dora

Аз бих добавила православието и обвързването на нашата приказка с Русия - русофилията. Русия не би могла да се лансира като освободител, ако преди това не е имало поробител. Плюс четиридесет и пет годишната подмяна на исторически факти по идеологически причини.

Съотнесени с цялото население, тези инициативи са малко. Иначе да, радостно е, че ги има.

A защо?

И като му кипне кръвта на българина, какво? Тегли един бой на жената или детето и готово. Защо всякаква мотивация винаги трябва да идва отвън? Ако има тоталитарна държава, спазваме законите. Ако няма тоталитарна държава, не ги спазваме. Проблемът на България не са жените, мъжете са. Те са тези, на които, дори поради устройството на мозъка им, следва да са им присъщи някакви неща като инициативност, склонност да се поемат рискове, категоричност, действеност, желание за поемане на отговорност, потребност от състезателност и лидерство, по-малка сговорчивост, непримиренчество. Но не би (нямам време сега да пиша повече). Все се сещам за вица за мъжката дума: "Като съм казал, че ще го свърша, ще го свърша! Няма нужда на всеки десет години да ми напомняш"... Все големи на думи - воеводи, потури, знамена, "традиционни ценности", а после - нищо. Това легло все така си стои неоправено. Ако може някой друг - мама може би? Или съседите? Международното положение, Европейския съюз, Ангела Меркел, филанкишията? Кой?

Защо трябва кръвта да кипи, за да може хората да гласуват? Да спазват правилата и законите? Да не се държат така, сякаш не живеят в общество? Има един клиничен психолог, зорлем превърнат в известна личност, Дж. Питърсън. С някои негови неща съм съгласна, с други не съм, но това е ОК. Той казва нещо много просто: преди да протестирате какво ужасно и несправедливо място е света, си оправете леглото. Нямам време сега да пиша повече, но това изречение е напълно достатъчно.

И най-вече, откъде накъде това, че ние се ровим в миналото, трябва да е проблем на Македония

Aз посочих с какво го заменяме.

Недейте така, войните са разрушителни във всякакъв план, вкл. в социален. Творческо малцинство е трудно да се създаде, защото няма никаква историческа причина. Творческо малцинство се появява по разломите на историята, напр. възраждането, създаването на българската държава, падането на комунизма, защото идейният вакуум предполага, че може да се започне от нулата, всичко да се изгради отначало, а това мобилизира надеждите на хората с идеи, че могат да бъдат полезни. В момента няма такива условия. Това с падането на комунизма го пропуснахме като възможност. Друга такава скоро няма да има. Наблюдавайки България отвън, аз примерно не виждам никаква готовоност за мобилизация на обществената енергия в нещо ново, но така, че хората да са рецептивни на осъществяването на каквито и да било фундментални трансформации - а точно такива са необходими. Има апатия, нежелание да се участва в каквото и да било, неразбиране на причините и следствията, враждебност към държавата, враждебност към идеята за общество изобщо, потенциал за внушаване на враждебност към абсолютно всяка публична личност чрез очернянето й през медиите, податливост на какви ли не зловредни манипулации. Едно голямо лепкаво блато на нежеланието и пасивността, в която, опасявам се, ще затъне и ентусиазмът на реформаторски настроените млади хора в правителството - ще бъдат похарчени. А това е поредният знак - един от толкова многото в последните тридесет години - че в България няма смксъл да се остава. Точно за тези, които биха били някакъв двигател на промяна. Все пак никой, който има шансове да се реализира другаде, не иска да бъде безсилно да промени каквото и да било малцинство в собствената си държава и цялата му житейска енергия да бъде изсмукана без смисъл, вместо да бъде реализирана там, където би могла да доведе до нещо. Никой няма да дойде на бял кон, ако българското общество не желае да се промени трайно и изоснови, участвайки в процеса. А това става с отместване на погледа към днешния ден, най-малкото. Край на ескейпизма в миналото.

Целта на ЕС не е да замени националните държави.

Ох, демографският проблем идвал от жените. Ами, да ги накажем. Това е несериозно.

Това не е вярно.

Идентичността е конструкт, който има много параметри. Нас двамата, да речем, ни обединяват много повече неща, отколкото ви хрумват на пръв поглед. Зависи какво общество искаме. Искаме ли общество, в което за човешката съпричастност има място? Примерно способността да се трогнеш от нещастието на другия и да му помогнеш? Способността да се отнасяш човешки с някого, дори когато не го харесваш особено? Тогава най-важният параметър на идентичността е хуманитарният, принадлежността към човешкия род. Искаме ли общество, в което различните групи се мразят една друга? Тогава издигаме в култ параметри на идентичността, които ги противопоставят. Всеки принцип, който не създава антагонизъм, а предполага някаква универсалност, върши добра работа. Държавата като обединител е един такъв параметър - защото тогава лоялността на всички е към държавата, в която живеят, чувството им на граждани на тази държава, потребността им да се държат по начин, който позволява държавата да фунционира добре и желание да участват в изграждането на по-добри, по-прозрачни държавни институции, желанието им да спазват закона. Местоживеенето също - създава грижа на добър стопанин към града, съпричастност към хората, които живеят там. Гражданството, ерго, е един добър заместител на нацонализма. Усещате ли обаче активния елемент? Не просто съм еди какво си, а ПРАВЯ нещо вследствие на това, че съм еди какво си. Агентството, както го написах. Ние нямаме функционално чувство за общност (обществото ни е атомизирано) и затова се чудим с какво да си го набавим, НО така, че то да не ни задължава с нищо. Да липсва каквото и да било агентство, активна роля. Майчиният език не вменява задължения, нали? Значи е ОК. Всичко, което вменява задължения (като гражданството, да речем) - не е ОК. Да де, но така не може. Не може хем да се опитваме да не се задължаваме с нищо към никого, хем да битуваме като общност. Пасивното вкопаване в миналото, само и само да не участваме в днешния ден, няма да доведе до нищо.

Защо трябва да я заменя с идеология?

С политическо лидерство, което не е популистко.

По желание го вземаме, защото ние предпочитаме да се взираме в миналото, вместо в настоящето. Ние предпочитаме тази или онази версия. Агентството ми се губи на мен във всичко това, представата, че сме някакви пасивни жертви на обстоятелствата и че нещата се случват без нас. Не, национализмът се случва с нашето съучастничество. Както всяка друга идеология. Човек сам избира да се поддава ли на внушения или да даде една крачка назад и да помисли още веднъж.

Национализмът е идеология, която се внушава на хората. Нито е изконна, нито е подразбираща се, нито е полезна, след като си е изпълнила предназначението - да доведе до създаване и вътрешно легитимиране на нова държава. НОВА държава. Млада, хей сега създадена. У македонците той е оправдан - по нея причина. У нас е тотално безсмислен. Всяко (политическо) средство, когато не се използва по предназначение - или се използва много сред срока си на годност - става токсично. В момента от българска страна наблюдаваме точно това. Представете си го като което и да било лекраство. Ако го взимате, за да решите проблема, за който то се предписва, лекарството ви помага. Когато започнете да го взимате за проблеми, с които лекарството няма нищо общо, то ви уврежда. Уврежда ви също, когато продължите да го вземате твърде дълго - когато първопричината отдавна е изчезнала или много след крайния му срок. Нашият национализъм е имал смисъл при създаването на национална държава - и тогава е довел до впечатляващ културен подем. Днес ролята му е точно никаква, освен в създаването на антагонизъм, в степен на тежка токсичност. Трови ни външната политика, трови ни вътрешната политика, подменя рационалния и полезен за обществото дневен ред - оправянето на тежките проблеми в съвремието - с въжделения по отдавна отминалото, като напълно нарочно измества търсенето на национално самочувствие в някакви идеологизирани версии за миналото, вместо в реалностите на днешния ден. Освен тотално излишен антагонизъм създава и идеалните предпоставки за политическо и гражданско бездействие, безпомощност, песимизъм, апатия, катастрофизъм, иррационални страхове - ако единственото ценно е в миналото, то какъв смисъл е изобщо нещо да се прави днес? И това е добре за обществото? Не е ли тази тотална апатия двигателят зад провала на всички институции? И това е хубаво? Само че вместо да се опита да помисли какво би подобрило състоянието му, какво би накарало децата му да престанат да напускат държавата, 80% от българското население счита, че това кой какво бил смятал в Македония му е пръв приоритет. Щото какво се е случило преди сто, двеста, петстотин години му е по-важно от това, което се случва днес? Така излиза. Помпането на националистични настроения е това, което създава напрежението. Не средство за решаването му.

Въпросът е защо хипотези за произхода на българите изобщо могат да стоят пред взаимоотношенията на две държави в 21 век. Иррационално е. Вижте какво казва Деян Кюранов тук за "чугуните": https://www.mediapool.bg/zashto-za-balgarina-e-estestveno-da-e-natsionalist-po-makedonskata-tema-news332165.html Аз съм на същото мнение - създаваме си и задълбочаваме до безкрай изкуствени, несвързани с действителността днес проблеми, като непродуктувно обричаме два народа да живеят във взаимен антагонизъм, без за това да има каквито и да било рационални основания.

Не само той счита така. Ако са преселници от Добърско.

Две интересни публикации, едната относно обсесията по Македония в сравнение с беломорска Тракия: https://voinaimir.info/2022/02/thrace-macedon/?fbclid=IwAR3E39vxMiX6cj956x_-jfCoVCHUva2YS01dC6Ole6fJnw7rBK9W8ppg5rk Втората, относно македонския език, от американски славист. Някъде май се споменаваше, но ето му студията от 1975: http://home.uchicago.edu/~vfriedm/Articles/003Friedman75.pdf Ако се съди по създаването на книжовна норма, основана на вернакуларна литература, за предшественик на македонския език може да се счита и Хаджи Йоаким Кършовски, зависи кой как тълкува появата на неговите разкази за страшния съд, вижте страница 5 и 6 oт pdf файла.

Някъде по-горе се твърдеше, че в България реч на омразата към Македония няма.

Това изобщо не е аргумент. Никоя европейска държава не се позовава във външата си политика в 21 век на неща от средновековието. Границите в цяла Европа са се променяли с времето. От това не следва нищо. Да не говорим, че това изглежда абсурдно, вижте е формулирано недоумението като въпрос към Петков във Hardtalk oнзи ден: There's another issue when it comes to your country's reputation in Brussels, and this is the issue of Macedonia, North Macedonia, and the stands you as country have taken, blocking all accession talks that North Macedonia believed it had been promised by the EU, but which Bulgaria now says cannot go ahead, based, it seems, on a claim that Macedonia is in fact really Bulgarian, and that the Macedonian laguage for example has no legitimacy because it is really Bulgarian, and you and you want all of that written, for a start, it seems, into the Macedonian constitution. What is going on here? (20 минута). Считат ни за луди. Дори ако погледнете македонския въпрос в контекста на цялото интервю, всички въпроси водят към едно: България е непоследователна и не може да й се има доверие. Непоследователна е по отношение на НАТО, непоследователна е дори в това, че премиерът казва едно, а президентът -друго. Непоследователна е към Македония, репутацията й е лоша. Нещо невярно в което? Но не го чуваме.

Не, но това е защото това не се толерира: https://www.government.nl/topics/discrimination/prohibition-of-discrimination В България обаче се толерира, защото държавата не го е инкриминирала. България не го инкриминира, но настоява Македония да го направи? Как изглежда това отстрани? Ние член ли сме на ЕС? Преди да гледаме в македонското канче, да си оправим нашите свинщинки. Крадецът вика "дръжте крадеца" - това няма как да се схване насериозно, особено от тези, които от години ни призовават да си оправим проблемите с правата на малцинствата. Държава, която не се държи като член на ЕС, блокира започване на преговори с друга държава за това, че не се държи като член на ЕС (?!). Ей така изглежда това отвън. Държава, която е изграждала нацията си в 19 век, се опитва да натрапи представи от 19 век (етнонационализъм) на държава, която я изгражда в края на 20ти и иска да си направи граждански тип нация. Държава, която допуска политическия й дискурс в продължение на десет години да се ръководи от щенията на крайни националисти държи сметка на друга държава, където важни решения биват блокирани от крайни националисти. Държава, която не си е лустрирала службите, се сърди на държава, която не си е лустрирала службите. И това няма как да се вземе насериозно. При това положение трябва да сме много умни, за да измислим каквито и да било валидни аргументи. Президентът донякъде го направи, но не мисля, че няма да ни се налага да правим значителни компромиси. Не защото македонците са правите, а защото у нас твърде много неща катастрофално куцат. Продължаваме да сме изгубени в превода, както и по отношение на ЕС, така и по отношение на Македония. Но не сме готови нищо да коригираме.

Aз лично не разбирам изобщо защо една държава трябва да е пробългарска, настроенията на населението й трябва да са пробългарски, националната й история трябва да е написана според това, което е изгодно на България, за да може да бъде член на ЕС. Вижте тази публикация: https://www.nytimes.com/1995/02/08/world/for-dutch-it-s-ok-to-despise-germans.html Това пречи ли на Германия да е най-големият търговски партньор на Нидерландия? Не. (https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_the_largest_trading_partners_of_the_Netherlands) Пречи ли и на двете държави да са в ЕС? Не. Германия възпрепятствала ли е изобщо някога Нидерландия във външната й политика, защото нидерландски граждани смятат, че германците са дебели и не ги харесват особено? Това пречи ли на туризма? Не. По време на празници и ваканции от двете страни на границата е пълно с туристи от двете държави. В нидерландските училища се изучава немски (барабар с английски и френски); всеки, който е бил в гимназия, говори приличен немски. Езиците са от германската група, като цяло хората се разбират що-годе както ние горе-долу се разбираме със сърбите. Холандци живеят в Германия, германци живеят в Нидерландия (As of 2017, around 164,000 people with a Dutch migration background resided in Germany.[9] Around 77,000 Germans resided in the Netherlands.) И двете държави определят взаимоотношенията си като отлични. Отношението на този или онзи гражданин към този или онзи е без значение в правова държава и доколкото и двете държави се ръководят от ратифицираните конвенции за малцинствата - и не се извършват престъпления, мотивирани от омраза, речта на омразата е инкриминирана, не се тиражира през медиите, не се толерира в интернет. Какво ни касае нас, че македонската национална приказка не била пробългарска? Какво я интересува която и да било държава дали друга държава си пише историята не според националния си интерес, а според това, което е изгодно на съседите? Какво ни касае нас, че този или онзи бил написал нещо във фейсбук? Или че имало вандали? И при нас има вандали, и във всяка друга държава също има вандали. Само че вандализирането на това или онова не става първа новина, за да настройва хората едни срещу други. Някой махнал флагове и това веднага става проблем от международно значение. Ултрачувствителност на тема. Инкриминирали ли сме в България речта на омразата*? Не. Отворете която и да било новинарска страница, която дори мимоходом споменава нещо, което дразни националистически настроените хора в България и ще видите какво е реч на омразата. Забранена ли е? Не. Държавата пренебрегва ли речта на омразата? Определено. Държавата дори пренебрегва престъпленията, породени от омраза, защото такъв състав не съществува в Наказателния кодекс**. Най-обикновено момче може да бъде убито, защото приличало на гей, и от това не следва нищо - законът не го счита за престъпление, породено от омраза, а на хулигански подбуди. Деца могат да бъдат бити в центъра на София, защото слушали грешната музика. Какво прави държавата? Точно нищо. Разбирам да бяхме някакъв пример за подражание, държава с висок морален интегритет и уважение на малцинствата... Затова и сме неразбираеми. --- *";https://ec.europa.eu/migrant-integration/library-document/public-attitudes-hate-speech-bulgaria-2018_en https://www.coe.int/en/web/commissioner/-/bulgaria-should-counter-harmful-narratives-endangering-human-rights-and-step-up-efforts-to-fight-hate-speech-and-domestic-violence **"In this regard, EU legal rules are clearer: Article 4 of the EU framework decision 2008/913/JHA on combating certain forms and expressions of racism and xenophobia obliges Member States to ensure that racist and xenophobic motivation is considered an aggravating circumstance, or that such motivation is taken into consideration by the judiciary when imposing penalties." (Източник: https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2020/655135/IPOL_STU(2020)655135_EN.pdf) У нас това не се прави.

Хахаха, а бежанци от София ше приемате ли? :))

Формално да, но е трудно да не бъдат схващани за такава. Липсата на лустрация направи от целия български наратив след 1989 история на престъпното лицемерие. Много дълго ще берем плодовете на това, а те придобиват все по-причудливи форми и извират отвсякъде.