caress…

Ако някой държи да вижда ябълката в квадратна форма, тя няма да се сдобие с такава форма единствено поради неговото силно желание. Да продължава да се настоява, че ябълката е с квадратна форма е равносилно, меко казано, на това да не можем да правим разлика между реалността и поривите на въображението си.

...тънката граница между хахото и психото е в това, дали човек осъзнава психото и може да го интегрира под една или друга форма - най- лесният начин е чрез здравословна порция смях над самия себе си.

https://m.youtube.com/watch?v=FqfQXJSvbo4 Има ли фенове?

Още едно суперкнижле и спирам да натрапвам любимата си школа. Вътрешният свят на травмата Но демоничните аспекти в човешкото съзнание за мен са неописуемо вълнуващи.

Lascia ch’io pianga mia cruda sorte, e che sospiri la libertà. Il duolo infranga queste ritorte de’ miei martiri sol per pietà. От "Риналдо", Хендел Или казано накратко - колкото по-идеална е светлината на съзнанието ни, толкова по-сгъстена и черна е сянката му.

Нали съм предимно читател, а след това списвател, ви предлагам следното книжле: Принцип индивидуации о развитии человеческого сознания. Идеалното/Божественото съдържание има и тъмна страна - да не забравяме, че живеем в свят жесток и груб, който също има своя психична реалност. Информацията, когато не е оцветена от психичните преживявания, едва ли е красива или грозна, божествена или демонична, най-вероятно е просто информация в чиста форма. Как и защо човешката психика формира, преживява и проектира божественост/демоничност, какво да прави човек с тези символи и образи, до колко може съзнателно да ги управлява, какво е самото съзнание, като архетип, и още много интересни и полезни неща могат да бъдат намерени в книжката. А може и да не бъдат намерени.

Признавам, че да прочета, че изживяванията не са основно понятие от психологията, беше сериозно изпитание за мен.

"Секрет в том, что лишь тот, кто может разрушить себя, поистине жив. Хорошо, что эти вещи трудны для понимания и поэтому благоразумно замалчиваются, ибо слабые головы лишь запутаются и придут в смятение." Юнг

Оооооооосъзнатост развиват всички - и родителите, когато учат децата си как успешно и самостоятелно да улучат с лъжичката устата си, и учителите, които обучават в четмо и писмо, и инструкторът, който показва как се ползват новите технологии... Всички хора дават знания, всички нормални хора развиват осъзнатост, само че в различни области и направления на битието. Осъзнаването се развива непрекъснато в течение на целия ни живот, това е постоянен процес, който няма крайна точка. Развитието на осъзнатостта е винаги развитие, свързано с точно определена част от човешкия живот, към точно определена дейност, за която тя е необходима. Както при развиването на какъвто и да било навик, така и развитието на осъзнатостта има свои нива и посоки. За развиване на осъзнатост на базово равнище спомагат всички практики, помагащи за овладяване на емоциите. Ако даден човек живее ден за ден и осъзнава единствено своите ежеминутни и най-елементарни потребности, мисли и желания, то това е осъзнатост на ниско ниво. Ако човек гледа по-широко на живота, а не само през призмата на собствените желания, вземайки под внимание и други хора, а не само свръхлюбимият себе си, планира бъдещето си, умее да поддържа в съзнанието си по-висши мисли, а в душата си по-висши чувства, то неговото ниво на осъзнатост е значително по-високо. "Човекът без емоции е като покойник в отпуска". Докато човек е здрав, психически и физически, той е любопитен, жаден за знания и приключения, осъзнава, че има психични и физиологични нужди и че е съвсем в реда на нещата да изпитва емоции. Емоциите са по-бързите ни реакции на различни стимули, които могат да бъдат, но могат и да не бъдат напълно осъзнати. Докато чувствата са нашето собствено отношение към ситуация или човек. Чувствата и емоциите невинаги са едни и същи - можем да обичаме някого, но да изпитваме негативни емоции към този човек в различни ситуации, но емоциите може и да съвпадат с чувствата ни - например когато човекът, когото обичаме, ни радва със самото си присъствие. Както е възможно и да изпитваме изключително негативни чувства към определен човек и да се радваме, че той повече не е в живота ни. Емоциите и чувствата са съюзници и чудесни учители, дори вдъхновители за хората с по-широка осъзнатост и врагове или несъвършенства за хората с по-тясна осъзнатост. Последното отдавна е доказано и в науката, и в живота.Хората, развили в себе си по-висши чувства, непрекъснато изпитват любознателност, естетични и етични пориви и стремежи, трудолюбие и удовлетворение от работния процес, както и морално обвързани чувства за благосъстоянието на всички хора. Колкото по-богата и разнообразна е чувствената палитра на даден човек, толкова по-богат е неговият вътрешен свят, понеже интелектът му разполага с огромна база данни, която го вдъхновява да работи, изучава, развива, анализира, трансформира: The Science of Emotional Intelligence

Защото научното знание е консенсус, който се намира в състояние на постоянно изграждане и рушене, а не канон. Част от разрушаването са грешките и тяхната поправка, а другата част просто са факти - непосредствените открития или новите способи за класификация и анализ, базиращи се днес основно на новите технологии. В света на информационните потоци е от значение не толкова онова, което човек си мисли, че вече знае, а способността за обновяване. Никой консенсус не е показател за истинност, но фактите и тяхната проверка са обоснована истина в науката, която не може да не породи консенсус.

Благодаря за отговора. Нямам други въпроси.

Зададох съвсем конкретен и изключително важен въпрос, понеже той е директно обвързан с етиката. Човешка и професионална. За информация - практикуващите психолози са и етично обвързани и имат свои етични принципи http://www.psixolozi.info/2014/05/etichni-principi.html. Никой психолог не подхожда безотговорно, както му скимне, към изследването на човешката психика. За да се достигне до целта на изследването са нужни първо, голямо количество принципност,морал и спазването на етика,както от страна на изследващото лице ,така и от страна на изследвания субект.Етиката на изследването придобива голямо значение и е едно от най-важните условия за осъществяването на експерименталния процес. Един от най-важните и може би първия етичен проблем, възникващ в работата с хора, е този за доброволността на участието в даден експеримент или процедура.Човек не може да бъде подложен на опитно изследване,без да се вземе предварително неговото съгласие.Когато се отнася до изследвания върху деца, пък се изисква съгласието на родителите или учителите,които отговарят за децата.Макар че целта на изследването винаги не може да се съобщи,начините и средствата трябва да бъдат приети от лицето. Като наука, етиката представлява значителен бранш от философията, който помага за правилното поведение и добрият живот.Тя е тясно свързана с морала, на теория и практика.Етиката показва теорията на правилното действие и великото добро,докато моралът посочва тяхната практика .В този смисал изследващото лице носи морална отговорност по време на своята изследователска дейност,тъй като тя е преди всичко базирана на практически методи.От тук произлиза и друг основен проблем на изследователската етика.При опитите не може да се да се допуска, каквото и да е било психическо или физическо увреждане на индивида.Не трябва да се прилагат методически прийоми, които могат да застрашат психическото здраве на лицето или да въздействат отрицателно върху неговия характер. От изключителна важност е запазването на физическата и психична цялост на изследваните лица, каккто за ефективността ,така и за моралния етикет на изследването. От самата природа на изследваните характеристики следва и неприятното и трудно преодолимо съотношение: колкото по-същностна характеристика се изследва, толкова по-голям е рискът изследваното лице за претърпи неприятни или смущаващи емоции по време или след края на експеримента.Именно намаляването до незначително ниво или в най-добрия случай премахването на тези усещания,е може би основния проблем на изследователската етика. Сега, нека предположим, че пред себе си имаш човек, който не е специалист, не е обвързан професионално и не се интересува от благосъстоянието на хората, над които провежда своите психологични експерименти или дори изследвания, изводи и диагнози, който твърди, че прави записи на лични разговори и ги колекционира в личен архив, а след това, при нужда, заплашва, че може да ги направи публично достояние, каква би била най-разумната и успешна стратегия за комуникация с него?

Не поставям под съмнение, че имат съзнание. Поставям под въпрос неналичието на "съзнание" на клетъчно ниво.

Интересно. Допускаме, че въпросната личност наистина има сериозно разстройство на личността. Каква би била най-добрата стратегия за справяне с хора, страдащи от параноидна патология, би ли могъл да опишеш подходите, които практически работят в подобни ситуации, за да не се задълбочава симптоматиката?

Малоум, поздравления за поредния пост, но имам възражение и ще цитирам следния текст: Cellular life is sustained by tightly regulating the functions of the cell’s physiologic systems. The expression of predictable behavioral repertoires implies the existence of a cellular “nervous system.” This system reacts to environmental stimuli by eliciting appropriate behavioral responses. The organelle that coordinates the adjustments and reactions of a cell to its internal and external environments would represent the cytoplasmic equivalent of the “Brain". И It is therefore proposed that a bound conscious experience is a property of an individual cell, not a group of cells. Since it is unlikely that one specific neurone is conscious, it is suggested that every neurone has a version of our consciousness, or at least some form of sentience. However absurd this may seem it is consistent with the available evidence; arguably the only explanation that is. It probably does not alter the way we should expect to experience the world, but may help to explain the ways we seem to differ from digital computers and some of the paradoxes seen in mental illness. It predicts non-digital features of intracellular computation, for which there is already evidence, and which should be open to further experimental exploraties. http://www.ucl.ac.uk/jonathan-edwards/publications/conscpropcells. Статията си заслужава да се прочете, според мен. Да вземем за пример един малко по-развит организъм - охлювът. Правени са следните експерименти и наблюдения - охлювите са в състояние да намират нужната им храна в лабиринти и да запаметяват местата в лабиринта, които са проверявали за храна и не са намирали - те никога не посещават тези места повторно. Учени си направили майтап с група изгладнели охлюви и направили нещо като мост, който посипали със сол и кафе, а от другата страна на моста поставили любима за охлювите храна. Въпреки непреодолимите за охлювите от групата препядствия - сол и кафе, те започнали да опитват да преминават по моста. Усещайки ефекта на солта и кафето, спирали и се връщали обратно, но в крайна сметка всички, един по един, започнали да нападат лакомо храната от другата страна, "осъзнавайки" инстинктивно, че малките неразположения си заслужават и не могат да бъдат пречка за тяхното оцеляване. Нещо повече - когато добавили към тази група други охлюви, новаците не се поколебали дори за секунда, а се отправили напълно безстрашно към целта си - храната, преминавайки смело по моста? Те дори не отделили време за изучаване и опити, както техните другарчета, което логично ни навежда на изводи, че охлювите умеят да предават информация едни на други и да се обучават по информацията и следите, които са доловили от околната среда. Щото очевидно не е бил организиран семинар за най-практичния способ как да се пълзи през сол и кафе за начинаещи. Разбира се, далеч съм от мисълта да твърдя, че докато минава по моста охлювът си задава въпроса " to be or not to be"?, но би било добре да коригираме представата си за онова, което наричаме съзнание от човешка гл.т., тъй като съвсем други принципи са в основата на предаване и разпространение на информация и може би нашата собствена съзнателност не е нито толкова специална, нито толкова необяснима, въпреки фантастичните усещания, които поражда активността на невроните ни: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Sazdaden-e-izkustven-nevron-kojto-mozhe-da-obshtuva-s-zhivi-nevroni_13879.html Да не забравяме, че и сред самите хора абстрактното мислене и саморефлексията може да не са на нужното ниво на развитие, но пък нищо не пречи човек да страда от делюзия, че е гениален стратег, философ, психологист, Наполеон или Бог. ?

Шпагичке, за мен не е въпрос нито на гордост, нито е някакво състезание в разумност, а най-обикновен тест - captcha за човечност. Идеализмът ми и наивността ми винаги са ми погаждали весели номера - за това от доста време насам, когато се съмнявам в нечия почтеност и умствена уравновесеност, разклащам добре човека, за да видя всичко, на което е способен. Нормалните хора винаги правят всичко възможно, за да запазят добрите отношения, понеже отношенията и чувствата на другите също са ценни за тях, така, както и тяхното достойнство, което не поставят по-ниско от собственото и го уважават. Но, уви, има и други видове хора. Обаче няма да предаваме името на доброто, та някой ден да успеем да литнем ний всички с по-добрите и благородни версии на самите себе си из облаците и да заживеем в хармония, акомпанирани от звуците на Одата за радостта. Алелуя! ?

Яко! Все едно сме в трета серия на "Първичен инстинкт" - обсесии, престъпления, файлове, досиета, разследвания, фам фатал.....? п.с. Ти въобще усещаш ли се? Имаш ли си представа в какво нарушение за пореден път си и как мога да заведа дело по толкова много параграфи срещу теб, че да станеш за смях пред всички, които те познават в реалността? Това е моето последно мирно предложение да се овладееш и вземеш в ръце. Помисли много добре преди да ми отговориш, ако смяташ да продължаваш в същия дух.

Защо нашите мисли да са по-различни? Нямаме основание да твърдим това. Ние наистина не знаем как работят нашите мисли. На мен моите ми приличат повече на облаци, които се движат и отразяват в главата ми, а след това се стопяват безследно. И следва дълга пауза. ? Обаче, ако съзнателността вече е присъща на клетките ни (панпсихизъм), които са градивния материал на всеки организъм, тогава съзнанието вече не е никакво необяснимо чудо, подобно на Божий промисъл, а най- естествено свойство на живата материя, някакъв неин квантово-механичен ефект . Иначе ето една друга интересна хипотеза, която, като се замисли човек, е може би и най-хумористичната: Нейробиолог Майкл Грациано (Michael Graziano) из Принстонского университета рассказал аудитории, что сознание — это своего рода лохотрон, в который мозг играет сам с собой. Мозг — это компьютер, который эволюционирует по образу и подобию внешнего мира. Среди его внутренних моделей есть сама имитация, или грубая аппроксимация его собственных неврологических процессов. Результат — это иллюзия. Вместо нейронов и синапсов мы ощущаем в голове некое призрачное присутствие — собственное «я». Однако все это лишь обработка данных. «Машина ошибочно думает, что обладает магией», — сказал Грациано. И эту магию она называет сознанием. Он считает таинственным отнюдь не существование внутреннего голоса. «Здесь важнее объяснить другое явление, — говорит Грациано. — Почему мозг как машина настаивает на том, что обладает нефизическими свойствами».

На Големият Мистик и Психологист ли му е трудно? На Супермен, на който дори астрала му е до коленете и е го е пътувал и изучавал безкрайно, трупайки сиддхи?! Защо не разкажеш спокойно за собствените ти суперпауърс? Нали си искрен и открит? Нали имаш непоносимост и не търпиш лицемерие, манипулации... Ех, човешко, твърде човешко...Твоите коментари рядко не съдържат лична оценка и епитет. Как ли не си наричал, който и да било от пишещите тук и по други форуми, кой какъв е в личен план, какви били дефицитите му, комплексите, дисонансите... Колко бил ограничен и тъп, как не разбирал... И колко обичаш да се хвалиш пред познатите си как хората нищо не разбират, а само ти и малцина "избрани" сте светнати в нещата... След една поредна твоя хвалба точно в този контекст, Рамусе, се дистанцирах от теб и се наложи да си призная, че първоначалното ми впечатление за теб е било правилно. Принципно, нямам нищо против да си пишеш мислите и да стоварваш гледните си точки навсякъде в нета, само това парадиране е досадно, защото има много повече перспективи, чрез които човек може да изрази себе си. Не си заслужават непрекъснатите опити да се превърнеш в център на хелиоцентричната ни система. Разбира се, в реалността си съвсем друг и не си позволяваш подобна арогантност, дори гласчето по детски ти трепери, докато разговаряш за първи път с жена по скайп. Пък като видя снимките на Мимето как ти се разтече лигата, няма смисъл дори да споменавам. Щото много обичаш да си набиваш цената и да го играеш недостъпен, като всеки комплексиран бета мъж, който отдавна е открил, че само тази стратегия е успешна в неговото неравностойно, конкуретно положение - нали си и експерт по Тантра и много ги чаткаш нещата. Ама само в нета. Късмет в осъзнаването.

Да, да, разцепил си камък, пуснал е мляко! Ми, окей. Щом казваш...

Малоум, не съм подготвена за подобен спор, но от доста време в научните среди се обсъжда ролята на средата и влиянието й върху ДНК. Ето една статия точно в тази връзка: https://www.livescience.com/37135-dna-epigenetics-disease-research.html Интересното за мен в книгата не са личните вярвания и духовни откровения на автора, както се опитва да втълпява един известен форумен капацитет по всички въпроси на битието, науката и съзнанието, а частта, която е свързана с догмата в науката. Или ригидността на убежденията. Хората са живяли векове наред, убедени, че Земята е плоска. Днес дали не живеем по същия начин, убедени, че ДНК е есенцията на живота така, както преди 100 години пък бяхме убедени, че Бог ни е създал? Някак доста арогантно е да решим, че само ДНК е ключът от бараката и е отговорът на всички екзистенциални въпроси, измъчвали някога човечеството :http://www.abc.net.au/news/science/2017-04-21/what-does-epigenetics-mean-for-you-and-your-kids/8439548. Когато чета, винаги си правя рисърч в нета, за да сравнявам и подлагам на анализ различни гл.т. и понеже в главата за интелигентността на клетките, наистина ме сюрпризира в книгата, се постарах да потърся инфо в нета и ето какво намерих: https://www.researchgate.net/publication/233710423_On_Intelligence_in_Cells_The_Case_for_Whole_Cell_Biology Наскоро четох статии във връзка с интелигентността и при разстенията, дори тук има пусната тема за това дали разстенията изпитват болка. Цялата тази информация, на която попадам напоследък, наистина ме кара да си мисля, че природата е един цял, жив организъм, съзнателен и разумен на неподозирано множество нива, говорещ и общуващ на неподозирано много езици и системи от комуникация, една жива, съзнателна и съзнаваща реалност, за която само сме чели в книгите от библиотека Фантастика и сме виждали като анимация във филми, като Аватар. Някак тези статии и открития в науката, наистина навеждат на сериозни асоциации с някои религиозни текстове, а наличието на интелект на микро и макро ниво, навеждат на мисли, че съзнанието е присъщо свойство на всичко?

Откъс от книжлето на руски, където може да се прочете цялото: http://www.rulit.me/books/biologiya-very-nedostayushchee-zveno-mezhdu-zhiznyu-i-soznaniem-read-429642-22.html

Проблемът е много по-дълбок. Просто всеки човек има и тъмна страна, която може да е осъзната и поставена под управление в известна степен, но може да бъде и напълно неосъзната и да се проявява само в моменти на изключителен стрес. За това винаги се отнасям скептично към хора, които описват себе си като осъществени, мъдри и осъзнати в изключително голяма степен. Като изключително опитни и разумни. Стараещи се да демонстрират и затвърдят този свой образ не само в себе си, но и пред всички останали с един непрекъснат ПИАР на личността си под всякаква форма. Такива хора изобщо не са съзнателни за чудовището, което живее паралелно в психиката им, но понеже е изтласкано и добре прикрито, не го забелязват. И когато са поставени в ситуация с достатъчно тригъри, логично губят контрол и чудовището се показва в цялата си кошмарна неподправеност. Това е причината, когато дискусията се нагорещи, контрастът да е най-голям именно при онези с най-големите претенции за осъзнатост, почтеност, искреност и честност. Когато човек стане свидетел на това друго лице в човека, човекът има само два пътя - или да осъзнае тъмната си страна, или да я проектира непрекъснато върху свидетеля, за да намали психичното напрежение.

Хах, манипулацията е на много по-дълбоко и несъзнавано ниво, отколкото дори успяваш да допуснеш! Тъй като диспнансът се състои в следното - ако аз, Рамус, не успея да докажа с всички сили, че Карес е фалшива, интригантка, фантазьорка, нищо неразбираща и толкова велика и неуловима манипулаторка със супер пауърс, то алтернативата, която ми остава, е да призная пред себе си и всички в този форум, че не само имам недостатъчно познания в разни области, но тук пишат и хора, които въпреки личните ми убеждения, емоции и пристрастия, разбират и знаят повече от мен. Оу, какъв срам за горделивец като мен! ? Препоръчвам ти едно книжле на български във връзка с убежденията, за които си мислиш, че си разбрал всичко, но никога не си бил практически толкова далече от нещата, колкото днес. ? Ето линк към книжлето на български: http://iztok-zapad.eu/books/book/907

Моля за модераторска намеса, за пореден път в безсилието си да се аргументира по темата, Рамус прибягва до лични нападки и изнасяне на конфиденциална информация, за която не съм била нито питана, нито съм давала съгласието си.