dora

Брей, а биотехнология, микрочипове, фармация, иновации в околната среда, алтернативни електроизточници? Kaкви нанотехнологии без физика? Каква медицина без биология, химия и физика? Нови технологии в земеделието? Къде без биология, химия и физика? Без математика, химия и физика дори един ТЕЦ не може да се поддържа. Отказваме се от електроенергия и топлоенергия? И се връщаме в пещерната епоха? Ми ВиК? Без хидроинженери? Няма да се мием? Kакво строителство без химия, математика и физика? Ще ни падат мостовете? Съпромат? България е част от европейското икономическо пространство. Ако някога искаме чужди инвестиции, ни трябват висококвалифицирани кадри. Не един, не двама - много и конкурентноспособни на тези примерно в азиатските държави, където учат, та се късат. Точно в областите, които изискват висока подготовка по споменатите специалности.

В някои случаи това може и да е дискриминация, защото училищата не искат да си създават неудобства, за да приемат примерно дете с увреждания или деца от малцинствени групи. А реално са длъжни, защото не могат да лишат едно дете от правото му на образование. Но тогава трябва да му осигурят необходимата подкрепа. Тук това става с т.нар. shadow, (асистент)-учител или друго осигурено от училището лице (в координация с общинската образователна администрация или с общинския отдел защита на детето, според зависи), което да помага на детето в клас. Това често се прави за децата с аутизъм или дефицит на вниманието, защото те не са интелектуално неспособни, просто имат проблем с някои екзекутивни функции, което означава, че някой трябва да седне до тях и да им обясни какво се очаква от тях, понякога в началото за всяка задача, тоест да им разбие задачата на подробни стъпки, които те да следват, за да я решат. Това не значи, че някой им решава задачата, а че ги насочва как да обработят дадената им информация. За децата с аутизъм, дефицит на вниманието, дислексия и т.н., ако нямат и коморбидно разстройство на интелектуалното развитие, има и възможност да решават специален формат на стандартните тестове (които примерно им оставят повече време за мислене), за да не им бъде дадено по-ниско направление, отколкото реално заслужават.

Задължителен, освен ако родителят не обжалва, но тoгава трябва да се занимава с доста сложна процедура, нерядко без кой знае какви шансове Но родителите биват информирани всяка година каква е прогнозата за детето им към момента, така че тази прогноза не идва като гръм от ясно небе. И прогнозата като цяло е обективна. Ако не им харесва прогнозата, те имат шест години да вземат мерки. По тази причина детето не може да се подмотква шест години и изведнъж в последната да реши, че трябва да учи. Трябва редовно да си решава тестовете и да се справя на необходимото за възрастта му ниво от самото начало (трета група, когато е на 7 години), за което пък трябва системно да полага изискваните от него и подходящи за възрастта му усилия.

Това дали дадено дете ще ходи в университет не го решава самото дете. Решават го учителите на база на преценка това ще се справя ли то със сложността на материала там или не. Как го преценяват? Ами, в началното училище два пъти годишно децата се явяват на стандартни тестове, М и Е. М е тестът в средата на годината, Е е тестът по предмета в края на годината. За кое образователно ниво става детето се решава на базата не резултатите от тези стандартни тестове, и на преценката на учителите, които, освен по резултатите от тестовете, оценяват детето на основата на това доколко това, което показва в област "способност за усвояване и бораване с информация, способност за учене" отговаря на необходимото за неговата възраст. Или доколко е развило необходимите за учене способности - за които говоря от началото. На базата на тази преценка детето получава "направелние" кой тип образование е подходящо за него и кой - не. Родителите донякъде могат да оспорят преценката на учителите, но не могат да оспорят резултатите от тестовете. За да може да бъде преценено, че това дете ще се справя със сложността в който и да било вариант на средно образование, то трябва трайно да покрива необходимите критерии, да показва, че е способно да се учи, че полага усилия, че има затвърдени учебни навици, които ще продължава да прилага успешно в следващите образователни нива, защото там никой няма да го пусне току-така, нито ще го дундурка. За да не отпадат децата от която и да било образователна степен, когато се дават тези направления се прави така, че децата да не бъдат нито надценявани, нито подценявани. Никой няма полза от това в гимназиалното образование да бъдат допускани деца, които не могат да учат с необходимото за това темпо, нито в образованието с по-ниски изисквания да попадат талантливи деца. Това, което детето може да си избере отнякъде нататък, е профил. Но не може да си избере къде да учи току-така.

Чудесен анализ, Atom.

общообразователната програма не е академична. Академична е програмата в университета.

Toва откъде го заключихте? VWO e нещо като нашите гимназии, но там се учи на по-високо, академично ниво, изучават повече предмети, например, могат да учат латински; там oсвен задължителния за всички английски изучават задължително френски и немски. И в HAVO, и във VWO от някъде нататък се профилират. - природа и техника - природа и здраве - икономика и общество - култура и общество. И си решават и химични уравнения, и всякакви други. И в двете форми на образование има три вида математика, в завсимост дали се специализирате в природа и техника, природа и здраве, икономика и общество, и култура и общество. Je analyseert functies zoals de lineaire, kwadratische, wortel-, gebroken, exponentiële en logaritmische functies; Je werkt met een aantal afgeleiden, waaronder de product-, quotiënt- en kettingregel; Statistiek is een belangrijk onderdeel; Ook kansrekening komt regelmatig terug, waarbij je je met name buigt over binomiale en normale kansverdeling en over het gebruik van de product- en somregel; Je werkt met meetkundige en rekenkundige rijen. Je analyseert functies zoals de lineaire, kwadratische, wortel-, gebroken, exponentiële en logaritmische functies, maar ook limieten en perforaties; Je werkt met afgeleiden van alle functies, waaronder exponentiële en logaritmische; Bovendien werk je met alle regels, dus de product-, quotiënt- en kettingregel; Integralen komen aan bod (bijvoorbeeld oppervlakten en inhouden van omwentelingslichamen); Goniometrie komt veel terug. Je leert over sinusoïden en ook over afgeleiden van de sinus, cosinus en tangens; Tenslotte houd je je regelmatig bezig met meetkunde. Какво включва това, не превеждам дума по дума, но линейни, квадратни, експоненциални, логаритмични функции, граници, редици, производни, статистика, теория на вероятностите, прогресии, интеграли, тригонометрия, синусоиди, производни, геометрия. Разликите в математиките е, че едни учат статистика, други не, някои учат геометрия, други - не. Дори ако учите култура и общество, пак учите математика. В българското общообразователно училище статистика, мисля, не се учи. Ако мислите, че българското средно образование е излишно товарещо - това не е вярно. Нито в контекста на Европа, нито в световен контекст. Европа е нещо като предучилищна в сравнение с усилията, които полагат японските (и азиатските) деца в училише. Големият проблем на нашето образование е зубрачеството. Ако човек не разбира как се работи с това, което му преподават в училище, какви стратегии да прилага, с всеки следващ клас образованието му се вижда по-сложно.

Toва е защото няма деца, отпадащи от образованието. Образованието до 16 е задължително. Децата със специални потребности са 4.5 процента (това са и деца с аутизъм, дефицит на вниманието - IQто им може да си е ОК) За практичното образование, критериите са два: Het praktijkonderwijs heeft de volgende toelatingscriteria: Uw kind heeft een IQ tussen 55 en 80; - > умствено изоставане, IQ между 55 и 80* Uw kind heeft een leerachterstand van drie jaar of meer op twee van de volgende domeinen inzichtelijk rekenen; begrijpend lezen; technisch lezen; spellen. -> изоставане от три години в сравнение с връстниците по смятане, четене с разбиране, (техническо) четене - това е способността да се чете изобщо. Хората не си избират практическо образование току-така, то е за деца, които иначе ще отпаднат от системата. Не само образователната, а изобщо. Практическото образование се провежда в специализирани заведения, в малки групи, точно защото ако някое от децата/юношите има проблем със усвояването на информация, той има нужда от множество повторения и лично внимание (примерно двама учители на 10 ученика, по всяко време). Обучават ги на прости практични умения. Praktijkonderwijs is een vorm van voortgezet onderwijs voor leerlingen die extra ondersteuning nodig hebben. Zo krijgen leerlingen veel begeleiding in kleine klassen. Een praktijkschool bereidt leerlingen voor op praktisch en eenvoudig werk. Of om verder te leren op het mbo. Na gemiddeld vijf jaar krijgen leerlingen een diploma praktijkonderwijs. Понеже учениците в тези училища често имат комплексна проблематика, примерно агресивно поведение, или поведение, което е несъвместимо с ученето в друга среда, това по-скоро можем да го сравним с трудово-възпитателно училище. Е, за разлика от нашата система, там никой няма да ги бие... Taка че не, това не е практическото образование, което Младенов и Пейчев си представят. Немалко от хората с това образование после живеят в контролирана среда (не могат да живеят сами, някой трябва да им определя структурата на деня, да ги проверява дали са си свършили ежедневните дейности, дали не правят нещо опасно за себе си, точно защото са с умствено увреждане. Но тук системата е такава, че трябва да работят нещо - каквото могат, това. Трудова неправоспособност се признава много трудно. --- *Като цяло, хората с умствено изоставане (IQ под 85) са 16 - 18% от световното население.

Eто сайт, на който всеки, който поиска, може да сравнява учища: https://allecijfers.nl/basisscholen/amsterdam/ Това е за началните училища (напр. в Амстердам), сравнен общо с Нидерладия, също по училище, по провинция, има и средно какъв процент от учениците се насочват към какво средно образование. Може да се търси за всяко населено място, за всяко училище. В статистиката са вкл. всички училища, също и специалните (за деца с увреждания).

Да, цедката за академичното образование реално започва още в началното училище, което е малко гадно, защото за едно дете между 8-9 и 11-12 е много трудно да се прецени как ще се развие по-късно. Ето я системата, вкратце. Elementary school e начално/осново училище, което започва на 4-годишна възраст. VMBO - подготвително средно училище, което подготвя за изучаване само на практични дисциплини, с насоченост към трудовия пазар - без колеж, без висше образование, последвано от MBO, практично образование. HAVO - подготвително oбщообразователно средно обрзование, което продължава във HBO - политехника. Политехника се водят всички специалности архитектура, финанси, инженернотехнически, мениджърски (среден мениджмънт). VWO - нещо като нашите гимназии. Подготвя за висше академично образование. Вижда се и от кое образование човек може да се прехвърля към кое, но трябва да доучва. Напр. ако от политехниката човек иска да се прехвърли в академичното образование, трябва да се върне на средното ниво да си доучи и после чак към академичната форма на университетско образование. Цедката за академично образование е много сериозна, но сега нямам време да вадя статистика....

В докладите я има написана методологията, как се подбират училищата. Ето тук: https://copuo.bg/upload/docs/2013-12/PISA_2012.pdf

Задайте въпрос на Министерството на образованието, много ми е интересно какво ще ви отговорят Къде е процедурата, по която проверяват дали децата са усвоили точно това, което се очаква от тях и каква е процедурата за подаване на обратна връзка, ако не са.

Задайте въпрос на Министерството на образованието, много ми е интересно какво ще ви отговорят Къде е процедурата, по която проверяват дали децата са усвоили точно това, което се очаква от тях и каква е процедурата за подаване на обратна връзка, ако не са.

изтрито заради дублиране (е стига, де един и същи постинг излезе пет пъти)

изтрито заради дублиране

Изтрито заради дублиране

изтрито заради дублиране

Така се нарича Целта винаги е нещо да престане да бъде черната кутия, която е, защото това позволява всеки да си прави каквото пожелае с идеята, че никой няма да му потърси сметка.

Променяме разпоредбите така, че да осигурим приложение и следим това да става. Подобряваме подготовката на учителите - драстично. Увеличаваме функциите на инспектората, като въвеждаме система за задължителна проверка на всички училища на някакъв период от време, примерно на всеки две-три години, с препоръки за подоряване на методичната им работа, прогресът по която се оценява със следващия доклад, като при установена липса на прогрес училището минава на редовен мониторинг със задължителен елемент, например задължение училището да проведе курсове за повишаване на квалификацията на учителите, да подобри училищната среда, с контрол на всеки три месеца. В проверката на инспектората за всяко училище влиза това доколко учителите пишат подробен учебан план за всеки клас, и проверка за измеримост на резултатите - доколко имат система за регистриране на прогреса, постигнат от учениците. Осигуряване за прилагане на сигналната роля на училището, тоест задължението на училището да сигнализира на социалните и правораздавателните институции, ако вижда проблемно поведение у децата и липса на сътрудничество у родителите. Приемане на закона за защита на детето, Създаваме родителски съвети, които заедно с учителите да работят по осъществяването на училищните цели (граждански контрол). Влагаме допълнителен ресурс за ранна подготовка за училище, като я правим задължителна. Осигуряваме допълнителни кадри на училищата, където липсват каквито и да било познания - и наличие на персонал - за работа с деца със специални образователни потребности. Осигуряваме възможност за наваксващо обучение за децата със специални образователни потребности, примерно в забавачна форма - след училище, с възможност за индивидуална работа с всяко дете. Създаване на индивидуални образователни планове с конретни и редовно проверявани/актуализирани цели за всяко дете със специални образователни потребности. Връщаме системата на оценяване към меритократичната, тоест пишем на децата толкова, колкото са заслужили, а не само петици и шестици, за да се отървем от това да трябва да се занимаваме с тях. Обективни критерии за външно оценяване, система за външно оценяване, която важи за всички училища. Редовен анализ не само на работата на всяко отделно училище, а на образователната система изобщо, с разработване на стъпки за нейното подобряване и система за следене доколко стъпките се прилагат не само на хартия. Редовна проверка на напредъка по зададените параметри. Централизирана система с публиченн достъп, която показва резултатите от редовните проверки на училищата, така че родителите да могат да видят примерно колко от учениците в съответното училище преминават към какъв следващ режим на образование. Колко отиват в техникуми, колко в гимназии, какъв е средният успех на учениците от външното оценяване всяка година и как се променя в последните три години. Възможност на родителите да видят в системата какви мерки е набелязало училището за подобряване на качеството на образованието. В Нидерландия за всяко училище може да си свалите последния доклад на инспектората за това как се справя училището с основни параметри. Точно защото тази информация е публична, директорите правят всичко възможно да приведат училището си в добра форма за всяка следваща проверка. Има колкто искате ноу-хау по въпроса, стига да искаме да го почерпим и приложим.

Не се прилага. Това е нещото, което написа и Атом. Същото е и с други сфери. Не е да нямаме закони. Имаме, но ги прилагаме избирателно.

Културата е различна, но това няма значение за това дали някой свършва това, което се изисква от него така, както се изисква от него, или прави всичко възможно да мине метър. Това не е култура, а измекярщина. Да кажем, че има нещо сбъркано в българския ген, което ни прави повсеместни измекяри, лентяи и шмекери и тъпанари не върви. Или? А може ли всяка система в държавата да се нагласява към това, че ние нещо сме нефелни по подразбиране и нищо никога не можем да свършим като хората, затова да не ни мъчат с някакви общоприети стандарти? Абсолютно не. Ако на някого му се чете за Пиаже и Виготски, ето тук има резюме. Това се учи от всички учители: http://e-psychoeducation.eu/documents/346/trefer-pdf.pdf Точно на основата на фундаменталните теории за когнитивното развитие пиша през цялото време.

Еднакви са. Това е малко като за хората в България и за хората в Холандия да се прилага различна медицина. Устройството на мозъка (усреднено) и развитието на детето (усреднено) е едно и също, защото това е един и същи биологически вид. https://bg.wikipedia.org/wiki/Стадии_на_детското_развитие Ето, виждате ли, това е пак характерният ни ексепционализъм, да считаме, че нещо сме специални и това, което важи за хората по света, няма как да важи за нас. Ерго за нас трябва да се правят някакви изключения, защото ние все нещо не можем. Може ли едно дете стандартно на стои на краката си около едногодишната си възраст? Може. Може ли да прилага ефективно сложни когнитивни стратегии на 9-годишна възраст? Ако няма никаква огранична причина (разстройство на развитието), няма причина да не може. Изоставането в развитието има два параметра, единият е органичен. Другият идва от средата. Ако едно дете никога не го учим да прилага ефективно сложни когнитивни стратеии, то няма да ги научи. Използването на памет (наизустяване) всъщност компенсира неразвиването на тези стратегии. Деца, на които на мозъка им му няма нищо, но не се справят с това, което стандартно се изисква за тяхнта възраст, се наричат "underperformers". Toчно процентът на тези "underperformers" показват графиките на ПИЗА. Ако някоя държава има 45% underperformers по която и да било дисциплина, както е случаят с Бългрия, тя трябва много силно да се разтревожи. А не виждам да се е. Ето ви обяснение за зубрачеството. И това, което следва от него - сами създаваме неспосбни да се справят в комплексни ситуации хора.

Този инструментариум всъщност не е някаква тяхна приумица, те просто правят това, което лежи в основата на педагогиката. Тяхната система е такава, че всяко училище може да си подбира и метода, и концепцията, и учебното съдържание, стига на края на всяка година тестовете на децата да показват, че те са усвоили необходимите стандартни умения по стандартната програма. И в България всички педагози учат за Пиаже и Виготски. Но после не правят нищо от това, което трябва да правят. Защото и те тези неща ги учат само формално, колкото да ги изплюят на изпита и да си вземат тапията, а когато започнат да работят, не ги прилагат изобщо. Положението е по вижа "като се знам какъв съм инженер, и ме е страх да отида на лекар". Всички учители трябва за всеки урок по всяка дисциплина да пишат подробен учебен план, който да включва освен материала, който трявбва да предадат, и кои точно компетенции трябва да развият у децата за усвояването на този материал. Правят ли го? Съмнявам се силно. Ето вижте, това не е нидерландската система, това е обща педагогика, основи на педагогиката: http://www.referati.org/obshti-osnovi-na-pedagogikata/60562/ref/p10 Там пише : При формулиране на учебните цели е важно да се познава и спазва тяхната йерархична класификация т.нар.таксономични нива. Особености на специфичните учебни цели - те определят: Подбора на учебното съдържание Избор на адекватни методи и средства Техническата осигуреност на учебния процес Характера на самостоятелната работа на студентите и начините за нейното управление Задачите за групови и индивидуални изпълнения в аудиторни условия и за извънаудиторна самостоятелна работа Методите и средствата за контрол и оценка на постигнатите учебни резултати Специфичните учебни цели трябва да са ревалентни на междинните и институтските и да притежават следните качества: Логичност Точност Реализируемост Наблюдателност Измеримост. Специфичните учебни цели притежават следните елементи: 1.Дейност описва необходимите интелектуални и практически усилия за овладяване нанеобходимите интелектуални и практически усилия необходими за дадена компетенция

Въпросът е в прилагането и какво се случва на тези, които измекярстват. Не е проблемът в това, че когато данъкът не е бил плосък, хората не са си го плащали, а че това им се е разминавало без последствия. Ако ги съдеха за укриване на данъци, щяха да си ги плащат, или поне повечето от хората; все пак на никого не му се занимава с безкрайни разправии с държавата. Ако които и да било правила на се спазват и не се уважават, то не е защото са лоши, а защото се позволява на нарушаващите ги да минат метър. Ако учителят позволява в час учениците да използват телефони, те ще използват телефони. Веднъж позволил, няма как да забрани следващия път, защото сам е подкопал правилото. Ако позволява да не са си написали домашното, те няма да си пишат домашното. Това е защото въпросът не е в тежестта на наказанието, а в неговата неизбежност. (Това ще ви каже всеки криминолог: вижте втората точка тук: https://nij.ojp.gov/topics/articles/five-things-about-deterrence) Комунизмът беше система на неизбежност на наказанието, затова не можеше просто така човек да не учи. Лошото е, че не само не можеше да не се учи, ами трябваше да се учи точно така и това, както е повелила партията. Друг е въпросът, че беше система на произволност на наказанието (на което всъщност се основава терора - ще те наказват и без нищо да си направил, само защото нещо им изглеждаш неблагонадежден, за да стоиш непрекъснато нащрек, защото не знаеш откъде ще ти дойде).