ramus

Не знам дали и кое "трябват", но недоумявам защо вие интерпретирате това като "неглижиране". Невронните мрежи и психичните процеси са нещо крайно сериозно, за да ги ползваме за неглижиране в тази тема. не, вие просто не четете - аз писах именно за пътя към всичко това, но не ползвах за целта "божествености, духовности и висши сили". Всяка малка душа й е много ползотворно разни неща да идват "извън нея" и тя само да ги стреми, желае, бленува... за да си проектират наградата, във вид на 'спасение' и "възвисеност, някаква". В детската игра, на това му се казва "ледено студено". Нито една от интерпретациите ви няма нищо общо с изписаното от мен. В тия думички са налични и нонсенси, които обаче показват и защо игрите на размишления по нещо, си остават само игри, в които се играе в кръг. На никои ХОРА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОМАГА - и духовният път се върви само и единствено самостоятелно, защото е вътрешен. Това е най-самотният път сред вселената. Освен това няма как да става за 'спасение" - в него, особено в началото са налични изключително много капани, преодоляване на съпротиви и редица проблеми и конфликти, "игри на воля" и борба на мотивациите, вкл и "предателството" на някои вътрешни "гласчета", докато психичните защити се борят за да не позволят вмешателства. Хем е вътрешен път, но основните препятствия по него в началото са именно непозволяването да се пропадне до потъване и удавяне в т.н. "радикален субективизъм", преди някой да е сериозно и щателно подготвен за това. Защото ако не е подготвен се стига до психиатрични резултати. Изтрещяването дали ще е на религиозна основа или на друга - все е изтрещяване и много личи. Именно за духовният път се отнасят основните положения, че нито се предава, нито се учи, нито групите спомагат за "вървенето по него". Духовният път не е спасението, жадувано от малките души и внушенията за обратното идват само от религиозните облъчвания хилядолетия наред. Никой в религиите не е на духовния път, няма как - това е фалш. Отгоре на всичко "религиозното клише " ДУХОВЕНСТВО няма нищо общо с пътя на духовното развитие и то много добре го познавам от лични контакти. Това са митове на "малките души", за които духовният път е просто обикновен елемент от идеалните им малки приказки, които разказват за един изнурен и страдащ малък "живот". Но ДУХОВНИЯ ПЪТ им е крайно чужд и несъответствен, докато само си го измислят, фантазират и бленуват. За такъв тип хора са направени религиозните масови приказки. Това е най-многобройната човешка група и по такова условно сходство мога да изразя че "тази група" е такава още от пещерите. Хилядолетия тя не е мръднала, тя все страда, винаги живее сред драми и винаги е жадна за "спасения и спасители". И много им харесва на някои хора да се вживяват на спасителите, които са загрижени, които състрадават, поучават кое е доброто, висшето, красивото, полезното, важното и правилното... И за именно тия свои цели и уклони те ползват дори и познанието, но само като потребители - без въобще никога да смеят да се докоснат до същината му.

Това наистина е само fun. Вижте - няма как производното на човек, да е 'автономно по своя характер". Просто е - има човек, има преживяване - няма човек и... няма нищо от неговите производни. Според мен сам си пречите да мислите по темата - тежестите на инерцията и предварителната ви "възвишена нагласа" са спирачките. Юнг и Фройд са просто исторически фигури със заслуги за времето си. Но вижда че и относно тях вие имате любим свой рефрен - "сами по себе си"... Няма как да поставите нещо сред света и то да е "само по себе си". Невронните мрежи генерират някакви резултати и за човека те са интерпретируеми и до преживявания. Така е и с компютрите - например тия бели символи на екрана ви са набор от обикновени дигитални сигнали, които монитора преобразува в пиксели, а очите и интерпретационните ви механизми - до крайния резултат. Нищо от тази верига НЕ Е САМО ПО СЕБЕ СИ и няма как да бъде. Вашите собствени мисли, вкл и тия, които са изписани тук, не са сами по себе си. Те са ваши призводни, резултат от сложни наслагвания от психични процеси и явления. Едно от тях е и личната ви приказка за живота, духовните преживявания... и уж много ви се иска да побъбрите за това, но си имате сигурна и стабилна спирачка да стигнете по-далеч от това, за което сте "хванат". Нищо от това не е написано с негативна или лична конотация. Просто ще си позволите ли да махнете очилата си и да приземите най-обикновени човешки представности, като ги изкарате от изградената вече ваша рамка, на която те служат.

Но и това според мен съвсем не означава че "стандартната схема" трябва да се елементаризира и опрости... а после да се ползва за "острие на ОКАМ". Според мен въпросният концептуален инструмент НЕ може да се ползва адекватно, когато се разглеждат сериозно психични явления и процеси. Това е изключително сложна и комплексна материя, която отгоре на всичко се и разширява непрекъснато. Нещо подобно на "квантовата физика" - навлизането в детайлите изисква друга нагласа в мисленето и концептуализирането. а не "класическата". Всички явления могат да се разгледат през призмата на познанието. Където не може - още липсва познание. Но личната полза и компенсации на дефицити, за които огромна част от същия този мозък работи и разходва ресурс, не може да им ги даде познанието. Вярванията се проявяват чрез УБЕЖДЕНИЯТА. Те са организиран личен концептуален (когнитивен) израз на вярванията и предубежденията, нагласите и инерциите, заблудите и нужното на всеки изкривяване. И дали и кое е, се определя от отношението на субекта към тях. Отношението на вкопчване в убеждение, означава че личностната конструкция има дефицити и израз на това е и вкопчването в убеждения, вярвания, описателни приказки, спорове и битка за налагане на всеки неговото... Тия изброените всички са в посока да компенсират проблемни положения в изграждането на личността, на отминали емоционални травми от детството, възпитанието, социалната среда... В ПОЗНАНИЕТО естествен инструмент за НЕПОТЪВАНЕТО в субективизъм е именно явлението СЪМНЕНИЕ. Хората, които са вкопчени във вярвания и убеждения не могат да си позволят да се съмняват, те заради това са вкопчени и стигат до степен на обсесия. ВЯРВАНИЯТА и УБЕЖДЕНИЯТА им са в ролята да заместят нестабилни положения вътре в самата личност и субекта не може да си позволи да се СЪМНЯВА защото би ги загубил. А това някъде вътре в него... среща огромна естествена съпротива и остра защитна реакция... Вкопчените в убежденията си хора, са видими навсякъде, вкл и сред форума тук. Вътрешно те имат ярко и силно усещане че именно "това е правилното" и те го наричат "истина". Именно така работи заблудата - "отвътре" нещата задължително се ИЗГРАЖДАТ да изглеждат ок.

Има и други варианти - например явлението КАТАРЗИС. не е разстройство... и след него вече "нищо не е същото". Разбира се - това също не е обективно явление и не се 'случва'. То е израз на натрупани емоционални или дисонанси, които в даден момент стигат до "разрешение". Емоционалните дисонанси пораждат остри негативни преживявания, схемата и механизмите на които няма да засягам тук. Така че в даден момент, когато сякаш "изведнъж" се докосне "разрешението на конфликтите" сякаш рязко олеква трупаното негативно напрежение и това води дори до екзалтирани преживявания, плач... които съвсем лесно някой може да ги ползва за 'религиозни явления'. Дори не е ясно дали въобще е бил налице такъв 'обрат' във визирания пример ПАВЕЛ - митологията и измислиците са толкова насложени че е наивно някой да претендира за автентичност.

А вие откъде го научихте и това? Кое ви дава основание за обективната му валидност, чак в подробности? Отношението към парите няма нищо общо с духовността. Вие просто ползвате съвсем елементарни мерки. Според тях някои от бездомните също са "духовни". Вие просто ползвате популярните религиозни или социални критерии. Парите нямат нищо общо с духовността, а само отношението на човека към тях. Това се отнася и до всичко останало - отношението на човека към заобикалящия го контекст, а не самия контекст. Кой и къде в религията се занимава с ЛЪЖАТА? Кой се е интересувал от автентичността на Исус въобще - той е представен митологично и по онова време е нямало кой да се занимава с "исторически изследвания и религиознание". Нещо повече за лъжата - вие лъжете, аз лъжа, другите и сред темата - също лъжат. Готов ли сте да го приемете, че го правим всички още от деца, правим го и до днес, всички го правим... Скандално ли ви се вижда - но е елементарен психологически факт. Същевременно социалният идеал е - не лъжи. Даже бил и 'божа заповед"... Има и допълнителен аспект на лъжата - самозаблудата. Вярването изкривява вътрешната реалност и лъжата често става "нужната истина" за заблудения. Някъде дълбоко в себе си, поне в началото може и да се досеща, но ползата убива и това "спомняне" само и само заради същата тая ПОЛЗА. И става изключително сложно, защото всичката тази относителност и условност трябва да се взима предвид, а не само да се върви по опростените и елементарни инерции. А за да се взима предвид е нужна висока степен на компетентност и това е най-малкото... Да вярва някой в нещо си - било истина. ИСТИНА ТУК има съвсем чисто психологическо измерение - съответствие на опорен задължителен скелет, някъде в личната конструирана реалност на даден субект. И е думичка, дето спрямо контекстите има различно значение, както и абстракцията СВОБОДА, например. И всеки си ги ползва за спрямо него си... Да вярваш в "своята" истина - означава едновременно че и ЛЪЖЕШ, защото извън субективното ти поле, твоите вярвания са ЛЪЖА. За теб са нужната заблуда, заради твоя полза, но извън теб... всяко от тия вече губи значението си и остава само ЛЪЖАТА/ЗАБЛУДАТА, без значение за твоето лично подвеждане, което си е само за теб си.

Ми не - въобще не. А вие откъде разбрахте че Исус е бил духовен? И кой точно е Исус... дали е христос, за кого е такъв, кой го е нарекъл така, дали въобще е живял такъв... Само да напомня, че дори сред новозаветните официалноприети евангелия има несъответствия. Да не говорим пък за тия, дето са отхвърлени - на ФИЛИП, на Юда или на Магия Магдалена... Те описват други истории уж за същия Исус... А историците по това време - също друга версия... Митовете не правят духовност. "Малките и слабите" души имат нужда да имат "свой свят" - например в аналогията за ГЪЛИВЕР , хората наричат "големите" ВЕЛИКАНИ. Но великаните не се самонаричат така, като наричат пък хората "лилипути"... Схващате ли за неизбежната относителност и ограничението на гледната точка? Затова са нужни митовете - "малките хора" имат нужда от примери за идеалите си - това е залегнало сред всички идеологии, вкл и сред религиите. Всичко, което правят - е от тях, за тях, заради тях си. Съвсем преднамерено не допълних в предишните си изложения че и ВЯРВАНИЯТА и УБЕЖДЕНИЯТА, Митологиите и идеологиите ( за каквото и да е) - също са патерички и са част от етапите по израстване и защита. Но с тях не може никой да е духовен и заедно с останалите патерички е нужно да отпаднат. Има и други трансформации по пътя на зрелостта и този вектор в развитието... но тях няма да ги споменавам, а и не е тук мястото.

Философските размисли са нещо чудесно, но само като за ментални упражнения по абстрактно мислене. Проблемът е, че "размислянето" има и съвсем чувствено-емоционален аспект и размислителите често ползват играта на абстракции и псевдологика за целите на вътрешните си психични нужди... А това винаги води до изкривяване на мисленето, по силата на съвсем невидимото влияние на субективната психична полза. Същинската духовност е общ етикет на особен вектор в психичното развитие, но едно от условията към този вектор е... да се стигне до достатъчна зрелост, в която постепенно да отпаднат нуждите на заблудите. А това само по себе си е "канска" задача, изискваща специфични и систематични (вътрешни) усилия, методика, работа... Именно заради това ще повторя още веднъж тезата си - преминаването през различни етапи в "духовния път" само някъде съвсем в началото се бележи от "различни преживявания", докато психичното поле преминава през сложни процеси на трансформации и така то се защитава съвсем инстинктивно от "промените", които за него са напълно непознати и в известен смисъл то прави всичко възможно "да не ги допусне" и създава яростни съпротиви. Не може да се нарече ДУХОВЕН ПЪТ онзи, който не започва от тотално "събличане" и адаптация на психичното поле БЕЗ НАЛИЧИЕ НА ВСЯКАКВИ помощни средства, които са основните причини за САМОЗАБЛУДАТА при всеки човек. Налице е именно такава методика и това е основното послание дори и при Буда. Това няма нищо общо нито с религия, нито с дрога, нито с философия, изфантазирания или бог. С бог това няма нищо общо - бог и религията са от тия нужни патерички/протези и когато настане нужния момент, те се оставят защото спират да вършат работа. ДУХОВНИЯТ ПЪТ е истински тогава, когато отпаднат дори причините или нуждите от "заблуди"... ЧИСТОТАТА и АВТЕНТИЧНОСТТА са най-важните условия за ДУХОВНО РАЗВИТИЕ. Няма религиозност в това, няма философии, отпадат причините за пристрастия и изкривяване на личната реалност, за да се гради "начисто". Дори на думи, така съвсем общо, това е огромна и сложна задача непосилна за почти всички хора на планетата. Заради това те го превръщат в идеал и го обличат в митове, легенди и опростени интерпретации, като го ползват по този начин за "пристрастията и ползите си". ============================================= Цялата работа се върти около съвсем различен смисъл на думичката ДУХОВНО, на която аз вкарвам съвсем непопулярно значение. Заради това си позволявам да я предложа само и единствено като различен ракурс, в сравнение с популярния и религиозния.

Не, няма такова нещо и няма как да се реализира такова обобщение. Освен това е напълно погрешно да се нарекат преживяванията че се СЛУЧВАТ. ПРЕЖИВЯВАЩИЯТ "ги случва", той е техният генератор, макар че те се пораждат от невидими и непознати за повечето хора, процеси и механизми. Пораждат ги едни невронни мрежи, за да могат други ( в "съзнателната" територия) да получат онова, което не им достига. По тази съвсем обща схема се реализира личната самозблудна игра на всеки човек. Само да вметна че СТРАДАНИЕТО е най-известното религиозно субективно "преживяване" и всички религии го ползват за зарибявка и магнит. Ползват го защото търсенето на "спасение" от същото това преживяване, е чрез най-елементарния принцип - заместване му с друго преживяване. Заблудните игри, които всички играем не ги прави с нищо да са философски значими, нито съждително, нито синтезно. Психологичните и психофизиологичните основи на явлението са чудесно научно разработени експериментално, вкл и тия по време на сън. Именно това трябва да се има предвид... защото нужните свободни съчинения са нещо чудесно за всеки нуждаещ се, но да се играе на валидирани обобщения само допълва субективната полза. НЯМА ОБЕКТИВНО СЪЩЕСТВУВАЩИ или автономни ПРЕЖИВЯВАНИЯ. Вие съвсем естествено си залитате по разни висши и нисши работи главно защото това ви носи нещо важно за вас. Има човек, има преживявания. Няма човек - няма такива и няма как да има, защото те са плод на невронни сложни наслагвания, повечето от които са в несъзнаваното и явлението ПРЕЖИВЯВАНЕ е само "видимия връх на айсберга, но не подводната му част". ЮНГ, както и ФРОЙД са отдавна надраснати по отношение на психопознанията и освен като историческо значение, вече нямат почти нищо общо. Всеки от тях може да си пише каквото и да е, но то е ограничено от неговите лични переспективи, естествени заблуди, историята и социалната динамика в нея. Да се ползват за някакви сериозни тези, е несериозно - психонауките има общо с двамата толкова, колкото днешната еволюционна наука с Дарвин. ВИДЕНИЯТА са винаги напълно субективни - няма двама човека с еднакви "видения", дори при един и същ субект няма две еднакви ВИДЕНИЯ. Митовете са нещо чудесно, но само докато стоят с това значение, а не като обективен израз на действителността. Ползването им за такива за целите на личното убеждение и гледна точка е само допълнителен извор за самозаблуда. ЯВЛЕНИЕТО ЖЕЛАНИЕ, от психологическа гледна точка, е израз на нужди и потребности. Колкото повече... толкова повече. Всичко това се поражда от сложни несъзнавани невронни мрежи, които се занимават с психобаланса и защитаването. Колкото е повече остър даден дефицит, толкова се изразява в желания. А желанията... залагат образите и особеностите на ПРЕЖИВЯВАНИЯТА, които рамус за по-кратко нарича общо "сънуване/сънища". Също така да напомня, че в невронауките отдавна е известно че дяловете, които са уж "съзнателни" не могат да направят разлика между СЪН и ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ - сигналите по постъпването за обработка са съвсем сходни и им се реагира по една и съща схема и това се отчита чудесно в апаратурата и експериментите. Именно на това се крепи магията на ПРЕЖИВЯВАНЕТО и ролята му да имитира ЖИВЕЕНЕ. Именно когато настъпят проблеми в екзистенцията, които психично не могат да се "понесат" идва на помощ "заместването" със сложна амалгама от паметови сигнали, които подадени симулативно изместват сигналите от перцепцията. Така се реализира ползата, вкл и популярния вече вариант - така се избягват дисонанси - конструира се "реалност", в която дисонансите да липсват... И именно такава версия на лична реалност става "далеч по-удобна", докато в нас нещо невидимо играе "на тъмно" за да го реализира. Нуждата на всеки човек да да преодолее и обработи тежки и сложни конфликти, загуби или тежки условия и обстоятелства стартират множество от невронни защитни и компенсационни сработвания... Всъщност много често това довежда до още по-голяма вътрешна бъркотия, по съвсем познати причини и механизми, но които не са казуси на тази тема. Та това са малки фрагменти от общата картина, в която един от значимите "видими" резултати, се нарича ПРЕЖИВЯВАНЕ.

Новозаветната "литература" е цялата от митове и адаптирани заемки от други народи, култури и географски места. Една от поредните приказки за живота, гарнирана с обещания за награди, като компенсация за усещането за страдание.

Имам предвид всякакви преживявания - ПРЕ-ЖИВЯ-вания. Сънища за "духовното и религиозното" не са релевантни на духовността. По същество процесите по изменение на съзнанието са колкото са и начините за същото. Когато незрели за това субекти се натегнат за неща, за които те само фантазират и... идват проблемите и дори катастрофата. Взимане на вещества е само един от вариантите за доставяне на преживявания от всякакъв характер и са просто извор за самозаблуди. Виденията също нямат общо с духовността... просто популизмът е стигнал дъното, докато инжектира в колективното несъзнавано тия клишета . Няма как субект на пътя на духовното развитие да е религиозен. Той застава на на такъв път именно когато съумее да израсне религиозните и житейските си заблудни патерички. Това е едно от основните условия в "началото на такъв път". Налице са огромни заблуди относно "духовността" и голяма част от тях са именно профанизацията и подмяната им с религиозност. От друга страна няма как обикновения човек да си представя нещо непредставимо за него. И се почват митологиите и въображението... Един чудесен пример в канала ТЕД - беше на някаква застаряла примадона, представяща се за "учен"... Обаче била прекарала инсулт и толкова се беше превъзнесла от изтрещяване, че знаменитата нейна фраза направо ме изуми с глупостта си - Нирвана, нирвана, при това съм жива...

какво е толкова важно? Никой не може да каже или да знае доколко и дали това е мит или миг от приказка. Може някой да го е разказал на друг, другия на трети... и така по разваления телефон. А на първия събор е текла сложна балтия на "непригодните" писания и други легенди. Изфантазирането е и досега, и в съвсем днешно време и не е спирало никога. Днешните тийнове и гемъри се фантазират на това, дето се вживяват - едни са НЕО, други са Супермен, трети са Батмен, четвърти са Люк или Вейдър... Детските игри на стражари и апаши, в днешно време са навсякъде по виртуала и няма тема по която да няма битка едни към други... В един друг форум кипи от преживянстващи - единия се срещал с бог и се разбрали да му бъдел счетоводител, друг беше години наред "будист", трети се играе на някакъв глашатай на "агни йога" и на владиката Иларион и някакви вселенски управители . Един много изявен автор на няколко ника и сред този форум и той се опита да се заиграе на маниашкия си личен филм - как бил наследник на тайни вселенски братства от воини, дето пазили вселената и живота... и планетата, че и развитието... И ги наричаше "демоничните ми деди", на които основната им мисия била да бутат гоуемия световен елит с революции, бунтове и разрушаване на всичко, което било сега, за да дойдело "божественото ново"... И се изливат уверения и самосугестии само и само да си играят личния си театър, който е в ролята на личен сън относно "героя, света и живота, който искам да живея"... Има и полезни преживявания, но работата е да не се потъва прекалено, защото има сънища и условия... при които постепенно имаш съпротиви да ги напускаш... и накрая спираш да правиш разлика с действителността. В това е проблемът със заблудите...

Преживяванията от духовен характер... са просто преживявания и те са имитации и подобия на някакви представи на някого за 'духовността' Хората, които вървят по духовния път на развитие не преживяват нищо от това, а го живеят и не са им нужни патерички, нито протези за да се имитират. ЖИВЕЯ и ПРЕ-ЖИВЯВАМ... са две явления, със съвсем различен характер и в случая е важно за темата. Баба Пена от Пенчово може да разказва кво е преживяла... ама тия работи са обикновени митове - или от личната митология на някого или от груповата на някои си. Ама някой си разказвал за преживяванията си - това го правят и сред психиатриите и никой в тях не напира да е 'духовен', освен по време на шизофренните или други психиатрични кризи. Взимането на вещества... не прави никого духовен. Преживяванията на някого, за нещо си - нито са духовност, нито са интересни за сериозните хора. Аз, лично също съм опитвал едно от известните "пособия", като се подготвях за този експеримент години наред... по много причини. Записах всичко на камера - все пак беше преди повече от 10 години... И... нищо - чудесни преживявания, някои от тях дори уникални, дори и полезни, важни, интересни, дори и трудни за "сънуване"... но нищо повече. Изучавах тия явления години наред - и заради това пиша тия думи. Под "този камък" няма нищо. Голите фантазии или приказни сънища са нищо и никакво. За сънуващия ги може да са голяма работа, но е само защото той е наникъде и гледа да мине с "шорткъти" и да изтарикатства вселената, ама не става. Всеки може да копнее и да сънува че е "постигнал" нещо си, като си го изфантазира. Заблудите са изключително и уникално човешко явление и те вършат своята работа по психична защита, баланс или оцеляване от дисонанси. Но в това няма никаква духовност и никога не е имало. Съвсем сходен и въпроса за 'митологиите'... а и популизма и нуждата на някого да си "представи" нужната му проекция. И после да се изфантазира че я е "преживял". Основното качество на явлението ЗАБЛУДА е именно в това - то е версия на "потънал в неговия си сън" и много прилича на 'живо, на истина, на реалност' и на 'живот'... но не е. Прилича защото се конструира от паметови сигнали от различни нива, а те всички са отпечатъци от битието ни сред действителността - поне в основите си. Заради това заблудата е пълна, а и дълбоко в нас има нещо, което с това се "разтоварва" или служи за обработка и симулации. Основният принцип на който се опира заблудата е - ПРЕЖИВЯВАМ, значи че съм жив. И съм жив - когато преживявам нещо си. Това е естествен подвеждащ капан и той е съвсем очевиден именно от примерите за сънищата си докато спим. Аз сънувам изключително много, всъщност винаги и цял живот съм бил така. Ярки, живи и понякога много сложни и дори заплетени и свързани сънища... бях си направил дори и дневник, опитвах да вниквам... просто пиша всичко това от първо лице именно от многогодишен опит, вкл и сред понятието САМОЗАБЛУДА... Не съм само аз, който е открил всичко това, но все пак това също е път и си иска да се "извърви". Но пък си е отрезвяващо и... нещо като "приземяващо", защото се чистят заблудите ( поне някои)

Нещо на 'чалга' почва да прилича... Някакви 'факти'... често? - колко често? А дали "често" - значи че са 'факти'. Например вашите думи - те какво точно са и колко точно 'често' са такива?

не е толкова до 'загадка", а хората навсякъде по света имат особености, заради които се налага да създават "свят от нагласени обяснения и описания" за да направят живота си повече поносим в борбата със страха и тревогите от неизвестното, тлеността и преходността. ЛИЧНАТА РЕАЛНОСТ се измества винаги, когато се появи конфликт и дисонанс с "действителната". Механизмите, обобщенията и цялата схема на познанието по това е изведена отдавна, а в днешно време вече е представена и концептуално, дори в различни версии. Цялата работа е, че познанието за това веднага предлага дисонанс за вникващия и ПОЗНАВАТЕЛЯ. Защото лъжата и самозаблудите веднага излизат като неминуемите начини за инстинктивно справяне с естествените проблеми на всяка екзистенция. А от друга страна - социалните идеали са в посока "НЕ ЛЪЖИ"... лъжата е грях, измамата се наказва от закона... Това са изключително неудобни проблеми за всеки социум, при положение че са си напълно естествени те не са казус за тази тема.

Вие прочетохте ли въобще що е това ФАКТ - я дайте примерите и проверена актуална и удостоверена по различни линии информация? Това е смешно и малко влизате в ролята на клоун. МИСТИЦИЗЪМ и трансцедентност, божествености... - това ое "мнението на ИИ'' ли идва? - Или щото и вие сам сте опитвали да ставате "мистик"? А мистичната битка с "псевдонауката" с какво я "постигате" точно - опиати, дрога или просто така "за спорта"? А иначе - сериозно - вие дори нямате елементарно ниво на компетенция в темата, вкл и за преживяванията. Хора, които не са подготвени искат да 'скъсят пътя' и да си доставят някакви преживявания по някой си начин. Един влиза в храм, друг лети с парапланер, трети пуши трева или се боде с игли, четвърти се запълват с виртуални приказки по виртуални социални клюкарници и в тях се вживяват на това, което извън виртуала им е в дефицит, а пък го копнеят. Има и много други начини "да си доставиш преживяване" за нещо, без то да е действителност. За огромен брой хора това се превръща в основната им деятелност сред екзистенцията - по много причини. Няма на света сериозни хора, които да взимат опиати за да си доставят преживявания. Не са нужни - налице са обстоятелства, методика и начини и ползването на "опиати" или подобията им, са повече пречка и извор за подвеждане. Това е само патеричка за "куци и сакати", които с нея няма да проходят, нито ще тичат. Това с патеричките е и да се вживееш че си компетентен като се криеш зад "мнението на ИИ' за нещо си Така вие също си докарвате преживяване за нещо, като в ролята на опиума е каквото докопате. Това няма да ви направи нито компетентен, нито сериозен или познаващ - просто имитация, чрез подражание, с цел да си докарате преживяване, с което да подпрете личната си приказка и основния си герой в нея. Та... игрите на 'факти' са и весели... докато не омръзнат. Папагалите дори и да "цитират" и повтарят заученото, никога не стигат до "компетенция", вникване и разбиране - за това са нужни други условия и обстоятелства.

глупостите се множат, а големият и виден борец срещу врагът във вид на псевдонаука, стигна до там, че заради некомпетентността си да пълни поредна тема с фейкове, спам и да си флуди "като на инат". Като че несериозните му битки с "правилното хранене и пиене" не му стигаше и скуката взе да става прекалена. Да наречеш че "ИИ" имал мнение и да ги пейстнеш като вид 'доказателство' е най-малкото нелепо. Но проблемите за нелепостите идват от невежество и некомпетентност. Въпроса е в леко обсесивната упоритост, с която се налива спама само и само да се играе някакъв личен театър. Не съм виждал това във форума тук, освен в политическите теми, защото там се е модерирало строго, поне досега.

о, не - има такава... Въпросът е, че информация е за някои, за други, които разполагат с изминатият практически път - тя е и интелектуална, както и с много други измерения. Освен това при тях няма стойността и етикета да е 'информация', а се нарича ПОЗНАНИЕ. Пиша ви го от практическа гледна точка - съвсем си е ПОЗНАНИЕ, съвсем си е също с "РАЗУМ", защото съдържанието на това понятие в повечето случаи е народно и популярно клише. А в случая - полето и периметъра на РАЗУМА се променят заедно с РАЗУМНИЯ, синхронно. В този смисъл - Двама човека, без значение къде са, кои са, какви са, откъде са... ако са изминали етапите си в развитието, нямат никакъв проблем да се разберат, вкл и отвъд лингвистичните и културни различия. Представете си че някой се опитва да философства по отношение на тренда на цената на царевицата в период от 40 години. Какво би "измислил един философ" при положение че компетенцията на казуса е в напълно различно поле от неговата. Какво точно да "измисли" - дали ще го интересуват "сравнителните анализи на борсовия индекц царевицата". Какъв синтез би имал такъв философ ? Нещо подобно имам предвид и пример за него дава "другия колега по тема" с шегите и веселите си хрумки. Вътрешната наука, при все че и при нея рационалният метод също е валиден и е в сила, не може да попадне в същите критерии, както е цялата останала наука, която се занимава със взаимодействието на обективната действителност. Просто са съвсем други принципите... защото тук цялото поле на познание е в субективната реалност. А там... въобще не е лесно да се въведе ред, дисциплина, изискват се качества, упоритост, задължително някои дадености... Има множество експерименти, капани за пропадане и грешки... и т.н. Има и "цена"... Ако имате интерес ще напиша заглавието на книгата на лични. Съвсем преднамерено не съм го написал сред анотацията си. Имам си причина.

супер е...

Ми не - въобще няма такъв проблем - вкарването на много смисъл в даден етикет могат да го направят онези, за които то има такъв смисъл. За онзи, за когото то няма или е повърхностен, вкарва онова, с което разполага - което и виждаме във включванията ви. Извинете ме - такова невежество е просто покъртително и избирам да ми е смешно. Ставате като клоун - с парадирането на това "вижте ме че нищичко не разбирам от казуса, но и аз мога да си спиша измислиците и нагласациите, щото и те са "мнение. ". Съвсем очевидно е, че сте невеж по тия въпроси - какъв е проблема просто да минете в пасивен режим и ако поне имате нещо интересно да прочетете> Не,.. някои ваши изцепки са направи бисери и изблици на невероятни щуротии и нелепици.

благодаря, но може би не стана ясно - ИИ не може да помогне, няма как, няма и с какво. Знанията и нечии мнения или концепции са без всякаква стойност по отношение на практиката. Мен теоретизацията или концептуализациите не ме интересуват, въпреки че съм чел за доста от тях и не ми пречи да ги имам предвид. Аз имам практически и теоретични познания по казуса. Първите са най-важни и са водещи, като определят всичко останало. Започнах с това преди доста години. Имам сериозно обучение и занимания по психология - именно във връзка с това, като съпътстващи и важни условия и за изясняване и продължаване на практическите занимания. Не се хваля - в това няма нищичко за хвалене , а просто пояснявам. Знаенето за практиката на други хора, без значение за мнението или опитите на който и да било... няма никакво значение или стойност за практическата работа. Много ми се искаше да не е така, но така показа живота. Виждам че не е от особено значение за другите, както пък това на "другите" няма значение за мен. Участвах в темата само с моя си цел и спирам с това.

Но хората, които са оставили "такива следи" са го направили именно от своя ПРАКСИС. И когато праксиса липсва в други - описанията вече "нямат основа" и стават свободно интерпретируеми и така всеки си ги наглася до когнитивното и познавателно ниво. И именно по този начин се стига до... "профанизиране", дори популизъм. Хората, които постигат дадено ниво на психична трансформация, оставят някакви следи, вкл и от пътя по който са стигнали до това. Достигането до това е сложен път, през етапи, условия, дадености, характерови и психични качества и тяхното изменение по време на "вървенето по пътя". В някои аспекти от пътя са налице общи положения и особено когато до "ученика" е налице ментор (учител) той асистира и коригира процесите. Особено за някои психични типологии и техния път, това е от решаващо значение... Сега - основният проблем в ПРЕЖИВЯВАНИЯТА са това, че най-голяма част от тях са.... нещо като "фалшиви" и нямат общо с вътрешното развитие. НЕ е едно и също ПРЕЖИВЯХ НИРВАНА и ПОСТИГНАХ НИРВАНА. Моята основна теза е, че НЕ МОЖЕ и НЯМА КАК да се сравнят адекватно преживяванията на един християнски мистик, с такъв, който навлиза в ниво НИРВАНА ( а и това не е "крайното ниво в развитието" ). Не може не заради разликите между будизма, ислям, кабала и християнството ( дори в неговия 'мистичен вид' - исихазма и някои други "секти" ). РАзликите са в дълбочината, пътя и... детайлите, които обаче определят всичко. Ако е нужно и интересно на някого и ако е налице ресурс - ще го поясня. За мен не е достатъчно само да се разглежда само като "вид 1 и вид 2", защото това е опростен формализъм и той освен да подвежда до друго няма как да води. Не е и адекватно да се разглежда през призмата на общите положения, без да се отчитат различията. Именно заради тях пиша всичко това, защото няма как протойерей , философ или дори будолог, да има задълбочени практически познания, защото техните цели въобще не са да навлизат в опознаването, а само да си спишат 'общи сходства', сред едно общо разглеждане, като резюме. При това - всеки си пише синтеза от неговата си "камбанария". В ... "преживявания от типа на това, което визирам - НЕ МОЖЕ и НЯМА КАК да е налице "камбанария"... особено за субекта, който се трансформира. ==================== Налице е едно единствено четиво, който може да се намери лесно и навсякъде. В него се разглеждат възможно най-популярно и достълно общите положения на вътрешната трансформация от практическа гледна точка. Само един автор е дръзнал да го направи през вековете досега. Няма идеологии, няма религия, няма уклони или пристрастия - чиста наука, чиста практика, рационалност без пристрастия или залитания в прекалени описания. Разбира се символизмите са естествени, но именно авторът предлага възможното най-достъпно описание и интерпретации. Поне като за начално ниво на разбиране, би било чудесно, защото ако не друго - книгата предлага изложение на една цяла концепция, която никой друг и никъде другаде не се засягат - защо и според кое различните психични типологии хора е нужно да имат различен тип "практика". И че четивото предлага схема на ВСИЧКИ възможни типове трансформация, за всички възможни типологии субекти, вкл и през всички исторически периоди - минали, настоящи... и бъдещи. Дори сред цялата ми известна литература и автори... това е уникално и единствено по рода си.

сериозно ли? - та това са шегите и закачките на автора зад този ник. В смислово отношение са просто произволни хрумки и нямат никаква адекватност.

На първо място, за мен ( само за мен), когато става въпрос за човешки психични процеси и тяхното разглеждане, то ползването на материята и понятията от психонауките, си е просто задължително. На второ място - За всяко "външно" изучаване на нечий вътрешен свят, са налице определени познавателни проблеми. Може да се направи само по "оставени обективни следи"... Но тия следи също са субективно обагрени, защото за изразяване на сложна вътрешна динамика няма общ договорен 'протокол", особено ако се касае до исторически сведения и огромни културни разлики. Третият проблем, който възниква е изразяването на субективните процеси. Винаги, най-общо те се наричат "преживявания" - това е компромисно понятие, при все че и при него се наслагва доста различно съдържание. И сега - обобщавам - основния проблемен казус го изразявам по следния условен начин: Психичното явление ПРЕЖИВЯВАНЕ е проблемно за изучаване и за да се навлезе по-сериозно в проблематиката и за да се заобиколят те, се изисква предварително изясняване що е то, какво значи, как възниква, защо възниква, какво му е значението, динамиката, до какво довежда... и т.н. И че са налице сложен възел от предварителни проблеми за казуса, които е нужно първо да се вникнат, за да се "подложи" по-нататъшна адекватност на съжденията, анализа и синтеза... та чак до извеждане на закономерности, принципи, схеми и концепции. По отношение на сравнението между религиите - е налице специален познавателен предмет, който се изучава и е много сериозен. Нарича се СРАВНИТЕЛНО РЕЛИГИОЗНАНИЕ. През моята призма това е и основната теза на тази тема, макар да се засягат някои особени аспекти на религията, и то точно като "преживявания". По предмета може да се чете и учи - той е огромна и сложна познавателна територия. Но в него се залага на условния синтез - прилики и разлики, при това от странична гледна точка. А става въпрос "дали дадени преживявания ( от техните описания) били сходни и различни, докъде, какво, как... Без въпроса ЗАЩО... От една страна "дистанцираното" разглеждане предполага безпристрастност, но от друга се поражда и проблем - това е, че някой се пробва някак си със 'знаене' да представи нечии субективни преживявания ... и да ги сравнява. А от психологическа гледна точка това е ... да речем мишън импосибъл. Разбира се тук става въпрос, че изразяването на различните преживявания става през призмите на различните идеологии - религии, учения, вярвания, култове. По същество всяко едно от тия е негов начин на описание на живота, света, вселената и човека. Следите от описанията на тия преживявания често са скрити зад символизми, метафори, характерни за едни, но не и за други.... Някои от тях са повече мащабни, други - не толкова. Някои са направени за целите на народните масови дефицити - цели, смисъл, награда, задават проекции, които служат за компенсации и подпомагат преодоляването на основните проблеми на всяка екзистенция. Трети служат за спойка, регулациии и организация на групи, в техния общ социален живот... Това е само условно, защото през вековете всички тия са един динамичен микс, спрямо историческите и географски особености на групите и техния културен контекст. ================== Извинявам се за разкъсаният изказ - нямам опит с писмените форми, импровизирам текста, в момента и виждам че резултира до разбърканост.

Мненията за мистицизма са без всякаква стойност. философията няма никаква практическа стойност - тя е само начин за описателни и абстрактни упражнения. Тя няма практически цели и е израз на нечии ментални възможности да борави с абстракции и понятия в определени форми на техни взаимовръзки. Дали философите имали мнения по дадени въпроси за "ВЪТРЕШНАТА НАУКА" е без всякакво значение. Ама толкова без значение, колкото има значение черната мамба за шоколадовите зайци на МИЛКА. МИСТИЦИЗМА не е философия, не е и религия, нито е за локуми и приятни моабети с имитацията на сладки приказки - работата е в практиката и вътрешната динамика сред психичното поле. Ето за такава компетенция става въпрос като извор на познания, а не дали някой знаел, дали нещо си, дали другото било онова си, кой кви мнения имал и какво, според кого означавало... Протойерей някой си писал нещо - чудесно. Ама други писали друго - чудесно... Ама за някого имало значение да си побъбри философски... и да си сподели нещо си - чудесно. За друг - било религиозно явление... - чудесно. А за трети буда бил астроном умеси ин-ян в очертанията на сенките и между тях "средния път"... Честно казано много се смях, но има и тъжен аспект в тия измишльотинки. Но всички тия са без всякакво значение за онова, за което пишат. И за тях - също няма значение, защото те просто си пишат за него, а нямат никакво практическо отношение, за да се очертае като познание. Предложих нещо - направих каквото можах, както излезе. Не съм се старал особено и ми е все едно. Честно казано винаги ме изумява, когато хора, които се имат за "учени" падат до ниво на кръчмарския моабет, но подозирам, че все пак и учените са хора и няма как да са "учени" 24/7.

Да, да - мърмотите и шоколада и шегите му от типа 'ако беше, ако можеше... " и поредното "ти явно нищо не разбираш" - са ви банални клишета, които редовно си списвате още от любимите си теми за храненето, пиенето и вредностите... и боренето на псевдонауките. Естеството на интелигентността предлага възможност когато някой не е компетентен по даден казус, поне да го усети, ако ако да - да приеме пасивно поведение на изчакване, вникването в непозната територия изисква време, понятията е нужно да се осмислят през контекста, да се задават въпроси, да се изясни поне основната схема и съвсем общите детайли към нея... Но не - мърмотът просто завива шоколада си и за него 'всичко е шоколад"... просто защото е по неговото си. Няма проблем - смешното върви, смея се. Надявам се да сте доволен.