Б. Киров

Според мен, ако приемем като изходна позиция, че сме в самото начало на голям суперцикъл на цените на суровините /по теорията за Вълната на Елиът/ https://www.investor.bg/strategii/127/a/vylnoviiat-princip-na-eliyt-36292/ то цените на суровия петрол са някъде тук сега: Големите суперцикли, възходящи или низходящи, продължават обикновено около 20 години, големият суперцикъл на Вълната на Кондратиев е между 40-60 години с две фази, възходяща и низходяща. Вижте как се е движила цената на суровия петрол във времето на последната година: 86.6 процента нагоре!! Ако отново се обърнем към теорията за Вълната на Елиът /и тази за К-вълната при Кондратиев/, ще видим че в предишните 12 години сме имали низходяща вълна на корекция от ясно изразени две фази, която е приключила някъде към края на миналата година: Сега следва да очакваме път само нагоре поне в рамките на следващите 12-15 години с прекъсвания за корекции до достигане на следващ връх.

Ето ви един хипотетично възможен, не казвам, незаобиколим, сценарий: БУМ. БАЛОН. СРИВ! Sean Brodrick, Senior Editor of Wealth Megatrends Когато вълната "K-Wave" дойде на Уолстрийт, ще уловите ли гребена й? Или ще бъдете смазани от срива? Наричат я молитвата на рибаря:"Скъпи Господи, бъди добър към мен. Твоето море е толкова голямо, а моята лодка е толкова малка." Но може да я нарекат и молитва на инвеститора. Защото няма значение дали яйцето ви в гнездото е скромните 100 000 долара или повече от един милион...В глобалната икономика то е само една малка лодка в буреносно море. Представете си, ако искате, че седите в лодката си само на стотина метра от брега, когато забелязвате гигантска вълна, която се насочва към вас. Издигаща се на 50, 75, 100 фута във въздуха, тя се носи към вас със страшна скорост. Трябва ли да се изправите срещу нея или да я изпреварите? Какво ще направите? Да обърнете лодката си към брега и да гребете като обезумели с надеждата, че ще стигнете до сушата преди вълната? Или се обръщате срещу вълната и гребете към нея с надеждата, че тя ще повдигне лодката ви и ще мине под вас, преди да се разбие на брега? Независимо дали го осъзнаваш, или не, приятелю, това е ситуацията, в която се намираш днес. Към теб се е насочила вълна. Нарича се "вълна К". И сега се намираш в онзи критичен момент, когато трябва да решиш дали да се изправиш срещу нея, или да я изпревариш. Ако вземете грешно решение, може да сте един от милионите американци, които ще гледат как яйцето им в гнездото изчезва по-бързо, отколкото можете да си представите. След малко ще ви разкажа какво точно представлява К-вълната ... защо смятам, че тя се насочва към вас ... и какво трябва да направите по въпроса сега. Но преди да го направя, позволете ми да се представя. Казвам се Шон Бродрик и съм старши редактор на месечното Wealth Megatrends. Работейки с моя покоен колега и ментор Лари Еделсън, ние сме предсказвали почти всеки голям бум, балон и срив на акциите от 1980 г. насам. През 1987 г. например прогнозирахме най-резкия срив в историята на фондовия пазар. "Експертите" на Уолстрийт ни се присмиваха, защото по това време американската икономика беше в подем. Но те спряха да се смеят на 19 октомври 1987 г., когато Dow загуби 22,6 % от стойността си за един ден. Двайсет години по-късно ние бяхме сред малцината, които предупреждаваха за жилищния балон и неговото влияние върху обезпечените с ипотеки ценни книжа. Разбира се, оказахме се прави. Но през март 2009 г. - когато почти всички се опитваха да се измъкнат от акциите възможно най-бързо - ние казахме, че е време да купуваме. Оттогава Dow се е повишил с повече от 300%. В края на 2019 г. казахме, че през 2020 г. ще настъпи глобално бедствие. И това се случи. По този път ние не само помогнахме на нашите читатели да защитят активите си...Също така им казахме как да умножат богатството си, като им препоръчахме акции, които са нараснали с цели 374% ... 588% ... дори 823%, откакто станах редактор през 2016 г. Разбира се, невинаги можете да печелите толкова много пари, а и загубите винаги са възможни. Но като цяло, когато разберете цикъла на богатството, само това може да допринесе много за изграждането на богатство. Каква е нашата тайна? Това са приливите и отливите в историята - на бумове, балони и сривове. И фактът, че ако знаете какво да търсите, те могат да бъдат толкова предсказуеми, колкото и природните цикли. Защо сме обречени да повтаряме безкрайния цикъл на бум, балон и срив, който е направил някои инвеститори много богати през вековете...и е накарал много други да умрат в бедност и отчаяние? Отговорът на последния въпрос е прост: Ако спрете и се замислите, всичко във Вселената се движи в цикли. Приливите и отливите в океана повтарят безкрайния си цикъл всеки ден. Зимата, пролетта, лятото и есента настъпват в едни и същи дни от календара всяка година. Дори звездите в небето преминават през цикъл на раждане, живот и смърт в продължение на еони. Един от първите, които прилагат това разбиране в икономиката, е неизвестен съветски икономист на име Николай Кондратиев. В статия от 28 страници, озаглавена "Дългите вълни в икономическия живот", Кондратиев твърди, че икономическите цикли се случват на редовни вълни, които правят промените лесни за предвиждане. Това, което Кондратиев нарича "Дълги вълни" - по-късно наречени в негова чест "К-вълни" - отразява променящия се цикъл на публично и частно влияние в световната икономика. По време на възходящ тренд свободното предприемачество води до нарастващ растеж и просперитет. С други думи, това е фазата на бум. В крайна сметка вълната достига своя връх, когато алчността, спекулациите и "ирационалното преуспяване" вземат връх, а фондовите пазари се раздуват. Това е BUBBLE, Балон. Тогава икономиката започва да се срива сама вътре в себе си. Жилищна криза, масово изтегляне на пари от банките или друго необичайно събитие предизвикват срив на фондовия пазар... с вълнообразен ефект върху цялата икономика. Това е СРИВ. Тогава се намесва правителството за да влоши положението. Министерството на финансите печата още пари. Централната банка манипулира лихвените проценти. Законодателната власт приема закони за стимулиране на държавната администрация, за да увеличи броя на работните места ... проектите за обществено строителство ... социалните помощи ... и подаянията. За известно време всичко изглежда наред. Но тази фаза на цикъла води до още по-голям срив. Защото правителствата трябва да се подчиняват на естествените закони на икономиката. А най-основният закон на икономиката е следният: Не можеш да харчиш пари, които не притежаваш! Дали Йосиф Сталин е дал на Кондратиев медал за това важно откритие? Не, той му даде предсмъртна цигара, превръзка на очите и куршум в главата. Защото едно от предсказанията на Кондратиев в "Дългите вълни в икономическия живот" беше, че комунизмът в крайна сметка ще падне и ще бъде заменен от капитализма. Въз основа на дължината на вълната К Николай Кондратиев прогнозира, че Съветският съюз ще се разпадне в края на 80-те години на ХХ век. Точно това се случи. Безкрайният цикъл на историята е бум, балон и срив. Всъщност можете да погледнете назад в историята и да видите един безкраен цикъл от бумове, балони и сривове, който датира от времето, когато имаме писмени сведения. Преди петдесет години беше съкрушителната "стагфлация" на 70-те години на миналия век. Четиридесет години преди това беше началото на Голямата депресия. Петдесет години преди това е била първата голяма депресия от 1873 г. Четиридесет години преди това е била паниката от 1837 г. И така нататък. Между тези "дъна" в К-вълната е имало върхове на голяма икономическа активност и растеж. Индустриалната революция. Появата на парните машини и железниците. "Златната епоха". Бумтящите 20-те години. Проспериращите 50-те години на ХХ век. Интернет бумът в началото на хилядолетието. Както открива Николай Кондратиев, тези икономически вълни имат цикъл от приблизително 40 до 60 години. С период на "бум", когато вълната започва да се издига. (Спомнете си за Златната епоха). Следван от "балон", когато вълната се покачва. (Ревящите 20-те) И след това "срив", когато вълната се разбива в брега, предизвиквайки широко разпространена безработица, бедност и граждански вълнения. (Голямата депресия) Това може да ви накара да се замислите: Къде сме сега? Вие сте тук! Ако погледнете тази графика, ще видите, че сме в период на спад, който започна в началото на 2000 г. "Но почакайте", казвате, "сега фондовият пазар е много по-висок, отколкото беше тогава". Вярно. Но по-голямата част от този ръст е илюзия и само след малко ще обясня защо. От началото на новото хилядолетие цялата световна финансова система и икономика бяха ударени от поредица животозастрашаващи кризи. От 2000 г. до 2003 г. технологичните компании загубиха 75% от стойността си и им беше необходимо повече от десетилетие, за да се възстановят. Между 2006 и 2010 г. цените на жилищата се сринаха, някои от най-големите банки в света фалираха, световната икономика претърпя най-тежкия си спад от Голямата депресия насам, а цялата световна финансова система се приближи до фатален срив повече от когато и да било в съвременната история. В продължение на много години след 2010 г. Европа потъна в дългова криза, която опустоши континента. А след пандемията от коронавирус световната икономика претърпя най-тежкия си спад в историята. Но ето какво е най-важното: Всеки път правителството на САЩ, Федералният резерв и централните банки по света вливаха все по-големи количества книжни пари в икономиката и изкуствено повишаваха цените на акциите. През всичките тези години икономиката е била на животоподдържаща система, а фондовият пазар е бил помпан като балон. Ако измерите Dow спрямо обективен стандарт - например цената на златото - ще видите, че от 1999 г. насам акциите всъщност спадат. Тази графика показва Dow, измерен в цената на златото... Както можете да видите, той достига своя връх през август 1999 г., когато Dow Jones Industrial Average струва 45 унции злато. Сега той струва само 19 унции злато. Измерен в злато, пазарът на акции е спаднал с 58 % от 1999 г. насам. И така, какъв всъщност е този призрачен ръст на фондовия пазар? Това е инфлация на цените на активите, причинена от ...Познайте какво! Министерството на финансите на САЩ и Фед! Или разгледайте Dow в сравнение с Bitcoin и ще видите, че инфлацията на цените на активите през последните няколко години е още по-лоша. На 1 януари 2017 г. Dow Jones Industrial Average се търгуваше за 20 биткойна. Днес той струва само около ПОЛОВИНАТА от един Биткойн. Измерен в Биткойн, пазарът на акции е спаднал с 97% - само от 2017 г. насам. Положението е много по-лошо, отколкото ви казват Няма да ви отегчавам с дълга тирада за това колко пари е напечатал Фед и колко е харчило федералното правителство по време на пандемията. Но ще кажа следното: Много по-лошо е, отколкото някой ви казва! Вече знаете за 6-те трилиона долара, които президентът Тръмп похарчи за кризата с коронарния вирус и за икономическите стимули. Знаете и за още близо 2 трилиона долара, които Джо Байдън добави през първите си два месеца на поста. "Списъкът за пазаруване" на Джо Байдън на стойност 11 трилиона долара. Да не говорим за още трилиони, които Байдън планира да похарчи през следващите няколко години за такива неща като...Опрощаване на студентски заеми. Изменение на климата. Зелена енергия. Инфраструктура. Разширяване на Obamacare. Медицинска помощ за 60-годишните. Безплатно колежанско образование. И универсална предучилищна подготовка. Каква е общата сметка за всички тези програми? Поне още 11 трилиона долара. Това е в допълнение към трилионите, които правителството вече е задължено да похарчи през следващите няколко години: За Medicare. Социално осигуряване. Държавни пенсии. Лихвени плащания по държавни облигации. Обезщетения за ветерани. И още. Експертите изчисляват, че тези така наречени "нефинансирани задължения" ще надхвърлят 157 трилиона долара до 2023 г. Това са 157 000 000 000 000 000 000 долара. Тези нефинансирани задължения са наричани "бомба със закъснител, която води до национална гибел". Очаква се например средствата за Medicare да свършат до 2026 г. Социалното осигуряване няма да има достатъчно пари, за да изплаща на хората пълните им обезщетения до 2034 г.Това е написано в декларацията ви за социално осигуряване! Но също така се казва, че не трябва да се притеснявате, защото правителството ще измисли някакво решение дотогава. Можете ли да предположите какво може да е решението на правителството? Да напечата още пари! И това е истинският проблем. Истинският проблем е, че всички тези правителствени разходи не са подкрепени с нищо друго освен с цифрова печатарска машина. С други думи, правителството издава чекове, без да има пари в банката. Това ми напомня историята за момчето, което тръгнало да учи в колеж и родителите му решили да му дадат първата чекова сметка. Не след дълго младежът си купил толкова много бира и пица, че чековете му започнали да се развалят. Баща му го извикал и му казал: "Нямаш пари, сине". "Как може да нямам пари?" - отговорил той. "Имам още много чекове!" Може би няма да се изненадате твърде много от подобна глупост на първокурсник в колежа. Но е направо плашещо, когато видите същото поведение от председателя на Управлението за федерален резерв! Министерството на финансите на Съединените щати няма любящ родител, към когото да се обърне, когато парите му свършат. Дълг, който е твърде голям, за да бъде изплатен Тъжният факт е, че държавният дълг вече е твърде голям, за да бъде изплатен с обичайните средства за повишаване на данъците и намаляване на разходите. Повишаване на данъците? За да се изплати държавният дълг, трябва да се съберат близо 474 000 долара допълнителни данъци от всеки мъж, жена и дете в САЩ. Съкращаване на разходите? Да, разбира се. Може би ще успеете да балансирате бюджета, ако се отървете от армията, флота, морската пехота, военновъздушните сили, Medicare, Medicaid и социалното осигуряване. Това би могло да намали дефицита. Но мисля, че на американския народ ще му липсват някои от тези неща, нали? Не, единственото решение е същото, което е измислил младият първокурсник: Продължавайте да пишете повече чекове! Или, в случая с Федералния резерв, продължавайте да печатате все повече и повече долари. За съжаление, щом едно общество зависи от печатането на пари - пари, които не са обезпечени с данъци и не са подкрепени от съкращаване на разходите - то по същество е обречено. Вие го знаете. И аз го знам. Но най-могъщите хора във Вашингтон са в състояние на пълно отрицание. Какво се случва, когато една "шарлатанска" теория се превръща в общоприета мъдрост? Всъщност това отричане си има име: Нарича се "модерна парична теория". Звучи впечатляващо, нали? Звучи като нещо, сътворено в кулите от слонова кост на академичните среди от икономисти с докторски степени, които са написали важни научни статии...Но които никога не са се научили да си връзват обувките. Какво точно казва съвременната парична теория? Тя казва, че правителствените разходи не трябва да бъдат обезпечени с нищо. Нито със злато. Не и с данъци. Дори не и чрез заемане на пари с държавни облигации. Правителствата могат просто да продължават да харчат... и да харчат... и да харчат. И нищо лошо няма да се случи! Модерната парична теория избяга от лабораторията! За съжаление, както ще обясня след малко, съвременната парична теория е по-лоша от див експеримент на луд учен. Тя е избягала от лабораторията на академичните среди. И е започнала да се разпространява по света като вирус. Отначало повечето хора си мислеха, че това е шега. Всеки, който има поне малко здрав разум, знаеше, че съвременната парична теория е абсурдна. За съжаление, здравият разум е рядка стока сред политиците и бюрократите. Не след дълго Модерната парична теория започна да набира популярност в международната икономическа общност. В Европейската централна банка. В Международния валутен фонд. Дори в залите на Конгреса. Представители като Александрия Окасио-Кортес...Дейвид Стокман, директор по бюджета при Роналд Рейгън, обяснява това по следния начин: "Не чуваме често паричните власти да говорят публично за теорията, но тя очевидно е де факто политиката, която повечето централни банки прилагат на практика." Наистина, съвременната парична теория промени правилата на играта, когато става въпрос за държавните разходи. По време на финансовата криза от 2008 г. например Фед беше обезпокоен от това колко пари печата, за да спаси националните банки от фалит и да спаси икономиката. Те заявиха, че това е спешна мярка. Само веднъж. Никога повече. Но под прикритието на Модерната монетарна теория правителството вече няма нужда да се оправдава за безразсъдната си разточителност. Те просто продължават да печатат още пари, без да им се вижда краят. Дефицитите нямат значение! Защото според Модерната парична теория дефицитите нямат значение! Но историята ни е учила многократно, че дефицитите имат значение. В продължение на почти 5000 години от историята сме свидетели на сериозни финансови проблеми (ако не и на пълен крах), които се дължат на твърде голям дълг. Вземете например Древен Рим. Много хора смятат, че Римската империя е паднала, защото е била разграбена от варвари. Но главната причина, поради която варварите са успели да постигнат успех, е, че римляните вече са били разрушили собственото си общество отвътре. Най-вече благодарение на това, че римските императори са харчили пари, които не са имали. Което от своя страна предизвикало бясна инфлация и обезценяване на римските пари. 300 години по-късно, по време на управлението на Клавдий Втори, количеството на истинското сребро в денария е намаляло до едва 0,02%. Към края на Римската империя много бивши римски сенатори и други заможни римски граждани се преместват в провинцията, където могат да изкарват прехраната си като земеделски производители. Така се слага край на могъщата Римска империя и настъпва епохата на гадното, бедното и жестокото, която наричаме "Тъмните векове". али сега сме на прага на ново тъмно средновековие? Разбира се, правителствата и централните банки на Европа и Съединените щати ще направят всичко възможно, за да останат на власт и да подкрепят икономиките си. Но повечето от обичайните мерки вече са предприети - и не дават резултат. Те се опитаха да харчат като пияни моряци. Но това не беше достатъчно. След това се опитаха да намалят лихвените проценти до нула... и дори под нулата. Това също не беше достатъчно. Централните банки също се опитаха да монетизират дълга, като изкупуваха собствените си държавни облигации. Но тази политика - с модерното име "количествени улеснения" - също не успя да постигне желаните резултати. Какво следва? Следващата стъпка е целенасочено да се създаде инфлация. Защо? Защото инфлацията е хитър начин за намаляване на дефицита. "Инфлация или смърт!" Когато надувате долара, в крайна сметка изплащате дълга си с пари, които струват по-малко, отколкото когато сте поели дълга. Да предположим например, че днес сте купили кола за 20 000 долара и сте обещали да я изплатите през следващата година. Ако можете умишлено да предизвикате 50% инфлация, накрая ще платите 15 000 долара за кола за 20 000 долара. Умно, нали? Ето защо Джером Пауъл, председателят на Управлението за федерален резерв, следва политика, която може да се обобщи по следния начин: "НАДУВАЙ ИЛИ УМРИ!" За да предизвика инфлация, Пауъл обеща да не повишава лихвените проценти поне две години. Преди това целта му беше 2% инфлация. Но сега той е готов да допусне дори по-високи темпове на инфлация, преди да натисне спирачките чрез повишаване на лихвените проценти. Но задействането на инфлацията е като отварянето на кутията на Пандора. След като открехнете малко капака, изведнъж може да получите много повече, отколкото сте искали. Лагерното огнище на инфлацията бързо се превръща в горски пожар на икономическа разруха. Това е истинската причина, поради която Пауъл не иска да повишава лихвените проценти. Той се страхува. И трябва да се страхува! Защото дори леко увеличение на лихвените проценти може да доведе до срив в икономиката. Все пак едно е да продължиш да увеличаваш дефицита. Съвсем друго е да не можеш повече да си позволиш да плащаш лихвите по дълга си. Когато инфлацията излезе извън контрол, правителството ще направи всичко възможно, за да я спре. Следващата стъпка? "Глобализация" на парите! Предвиждам, че след като инфлацията се развихри, следващата стъпка ще бъде "глобализацията" на световните валути. Към края на Втората световна война икономическите лидери на 45 държави се срещнаха в едно малко градче в Ню Хемпшир - Бретън Уудс. Целта на конференцията в Бретън Уудс беше да се определи паричната политика за следвоенния свят. Независимо дали сте съгласни с тях, или не, политиките, приети в Бретън Уудс, определят световната икономика през последните 75 години. Сега някои влиятелни хора по света - включително Кристалина Георгиева, председател на Международния валутен фонд - призовават за нов Бретън Уудс. Може да се нарече "Бретън Уудс 2.0". "Нашите основатели го направиха", казва г-жа Георгиева. "Сега е наш ред. Това е нашият момент!" Нашият момент за какво? Е, никой не знае какви точно странни идеи ще сътворят в един Бретън Уудс 2.0. Но едно е сигурно: Няма да е добре за щатския долар. Няма да е добре и за Съединените американски щати. И няма да е добре за вас и за мен. Най-вероятно резултатът от следващия Бретън Уудс ще бъде създаването на своеобразен "валутен картел", който да контролира предлагането на пари по света. Точно както шепа арабски държави създадоха ОПЕК, за да контролират предлагането и цената на петрола по света...Този нов "валутен картел" ще контролира предлагането и стойността на парите. Той ще решава кой колко пари да получи в зависимост от това колко според тях ви е "необходимо" и колко според тях е "справедливо". Ако някоя държава наруши квотата си, като напечата повече пари от позволеното, тя ще бъде наказана с глоби, данъци и мита. Ако дадена страна продължава да нарушава правилата, тя ще бъде отхвърлена като международен парий, с който никой не иска да прави бизнес - почти като Северна Корея днес. На страните членки може да бъде позволено да запазят собствените си валути. Но важните фискални и парични решения ще се вземат от картела. И кой знае? Икономическите гении от Бретън Уудс 2.0 може дори да решат да създадат съвсем нова валута, която светът да използва. Обърнете доларите си за "Банкор". Не се смейте. Това едва не се случи при първия Бретън Уудс през 1944 г. Джон Мейнард Кейнс предложи създаването на нова валута, наречена "Банкор", която да се използва от целия свят. За щастие, по-мъдрите глави надделяха. Но отдавна не сме виждали "по-мъдри глави" от какъвто и да е вид в международната икономическа общност. "Америка никога няма да се съгласи с тези идеи!" - ще кажете вие. Не бъдете много сигурни. Предполагам, че почти всички съветници на президента Байдън ще смятат, че това е умен ход. Но това е най-лошото нещо, което бихме могли да направим. Защото според мен след инфлацията и глобализацията следващото домино, което ще падне, ще бъде девалвацията. Колко ще струва вашият долар? Ще да струва толкова, колкото казва Кристалина Георгиева, че струва! Ако тя иска той да струва 97 цента, той ще струва 97 цента. Ако тя иска той да струва 2¢, той ще струва 2¢. С други думи, не зависи от вас колко струва вашият долар. Не зависи и от валутните пазари. Със сигурност не зависи и от "невидимата ръка" на капитализма. Това ще зависи от Кристалина Георгиева и финансовите гении в МВФ.Те ще решат колко трябва да струва вашият долар, за да постигнат целите си. В крайна сметка девалвацията на валутата е начинът, по който народите в историята са успявали да се измъкнат от дългове, които не са могли да платят. Намаляването на стойността на валутата е изпитан начин да изплатите дълговете си с пари, които сега струват по-малко, отколкото са стрували, когато сте направили сметката. Вече говорихме за това как римският денар е бил обезценен от 99,5 % сребро до едва 0,02 %. Но това е само един от десетките случаи, когато това е правено в историята. Това се е случвало дори тук, в Америка. През 1932 г. Франклин Рузвелт изисква от всички американци да предадат златото си. Ако откажехте да го направите, щяхте да бъдете вкарани в затвора за 10 години и глобени с близо 200 000 долара в днешни пари. Рузвелт компенсира хората, които предават златото си, по 20 долара за унция. Но след това той определя цената на златото на 35 долара за тройунция.Тъй като по това време стойността на долара все още е обвързана с цената на златото, той по същество обезценява американския долар с 42 %. Казано направо, въз основа на това, което виждам, се намираме в ранните етапи на внимателно планирана глобална валутна девалвация. Ето как американската икономиката може да се разпадне. Проблемите ще започнат от пазара на облигации. При неконтролируеми разходи, огромни дефицити и нарастваща инфлация ... инвеститорите по света ще избягват да купуват американски държавни облигации като вмирисани риби. В деня, в който няма "никаква оферта" за облигациите, Фед е принуден да повиши лихвените проценти, само за да може някой, който и да е, отново да купи книжата им.Но повишаването на лихвените проценти ще накара цената на съществуващите облигации да падне от скалата. И тъй като държавните облигации са в основата на американските пенсионни планове... анюитети... и пенсионните фондове 401(к)...Инвестиционните стойности, от които зависят доходите на милиони пенсионери, започват да изчезват. При този сценарий фондовете на паричния пазар може дори да "счупят долара", както стана през 2008 г. С други думи, всеки долар, който имате във фонд на паричния пазар във вашата банка или брокерска фирма, може внезапно да стане по-малко от един долар. Това би предизвикало паника, тъй като както инвеститорите, така и спестителите, а също и предприятията, ще се втурнат да изтеглят спестяванията си от фондовете на паричния пазар. За да се предотврати сривът на икономиката, правителството може да въведе "универсален базов доход", за да поддържа паричните потоци в намаляващите банкови сметки на хората.В този момент американският долар ще бъде малко повече от пиксели на компютърен екран. НЕ е обезпечен със злато. НЕ е обезпечен с облигации. НЕ е подкрепен дори от "пълната вяра и кредит" на Съединените щати. В крайна сметка какво означават думите "пълна вяра и кредит", ако правителството няма кредит и хората нямат вяра във валутата? Най-лошото от всичко е, че когато хората осъзнаят, че парите им бързо губят стойност, те очакват още по-голяма инфлация.Затова започват да харчат повече пари, защото знаят, че утре те ще струват по-малко, отколкото днес. Десет долара може да се окажат непосилна цена за една глава зеле.Но трябва да я платите, защото цената ще се повиши до 20 долара на следващия ден... или дори до края на същия ден. Не се смейте! Точно това се е случвало отново и отново в историята. Случвало се е и в страни от Третия свят като Зимбабве. Случвало се е и в страни от Първия свят като Германия. И сега се случва във Венецуела, която - не забравяйте - е била най-богатата държава в Южна Америка. Когато хората загубят вяра в парите си, те губят вяра и в своето правителство. Ето какво се случва, когато правителството губи властта си А когато едно правителство започне да губи хватката си върху властта, то започва да предприема драстични мерки, за да я задържи. Данъците се увеличават. Не само за богатите, но и за всички. И не само върху доходите, но и върху активите ви. Имате ли голяма къща? Тлъст пенсионен влог 401(к)? Хубава кола? Пригответе се да плащате допълнителни данъци върху всички тези неща. В края на краищата, това е "справедливо", ще кажат те! Защо трябва да имате Кадилак, когато другите хора трябва да пътуват с автобус? Изведнъж правителството трябва да направи обратен завой. Разходите се съкращават до краен предел. Социалноосигурителните плащания се забавят или спират. Намаляват се разходите за лекарства и Medicaid. Талони за храна. Чековете за социални помощи. Плащания за инвалидност. Безработица. Всичко това попада под ударите на брадвата. Държавните и местните власти също са принудени да намалят разходите си. Всъщност те са засегнати още повече, тъй като за разлика от федералното правителство не могат да печатат пари. Ако се осмелите да се разхождате по улиците през нощта, може да видите опожарени сгради ... или изпочупени от мародери прозорци ... или несъбрани боклуци навсякъде. Когато отидете в банката си, за да изтеглите пари в брой - или дори да извадите ценностите си от сейфа си - вратите са заключени. Дори когато отидете до банкомата, на табелата пише "Няма пари в брой. Върнете се по-късно." Бензиностанциите са с изчерпан бензин. В магазините за хранителни стоки няма храна. Или малкото храна, която остава по рафтовете, е твърде скъпа, за да я купят повечето хора. Тогава хората излизат на улицата. Много от тях протестират мирно. Но също така и много хора, които изпитват глад, гняв и страх. Правителството осъзнава, че е в ход бунт. Тогава то започва да се държи като притиснато в ъгъла животно. По улиците обикалят бронирани автомобили с мегафони, които предупреждават жителите да останат на закрито - или друго. Войници от Националната гвардия са разположени почти навсякъде, където отидете. Налага се строг полицейски час.Трябва да имате причина да излезете от дома си, точно както през първите седмици на Ковида. Може да ви позволят да отидете до магазина за хранителни стоки...Ако имате 10... не, 15... не, 20 долара за глава зеле. Защото за всяка минута, в която войник ви задържа, за да провери документите ви, цената на храната продължава да се покачва! Може ли да се избегне този екстремен сценарий? Разбира се. Нищо в бъдещето не е абсолютно изписано на камък. Но самият факт, че вероятността за този сценарий се е увеличила, сам по себе си е ужасяващ. https://wealth-wave.com/reports/WSC/cycles-ab/?ec=EWSCAH34&sc=WSCIMS&ld-trk=&mc=&transaction_id=&campid=&groupid=

много досадно е, откъдето и да опитвам да отворя "активност" ми излиза това

Да, ще бъде нещо като "чипиране" за всяка транзакция, точно това е идеята за криптирана централизирана дигитална валута - при нея криптирането е само в една посока, от Цб към клиента ползващ парите, откъм клиента към счетоводния баланс на ЦБ има пълна прозрачност, тоест своеобразно "чипиране" на всяка транзакция на клиента. Затова е този напън на големите централни банки да премахнат парите в брой, тоест кеша. Последно се зарадвах на Английската ЦБ, която изважда от обращение банкнотите от 50 лири, остават само тези от 20, 10 и 5, ще ги махнат постепенно и тях. При дигиталната валута Големия брат, ЦБ, ще фиксира всяка покупка и продажба на клиента. Впрочем това правят и големите технологични фирми като Гугъл сега - Гугъл наблюдава всеки потребител в реално време в мрежата, само дето много хора не го осъзнават. Разбирам Ви, но се боя, че не пишем достатъчно ясно за читателите. Формулата на Фишер, ако трябва да сме точни е M х V = P х T където М е общата парична маса, Р - ценовото равнище, Т - количеството транзакции, извършени с пари, и V - скоростта на обръщение на парите Той толкова си е вярвал в константния характер на тази формула, че на върха на финансовата криза през 1929, когато акциите се срутват е твърдял, че цените им са стигнали "равно плато", в резултат на което губи всичките си пари и е бил разорен Фридмън беше любимият икономист на Рейгън и Маргарет Тачър, но днес на мода е Кейнс и ММТ, а последната е рецепта за финансово цунами. xi е фактор, първо защото Китай вече е най-голямата реална икономика, второ защото петроюанът нанесе фатален удар на петродолара, и трето защото юанът влезе в кошницата на СПТ, а юанът чрез търговията на петрол е подкрепен със злато, ерго дори днес индиректно СПТ е подкрепена със злато. Играта на практика е приключила. Въпрос на време е да стане ясно. Но какво са няколко десетилетия и дори век за цивилизация с история от 5000 години. За цените на суровините гледайте цената на петрола, тя е индикатор за всичко останало.

Нямах предвид конспиративни теории като цитирах линк към "Икономист", а нещо което вече е реалност - Дигиталната валута на Централните Банки. Китай вече работи с такава валута, а след няколко години ще бъде въведена и в ЕС и Обединеното Кралство, ФЕД в САЩ също работят по техническите параметри на дигитален долар. Дигиталната валута на ЦБ до голяма степен ще направи излишни другите банки, както и посредници като Виза, Мастеркард, Пейпал и т.н. И тогава - при ресет на цялата финансова система - ще стане възможно на мястото на щатския долар като световна резерва валута да бъде въведена една световна дигитална валута, най-вероятно подкрепена с материални активи като ценни метали и други активи. Тя ще бъде като клирингова система между националните валути, с добре развит пазар на дългови инструменти и т.н. по подобие на пазарите за щатския долар днес. Тук е развита такава представа, разбира се, чисто теоретично, едва ли ще стане практически по този начин, но в общи линии моделът е този: https://www.fosterswiss.com/en/2020/12/02/todo-lo-que-debes-saber-sobre-el-nuevo-sistema-financiero-qfs-quantum-financial-system/ Практически такава световна валута не може да се контролира от нито една държава, а от наднационална световна банка.

За тези, които се интересуват от цените на суровините днес би трябвало да е важен ден. Защото от днес влизат в сила правилата на Базел-3 за банките в Европа и САЩ: "Разпределеното злато, в материална форма, по същество ще бъде класифицирано като актив с нулев риск съгласно новите правила, но неразпределеното или "хартиеното" злато, с което банките обикновено работят най-много, няма да бъде класифицирано - което означава, че банките, които държат хартиено злато, трябва да поддържат и допълнителни резерви срещу него, казва Брайън Лундин, редактор на Gold Newsletter. Новите изисквания за ликвидност имат за цел "да попречат на дилърите и банките просто да казват, че имат злато, или да имат повече от един собственик за златото, което имат" в баланса. Съгласно новия режим физическото или разпределеното злато, като кюлчета и монети, ще бъде прекласифицирано от актив от ниво 3, най-рисковия клас активи, в актив от ниво 1 с нулево рисково тегло, което ще го постави "наред с парите в брой и валутите като клас активи" https://www.investing.com/analysis/basel-iii-could-be-golds-best-friend-200562335 За най-голямата борса в Лондон на "Неразпределено злато"/хартиено злато Базел 3 влиза в сила от 1 януари 2022. Какво означава това? Това означава, че банките дилъри на "хартиено злато" вече или няма да могат да го продават както досега, или това ще им струва много скъпо, тъй като трябва да си осигурят 85 процента обезпечение върху него или/и да вдигнат таксите си за клиентите, на които го продават. Само за сравнение, продажбите на физическо/разпределено с ясен собственик злато/ са в съотношение 1 към 200 към продажбите на "неразпределено злато", тоест злато което банките не притежават, но продават на хартия. Раздуването на този пазар, или спекулацията с хартиено злато е чудовищна - при реални продажби на злато за около 200 млрд. долара годишно, хартиените фиктивни продажби са на стойност над 40 трилиона долара /40 000 млрд/. На тази схема от 2015 са показани обемите на реални продажби, не фючърси и деривати, на металите и суровия петрол - златото е с най-голям обем, но всички метали общо имат по-малък обем от този на суровия петрол. В сравнение с фиктивните продажби на злато на хартия обаче тези цифри са малки. Ще се променят ли цените на ценните метали нагоре след влизането в сила на Базел-3, трудно е да се каже, но теоретично би следвало да е така. Процесът обаче няма да е мигновен и реално ще се усети чак след влизането в сила за Лондонската борса, която осъществява над 70 процента от целия оборот на злато и ценни метали. Като се има предвид, че от приемането на Базел-3 през 2014 до въвеждането му за Европа и САЩ днес бяха необходими 7 години, според мен, малко скептицизъм по отношение възможностите на банките да манипулират пазара въпреки правилата и ограниченията, не е излишен.

Ами преформатирайте, да видим докъде ще стигне. Ако разделиш хората на почти две равни части цялата ти конструкция ще се люлее, а това в съчетание с голяма икономическа нестабилност може да те отведе до крайности, от които трудно се излиза.

Според мен много зависи от предварителното условие партиите в парламента след тези избори или дори след предсрочни следващи да съставят легитимно правителство, което да удовлетвори по-голямата част от българите, да им даде усещане за стабилност. В това отношение няма безпринципни коалиции, стига да бъдат национално стабилни. В Германия социалдемократите, които са леви, управляваха в успешна коалиция с ХДС, които са повече десни, отколкото центристи. Сега се очертава коалиция между Зелените, които са още по-радикално леви с ХДС и какво? Германците си вървят напред и са фактор и навън. Говорим си за такива варианти с приятел от старите седесари и той ми казва "не ме интересува вече кой управлява, важното е да прави нещата добре за България, да се вижда, че нещата се движат към по-добро." Мина времето на партийните вождове.

Не, въобще не съм съгласен, което не означава, че няма да се получи, по-скоро да, като си знаем манталитета. В случая обаче, конкретно за Борисов и ГЕРБ, моето мнение е, че той балансираше/угаждаше на партньорите си от патриотичната коалиция /условно такива де/ и от прекалено балансиране накрая падна. Сега вече от паднало положение, на кого да угажда, още повече всички, които го подкрепяха отвън лека полека се отдръпнаха, а някои дори му дадоха тласък навън. Тласъкът започна с чекмеджето, аз тогава направих предположение кой му го сложи там, и май е било така.

Опазил ме бог да се нарича подход "Киров" Просто трябва да им се обяснява на хората, от медиите и политиците разбира се, как реално стоят нещата. По аналогия със споразумението от Преспа, гърците, които са майстори на драмата /да ме прощава колегата, който е с гръцки произход/ са разиграли древногръцка трагедия с участието на Микис Теодоракис и други знаменитости, но правителството на Ципрас отнесе негативите, сега десните обират дивидентите.

Несравними неща са: "Социалистическа република Македония (на македонски: Социјалистичка Република Македонија, романизирана: Социалистическа република Македония) или СР Македония, обикновено наричана Социалистическа Македония или Югославска Македония, е една от шестте съставни държави на Социалистическа федеративна република Югославия след Втората световна война и национална държава на македонците. 3][4][5] След преминаването на политическата система към парламентарна демокрация през 1990 г., през 1991 г. републиката променя официалното си име на Република Македония,[6] а с началото на разпадането на Югославия се обявява за независима държава и на 8 септември 1991 г. провежда референдум, на който е одобрено създаването на суверенна и независима държава Македония с право да влиза във всякакви съюзи със суверенните държави от Югославия." https://en.wikipedia.org/wiki/Socialist_Republic_of_Macedonia Аналогията със СССР е валидна за държави като Баларус, Украйна, Казахстан, Прибалтийските и т.н., които всички се отделиха като отделни национални държави.

Доколкото си спомням, когато се бях задълбал да чета за процеса срещу Трайчо Костов, попаднах на документи на БКП /к/ от онова време, някъде от 1934 Коминтерна "завива" курса към създаване на автономна македонска нация, започват да изпращат емисари във Вардарска Македония, успоредно с такива в България, агитиращи за отделянето на македонска комунистическа партия като самостоятелна единица. Сред българските комунисти е имало силна съпротива към такава линия и това почти е довело до разцепление по тази ос - много от жертвите на сталинските чистки в СССР между българските комунисти стават точно по линия на македонската комунистическа партия. Самият процес срещу Трайчо Костов също е подплатен с обвинения по линия, че е агент на Тито, но вече след като Сталин разбира, че идеята му да обедини България и Югославия в една марионетна държава се проваля. Тогава и заглъхват напъните на комунистите в Пиринска Македония да македонизират цялото население там.

Аз не съм фен на Любен Каравелов, в темите ми за Левски се вижда ясно. Напълно съм съгласен, че е бил изпечен демагог. За обръщането му към примера на САЩ, може би го е мотивирал факта, че войната се води под лозунга на борбата с робството. Едва ли е имал реална представа за американската държавна система, но кой знае, той е бил образован за времето си човек, четял е много. Примерът му за Щвейцария също не е от най-адекватните, тъй като там няколко етноса са организирани в самоуправляващи се кантони под швейцарска националност. Извадих цитата единствено заради "ние своето не даваме и чуждото не щем", който е лайтмотив и в писмата на Левски, когато става въпрос за отношенията ни със съседните народи и държави. Този мотив преминава и през вижданията на Раковски и Ботев в различни варианти и е основополагащ за цялото движение Млада България, вдъхновено от революцията за обединение в Италия и Мацини.

Да, но това вече ще бъдат вътрешносемейни спорове, когато ги допуснем в семейството ЕС като пълноправен член. Не и преди това. Тогава всякакви научни комисии могат да изясняват тези противоречия, а не на входа - защото безспорното изискване за входа е да бъдат суверенна нация, независимо от преди 1944 или след тази година. Останалото е предмет на исторически доказателства. Не можем да им запушим входа с аргумента "ние имаме обща история, а вашия език е наш диалект", грозен аргумент е. Дали са били нация от втората половина на 19-ти век или от времето на Александър Македонски ще си говорят членовете на смесените научни комисии, там ще се пише приемлив и за двете страни/в случая с Гърция трите/ разказ, но това са вече научни спорове. Безспорното е, че те са национална държава от влизането им в СФРЮ, вътре във федерацията имат равноправно тегло като независима федеративна национална република. Че България и комунистическата й секция на Коминтерна са кръстници и създатели на тази нова нация е за аналите на историята, но това е политически факт, националната им държава е родена тогава и се е развивала с всичките й атрибути до днес, тя има история като държава, самосъзнание като нация и език, както и свой пазар и закони. Признаваме безспорното и водим спор за спорното, а не обратното.

Каравелов пише цитираното от мен по повод идеите му за Балканска федерация между сърби, румънци, българи и гърци. Това е след като бяга от Белград и е хвърлен в Австро-унгарски затвор. Преди това той ратува за Южнославянска федерация, впоследствие възгледите му еволюират към включване на румънци и гърци в тази федерация. Словенците, хърватите и черногорците още не са били обособени като нации, също и северните македонци. Той не пише кои са "свои" или "чужди", а за "свое" и "чуждо", според него отношенията в проектираната от него Балканска федерация трябва да са между равноправни и свободни нации и хора, посочва за пример Швейцария. Днес ЕС е най-близо до такъв федеративен модел. Северна Македония е суверенна държава със свой език, пазар /парична единица/ и своя национална история в рамките на Югославия, която също беше федерация. Раздвоението да приемаме тази млада нация като копие и алтер его на България ни води до парадокса на "обща история" и непризнаване на езика им. Никой в Европа и в света няма да приеме двойнствеността, че "Северна Македония е малката България", което излиза от двойнствената позиция в българските документи. Това не отговаря на реалността. Можем само да разграничим кое е "свое" и кое "тяхно", но нищо повече. И така, каравеловото "ние своето не даваме и чуждото не щем" е актуално и в сила и днес, независимо дали македонците са възприемани от българите като свои или чужди, съществуването на суверенната държава Северна Македония е обективна реалност, нашето отношение към нея и към народа й е субективно и не касае правни и политически уреждания на въпроса за приемането на тази суверенна държава в ЕС. Ако не признаем тяхната свобода да съществуват като отделна нация, влизаме в ролята на деспоти.

От тук https://www.mediapool.bg/poslednite-13-sekundi-ot-fatalniya-polet-sa-v-chernata-kutiya-video-news323458.html става ясно, че кутиите на нашите Миг-29 са били сменяни през 2016 в Украйна и през 2019 от производителя Миг-29 в Русия, но в крайна сметка производителя на самите кутии е руска фирма. Техниците демонстрираха какво е устройството на аналогична кутия - повредата, според тях, е в лентовия кабел, който свързва сензорите с паметта, както и в блока на самата памет, зелената платка. Намерена е само вътрешната подсилена част, която не е тази показаната на кадъра. Явно са извадили паметта от херметизираната вътрешна кутия и тогава са установили повредата. Губят се последните 13 секунди.

"Погледайте на Швейцария и Америка и вие ще видите, че счастието човеческо се заключава не на скиптер и трон, не на корона и монархия, а на чиста човеческа слобода. А има ли по-счастлив народ от американците и швейцарците? Аз отговарям: „няма“. А в Швейцария живеят три народа, които никак не приличат един на други по характера си: немци, италианци и французи. А в Америка живеят заедно петдесет народа и петдесет вери. Ние търсим пълна слобода, слобода народна, слобода лична, слобода человеческа; който мисли също, що и ние мислиме, той е наш брат. Ние своето не даваме и чуждото не щем; кой желае да земе чуждо, той не ще и слобода, той не е слободен човек, а деспот. За да бъде човек слободен, трябва да желае слобода и другиму. И така, мои братия българе и сърбе, ромуне и гърци, подайте ръка един другиму, забравете ситните вражди, полюбете секиго, който търси слобода, за да полюби и той вас. Подайте ръката си секиму, който каже да е наш брат и мисли също като и ние, и напред, братия, напред." 1868, 1 януария, в Пештанската темница Любен Каравелов

Тя моята бутилка е в актива на Ник по повод спора ни дали Тръмп ще загуби изборите, но съм я депозирал на отговорно пазене до пълното изясняване на въпроса, защото въпросния господин все още твърди, че е спечелил изборите, а властите в Марикопа, Аризона разследват изборна измама, надявам се до изборите през 2022 за Конгрес и Сенат нещата да се изяснят окончателно. Можем да направим трансферна сделка - бутилката на Ник в актива ти, става моята бутилка, а пасива на моята бутилка към Ник занулява бутилката на Ник като твой актив - при всички случаи бутилката ще отлежи. Така имаш сделка и с мен. Е това е то подход "каруцата пред коня" - значи, ако искаш да постигнеш сделка, не започваш с "НЕ", а започваш с "ДА", но слагаш винаги едно "Освен, ако". Даже на сервитьорите в някои заведения е забранено да казват "нямаме", а да използват дълго обяснение за същото, в което става ясно какво могат да предложат в замяна. Гърците са сложили само едно изречение в споразумението си, на първата страница, с което си запазват пълното право да не го спазват, и това е много по-добре, отколкото въобще да не го подписват: "Гърция обаче запазва правото си да възразява и да налага вето на пътя на Северна Македония към ЕС, ако тя нарушава Споразумението от Преспа и/или не постигне задоволителен напредък в промяната на вътрешното име на страната в институциите и документите." Това е по-ефективно и силно от "не можем да кажем "да" - казваме "да", но десет години или повече, докато текат преговорите ви за присъединяване можем и имаме право и да кажем "не". Клиентът едновременно е благодарен и щастлив за това "да", но и му треперят коленете да не сгафи, за да чуе "не, вето". Ама тия мурафети не се учат във военни училища, а са византийска школа.

Съгласен съм, но зависи как е поднесен разказът. Тъй като е бил поднасян години наред като фалшива новина, може и да е промил мозъците на 70 процента, което пак е под въпрос дали този процент не е стъкмен. Ако разказът се оформи по различен начин, мисленето на хората също ще претърпи еволюция. В Гърция и Северна Македония, доколкото прочетох, процентите "за" и "против" са били много близо, въпреки това двете правителства използваха този исторически прозорец и подписаха. Ако хората осъзнаят реално, че твърдата политика не е в техен интерес, тези 70 процента могат да отидат до 45, което вече е предпоставка за ново мислене. Специално относно езика - изминали са повече от 70 години от изковаването на македонския новоезик, и да е бил тогава български диалект, няма начин днес да е. Езикът е жив организъм и непрекъснато се променя. Бита карта е да твърдим, че няма такова нещо като македонски език, дори да го разбираме и без преводач, това е вече техен национален език. Искаме или не, за тези 70 години те са формирали и нова нация със собствена идентичност, следователно и история. Това са реалности. Може да са много млада нация с много къса история, но са. Така че отричането на очевидни реалности е нещо от пусто в празно. Друг е въпросът за "общата ни история" преди това и за етническата принадлежност, но всичко това подлежи на преговори и изследване, след като сме намерили обща основа за развитие в ЕС на двете страни.

Не, въобще не казвам това, точно обратното. Което може да се направи, според мен, е да се махнат двете препъващи условия - претенциите за това, че македонския език е диалект на българския и претенциите за обща история. Нищо повече. След 20-30 години тупане на топката в Македония/северна може да дойдат, и е почти сигурно, крайни националисти, които никога няма да подпишат каквото и да е споразумение, като при това цялата вина и всичката помия отвсякъде ще се изсипе върху България. Това ще бъде катастрофа. Сега е моментът за компромис, правителството на Заев е готово за такъв, в България националистите са отвени от властта, идва нова коалиция, необременена с позицията на старото правителство. Само след 4-5 години в света може да се обърне цялата ситуация към популистки национализъм и тогава вратата ще се хлопне за каквито и да е било компромиси. Освен ако някой не си прави сметки за разпадането на ЕС и еврото и връщането към Вестфалска световна система.

Всичко е въпрос на баланс от ползи и негативи. За това са професионалните политици, те са тези, които са упълномощени да мерят тези две величини. Ако на Гърция са й били необходими 23 години, за да претегли негативи-позитиви от нейното споразумение, защо България трябва отново да открива топлата вода, след като тя вече е открита. След 23 години, поне толкова според мен ще са необходими за да се установи, че сегашният подход е сляпа улица, светът ще бъде съвсем различен. Партньорите от ЕС и САЩ се интересуват единствено от приемането на Северна Македония в ЕС, в момента единственият, който го блокира е България. Въпреки, че е "предсказуем" партньор, предсказуем в лошия смисъл на думата, лошия човек на Балканите, който е разперил лакти и се инати да направи път на входа.

Те няма да подпишат точно това, но те ще подпишат ето това: Сменил съм една единствена дума "елинския" с "българския" в споразумението им с Гърция. Ще го подпишат, защото вече са го подписали. А после трябва да докажат, че имат "северно македонска" история в собствените им земи, свързана с държавност и македонски етнос, което ще им бъде изключително трудно. Но ще го подпишат, защото много искат да са в ЕС, което всъщност би трябвало да важи и за нас, тъй като колкото по-дълго са отвън, толкова повече се радикализират, за да не влязат. И кой печели?

Защото няма македонска суверенна единица до 1944, в рамките на Югославското кралство това е само територия, която е откъсната от България след ПСВ. Това е факт: https://en.wikipedia.org/wiki/Kingdom_of_Yugoslavia Кралството се нарича официално Кралство на Сърби, Хървати и Словенци - самите сърби не ги признават като отделна нация. Всичко това лесно може да бъде доказано документално, защото обективно съществува. Чак след нареждането на Сталин да се създаде македонска нация, такава е създадена, друг въпрос че Тито я краде от Сталин. Това също е документирано. Въпросът е кога да доказваме всичко това - преди да ги пуснем в ЕС или след това или в процеса на приемането им.

Да, но в текста на споразумението е малко по-различно - всички въпроси за историческо наследство се решават след подписване на споразумението вече от комисии. Важното тук е че споразумението по принцип разграничава наследството, а пост фактум комисиите уточняват кое е гръцко и кое македонско. И това става след 23 години безплодни опити да се върви по пътя най-напред да се уточнява кое точно е гръцко/елинско, а кое не. Сменят парадигмата - съгласяват се, че има разграничение, след което подписват политическо споразумение, а впоследствие комисии уточняват разграничението, а не преди това: ЧЛЕН 7 1. Страните потвърждават, че съответното им разбиране за термините "Македония" и"македонски" се отнасят до различен исторически контекст и културно наследство. 2. Когато се споменава Първата страна, тези термини означават не само областта и народа на северния регион на Първата страна, но и техните атрибути, както и елинската цивилизация, историята, културата и наследството на този регион от древността до наши дни. 3. Когато се споменава Втората страна, тези термини означават нейната територия, език, народ и техните характеристики, както и тяхната собствена история, култура и наследство, които са ясно различими от тези, посочени в член 7{2). 4. Втората страна отбелязва, че нейният официален език, македонският език, е в групата на южнославянските езици. Страните отбелязват, че официалният език и други атрибути на втората страна не са свързани с древната елинска цивилизация, историята, културата и наследството на северния регион на първата страна. 5. Нищо в настоящото споразумение няма за цел да опорочи по какъвто и да е начин, да промени или засегне употребата на езика от гражданите на която и да е от страните. ЧЛЕН 8 1. Ако някоя от страните счита, че един или повече символи, представляващи част от нейното историческо или културно наследство, се използват от другата страна, тя довежда до знанието на другата страна това предполагаемо използване, а другата страна предприема подходящи коригиращи действия за ефективно решаване на проблема и осигуряване на зачитане на посоченото наследство. 2. В рамките на шест месеца след влизането в сила на настоящото споразумение втората страна прави преглед на състоянието на паметниците, обществените сгради и инфраструктурите на своя територия и доколкото те по някакъв начин се отнасят до древната гръцка история и цивилизация, представляващи неразделна част от историческото или културното наследство на първата страна, предприема подходящи коригиращи действия за ефективно решаване на проблема и осигуряване на зачитане на посоченото наследство. .... 5. В рамките на един месец от подписването на настоящото споразумение страните създават чрез размяна на дипломатически ноти на паритетна основа Съвместен интердисциплинарен експертен комитет по исторически, археологически и образователни въпроси, който да разглежда обективното, научно тълкуване на историческите събития въз основа на автентични, научно обосновани и основани на доказателства исторически източници и археологически находки. Работата на комитета се контролира от министерствата на външните работи на страните в сътрудничество с други компетентни национални органи. Комитетът разглежда и, ако сметне за необходимо, преразглежда всички учебници и помощни материали за училищата, като карти, исторически атласи, учебни помагала, които се използват във всяка от страните, в съответствие с принципите и целите на ЮНЕСКО и Съвета на Европа. За тази цел Комитетът определя конкретни срокове, за да гарантира, че във всяка от страните няма да има учебници или помощни материали за училищата, които да се използват в годината след подписването на настоящото споразумение, съдържащи иредентистки/ревизионистки препратки. Комитетът проучва също така всички нови издания на училищните учебници и помощните материали за училищата, както е предвидено в настоящия член. Комитетът заседава редовно, най-малко два пъти годишно, и представя годишен доклад за дейността си и препоръки, които се одобряват от Съвета за сътрудничество на високо равнище, създаден съгласно член 12. ЧАСТ 3 УРЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕ ЧЛЕН 19 1. Страните уреждат всички спорове изключително с мирни средства в съответствие с Устава на Организацията на обединените нации. 2. В случай че някоя от страните счита, че другата страна не действа в съответствие с разпоредбите на настоящото споразумение, тази страна първо уведомява другата страна за своите опасения и търси решение чрез преговори. Ако страните не са в състояние да решат въпроса двустранно, те могат да се споразумеят да поискат от генералния секретар на Организацията на обединените нации да използва добрите си услуги за решаване на въпроса. 3. Всеки спор, който възникне между страните относно тълкуването или прилагането на настоящото споразумение и не бъде разрешен съгласно процедурите, посочени в член 19, параграф 2, може да бъде отнесен до Международния съд. Страните следва първо да се опитат да се споразумеят за съвместно подаване на молба до посочения съд по отношение на всеки такъв спор. Въпреки това, ако не бъде постигнато споразумение в рамките на шест месеца или в по-дълъг срок, за който страните се споразумеят, всеки такъв спор може да бъде представен от всяка от страните поотделно. ........ 9. Разпоредбите на настоящото споразумение остават в сила за неопределен период от време и са неотменими. Не се допускат никакви изменения на настоящото споразумение, съдържащи се в член 1, параграф 3 и член 1, параграф 4. 10. Настоящото споразумение се регистрира в Секретариата на Организацията на обединените нации съгласно член 102 от Устава на Организацията на обединените нации веднага след влизането му в сила. https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1e/Prespa_agreement.pdf Всички спорове се уреждат международно. Сега, няма да е лесно, но има прецедент. И в Гърция и в Северна Македония е имало големи драми, референдум, разкъсване на ризи от "патриоти", важното е резултатът. И двамата премиери са предложени за Нобелова награда, администрацията Байдън приветства страните. Драмите си остават за вътрешна консумация, въпросът е правителството което да плати вътрешнополитическата цена. Най-важното е, че такова споразумение орязва мераците на македонската страна за Велика Македония от трите й съставни части и е подписано вече.

Ами те се изкарват преки наследници на Александър Македонски и Савската царица и са вдигнали антични статуи на техните антични герои на площада в Скопие - щом си вярват кой ги спира. Стига да не правят партии на етническа основа в съседните страни, да си пишат каквито глупости им харесват.