caress…

Малоум, а как си обясняваш такива феномени, като "плацебо" или странни случки с хора, намиращи се под хипноза, които след сеанса спират да пушат, например? Или още по-фрапантни случаи, като този с молива, не помня вече много подробности в тази връзка, но става дума за следното. Казали на човека под хипноза, че го изгарят с цигара, докато всъщност само допряли молив до кожата му, но въпреки това се появява белег от изгоряло? По-късно повторили опита, но му казали, че докосват мястото с молив и няколко часа след това белегът изчезнал. ?

Рамусчо, ти пак май нищо не разбра. Все повече ми напомняш онзи смърф, който мразеше всичко. Но така и не разбрах дали успя да намрази и мразенето. Специално за вас една притча, предложена от Платон по този въпрос: "Ние, хората, приличаме на затворници в една пещера. Така сме приковани, че можем да виждаме само стената в дъното на пещерата. Далеч зад нас гори огън, а между нас и огъня минава път, по който хора носят различни предмети: вещи, статуи, фигури на животни. Някои от носещите говорят, други мълчат. Ние, окованите, виждаме само сенките, които се отразяват в дъното на пещерата; чуваме само думите, които някои от сенките произнасят. Ала може да се случи така, че някой от окованите да се освободи. Тогава той ще може да обърне погледа си и ще види, след болката от светлината, действителните предмети. Естествено, освободеният може и да не понесе болката, и да предпочете да си съзерцава това, на което е свикнал - сенките; може да се противи, рече ли някой да го освобождава. Но може и да излезе от пещерата и да види най-истинската светлина - тази на слънцето. Тогава той ще прозре причината, поради която някои неща стават сенки и ако му се наложи да се върне в пещерата, сигурно ще поиска да сподели с останалите затворници истински видяното, ще заспори с тях и дори ще иска да ги освободи, за да ги приобщи към благодатта на светлината. Те първо ще му се изсмеят, а след това, остане ли непреклонен в желанието си да ги освобождава, биха го и убили. "

Само фактът, че си задаваме този въпрос сочи напрежението между менталното - Промисъла и реалността - битието. Има една тънка и едва доловима граница между тези два свята - истинност и реалност. Истинността е мислимата реалност, а реалността е изявената мислимост. И се стига до парадокса реалността да се обръща с въпрос към своята истинност - е ли е или не е. Тогава става интересното - съзнанието за "себе си" не може чрез рефлексия да бъде отмислено от самото "себе си". Нека всеки от нас си зададе този въпрос. Той е от изключителна важност за всеки човек, който има претенциите за съзнателност. Самата дума "съзнание" прекрасно показва що е то реалността - една проецирана в бъдеще време мисъл с елемент на творчество, на съучастието ни в собственото ни съществуване...Или по друг начин казано - реалността - това е продължението на мисълта (но не и без нашата намеса, не и без нашето съучастие). И иде наред въпроса за истинността и материалността на нашите мисли. Те истински, материални ли са или не са, щом могат и да се материализират? ... ?

Чини ми се, че подсъзнателно искаш аз, жената, да ти покажа и науча как да бъдеш мъж, а не неудачник?

Не подценявай мощта на несъзнаваната си анима, която е причината и за собствената ти неконтролируема истерия и неспособност да си замълчиш като мъж. Стоически. С което да покажеш и сила на характера, и интелект, и завидното управление на афектите и прочие способности, с които ни проглуши ушите.

Предупредих те културно преди няколко теми. Който не разбира от дума, ще си носи последствията. Женският аспект не е само положителен, може да се проявява и под други форми. Докато се държиш като неудчник, недей да мрънкаш, че те настъпват.

В нашата кинта подобни смръдливи неудобства са недопустими.и това също е една от причините- хигиената, която допринася да сме номер едно в класацията на букинг.ком. Неудачник си става диагноза при определен тип мъже след навършени 30 години. Никакъв алтруизъм не изпитвам, още повече към неудачници.

Разбирам чудесно причините за фрустрациите на Рамус и дори бих могла да проявя разбиране, както и съчувствие към неговите душевни лутания и терзания....Да...наистина бих могла. И съм го правила преди. Но нямам желание повече - отдавна не е петгодишен. Да си на 50 и да не се усещаш какъв си неудачник, а да се имаш за специален преводач и огласител на върховни психични състояния и прозрения, си е диагноза до края на живота...

Може би баба ви е познавала пипера. Но в какъв контекст? Определено не в същия, в който един биолог го познава или физик, или химик, или художник, или готвач, или философ, а само в земеделски контекст. Бъркате контекстите, а после се сърдите защо физиците, които разглеждат информацията за пипера в контекста на науката физика, считат за неуместна смисловата употреба на "пипер", към която вие сте така мило привързан. Например, за описанието на чушката чрез микроописанията на всяка нейна молекула са необходими множество уравнения и време.

Are you obsessed with me? ?

Ad hominem

Интересни дискусии се получават, когато участниците се намират на почти еднакво ниво на запознатост с дискутираната материя. Логично е, че там, където е съсредоточен фокусът на вниманието ни, дисциплините, на които сме посветили време в изучаването им, вложили сме много усилия, прекарали сме години в анализи - това да са по-силните ни страни. Поради тази причина не очаквам от хора-математици, физици или инженери да имат подобни увлечения, но да се отрича нещо, което не се познава в дълбочина, за мен е несериозно. Нещо повече - приветствам всяка добре аргументирана критика на Юнг. ?

Дори и Гугъл е безсилен, когато не си в състояние да формулираш запитването. Все пак, за да намериш, трябва предварително да знаеш какво търсиш - да намериш иглата в купата със сено. ?

Мнението е като четирибуквието - всеки го има. ? Да се запознаеш задълбочено с някоя научна парадигма, това е вече истинското предизвикателство.

Най-редови мениджър съм по връзки с реалността. ?

Голям проблем е интерпретацията на словото, понеже всеки запълва смислово според нивото си на информираност - образование, възпитание, ерудиция, професионална подготовка, аналитичност, емоционално състояние... Мисля, че щипка от прагматизма на Пърс при вземане на участие в темата, не би навредил никому. А запознаване и с неговата семиотика, би допринесло за синхронизация между "собствените прозрения относно топлата вода" и " цитатничеството".

Благодаря ви за този пост, изчерпателно защитихте тезата си. Лично аз имам един универсален критерий относно нечии интелектуални способности, умението за боравене с информация и ефективното й или креативно интерпретиране - професионалното развитие. Шанън е идеален пример за това, без да е идол.

Ще се опитам да ви отговоря, доколкото мога. Но най-добрият източник е самият Юнг и неговите книги. Идеята за архетипите, които са неразделно свързани с идеята за колективното несъзнавано, обозначава наличието на определени форми в психиката, които изглежда присъстват навсякъде и по всяко време. Изследователите на мита ги наричат "мотиви", а Adolf Bastian ги обозначава като "елементарни" или " примордиални мисли". Накратко, архетипът е буквално предзададена форма, патерн, мисълта в най-грубата си, начална форма и потенциал, а колективното несъзнавано се наследява, то не се създава индивидуално. Примери за функционирането на колективното несъзнавано Юнг открива в митологията на различните народи, като митологията се явява един вид проекция на колективното несъзнавано - например, съзвездията, чиито хаотични форми биват организирани чрез проекция на образи. За да се разбере лесно архетипната идея, най-краткият начин е да се направи пралел с инстинктите при животните. Например, птиците инстинктивно " знаят" как да строят гнездата си и всички птици от точно определен вид, строят гнездата си по един и същи начин. Но птиците не са съзнателни, че имат специален инстинкт да строят гнездата си по строго характерен начин. Въпреки това го правят. Или можем да кажем, че кучетата са предразположени да служат и да се подчиняват на архетипа " Господар", докато подобен архетип не се наблюдава при други видиве, като жирафи, антилопи или бизони. Хората сме по същия начин. Архетипи, които съществува при хората са например : Жена и Мъж, Бог и Дявол, Богиня и Вещица, Баща, Брат, Син, Дъщеря, Свещеник, Шаман, Дракон, Лъв, Дърво, Змия, Ябълка, Роза, Лотус и т.н.Ние автоматично наследяваме и асоциативно разбираме контурите на тези мислеформи. Изпълваме ги с цветовете и детайлите на личните си преживявания, придаваме им смисъл и ги проектираме отвътре навън. Архетипите не са добри или зли. Те просто са. Те все още не са захаросани от цивилизацията, нито тя е успяла да ги усмири. Те имат свой собствен живот в корените на нашата психика, в техния оригинален, груб и примитивен статус. Но за самите хора, с нашата ограничена съзнателност за естествените житейски цикли и нашите страхове от болката, от страданието, от смъртта, определени свойства на архетипите ни изглеждат положителни, а други - отрицателни. Ние сме привлечени от " грижата", "креативността", " топлината на майчината грижа", но се ужасяваме от нейния гняв, нейната илюзорна сила над живота и смъртта. Днес също непрекъснато се сблъскваме с архетипите - в рекламата, в изкуството, в личните ни взаимоотношения.Да вземем за пример образите в киното, които могат да предизвикат богата палитра от вътрешни преживявания, но може и да не предизвикат, ако архетипната предзададеност е в съвсем друга плоскост. По същия начин на несъзнавано ниво се предзадават контурите, които следваме и при контакта си с други хора, към нещата, които ни влекат, но не можем да обясним защо точно това предпочитаме, а друго не, защо някои хора обожават фантастиката, а други я считат за несериозна и непрактична и предпочитат драмата, като жанр, и т.н. Не трябва да забравяме, че тези обяснения не са пресветата и абсолютна истина, а само формални, работни дефиниции, подлежащи на промяна и предефиниране.

Приносът на Шанън е безспорен, но е едностранчив, аз само срещу това "протестирам". Не само за мен, а за всички нас информацията има количествена и качествена страна, като двете страни на една монета. Количествените данни не могат да бъдат пълни без интерпретантата, без смисъла или качеството. Необходимостта от не каква да е, а смислена информация, означава, че всеки бит информация се (съ)отнася към нещо и ние трябва да разбираме (съ)отношението. Или както самият Айнщайн е уточнил: "It would be possible to describe everything scientifically, but it would make no sense; it would be without meaning, as if you described a Beethoven symphony as a variation of wave pressure." Нали сме в темата за идеалното без идоли, аз в тази връзка пиша и възраженията си.

Не е въпрос за правота, scanner, просто Шанън не разглежда проблемът с интерпретациите на сигналите.

Различимостта е ключова в този случай, но тя не се свежда само до знание и опит, а зависи от множество компоненти, не е възможна например без сетивност, възприятие, въображение, интуиция, концентрация, Фокус на вниманието, интенсивност, контраст... Информацията е съобщение, превръщано от Различимостта на разума в сложно съдържание на съзнанието или в идея, но това може да бъде, но може и да не бъде краен резултат.

Принципно, бих поставяла лайк на почти всеки пост от точно определени потребители, защото са искрена наслада за мен и винаги съдържателни. Във връзка със зародилата се дискусия относно информацията ето още една гледна точка, която не е мое творение, но бих искала да я добавя. Информацията, по нейното изходно и обичайно разбиране, е изключително ментален феномен. Когато казваме, че подредените в определен вид ел. импулси, вълни и прочие физични процеси, случващи се в компютъра, мобилния апарат, атмосферата, нервната система и друга материална среда и въплътените в точно определен звук, цвят, образ, символ и т.н. носят в себе си " информация", то фактически ние приписваме информационен статус на тези материални явления само дотолкова, доколкото те са свързани с менталното им въплъщение. Без последното, тези материални явления не се явяват носители на информация, разбирана като сведения, знания, имащи определен смисъл. Този факт често убягва на заетите с редукционализъм когнитивни психолози. Когнитивната наука все още не е подготвена да приеме, че неврофизиологичните и нервохимични процеси в мозъка, при цялата си неоспорима важност, се съотнасят с психиката по съвършено неясен засега начин и тяхното влияние при вземането на рационални решения и разумно поведение е опосредствано от психиката. За това тези материални процеси или знанията ни за тях, изпитват трудност при обясненията за човешката психика. Като изобщо не става дума науката да се откаже от изучаването на материалните процеси в мозъка, а само за това, че психичните явления трябва да престанат да бъдат разглеждани като " придатък" единствено на физиологичните явления. Компютърната аналогия е неадекватна за моделиране на човешката психика, тъй като тя функционира на съвсем различни принципи. Но и това е етап от развитието на научното познание, може дори да се каже, че е " мода" така, както преди се залиташе по вулгарния материализъм, следван от бихейвиоризма, станал причина за появата на когнитивната парадигма.

Понеже любимата на Рамус когнитивна психология използва за базова метафора компютърната метафора, според която работата на мозъка се уподобява на работата на компютърния процесор. Той просто копира, но копира превратно и неточно, отдавна публикувания концепции: - Теорията за когнитивния дисонанс на Фестингър, - Теорията за каузалната дистрибуция или как хората обясняват поведението на другите и - Теорията за личностните конструкти на Кели, според която всяко събитие се осъзнава и интерпретира по различен начин от различните хора, тъй като всеки човек разполага, забележете!!! Всеки, с уникална система от конструкти и схеми. А Рамус настоява, като пубер, единствено за собствена уникалност без да признава уникалността на всички останали освен в изключително редки случаи. Първа когнитивна грешка и основна. И Хитлер е страдал от подобни пристрастия. На всичкото отгоре Рамус изучава когнитивната психология от източници като списание 8, уебкафе, сайтове за самопознание и сайтове по когнитивна психология предимно на български език, като се опитва да нагоди когнитивната психология към основния си конструкт - духовният мит с кодовото название "просветление". В което няма нищо лошо само по себе си, но когато човекът не е специалист, а само невинен любител, хобист, то вместо списъкът с когнитивните грешки да намалява в самоосъзнаването, той парадоксално расте: Списък

Някаква много смешна репрезентация на CBT-cognitive behavioral therapy. ??