Отиди на
Форум "Наука"

dora

Потребител
  • Брой отговори

    2621
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    50

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ dora

  1. Здравейте отново, ramus, пак съм зле с времето и не мога да пиша надълго, само в съгласие с вашето тълкувание. Емоционалният свят на психопатите не е емоционалният свят на средния човек. Бънди лъже, защото не е способен на чувствата, които описва. Лъже за всичко общо взето. За семейната си история, за това какъв човек е, за това какво е изпитвал, което изобщо не е вярно. Това, което твърди, че е изпитвал, не е възможно при неговото разстройство. Изобщо. Бънди лъже и защото у нормалния човек има чувство за вина, което го кара да ревизира поведението си. У психопата няма. Не бива да се забравя, че той е убил десетки жертви без това да го смущава изобщо. Представете си да навредите на друг човек така, в състояние на каквото и да било там, примерно алкохолно опиянение (защото не сте психопат). Как ще живеете с това после? Чувството за вина е унищожително. У Бънди такава няма. Като "лъжа" тук не е точната дума. Лъжат ситуационно нормалните хора - за да неутрализират последствията за себе си или да извлекат конкретни облаги. У психопатите това не е ситуационно - популярно наречено те са патологични, манипулавитни лъжци. Това е природата им. Или стратегия, компенсиираща в социален план това, което им липсва - всякакво социално чувство. Научават се на мимикрия, понякога доста добре. Поведението му по време на интервюто е и абсолютно консистентно и с поведението му в социални ситуации и начина, по който манипулира не само хората около себе си, но и с което е успял да привлече и заблуди жертвите си: имитация на уязвимост. "Извинете, ще ми помогнете ли, аз горкият". След което следва брутално убийство. Никакво превключване между добро и зло няма. Нито порнографията е виновна. Виновна е дисинхибицията, импулсивното поведение, непособността за контрол, която също е част от диагностичните критерии за психопатията. В емоционалния свят на псхиопата може да се надникне, напр. ето: https://www.quora.com/Do-psychopaths-feel-emotion-towards-particular-people Отново диссоциалното/асоциално разстройство е в много широк спектър. Човекът от линка е далеч по-адаптиран. Иначе, че са способни да изпитват емоционална болка, способни са, но тя далеч не е от естеството, което Бъдни описва. Тук е написано малко, макар някои елементи от статията да подлежат на оспорване, както се вижда и от дискусията под нея: http://www.psychiatrictimes.com/psychotic-affective-disorders/hidden-suffering-psychopath
  2. Да, макар това да е леко оф-топик, винаги ме е смайвал маниерът учени да се съгласяват да участват в (като консултанти на( сериали, научнопопулярни предавания, такива неща. Както и да използват медиите за своеобразен собствен маркетинг. Макар това да не е само в САЩ, и да не е отсега. Аз самата още не съм "простила" на Бертранд Ръсел, да речем, за популярните му есета Обаче какво да се прави
  3. Здравейте, (пак съм зле с наличното време), вижте работата на ето този учен: https://en.wikipedia.org/wiki/James_H._Fallon
  4. Много са различни, така е. Бънди всъщност лъже. Прави същото, с което е успявал да заблуди и привлече жертвите си. Манипулира, разиграва театър. Не нарочно, а защото е това, което е. Вижте за справка и Момата. И той е много различен от двамата.
  5. В допълнение към предния ми постинг, ето и споменатият Тед Бънди: https://www.youtube.com/watch?v=xwyIOmjvvd8
  6. Частично затова и избрах да илюстрирам с него. Някъде по-горе написах, че разстройствата имат широк спектър, но не само затова. Можеше да избера за пример който и да било друг от популяризираните през медиите убийци-психопати, но ми се щеше да илюстрирам и нещо друго. Така сме устроени хората, че на нашето въображение му е много по-изгодно извършителят на тежки престъпления да изгежда като чудовище, да бъде ужасен, много по-различен от средния гражданин, за да можем лесно да го различим. Като генетично сбъркан, като много по-различен от нас, като човек, какъвто нямаме в обкръжението си, в семейството си, в средата си. Като изключение, което ще разпознаем веднага. Това й се иска на нашата природа, на нуждатаа ни от вътрешен комфорт, който зависи от това да си мислим, че светът е предвидим и злото е лесно за разпознаване и може да бъде неутрализирано, а ако не, то поне контролирано. Точно на тази ни нужда между другото се облягат и медиите в представянето на серийните убийци, като създават от тях чудовищни образи. Затова не избрах за илюстрация, да речем, Тед Бънди. Само че ако бяха толкова разпознаваеми като чудовища, те дори нямаше да могат да извършат това, което са извършили. Нямаше да могат да привлекат жертвите си, да манипулират близките си, да се укриват успешно с десетилетия от властите. И да живеят живота си между друго хора, дори понякога незабелязвани. Примерно. Всеки, който е имал досег с населението на на затворите, го знае. Че ако погледне наистина непредубедено, населението на затворите се състои не от чудовища, а от хора, на които животът им се е стекъл зле. Понякога по-късно, понякога от самото начало. Защо точно - ами, по много и много различни причини. Това не е по Ханна Арендт, не се опитвам да тривиализирам злото. Само да отбележа, че човешката природа се разпростира в много широк спектър от характеристики и поведения. И затова никоя от тях не е присъда сама по себе си.
  7. Не ви разбрах, но това е маловажно. Понеже съм нов потребител, все пак ще го напиша: прелагам да не навлизаме в този тип на общуване изобщо. Нито е конструктивно, нито е някому полезно. Е, вие можете и да продължите в този дух, ако желаете. Но аз няма да участвам в размени на постинги от подобно естество.
  8. Ще гледам да пиша малко по-късно, затова само за справка сега, вижте "Триада на Макдоналд" (моделът е доста стар и има много допълвания и доразработки, напр. модела на Булър-Макгинис: http://www.scientificjournals.org/journals2009/articles/1441.pdf Личностните разстройства обикновено са с доста широк спектър, като едното разстройство със сигурност не е единствено и достатъчно условие за извършване на престъпления. -------------- Добавка: Повечето психопати са странни, трудни за общуване, но не са убийци. Процентът е доста малък, не го помня наизуст, но може да се провери. Много от тях имат нещо, което бихме нарекли съвсем нормален живот, дори живеят в семейни двойки, примерно с партньори, които например имат dependent personality disorder - на тях им е добре някой друг да ги контролира и да решава всичко вместо тях, затова с психопата си пасват идеално. Най-общо и схематично казано, психопатът живее в свят без социални чувства, но не се счита ощетен, защото това е единственият социален/емоционален опит, който има. Той не се чувства свързан с останалите хора и постъпва изключително и само с оглед на себе си. Не може да бъде "ревизиран", не може да бъде съществено повлиян от лекарства или терапия. Затова ако са извършвали убийства, вероятността да продължат да убиват до определена възраст, е значителна. Оттам и доживотните или смъртни присъди. Терапевтите трудно достигат до психопата, защото той не се интересува от емоционалната страна и задъблочаването на контакта с терапевта си. Може да бъде заинтригуван, може да види възможност да получи някакви дивиденти от даден контакт (затова са толкова манипулативни), включително този с терапевта, за да го използва за някакви собствени цели, но не може да бъде ангажиран. Включително защото обикновено имат изявено чувство за превъзходство, поради емоционалната си неуязвимост. Този Джон Хюс също. Хладнокръвен. Липса на каквато и да било емпатия, освен донякъде към тези, към които е приучен на някакъв вид лоялност (говори много за семейството си). Манипупативен (много умело използва чара си). Интелигентен, силно осъзнат, с много ясна и непротиворечива система от възгледи за това, което прави. Напълно обективизирано отношение към смъртта, дори собствената. Пълна липса на чувство за вина. Не убива за удоволствие. Убива за "неподчинение" или за за възстановяване на вътрешното си чувство на контрол над ситуацията. Не се влияе от наказания, защото не се интересува от възгледите на останалите хора. Това с няколко думи. Моля който е забелязъл неточности или иска да направи каквито и било доуточнения, да се чувства свободен да го направи
  9. Наличието на психопатология. Може би все пак е полезно да се направи разграничение, това в Лондон не е серийно убийство, а това, което се нарича "killing spree", импулсивно убийство, защото няма период на "cooling off", "охлаждане" между инцидентите. Профил не е необходим, защото този тип извършители биват хващани много бързо, защото не се опитват по никакъв начин да прикрият действията си. Това, което е необходимо, е само установяване на вменяемост.
  10. Може би не съм формулирала достатъчно добре, може да се направи профил, но за едно разследване профилът е спомагателен, не основен. Само по профил да се залови убиец е като да се търси игла в купа сено. Напр. решаваме, че убийствата са "дезорганизирани", извършвани от мъж (заради необходимостта от прилагане на значителна физическа сила) и какво? Арестуваме всички мъже в околността с шизофрения? (Това е само за илюстрация). Профилите се използват, за да ограничат потенциалните заподозрени до някакъв кръг от хора с определени характеристики. Те не посочват кой е убиецът, нито могат да се използват превантивно (като под това разбирам да се попречи на хората в най-широк план да извършват престъпления). Затова и при изработен профил, убиецът може да не бъде хванат никога. Но това не значи, че профилирането е безсмислено, само че ролята му е спомагателна. Относно превенцията в по-широк план, това не е работа на криминалните психолози. Статистическите данни от тяхната работа обаче могат да бъдат използвани за оценка и анализ на риска, както и разработване на насоки за работа в други области, напр. социални дейности, психиатрична грижа, скрийнинг (напр. вижте по-долната публикация): https://www.researchgate.net/publication/227658570_Serial_Murder_by_Healthcare_Professionals
  11. Много рядко, ако изобщо. Първо защото е необходимо да има достатъчно много жертви. Убиецът да има ясно изразен собствен почерк, което да накара разследващите да направят връзката между едно убийство и друго. Убийствата да се извършват не опортюнистично (тоест когато се отвори подходяща възможност), а по някаква ясно различима схема, което е много трудно за планиране и още по-трудно е тази схема да се хване без жертвите да са многобройни. Жертвите да са в ограничен периметър, тоест да няма едно в град Х, едно в град У, който е на петстотин километра от град Х и така нататък. Убийствата да имат ритуален характер. Има убийци, на които им харесва да оставят знаци, да се подписват един вид. И дори тогава може да отнеме десетилетия преди да бъдат заловени, понякога дори напълно случайно. Или да не бъдат заловени изобщо, защото след определена възраст престават да убиват. Залавянето много рядко се дължи на единия профил, обаче. Затова и на профилирането според мен се придава много по-голяма тежест, отколкото то в действителност има. Ако има един-единствен фактор, който има най-голяма сходимост с извършването на серия от убийства, това е диссоциалното разстройство. Тогава профилът може да помогне, но най-често не толкова за залавяне, а за установяване на обществената опасност. За лесно достъпен пример веднага може да бъде даден Джон Хюз. Класически психопат. В ютюб има дълго интервю с него - много показателно.
  12. Здравейте отново, Кал - извинявам се, че така на час по лъжичка... Една сравнително подробна книга, написана от практик, е тази на Брент Търви, "Криминално профилиране". Там има резюме на почти всичко от гледна точка на практиката. Написана е много систематично, ако искате да се запознаете. Ето я тук: https://www.amazon.com/Criminal-Profiling-Fourth-Introduction-Behavioral/dp/0123852439/ref=asap_bc?ie=UTF8 Тя е и добра илюстрация на това, че методологии/опити за типологии и насоки от гледна точка на практиката също са разработени и се използват, но това далеч не означава, че са валидни във всеки случай, напротив. Само че характерен за професията базисен инструментариум е наличен. Търви понякога бива критикуван, че подходът му не е достатъчно "научен". В крайна сметка за самото разследване обаче е важно престъпниците да бъдат залавяни, а не какви научни статии биха последвали от това (разбирате, обичайната дихотомия теория - практика, без да омаловажаваме нито едното, нито другото). Не е и лошо да се спомене, че криминалното профилиране далеч не е панацея - само инструмент, към който е добре да се подхожда и с нужната предпазливост. Вкл. защото има случаи, в които профилиращият може да подведе разследването в съвсем неконструктивна, дори погрешна, посока и с това излишно да го забави. Ще гледам тези дни да ви дам и други книги. Виждам, че във форума е характерно да се пишат по-дълги и по-подробни от моите текстове, но не винаги мога да отделя толкова време, че да пиша по този начин. Дано това не пречи на четенето.
  13. За България не мога кажа, използва се в чужбина. Важно е да се отбележи обаче, че всички подобни инвентари са помощни средства, те не са в основата на никое разследване. Дори самият криминален психолог е в помощ на разследването, ако такава му бъде поискана. Подобно на всички инвентари, и тези подлежат на редовна ревизия. Но подпомагат криминалните прихолози с това, че им предоставят някакви (основани на статистика, peer review и редовна актуализация) инструменти от съребрени области*. Както помагат и примерно установените в различните държави инвентари на психиатричните заболявания (инвентар DSM-5 за САЩ.). Затова и написах, че при разследване никой не си служи със списък свързани с извършванто на престъления характеристики, по които да отмята и да основава заключенията си на това колко отметки е положил . --- *това заимстване е нормално - в сравнение с посестримите си криминалната психология е сравнително млада наука и няма как да не се позовава на това, което се прави другаде, а и няма и причина да не се възползва от него.
  14. Здравейте, Разбира се, че не. За пример могат да бъдат посочени разработваните от изследователи/учени насоки в полза на разследващите органи, макар и те да не са безпроблемни. Ето това е един от учените, работили в тази посока: https://en.wikipedia.org/wiki/Robert_D._Hare
  15. Това няма значение, insighting, Криминалното профилиране не е игра на тото с печаливши числа, роман от Агата Кристи или популярна игра по бибиси, в която зрителите да познават кой е подходящият за даденото им описание участник (има мустаци, над петдесет е и се разхожда с папагал на лявото си рамо? ами ето го, браво, дадохте верния отговор, честито!). Нито пък хората се разхождат със списъци от недостатъци на ревера си (като изброените от вас по-горе), по които ако съберат достатъчно отметки срещу всяка точка, ги пишем серийни убийци Никой списък от недостатъци не прави от човек убиец или престъпник. Само фактическото извършване на престъпление го прави такъв. За което, надявам се, няма да спорим. И сега наистина ще отида да посвърша нещо
  16. Стана ми леко неудобно, защото хем нямам време, хем продължавам да отговарям на постинги, затова не мога да не напиша и на вас набързичко, известен ли ви е ето този човек: https://louisville.edu/justice/about-us/faculty/ronald-m-holmes Той има две-три антологии с неща по темата, напишете му името в Амазон, примерно. След което изчезвам да си гледам работата, че безобразие :))
  17. Има изследвания, касаещи вирусния енцефалит и това, че е възможно той да води до повишена агресивност. Но това пак не значи, че всяко лице с енцефалит е убиец. Нищо от гореописаното не означава категорично, че лицето е убиец. Дори в комбинация. Означава, че не е човек със щастлива съдба, както и че не е добре адаптиран. Убиец е този, който е извършил убийство, а не този, на когото животът му се е стекъл зле с всички последствия за самия него от това. Сериен убиец е този, който е извършил серия убийства. Предполагам, че разбирате, че логиката на това заради заболяване да раздаваме на хората присъди по подразбиране би означавала да затворим всички шизофреници в затвора превантивно, да не би да вземат в състояние на психоза да убият някого. Или всички алкохолици - защото да речем е установено статистически, че много от тежките престъпления се извършват под влиянието на алкохол. Както се спомена и по-горе (нямам време да погледна от кого) детерминизмът на Ломброзо отдавна е отречен.
  18. Здравейте отново Че момчето има нелека съдба, вследствие и на евентуално недостатъчно компетентна родителска грижа. Но това не го прави убиец, какво остава за сериен. Нямам никакво време да пиша сега, за което се извинявам, както и на kall... И към kall, за да не пиша отделен постинг - с каква степен на профилираност да предложа книги? Възнамерявах като остане време да пусна съвсем кратичък списък за хора, които не са криминолози. Ако искате по-сериозна библиография, мога да понапиша и за това, но ще отнеме повече време. Част от тях може вече да са ви известни - питам, за да не правя догадки. Друго, на какви езици четете? Аз самата съм криминолог, но съм учила в чужбина, затова източниците ми може да не съвпадат с вашите.
  19. Здравейте, insighting, Ако тематиката ви интересува, не четете от блогове - това не са достоверни източници. Добър ориентир дават учебниците по криминология, но те не са на свободен достъп. Онлайн има достатъчно научни публикации, както и такива на официалните държавни служби, които се занимават с това. Няма да имам време сега да ви напиша някаква основна библиография, но ако четете недостоверни източници, се подвеждате.
  20. Пропуснах да добавя, ето тук връзката между диссоциално/асоциално разстройство/психопатия и серийни убийства се разглежда в повече подробности: https://www.fbi.gov/stats-services/publications/serial-murder#four Публикацията е полезна и с оглед на цялата дискусия. Съществуват множество хипотези относно неврологичната база на психопатията, напр. ето една скорошна: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22131397 Но отново нищо от това не важи винаги и за всеки случай. Фактори твърде много. Извинявам се, че не пиша по-подробно, само давам линкове, но в момента съм много зле с времето
  21. Не задължително, нерядко става дума за далеч по-тривиални неща, напр. обикновена паранойна шизофрения, напр. Ричард Чейз, Давид Гонзалес, Ед Гейн, гранично разстройство (Ейлийн Уорнъс), психоза, статистически доста често диссоциално/асоциално разстройство (Тед Бънди), или някаква комбинация от всичко гореизброено плюс други разстройства. Не е установена по категоричен начин никаква пряка връзка с генетични малформации или травма в детството. У едни има, у други няма. Също както и сред шизофрениците не всеки избива съучениците си в състояние на психоза. Значителна част от шизофрениците никого не убиват. Огромната част от хората с диссоциално разстройство може да са трудни за понасяне, но не тръгват да избиват хора. Всеки случай е сам за себе си, общо взето. Затова не бива да се подхожда детерминистично. Сами по себе си никое заболяване, генетична аномалия или стечение на обстоятелствата в живота на човек не означават, че той ще трепе наред. Иначе превенцията щеше да е твърде лесна.
  22. Разбира се, но в случая не става дума за изследване на голяма група хора от гледна точка на социалната психология, а на един-единствен сериен убиец
  23. Публикацията в темата е любопитна, но от нея не бива да се вадят никакви заключения. Напасването на поведението на човек към математически модел е гъделичкащо ума занимание, но всички знаем, вкл. от целия си социален опит, че в мислите, чувствата и действията си хората не се ръководят от математически модели. Подобно изследване е и несъстоятелно, защото на основата на един-единствен сериен убиец не могат да се извлекат никакви заключения. Най-малкото защото извадка от един не е извадка.
  24. Професията на профайлърите е много силно романтизирана, предимно благодарение на предаванията по "Дискавъри" и няколко популярни телевизионни сериала. Независимо от това, че опити за криминално профилиране съществуват от повече от век, валидността им е оспорвана. Разследваща психология, в смисъла на използването на психологическата наука, въоръжена със съответните научни методи за целите на разледването на престъпления, има сравнително отскоро - не повече от двадесетина години. Популярни в общественото пространство са донякъде насоките, разработени от ФБР през седемдесетте и осемдесетте години, напр. в дихотомията "организирани/дезорганирани" престъпления, изследване на модус операнди и т.н., но криминалните психолози далеч не са надарени с изключителни, граничещи с паранормалното интуитивни способности, по начина, по който нерядко се представят от медиите. Работата им е много по-рутинна. Както и далеч не тяхна е заслугата извършителят да бъде хванат. Заслугата нерядко е негова собствена. Както се спомена и по-горе, огромното мнозинство от криминалните престъпления не изискват ангажирането на профайлър в разследването. Което означава, че криминалното профилиране не може и да разчита на сериозна статистическа извадка от случаи, на които да основе някакви твърди заключения, които пък да доведат до разработването на непротиворечиви методологии, и т.н. Без тях пък не би могло да претендира за валидност, повтаряемост, възможност за това които и да било резултати, заключения и т.н., да бъдат потвърдени от няколко независими екипа и т.н. Затова и нерядко дейности, които биха могли да се нарекат профилиране, се извършват от практици - непсихолози, които имат опита и рутината, но нямат методичността и обективността на учения, както и характерната подготвеност точно за психологически анализ. Но да гледа човек млада и симпатична профайлърка с поразителен ум и ненадейна интуитивност по телевизията е приятно Наскоро ми попадна някакъв такъв криминален сериал пред очите

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...