caress…

Бихте ли разширили аргумента, пояснявайки по-обширно какво имате предвид с това, че този, който усеща, чувства и мисли, не знае, че усеща, чувства и мисли?

ВСК, не е промяната на пола тази, която променя субективната идентичност, а вече съществуващата идентификация в психичното поле, която само намира физически израз на своята формирана идентичност. Колективното възприятие на тази очевидна промяна подлежи вече на договореност - дали ще бъде приета или отхвърлена промяната на биологичния пол, като част от палитрата на обществото. По-разумно е да се договаряме, в противен случай алтернативата е да хванем автомата и да се изпозастреляме. Или както товарищ Сталин навремето проникновено се изказа - няма човек, няма проблем. Но договореността също следва да има определен контекст, конкретен морал или идеал за добро и зло, отговорност и разбиране за правата и задълженията - какво е насилие, какво е свобода, какво е страхът да бъдеш отхвърлен, подигран и до каква степен той определя поведението ти, докъде се простират собствените ни ограничения и с какво сме способни да направим компромис в името на нещо по-велико и по-важно от малкото ни благополучие... Сложно е. Не всеки се замисля дълбоко над тези въпроси, защото смята, че каквото и да измисли, то няма да окаже никакво влияние и затова няма никакъв смисъл. Но ако всеки човек е сериозен към присъствието си в света и към качеството на живот, което би желал да имат неговите близки, е длъжен да приеме, че всичко, което казва, мисли или извършва има доста сериозен смисъл и води със себе си изключителна отговорност за последствията от тях. Не знам обаче дали е възможно завръщане към патриархалните идеали, които вие така нежно тачите.

Да, и на договаряне, общуване и взаимодействие - пример, все по-нарастващия процент на отношения между хора от различна националност, етническа група, вероизповедание и т.н. Разбира се, тези процеси на договорена глобална идентичност не се развиват еднакво навсякъде. Аз и хиляди други може да се себеизживяваме като граждани на света поради ред причини, но милиони се изживяват само на ниво националност, религиозност и хетеросексуалност. Идентичността днес по-скоро е свободно избран (в рамките на договорените в обществото правила и задължения) стил на живот, отколкото въпрос на следване на традиция. Кризата на идентичността в глобализирания свят най-силно се преживява на локално ниво, в държави, в които процентите на емигранти не са високи или от емигранти, които отказват да приемат и интегрират в себе си различни от познатите им обществени договорености в държавите, в които са избрали да емигрират. Джендърната идентичност се влияе от същите процеси - традиционните, квазинатуралистични договорености и модерният, иновативният и отворен начин на живот. Човекът винаги е в процес на формиране на нови и разнообразни идентичности и тяхното загубване, последвани от нови търсения, намирането им, стабилизирането им, последвано и от тяхното губене или изживяване.... И така, докато свят светува. Панта рей. Но хвърляйки поглед над човешката история, винаги можем да открием идеали, които непрекъснато съпровождат всяка промяна и сякаш остават неизменни и недокоснати. Те нямат отношение нито към пола, джендъра, етническия произход или вероизповеданието. Кои са те?

Хм... За да си спестя писане, кратко, но съдържателно послание:

Задълбочено разбиране е много относително понятие, тъй като и психиката е многопластова и трансцедентална, както самата реалност. Тази задълбоченост трябва да бъде дефинирана, защото от гл.т. на науката физика е напълно възможно да не е достатъчно задълбочен анализът на психичните патерни, с който се занимава психологията. Или обратното също може да е вярно. В това е и магията може би, която не спира да ни прави любопитни и жадни за знание. Когато си задаваме такива фундаментални въпроси, като от какво е изградена психиката, терминилогията, с която ще боравим, следва да бъде много специфично подбрана, в противен случай ще се стигне или до безсмислено надприказване, или ще се въртим безплодно в кръг. На определено ниво на анализ, можем спокойно да кажем, че обективно, градивните компоненти и на психиката са квантите и пространството, в което квантите създават или се групират в различни патерни. Патерните също са толкова реални, колкото и квантите, които са техните градивни елементи, но те са и вече нещо съвсем различно. Тези патерни могат да бъдат наречени с думата " информация ". Но могат да бъдат наречени и с думата "музика". Или пък образи, числа, слова, символи, кодове и т.н. И понеже всичко това се съдържа и в психиката, е невъзможно да бъдат събрани понятията в стройни редици и изразени с недвусмислена яснота и математическа точност на квантово ниво, понеже психиката е комплексна конструкция на множество патерни от всичко, което човек наблюдава, чувства, долавя, изучава и описва. До такава степен комплексна, че човек може да започне да се пита дали квантите са тези, които изграждат психиката или психиката е причината човек да умее да намира и проследява патерни поради самото си природно естество? Доколко квантите са само материално или физично явление и кога се превръщат в психично? А защо да не допуснем, че е възможно както психичното, така и физичното да коекзистват или да се съдържат едновременно, но да се проявяват по различен начин в зависимост от подредбата и вариациите в патерните на квантите? Очевидно е, в някаква степен, че съществуват матрици за точно определени подредби, но тази матрици единствено и само на материални, независими от човека фактори и закони ли се облягат или и материалната, научна репрезентация е в резултат на психичната ни матрица, която не можем да разчупим?! В каква степен сме обречени да не можем да видим реалността по различен начин, отколкото е предзададеният ни от Майката Природа? А колко дори от вече предзададеното сме в състояние да доловим и анализираме? Ако наистина решим да задълбаем, неминуемо е стигнем до метафизиката, до митовете или модерните им наименования "хипотезите". Което означава, че колкото и да напредва научното познание, психологичната роля на мита продължава да оказва съществено влияние в психичния ни живот, колкото и да се стараем да избегнем фантазирнето, суеверията и предположенията - въпросът продължава да стои "колко е дълбока заешката дупка" или възможна ли е единна теория за всичко? Последният въпрос също е изключително митологичен. Засега.

Именно! Квантовиците може да са изключително прави за непознаваемостта на света по същество, но за работата на психиката подобно знание или по-скоро незнание, не е практично и затова се компенсира чрез въображението. Въображението е онзи психически инструмент, който човек използва, за да се ориентира в непознатото с цел да функционира дори в напълно неизвестни условия. А ориентация е винаги необходима за целите на оцеляването. Психиката си подсигурява оцеляване, дори продуктът на изследванията на непознатото да е мит, поради временен недостиг на по-точна информация и разбиране или поради грешка, недостатъци в хардуера (мозъка). За науката, в чистия й вид, са от значение точните данни и правилните, истинни, проверими изводи, но за Човека и неговото функциониране в заобикалящата го среда, са необходими някакви първоначални ориентири, обозначения, описания на обекти или явления, за които недостига познание. От днешна гледна точка митовете на нашите прародители ни изглеждат напълно неадекватни, дори смешни, но за тях са били истина, ориентир, без които оцеляването не би било възможно. Фактът, че науката се разви и човекът разполага с множество, в пъти по-адекватни обяснения за света, по никакъв начин не оказва влияние на базисните психични "програми", които са работили и продължават да работят във всеки човек. Въображението продължава да е онзи важен психичен инструмент, към който прибягват дори самите учени, създавайки своите хипотези във връзка с описанието на непознатото. И понеже психиката е съвкупност от взаимодействията на множество елементи, няма как да бъде видяна, разбрана и анализирана, редуцирайки я до кванти. На същия принцип формулата на водата по никакъв начин не обяснява живота в океана, но дава обяснение за градивните му елементи. За мен всички науки са неизбежно свързани помежду си, защото всяка една от тях има за обект част от живота. Не знам защо държите да лишите психологията от нейните обекти на познание, когато точно тя е тази, която търси обяснение и анализира вътрешния свят на човека. Да, този свят не може да бъде пипнат, нито видян под микроскоп, но дали има човек, който да се съмнява, че вътрешният му свят съществува?Как физиката ще обясни факта, че Айнщайн е обичал да се появява по пижама на някои публични срещи?

Още една интересна гл.т. във връзка с идеала:

Да продължа за либидото по Юнг, според който психичната енергия или либидото не е задължително да бъде само сексуално или агресивно оцветена. Но количеството психична енергия, вложена в един или друг елемент на личността, придава ценност на този елемент. Абсолютната ценност на дадена идея или чувство не е възможно да бъде определена, но може да се определи относителната. С изградените ценности човек определя и своите предпочитания. Предпочитанията са показател за относителната сила на ценностите. Понижаването на една ценност винаги води до възвисяване на друга. Ако сте понижил ценността на един човек във вашите очи, със сигурност сте го направил, за да възвеличите собствената си. Идеално е състоянието, при което всичката психична енергия е равномерно разпределена между различните развити части на личността. Което външно се изразява в признавам ценността на всеки един човек, включително и собствената си. В личното несъзнавано, често на основата на архетипния образ, като около магнитно ядро, започват да се концентрират спомени, мисли, които предизвикват силни емоционални реакции. Групите на емоционално заредените понятия, Юнг нарича комплекси. Например, мисли, чувства, спомени, имащи отношение към майката, се привличат към ядрото на архетипния образ Майка и могат да образуват комплекса за майката. При което в съзнанието на определен човек, водено от представите му за майката, нейните думи и чувства стават придобиват огромна значимост, понеже нейният образ е завладял и управлява психиката му към този момент. Комплексът може да се държи като самостоятелна личност със собствен ментален живот и движение. Всеки комплекс иззема контрола над личността от аза и става негова движеща сила. Това е механизмът, който се наблюдава при ситуации, които са тригър за даден комплекс или архетип. Затова не е здравословно да се бъзикаш с чувствата на хората, затова и няма човек, който да обича да се бъзикат с чувствата му. Освен, ако сам не е решил, че иска да работи по себе си с помощта на терапевт, за което е потърсил и услугите му. Ако човек не се съобразява с тези психични "реалности", ще понесе всички последствия от действията си. Може да се сравни с това да се опиташ да разрушиш гнездо на оси. Логично е, че ще бъдеш нажилен от тях до смърт. Да обвиняваш и да държиш отговорна осата за действията й е тотален нонсенс и знак, че си непоправимо неадекватен глупак. Дори за разрушаването на гнездото е нужен разум, подготовка, екипировка, стратегия и умение. Всеки човек държи в психиката си подобни гнезда. Не дразни осата в него и той няма да те ужили. Но се случва да сме тригър на ужилване съвсем неумишлено и незлонамерено, но човекът въпреки това да реагира защитно. В такива ситуации е здравословно да се изглади конфликта, при желание, вместо да се задълбочава. Но не всеки има подобно желание - за целта е необходимо умение да напуснеш собствената си истина, за да разбереш чуждата. Емпатичност вместо нарцисизъм - това също е начин да надвиеш собствен комплекс, както и да разбереш, че няма човек без комплекси. Ако не разполагахме с това умение, отдавна да сме се самоунищожили. Серийните убийци и всички останали нарцистични патологии съществуват поради невъзможността за емпатия. Ако погледнем историята на човечеството - неведнъж са били убивани милиони заради нарцистичната истина на един. Нарцисизмът в 21 век достигна нива, немислими до преди само 30 години. Има цял дял от социалната психология, който се занимава с това как да бъдат интегрирани нарцистичните личности в трудовия процес по начин, който хем да стимулира способностите им, хем да не причинява дискомфорт на останалите в екипа. Защото един емпатично развит човек може да коригира поведението си, но за нарцистичната личност това е мисия невъзможна. И ако няма идеал, който да е надличностен, който да е общочовешки, перспективите не са особено позитивни, тъй като е в природата ни да бъдем и хищници, дори развити до ниво емпатични хищници. Да отричаш тази своя природна част е като да си заровиш главата в пясъка, както правят щраусите, и да си мислиш, че щом ти не я виждаш, тя не съществува. Но по този начин никога няма да успееш да я сублимираш и ще прекараш остатъка от живота си с глава в пясъка, до момента на тоталната си дезинтеграция. И винаги другите ще са виновни, другите ще са простите, другите ще са идиотите. Няма начин аз да съм идиот, щом в огледалото съм такъв прекрасен, възвишен и интелигентен. Направо гений, изпреварил времето си. Човек трябва да умее да се усъмни в себе си, иначе ще се стигне до патология. Въпрос на когнитивни способности и личен избор към коя част от личността си човек избира да насочи енергията си, кое е ценното, защо е толкова ценно и дали не се налага преразглеждане и корекция на ценностната система. Звучи добре, малко като лозунг, но е едно от най-трудните неща за всеки човек - както ми казваше дядо, Бог да го прости, " инат такъв, можеш ли да си надвиеш на масрафа?" А аз му отговарях - "за можене - мога, ако се посветя цялостно, но дали искам?" Всичко се свежда до мотивацията и ценността, идеалът или, от друга страна, архетипа, комплекса. В каквото сме фокусирали либидото си, това сме, а когато ни води несъзнаваното - каквото ни е завладяло, това сме. В първия случай все още държим юздите, при втория майката Природа. Това е човешката психика - наполовина животно, наполовина съзнателност. За това няма да намерите психотерапевт без комплекси, за това и самите психотерапевти ходят на психотерапия при колеги, понеже съществуват неща, оставащи скрити и от самите тях, и е необходима различна гледна точка. Да се съдим или презираме за несъвършенствата си или да ги приемем, осъзнаем и разберем, за да можем да използваме енергията им за нещо качествено по-различно? Може на още много поколения да не им достигнат силите, но е важно да не спираме да опитваме.

Зависи от каква гл.т. мислим либидото - само като сексуална енергия или както омразния ви Юнг е предложил - като психична енергия, която може да има разнообразни изражения, само едно от които е сексуалното.

Всеки форумен участник следва да бъде предупреждаван и защитаван от подлите учени и многознайковци, които искат да спрат научния и човешки прогрес на свободната мисъл. Ако един свободомислещ срещне опонент, то той е в правото си да го обяви за цитатник и да призове всички останали свободомислещи в своя закрила, за да убият наглеца с камъни.

Правилно. Можеш да регистрираш само онази реалност, в която се самоосъзнаваш, която е достъпна поне в някаква степен на сетивата ти. Защо е клоака тази твоя реалност е въпрос личен и интимен, който няма отношение към никой друг освен теб. Писането е следствие, функция, сянка на мисленето, културата, възпитанието, ерудицията, емоционалната зрялост, когнитивните способности, наследствеността, нивото на социализация и информираност на самия субект в случая. Нищо повече.

Няма проблем, ето ги: 4db5e1b7545a8cc3f58cf1cea3d0fa62.jpg Дишай, Рамусе, че като не се диша и мислите започват да издишат. Няма смисъл да продължаваш да се пънеш, не разбра ли, че няма как да ме настъпи нетанцуващ статист? Иначе благодаря за ПиАр-а. Лоша реклама няма. А сега се опитай да се концентрираш над темата. Можеш дори да използваш проекциите си относно мен и да обясниш идеалното в архетипа на Кали, Дурга и прочие "страшни" и "опасни" женски образи, витаещи в мъжката психика, за което Ницше е казал, че "две неща желае мъжът - опасност и игра. Затова той желае жената - като най-опасната играчка."

Няма как да не спомена вниманието, защото е чудесна илюстрация за нашата обмяна на реплики. Вие изразихте несъгласие с мой пост, в който давам препратка към линк за несъзнаваното. Очевидно е, че имам предвид науката психология. Има две важни неща за вниманието. Когато ползваме интелекта си, например, за да разрешим някакъв проблем - мисловната работа поражда аналогии или опити за решаване на проблема. Такова мислене е креативно, защото е динамично. Другият вариант е това, което правите - което сте прочел в поста ми, да не е важно за вас и да се опитвате да отбиете номера, скуката, времето, а това води до липса на съсредоточеност и разговорът се превръща в игра на развален телефон. Нервната ни система така е устроена, че всеки процес да може да протича по два паралелни начина. По този начин тя се подсигурява, че ще реагира дори при наличието на локален проблем. Което означава, че постигането на въпросното велико себеосъзнаване не е задължително да доведе до някакъв сигурен и траен ефект, което чудесно се илюстрира в нашия случай с обмяната на реплики.

Конкретни примери и имена ще споменете ли на български автори?!, които да са поне на европейско ниво? Надявам се, че молбата ми не би ви затруднила? Не съм добре запозната с положението в България, но колегите, които работят в тази сфера, и до ден днешен не спират да се оплакват, че липсва достатъчно добра литература на български език. От руските школи какво бихте препоръчал като стойностно, по-конкретно ме интересува на чии разработки да се спра, които да не са слаба мая, така де... недостижимите за англоговорящите ме интересуват. Ще успееш ли да напишеш нещо по темата или поне някакъв членоразделен довод във връзка с несъзнаваното, което ти и група когнитивни психолози считате за " тъпо " или да приема, че това е тавана на осъзнатите ти способности и ще продължаваш да мрънкаш от безсилие пред интелекта, ерудицията и невероятното чувство за хумор на колегата Некоректний?

Предлагам на всички, които имат искрен интерес, да се запознаят с информацията на този линкThe Unconscious Mind. Преди време намекнах за някои сериозни недостатъци в парадигмата на когнитивната психология, сега ще ги натвърдя с този линк. Изследването е доста сериозно, но с твоя английски, Рамусе, може и да ти е трудно да се ориентираш. Но няма как, този език трябва да се владее свободно, защото всички интересни и последни разработки са на него. В противен случай рискът да изоставаш информационно се повишава. Детските ти забележки ще се направя, че не си ги писал.

Много бла бла и никакви аргументи във връзка с термините. Ако има според теб грешка, посочи я, нека да бъде дискутирана.

Бих искала да отворя една доста широка скоба с цел да обоснова защо Юнг не предполага произволно, ей така, заради собствения си кеф, а аналитичната психология не е просто екстравагантна приумица, но има своите корени и обосновки именно в историята на човешкото познание. Всеки здравомислещ човек, който поне веднъж си е задавал въпроса за смисъла на живота и неговото възникване, непременно достига до идеята, че съществуват, условно и реално, два свята. Първият и основен е светът на материалната действителност, достъпен за нашето познание. Светът, в който се намираме сега, в който се случват всички събития. Вторият свят, също реално съществуващ, но и съществуващ отделно за всеки един от нас, е светът на субективните преживявания и представи, ала също толкова обективен, понеже се повтаря във всеки субект - изпълнен е условно със същите преживявания, ценности и представи - нашата обща психична реалност. Много от това, до което е достигнала съвременната наука и се опитва да обоснове и докаже, е било отдавна известно. Но понеже носител на това познание не се явява официалната наука и тези знания дълго време са се приемали на вяра или като догма, дълги години не им е било обръщано сериозно внимание. Тези знания са били комуникирани през вековете от такива хора като шамани, жреци, ясновидци, алхимици, магове, вещици, свещеници. Но тяхната правдивост е устояла на изпитанията на времето и се доказва от науката стъпка по стъпка. Много от тези мистични знания придобиха статус на научни знания. Един от най-ярките примери за това са писмените свидетелства на легендарната личност на Хермес Тризмегист, велик в света на Боговете, хората и природата. Именно Хермес достига до идеята за единството на вселенските закони и формулира универсални закони, отразяващи основополагащи принципи за устройството на Вселената и човека: 1) принцип на съответствието - каквото горе, такова долу, всяка част на цялото носи в себе си информация за цялото - строежът на атома, молекулата ДНК, която съдържа информацията за възпроизводството на целия организъм. 2) принцип на причинността - всяка причина има следствие, всяко следствие има причина. С други думи - няма нищо случайно и всяко случайно събитие в природата, във вселената или в човека произхожда като следствие от неизвестни и непознати засега или вече познати ни закономерности. 3) принцип на полярността - всичко в природата е полярно - плюс и минус, бяло и черно, мъжки и женски принцип, ляво и дясно, горе и долу, добро и зло и т.н. 4) принцип на двойствеността - всичко съдържа в себе си едновременно две противоположни начала, всяка страна има и обратна, доброто не може да съществува без злото, атомът съдържа протони и електрони, всеки организъм произвежда както женски, така и мъжки хормони... 5) принцип на менталността - светът е ментален. Този принцип определя Вселената като нещо разумно. Материята се разглежда като проява на Вселенски Разум. Човекът, бидейки микроскопична негова частица, по принципа на съответствието, също е разумен. 6) принцип на вибрацията - всичко в света вибрира, всичко излъчва. Съвременната наука стигна до този извод чак след като бе открито физическото поле и неговите разновидности - електромагнитно, гравитационно, торсионно и т.н. физиката не е сред силните ми страни. 7) принцип на ритъма - всичко в природата е подложено на ритмично въздействие - всяка вибрация има свой ритъм, своя честота. Или накратко, още от древни времена на определени умове е бил познат антропния принцип, в основата на който е единството между човека и средата. Човекът е енерго-информационно същество, вписано в енерго-информационното пространство на Вселената - хем една незначителна частичка от нея, хем вселена сам по себе си. Ние тук се опитваме да разискваме точно тази, все още забулена в тайни и Метафизика Психея от научна гл.т., но няма как с лека ръка да отхвърлим минимум 4000 години човешки опит, наблюдения и изводи, които са прокарали и пътя на съвременната наука. Та...предположенията съвсем не са произволни, а имат дълга, дори предълга история. И въпреки обемността на този пост, не знам дали се осъзнава неспособността да бъде описано всичко, което има отношение към трудовете на Юнг, понеже ерудити като него, черпят знание за хипотезите си от невъобразимо много аспекти на битието и човешкото познание. И ако Фройд обясни човешката психика предимно с либидото, то Юнг върна на човека неговата душа във времена, когато Бог бе провъзгласен за мъртъв и човекът бе не просто объркан и обезверен, но на път да изгуби посока и смисъл без Идеал.

Познаването на онова, което ни заобикаля, е свързано с процеса на първичното конструиране на образи. Тези вътрешни образи хората ги комуникираме или кодираме, като информация, посредством конвенционални символи. Бог, разгледан от тази гл.т., е символ за някакво точно определено психично отражение и преживяване. Дали този символ, при усложняване на комуникацията чрез словото, ще бъде наричан "архетип", "инстинкт", "Баща" - очевидно е, че в основата на всичко това е образността в съзнанието, за комуникацията на която не са достигали или недостигат достатъчно други изразни средства и знания за същността на образа, допълвани с ирационалната компонента на въображението и проектирани, комуникирани навън вече като проекция на личното преживяно или взаимствано от хората преди нас. Знанието има едно прекрасно свойство - проверимост. Проверявайки всички идеи за това как, евентуално, се е пръкнала идеята за Бог, ние неминуемо се озоваваме до първопричината, която е генезисът на образа в съзнанието и нашето субективно отражение и преживяване за него. Дали възпитанието оказва влияние за дооформянето на вътрешните образи - безспорно! Образованието, културата, епохата, нивото на познание и още хиляди други фактори могат да влияят на съдържанието на образа.

Разбира се, "реален" смисъл за теб има само това, което е пряко свързано с твоята персона. И това е напълно разбираемо :-))) Защо да си губиш времето с "бълнуванията" на някакъв Anil Seth, по-важно е да се самоподтвърди отговорът на твоята собствена достоверност. А според мен това, че на някой му е трудно да отличи "реално" от "идеално", съвсем не означава, че за всички останали хора това също е така. :-))) Отново пост, натруфен с думи, които, за съжаление, не аргументираш нито със знание, нито поведенчески и си остават ... само едни празни думи, повтаряни като мантри....

За това пък твоята ярка и помпозна "разбиращност" е достатъчна компенсация за моето " неразбиране". ?

Може и така да се изрази контролираната халюцинация, наречена за удобство "съзнателна реалност" Това обаче не ни прави "изкуствени". Само несъвършени.

Ами толкова по-зле за Рамус, че на едни такива, както се изрази "благи ракии", сдаде багажа. Какво ли ще се случи, ако дам повече пауър, ала не ми се занивама нещо с Височойшата Му особа. Не се опитвай да ме проумееш, Рамусе, няма да успееш. И стига вече си се дразнил, като петгодишен, пиши по темата. Защото.... ... дори и кактусът е прекрасно цвете! ? Абсолютната (идеалната) истина, като такава, все още не може да бъде обяснена от човешкото съзнание, но факт е, че такова понятие съществува в нашето съзнание и то като нещо съвсем естествено - като антипод на реалността. Това именно поражда пък парадокса с реалността. А всъщност, този парадокс би отпаднал много лесно, ако успеем да си дадем сметка що е то реалност. А тя не е нищо повече от онази част от обективната истина, която ние - с нашето човешко съзнание, успяваме да допуснем в себе си. От което моментално следва, че творците на реалността, в която се самопреживяваме, сме си самите ние. И това е една абсолютно идеална истина, при това доказана на практика. ?

Хм, можете ли да дадете пример за изначален, априорен смисъл, сам по себе си? Не е ли всеки смисъл едно отделно отношение, взаимоотношение,съотношение в едно с разбирането за него? Да разбираш значи да дешифрираш смисли. Да създаваш смисли, значи да шифрираш разбиране.

Според мен не казва, че се преражда името и формата, ако позволите да вмъкна тази малка забележка. Ако беше действително така, телесното прераждане щеше да е факт отдавна. Прераждат се нагласите - васаните и самскарите, ако ще ползваме думите на санскрит. Но спирам, защото ще се отклоним съвсем към метафизиката и религията.