caress…

Живот във всяка въздишка. Дишай... П.П. Къде сте бре, любители на символиката? Скучно е някак без вас!

С тези фалшиви, напълно изпразнени от съдържание думи като "добър вкус", при мен няма да постигнете никакъв ефект, понеже не робувам на предразсъдъци и стереотипи.Достатъчно ми е, че прочетох няколко ваши вулгарни постинга, за да знам, че самият вие също не обичате да цепите басма на никой. Защо сам не следвате изисканите си съвети? Надявам се разбирате, че зад понятието "здрав разум" не се крият само праволинейни и еднозначни неща. Не съм си и помисляла да ви благодаря. Няма за какво.

В моята психика аз съм режисьора и е от значение какви роли аз съм дала на образите. Забележете, че два пъти употребих Аз, при положение, че изключително рядко употребявам това местоимение. За да подсиля правилното възприятие на казаното от мен или с други думи, не е от значение какво си мисли образът за мен, а какво си мисля аз за образа. Мога магически да го превърна и в магаре, в кокошка, в червей, в хлебарка, в плазмодий и никой не може да спре полета на въображението ми, ако сама не реша. Относно личните оскърбления - няма такова нещо. Защото, ако казаното от мен е лъжа, то няма логика човекът да се чувства оскърбен. А ако е самата истина, няма повод да се чувства оскърбен. Такива ми ти работи, забавни. Край на спама.

Кога се е чуло и видяло низшето да разбере по-висшето? Къде е Дора, като интелект, възпитание и ерудиция, къде е прасето Рамус? Аз съм го оставила да си грухти след всеки мой постинг от кочинката толкова, колкото му се иска на свинската му душичка. В един момент или ще се измори, или ще прегракне, или някой месар ще го накълца на салам.

Здравият разум знае, че единственият начин да компенсира собствената си плитчина, е чрез четене, осмисляне, сравнение, анализ, за да се реализира по-обективно познание. Но има и други видове разум.

По този въпрос много може да се спори, понеже едва ли гении като Бах, Леонардо, Моцарт, умовете, сътворили египетските пирамиди и всички образци на изкуството, архитектурата и човешката мисъл биха могли да бъдат наместени в това тесничко определение? Въпреки това те всички или почти всички са били създавани в името на Бог. От друга страна, и всички войни и разрушения, също са носили неговото име. Съвременният човек рядко си дава сметка, че идеята или образът на Бог разполага с пълнота, която модерната наука засега не успява да запълни, а дори напротив, на места сериозно реже с "ножа на познанието", без дори да се замисли, че реже основите на собствената си разумност. Без които основи, разумността ще увисне неадекватно във въздуха като комичното спагетено чудовище, което не знае защо е, от къде се е пръкнало и какво прави в безтегловността си. Което не означава, че трябва да продължаваме да се държим за остарели, архаични идеи, а да извличаме най-полезното от тях, като си даваме сметка, че без тях не бихме били цивилизацията, която сме днес, с всичките й предимства и недостатъци. Арогантността на рационализма и материализма лишава все повече хората от други, важни аспекти на битието, и съответно това се изразява във поредното Възраждане на Божествената пълнота, роматизма, религиозността като форма на път към себе си - или казано с други думи, колкото по-тясно и научнопредопределено става битието, толкова повече във вътрешния си свят човек изпитва нужда да разчупи рамките, да се отдаде на мистика, неопределеност, на магията на философията заради самата себе си, а не заради гоненето на материални постижения и резултати. Предполагам защо в научните среди се среща такава сериозна съпротива срещу идеята за Бог - все пак Бог умря неотдавна, новите идеи не са укрепнали съвсем и могат да бъдат разрушени и погълнати от вековната догматична религиозност, която днес свързваме асоциативно с тъмнина, глупост, безумие и безпросветност, но от друга страна точно тя е положила и основата на развитие на всички съвременни науки - от алхимия към химия, от астрология към астрономия, от размислите за божествеността до всичките хуманитарни науки. Бог е мостът между вчера и днес. И е такова понятие, което може да бъде запълвано със смисъл до безкрай. Науката се ограничава, уви, само с онова, което смята за достоверно и неопровержимо. Да реши да се кастрира и откъм философия, означава завинаги да изгуби по-висша ценност - неща като етика, естетика, въображение, душа.

Старите идеи се " прераждат" поради непълността на новите. Нормално е новите идеи да са непълни така, както децата не разполагат с пълнотата на зрелостта. По същия начин стоят нещата и в света на идеите - първоначално недостигът ще се запълва със стари идеи, докато на тяхно място не се появят нови, отговарящи по-адекватно на контекстите. Завръщането към нещо старо е естествен процес, понеже е винаги нещо познато и удобно. Но то е и благодатна почва, от която да се пръкнат новите разстения на мисълта.

В каква степен могат да бъдат наблюдавани проявите на т.нар. " колективно несъзнавано", зависи не само от образованието и познанието за психичните процеси, подкрепени лабораторно по емпиричен път, но и като масови прояви в историята на човечеството. Онова, което не може да бъде доловено от апаратурата, може да бъде наблюдавано в човешкото общество. Дали това са обективни наблюдения и изводи, валидни за цялото човечество, или са отново плод на субективни убеждения - според мен не остава и капка съмнение в обективността и гениалността в разработките на Юнг. Единственото, върху което може да се спори, е неудачността на предложения термин " колективно несъзнавано", но и до днес не е била предложена по-добра парадигма, с по-точна терминология. За силата на пропагандата и сугестията, защо те въобще са възможни, кои психически процеси ги създават и мотивират, е писано много, но като базисни принципи са били обяснени от Юнг. Според мен не е възможно никакво дълбоко разбиране, без човек да посвети достатъчно време на трудовете на Юнг. Ако все още има хора, които не смятат, че заслужават политическите лидери, които ги управляват, то е защото наистина си нямат и бегло понятие за психичните процеси. Дори политическото явление Бойко Борисов, има своите психични корени, мотивация и енергия в българското колективно несъзнавано по същия начин, по който Хитлер има за немците, Сталин за руснаците. А и днес фигури като Путин, Тръмп, Ердоган са красноречиви доказателства за масовата човешка лудост и неосъзнатост.

Нека да добавя още една чудесна разработка в тази връзка, цитатът от която идеално допълва посоченото от вас интервю и дава още по-пълна представа за идеите на Юнг относно Хитлер, които стават причина за безпочвените обвинения в нацизъм. Цитатът е взет от тук. Как може да изглежда възхитеният психиатър Юнг, наблюдавайки живото въплъщение на архетипа в действие, когато човек не разбира от какво е мотивиран ентусиазмът му. Факт е, че Хитлер е бил невероятно хипнотичен и харизматичен по време на публичните си изяви и речи, въплъщавал се е сякаш в друг човек, изцяло екзалтиран, обладан от съответния архетип. Но както всеки архетип и този на шамана има положителна и отрицателна страна, и ето как бе положено началото на мощното промиване на мозъци чрез пропаганда, което днес е приело чудовищни размери, имайки предвид скоростта, с която се разпространява имформацията.

Знам, че за мъжете мюсулмани не е забранено да сключват брак с друговерци, но само ако са хора на книгата, което означава евреи или християни - последователи на аврамическа религия. Ако не желаете църковен, а само граждански брак, въпросът отпада от самосебе си.

Една информативна статия за взаимодействието и обмяната на идеи между квантовия физик Паули и Густав Юнг. На руски език. Юнг и Паули

А, моля, няма за какво. Получи се съвпадение понеже препрочитах Квантовата психология на Уилсън във връзка с Лири, чиято работа след толкова години анатема се поднови и пуснах тема със съответния линк на тази тематика - видях, че сте го прочела. Пенроуз много го недолюбват феновете на ИИ, той от доста време им казва " Не, не и не! Няма как да стане с алгоритми само." Времето ще покаже кой е крив и кой прав? Може би, както предполага Пенроуз, нашата способност да поддържаме на пръв поглед несъвместими психични състояния, не е приумица на сетивата, а реален квантов ефект?

Study brings first evidence that psychedelics interfere with molecular signaling related to learning and memory in the human brain tissue. Minibrains, also known as cerebral organoids, have been considered a breakthrough in neuroscience studies Date: October 9, 2017 Source: D'Or Institute for Research and Education Summary: Scientists have identified changes in signaling pathways associated with neural plasticity, inflammation and neurodegeneration triggered by a compound from the family of dimethyltryptamine known as 5-MeO-DMT. Share: FULL STORY These are DMT-responsive receptors. Credit: D'Or Institute for Research and Education (IDOR) A Brazilian study, published in Scientific Reports on October 09, 2017, has identified changes in signaling pathways associated with neural plasticity, inflammation and neurodegeneration triggered by a compound from the family of dimethyltryptamine known as 5-MeO-DMT. "For the first time we could describe psychedelic related changes in the molecular functioning of human neural tissue," states Stevens Rehen, study leader, Professor of Federal University of Rio de Janeiro (UFRJ) and Head of Research at D'Or Institute for Research and Education (IDOR). Though recent studies have demonstrated that psychedelic substances, such as LSD (Lysergic acid diethylamide), MDMA (Methylenedioxymethamphetamine) and ayahuasca brew which contains DMT, hold therapeutic potential with possible anti-inflammatory and antidepressant effects, the lack of appropriate biological tools has been shown as a critical limitation for the identification of molecular pathways targeted by psychedelics in the brain. In order to unveil the effects of 5-MeO-DMT, Vanja Dakic (IDOR) and Juliana Minardi Nascimento (IDOR and University of Campinas) have exposed cerebral organoids, which are 3D cultures of neural cells that mimic a developing human brain, to a single dose of the psychedelic. By employing mass spectrometry-based proteomics to analyze cerebral organoids, they identified that 5-MeO-DMT altered the expression of nearly thousand proteins. Then, they mapped which proteins were impacted by the psychedelic substance and their role in the human brain. Researchers found that proteins important for synaptic formation and maintenance were upregulated. Among them, proteins related to cellular mechanisms of learning and memory, key components of brain functioning. On the other hand, proteins involved in inflammation, degeneration and brain lesion were downregulated, suggesting a potential neuroprotective role for the psychedelic substance. "Results suggest that classic psychedelics are powerful inducers of neuroplasticity, a tool of psychobiological transformation that we know very little about," states Sidarta Ribeiro, Director of the Brain Institute of Federal University of Rio Grande do Norte (UFRN) and coauthor of the study. According to Professor Draulio Araujo (UFRN) and coauthor of the study, ""The study suggests possible mechanisms by which these substances exert their antidepressant effects that we have been observing in our studies." "Our study reinforces the hidden clinical potential of substances that are under legal restrictions, but which deserve attention of medical and scientific communities," Dr. Rehen said. The original source: https://www.sciencedaily.com/releases/2017/10/171009084404.htm?fbclid=IwAR1heoxFRzhJ4bOFCcZ8GhcO0vjuZuhI3eNeNVARep0VhD7S1zvtBIF3OwU

През студентските ми години следните две книги предизвикаха невероятен фурор и всичко живо се юрна да ги чете - едната бе на Пенроуз - книжлето "Shadows of the Mind". А другата наСтюард Хамерофф "Ultimate computing: Biomolecular Cinsciousness and NanoTechnology", в която става дума за т.нар. микротръбички (не знам дали това е точният термин на български) в клетъчния скелет. Както по всичко изглежда, от тогава не се е променило много по отношение на теориите за съзнанието и съответно създаването на ИИ? Ако наблюдението ми е неправилно, моля за корекция. Как обаче двете книги кореспондират помежду си? Микротръбичките, които описва Хамерофф, съществуват във всички клетки на всички организми, с малки изключения. Хамерофф предполага, че микротръбичките на невроните играят съществена роля в работата на мозъка. В тях може да възникват изчисления - промени на конфигурации, като тези изчисления оказват влияние на предаването на сигналите между невроните. Има косвени експериментални доказателства в полза на това, че микротръбичките могат да образуват големи кохерентни квантови системи. С други думи, известно време процесите в тях протичат квантово, след което преминават към класическото състояние с помощта на... неизчислими процедури по Пенроуз? Предполага се, че точно този преход е и моментът на съзнание. Потокът от такива събития образува добре познатото на всички хора - субективно усещане за поток на съзнанието. Учените, които правят открития, много добре знаят, че решенията на задачите често се раждат в главите им сякаш в завършен вид. И само заради нуждата ясно да бъде обяснено на колегите как се е стигнало до едно или друго решение, се създават формули и логични аргументи. Но дори и това не им се отдава всеки път - съществуват достатъчно количество формули, които от никъде не са били изведени, а съществуват сами по себе си. Просто като проява на човешкия разум. За Пенроуз тази проява на мислените процеси е изключително интересна. Но колкото повече размишлявал, толкова повече разбирал, че съзнанието е такава област, където въпросите са много повече от отговорите. В крайна сметка, бидейки математик и физик, стига до извода, че да се опише същността на разума в строги научни и логични термини пречи недостатъчното познание на фундаментални физични закони. Главният тезис на Пенроуз гласи: " Съзнанието не се поддава на калкулация и не функционира алгоритмично. Мозъкът не е компютър." Следват редица логични аргументи, известни факти от физиката и математиката. Показва какво може да бъде установено за съзнанието и какво не. Демонстрира, че в човешкото мислене има такива аспекти, които никога не могат да бъдат повторени с помощта на машина. Дора приведе също такива аргументи. Съществува вътрешна, непостижима връзка между квантовите ефекти от взаимодействията на частиците в живия организъм и нашето мислене. От всичко това следва извода, че ИИ е невъзможен, понеже значителна част от съзнанието, а може би дори цялото съзнание, не е алгоритмично! Затова преди да се пристъпи към създаване на ИИ, да не се слага каруцата пред коня, а първо да се изясни кои процеси и по какъв начин генерират съзнание. На какво ще научи човек ИИ при положение, че самият той знае твърде малко за съзнанието, но пък това не му пречи нарцистично да се кичи със здрав разум? Проява на здрав разум ли е създаване на ИИ, когато самите ние почти нищо не знаем за собствената си съзнателност? А ако ли успеем, какво ли ще създадем?... От друга страна, може би опитите да създадем ИИ ще ни обяснят и собствената съзнателност, понеже за целта ще е необходимо обединението на множество научни дялове, които непрекъснато бълват информация и нови открития, но липсва ясна научна, синтезираща структура или Обща Теория, която да обедини цялото това познание под един символ - Теорията за съзнанието може би ще постави всяко парче от пъзела на правилното място. Но за беда, дори теориите за съзнанието не са една, нито две. А ще бъде особено весело, ако по някаква случайност успеем да създадем ИИ, без някой дори да има ясна идея и обяснение как това е станало възможно. Но пък си е доходоносен бизнес, може би това е основният мотив, а не самото познание... Но от един неуправляем и неподлежащ на прогнозиране ИИ, няма как да знаем какво можем да очакваме. Положението е абсолютно същото и при хората - няма как да знаем със сигурност какво можем да очакваме от самите себе си, камо ли да знаем какво можем да очакваме от другите хора. Общо взето, целият човешки живот е едно безкрайно гадаене извън класическите физически закони. И в тази тема също се занимаваме с гадаене, но пък фантазията се стимулира и току виж някой успее да роди най-великата в историята на човечеството Теория. Залагам, че този някой ще бъде Рамус, понеже единствено той е успял да синтезира до момента цялото научно и езотерично познание на човечеството.

Нещо ме е гепила музата Две самотности Тъмна река среща в едно пространство, луна и лодка.

Голям буламач... Паранои, страхове, мании - страшни трилъри се изписват в тази тема. Една конспиративна теория се опитва да обясни феномена, но няма нищо общо с науката психология. Ето няколко линка, които чудесно обясняват причините за този феномен, без драми и излишни, ненужни размислителства: Защо хората вярват в конспирации Защо някои хора вярват в конспирации Това вече са научни обяснения, а не безсмислени напъни да се преборят едни conformation biases с други.

Капка в дланта - скача дъждът по лицето - бръмбар стаен.

Вярност Всеки път, когато умът ми търси красота, си мисля за теб

Но самият линк е обективна информация - описания, направени "отвън" , външни или обективни спрямо субективността на cognitieve biases!

Хм, относно проблема със субективизма - можем ли да допуснем, че психиката сама го решава в моментите, в които го нихилира? Човек не е постоянно субективен, така както не е и постоянно засмян, раздразнен, бодър и т.н. Принципът на змията, захапала опашката си?

Никъде не съм твърдяла нито писала подобно нещо. Научете се да вниквате в написаното, ако претендирате за точност на изводите си. Но пък щедрото раздаване на неуместни съвети, предполагам, е или с философска, или с творческа мотивировка? Нова Форма на постмодернизъм, която в никакъв случай не следва да се бърка с нисък коефициент на интелигентност. Писането ми има един мотив и той е евентуалната полза за четящите. То на мен не ми носи никакви ползи, затова и не вися във форума денонощно. Но както участвам в темата ВИ, така мога и да спра да участвам. Желая ВИ плодотворно по-нататъшно развитие и неповторим блясък сред плеядите от философи и творци, както и безсмъртието на Боговете. Амин.

Хи-хи, пък аз, докато ви четях, се сетих за онази българска приказка " Сливи за смет". Отговорът, кайто вие се опитвате да внушите с образите, които рисувате, на пръв поглед изглежда прост, очевиден и ясен. Липсата на чистота и ред в дома е верен признак за недисциплинираност, нечистоплътност, а значи и на липса на отговорност и нежелание да се извършват определени битови задължения? И обратното на това - щом в дома цари " приятен ред", то той е свидетелство за душевна хармония и твърди принципи. Такова повърхностно обяснение обаче не е задоволително от психологична гл.т. Понеже самият живот подсказва други, не толкова еднозначни изводи. Почти всеки родител някога се е жалвал от царящия хаос в стаята на детето му. А причините за тази нехайност на разтящото същество са в това, че интересите му са широки и насочени предимно към света, а не са привързани към дребните битовизми. Само след като усети по себе си неудобството, което съдържа безпорядъка, подрастващите постепенно започват да развиват акуратност. Неволята е чудесен учител, а и навиците, които родителите се опитват да възпитават, също имат значение. Но акуратен човек става много по-късно, след като навлезе в зрялостта. Преди това необходимостта от ред е някаква безсмислица. На растежа му е чужда стабилността. Означава ли това, че разхвърляният дом е доказателство, че неговите стопани все още не са прорастнали? Може би. Но проблемът може да бъде още по-дълбок. В крайна сметка, всеки човек разбира, че не е практично да разхвърля и да не чисти. Но ако човек хронично не е способен да въведе ред в дома си, то това е свидетелство за сериозен вътрешен конфликт. Очевидно, когато човек не може да организира малките битовизми, то и с по-сериозни задачи едва ли ще успее да се справи. Тази вътрешна непълноценност, често се проявява под нелицеприятни форми, една от които е и клюкарстването. Но е възможна и другата крайност. Психолозите отдавна са забелязали, че прекомерната привързаност към чистотата и реда е симптом за вътрешна слабост и неувереност в себе си. Педантично подреждайки достъпния ни физически свят, човек се стреми да се защити от хаоса на големия свят, който е твърде сложен и страшен. Но това е омагьосания кръг на постоянното напрежение - всяка вещ, непоставена на мястото й от домашните, предизвиква раздразнение и огорчение. Поддържането на дома започва да отнема твърде много време и сили, като не остава време за по-важни неща. В резултат на това човек започва да се усеща роб и затворник на идеално почистената си клетка. В такъв капан можем да се окажем и поради възпитанието си. Можем само да съчувстваме на човек, за когото белоснежния цвят на прането и блестящия паркет са задачата на живота му. Редът в дома не е цел, а необходимо условие, средство за решаване на истински важни задачи. Тази простичка истина е, която ни поставя в златната среда и която отличава автентичната хармония от изкуствената.Тази мъничка уловка се съдържаше и във въпроса, който ви зададох, но вие дори не забелязахте. Това не го приемайте като укор, защото не е. Прост факт.

Защо да не се "опирате"? И в двата случая има какво да се научи за човешката ни природа и за това кой и по какъв начин я материализира с поведение, думи, дела, мълчание дори. В първия случай, жената проектира собствената си липса на хигиена и кори, всъщност, самата себе си, но не го знае. Във втория случай, жената проектира собствената си обсесия към чистотата и смята, че всички жени следва да поддържат дома си изряден. Друго е обаче да влезеш в дома на човека заради самият него и дори да не забележиш изчистен ли е, не е ли? Защото това не е от значение, а нещо значително по-важно. Хм, какво ли би могло да бъде то?

Ницше беше казал някъде за творчеството си, че е и първият психолог - че не се занимава с философия, а с психология. Може би от сегашна гл.т. е най-правилно да се каже, че е бил първият философ, който се е занимавал с психология. В неговото "Есе Хомо, как да се превърнеш в самия себе си", стои следният наистина пребогат абзац от аналитико-психологична гл.т. Според Юнг, както вече беше споменавано на много места в темата за Процесите, онова, което ни дразни е ключето към изтласкани или несъзнавани съдържания, свързани със сянката. В Ницше за мен точно тази "работа" със сянката е безкрайно вълнуваща. Но дори осъзнати или осветени, съвсем не означава, че тези съдържания ще спрат да ни дразнят. Интеграцията не означава изчезване, заличаване, а знание и разбиране, че и аз съм чудовище, но именно защото знам, че съм чудовище, не се държа чудовищно.

Въпрос на гл.т. е дали надчовешките истини са или не са, дали имат полза за хората или обезсмислят тяхната екзистенция. Могат да бъдат намерени доводи и за двете. Ако вземем за пример някои природни феномени, като електричеството, който съществува в природата независимо от нас, хората, то неговата масова употреба днес е определено " добро" за всичко хора. Стига да не бъркаме в контакта. Лозунг или не, за мен е очевидна необходимостта от надличностни идеали, защото без тях се превръщаме в скотове - съзнанието ни все още не е укрепнало достатъчно и лесно се разпада и губи. Колективното инстинктивно съзнание съществува, колкото и да протестираме срещу слагането на хората в един кюп, достатъчен е само един поглед върху промените, които се случват в хората, попаднали под опиянението на тълпата. Тъжно, но факт.