dora

За България не мога кажа, използва се в чужбина. Важно е да се отбележи обаче, че всички подобни инвентари са помощни средства, те не са в основата на никое разследване. Дори самият криминален психолог е в помощ на разследването, ако такава му бъде поискана. Подобно на всички инвентари, и тези подлежат на редовна ревизия. Но подпомагат криминалните прихолози с това, че им предоставят някакви (основани на статистика, peer review и редовна актуализация) инструменти от съребрени области*. Както помагат и примерно установените в различните държави инвентари на психиатричните заболявания (инвентар DSM-5 за САЩ.). Затова и написах, че при разследване никой не си служи със списък свързани с извършванто на престъления характеристики, по които да отмята и да основава заключенията си на това колко отметки е положил . --- *това заимстване е нормално - в сравнение с посестримите си криминалната психология е сравнително млада наука и няма как да не се позовава на това, което се прави другаде, а и няма и причина да не се възползва от него.

Здравейте, Разбира се, че не. За пример могат да бъдат посочени разработваните от изследователи/учени насоки в полза на разследващите органи, макар и те да не са безпроблемни. Ето това е един от учените, работили в тази посока: https://en.wikipedia.org/wiki/Robert_D._Hare

Това няма значение, insighting, Криминалното профилиране не е игра на тото с печаливши числа, роман от Агата Кристи или популярна игра по бибиси, в която зрителите да познават кой е подходящият за даденото им описание участник (има мустаци, над петдесет е и се разхожда с папагал на лявото си рамо? ами ето го, браво, дадохте верния отговор, честито!). Нито пък хората се разхождат със списъци от недостатъци на ревера си (като изброените от вас по-горе), по които ако съберат достатъчно отметки срещу всяка точка, ги пишем серийни убийци Никой списък от недостатъци не прави от човек убиец или престъпник. Само фактическото извършване на престъпление го прави такъв. За което, надявам се, няма да спорим. И сега наистина ще отида да посвърша нещо

Стана ми леко неудобно, защото хем нямам време, хем продължавам да отговарям на постинги, затова не мога да не напиша и на вас набързичко, известен ли ви е ето този човек: https://louisville.edu/justice/about-us/faculty/ronald-m-holmes Той има две-три антологии с неща по темата, напишете му името в Амазон, примерно. След което изчезвам да си гледам работата, че безобразие :))

Има изследвания, касаещи вирусния енцефалит и това, че е възможно той да води до повишена агресивност. Но това пак не значи, че всяко лице с енцефалит е убиец. Нищо от гореописаното не означава категорично, че лицето е убиец. Дори в комбинация. Означава, че не е човек със щастлива съдба, както и че не е добре адаптиран. Убиец е този, който е извършил убийство, а не този, на когото животът му се е стекъл зле с всички последствия за самия него от това. Сериен убиец е този, който е извършил серия убийства. Предполагам, че разбирате, че логиката на това заради заболяване да раздаваме на хората присъди по подразбиране би означавала да затворим всички шизофреници в затвора превантивно, да не би да вземат в състояние на психоза да убият някого. Или всички алкохолици - защото да речем е установено статистически, че много от тежките престъпления се извършват под влиянието на алкохол. Както се спомена и по-горе (нямам време да погледна от кого) детерминизмът на Ломброзо отдавна е отречен.

Здравейте отново Че момчето има нелека съдба, вследствие и на евентуално недостатъчно компетентна родителска грижа. Но това не го прави убиец, какво остава за сериен. Нямам никакво време да пиша сега, за което се извинявам, както и на kall... И към kall, за да не пиша отделен постинг - с каква степен на профилираност да предложа книги? Възнамерявах като остане време да пусна съвсем кратичък списък за хора, които не са криминолози. Ако искате по-сериозна библиография, мога да понапиша и за това, но ще отнеме повече време. Част от тях може вече да са ви известни - питам, за да не правя догадки. Друго, на какви езици четете? Аз самата съм криминолог, но съм учила в чужбина, затова източниците ми може да не съвпадат с вашите.

Здравейте, insighting, Ако тематиката ви интересува, не четете от блогове - това не са достоверни източници. Добър ориентир дават учебниците по криминология, но те не са на свободен достъп. Онлайн има достатъчно научни публикации, както и такива на официалните държавни служби, които се занимават с това. Няма да имам време сега да ви напиша някаква основна библиография, но ако четете недостоверни източници, се подвеждате.

Пропуснах да добавя, ето тук връзката между диссоциално/асоциално разстройство/психопатия и серийни убийства се разглежда в повече подробности: https://www.fbi.gov/stats-services/publications/serial-murder#four Публикацията е полезна и с оглед на цялата дискусия. Съществуват множество хипотези относно неврологичната база на психопатията, напр. ето една скорошна: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22131397 Но отново нищо от това не важи винаги и за всеки случай. Фактори твърде много. Извинявам се, че не пиша по-подробно, само давам линкове, но в момента съм много зле с времето

Не задължително, нерядко става дума за далеч по-тривиални неща, напр. обикновена паранойна шизофрения, напр. Ричард Чейз, Давид Гонзалес, Ед Гейн, гранично разстройство (Ейлийн Уорнъс), психоза, статистически доста често диссоциално/асоциално разстройство (Тед Бънди), или някаква комбинация от всичко гореизброено плюс други разстройства. Не е установена по категоричен начин никаква пряка връзка с генетични малформации или травма в детството. У едни има, у други няма. Също както и сред шизофрениците не всеки избива съучениците си в състояние на психоза. Значителна част от шизофрениците никого не убиват. Огромната част от хората с диссоциално разстройство може да са трудни за понасяне, но не тръгват да избиват хора. Всеки случай е сам за себе си, общо взето. Затова не бива да се подхожда детерминистично. Сами по себе си никое заболяване, генетична аномалия или стечение на обстоятелствата в живота на човек не означават, че той ще трепе наред. Иначе превенцията щеше да е твърде лесна.

Разбира се, но в случая не става дума за изследване на голяма група хора от гледна точка на социалната психология, а на един-единствен сериен убиец

Публикацията в темата е любопитна, но от нея не бива да се вадят никакви заключения. Напасването на поведението на човек към математически модел е гъделичкащо ума занимание, но всички знаем, вкл. от целия си социален опит, че в мислите, чувствата и действията си хората не се ръководят от математически модели. Подобно изследване е и несъстоятелно, защото на основата на един-единствен сериен убиец не могат да се извлекат никакви заключения. Най-малкото защото извадка от един не е извадка.

Професията на профайлърите е много силно романтизирана, предимно благодарение на предаванията по "Дискавъри" и няколко популярни телевизионни сериала. Независимо от това, че опити за криминално профилиране съществуват от повече от век, валидността им е оспорвана. Разследваща психология, в смисъла на използването на психологическата наука, въоръжена със съответните научни методи за целите на разледването на престъпления, има сравнително отскоро - не повече от двадесетина години. Популярни в общественото пространство са донякъде насоките, разработени от ФБР през седемдесетте и осемдесетте години, напр. в дихотомията "организирани/дезорганирани" престъпления, изследване на модус операнди и т.н., но криминалните психолози далеч не са надарени с изключителни, граничещи с паранормалното интуитивни способности, по начина, по който нерядко се представят от медиите. Работата им е много по-рутинна. Както и далеч не тяхна е заслугата извършителят да бъде хванат. Заслугата нерядко е негова собствена. Както се спомена и по-горе, огромното мнозинство от криминалните престъпления не изискват ангажирането на профайлър в разследването. Което означава, че криминалното профилиране не може и да разчита на сериозна статистическа извадка от случаи, на които да основе някакви твърди заключения, които пък да доведат до разработването на непротиворечиви методологии, и т.н. Без тях пък не би могло да претендира за валидност, повтаряемост, възможност за това които и да било резултати, заключения и т.н., да бъдат потвърдени от няколко независими екипа и т.н. Затова и нерядко дейности, които биха могли да се нарекат профилиране, се извършват от практици - непсихолози, които имат опита и рутината, но нямат методичността и обективността на учения, както и характерната подготвеност точно за психологически анализ. Но да гледа човек млада и симпатична профайлърка с поразителен ум и ненадейна интуитивност по телевизията е приятно Наскоро ми попадна някакъв такъв криминален сериал пред очите

Това далеч не е така. Пей пър клик например се използва много интензивно от компании с мултимилионна ежегодна печалба, чийто продукт се разпространява изключително чрез онлайн маркетинг. И изобщо всички компании, които продават услуги преобладаващо или изцяло онлайн. Използвано умно, това което плащат на Гугъл, им се връща неколкократно. Ако погледнете приходите им, ще видите, че тези от пей пър клик почти непрекъснато растат. Това не е защото услугата се използва само от никому неизвестни компании. Напротив, платежоспособните са световноизвестните.

Господинов не е моят автор, но това не е драма - просто разминаване във вкусовете. "Номинацията" ми за Пламенов се дължи на това, че по безкомпромисно откровен начин поставя обратно на социокултурната карта на България едно цяло поколение, което всъщност за доста дълго беше изличено от нея.

p.s. Стори ми се, че от списъците отсъства Любен Каравелов, когото с мъка прочетох в училище, но чиято плавна, елегантно-хумористична речовитост напоследък преоткривам с немалко удоволствие. Вероятно защото за придобиването на придирчивост към използването на езика на човек му е необходимо да изгради собствен езиков усет, а това става на много по-късна от училищната възраст Според мен стихотворенията му са доста спънати, но прозата му е много приятна, не само от културноисторическа гледна точка.

Здравейте, Стоедин Част от произведенията, които бих посочила, вече са набелязани от писалите преди мен. По логиката на това, което формулирам във втората част на постинга си, немалка част от българската лирика отговаря на това описание, макар поезията да е нещо специално, защото удоволствието от четенето й изисква определени нагласи и затова е трудно да се вложи в четенето й някакъв препоръчително-задължителен характер. Аз бих добавила като критерий и висока художествена стойност, надскачаща детско-тийнейджърската фаза на изграждане на българската литературна традиция, когато акселериращата ни между 19 и началото на 20 век литература започва да носи характеристиките на творческата зрялост. Затова задължително бих добавила Гео Милев (не го видях споменат по-горе, може нещо да съм пропуснала). По-горе се споменава Вежинов, гласувам с две ръце за някои от произведенията му. К. Павлов, Атанас Далчев са ми лични пристрастия, затова ги поставям в скоби. От прозата бих включила доста неучебникови автори, напр. Валентин Пламенов. И дори Захари Карабашлиев, който успява да откъсне българската литература от регионалността й. И всъщност доста други.

Според мен би помогнало да се направят няколко важни уточнения. Първото е дали става дума за книги, които по някаква причина се харесват на анкетираните (напр. защото са ги чели в ранна възраст, а тогава човек е крайно впечатлителен, или защото им пасват на емоционалния свят, нагласите, и т.н.), или защото представляват ценност от някаква гледна точка. Второто е ценността от гледна точка на какво е. Напр. защото книгите представляват ярка илюстрация на период от развитието на българската литература, защото са най-доброто от съответния автор, защото имат висока художествена стойност, защото представят нещо, което според анкетирания дава поглед върху българската история, бит и душевност, или защо? A дават ли наистина поглед? ---- Според мен да бъдат четени трябва (и) произведения, които не са политически инструменти за подмяна на историческата истина с художествената. Както и че на произведенията, които заменят истината с митология трябва да се гледа изключително критично като цяло. Защото светът на идеите, който стои в основата изобщо на общественото осмисляне на което и да било събитие, както и на цялостното развитие на обществото, не бива да е безкритично почерпен от света на въображението. Особено когато в това въображение по мазохистичен начин основно място заемат различни поддържани с десетилетия, ако не и столетия, "национални" травми. Тоест, когато това въображение, взряно и вярно на себе си, продължава да страда. Или, според случая, да се лашка между пораженчеството и грандоманията. За което основна роля има литературата.

Защото с референдума британците показаха, че не желаят да сътрудничат. Желаят да водят собствени политики, независими от ЕС. Сега обаче, когато политическият им елит осъзнава какво се е случило всъщност, той се опитва да запази или удължи всички привилегии, произтичащи от членството, докато в същото време заявката на държавата е, че не иска да участва в никои от неудобствата му. Това е измекярко както и да го погледне човек. При все личните ми пристрастия, Великобритания се показва като силно ненадежден партньор. А това няма как да се хареса на останалите страни-членки. Това едно на ръка, от друга страна по-същественото в политически план е, че британците се опитват да въведат напълно нова концепция на "получленство" в ЕС - хем сме вътре, хем не сме, меда за нас, жилото за вас. А това е опит за създаване на изключително опасен прецедент, който руши идеята за съществуването на общността изобщо. Франция, Германия и страните от Бенелюкс създадоха ЕС с немалко усилия и компромиси. Британците с лека ръка рискуват да провалят проекта изобщо. Никак не е чудно, че реакцията е такава.

Здравейте, кептънъфмарийн, Вашият прочит е малко по-различен от моя в тази част: Според мен това не е изрично визирано никъде в интервюто, но е възможно аз да го разглеждам в различна светлина и да съм пропуснала нещо. Бихте ли пояснили защо мислите така?

Дебатът, както винаги, е за яйцето и кокошката. Добре функционираща Европа не може да има при липса на желание (политическа воля) за сътрудничество. За успеха на това сътрудничество обаче е необходимо държавите доброволно, принципно и необратимо да поделят част от суверенитета си с регионалната организация. "Дайте да си сътрудничим, ама само когато на нас ни е кеф и само когато на нас ни щукне, че имаме нужда от останалите държави в ЕС" не води до нищо. Затова ако държавите искат чисто опортюнистично или популистки да дават приоритет на краткосрочните си вътрешнополитически интереси, по-добро функциониране няма как да очакват никога. Особено ако пък чакат точно това успешно сътрудничество да се случи някак си без тяхно участие, че да се били убедили да участват в него. В това е парадоксът. А ако този парадокс трябва да бъде сведен до един-единствен фактор, той е в желанието на политическите елити в държавите-членки да привлекат гласовете на недотам доволните от собствените си обстоятелства избиратели. Или по-простичко казано, в полулизма, насочен към слоевете на населението на по-ниските общественоикономически стъпала, които обикновено най-силно усещат икономическите сътресения, породени от разширяването на пазара.