив в търговията, като тези от 1997-98 и 2008 г., много невероятен." Съгласно тази нова система, бъдещият кредитор от последна инстанция не е Федералният резерв на САЩ или Международният валутен фонд, а Народната банка на Китай чрез споразумения за суап, подписани с други централни банки." С две думи, Китай системно подкопава ролята на долара като основна световна валута с дългосрочна перспектива да го свали от тази негова позиция. Най-силното му и опасно оръжие на този етап е електронният юан на Китайската ЦБ, който трябва да излезе от тестовия период на Зимните олимпийски игри. Едно поле за компромис е постепенно въвеждане на СПТ като неутрална световна резерва валута, нещо за което китайските представители в МВФ пледират от поне десетина години. И нещо което вече се движи реално.

Не е точно така, но ще се отплеснем много далече от темата. Чърчил предизвиква страшна икономическа криза не защото връща златния стандарт, а защото връща златния стандарт с надценена лира към златото, без да коригира с настъпилата девалвация на лирата. и този факт по-късно непрекъснато се натяква от противниците на златния стандарт. Впрочем по същото време Кейнс е привърженик на златния стандарт на лирата, но при коригиран курс спрямо златото.

Цитатът е кристално ясен и на двата езика - Грийнспан не казва "скрита схема", а "схема за скрита конфискация на богатството". Схемата за явна конфискация на богатството е данъчното облагане, но то, естествено, е по-непопулярно сред политиците.

На мен ми е любим друг цитат от Алън Грийспан: "The abandonment of the gold standard made it possible for the welfare statists to use the banking system as a means to an unlimited expansion of credit. In the absence of the gold standard, there is no way to protect savings from confiscation through inflation. There is no safe store of value. Deficit spending is simply a scheme for the hidden confiscation of wealth. Gold stands in the way of this insidious process. It stands as a protector of property rights. If one grasps this, one has no difficulty in understanding the statists' antagonism toward the gold standard." „Отказът от златния стандарт даде възможност на адвокатите на държавата на благосъстоянието да използват банковата система като средство за неограничено разширяване на кредита. При липсата на златния стандарт няма начин да се защитят спестяванията от конфискация чрез инфлация. Не съществува сигурно средство за съхранение на стойност. Дефицитните разходи са просто схема за скрита конфискация на богатство. Златото стои на пътя на този коварен процес. То стои като защитник на правата на собственост. Ако човек схване това, няма трудности да разбере антагонизмът на етатистите към златния стандарт." https://www.azquotes.com/author/5880-Alan_Greenspan/tag/inflation

Да, забелязах, и това с Метавселена не е единствено проекция насочена към създаване на втора виртуална реалност за консуматорите; концепцията за Интернет на нещата предполага създаване на напълно виртуални цикли на производство, които оптимизират реалното производство с минимално човешко участие. Фейсбук от години се домогва до създаване на негова универсална валута, отначало се наричаше Либра, но Чичо Сам ги удари през ръцете и, според мен, ще видят такава валута през крив макарон. Впрочем забелязвате ли, че старите основатели на мегафирмите един подир друг напускат капитанския мостик - Бил Гейтс повлече крак, Джеф Безос го последва, Джак Дорси е последният засега, но моят фаворит за следващ е Марк Зъкърбърг, макар че се двоумя и дали няма да е Илон Мъск

41 пъти - 4100 процента: https://www.macrotrends.net/1319/dow-jones-100-year-historical-chart Ако си представим света /глобуса?/ като едно Глобално Село, в което всички Селяни работят за един от Селяните, който има най-голямата Пушка и този Селянин е по-равен от другите селяни заради Пушката си, така че си е извоювал привилегията да печата сам и единствен купони, които раздава на останалите селяни срещу храни и всички необходими му стоки. Докато един ден в Селото не се появява Друг Селянин с по-голяма от неговата Пушка. И какво правим Тогава? Това е в кръга на шегата като профанизиране на Глобализма, но, според мен, нещата няма да се решават от пушките, а от парите.

Голямата разлика е в оттенъка - докато в Китай държавните предприятия са 70 процента от цялата икономика, в САЩ процента е около 30. Според мен в момента в САЩ имаме класически олигопол. An oligopoly (from Greek ὀλίγος, oligos "few" and πωλεῖν, polein "to sell") is a market structure wherein a market or industry is dominated by a small number of large sellers or producers. https://en.wikipedia.org/wiki/Oligopoly Нещата в тази посока ескалираха неимоверно за последната година по време на пандемията. цифрите са умопомрачителни, но те са факт: Това е пазарната капитализация /цена на акции на борсата по брой акции/ на топ 22 компании през 2020; от тези 22 американски са 14, като топ 5 заедно притежават повече от всичките останали 17 в списъка, съвкупно те имат пазарна капитализация през 2020 над 8 трлн. долара, което тогава е било над 15 процента от цялата пазарна капитализация на американските борси. Само година по-късно и 5-те компании, трябва да отбележа че и 5-те са от Айти сектора, са надскочили предишната си пазарна капитализация съответно: Епъл с над 300 процента от април 2020 до днес. И тук не става въпрос само за "икономика на лалетата", за което образец са криптовалутите, а за планово подхранване на стоковата борса с парична ликвидност от Централната банка. Епъл е феномен в това отношение, тяхната пазарна капитализация днес се съизмерва с БВП на Великобритания или Франция: Следва Майкрософт: Тя е оценена малко повече от БВП на Италия и малко по-ниско от БВП на Франция Амазон: Алфабет, компанията-майка на Гугъл: И т.н. Парите на Федералния резерв под името Количествени Улеснения надуха до спукване платната на тези мастодонти, те са със статут на големи държави. В областта на управлението на активите за инвестиции концентрацията е още по-умопомрачителна, там има няколко Много Големи, които концентрират активи с обем на БВП на Суперсили: И отново, от топ 20, 15 са базирани в САЩ, като над всички отчетливо се извисяват две - Блекрок и Вангард, съвкупно двете управляват активи за инвестиране в размер над 15 трлн. щатски долара, това е за миналата година, сега са за над 16.5 трлн. долара: На всичко отгоре, оказва се че най-големите частни инвеститори във Вангард контролират акциите в Блекрок, тоест две в едно. При такава концентрация на капитал в частни ръце не е невъзможно да има планова държавна икономика, но планиращите работят за интересите на държащите контролните пакети акции в частните конгломерати, според мен, а не за политическа партия или за държавната машина. Разликата между структурата на икономиката в Китай и САЩ е фундаментална, макар че външно елементи на управлението на капитала може да изглежда подобно. Дори да има централно планиране в САЩ, то ще бъде насочено в различни посоки, нещо което се вижда и с невъоръжено око и на този етап. Вижте какъв е растежа на стойноста на Епъл например във времето: От 500 млрд. през 2016 на близо 3 трлн. днес - 600 процента за 5 години, от които половината, 300 процента за последните 18 месеца. Това са реални неща и те се случват през стоковата борса и количествените улеснения на федералния резерв. Процесът е планиран, имаме планова икономика, осъществявана от Федералния резерв. Със или без пандемия този процес тече. Или на активите на Блекрок: От малко повече от 3 трлн. през 2009 на близо 10 трлн. сега. Цар Мидас би прехапал език пред такива възможности.

Да, сега като се замисля, така е, въпреки че "на терен" действието се движи от частни играчи, които имат силен личен интерес, крайният резултат е преследване на геополитически интерес. Ето защо такива системни играчи биват спасявани от други системни играчи при катастрофа, те са "твърде големи за да фалират", макар че в конкретния случай с Long-Term Capital Management, той просто си фалира с всички лични драми на такъв голям фалит - изнасят се получили инфаркт хора към болницата, други плачат и т.н. Рикардс, който тогава оформя правно фалита, пише че забравил кога е рождения му ден, защото съвпаднал с датата на фалита. И когато осъзнал това, просто се разплакал и това бил най-нещастния за него рожден ден. Интересното сега е, че целият естаблишмънт, републиканци и демократи, макар по различен начин, изглежда са стигнали до консенсус за "повече държава" в управлението на бизнеса и финансите. дотам, че някои сериозни автори дори пишат, че са възприели много съществени неща от китайския модел на държавен капитализъм. Времето ще провери дали така работят нещата, но регулацията на цялата стокова борса с назначен външен частен голям играч като Блек Рок, който е упълномощен от Федералния резерв да интервенира на борсовия пазар от името на държавата е ясна индикация за голям завой.