caress…

В основата на всеки спор обикновено стои някакво различие или неясност, липса на познание. В това няма нищо ненормално, само по себе си. Спорът не е нещо единствено негативно, но незнанието и инатът могат да го направят досадно преживяване. Обикновено хората спорят най-ожесточено поради разминавания в разбирането си за това кое е ценно.

Не мислите ли, че между "обяснение" и "предсказание" съществува съществена разлика, въпреки че и в двете може да бъде открит интуитивния момент, инсайтът? Това, че има хора, считащи предсказанието за достатъчно обяснение, по никакъв начин не намалява стойността на обяснението, а само дава данни за силата на интелекта на хората, приемащи предсказанието за основателно. Проблемът с идеите е, че те са абстрактни категории и ако човек не е развил добра различителна способност, базираща се на познание и ценностна система, наистина ще му бъде трудно да различи плявата. Като добавим към това и личната привързаност към собствената плява, защото тя си е моя и затова толкова "ценна" или защо чуждата да е по-ценна от моята, способността да се абстрахираме от субективността си също е извънредно ценно качество за онези, които обичат да мислят и се стремят да мислят, а не само претендират, че мислят. Друг проблем в нашите дискусии е и аргументът с релативната стойност на идеите и въобще релативизмът като аргумент. Какъв е проблемът с релативизма? Ако релативирате без да различавате плявата, ще стигнете до момент, в който всяка идея ще стане релативна и това ще доведе до обезценяване на стойността на всички идеи или нихилизъм.

Може да се каже и така - когато вие, просветлените, заспорите с просветените...

Поредната буря... в чаша вода.

Ех, друго си е, когато непоколебимо считаш всяка своя дума за безценен бисер и пресветата истина. Сразена съм от силата на словото,от остротата на мисълта, от неповторимостта на изказа и най-вече от мащабите на арогантността, с която всичко това се афишира. Но имам по-интересни неща за правене и по-интересни хора, с които да си говоря и затова получаваш само тази скромна порцийка внимание. За повече нямаш заслуги. Всичко в този живот има цена - да се радваш на моето мило внимание тоже.

Ето това е самороден, самодокосващ се талант! Всяка една мисъл е била казана я от някой известен адепт в миналото, я от някой философ - като Ницше, например. Но не - лично негови са, самостоятелни и Големи... И когнитивните психолози започнаха да преписват от него - нормално явление, когато си толкова Голям. За щастие, рядко се срещат хора, които толкова настойчиво да натрапват на всички невежеството си, в стремежа си да го представят за изключителност. Поне философия да беше завършил, като любимия си Ошо.

Би могъл да ви опонира чудесно, ако се позове на Киркегор, например.

ОФФ-топик: ирония Като за начало - каква е разликата между рационализация и ирония - иронията е вече способност към рефлексия, изход от пълно въвличане в дадена ситуация. Това е състояние, ако не над ситуацията, то поне поглед встрани, около нея, а не в нея. А подобно отстранено състояние дава сила на човек, дава му сериозно преимущество. Понеже възможността за отстраняване, отчуждаване, невъвличане придава съвсем друг вид емоционална окраска и поглед върху нещата. Като психично състояние иронията е преживяване със сменен знак, т.е. от отрицателен на положителен. Тревогата или дисонансът са изместени от увереност, а враждебността е сменена от снизходителност. Това в един от параметрите на измененото емоционално състояние. Другият е, че човекът се намира в състояние, което е автономно относително ситуацията, другият човек, обекта. И затова човек има възможност да управлява това свое състояние. Иронията, като психически процес, превръща онова, което за мен е ужасно, страшно, непоносимо, враждебно, тревожно - в неговата противоположност. Посредством иронията човек не се вкопчва в ситуацията. Тази освобождаваща функция на иронията се дължи на разбирането, че онова, което е смешно, не може да бъде опасно. Край на офф-топика. Сега, защо според мен религиозността не намалява, но не се и увеличава. Защото мутира в други форми, различни от познатите ни. Някои от тях са изключително модерни - йога с кози, веганизъм, психеделици, разширяващи съзнанието, козметични продукти, спиращи стареенето и т.н.

Рядко се среща човек, който да копира чужди мисли и прозрения с такова усърдие, и да ги представя за свои. Дори самата формулировка на изречението с хомеостазата и психостазата е същото на английски https://books.google.pt/books?id=BaWb9W9yoncC&pg=PA98&lpg=PA98&dq=psychostasis+psychology&source=bl&ots=C3MDBIVT0L&sig=zNHlbuGLQ8k6NXr1yyjW-e0V3jU&hl=nl&sa=X&ved=2ahUKEwjdzbi31sHdAhUL2aQKHVmhA9wQ6AEwAXoECAkQAQ#v=onepage&q=psychostasis psychology&f=false както всеки може да се убеди на посочения линк... All of this " cognitieve chemistry" is rulled by a steady state control or psychostasis that resembles the body's homeostasis. Някак е смешно да се обвиняват хората, които с уважение се позовават на източниците си на информация, в цитатничество, когато други просто плагиастват най-нагло и безсрамно.

Щом пишеш във форум, би следвало да си даваш сметка за отговорността на собствените си думи, както и за възможността написаното от теб не само да бъде коригирано, но и подложено на критика. Ако не си в състояние да осмислиш и приемеш тези факти, ти предлагам да се оплачеш на мама.

Наистина, не е нужно да се разпростираш, както е излишно и да се кичиш с поредното откритие на топлата вода… https://en.wikipedia.org/wiki/Weighing_of_souls

Под " душа" разбирайте Психея, човешката психика. Азът е само неин условен център, термин, който описва познатото на всички усещане за себе си, като нещо отделно, самостоятелно, определящо и управляващо съвкупността с име "човек", с точно определена форма и идеи за собствено, индивидуално съдържание. Но не Азът съдържа психиката, а е само един от нейните "продукти". В определени ситуации, за нуждите на оцеляването, психиката може да дезинтегрира или фрагментира този Аз, за който всички обикновено мислим като за някаква солидна и постоянна конструкция и от психологичен " монотеизъм" да се трансформира в психологичен "политеизъм" или "парадоксален Аз". Сега, дали този политеизъм ще се превърне в патология(от субличности е възможно положението да се изостри до патологично разстройство - множествени личности) или пък ще се окаже ключов за психологичното израстване на личността, интегрирайки, в моменти на криза, несъзнавани архетипи като анима, анимус и сянката, е изключително дълбок и мистериозен въпрос, около който се върти цялата наука "психология". Аз споделям идеите на Юнг в това отношение, понеже моят собствен опит и преживявания са сходни. А по-специално, Юнг веднъж отбелязва, че неговата парадигма ще бъде продължена от онези, които "страдат" и несъмнено е имал предвид онзи тип хора, на които не им липсва смелост да се сблъскат с тежките и неприятни преживявания на вътрешните си дълбочини, душевна патология и сянка. Без подобни тежки и кризисни преживявания е невъзможно да се познае всяко кътче на съзнанието, а без контакта с тези "непознати, тъмни и страшни територии", не е възможен растеж, обогатяване и последваща сублимация, трансформация и интеграция на тези психични съдържания в личността. Няма как човек да твърди, че е опознал себе си, ако познава единствено реда, а не знае нищо за хаоса в самия себе си. Няма как човек да твърди, че знае кой е, ако не е познал и осъзнал своите субличности. Както няма човек, който да е искрено и неподправено състрадателен, без да е преминал през алхимичният огън на собствените чувства, където тяхната агония постепенно се трансформира в "златото" на състраданието. Но повечето хора не мислят така, понеже се страхуват и дори срамуват от страданието, от депресията, от това да изпаднат в криза, да се почувстват не просто нещастни, а да потънат до дъното на нещастието си, за да го разберат. Въпреки че на подсъзнателно ниво всеки човек усеща, че е изтъкан не само от ангели, но и от демони, но докато ангелите са желани и обичани, за справяне с дяволите не се ползват наистина работещи средства, а само тамян, чесън и прочие повърхностни панацеи под формата на лекарства, които в никакъв случай не помагат, просто притъпяват симптоматиката. А симптомите са там, за да ни подскажат, че е настъпило време за промяна на личността ни. Промяна не може да настъпи, ако парадоксалният Аз не заеме централното място в психиката. Но не бива и да го заема прекалено дълго. Колко време обаче е необходимо и от кой момент нататък човек тотално изгубва ориентация, са твърде деликатни и сложни въпроси, за които няма готови и универсални формули.

Да, и ако крайната цел на душата е постигане на цялостност, центрираност и интеграция, нейната фрагментираност или разпиляност е чудесен удар по високомерието на стабилното его, което само по този начин може да реши да изостави своята представа за фиксирана идентичност, като отстъпи и позволи на парадоксалния Аз да го замени в качеството си на център на съзнанието.

Да, има такъв момент, когато нещата ни връхлитат и ни завъртат в техния си водовъртеж. Но малцина осъзнават подобни моменти, понеже никой не учи хората на дълбинна саморефлексия.

Хах, ако напиша онова, което смятам аз лично, не само съвременната наука ще ме анатемоса и може сериозно да се замисли дали да не ме сложи в усмирителна риза за дълго време, но и религиозните ще пожелаят да ме изгорят незабавно на клада.

Става дума за две различни системи и затова не приемам възражението ви. В първия случай ставаше дума за напълно ригидна система, а не за система, при която някои от елементите може да бъдат ригидни, а други гъвкави. Но е хубаво, че уточнихте. Защото един човек, страдащ от ригидна психика, може да е напълно убеден, че самият той е Буда, Наполеон или Бяла лястовица и няма аргумент на света, който да подрони в неговите очи истинността на това негово убеждение за себе си. Един здрав психически индивид никога не допуска подобни мисли без сериозно съмнение в собствената обективност и правилност - т.е. съмнението е гъвкавостта, която непременно следва да присъства в системата, която се стреми към адекватност.

Усещане е, усещане на удовлетворение, когато смисълът е постигнат. Може да се употреби и друг figure of speach, но няма да носи същия смисъл, който съм вложила в думите си.

Отлична вметка и допълнение. Ценностите са интересна и многопластова тема. Устойчивостта на ценностната система обаче е свързана с осъзнатото предпочитание, а не с ригидността. Ригидността не е устойчивост, защото всяка възможност за промяна е отречена още в зародиш. Ако вие и аз сме устойчиви в предпочитанието си да не ядем човешко месо, дори поставени в среда от канибали, а други хора се поддадат на влиянието на средата и започнат да се хранят с човешко месо - аз и вие не сме ригидни, а хора с напълно осъзнато и устойчиво предпочитание към нечовекоядството. Ако сме поставени обаче в условия, където човекоядството е единствено възможния начин за оцеляване, пример филма "Живи", е напълно възможно да преразгледаме осъзнатите си предпочитания, ако държим да оцелеем. Примерът обаче е подвеждащ, тъй като всеки един от нас може да говори единствено и само за себе си, за това имайте предвид, че е чисто илюстративен. Устойчивото убеждение, че определен начин на поведение е предпочитано пред противоположното или обратното на него, е различно от фанатичното или ригидното. Трябва да се различават нещата, за да могат да се разграничат крайностите, в противен случай всичко ще започне да ни изглежда крайно, ригидно... Системата от ценности не може да бъде безкрайно отворена поради опасността от хаос така, както не може да бъде и напълно затворена - опасността да се стигне до застой и деградация. Човекът се ражда с потребността да търси отговори за смисъла на живота, а това неминуемо води и до установяването, предпочитанието и самоактуализирането на ценностти и стандарти - без непрекъснатото усещане за смисъл и ценност човек не би могъл да живее.

Принципно, ако се интересувате от мистиката на суфизма, в интернет могат да се намерят достатъчно материали. Суфизмът не е просто течение в Исляма, но ще се огранича с краткото определение на иранския поет Хакани: " Аз съм чист, защото служа на чистотата на суфия." Чистотата на един суфи не може да се предаде с думи или образи, може единствено да бъде почувствана със сърцето, с благодарност, трепет и радост приемащо всяко житейско събитие, както вълшебниците възприемат чудесата, а ангелите небесната храна. Само по този начин, вярват суфите, може да бъде усетен блясъка на чистата Любов. Това е едно чистосърдечно възприятие на света. Подобен, по детски чист поглед върху света, не допуска в съзнанието нито смърт, нито прояви на ненавист, зло, насилие, дори споровете стават излишни. Светът не е нищо друго освен чисто отражение на самия човек. Всичко, което виждаме, го има и в нас самите - това е нужно да се помни, когато събираме образи във възприятията си. Нужно е да се стремим да отразяваме вътре в себе си само онова, което желаем да преживеем. Да събираме и съхраняваме само най-чистото, пречиствайки се от суетата и от догмите. Суфизмът е наричан " вълшебен", защото суфите живеят с или по-скоро в безвремеви и безкрайни приказки, изпълнени с тайнствени смисли. Суфият е син на Мига, разказвач на приказки, виждащ едновременно всички времена в един неповторим Миг, както огледалото вижда и отразява всичко около себе си точно в този миг. Това е едно неповторимо с красотата, поетиката, романтизма и наивността си учение, защото е почти невъзможно за един разказвач на приказки да бъде убедителен или взет насериозно от суетящите се, рационални, прагматични и цинични хора. За мен е трудно да си представя, че суфизмът може да има влияние в нещо толкова изпълнено със суета, каквото е политиката. Суфизмът има единствено стойност на чист идеал, който е необвързан с корумпирания и циничен свят на цивилизацията, но съществува винаги паралелно с нея, за да я пречисти. Мисля, че книгата е носител точно на това послание - чистота, пречистване, любов между хората.

Не точно суетата, а ценностната система по-скоро. Устойчивостта на системата на ценностната ориентация е свойствена за психологически зрелите личности, повишава нивото на активност, целеустременост, докато неустойчивите системи, онези, които се разпиляват, рискуват поради незрялост да затънат в маргиналност.

Суфизмът е вълшебен. Не знаехте ли? А той винаги е бил на земята. Просто Приказки....за Началото, Светлината на Любовта....проявяваща се в мъглата. Известно е, че вълшебствата не се случват често, иначе що за вълшебства биха били? Но самите вълшебници, творящи чудеса и приказки, живеят винаги в отдалечени и скрити от човешките очи тайнствени светове. А как да се говори за онова, което се съзерцава в мълчание? С приказна красота и великолепен по смисъл, загадъчен, почти невероятен, но въпреки това този роман описва реални светове... Такива светове се разкриват единствено пред чистите по сърце, само на човек, който искрено вярва в тях. И най-малкото съмнение прави невъзможно влизането в тяхното тайнство. В тези светове всичко, което се случва, е вълшебно, тоест неслучайно, а напълно закономерно. Самото вълшебство, приказните метаморфози, описани от авторката, се явяват закон, условие, основание за тези светове. Не може да се върви против закона, тъй като въртящият против него, мигновено бива изключен от приказката и се завръща в обичайния свят, където законите са други, временни и времеви, и нарушенията на тези закони са напълно допустими.

Смешно е, когато човекът, като хомо сапиенс, претендира за рационалност, а не може да си даде сметка за мащабите на вярата в живота си. И понеже Бог умря, като събирателен символ на тази вяра, тя се насочва или по-скоро разпилява по всякакви други идейни обекти, в които да бъде проектирана - конспирации, заговори, приказки, гурута, идоли, секти, наркотици, разширяващи съзнанието, политика, наука, спорт, взаимоотношения и прочие обекти, върху които е съсредоточено вниманието на модерния човек. Докато човек се смее на наивната вяра в еднорози или в плоската земя на някой друг, той забравя за собствената си наивност и неосъзната вяра в нещо друго. Ако разумът ни действително имаше тези велики способности, в които за компенсация вярваме, щеше да има разбиране за тези процеси и много по-малко подигравки. Съвременният човек е изтъкан от противоречия. От една страна му е дадено да живее в сравнително спокоен и сигурен свят, който сам е изградил, за да държи опасното и неизвестното на нужната за оцеляването му дистанция. От друга обаче, някъде на подсъзнателно ниво, му е ясно, че няма контрол над живота си, че дори собственото му тяло може във всеки един момент да му погоди номер и да получи масивен инсулт - т.е. дори онова, което му е най-близко и познато - собственото му тяло, е извън разумния му контрол и управление. От там и всички дълбоко вярващи в здравословния живот и хранене хора - храната, като вяра, достигащи до крайност при някои хранителни диети или при веганизма. Познавам хора, които с религиозна усърдност и благоговение ежедневно поглъщат точно определени билки, понеже дълбоко вярват в техните " здравословни", а по-точно би било да се каже " магични" ефекти. А това са само бегли, единични примери за вяра. Ако се вгледаме по-внимателно, можем да намерим още много. Съществуват цели индустрии, които се крепят на вярата, че кремовете, които произвеждат, са ефективно средство против бръчки, целулолита и прочие ефекти на състаряването... Разбира се, всичките са силно рационализирани, подковани дори с научни изследвания за божествените ефекти на панацеите, които хората не спират да поглъщат в борбата си ентропията. На фона на всичко това, разумът е като една Бяла лястовица, която съществува, защото дълбоко вярваш в нея.

Ежедневно човек е принуден да вярва, по простата причина, че не му е дадено да знае всичко. Дори елементарни, ежедневни действия са невъзможни без вяра - че няма да те блъсне автомобил на път за работа, че утре също ще си жив и има смисъл да почистиш и подредиш дома си, че приятелството е възможно, понеже вярваш, че съответният човек няма да те подведе или че ти самият не си предател? Най-тривиални неща, като секса и храненето, са също са въпрос на вяра - поредният скок в неизвестното - че няма да се отровиш или няма да бъдеш наранен физически. Въобще, целият ни живот е пронизан от вяра, без която всяко наше действие се обезсмисля. Вярата обагря със смисъл нещата дори в моменти, за които не си даваме реална сметка. Писането по форуми също е и въпрос на вяра, а самото познание започва от вярата, че потъването в тъмното и плашещо неизвестно няма да бъде единствено унищожително. Смешното е, че човек твърде често неосъзнава това, дотолкова е свикнал и се е срастнал с вярата си, че не я забелязва.

На толкова идеалистчна представа за шизофренията не бях попадала досега. Признавам си... Идеята е революционна!

Вижте и Камю колко чудесно го е формулирал: " if I was a tree among the trees, cat among animals, this life would make sense or rather this problem would not have, because I would be part of this world. I would be this world to which I am now opposed by all my conscience and all my demands for familiarity." ---- Albert Camus, the myth of Sisyphus (1942)