AciDBurn

Взе ми думите от устата!

Подскочих от стола, защото именно тези китайски слова са ми в съзнанието от месеци насам!

Евала на момчето! Браво! Много приятна и позотивна новина. Дано има повече такива будни младежи - независимо от каква националност.

Според мен и доколкото мойте ограничени познания по икономика и политика ми позволяват, мисля че капитализма и социализма като политически идеологии в съвременния глобален аспект на ситуацията не са особено съвместими. Има нещо, което мен лично ме притеснява и това е производството и разпределението на материалните блага. Въпреки големите разлики по отношение на концепция и идеология, повечето известни западни икономисти като Адам Смит, Карл Маркс, Давид Рикардо, Джон Мейнард Кейнс, Фридрих Хайек и прочие, до голяма степен са базирали икономическите и политическите си теории и идеологии, допускайки, че световните природни ресурси са неизчерпаеми и усланяйки се на видната неизчерпаемост на фосилните горива и тяхната способност за създаване на икономически растеж. Преди време бях гледала една графика на развитието на света, след откриването на петрола и фосилните горива, като инструмент за икономически растеж. От индустриалната революция, все нагоре и нагоре, до момента, в който се наближава 2000-та година и се появява спад. През последните 70 години, маркоикономическите цели на суверенните капиталистическо/корпоративни държави са били предимно максимален икономически растеж, максимални печалби, ниска безработица, стабилни цени и бързо функциониращи общества. В което е нямало нищо лошо...на времето. Но именно тази свръх-консумация, свръх-производство, неравностойно разпределение на благата, тяхното обезценяване (винаги съм намирала любопитен факта, че в повечето точки на света, в последните години, където се води война...винаги има някакви природни ресурси) и абсолютната липса на биофизична хармония, стремглаво ни води надолу. Защото, в края на крайщата на това се държи паричната ни система - без природни ресурси, парите, които държим в джобовете си и банковите си сметки са просто прецизно изрисувани хартийки. Именно племенника на Фройд и Уол Стрийтските банкери, абсолютно открито си казаха, че след Втората световна война, самоцел им е било да превърнат САЩ - държавата, която толкова време познавахме като най-великата капиталистическа държава в света - от държава на нуждите в държава на желанията. Тук, можем да благодарим на изкривеното използване на психологията на масите и експлoaтацията на рекламния бизнес, който в алчния си стремеж се преля в рекламирането и продаването на неща, които не можем да си позволим и от които нямаме нужда. Така, че за мен въпросът не се корени в това, коя система е по-функционална - капитализма или социализма, най-малкото защото човешката ни природа има навика да пречупва всяка една идеология - била тя религиозна или политическа - в нещо осакатено. Въпросът е, визирайки съвременния социален, икономически и политически нонсенс, ще успеем ли да интегрираме система, в която структурата на суверенното управление, би могло да ко-съществува с една биофизична система от екологична и социална взаимна зависимост? Защото дори ледниците да се разтопят или да се намерят нови големи находища на фосилни горива и други природни ресурси, нищо в този свят не е неизчерпаемо и ножа ще опре до кокъла в един момент. Гледайки световните новини от различни перспективи - било то мои или на журналисти - нещата ще се променят и трябва да се променят. Мога само да се надявам, че живейки в свят на технологии и научни иновации, ще успеем да интегрираме балансирана система, а каква ще е тя? Не знам, не мога да преценя. Лично аз не виждам перспектива в алчността, която капитализма поражда и рестрикцийте, които социализма диктува. Не ангажирам никого с мнението си - пак казвам, нямам особени познания по икономика и политика. Но тъй като съм в 20-те си години, тези теми ме вълнуват силно - какво да очаквам от бъдещето, защото това на което съм станала свидетелка за 20 години, не ми се струва стремеж към по-добро бъдеще. Според мен и доколкото мойте ограничени познания по икономика и политика ми позволяват, мисля че капитализма и социализма като политически идеологии в съвременния глобален аспект на ситуацията не са особено съвместими. Има нещо, което мен лично ме притеснява и това е производството и разпределението на материалните блага. Въпреки големите разлики по отношение на концепция и идеология, повечето известни западни икономисти като Адам Смит, Карл Маркс, Давид Рикардо, Джон Мейнард Кейнс, Фридрих Хайек и прочие, до голяма степен са базирали икономическите и политическите си теории и идеологии, допускайки, че световните природни ресурси са неизчерпаеми и усланяйки се на видната неизчерпаемост на фосилните горива и тяхната способност за създаване на икономически растеж. Преди време бях гледала една графика на развитието на света, след откриването на петрола и фосилните горива, като инструмент за икономически растеж. От индустриалната революция, все нагоре и нагоре, до момента, в който се наближава 2000-та година и се появява спад. През последните 70 години, маркоикономическите цели на суверенните капиталистическо/корпоративни държави са били предимно максимален икономически растеж, максимални печалби, ниска безработица, стабилни цени и бързо функциониращи общества. В което е нямало нищо лошо...на времето. Но именно тази свръх-консумация, свръх-производство, неравностойно разпределение на благата, тяхното обезценяване (винаги съм намирала любопитен факта, че в повечето точки на света, в последните години, където се води война...винаги има някакви природни ресурси) и абсолютната липса на биофизична хармония, стремглаво ни води надолу. Защото, в края на крайщата на това се държи паричната ни система - без природни ресурси, парите, които държим в джобовете си и банковите си сметки са просто прецизно изрисувани хартийки. Именно племенника на Фройд и Уол Стрийтските банкери, абсолютно открито си казаха, че след Втората световна война, самоцел им е било да превърнат САЩ - държавата, която толкова време познавахме като най-великата капиталистическа държава в света - от държава на нуждите в държава на желанията. Тук, можем да благодарим на изкривеното използване на психологията на масите и експлoaтацията на рекламния бизнес, който в алчния си стремеж се преля в рекламирането и продаването на неща, които не можем да си позволим и от които нямаме нужда. Така, че за мен въпросът не се корени в това, коя система е по-функционална - капитализма или социализма, най-малкото защото човешката ни природа има навика да пречупва всяка една идеология - била тя религиозна или политическа - в нещо осакатено. Въпросът е, визирайки съвременния социален, икономически и политически нонсенс, ще успеем ли да интегрираме система, в която структурата на суверенното управление, би могло да ко-съществува с една биофизична система от екологична и социална взаимна зависимост? Защото дори ледниците да се разтопят или да се намерят нови големи находища на фосилни горива и други природни ресурси, нищо в този свят не е неизчерпаемо и ножа ще опре до кокъла в един момент. Гледайки световните новини от различни перспективи - било то мои или на журналисти - нещата ще се променят и трябва да се променят. Мога само да се надявам, че живейки в свят на технологии и научни иновации, ще успеем да интегрираме балансирана система, а каква ще е тя? Не знам, не мога да преценя. Лично аз не виждам перспектива в алчността, която капитализма поражда и рестрикцийте, които социализма диктува. Не ангажирам никого с мнението си - пак казвам, нямам особени познания по икономика и политика. Но тъй като съм в 20-те си години, тези теми ме вълнуват силно - какво да очаквам от бъдещето, защото това на което съм станала свидетелка за 20 години, не ми се струва стремеж към по-добро бъдеще. P.S.: Докато бях в САЩ се запознах с един native american, който каза нещо, което ми се запечата в съзнанието: America will come and go. Ще чакаме и ще видим.

Auf der anderen Seite ми скъса сърцето - настроението на целият филм е една безизходица, която много дълбоко попива в порите. Последният на Акин също си е попадение - Soul Kitcken. Препоръчвам! А, добре, че спомена Иняриту - Babel нещо не можах да го усетя. Но за сметка на това бях безкрайно очарована от Amores Perros и 21 grams! Ето, кое е хубавото на подобни дискусии - за пръв път чувам за Джонатан Ауф Дер Хейд и въпросният филм. Ще го прегледам, а ако се хареса - дължа почерпка

За да не се правят различни теми, нека тук всеки (който желае) да сподели любимците си в киното - актьори и актриси, режисьори, сценаристи, композитори и...филми. Колкото и преувеличена и често дума, с която крайно злоупотребяваме да е "любим", мисля, че всички можем да си изредим любимите/предпочиитани актьори/режисьори/филми и прочие от кино индустрията. Ето и моите любими режисьори: Андрей Тарковски - невероятен режисьор, създал редица шедьоври в киното, от които и до ден днешен много други режисьори се учат. Мартин Скорсезе - освен, че не съм гледала негов слаб филм (а мисля с две изключения съм изгледала цялата му филмография), в стила му има нещо много завладяващо. Скорсезе е ходеща кино библиотека - истински филмов историк, които е изгледал повече филми, от колкото сигурно съществуват. Ако сте гледали филми от 30те, 40те, 50те и 60те години, винаги, почти винаги можете да откриете прилики и/или препратки към тези отминали кино епохи и подхвати в съвременните филми на Скорсезе. Емир Кустурица - в два часа успява да събере манталитета и културата на един цял народ. Харесва ми и трагично-комичните елементи във филмите му и наситеността от различни емоции. Стенли Кубрик - без грам угризения бих пренесла в жертва Том Круз, жена му, децата му и всичките му фенове, само ако можеше Стенли Кубрик да направи още един филм. Акира Куросава - филмите му са като призма, през която западния човек гледа към изтока. Което изисква мнгоо умения и още повече талант. Никита Михалков - сравнително късно (към 16-17 годишна) започах да се облъчвам с руско кино, тъй като вкъщи много не се тачеше съветско изкуство, било то и бившо такова. Никита Михалков си ми остана любимец измежду руските майстори на киното. Последно гледах 12 (вид адаптация на 12 agnry men ot 57' на Ламет), което за пореден път затвърди мястото му в листата с любими режисьори. Ингмар Бергман - единственият непрехвален сканднавски режисьор (за разлика от Ларс фон Триер). Но като цяло доста тежък режисьор - никога не съм гледала филмите му с лекота, но пък за сметка на това, винаги са били визуално красиви и с плътен смислов пълнеж. И най-важното - никога притенциозни. Фатих Акин - след като гледах Gegen die Wand, бях убедена, че всеки следващ филм на този режисьор ще ми хареса. И се оказах права. Документалния Crossing the Bridge: The Sound of Istanbul, който е едно истинско пътешествие през културното музикално наследство на единствената точка в света, в която Изтока среща Запада. И най-хубавото беше, че гида на пътуването беше не друг, а Alexander Hacke (за феновете на експерименталната музика, препоръчвам Einsturzende Neubauten). Общо взето, малкото филми, които е създал, все качествени са били. Дейвид Кроненбърг - човекът, който екранизира от страница до страница "Голият обяд" на Бъроуз! И освен него създаде куп други шедьоври като History of violence, Eastern promises и др. Кристофър Нолън - след Тим Бъртановия Батман, идва Кристофър Нолън. Даже като се замисля неговите Батман филми, много повече ми харесаха. Но аз Нолън си го тача от Мементо насам, да не говорим за последния му филмов шедьовър - Inception, за който гарантирам ви - ще се говори с години! Братята Коен - тези двамцата ми обраха точките още с Fargo преди много години. А последните им два шедьовъра - A serious man и No country for old men, направо забиха в земята половината холивудски елит. В No country for old men, създадоха възможно най-смразяващия кръвта злодей - хавиер Бардем. Тим Бъртън - да гледаш филм на Бъртън е все едно да се вмъкнеш във въображението на един ексцентричен творец на висока доза LSD (всъщност не го знам какво друса, но съм почти сигурна, че е нещо!). Аз съм си все още непорастнало дете и обичам приказките. Макар, че не съм сигурна, че бих ги препоръчала на едно истинско дете. Това са ми любимите - има такива, чийто филми харесвам, но не мога да ги нарека чак любими. Списък с любими актьори/актриси: Нека започнем първо с дамите и то с последните ми любимки (или по-скоро актрисите на това поколение) Marion Cotillard - уникална, буквално уникална трансформация в ролята на Едит Пиаф. Дори да беше прекратила актьорската си кариера с този филм, пак щеше да ми е любимка, защото това, което направи на екрана беше феноменално - повечето актьори, които трябва да играят възрастни хора, играят като възрастни. Докато, Котияр беше в ролята на застаряващата Едит Пиаф, тя играеше възрастна жена, която отчаяно се старае да бъде млада. Emily Blunt - много ми е на сърце това английско девойче. Влюбих се в актьорските й заложби и чара й веднага след като я гледах в ролята на младата кралица Виктория. Има доста добри попадения във филмовата си кариера, а и освен това е забавна, земна и забележително интелигентна (и забележително красива). Carey Mulligan - най-новата ми любимка от британската школа. Девойката я гледах в An Education и нямам търпение да я видя в екранизацията на Never let me go. Eva Green - стана известна като поредното Бонд момиче, но аз за първи път я гледах през 2004 във филма на Бетролучи The dreamers (който де факто беше първият й филм). Направи фантастична роля, хем че й беше за първи път. Да не говорим, че да работиш с режисьор като Бертолучи, който абсолютно безмилостно подлага актрисите на всякакви on set неудобства (помните ли скандала покрай Last tango in Paris с Марлон Брандо?) като например най-нецензурираните голи сцени във филм. Cate Blanchett - красива, изключително талантлива и смела актриса + интелигентна жена с невероятен глас (с удоволствие бих разговаряла с нея с часове - дори начинът по който се изразява и използва английския език, намирам за много елегантен). Kate Winslet - една от вечните ми фаворитки. Много любима актриса ми е - с голяма дълбочина потъва в ролите си. Удоволствие е да я гледам на екрана. Meryl Streep - обожавам да връщам лентата назад и да гледам различната палитра от роли, в които се е въплащавала през годините. И лекотата, с която го прави в днешно време. Ingrid Bergman - пътувайки назад в историята на киното, тя редом с Хепбърн са ми любимките на екрана. Tilda Swinton - има много специфичен и уникален чар, който определено я отличава от болшинството актриси. А актьорските й заложби са неуспорими - британската актьорска школа си знае работата. Juliette Binoche - за пръв път я гледах в цветната трилогия на Кешловски и после набързо изгледах останалата част от филмографията й. Забележителна актриса с уникален чар! Charlotte Gainsbourg - още една французойка в списъка. Шарлот, малко като Азия Ардженто - с майка Jane Birkin и баща Serge Gainsbourg е малко почти невъзможно да не се роди истински талант. Любимците ми сред актьорите: Marlon Brando - не смятам, че има нуджа от коментар. Jack Nicholson - където е таланта на Брандо, там се мъдри и таланта на Никълсън. Daniel-Day Lewis - помня го от съвсем мъничкa и през годините ми се е случвало да не мога да го разпозная на екрана. Толкова дълбоко потъва в ролите си. Al Pacino, Al Pacino & Al Pacino! - сигурно най-любимият ми сред любимите актьори. Актьорската му кариера е като каталог. Дори, когато играе в кофти, комерсиални холивудски мега-продукции пак го прави както трябва. Той е един от актьорите, заради които кината се пълнят и филма, моментално става по-добър, само заради Ал Пачиновото присъствие. Vincent Gallo - има едно излъчване на открит психопат, което е много харизматично за ролите, които играе. John Hurt - всеки път като се сетя за ролята му в 1984 по Оруел потръпвам! Да не говорим за ролята му в The Elephant man на Дейвид Линч. Hugo Weaving - повечето филми, в които съм го гледала (вкл. и Матрицата) не са ми харесали. Но това не го прави лош актьор. Всъщност той е много добър театрален актьор и определено умее да се интегрира в киното. И има много добър и плътен глас, благодарение на който братя Уашовски го избраха за ролята във V for Vendetta. Benicio del Toro - помня го като малка в емблематичната роля в Обичайните заподозрени, даже Кевин Спейси не ми направи толкова силно впечатление във въпросния филм. Jeremy Irons - емблематичен актьор с богата палитра от образи, а и като извади английските маниери - съвсем! Michael Caine - хм, доста британци ми се събраха в листата? Майкъл кейн винаги е имал много енигматично присъствие на екрана, дори когато се появява за съвсем малко в даден филм. Leonardo DiCaprio - в началото на кариерата му, хич не можех да го понасям, пък и аз бях един от малкото хора на времето, които не бяха толкова ултра-хипер впечатлени от филма "Титаник". Започнах да го харесвам след The Basketball diaries - сигурно единствената възможно най-адекватна и реалистична роля на наркоман в историята на киното. За последното десетилетие е натрупал много опит с много опитни режисьори (Скорсезе, Бойл, Нолън) и е задобрял ужасно много. Възрастта си казва думата (в определени случай). Peter O'Toole - любимият ми дърт ирландски алкохолик! Този ще ни надживее всичките и ще продължи да прави невероятни роли. Kevin Spacey - много, наистина много добър актьор. Наскоро си обсъждахме, че във филма на Финчър - Se7en - Спейси се появи за 15 минути и направи целият филм! Alan Rickman - след като го гледах и в пиеса на Бекет, за пореден път се убедих колко много ме кефи (може би е заради гласа му, явно имам фетиш към гласове). Може и за други любимци да се сетя...

Харесва ми стилът му! Картините му имат интересна склуптурна изразителност... Като заговорихме за български творци, аз тая дългогодишна любов към картините на Димитър Войнов.

Хахахахахахаха, да, да! Много добро попадение.

Не то и аз не ангажирам никой с разсъжденията си, но наличието на такива са винаги полезни. Защото например една позната беше гледала последният филм на Нолън - Inception и беше много разочарована - изобщо никак не й хареса, а тя е голяма фенка на Кристофър Нолън. Но когато се обадиха още 3-4 души с техните разсъждения по отношение на филма, тогава девойката го изгледа пак, под съвсем друг ъгъл и всъщност осъзна, че филма си е направо шедьовър. В този ред на мисли, разсъжденията никога не са излишни. П.П: Рецензиите са хубаво нещо. Само тези, които определят статично-символичен филм като Free zone за лишен от смисъл екшън не са за четене (това, че действието се развива в Израел/Йордания изобщо не означава екшън - този дето е писал рецензията дори не е гледал филма). П.П.2.: Последно - от психологическа гледна точка, почти всеки които наближава 40-те си години (било то мъж/жена) започва да се замисля за сетълинг даун

Нашият котарак, понеже е уличен, почти всичко яде. Но ако трябва да бъда честна, наблюдаваме му хранителния режим и винаги предпочита сварените зеленчуци пред...примерно кремвирш. Единственото месо, което обожава да яде е риба. Толкова я обожава, че започне ли да се готви (семейство полу-веритарианци, само риба се внася), веднага се залага до котлона и чака Някой път трябва да го снимам - голям е чешит. А кучката - която яде изключително много, но вече е подложена на диета, също яде всичко. Супа с хляб, кучешка храна, месо, домати...каквото й дадеш, все ще го изяде и ще иска още. А иначе вие се смеете, ама едни познати верно си сготвиха заека с картофи. И децата после питаха къде е заека, ама сакън...след десерта се сетиха да попитат П.П.: Богданов, така е. Преди време имахме един ангорски котарак, който в случай че пъничката му с вода не беше сменена, сам си натискаше дръжките от машината с минерална вода и лочеше от там

Чакай, че ми припомни добрите стари времена с филма Closer. Помня, че се бях чупила за целият ден от училище и ходих да го гледам сама - като излязох от кино салона, повечето хора имаха едно доста объркано изражение на лицата и си обсъждаха филам оживено (което не се случва особено често след прожекции). Иначе, Closer до ден днешен си остава (за мен) един от най-сполучливите преходи от сцената на екрана - пиесата, по която е създаден филма грабва от началото (дори в хартиен вариант, а не в театъра). Самият филм задълбава безмилостно жестоко и с липса на всякаква цензура, във взаимоотношенията на съвременната двойка. Лентата имаше един воайорствен елемент, в които зрителя се чувства не на място - а именно, защото бяхме въвлечени във възможно най-интимните моменти на една връзка (не говоря за секса, а за безмилостните скандали и караници, през които всички сме минавали...или поне сме чували как съседите минават). Общо взето филма е доста...земен и реален. Не е любовна история, а си е реална, съвременна драма, в която конвенциалната идея за любов (за което обичаме да говорим, да четем и да гледаме на екрана) е разбита на парчета и посипана, вместо със захар и хепи енд, със сол и реализъм. Филма на мен определено ми хареса, а пърформънса на четиримата актьори беше феноменален. Обаче ти засегна една много интересна тема (за мен). А именно: Когато човек бушува в бурната си младост, критериите му за връзка са едни. Нещата се променят, когато човек започне да съзрява с годините и прецени, че външната привлекателност и/или сексапилност не винаги стоят на пиадестал пред останалите качества, притежавани от един индивид. Всяка една жена (и съответно мъж) има различен appeal - в случая героинята на Джулия Робъртс беше по-зрялата, финансово независима, интелигентна, отговорна и успяваща жена, чийто качества са магнит и препокриват липсата й на горещ сексапил и невероятна женска красота (което не я прави грозна или физически неатрактивна). Помниш ли, имаше една реплика на Портман във филма, когато Джъд Лоу й призна за аферата си и тя го попита: "Is it because she is successful?". За това говоря. Портман, от друга страна е сексапилна, тайнствена, притежава уникален чар и силна сексуалност. Което силно привлича мъжете, но (както й видяхме на екрана) за малко. Защо? Защото независимо от това, че е по-красива и сексапилна, героинята й си остана обикновена стриптизьорка, без образование и по-тежък интелектуален багаж. Качеставата й могат да привлекат абсолютно всеки мъж, но могат да задържат само малцина. Мъжките персонажи във филма не са в по-различно положение. Грубият, не особено привлекателен, но пък успешен кардиолог е момък за женене Въпреки недодяланата си външност и грубянско сексуално поведение, именно неговият образ - на емоционално стабилен, успешен лекар, е мъжът, с които една жена като героинята на Робъртс би предпочела да създаде семейство. Двамата имаха страхотна химия и най-важното - умееха да се разсмиват взаимно. Защото красотата повяхва, годините си текат и човек в края на крайщата иска да бъде до някой, който умее да го разсмива. Понякога имам чувството, че връзките базирани на чувство за хумор са най-успешни Помня как баба ми и дядо ми, като не друго, поне към края на 80-те си години, умееха да се смеят заедно - една от малкото истински интимности, които им бяха останали след около 60 годишен брак, 30 години бурен секс (според дядо ми) деца и внуци. Та по тази логика, завършека на филма беше абсолютно адекватен. В 21 век, много жени нямат нужда от финансовата подкрепа на съпрузите си, но имат нужда от моралната такава. А за каква морална подкрепа си говорим у героя на Джъд Лоу? Изключитено харизматичен и красив, провален писател, който работи в траурна агенция и е по-емоционален и склонен към сълзи и сополи от 5 жени взети заедно? Така, че филмът от гледна точка на съвременните приоритети си беше доста адекватен. P.S.: Въпросната еротична сцена, можеш да я очакваш по кината с новия филм на Аронофски - Black Swan. Сцената ще се развива между обичайната заподозряна - Натали Портман и знойната украйнка - Мила Кунис.

Този въпрос го задай на родителите му, тъй като въпросният човек не носи никаква пряка отговорност за това как се казва. Същата работа е и с малоумното кръщене, което родителите така умело планират след първата ни годинка. Над някой неща, човек няма контрол.

Това към кого е адресирано? Защото като гледам тука как си пишем по форумите, никой не се е юрнал да протестира Лично аз нямам намерение да се занимавам с глупости, протестирайки срещу нечии религиозни убеждения. Правото на избор ни е изконно. Православие, ислям - за мен си е все организирана религия, а аз от организирана религия и организирана престъпност, стоя на далеч Нямам нищо против вярващите, имам против фанатиците. Даже като се замисля, добре, че има вярващи, за да могат да продължат да съществуват всичките тези красиви, старинни катедрали, цървки, храмове и т.н. из широкия свят - за архитектурата, не мога да си изкривя душата!

Сети ме за един пич от Швеция или от Дания беше - не помня, случката ми я разказа трето лице . Човечеца го бяха облагали с въпросният данък по погрешка . Той самият никога не е вписван като принадлежащ към каквато и да е религия и като се усетил за какво става дума, оплакал се и му върнали всички платени данъци към църквата - с години назад. Религиозните убеждения виж колко бързо се променят, особено когато се намеси данъчното. Което ми напомни, че ако и религията започне да плаща данъци, туко-виж сме стабилизирали световната икономика. Ватикана могат да закърпят дълговете на целия ЕС и част от бюджетния дефицит на САЩ, ако само си платят данъците на имотите. P.S.: Нека не забравяме, че иронията е полезна от време на време.

Колкото религиозно ориентираните са омазали визията на религията (и вярата) през годините, толкова и тези, с липса на религиозна принадлежност са изкривили представите за атеизъм. В буквален превод, думата атеизъм означава „без вяра в който и да е бог“ - според моите виждания и разбирания, да си атеист, означава просто да не вярваш в съществуването на бог и съответно - всяка религия, която директно назовава бог, бива просто любознателно четиво, а не пътеводител за изграждане на ценностна система. И какъв е проблемът? Проблемът е, че сме свикнали да се вглеждаме (и оплюваме) различията си, вместо да се научим да живеем в мир и хармония с тях. И честно казано ми се гади да слушам от едни, как душите на невярващите са обречени, а от други - колко злини е нанесла вярата върху човечеството. Не живеем в Средновековието, когато църквата е била изключително могъщо звено в обществения живот! Спокойно - кладата отдавна я отмениха. Не знам за вас, но на мен ми се повдига всеки път, когато започнат да се веят знамена на вяра или липсата на такава. Толкова ли не може всеки да си живее според своите убеждения и да остави убежденията на другите на мира? А колкото до 8-те човека - какво очаквате? За къде-къде по-сериозни социални проблеми е имало организирани протести, които са почти толкова жалка пародия? Бива ли на национален протест да се съберат 2000 души, които да ги снимат 3000 журналиста и да ги пазят 4000 ченгета? Айде като не можем да си изразяваме гражданската позиция чрез протести, поне да не се излагаме? Тези 8 души, които са се изложили като кифли, ако наистина се смятат за атеисти, трябва да са наясно, че на човек, които наистина не му пука за религията/вярата, никога не би се вдигнал на протест, заради някакво си вписване за преброяване на населението. И какво като ви запишат като православен? Откакто се помня, цървките все празни си седят - изключвайки специалните случаи, покрай които масовия вярващ българин се сеща, че е вярващ - сватба, кръщене, погребение, Великден и Коледа - та вземе, че отиде да запали една свещичка и се прекръсти три пъти.

Кои ги е писал тези рецензии? V for Vendetta, Лара Крофт? Подобно безумие не бях чувала до сега. Филмът е много добро попадение, макар да не съм особена фенка на братята Уашовски. А Free zone, определено не е лишен от съдържание - просто е един от онези филми с болезнено бавно действие, което очевидно изнервя много хора. В едно нещо Портман не я бива - английски акцент. Вече два пъти го е пробвала и хич не й се отдава. П.П.: И в Goya's Ghost на Милош Форман беше добра

Добре, че лекуващите ни лекари, архитектите и инженерите отговорни за проектирването и построяването на сградите, в които живеем...и като се замисля още един голям куп хора, не са смятали образованието за пилеене на време, пари и енергия, защото не те, ами всички щяхме да го "задухаме". В днешно време има стотици, ако не и хиляди, абсолютно безмислени и безперспективни дисциплини и специалности по университетите в цял свят. Проблемът е на тези, които смятат, че кариера се прави със степен по класическа философия, а не на тези, потърсили образование в сфери като медицина, биохимия, инженерство, архитектура, право и пр. Колкото и да е романтична теорията, че образованието е безмислено, за съжаление - и мисля, че тук сме се събрали хора на работоспособна възраст - без него си му е...сещате се. Качествата и уменията на човек може да задържат работата, но именно образованието помага в намирането й. Мислех си, че в днешно време един кандидат се оценява само и единствено по качествата, които притежава, но това беше преди да видя, че в отдел човешки ресурси не допускат кандидати без (минимум) бакалавър. Другият - и разбира се, най-добър вариант е - човек сам да запретне ръкави и да инвестира в собствен...бизнес (не знам защо толкова я мразя тази дума). И такива хора има - с достатъчно качества, умения, хъс и не на последно място - финансов гръб - няма невъзможни неща.

Мале, не съм се смяла така, откакто прочетох за един народен представител, който си жънеше фермата във фейсбук по време на събрание на НС. Всъщност хвърлихте малко светлина върху кръгозора ми, тъй като аз ежедневно се облъчвам с euronews и BBC, които освен протести, политически скандали, срив на пазари и фалит, друго не прожектират. Щом пари за фитнес на крави се дават, значи да не се плаша толкова. всичко да се приема с необходимата доза ирония и хумор, защото честно казано - статията си е толкова комично-абсурдна, че не се сдържах.

В родното висше образование има една голяма дупка, която колегите на Запад отдавна са запълнили. А именно присъствието само на теория и никаква практика. Забелязах в една статия по-горе нежеланието на английските студенти да прекарат поне един семестър в чужд университет - факт, който определено не се харесва на властите. И са прави - обучението в чужбина (било то за семестър или два) определено помага. В моя университет всеки семестър се изсипваха хора от Франция, Германия, Италия, Австралия, САЩ, Канада, Чехия, Полша и т.н. Да не говорим, че администрацията явно толкова имаше желание да ни "разкара", че се организирваха непрекъснати семинари и учебни занятия в различни крайща на държавата и в чужбина (в нашия случай - едноседмичен престой в Амстердам и месец на семинари, лекции и обучения в Шанхай, което направо ни разката - повярвайте ми, ние европейците, не знаем истинското значение на "много работа" - виж азиатците могат да ни го разяснят). И всичко това е създадено така, за да могат студентите да си го позволят - дори ние, източно европейците, които не получавахме никакви финансови помощи нито от държавите си, нито от ЕС, а трябваше да работим. Но да си студент за малко в чужбина не е и наполовина толкова ефективно от колкото да си работник някъде за половин година. За това и много университети имат една стара и добра практика наречена интерншип (стаж). Който е повече от задължителен и няма нищо общо с родните летни практики. Стажовете се провеждат последният семестър от обучението и са абсолютно задължителни за всички - ако не минеш стажа си, не завършваш. На тези 6 месечни стажове, професорите си правят труда да ходят и да проверяват дали студентите им се явяват на работните си места и дори поддържат кореспонденция с компанията. Дипломната работа съответно е свързана с този стаж. Което е една много добра тактика. За всичките си семестри обучение, аз лично най-много съм научила от стажа си, защото работех от 9 до 7, в истинска среда, с истински клиенти - бях си на работа, както си пише по книгите. С единствената разлика, че "колегите" ми получаваха по няколко хиляди евро, а аз взимах скромните 350 Но пък от ЕС ни дадоха грантове - 350 евро за тези, които си карат стажовете в Европа и едни частни грантове за които се кандидастваше отделно (не помня - бяха някаква звезда сума), за тези, които ги карат извън границите на Европа (като някои колеги, които отидоха в Мексико, Канада и Азия). Което повярвайте ми - много помогна за обучението ни. Да не говорим, че имахме и предложение за работа след като приключихме стажовете си, което определено улеснява студента след дипломиране. Общо взето западните университети наблягат основно на практиката, а теорията е оставена на второ място. В моя университет, всеки един проект, които сме правили е бил за дадена компания или корпорация. Което си е чиста екплоатация на студентски труд от една гледна точка, защото най-добрия проект от курса се прибира от компанията и се използва без никакво парично възнаграждение, освен престижът, че сме били одобрени и най-много един тур из бахти и офисите им ( ) и обяд Абе евтина работна ръка си бяхме, докато бяхме студенти. И още нещо (отплеснах се, знам) - самите ни изпити бяха конструирани въз основа на практиката. И устните и писмените. На писмените ни изпити имахме пълната свобода и право да изпозлваме учебниците си и Интернет (без скайп), което в началото изглеждаше перфектният план за преписване, но се оказа невъзможен, тъй като писмените изпити представляват казуси, който трябваше да решим в рамките на два часа въз основа на знанията си. Никакво цитиране не теории и никакъв шанс за преписване. Знания му е майката и западното образование е създадено да ти предложи такива - това, че ти ще решиш да не ги вземеш е лично решение. Теорията най-адекватно се учи чрез практиката. А такава (в повечето случаи) у нас липсва. Но то като се замисля липсват и реални студенти - голяма част от хората, които днес учат висше образование по дадена специалност, изобщо не знаят за какво го учат и за какво ще го позлват. На тях им трябва "висше". И това можете сами да си го обясните - отидете на една КСК и вижте, че с един изпит по даден предмет се кандидатсва за 10 различни специалности, които нямат нищо общо една с друга. Което какво говори? Кандидат-студента иска да бъде просто студент. (поне това са впечатленията ми от масовите студенти в днешно време).

Мисля, че бях в прогимназията, когато започнах да чета Хари Потър - някъде 5 или 6 клас - родителите ми купуваха книгите само и единствено на английски. За мен книгите бяха много ползотворни, защото много ми помогнаха в научаването на езика. Но загубих интерес към поредицата и жанра някъде 8-9 клас. Истината е, че приключих цялата поредица, защото мразя да оставям нещо недовършено, но дори след изчитането на всички книги, не мога да кажа, че останах забележително очарована. Макар и някъде около 5-тата книга нещата да "загрубяват", а стилът на Роулинг да бе задобрял (както и въображението й), книгите си останаха за мен ориентирани към по-скоро детската/ранно тийнейджърска аудитория.

Има хляб в девойката и колкото повече израства (като жена и актриса), толкова повече изненадва. Има интелект и широка обща култура, която си личи от интервютата, които дава (говоря предмно за интервютата й при Чарли Роуз, чието ток шоу не може да се причисли към шоубизнеса). Има диплома по психология от Харвард и говори иврит, което определено й отваря и други врати за реализация, ако реши да прекрати актьорската си кариера. Лично на мен филмите, в които най-силно ме е впечатлила (може би защото самите филми са ме впечатлили като цялостен продукт) са: Closer, V for Vendetta, Garden State и Free Zone (специално последните два, доказват, че играе не заради парите, а заради актьорството като изкуство). С нетърпение очаквам да я видя в новия филм на Аронофски, защото винаги съм смятала, че има физиката и визията на балерина Пък и Аронофски си личи, че доста я е измъчил за ролята. (ОК, признавам си без бой, искам да видя и въпросната еротична сцена между Портман и Мила Кунис )