ramus

Самото понятие "комплекс за малоценност" може да се разгледа навсякъде по нета. Въпросът е, че в неговата интерпретация се наслагват доста "народни" схващания и това е заради популяризирането му като готова конструкция за обяснения на поведения, мотиви и насоки сред хората. В този смисъл - масовата популярна интерпретация на КОМПЛЕКСА ЗА МАЛОЦЕННОСТ е твърде схоластична, в сравнение с оригинала си. Въведен е за първи път от АДЛЕР и дори послужил за ядро на неговата психотеория, наречена "индивидуална" а, всъщност с личностна насоченост. Все пак, това са "първите лястовички" в небосклона на въвеждането на психопознанията сред парадигмата на науката. А и АДЛЕР за първи път предлага в теорията си нещо твърде различно като идея - той вижда голяма част от вътрешните психични проблеми, като израз на взаимодействието между вродените вътрешни импулси и динамиката им, със социалните догми, правила и норми. Или най-общо казано - конфликт - личност-социум (съвсем общо)... В психологическите среди, обаче, вече не се ползва термина заради това, че неговото значение и периметър на обобщение са отдавна надградени, развити и не предлага вече онази обяснителност и яснота, които са били нужни преди цял век. Разбира се, влиянието на понятието има огромна инерция и е послужило за основа на твърде много последователи. А и е залегнало в обучението и програмите на академичните заведения, а вместо като история на психотерапията, се учи направо като "модел" за обозначение и разбиране.

НЕ, рамус въобще не иска да му се реагира. Това проваля и компрометира каквото и да е общуване, какъвто и да е обмен. И го лишава от сериозност и задълбоченост. А това - по-горе, на ИСТОРИК - въобще нито е реакция, нито е "отговор", а е изразяване на интелигентен човек, по даден казус и най-важното - балансирано и без никакви емоции, нито пристрастия. Заради такива коментари влезнах да пиша в този форум. Има и на други от този тип. И между другото - в тема, която никой не достига до реакции и прехвърчания на емоционални искри, е доста "приятно" в когнитивен план и е налице всичко нужно на човек да осмисля и съобразява. Реагиращите с лекота приравняват рамус на надут пуяк, който въобще не се интересува от мненията им... да си говори, да не се съобразява... ако може и да се линчува, да му се хвърлят камъни... , щото е... не знам си какъв... Има ли още от това, дето го сипваш вече толкова постове, честно казано - как ти се занимава не знам. Прави ли ти живота лесен, приятен... лек...? Ако го прави - давай, Още има да се лее явно. Не знам вече какъв не бях и какво ли не се оказа причина за "недоволството"...

Ок, продължава самоизписването. Всеки един - за каквото му се улови окото сред някакви думички. извинявай, това не е въпрос. това също И това също. Нима толкова е важно да се дразните бе хора... . Колкото повече някой е раздразнен, толкова повече пропада когнитивното ниво. Това е базов процес и принцип - амигдалата и базалните ядра, при дразнене разполагат с програма според която се интерпретира че са налице заплахи. И се почва защитаването - оттам тръгват защитните реакции. Кой с какво се усеща заплашен - си личи по коментирането на онова, с което влиза в дисонанс. Всеки си го пише сам - по коментарите. Едно и също написано - един коментира по един начин, друг по друг - та това е най-естественото нещо. Груповото припознаване веднага поражда консолидиращ сигнал, който играе ролята на ядро, около което се образуват сходства по реагирането. Ето ви пример и за това, точно тук - вече трима. Та то е толкова просто - вижте в един импровизиран пример - по-горе поста на ИСТОРИК -> логичен, подреден, систематизиран. И - в сравнение с тия избликвания над мен. Едва ли никой да не долавя разликата - поне общо, след като тя е очевидна. Емоционалното на доста хора им се качва в главите именно при реакциите, защото аналогията на инстинктивните физиологични "отговори" са точно емоциите, но вече в дяловете на друго ниво на отражение. Има и първични емоции, има вторично съставни. Има такива, които се имитират и заучават със социалните взаимодействия, има вродени... И така. Има ли още недоволни, да се излее всичко насъбрано и да се успокоят страстите? Щото там където има страсти, липсва едно друго нещо... И колкото повече страсти - толкова повече липсва ... По самата тема - да кажа, че всичко, което написах накрая, дори не е "алтернативно", а си е ккласическа (народо)психология, дори на ниво учебник в средно училище.

полезен - за кого?... Аз с примери и модели за подражания не се занимавам. Съвсем друга ми е насочеността и мотивацията. Не, хората не са едни и същи. Реагират сходно, а не еднакво. Коментирах точно определени реакции, на точно определени стимули. В темите се вижда ясно кой как реагира - сходните типове хора с определени нагласи, реагираха защитно по сходен начин. Но прекалено сходен начин - той се възпитава в социума, защото по принцип уеднаквяването се реализира през опитомяването на различното, докато се прибере до установените социални рамки. Реакцията на дразнител, може и да е естествено процес, но реакциите показват нивото на вътрешното отражение и отработване. Различните хора реагират различно на един и същ дразнител. Дори един и същ човек, в различните моменти на състоянията си отвътре, реагира различно на един и същ дразнител. Понеже физиологията е едно, а психичното е друго, тук ролята на дразнителя играят прости стимули, които наричам общо провокации. Използвам провокации само когато един и същ човек не мога да разчета адекватно какви сигнали са сложени в написаното. Но защитните реакции като твоята, например, въобще не е нужно да ги провокирам - самото мое написано служи за стимул. Как ти се струва - ти на кои дразнители реагираш, защото нали виждаш че при доста други хора въобще не се образува каквато и да е реакция. И да е - тя е обработена, после се обмисля, а не се стреля импулсивно и наслуки по "дразнителя", ако може да се неглижира и да спре да "дразни" със бръмченето си. Няма въобще да коментирам изразеното - за "наслаждаване" на реакциите на... "опонентите" , нито на подобни интерпретации като "обвинения". Не съм прокурор нито съдия, нито ме интересуват някакви битки с някого. Ако можеш огледай се през собственото си написано, ако не - реди ги тия колкото и каквито ги поискаш. Ако можеш - бъди полезен на себе си. Защитаването и реакциите с него, са атавизъм. Те са инстинктивни, не ги избираш, дори не се отчитат. Но говорят за вътрешния свят и нивото на отработването на по-висшите дялове, върху първичните зони. Това мен ме интересува - вътрешната картина на даден автор - по неговите собствени думи. И не е чак толкова трудно - някои хора това го правят интуитивно, аз го правя в допълнение с аналитични способи и прийоми. Много по-късно се оказа че дори не съм оригинален и са разработени в няколко дисциплини доста по-голям набор от тия, които сам изведох - анализ по написано или речево слово. Става въпрос че - резултатите от анализа подават само статистически значими изводи. Те не са толкова точни, нито имат значението да са такива. Но аз и не търся кой знае каква точност, нито събирам досиета като за разузнавателни агенции - мен ме интересуват общи положения, общи насоки, връзки между нагласи и реакции, възприемчивост, стабилност, нива на фонов страх... и още много друго... Това не са експерименти... Ползвам написаното, което всеки сам избира да пише. В много редки случаи ползвам провокация. В много случаи нямам никаква представа предварително на кое как, кой ще реагира. Но написаното носи всичко за автора. Някои неща не ги разбирам, други са вече отдавна изследвани, схематични... Има и експерименти - те са с мен. Защото гледам моите собствени реакции в написаното, гледам отраженията, съпоставям, анализирам и синтезирам, извеждам набори с информационна стойност и такива, дето са просто мнения. Мненията на някого говорят също доста за самия него. Говорят за устоите, за убежденията, вярванията... те са впити дълбоко и в начина на отношение на личността към света и себе си, към другите, към случващото се с него и около него... Но мненията на който и да е най-често нямат информационна стойност. Най-много мнения клонят към общите социални парадимални положения. Ето това, например съставя матрицата - защото отношението на личност към социалния договор към който образува принадлежност и идентичност, го характеризира с тенденция към уеднаквяване към другите "подобни", които по сходство и близости се "вибрират" сходно. Сходствата по принцип имат и затваряща тенденция - в смисъл - колкото по-сходно, чрез вътрешна нагласа към същото - все по-сходно. колкото повече - толкова повече.

Ако трябва аз лично да изразя становище по казуса с темата - то не виждам защо заглавието й да не предполага да се обсъждат в нея всякакви аспекти по същото. В доста други теми се налага да се обсъждат казуси които не са по темите. Тук самото заглавие, и раздел, предполагат известна свобода от ограниченията на научния канон. В този смисъл защо да е нужно темата да се заключи, след като заглавието й не ограничава единствено в конкретиката - да е мисията на Аби да изобличи рамус в лъжи и заблуди. Все пак в самата тема се засегнаха и други казуси, други въпроси, от други пишещи...

о, сега се оказа че си с нещо като "мисия" - да спасиш "другите" от недобросъветсните и заблудените опити на разни пръкнали се "автори"... и то на "психологични теории"... А аналогията ти точно с "позитивното мислене"... Знаеш ли - ти в стремежа си да се закрепиш, просто пропадаш. Няма нужда да показваш колко ниско може да се стигне - ако не за друго - поне заради себе си. Но пък - си е твоя работа...

ОК, ще го прочета. Но бих допълнил думите ти със следното: ПАРАДИГМАТА е колективен договор. На мен не ми е нужно да я "отмествам" защото тя за мен има относителна стойност. Индивидуалната ми идентичност, предлага известно предимство в случая - да съм в състояние да не ползвам колективната парадигма за границата на вселената си. За да спомогна за адекватна интерпретация на тия думи - НЕ ОТРИЧАМ - колективната парадигма. Непрактично е да се ОТРИЧА съществуващо явление, след като то върши работа на най-голямата група от човешките същества. Без ПАРАДИГМАТА и договорките от всякакъв вид не би имало въобще колективно битие, не ми имало възможност за уеднаквяване, синхронизиране... дори отношения. Но аз самия, в своя вътрешен свят, вече не живея според границите на тази парадигма. В този смисъл - не ми е нужно да я "ОТМЕСТВАМ" и да се боря за това. Аз вече съм я "отместил" вътре в себе си. Имаше етап, в който я заместих с друга схема. После с друга... Сега съм в етап, в който да откажа "последната" като не я замествам с нищо... Правя експерименти в напълно нова посока, в напълно неизследвана и непозната територия (непозната - не само относно мен). Отгоре на всичкото - носеща значителни рискове, но само за мен... Дори нямам способността да изложа граничните постановки, които за мен точно в този етап са ми актуални, с какви проблеми се срещам, как търся решенията им... Ето и още размисли и фрагменти в тази посока, възползвам се от ситуацията: Парадигмата не е само една. КОЛЕКТИВНАТА ДОГОВОРКА е в много положения, в множество аспекти на социалния живот. Едни приемат едни парадигми, други - други. Налични са ЙЕРАРХИИ в парадигмите - някои касаят живота в най-общо цяло. Други - в ограничени аспекти. Това дава на социума известни качества на "пластичност". Парадигмите задължително се създават и поддържат с елементи на идеология и нужната за целта Пропаганда. Голяма част от "съгласилите се" с дадена парадигма не познават в дълбочина нейните основни положения, нейния смисъл, нейното значение. Защото за тях ПАРАДИГМАТА е само начин да направи живота им по-лесен, по-опростен, подреден и така да подаде нужното ситуиране. Един, или малцина създават ПАРАДИГМИТЕ, а мнозинството - само ползва. Само ползва - без да се замисля твърде по тях. Не им е и нужно да се замислят, защото за тях е по-важно да ползват, да им върши работа и това, че се предлага наготово. Важи в общ смисъл и относно онова, което се нарича "наука". ПАРАДИГМАТА е колективно явление, но механизма на парадигмата предполага дадена социална личност да приеме парадигмата за рамка на поведение, мислене, усещане, отражение, възприятие, отношения с другите личности... Въпроса е, че до голяма степен парадигмата задава рамка. А фактора, че парадигмите започват да се приемат още от първата година на раждането, прави така, че същите се постановяват сред всяко човешко същество, но чрез сугестивни процеси в които се прескача Обмислянето, анализа, оценката... Приемането се осъществява през възпитанието, ученето, обучението, усвояването, имитацията и подражанието - но това е в доста ранна възраст и в нея новия групов член няма възможност да направи рационален и мотивирано осъзнат "избор". .......

не съм прав - не само в случая. Не ми е идеята да съм прав(илен). Не ме интересува дали съм прав, дали говоря право, дали е вярно, дали има съгласие по говореното. Съгласията за мен не ми вършат никаква работа и не са ми нито цел, нито нужда. Не казвам всичко това като форма на "не ми пука за вас, не ме интересувате", а защото в своята работа, в своя вътрешен свят нищо от това, което изреждам няма същностно значение. Колкото до "успеха" - това е условност. Както и победата. Както и играта. Това, че някой продължава да разглежда постановката тук като игра - е само вариант. Това, че друг я вижда като думите, на рамус, на аби или на който и да е друг - по някакъв си начин, е ИНТЕПРЕТАЦИЯТА НА ЧЕТЯЩИЯ по същите тия думи. Има колективно договорени интерпретации, които вършат работа на колективно приелите да живеят с тия интерпретации. Те правят живота им по-прост, по-поносим, повече и по-лесно подреден. Колкото до "ИГРАТА" - да, така е - сложих в думите си че целите на играта са ПОБЕДА. Така е - не е само победата. Има много видове игри. Историк изрази съвсем точно много основни положения. И дори в тази игра, която АБИ си направи като постановка, направих ходове към съвсем друга игра. Зададох въпроси, предложих варианти - НЕ, играещата въобще не ги отрази - все едно че не съществуват. Устрема да се повтаря чрез извличане на изречения, вкарване на внушения и мнения вътре в утвърждения и комбинирането на смисли само и само да водят към предварително създадената постановка и само за да я затвърди - е малко как да кажа - леко ми е маниакално. Маниакален е по-точно насочеността и устрема, директността и праволинейността. Заложих толкова много други теми и вариации, предложих ВАРИАНТИ на представени дуални схеми от най-простия вид - ИЛИ/ИЛИ - едното било МИСЛЕНЕ, ако не е по двата варианта - е измисляне. Ако не е по зададеното - предварително се начертава кое какво е и така се задава граница в която трябва да се намести другия играч. И подавам сигнали че няма как да се побера там и че самите интерпретационни ограничения са проблема и водещата се по тях... Но не - глуха и сляпа за каквото и да е друго, освен за онова, което е начертано предварително. Отгоре на всичко - аргументиращата част на АБИ е посредствена, за да я направи да й е полезна, тя е твърде обща, неприцизирана. Отгоре на всичкото - не е нейна, а ползва лична версия на колективна договорка по всеки казус. Не се ползва внимателен и задълбочен анализ, не се взима предвид неизбежните условности и относителности. Не се вниква въобще в позицията която й е нужна да критикува. В този смисъл критиката в нейната посновка става по-важна от критикуваното, защото изразява основната цел на КРИТИКУВАЩАТА. Прибързаните "погледнах, зачетох, запознах се"... ама с кое точно... Това няма как да е ШАХ, поне за мен. Дори извън аналогията - това не е начина да научиш нещо, а отделно твърдиш че всичко било за да се 'запознаеш'. С какво да се запознаеш, след като предварително го компрометираш, след това само се клишира, за да се докара до нужното във вече създадената схема. И само е нужно да се ползва като антитеза за личното утвърждение на това, което вече е... "избрано" и постановено. И не е като да е чак толкова несъзнателно, просто се пораждат дисонанси през думите на някого и той трябва да се компрометира за да се лишат думите на същия от тежест някаква, само и само смисъла им също да се компрометира и да спре дисонирането. Колеги - не преча на никого да води битките си. Щом му трябват, щом са му нужни - ок. Няма и как да преча. Няма и как да участвам в същите битки, защото за да го направя, трябва да ги привидя като свои , за да се "включа адекватно в танца". Колкото до живото общуване - не съм казвал никъде че е нужно да "размазвам някого". Не водя войни, нито битки. Не ми е нужно някой да се размаже само и само да покажа колко съм велик, умен, знаещ, можещ... Само казах че живия обмен създава предпоставки за бърз обмен и това пести време. Предложението ми не е да водя война на познато поле и така да предпоставя победа. Какво да я правя тая победа, като не ми е нужна. Не ми носи нищо от тия неща които смятам за важни. Вижда се колко пъти думите ми се свеждаха от интерпретаторите до "удоволствието" удовлетворенията, харесванията... Участието ми тук... или въобще живота ми - не се основава на нищо от тия положения. Това че е трудно за смилане не го прави неверно, неточно или лъжа...

Съгласен съм с всичко. Чудесно уточнение, въпроса е, че този играч води партия за победа. Той води битка. А аз няма как да седна на тази "дъска". Нали е ясно че дъските са само контекст - едно "виртуално място" на което двамата играчи изразяват проекциите за себе си, през играта... И все пак - аналогията с шах, предполага ИГРА... а в играта основната цел е - победата. Тук единия играе за победа. Цялата дъска, фигурите... е предпоставил за да победи. Той води с "белите фигури" и е избрал посока на "борене"... А мен НЕ ме интересува тази посока. Вече по-горе написах похватите - тук това, през моя поглед не е партия шах. Това е начин на някого, да ползва ходовете на друг за да обяснява на някои си "ВАС", че същия си присвоява с лекотата на "водач" да говори от името на някаква "група", и "води" някаква лекция" сякаш е пред аудитория... Пригласят му веднага няколко човека и сякаш всичко се върти около това. Не ме интересува груповата динамика по резонанси и припознаване, групиране... Това са елементарни положения и са съвсем естествени, но не се върти нищо от думите и това, което пиша, около тях. Освен това - внушението на единия играч е, че това на другия "не са ходове в тази партия", че това не са фигури с които лекторът играе, че е нужно рамус да играе по друг начин, защото шаха вече е измислен, той е вече жалониран, дефиниран и полетата са само ЧЕРНОБЕЛИ. Живота за някои е игра и играта е достатъчна "дъска" за да го изрази. За мен играта е само част от живота. Как да го побера сред фигурите. В този смисъл - не мога да го побера и през думите и всички виждат добре, че са налице значителни проблеми в изказа, които улавям след прочита на собствените си думи. Кривата на точноста в изказа ми е с доста отклонения... и тя отразява моментното ми състояние да ползвам изказните средства на "другите". За мен, отвътре, тия думи въобще не са такива и се налага да трансформирам - смисли, значения, да ги превръщам в "изказ" на друг "език". Не се справям добре в доста моменти, но не съм и на изпит, нито да е и толкова важно че много хора не били доволни. За същите и да пиша по техния език, ще са недоволни от друго, а и нямам нищо общо с "нуждите им". Има много хора, които живеят с идеята да се ползва всичко наготово. С идеята че просто е нужно да ходят насам натам - и да си взимат за себе си онова, което привиждат да им е полезно... Не е въпроса какво прави АБИ - това са си нейни положения, мотивация, ценности. Но разполагам с достатъчно аналитични способи за да прочета какви усилия се полагат за да се криви - дори който и абзац да се вземе, е чудесна проекция на вътрешната й динамика. Вече на други места написах прости примери за анализ на СЛОВОТО - точно от нея. Жената държи на своите си неща и в тази игра се нуждае да ме ползва за целите си. Тя не се интересува кое какво е - демонстрираното любопитство всъщност е само на повърхността, като основното е да се наглася личния консониран вече свят, защото в нейната версия - също е на "границата" и дисонансите си се опитва да решава като жонглира с "двете страни". ОТ една страна - "науката и наученото за науката", защото АБИ не е УЧЕН, а е учила науката. Но от друга - в нейния религиозен аспект има налични импулси, които избликват през някои... "вярвания" - че мисълта можела да "променя", че религията е полезна... и още, които тук-там само се загатват, но не смее да ги изложи пространно... по обясними причини. Някъде сред всичко това тя направи опит за личен контакт с мен, с идеята да види дали не съм близък по резонанс, дали няма нещо, което да може да ползва, дори като "подкрепа". В първите си прочити на думичките на рамус, тя привидя нещо от своята си вътрешна "борба" да осъвмести религиозните импулси и науч(е)ните си положения от образователния си канон (най-вероятно - и професионален). И първите й думички в личните съобщения бяха суперлативи за рамус - написани са и могат да се прочетат. Но издадох сигнали, които вместо да потвърдят привидяното "сходство", засилих "различието", защото то е факт и долових ясно накъде са нуждите. Някъде сред това е налице и друга мотивация, защото писаните думички на рамус, се превърнаха в удобен начин да направи "преноса си" като се стигне постепенно до тази... "игра" тук, която, "ИСТОРИК", не виждам въобще като ШАХ. Ти самия не би играл такава партия, поне според мен. Това, което се предлага тук, е само играта на АБИ и говори за мотиви, необходимости... и още доста други положения и аспекти от нейното вътрешно пространство. Мен ме няма сред всичко това, то е направено за нейната вътрешна употреба. Начина през който АБИ се опита да намери думички, да заблуждава и разиграва значения, смисли. Само и само да се докара до нужното за нея. В този смисъл - в тази тема Аби и рамус не играем една и съща игра. Тази тема тук, не е партията шах за рамус и разполагането на фигурите не започва от "началото" на играта, а са предварително наредени да обезпечат единия играч. В този смисъл - ход в тази "партия шах", няма да направя - нека се счита че съм "загубил" с черните фигури още на първите ходове, съвсем аматьорски и лаишки. Поздравявам Победителката - тук е мястото за ръкопляскания и реплики от рода "БРАВО".

Така - ето само някои прости примери - напосоки, защото всяко изречение всъщност постулира интерпретация на четящия, а не думи на пишещия. И така: няма такова нещо - не съм писал никъде че "залагам на излизане от границите. Но пък съм написал за 'границите' отвътре, не само в предстаите, а и принципите - и на представите, и на границите. ! - не смятам така и никъде не е написано подобно нещо. А това е обикновена залъгалка, изписана с опит за изкусност по отношение на манипулативни изводи, представени че са :на рамус', но лекторски - като пред аудитория, в множествено число - в този смисъл е схемата "рамус - срещу "нас" - правилните, дето предлагат алтернативи, а някакъв си, който само се прави че е различен, играе го на такъв, но всъщност се бори за неговото си като отвхвърля - и доказаното от науката,другите гледни точки... Последния пример, е съвсем по учебник като от НЛП - принципът всъщност е съвсем елементарен - държи се зад думите основни опорни положения, за които самите думи са само параван. През цялото време в краищата на изреченията или чрез вмъкнати изречения се повтаря основното внушение и мнение на автора, спрямо автора на избраните думи. Останалото е направено да предложи параван и контекст сред който основното внушение да придобие значимост и постепенно да се внушава и в четящите. Всички елементи са подредени за тази цел... Предложих да се изведе по собствен начин - казуса за това ЩО Е КОМПЛЕКСНО МИСЛЕНЕ, защото как е възможно да се подходи критично по даден казус, а той да не е ясен на критикара. Вместо това - се преследва всеки ред, всяко написано, нищи се, раздува се или се неглижира, деформира ... само и само да се нагласи към нужното, за нуждата на Нуждаещия се. Съвсем е ясно че собствено разбиране на КОМПЛЕКСНО МИСЛЕНЕ е напълно невъзможен за АБИ, и това, че е пускала в гугъл и резултата - е много ясно, защо й е нужно. Просто се търси материал - и се засипва с изкривяване. После - иди и доказвай че "нямаш сестра". Е - нямам. нека се съчинява... ==== няма смисъл да продължавам. Това не е дебат. Това дори не е дискусия - това е борба за единия от "участниците". някъде пред него са вятърните мелници - няма проблем, нека воюва, дори и ако е нужно да е колективен поход от борещи се за своето. Едва ли само аз виждам тенденциозността. Едва ли само аз забелязвам - нима не се видяха останалите включвания, опити за същото... а има и "допълнение" - и то беше на личните съобщения. Не ме интересува да доказвам дали нещо е правилно, колко пъти да го напиша. Пиша опита си - не ме интересува кой, дали, как и какво вижда през него. И как ме привижда през неговите си очи. Защо някои хора го прочетоха и... дори да не го разбраха, го приеха да е така. А други - просто не могат да се примирят и те се изписаха сами. Поднасянето на тенденциозност и отношение чрез имитации на интелигентни и логични конструкции, се подражава интуитивно още преди пубертета от днешните деца, особено по-интелигентните. И всичко това е - за преследване на лични, собствени цели, нужди, потребности, важности, ценности... А то няма нищо общо с интелекта и логиката - те са само за контекст, подложка... за да мине през филтъра на интелигентния "другото"... ИСТОРИК - разликата между форумното и живото общуване е качествена. Не държа на нищо - само предложих, защото се играе игра. Форумът го предполага, защото е силно отложен във времето. Играта може да се обмисля, да се наглася, да се изработва по нейния сценарий. На живо бързия обмен позволява само на много опитни хора да правят същото, а случая не е такъв. А и на живо са налице много повече и много по-широк канал на невербалните сигнали, които издават играещия. Готов съм да снимаме на видео това и после да очертая динамиката, да поясня сигналите, мотивите. Просто на живо има начини да се прекъсне играта, а извън нея - играещия пропада веднага. А защо във форума - тук се играе значително по-добре, по-безопасно, повече защитено... Но на живо голяма част от тия "укрепления" не могат да се приложат. Няма да играя в театъра на един форумен образ по неговия филмов сценарий. Няма как да се случи и така има начини, но съм минал вече някои години в които всичко това ми беше предизвикателство и дори не ми създава някаква... тръпка, примерно. Оставям каквото реша, правя каквото смятам за оправдано. Това беше от мен по този казус. Няма правило на форума, според което е нужно да откликвам на всеки който го сърби отвътре, за да ме ползва за чесане. И не само мен - опитите на някой да се чеше чрез написано от други - не е само до мен. Не е нужно дори сериозни пси-познания, за да се изведе откъде е сърбежа, нуждата от чесане защо е точно такава... Влезнах, направих каквото реших че ми е важно - това е. тия криви огледала - на всяко изречение собствен прочит и после това да е нужно да ме захвърля да го обяснявам... Това са глупости. За мен - е прахосано време - нито нещо ще се промени, нито би ми донесло на мен нещо, за да оставя сили, време и потенциал, които ще ги насоча за нещо, което аз смятам за полезно.

всяко изречение е плод на "според теб" - без изключение. Всяко едно. Или си ментално "късогледа" за да не видиш това, или е обикновена игра на доказване. Има и други варианти... но е са без значение който и да е от тях. Ако си мислиш че горните изречения ще ги почна едно по едно, за да ти върви сценката - няма как да стане. Между другото това вече го опитах на други места а се направи че въобще не съществува. Доказвай си какво си си решила, защитавай си го, утвърждавай си го... Теб може и да ти е интересно, но нямам толкова време за да ти правя "интересното". С този тип изплъзвания сред форумно общуване можеш да играеш, но нямаш никакъв шанс в живо слово, в жив контакт, при който става възможно да се компресира във времето обмена. Каня те на жив дебат , със свидетели, за да наблюдават и дори да се включват. Ако решиш - дори ще го документираме с видео. Нищо от условията не ме интересува и няма значение за мен, но да ме въвличаш в игри като всичко това... Просто го играеш на дебатираща и се скриваш зад интелигентни завеси и си сравнително опитна в това.. но в жив контакт има начин да го спра... и да те лиша от игровия сценарий. Да видим какво има зад него - ето това вече ми е интересно на мен и е единственото което би ме мотивирало и оправдало времето, което ще му дам от живота си... Тия филми съм ги играл още от Изворите.ком, където подобията като този... "диалог", ми бяха интересни, но беше преди доста време - има няма над 10 години. И там реших въпроса по същия начин - жива среща, още повече че бяха дори се организирали в група - разбира се само с дамски участници и го играеха отборно - с припокриване (между другото три от общо 5, се оказаха учителки и дори една преподавателка в висше учебно заведение). Форумното прикритие беше за тях чудесно и много удобно. Оставих ги да наберат кураж и самочувствие и се съгласиха на живо... Накрая беше сценката когато дори се изпокараха помежду си, защото всяка беше "виновна" на всяка друга... Сега като си припомням - било ми е предизвикателство, но вече този етап отмина. Ако искаш продължение - това е. От мен толкова.

abи, напиши какво е според теб КОМПЛЕКСНО МИСЛЕНЕ?, защото гледам че вече си наясно коя част - каква схема е, как я наричам и че "очевидно куца" Последното е "най-очевидно" - за теб. Ето - предлагам ти да ме осветлиш за значението на понятието... това не е самоцелно - ти прочете... даже "3 пъти". Ти знаеш, ти мислиш, ти виждаш ясно кое какво е. Сподели ми твоето "очевидно разбиране" .... точно по предложеното.

през моите очи, цялата тази представена като логическа схема, има проблем. Той се крие още в предпоставките, в условието... ПОЗНАНИЕТО е от значение а оцеляването. Но това не е основната му цел. Изглежда трудно да се възприеме че на някакъв етап от вътрешните промени, биологичните програми, свързани с размножаването и така съхраняването на вида, спират да имат основно значение. Нещо повече - явлението "самоубийство" нямаше въобще да съществува ако програмите за оцеляване бяха толкова вездесъщи и определящи абслютния приоритет... ПРИМЕР - човешките същества разполагат с познание, опит и наука, чрез която могат да оцелеят, но могат и да прекратят съществуването си по хиляди начини. ОЦЕЛЯВАНЕТО е приоритет на ЕВОЛЮЦИЯТА - не е точно така - например отново повтарям че НЕОКОРТЕКСА с нищо не увеличава шансовете за оцеляване на представител на вида ХОМО. Нещо повече - дори създава предпоставки да му се объркат заложените програми за оцеляване, които за толкова много хора са върха на ценностната и мотивационната им система. ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ! се е погрижила да ни мотивира да придобиваме знания. Няма защо да й са нужни "знания" на еволюцията. В еволюционно отношение появата на мозъка и сложната му структура, е парадокс. Човешки същества с толкова сложен мозък, не са с еволюционно предимство. Дори обратното - мозъка изразходва най-големия запас от енергия, топлина, кръв и вещества. В състояние съм да напиша и доста други :куриозни" положения за ролята на мозъка и някои положения в ежедневието...Но не е в това въпроса. Да се върна на горното - преди да се започне с една логическа верига и описанието й - най-важната задача е да се проверят предпоставките. Това че те се залагат наготово и се учи да не се променят, а само надграждат - поражда и проблем. В състояние ли е някой чрез самоаналитични и самонаблюдателни способи да се зарови в "основите си" и системите от основни убеждения... В това е въпроса - лесно е да се награжда, но в самите първоначални "аксиоми" са налице проблеми. Когато се сблъсках с проблема на аксиомите, след серия експерименти се оказа, че когато се разсъждава и анализира, това че се тръгва от някаква точка е нужно да се преосмисли всеки път в началото на менталната дисекция. Да се преразгледат условията, относителностите, периметъра - на аксиомите. Защото грешката довежда неусетно до положения в които само се надгражда, а основите започват да играят блокираща и дори ограничаваща роля. В менталистиката - всяко условие, е сред други условия и образуват относителна моментна система, временна координатна мярка, нужна да положи нещо условно, в даден момент, за дадени цели, за решаване на конкретни задачи или потребности. Но оставането на нещо стабилно в контекст на непрекъснато променлива среда, задава излизане на адекватност на аксиомите. Още повече че след като голяма част от тях се постановяват в несъзнателното, в голямата си част те са твърде "незрели", ограничени, могат да съдържат неверни или погрешни обобщения... За някакъв момент и конкретика може да са валидни... но след прекратяване на комбинацията от условия - вече са неадекватни. Много добре разбирам че ЛЕСНИЯ НАЧИН ЗА МИСЛЕНЕ е чрез предварителни дадености, които само да се надграждат. И то - на схемата "причина-следствие", положени сред темпорална права... нарича се общо - линейно-последователно възприятие. От него се поражда по съответствие всичко в психичното - ситуиране, отражение, реакции и поведение, мислене и изживяване - всичко започва да следва "линейно-последователния модел". Ползата му е очевидна, защото предлага бързо и лесно ситуиране. Но ето че например - същото не е адекватно към множество явления в КВАНТОВИЯ СВЯТ. Постепенно дори в социалната наука, със задълбочаване и разширение на познанието, се появяват относителности там, където преди това е била постановена "постоянност" - прост, макар и общ пример за същото - е ОТО, преди нея начина по който хората си представят света е бил чрез константи - време, пространство, скорост. А това улеснява. Всички знаем че колкото е по-просто нещо, е по-лесно да се ползва за ориентация. Но навлизането на относителности, усложнява доста "разбирането" и ситуирането. И днес голяма част хората им трябват прости и кратки рецепти по отношение на всичко. И си ги търсят точно в тази форма. Рецепти няма как да се зададат чрез относителности и условности, защото те объркват потребителите им... ------- Опитвам да дам поредица от аналогии, с идея да са по-близо до "четящите" и по този начин да направя мост към това, което искам да изразя. Може би не успявам, но непрекъснато виждам че някои срещат идеи като тия за пръв път, а други непрекъснато интерпретират същото с опита си, че имало някакви хора дето пледирали че били различни... пък само декларации... Нормално и естествено е да се реагира защитно към голяма част от изразеното. И съвсем характерно е за същото винаги и по дефоулт да е "виновен" автор на думи, които всъщност носят несъответственост за четящия. Носят му неудобство, възможност да го измъкнат от вече създадената удобна среда... Ако на някого му е интересно или вижда за себе си нещо ново и евентуално - полезно, то той също е нужно да направи усилие - от себе си. Да опита да прочете, ако е нужно няколко пъти, да опита да схване друга, различна от неговата гледна точка, колкото и това да поражда на моменти защитни реакции. Според мен е доста практично ако всеки , който чете, и се улови че в прочетеното му се появяват неприемливости, да се опита да остане в своето поле и да го разгледа. Най-полезното за всеки мислещ човек е досега му с нещо задълбочено, но твърде различно от неговото. Тук има налице толкова хора точно обратното - търсенето им на непрекъсната консолидация, на съгласие, на приемане... И когато се срещне нещо извън групово-приемливото, веднага се заиграва защитно... д Има хора тук, като АБИ, примерно, които непрекъснато грешат в интерпретацията при прочит. Но след нужната вътрешна несъзнателна игра, на "изхода й" се появява предварителното програмирано 'решение' - че думите на пишещия са проблем, следователно самия пишещ бърка (най-малкото). И през цялото време се пише, отново и отново - готова съм да приема, с радост ще прочета... А всъщност е една непрекъсната съпротива. По този начин декларациите влизат в дисонанс с реализацията след това. Иначе - да нека да се напише, с радост ще прочета, ще се запозная... Но вместо да се запознаеш с нещо ново, почваш да го бориш, защото се оказва че е някъде зад линията на поносимост и безопасност и е нужно да се защитава "своето", още повече пък с идеята "ама то не е само мое, толкова други хора мислят, виждат, смятат и правят така...". Критерия за колективност е част от когнитивните заблуди и поражда грешки - и той също си има латинско наименование. Пуснах събрания комплект от списъци с грешки в мисленето - в специална тема. Обаче засега се ползват когато се замеряте едни други, единия пише за другия, но никъде няма свой собствен анализ - на думите, на изразеното, на приетото. И не в надгражданията, а някъде в самите основи да се опита да се вникне и да се разпознае сам - по написаното от самия себе си. Всеки гледа "чинията на другия", четейки неговите думи и решавайки че в тях е проблема, всеки му се струва че неговото е правилно, вярно, че е истина... И скриването зад колективните "истини"... е просто хитроумен начин за избягване на отговорност. Разбира се - пред себе си...

съвсем не... има грешка в интерпретацията. Аз говоря за психичните аспекти, свързани с пушенето. Социалния аспект, е също психичен, защото е част от социалните инстинкти. В тази връзка обобщавам че пушенето, както и кафето и алкохола... са обвързани със социалното поведение и като такива са елементи на социалните поведенчески транзакции. Например - пушенето предпоставя спефицичен мост между двама пушачи, инстинктивно - е като форма на сближаване, защото е налице нещо общо и когато са заедно, то е усещане за споделеност. Начина на предлагане на запалка или направо запален пламък, също и споделяне на самите цигари от кутията на единия... Налице е дори и като част от игрите на ухажване, чрез обмена на сигнали при сближаването... При отказването на цигарите от тия елементи също се пораждат липси, защото многогодишното повтаряне, в поведенческо отношение образуват павловски второсгигнални комплекси. А прекратяването на спиране на цигарите, означава че отпадат и тия елементи от общия спектър, свързан с пушенето... Успешно ли обясних или да опитам с други думи? ИСТОРИК, ти си твърдо против пушенето и за теб дори има елемент на антипропаганда. За теб това е някакъв тип социално зло. Не оспорвам, но за мен явлението ПУШЕНЕ е просто неразделна част от социалния живот. Не е решение да се забранят цигарите, алкохола или кафето, сладкото или шоколада, наркотиците... Това не е решение на нищо, защото докато е налице търсене, ще се намира и предлагане. Търсенето е ключа - нуждата на ХОМО да поеме лесна доза от наградното си изживяване, като тотално обърква поведенческите заложени невронни механизми, със заместването и появата на вещества, които участват в тях. Мозъка на повечето хора не може да се справи с натиска на образуване на зависимост. Но не е идеята да се лишат хората, защото това вече е невъзможно. Наркотичните вещества не са проблема - проблема са огромния контингент потенциално зависими. И хора които не са в състояние да се адаптират, да се справят със стреса по естествен път, чрез вътрешни усилия, организация, чрез заложени вътрешни механизми, а търсят външните патерици чрез каквото се предлага. Достъпът вече не е проблем за никого, няма как да се забрани. Има толкова опити вече, в толкова много държави... но нито един успех. НИТО ЕДИН!!!

Не - съвсем далеч, много далеч... толкова, че живеем някъде в два различни етажа и няма как да преодолееш разстоянието. Там в твоя етаж живееш с положения, които за мен или не съществуват вече или са незначителни, а за теб/вас са приоритет. Няма как да изминеш каквото и да е без път. Няма как да се "прескача". Не става въпрос само за теб или заради че си "някаква" или че не ти достига нещо - дори напротив. И все пак - не може да се прескачат етапите, а само да се изминат. Има части от 'пътя' които са като "последователни" - надгражда се, разширява се. Но има и критични фази, през които се минава чрез... предаване, оставяне на всичко натрупано, на всичко носено, защото няма как с него да се пресекат някои от "вратите" напред. Казусите са принципни и не аз ги определям, а само ги преоткривам, чрез себе си. Комплексно мислене - ето примера за извънматричност - толкова се пита вече - дай пример, как си го представяш, много бих се радвала да прочета, ще направя нужното усилие... Но с усилие или без него - няма как да се учи "изминат път". Няма как да се предаде - тук не е целта точка А, нито точка Б - а е изминаването, относителното изменение. Те са индивидуални и това не е колективен процес. Има много в битието, което не е колективно определено, просто масата от колективния свят не може да си позволи да има очи за него. КОМПЛЕКСНОТО МИСЛЕНЕ не може да се изучава. Не може да се възпита, не може да се имитира. то е продукт на индивид във фаза на синтез. Ето примера - опитайте, намерете какво е, няма кой, тук-там има парченца, но не е синтезирано, защото комплексното мислене приоритет е вече синтеза, а не анализа. Никъде в матрицата не съм срещнал някой да го характеризира, да изведе пътя към него, да очертае условно периметъра, основните положения... и то само в сравнение с "предишните на него етапи в "мисленето". Тия етапи всъщност не са на самото мислене, а са на МИСЛЕЩИЯ. Той изминава пътя - МИСЛЕНЕТО му само чертае проявлението, то го съпътства, от това, че в него се развиват и текат процеси. Няма нищо изключително сред всичко това, това е естеството на промените които в голяма степен също са еволюционни. И революционни - като пак е относително и условно. Зa всеки един от нас става въпрос, за теб, за мен... за всеки един. Тук става въпрос за ПЪТ НА ЧОВЕКА, а не на колективното, не на знаенето, а на опита. Не на ученето, а на индивидуалния пълнеж, качества, дадености. Става въпрос за света на ИНДИВИДУАЛНОТО. Намесата и сравнението на "природата" са изсмукани и съшити само и само да се поддържа нужната илюзия на хората изразяващи социалните лозунги и попили социалните убеждения и са напълно неуместни и несъответствени. Но е безсмислено да се реди отново и отново условен контрапункт на положения, които са УБЕЖДЕНИЯ, защото чрез тях личностите се постановяват битието си. Темата отново се превърна в "кой е тоя рамус", но е неизбежно, защото въпросите не касаят казуси :някъде из гората', а се отнасят до начините, механиката и конструкцията на нещото наречено ВЪТРЕШЕН СВЯТ. Същото е в сила за всеки един човек... всеки един човек. Колективния организъм съществува заради нуждите и страхуването, оцеляването. Но най-вече - заради усещането за незавършеност на всяка отделна негова "клетка". Защото детския й повик е несъзнателното самовнушение, че тя е нищо, че тя е прашинка, че "голямото" е важно, а тя е "малка". Че е зависима, защото не би оцеляла и оживяла без останалите. Само заедно, само "ние", само вие, само те... Дори и толкова простичко и очевидно казано чрез изказа в множествено число на толкова много от вас. Несъзнателната компенсация на незавършеност и с това - уязвимост, е да се реализира "помежду", това е програмата. О заедно общо да компенсират това, което не могат да намерят у себе си. В природата има всякакви програми за оцеляване, колективната не е най-добрата, нито най-изгодната. Но когато смяташ себе си за колективна клетка от общ организъм, и това е залегнало сред целия ти живот... когато същото се излъчва от всички останали с които си го споделяте и обменяте и по този начин идва като илюзия че е "отвън", че това е правилното, че така трябва, че това е вярното, нужното... дори единственото... Не го осъждам, нито критикувам, не го смятам за нисше или неправилно. За мен тия мерки вече нямат значение, нямат и смисъл, не носят нищо значимо нито са ми важни. Вече имам други мерки, други очи, друг поглед с тях. Света е в единство, но точно това е въпроса - очите на кого - гледат, за да "виждат". Заради това милиарди "очи" но голяма част от тях са се обединили в общо око... и виждат подобно, живеят подобно, мислят подобно, реагират подобно... А го няма различното, защото именно то е цената на еднаквото в социума. Пробива в рамките на един индивид, макар и толкова редки, са абсолютно недостижими за който и да е колективен организъм. Защото за него приоритета винаги се свежда до оцеляване, той се самоблокира към еволюция. Природата е само донякъде, природното е само донякъде. При известни обстоятелства няма природни механизми от заварения тип, които да се справят с бързи темпове на изменчивост на средата. Само и единствено един фактор остава, някъде сред мозъчната кора, комбинация от невронни вериги, съединяващи по нов начин вече старите, задаващи качествено нов начин на възприятие, и съответно отражение, оттам - поведение. Механизъм, който проявлението му някъде "напред" в пътя, ще се нарече с думичката РАЗУМ. Но е латентен - все още. Все още не е достатъчно узрял, да поеме той управлението. Но пък - само на него се пада възможността да обедини и синтезира вътрешните разнородни "парчета" от мрежи, от грешките им, от проблемите и "войните" на противопоставяне които си разиграват помежду си... Каквото и да напиша, ще е за свят, който доста от хората тук, няма как да приемат че е възможен, че съществува. А става въпрос за един и същи свят, просто голяма част от него се "орязва" за "общото благо"... И това си е обикновено и естествено. Благото - на колективния организъм... е той да съществува, да пребъде. Вижда се по социалните членове и бляновете им да "останат", да се разпишат, да се "предадат във времето" поне чрез децата си. Да се борят с изменчивостта на възрастта и да тръпнат от страховете от смъртта, самотата... Всичко това са просто думи... най-обикновени думички. На някой си... просто графични символи върху виртуална програмна платформа. Пиша ги, а някой ги прочита... евентуално. Но думите и прочита не са еквивалентни. СУБЕКТА и нивото му на възприятие и отражение определят прочита. Въпроса е, че е несъзнателно и нито има как да им го обясня, нито като го направя биха го приели. Защото това ги плаши - има несъзнавано, че е невъзможно да се контролира, а ролята му всъщност е толкова голяма, толкова значимо е за цялото НИ битие. Плаши ги още, че на едно и също, ще има различно отражение. А в колективното, различното не е желателно. Или ако го има - само донякъде, само до праг... А да си различен, въобще не значи че си индивидуален. Но пък - индивидуалния, винаги носи различност ...

не е идеята в думичките, а в това, че за теб думичките са еквивалент на прочита ти. А той подбира версия която да му подхожда. А отгоре на всичко, наричаш това МИСЛЕНЕ, а извън него - било "измисляне". МИСЛЕНЕТО е процес на отражение на МИСЛЕЩ - не съм уточнявал кой е, каква форма, кога, защо, как и какво е... МИСЛЕЩ е нарицателно и е производно на това, дето е отвътре. МИСЛЕНЕ е обобщение на точно определена форма на организирано и структурирано отражение. дуалната форма на представяне на света - субект-обект, наблюдател - наблюдавано, е преднамерено опростена. И то - заради нуждите на тия, според които е точно така. Не е дуален казуса, но не мога всичко да го пиша като учебник. А и нищо няма да се промени, освен засилване на дисонанса и нуждата отново и отново да се презатвърждават устоите. Баси - просто повтаряме едно и също и... едно и също... и пак и пак... И непримиримостта и дистанцията си остават. А и повторенията ги намирам загуба на време. Аби, никакъв опит не си направила към позицията която изразявам. Поне опит. Ако това наричаш ДИАЛОГ... добре. Но за мен - не само празни приказки, които нито нещо ще променят, нито имат значение извън потребностите ти. Аз между другото си свърших работата, през тази комуникация и за мен тя е изчерпана откъм значение,

така е, но тя не може да приеме и понятието ДУША, но все пак ПСИХЕ е в основата на ПСИХО-логия. Науката не признава и схемата на вертикалните реалности. Това не означава че канона на науката е единственото което има значение, защото иначе би било твърде ... сектантски. Винаги има периметър, който колективно трябва да се очертае, защото това внася нужната яснота и ситуиране... и носи колективните ползи. Последния абзац касае същностното значение на понятието ЕГРЕГОР, макар да е твърде фрагментарно. Намесването на астрал и ментал... в описанието е нужно защото ЕГРЕГОР е само елемент от цялостна картина. Не е нужно да е истина, не е нужно и да е единствената и вярната, доказаната и потвърдената от "учените". Относителността и условността са инструменти на мислещия менталист. За да са налице, и да се използват пълноценно, е нужно самия МИСЛИТЕЛ вече да се е дефинирал без нуждата от "твърди и непоклатими устои". И понеже те са наследство още преди да го е имало самото "мислене" е нужно да той самия да навлезе в тази своя "невидима и пазена, несъзнателна територия" и да вникне в нея за целите на нейното изменение, за да може да се "пусне" по етапите и пътя напред. Защото иначе блокира в застой и само цикли.

и така - продължаваме напред само формално, защото пак отново и отново тъпчем около същото изразено... ВСЕЛЕНА без наблюдател била безсмислена ... и само защото е на БОР, това трябва да звучи супер авторитетно и... доказателствено. И пак - ВСЕЛЕНА БЕЗ НАБЛЮДАТЕЛ БИ БИЛА БЕЗСМИСЛЕНА - за кого - за вселената ли или за предположителния й наблюдател. На кого му е нужен "смисъл"... Как въобще ще е налице наблюдател на "вселената" Какво е вселената за БОР, какво е искал да обобщи, и... дали не е допуснал грешка или се ползва цитата му в друг контекст, за който той не е въобще адекватен... Аз много добре виждам че връзки непрекъснато можеш да си измисляш и да цитираш - ти с тия връзки си като "богаташка" и си царица на завързванията. Но нима не виждаш че всички си ги подбрала от фрагменти на други, от друго, от другаде. А просто защитаваш онова, което са запълнили в теб. не те виждам никъде сред всичко това - и заради същото ти ще защитаваш колко е важно да "СТЕ"... а не че си значима, важна и имаш стойност някъде отвъд ВИЕ-то. Ти си зависима от другите - така ти е внушено, грижила си се за близък безпомощен или болен човек. за теб очакваш да е същото - някой да се грижи, защото цялата основа е пропита с това - идва още преди да си казала своето първо "аз". За теб нищо не може да има значение извън зависимостта помежду ВИ. Аз го виждам, ти го пишеш и го чета. Разбирам непримиримостта ти. За мен такъв проблем не съществува, спрямо позицитията ти, но за теб е налице.

и продължава - дуална възможност - ИЛИ-ИЛИ. А дали? защо да са само два варианта - от кое се определя - от реалността ли или от "мисленето на мислещите"? Кои точно "мислещи" и защо колективното "не съм само аз така - и други мислят като мен" - да е аргумент за казуса. Аз дори самия казус не го виждам така, но ти държиш на схемата си, и дори отстояваш тезата, че "тя е истина, защото не е само твоя схема, а е споделена"... Виж - дистанцията засега не е помръднала, а само такава е приемлива за теб. Според теб/вас, аз съм в грешка, защото това, което изразявам не може да е така, не може да бъде, няма как да е вярно. Но не настоявам да е вярно и не ми е важно че за теб ти е важно да е "според теб/вас". Дисонанса се запазва, дистанцията - също. Но... продължаваме напред, ти настояваш, защото е налице известна непримиримост от сорта "ИЛИ-ИЛИ", като дори второто "или" е само формалност...

Много е сложен въпроса за ЕГЕГОРА. А и е понятие, което е ползвано много в окултизма и магията. И макар корените му въобще да нямат общо с тях, е познато на запад именно през окултните учения и магични практики в които се споменава и описва съвсем общо и фрагментарно. Опит за есенциално описание е направил М. ПОДВОДНИ, превода от руски е приличен, намира се из нета, но при руската окултна школа има един основен проблем, който е пропил всичките й производни автори... Разбира се - да напомня, че това е само през моя поглед и опит. Явлението всъщност е много широко и обхватно - самия Юнг е заимствал много от неговото значение, вече стана въпрос и за МЕМИТЕ... Тук-там в социологията надниква... но няма шанс за научност, по начина по който е прието нещо да е "НАУКА". Налице е един основен проблем, когато се разглеждат явления, обобщени с понятието ЕГРЕГОР - това е че е най-приемливо да се опише през контекста на схемата на вертикалата на реалностите. Защото ЕГРЕГОР е явление от условно астрален характер. Обаче ако не е налице нужната предварителна подложка и разбиране за ролята и значението на различните РЕАЛИ - физически, етер, астрал, ментал... и останалите нататък - не е възможно да е налице адекватност и вместо към синтез на обща картина, става обратно - към фрагментарност и орязаност...

на такова ниво на разглеждане, уики вече няма адекватност. Дори в самата социална наука няма от тия неща и е естествено - защото социалния елемент и значение тук липсват. Тук имат място само индивидуалностите, а те са оставени да са работа на самия индивид. И пак - само до момента в който нещо от "неговите работи" не влезе в дисонанс с груповия фактор. Веднага се появява нужния отговор, точно копие на осреднени форми на личните реакции. На такъв мащаб за разглеждане, всъщност АБИ защитава една колективна форма на живот и тя се държи точно с поведението и признаците на "живо същество". И всяка "клетка" - участник е неин говорител и изразител. Някъде в друга тема имаше думички за МЕМИТЕ. Автора на понятието е модифицирал няколко стари описания и ги е предложил в наукоподобна форма за да се приеме от научната общност... Основното понятие всъщност е ЕГРЕГОР. Дали някой се е занимавал с това - ама не само да е чел и да "знае"?

и пак - дано да успееш да доловиш разликите... изглежда нереален - ЗА КОГО? СПОРЕД КОЕ? Ефекта на пеперудата е опит за обобщение на някои принципи. Ефекта е само теоретично допуснат, като описателна аналогия. А и аз не виждам връзката с "реала" и пример за гъвкавост.

Ок, нека да греша, нека показвам това, което смяташ. Аз не съм телепат - показваш ми твоето мислене чрез това, което пишеш. Дали това е твое, дали е игра, или ти си имаш своя си представа колко ти е широко мисленето - не е моя работа. Да си отлично запозната с "монашеството" за мен, означава самата ти да си мохахиня. Това означава ПОЗНАВАНЕ (за мен) - само през личния опит, през личния ектракт. А описанието ти с образа, който го изписа... дали показва твоето познаване на "монаси"... Освен това - монашеството не е само в една форма на идеология. Монашеството не е и пример за извънматрични субекти. Отшелничеството - също. Но за матричните субекти, това са примерите с които са в модела "не са като нас"... отказали са се от... но пък няма да оцелеят, вървят против природата... А за филма, който визираш - той не може да е доказателство за каквото и да е. Още повече че ти си видяла в него точно отражението на своите убеждения и устои. Освен това - заради това се правят филми точно с такава насоченост - защото е нужно да се печелят пари от масова публика. А точно същото заглавие - счупи всички рекорди по приходи тогава. така - това е примера за "логика" събрана в линейно-последователна зависимост. В основата на съждението стои база, в която "ВСЕЛЕНАТА предхожда всичко". И преди мислещия е имало просто вселена, тя е създала последния, и съответно - мисленето му е ограничено от самата вселена, защото било производно... Това е чисто религиозна позиция. За теб ВСЕЛЕНАТА се е превърнала в обикновен заместител на БОГ - съвсем библейски. В началото беше Вселената и вселената доведе до човека, после се появи мисълта му...

ами... изучих го откъде идва, кое го поражда, какъв му е смисълът, значението... Опитах се да го "хакна", да го изменя, тествах и експериментирах различни варианти, създадох за целта цяла тестова платформа ( в себе си) и за доста други вътрешни експерименти... Отгоре на всичко - много капани, много възможности за подвеждане, нужно е да се познават и управляват. Нищо от тия не е възможно без подготовка, без работа... За тия неща дори е трудно да се говори, а са абсурдни за хора за които това не е част от битието им. А парадокса е, че е част от всяко човешко битие - без никакво изключение.

както вече няколко пъти стана въпрос - имаме фундаментални различия и за единия от двама ни те са непреодолими. За пример ще кажа, че природата постановява и социалния и индивидуалния аспект, а не само този, през който ти привиждаш "себе си". Природата е задала и неокортекса, генетично. Дори когато не изглежда въобще нужен. Но се развива. Видовото оцеляване не е основна цел на РАЗУМА... защото индивидуалната идентичност не се привижда през родовите форми. И не ги ползва за пренос в борбата си със тлеността. В примера ти за отшелника и деформираните ти представи за същия - просто ползваш начин да си защитиш устоите. Нямаш дори идея какво означава ИНДИВИДУАЛИСТ. за теб, точно според социалната матрица на възприятие и отражение, точно според груповия канон - това са някакви аналози на просяци, на измършавели и изпусталели нещастници,,, Вече написах, не за да те докача или дразня - чудесно е че си нямаш идея колко ти е малка кутията в която си приела да живееш. Нейния периметър за теб е вселената, а не са граници, дават ти нужното и ти остава само да го утвърдиш и намираш съответните начини за отражение. Колкото до... вече написаните "мисли" и това че приемаш че те имали потенциал да създават или променят реал... Въпроса е винаги - КОЙ РЕАЛ, точно? Защото лесния вариант е социално приетия - а той е, че реал може да има само един. "...А дали е така... кой, кой ще ми каже..." ( от песен на В. Найденов)