dora

И това не е вярно. В 20 век се развиват съвсем различни технологии на войната. Сравнете окопната война през първата световна война и първата война в залива, примерно. Сравнете войната през прокси по време на студената война. Технологиите днес позволяват войната да се води хибридно. И то доста успешно. Вкл. като се атакува стратегическа инфраструра, разположена изцяло онлайн. Масиви данни. Eй на, "We are approaching a stage of development when no one is a soldier anymore but everyone is a participant in combat action. The task now is not to inflict losses in men and materiel but to thwart an enemy's plans, demoralize it, undermine its worldview, and destroy its intrinsic values." – Maj. Gen. G.A. Berezkin Deputy Head of the Russian Federation Defense Ministry Center of Military-Technical Information Studies, in Lessons from the war in Iraq, Military Thought (May 1, 2003).* Това е значителна промяна, не ли? Как я виждате тази хибридна война преди 200 години? Темата обаче започва да навлиза все повече в иррационалните страхове с конспиративен уклон - кражба на индентичност, унищожаване на българщината и т.н., а това не е особено интересно. --- Взето оттук, презентация на националния институт по сигурност и антитероризъм в Сиракуза: http://www.information-retrieval.info/papers/symmetry/CAS-BANTLE-POSTED.pdf Макар че едва ли има смисъл да го пускам изобщо.

Защото изобщо не е елементарно.

На нищо не ни научи Сребреница, за съжаление. Не виждам обаче каква е връзката със Сребреница? В Сребреница Младич използва слабостта - липсата на мандат- на ООН да пази цивилното население и ликвидира мъжете и момчетата - мюсюлмани (етническо прочистване), след като многократно бе тероризирал холандската база, ограничавал й доставките, атакувал я, дължал я отговорна за това, че се отбранява, обвинявал я, че взема страна, чак пленници си беше взимал. Провал на концепцията за мироопазване. Това какво общо има със спора ни с Македония?

Toва откъде следва?

Кой ще ви я вземе тази идентичност, ако сам си решавате какъв сте? Някой ще ви разпореди да сте нещо друго ли? Кой някой?

Два века, като един цял от които с петдесетина години невиждана научнотехническа акселерация, а с едно стотина години и невидждани идейни трансформации, множество революции, тотална промяна на немалко парадигми, в обществено-икономическите отношения, в политическите структури, вкл. в политическите науки. В 19 век нямаше да можем ние с вас да бистрим политиката тук, нали така? Да не говорим, че без средствата за масова информация нямаше да знаем какво става в съседното село. Това е друг свят, по която и причина всякакви аналогии с 19 век са неприложими. Eдна от много възможни публикации за илюстрация: https://www.theatlantic.com/past/docs/issues/95dec/chilearn/drucker.htm

Това резюмира логиката на всичко, което написахте. Векът е 21ви. Това е може би най-фундаменталното отричане на реалностите.

И като са взаимно изключващи се, какво от това? Какви реални, измерими поражения носи това на България? Никакви. Ето ви пример за реални поражения: Русия създава условия за повишаване на цените на газа. България е зависима на руските доставки. Цените на електричеството се качват. Цените на всичко се качват. Появява се инфлация. Гражданите не могат да си плащат тока. Фалират фирми. Избухват граждански проести. Правителството губи популярност. Нови избори, Герб се връща на бял кон, вариант 1, поредна невъзможност да се сформира правителство - вариант две, цялата държава отново минава в режим на изчакване и т.н. Сравнете с Македонската историография искала Гоце Делчев да е македонски национален герой. Е и? Това ако не е тотална, умело режисирана подмяна на дневния ред, то какво е?

Няма спор, но това в 21 век не й пречи да приема правото на всяка друга нация да създаде такъв исторически разказ. Въпросът не е дали, а в каква степен. Ние сме се вкопчили в историческия разказ, сякаш това е въпрос на живот и смърт. На живот и смърт обаче са въпрос съвсем различни неща. Като например ей това: https://medium.com/migration-issues/why-is-bulgarias-population-falling-off-a-cliff-f695e6ed6603 И ей това: https://nsi.bg/bg/content/18121/basic-page/умирания-в-българия-по-седмици от което изобщо не личи не сме се трогнали особено (но няма да продължавам по стринга). Трудно е човек да не остане с впечатление, че вманиачаването по този или онзи историческият разказ, се явява изместване на темата.

Това е преди няколко века

О, влизат, влизат. Сетих се сега за един мой шеф, цял живот дипломат в ООН, още преглеждайки сивито ми, той каза следното: "Вие сте от България, ние с вас не споделяме общо виждане за историята на отоманската империя. На мен това не ми пречи, надявам се да не ви пречи и на вас". Не че изобщо някога бих се замисляла да влизам в някакви исторически пререкания, но човекът не ме познаваше тогава и явно говореше от личен опит с други. Това - предварителното условие, че няма да участва с мен в спорове относно отоманската империя, бе неговото "да", потвърждение, че иска да работи с мен.

С Турция споделяме ли един и същ национален разказ относно Османската империя? Защо с Турция не отваряме въпроса? Националният разказ на никоя държава не е проблем, защото реално в система от суверенни държави всяка от тях признава, че всяка друга има еднакво право на национално строителство, а това включва създаване на собствена национална приказка със селективен подбор на фактите и тяхната интерпретация в контекста на вече заложената цел - nation building. По нея причина държавите принципно не се интересуват от алтернативния разказ на съседите си, понякога дори на враговете си - непрактично е. Нашата хипербдителност да не би някой нещо да ни направи на разказа е наш проблем. И причината за това е много ясна - лошото ни национално самочувствие днес, което ни кара изцяло да се основаваме на миналото. Този проблем изобщо не е така генерално прехвърлим към другите държави, ерго изобщо не някаква универсална, изконна човешка черта. Политическа мотивация днес гражданите в развитата част на Европа не вадят от националния разказ, а от гражданското си чувство. Ние понеже гражданско общество не направихме, си мислим, че ще се разпаднем, ако не ни свързва някаква историческа приказка. Защо вместо това не се опитаме да изградим гражданско общество? Пак, това е наш, а не универсален проблем и нищо подразбиращо се в реакциите ни няма. Да не говорим, че от гледна точка на развитите демокрации и нищо конструктивно няма в реакциите ни. Ще се борим срещу международната система? Или ще показваме на всички, че сме незрели като държава, след като не можем да допуснем - по исторически съображения - правото на самоопределение на друга такава? И какво предлагаме? Разпад на Македония? Нова война? Подялбата й между нас и Албания? Нищо не предлагаме, но искаме да стане на нашето. Ами ОК, успех.

Добре, и как става това разрушаване? Идентичността е конструкт. Предпочитание човек да се асоциира по някакъв принцип с някаква група. Как предпочитанието на някого да се асоциира с дадена група на вас би ви попречило да се асоциирате с каквото и да било? Сегашният свят е свят на национални държави, нормално е оргомната част да се асоциират с държавата, в която са родени. Асоциирането е избор. Представете си примерно, че държавата с която се асоциирате, престане да съществува (както се случи с бивша Югославия). Тогава имате възможност да се асоциирате отново, на основата на регионална или друга (етническа, религиозна) идентичност. Или да продължите да се асоциирате с несъществуващата си държава (има хора от бивша Югославия, които продължават да считат себе си за югославяни). На избора ви не би могло да попречи нищо, защото той е персонален. Да, в света има държави, където този избор не е добре да се обявява публично, защото лошо. Същото важи за всички дискриминирани групи. Но той винаги може да бъде направен. Може да бъде и променен. Има нещо, което се нарича "fluid identity", или адаптивна идентичност.

Това е и моят аргумент, няма как да им трябваме и да ни искат, ако ни считат за заплаха за националната си сигурност. Въпросът е защо толкова упорито отказваме да го разберем. Поискаха ли ни танкове, когато им подарихме? Не. Поискаха ли ни експертна помощ за влизане в ЕС (откъде накъде точно от нас, понеже сме експерти в евроинтеграцията)? Не. Ние я включихме в алъш-верижа в злополучния договор, за да изглежда някак съразмерно на хартия. Поискали ли са ни сега охрана на въздушното им пространство? Не. Но я предлагаме. Защо? Извинете за аналогията, но това е като верният, но нежелан ухажор, който всеки ден чинно я чака пред вратата с букет рози в ръка. И отказва да разбере, че нито непремерени жестове, нито молби, нито изнудване и извиване на ръце, нито жалване пред вселенския патриарх и арменския поп ще му свършат работа. Това, което се изисква от него, е да нормализира поведението си, да деескалира претенциите си, да намери прагматичен подход - не като потенциален любовник, а като най-обикновен, добронамерен съсед.

Добре де, аз пак не разбирам как самоопределението на македонците като македонци (национално или етнически) по някакъв начин ни пречи на нас да се определим по какъвто и да било начин (национално или етнически).

Това изобщо не е очевидно. В Македония - както и в България - има носталгия към времето на комунизма. Колкото в по-голяма изолация от останалия свят живеят хората, толкова повече се вкопчват в изкривени спомени за миналото си.

Toва е същото.

Как това дали македонецът се определя като македонец ми пречи на мен да се определям като българка? Принципът на самоопределение, заложен в международната система с точките на Уудроу Уилсън, не е zero-sum, или понеже Х се определя еди как си, то У не може да се определя както си пожелае. И Х, и У към даден момент могат да се определят по един начин, а после - по друг. Експати, двойно гражданство... граждански тип нации и т.н. Фалшива дихотомия. И ето, виждате ли? Проблемът е при нас.

И как Македония е заплаха за нашата идентичност? Реално? Ще ни се разпадне държавата или какво? Политиката не бива да се основава на иррационални аргументи, а това правим от тридесет години.

Уф, ами, нищо не стана. Вкараха си троянски кон.

Къде правя това?

Въпросът е каква е нашата полза. Да разрушим македонската идентичност не е точно полза, защото тогава Македония ще трябва да се разпадне. Провалена държава - съсед не е от полза за никого. Тунелното мислене също не е от полза за никого, защото така не проваляме този или онзи политик - така проваляме македонския народ. Какъв е проблемът: два еднакво нещастни, еднакво изстрадали народа си говорят на развален телефон посредством политическата си класа, еднакво обсебена от бившите си служби. Без никакво желание - поне от страна на българския народ - да разбере това.

Защо ЕС ни прие? И не, в опасенията им няма нищо параноично, защото стремежите на българското общество са точно в такава посока, обезличаването на македонската идентичност. Потърсете в Рисърчгейт един доклад, за конференция, "Националната идентичност в Македония - теория за дифузия и теория за реверсия" Пускам оттам два цитата, които, като цяло, са изключително сходими с настроенията в България. Това като как точно не е атака върху правото на идентичност на хората в Македония като македонци? И как точно втория цитат (стр. 19), за "духовния обединител", не е точно същото, което Ердоган се опитва да направи? Неговото било великотурски шовинизъм, понеже касаел домогвания към нашето население, но това, което четете по-долу, изобщо не е българошовинизъм? Аз не съм расист, но негрите трябва да станат бели. Е, да, и аз не съм шовинист, но македонците трябва да станат българи, с оглед на духовното ни обединение, бла-бла. За какво ни е това "духовно обединение"? Не може ли духовно да си се обединяваме в териториални граници? И като се обединим духовно, какво, ще плеснем с ръце, ще се прегърнем и литнем към небесата? Стига сме се правили на кьорави, всички знаем за какво иде реч, но не искаме да го признаем пред себе си. Неотработената травма, чувството за национална непълноценност, желанието да сме по-важни отколкото сме, по-велики, отколкото сме, и понеже на българското ни сърце му е тясно в националните ни граници, то сме длъжни да притискаме съседите си с някакви си наши си проблеми, наши си невъзможни аспирации за идейно и духовно обединение по всички земни кълбета около българщината. Да де, само че не сме Турция. Турция е регионална сила. Ние какво сме? Смаляваща се като население държава, с много мрачни демографски прогнози. На гол тумбак чифте пищови. Освен всичко друго, подобни стремежи Ердоган има други цели. Нашата цел каква е точно? Ето, точно ей това е нередно. Това е директна заплаха за националната сигурност на Македония, колкото и да се правим на "аз съм за гъби". С това - с тези настроения - трябва да се спре. То е ясно като бял ден - докато те продължават да битуват, в българското общество очевидно няма никаква воля проблемите с Македония да се разрешат.

Oт тяхна гледна точка това ще им събори идентичността, да. Ще подкопае липсата на лоялност към крехката им държавност. За нас подобни страхове може да се безпочвени, но за тях не са. Това за ужаса от разпад на идентичността го казва и Методиев. Затова и първият въпрос, който трябва да си зададем, е искаме ли Македония да се разпадне и какво правим, че да не внушаваме у съседите си страха, че целим точно това, да им провалим държавността отвътре, изземвайки им изобщо възможността да си построят някаква обща идентичност, някаква историческа приказка, независима от нашата. Ще се разпадне ли Македония е нещо, което на нашата политическа класа сякаш изобщо не й стои на дневен ред, защото с цялото си непоследователно поведение в последните тридесет години показва, че й е все едно. Да не говорим, че има достатъчно наливащи масло в огъня, в чиито биографии - защо ли - се открива топла връзка с държавна сигурност. Същите тези служби, които, верни на Коминтерна, създадоха "македонско малцинство в България". Сега този творчески проблясък на социалното инженерство го приписваме на Македония, вместо да си спомним, че другарят Димитров с топлите очи ни го погоди. Някой някога у нас някого да е преследвал, някого да е осъдил, заради това, което тогава комунистическата власт направи в Пиринска Македония? Хората, които изби, защото не искат да се пишат македонци? Това име някому днес да е известно: https://bg.wikipedia.org/wiki/Герасим_Тодоров? С лека ръка забравяме всички злини, които сме причинили на тези хора, но настояваме в Македония да признаят своята вина. Присмял се хърбел на щърбел. Още една престъпна непоследователност. Защо? Защото не се лустрирахме. Затова и продължавам да пиша, че от гледна точка на Македония България е непредвидим партньор, с потенциала да носи най-голямата възможна заплаха за националната й сигурност - много повече от гърците, дори повече от албанците. Този страх нямаше да бъде всят, ако следвахме една ясна дипломатическа линия, ако бяхме постоянни, ако външната ни политика беше професионална, не беше в плен на безкрайните разклонения на комунистическите служби (Николай Младенов се опита - безуспешно - да лустрира и военното разузнаване, и външно министерство, но нищо от това не се случи, Каракачанов пък веднага побъра да си назначи ДСтата във военно, да не би България някога да стане нормална Европейска държава) и не зависеше от ненадейния, иррационален политически избор на люшкащия се в нелепи крайности граждански и полтически неграмотен български избирател.* Същото непостоянство и тотална непрозрачност (корупция, дълбока държава) демонстрираме към всичките си други външнополитически партньори, но най-болезнен (по понятни причини) е провалът ни с Македония. Не казвам, че Македонците нямат нужда от значителни реформи. Казвам, че македонската държава в наше лице не разполага с партньор от типа на Германия, Франция, Чехословакия, дори Словения. Македония в наше лице разполага с партньор - провалила се и продължаваща да се проваля във всички сфери на обществения живот политическа класа (държим се, все едно това не го знаем и самите ние). Провалила се вкл. във външната си политика, а там да се издъниш, при условие, че реално цялата ти външна политика в последните тридесет години е била направлявана в посока европеизирането ти, никак не е безобидно. --- *Ето тези кой ни ги избира, не ли ние самите: https://bulgaria.fes.de/fileadmin/user_upload/documents/publications/2021/Grupova_omraza_i_djasno-ekstremistki_naglasi_v_Bulgaria_WEB_BG.pdf

Не мисля, че е готова.