dora

общообразователната програма не е академична. Академична е програмата в университета.

Toва откъде го заключихте? VWO e нещо като нашите гимназии, но там се учи на по-високо, академично ниво, изучават повече предмети, например, могат да учат латински; там oсвен задължителния за всички английски изучават задължително френски и немски. И в HAVO, и във VWO от някъде нататък се профилират. - природа и техника - природа и здраве - икономика и общество - култура и общество. И си решават и химични уравнения, и всякакви други. И в двете форми на образование има три вида математика, в завсимост дали се специализирате в природа и техника, природа и здраве, икономика и общество, и култура и общество. Je analyseert functies zoals de lineaire, kwadratische, wortel-, gebroken, exponentiële en logaritmische functies; Je werkt met een aantal afgeleiden, waaronder de product-, quotiënt- en kettingregel; Statistiek is een belangrijk onderdeel; Ook kansrekening komt regelmatig terug, waarbij je je met name buigt over binomiale en normale kansverdeling en over het gebruik van de product- en somregel; Je werkt met meetkundige en rekenkundige rijen. Je analyseert functies zoals de lineaire, kwadratische, wortel-, gebroken, exponentiële en logaritmische functies, maar ook limieten en perforaties; Je werkt met afgeleiden van alle functies, waaronder exponentiële en logaritmische; Bovendien werk je met alle regels, dus de product-, quotiënt- en kettingregel; Integralen komen aan bod (bijvoorbeeld oppervlakten en inhouden van omwentelingslichamen); Goniometrie komt veel terug. Je leert over sinusoïden en ook over afgeleiden van de sinus, cosinus en tangens; Tenslotte houd je je regelmatig bezig met meetkunde. Какво включва това, не превеждам дума по дума, но линейни, квадратни, експоненциални, логаритмични функции, граници, редици, производни, статистика, теория на вероятностите, прогресии, интеграли, тригонометрия, синусоиди, производни, геометрия. Разликите в математиките е, че едни учат статистика, други не, някои учат геометрия, други - не. Дори ако учите култура и общество, пак учите математика. В българското общообразователно училище статистика, мисля, не се учи. Ако мислите, че българското средно образование е излишно товарещо - това не е вярно. Нито в контекста на Европа, нито в световен контекст. Европа е нещо като предучилищна в сравнение с усилията, които полагат японските (и азиатските) деца в училише. Големият проблем на нашето образование е зубрачеството. Ако човек не разбира как се работи с това, което му преподават в училище, какви стратегии да прилага, с всеки следващ клас образованието му се вижда по-сложно.

Toва е защото няма деца, отпадащи от образованието. Образованието до 16 е задължително. Децата със специални потребности са 4.5 процента (това са и деца с аутизъм, дефицит на вниманието - IQто им може да си е ОК) За практичното образование, критериите са два: Het praktijkonderwijs heeft de volgende toelatingscriteria: Uw kind heeft een IQ tussen 55 en 80; - > умствено изоставане, IQ между 55 и 80* Uw kind heeft een leerachterstand van drie jaar of meer op twee van de volgende domeinen inzichtelijk rekenen; begrijpend lezen; technisch lezen; spellen. -> изоставане от три години в сравнение с връстниците по смятане, четене с разбиране, (техническо) четене - това е способността да се чете изобщо. Хората не си избират практическо образование току-така, то е за деца, които иначе ще отпаднат от системата. Не само образователната, а изобщо. Практическото образование се провежда в специализирани заведения, в малки групи, точно защото ако някое от децата/юношите има проблем със усвояването на информация, той има нужда от множество повторения и лично внимание (примерно двама учители на 10 ученика, по всяко време). Обучават ги на прости практични умения. Praktijkonderwijs is een vorm van voortgezet onderwijs voor leerlingen die extra ondersteuning nodig hebben. Zo krijgen leerlingen veel begeleiding in kleine klassen. Een praktijkschool bereidt leerlingen voor op praktisch en eenvoudig werk. Of om verder te leren op het mbo. Na gemiddeld vijf jaar krijgen leerlingen een diploma praktijkonderwijs. Понеже учениците в тези училища често имат комплексна проблематика, примерно агресивно поведение, или поведение, което е несъвместимо с ученето в друга среда, това по-скоро можем да го сравним с трудово-възпитателно училище. Е, за разлика от нашата система, там никой няма да ги бие... Taка че не, това не е практическото образование, което Младенов и Пейчев си представят. Немалко от хората с това образование после живеят в контролирана среда (не могат да живеят сами, някой трябва да им определя структурата на деня, да ги проверява дали са си свършили ежедневните дейности, дали не правят нещо опасно за себе си, точно защото са с умствено увреждане. Но тук системата е такава, че трябва да работят нещо - каквото могат, това. Трудова неправоспособност се признава много трудно. --- *Като цяло, хората с умствено изоставане (IQ под 85) са 16 - 18% от световното население.

Eто сайт, на който всеки, който поиска, може да сравнява учища: https://allecijfers.nl/basisscholen/amsterdam/ Това е за началните училища (напр. в Амстердам), сравнен общо с Нидерладия, също по училище, по провинция, има и средно какъв процент от учениците се насочват към какво средно образование. Може да се търси за всяко населено място, за всяко училище. В статистиката са вкл. всички училища, също и специалните (за деца с увреждания).

Да, цедката за академичното образование реално започва още в началното училище, което е малко гадно, защото за едно дете между 8-9 и 11-12 е много трудно да се прецени как ще се развие по-късно. Ето я системата, вкратце. Elementary school e начално/осново училище, което започва на 4-годишна възраст. VMBO - подготвително средно училище, което подготвя за изучаване само на практични дисциплини, с насоченост към трудовия пазар - без колеж, без висше образование, последвано от MBO, практично образование. HAVO - подготвително oбщообразователно средно обрзование, което продължава във HBO - политехника. Политехника се водят всички специалности архитектура, финанси, инженернотехнически, мениджърски (среден мениджмънт). VWO - нещо като нашите гимназии. Подготвя за висше академично образование. Вижда се и от кое образование човек може да се прехвърля към кое, но трябва да доучва. Напр. ако от политехниката човек иска да се прехвърли в академичното образование, трябва да се върне на средното ниво да си доучи и после чак към академичната форма на университетско образование. Цедката за академично образование е много сериозна, но сега нямам време да вадя статистика....

В докладите я има написана методологията, как се подбират училищата. Ето тук: https://copuo.bg/upload/docs/2013-12/PISA_2012.pdf

Задайте въпрос на Министерството на образованието, много ми е интересно какво ще ви отговорят Къде е процедурата, по която проверяват дали децата са усвоили точно това, което се очаква от тях и каква е процедурата за подаване на обратна връзка, ако не са.

Задайте въпрос на Министерството на образованието, много ми е интересно какво ще ви отговорят Къде е процедурата, по която проверяват дали децата са усвоили точно това, което се очаква от тях и каква е процедурата за подаване на обратна връзка, ако не са.

изтрито заради дублиране (е стига, де един и същи постинг излезе пет пъти)

изтрито заради дублиране

Изтрито заради дублиране

изтрито заради дублиране

Така се нарича Целта винаги е нещо да престане да бъде черната кутия, която е, защото това позволява всеки да си прави каквото пожелае с идеята, че никой няма да му потърси сметка.

Променяме разпоредбите така, че да осигурим приложение и следим това да става. Подобряваме подготовката на учителите - драстично. Увеличаваме функциите на инспектората, като въвеждаме система за задължителна проверка на всички училища на някакъв период от време, примерно на всеки две-три години, с препоръки за подоряване на методичната им работа, прогресът по която се оценява със следващия доклад, като при установена липса на прогрес училището минава на редовен мониторинг със задължителен елемент, например задължение училището да проведе курсове за повишаване на квалификацията на учителите, да подобри училищната среда, с контрол на всеки три месеца. В проверката на инспектората за всяко училище влиза това доколко учителите пишат подробен учебан план за всеки клас, и проверка за измеримост на резултатите - доколко имат система за регистриране на прогреса, постигнат от учениците. Осигуряване за прилагане на сигналната роля на училището, тоест задължението на училището да сигнализира на социалните и правораздавателните институции, ако вижда проблемно поведение у децата и липса на сътрудничество у родителите. Приемане на закона за защита на детето, Създаваме родителски съвети, които заедно с учителите да работят по осъществяването на училищните цели (граждански контрол). Влагаме допълнителен ресурс за ранна подготовка за училище, като я правим задължителна. Осигуряваме допълнителни кадри на училищата, където липсват каквито и да било познания - и наличие на персонал - за работа с деца със специални образователни потребности. Осигуряваме възможност за наваксващо обучение за децата със специални образователни потребности, примерно в забавачна форма - след училище, с възможност за индивидуална работа с всяко дете. Създаване на индивидуални образователни планове с конретни и редовно проверявани/актуализирани цели за всяко дете със специални образователни потребности. Връщаме системата на оценяване към меритократичната, тоест пишем на децата толкова, колкото са заслужили, а не само петици и шестици, за да се отървем от това да трябва да се занимаваме с тях. Обективни критерии за външно оценяване, система за външно оценяване, която важи за всички училища. Редовен анализ не само на работата на всяко отделно училище, а на образователната система изобщо, с разработване на стъпки за нейното подобряване и система за следене доколко стъпките се прилагат не само на хартия. Редовна проверка на напредъка по зададените параметри. Централизирана система с публиченн достъп, която показва резултатите от редовните проверки на училищата, така че родителите да могат да видят примерно колко от учениците в съответното училище преминават към какъв следващ режим на образование. Колко отиват в техникуми, колко в гимназии, какъв е средният успех на учениците от външното оценяване всяка година и как се променя в последните три години. Възможност на родителите да видят в системата какви мерки е набелязало училището за подобряване на качеството на образованието. В Нидерландия за всяко училище може да си свалите последния доклад на инспектората за това как се справя училището с основни параметри. Точно защото тази информация е публична, директорите правят всичко възможно да приведат училището си в добра форма за всяка следваща проверка. Има колкто искате ноу-хау по въпроса, стига да искаме да го почерпим и приложим.

Не се прилага. Това е нещото, което написа и Атом. Същото е и с други сфери. Не е да нямаме закони. Имаме, но ги прилагаме избирателно.

Културата е различна, но това няма значение за това дали някой свършва това, което се изисква от него така, както се изисква от него, или прави всичко възможно да мине метър. Това не е култура, а измекярщина. Да кажем, че има нещо сбъркано в българския ген, което ни прави повсеместни измекяри, лентяи и шмекери и тъпанари не върви. Или? А може ли всяка система в държавата да се нагласява към това, че ние нещо сме нефелни по подразбиране и нищо никога не можем да свършим като хората, затова да не ни мъчат с някакви общоприети стандарти? Абсолютно не. Ако на някого му се чете за Пиаже и Виготски, ето тук има резюме. Това се учи от всички учители: http://e-psychoeducation.eu/documents/346/trefer-pdf.pdf Точно на основата на фундаменталните теории за когнитивното развитие пиша през цялото време.

Еднакви са. Това е малко като за хората в България и за хората в Холандия да се прилага различна медицина. Устройството на мозъка (усреднено) и развитието на детето (усреднено) е едно и също, защото това е един и същи биологически вид. https://bg.wikipedia.org/wiki/Стадии_на_детското_развитие Ето, виждате ли, това е пак характерният ни ексепционализъм, да считаме, че нещо сме специални и това, което важи за хората по света, няма как да важи за нас. Ерго за нас трябва да се правят някакви изключения, защото ние все нещо не можем. Може ли едно дете стандартно на стои на краката си около едногодишната си възраст? Може. Може ли да прилага ефективно сложни когнитивни стратегии на 9-годишна възраст? Ако няма никаква огранична причина (разстройство на развитието), няма причина да не може. Изоставането в развитието има два параметра, единият е органичен. Другият идва от средата. Ако едно дете никога не го учим да прилага ефективно сложни когнитивни стратеии, то няма да ги научи. Използването на памет (наизустяване) всъщност компенсира неразвиването на тези стратегии. Деца, на които на мозъка им му няма нищо, но не се справят с това, което стандартно се изисква за тяхнта възраст, се наричат "underperformers". Toчно процентът на тези "underperformers" показват графиките на ПИЗА. Ако някоя държава има 45% underperformers по която и да било дисциплина, както е случаят с Бългрия, тя трябва много силно да се разтревожи. А не виждам да се е. Ето ви обяснение за зубрачеството. И това, което следва от него - сами създаваме неспосбни да се справят в комплексни ситуации хора.

Този инструментариум всъщност не е някаква тяхна приумица, те просто правят това, което лежи в основата на педагогиката. Тяхната система е такава, че всяко училище може да си подбира и метода, и концепцията, и учебното съдържание, стига на края на всяка година тестовете на децата да показват, че те са усвоили необходимите стандартни умения по стандартната програма. И в България всички педагози учат за Пиаже и Виготски. Но после не правят нищо от това, което трябва да правят. Защото и те тези неща ги учат само формално, колкото да ги изплюят на изпита и да си вземат тапията, а когато започнат да работят, не ги прилагат изобщо. Положението е по вижа "като се знам какъв съм инженер, и ме е страх да отида на лекар". Всички учители трябва за всеки урок по всяка дисциплина да пишат подробен учебен план, който да включва освен материала, който трявбва да предадат, и кои точно компетенции трябва да развият у децата за усвояването на този материал. Правят ли го? Съмнявам се силно. Ето вижте, това не е нидерландската система, това е обща педагогика, основи на педагогиката: http://www.referati.org/obshti-osnovi-na-pedagogikata/60562/ref/p10 Там пише : При формулиране на учебните цели е важно да се познава и спазва тяхната йерархична класификация т.нар.таксономични нива. Особености на специфичните учебни цели - те определят: Подбора на учебното съдържание Избор на адекватни методи и средства Техническата осигуреност на учебния процес Характера на самостоятелната работа на студентите и начините за нейното управление Задачите за групови и индивидуални изпълнения в аудиторни условия и за извънаудиторна самостоятелна работа Методите и средствата за контрол и оценка на постигнатите учебни резултати Специфичните учебни цели трябва да са ревалентни на междинните и институтските и да притежават следните качества: Логичност Точност Реализируемост Наблюдателност Измеримост. Специфичните учебни цели притежават следните елементи: 1.Дейност описва необходимите интелектуални и практически усилия за овладяване нанеобходимите интелектуални и практически усилия необходими за дадена компетенция

Въпросът е в прилагането и какво се случва на тези, които измекярстват. Не е проблемът в това, че когато данъкът не е бил плосък, хората не са си го плащали, а че това им се е разминавало без последствия. Ако ги съдеха за укриване на данъци, щяха да си ги плащат, или поне повечето от хората; все пак на никого не му се занимава с безкрайни разправии с държавата. Ако които и да било правила на се спазват и не се уважават, то не е защото са лоши, а защото се позволява на нарушаващите ги да минат метър. Ако учителят позволява в час учениците да използват телефони, те ще използват телефони. Веднъж позволил, няма как да забрани следващия път, защото сам е подкопал правилото. Ако позволява да не са си написали домашното, те няма да си пишат домашното. Това е защото въпросът не е в тежестта на наказанието, а в неговата неизбежност. (Това ще ви каже всеки криминолог: вижте втората точка тук: https://nij.ojp.gov/topics/articles/five-things-about-deterrence) Комунизмът беше система на неизбежност на наказанието, затова не можеше просто така човек да не учи. Лошото е, че не само не можеше да не се учи, ами трябваше да се учи точно така и това, както е повелила партията. Друг е въпросът, че беше система на произволност на наказанието (на което всъщност се основава терора - ще те наказват и без нищо да си направил, само защото нещо им изглеждаш неблагонадежден, за да стоиш непрекъснато нащрек, защото не знаеш откъде ще ти дойде).

Tака, Полша и Естония не са ли бивши социалистически държави? Защо през 2018 имат най-малък брой изоставащи комбинирано по всички предмети? Чехите и те са бивша социалистическа държава, на графиките стоят съвсем прилично, да не кажа доста добре. Освен това, защо нивото на България е било по-добро през 2006? Тогава да не би системата да е била по-малко постсоциалистическа? Ето ви данните от 2006, по науките (картина с графика за всички държави, тогава България не е последна). Днес е последна и това едва ли е защото образованието й е станало по-социалистическо от преди. И много важна картинка, учениците, в които домове се четат книги, се справят значително по-добре от тези, в които книги не се четат. Я пак, за това че днес нямало нужда да се чете, защото всичко било в телефоните... И линк, с анализ на проблемите на Българското образование, от Световната Банка: https://documents1.worldbank.org/curated/en/112391468006618583/pdf/913210WP0P14620garia0ONLINE0Sept026.pdf Знам, че всички в темата разбират повече от Световната банка, затова да махнем такива глупости като математика, физика, биология, история и български език от учебната програма... (понеже не се вижда от скрийншотовете, взети са от документ с анализ за представянето на България на Пиза 2006, от министерството на образованието)

Към момента аз съм единствената в темата, която се позовава на публикации и изследвания, свързани с ученето, учебната дейност, екзекутивните функции, профилирането на образованието, така че последното, което правя, е да говоря наизуст. Волни съчинения тип "една жена каза" и "понеже аз еди какво си, то системата за нищо не става", не са част от нещата, които пиша. В България грамотността на учениците - функционалната грамотност, с всяко следващо изследване на ПИЗА продължава да се срива. Eто ви графики. Коя е държавата с най-висока функционална неграмотност? България. 45%. Коя е държавата с най-бърз спад на грамотността - България. Коя държава е най-зле по науките? България. Коя държава е най-зле комбинирано, науки, математика и четене? България. В коя държава са най-добри по математика? Нидерландия. Защо ви ги пиша в такива подробности тези неща колко е важно училището да създава умения за учене, да развива основните когнитивни функции, да развива екзекутивните функции на учениците от най-ранно детство? Защото в Нидерландия, която е най-добре по математика, в основното училище задължително децата се оценяват не само по това дали могат да смятат, а по това как се справят в нещо, което се нарича "leren leren" - способност да се учи, способност да се развиват нови умения, способност да се генерализират уменията от една сфера в друга, умение да се схваща това, което се чете, да се схваща какво стои зад формулата. Или всичко, което се опитвам да ви покажа по хиляда начина, но не го четете. Данните кой се справя по-добре, България или Нидерландия, при условие, че по математика до 7 клас (или до 12-годишна възраст) децата учат що-годе едни и същи неща и в двете държави, би трябвало да ви казва достатъчно. Там обаче децата не си гледат в телефоните, вместо да си решават задачите. И никой няма да ги пусне в следваща година, ако не са покрили минимума умения за предишната. Както и никой няма да им пише оценки, които не заслужават, и то комплексно. Защото по всеки предмет оценката е не доколко са наизустили това, което пише в учебинка по предмета, а освен предметното съдържание доколко очакванията в аспекта "leren leren" ("learning to learn") също са покрити в адекватна степен, за да се каже, че детето може самостоятелно да се справя с учебното съдържание, посредством разработените мисловни стратегии, които да правят това възможно. Има и оценка по неща като справяне в живота, тоест доколко си разтребва чина, когато напуска класната стая, доколко знае как да се справя в ситуация на конфликт с друго дете ("omgaan met ruzie" - "какво правя, когато се скараме") и т.н. Ако примерно едно дете на 8 години не покрива елементарните критерии за четене с разбиране и боравене с текст, то няма да мине в следващия клас. Като децата не четат на екран, о, не. Само тестовете са на компютър. Децата четат и пишат на ръка. С молив, че да могат ако трябва десет пъти да поправят това, което са сгрешили - но докато не го научат, не минават на следващата задача. Дали това е защото са нещо изостанали в системата на килийните училища и горките, са толкова бедни, че не могат да си позволят мобилен телефон? Не. С мобилни телефони в клас не се влиза, едно на ръка. Второ на ръка, децата не се сдобиват с мобилен телефон преди да могат сами да си плащат абонамента. А това е когато примерно почнат да работят през ваканциите в супермаркета - на 16. Или на 13-14 ще получат телефон с предплатена карта и без достъп до интернет - само за да могат да се обаждат на родителите си, когато тръгват от училище, примерно. Свърши ли им предплатената карта за месеца, няма телефон, та да внимават с броя на обажданията/sms ите. Ето ви и обещаните картинки. За справка, знаете ли какво получава за домашно едно 14-годишно дете по история? Да направи анализ на външната политика на Съединените щати между първата и втората световна война, като от него се очаква първо да намери материали, които да изчете (НЕ от Уикипедия), след което да ги резюмира различните възгледи (за и против, плюсове и минуси) в презентация, която да изнесе на целия клас. Как ви звучи това? Дали е същото, като да наизусти пет дати? Защо това дете не квичи до небесата, олеле, колко е ужасна тази система, понеже аз искам да си бъркам в носа, а тука ме мъчат с някаква външна политика? Ми колко е по-гот да си цъкам на телефона? И как това дете знае къде да търси информация, кое е важно, кое не, кое да сложи в презентацията? Знае. Защото се е научило как да борави с текст още на осем години. А ако не се е научило, ще си стои във втори клас, докато научи.

Не се опитваме да обясним това, но ето, накратко. Ако ще си слагаме дрехите в прахосмукачката, а ще се чудим защо не пере, то проблемът е в нас, не в прахосмукачката.

Именно. Това е типичният, как да кажа, български ексепционализъм. Понеже не правим нещо така, както трябва да се прави - скатаваме се, ерго, или го "побългаряваме", то почваме да твърдим, че то нещо е сбъркано и трябва да го сменим с някакво друго, което повече ни отива на мърлявщината, скатаването, старанието да се мине метър. Не, принципът на Парето не е сбъркан, да речем (talent distribution studies, wealth studies)- той важи както в училище, така и на какви ли не други места, както и да се опитваме да си скрием главата в пясъка и да настояваме, че ние в България сме някаква специална порода хора, направо друг биологически вид, и за нас обикновените процеси (примерно на развитието на детето) не важат. И това само и само да не правим нещата така, както трябва, а някак си по друг начин - все измекярски. Eфектът "на кривата ракета и космосът и пречи", прилаган ежедневно, масово, на всички нива и във всички сфери Напълно уместно пишете, че ако нещо не се изпълнява по предназначението си, то не носи очакваните ползи. Винаги съм се смайвала на безкрайния ни стремеж да минем метър, все да сме на въпреки. Ясно е, че ако иска изпрани дрехи, човек ги слага в пералнята (и използва необходимата за тях програма), а не в прахосмукачката. Ние ще проглушим на Господ ушите какво тотално сбъркано нещо е прахосмукачката, след като не пере дрехи и че тя е напълно безполезна. Ми да, вината е в нея. А и ние винаги сме прали с прахосмукачка?! Същото и с демокрацията.

Ще развиеш. Нарича се "трансфер". Никое умение не се счита за развито, ако не може да се прилага самостоятелно многократно, независимо от контекста - и да се адаптира към нови области. В колкото повече области го прилагате, толкова повече го развивате. Затова уравнения (задачи изобщо) трябва да се решават по колкото се може повече предмети. Иначе се научавате само да прилагате една формула, без да се научите как се решават уравнения (как се прилагат множество формули, в които елементите, към които се прилагат, са различни). Това е като да се научите да вървите по улицата, но да не можете да вървите по мост, в коридор, по наклонена повърхност, назад и примерно докато вървите, да разговаряте с някого, без едното да пречи на другото. Явно не ме четете.