dora

Не е никаква схема. Ако искат образование, студентите трябва да си платят таксата. Ако не им е по джоба, те решават какво да правят - дали да се откажат, дали да теглят заеми или не - всичко това си е тяхна работа. Университетът не се интересува от финансовите дела на студента - ако студентът плаща, продължава да учи. Ако не плаща, има достатъчно други студенти. Университетът не се и интересува от държавните социални политики, напр. че държавата може да иска да стимулира образованието сред по-бедните слоеве на населиението. За университета е без значение кой ще плати таксата, стига да си я получи. Има sanity check само доколко средствата са легални - тоест не са от режими на ембаргови държави, от терористични организации, от пране на пари. Британските университети са международни, тоест ако не наберат достатъчно студенти конкретно от Великобритания, има достатъчно други държави, които да им запълнят бройката. Както и достатъчно платежоспособни родители по света.

С ориентирането на икономиките към услугите висшето образование на все повече хора е неизбежно. Преди 100 години университетите създаваха елит. Сега създават работническа класа с висше образование.

Нормално е. Държавата оряза публичното финансиране за заплати на преподавателите, поради ковто университетите качиха качиха таксите. Защо го оряза? Заради ипотечната криза. Ако искат да задържат добрите си преподаватели (а те примерно да не отидат в САЩ), университетите нямат друг избор. Когато намапиш funding councils с 78% за има-няма 10 години, таксите закономерно се качват. Студентите плащат това, което не плаща държавата.

Personal bankruptcy обаче не е без последствия. Човекът може и да бъде освободен от дългове, но това е малко като да имаш криминално досие. Всички държавни и финансови организации, с които човек ще си има вземане-даване, правят проверка за криминално досие, както и за проблеми с изплащането на дългове. Проверяват и много от компаниите, преди да наемат човека. Това не се изличава.

Именно. Има и някои други особености, веднъж длъжник - винаги длъжник. В зависимост от политиката на държавата това, че човек има дълг, по който не прави договорените плащания, това означава, че се налагат ограничения на кредитната му карта. Не му се предоставят данъчни облекчения за това или онова. Не може да поиска субсидия за нищо. Ограничава се вероятността да вземе ипотека за жилище. От някъде нататък може да му се запорира заплатата. Назначава му се задължителен финансов съветник, който реално поема контрол върху финансовите му дела. Прави му схема колко от заплатата си ще дава, за да върне заема, колко може да си позволи да харчи за друго, Това важи дори ако човекът е безрботен, ерго е на държавни помощи. Финансовият съветник определя какъв процент от тези помощи ще се връщат по дълга. От което следва, че човек може вече да не може да живее в жилището си, да трябва да се пренесе в социално такова, вкл. в комунален контекст. И т.н. Тарикатлъци там, където има действаща правосъдна система и финансовите измами се преследват, просто не минават. Въпросът е доколко натрупаният дълг, с оглед на неща като инфлация, безработица, нива на заплатите, може да бъде платен изцяло. И какво прави държавата, ако не може да бъде платен - опрощава го или не. Това, че примерно при пенсиониране дългът се опрощава, не означава, че до пенсиониране не трябва редовно да бъде плащан. Защото иначе вижте по-горе. От нищо не следва и че държавните разпоредби, политиката на държавата във финансовата сфера, няма да се промени към по-строга с времето, защото държавата е решена да си повиши събираемостта на вземанията. Дългът никога не е нещо добро - личните финансови задължения имам предвид.

Не е въпросът във вижданията. Източването на пари е престъпление. Не може току-така без доказателства да се правят внушения за никой университет, какво остава изобщо за университетите. По същата логика бих могла да твърдя, че всички мъже са изнасилвачи, примерно.

Просто разговаряме. Ако го правя, то е защото знам, че човекът, с когото говоря, може да проследи логиката на това, което пиша. Може да е съгласен, може и да не е. Когато поствам, това означава, че му давам шанс да защити собствената си теза, нищо лошо в което. Както и по стринга да се включат и други хора. За мен не е важно да съм задължително права, както и другият потребител да е задължително прав или крив. Иначе нямаше да има смисъл да си пишем

Университетите нищо не източват, обаче. Студентът иска да учи - трябва да плати. Отивате в магазина и си купувате баничка. Ако ще я ядете, трябва да я платите. Магазинерът не се интересува какъв е произходът на средствата ви - може да сте ги изкарал сам, може да сте ги взел на заем, може да сте изтеглил кредит за тази баничка. Може да получавате държавна пенсия - това не е работа на магазина. Ако можете да платите, получавате баничката. Ако не можете, не я получавате. От това по никакъв начин не следва, че магазинът участва в коруционна схема и точи държавни пари.

Добре де, откъде от това следва, че в развитите капиталистически общества няма здравеопазване и че университетите са корумпирани - точат държавни пари? Естествено, че компаниите ще се пазят от индустриални инциденти, защото после ще трябва да плащат на пострадалите. По същата причина и хората гледаме така да си организираме нещата, че да не пострадаме, та после да излезем от строя (да не можем да работим) или да плащаме за лечението си? Кое е нередното в това? Какво корумпиращо има в оценката на риска и разработването на процедури той да бъде избягван? Струва ми се, че изхождате от някаква черно-бяла логика. След като е либерален капиализъм, значи обезателно всичко е ужасно лошо, всички са корумпирани, точат пари и т.н. Ако погледнете която и да било сфера, ще видите, че никъде държавата не се е оттеглила от функциите си и не е оставила всичко на пазара. Вижте примерно какъв процент от БВП плащат държавите за социални разходи: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_social_welfare_spending Вижте и колко плащат за здравеопазване (на глава от населението): https://www.statista.com/statistics/283221/per-capita-health-expenditure-by-country/ В последния линк много ясно се вижда колко са публичните и колко са частните разходи. Oт ОECD: https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Government_expenditure_on_social_protection#Social_protection.27_expenditure_by_type_of_transaction "At the level of EU, government expenditure on social protection has had the largest share in government expenditure throughout the reported period." Teзи разходи само ще растат, защото населението застарява.

Toва е генерализация, от нея не може да бъде изведена никаква конкретно проверима информация.

Toва не е вярно. Ипотечната криза от 2008 се отрази на държавните разходи в социалната сфера. Във всяка държава примерите за този тип ограничения по различите пера са различни. Понеже говорим за UK, през 2015 (мисля) престанаха да дават грантове за maintenance costs, ерго студентите трябва сами да изнамерят начин да си ги плащат - с банкови заеми, с родител - спонсор, както си го организират. Това не значи, че който и да било източва каквито и да било пари откъдето и да било (?!). От нищо изобщо пък не следва, че в западноевропейските държави няма здравеопазване и достъп до образование. Безплатни здравни услуги няма никъде - все някой ги плаща. Застрахователят, примерно. Различните държави имат различна данъчно-осигурителна система. В Нидерландия например една част от здравното осигуряване е през данъците, другата част е доброволно-осигурителна. Първата част поема спешната помощ. Без доброволно-осигурителната част всичко, което не спешна помощ, се плаща от джоба. Затова човек си избира дадено застрахователно дружество (частно) и си прави здравна застраховка, като сам преценява какви суми иска да плаща (какъв здравен пакет ще си избере). И лишени от здравеопазване няма. Безплатно висше образование също няма. И правилно. Държавите се задължават да обезпечат само образованието, което е задължително - основно, начално, средно. Оттам нататък образованието е по желание, ерго този, който желае да продължи, следва да намери как да си го плати. От никъде не следва, че всички хора трябва да имат университетско образование. Eто ги процентите на хора със завършено образование след средното училище: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_tertiary_education_attainment Това включва и професионалните училища. Вижте примерно какъв е процентът хора, които имат образование 6 години и повече след средното: само 14% във Великобритания.

Не само с държавни заеми. Плащат ги родителите, основно. Плащат ги самите студенти. Плащат ги банките, от които студентът или родителят е взел заем. Плащат ги фондации или конкретни спонсори. Плащат ги фирми и банки - напр. корпорацията, към която човек работи, може частично да се съгласи да му поеме следващата образователна степен, ако има програма за кариерно развитие. Банките предлагат специални спестовни схеми за образование - родителят прави сметка и там всеки месец влага някакви пари, с които после ще финансира образованието на детето си. Стига с тези държавни заеми. Държавата частично подпомага само студентите, които нямат никакъв друг начин да си платят образованието. За да реши дали да отпусне помощ държавата иска документи за финансово състояние, имущество, какво ли не друго. Като чете какво се пише тук, ще излезе, че държавите едва ли не са някакъв брашнян чувал. Университетските такси не са най-голямата част от студентския дълг. Maintenance costs* - това студентът да плаща наем, да се храни, да си купува учебници - това са разходите, които специално в последните години са се качили във Великбритания. Средно дългът за учебни такси е - когато го гледах за последно - 45 000 пауда. При заплата от 30 000 паунда (като за магистър) на година това е година и половина заплата. Дали ще си осигури такъв доход зависи от студента. Срокът за изплащането е 30 години. При годишен доход от 24 000 паунда (колкото бил средният доход на висшист във Великобритания за 2022) това са oколо две години заплата. Тези, които си купуват жилища (ипотека средно 359 000 паунда за Лондон - така ми казва гугъл) как ги плащат? Изобщо не е невъзможно да бъдат върнати тези пари. --- *Тук има калкулатор на maintenance costs (наем, храна, транспорт и т.н.), избрах първия излязъл в списъка университет в Лондон. https://www.which.co.uk/money/university-and-student-finance/student-budget-calculator/london-college-of-communication-university-of-the-arts-london Средно хиляда паунда на месец. Тях редовно ги плаща родителят.

Toва се прави само когато определени специалисти не достигат, напр. в момента - в инженерните специалности. Инженерните специалности започват да се промотират повече, държавата може също да предприеме някакви incentives примерно като стимулира техническите училища. Но никой не прави централно планиране на необходимите кадри, вкл. защото икономиката е толкова динамична, че нужда от кадри има винаги. Държавата не може да диктува на икономиката от какви кадри да има нужда и от какви - не. Защото не може и да предвиди дали този, които е завършил специалността Х ще си намери работа или няма. Никъде няма централизиран регистър на предлаганите работни места. Във фирмите и организациите, в зависимост от посоката им на развитие, непрекъснато може да се пови нужда от нови специалисти, това никой не може да го знае предварително. Да не говорим, че и завършилият специалността Х има възможност за частно предприемачество, тоест сам да си създаде работно място, ако не желае друг да му е шеф - просто да излезе на свободния пазар, и ако може да предложи нещо ценно и иновативно, да създаде собствена фирма.

Именно, но това какво става в нашите университети не е причина да се правят заключения за университетите в другите държави Нито това, че нашата държава е малко, хъм, избирателна към вземанията си, означава, че и другите държави са толкова лежерни. Да не дава господ западноевропейска държава - или по-лошо, САЩ, да те впише като длъжник. И да не дава господ да пропуснеш плащания към нея.

Самото даване на кредит е обвързано с план за връщането му. Без план за връщането няма да му дадат такъв кредит. https://www.gov.uk/repaying-your-student-loan/what-you-pay Ако нещо е прозяпал, това си е негова вина.

Няма как да не го върне. Това е като да вземеш заем от банка и да не го върнеш. Това какво си мислел даденият студент - може да си мисли всичко. Когато започне да работи, този заем ще му се взима от заплатата.

Университетите имат финансиране от държавата, финансиране от частния сектор, собствени средства, финансиране от фондове/дарения. Парите, които държавата дава на университетите, не са за такси на студентите. Държавата участва в примерно в парите за заплати на преподавателите - и в парите за научни изследвания, но не е задължително. Например, ако държавата реши, че й е важно да финансира конкретни изследвания за радикализацията на младежите - това за да ги ползва за своите политики за младежта, както и за службите си. Или примерно изследвания за рака. Държавата понякога преценява, че ще намали участието си. Тогава университетът трябва или сам да привлича средства от частния сектор, или да качи таксите на студентите, но това си е негова работа. Държавата може евентуално да сложи таван на таксите - но това означава, че университетът ще трябва да привлича повече студенти. Това как си се управлява, университетът си решава сам. За да привлича повече студенти, университетът трябва да е привлекателен. Но като цяло в това проблем няма, защото кандидатстващите са винаги повече от приетите. За държавата е тотално без значение колко студента има в един унивеситет. Ако студентът иска да учи, трябва да си плати таксата. Откъде ще вземе тази такса, университетът не се интересува. Държавата също не се интересува. Защото е по инициатива на студента първо да учи във висше учебно заведение, и второ да кандидатства за заем. Държавата може да има специални програми, по които студентите да кандидатстват не само за заем, а за помощ. Но това означава, че дъжавата има в бюджета си едни пари, заделени за това. Изобщо не е заължително студентът да отговаря на условията за такъв заем, или дори за такава помощ. Но я има добрата воля да се подпомогнат добрите студенти от бедни семейства. Не всички бедни семейства и съвсем не всички студенти. Държавата не я интересува и студентът, който е получил заема/помощта в кой университет ще учи. Това са си негови отношения с университета, които си ги урежда самият студент. Тя просто разделя бюджета си за подпомагане на студентите между тези от тях, които са се класирали за това. За талантливите студенти, за които таксата е непосилна - но тогава наистина трябва да са талантливи, да са показали особено високи постижения, има стипендии от частни фондации, примерно благодетели на университета, които са негови бивши възпитаници. Примерно съответният благодетел е казал, че тази година ще финансира трима студенти. Това да кандидатства по тази програма пак е работа на студента, университетът не се занимава с тези неща. Не знам какво сте се заинатили

Адаптивността се учи. Има нещо, което се нарича "екзекутивни функции": https://en.wikipedia.org/wiki/Executive_functions Те не са нещо, което човек има по подразбиране. Трябва да бъдат развити. В огромна част се развиват до към 16-тата година, след това могат да бъдат подобрявани. Училището (трябва да) играе фундаментална роля в разиването им, това е идеята на множеството различни упражнения за ума във всяка задача по всеки предмет, които се провеждат като част от началното, основното и средното образование, и следва да се повтарят и повтарят, докато мозъкът се приучи да ги прилага безпроблемно. Дори нещо толкова просто като "четене с разбиране" всъщност ангажира няколко екзекутивни функции едновременно. Писането също - човек дори не се замисля колко части на мозъка и колко функции са ангажирани едновременно при писането на някакъв по-дълъг, смислово свързан текст на ръка. Моторика, координация око-ръка, пространствено въображение, планиране, контрол на импулсивността, гещалт, памет - краткотрайна и дълготрайна, развитие на езика, когнитивни функции, свързани с граматическите категории, аналитични функции, когнитивна пластичност... Ми решаването на математическа задача с писане на ръка? А следващото ниво на сложност - математическа задача с думи - интеграция на четене с разбиране и математически операции, като впоследствие включим и писането, с решаване на задачата на ръка? Математиката е прекрасен инструмент за развитието на екзекутивни функции, вкл. заради нивото си на абстрактност, когато започват да се учат по-сложни неща от обикновените аритметични операции. Въпросът е как са написани учебниците и дали съдържанието е съобразено с нивото на подготвеност на учениците да организират наличната им информация, да планират, да ангажират паметта си, да инхибират импулсивното си мислене, да насочват и задържат вниманието си с нужната продължителност и т.н., към съответния момент, в който от тях се изисква да решават съответните задачи. И доколко учителите не си гледат работата през пръстите. За адаптивността - през целия живот, служи следната когнитивна функция: https://en.wikipedia.org/wiki/Cognitive_flexibility Тя също се води една от екзекутивните функции. И също се развива в училище- с всички предмети, но особено много с математиката. С много, много, много повторения... Колкото от по-рано човек приучи мозъка си да използва безпроблемно различните когнитивни функции, толкова по-подготвен ще е той за непрестанно изменяшата се ситуация, която го очаква цял живот. За психологията на ученето - Виготски.

Това е конкуренцията. Икономиката е такава, каквато си я създадем - пак, това не е централно планиране. Този, за когото няма място в болницата, ще създаде частна практика. Или ще отиде да преподава. Или ще работи в неправителствения сектор, примерно представителство на Световната Здравна организация. Или като лекар в частния сектор (компаниите имат арбодоктори). Днешният ден изисква адаптивност - затова и цял тон изписах за това колко е важно да се полагат усилия, докато мозъкът все още се оформя. Това какво ще завърши човек, изобщо не означава, че ще работи същото, нито че работното място му е в кърпа вързано. Не виждам и защо е необходимо - подготвенят бързо да усвоява нова информация човек може да работи всичко. А може и утре да му омръзне това, което работи сега и да се преквалифицира.

доста ме стресна това

Това не е вярно. Вузовете се финансират от три източника: endowments, директно финансиране (за заплатите на преподавателите и за научни изследвания) и таксите на студентите. Не само от таксите на студентите.

Университетите не са длъжни да намират работа на студентите си . Нито да се съобразяват с трудовия пазар - западните икономики не са планови (имаме нужда от сто инженера, ще отворим сто места за студенти в ТУ). Това не значи, че са корумпирани Завършващите са длъжни да си намерят пътя в живота, и ако няма работно място за тях, да си създадат сами такова. Инициативност, предприемчивост - такива неща Toва, че университетите се състезават помежду си за привличане на студенти не означава "привличане на некадърни студенти". Така ще загубят кадърните. Както и най-добрите си преподаватели.

Добре де, къде са доказателствата за това? Не може даден университет да бъде обвинен в корупция без конкретни доказателства. Колко пъти е приел по-бедни студенти, които не покриват нивото на университета, такива неща. За метрополитън имаше конкретни данни. А какво остава за всички университети. Държавата подпомага по-бедните студенти, но тях ги подпомагат и множество фондации. Бивши възпитаници на университетите също стават спонсори - за даровитите студенти, които не могат да си платят таксите. Забележете - даровити. Не просто някакви си. Това не значи, че се приемат студенти, чиято подготвеност не отговаря на минималната необходима за университета. Никой университет няма да си рискува репутацията и престижността с някакви подобни врътки. Точно защото са частни, самите студенти с отлична подготвеност няма да търпят свалянето на образователното ниво, защото техни състуденти не са на ниво. Университетите имат рейтинги. Борят се за рейтинги колко са добри. Това какъв рейтинг имат по определени специалности определя колко пари ще получат за научни изследвания и доколко ще могат да ги получат от бизнеса - което е много по-важно за университетите, отколкото този или онзи студент слабак. 10 000 или 20 000 за един частен университет са нищо. Вижте тук: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_universities_in_the_United_Kingdom_by_endowment Може даден университет към даден момент нещо да не си е догледал в процедурите и това да води до нежелани ефекти. Той ще си понесе последствията - и репутационни, и административни. Но да се твърди, че това е нарочно - без конкретни доказателства, не е добре. Да не говорим, че в повечето университети студентите първо биват приети (на основата на входните критерии) и ПОСЛЕ имат право да си поискат/кандидатстват за финансиране, не обратното. Това не е същото като "парите следват ученика" у нас. Ако кандидатстват преди да имат потвърдено място, помощта спира, ако не учат. Никой не раздава помощи просто така. Метрополитън имаха проблем заради вътрешното министерство, за това, че студентската виза (по попитиката, въведена от Гордън Браун) се е използвала като начин да се емигрира, не да се учи. Не защото вътре е някаква потресаваща корупция. Иначе щеше не само да му вземат лиценза, ами управителният му съвет да влезе в затвора.

Сигнализирайте.

P.S. Metropolitan University London преди десетина години си загуби лиценза за чуждестранни студенти, трябваше да си го възстановява: https://www.bbc.com/news/education-22080301 Ако казвате "такава е системата", или нещо от този тип, обвинявате всички учебни заведения на острова в системни корупционни практики, което не може да е по-далеч от истината.