Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

Б. Киров

Потребители
  • Брой отговори

    6574
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    185

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Б. Киров

  1. Вярно е, тези рестрикции в ЕС забавят развитието на работата върху ИИ, но те имат и друга, не чисто "хуманна" цел - по този начин големите европейски /предимно германски и френски/ фирми, занимаващи се с развитие на ИИ и складиране и използване на данни сами си дават възможност да определят стандарти и да налагат ограничения на американски и китайски монополисти, което е много амбициозно от гледна точка на пазара. ЕС предвижда в програмата си да отделя за ИИ по 20 млрд. евро годишно до 2027 срещу 3 до сега; за сравнение в Китай и САЩ се отделят за същите цели съответно по 6 и 12-13 млрд.
  2. "На 14 август 1939 година в хода на преговорите маршал Ворошилов поставя въпроса готово ли е правителството на Полша да предостави коридори за преминаване на части на Червената армия през полска територия в случай на конфликт с Германия." https://chitanka.info/text/27231/54#textstart
  3. Е не аз, чети Резун-Суворов, в една от многобройните му книги го има черно на бяло. Не ми се рови сега по тях, но след време може да постна тук текста.
  4. Аз не оспорвам това. В този филм "ВСВ" няма добри и лоши - всички са "лоши", но Сталин е повече Realpolitik от Хитлер, който е повече фанатизиран доктринер на нацизма. Сталин хладнокръвно играе ходовете си върху европейската шахматна дъска. Не беше ли Суворов, който пишеше за "коридор" поискан от Сталин през полска територия преди подялбата на Полша? За какво ли да му е бил "коридор" на Йосиф Висарионович и за къде ли е щял да води този "коридор". И Хитлер иска "коридор" като великолепно осъзнава, че това му искане е неизпълнимо и е претекст за война. И Германия и СССР търсят "коридор" един към друг. Надиграният обаче е Хитлер, защото ако беше спрял пред Полша, Сталин шеше да се изправи пред обединения Запад.
  5. Пред своите генерали да, но Хитлер за пръв път публично споменава Русия в Моята борба, писана през 1924, където е пределно ясен: "Ние, националсоциалистите, напълно съзнателно слагаме кръст на цялата немска външна политика от преди войната. Ние искаме да спрем вечния германски стремеж към юга и запада на Европа и определено посочваме с пръст териториите, разположени на изток. Ние окончателно скъсваме с колониалната политика и търговска политика от предвоенно време и съзнателно преминаваме към политика на завоюване на нови земи в Европа. Когато говорим за завоюване на нова земи в Европа, ние, разбира се, имаме предвид на първо място само Русия и онези държави в покрайнините й, които са й подчинени. Самата съдба ни сочи с пръст. Отдавайки Русия в ръцете на болшевизма, съдбата лишава руския народ от онази интелигенция, върху която досега се е крепило държавното й съществуване и която единствено е била залог за известна здравина на държавата. Не държавническите дарования на славянството са дали сила и здравина на руската държава. Всичко това Русия държи на германските елементи — превъзходен пример за онази огромна държавническа роля, която са способни да играят германските елементи, действайки вътре в една по-низка раса. Именно така са създадени много могъщи държави на света. Неведнъж в историята сме виждали как народи с по-ниска култура, начело на които като организатори са стояли германци, са се превръщали в могъщи държави и след това са се държали здраво на краката си, докато се е запазвало расовото ядро на германците. В продължение на столетия Русия е живяла за сметка именно на германското ядро в нейните висши слоеве на населението. Сега това ядро е изтребено напълно и до край. Но както русите не могат със собствените си сили да отхвърлят еврейския ярем, така и само евреите не са в състояние задълго да държат в подчинение тази грамадна държава. Самите евреи съвсем не са елемент на организацията, а по-скоро фермент на дезорганизацията. Тази гигантска източна държава е обречена на гибел. Всички предпоставки са вече узрели за това. Краят на еврейското господство в Русия ще бъде също край на Русия като държава. Съдбата ни е предопределила да бъдем свидетел на такава катастрофа, която по-добре от каквото и да било ще потвърди безусловната правилност на нашата расова теория. Нашата задача, нашата мисия трябвала се състои преди всичко в това, да убедим нашия народ: нашите бъдещи цели да не повторим някой ефектен поход на Александър, а да открием за себе си възможности за прилежен труд на нови земи, които ще ни завоюва немският меч." https://chitanka.info/text/2789/29#textstart
  6. Така е, но не ми приличат на отбранителни, става въпрос за окупиране на територия с размерите на Европа.
  7. Само за протокола - на 5 август 1940, близо година преди нахлуването в СССР - германците имат конкретен план за окупиране на съветската територия до линията Лениград - Сталинград с превземането на Москва. https://en.wikipedia.org/wiki/Operation_Barbarossa
  8. Големият разлом между европейския, в това число германския, и американския /и китайски/ подход към ИИ е по отношение на стандартите. Програмният документ на американското правителство от 2019 предполага стандартизацията и развиването на т.н. „Силен ИИ” или Изкуственият общ интелект (AGI). Изкуственият общ интелект (AGI) е интелигентността на машина, която има способността да разбере или научи всяка интелектуална задача, която може да реши човек. AGI може да се обозначи също като силен AI, пълен AI, или общо интелигентно действие. Някои власти подчертават разграничението между силен ИИ и приложен AI (наричан също тесен AI или слаб AI): използването на софтуер за проучване или изпълнение на конкретни задачи за решаване или разсъждение. Този подход за стандартизацията на Изкуственият общ интелект (AGI)., който е възприет и от Китай, обаче може да отвори Кутията на Пандора, защото при него няма гарантиран контрол от страна на човек, процесите на алгоритмите протичат в „черна кутия” автономно. Ето защо, това е отразено по следния начин в американския документ: „Този интердисциплинарен подход може да бъде включен в обучението, проектирането, тестването, оценяването и прилагането на ИИ в интерес на разбирането и отчитането на предизвиканите от ИИ решения и действия и смекчаване на непредвидените последици. Когато агентите на ИИ действат автономно, ние очакваме те да се държат според официалните и неформални норми, към които ние се придържаме към хората. Както при всяка технология, приемливите приложения на ИИ ще бъдат информирани от принципите на закона и етиката; предизвикателството е как да се приложат тези принципи към тази нова технология, особено тези, включващи автономия, агенция и контрол.” "ние очакваме, че те ще се придържат към принципите на етиката" обаче не е гаранция "че те ще се придържат към принципите на етиката" без човешки контрол, те /ИИ/ само "ще бъдат информирани" за тези принципи и "ние очакваме" те да се придържат https://www.nitrd.gov/pubs/National-AI-RD-Strategy-2019.pdf От друга страна, още в уводната обща част на германската програма за ИИ се прави следното категорично уточняване: „Стратегията на AI на федералното правителство се основава на следното разбиране на AI: Най-абстрактно, изследователите на ИИ могат да бъдат разпределени в две групи: „силен“ и „слаб“ ИИ. „Силен“ AI означава, че AI системите имат същите интелектуални възможности като хората или дори ги надхвърлят. „Слабият“ ИИ е фокусиран върху решаването на конкретни проблеми, използвайки методи от математиката и компютърните науки, при което разработените системи са способни на само-оптимизация. За тази цел аспектите на човешкия разум са картографирани и официално описани, а системите са проектирани да симулират и подкрепят човешкото мислене.Федералното правителство е ориентирано стратегията си към използването на ИИ за решаване на конкретни проблеми, т.е. д. към „слаб“ подход. Има обаче по-голям брой приложения, където технологията все още е черна кутия. Често е невъзможно потребителите и засегнатите от AI система да разберат как системата е стигнала до определено решение или резултат, тъй като те са лишени от прозрачност; това е случаят с базирани на алгоритми системи, предназначени да подготвят вземането на решения и още повече системите, които вземат решенията си самостоятелно. За да бъде призната AI система като „доверена AI“ и да отговаря на законовите изисквания, трябва да е ясно как тя взема решения. Комисията заявява, че използването на данни и AI алгоритми трябва да бъде документирано по прозрачен начин. https://ec.europa.eu/knowledge4policy/publication/germany-artificial-intelligence-strategy_en И въз основа на горното, авторите на германската програма за развитие на ИИ /която почти като ехо е репликирана от Бялата Книга на Европейската Комисия за развитието на ИИ/ се прави следното заключение: „Тези, които определят стандартите, определят пазара. Разработването на стандарти обаче зависи преди всичко от частния сектор, а не от държавата. Въз основа на нашите ценности, регулиращи внедряването и използването на AI системи, ще вземем предвид резултатите, постигнати от съответните национални комисии - включително Комисията по етика на данните и Комисията за проучване - и ще ги внесем в съответните работни групи и /или преговори за насоки и етични стандарти за AI. Това е подход, който се споделя от други европейски държави като Франция и Финландия. Германия се застъпва за предприемане на европейски подход за използването на AI.” Германският /Европейски/ подход към стандартизацията на ИИ предполага теоретичната обосновка на ИИ в неговото значение на „слаб ИИ” контролиран от човек на различни етапи и подчинен на решаването на конкретни задачи; американският стандарт включва и използването на „силен ИИ”, работещ автономно, което е несъвместимо с германската/европейска формула, а това предполага федерализиране на европейския стандарт на територията на ЕС. Казусът е донякъде подобен на този с храните с пестициди, но залогът с разработването на различни стандарти за ИИ е неизмеримо по-голям и мащабен, защото по веригата са вързани и стандартите с базата с данни, а оттам и внедряването на програмите за интернет на нещата в индустрията и услугите.
  9. Според мен, ако Хитлер е бил спрял в Мюнхен, а още по-добре след аншлуса на Австрия, Великобритания и Франция никога не биха му обявили война, а още по-малко САЩ. Това автоматично включва някакъв вид на подкрепа от тяхна страна, ако Сталин нахлуе с военна сила в така сложилия се баланс на силите в Европа, тоест СССР е трябвало да очаква да води война в ролята му на агресор. Но всички тези сметки за баланс на силите, които са характерни за 19-ти век са сметки без кръчмар, когато говорим или разсъждаваме по отношение на Хитлер и нацисткото управление в Германия по онова време - втората половина на 30-те години. Хитлер и националсоциалистическата партия са проект на едрия немски банков и промишлен капитал - без Круп, Тисен и химическата промишленост Хитлер никога нямаше да вземе властта през 1933. Но после този политически проект тотално излиза от контрол и Хитлер и партията му започват сами да налагат решенията си на едрия капитал. Проблемът, който мнозина изпускат, е самата личност на Фюрера и структурата на властта, която той успява да изгради в Германия. Ф.Д. Рузвелт в САЩ идва на власт по същото време и с много сходна програма през 1933 - неговия Нов договор е писан от същите автори, които пишат икономическата програма на Хитлер и партията му. Проблемът в Германия е, че тя се отклонява от тази програма още към 1936, а след това да се гледа през призмата на Realpolitik на каквото и да е в прогнозирането на германската политика е грешка - не от логическа гледна точка, а от обективна, защото Realpolitik означава "прагматизъм", а такъв при Хитлер и нацистите няма, те са идейни доктринери. Ако Хитлер е бил свален с пуч или легално през 1938 или преди това, Германия е щяла да се върне към старата треактория на Ваймарската република и тогава всички сметки от гледна точка на Realpolitik или прагматизма можеха да бъдат валидни и в сила, но не и при онази структура на властта, оглавявана от Хитлер и неговия кръг.
  10. Само да ти опресня паметта - 6 млн. полски граждани стават жертва на нацистите, от които 3 млн. са от еврейски произход, това е 18 процента от цялото население на Полша по онова време. Отделно 2.8 млн. поляци са депортирани да работят принудително в Германия като роби. Плановете на нацистите за Полша са били да бъде унищожено 85 процента от населението и заменено с немски заселници. Ако не вярваш на тези цифри виж тук: http://niniwa2.cba.pl/polska_1939_1945.htm самите поляци са си правили проучване, но има и още няколко паралелни с техните. Когато Хитлер и Пилсудски подписват договор през 1934 Вермахта е 100 000 души, а полската войска 700 000; през 1939 Вермахта е над 4 млн. мъже, а полската войска под милион. За Хитлер всички договори са били нищо не значещо парче хартия, той го доказва многократно и преди и след 1939, но щом си вярваш на глупостите, не мога да те разубедя, не се гаси туй що не гасне.
  11. Щеше да е вярно, ако Хитлер не е нацист, а реалполитик, но той не е такъв - за него славяните, а поляците са такива, са "получовеци" - какъв "съюз" с Полша от тази гледна точка - вижте колко поляци са убити в немските концлагери и колко полски евреи.
  12. Няма начин да са били убедени в такава утопия, тъй като по онова време са имали прилично разузнаване, което като такова е трябвало да осведоми политиците, че френската армия и британците не са готови технически за настъпателна операция, нямат капацитет за такава - франсетата се окопават по линията Мажино, а британците са по бели гащи с остарелите си тромави танкове и малък професионален корпус. Поляците според мен са били обречени каквото и да правят. Хитлер не може да тръгне на изток без да мине през тяхна територия.
  13. The Big Data и суперкомпютрите с голяма изчислителна мощ, ИИ и новото поколение 5G мобилни мрежи са ключовите проблемите в частност пред Германия, а в по-общ план пред ЕС, които ще определят до голяма степен дали Европа може да бъде трети самостоятелен световен играч и едновременно конкурент на САЩ и Китай при внедряването на Индустрия 4. Според двата програмни документа, публикувани от името на Европейската Комисия, https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/communication-european-strategy-data-19feb2020_en.pdf https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/commission-white-paper-artificial-intelligence-feb2020_en.pdf а и от поведението на германските управляващи политици спрямо доставчиците на 5G, https://www.euractiv.com/section/5g/news/german-conservatives-vote-in-unison-against-excluding-huawei-from-5g-network/ на мен лично ми се струва, че Европейската Комисия принципно е решена да постигне такава позиция на ЕС, и знае как да го постигне конкретно. Особен интерес за мен представлява т.н Бяла Книга за ИИ, където по мое мнение са заложени много високи изисквания и критерии за европейска автономност и суверенитет при разработването и приложението на ИИ, съобразени с европейските ценности.
  14. Като цяло дългът на домакинствата в Германия е около 55 процента от БВП: при средно 93 процента в Еврозоната за 2016: Увеличава се делът на дълга на домакинствата в еврозоната… Дългът на домакинствата може да бъде измерен чрез съотношението дълг/доход, което е дългът на домакинствата, разделен на разполагаемия доход. В еврозоната (за ЕС няма данни) този процент се е увеличил между 2000 и 2016 година. Той е около 75 % през 2000 г. и всяка година нараства, достигайки 98 % през 2010 г., след което намалява и възлиза на 93 % през 2016 година. Във всички държави членки, за които има данни, съотношението дълг/доход е по-високо през 2016 г. отколкото през 2000 г. с изключение на Германия, където е по-ниско. Въпреки това в около половината държави членки съотношението е по-ниско през 2016 г. отколкото в периода на финансовата криза. През 2016 г. то варира между държавите членки - от 33 % в България, 36 % в Литва, 38 % в Латвия и 45 % в Словения до 172 % в Люксембург, 179 % в Кипър, 213 % в Нидерландия и 242 % в Дания. https://www.nsi.bg/european_economy/bloc-2d.html?lang=bg Във всички източноевропейски страни делът на хората със собствени жилища варира между 80-90 процента, което в Германия например е 50-55 процента, подобно е съотношението и в Еврозоната. Най-големите дългове за домакинствата са ипотеките по изплащане на жилище, както и задлъжнялост при плащане на високи наеми.
  15. Това е така, тъй като минималната заплата /преди облагане/ е около 1600 евро, логично е нископлатените при 48 процента пенсия от заплатата да получават и минимална пенсия от около 800 евро. Има обаче нещо друго, според статистиката около 60 процента от германците се осигуряват с втори и трети стълб допълнително, а именно: Професионални пенсии (втори и трети стълб) Общо 18 милиона служители са били активни членове на професионална пенсионна схема до края на 2015 г. Това са малко под 60% от хората, които са наети на работа и подлежат на осигуровки в страната. Въпреки че този брой е нараснал с почти една трета от 2001 г. насам, увеличението на покритието се забавя през последните години. В допълнение към плановете за схеми за задължително осигуряване, обявени съгласно закона на Германия през януари 2018 г., работодателите могат да избират и между два различни метода на финансиране за професионални пенсионни схеми. Тези два метода са директни обещания за пенсии от работодателя и външни доставчици на пенсии. https://www.pensionfundsonline.co.uk/content/country-profiles/germany Германските пенсионери са някъде към златната среда в еврозоната и малко над средното за ЕС по покупателна способност: Пенсиите над определен минимум също се облагат с данъци, а освен това пенсионерите си плащат здравни застраховки в размер на 8 процента.
  16. 1. Volkswagen $260,028 billions 2. Daimler $185,235 billions 3. Allianz $123,532 billions 4. BMW Group $111,231 billion 5. Siemens $91,585 billion 6. BOSCH $87,997 billion 7. Deutsche Telekom $84,481 billion 8. Uniper $81,428 billion. 9. BASF $72,677 billions 10. Deutsche Post DHL Group 70,545 billions първите 10 най-крупни фирми в Германия имат приходи от около 1200 млрд. долара, което сравнено с БВП от 4000 млрд.е 30 % GDP; При това 3 от тези 10 са изцяло контролирани от фамилен капитал, в това число Фолксваген, най-голямата германска корпорация 11. Munich Reinsurance Company ($70.1B) 12. Bayer AG ($51.9B) 13. Continental AG ($49.6B) 14. Deutsche Bahn AG ($48.1B) 15. RWE AG ($47.8B) 16. ThyssenKrupp AG ($47.4B) 17. Deutsche Bank AG ($46.5B) 18. E.ON SE ($42.8B) 19. ZF Friedrichshafen AG ($41.1B 20. METRO AG ($40.9B) METRO AG (later METRO or METRO Group) 21. Deutsche Lufthansa AG ($40.1B) 22. Talanx Group ($38.6B 23. Fresenius SE & Co. KGaA ($38.2B) 24. Edeka Group ($37.1B) 25. DZ Bank AG ($33.6B) 26. PHOENIX Pharma ($28.4B) 27. SAP SE ($26.4B) 28. EnBW Energie Baden-Württemberg AG ($24.8B) 29. Adidas AG ($24.7B) 30. Heraeus ($24.6B) Първите 10 мултинационални, обозначени тук от мен с червен цвят имат приходи от 920 млрд. продажби, а първите 10 фамилини, обозначени със зелен цвят, 8 от които влизат в първата 30-ца имат продажби за 850 млрд. или над 20 процента от БВП. По този показател /концентрация на капитал по показател продажби спрямо БВП/ германските фирми изпреварват значително тези от САЩ, Китай и Япония. Така например: Първите 10 по продажби китайски фирми спрямо БВП са 15 процента спрямо 30 процента при германските: Първите 30 китайски фирми по продажби спрямо БВП са 35 процента в сравнение с 55 при германските При американските корпорации този процент е още по-малък - 12 спрямо 30 при германските: Първите 30 американски фирми по продажби са 33 процента от БВП, спрямо 55 процента от първите 30 германски Цялата тази огромна концентрация на икономическа тежест в сравнително малко ръце при германския икономически модел дава и много голямо политическо влияние на крупния германски бизнес
  17. Моделът на Кейнс се налага с Новата сделка на Ф.Д. Рузвелт през 30-те години на миналия век и отказ от златния стандарт по отношение на американския долар и другите валути в Европа. След приемането на Бретън-Удска система, светът де факто отново се връща към златния стандарт, с тази разлика, че вече американския долар играе ролята на златото /тъй като почти цялото налично злато по онова време е концентрирано в трезорите на ФЕД след войната/; след отказа на Никсън през 1970 доларът да бъде обвързан с каквото и да било златно покритие, започва практически безконтролно печатане на т.н. „фиатни пари” без никакво реално покритие, което работи великолепно за САЩ, но не и за останалите икономики. Всъщност системата на финансиране на бизнесите в САЩ и досега разчита на „доверието” на инвеститорите – стоковата борса е основен двигател за възхода или падението на дадена корпорация. Затова Тръмп казваше, че за първите 2 години от неговото управление САЩ са станали „по-богати” с 5 трлн. долара, това е формално така, но всъщност не САЩ са произвели повече стоки за 5 трлн., а борсовите акции на фирмите са „скочили” в оценките им на борсите с 5 трлн., което е съвършено различно; и отново „балонът” се надува... При германския модел на финансиране такъв балон е много по-малко вероятно да се надуе, защото борсите при финансирането на бизнеса при модела Mittelstand играят много по-малка роля. Предимно семейно притежаваните големи германски фирми се финансират от банките или от собствени ресурси. Правителството при този начин на финансиране играе огромна роля, защото е наложило закони за местните банки, особено тези с държавно и провинциално участие, както и на браншовите кооперативни банки, които им позволяват /на банките/ да отпускат преференциални заеми на фирмите /въпреки рестрикциите на ЕС/ и при това с правителствени гаранции и застраховка. Това прави германските производители много по-независими от дълговите кризи и люшкането на стоковите борси, задвижвани от ирационалност. Също така са засягани сравнително слабо от световните финансови кризи в усилията си за рекапитализация. Под политическа класа разбирам двете големи партии – ХДС и СДП и гравитиращите отляво, център и вдясно към тях останали германски партии. Според мен всички те следват интересите и плановете на крупния германски бизнес, подсигурявайки му при това социален мир с труда и по-дребния бизнес, който е структуриран в окрупнени браншови организации с йерархична структура. Правителството /политиците/ в Германия не се занимават с бизнес в смисъл на държавно участие в икономиката, в Германия то е едва 4-5 процента, сравнено с 80 процента например в Китай, и то тези 4-5 процента са участие на държавата в предимно социално чувствителни области – железници, пощи, някои банки. Но политиците са прокарали закони, гарантиращи на малкия и средния бизнес достатъчно свобода да расте и се конкурира и сътрудничи с големите /финансиране, данъчни облекчения и т.н./, както и на труда да защитава правата си /закон за участие на работниците в управителните съвети на големите фирми с блокираща квота и т.н/. В този смисъл правителството е медиатор, но и основен играч, както и рефер следящ за правилата. Истинската и голяма стратегия обаче, според мен, се прави от големите играчи в германската икономика, а те са предимно „националните шампиони” в производството – първите 30 големи компании имат приходи, равняващи се на около 60 процента от германския БВП, а 8 от тези 30 са фамилна собственост, като в почти всички останали също има акционери от големите германски промишлени и банкерски фамилии. Според мен голямата стратегия на германската политика се прави от генералите и маршалите на този бизнес елит и после се спуска надолу за изпълнение към офицерите от политическия елит. Тук не съм напълно съгласен с вас и ще се обоснова защо. Според мен Германия е една от най, а според едно скорошно изследване на Блумбърг, най-подготвената и напреднала страна за навлизането в ерата на Четвъртата индустриална революция, която буквално ще размести пластовете в световния икономически релеф. "Германия, Сингапур и Южна Корея са начело в класацията за индустриална дигитализация на BloombergNEF https://about.bnef.com/blog/bloombergnefs-country-ranking-reveals-models-industrial-digitalization/ Германия има почти всички необходими предпоставки да се възползва от плодовете на тази дигитална революция в производството, а именно: - ориентирана към материално промишлено производство и износ на стоки с висока добавена стойност икономика - производство на продукция с високо качество и висока добавена стойност и широко разгърната външнотърговска дистрибуционни вериги на тази продукция с наложени престижни търговски марки - благоприятна законова и финансова рамка, осигуряваща здрав тил на германските производители при конкуренцията им с други техни конкуренти - социална стабилност, благодарение на добра вътрешна спойка между интересите на различните нива на бизнес и интересите на наемния труд /така наречената „социална държава”, основана грижа на договаряне между правителството, профсъюзите и капитала/ - големи средства и потенциал за иновации, насочени целево към производството, осигурявани солидарно от държавата и капитала Това, което би препънало Германия да запази лидерското си досега място във въвеждането на цифровизацията в производство /самата германска правителствена програма е оценила, че успешна такава цифровизация би добавила между 400-500 млрд. към БВП, тоест 10 процента към сегашния БВП до 2025, което е качествен скок/ е липсата на германски /европейски суверенитет в областта на програмното обезпечение на цифровизацията – почти 80-90 процента от програмното обезпечаване на тази цифровизация принадлежи на гиганти като Гугъл, Фейсбук, Амазон и т.н., а това означава да им се изплащат огромни дивиденти за лицензи. Впрочем същия проблем имат и китайците, и те упорито работят да го преодолеят. Другият проблем за затваряне веригата на Индустрия 4 /германски патент от 2011/ е 5-Г технологията, в която засега водещи са китайците, пряк конкурент на Германия, както и на САЩ.
  18. Вечерта стигнали по мръкнало къде шест часа в село Какрина и кондисали в ханчето. Ханчето, комитетското, е онова в селото, а не онова на шосето, което било на Вълчо Сарев от Ловеч. Комитетският хан го държал Христо Цонев Латинеца, член от комитета. В този ден Христо Латиница бил и той в Ловеч, но те го пратили напред, за да бъде в ханчето, дето ще нощуват. Стигнали, Левски слязъл от коня и влязъл в ханчето. Това ханче още стояло в с. Какрина, на 2-3 километра от пътя. Левски по пътя не му казал, че отива в Какрина, за да се срещне с поп Кръстя, това не било вярно. Левски искал да бяга за Търново и оттам за Влашко, понеже се боял някой от по-слабите да не го издаде. Отивал за Влашко, за да го забравела малко полицията, и пак щял да се върне. В хана имало гости българи. Един от тях питал Христа за Левски: „Кой е тоз?“» Христо му отговорил, че бил Христо, дядо Иванова син, Крачула (на Петко касапина брат). Оказа се, че същинският Христо Иванов бил кръстника на този селянин, и той тогава влязъл в одаята, дето били Левски и Николчо, и запитал Левски: „Ти ли си бре, Христо?“ Левски му отговорил: „Аз съм.“ Селянинът отговорил: „Променил си се, не можах да те позная; нали си ми кръщавал децата?“ Левски се сетил, че дума става за Хр. Крачула и му отговорил: „Аслъ съм се изменил, като съм ходил толкова години по Сърбия!“ Левски си намерил работа и излязъл навън, като казал на селянина, за да се отърие от него: „Утре ще се видим!“ ......... След 15-16 дни (всичко 25 дни от Какрина до София и седенето там) ги викнаха пак, върнали на Николча 250 гроша негови пари, на Христа – 2500 гроша негови пари. Там били и парите на Левски в злато и юзбашията им казал, че на заранта ще вървят. На заранта извадили първен онези, които щели да отидат за Цариград. Н[иколчо] и Хр[иста] бяха забравили, но юзбашията ги видял и ги освободил. Коне не можали да намерят и тръгнали пеш по икиндия и двамата с един жандар. В близкото село намерили три коня и през Орхание, Турски Извор, за три дни стигнаха в Ловеч. В Ловеч каймакаминът го нямало, имало един проклет юзбашия Хаджи юзбаши, който не ги пущал при всичко, че в книжата пишело да ги пуснат. Задържали ги в затвора „Парцалхапусана“. Там нямало българи, но катили осъдени. Държали ги затворени от Ивановден до Великден и чак тогава ги пуснали. Хаджи юзбаши ги разпитал няколко пъти, той знаел за много тайни работи.Освободили ги. Христаки Хаджиславов чорбаджи е помолил да пуснат Николча, който нямал гарант. Една неделя по-рано Христа пуснали под гаранция (кяфилин). Д-р П. Стоянов. „Ловеч и Ловчанско”, кн. IV.
  19. В руските архиви вероятно могат да се открият много интересни неща за българското национално-освободително движение, но едва ли, според мен, точни данни дали Левски е бил предаден от конкретен човек - такива по мое мнение би могло, ако е имало такъв, да съществуват единствено в османския архив. Донесения на шпиони, парични награди и т.н., убеден съм, че всичко това е записвано коректно в османските документи, тъй като Османската империя е била държава с древна традиция и респект към архивирането на историята си, а османските чиновници и служители са били задължени да го правят и са го изпълнявали. Дори това, което досега е открито и изследвано, показва такава педантичност към архивиране на всички действия на османските власти. Руските власти не са имали точна информация за движението на Левски, преди залавянето му и дори за самото залавяне - нещо, за което свидетелства писмото на руския консул в България, Найден Геров, до Йорданка Филаретова, от която той /Геров/ иска сведения за залавянето на Левски. https://www.mediapool.bg/avstriyski-konsul-za-sadeneto-na-vasil-levski-news260347.html
  20. Да се отговори категорично на този въпрос може само след като се проучат основно османските архиви, а те са три както се вижда от тази статия: "Едно от големите богатства, с които българската държава може да се похвали, е Ориенталската архивна колекция, съхранявана в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. След истанбулския архив и този в Кайро, това е третият по големина архив в света, съдържащ документи на османо-турски, арабски и персийски език. Архивът в Кайро например, пази документи, свързани с живота единствено в Египет през тези векове, докато българският разполага с материали за цялата Османска империя, с фондове за всички днешни арабски страни, както и на редица европейски държави. Архивът хвърля светлина както върху историята на Османската империя през XV-XIX в., така и върху историята на народите свързани с нея. Комплектуването на ориенталски сбирки започва през 1880 г., като част от архива стават библиотеките на Осман Пазвантоглу от Видин, на Хюсрев паша от Самоков, а също и различни архивни и ръкописни материали, изоставени от бившата турска власт. Към днешна дата можем да кажем, че в отдел Ориенталски сбирки се намират около 500 000 архивни единици на арабски, турски и персийски език. Колекцията разкрива прекрасни образци на източната калиграфия с богато орнаментирани и подвързани с кожа корици, които свидетелстват за високо художествено майсторство. Най-ранният ръкопис датира от 1017 г. и представлява препис от най-почитания в мюсюлманския свят сборник – хадиси. Това са разкази за словата и делата на пророка Мохамед. Телеграма от каймакама Ахмед Адип по повод революционно движение (1875) В архива има документи, съдържащи информация за делата на Индже войвода, Раковски, Любен Каравелов, Хаджи Димитър и други видни български революционери. Особено ценни са разпитните протоколи на Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Значими са и документите на арабски за похода на Наполеон Бонапарт до Египет и Сирия (1798-1799). Французите достигнали чак до крепостта Акя (днес в Израел), където изпращали български заточеници. Архивът пази много ценни сведения и за първите стъпки на съвременната династия на Саудитите в Саудитска Арабия, както и за преселенията от Кавказ към Балканите. Тук са и ръкописната и старопечатната сбирки от библиотеката към Томбул джамия в Шумен, основана през 1744 година от родения в града Шериф Халил паша. Тя включва около 800 тома ръкописи на арабски, османотурски и персийски език и около 1500 тома старопечатни арабски книги. Всички те оформят т. нар. „стара наличност”, преди НБКМ да е успяла да се сдобие с прочутия Цариградски архив. Именно покрай този Цариградски архив се носят и много легенди. Историята по сдобиването с този архив е забулена в мистерии, а разказите са няколко. Една от версиите, е че през 1931 година след революцията на Кемал Ататюрк новата власт, желаейки да освободи място или пък, както след всяка революция, искайки да се освободи от всичко, свързано със стария режим, обявява търг за продажба на стара хартия. В България влизат 3 вагона с архивни материали, отчислени като нямащи стойност за Османската империя, предназначени за претопяване, и откупени от български търговец. Турските власти си дават сметка какво са направили и правят опит да си върнат архива. Докато се разрешава този въпрос документите се местят от гара на гара, докато накрая през 1943 г. архивът е пренесен в Съдебната палата в книжни чували. По-късно стават притежание на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Друга версия разказва за двама български османисти работили в турските архиви, които били наясно, че става дума за безценни сведения за бившата вече Османска империя, които засягат и българската история. Така страната ни купува няколко вагона хартия, за да я претопи във фабриките в Белово и в Княжево. Интересно е, че част от архива в Османската империя и особено документите от султанската канцелария са на много плътна хартия, която се произвежда от парцали, и е много лесна за рециклиране. В България обаче веднага се изяснява, че тези ценни документи се отнасят не само до българската и балканската история, а са част от султанския архив, който засяга всички провинции на империята. Съществува и още един вариант, който разказва за попадането на третия по големина в света османски архив в България. Архива на Османската империя бива обявен за продажба на търг за стара хартия, а българското разузнаване научава този факт и един офицер купува четири вагона. Така архивът попаднал у нас е един от най-големите успехи на културно-историческото разузнаване. По-късно съдържанието на вагоните е предадено на тогавашния директор на Народната библиотека. Натъпкан в чували и прибран за дълго той е бил голяма част от архива. Когато години по-късно вече била потвърдена ценността на материалите, започва и обработването им. Към днешна дата тези архивни единици все още се обработват и само част от тях е влята в Ориенталската сбирка, притежание на националната ни библиотека. Коя от трите версии е вярната? Може би по-важно е не това как е попаднал безценният архив у нас, а това че в България се съхранява третият по големина в света ориенталски архив. Много се спекулира с това, че Турция си иска обратно архива. Разбира се, той е изключително ценен и със сигурност не им е приятно да е притежание на българската държава. Но въпреки това, не могат да имат претенции към него, защото това безценно съкровище е законно притежание на България. Настоящият материал е дело на Маргарита Страхилова и е част от съвместното партньорство на сдружение „Българска история и Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. https://bulgarianhistory.org/tretiat-po-golemina-osmanski-arhiv/ Това, което е в Националната Библиотека е проучено от изследователите на Левски и публикувано на български. Архивите в Кайро едва ли съдържат нещо по въпроса с Левски; непроучените, незнайно за мен защо, архиви са в Истанбул и както се вижда от интервюто с Виктор Комбов, са напълно достъпни за български изследователи, но те трябва да бъдат османисти и да четат на място, а не да носят някакви материали в България, които впоследствие да се установява какво съдържат.
  21. Виктор Комбов, Национален музей „Васил Левски“: Още не знаем кога е роден Апостола 10.12.2018/0 Коментара/в Интервюта /by Василена Йорданова Виктор Комбов, уредник в Национален музей „Васил Левски“, в интервю за в-к „Телеграф“ за откритата от него неизвестна досега снимка на Васил Левски. Г-н Комбов, как се зародиха вашите интереси към този период от българската история и към личността на Васил Левски? Още по време на следването си в Пловдивския университет се насочих към епохата на Възраждането. Тя е богата на много интригуващи и важни събития, предопределили съдбата на българския народ през следващата епоха. Когато започнах да работя в Националния музей „Васил Левски“, естествено този интерес се насочи към живота и дейността на Апостола. Така покрай работа си се замислих дали все пак няма още неизвестни на науката документи, които могат да хвърлят нова светлина върху неговото дело. За щастие се оказа, че има такива, и то в Истанбул. Как стигнахте до тях? След едно проучване със съдействието на колегите в Турция се случи тази командировка до Османския архив в Истанбул. Използвам случая да благодаря на директора на музея Дора Чаушева, която ме подкрепи. Там намерих тази интересна архивна единица, която съдържаше документи, свързани с Васил Левски. За тази работа бях изключително улеснен от колегите от Турция. Веднага ми бе издадена безплатна карта за работата в архива и получих пълното им съдействие. Архивът е изцяло дигитализиран и бързо намерих това, което ме интересуваше. А освен тези документи, свързани пряко с живота на Васил Левски, се натъкнах и на други такива, имащи отношение към българската история през Възраждането. Но каква точно информация съдържат, ще стане ясно, когато те бъдат преведени на български. Какво представлява този архив и защо е в Истанбул, а не в столицата Анкара? Той е част от турския Държавен архив. В него се съхраняват документи от османския период на турската история, който интересува и българските историци. Все пак до 1923 г., когато започва управлението на Кемал Ататюрк и се създава съвременната република Турция, столица на Османската империя е Истанбул. Навярно заради това са оставили там архивите от този период. А и физически навярно е било труд но да се пренесе това огромно количество документи в новата столица. Навремето турски те архиви наред с румънските и съветските бяха най’ недостъпни за българските историци. Сега нещата явно са се променили драстично. Преди да стане въпрос за командировката, направих предварително проучване как се работи там. Архивът има сайт, в който съдържанието му е публикувано на английски език и това ме ориентира какво мога да открия. В сайта изрично се подчертава, че всички документи са достъпни за работа с оригинала на място – както за турски, така и за чуждестранни граждани. Вие владеете ли турски език? Не, контактувах с колегите на английски. Нямаше никакви проблеми и напълно се присъединявам към призива на госпожа Дора Чаушева нашите османисти да се възползват от възможността за работа в този архив. Какво още не знаем за Васил Левски? Доста неща от живота на Апостола не са осветлени напълно. Дори се спори кога точно е роден. Защото няма документ, удостоверяващ това. Искате да каже, че липсва неговото кръщелно свидетелство? Колкото и парадоксално да звучи, такова няма или поне досега не е открито. Също така има много неща за изясняване около създадената от него революционна организация. Тя е имала строго конспиративен характер и затова липсват много доказателства за мащабите на нейната дейност. Има много още да се търси като документи. Да се върнем към най-важното откритие, което направихте – оригинала на последната снимка на Левски, по която го издирва турската полиция. Защо един гениален революционер и конспиратор като него е постъпил толкова лекомислено, поемайки риска снимката му да попадне в полицията? Че дори е искал и тя да се разпространява сред местните комитети? Трудно е наистина да се отговори на този въпрос от съвременна гледна точка. Тогава просто е било традиция и мода хората да се снимат и да си подаряват снимките. Както сега си подаряваме картички или си разменяме снимки по интернет. Дали е била наистина една фатална грешка, не мога да съдя. В нашето историческо разбиране за тази епоха се е изградило едно схващане за изостаналостта на силите за сигурност на Османската империя тогава. Така ли е било наистина? Има нещо такова. Все още доста се подценява потенциалът на Османската империя от онова време като полиция и разузнаване. Колкото и да е била неразвита в икономическо отношение, полицейският й апарат е бил доста модернизиран, като са ползвали всички нови методики на европейските полиции и разузнавателни служби. Имала е и доста силна шпионска мрежа по места, най вече в Румъния, която ги е информирала за това какво смята да предприемат нашите революционери. Константин СЪБЧЕВ https://karlovo-levski.bg/category/interview/
  22. Че ще вдигнат голяма потеря; оставането да спи в къща не е добър ход, ако потерята е от няколко души, една селска къща е много по-лесна за обграждане и запалване, без човек да има възможност да избяга от нея. Ханчето е било така построено, че ако потерята е била по-малка, Левски е имал големи шансове да се измъкне от него през задния двор. Той не казва на спътника си Николчо Цвятков къде ще нощуват, докато стигат разклона за Къкрина, всъщност ако се погледне картата, Къкрина е отклонение от по прекия път, всичко е било премислено добре.
  23. Ни най-малко, защото съм поставил темата в рездел „Икономика” – можем да открием тема за политиката на Германия или в някой друг раздел, или в затворения клуб, бих участвал, според възможностите си, в такава тема, но в тази тема ме интересуват икономическите аспекти, разбира се, осъзнавам, че те не могат да бъдат отделени от политическите. Имат, безспорно, но съм убеден, че германския политически модел следва и обслужва германския икономически модел, а не обратното, поради което имам желание да насоча вниманието върху спецификите на този модел. Според мен, икономическият модел /специфика, структура, функционалност/ определят политиките – външни и вътрешни. Щом ви дразни, няма да цитирам подобни субекти, но не съм съгласен с вас, че не трябва да са четат, най-малко за да има представа човек от най-противоположни гледни точки, и то от първоизточниците. Донякъде съм съгласен с така изложените ви мнения, с едно уточнение, ако позволите – според мен Бръснача на Окам може да е опасен инструмент, когато се ползва често – понякога реже и осакатява оператора с прекомерно опростяване, опростяването е добър инструмент само в екстремен анализ, след като преди това е бил натрупан и асимилиран огромен емпиричен материал, тоест имало е точно обратния процес на усложняване, нуждаещ се от разсичане на някакъв Гордиев възел. ++ Съгласен съм, според мен е добро, но зависи от гледната точка. В сравнение с Кейнсианския икономически модел, който предлага при големи дългови кризи да се печатат и хвърлят т.н. „хеликоптерни пари” в държавни и потребителски харчове, след което да следват една след друга нови циклични големи и малки „балонни” кризи на задлъжнялост, по мое мнение, моделът на строга фискална политика е по-близък до българската народопсихология и следователно нещо добро за нас. Това е дискусионно, разбира се. Моето мнение е, че структурата на немския капитал и икономика тласкат политическата класа на Германия към някаква външна експанзия /очевидно има такава/, без това да е дългосрочен стратегически план, начертан години напред от тази политическа класа. В следващите няколко десетилетия всичко ще зависи от способността на Германия, респективно ЕС да стане равнопоставен /или превъзхождащ/ конкурент в Четвъртата индустриална революция и новите технологии на другите двама големи играчи – Китай и САЩ, нещата за лидерството ще се решат, според мен, върху тази база.
  24. + Според мен германците на фирмено ниво са меритократични, а на ниво политическа система там е отворена вратата за популизъм и клиентелизъм - така например лявото управление на социалдемократите разиграваше картата на Остполитик само и само да се хареса на неговия електорат, и обратно, дясноцентристкото на Меркел не посмя да защити принципно партийна позиция при отношението си към бежанската вълна, както и за Северен поток-2, пак от популистки мотиви, за да не губи електорат и власт. В този смисъл няма нищо технократско и меритократично, както и в избора на кадри, последен случай посочената за наследник на Меркел, в играта влизат други сметки, извън меритокрацията. Сингапур е много интересен като контрапункт на германския модел - там на практика има автократична меритокрация, която може да се наблюдава в една типична корпорация от англосаксонски тип. Вместо мултикултурно общество или разделено по етноси общество /индийци и китайци/, Ли Куан Ю е избрал "патерн" на корпоративно управление с твърдо придържане към меритокрация - в училищата и университетите е задължителен и основен английски език, а китайски, индийски и др. са второстепенни. За малкия като население Сингапур това работи, но едва ли Германия би могла да го приеме като национален модел; за сметка на това, според мен, в германските фирми меритокрацията е движеща сила, но не благодарение на политическата система, а въпреки нея.
  25. Да, с едно уточнение, двойното гражданство не е проблем за гражданите на ЕС и Швейцария, според този текст: "Ако друго гражданство принадлежи на друга държава от ЕС или Швейцария /тоест има право на двойно гражданство, бел. моя/. Гражданите на държави извън ЕС и не-швейцарците обикновено трябва да се откажат от старото си гражданство, ако искат да станат немски граждани." https://honoraryconsul.ru/index.php?an=citizenship-law-germany Изключенията не са малко: "Има изключения за граждани на държави, които не позволяват на своите граждани да се откажат от гражданството си, например Аржентина, Боливия, Бразилия, Коста Рика. Изключени са и граждани на страни, в които процесът на отказ е твърде сложен, унизителен или скъп, например Афганистан, Алжир, Ангола, Куба, Еритрея, Иран, Ирак, Ливан, Мароко, Нигерия, Сирия, Тайланд, Тунис, САЩ. В някои редки случаи лицата, които имат такъв отказ, ще доведат до огромни недостатъци или загуби, може да не откажат предишен паспорт." "Ако германски гражданин придобие гражданство извън ЕС или Швейцария с разрешение на германското правителство. Например, съществуващи роднини или собственост в Германия или в друга държава или ако работят в чужбина, изискват различно гражданство. Доброволното придобиване без разрешение от ЕС или не-швейцарско гражданство без разрешение обикновено означава автоматично загуба на немско гражданство. Не се изисква разрешение, ако друго гражданство е получено в друга държава от ЕС или в Швейцария или ако е получено двойно гражданство при раждането." "Ако лицето е бежанец и има документ за пътуване от 1951 г. към момента на натурализацията." "Ако дете, родено от германски родители, придобие друго гражданство на мястото на раждане, например, в страните на Америка. Или по рождение от един родител, когато единият родител е немски, вторият е чужденец." https://honoraryconsul.ru/index.php?an=citizenship-law-germany

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

Научи повече  

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.