dora

Това не е съвсем така. За "социална Европа" можеше да се говори през осемдесетте. От 1990те насам доминантната прадигма е неолибералната и социалните придобивки непрекъснато се свиват, за сметка на нарастващата икономическа пропаст между богати и бедни и напоследък понжаващата се покупателна способност. От 2008 година насам например социалните разходи са орязани допълнително с рецесията (в някои сектори катастрофално), безработицата нарасна, вкл. трайната (на път да стане структурна сред младежите и хората над 45), банковият климат ограничава предприемачеството, немалко от малките предприемачи фалираха, общото чувство на несигурност води до голямо текучество на работната ръка, защото компаниите не смеят да дават постоянни договори и така нататък. Нерядко работниците получават договор за година тук, за година там. Евентуално с продължение за още една година, но когато стане време да им бъде даден постоянен договор, работодателят си намира причина да не го направи. При прогресивен данък икономическата тежест от всичко това пада върху средната класа, защото тя е най-търпелива. Това докато лихвите върху спестяванията й падат всеки месец. Слушах сутринта по радиото как ING регистрирала печалба от 1,30 милиарда в последното тримесечие, без това изобщо да й попречи да уволни 7000 човека в Нидерландия и Белгия и пропуснах да запомня колко хиляди другаде. Освен всичко друго, с циничното обяснение, че с поддържането на все по-ниски лихви върху спестяванията у хората се създава чувство за несигурност за бъдещето и те спестяват повече... В момента този ръст няма откъде да дойде, но за това не са виновни социалните придобивки. ---- P.S. Замислих се за коя от западноевропейските държави да посоча линк със статистика. За Франция, Испания, Италия, Португалия, Гърция е ясно, за Германия ми се видя неподходящо, защото там има разлики между източна и западна. За Белгия не намирам достатъчно подробна статистика на едно място и на най-популярния английски. Затова ето тук: https://www.cbs.nl/NR/rdonlyres/CEDA7032-F4C5-4EB3-8D47-D9534B54E81E/0/2015TrendsintheNetherlandsweb.pdf Вижда се и безработицата (напр. загубата на 100 000 работни места в строителния сектор, фалитът на над 7000 фирми, както и понижаването на доходите на домакинствата.

За това няма никакъв спор, но моят акцент е по-скоро другаде. Дори когато не говорим за официална идеология, върху историческата наука изключително успешно паразитират множество... да ги наречем вредни популизми, които поради лесния си достъп до медиите за масово осведомяване в последните двадесет години са на път напълно - къде самозвано, къде организирано - да подменят историческата истина. А историята на една група, общество, народ, дори индивидуалната и семейна история са основополагащи и за чувството за идентичност, и за осмислянето на социалния свят изобщо. Без добро, автентично разбиране за миналото няма качествено осмисляне на който и да било общественополитически процес в настоящето. На професионалния историк, разбира се, е нормално да му се вижда ненужно и дори под достойнството да реагира на всяка измислица или глупост. Само че не говорим за отделната глупост или самозванщина, а за масиран процес на подмяна със значителни обществени последици, и то не само непосредствени, а възможно и с поколения напред. В едно слабо и поддатливо на всевъзможни индоктринации общество с понижаващи се образователни стандарти на този процес няма кой друг да противостои, освен хората, компетентни да противопоставят знанието си на манипулациите. Преди да е станало късно. Затова и си мисля, че отдалата се на вътрешно изгнание интелигенция е добре да се мобилизира, като реагира ясно, остро, непрекъснато и категорично на модифицирането на историята за користни цели. Защото освен научната, човек има и обществена отговорност. Или поне така ми се иска да бъде.

Точно така, но въпросът е защо историческата наука се оставя да бъде използвана по този начин без никаква съществена съпротива? Или поне аз не виждам такава? Не виждам опровержения, не виждам никакви системни опити за корекции на митологията, представяна за история, която не просто пълни общественото пространство, но и индоктринира най-уязвимите умове на децата от най-ранна възраст?

Това никъде в света не е ясно, между другото. Фондовете инвестират в различни финансови инструменти, както и в какво ли не, вкл. инфраструктурни проекти напоследък: http://www.oecd.org/pensions/private-pensions/42052208.pdf Рискове винаги има. Особено когато става дума за период от 20-30-40 години (от началото на вноските до реалното получаване на пенсия).

Разбира се, разкажете.

Подобно развитие е възможно само по преломите на историята. Това тогава е градивната сила на национализма, нова за Европа идеология, която изцяло променя не само политическата карта, а изобщо обществените отношения. Вижте например с какъв ентусиазъм интелектуалният елит в цяла Европа се включва в Първата световна война. И трагично мре в ужаса, който следва. Загубата на много от най-даровитите й синове в окопите е огромен удар за Европа. Поради комбинация от фактори България просто има уникалния шанс да извлече от този прелом най-доброто за себе си. Но подобни преломи се случват рядко. Един такъв беше падането на Берлинската стена. Тогава обаче историческият шанс бе в голяма степен пропилян, според мен. Кога и дали ще последва нов шанс не знам. Но преломите обикновено носят - освен всичко друго - съществен разрушителен потенциал. И на тях не бива да се разчита.

Извинения, Б. Киров, направих редакция, докато сте писали - включих строителите на българската държава. Може би трябваше да напиша отделен постинг.

По скромното ми мнение, заради липсата на каквато и да било готовност (подготвеност) - и следователно желание - да се колоезди. Такава готовност не се придобива за двадесет години, освен по силата на някакво общественоикономическо чудо. По още по-скромното ми мнение, заради вековно културно, обществено-политическо и икономическо изоставане, което заради превратностите на историята не можа да бъде наваксано никога, при все възхитителния ентисуазъм - исторически подвиг дори бих го нарекла - на строителите на българската държава. Вижте поетапно пропуснатите ренесанс, просвещение, индустриална революция, зараждане на капитализма, политическата култура, дори едното зараждане и развитие на метрополиите, културата изобщо да се живее в град. Вижте инженерния гений в построяването на една катедрала. Влезте дори в един обикновен музей, където виси Рембранд или Леонардо. Моля да бъде простен песимизмът ми. Това е повече тъга, отколкото критика.

Много благодааря, ISTORIK. Ще ги потърся. Здравейте, Frujin Assen, надявам се това да се избегне. P.S. Забелязвам превес на военната история, почти не виждам изследвания на външната и вътрешна политика?

Здравейте, Възможно ли е някой от историците във форума да хвърли малко светлина върху текущия статус на историческите изследвания на периода на Студената война в България? Не съм сигурна дали наблюдението ми е погрешно, но ми се струва, че те някак остават в сянка. Няма обществен интерес? Няма достъп до архиви? Няма финансирне? Знаете ли какво е текущото състояние, има ли екипи, които се занимават с това? Върху какво работят? Литературата, на която съм попадала по въпроса, е основно небългарска.

Напротив, вие давате вашите пет цента към разговора, аз - моите - така е и по-приятно, и по-ползотворно. Въпросът всъщност се състои в това кой би бил успешният модел за България. Всъщност на този въпрос вече е отговорено - заимстване и прилагане на най-добрите практики не от другаде, а от близките ни и по-далечни съседи в Европа. Колелото вече е измислено и няма смисъл да се минава по целия път на откриването му наново. Това, че моделът е ясен, е добрата новина. Лошата е, че няма никаква политическа или обществена воля той да бъде приложен. А без широк обществен консенсус това няма как да стане. Която и да е държавата. В последното според мен е разковничето.

Сингапур е повторение на японското икономическо чудо*- за което има множество фактори*, но два от важните са ето този принцип: https://en.wikipedia.org/wiki/Kaizen и културата на заимстване на най-добрите практики на други народи и усъвършенстването им чрез горния принцип. Приемат се, естествено, само практиките, които се вписват добре. И това не е само след втората световна война: http://www.samurai-archives.com/cde.html Затова и това особености на азиатските култури, които не могат да бъдат повторени другаде. --------- `*http://www.lehigh.edu/~rfw1/courses/1999/spring/ir163/Papers/pdf/mat5.pdf

И културните качества/манталитет, и способността на хората да издигат управление, което да осъществява общественоотговорни и ползотворни политики, са софтуеър. И на хората, и на управлението. Софтуеър е всичко, свързано с човешкия фактор. Хардуеърът се явяват геополитическите дадености: природни ресурси, местоположение, етц. Геополитическата основа на държавната мощ обаче в голяма степен остава в 19 век. 20 век е векът на софтуера. Затова днес държавици без никакви геополитически дадености (минимална територия, никакъв достъп до големи водоеми) се оказват по-успешни и развити от държави с огромни природни дадености, които обаче раждат само граждански войни за контрол над даденостите.

Мисля, че се подвеждате, че подобна категорична и необратима промяна на ума е възможна в рамките на само 30-40 години. И в случая на Сингапур, и в случая на северозападноевропейските държави, говорим за силни обществени връзки, поддържани с векове. В единия случай - от азиатската култура. В другия случай - от християнството. За Сингапур не мога да пиша с увереност, защото сред азиятските култури познавам сравнително добре само японската. За северната част на Западна Европа има два основополагащи фактора. Първият, свързан с дълбокото и всеобхватно обществено проникване на християнството - като ексклузивна и изповядвана с векове морално-етична система, е безусловната лична отговорност пред Бог за всички свои действия и бездействия. Това създава култура на отговорността и дълга - не само към непосредственото обкръжение, а към по-висшия принцип на боугодната добродетелност. С акцент върху действието - "детелността". Не само сърцето да е чисто, а и постъпките, активният живот, да е насочен към правенето на добро. Или неправенето на зло. Това все още много силно се усеща в северозападните култури. Затова например е и толкова разпространено доброволчеството и безвъзмезният труд - нуждата да си добър, да си обществено полезен, не само - икономически - на себе си, пък другите - кучета ги яли. (В САЩ конкретно този тип добродетелност, наследена от европейските корени, продължава една стъпка по-нататък: чувството за дълг да върнеш на обществото поне нещо от това, което си получил от него.) Вторият е че в основата на обществото стои семейството (както навсякъде), но не разширеното (лели, брадовчеди и шуренайки, което пък основополага шуробаджанашкия тип отношения), а само непосредствената семейна единица. Където пък всичко пак е лична отговорност. Бих добавила и един трети фактор, свободата по Волтер, превърнала се в основа на държавността, според която дори да не споделям твоето мнение, ще се боря за правото ти да го отстояваш, вместо да се опитвам всячески да задуша свободата ти. Икономически свободи без това няма. Никой социокултурен и икономически феномен не възниква във вакуум или от нищото. Той бива предразположен от дълбоко залегнали обществени нагаси и ценности, които са били там много преди него.

Какво, ако нишката е само литературна?

Преди няколко години имаше серия от статии по въпроса в "Сайънтифик Америкън" - сега не са достъпни за свободно ползване, освен тази: http://emcrit.org/wp-content/uploads/2016/05/scientificamerican1114-38.pdf

Тук има едно доста подробно изследване, което заключава, че интелигентостта е в голяма степен наследствена и полигенна: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3182557/ Заради полигенността предполагам, че не може да се говори за наследяване само от единия родител.

И на мен ми стана интересно и потърсих статията във Форбс, ето я: http://www.forbes.com/sites/emilywillingham/2016/09/16/no-research-has-not-established-that-you-inherited-your-intelligence-from-your-mother/#6a4ed8bf4551 От нея излиза, че първоначалната публикация е от някакъв уебсайт, като дори няма име на автора: http://secondnexus.com/potpourri/intelligence-inherited-from-the-mother/ На самия сайт пък пише, че сайтът се прави от някакви хора в Ню Йорк, но отново няма споменати имена: http://secondnexus.com/about/ Second Nexus 1001 Ave of the Americas 14th Floor New York, NY 10018 Ако човек кликне на бутона за контакт с "editorial staff", пак не вижда имена, само адрес editor@... Повечето статии не са подписани, забелязах имената само на няколко, повтарящи се автора. В "Terms of service" се вижда име на "компания", The Social Edge. Тя пък е ето това: http://the-social-edge.com/ И общо взето двама човека: http://the-social-edge.com/about/ В "Кариери" на сайта се търсят интернет маркетинг и софтуер специалисти за разработването му. Останалото май са (доброволни) блогъри? С профил "да провокират мисъл" и желаещи писаното от тях съдържание да се чете от милиони фенове? На какъв принцип се подбират авторите не видях. -------- Изданието, което от "Дневник" цитират като специализирано пък се оказа не научно списание, а блог, ето го тук: http://psychology-spot.blogspot.com/2016/03/did-you-know-that-intelligence-is.html Блогът се списва от ето този автор: https://www.linkedin.com/in/jennifer-delgado-suárez-31887118?trk=pub-pbmap

... и още една статия, която дава добър обзор въху проблема с насилието: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2606715/ Съжалявам, че ги вадя така една след друга в отделни постинги, тръгнах пак да пиша, докато съм заета с друго и пиша на час по лъжичка...

И да допълня, по повод на практическите приложения на хипотезите в криминологията, на основата на тестостероновата хипотеза с времето се прилагат и медикаментозни терапии (наричани не напълно коректно "химическа кастрация") върху извършителите не само на сексуални, но и на насилствени престъпления, напр. с хормонални средства като това: https://en.wikipedia.org/wiki/Depot_medroxyprogesterone_acetate С хормонални средства се постига (временно) редуциране примерно на ексхибиционизма и педофилията. Не е установен обаче никакъв ефект върху агресивността и склонността към насилие. Затова употребата им за тези цели е прекратена (множество нерядко опасни и трайно увреждащи странични ефекти без никаква терапевтична полза). Докато за контролиране на сексуалните импулси у педофили и извършители на сексуални престъпления е в реда на обичайната медицинска практика да се прилагат хормонални средства (различни от химическа или хирургическа кастрация), съчетани с психотерапия, никое хормонално средство не се е показало като решение за насилствените престъпления. По причина, че агресивното поведение се дължи на множество фактори.

p.s. иначе, ето ви една хубава и подробна статия: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3693622/

Напротив, не се отказвайте - на мен ми е приятно да разговаряме. Иска ми се само да хвърля малко повече светлина. Генезисът на немалка част от по-ранните изследвания в криминологията е редуционистки. Напр. понеже населението на затворите е предимно от мъже, значи има нещо престъпно у мъжете (?!) и това е..... (попълнете тук по избор). Отнякъде нататък в заподозрените фактори се добавя и тестостеронът (защото медицинската наука е открила хормоните). Резултатите на немалко изследвания се дължат например на това, че не са могли достатъчно да изолират конкретния изследван фактор от всички останали възможни. Напр. дори в дребни неща като това че и мъже, и жени са еднакво склонни на агресия, но мъжете притежават по-голяма физическа сила. Следователно е по-вероятно те да извършват насилствени престъпления. При жените агресията взема други форми. Ако за насилствените престъпления имаше един-единствен фактор, то той отдавна да е елиминиран. Ако обвиним тестостерона за насилието, това значи да направим от всеки мъж потенциален насилник. Това е логическата грешка, която се опитвам да предотвратя. Включително защото изследванията в криминологията се използват за създаване на конкретни мерки и политики, а тестостероновата хипотеза е довела до решаване на проблема с кастриране. Физическо осакатяване на хора*. И то до съвсем неотдавна, aко не и досега**. Махаме мъжкото от мъжа и готово? А проблемът с престъпноста далеч не се решава с подобни средновековни методи. Затова трябва да се подхожда предпазливо. ----- *Това не само за насилствени сексуални, ами дори за инриминирани като сексуални престъпления неща, напр. хомосексуализъм. Вижте Алан Тюринг. **Доклад на комисията срещу изтезанията на Съвета на Европа относно прилагането на кастрация в Чешката република, където практиката на "доброволна" (разбирайте под заплаха за по-дълги присъди и други методи на "внушение" от позицията на силата) кастрация продължава: http://www.cpt.coe.int/documents/cze/2009-02-05-eng.htm

Това са по-стари изследвания, nik1, като дори по времето си не са безпроблемни: http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0890856709636352 Най-новите свързват тестостерона с домирането, не с агресията. За проява на агресия с цел доминиране са необходими други неща, не само единият тестостерон. Усвоени социални роли, ранна социализация, личностови особености, травми, какво ли не. Вкл. адреналин и ситуационни фактори като прием на алкохол. В по-старите изследеания по тестостероновата хипотеза не са ясни много неща, най-очевидното от които е дали наличието на по-висок тестостерон води до агресивно поведение или в самия акт на агресия не се повишава тестостеронът, примерно. Обикновено по хипотезата се цитират изследванията, които я потвърждават, но не се цитират изследванията на същия тип групи хора със същия метод, които не стигат до извода, че тестостеронът има връзка с агресивността. Напр. изследванията на затворници. Ранните изследвания на хипотезата дори правят фундаменталната грешка да твърдят, че понеже тестостерон, инжектиран на мишки, ги прави по-агресивни, значи и при хората е така.

Здравейте отново Това е така наречената "тестостеронова хипотеза", но и тя не е абсолютно доказана. Вие или който и да било от мъжете във форума можете да имате висок тестостерон, обилна брада, характерните за тестостерона окосмявания, но това по никакъв начин не ви прави по-склонни към агресия или пък изввършване на престъпления. Алкохолът примерно прави мъжете много по-агресивни от тестостерона. Няма установена по непротиворечив начин сходимост между повишеното ниво тестостерон и агресивността. Адреналинът например може много по-лесно да бъде импликиран в подобна зависимост. A и никак не е ясно дали проблемът е в тестостерона, а не в поредица от други фактори. Напр. според хипотезата на Гешвинд излагането на плода на високи нива на тестостерон повишават вероятността от дислексия, затруднения при ученето и писане с лявата ръка. Оттук затруднения в училище - отпадане от училище - криминалност, примерно. Но не защото тестостеронът е виновен, а защото са налични множество други фактори. Това е само пример.

Ето тази е науката: https://en.wikipedia.org/wiki/Neuroscience Когнитивната и поведенческа невронаука се занимава с неврологичната база на психичните процеси.