ramus

Толкова смахнатост на едно място - направо е рекорд. Значи - Всичко противоречало на реалността... А що е това 'реалност'? Една и съща ли е за всеки, различна ли е, какво се различава от понятието "действителност"? Знаете ли какво означава сборното понятие ИСКЕЙПър - в психонауките - това най-общо са хора, които си правят свой свят и бягат в него, когато дисонансите, конфликтите и непоносимостта от страхуването минат определена граница на търпимост. Натрупва се страх, появява се гняв и негативизъм, който трябва да се намали... Учим се да го правим от деца. Учим се да лъжем, да си измисляне и да си повярваме на измисленото, като го преживяваме... защото това носи утеха, носи облекчение, носи нещо, което иначе няма как да го преживеем по друг начин, а е силно спасително... нужно, потребно... Всички ни учат на това, всяка група го подава наготово на всеки свой член - това са приказките, разказите за света, хората... И те идват много-много преди някой да е стигнал със своя опит до същото... И тия изхвърляния в цитата - са от същата група. Един недоволен човек от света е тръгнал да говори за идеализирана фантасмагорична приказка, в която той да се спаси от невъзможността си да преодолее че света се променя, че устоите на които той е свикнал да се опира вече все по-малко хора ги интересуват... И така - хората, които преживяват кризи на ценностите и картината на света с която са свикнали и са го използвали за опорен скелет на собствената си личност, не могат да преживеят тия свои вярвания да се срутят, защото личността се срутва заедно с основите си. И... хайде на проповеди по форумните седенки - колко е гаден света, дето е на дявола, а господния е най-великия... И именно нарича личната си призма - някаква си "реалност"... Чия - ами той вярва че реалността е една, и той е тоя, дето я вижда ясно, той я познава чудесно, той е сигурен, убеден и категоричен... и че няма друга приказка освен тая, дето бог бил създал света... щото в една книжка така пишело, тя била велика и свещена. Защо - защото в нея пишело че е такава и който не го повярва че е така ще е наказан. А който повярва - ще получи награда... ----------------- Патешките джуки на жените и дъщерите ни - са защото те са огледало на кризите в цялото общество, колкото и клиширано да звучи. Ако това е "ваша дъщеря" - вие й натресохте в замяна "божествената приказка" ли? Но на нея не й върши никаква работа, няма нищо общо с живота в който тя е нужно да се формира като личност, като човек... Родителите сме отговорни за това, което става с децата ни - гледаме го сега и проектираме че 'света бил такъв или онакъв", защото повечето от родителите дори и не са разбрали че формирането на детето зависи от тях. И ако гледаме кризите в децата си - това е огледало на нашите собствени кризи. Да парадирате тук с някакви изцепки и да се сънувате на божествения защитник по форумите, означава че вие сте се предали и бягате от живота и отговорността да сте жив. Това е положението през моята призма. Имам две дъщери и никоя от тях няма "патешки или кифленски ценности". Там където ги има и ги виждам... това е провала на родителите... Не на социалното общество - това е криза на едно цяло поколение, което не можа да преживее че ценностите и приказката в която се опитваше да се набута се оказа пълен фалш и че са повярвали в хипнозата, която сами си бяха пожелали уж за спасение... Не е само при нас така - там където има кризи, процъфтява ведната мистицизма, идеализираните измишльотини на един или друг проповедник... И куцукащите с патеричките - само чакат подходящия, с подходящата приказка, която да им обещае награда, да им даде спасение, изход... И това е вече хилядолетно повторение без оглед на времето и мястото сред глобуса. И продължава и сега този готов модел, по същата схема, с пълна сила.

Е, да, но не може без това - все пак инерцията има значение, но това си е чисто човешко, а не божествено явление. Все пак християнството му е било необходимо над 10 века (условно и грубо) за да се разпространи и наложи. Знаем как е "налагането", нали? Точката на насищане вече е подминала - следва инерцията и затихването, поне според мен. За това ще са нужни също векове... и причините за това отново са си съвсем човешки... Реториката ви е замръзнала някъде във времето на Аменхотеп и фантазията и въображението ви докарват доста смешни оправдания След високопарните изцепки относно "цивилизацията" това е вече клоунада и едва ли е християнски еталон. Не че ме силно ме интересува, всъщност.

Не знам коя е "вашата цивилизация", но в нея вие още си говорите с обръщение на "бе" и това доста весело контрастира с разните високопарни и проповеднически изхвърляния. Дали и кога "християнство" е било носител на цивилизация... това е твърде спорен казус, изпълнен с условности. Но със сигурност вече не е такъв носител - поне от 2-3 века. Цивилизацията си продължава - дали с теизъм или атеизъм... но в сегашни времена религиозни приказки с хилядолетна давност вече не са на дневен ред и нито интернета върви, нито ракетите летят, чрез молитви. Нещо повече - всичко това не пречи с нищо на хората, които им е нужно да намират утеха, цели, смисъл или житейски вдъхновения сред една или друга форма на идеологична приказка и това е тяхна свобода. Ето това е вече "цивилизация"

Ми не, не ми се струва - разделянето на "глупаци" и "умници" е елементарното и вие проектирате вашият елементарен прочит върху моите думи. А в тях никъде не съм разделял, нито етикетирал, нито изразявам подобни нелепости. А нарицателното "людмиложивковщини" е направо смехотворно... Навсякъде по темите "разговаряте" с вашия си прочит... Това провокира един и същ модел на обмен - чрез повторения... а чрез тях нищо не се обменя. Опитвате се да реабилитирате във вашите очи нещо, което е обречено да отмине.

Ми не - това са си някакви си ваши напъни, с които пълните поредната тема. Повечето от този форум цитираното въобще не ги занимава. Освен това - няма такъв въпрос сред научното познание - кое го "имало" и кое го "нямало". Това са несериозни неща, но вие си настоявате да си изпеете рецитациите и да си намерите тригъри да си изпишете повторилките.

Проектирате някъде през моите думи вашият нелеп прочит. Това няма отношение към думите ми, защото в тях това не е написано, а си е ваша нагласена интерпретация, някаква си. Докато е налице човешкият емоционален импулс и отношение спрямо дисонанси и конфликти, чрез избягването и скриването им, а не разрешаването им, ще са налице и патерички като вярванията. Дори не визирам само религиозните вярвания, нито обектите на вярване, които могат да са безкрайни... Вярата е психичен феномен. Основава се на психични процеси и механизми и се изучава от психонауките. Няма човек, който да не започва живота си през приети и възприети модели и нечии описания, формирани в групата която се намира. Но са етапен момент в растежа и развитието на личността и в стандартния му общ модел, те се израстват - както са всички етапи. Въпреки този модел, обаче, огромни групи хора не успяват да преодолеят и обработят някои от етапните кризи и... зациклят някъде сред тях... Вярването е начин на огромни групи хора да преодоляват екзистенциалните си конфликти и непримиримости, в опит да избягат от т.н. "страдание". Това е психичен "аналог" на начина по който организма избягва "болката". Страданието и болката са психични феномени, които се "изработват" в мозъка и са част от регулативните и защитни функции, занимаващи се със самосъхранението и оцеляването. Защо пиша всички тия основни и елементарни неща - просто защото тук има някои хора, които са зациклили някъде сред развитието си и се скъсват от повторения, докато за тях си те си сънуват колко са велики, колко са прозрели, колко ги разбират "истините", науките, логиките, съзнанията, философиите... А са просто невежи и си нямат въобще понятие колко напред са стигнали хората, които развиват познанието... И тази патеричка, наречена консенсусно "бог' не спират да я преповтарят, въпреки че зад нея всеки изговярящ я си има негово си значение, представности и фантазии... Дори и една и съща житейска приказка сред различните я сънуващи и преживяващи е твърде различна през техните си интерпретации. Житейските приказки са били описание на битието хиляди години. Били са, защото са нямали алтернатива и са използвани сред различните човешки групи за целите на сплотяване и регулация на колективното им битие и организация. Ползата от тях е съвсем очевидна и са допринесли и за развитието, културата и за оцеляването на тия групи. Глупаво е да си фантазирате че всичко това са някакви си атеистки измишльотини - науката не се занимава с бог въобще и той е й напълно безразличен, защото в описанието на живота, човека и вселената същия е напълно безпредметен и излишен - така, както е която и да е религиозна приказка. Ето защо научният модел на света, основан на рационален мироглед не е атеизъм, а е извън дуалния модел, който се върти около "тео"-то. Просто "бог" й е напълно безразличен и нито го приема, нито го отрича.

аде пак фейк... "Съществуващото" няма и не може да има смисъл. Самото понятие "СЪЩЕСТВУВАЩО" не се определя от ВЯРВАНИЯ, нито от вярата. Освен това - значи откъм понятието ФАКТ, имало условности... и били нещо нормално. Обаче откъм думичката бог... няма как да има условности, нали? За "бог" се приема неотменно и не може да бъде под "условие"... Понятието СМИСЪЛ е част от човешката психична система за мотивация (МС). В нея през целия си живот даден субект натрупва и нарежда система от ценности, наречена "ЦЕННОСТНА СИСТЕМА". А с тия две системи, човек реализира своята деятелност и взаимодействие с физическата и социалната си среда... Разбира се тук не визирам че много от действията в човека се реализират от несъзнавани импулси, инстинкти... Но в някакъв смисъл те също са йерархично и приоритетно подредени и въз основа на това се инициира поведенчески и деятелен процес. Без човек - няма СМИСЪЛ и няма нужда от него. Това са елементарни неща и по никой начин не са написани в свещените книжки за да ги прочетете и да се заигравате в любимите си виртуални превъплъщения. Привиждането на СМИСЪЛ извън човешкото отражение е част от система за психичен баланс в хода на който се пораждат и самозаблудите. Поради същите механизми, например, всеки параноик има ясното усещане че неговото поведение е напълно рационално, той просто е предпазлив, а опасностите дебнат отвсякъде. И не е в него проблема - а някъде там, някъде сред света, сред другите... Всеки вярващ е с ясното усещане че това, в което вярва е "истина", повярваното са "обективни факти"... и той е с напълно ясно "съзнание" за действителността... Това са елементарни положения от света на самозаблудите и примери за същото са навсякъде. Науката се основава на рационални принципи и понеже самозаблудите са психична особеност за всички човешки индивиди, в науката са въведени мерки, условия и правила, чрез които личните пристрастия и самозаблуди да могат да бъдат заобиколени като важен и определящ фактор. Колкото и да е силно някакво лично усещане ( вкл и ВЯРВАНЕ) че даден субект е прав, рационалното поведение постановява той да допусне че му е възможно да сгреши, да се самозаблуждава. И, съответно, да търси мерки да заобикаля и надмогва пристрастията си. Няма как в религиозната практика да се допусне въобще явлението СЪМНЕНИЕ. НЕ МОЖЕ да се допуснат и условновстите и относителността, не са допустими всякакви релативизми извън зоната на предварителната лична приказка, която се преживява, и за която се настоява непрекъснато и става обсесивен импулс. Има си религиозни хора, които нямат нуждата да си затвърждават непрекъснато своето повярвано... Но има други - които нуждата от непрекъснатата доза на затвърждаване е маниакална и поведението им се изразява в непрекъснати повторения, без каквато и да е възможност за самокритично разглеждане... Фанатизмът е просто проявление на обсесивност и маниакалност и всичко това са обикновени положения от психонауките. Психичните девиации не са извор на факти, нито на логика, нито на "истини". За всеки с ОКР личната му заблуда е, че ако не подреди, не се измие, не направи... ако нещо пропусне... няма да има покой... И много малко са тия засегнати от ОКР, които като мине поредната криза долавят интуитивно че проблемът е някъде при тях... за да вземат нужните мерки. Аналогично се случва при ситуация за оцеляване, при крайно изтощение, глад, жажда... Всички им е известно явлението МИРАЖ ( ... за вода в пустинята) което е халюцинация. При измръзване и т.н. "Бяла смърт" са налични изключителни, светли картини, т.н. райско усещане за топлина, сигурност, радост... и т.н. Странно е, когато субект с фобия от паяци изпадне в истерия само от картинка. Странно е, когато на улицата големи хора пищят и побягват от вида на малко кученце, което лае... За никой от тия хора, проблемът не е в тях, а всъщност някъде в тяхното несъзнавано се стартират сложни стари записи и те "изключват" от моментния си контекст, повлечени от силата на преживяването от заблудата... (особено когато са в криза). С което искам да направя аналогия, че когато психиката е в криза, специален и комплексен механизъм търси да съхрани баланса, за да не се разпадне психичното поле, сред което е поставена ЛИЧНОСТТА. Този механизъм не се интересува от обективните обстоятелства и действителността, а е толкова мощен, че може да изменя усещанията и отраженията на реалността за да се получи лична и вътрешно-психична нейна версия, в която да НЕ са налице дразнители и тригъри за страдание, страхове и конфликти. Точно по аналогията на явлението ХОМЕОСТАЗА, същото в психичните процеси се нарича ПСИХОСТАЗА. Без тия процеси и защитни механизми, системата ЧОВЕК не би могла да съществува - нито физиологично и биохимично, нито психично.

Какво точно намирате в повтарянето на безсмислици и фейкове, както като ваши твърдения, така и от някакво множествено число, в играта на някакъв колективен говорител и защитник на... нещо си, което било "факт"... Та вие не сте наясно с основни положения, докато леете предложения кой как да си бил ограмотил. Изглежда че за вас темата тук е мегдан за някаква форма на кръчмарски моабет в който да си леете измишльотините си и за целта си търсите тема след тема за същото.

И така - отново си жонглирате тарикатски с думичките и нагласените им от вас значения... В този смисъл - от цитата: Вярата ( мнението, отношението, предпочитанията) не определя с нищо кое и какво е ФАКТ, освен че "условно нещо си " се разбираме да не го подлагаме на съмнение, приемаме че то е "истина" ... воала - станала "факт"... И всичко само заради ползите които предлага когато даден религиозен разказ се преживява и така доставя преживявания, които иначе екзистенцията извън приказката не може, а е нужно. А в науката и философията (примерно) - горното е само условност, но не е неизменна и не се абсолютизира по никой начин. Както и че се разглежда като "вариант", като относително и условно, според даден контекст... и т.н. Има значителна разлика, долавяте ли я въобще или за вас това тъне някъде в "мъглата на дисонансите"?

Такааа - ето го и примерът... Изглежда че обективността и експерименталността като условия за научен ФАКТ, въобще не са условия и изисквания в религиозността... А обяснения от вида "ами ние религиозните, си вярваме в онова, в което сме се договорили и за нас повярваното "ставало факт"... Също така... понятието ВЯРА, както и ВЯРВАНЕ са с едно значение за всяка религиозна приказка, но със съвсем друго е когато се съотнасят към научното и психологичното познание.

интересно - вече текат толкова много повторения на някаква думичка ФАКТ, а би било чудесно и да се ограмотите какво точно означава нейния пълнеж в света на рационалното познание. Когато толкова ви трябва някаква думичка в рамките на народен моабет, поне не ползвайте думичката "наука" относно понятието "ФАКТ". Защото: "...В науката ФАКТ е обективно проверено (потвърдено експериментално) наблюдение, за разлика от теорията, която е описание, обяснение на, или тълкувание на факти...". ( от Уики...) Цитата е изключително елементаризирана версия на значението и пълнежа на понятието ФАКТ в НАУКАТА, но дори и само това изречение ви е проблемно... Няма никакъв начин религиозните приказки, описателности, митове и разкази да се превърнат в наука да предлагат "научност". Науката не е една такава приказка, нито е друго религиозно описание без значение че за субекти с изнесена религиозна типология целият им свят е основан на "приказка" сред която се вживяват, без значение каква е тя, стига да решава повече от непоносимите за тях екзистенциални конфликти, непепримиримости, дисонанси... и основната и универсална думичка "спасение" и особено "ИСТИНА"... А поне ИСТИНА известно ли ви е какво означава? И че пълнежът на тази думичка ( както и по отношение на ФАКТ) е със значими разлики между народната им употреба и научното им значение?

Никой не се занимава с претенции относно вашите лични фантазни построения. Ваши са си, ок. Вие можете да си намирате "смисъл" и да си играете на каквото ви носи ползата да намирате покой, спасения, изходи и сигрности. Но нищо от това не е нито ФАКТ, нито е ЛОГИКА, нито е РЕД или СМИСЪЛ. Между другото - понятията с главни букви от предишното изречение са обикновени човешки производни. Има ги хората - има ги и производните. Няма ги хората - няма ги и производните им, една от които е и консенсусната колективна проекция "бог".

Сигурен ли сте че това се отнася само до "всеки друг", но не и до вас самият? Не че нещо - но само изглежда въпрос... Не ме занимават повече повторенията на заучените ви рефрени и концептуални религиозни залитания. Проблемите на писаното слово са като на всяко друго - нуждаят се от интерптерации. Сред която и да е религия вече интерпретациите са в ролята на "свещено слово" и го подменят. Който снесе по-привлекателна интерпретация, задава "посоката", той определя кое какво е, как ще е... И се раждат поредните залитания и ...глупости... (както е и във вашия случай). Важното е някой да е привлечен и да се проектира и изфантазира... и вече е печен религиозен философ... но най-вече "наужким"... Много се забавлявам с представата как щеше да реагира Исус, ако беше жив и надничаше по глупостите, дето се пишат в негово име... Щото той само църкви е създал, само ритуали, приказни истории и канони е списвал... Направо е на старт да дойде и да спаси тарикатите сред вечния им живот... като ги разпознае по "благословиите и да ги идентифицира по имената"... Луда работа ...

Това пак е от графата за благи съвети... някой да види, друг да прочете, трети - да осъзнае... Докато вие сте само по "фактите"... Въобще - сиви баналности... дето ги има навсякъде сред народния виртуал...

"факти" са само някъде сред вашите фантазии. Работата е, че с нечии фантазии се занимават специалисти с доста тесен профил, някъде преди белите стаи и кушетките за прегледи и терапия. И ДА, педполагам че ще си повтаряте глупостите без значение кой какво ви пише... щото вие сте с изживяване че сте "фактолог" Всъщност няма смисъл да го предполагам, защото вие сте в показната си фаза. .Нахаканият и ироничен маниер са само показна черупка, предназначена за тия циркови виртуални игри.

Ми не... за кой път вече. Не че има значение - вие си имате играчка за повторения и ползвате другите за играта си на контра. И да ви обърна внимание... че относно "мястото сред вечността, се определя не от името. Иначе нямаше да го има 'страшния съд". За отреждане на място сред рая няма нужда от идентификация чрез името и повторителния ви рефрен е дълбоко сбъркан. Богдана не знам, но вие поне няма да прегракнете. Друго си е да се търси внимание и мегдан за празни повторения...

колеги, ДИСКУСИЯ между интелигентни хора кога е означавало да включва безкрайни повторения щото някой си бил убеден в неговото си? Нито бил християнин, нито бил вярващ... но се играе на някакъв си защитник и пояснител на религиозен канон... Добре че на вселенски дракон не се е вживял, за да учи в друга тема как се лети между звездите, ползвайки телепортация. С други думи искам да изразя, че дискусия с конкретния колега @cucumerario e невъзможна поради ред причини, обстоятелства и дадености. Според мен не е нормален диалог в който повторенията на едната страна са безкрайни и са само заради чесане на личния й сърбеж.

https://factcheck.bg/desatanizaciyata-na-ukrajna-pravoslavieto-kato-orazhie-v-hibridnata-vojna-na-kremal/ Тук са налице някои основни положения в процесите и събитията, които са съотнесени и към темата тук.

Да, да... , само дето осъзнаването не става със "вземане". А и - преди да "вземе " някой, е нужно първо да "даде". И не повторения и детски инат, щото... "нещо си било "факт"". Проява на елементарна форма на самозаблуда е, изразяването на представи че даден субект от първо лице "осъзнава истината", докато тия, дето не я виждат, не я осмислят, са невежи, неосъзнати... Изтъркахте плочата, байдъуей... от баналности.

"колко пъти... един ли, сто ли,... "( рефрен от популярна бг песен на Богдана Карадочева)

Волните лични интерпретации на произволни данни от виртуала никога не са отговаряли на понятието "ФАКТ". Повторението на същата думичка в края на няколкото изхвърлени изречения - с нищо не допринася личните нагласации и т.н. "разбирания" да са "ФАКТИ". Настояването и инатенето, с ясната самоубеденост, че дадена лична фантазия била израз на ФАКТи е просто игра на нечии невронни и когнитивни схеми. В този контекст е доста весело пледирането по-напред в коментарите ви за някакъв си ваш вариант на пълнеж относно понятието ОСЪЗНАВАНЕ. Ей така - ваши си пълнежи, на разни думички... от които вие си играете на защитник на "християнския канон".

колко пъти? Можете да си повтаряте заучените мантри до края на вечността, но това не означава че общувате, а ще отвратите хората, които се хванаха. И ще спрат. Игнорирането на коментарите ви, по принцип е решението на този казус, за да се прекъсне този напън за безкрайно циклене.

Оценена - с каква оценка? Може ли по-точно - така е твърде общо? Не сте ми поискали още бележника... и това трепетно очакване малко ме напряга...

Нима? Брей, брей!!! Сигурен ли сте че безразборното ползване на множественото число в изказа е само от навик... ? Защото има и друга възможност и основание? Всъщност бавно и постепенно ви разкривам... за да се разкриете. И да забележат другите форумни колеги, които ви взеха насериозно, че се хващат на баналната ви игра на думички, имитации и заемки от клишета.

Всъщност писахте че се и забавлявате, но никъде не сте написали че сте и палячо, нали? Схващате ли аналогията или да я поясня с по-прости думички? Според мен - реториката чрез клишето "ще трябва да го докажеШ"... важи за някои специални случаи, а не в произволни хвърлени думички, в анонимния виртуал, където можете да си играете на ползи от вживяване и празнодумства.